Original subtitles

Ч Е Р Н О М О Р Е епизод 6

В града има контролни постове, едва се добрах. Сам ли пристигнахте Гюнтер?

Да. Но в града, ме посрещна агент Шулц.

Той се укрива в града на установеното място.

- Как ви прехвърлиха? - Със самолет.

скочихме с парашут на 40 километра оттук.

Опитвам се да разбера, къде може да съм сгрешил.

Как мислехте да поддържате връзка?

Предавателя се намираше при Шулц.

- Тогава ще се срещна с него. - Разбрано.

Николай,

искам да се извиня, че заради мен се провалихте.

Това не може да се поправи.

Сега ще трябва да се измъкнем от тук.

Утре ще дойда за вас.

Благодаря, че ме взе със себе си.

Ако бях казал НЕ, щеше ли нещо да се промени?

Не.

Другарю капитан трети ранг, разрешете да се обърна?

Слушам.

Ние днес с момчетата се събираме на гроба на Егор Миронович.

Да го поменем.

Благодаря, че помните.

Емец е напълно уверен, че някъде е сбъркал.

Вие другарю Панин, сте се разделили с пристигналия агент Емец,

под предлог за подготовка за излизане от града?

Точно така, другарю капитан първи ранг.

А също така за среща с агент Шулц.

Разрешете?

Какво става?!

Вие трябва да сте в болницата другарю капитан трети ранг.

Другарката Солей изяви желание да се включи в работата.

Аз мисля, че нейната помощ ни е много необходима.

Добре, на твоя отговорност.

Сергей, подготви радиограма до Важин.

Нека да чака гости в близките дни.

А вие другарю Панин, се подгответе за преминаване на линията на фронта.

- Слушам. - А как ще я преминем?

- Имам нещо в предвид. - Изяснете го и доложете.

Слушам.

Буднични, сменете наблюдателите на пещерата.

Можете да използвате Поликарпов, той засега не е необходим.

- Слушам. - А...

- Аз също бих могла. - Има време.

Само не ме жалете. Не за това излязох от болницата.

Другарю капитан трети ранг, не обсъждайте моите заповеди.

Вие сега ще участвате в обсъждането

на евакуацията на майор Панин от града.

След вашето бягство

в града са усилени патрулите и постовете.

Това е добре. Нека Емец засега да се крие в пещерата.

и нищо да не вижда. В града е останал неговия съобщник

а за него да гледа този театър ще бъде полезно.

Това е още една монета в касичката на моята убедителност.

Да, но излизане от града който е изцяло блокиран,

и по суша да се добереш до линията на фронта...

Това ще изглежда неправдоподобно.

Мислите, че трябва по море да заминат?

Мислим. Само трябва да решим, как точно да стане.

А ако използваме, стария риболовен кей?

Опа! Погледнете братя картинката. Кого виждаме? Здравейте, здравейте.

Оп-оп! Тука-тука. Тука-тука.

Ей красавице. Кукло, ще те изям.

Не говори, не разговаря с нас.

Можем и без да разговаряме. Няма смисъл.

Какво сте се лепнали за мене? Каква работа имате?

Правите се на герои, така ли?

- Какви ми ги говориш курво? - Махни си ръцете! Помогнете!

Ей!

Стоп, машина! Стоп.

Копеленца, пускате момичето и изчезвате без много шум.

- А ти кой си? - Аз? Поп купа. - О-о!

И така шестаци, бегом от тук.

Ей дядка на какъв се правиш?

- Така ли? - Така.

Шухер!

- Стой! Ръцете горе! - Той не е виновен. Той ме защитаваше.

- Натам! Натам! Натам! - След мен!

Няма да ги стигнат. Вие как сте?

Благодаря, добре съм. Вера. Вера Андреевна Дибенко.

Пилипчук, Никита Макарич.

- Не сте оттук, нали? - От Одеса.

- А там какво става... - Ясна е картинката:

Одеса е червена, и там нямам работа.

- А по каква работа сте тук? - Търговия.

Аз, със съветската власт имам идейни разногласия.

Търся си жилище в Килия.

Ще продам стоката и после на запад - накъдето духа вятъра.

- Търсите си жилище? - Да.

Извинявайте, при себе си не мога да ви поканя.

- Но съседката - вероятно може. - Съседката?

- Вървете след мене. - Благодаря.

- Е, време е. - Да.

Време е другари, да тръгвам с моите спътници.

- Късмет. - По дяволите.

- Прощавайте прекрасна Елена. - Довиждане Николай.-

Да се надяваме, че граф Катряну не е изгубил доверието си във вас.

Разберете координатите на шлюзовете.

Аз също се надявам. Късмет на всички.

Радиограма: Кунц до Графа. Принуден съм да направя спешна евакуация.

Посрещнете ни в квадрат 15-59.

По дяволите!

Г-н Графе, да подготвя ли нов екип за тръгване?

Нека изчакаме Николай, Емец и Шулц.

Да разберем какво става, и после ще решаваме.

В кой квадрат ще ви чака Шулц?

Това не е обикновен квадрат, нов е. Но не виждам проблем.

Готови сме да тръгнем веднага, господин Графе.

Отивайте. Посрещнете ги. После тримата веднага ги разделете.

Никой да не говори с тях.

Нека всеки от тях да си мисли, че не му вярваме.

Тъй вярно.

- Защо по море? - Защото целия град е блокиран,

и защото по суша е дълго. Гюнтер вярно е.

Навсякъде постове. Мислех, че ще ме хванат.

Чакайте тук.

Мисля, че замина без нас.

Гюнтер, той ни изостави.

Бързо, бързо! Напред!

В лодката, бързо!

Отплаваме!

Да тръгваме, докато не са ни хванали.

Тръгваме.

Не замръзнахте ли господа. На борда моля. Бързо.

- Заминаха. Юнак. - Да, отлично се получи.

И охраната добре работи. И сега какво?

Ще чакаме новини от Важин.

Да отидем на гроба на Егор?

Да тръгваме.

Браво на момчетата: паметник вече са му направили.

Табелка само трябва.

Ето я другарю капитан трети ранг.

Кой я направи?

Аз.

Преди войната бях гравьор. Взех инструменти назаем.

Време е за съвещанието Серьожа. Благодаря ви момчета.

По име!

Ти сам казваше, че са учили в едно училище.

Да.

Само, че помните ли как го прие? Сега е различно.

Това, онова. Ние не знаем всичко. Дай.

Изминаха 4 часа от началото на операцията. Докладвайте.

По набелязания план ние сме готови да изпратим катери,

другарю командващ. Обаче предлагам да започнем

малко преди квадрата в който немците ще приберат баркаса.

Капитаните на всички катери са проверени хора.

Естествено. Определихте ли квадрата?

Да. В квадрат 15-59 оставихме коридор за немците.

Те навярно са изпратили съд който да прибере Панин.

- Съгласен съм. Действайте. - Започнете търсена на баркаса.

Свободни сте.

Давай! По-бързо!

- Вече е светло. - Именно.

Ако до един-два часа не ни вземат,

може да се натъкнем на руснаци.

Успокой се лейтенант. Без паника.

Ще импровизираме и да се надяваме на бързодействието на Котряну.

По дяволите! Смени ме Гюнтер.

По дяволите!

По-дяволите!...По-дяволите!

Край, умря.

Никита Маркович, настанихте ли се?

Благодарение на вашата помощ Вера Андреевна.

Хазяйката е прекрасна, стаята е с отделен вход.

Какво друго му трябва на търговец ерген? А вие надалеко ли?

Ще се поразходя. Притеснена съм. Може да ми мине.

Позволете да ви придружа? Да не стане нещо.

- Благодаря, не възразявам. - Добре.

Как е вашия приятел? Гюнтер се казваше, нали?

Да, за него се притеснявам. Сърцето ми ще изскочи.

- Не е ли идвал още? - Не.

Край. Не иска да запали.

Далече ли ни е отнесло?

Точно не мота да кажа. Но изглежда, че скоро ще излезем от квадрата,

който обозначих. И се носим не по посока на Крим.

- Кораб. - Болшевики?

- Може това да е Рицоли? - Рицоли щеше да дойде с подводница.

Значи, това са руснаци.

Аз жив в плен няма да се предам.

Г-н капитан, аз в плен също не трябва. Моля ви ...

Явно сам да натисна спусъка, не ми достига воля.

- Моля ви. - Разбрах те Гюнтер.

Това са руснаци.

Добре. Г-н капитан направете ми тази услуга.

- Какво сте намислили? - Ще ви предам на руснаците.

Надявате се да спасите живота си ли?

Надявам се да ми простят всички грехове, когато им предам сина на Котряну.

Стой. Ще стрелям.

Ако ме убиеш, пощада от болшевиките няма да видиш, куче.

Рицоли.

Никога не съм мислил, че така ще се радвам на макаронаджията.

Трябва да успеем.

Не ми се спи нещо.

За Панин си мисля.

Заминаха преди два дни и ...

Разбира се, че трябва да се спи. Надявам се това да помогне.

Налей и на мене.

Отдавна искам да те питам,

откъде познаваш Котряну?

Още в Одеса здраво го ударих по носа.

Откраднах от него нужен на нас човек.

Тогава играех роля, и затова интересите ни се срещнаха.

Графа и досега ми е много ядосан.

Изучих дейността му. Това беше първия случай в който той се провали.

Разбира се. Той е достоен противник.

Достоен противник?

Говориш така, сякаш играеш шах с него.

- Той е враг. - Да, враг.

И без да се замисля ще го убия. Както и той мене.

А Егор?

Той за тебе достоен противник или враг беше?

Какво?

Вие бяхте най-добри приятели,

а после сякаш котка ви мина път.

И ти не разбираш защо?

Не разбирам.

Въобще не те разбирам.

Ти през цялото време мълчиш. Егор говореше с мене.

Правеше планове за бъдещето. Казваше, че ме обича.

А ти обичаше ли го?

Искаш ли да разбереш, защо котка ни мина път?

Здравей. Сам ли си? Защо Лена не е с тебе?

Аз самия искам да знам, защо не е с мене.

- Скарахте ли се? - Тя си тръгна от мене.

- Защо? - Правиш се, че не знаеш.

- Не знам. Какво е станало? - Станало?

Ти. Ти какво?

Какво правиш? Какво правиш?

Това е историята.

Глупости.

Най-добрите приятели се сбили заради мене.

Да, заради тебе. Затова мълчах.

Макар, че много ми се искаше да го кажа.

Ами кажи сега.

Егор, благодаря за помощта.

За нищо. А може ли по-друг начин.

- Сергей може. - Сергей сега не е в Ленинград.

- А къде е? - Не мога да ти кажа.

Още един! Доктор!

Мамо! Мамо!

Спокойно, спокойно.

Вече си нямаме никого, сами сме.

Не сте сами. Имате мене. Аз ще ви помогна.

С пълна отговорност мога да заявя, господин Графе,

че капитан Панин в тежки условия,

се прояви като мъжествен воин.

Прекрасно. Какво още имате да кажете? Факти! Факти!

Факти...

В ситуация, изглеждаща безизходна,

капитан Панин имаше намерение да се самоубие,

след като разбра за възможния плен.

А какво се случи със Шулц?

Шулц ни предаде.

Искаше да ни предаде на руснаците.

А Панин се направи на герой и уби Шулц.

Значи к-н Панин е герой, заслужаващ достойна награда.

Това ми е ясно. А що се отнася до вас Гюнтер...

Вие сте проявили престъпна небрежност,

довела до разсекретяване на най-важния от агентите.

Да г-н Графе виновен съм.

Не съм забелязал, че ме следят.

Готов съм да понеса съответното наказание.

Седнете.

Пишете.

За героизма на Панин, и вашата небрежност,

и за предателството на Шулц.

- А до кого да пиша, г-н Графе?

- Ако ще бием звяр, ще го бием в право в очите.

Пишете рапорта до началника на абвера - полковник Халцен.

Добавете още няколко реда за вашата разстрелваща команда.

Може и да ви обесят, какъвто ви е късмета.

Извикайте при мене Николай Панин.

Добър ден, господин Графе.

Добър ден.

Виждам, че не ми вярвате, господин полковник.

Ами, това е справедливо. Абсолютно.

- Не разбирам. - Но вие сте абсолютно прав

да не ми вярвате, г-н полковник.

Аз сега съм майор от съветското контраразузнаване.

- Ти нормален ли си? - Разбира се.

Въобще, цялата тази история с провала на старши лейтенант Емец,

беше само инсценировка.

Театър, разигран от чекистите.

Ако може така да ги назовем.

- Обясни ми веднага. - Това е дълга история.

Нищо, ние не бързаме.

- Добро утро! - Добро утро.

- Ще закусвате ли? - Не, няма.

Заседели сте се вчера с някой приятел, нали?

- Да. - По посудата разбрах.

- Да, да с приятели. Само мляко, след малко ще дойде кола за мене.

Добре, сега.

Всички наши хора или са задържани, или са мъртви, така ли?

Вярно е. Всички до един.

По дяволите! А с двата потопени кораба?

Инсценировка.

Много добре изпълнена.

А кой е ръководител на операцията?

Ваш стар познат.

Разказвали сте ми за него.

Сабуров? Сергей Сабуров.

Гюнтер, свободен си до утре.

Допишете рапорта, ще го приложим към досието ви.

- Тъй вярно. - Извинявай, Гюнтер.

Ще отидеш на гарата, ще посрещнеш осем офицера от Ленинград.

- Фамилиите помниш ли? - Да

- Лена, какво е станало? - Трябва да ме вземеш в групата.

Ти искаш да изпълниш задачата или искаш да загинеш?

Искам да отмъстя. За Егор, за родителите, за себе си,

и ако трябва, съм готова да умра. - Не, няма да е необходимо.

Трябва да живееш и да се бориш. А с такова настроение..

Аз тука няма да остана.

Как се ненавиждам затова, че те обичам.

Лена...

Не ме докосвай.

Разбира се, нито за секунда не съм повярвал във възможността

за тази история с баща ми. И още по-вече никой и никога

не може да ме убеди в това, че Адриан Котряну,

човека, който замени родителите ми, е възможно да ме измами.

Друг начин да изляза от ситуацията с някаква полза не намерих,

освен да позволя да ме презавербуват.

И каква е ползата от всичко това, малкия?

Ако оставим настрани, твоето завръщане.

Съветското контраразузнаване е съсредоточило всичките си сили

в търсене на школата за подводни диверсанти.

И задачата им е да унищожат курсантите и всички преподаватели.

Съветите, разбира се до фанатизъм се страхуват от морски диверсии.

Настъплението към Крим може напълно разбито,

само в случай, че загубят напълно превъзходството по море.

Това ми е напълно ясно. А вие за какво сте ни, Николай?

Спокойно, ще обясня.

Ще започнем с това, че аз издадох разположението на школата.

А след това им разказах за системата за защита.

Защо направи това?

Иначе Сабуров нямаше да ми повярва.

Сега те са уверени, че аз съм ви предал, че съм предал Германия.

И Сабуров ще действа точно по нашия план.

Свиня, кучи син, мерзавец! Графе, защо го слушате?

Замълчете!

Не разбрах какъв е този твой план.

Мен ме изпратиха тука да помогна на СМЕРШ да унищожи курсантите на школата.

С помощта на диверсионна група начело със Сабуров.

- И по-нататък? - По-нататък трябва да им покажа

секретния изход от школата през шлюзовете.

Хората на Сабуров ще се опитат да ги разрушат,

за да блокират курсантите в школата,

когато тя бъде нападната.

Ние ще помогнем на комунистите да повярват в това, че школата е унищожена.

А кого ще унищожат вместо истинските диверсанти,

вие ще решите.

Бдителността на съветското командване ще бъде приспана.

Бреговата охрана значително отслабена.

Доста примамливо. Много даже.

Но за начало - и аз се надявам, че разбираш това,

трябва да проверя всички сведения, които получих от тебе.

Разбира се, че разбирам.

На ваше място и аз бих направил същото.

Радвам се, че разбираш. Но докато проверяваме,

ти ще бъдеш арестуван. Разбирам.

Но ако възникнат дори най-малки съмнения

присъдата ще изпълня сам.

Лично.

Ще считам това за чест.

Заведете Николай в стаята му и поставете там охрана.

Шифрограма: Графа - до "Куция".

Проверете, живее ли сега в Ленинград,

улица Камишев №5, квартира 19 професор Панин Борис Викторович.

Проверете информацията за него и жена му,

заслужилия деятел на изкуствата Ана Константинова Панина.

Здравей, Лепешев.

- Здравейте господине. - Тихо. Тихо, тихо.

- Другарю капитан.

Значи така, трябва да изясните веднага,

работила ли е във Вагановското училище, Панина Ана Константиновна.

Ако да - до коя година. - Разбрах, ще го направя.

- И още. Трябва да изясниш,

преподава ли във военно-инженерното училище,

Панин Борис Викторович. Професор.

Как? Това не е хореография, това е военно училище!

И... Това е смърт! За мен ще се заинтересоват органите.

Млъкни. Изпълнявай, каквото ти казвам.

Органите ще се заинтересуват?

Ще се заинтересоват, непременно ще се заинтересуват,

ако разберат, как си получил защита от мобилизация

и с чие подаяние си живееше много добре по време на блокадата.

- Това е всичко, Лепешев. - Всичко ще направя.

Разбира се, че ще го направите. До довечера.

И не си помисляй да ме измамиш.

Ще те разкъсам като попивателна хартия.

Багажа на тези новопристигналите, колкото на артисти.! Кои са те?

Приятели на другаря Сабуров.

Морски пехотинци, диверсанти-подводничари от Балтика.

Защо са дошли, засега не знам.

- Здравейте другари. - Здраве желаем.

Разрешете да ви представя моите ленинградски приятели.

Сапьор-подводничар Любомир Синевич. - Как? Любомир?

- Аз съм сърбин, другарю, За приятелите - просто Люба.

Смешно е разбира се, но още в Ленинград свикнах.

Нещо страшно Любомир, ще свикнат.

Командир на отряда морска пехота Николай Ступин.

Разузнавач. Двадесет и три пъти е бил зад линията на фронта.

Седемнадесет пленени "езика" с голи ръце.

Осемнадесет, по-точно.

Още една мисия имаше неотдавна, двадесет и четвърта.

Отлично. И нашия сапьор от Беларус Мирон Смолич.

С останалите ще се запознаете по-късно. Още се настаняват.

Другари.

Операцията, за която ще научите след малко,

е била разработена от специалисти на главното управление на контраразузнаването

и одобрена от капитан първи ранг Нестеренко

и лично от народния комисар Кузнецов. Ние с другаря Нестеренко определихме,

кой от Новоросийск ще участва в тази операция.

- Капитан-лейтенант Лесберг. - Аз.

- Капитан-лейтенант Буднични. - Аз.

- Капитан трети ранг Елена Солей. - Аз.

От тази минута другари, сте подчинени само на мене.

Заповедите на командири от по-висок ранг

оставяте без внимание до тогава когато лично не се запозная с тях.

- Всичко на всички ли е ясно? - Тъй вярно.

- Прекрасно. Не напускайте мястото,

операцията ще започне в най-скоро време.

Докато се запознавате, ще отида при Нестеренко.

- Здравей брат. - Борис.

- Андрей. Люба. - Много ми е приятно.

- Люба. - Лена. - Борис. Много ми е приятно.

Това е нашата Лена.

Шифрограма: Графа до Стареца. Проверете информацията,

появявал ли се е в последно време в пристанище Мариопол.

противолодъчния кораб "Смели"

И да се изясни, не се ли е казвал по рано "Безсмъртни"

Мамка му. Уби го.

Убих го, и какво от това. Ти нещо съжаляваш ли?

Шишето със спирта цяло ли е?

- Цяло е. Размърдай се. - Добре.

- Добре! Изчезваме.

- Е, как мина? - Нормално.

Следихме го от кея, после го пресрещнахме в тиха уличка.

Аха. Само, че струва ми се убихме морячето. Умря.

Не е проблем. Заради обикновен моряк няма да вдигнат много шум.

- Всичко ли е тук? - Всичко, не се съмнявай.

- Нещо друго? - Без бельото - сам казахте.

Добре, добре...

А този, сигурно ли е, че е слязъл от "Смели"?

Да, да, не се съмнявай.

Какво е това "Безсмъртни"? Този който взривиха неотдавна?

Почакай, какво се получава, в Геленджик потапят противолодъчния,

а после след 4 дни, все едно нищо не се е случило

при нас в Мариопол, само, че под друго име, защо ли?

Циркове въртят! И да..

На борда и на управлението изтрили старото име, написали ново.

Офицерския състав сменили, моряците - не.

Не са успели да преоблекат моряците!

Не е ваша работа това. Да бяхте замълчали.

Ей, дядка, какво правиш? Първо ни плати,

после разваляй имуществото. Да.

Да ви платя? Да, аз с удоволствие.

- Добър ден! - Сигурен ли сте?

- Тука ли живеете, в тази къща? - В Кремъл, тук вила съм наела.

Извинете за безпокойството, гражданко. Аз само минавам през Ленинград.

В отпуск за раняване съм, искам роднини да посетя.

- Посети ли ги? - Не стана,

живели са в №14, на ъгъла. А, този, който бомбардираха?

Да. Знам, че са живи, но къде са отишли?

В жилищно настаняване попитах

казаха ми, че много от тях са се настанили по близките домове.

Селезньова Татяна Николаевна, чернокоса такава,

млада още, на вашите години. С две деца.

Не, има чужди хора, но Селезньови няма.

В трети параден, този прозорец,

там Токарев живее, и той е инвалид като вас.

На четвъртия Мишини живеят, цялото семейство.

Така, зад ъгъла у нас в четвърти параден на третия етаж

има две нови семейства, мисля, че не са Селезньови. Но може и да са.

Значи казвате, четвърти параден, четвърти етаж?

Не, трети етаж, четвърти параден.

- На четвърти етаж, не се мотай. - Защо?

Ако се мотаеш, ще те приберат НКВД.

Никой не знае какво става в тази квартира.

Мебели карат - на другия ден ги махат. Има хора и хоп - утре ги няма.

Неотдавна табелка сложиха: "Професор Панин и музикантка"

Хубава табелка, явно добре живеят хората.

Гледам, на третия ден, пак мебели изнасят.

- Кой ги изнася? - Как кой, НКВД.

Така, че не ходи там. Третия етаж ти трябва.

Там живеят двете семейства. Това ти трябва.

- Благодаря. - Аха.

- Жив! - Е-е-е стига.

- Любимия ми, жив. - Хората гледат!

Нека гледат, все ми е едно. Аз те обичам, другото няма значение.

- Да вървим. - Под ръка или до тебе.

За какво мислиш скъпи?

За всичко, мила.

Не разбирам какво става, нищо не разбирам.

На кого мога да вярвам, на кого - не.

Наоколо само предателства и измама.

Мисля да подам рапорт за действащата армия.

Не искам да участвам в тези игри.

В армията - това на фронта ли значи?

Да, на фронта, вярно.

А аз какво да правя?

Гюнтер, аз какво да правя? Ти не можеш. - Ами...

Може ли да вляза, Вера Андреевна?

- Кой е този? - Свой, не се притеснявай.

- Добър вечер. - Добър вечер. Вие защо сте тук?

Извинявайте. Дойдох да поблагодаря.

- За какво? - Успокой се, моля те.

Никита Макарович

Благодаря ви за това, че ми помогнахте да се настаня..

- Това е за вас. Довиждане. - Аха.

- Добър човек, търговец от Одеса. - Да, да.

Господ да му помага.

Ти не можеш да отидеш на фронта.

Кажи, че няма да отидеш, сърцето ми ще се пръсне.

Няма да ме оставиш.

Няма.

Благодаря.

Мадам!

Нямам цигари. Ей сега.

Бъди добър, почерпи една цигара.

Ще бъда.

Предай, че човека пристигна.

Благодаря.

- Разрешете?

- Панин е пристигнал на място. - Значи всичко започва?

- Да. Как е при тебе? - Всичко е готово, Андрей Фомич.

Да започваме. Вдигай твоите хора.

- Тази нощ се придвижвате. - Слушам.

Ето това се казва автомат! Нов модел ли е?

Това е картечница "Броунинг". Помощ от САЩ.

Скорострелност 600 изстрела в минута.

Не разбирам защо си ги повикал.

Мислиш, че сами няма да се справим? Това са дубльори. Сега ще разбереш.

Господа офицери, мирно!

Във връзка с голямата вероятност от провал на операцията

Десанта ще стане на 2 групи в различни места по крайбрежието.

Стройте се по определените от мен групи!

Група А:

Замятин, Нурмухамедов, Ступин, Ткаченко,

Синевич, Коваленко.

Група Б: Буднични, Лесберг, Смолин, Шишкин и Лялин.

Командир на група А ще бъда аз.

За командир на груба Б се назначава

капитан трети ранг Елена Солей.

Солей, ясна ли е заповедта?

Тъй вярно, другарю капитан втори ранг.

Качваме се. Имате 3 минути.

Мислиш ли, че Котряну вече е започнал проверка?

Сигурно. Той също няма време като нас,

затова проверката вече е започнала.

Да се надяваме, че нашия "Свояк" ще я премине.

- "Свояк" - Да, позивната на Панин.

Късмет на всички, другарю капитан втори ранг.

Да, късмет много ще ни трябва сега.

Заемете местата си във фургона!

Г-н Графе, разрешете да вляза.

- Шифрограма от агента "Старик" - Четете.

Противолодъчния кораб "Безсмъртни"

се намира в пристанище Мариупол, и е преименуван На "Смели".

- Значи диверсиите са измама. - Да.

Както и нашите доклади за успехи в Берлин.

Господин полковник, какво ще докладваме сега?

Какво прави Николай?

В стаята си е, вероятно спи.

Спешно ме съединете с Гестапо.

И все пак защо ни раздели на 2 групи?

Ако Панин е предател, наистина ни чака засада,

ще бъдем много заети, за да изпълним поставената задача.

Ако не пристигнем навреме в указаното място,

за изпълнението на задачата отговаряш ти.

Ти разбираш ли, че отивате на смърт?

Тези момчета, са най-добрите бойци от Балтика.

Ако Панин не е предател, ще се срещнем с него

в установеното място, организирано от Важин.

- Те сякаш се прощават. - Да вървим.

Е, другарю капитан трети ранг, време е.

превод от руски G R N R