Original subtitles

Нанди, Пети, не минава и ден, в който да не мислим за вас

С Е М Е Й Н О Щ А С Т И Е

Получаваше 20-минутни колики на всеки час.

Пищеше, сякаш го дерат.

Не знаехме какво да правим, закарахме го в спешното.

Взеха му кръв, гледаха го на ултразвук,

но се оказа, че всичко е наред.

Докторът беше изумен, прегледа му корема.

Нарочно ли си отворила прозореца? - Проветрявам.

Не виждаш ли, че целият е потен? Ще настине.

Затвори го тогава. - Нали проветряваш.

Затвори го ти.

Едно научно проучване доказва, че след като човек навърши 40 г.,

мозъкът започва да работи логично.

Хайде да си лягаш.

Затова трябва да започнеш да изучаваш езици.

Когато се превъзбуди, не мога да го накарам да си легне.

И какво установиха в крайна сметка?

Нищо. Закарахме го в спешното втори път.

Започнах да свиря на пиано.

Прегледаха го и казаха, че няма възпаление.

Седнах да свиря и внезапно си спомних как ставаше.

По-бърз съм сега. Чувал ли си за "Добре темперирано пиано"?

Като засвиря фугите... Знаеш ли ги фугите?

Жестоко е, ще ти покажа. Успокояващо е.

Като засвиря фугите, направо изключвам.

По-тихо, моля те! - Тихо е, остави ме да го изсвиря.

Продължи часове, на всеки 20 минути...

Изтърва ли нещо?

Имола! Имола!

Добре ли си?

Не... Няма нужда... Не, не, не...

Бруно, спри! Защо винаги чакаме, докато ни се качи на главите?

Упрекваш ли ме? - Не те упреквам, само казвам.

Сигурни ли сте, че няма да останете? - Не, време е за лягане.

Можете да останете да спите в гостната.

Внимателно, няма проблеми.

Чао. - Чао.

Добре си изкарахме. Довиждане.

Чао. - До скоро.

Не ми се смей.

След десет години ще ни сдъвче за закуска.

Ще ни разкъса. Ще ни убие.

От 5 години крещи.

Не е минал и ден без викове.

Иска да гледа филм веднага щом отвори очи.

Иска да гледа филм веднага щом си влезе вкъщи

или някой да му разказва приказка, да го забавлява.

Защото е лош? Нали все това повтаряш?

Не мен ще погуби, а теб.

Ще видиш - ще се прибира пиян и ще пуска телевизора...

Държи се така от 5-годишен.

Защо да се променя, ако поведението му се толерира?

Всеки ден си ляга след 23 ч. Според теб това нормално ли е?

Когато бях малък, трябваше да си лягаме в 19 ч.

Не казвам, че моето детство е било за пример,

но трябва да знаем къде е границата.

Все тая. Направи каквото смяташ за добре.

Просто ми къса нервите и не мога да се преборя с това.

Сякаш нервните окончания в мозъка ми се разкъсват.

Защо сме още заедно? - Не знам.

Всеки път щом захвана темата, ме пресичаш.

Защото винаги се държиш така с него. Започваш да му викаш.

Не можеш ли просто да кажеш:

"Спри, моля те, трябва да говоря с мама?"

Точно това му казах.

Не, разкрещя се: "Няма да му го четеш пак!

Няма да става на неговата!"

Недей да изопачаваш нещата, ако обичаш.

Първо го помолих спокойно. Казах му: "Бруно, моля те..."

Не, направо се разкрещя.

Не е за вярване! Защо не го записах? Следващия път ще го направя.

Давай! - Нарочно ли го правиш?

Казваш обратното на това, което е станало,

и така той ще запомни,

че аз съм онзи, който му е крещял, когато е бил малък.

Нищо няма да запомни, той спи.

Говоря по принцип.

Но ще запомни, че не си имал търпение.

Примерно, ако кажа, че стената е бяла,

ще извъртиш, че съм казал, че е черна.

Сега осъзнавам, че напразно съм обвинявал

баща си за всичко.

Всъщност е била виновна майка ми, която е била точно като теб.

Да, затова баща ти редовно те е пребивал.

Бил е безпомощен.

Ако някой изопачава истината,

човек няма избор.

Затова трябва да го набие? - Нямало е какво да стори.

Горкият ми баща.

Умря напълно безпомощен, а всички го обвиняваха.

Забравиха ли нещо?

Ще погледнеш ли?

Не, не се събувай.

Ще ги събуя все пак. - Ние не се събуваме.

Добре. Исках да ти звънна, но ми падна батерията.

Трябваше да бутаме колата 6 км. Остави ги, ще ги приберем.

Къде да ги сложа? - В банята.

Сигурна ли си, че е удобно? - Разбира се.

Добър вечер. - Погледни, колко са сладки.

Какви са тези животни? - Морски свинчета.

Вкарай ги вътре.

Живяхме в една прекрасна ферма.

Но климатът беше ужасен, нямахме отопление

и дори вкъщи не се събличахме.

А шотландците... В началото изглеждат дружелюбни,

но после разкриват истинската си същност.

Алберт не се разбираше с тях. Накрая стана непоносимо.

Имахме толкова много животни.

Коне, гълъби, нутрии...

Дай си якето.

Крави, прасета, кози... Токачки, паун...

Веднъж даже хипнотизирах пауна в параклиса.

Ако ви стане студено, вземете си одеяло от гардероба.

Усилете си парното колкото искате, само не покривайте радиатора,

защото термостатът блокира.

Повикайте ни, ако се нуждаете от нещо.

Лека нощ. - Благодаря.

Лягам и заспивам.

Пижамата ми прибрана ли е? - Да.

Не знам. - Защо не са се обадили?

Нямали са батерии.

Защо са се върнали? - Не знам.

Ернела каза, че Алберт не е успял да се погоди с местните.

Нали се хвалеше, че няма да се върне поне още десет години.

Ще го попитам дали си спомня,

че се заканваше да не се прибира десет години.

Не мисля, че е добра идея. - Всичко му омръзва бързо.

Не се заяждай. Прояви разбиране.

Не съм казвал 10 години. Казах, че ще се върнем след година.

Не е вярно. Каза 10 години. Убеден съм.

Нима помниш какво съм казал преди 10 години?

Не са десет, само една е.

Сигурен съм, защото съм го записал в дневника си.

Не ми се слушат караниците ви.

Не се караме, говорим си.

Сигурен съм, че не съм го казал.

Апартаментът е чудесен. Жалко, че тъкмо го бяхте наели.

Защо не го купите? - Много е скъп.

Защо не изтеглите заем?

Трябва да го плащаме 30 години. Докато сме живи.

Не сме сигурни, че ще живеем тук до края на дните си.

Но сега нямате нищо. Всички пари отиват при собственика.

Колко е наемът на месец?

Изгодно е предвид големината и централната локация на апартамента.

Колко е?

Не е много.

Лаура!

Не мога да си представя цял живот да трябва да плащам.

Не ти ли липсва градината? - Имам си нова.

3 октомври, сряда.

Естер пита: "Кога ще се върнете?"

Ернела отговаря: "Ще се опитаме, нямаме какво да губим.

Ако не се получи, винаги можем да се върнем тук".

Алберт: "Кракът ми няма да стъпи

в тази скапана държава. Не и в следващите 10 години.

Не избираме къде да се родим, но можем да избираме къде да умрем".

Аз: "Ако всички мислят така, тогава кой ще остане тук?

До една година ще се приберете".

Алберт: "Как пък не! Най-малко след 10 години".

Аз: "Ще видим, дано не съм прав" и т.н., и т.н.

Сега доволен ли си?

Моля? - Доволен ли си?

Не съм доволен, думите са негови.

Хубава чаша.

Татко ми я подари.

Скоро чували ли сте се? - Всъщност не сме.

Обаждай му се от време на време. - Донеси една бира на татко.

Пушите ли вътре? - Само на терасата.

Няма значение. Ще излезем навън.

Кога пак си пропушила?

Не знам, не много отдавна.

Но стига толкова.

Спирам ги.

Много поскъпнаха.

В Шотландия също.

Добро утро, нека се представя.

Казвам се Лаура Щерн и съм на 10 г. Ходя на плуване, баскетбол и пиано.

Родителите ми харчат цяло състояние, а аз още не съм се научила да вървя.

Не го видях. - Защото там няма нищо.

Не й се карай - не го е видяла.

Спъна се на равното. Като валяк е.

Не е вярно. - Къде тръгна?

Никъде.

Оправи си косата.

Оправи я, Лаура.

Защо се подсмихваш? - Не се подсмихвам.

Оправи си косата, че ще си развалиш очите.

Спри да тряскаш вратата!

Остави...

Лаура, къде си?

Искам да си поговорим.

Как се отразява цялото това местене на Лаура?

Когато ходихме в Португалия, Бруно започна да заеква.

Лаура не заеква.

Нямам това предвид.

Как се чувстваше тя сред шотландците?

Свикна много бързо.

Скоро написа разказ на английски в 20 страници,

който беше пълен с шотландски диалектни изрази.

Бруно също обича да си измисля истории.

Има невероятно развинтена фантазия.

Лаура е същата. - И Бруно.

Карам я да играе баскетбол, за да тренира нещо.

Да не й порасне гърбът твърде много? - Не тренира толкова сериозно.

Няма да става състезателка. - Би било голяма глупост.

Няма нищо лошо в състезанията. И съревнованията.

Ненавиждам ги.

Животът е съревнование. Състезанията възпитават добри навици.

Какви?

Навици на състезател.

Забавно е, че винаги сядаш там.

И предния път седеше на същото място.

Така ли?

Сега вече е твоето място, щом сте тук.

Иначе си е моето. - Ще се преместя.

Няма нужда, нямах това предвид.

Ще седна тук.

Разкажете как беше там?

Много беше хубаво. Няма място за сравнение.

Толкова ли е различно? Знам, че печелехте добре.

Не в това е въпросът, а по-скоро...

как да се изразя...

в манталитета.

В манталитета? - Да, именно.

Например, когато Лаура отиде на училище последния ден,

разговарях с учителката й г-жа Уилямс.

Казах й, че Лаура повече няма да идва,

а тя влезе в клас и каза на децата:

"Днес е последният ден на Лаура". - "Днес е последният ден на Лаура."

"Лаура е от Унгария и скоро ще се върне там."

Изкара карта на Европа,

посочи къде е Унгария,

а после цял ден говориха само за Унгария.

Представяш ли си унгарски учител да направи нещо подобно,

например за някое сирийско дете?

Или черногорско дете?

А тук какво ни посрещна?

Алберт помоли един човек да го закара до следващата бензиностанция.

А той какво ти отговори? - "Извинявай, не съм такси."

А, да: " Извинявай, не съм такси".

Толкова се ядоса, че тръгнахме пеша.

Но имаше право. - Наистина ме изкара от релси.

Срещнали сте някакъв тъпанар, но не всички са такива.

Идиоти има навсякъде.

Да, но тук всеки девет са такива, а там - един на десет.

Значи всички в тази стая са тъпанари, с изключение на един.

Да излезем за по цигара. - Не мога да пуша толкова рано.

Аз излизам.

Ще отида да пуша.

Мамо! Мамо!

Чуваме те. - Мамо!

Чуваме те, не сме в зоологическата. - Къде е мама?

Отиде до магазина.

Лаура, ела да си играете с Бруно.

Ела.

Е? Познавате ли се?

Лаура е пораснала, нали?

Хайде, Лаура, поиграйте си.

Рисувайте или постройте нещо.

Лаура, можете да си измислите много игри.

Бруно, обичаш ли да си играеш?

Защо не покажеш на Лаура Светкавицата Маккуин и Док Хъдсън?

Ще се разберат.

Да.

Искаш ли кафе?

Не, благодаря, имам си бира.

Какъв е този шум? - Какво става?

Какво направихте?

Бруно, къде си? Бруно, ела тук!

Къде отиваш? - Боли ме.

Бруно, какво си направил? Какво е това в ръката ти?

Много ме боли. - Какво те боли?

Проби ми две дупки в главата. - Бруно, извини се!

Къде са тези дупки? Какво правехте?

Удари ме!

Да заключа ли вратата? - Чакай малко.

Какво стана? Бруно, ела тук.

Той ми изви ръката. - Той удари Лаура по главата.

Кой, Алберт ли? - Не, Бруно.

Защо си му извил ръката? - Лаура кърви.

И да го осакатим ли? - Стига си крещяла, всички ще чуят.

Нека чуят.

Така е, като пушиш.

Не мога да го оставя сам с теб за 2 минути ли?

Все аз съм виновен, той никога не е.

Когато убие някого, пак аз ще съм виновен.

Спрете да се карате, всички са прави.

Караме се заради теб.

Ако не се беше бил, нямаше да се караме.

Точно за това предупреждава Векерди.

Не бива да насаждаме чувство на вина у детето.

Зарежи тези теории.

След време винаги се оказват пълни глупости

Не е истина! Не можеш да го гледаш и 2 минути.

Щях да мога, ако беше нормален.

Но ако ще я удря с крак от стола вместо поздрав,

не смятам, че трябва да толерираме това.

На кого се е метнал такъв?

Със сигурност не е на мен. Не съм бил такъв, питай майка ми.

Защото си бил потиснат. - Може, но не съм бил агресивен.

Баща ти и сестра ти са такива.

Прилича на дядо си и на Ернела.

Коварен и агресивен.

Как може да говориш така за сина си?

Няма да лъжа и да се преструвам, ако знам, че не е добро дете.

Ужасно е! Много боли от думите ти.

И мен ме боли.

Какво да направя? Чувствам се така, откакто се е родил.

Не заради коликите плачеше, нарочно го правеше.

Как така нарочно? Беше на два месеца.

Знам, когато някой плаче, защото го боли.

Знам и когато някой се преструва, за да дразни другите.

Говориш за двумесечно бебе, чуваш ли се въобще?

Да. - Признай си.

Какво?

Признай, че не го обичаш.

Не е вярно. - Изнервя те.

Не е вярно, че не го обичам, но е факт, че ме изнервя.

Не го обичаш. - Стига си драматизирала.

Не обичаш собственото си дете.

Искаш да вярваш в това и ми го приписваш.

Разбира се, как пък да не.

Защо го повтаряш тогава?

Защото не мога да повярвам.

На какво?

Какво се върти в главата ти?

Създаваш си грешна представа.

Добре, достатъчно.

Къде ми е сакът?

Ще се върна за багажа си, ако искаш го задръж.

Мамо, нали обеща, че няма да пушиш?

Не пуша. - Пушиш.

Не пуша. - Напротив.

Нека не вземаме колелото, не мога да бягам подире ти.

Но аз искам да карам колело.

Виж колко е хубава детската стая. - Видях я.

Чудесно са я обзавели, помниш ли, че и аз така исках?

Да сложим високо легло, под което да е бюрото.

Лаура, не искаш ли да изпробваш пианото?

Пробвах го вече, много е гадно.

Не говори така.

Защо не? И ти така говориш. - Да, но на момичетата не им отива.

Защо да не им отива? - Ти какво мислиш?

Едва ли е лесно да се отоплява такъв голям апартамент.

Колко кожени неща имат, мамка му! Гледай какъв скрин само!

От Трансилвания е. - Трябва да е на сто години.

Има още един. - Да, още по-луксозен.

И тези са от татко. Знаеш ли колко струва една такава?

Около половин милион форинта. - Може би повече.

Колко добре би стояла и в нашата къща.

В коя "наша къща"? - Да, в коя?

В бъдещата ни къща.

Тръгнаха.

Гладни ли сте? Аз вече умирам от глад.

Да, много. - Аз също.

Може ли да порисувам?

Какво е това? - Маркери за стъкло.

Добре, само недей да цапаш.

Апартаментът е огромен. Ще ми се да живеем тук.

Да.

Но виждаш ли какво става?

Голям апартамент, скъпи скринове, страхотна детска,

а всичко е напразно.

Не ми е притрябвал такъв живот,

да се унищожаваме един друг...

Сигурно е трудно да се живее с Фаркаш.

Никога не е виновен само единият.

Ние с теб поне имаме любовта си.

Обичаш ли ме?

И на теб много би ти отивала бяла риза.

Откъде са снимките?

От Мексико.

Колко е млад на тази снимка. Преди мислех, че няма да остарее.

Да, доста е побелял.

Но не съм изненадан, с това дете...

Поне може да изрази открито чувствата си.

В хотел ли са отсядали?

Да, Лас Вегас, Лос Анджелис, Люксембург...

Пътували са по целия свят.

Звучиш така, сякаш ние никога не пътуваме.

И кога за последно сме го правили?

Току-що се прибрахме от Шотландия, пропътувахме цяла Европа.

Не бих го нарекла точно "екскурзия".

Някои хора цял живот не напускат родното си село.

Баба си ли имаш предвид?

И къде сме пътували последните пет години?

Нямахме пари за такива неща. - Именно.

Попита ли Естер? - Все още не съм.

Не исках да захващам темата веднага, но ще я попитам.

Колко ще поискаш? - Колко трябват?

100? 150?

Дали имат толкова?

Не бъди глупав, огледай се наоколо.

В такъв случай поискай 100.

А какво ще стане с колата? Ще откача, ако я гепят.

Спокойно, няма.

Какво й има на колата? - Нищо.

Трябваше да отидеш.

Как да отида? Едва си стоя на краката.

Защо не помоли Фаркаш да те закара?

Да, разбира се. - Какво толкова?

Сигурна съм, че щеше да го направи.

Добре, а с какво да напълня резервоара?

Нали затова те питам дали си говорила с Естер.

Ще говоря с нея.

Ще си хвана такси, ако даде парите, и не ми пука.

Колко ще останем тук?

Защо питаш? Сега дойдохме. Не ти ли харесва?

И къде ще отидем после?

Нека най-напред да докараме колата,

а после ще мислим къде ще ходим.

И къде ще живеем? - Лаура.

Какво? Само питам къде ще живеем.

Да, какво толкова каза? Интересува се.

И аз се интересувам, но не задавам въпроси.

Би било хубаво, ако можеше да не се връщат.

Няма ли да се върнат?

Напротив, само казвам, че би било хубаво.

И защо да е хубаво?

Защото тогава можеше да останем тук.

Не би ли искала да живееш тук?

Не.

Защо?

Защото тук няма животни.

Но пък има отделна детска стая.

Много ми липсват животните.

Какво има?

Искам да се върна, искам си козлето.

Ако си вземем къща, пак ще имаш всякакви животинки.

Кончета, козлета, патета.

Искам да се върна в Шотландия.

Скъпа, не можем да се върнем.

Защо? - Лаура, престани, ако обичаш.

Мразя това място Всичко тук е гадно.

Здравейте. - Здрасти.

Намирал ли си един плик?

Какъв плик? - Беше тук.

Не си ли го вземал? - Че защо да го правя?

Няма ли го? - Не.

Сто пъти ти казах да го прибереш на сигурно място.

Яли ли сте? - Раздигам.

Намери ли го? - Не.

Колко бяха вътре? - Много.

Да сте виждали един плик? - Какъв плик?

Беше на шкафа. Не сте ли го виждали? Бял плик.

Виждали ли сте го? - Не. Да не би да е паднал някъде?

Не може да падне.

Не знам, но тук бяхте само вие.

Да не би да намекваш, че някой от нас го е взел?

Някой със сигурност го е взел.

Чакай малко. И ти ли мислиш, че сме били ние?

Не, разбира се.

Казвам само, че вие бяхте тук.

Ами Лаура? - Какво за нея?

Започва да става много неприятно.

Лаура беше тук с нас през цялото време.

А и как мислите, че сме я възпитали?

Нищо не мислим.

Знам, че за вас сме просто едни дребни неудачници,

които презирате, защото не са голяма работа като вас.

Но нямате право да ни обвинявате. - Не ви презираме.

Все ни гледате отвисоко. - Кой, аз ли?

И двамата. Просто не се усещате.

Не е вярно. Когато говоря с теб, се опитвам...

да ме накараш да разбера? - Гони те параноята, Ернела.

Именно, мислиш, че съм параноичка, че имам комплекс за малоценност,

и бог знае още какво... - Нищо подобно.

Но си нямаш никаква представа, през какво съм преминала.

Не го показва,

всичко държи в себе си, но аз съм с нея ежедневно.

Никога не се е налагало да се бориш, винаги аз вършех всичко.

Откъде ти хрумна това сега?

Четох, че на по-голямото дете му е по-трудно. Вярно е.

На теб ти прощаваха всичко.

Все мен наказваха. Лесно се става уверен в такава среда.

Да не мислиш, че съм много уверена?

Никога не съм получавала скрин,

китайски сервиз или каквото и да е от татко.

А кой ви купи колата? - Да, и оттогава ни се натяква.

Сигурно цял живот ще го слушаме.

Колко пъти трябва да му благодарим.

Татко няма нужда от благодарности, иска малко внимание.

За да усети, че го обичате. - Обичаме го.

Много ясно, че е така. - Някога казвали ли сте му го?

Не сме използвали тези думи. - Няма нужда да го правим.

Не му се обаждате за Коледа и това го наранява.

Ясно.

Бях там и го видях с очите си. Как очаквате после...

Не мога просто да му се обадя, за да ми подари скрин.

Нито да му кажа, че го обичам, за да ми плати наема.

Не съм такава.

Не плаща, само ни помага понякога. - Разбира се.

Да не мислиш, че затова му звъня?

Нормално е да звъннеш на баща си и да го попиташ как е.

Винаги щом му се обадя,

започва да ме напада: "Защо правите това, защо онова?"

Как ще изкарваме прехраната, защо отиваме в чужбина...

Бъдете честни, няма ли доза истина в това, което казва?

Не се погажда с мен, а направо мрази Алберт.

Не го мрази. - Нищо не правя както трябва.

Да, защото действаш безразсъдно и прибързано.

И оставяш емоциите да те водят.

А когато нещо се обърка, все някой друг ти е виновен.

Нормално е, ако си на 18 години, но не и да се държиш така цял живот.

Цъфвате тук призори като някакви тийнейджъри...

Защо не ни казахте веднага, че сме в тежест.

Нямах това предвид.

Мислех, че мога да помоля за помощ, след като останахме без кола.

Добре дошли сте по всяко време.

Добре, тръгваме си. - Не, няма. Не ставай глупава.

Не ни мислете повече.

Пак се обиждате, вместо да се замислите.

Никой няма да ти оправи живота, Ернела.

Очакваш другите да ти решават проблемите,

но ти сама трябва да го направиш, разбираш ли?

Прехвърляш собствените си негативни емоции на другите.

Да, защото животът ми тръгна в посока,

която не харесвам.

Напълно се провалих.

Аз съм една кръгла нула.

Не е вярно.

Но дори такава, не съм крадла.

И никой не може да ни отнема честта.

Никой не се и опитва.

Единственото, което съм наследил от баща си, е честността.

Честност. Не парите,

а честността е била най-важното нещо в нашето семейство.

И затова сме бедни,

защото човек не може да забогатее с честен труд.

Претърсете ни. Давайте.

Нищо нямаме в нас.

Претърсете и багажа ни, щом смятате, че сме крадци.

Не бих откраднал, дори да ме принудят.

Ако намеря нещо на улицата, веднага го предавам в полицията.

Добре, вярваме ви.

Нека заедно да разберем какво се е случило.

Когато излязохме, пликът беше тук.

Вие останахте, а когато се върнахме, плика го нямаше.

Казах, че бях тук през цялото време, мамка му.

Добре, нека го потърсим.

Мога ли да погледна в стаята ви?

Може да не помните, че сте го взели. И аз имам бели петна понякога.

Нямам бели петна, но погледнете, щом искате.

Нищо не съм откраднал през живота си.

Всичко е наред, вече го обсъдихме.

Кое?

Лаура, ела, всичко е наред.

Беше много честна, призна си всичко и ужасно съжалява.

За какво съжалява?

За какво?

Наистина ли си ги взела? - Да.

Защо го направи?

Защо?

Лаура, кажи защо?

Защо се подсмихваш?

Направих го заради вас.

Лаура. Лаура, спри.

Дори не беше силно.

Върни се.

Наистина съжалявам.

Не знам.

Сигурно е много депресиращо да си в такова положение.

Голяма глупост.

А сцената, че искат да си тръгнат?

Защо трябва да стигаме дотам?

Защото ми е сестра.

Щом приемаш мен, ще трябва да приемеш и това.

Но аз съм се оженил за теб, не за сестра ти.

Каквато и да е, тя е част от мен.

Каква безвкусна сантименталност. И шамарите.

Самосъжаляват се все повече.

А Алберт...

Той е робот. Опитах се да му обясня, че когато си в тази възраст,

трябва да контролираш живота си.

Не те ли разбра? - Нищо не разбра.

Реши, че говоря за някого другиго.

Колко ще останат?

Само не казвай, че няма да го понесеш.

Да се скараме ли искаш? Да довършим започнатото от тях?

Колко пъти се карахме днес?

Омръзна ми.

Какъв идиот!

Алберт не е с всичкия си.

Защо го прави?

Мухльо.

Добре, слизам долу.

Остави ги. - Ще се опитам.

Не влошавай ситуацията.

Кажи му да загаси телевизора и затвори вратата.

Бъд Спенсър и Терънс Хил във филма "Пазете се, бесни сме".

Защо го изгаси? - Мама ще се ядоса, ако гледаш.

Тогава ми почети.

Какво да бъде?

За Бери и Доли. - Да намерим нещо по-нормално.

Намерих една чудесна.

В нея се разказва за човешкото тяло.

Виж колко е интересно.

Как се храним, как дъвчем,

как тече кръвта ни, как дишаме - много е интересно.

Имаме устата и зъбите, а после слюнката.

Човекът пуска кранчето,

течността се излива в стомаха,

после отива в тънките черва, после в дебелото черво,

а от него...

В тоалетната. - А този човек какво прави?

Пуска казанчето. - А този?

Повръща. - Да.

А този?

Усмихва се. - Да.

Резците са отпред, кътниците - отзад.

Защо?

Когато ядеш нещо, например ябълка, резците отхапват парче,

езикът го вкарва навътре,

кътниците го сдъвкват и после го глътваш.

Защо?

Защото не можеш да глътнеш цяла ябълка.

Защо?

Защото е твърде голяма. А трябва да се яде.

Защо?

Защото хората трябва да ядат, иначе ще умрат.

Защо?

Защото хората са такива, всички живи същества са такива.

Трябва им енергията от храната, иначе ще умрат.

Защо?

Защото хората са такива.

Защо?

Защото всичко е направено да работи по този начин.

Защо?

Не знам, Бруно.

Знаеш ли какво?

Виж сам, ето я кръвта,

дишането,

говоренето, ушите, очите.

Виждаш ли колко е интересно?

Виж окото.

Трябва да поработя малко, става ли?

Кога ще си дойде мама? - Скоро.

Татко, аз съм различен от теб.

Как така?

Имаш ли си дърво на болката?

Какво?

Не.

Аз си имам.

Имаш ли корени на болката?

Не.

Аз имам.

Имаш ли сърце - манго?

Бруно, моля те.

Имам.

Бруно.

Бруно!

Бруно!

Тук ли си?

Ела, ще ти прочета приказка.

Бруно!

Добре си се скрил, излез вече. Стига игри.

Бруно?

Бруно!

Бруно!

Здрасти, аз съм.

Бруно изчезна.

Не знам. Навсякъде го търсих.

Бях в тоалетната и го оставих да си чете книжката,

а като се върнах, беше изчезнал.

Не, няма как да е излязъл сам. Погледнах и в коридора.

Не помня, бях много притеснен, може и да е бил отворен.

Къде си?

Огледай се, може да е тръгнал след теб.

Добре, целувам те, чао.

Дали да не звънна в полицията?

Ами ако някой го е отвлякъл?

Не знам. Сигурен съм, че не е вкъщи.

Не знам. Имам лошо предчувствие.

Чао.

Намерих го.

Няма значение.

Здравейте. - Здрасти.

Какво носиш?

Бях на една разпродажба.

Къде са останалите?

Има пожар, останаха да го гледат.

Мога ли да изпия още една бира? - Разбира се.

Искам да те питам нещо, ако не си зает?

Разбира се.

После, когато имаш време.

Сега имам време.

Дай да си починем.

Гледа ли ти се филмче?

Да. - Добре.

Хубав ти ден.

Е?

Нищо, просто...

Какво би помислил, ако някой...

ако някой харесва една жена,

а жената има друг мъж...

Съпруг, но двамата с мъжа са...

Забиват се?

Да.

Например, какво би направил, ако става дума за Естер?

Ще убия някого.

Кого? Естер или мъжа?

Него ще го кастрирам, а нея ще вържа,

и ще пусна в нета снимката й със заврян банан в задника.

Снимката на Естер?

Полудя ли? Защо говориш за Естер?

Нищо специално.

Как така? Кажи какво става с Естер, щом си започнал да говориш.

Знаеш ли, ние нямаме много приятели.

Вие сте най-близките ни.

Не искам да прозвучи тъпо,

но ти си най-добрият ми приятел.

Аз ли?

Най-добрият ти приятел?

Сигурно за теб не е така и не чувстваш същото спрямо мен...

Виж, Алберт...

Всъщност...

Семейството е най-близкото нещо.

Извинявай, но не разбирам какво става.

Нищо, просто...

Ами ако Ернела е на мястото на Естер?

Естер от примера.

Случило ли се е нещо с Ернела?

Станаха някои неща.

Какви?

Тя изгуби контрол.

Имаш предвид? - Да.

Сигурен ли си?

Да.

Косях ливадата една вечер и се озовах пред конюшнята,

а тя беше там с г-н Кол.

Кой е той?

Собственикът на фермата.

И? - Ами...

Какво правеха?

Дали просто не са се натискали?

Бяха стигнали малко по-далеч.

Докъде?

Когато пристигнах, вече бяха приключили,

но попитах Ернела и тя си призна.

Правили са всичко.

Лоша работа. - Мислиш ли?

Веднъж като се отприщи всичко,

не можеш да го спреш.

Сексът си е секс, какво да се прави.

Да. - По този начин сме създадени.

Всичко е биология.

И химия.

Хората сме това.

Вярно е.

Ами Ернела?

Добре е, преодоля го. Каза, че няма чувства към него.

Дори твърди, че не е била тя.

Кой тогава?

Важното е, че не е имало чувства.

Ясно.

Ами важното е, че не е била влюбена.

Нали? - Да, това е най-важното.

Поне добре ли изглеждаше? - Той ли?

Не знам, не съм жена.

Нищо особено, типичен шотландец.

Дай да видя.

Мамка му. - Какво?

Мислех, че е някой по-възрастен. На колко е?

На 24 г.

Лоша работа.

Мислиш ли?

Изглеждате като приятели.

Да, мазен двуличник.

Как да постъпя според теб?

Нищо. Каквото било - било.

Оставаш си с вдигната високо глава.

Сега ти си извисен морално нива над тях.

И трябва да простиш.

Опитвам се, наистина. Но все виждам противната му физиономия.

Преодолей го. Помисли за Лаура.

Да. Лаура. Ето я и нея.

Вмирисали сме се на пушек.

Лаура, събуй си обувките.

Здравей, Ернела. - Фаркаш.

Знаеш ли какво стана? Една къща се беше запалила.

И една горяща греда падна върху една кола,

която не бяха преместили.

Лаура, недей да отегчаваш Фаркаш. - Остави я.

А пожарът беше така голям, че пожарникарите не се доближаваха,

а само поливаха с вода съседната къща,

поне нея да спасят.

Добре че никой не пострада. - Бруно?

Оттатък е, гледа филм.

Татко много ли ти се кара? - Не, въобще.

Дай целувка на мама.

Димът беше толкова гъст, че... - Почакай малко. Да докараме колата.

Не знам къде ми е портфейлът. - Аз имам пари.

Ернела, виждала ли си ми портфейла?

Не ставай глупав, ще ми ги върнеш после.

Сега се връщаме.

Фаркаш, ще прочетеш ли разказа ми?

Разбира се, веднага щом се върнем.

Обещаваш ли? - Да.

Лаура, Бруно те вика.

Искаш ли кафе? - Да.

Как го обичаш? - С малко мляко.

Времето е много депресиращо. - Точно като в Шотландия е.

Изморена ли си?

Не, просто ме е налегнала следобедната дрямка.

Затова италианците са измислили сиестата.

Да, добра идея е.

Много добре са го наредили.

Работа, сиеста, още малко работа, после пак сиеста.

Европа е моето място.

Отивайте тогава, ще ви идваме на гости.

Едва ли ще идем някъде скоро.

Защо?

Трябва ни малко...

Пари ли?

Не става дума за пари. Макар и те да трябват.

Трябва ни някакъв стимул.

Не знам. Нещо общо.

Някаква обща амбиция.

Да повярваме в бъдещето на това семейство.

Не вярваш ли и сега?

Напротив.

Какво тогава?

Фаркаш.

Виждам, че Фаркаш не вярва, а това разколебава и мен.

Но вие изглеждате в такава хармония.

Разбира се, в хармония сме.

Когато пътуваме и сме само двамата без Бруно,

всичко е наред.

Но така и не свикнахме с детето.

Двамата не успяхме да станем трима.

Двамата много си приличат, а Фаркаш не знае как да...

Да прощава? - Не е това, Ернела.

Извинявай. - Не може да се справи.

Отдалечава се, иска да прекрати всичко.

Все си намира работа, опитва се да е далеч от дома.

А когато си е вкъщи, напълно се изключва.

И аз забелязах, че е някак си резервиран.

Да, такъв е. В същото време е и изнервен.

И знаеш ли как ще приключи това?

Ще се появи някоя двайсетгодишна с проблеми с татенцето.

Малко му трябва.

Не искам да чакам този момент да настъпи.

И какво смяташ да правиш?

Не знам.

Май ще му поискам развод.

Не мога да повярвам.

От колко години се познавате? От 20?

От 18. Бях на 20 г., когато го срещнах.

Стига. Вие сте модел за подражание за нас.

Ако вие...

Аз няма да имам в какво да вярвам вече.

Имаш семейство си.

Да.

Все повече вярвам в него.

Не го познавате добре,

но Алберт

има огромно сърце.

И е много благороден.

Не мога да ти опиша колко.

Така се радвам, че сте тук.

И аз също.

Искате ли да излезем някъде довечера?

Чудесна идея.

Чакай, забравих, че татко ще идва на вечеря.

Каза ли му, че сме се върнали? - Да.

Каза ли му защо?

Не сте ни казали.

Ще трябва да се стегнем.

Нищо подобно. Спокойно, няма нужда да се тревожиш.

Да излезем да пушим? - Добре.

Може да влезете.

Добър вечер.

Добър вечер, девети ред, пета седалка. Приятно гледане.

Благодаря.

Добър вечер. - Добра да е.

Втори ред, четвърто място. Приятно гледане.

Благодаря.

Добър вечер.

Добър вечер. Трети ред, пето място. Приятно гледане.

Благодаря.

Добър вечер.

Добър вечер. Балкон.

Благодаря.

Маски?

Какъв стриктен разпоредител.

Моля, поставете маските си.

Уважаеми крале и кралици.

Представлението започва всеки момент.

Моля, изключете всички телефони.

Записите са забранени.

Ще гледате представлението "Давин Ритенбъроу и животните".

Колко продължава представлението?

Три действия с два антракта.

Не бива да е прекалено дълго,

защото готвя вечерята за дядо.

Добре, няма да е дълго.

Имало едно време едно малко момченце,

което много обичало животните.

За нещастие, то живеело в блок в града,

където не допускали животни.

Момченцето било много тъжно и все се разхождало само по улиците.

Забравих да ви кажа, но то може да си подсвирква чудесно.

Веднъж докато се разхождало, при него долетял един папагал.

"Здравей момченце, чух те да подсвиркваш."

Подсвирни, Бруно.

"Не искам да живея вече в моята къща.

Ще дойда с теб, ако ме искаш."

И така, те тръгнали заедно и стигнали до една автогара,

където срещнали една змия.

"Здравей, момченце.

Излязох от терариума

и съм много гладна."

Давайте по-бързо деца, че дядо ще пристигне скоро.

Добре. И така много животни последвали Давин,

докато не стигнали една река.

На пристана имало голям кораб без стопанин.

И тогава Давин казал:

"Нека се махнем от града и да идем далеч".

И така Давин и животните се качили на кораба.

Заплавали по течението между планините.

Единственият проблем бил, че реката била бурна

и животните били много изплашени.

И тогава на Давин му хрумнала една идея.

Отишъл до магазина и купил една ютия,

с която изгладил вълните на реката.

Но водата закипяла

и цялата се изпарила.

"Как ще продължим сега?"

Няма да продължаваме, глупачета. Оставаме тук.

И тогава завалял дъжд,

и речното корито се изпълнило с дървета и цветя

и станало най-красивото място на земята.

И всички заживели там до края на дните си.

И избрали Давин Ритенбъроу за свой капитан.

Край на историята.

Колко сте ни умнички.

Дай пет!

Ернела, къде ми е самобръсначката?

Невероятно е колко бързо се погодиха.

Някъде на дъното на куфара е.

Би било чудесно, ако можеха по-често да са така.

Има ли някой в тоалетната? - Лаура.

Естер.

Какво има? - Какво правиш?

Приготвям вечерята. Ще помогнеш ли? - Не.

Нека не пушим вътре, става ли?

Много зле се чувствам.

Защо?

Не знам.

Чувствам се празен.

Нищо не виждам.

Но защо?

Някога ме уважаваше, възхищаваше ми се, обожаваше ме.

Никога не би се обърнала срещу мен пред други хора.

Сега Бруно е заел това място.

Цялата ти енергия и любов са за него,

Просто...

Аз прецаквам и унищожавам всичко.

Не е вярно. - За съжаление, е вярно.

В огледалото виждам един човек,

казва неща, които не би искал.

Нямаш си представа колко те уважавам и ти се възхищавам.

Разбира се.

Казваш го само защото... - Мисля го.

Разбира се.

Защо? Защо ще ме уважаваш?

Защото си чувствителен, интелигентен и си мъжкар.

"Мъжкар"? Какво ми е мъжкарското?

Всичко.

Какво?

Ръцете ти, гласът ти, цялото ти излъчване,

начинът, по който говориш, но това май вече го казах.

Може би съм щастлив, а просто не го осъзнавам.

Ернела ме помоли за 200.

Ще й дадеш ли? - Да.

Колко ще останат? - Не знаят.

В крайна сметка, имаме стая.

Красива си.

Остаряваш красиво.

Да се преоблека ли? - Да, по-добре го направи.

Какво да облека? - Бялата риза.

Бялата ли?

TVRipped by 5rFF

Превод ДЕНИЦА ХРИСТОВА