Original subtitles

Аз ще прибера тук, а вие ще нахраните ли кокошките?

Добре.

Да вървим.

Шантал, вижте дали децата ще затворят курника.

Те няма да забравят, мадам.

Много са умни за възрастта си.

Тази седмица трябва да ги подстрижем,

защото поканих фотограф да ги снима.

Искам да отида в града и да говоря за тях с властите.

Социалните не бързат да търсят нито майка им, нито приют.

Боя се, че в момента всички приюти са пълни.

Разбирам, че са много мили,

но не можем да ги задържим завинаги.

Хайде слизай.

Ще донеса боя, за да боядисаме клоните.

Стой тук, Патрис.

Патрис...

Пат.

ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ

Аз го убих. Бягай докато не са ни хванали.

Не искам да вляза в затвора. - Страх ме е.

Минавай... по-бързо.

Скачай.

БРАТЯ

Припомнете ми колко е натоварването на P19 и P20?

1,65 мегатона, мосю. - Надявам се при нас да е по-малко.

Колко ви казах... 1,29-1,35, нали? - Да.

1,32-1,34, за да бъдем точни.

Добре.

По дяволите. - Ще извикам доктор.

Нямаме време за това. Донесете ми черен пипер.

Какво? - Черен пипер, моля.

И кърпа... вървете. - Идвам след минутка.

Не ви ли боли, мосю?

Заповядайте.

Чудесен начин, а сега на работа. Остават ни само два дни.

Ако всичко е наред след 48 часа ще влезем в историята.

Ще може да искате неприлична заплата

и да работите, където си поискате.

Какво има, Ерик? - Мисля, че това е важно.

Ало. - Ало, Патрис при теб ли е?

Не, той щеше да ходи в Париж следващата седмица.

Вчера не се прибра вкъщи.

От няколко дни не е ходил и в клиниката.

Не отговаря на съобщенията на секретарката си.

Сякаш се е изпарил.

Знаеш ли нещо?

Не, не знам нищо. - Моля те.

Ако знаех, щях да ти кажа.

Имам лошо предчувствие. Напоследък не е на себе си.

Слушаш ли ме още?

Паспортът му вкъщи ли е? Провери, моля те.

Сега ще погледна.

Прав си. Той го е взел.

Винаги съм се боял, че този момент ще настъпи.

Ерик... свържи се с инженерите

относно презентацията в петък.

Нещо се е случило ли? - Мишел.

Мишел.

Изчакайте ме и ще продължим до летище Орли.

Странно е, когато някаква част от теб съществува отделно.

Той не ми е близнак, а едноутробен брат.

И все пак благодарение на тази част

аз надживях 6-годишната си възраст.

Довиждане. Ще се видим следващата година.

ШАРАНТ-МАРТИМЕ КРАЯТ НА ЛЯТОТО НА 1948

Всичко наред ли е?

Довиждане. До следващата година.

Ще се видим отново. Довиждане, приятно пътуване.

Може да е забравила, че е днес.

Случва се.

Аз ще се върна за вечеря. - Да, мосю.

Последният, който се качи на черешата е шваба.

Какво ще правим, мадам? - Нямаме избор.

Ще ги оставим при нас и ще я чакаме.

Щеше да е дълго чакане.

Жената, която ни роди се отдаваше повече на желанията си,

отколкото на майчиния си дълг.

Все пак трябва да признаем, че по онова време такава независимост

изискваше известна смелост. - За дълго ли заминавате?

Не знам. Ако ви попитат не лъжете.

Кажете, че съм в Аржентина и събирам материали за един състезател.

Днес трябваше да вземете момчетата.

Да, така е и може да кажете,

че съм ги взела със себе си в Аржентина.

Освен ако, разбира се, не искате вие да ги задържите.

Едно нещо наследихме от майка си.

Способността да зарязваш всичко, без да се замисляш.

Какво правиш?

Трябваше да си тръгна от работа по-рано.

Нещо с мексиканския проект ли? - Не.

Просто трябва да замина за малко.

Къде? - В Канада.

Но в събота Лора навършва 20 години.

Знам.

И смяташе да заминеш, без да ме предупредиш?

Нещо не е наред с Патрис ли? Обясни ми какво става.

Не знам.

Просто имам лошо предчувствие.

А, да.

Извинявай. - Колко дълго ще отсъстваш?

Нямам представа.

Ще позвъня на децата. - Не, по-добре аз да им кажа.

Не се притеснявай. Ще те държа в течение.

Добър вечер, мадам.

Добър вечер, Габриела. Дъщеря ми вкъщи ли е?

Преди два дни мадам отлетя за Аржентина.

Помоли ме да ви кажа, ако дойдете. - Каза ли кога ще се върне?

Каза след 2-3 седмици. - А момчетата?

Андре ми каза, че е закарал и тримата на летището.

Добре е, че са с нея.

Мерси, Габриела. - Няма за какво.

Довиждане, мадам. - Довиждане.

Какво правите? - Не се разсейвай, гледай си пътя.

След колко време ще пристигнем?

След 45 минути.

Да, любов моя? - Татко, навършвам 20 години.

Знам, извинявай. - Какво става с теб и с Патрис?

Той по-важен ли е от нас?

Трудно е за обяснение.

Лора, нямам избор. Опитай се да ме разбереш.

Нищо не искам да разбирам.

Време е за ставане, сънливци.

Как спахте? Направих кафе.

Какъв е планът? - Не знам.

Да заминем, преди той да се е събудил.

Днес в кантората няма никой. Може да отидем там.

Луи любезно се съгласи да ме закара до Рошфор.

Аз мога да те закарам в понеделник. - Не, предпочитам днес.

Трябва да предам едни документи на субпрефектурата, Пол.

Не ми представлява трудност.

Ти го уби.

Не го направих нарочно.

Цял живот хората се опитват да разберат кои са...

и защо са дошли на този свят.

Аз знаех от самото начало.

Ще ми помогнеш ли?

Нашето бягство не разтревожи никого.

Години по-късно научих, че местната жандармерия

дори не си е направила труда да съобщи за изчезването ни

в префектурата.

Пат, гладен съм.

Макар, че Шантал се отнасяше добре с нас,

ден след погребението на мосю Брюне тя замина за Париж.

Мадам Брюне започнала нов живот в Ла Рошел

със своя нотариус.

Доколкото си спомням ни отне около три месеца, за да свикнем.

Моята практичност и изобретателност ни бяха много полезни.

Останалото го дължахме на смелостта и усета на Патрис.

А това? Откъде ми хрумна?

Не знам.

Може би защото мръзнехме през нощта.

Искаш ли?

Не, изяж го ти.

6 МЕСЕЦА В ГОРАТА

За нас сметището на отец Готие бе Лас Вегас в пустинята.

Преди 30 години аз и Патрис

се озовахме на другия край на света,

в дълбоката канадска провинция.

Ако ние можем да избираме къде да завършим дните си...

то защо да не е тук?

В тази гора.

Добър вечер, как е? - Бива.

Бензин за 80 долара? - Точно така.

Кажете ми дали скоро оттук е минал един французин.

Французин... не си спомням. По-добре питайте в бара.

Мерси. - Няма за какво.

Добър вечер. - Добър вечер.

Бира, моля. - Лабат-50 става ли?

Напълно.

Случайно да сте виждала тези дни един французин?

Да съм виждала французин?

Ами да, видях го. Готин пич.

Сега модерно ли е във Франция да обикаляте из Абитиби?

Знаете ли къде е сега?

Ей, Вик.

Ела тук.

Търся един французин, който е дошъл тук преди няколко дни.

Патрис ли? Особен тип.

Той ми е брат. Знаете ли къде да го намеря?

Знам, продадох му хижа в гората.

Ще ме закарате ли дотам? - В гората, с тези дрехи?

Не се тревожете за мен. Свикнал съм.

Във Франция ходя на туризъм.

Поредният луд.

Утре в 6:00 на паркинга. - Не може ли сега?

Много е късно и е много далеч. Няма да видим нищо.

Утре в 6:00.

На паркинга.

Ще ви чакам.

Никога няма да забравя оня студ.

Пронизващ и смразяващ ден след ден.

И вечно влажните дрехи, които не затоплят тялото

нито денем, нито нощем.

Пат, студено ми е.

Седни по-близо до огъня.

Трябва да ти намерим лекарство.

Не, не тръгвай никъде.

Не се бой. Представи си, че сега е вечер.

Ще се върна бързо.

Ти казваше, че ще ни хванат, ако се покажем през деня.

Всичко ще бъде наред.

Пат.

Пат.

Пат, къде си?

Мислех, че тази нощ ще бъде последната ми.

Бях готов да се предам.

Без Патрис тази борба нямаше смисъл.

Чаках го да се върне... докато силите не ме напуснаха.

Мик.

Пат?

Не намерих лекарство.

Механикът ме заключи.

Хиляди пъти го питах какво се е случило тогава.

Той не ми каза нищо.

Между нас нямаше други тайни.

Добро утро, как спахте? - Добре.

Това е за вас. - Мерси много.

За градски жител сте доста силен.

А за любител на дивата природа ти пиеш твърде много.

Мога ли да попитам защо ти и брат ти дойдохте тук?

Да подишаме въздух.

Готов ли си? - Да.

Да тръгваме.

Как си?

Добре съм. - След онези хълмове...

вече няма да ни трябват снегоходки.

Вече никъде няма спокойствие.

Ти никога не си умеел да се скриеш.

Как си? Държиш ли се?

Да, мерси. - Тогава аз няма да се застоявам.

Работи ли всичко? - Да, но си забрави китарата.

Подарявам ти я. Никога не съм свирил на нея.

Добре, мерси.

Ще взема едното кану. - Може да пренощуваш тук.

Мерси, но трябва да вървя.

Ловният сезон наближава и искам да се възползвам максимално.

Налага се да ходим доста по на север.

Надявам се, че разбирате какво е тук през зимата.

Това не е шега работа. Гората е сурова.

Във Франция ходим на походи.

Той каза същото.

Все пак и двамата сте някак странни.

Мерси, Вик.

Пазете се един друг.

Тук всеки остава сам със себе си.

А себе си не можеш да излъжеш.

Той е прав.

Шах няма...

но ще измисля нещо.

Надявам се да си станал по-добър.

Перчиш ли се нещо?

Остарявам.

Дойде тук, за да умреш ли?

Има и по-лоши неща от това.

И дори нямаше да се сбогуваш с мен?

Това вече няма как да го разберем, защото си тук.

Силви ли ти се обади?

Радвам се, че дойде, Мик...

но не можеш да останеш. Заради децата.

Не мисли за това.

Те вече са възрастни и разбират всичко.

Как могат да разберат? Ние нищо не сме им разказвали.

Аз загубих вярата си, Ник.

Не говори така.

Къде отиде страстта, благодарение на която ти постигна всичко?

Точно за това става дума.

Мислех, че като стана "някой" ще мога да запълня празнотата.

А по-нататък какво?

Не знам. Затова съм тук.

Ние започнахме от края.

Това е най-доброто, което беше някога.

18 МЕСЕЦА В ГОРАТА

Колкото и да е странно не помня да съм страдал от глад.

От студ да...

но не и от глад.

И затова е имало причина.

По-късно осъзнах, че Патрис се е отказвал от всичко, всеки ден.

И той си плати за това.

Плати много скъпо.

Като млад той имаше много проблеми със здравето,

които според неговите колеги доктори,

са свързани с недохранване в детската възраст.

Те го довели и до безплодието.

Пат.

Пат, ще замръзнеш.

Добро утро. - Добро утро.

Направих кафе.

Наспа ли се?

Отдавна не бях спал толкова дълбоко.

Ти си късметлия.

А аз изглежда никога няма да свикна със звуците на нощната гора.

Вместо храна си донесъл тук книги ли?

И забележи, че вече съм ги чел.

Ще отида да потърся сигнал.

Лиз сигурно се тревожи.

Кажи й, че скоро ще се върнеш.

Да й кажа ли, че си жив и здрав?

Както намериш за добре.

Върви, не се страхувай.

Няма да се бавя.

Аз съм.

Лиз?

Лиз?

Как се чувстваш?

Като жена изоставена от съпруга си.

Имам нужда от време, за да го върна обратно.

Само аз мога да го направя.

Това е ужасно. Поставяш ме в нетърпимо положение.

Знам, че Патрис се чувства зле. Звъним си със Силви всеки ден.

Но се уморих от твоята потайност.

От това, че може да заминеш във всеки момент.

Боя се, че няма да издържа повече.

Можеш ли да дадеш телефона на Лора?

Не искам да й развалям празника.

Не й причинявай това... поне днес.

Но синът ти иска да говори с теб.

Здравей, тате. - Как си, сине?

Връщай се по-скоро. И двамата се връщайте.

Имай ми доверие, става ли?

Бъди добър, поздрави сестра си за рождения й ден от мен.

Много ви обичам.

Ще й предадеш ли? - Да, ще й предам.

Целувам те.

Тате...

връщай се по-скоро.

Обещавам.

Кучка!

5 ГОДИНИ В ГОРАТА

Почти ги направи ли?

Остават още няколко фигури.

Остави, и така ще върши работа. - Не, ще ги довърша.

Ти си на ход.

Венсан играе ли?

Той е непобедим.

Естествено, нали аз го научих на първите му дебюти.

Знам.

Какво става с теб?

Нищо.

Мик... какво става?

Все си мисля, бе ако имаше деца сега нямаше да седиш тук.

Откъде знаеш?

Хиляди пъти съм ти казвал.

Не си виновен ти.

Хайде, мести.

Ако аз спечеля...

ще ми разкажеш какво се случи онази зима, когато изчезна.

Заплаха...

Отговор...

и шах.

Шах.

Шах.

Шах и мат.

По ирония на съдбата...

първите, които срещнахме след всички тези години бяха деца.

Натъкнахме се на тях по време на лов в гората.

И вместо да избягаме...

се присъединихме към тях.

Стори ни се, че можем да им се доверим.

Как да се предаде шока, който преживяхме?

Тези хора живееха като едно голямо семейство.

Останахме при тях десет дни. Десет дни на веселие и смях.

Там бе и онази жена.

Ние не знаехме, че децата могат да бъдат обичани толкова много.

Разбира се, те ни поканиха да тръгнем с тях...

но Патрис не пожела.

В неговия свят съществувахме само той и аз.

И беше прав.

Скоро дори не си спомняхме за това.

Сядай да ядем.

4 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО

Вик, как я караш?

Ще влезеш ли? - Не, не мога.

Чака ме още много път.

Вие как сте?

Справяте ли се? - Добре сме.

Патрис тук ли е? - Да, но още спи.

Слушай... не е моя работа какво правите тук...

но преди няколко седмици видях един детектив в бара.

Търсеше теб. С него бе около 20-годишно момче.

Как се казваше? Венсан ли?

Не знам. - Ти какво им каза?

Нищо, всички си имаме своите тайни.

Освен това хора като вас тук са на уважение.

Никой нищо не му каза.

Просто исках да го знаеш.

Мерси. За дискретността.

Нищо работа.

Но момчето, което бе с него задаваше много въпроси.

Изглежда, че баща му му липсва.

Какво искаше? - Нищо, просто каза "здрасти".

Аз отивам на лов. - Да дойда ли с теб?

Не, стой на топло.

До скоро. - Да, до скоро.

"Здравей, тате, аз съм в Монреал. Поне ми кликни, че жив."

"На теб не ти пука за нас." "Не те ли е срам, тате?"

"Мамка му, къде си?" "Притеснени сме, тате."

"Дай поне някакъв знак, че си жив и здрав."

"Документите за развода ще бъдат в кантората ти."

"Не мога да те чакам вечно. Имам само един живот."

Мик.

Мик.

Ставай.

Защо?

Искам да се изкъпя.

Уморен съм.

Хайде, да вървим. Да поплуваме в морето.

Сигурен ли си, Пат?

Какво да правим?

Лодката не е лоша.

А ти си много сръчен.

За дъното ви трябва катран.

Знаеш ли какво е катран?

Загрей го, разбъркай го старателно

и хубаво намажи дъното.

Давам ти го.

Искате ли да ми помогнете със стридите и да изкарате малко пари?

Какво има вътре? Стената е топла.

Мога да пристроя хижа към нея.

Само че селото е много близо.

Не се ли страхуваш?

Омръзна ми да се крия.

Благодарение на всички кражби, които му доставиха материали...

и любезното отношение на мосю Леандри на брега,

Патрис започна да се страхува по-малко от хората.

Опита да убеди себе си, че отдавна не го търсят.

Но той никога не се е съмнявал,

че един ден ще плати за престъплението си.

Пат?

Пат.

Патрис.

По-късно научихме, че през войната мосю Леандри

е загубил син на същата възраст като Патрис.

Оттук е било и желанието му да установи връзка с нас.

Той идва при нас един или два пъти...

и в крайна сметка Патрис се съгласи да работи за него.

Въпреки, че никога не го казваше,

но той мечтаеше за това. Да се завърне към нормалния живот.

7 ГОДИНИ В ГОРАТА

Може ли да доведете коня, момчета?

Стига толкова за днес. Ще обядвате ли с нас?

Невероятно, минаха 30 години, а тук нищо не се е променило.

Мишел, Патрис.

Нещо не е наред ли?

Клотилд?

Да се махнем оттук.

Но аз току-що завърших строежа на хижата.

И ми харесва да събирам стриди.

Освен това мосю Леандри е добър.

Да...

но понякога ме хваща страх.

Боя се, че ще ме познаят.

Ние с теб не сме нужни на никого.

Мен не ме е страх от затвора.

Боя се, че ще ни разделят.

На какво дължа това посещение?

Какво ти трябва?

Искам да знам защо не се върна в моето жилище.

Портиерката задаваше твърде много въпроси, по твое искане.

Добре си се устроила тук. - Не се оплаквам.

Не ви ли е тесничко тук с децата?

Добре ни е. - Това лято бях в Шарант.

В селото, където ги заведе на почивка,

преди да избягаш в Аржентина.

Там на лехите със стриди работят две момчета на тяхната възраст.

Добре, мисли си каквото искаш, а сега се махай.

Мерси за посещението.

Ако докладвам в полицията и се окаже, че пак си ги изоставила,

ще влезеш в затвора. Този път със сигурност.

Може да ти подейства добре. Не се съмнявай, че ще го направя.

Няма да ти позволя да ме позориш.

По-добре ги прибери преди зимата.

Басирам се, че ще доплувам до плитчините

преди вие да пуснете каретата си на вода.

Пат, той ни предлага да се състезаваме.

Като види колко е бърза лодката ни ще я открадне.

Предизвикателството е прието,

но първо трябва да занесем това в склада, хайде.

Мик, виж каква кола.

Искате ли да се повозим?

Харесва ли ви?

Искате ли да погледнете вътре?

Хайде, Пат, трябва да вървим.

Елате тук.

Еха!

Ще ви отворя.

Не бива... - Ще отидем ли да се повозим?

Можехме ли да си представим, че сядайки в колата

заменяме пълната свобода със затвор?

Напуснахме хижата си малко преди зазоряване.

Беше най-обикновена сутрин.

Имаше стотици такива през последните седем години.

Тогава още не знаехме, че няма да се върнем.

Нашата хижа... колко труд вложих в нея.

Колко далеч обикаляше Патрис, за да намери всичко необходимо.

Повече не я видяхме.

Тя ни остави при непознати хора с фамилия Спес,

които трябваше да ни подготвят за училище за по-малко от година.

За една година. И десет години биха били недостатъчни.

Старците бързо разбраха, че за нищо на света няма да се разделим...

и че ако решим да избягаме непременно ще го направим заедно.

Затова обикновено на улицата... ни извеждаха по един.

Майка ни идваше да ни види два пъти годишно.

Носеше ни подаръци и нови дрехи и след това

отново изчезваше, без да каже и две думи.

А нашата баба? Тези жени се мразеха толкова силно,

че тя почти не се интересуваше от нас.

Баба ни не ни посети нито веднъж.

Училището... само за три седмици

имахме два счупени носа

и пет посещения в лазарета, едното от които завърши в болница.

Виждайки как силният обижда слабия ние се нахвърляхме върху него

и го пребивахме до смърт.

За награда ни изключиха.

На майка ни казаха, че заедно сме "неспособни за социализация"

и изобщо за всичко, и че трябва да ни разделят.

Тя така и направи.

Не, Пат.

Пат.

Мик.

Не.

Това бяха най-лошите години в живота ми.

Шест години без Патрис.

Шест години в ТВУ, шест години отчаяни опити да се съберем.

Ей, как я караш? - Виждала ли си Вик?

Не, той не идва тук през зимата, но видях брат ти.

Какво? - Да, преди два дни.

Каза, че се връща във Франция.

Връща се във Франция? - Да, защо, не знаеше ли?

Мерси.

Мамка му.

Добър ден.

До Екболсхайм, моля.

Само не през центъра на Страсбург, ако е възможно.

Мерси.

Защо не ми каза нищо?

Ти не искаше да се връщаш.

Забравил си това.

Не мога да играя сам със себе си.

Всичките ти беди са разплата за това, че се грижеше за мен.

Мислиш ли, че бих могъл да оцелея без теб?

Това бяха най-хубавите ни години.

Откакто напуснахме онази хижа преди 40 години,

когато тя дойде за нас, животът загуби вкуса си.

Преследвам нещо, което завинаги остана в миналото.

Ние никога няма да станем като тях.

Не е вярно. Съвсем същите сме.

Тогава защо не говорим за това?

Страх ме е да си призная, че лъгахме през цялото това време.

Сигурен съм, че теб също те е страх.

От летището отидох направо при Лиз.

Знам за развода.

След 30 години брак такива неща се случват, нали?

Не, Мик.

Тази наша проклета тайна руши всичко.

Надявам се един ден да намериш свободата.

За какво говориш?

За нищо.

Върни се в Париж. Трябва да спасиш семейството си.

Не искам да те оставям тук сам.

Не се притеснявай. Вече съм по-добре.

Прибирай се вкъщи.

Аз отлетях изоставяйки жена си и двете си деца.

Днес само синът ми разговаря с мен.

Може би Патрис е прав.

Нашата тайна разрушава всичко по пътя си.

Въпреки, че това е невъзможно да се разбере...

заради Патрис винаги ще бъда готов да си тръгна...

и да не се върна.

Да.

Може ли да слезете в приемната. Имаме проблем с пациент.

Идвам. - Мерси.

Добър ден.

Този младеж се държал агресивно с персонала и те ни извикаха.

Момчето има диабет, но отказва помощ.

Отказват да пуснат кучето. - Според вас той ветеринар ли е?

Всичко е наред. - Да? Той казва, че ви познава.

Срещали сме се, мерси, Марко. Какви ги вършиш?

Кажи му, че 11 метра е максимумът, или ще нарушим всички норми.

По-добре вие сам му обяснете. Аз опитах.

Обади му и ако има нещо дай на мен.

Той не повярва, че се познаваме. - Ти не можеш...

Не се прави така.

Как си? - Добре.

Тук съм с един пациент. Напомня ми за нас.

Надявам се да има грижовен брат. - Боя се, че няма.

Извинявай, но този уикенд няма да мога да дойда.

Имам проблеми на работата...

Няма проблем.

Как мина с Лиз тази сутрин?

Не много добре. Лора я нямаше.

Тръгна си нарочно, за да не се засече с мен.

Но не се безпокой толкова.

Нямам време да мисля за това. Имам много работа.

Ела другият уикенд.

През този ще изведа Силви на вечеря.

Отдавна не сме излизали.

Тя вече почти ми е простила.

Аз трябва да вървя. Ще ти се обадя пак, целувам те.

Аз също.

Здравей. - Здравей.

Резервирах маса за събота. - Браво.

"Калон-Сегюr" 80-та, моля. - Да, мосю.

Празнуваме ли нещо?

До вечерта.

Не можеш вечно да задържаш някой, който е решил да си отиде.

Особено някой като Патрис.

Той планираше всичко до най-малкия детайл.

Чак до писмото, което получих в онази сутрин.

В гората...

тази острота...

Разбрах, че мисълта за напускане никога не е напускала ума му.

Дори когато бяхме в Канада.

Съвместния ни живот...

И не е забравил да ми остави паролата

за компютъра си... "черен крал".

За да имам достъп до всичко, което е подготвил.

За да живееш ти...

аз трябва да си отида, Пат.

Той вярваше, че с неговото напускане аз ще придобия свобода,

и че той ще отнесе всичките ни страдания със себе си.

И беше прав.

За 30-те години, в които бях женен аз мълчах,

но само три седмици след смъртта му изложих всичко.

Изложих всичко с надеждата да започна нов живот.

Ние станахме заложници на нуждата си да говорим...

за това отново и отново.

Ние бяхме готови на всичко, за да запазим тайната си.

Патрис го разбираше.

Той искаше да спаси мен.

Нас.

Той пренесе тази болка през целия си живот,

тази смес от глад, студ и страх,

ароматизирана с моментите на благодат,

които завинаги останаха в миналото.

Знам, че не ми е дадено да преживея нещо подобно отново.

Той пое насилието и злото,

а на мен ми даде само най-щастливите спомени.

Той събра в себе си нашия гняв

и негодувание към човешката природа,

оставяйки само доброто и светлото.

Мястото е просто приказно.

Ало... сега имам клиенти. Ще ти се обадя от офиса.

Какво ще кажеш?

Това ли е?

Да.

Това е.

Мариел, майката на Мишел и Патрис умира на 26.12.1971 на 53 години.

Няколко месеца преди това тя признава Мишел за свое законно дете.

Клотилд, тяхната баба, почива няколко години по-късно.

Тъй като Мишел и Патрис са деца заченати без брак според закона,

който е бил в сила през 70-те години,

те са лишени от наследство от имуществото на двете жени.

Патрис умира на 49 години.

МИШЕЛ И ПАТРИС БЕБЕТА снимка от детските им години

Мишел още живее в Париж и се занимава с архитектура.

Наскоро отпразнува своя 78-ми рожден ден.

След Втората световна война

повече от милион деца във Франция остават без дом.

Проблемът със събиране на семействата се оказва изключително сложен.

Въпреки, че историята рядко им отдава почит,

така наречените "изгубени деца",

заемат специално място в представите ни за този период.

50 години след войната администрацията още смята,

че повече от 340 000 деца са все още "изгубени" в Европа.

Този филм е посветен на тях.

Превод и субтитри Ivon