Original subtitles

След малко ще кацнем

в световноизвестния град Лос Анджелис.

Неговото име, преведено от стар испански,

означава "град на ангелите". Той е и дом

на американската киноиндустрия.

"Градът на нощта и може би на смъртта."

Всяка седмица населението му се увеличава с 20 000 човека.

"Надежда всяка тука оставете!

Не можеш тук да избегнеш насилието,

и потопен в безпросветния мрак...

само обещанието за смърт те утешава."

Сега ще ти донеса. Ще подържите ли малкия, моля?

Само за малко.

Но, мадам?

Всичко е наред, всичко е наред. Мама сега ще се върне.

Моля ви да стегнете коланите и да се въздържате от пушене.

Ето, седни тук.

СКЪПИЯТ ПОКОЙНИК

Добре дошли в САЩ, сър.

През онази врата. - Благодаря.

Паспортът ви, моля.

Денис Барлоу. Професия: ДИО... а?

Да, бях донор за изкуствено оплождане.

Това е временна работа, а всъщност съм поет.

Поет, английски поет ли? - Да, аз съм англичанин.

Един от онези битници ли? - Не, аз пиша в друг стил.

Но подстрижката ви е битническа? - Не, не е.

Обикновена английска подстрижка.

Какво ще правите тук, мистър Бартон? - Барлоу, сър.

Още не съм решил точно.

Не сте ли? Тогава защо сте в тази страна?

О, това е доста забавна история. Знаете ли какво стана...

Изпращах приятелката си на летището в Лондон

и ми съобщиха, че съм станал пет милионният изпращач...

не, дори десет милионния изпращач,

дадоха ми този билет и...

ето ме тук.

Билетът бе по избор до Лос Анджелис или до Калкута

и си помислих: "Защо не, по дяволите?"

Колко дълго планирате да останете тук, мистър Бъртън?

Барлоу. Това зависи.

Зависи от какво?

Мисля да остана при сър Франсис Хинсли,

художника. Той ми е чичо.

Работи в "Мегаполитън пикчърс".

Сега, Ди Джей Младши, искаме да получим

част от аудиторията на Джеймс Бонд. - Ясно.

Ще им дадем същият филм, но със съвсем ново съдържание.

Ще вложим в Джеймс Бонд това, което не му достига... душевност.

Слушаш ли ме още, Ди Джей Младши?

И така, той все още е англичанин, все същият аристократ е,

но вече има душа.

Това е душевен Джеймс Бонд.

А ще успеете ли да запазите английският му акцент, Дъсти?

Пич, мисля, че бих могъл,

но, пич, първо трябва да го чуя.

Мисля, че Франки може да му го покаже.

Отлично, Франк, ще се справиш ли?

Да, мисля...

Да, мисля, че мога.

Мислиш или ще можеш? - Да, мисля, че да.

Какво ще кажеш, Дъст?

Това ще ти помогне ли? Ще се справиш ли?

Да не ти пука, Ди Джей, само ще ме скиваш.

Добре, Хари, той е твой подопечен, така че работете, момчета.

Ало?

О, да. Да, само минутка.

Франк... за теб е.

За мен ли? Колко неудобно.

Нямам представа кой може да е.

Ало?

Да, говорете. Кой... Барлоу?

Кой?

Вие... сте синът на Емили ли?

Боже, какво правиш тук, момче?

Да, след малко ще се освободя.

Да, скоро ще се видим. Довиждане.

Извинете ме, господа. Току-що цъфна племенникът ми.

Бягай, Франк, посрещни го. - До скоро, Хари.

Както ти казах, скъпи Денис, нещата ми не вървят добре.

Повечето ми верни поклонници ме изоставиха.

Мисля, че както обикновено ще взема "Дълбоката Лолита"

и студен чай с мед, моля.

А аз ще взема "Циците на Бриджит"

и "Златната вода на лудия".

Всъщност така и не разбрах защо ме направиха рицар.

Може би защото винаги рисувах само първенците,

но тук ударих дъното, така да се каже.

Здравей, миличък Франк. - Здравей, Хари, това е моят...

Приятно ми е, момче. - Не се плаши, приятел.

Това самият Дъсти Акри ли е? - Да, точно той е.

Наскоро си направи пластична операция.

Ами... климатът тук е доста приличен,

хората са добри и великодушни.

Говорят за собствено удоволствие и не очакват да ги слушаш.

Запомни го, това е ключът за социалното спокойствие тук.

Всъщност, къде смяташ да живееш?

Честно казано още не знам. - Тогава поживей при мен?

Благодаря, чичо Франсис. Много си любезен.

Ако те устрои скромната ми кухня. А, днес има вечеря в Английския клуб.

Не е нещо особено, но хранят прилично

и ще можеш да се запознаеш с някои от членовете.

Ето го и сър Амброуз Абъркромби, истински драматичен талант.

Може би си го виждал, Денис? Играе или министър, или иконом.

Амброуз. - Франсис, радвам се да те видя.

Това място е много объркано, толкова рядко се виждаме с теб.

Ти иди за Нейна Светлост и се върни за мен точно в 23:00.

Амброуз, това племенника ми Денис Барлоу.

Сър Амброуз Абъркромби. Пораснал млад човек,

който понякога е посещаван от музата.

Господа, Кралицата.

За кралицата! За кралицата!

За кралицата! Бог да я благослови.

Чудесно е, че отново се събрахме, господа.

Аз очаквах с нетърпение тази вечеря.

Тя поддържа нас англичаните заедно.

Да, точно така.

Тъкмо казвах на нашия млад приятел, че ние трябва да даваме добър пример.

Ние не сме много, но сме наблюдавани.

Ето защо аз приех за правило никога да не правя в дома си това,

което не бих направил пред камерата.

И никога да не правя пред камерата това,

което бих направил в дома си.

Франсис... мисля, че племенника ти трябва да се освежи.

Да, малко е неудобно. Денис?

Хайде, Денис, ела на себе си. Стани, момче.

Струва ми се, че има температура. Всички тези прелитания,

аклиматизация и така нататък.

Хайде, Денис, вкъщи в леглото. Да вървим.

Скъпи Денис, добро утро.

Надявам се, че си спал добре.

Добро утро, чичо Франсис. Съжалявам за снощи.

Не мисли за това, момчето ми. Предполагам, че си малко объркан.

Тези прелитания... човек губи представа за време и пространство.

Не е както в добрите, стари времена на "Куин Мери".

Какво ще закусиш, яйца ли? - Би било чудесно.

О, я виж, няма нито едно яйце. Колко глупаво от моя страна.

Може да опитаме да сварим тази юфка.

А, това е скица, която направих за "Греховете на цар Соломон".

Студиото ми направи скандал, но публиката беше във възторг.

Какви дни бяха, само да поисках нещо и веднага ми го купуваха.

Ако кажех: "Трябва ми злато" веднага го имах.

Утрото е прекрасно, Денис. Да закусим долу при басейна?

Дай да нося нещо.

Ако беше видял басейна преди... Като огромен аквариум,

с потопени в него крака на красавици.

Всичко, уви, отдавна отмина.

"Златните момчета и момичета

се превърнаха в прах".

Имаш ли планове за бъдещето?

Хубаво ще е да попътуваш из страната. - За начало бих се поогледал

да си намеря работа. - Работа... трябват ти пари ли?

Всъщност, да. - Има нещо, което всеки англичанин

идваш тук трябва да знае. Тук той е посланик.

Всички тук го наблюдават.

Надявам се, че няма да опозорите страната ни.

Ще се старая, сър. - Може да разчитате на Денис.

Надявам се, че ще е така. - С какво казахте, че се занимавате?

Към момента с нищо конкретно. - Така ли... Алън?

Бих искал първо да се поогледам наоколо.

Ето какво ще ви кажа, сър.

За англичанин в тази страна не е много лесно да си намери работа.

Хей, хлапе, донеси щангата тук.

Отлично. Благодаря.

Ей, донеси тук онези кърпи!

Побързай, хайде!

Хей, приятел...

Откъде се повишават оборотите на това чудо?

Кърпите... Къде са кърпите, глупако?

Донеси кърпите тук!

Благодаря. - По-живо, приятел.

Къде са тези кърпи?

Казах на Нейно Величество: "За нас е голяма чест",

а тя: "Аз трябва да ви благодаря.

Наслаждавах се на картината". Единбург пак беше с нея.

В последно време е постоянно с нея. - Ами нали й е съпруг.

Да, това обяснява всичко. А аз й казах...

Това шибано нещо май гори? - А тя какво ви отговори?

Не, не, вижте?

Помощ, помощ, извадете ме! Момче, момче!

Барлоу, Барлоу! Ще отговаряте за това, Барлоу!

Дъст усвои ли английският акцент, Франк?

Мисля, че вече е близо, а ти, Дъсти?

Намирам, че е точно така, майка му стара.

Заповядайте, мадам.

Франк, имам идея. Ти си художник, нали?

Значи може да нарисуваш Дъсти. В английски стил.

Разбрах идеята ти, Хари. Това е от сорта на...

характерен портрет на английския джентълмен.

Чичо Франк! Чичо Франк!

Денис, ела тук и виж това!

Може да не съм обективен, но ми харесва.

От години не съм се вълнувал така.

Това е нов период за мен, най-добрият ми.

Стой правилно на коня, Дъсти. - Извинявай, Франк.

Изрази нещо като високомерие.

Напълно безнадеждно е.

Той го няма в кръвта си.

Ще изчакаме да я видят в студиото.

Отиваш ли някъде, Денис? - О, само за три, четири дни.

Тъкмо щях да ти кажа. - Нещо като отпуск ли?

Не, просто друга работа.

Почакайте ме!

Върнете се!

Всичко това не ми харесва. - Да, може би е малко риссс...

Рисковано. - А ако пусне в ход гигантския калмар.

Какво ще направим? - Помните ли онова момиче?

Тя дали ще се справи? - Не знам, но винаги казвам,

че е по-добре да се уволни човек, отколкото да потърсиш Бъртън.

Да...

Мисля, че постигнахме желаното.

А ти, Дъст... ти изглеждаш чудесно.

Ало?

Баща ви е.

Да, Ди Джей.

О, не, не, Ди Джей. Няма проблеми.

Да, точно така, Ди Джей.

Какво, Ди Джей?

Да, но какво ще...

Да... но аз мислех...

Да, Ди Джей. Разбрах те, Ди Джей.

Да, да. Ще ти се обадя по-късно, Ди Джей.

Момчета, не искам да се разделяме,

но имам среща след десет минути. Ще се видим по-късно.

Хари.

Ди Джей няма да го купи, нали?

Франк те е подвел, Хари. Той не е подготвил Дъсти.

Трябва да измислим нещо до понеделник? - Точно така, Хари.

Чакай, чакай... мисля, че ще се оправим.

Доктори... те са актуални, нали?

Какво мислиш за една викторина: "Познай болестта ми"?

Състезателите ще бъдат в едни големи клетки,

а след това... - Задръж, Хари, чакай.

Ти не ме слушаш, пич. Просто не ме слушаш.

Време е за съкращения, Хари. Не ме ли разбираш?

Какво имаш предвид?

Ало, трябва да говоря с преподобния. Аз съм брат му.

Какво? Да, да, знам, но е спешно.

Не ме интересува къде е. Трябва да говоря с него.

Можете ли да го намерите? Да, ще почакам.

Проявете малко търпение.

Ало... да?

Брат ви е, сър.

Уил? Уил?

Изхвърлят ме от студиото. Трябва да ми помогнеш.

Моля те, моля те... дай ми още един шанс.

Този път няма да те подведа, обещавам.

Може би ще намеря нещо за твоя специфичен талант.

Последен шанс, Хари.

О, това е прекрасно, Уил. Ще направя всичко, което кажеш.

Чакай малко, Уил. Не мога да направя това.

Съгласи се, Хари, или ме остави на мира.

Добре, добре, ще го направя. - И помни, Хари...

Ако някой разбере за връзката ми с този бизнес

ще поискаш да си мъртъв.

О, извинете, грешка. Колко глупаво.

Мис Бенсън. - Здравейте.

О, Ди Джей Младши. - Франк!

Колко мило, че дойде. Оценявам го, наистина.

Ще влезете ли? - Ди Джей Младши, би ли я погледнал?

Току-що я завърших. - Да, Франк, много интересно.

Вие се разполагайте. - Това е нов творчески етап за мен.

Да, много е вълнуващо, Франк. - Ди Джей, има някаква грешка.

Сутринта в офиса ми имаше някакъв човек,

а на вратата имаше лист хартия с надпис Лоренцо Медичи.

Да, Франк, но той каза,

че е правилно да се произнася "Медиси".

Той е както вие казвате "италианче".

Мистър Медиси е зет на Ди Джей и мой шурей,

и е прекрасен човек с безупречна репутация.

Не се съмнявам в това, Ди Джей, но къде сега ще е моят офис?

Това исках да ти кажа, Франк, но сега нямам време,

така че... чао, бейби. Мики, ще се погрижиш за него, нали?

Мога ли да знам какво става?

Студиото повече не...

Официалното писмо за уволнението ще получите след няколко дни,

но заповедта за вас вече е при мен. Трябва ми само още един подпис.

Ще гледам да приключа по-бързо. - Благодаря.

Една колежка каза, че сте тук много отдавна.

От 31 години. - 31 години, още не съм била родена.

Надявам се аз да не стоя тук толкова. - Сигурен съм, скъпа,

че вас ви очаква по-щастлива съдба. Довиждане и благодаря.

Извинете, това случайно не е ли собственост на студиото?

Не, скъпа, това е мое.

Чичо Франк?

Чичо Франк?

Лош тон, господа, лош тон.

Ако сър Франсис не бе избрал такъв отвратителен начин...

и тези снимки в пресата... ужасния басейн с пукнатини...

Добре, да продължим.

Страхувам се, че имотът на сър Франсис не струва нищо.

Но сега това няма значение.

Сега най-важното е да му направим достойно погребение

и да погасим кредита,

който му е даден от английското землячество.

Стойността на имота отговаря на сумата на кредита.

Така че, Барлоу, ето документите. Необходим е само вашия подпис.

Напиши си и името отдолу на страницата.

Така. А сега предполагам,

че младият Барлоу ще поеме погребението, нали?

Ще направим споразумение. Мисля, че най-доброто място

за сър Франсис са "Шепнещите поляни".

Сега се приближаваме към нещо наистина великолепно,

най-голямата забележителност от нашия тур.

Всеки път, когато водя група тук,

просто замирам от възторг.

Намираме се пред гигантската статуя на преподобния Уилбър Гленуърхи.

Тази световноизвестна статуя

е създадена от известния скулптор Тина Тюб.

В магазина за сувенири ви чакат много копия на статуята.

Те са чудесни, но са малки.

Сега вижте тази книга,

съдържаща веруюто на преподобния.

Книгата е изсечена от карарски мрамор,

а буквите са изпълнени

от 18-каратово злато

и всяка от тях струва не по-малко от 30 долара.

Сега може да чуете как преподобния

произнася словата на своето кредо.

Това наистина е неговият глас.

"Аз се пробудих

и ме посети видение.

И аз недостойният видях вечното щастие..."

Извинете, сър! - "Битието, в което..."

Сър, ще ми подскажете ли, кого да попитам за...

Погребение!

Цени и поръчки в офиса на администрацията.

Надолу по пътя. - "Където мъката...

се обърна в радост.

Където скръбта се превърна в мъркането на малките котенца

и игривото плискане на малките патенца."

До мен достигна глас..." - Насам, сър.

"Гласът каза: Върви напред! Реализирай мечтата си!"

Аз послушах гласа

и построих приют на вечността: "Шепнещите поляни".

Пътнико, мини през тези врати и бъди щастлив".

Мога ли да ви помогна, сър? - Да, искам да договорим погребение.

Вашето погребение ли? - Извинете, какво?

Не.

Помислих, че искате да го уредите предварително.

Много наши клиенти постъпват така.

За ваш близък човек ли е?

Да, за чичо ми.

В такъв случай той е европейски тип.

Разбира се, че не е, той е англичанин.

Да, щом е англичанин значи е бял,

но на "Шепнещите поляни" предпочитаме тази дума пред думата "бял".

Да, мога да ви уверя, че... той винаги е бил много бял.

Ние знаем, че в такива моменти клиентите ни

предпочитат да са сред роднините си.

Мога ли да разбера името му?

Сър Франсис Хинсли.

Да, сър Амброуз Абъркромби се обади сутринта и ни предупреди.

Сър Амброуз е наш уважаван клиент.

Надяваме се, че някога и той ще намери при нас последен пристан.

Какво? - Бихте ли изчакали за момент?

Боя се, че не разбирате напълно.

За какво е всичко това? Има нещо нередно с парите ми ли?

Въпроса не е в това, мистър Бърнстейн.

Моля ви, не го приемайте лично.

Сигурна съм, че в този град има и други добри погребални бюра,

които ще ви приемат с радост. Например "Пролетна поляна".

В отдел "Справки" ще ви дадат адреса им.

Много съжалявам.

Да си вървим, Клара.

Мистър Барлоу, това е нашият козметолог

от готическата траурна зала. Тя ще ви съпроводи.

Ще ме последвате ли, моля?

Какво имате предвид? Закопаване, гробница, кремация...

В последно време се предпочитат саркофазите, но всичко е индивидуално.

Мисля си за нормално погребение.

Насам, моля.

Ето тук.

Моля, седнете.

Много уединено.

Каква е причината за смъртта? - Обесил се е.

Лицето обезобразено ли е? - Ужасно.

Винаги е така. Така, вашият близък

имаше ли е някакви особени черти? - Чакайте да помисля...

Може да е пушил лула? Някои предпочитат

да имат лула между зъбите, разбира се, ако са пушили като живи.

Една дама бе погребана с телефон в ръка.

Ами... понякога носеше чадър, но не мисля, че...

Може, ако му е бил скъп.

Кажете ми... харесва ли ви това, с което се занимавате?

Мисля, че много ми провървя, мистър Барлоу.

Мисля, че сега трябва да изберем ковчег.

Мистър Старкър ще подбере

оптималния вариант за вашия близък.

Консултант Старкър?

Това е мистър Барлоу.

Мистър Барлоу, как сте?

Мистър Барлоу е роднина на сър Франсис Хинсли.

Да, убеден съм, че ще изпратим достойно сър Франсис.

Той имаше ли някакви специални желания, мистър Барлоу?

Предполагам, че... не, той не успя да ни каже.

Всичко стана много внезапно...

Да, разбирам. Насам, моля.

Тези са стоманени с оловно покритие.

Среден ценови диапазон.

Този е специално вечерно предложение.

С много специален интериор, ако мога така да кажа.

Водоустойчив, разбира се. - Водоустойчив ли?

Всички наши модели са водоустойчиви.

Това предлага максимална защита

за модел в средния ценови диапазон.

Накрая модел "Кралска почивка" направен от седемслойна стомана

с възможност за осем цветови комбинации.

Този модел гарантира максимална защита.

Също е водоустойчив, мистър Барлоу.

Тук са бронзовите.

Те са ултра водонепроницаеми. - Ултра водонепроницаеми ли?

Не просто водонепроницаеми, мистър Барлоу,

те са ултра водонепроницаеми.

Сега искам да ви представя императорския модел,

обвит не с изкуствена коприна и креп,

а само с чиста коприна. Кажете ми, мистър Барлоу,

вашият чичо беше ли чувствителен човек?

Да, мисля, че да. - Синтетиката раздразва кожата.

Лично аз я намирам за груба.

Добре, тогава мисля да се спрем на императорския модел.

Чудесно, мистър Барлоу, чудесно.

А сега, мистър Барлоу, кажете каква украса ще ви устрои?

Мога да ви предложа вечен огън

или стандартен вечен огън.

А каква е разликата?

Стандартният вечен огън ще гори само при посещения,

с прекъсване през нощта.

А вечният огън ще гори 24 часа в денонощието.

Ами тогава... мисля, че вечния огън ще е подходящ?

О, да, да.

На пропан или на бутан, мистър Барлоу? - Какво?

Пропановия пламък е син. - А, синият цвят е красив, нали?

Не е ли? - Определено.

Изумително. Просто изумително, мистър Барлоу.

Моля, елате с мен в гардеробната.

Това е "Принц Албърт",

много е популярен сред клиентите ни.

Много е добър, нали? Тук има много ценен разрез.

За по-удобно обличане.

Добре измислено, нали? - О, да, чудесно е.

Тази идея е на артистите от водевила, които често се преобличат.

Да, чудесен е, но аз мисля,

че ще му е по-добре в негов собствен костюм.

Разбира се, щом го намирате за необходимо.

Бихте ли седнали, моля?

А сега, мистър Барлоу, обувките.

Специално разработени за подути крака.

Краката на покойника постепенно се надуват.

Ясно. - Много умно, нали?

Да, добре измислено.

А сега...

Дрехи лично за вас? - Пардон?

Искате ли един добър фрак?

Е, предполагам прост черен костюм,

ако имате такъв. - Естествено, мистър Барлоу.

И е желателно без цепка на гърба.

Смешен сте до смърт, мистър Барлоу.

Сега да преминем в ритуалната зала.

Всичко това вече го знам,

но тези плодове ми излизат много скъпо.

Не ме интересува колко берача трябва да наемате...

Мистър Келер е прасковен магнат.

Всъщност той е много опечален от смъртта на жена си,

но бизнесът го принуждава да е постоянно във връзка.

Сега май е сезонът на прасковите... Това е новата ни зала.

С нашия нов солариум за поклонници на слънцето.

Сега, ако ме последвате, моля, ще ви покажа околността.

Нека да ви обясня защо това място е прелестно.

То е просто мечта, но благодарение на преподобния мечтата стана реалност.

"Това здание, както всички в "Шепнещите поляни",

е построено от чугун и стоманобетон.

Това гарантира защитеност от огън, земетресение и радиация".

Той строи всичко за векове. Паркът е разделен на зони.

Всяка от тях е произведение на изкуството със собствено име.

Тук е "Обителта на мъчениците". - На мъчениците ли?

Да, за знаменити проповедници. - А, да, видни схоластици.

Тук са погребани всички мисионери

от семинарията "Св. Франциск" в Бърбанк.

Всички са били убити. - Всички ли?

Да, по различно време и на различни места по света

убити от диваците.

Това е Барчестърската тераса

за хора от финансите. - От финансите ли?

Да, банкери, индустриалци и други много богати господа.

Имаме двойни парцели

в секция "Деймън и Питиас" за хора, които са си били много близки.

А тук е гнездото на влюбените

с известната статуя "Целувката".

25% по-голяма от оригинала. - Неудържима страст!

Тук имаме "Водопадът на Ксанаду".

Водопад... забавно, но Коулридж не споменава за водопад.

Извинете? - Коулридж, авторът на поемата.

Не бях чувала, че това е поема.

Всички имена в "Шепнещите поляни"

са дадени от преподобния.

А онова там какво е?

Дъното на лагуната е известно като "Люлката на Нептун".

Тук почиват тези, които са посветили живота си на водната стихия.

Плувци на дълги разстояния, любители на гребането,

адмирали, сърфисти, водни ски и всякакви такива.

Тук има няколко свободни парцела,

под сянката на великия гръцки поет Омир.

Да, това щеше да хареса на чичо Франсис.

Омир има много характерни герои. - О, това е прекрасно.

Значи ще го сложим при поетите, мистър Барлоу?

Да, така ще направим.

Кога ще ви видя отново? - Вдругиден.

Елате преди церемонията, за да се убедите, че всичко е както трябва.

Как да ви намеря? - Питайте за перукерката от Готиката.

А името ви? - Не ви е необходимо.

Това не е честно. Вие знаете моето име.

Мистър Барлоу, тук правилата са установени от преподобния

и ние ги съблюдаваме с удоволствие. Виждате ли...

"Шепнещите поляни" е начин на живот.

Добро утро, сър.

Добро утро, сър. - Добро утро.

Добро утро, сър. - Добро утро, сър.

Добро утро. - Добро утро, сър.

Добро утро.

Добро утро, мистър Джойбой. - Добро утро.

Добро утро, мистър Джойбой. - Добро утро, добро утро.

Добро утро, мистър...

Добро утро, мис Танатодженис.

Добро утро, мистър Джойбой.

Докарах ви удушения покойник, който се подготвя за готическата зала.

Сложен случай ли беше, мистър Джойбой?

Само малко, но сега мисля, че прилича на истински денди.

О, прекрасен е. - Да.

Ето... стана много добре.

Много е гъвкав. - Добре, започвам.

Искам да ви кажа... сам не знам защо,

но мисля, че когато работя за вас

сякаш нещо ми казва: "Той е на път към мис Танатодженис"

и пръстите ми сами правят всичко перфектно.

Дали сте го забелязали? - Ами... миналата седмица си казах,

че покойниците,

с които е работил мистър Джойбой имат най-прекрасните усмивки.

Правя го за вас, мис Танатодженис.

Мистър Джойбой, мистър Джойбой. - Да, какво има?

Докараха още двама покойници. На кого да ги предам?

Мистър Фогел е свободен. - Единият е дете.

Майка и дете ли са? - Не, нямат връзка.

Мистър Фогел да вземе възрастният, а аз ще взема детето.

Обичате децата ли, мистър Джойбой?

Е...

Заемам се с детето.

Изпълнихме ли всички ваши желания, мистър Барлоу?

Дори повече. Кажете... силно ли е...

Вкочанен? - Много.

Мога ли да го пипна? - Не, ще останат следи.

Моля насам, господа.

Извинете.

А, Барлоу.

Да.

Как казваше моят стар приятел сър Джеймс Бари?

Смъртта... - Ще бъде най-голямото ми приключение.

Благодаря.

Барлоу, старият Франк не поръча ли поема за погребението си?

Защо не съчините нещо кратко, което да прочета.

Ще можете ли? - Ще се постарая, сър Амброуз.

И пишете четливо. Не искам да си уморявам очите.

Знаете ли, никога не бях виждал Франк в такъв бляскав вид.

"Нека погребем великия рицар...

със студиото... простил се!

Умря великият рицар...

простил се...

Заблудил се... озлобил се... напил се...

обесил се...

"И ето сър Франсис Хинсли...

виси тук между пилоните...

с изпулени очи...

и черен изваден език.

Аз плаках спомняйки си

колко често ние с теб..."

се смеехме...

над Лос Анджелис...

Сега... той е тук...

лежи в ковчега.

Тук...

накиснат във формалдехид и...

изрисуван като курва...

напусна Божия свят... нетленен...

и честен...

отиде си в разцвета на силите си".

Здравейте! О, извинете.

Не исках да ви изплаша. - Аз имам лоша памет за живи хора.

Кажете ми следното...

Често ли идвате тук?

Да, почти всеки ден идвам тук, за да изям обяда си.

И за какво размишлявате тук... в самота?

О, основно...

за смъртта и изкуството.

"През половината живот бях влюбен в смъртта"!

Какво казахте? - Това е "Ода на славея".

Стихотворение? Вие поет ли сте?

"Боли сърцето, тлеят сетивата,

попили бучиниш и притъпени; изпит е опият, сега душата,

към Лета тъне, сляпа и сломена...

Щастлива си, не завист ме измъчва, а щастие от щастието твое...

Затуй че ти, Дриада лекокрила,

възпяваш лятото с безгрижна сила."

Вие ли го написахте? - Харесва ли ви?

О, да. Прекрасно е.

Тук, на "Шепнещите поляни" ли го написахте?

Не, не, написано е преди много години.

Щеше да е много хубаво ако го бяхте написали тук.

Сигурно е чудесно и вдъхновяващо да си поет.

Вашето занятие също е доста поетично.

Да, да, прав сте.

Може би някой от погребаните тук

ви е заинтересувал повече от останалите?

Когато човек приживе е бил одухотворен това е видно и сред смъртта му.

Това е като някаква вътрешна светлина...

Кажете ми нещо... бихте ли се вдъхновили,

ако трябва да работите върху любим човек като мен?

Вие сте по-различен.

Вашата душа сега е в трудна възраст.

Много по-просто се работи с някой много млад или много стар,

но със сигурност бих била вдъхновена.

Би било прекрасно да работя над поет.

"Самотен! Не е дума, а камбана

при себе си, пробуден, идвам с нея!"

Иска ми се някога да прочета стиховете ви.

Ще ви ги изпратя,

ако разбира се, ми кажете името и адреса си.

Казвам се Ейми. - Прекрасно име, френско ли е?

Не, в чест на Ейми Макферсън е. Е, аз трябва да вървя.

Чакайте, къде да изпратя стиховете?

Изпратете ги до "Шепнещите поляни". Това е настоящият ми дом.

Закъсняваме, Джо, кажи му да кара по късата процедура.

Над любовта на плътта, братя и сестри,

има по-голяма любов, по-чиста любов и безкрайна.

Любов, която може да бъде описана само като... истинска любов.

Ричард, искаш ли тази жена за жена? - Искам я.

Патриша, искаш ли този мъж за мъж? - Искам го.

Повтаряйте след мен. С този пръстен се женя...

Ако има някой несъгласен с този брак нека замълчи завинаги.

С властта дадена ми от Бог и щата Калифорния

ви обявявам за мъж и жена.

Дръж, Марк!

Не, сложи ги на ковчега.

Готови ли сте? Пускай!

"Нека погребем великия рицар

със студиото простил се,

на собствено въженце тихичко обесил се.

И ето сър Франсис Хинсли,

виси редом с нас,

с опулени очи и...

Аз плаках като си спомнях, колко често ние с теб

се смеехме на...

Всъщност какво да кажа! Беше прекрасен човек!

На всемогъщия Бог доверяваме душата на скъпия ни Франсис.

Словоблудство, пошло словоблудство! - Защо тогава...

не го прочетохте предварително.

Имах по-важни неща от пасквила ти. - Пасквил...

Амин. - Амин.

Не знам каква играете, Барлоу, но...

Сър Амброуз, застанете тук? Благодаря, сър Амброуз.

Още веднъж, сър Амброуз. - Добре, но само веднъж.

Насам, моля! Благодаря.

Моите съболезнования, хлапе. - Благодаря.

Смъртта на чичо ви бе удар за мен. Заради него преоткрих английския.

Консулът ми е добър приятел и аз ще му съобщя

за скандалното ви поведение. Един съвет от мен,

най-добре бягайте от страна, преди да са ви изхвърлили.

Полицията тук е много строга към хулигани като вас.

И към кучета и говеда.

Ей, хлапе... защо той ти се нахвърли така?

Мисля, че не хареса стиховете ми. Той просто няма вкус.

А какви са ти плановете? - Много гъвкави в момента.

Трябва да поговоря с теб. Тук ме връхлетя една идея.

Каква? - Имам предложение за теб.

Просто остави нещата на стария Хари. И знаеш ли, черното ти отива.

Артър!

Престани, трябва да сме при Атвелс сред десет минути!

Върви... разруши семейството ни! Престани с това!

Знаеш ли какво ще ти кажа? Артър умря заради теб, ти го уби!

Не съм убивал Артър. Заповядайте.

Аз съм... - Знам кой сте, младежо.

Елате с мен. Почакайте тук за момент,

защото жена ми е малко разстроена. Ще почакате ли тук, моля?

Хелън, чуй се какви глупости говориш.

Глупости ли... да, да, разбира се. За теб всичко са глупости.

Къщата е глупава, аз съм глупава,

дори президентът е глупав... и Артър беше глупав...

Ако ти наистина го обичаше така силно...

но ти никога не си обичал Артър,

дори не се опита да го обикнеш.

За какво говориш... - Да, и д-р Салит ти помогна за това.

Хелън, всичко свърши, трябва да погребем Артър.

И Атвелови не мога да чакат повече. - Не превръщай смъртта му във фарс!

О, Хелън.

Отпрати този човек.

Хелън, трябва да уредим това веднъж завинаги.

Ти си просто свиня!

Защо непрекъснато ме нараняваш? - Хелън, моля те.

Добре!

Вече си решил всичко вместо мен.

Винаги така правиш!

Искам да приключа с това нещо възможно най-бързо.

Елате. По-бързо.

На работа.

Добре, момче, по същество. - Да, както кажете.

Какъв метод предпочитате? - Нямам представа.

Предлагаме прост гроб, гробница,

кремация или етерназиране.

Какво значи това, по дяволите?

Значи така, погребване, съхраняване или изгаряне!

Изгаряне, най-добре изгаряне. - Тогава...

Праха при нас ли искате да се съхранява

или искате да си го вземете вкъщи?

Пази Боже, само не вкъщи.

Добре, подпишете заявката, моля.

Да, да приключваме.

Къде е покойникът?

Артър ли... в кухнята. Сложих го на бара за закуска.

Махайте го оттук. - На всяка годишнина от смъртта

ще ви изпращаме картичка с надпис: "Вашият Артър мисли за вас

на небесата и ви маха с опашка".

Да, това е много мило. - Благодаря.

Не докосвайте Артър. - Хелън, имаме само пет минути

до вечерята при Атвелс. Хелън, моля те.

Стойте на място. - Да вдигна ли ръце?

Не, вземайте Артър и заминавайте. - Не смейте!

Хелън, това е смешно. Вече прегладнях.

На място! - Добре, хайде стреляй!

Това ти се иска, нали? Искаш да се отървеш лесно ли?

Този път няма да ти удаде! - Престани, Хелън, достатъчно!

Не, не искам да живея... - Вземайте Артър и бягайте.

Артър... о, Артър!

Сладки мой, Артър! - Ало, оператор?

Ало, д-р Салит, ще ми направите ли услуга?

Предайте на Атуелови, че ще закъснеем.

Да, мадам, да, да. Ще бъде в отлична компания.

Рин Тин Тин, Ласи, Тригър, Силвър. Всички са при нас.

Литър Шеба, Мистър Ед. Добре, няма да съжалявате.

Защо не дойда при вас да оформим поръчката

за нашите услуги, става ли?

Договорихме се, бай, бай.

Разбрахте ли се, хлапе? - Нещо такова.

Малко неадекватна американска двойка. - Ами... добре.

Ще постоиш ли тук? Аз трябва да отида до Бевърли Хилс

във връзка с едно куче.

"О, глътка упоително вино,

лежало в земна хладина дълбока,

с вкуса на Флора, с мирис на сено

и танц на провансалка черноока!

О, чаша, пълна с топлина от Юга,

о ти, пламенобуза Хипокрена,

с блещукащ ръб от пенести мъниста

и устни влажна теменуга;

пиян да съм; светът незрим за мене,

и с теб да се изгубя

в мрак разлистен."

На моята любима

От Андрю Марвел...

и от мен.

Здравейте.

О, здравейте.

Донесох ви стихове.

Нали щяхте да ги изпратите? - Просто исках да ви видя.

Може да отидем на кино или някъде другаде.

Всъщност преподобния Гленуърхи смята за неетично

общуването с клиенти извън учреждението.

Да, но не е нужно той да знае за това, нали?

О, не, аз не мога да лъжа преподобния Гленуърхи.

Ясно. - Вечер аз си стоя само вкъщи.

Лека нощ, мис Танатодженис. - Лека нощ.

Боже, какъв ужас! - Какво?

Този ужасен камион на моравата.

Те ни копират във всичко,

но просто се подиграват със смъртта на животните.

Какво ви стана? Лошо ли ви е?

Не, не, не е това. По-скоро...

е малък мозъчен кръвоизлив.

Понякога ми се случва.

Стиховете.

Да, трябва да съчиня нещо.

Точно сега, но... трябва да намеря подходящо място.

Трябва да е някъде наблизо. Къде да е?

Водопада! Водопадът Ксанаду.

Насам, тук е.

Прекрасно място.

Нима може да не ви вдъхнови?

Да, тук е хубаво.

Ейми, вие трябва да ми помогнете.

Помогнете ми да съчиня стихове.

Да ви помогна ли... но как? - Вие трябва да станете...

как да го кажа... да се слеете с атмосферата.

Ето тук, например.

Как да ви го обясня. Седнете тук.

Ейми, поетът е художник.

Той черпи от красотата във всичките й проявления.

Денис, недейте!

Недопустимо е тук да се правя такива неща.

Защо, американците не се ли целуват? - Естествено, че се целуват,

но какво общо има това с нас? - Пряко, Ейми.

Вие сте американско момиче... аз съм мъж.

Все пак не му е тук мястото и времето за такива работи.

Това е най-доброто време и място. Ние сме тук заедно.

Ейми, да сравня ли с летен ден твоите черти?

Вие започвате да творите ли? - Но ти си по-хубава

и по-умерена.

Денис, не? Да не сте посмял...

Ейми, вие обещахте да ми помогнете да напиша стихове,

не беше ли така?

Искам.

Искам да ви помогна да ги напишете, но...

В името на изкуството...

Струва ми се, че ми повредихте пломбата.

Насладете се на водопада Ксанаду...

Ейми, спри.

"Това е точно копие от известния град на Кубла хан..."

Ейми! - "Извисява се на 130 метра..."

Ейми! - "Излива 700 литра вода в минута".

Ейми! - "Водопадът е построен през 1953..."

Ейми, не се плашете. - "И струва един милион долара".

Ейми, в тези чувства няма нищо лошо.

Ейми!

Насладете се на водопада Ксанаду... Точно копие...

Не мога да плувам. Помощ!

"Уважаеми Гуру Брамин,

сигурно си спомняте, че ви писах за чувствата си

към началника на нашия отдел,

но сега срещнах друг мъж

и той ме засипа със стихове.

Когато съм с него се чувствам, както другите момичета с момчетата си.

Като ходим на кино например.

Той обаче съвсем не е човек с кротък нрав.

Изказва се цинично за всичко, което ми е скъпо.

Освен това не е американец, а е англичанин.

А днес искаше да направи...

чук-чук с мен.

Първо искаше да възбуди плътта ми,

но така й не разбрах дали му се удаде или не.

Не го оставих да направи това, което искаше.

Мога ли още да се срещам с него?" - Добре.

"Скъпа Ейми, чувствата, които описахте

за новия си приятел засега не приличат на любов,

но не забравяй, че любовта расте бавно

и трудно узрява,

но в брака тя непременно разцъфва,

а глупава кучка като теб не може да желае нищо по-добро."

Задраскай "кучката". - "Съветвам те още веднъж

да се увериш в чувствата на този чуждоземен поет."

Добро утро, мис Танатодженис.

Извинете, да не ви стреснах? - Не.

Мис Танатодженис, не мога да изразя възхищението си не само...

към вашия уникален талант, но и към нравствената ви чистота

и радостта, която ни носите. Благодаря.

Да, да...

Вчера ви споменах на благословения преподобни.

На самия преподобен ли? - Да, точно това е причината

за моето нахлуване тук.

Последвайте ме, мис Танатодженис.

Още утре те ще плават

в новото езеро в Бейбиленд.

Край тях умрелите младенци няма да са толкова самотни.

Сега ще имат весела компания. Добра идея, нали мистър Джойбой?

Също толкова блестяща както всички ваши идеи, ако позволите.

Позволете ми да ви представя мис...

Мис Танатодженис.

Да, мис Танатодженис,

от известно време ви наблюдавам,

както наблюдавам всички членове на нашето семейство.

Мис Танатодженис, поради това,

че много от нашите най-чувствителни клиенти

искат да запазят близките си в първичния им вид

реших да създам група от специалисти,

която да се обучи в балсамирането.

Ейми Танатодженис...

Първата дама балсаматорка в "Шепнещите поляни".

Благодаря, благословени преподобни. Благодаря.

Няма за какво. Аз ви благодаря.

Не мога да повярвам, мистър Джойбой. - Може ли една лична забележка?

Това трябва да се отпразнува.

Бихте ли ми оказали честта да вечеряте с мен?

О, не знам какво да кажа.

Посетете скромния ми дом, госпожице.

Може би искам твърде много, но мама много ще се зарадва

на първата дама балсамировчик в "Шепнещите поляни".

Първата дама балсамировчик в "Шепнещите поляни".

Мога ли да разчитам?

Добре.

Тогава в 19:00, да? Още веднъж поздравления.

Първата дама балсамировчик в "Шепнещите поляни".

Дама балсамировчик в "Шепнещите поляни".

Първата дама балсамировчик в "Шепнещите поляни".

Господа, да започнем заседанието.

Блейк, докладът.

Господа, този тримесечен доклад ме безпокои.

"Гленуърх" не е някаква филантропска организация,

но да преминем направо към повода за тази среща:

Статуса и перспективата на "Шепнещите поляни"

като търговско предприятие. Хъдгърти, разчетите, моля.

Съгласно тези данни при запазване на сегашното ниво на смъртност

наличните ни участъци ще ни стигнат за седем години,

и "Шепнещите поляни" ще прекрати съществуването си.

Поради това най-изгодното капиталовложение

ще е преобразуване на териториите ни в дом за стари хора,

един рай за старите ни съграждани. Хъдгърти, снимките.

Сега, господа...

пред вас са най-заможните ни

възрастни съграждани,

а това е Шангри-лож, Тропикана

и старците, които почиват там.

Ежегодният чист доход е около 6 000 на декар

като при това разход на земна площ повече няма да има,

защото клиентите не само ще идват... но и ще си отиват.

По този начин преобразувайки

"Шепнещите поляни" в старчески дом

ще можем да увеличим печалбите си с 12 000%.

Изключете го!

Господа, коментари?

Това предвижда ли ексхумация?

Всички помислихме за това, Уилбър.

В края на краищата това е осветена земя.

Трябва да има начин

как да разкарам тези боклуци от моята собственост.

Първата дама балсаматор в "Шепнещите поляни".

Това е прекрасно. А каква ще е заплатата ви?

Не знам. Не мисля, че това е важно.

Предполагам, че ще е около 200 на седмица.

Толкова ще ни стигнат за сватба. - За какво говорите?

Сега можем да се оженим, разбираш ли?

Ейми, чакай.

Скъпа, как не разбираш? Затова не се решавах досега.

Всеки американец ще те презира ако живееш за сметка на жена си.

В Англия нямаме такива предразсъдъци.

Мисля, че заслужавате моето презрение.

Не, Ейми, чакай, слушай.

Нима не искаш да сме заедно?

Не!

Мисля, че вие сте безнравствен човек.

Ейми!

Е, вече сме вкъщи.

Ще ви представя на мама.

Това е стаята на мама.

Сърцето на жилището ни.

Мамо, облечена ли си? Готова ли си, може ли да влезем?

Ти ли си, момчето ми?

Имам изненада за теб.

Ейми, това е мама. - Как сте?

Здравей, скъпа. Тези са много вкусни.

Това е нашият малък Ганди. Ела тук, Ганди, ела.

Ето го нашият Ганди. Поздрави Ейми, Ганди.

Няма смърт, няма смърт! - Чухте ли, мама го научи.

Тя е безнадеждна оптимистка.

Наричам го Ганди, защото също е много слаб.

Дай ми го, скъпи.

Той е добро момче, нали Ганди? Добре.

Сега, след като се запознахте как ви се струва семейството ни?

Сега ще има "Кинг чикън".

Мама никога не пропуска тази реклама.

Освен това той е нискокалоричен. - Разбира се, че това е "Кинг чикън".

Аз дори не осъзнавам, че гледам диетата си.

Сервирайте си го всеки ден.

Кралско качество от "Кинг чикън".

Къде е Лаф? - Лаф ли?

Аз му викам Лаф като оня поет Лафает.

19:38, време е за "Биг Бой Крабс". Тази е нова, виж... нова е.

Той е станал направо гигантски.

Гигантски е.

Да, изглежда прекрасно, нали?

Боже мой!

Боже мой!

Мама е дяволски жизнерадостен човек.

Истинска кралица за мен.

Ейми, бих искал да ви покажа още нещо.

Това е моята спалня.

Исках да я видите.

Не знам защо.

Там е килерът, но ще го разширим,

за да поставим голяма вана за мама. - Голяма вана ли?

Да, но тя не може да се къпе сама и аз я къпя.

Дълго спестявах, за да мога да й купя такава голяма вана.

Може да звучи глупаво, но понякога сънувам един сън.

В него влизам в гигантски супермаркет

като оня на "Бри стрийт" и купувам омари за мама... огромни!

Купувам й цяла дузина, като яйца.

А когато продавачите ме видят крещят:

"Ето, човекът-омар идва"!

А после... това е напълно безумно, започвам да танцувам и да пея.

"Мъничкият Джойбой носи омари...

мъничкият Джойбой ги носи на мама!"

След това всичко се променя.

Не знам...

това постепенно се превръща в кошмар,

защото когато поставя пред мама тази шибана чиния с омари

те са още живи... като че ли не съм ги сготвил.

И внезапно започвам да плача,

защото чувствам, че пак съм подвел мама.

Тя казва: "Няма нищо страшно, сине.

Аз ще ги изям и така".

И тя започва да ги яде живи, както махат с щипките си.

Но те се борят.

Впиват се в лицето й

и започват да я дъвчат.

И това е...

Не искам да мисля за това, но те не спират.

Продължават да я дъвчат.

И накрая...

Мама я няма повече.

Лаф, кога е вечерята? Умирам от глад.

Малкият Джойбой носи на мама прасенце!

Малкият Джойбой прасенце й донесе!

Ейми, не се стеснявайте. Вземете си колкото искате.

Благодаря, достатъчно ми е.

Извинете.

Тя казва, че майка му се храни като прасе

и че той изглежда недостойно в престилка и не знае дали го обича.

Напиши й да се омъжи за поета.

"Докато не пресъхнат моретата, приятелю,

и камъните не изсъхнат на слънцето

и пясъкът не спре въпреки, че той като живота изтича".

Сега сме обещани един на друг, нали Денис?

Да.

Денис, какво значи, че пред нас има много радостни дни?

Какви дни? - Такива като Хогманей, например.

Хогманей? Какво е това?

Когато хората излизат по улиците на Глазгоу.

Знаеш ли как завършва стихотворението на Бърнс?

"Надолу с теб сега вървим пак тъй, ръка в ръката.

И с тебе двама ще заспим,

Джон Андерсън, в земята."

Денис, защо си толкова вулгарен?

Защо довечера не дойда у вас?

Когато видиш човек по домашному... - Не.

Разбираш, че преди ти се е струвал друг.

Сега, когато сме сгодени мисля, че имаш право да дойдеш вкъщи.

Ейми!

Ейми!

Ейми, тук ли си? Ейми!

Здравей. - Здравей.

Какво ще кажеш за моя дом?

Много е уютно.

Още не е достроен, нали?

Бедната къща, сигурно никога няма да я довърша.

Щом разбраха, че тук има свлачище спряха строителството.

Тук има свлачище ли? - Това са пълни глупости.

Те са убедени, че склонът се свлича.

Наслагаха си табелите. Уморих се да ги махам.

Влез вътре. Ще ти покажа изгледа.

Е?

Тук живея.

Разбираш ли, Денис,

искам да се обкръжа с красиви вещи.

Не ме интересува комфорта, който всички така ценят.

Това не е ли опасно? - Опасно ли?

Къщата не се ли...

Накланя? - Да, сигурно малко.

Ела на верандата.

Не е ли очарователно? - Да.

Направо ти спира дъха.

Това е като друг свят.

Много хора мислят за смъртта

като за нещо ужасно, но ти разбираш колко грешат.

Какво може да е по-красиво и вълнуващо от вечния покой?

Ейми, може би е по-добре да ми покажеш

произведенията на изкуството в стаята.

Ти обичаш красотата, нали?

Какво е това? - Това е свлачището, не се тревожи.

Слушай, спомних си, че трябва да вървя.

Надбавка, защо ти трябва надбавка?

Хари, искам да си купя кола. - Нали ти дадох фургон.

Хари, знам, че мога да го ползвам и ти благодаря,

но сега се срещам с едно момиче

и тя никак не обича нашата фирма.

Казва, че това е кощунство.

Кощунство... какво разбира тя?

Денис, ще ти кажа как да си заработиш надбавка.

Може да станеш непрофесионален свещеник.

Като Хоровиц дето насочва погребенията

към погребалните бюра и направи състояние от това.

Хари, в социално отношение

този свещеник ще бъде ли равен на балсаматора?

Точно така, хлапе. Равнопоставени са.

Американците вярват на свещениците,

уважават ги...

Какво, по дяволите, беше това? Не го докосвай.

Да се махаме оттук.

Дете, не отивай там! Там има жива бомба.

Това не е бомба, а 70 сантиметров модел на ракета.

Аз я пуснах, но на 0,5-тия час оптичните ми прибори отчетоха

отклонение от траекторията.

Добре, синко.

Тази ли е?

По-скоро е грешка във времевите разчети.

Прегряване.

Дезинтеграция на нишковите влакна.

Стабилизаторите на полета... в нормата.

В колко часа се приземи? - И това ти наричаш приземяване ли?

Трябва да знам точното време на приземяване.

А кой ще ми плати покрива? - Нямате ли застраховка?

На теб ще ти трябва застраховка за боклуците ти!

Това е модификация на "С-7 Уилкет", едностъпална ракета издържаща на 4G.

Този боклук ли? Откъде я взе?

Аз я конструирах.

Това е за вас мис Танатодженис,

от мистър Джойбой.

"Това лице изразява това,

което изпитах, когато разбрах за годежа ви."

"Ейми, твоята красота

е като Никейска ласка отдадена на Йор..."

"Това е едно от стихотворенията на Денис.

Може би то ще ви даде възможност

да разберете защо го обикнах. Ейми".

"И дългите ми скитания към Рим, за да вдъхна аромата на косата ти...

и за славата, която имаше Гърция

и за величието, което беше Рим!"

Това кученце е било балсамирано през 1950-та.

Балсамирано.

О, да, сър. Мога ли да ви помогна?

Да, разбирам, че вие продавате земя за умрели животни?

Да, за всички, от коне до мишки.

Със змии по-дълги от 1,80 метра работим само ако са навити.

Ясно, но аз имам птица.

Жълтоух скорец. Скорецът на майка ми.

Той... е тук.

Добре, ще го сложа в хладилната камера,

а вие може да се запознаете с нашата брошура... на масата е.

Това ще ви помогне да изберете способа на погребение.

Бихте ли ме извинили? - Разбира се.

Хари?

Хари, колко е жълтоухият скорец? - Това пък що за птица е?

Нещо като гарван е.

Гарвана е 30 кинта. - Момент, Барлоу.

Хари, колко кубични сантиметра е гарванът ви?

Какво? - Колко е голям?

Сега те разбрах, Гюнтер. Ела тук, хлапе.

Слушай, можем да го вкараме в ракетата ти!

"Елена, твоята красота,

е като Никейска ласка отдадена на Йор..."

Стандартното погребение ще ви излезе 30 долара.

Прекрасно. - Но бихме могли

да ви предложим съвсем нов способ.

Може да го поставим в ракета и да го изстреляме в космоса.

В космоса ли? - Да, при звездите.

Но това е очарователно.

Хайде, ти си.

"Птица, родена от яйце...

Птица, родена от яйце...

Животът му бе кратък и притиснат от неговата тежест,

той увехна като цвете.

Да се простим с нашия Ганди,

скъпият ни, който ни напусна".

Готов ли си, хлапе?

Готово, Хари, включи кабела.

Всички системи са в готовност.

Пригответе се за обратно броене.

"Земята в земята...

Пепелта на пепел...

Прахът на прах...

Въздухът във въздуха..."

Ние поверяваме тази птица

на небесата,

откъдето тя и дойде.

Изстрелване.

Какво, по дяволите, беше това?

Боже милостиви!

Ейми!

Ейми, почакай!

Какво ще кажеш, Гюнтер? - Отличен модел.

Почти свали хеликоптера.

Какъв хеликоптер? - Оня там.

Боже, това е хеликоптерът на Уил.

Ейми!

Ейми, ти дори не искаш да ме изслушаш.

Мис Танатодженис не иска нищо повече от вас, дори крадените ви стихове.

Ейми, моля те!

Какво става тук, в името на Бога?

Знам, че ти се вижда смешно... - Смешно ли?

Чакай, Уил, виждаш ли онова хлапе?

Гюнтер, той е гениален ракетостроител. - И какво прави тук?

Разбираш ли, Уил, трябваше му собствена лаборатория,

защото започнал да мъкне вкъщи от училище

разни радари, реактивни двигатели...

Може да ти сглоби дори атомен реактор. - Той просто е луд.

Уил, той ще ги извежда на орбита. - Какво ще извежда?

Може да ги извежда на орбита, Уил.

Може да ги извежда на орбита...

Може да извежда

моите покойници на орбита.

Ще ги изведе при вечната красота... - Какво?

Да, Хари, искам да си поговоря с младия Гюнтер.

Трябва да намерите нещо сред остарелите ракети

и най-подходяща за целта ще е модифицираната "Атлас-8".

Колко модифицирана? До каква степен?

По-добре не пушете тук, защото нещо може да се взриви.

Реалните проблеми ще са: Първо, да намерим ракета...

Свържете ме с генерал Бък Бринкмън от военновъздушните сили.

Ела да ти представя преподобния. - Не, благодаря, синко.

Преподобни Гленуърхи, това е полковник Бот.

Той е един от най-добрите летци изпитатели в научния отдел.

Приятно ми е, полковник.

Гледам, че чашата ви е празна. Това няма да го допуснем.

Келнер, шампанско за полковника. И чашата му да не стои празна!

Умираме от жажда, нали момчета?

Слушай, Уил...

Кажи ми за какво е всичко това?

Е, Бък, като начало се огледай наоколо.

Позволи ми да ти покажа нашите "Шепнещите поляни".

Добре. - Момчета, след мен.

Това са нашите ковчези, господа.

Всеки от тези модели ще ви пасне идеално.

Какво става тук? Това някаква лоша шега ли е?

Сигурен съм, че тук ще се намери модел за всеки вкус.

Препоръчвам ви бронзовите. Това е "специалното ни предложение".

О... само погледнете!

Полковник, вас бих ви посъветвал да проверите този модел.

Вие сте истински изкусител.

Свети Антоний!

Какво ще кажете, момчета?

Който последен легне в ковчега ще е лошото момче.

Не, не, не и не! Не е това, казвам ти, Хари,

това трябва да предизвика фурор. Това е съдният ден.

Какво ще кажеш за Нобелов лауреат... Херковиц?

Нобел, Шмобел. Той трябва да възбужда сърцата, Хари.

Да, разбира се. Чакай малко.

Какво ще кажете за мултимилионер? - Не мислиш в правилната посока, Хари.

Момент, почти го измислих.

А бебе... да, бебе!

Бебе и ракета... бебе на орбитата. Добре звучи, нали?

Мисли, Хари, мисли.

КАПИТАН ТОД БЛОДЖЕТ (известен като "Кондорът")

Кондор, ти ще полетиш отново.

Единственото, което ме безпокои, Уил, е вдовицата на Блоджет.

Ще се върже ли на това?

Сега всичко зависи от теб. Може тя да е нормална леличка

и да оцени английския ти чар, но помни, че тя е още в траур.

Места до сцената ли, момчета? - Не, ние търсим мисис Блоджет...

Сади Блоджет, вдовицата на капитан Тод "Кондора" Блоджет.

Добре, ще я доведа. Чакайте тук, момчета.

Не го наричайте герой пред мен.

Аз присъствах на това.

Той падна от столчето на бара и си счупи врата.

Така всъщност стана. Разбира се, че ме помолиха

да си мълча за това и ме обвиняваха за смъртта му,

но аз какво съм виновна. Той стана жертва на системата, нали?

Вие как мислите? - Да, мисля, че да?

Вие случайно да не сте англичанин?

Да, мадам.

Обичам англичаните.

Нещо за пийване?

О, благодаря.

Мисис Блоджет, сигурен съм... - За вас съм просто Сади.

Да, какво... това е доста пикантно, разбира се.

Тогава защо не? - Исках да ви кажа...

Сади... че съм напълно сигурен, че вие ще разберете колко е важно

вашето присъствие на тази церемония

и да се съгласите...

да отдадете тази последна почит към съпруга си.

О, няма да има проблем да изиграя тази комедия,

ако... имам стимул.

Чудесно, но аз трябва да бягам към офиса.

Защо ти не останеш и уговориш всички детайли с мисис Блоджет?

Денис, защо не останеш,

за да ми помогнеш да си избера костюм за церемонията.

Лека нощ, мисис Блоджет. - Лека нощ.

Бък, кажи ми какво става с онова космическо агентство?

Мислиш ли, че ще имаме проблеми? - Да ти кажа честно, Уил,

нямам доверие на тези цивилни задници.

Според мен сред тях има прекалено много червени.

Мисля направо да се обърна към върха.

Чудесна идея, Бък. - Преподобни, брат ви се върна.

Сади се съгласи с всичко. Тя е изцяло наша, нали Денис?

Поздравления. Добра работа, Хари, добра работа.

Е, господа,

настъпи историческия момент.

Стоим на прага на нова ера.

Епохата на космическите погребения започна.

А опазването на космоса, Уил? - Работим върху това, Бък... Гюнтер?

Чрез орбитални клъстери. С концентрични елиптични модели,

може да създаваме безкрайно множество траектории и по този начин

може да използваме относително малко околоземно пространство.

А ако двама покойника се сблъскат в космоса?

Господа, изглежда някои скептици

още не са готови за встъпване в новата ера.

"Аз се събудих цялата в ужас и сега..."

Добре, добре, връщам се на работа.

Докъде бях стигнал?

Танатодженис. Тя се събудила в ужас.

Поетът, когото тя мислела, че обича се оказал плагиат

и загубила работата си.

Добре, кажи й

да се омъжи за другия пич.

Струва ми се, че тя точно това се кани да направи.

Ейми!

Ейми!

Ейми!

Сега си длъжна да ме изслушаш

или съвестта ще те гризе до края на живота ти.

Искам да ти кажа нещо за годежа ни, Ейми.

Ние се обещахме един на друг пред лицето на Господ.

Сега задавяш карбуратора. Остави го на мира за минута.

С поведението си ти пренебрегваш най-свещената клетва.

Освободи ме от тази клетва, моля те, бъди джентълмен.

Никога няма да те освободя. - Значи аз, първата дама-балсаматор

съм опозорена и излиза, че съм подвела преподобния.

Нека ти кажа нещо. Твоят т.н. преподобен

е най-обикновен мошеник. - Не искам да слушам това.

А тъпите ти "поляни" скоро ще бъдат продадени

за старчески дом.

Да, да, ще ги продадат. Твоят преподобен ще ги продаде.

Сега се е хванал с шибаната ракета.

Ало? Да, кой е?

Ало, преподобни. Да, сър.

Да, сър, да, сър. Да, сър, веднага идвам, сър.

Да, сър. Добре съм.

Веднага тръгвам, сър, да!

Лаф?

Лаф, къде си?

Мисис Джойбой, знаете ли къде е Лаф? - Дръжте.

Трябва да говоря с него.

Моля ви, много е важно.

Ейми? Ейми?

Има ли някой тук?

Извинете.

Търсех Ейми... мис Танатодженис.

Не сте ли я виждали?

Господи, добре ли сте?

Не, не я давам!

Виждате ли някъде боровинковия сос?

Боровинковия сос ли?

Къде е... браминът... Гуру Брамин?

Хъмп ли? - Хъмп?

Да, мадам, така се казва. Хъмп ли търсите?

Той седи на ъгъла на бара.

Мистър Хъмп?

Мистър Хъмп? - Иска ежедневно сметката.

Мистър Хъмп? - Кажи още един виц.

Мистър Хъмп! - Да.

Какво да направя за тебе, скъпа?

Мистър Хъмп, мога ли... да поговоря с вас?

Налей ни две питиета, Джо. Какво искаш, скъпа?

Нищо, благодаря, аз не пия.

Може ли да отидем някъде другаде, моля?

Дай първо да пийнем. - Не, вие не разбирате.

Спешно ми трябва съвет от вас.

Винаги съм се съветвала с вас. Аз съм Ейми.

Ейми Танатодженис. - Танатодженис?

Не ме ли помните? Аз ви пишех писма.

Невероятно!

Нямам към кого друг да се обърна.

Фантастично! - Вие трябва да ми помогнете.

Това е вампирката от гробището.

Моля ви, кажете ми какво да правя?

Разбира се, че ще ти кажа.

Върви нагоре по улицата до редакцията.

Качи се с асансьора на 14-тия етаж.

Иди в моя офис, отвори прозореца и скочи долу.

Харесва ли ти това за начало, миличка?

Ще го продадат!

Ще го продадат! Ще го продадат!

Преподобния сега се е хванал с тъпата ракета.

Мис Танатодженис. - О, благословени преподобни,

трябва да говоря с вас. - Разбира се.

Качете се, моля, в офиса ми.

Ще пиете ли нещо?

Може би бенедиктин от манастира на трапинските монаси...

Истинска благост за душата. - Не, не, благодаря.

Моля.

Да, ние отдавна трябваше да си поговорим, дете мое.

Преподобни Гленуърхи...

знам, че ще ви се стори глупаво,

но... един човек ми каза такова ужасно нещо

и чувствам, че трябва да го споделя с вас.

Какво точно ви каза той, мис Танатодженис?

Той ми каза...

каза ми... че се каните да преобразувате

"Шепнещите поляни" в нещо съвсем друго.

Вие сте потресаващо невинна и чиста, мис Танатодженис.

Винаги особено съм ценял

тази черта в младите дами.

Всичко това са... измислици, нали?

Само зли измислици?

Позволете ми да ви уверя, мис Танатодженис...

че каквото и да се случи с "Поляните", както и да се променят

винаги ще има място за вас със сериозно увеличение на заплатата.

Но "Шепнещите поляни"? - Да, да.

Нещата тук вървят много добре,

но просто настана време за промени.

Всичко трябва да се развива,

а смъртта... смъртта се превърна в бизнес от средно ниво.

Няма бъдеще в него. Ние трябва да еволюционираме

и скоро ще издигнем град от стъкло и метал за възрастните ни граждани.

А какво ще стане с покойниците? - Отиват при звездите, скъпа.

Настъпи епохата на космическите погребални услуги.

Умрелите ще се устремят към звездите и ще се съединят с вечната красота.

Възкресение сега!

"Водопадът Ксанаду", "Ъгълът на поетите"...

Нима това не е вечна красота? - Не, не, нищо на земята не е вечно.

Всичко трябва да се промени,

дори красотата на една млада дама.

Не се страхувайте.

Красотата се среща в много форми.

Може да е въплътена в тази статуя.

Погледнете тази статуя.

И тази.

Погледнете нататък.

И насам.

Сега погледнете тук.

Красотата във всички нейни проявления.

Във всяка нейна форма!

Красотата във всички нейни проявления.

Всичко можеше да е така чудесно.

Защо тя постъпи така с мен?

Дори Кондора... Кондора е тук. Довериха го на мен.

Още е толкова еластичен, какви красиви тонове.

И всичко това тя го разруши. Какъв позор, какъв скандал.

А благословения преподобни?

Не, не мога да го подведа.

Вие трябва да ми помогнете, Барлоу.

Зависи какво искате от мен.

Вашето гробище за домашни любимци.

Може да я кремираме там и никой нищо няма да разбере.

Трябва да направите нещо. Помогнете ми, моля ви.

Колко пари имате в банката?

Не знам. Защо?

Мисля да посменя обстановката.

Да се върна в слънчева Англия.

Значи ще ми трябва билет, първа класа до Лондон

и пари за допълнителните разходи.

Може би в сметката ви има нужната сума.

Това е шантаж. - Уважаеми, шантажират бандитите.

Джентълмените сключват сделки.

Не.

Винаги съм пресмятал всеки цент.

Не, всичко, което ми трябва, е широка вана за мама.

Вана за мама?

Е, широка вана за мама или моята помощ!

Решавай, мамин сине.

Нека да я свалим с товарния асансьор.

Ще я изнесем през черния вход,

вие ще докарате фургона и...

Чакай малко.

Какъв е този ковчег?

Той е за Кондора.

Барлоу, нямаме много време. - Измислих нещо по-добро.

Ще сложим Ейми в него. - Сигурно сте полудял.

Този ковчег ще го изстрелват в космоса

към съвършената красота. - Точно така.

Защо му е вечна красота на някакъв астронавт?

Бил е прост земен човек. А Ейми е небесно създание.

Тя е достойна не само за космическа одисея,

самата тя е звезда, а астронавта ще изгорим при нас.

Не мога, защото преди да започна работа по Кондора дадох клетва.

Джойбой, върви да вземеш чучелото на твоя астронавт

и го домъкни долу в моя фургон.

Бързо.

Готови! Подгответе ковчега.

Вдигнете го!

Ходом марш.

Пригответе се за старт.

Дами и господа, обявена е стартова готовност.

След няколко секунди ще започне историческото обратно броене.

Сега ми позволете да ви представя героя на днешния ден,

без когото този полет би бил немислим.

Благословеният преподобен... д-р Уилбър Гленуърхи.

Земният плен бе твърде дълъг и както бе казано в писанията

настъпи денят на... възкресението!

24, 23, 22...

Те ще се издигнат в небесната безбрежност,

където няма начало и край... - Започва качването за полет 760.

"Така е било и така ще бъде...

Народът на Америка, благословен с гениалност,

е замрял в очакване на великия час. Да, Китай може да преуспее...

10, 9... - Русия може да се образова...

но Америка е родината на гениалността.

Старт!

Днес е възкресението!

Пътниците от първа класа

са наляво, сър.

Превод и субтитри Ivon