Original subtitles

РАЗМЯНАТА втора част

Стефани... чуваш ли ме?

Как си?

Кой си ти? - Това съм аз – Грант.

Къде съм? - Катастрофирахме, Стефани.

В болницата си.

Защо ме наричаш Стефани?

Защото така се казваш, скъпа. - Не...

не съм Стефани.

Недейте да говорите. Успокойте се. - Не, не съм...

Има сътресение. Скоро ще се съвземе. - Ето рентгеновите снимки.

Мина повече от час. - Да, знам.

Добре ли е? - Не е пострадала много сериозно.

Благодаря, че дойдохте. Става късно. Прибирайте се, утре сте на работа.

Ти добре ли си? - Разбира се. Аз съм неуязвим.

Грант, ти не си Супермен. Вземи си няколко дни почивка.

Харолд ще довърши доклада и ще го предаде на Уебстър.

Не мисля, че е редно, Хелън. - Професор Робъртс.

Разгледах новите снимки. - Какво е положението?

Обнадеждаващо. Дясната китка е счупена, но скоро ще зарасне.

Можете да я отведете у дома. Искам пак да я прегледам след няколко дни.

Има лоши натъртвания. Синините ще останат известно време.

След две седмици ще направим рентген, за да проверим състоянието на костта.

След месец ще бъде напълно здрава. - Много ви благодаря, докторе.

Съветвам ви да не натоварвате кръста.

Разтревожихме се, когато татко се обади. Добре ли си?

Изглеждаш ужасно. - И вие щяхте да изглеждате така.

Време е да си лягате. Нека те пренеса по стълбите.

Винаги съм харесвал Рет Бътлър.

Ще опитам сама.

Внимателно. Утре ще бъде на ваше разположение, деца.

Ще поговориш ли с госпожа Уъртсуърт? - Не сега, Пени!

Може ли да се подпиша на гипса? - Първо се научи да пишеш!

Всичко е наред. Лягайте си.

Дай да ти помогна. - Благодаря.

Студено ми е.

Обичам те.

Стеф? - Брини? Как си?

Всичко се обърка. Трябва да кажем на Грант.

Какво има? - Катастрофирахме след събирането.

Добре ли си? - Може да се каже.

Китката ми е счупена. Гипсираха ми ръката. Ще остане така цял месец.

О, Брини! Как е Грант? - Той е добре.

Играта свърши.

Още утре ще говоря с него. - И без друго бракът ни не вървеше.

Бих искала да има друг начин. - Сигурно ще ми отнеме децата.

Винаги са ти хрумвали добри идеи. Трябва да останеш още няколко седмици!

Ти не разбираш, Стеф. Много е сложно.

Тази вечер си сложих твоето колие. Грант го прие за знак.

И? - И затова катастрофирахме.

Ако остана още един месец... - Трябва да измислиш нещо!

Не искам да ми отнеме децата! Моля те!

Добре, ще опитам. - Знаех си! Благодаря ти!

Между другото...

Видях Рита Макмилън. - Какво мислиш?

Мисля, че си я бива. - Ти ще се справиш с нея.

И като стана дума... Какво е положението с Карло?

Много е настоятелен. - Не ме забърквай в нещо,

за което ще съжалявам. - Трябваше да го баламосам,

за да ме остави на мира. Обещах да обзаведа вилата му в Рим.

Мислех, че дотогава ще се върнеш.

Откажи му. - Той не приема откази.

Добре, тогава върви.

Внимавай. Не ме обвързвай с него.

Няма. Обещавам. Брини, знам, че няма да ни е лесно.

Аз ще се постарая за Карло, а ти се погрижи за Грант. Ще се справиш.

Надявам се. - Ще ти звънна след няколко дни.

Късмет. - Ще ми трябва.

Прекрасно е! - Говориш така, сякаш ти е за пръв път.

Всяко идване в Рим е не по-малко вълнуващо от първото.

Виж, Сабрина!

Невероятно! - Вечерта също ще бъде невероятна.

Карло! Съгласих се да ти помогна за вилата.

Но си тук. Само това има значение.

Виж! Забранено е да летим толкова ниско,

но така можем да му се насладим. - Внимавай!

Спокойно. До теб съм.

О, Карло, толкова е красива! Статуите са изумителни.

Има една легенда, свързана с тях. Император Нерон...

Добро утро, господине! - Здравей, Марио.

Веднъж ухажвал една красива жена в тази градина.

Тя го отблъснала и... както виждаш, се превърнала в камък.

Историята е истинска.

Вечерята беше превъзходна. Вилата е прекрасна.

Обзавеждането си е наред. Всичко е идеално. Картините, лампите...

Остави я, както си е. - А спалнята?

Недей да местиш нищо оттам. - Няма.

Искам я точно такава. Сега.

Карло, ние... не можем.

Не можем?! И преди сме правили любов!

Бих искала да обясня, но не знам как.

Не разбирам. Наистина, не разбирам. - Не си играя с теб.

Сигурен съм. Винаги си била честна с мен.

Защо дойде чак до Рим, за да ми откажеш? Държиш се като дете.

Защо не ме отпрати още първия ден? Какво ти става?

По някаква причина, която не разбирам, изведнъж ти,

ти, която винаги си била толкова жива, се страхуваш да живееш!

Знам.

Наистина ме е страх.

Недей. Аз съм тук.

Винаги ще бъда тук. Като Рим и като теб.

Скоро може да си отида...

Всички сме смъртни.

Затова...

сме в Рим.

За да се радваме на живота. Да гребем с пълни шепи от него.

Да вземем всичко, което поискаме.

Аз искам теб. Ти също ме искаш. Усещам го.

Карло...

Наслаждавай се на живота.

Здравейте.

Ще се видим довечера. - Довечера.

Здравейте. - Здравей.

Вече знаем какво е правила в Рим. - Същото като римляните.

О, Брини. Къде беше? Толкова ми липсваше.

Съжалявам, Брайън. Увлякох се. Знаеш как е.

Не знам, но се досещам.

Да се захващаме за работа. Искам да продам нещо много скъпо,

за да наваксам закъснението. - Добре.

Намерете допълнението към римската ваза, която купих от вас.

Римската ваза? - Ще изглеждат невероятно,

ако имам и двете. - Май видях нещо подобно

в новата пратка. Ще отида да проверя.

Не, ти стой тук. Според мен само си губим времето.

Безвъзвратно.

Атила знае ли?

Кой? - Ричард.

Мислех, че гледа на теб като на своя собственост.

Англия е свободна страна.

Обезглавили са Ан Болейн.

Съжалявам, лейди Джейсън, нямаме нищо подобно.

Исках да похарча малко пари. - Сабрина все ще ви изкопае нещо.

Някоя антика.

Повярвайте, ще измисля нещо. - Благодаря.

Много поздрави на Карло от мен. Ти вече си го поздравила подобаващо.

Брайън, нямаше ли ваза в пратката от Венеция?

Само джунджурии. - Най-добре да се уверя лично.

Да видим дали ще успея да я намеря. - О, Брини, толкова си импулсивна.

Само ще погледна. - Лейди Джейсън е кръгла идиотка!

Няма да търся несъществуваща ваза, само защото е готова да плати.

Май беше тук. Да проверим. - Не, не, скъпа. Чуй ме, моля те...

Повярвай ми, дори не е от същия век. - Изглежда точно като на снимката.

Какво направих?! - Всичко е наред. Стана случайно.

От "Лойдс" ще покрият щетите. Застраховани сме.

Разбира се. Забравих.

Добре ли си?

Брайън? Какво е това?

Да се обадим ли в полицията? - Нека не замесваме галерията,

преди да сме го проверили. - Ще се заемеш ли?

Да.

Аз ще се погрижа за всичко. Излез да обядваш.

Не искам да те оставям сам. - Моля те... Брини.

Ти си съкровище.

Какво щях да правя без теб, Брайън?

"Уолдорф Тауърс", какво обичате? - Ричард Блекуел, моля. Последния етаж.

Ало? - Ричард?

Качвай се на самолета.

Всичко излезе наяве.

Сладурче.

Косата му е къдрава и дълга, а лицето – почерняло...

Момчета! Момичета! - Това е моят Андрю.

Има на какво да научи баща си.

Ако продължавате така, ще ви пиша двойки!

Пени, защо си толкова непослушна?

Нищо не съм направила, госпожо. Андрю непрекъснато ме блъскаше и...

Какво, за бога, е това?!

Марионетки от Венеция. Мама ни ги подари. Написах малка пиеса за тях.

Реших, че може да я одобрите. - Къде са куклите от миналата година?

Исках да опитаме нещо ново. Една приказка.

Пиеро и Пиерет. Упражнявах се дни наред. Сигурна съм, че ще ви хареса.

Махни тези кукли оттук. Ще използваш онези, които избрах.

Толкова са красиви... Поне вижте моята история.

Ще правиш каквото ти казвам!

Госпожо, моля ви. Искам само... - Достатъчно! Ти няма да участваш.

Добре, деца. Още веднъж.

Под разлистения кестен се простира селцето на ковачите...

Извинете! Г-жо Уъртсуърт?

Госпожа Робъртс? - Точно така.

Мислех, че тук се насърчава таланта.

Таланта, не неподчинението.

Затова се съгласих днес да поговорим за Пени.

Някой трябва да я научи на уважение.

Помолих ви да се срещнем насаме. При тези обстоятелства, нямам избор.

Вие не сте учител, г-жо Уъртсуърт. Вие сте тиранин.

Сега не е моментът да... - Дъщеря ми стои там и плаче!

Няма по-подходящ момент. - Сега разбирам защо е такава.

Напуснете сцената, госпожо Робъртс. Имам много работа.

Заплатата ви се плаща от моите данъци.

И от данъците на родителите в залата. В известен смисъл, работите за нас.

Незабавно напуснете сцената! - Искам да уредим този въпрос сега.

Пени написа цяла пиеса съвсем сама.

А вие дори не пожелахте да я видите. Умът й е отворен, за разлика от вашия.

Госпожо Робъртс... - Не съм свършила.

Искам Пени да расте със самочувствие. Да има свободата да учи и да твори.

Ако не можете да й дадете поне мъничко от тази свобода,

ще убедя директора да ви върне вашата.

Няма да мърдаш, докато не се оправиш. Ние ще ти сервираме.

Върхът на кулинарията! - И аз помагах.

Изпече я в глинената тава.

Изглежда чудесно.

Изяж го цялото или Пени ще реши, че не ти харесва.

Харесва ли ти?

Много е вкусно. - Изяж го цялото.

Изглежда... не съм много гладна.

Цял ден бях навън. За пръв път след катастрофата.

Нали не си се преуморила? - Не, добре съм.

Защо не вземеш една вана? Ще те отпусне.

Чудесна идея. Отивам. - Не, не. Остави.

Сигурен ли си? - Напълно.

Добре. Лека нощ. - Още веднъж ти благодаря за днес, мамо.

Всички деца в училище ми завиждат.

Няма ли да целунеш котарака? Винаги правиш така.

Разбира се. Ела тук, господинчо.

Какво му става? - Снощи стоя навън до среднощ.

Чух го да мяука на оградата. - Не, аз бях.

Лека нощ.

Двамата с мама сдобрихте ли се? - Може да се каже.

Няма да се разведете, нали? - Надявам се.

Значи се обичате както преди?

Работим по въпроса.

Охо, това е чудесно! А и скоро ще вземем колата от сервиза!

Радвам се, че степенуваш така нещата.

Готова ли си? Съберете чиниите. Хайде, съберете ги!

Ще приберем тортата за утре, нали?

Имаш ли нужда от помощ?

Мога и сама. - Нека поне ти измия гърба.

Добре.

Така...

Как е сега? - Добре.

Малко по-нагоре. Точно там, да...

Казах ли ти, че...

ректор Уебстър се обади? Иска да говори с теб.

Казах ли ти? - На вечеря.

Забравих.

Вече мога да се справя и сама.

Сигурна ли си? - Благодаря.

Имаш прекрасно тяло, Стеф.

Лека нощ.

Лека нощ.

Грант, трябва да поговорим.

Моля, залагайте!

Край на залозите!

23, червено. - Спечелихме!

Винаги ли имаш такъв късмет? - Искаш ли да продължим?

У дома.

Вземи чиповете.

Осребрете ги.

Карло, благодаря ти! - За какво?

За всичко.

Благодаря.

Прекрасна си.

Кой е този?! - Какво правите?

Пусни я! - Млъквай! Отиваме си у дома.

Казах, пусни я! - Не ме пипай!

Кой си ти?

Обясни му кой съм.

Приятно ми е.

Досадник. Изхвърли го от моя клуб.

С удоволствие, господин Блекуел.

Хайде, скъпа, отиваме си у дома.

Ела.

Моля те, Ричард... - Хайде!

Ричард, причиняваш ми болка! Госпожо Дъркъл!

Да не си посмяла да ме злепоставяш пред хората.

Италианският Ромео повече няма да ти досажда, обещавам ти.

Махай се! - Млъкни и слушай!

Двамата с Брайън сте намерили в галерията нещо, което не ви засяга.

Това не бива да се повтаря, ясно? - Да!

Добре. Дойдох чак от Ню Йорк,

за да си върна своето и да те предупредя.

Знаеш прекалено много за мен. В твой интерес е да спреш дотук.

Ще събера лихвата някой друг път.

Добре ли сте, госпожо?

Любовен скандал.

Лека нощ, госпожо Дъркъл.

Ще се върна по-късно, скъпа.

Инспекторе, сигурна съм. Ричард крие наркотиците в антиките от Италия.

Те не се облагат и никой не проверява. - Хитро. Харесва ми.

Достатъчно ли е да го арестувате? - Ще каже, че не е знаел за тях.

До 24 часа ще го пуснат. Трябват ни повече доказателства от Италия.

Мафията е много силна. Всемогъща. Имам влиятелни приятели

в италианското правителство. Ще ги помоля за помощ.

Благодаря. Няма да ни е излишна.

Благодаря за смелостта да дойдете тук. - Да уредя ли да им отпуснат охрана?

Не е необходимо. Следобед заминаваме. Ако ви потрябваме, ще сме на моята яхта.

Ще се чувствам по-добре, ако ни охраняват поне до самолета.

Сержант, ще се погрижите ли? - Добре, сър.

Много благодаря за помощта. - Благодаря. Ще се постараем.

Довиждане.

Ричард?!

Това е непростимо! - С Карло напускаме страната. Идваш ли?

Не, ще остана.

Ще се правя, че не знам. Все едно си на почивка.

Защо си толкова смел? - Не съм смел. Уплашен съм до смърт.

Къде да те търся, ако ми потрябваш? - На яхтата "Романо".

Международният оператор ще те свърже. Ще бъдем в Италия. Портофино.

Е, това е всичко. Довиждане.

Пази се. - Ти също.

Сабрина?

"Как да получим добри оценки? Като си легнем с проф. Грант Робъртс..."

"От една отлична студентка." - Познаваш ме достатъчно добре, Бил.

Това са пълни измислици. Тази студентка е с болен мозък!

Сигурно. - Щом знаеш, че са лъжи,

не е нужно да свикваш управителния съвет.

Освен ако не ме принудиш.

Как можа да го кажеш?

Работата ми не е лесна. Налага се да върша доста неприятни неща.

Няма да отпратя Димитрий, защото един кретен вижда комунисти навсякъде.

Ноулън е шефът! Искам този университет да има изследователски център, Грант!

И двамата знаем, че ако не се отървеш от професор Сколников

Ноулън няма да отпусне милионите, които ни трябват. Откажи се.

И аз съм за центъра, но няма да предам най-блестящия учен, когото познавам.

Моля те за последен път. Отърви се от него, Грант. Моля те.

Димитрий остава...

или и двамата си отиваме. - Това може да се уреди.

Много хора ще повярват на тези писма. Ако те уволним заради тях...

едва ли ще те приемат другаде.

Със или без блестящия руски съюзник.

Не искам да съсипвам кариерата ти. - Грижи се за своята, ако не те е гнус.

Получих съобщението. Казахте, че е на живот и смърт.

Госпожица прелъстителката е тук. Заповядайте.

Професоре?

Здравей, Рита. Влизай.

На какво дължа честта, г-жо Робъртс? - Исках да поговорим.

За какво? - За теб и съпруга ми.

Ако е за онези глупави анонимни писма, вече му казах, че не съм аз.

Нямам какво да допълня. - Сядай, Рита.

Това далеч не е всичко.

Нека ти задам няколко въпроса. Моля.

Съпругът ви защо не присъства? - Защото исках да поговорим по женски.

Нима не вярвате на всеобщия любимец? Ако моят съпруг изглеждаше така,

и аз щях да ревнувам. - Това не е игра.

Написала си онези писма и продължаваш. Този път до ректор Уебстър.

Застрашаваш кариерата на съпруга ми. Не мога да го допусна.

Нямам нищо общо с писмата. - Лъжеш!

Кълна се. - Какво точно се случи?

Нищо. Опитах, госпожо Робъртс.

Постарах се. Тук, в този кабинет.

Съблякох се гола-голеничка и му се предложих...

за една шестица по генетика. Знаете ли какво направи той?

Изнесе ми лекция. Можете ли да си представите?

Изхвърли ме навън и каза да науча материала.

Г-жо Робъртс, знаете ли какво имате? Той е единствен по рода си.

Последният останал верен съпруг. Мястото му е в музея.

Ако не си ти...

значи е някой друг.

ПОРТОФИНО, ИТАЛИЯ

Ще дойдат ли още хора? - Няколко приятели.

Малко тържество, преди да отплаваме.

Исках да забравиш станалото. - Благодаря, скъпи.

Марко, не ревнувай.

Това е Сабрина. Независимо от мнението ти, сега ще се забавляваме.

Чудесен е! Наистина ще се забавляваме.

Смятам да пресуша шампанското. - Харесва ли ти тук?

Да. Ще се забавляваме, и още как!

Ето защо трябваше да напуснем Лондон. - Господи, Стеф! Добре ли си?

Не се тревожи. Казахме всичко на полицията. Или поне всичко, което знам.

Не се притеснявай за галерията. Брайън обеща да се погрижи за всичко.

Не съм сигурна, че идеята е добра. Брайън и Ричард са стари приятели.

Връщам се в Лондон. - Не, не. Прекалено е опасно.

Америка е сигурно място. - За теб – също.

Смяташ ли някога да се прибереш? - Не е това, просто...

За пръв път се чувствам истински жива. - Ами Грант?

Уебстър свика управителния съвет. Иска дискусия по въпроса.

Грант може да остане без работа.

Няма ли да го подкрепиш?

Между него и Рита Макмилън няма нищо. Сигурна съм.

Стеф, нима не те е грижа? - Само за живота, който живея сега.

Вместо мен?

Спиш ли с Карло? - Е, това не е най-точната дума.

Брини, не бъди толкова праволинейна! Ами ти и Грант?

Разбирам те напълно. Повярвай ми.

Слушай внимателно.

След съвета ще кажа всичко на Грант. Освен ако не се съгласиш да се върнеш.

Добре, кажи му истината. - Даваш ли си сметка какво ще стане?

Да, не, не знам...

Ще му кажа, Стефани! Ще му кажа всичко!

Стефани!

Чуваш ли ме? Стеф!

Всичко наред ли е? - Скоро ще бъде.

О, Карло... прегърни ме.

Моля те.

Моята цел и целта на господин Ноулън, председателя на съвета, съвпадат.

Да опазим доброто име на университета и му осигурим първото място в страната

и в света. - И поне веднъж отборът ни по футбол

да спечели шампионата. - Това също.

Скандалът, който забърка проф. Робъртс... - Ти го забърка, Бил.

Остави ме да довърша. Моля те. Ако е виновен,

той ще загуби мястото си тук и уважението на научните среди.

Знаеш, че е лъжа. - Не съм убеден.

Ти подрони авторитета ми, като продължи работата по изследванията...

Те са много по-важни от глупавите анонимни писма!

Можете ли да докажете, че са клевета? - С честната си дума и репутацията си.

Един президент поиска да повярваме на думата и репутацията му.

Наложи се да се оттегли. Трябва ми нещо повече.

Господин Ноулън, искате доказателства?

Нима фактът, че съм тук, не е достатъчен?

Аз вярвам на съпруга си.

Вярвам, че е отдаден на работата и на семейството си.

Не мисля, че има нещо общо с този скандал.

Г-н Ноулън, съпругата ви щеше ли да ви подкрепи,

ако смяташе, че я мамите? - Съпругата ми почина миналия юни.

Съжалявам. - Аз също.

Беше чудесна жена. - Госпожо Робъртс,

оценявам подкрепата, която оказвате на съпруга си.

Тя доказва само вашата лоялност. - Тя доказва много.

Доказва много повече от това, господин ректор.

Трябва да мисля за доброто на университета.

А помисли ли за важността на изследването, върху което работим?

Знаеш ли какво е ДНК?

Тя е ключът към всички загадки в човешкия живот.

Всеки ден научаваме

защо кара клетките да се размножават без видима причина.

Зловещите клетки, които унищожават тялото. Някои го наричат рак.

ДНК определя косата ти да е кестенява, очите – сини, а умът – ограничен.

Грант, искам да си подадеш оставката. Назначавам Харолд Адамс

за шеф на отдела и на изследователския център.

Честито, професор Адамс. Работихте много упорито.

Не колкото съпругата ми. - Харолд!

Отказвам този пост. Не го заслужавам. - Харолд, млъкни!

По дяволите, Хелън! Ти млъкни! Престани да клеветиш Грант,

за да ми осигуриш работа, която дори не искам!

Идиот!

Трябваше да ти кажа по-рано.

Съжалявам.

Събранието беше много вълнуващо. А уж вълненията са за футболния терен.

Джим, нямах представа, че са дело на... - Но все пак отлично си знаел,

че написаното в тях е лъжа.

Пренебрегнал си този факт, защото си решил,

че няма да финансирам центъра заради руснака.

Омразата ти не е тайна за никого. - Не съм длъжен да ги харесвам, нали?

Научих много от вас днес.

Дано жена ми ме е обичала така, както обичате съпруга си.

Ако ми позволите, беше трогателно.

Благодаря, господине. - Наричат ме така, когато ми искат пари.

Казвам се Джим. Бил... ще си получиш сградата.

Искам да бъде най-голямата и хубава университетска сграда в страната,

защото ще се нарича Изследователски център за борба с рака "Хариет Ноулън".

Ако я бях построил по-рано, може би щеше да е жива.

Отивам на мача. Кой иска да дойде с мен? Имам ложа.

Не, благодаря... Джим. Двамата със съпругата ми ще празнуваме.

Няма значение. И без друго ще загубим.

Благодаря за доверието.

Накара Ноулън да промени мнението си. - Направи го заради жена си.

Трябва да е била страхотна. - Сигурно много я е обичал.

Почти толкова, колкото те обичам аз. И ще те обичам вечно.

Нищо не е вечно, Грант. - Какво? Не и нашата любов.

И на 90 години все още ще се разтапяме в прегръдките си.

А когато станем на 106, децата ще повярват,

че няма да се разведем. Нали?

Грант... ние...

Обичам те, Сабрина. - И аз те обичам, Карло.

Ало? - Обажда се г-жа Дъркъл от Лондон.

Кой? - Госпожа Робъртс там ли е, моля?

Да, тук е. Момент. Скъпа, за теб е. От Лондон.

Госпожа Дрекил, или нещо подобно. - Да, ще се обадя.

Здравейте, госпожо Дъркъл. - Госпожа Робъртс ли е?

Сестра ви загина при злополука.

Експлозия на яхтата, на която плаваха.

О, боже... - Какво има?

Стеф е загинала при злополука! - Искаш да кажеш Сабрина?

Какво? Сабрина, да! Сабрина.

Госпожо Робъртс, чувате ли ме?

Милостиви боже, чуй молитвата ни и пусни верните си слуги в рая.

Нека останалите на тази земя се утешават с вярата си.

Което бог е дал, само бог може да отнеме. Благословени в името божие.

Въпреки трагичния инцидент, в смъртта, както и в живота...

духът на Сабрина Лонгуърт ще бъде с нас завинаги...

чрез Христос, нашия бог. Амин.

С надеждата за възкресение, предаваме тленното й тяло.

Нека се помолим да намери покой в този гроб, до деня, в който ти...

възкресението и живота, я дариш с нов живот.

Нека, по твоята милост, се радва на вечна светлина в рая.

Ти, който живееш и царуваш вечно. Амин.

Съжалявам.

Не трябваше да става така.

Стеф, това ще ти помогне да заспиш.

Трябва да поговорим. - Опитай се да подремнеш, скъпа.

Седни, Грант. Искам да ти кажа нещо.

Е, какво толкова има?

Аз не съм Стефани. - Добре. Лягай си.

Стефани е мъртва. Аз съм Сабрина. - Не се шегувай с тези неща, Стефани.

Не се шегувам. Случи се във Венеция.

Тя не харесваше живота си, аз – своя... Също като в детството.

Решихме да се разменим за известно време. Само за една седмица.

Сериозно ли говориш? - Това е самата истина.

Не искахме да нараним никого. Всичко вървеше по план...

А после изведнъж нещата се объркаха. След катастрофата

нямаше как да се върна, без да разбереш. Тя не ми позволи да ти кажа,

за да не разруша брака ви.

Ти си Сабрина?!

Да.

Господи...

Стоеше край онзи гроб, без да ми кажеш...

че жена ми лежи в ковчега!

Що за игра е това, а?

Сигурно е било много забавно да лъжеш мен и децата.

Не предполагах, че ще стане така.

Нима не разбираш?

Влюбих се в теб.

Не го исках, повярвай ми. Бог ми е свидетел, че не го исках.

Обикнах и децата.

Ако можех да върна майка им, бих го направила. Но не мога.

Ще опитам да поговоря с тях. - Няма да се доближаваш до децата!

Махай се оттук! Излез!

Самолетът е пристигнал. - Тук са! Тук са!

Ето ги!

Татко е сам. - Здрасти, хлапе. Как си?

Къде е мама? - Добре дошъл, Грант.

Още е в Лондон. - Дълго ли ще остане?

Известно време. - Урежда нещата на сестра си?

В известен смисъл. - Значи няма да се прибере скоро?

Умирам от глад. Да си вървим. Ще ви направя от моите специални кюфтета.

Твоите кюфтета са гадни! - Кога ще се върне мама?

После ще поговорим. Как е лабораторията?

Кой иска още едно кюфте? - Последното не беше вкусно.

По-хубаво ли е от предишните? - Точно както го обичам. Изгоряло отвън,

овъглено отвътре. Пени, искаш ли? - Само ако не го печеш.

Поръчки се приемат с 24 часова заявка. - Не мога повече. Даже с кетчуп.

Аз също.

Елате. Искам да ви покажа нещо. - Добре, стига да не е за ядене.

Монтирах този телескоп.

Погледни, Марк. Какво виждаш? - Нищо.

А сега какво виждаш? - Някакви бели неща.

Тези бели неща се наричат мъглявина.

В нея се раждат новите звезди. Невидими са...

само черните дупки, в които се превръщат умиращите стари звезди.

В природата съществува закономерност. Когато нещо умира, се ражда друго.

Така животът побеждава смъртта. - Какво се опитваш да ни кажеш, татко?

Най-добре карай направо.

Няма да е лесно да разберете.

Жената, която...

се върна от Венеция не е била мама. - Тя беше. Донесе ни подаръци.

Даде ни онези хубави кукли и се скара на г-жа Уъртсуърт. Беше чудесна!

Но не е била мама. Била е леля Сабрина от Лондон.

Не, тя умря! Двамата с мама бяхте на погребението.

Когато се върнали в Лондон, мама и леля Сабрина намислили една игра.

Решили да се разменят за известно време.

Защо са го направили? - Може би защото са били нещастни.

Затова просто са се разменили.

Искаш да кажеш – на шега? Мама е в Лондон и ще се върне да ни изненада?

Не.

Работата е там, че...

Искам да знам къде е мама сега?

Когато мама останала в Лондон вместо леля Сабрина,

се случило нещо ужасно. Яхтата, на която била, експлодирала.

О, не! Била е мама?

Да.

Марк, твоята майка е на небето.

Може би, точно сега, също като онези звезди, се ражда отново.

Лъжеш! Никой не се ражда отново. Умреш ли, остават костите в ковчега!

Нашата майка е мъртва.

Марк, ще направя всичко възможно да я заместя.

Не ставаш за майка! Едно кюфте не можеш да направиш.

Няма да я заместиш.

Татко?

Мама наистина ли е мъртва?

Да.

Хората защо умират? Не е честно.

Знам, скъпа.

Има причина да живеем и причина да умрем.

Все още не знаем каква е. Може би никога няма да разберем.

Всичко е част от замисъла на вселената.

Според мен този замисъл е глупав. Накрая винаги умираме.

Не можем да спечелим. Кой го е измислил така?

Трябваше да ви го обясня по-добре.

Съжалявам.

Дори не ми се плаче.

Не се притеснявай.

Италианската полиция съобщи резултатите

от разследването на експлозията.

Смъртта на сестра ви не е била случайна, госпожо Робъртс.

Било е убийство. Все още не сме напълно сигурни.

Яхтата е потънала на малка дълбочина, така че водолазите изследват останките.

Или бомбата е избухнала по-рано,

или убиецът е очаквал тя да потъне без следа.

Малко преди да замине, сестра ви дойде при нас.

Уведоми ни за поведението на Блекуел.

Разпитахте ли го?

Той изчезна веднага след началото на разследването.

За съжаление, има много приятели в Италия. Някой от тях е сложил бомбата.

Остава въпросът как Блекуел е разбрал точното местоположение на сестра ви.

Брайън Фоксуел. - Вече го разпитахме.

Каза, че не е знаел къде са. - Излъгал ви е.

Сестра ми се обади от яхтата.

Каза, че се е доверила единствено на Брайън.

Може би ще успея да ви помогна. - Как?

Не съм тази, за която ме мислите.

И което е по-важно, тази, за която ме мисли Ричард.

Когато научи истината,

веднага ще изпълзи от скривалището си.

Аз съм Сабрина. Жива съм!

Скъпи, съжалявам, че ти го изтърсих така, но нямах друг избор.

Наистина ли си...

моята Брини? - Да.

Брини! Скъпа! - Брайън.

Съкровище! Ти си жива!

Но как?!

Двете със Стефани решихме да се разменим за известно време. На шега.

О, Брини... - Знам.

Това е гадно!

Ричард е убил Стефани, защото е решил, че знае прекалено много.

Разбра ли за наркотиците в галерията? - Да, той ми каза. Тоест, Стеф...

Също като във Венеция. Не знам с коя говоря.

Ако действаме заедно, ще можем да съберем доказателства срещу Ричард.

Ще ми помогнеш ли? - Разбира се.

Да се надяваме, че Ричард няма да разбере коя съм.

Ричард? - "Роял Тауърс", какво обичате?

Ричард Блекуел, последния етаж.

Не знам. Може би заради Венеция. Маските, карнавала...

Искахме да се позабавляваме.

И двете не харесвахме живота си.

Чуждото винаги изглежда по-хубаво.

Да скриеш такова нещо от мен!

Знаеш, че мога да пазя тайна.

Съжалявам. Това е всичко. Само дето...

се чувствам ужасно виновна. - Ако се обвинявах за грешките си,

отдавна да съм се хвърлила в езерото.

А Карло? Имаха ли връзка?

Ами ти и съпруга й?

Какво изпитваш към него?

Толкова ли е лошо? - По-лошо.

Аз го обичам, той ме мрази. Сигурно и децата ме мразят.

Близнаци, които си разменят местата. Шекспир, "Комедия от грешки".

Бих искала и аз да мога да се посмея. - Като мен?

Нима не разбираш, че това е маска?

Алесандра Велика, принцесата без кралство.

Знаеш ли къде беше моето кралство? В Тиволи.

В прекрасните води на Тиволи

и бедният, отчаян пианист, който ме обичаше.

Трябваше да се омъжа за него, вместо за принца.

Отегчавам ли те? Голяма досадница съм.

Не, съжалявам, Санди. Днес не съм много приятна компания.

Оставям те. Отивам да се поразходя. - Разбира се.

Сабрина... Само не се хвърляй в езерото!

Аз първа се сетих.

Марк! Пени! Купихме елхата!

Марк, Пени! Елате да ни помогнете! Да я оставим тук.

Ей на толкова бяхме.

Марк не е в настроение за елхата.

Хайде, Марк! Помогни ни!

Скоро Дядо Коледа ще слезе през комина.

У нас това е работа на КГБ. - Добре, да започваме.

Дими, възлагам ти отговорната задача да сложиш ангела на върха.

Пени, помогни му. - Хайде!

Мога да изкача една стълба. Слава богу. - Слава богу?!

Все едно, че не съм го казал.

Вземи тази и я закачи от другата страна.

Мама слагаше ангела на върха.

Знаеш го.

Да, знам.

Слушай, Дядо Коледа иска да отвориш един подарък сега.

Обиколил е целия Северен полюс, за да го намери. Дано да ти е по вкуса.

Май го пъхна тук някъде. Да видим...

Забравил е да го опакова, но наистина се надява да ти хареса.

Аз също.

Също като куклата, която мама донесе от Венеция.

Не е вярно, нали?

Изобщо не е била мама. Била е леля Сабрина.

Най-добре да си тръгвам. - Не, не...

Дядо Коледа е оставил подарък и за теб. - За мен?!

Нямаше нужда. Дано да е някоя бутилка водка.

Даже беше надписан, при това правилно.

Извинявай. Може да е горе.

Марк, ти ли взе подаръка на Димитрий?

Какъв подарък? - Онзи, който сложих в килера.

Беше надписан. - Не съм го пипал.

Знам къде е скривалището.

Марк, знам как се чувстваш. Кражбите само ще влошат нещата.

Така няма да върнеш мама. А сега ми кажи истината.

Ти ли взе подаръка на Димитрий? - Татко, леля Сабрина ли ти каза?

Какво? - Тя ли ти каза коя е, или ти я накара?

Това няма значение, млади човече. - Интересува ни какво точно се случи.

Хайде, татко. Много е важно.

Сама дойде при мен.

Съжаляваше ли? Искаше ли да говори с нас?

Да. - Леля Сабрина ли реши да ни напусне?

Или ти я прогони?

Не става дума за леля Сабрина или за мен. Пак си започнал да крадеш.

Къде е подаръка на Димитрий? Отговаряй! - Защо? Ти не ни отговори.

Марк, кълна се, че... - Грант...

Намерих подаръка. Беше под твоето палто в килера.

Добре че съм ерген.

Професор Грант Робъртс? - Да.

Извинете за ранния час. Обаждам се от лондонската полиция.

Какво? - Главен инспектор Макграт.

Става въпрос за жена ви. - За жена ми?

Експлозията на яхтата. Знаем със сигурност, че е било убийство.

Пластичен взрив. Съжалявам, господин Робъртс.

Господи...

Защо някой ще иска да убива жена ми? - Не са знаели, че е била тя.

Наясно сте, че двете са се разменили.

Да. - Сестрата се съгласи да ни помогне.

Сабрина? В какъв смисъл? - Разкри истинската си самоличност...

пред предполагаемия убиец. - Не е ли прекалено опасно?

Обяснихме й, че това може да й струва живота.

Послуша ли ви? - Много е твърдоглава.

Особено, когато си науми нещо. - Да, знам.

Защо не я спрете? - За съжаление,

без нея едва ли ще го заловим. Необходима ни е.

Какво искате от мен? Как да ви помогна? - Трябва да дойдете в Лондон.

Идеята нейна ли е? - Не.

Ще трябва ли да говоря с нея? - От вас зависи.

Нужни са ни вашите показания. Ще поемем всички разходи.

Можете ли да тръгнете веднага?

Да, добре. - Чудесно.

Ще ви съобщим номера на полета. Благодаря, професоре. Довиждане.

Грант Робъртс? - Да.

Онзи господин ви очаква. - Благодаря.

Главен инспектор Макграт. Звучи по-добре от заплатата ми.

Напълно ви разбирам. - Може първо да се отбием в хотела.

Не, няма нужда.

Брайън, трябва да накараме Ричард да се върне.

Скъпа, Коледа е. Хайде да забравим за Ричард.

Добре, съгласна.

Ще можеш ли да изпразниш магазина за 60 минути?

Ще се постарая. - Ела да ни вземеш точно след час.

Дали е редно да им купувам подаръци? - Винаги си го правила.

Къде е празничното ти настроение? - Старая се.

Хайде, побързай.

Нима не забелязахте никаква разлика?

Понякога губим представа за най-близките си.

Друга жена е заела мястото на съпругата ви.

Не беше просто друга жена.

Успяла е да заблуди и децата?

Беше мила... грижовна...

Тя... ги очарова. Да, заблуди ги. Така както заблуди и мен.

Говорихте ли с нея след погребението? - Не, не съм.

Децата много ти липсват, нали? - Повече, отколкото предполагаш.

Ще им изпратя подаръците, независимо от всичко. Нека да знаят, че мисля за тях.

Стига, чуй звънчетата. Коледа е!

Здравей, скъпа. Никак не приличаш на труп.

Ричард? - Точно така.

Брайън, би ли... - Мразя Коледа.

Предлагам да се разходим до някое живописно място.

Далеч от шумните тълпи. Тръгвай!

Голям номер скроихте със сестра си. Заблудихте ни до самия край.

Добре че беше Брайън... - По-близо!

Колата смущава работата на предавателя.

Чуй ме, Брайън... Той ще се опита да прехвърли вината върху теб.

Изобщо не го е грижа. Взе ли своя дял от наркотиците,

които минаваха през галерията? - Повече от достатъчно.

Всеки си получи заслуженото. - Дори Стефани?

Сестра ти не трябваше да тича в полицията. Ти също.

Знаеш, че не обичам да повтарям, нали, скъпа?

Пипнахме го. Движат се на запад по "Бромптъм Роуд". Спрете ги!

Говори Оуенс. Попаднахме в задръстване точно зад "Албърт Хол".

Колко жалко. - Ричард, моля те.

Нямам време да събера лихвата. - Ричард...

Така само улесняваш нещата, скъпа. - Намерил е предавателя.

Затъна ли, ще те повлека със себе си. Сигурно ни следят. Хайде! По-бързо!

Бързо, след тях!

Е, супер! Загубихме ги.

Въздушен екип, чувате ли ме? Край.

Чуваме ви много добре. Край.

Открихте ли ги? Край.

Да, виждаме ги. Завиха край "Албърт Хол" към ъгъла на "Хайд Парк".

До всички коли от операция "Делта". Заподозрените се движат на изток

към ъгъла на "Хайд Парк".

"Делта", тук "Браво". Забелязахме ги. Движим се след тях.

Следим ги.

Оуенс, чуваш ли ме? - Да, сър. Загубихме радиовръзка.

Нещо е станало с предавателя. - По дяволите! Може да са го намерили.

Господи... - Глупост! Казах й, че това е глупост!

Вече са на ъгъла на "Хайд Парк". Тръгват към "Белгрейв Скуеър".

Хеликоптерът до втора кола! Нуждаем се от помощ на "Белгрейв Скуеър".

Напуснаха "Белгрейв Скуеър".

Движат се надолу по "Конститюшън Хил" към Бъкингамския дворец.

Хеликоптерът до всички коли! Спрете ги на "Виктория Мемориал"!

След тях сме.

Минаха "Хорсгардс Парейд" към Адмиралската арка!

Завиват по "Трафалгар Скуеър" към "Нортъмбърленд Авеню". Не, грешка!

Към "Уайтхол"!

Завиват наляво към реката! - Всички екипи към "Уестминстър Бридж",

"Уотърлу Бридж" и "Тауър Бридж". Пресече ли реката, ще го пипнем.

Движат се край реката.

Продължават по брега.

Може да завият по "Тауър Бридж". - Пипнахме ги.

Всички екипи, заемете позиции на "Тауър Бридж" и "Бъроу Хай Стрийт".

Да, определено завива по "Тауър Бридж"!

В ръцете ни е! - Да, но тя е в неговите.

Излезте от колата с вдигнати ръце!

Излезте от колата с вдигнати ръце!

Полиция! Всичко свърши!

Излезте от колата с вдигнати ръце! Последно предупреждение!

Не спирайте. Отдалечете се от колата.

Всичко хубаво си има край.

Останалите, излезте от колата! Веднага!

Хайде, скъпа.

Чакайте! - Назад!

Блекуел, хвърли пистолета. Обграден си.

Блекуел, нямаш никакъв шанс. Хвърли пистолета!

Чуваш ли? Нямаш шанс! - Тя също!

Не може ли да се договорим? Искам да напусна страната.

Хвърли пистолета, Блекуел, и ще го обсъдим.

Не става, скъпи!

Прехвърлете ме през границата или ще я убия!

Блекуел, хвърли пистолета! Казах ти, че нямаш никакъв шанс!

Блекуел, чуй ме... - Имате десет секунди да решите!

Едно...

Две...

Три...

Четири...

Пет...

Шест...

Седем...

Осем...

Девет...

Хайде.

Насам.

Добре ли си?

Не знам.

Искате ли да ви закарам? - Не мисля. Предпочитам да повървя.

Никога ли не слушате съветите на полицията?

Зависи от съветите.

Ще приемете ли моите благодарности? - Само ако вие приемете моите.

Разбира се. Довиждане.

Сигурна ли си, че си добре? - Какво правиш в Лондон?

Повикаха ме да дам показания.

Това ли е единствената причина да дойдеш? Заради полицията?

Съгласен съм да опитаме, ако ти...

Да опитаме? - Да.

Каза, че си тук заради полицията, не заради мен.

През цялото време си го повтарях. Въпреки че е лъжа.

Лъжа ли?

Да. Осъзнах, че те обичам.

Най-добре да потърсим телефон. - Защо?

За да кажем на децата, че се прибираме.

Преводач неизвестен

Редакция и тайминг Nikred