Original subtitles

РАЗМЯНАТА

СТЕФАНИ ПАУЪРС

БАРИ БОСТУИК

ДЖЕРЕМИ БРЕТ

ДЖЕЙМС ФОКНЪР

САМ УОНАМЕЙКЪР

ФАБИО ТЕСТИ

ДЖОН УУДВАЙН

ДЖОАН СИМС

ФАЙРУЗА БАЛК

БРЕНДА ВАКАРО

Със специалното участие на ДЖИНА ЛОЛОБРИДЖИДА

Оператори ЪРНЕСТ ДЕЙ и ДЖАК АТЧЕЛЪР

Музика НАЙДЖЪЛ ХЕС

Сценарист МЕЛВИЛ ШЕЙВЪЛСЪН

Режисьори: РОБЪРТ ШЕНО и МЕЛВИЛ ШЕЙВЪЛСЪН

ПОРТОФИНО, ИТАЛИЯ

Обичам те, Сабрина.

И аз те обичам, Карло.

Милостиви боже, чуй молитвата ни и пусни верните си слуги в рая.

Нека останалите на тази земя се утешават с вярата си.

Което бог е дал, само бог може да отнеме.

Благословени в името божие.

Въпреки трагичния инцидент, в смъртта, както и в живота...

духът на Сабрина Лонгуърт ще бъде с нас завинаги чрез Христос, нашия бог.

Амин.

Ако някой иска да изрази почитта си, нека го направи сега.

Не мога да повярвам. Ричард е купил букет рози!

Ограбил е някой гроб на път за насам.

Вероятно този на майка си. - Брайън!

Трябваше да умре този Ричард, вместо скъпото ми момиче и нейния Карло.

Сигурно сестрата се е обадила. Иначе нямаше да е в Лондон.

С надеждата за възкресение, предаваме тленното й тяло.

Нека се помолим да намери покой в този гроб, до деня, в който ти...

възкресението и живота, я дариш с нов живот.

Нека по твоята милост се радва на вечна светлина в рая.

Ти, който живееш и царуваш вечно. Амин.

Съжалявам.

Не трябваше да става така.

НЮ ДЖЪРСИ Три месеца по-рано

Днес не ми се ходи на училище. Не мога да понасям госпожа Уъртсуърт.

Няма да го обсъждаме, миличка. Отиваш.

По-бързо, мамо! Закъснявам! - Остави котката!

Марк, какво правиш?

За бога, Марк. Пени, спри телевизора. Побърква ме.

Не чувам собствените си мисли.

Грант, би ли поговорил с нея за училището?

Би ли поговорил с нея за училището? Слушаш ли ме изобщо?

Той никога не те слуша. - Не мога да повярвам.

Наричат ме Христофор Колумб на генетиката.

А ти не си ли? - Не, миличка. Аз съм обикновен моряк.

Или се опитват да ми кажат нещо. Той също не е знаел къде отива.

Грант, ще закараш ли децата? Имам цял куп задачи, а вече закъснявам.

Днес започваме в осем. Трябва да се подготвя за семинара.

Ще ми помогнеш ли да ги изпратим?

Хайде, деца, да вървим. Бързо, ставайте! - Не искам, татко!

Време е за училище.

Никой от семейството не се нуждае от образование, но можем да опитаме.

Бързо!

Хайде, Марк.

Стеф... - Какво?

Съжалявам за снощи.

Прибра се след полунощ. Отново.

Вече ти обясних. В изследователския отдел всички работят до късно.

И какво да правя аз, докато ти се радваш на славата?

Стеф, ние сме семейство. Мислех, че заедно...

Отдавна не участвам в това. Става въпрос само за теб и твоята кариера.

Междувременно аз отглеждам децата и... ходя на работа в университета.

Нямам нищо против да напуснеш! - Не мога.

Защо? - Защото парите ни трябват!

Стига сте се карали. Закъсняваме.

Не се караме, Марк. Обсъждаме нещата.

И снощи ли ги обсъждахте?

Не сме подслушвали, вие крещяхте.

Харолд обеща да ме вземе.

Стеф, ние сме жертва на предградията.

Всичко хубаво. Приятен ден.

Татко, днес ще дойдеш ли на мача? Започва в четири.

Ще опитам. - Повтаряш го от една година!

Е, поне съм последователен. Всичко хубаво.

Само ти ме разбираш, нали, господинчо?

Колко? - 3.24.

Вие сте съпругата на професор Робъртс, нали?

Посещавам лекциите му. Рита Макмилън.

Вие сте щастлива жена.

Стават все по-млади и красиви, нали?

Или аз остарявам и погрознявам.

Стеф, стига. Хайде да обядваме.

Онази студентка беше много красива, нали?

Сигурна съм, че и моят професор мисли така.

Стефани, недей да се тревожиш за Грант.

Всички мъже минават през етапа, когато искат да докажат, че още ги бива.

Това е тяхната менопауза. Започва много по-рано, отколкото при жените.

Още с мутирането на гласа.

Не е честно. Посивяват и лицето им се покрива с бръчки,

а така изглеждат по-достолепно. - А нашите акции се сриват.

Опитвам се да спася положението, Хелън, но...

Понякога ми се струва, че ще се пръсна. - Всичко е наред, скъпа.

Не го правя нарочно. - Разбирам те.

Какво искате, дами?

Да остарееш!

Не издържам повече.

Какво да те правя, Марк? Омръзна ми да повтарям едно и също.

Погледни този касетофон! Пише, че е собственост на училището!

Голяма работа! - Не те разбирам.

Гледаме да те задоволим с всичко... - Да, бе! С всичко!

Наказан си! Никакъв футбол. И никакво кино!

Не е честно! - Достатъчно! Стой тук.

Веднага се връщам. - Не бързай.

Стеф? Моментът подходящ ли е? - Брини!

Винаги успяваш да ме изненадаш. Къде си?

В Лондон. Поредният изискан и отегчителен прием. Как си?

Планирам самоубийство. - Какво?!

Понякога искрено ти завиждам, че нямаш деца.

Не знаеш каква късметлийка си. Не се шегувам.

Аз трябва да ти завиждам. - Наистина?

Понякога. Слушай...

Какво ще кажеш да те откъсна за малко? - Тоест?

Искаш ли да дойдеш във Венеция? - Във Венеция?

Онази в Калифорния или истинската? - Истинската.

Сприятелих се с принцеса Алесандра. Тя е щедра, мила, добра...

И неприлично богата. Кажи й, скъпа. - И неприлично богата, както твърди.

И не само това. Тя наистина е прекрасна.

Притежава разкошен дворец във Венеция и ни покани за рождения ни ден.

Толкова скоро? - Сега е времето на карнавала.

Всички се разхождат в средновековни костюми. Какво ще кажеш?

Звучи чудесно, но...

Не мога. Просто не мога.

Вече ти купих самолетен билет. Ще го вземеш на летището.

Не е нужно да плащаш за самолета.

Знам колко получава един професор.

Хайде, Стеф! Не сме празнували заедно от години!

Едва ли ще успея да се измъкна.

Грант е погълнат от новия си проект. Работи денонощно.

Не мога да зарежа децата и да замина.

Какво са няколко дни на фона на цял живот?

Винаги съм искала да видя Венеция. - Ще ти хареса. Невероятна е!

Ще си помисля. Мога ли да ти се обадя?

Само ако отговорът е "да".

Ще ти звънна.

Добре, чао.

Какво каза? - Тревожи се за съпруга си.

Сериозно? Никога не се тревожа за моя. Е, той почина преди три години.

Ела да видиш това...

Приятелите ми са съгласни да платят в брой.

Дано отговарят и на останалите условия, иначе може да стане лошо.

Стоката първокласна ли е? - Абсолютно.

Идва от Италия. Не от Холивуд.

Прекрасна ваза. - Да, така е.

Много ли е скъпа? - О, да. Но знам, че я искате.

Колко? - 30 хиляди лири.

Напълно безполезен къс красота. - Също като мен... някога.

Ще я взема. - Сигурна бях.

Брайън, скъпи...

Бъди така добър да опаковаш тази прекрасна ваза за лейди Джейсън.

О, боже. Наистина е прекрасна.

Сякаш продавам единственото си дете.

Което, разбира се, бих направил на подходящата цена.

Не забравяй бакшиша.

Елате в офиса. - Разбира се.

Чудесен прием.

О, Ричард, толкова съм отегчена, че ми идва да закрещя.

Ще крещиш по-късно, скъпа.

Ужасно съм уморена, Ричард... - Обещавам ти една тиха вечер.

Е, не прекалено тиха.

Много си мълчалива.

Нямам какво да ти кажа.

Нуждая се от чист въздух.

Какво си мислиш, че правиш? - Дишам.

Само не се увличай. Не още.

Здравейте, госпожо Дъркъл. - Извинете, не ви очаквах толкова рано.

Добър вечер, господин Блекуел. - Добър вечер.

Свободна сте. - Госпожо?

Благодаря, госпожо Дъркъл. - Лека нощ.

Ричард... би ли ме извинил?

Тази вечер не съм в настроение. Имах дълъг ден...

и безкрайна година. - Главоболията не влизаха в сделката.

Галерията беше много добра инвестиция, Ричард.

Получаваш справедлив дял. - Веднъж на 7 дни едва ли е справедливо.

Не ставай вулгарен. - Доколкото си спомням,

преди време това ти харесваше. - Не тази вечер.

Заминавам за Ню Йорк за цял месец.

Заслужавам подобаващо изпращане. - Ричард...

Какво ще кажеш да купя твоя дял от галерията?

Така ще ти върна парите. - Ами къщата?

А колата?

Скъпите подаръци?

Късно е да се връщаш назад, Сабрина.

Аз те харесвам, Ричард. Много.

Понякога дори ми е приятно да спя с теб. Изключително приятно.

Благодаря. - Не ме притежаваш.

Не съм ничия собственост, независимо от вложенията.

Ти си била голяма работа!

Трябваше да ми го кажеш, преди да вземеш парите.

Дори момичетата в Сохо го правят. - Боя се, че е време да си вървиш!

Още не. Първо ще събера лихвата.

Мръсник!

Инжектирахме една от яйцеклетките на майката с ДНК с добавен ген на растежа.

Шест мишлета се родиха нормални. Но добрият стар Голиат...

доста порасна. Скоро няма да можем да го изхраним.

Подменихме част от двойната спирала, свързана с генетичните инструкции.

Но нашите изследвания са в зародиш.

Преминаването на бариерите е бавен процес.

С професор Адамс имахме нужда от помощ.

Нали, Харолд? - И още как.

Ето защо повиках подкрепление от Московския научен институт.

Неговият принос в генетиката е световно признат.

Професор Димитрий...

Сколиков! - Сколников.

Сколников.

Спасибо. Благодаря, професор Робъртс.

Нямам особени заслуги за пресичането на споменатите бариери.

Грант Робъртс измина по-голямата част от пътя.

Неговата покана ме поласка и аз веднага приех.

Сигурно никога не сте чували за Московския институт.

Там не пускаме "Света Багародица"... - Богородица.

..."Света Богородица", но в другите области напредваме.

ДНК-а може да накара Голиат да порасне.

Дали може да спре размножаването на раковите клетки?

Колкото по-скоро разберем, толкова повече хора ще спасим.

Това е надпревара с времето. Нито една страна...

Повтарям, нито една нация не може да бойкотира тази надпревара.

Правим го в името на човека.

Някой да ме е търсил? - Не, никой. Само Рита Макмилън.

В кабинета ви е. - Рита? Защо?

Помолил сте я да дойде след лекцията.

Няма такова нещо.

Здравейте, професоре. Реших да се отбия за няколко минути

да обсъдим оценките ми.

Рита, сега съм зает. Обади се и си запиши час, като останалите студенти.

Излез, ако обичаш. - Навън ли?

Да, разбира се. Навън.

Щом настоявате.

По дяволите, Рита.

Облечи се. - Ако не взема изпита, няма да завърша.

А аз трябва да завърша. Готова съм на всичко...

за да завърша. - Дори да научиш материала?

Дори на това.

Недей. - Не ме ли искате?

Не искам да те изключат.

Заедно с мен.

Облечи се.

И напусни кабинета ми.

Извинете. Не знам защо го направих.

Родителите ми пестят от години, за да ме изпратят в колеж.

Трябва да завърша. Заради тях.

Съжалявам за родителите ти. Но те биха искали да получиш образование...

не лист хартия.

Някои от момичетата ми казаха... Не от тази специалност, от другите...

Казаха, че преподавателите са благосклонни.

Реших, че може би...

Знаете какво имам предвид. - Рита, ти си чудесно момиче.

Не е нужно да се продаваш, за да успееш.

Повярвай ми, след време хората гледат знанията, не външния вид.

Ако знаехте какво изпускате...

щяхте да се самоубиете. - Рита,

ако учиш с усърдието, с което разигра този театър, няма начин да не завършиш.

С отличие.

Стефани!

Грант? - Стеф, прибрах се!

Не те очаквах за вечеря. - Свърших по-рано.

Търсих те, но линията беше заета. Имам изненада за теб.

Димитрий, ела!

Това е професор Сколников. Съпругата ми.

Здравейте.

Извинете, хванахте ме неподготвена... - Не, изглеждате очарователно.

Поканих Дими на вечеря. - На вечеря?

Съжалявам. Затова те търсих. Все ще се справим...

Може би друг път... - Не, не. Стефани е невероятна.

Сега ще ни спретне нещичко.

Разбира се. Няма проблеми.

Искаш ли нещо за пиене?

Грант? Може ли да поговорим?

Барът е там. Има голяма бутилка водка. - Чудесно!

Не се вълнувай. Пуерториканска е. - Днес – Пуерто Рико, утре – света.

Извинете ме. - Сега идвам, Дими.

Господи, избра страхотен момент. - Каквото и да направя напоследък,

все оплитам конците. - Синът ти също.

Пак краде от училището. Трябва да намериш време да поговориш с него.

Стефани, само не изпадай в истерия. Недей пред госта, става ли?

Ще говоря с Марк.

Добре.

Беше ми много приятно, професоре.

Влез!

Влез!

"Как да получим добри оценки? Като преспим с проф. Грант Робъртс."

Вярваш на тези глупости?! - Вече не знам на какво да вярвам.

Някога вярвах, че ме обичаш.

Обичам те.

Тогава защо съм толкова...

самотна?

Знаеш ли откога не сме правили любов?

Знаеш ли?

Какво става с нас? - Не знам.

Да ти кажа ли колко пари имаме? 820 долара.

Трябват ни нови килими и нова кола.

Откога не сме ходили на почивка?

Забрави ли колко взима един професор? - Не е нужно да обясняваш!

Можеше да приемеш работата в "Модърн Кемикъл". Знаеш ли колко предлагаха?

За да анализирам червила цял живот?! Не е по моята специалност.

Само извънкласните занимания. - Вече ти казах, че не е вярно!

Говори се, че Уебстър ще ме предложи за шеф на изследователския център.

Ако това се случи, заплатата ми ще се увеличи.

Не е само заради парите.

Причината е в мен.

Или в нас. Може би трябва да се разделим за известно време,

за да осмислим нещата.

Вече не знам какво правя тук.

Продължавай.

Искам да се махна от Ню Джърси.

Да сменя обстановката...

Да видя нови хора... - Говорила си със сестра си, нали?

Покани ме във...

Венеция да отпразнуваме рождения си ден.

Купила ми е билет. - Щом настояваш да заминеш, върви.

Но ако искаш развод, поне имай смелостта да ми го кажеш.

Двамата ще се разведете ли? - Пени! Защо си станала толкова късно?

Ще се разведете ли? Кажи ми истината.

Истината?

С баща ти имаме проблеми.

Случва се, когато хората са женени.

Тогава защо изобщо се женят?

Утре ще поговорим.

Жалко. - Хайде, лягай си.

Лека нощ.

Ало? - Здравей, Брини.

Познай. Ще дойда. - Това е страхотно!

Говори ли с Грант? Стеф?

Все някак ще го преглътне. - Чудесно. Знаех си.

Когато пристигнеш, лодката на принцеса Алесандра ще те чака.

Какво? - Във Венеция улиците са под водата.

Също като в Ню Джърси, когато канализацията прелее.

Не ми напомняй. - Ще бъде прекрасно!

Да, ще бъде прекрасно.

Е, ще се видим там. Чао. - Приятен път. Чао-чао.

Страхотно! Сестра ми ще дойде във Венеция!

Така ви завиждам... - Жалко, че заминавам за Ню Йорк.

Довиждане, скъпа.

Довиждане, Ричард. Приятен път. - Брайън може да ти прави компания.

Може ли? Благодаря, Ричард! - Всичко хубаво.

Венеция! Заминаваме!

Ами ако се натъкне на нещо важно?

Ще се наложи да я отстраним. - Мислех, че сте любовници.

Спокойно. Ще й занеса рози.

О, Брини!

Толкова време мина!

Много, наистина. Вече забравих как изглеждаш. Хайде.

Това е нашата домакиня – неотразимата принцеса Алесандра.

Шампанско?

Благодаря.

Толкова е очарователна.

Предпочитате една цветова гама.

Добре дошла във Венеция! - Това е Брайън Фоксуел, дясната ми ръка.

Той ръководи галерията и живота ми. - Което никак не е лесно.

Здравейте. Много съм слушал за вас. - Много ми е приятно, Брайън.

Чудесно е да се запозная с истинска принцеса.

Моля ви. Не се впечатлявайте толкова.

Бях певица в нощен клуб, когато край фонтана в Тиволи срещнах своя принц.

От нотите до банкнотите. Такъв е животът, скъпа.

Къщата е великолепна. Направо ти спира дъха.

Знам. Някога мечтаех да стана велика актриса.

Живеех в една стая до студиото "Чиничита".

Толкова тясна, че купувах само от късите макарони.

Омъжих се за очарователен италиански принц, с единия крак в гроба.

Помогнах му да стъпи и с двата. - Почина ли?

Да. Почина. Бедничкият ми.

За нещастие, лакомията го довърши.

Остави ми този прекрасен дворец и повече лири, отколкото мога да похарча.

Въпреки старанията ми.

Другата събота организирам голям бал с маски по случай рождения ви ден.

Всичко ще бъде от 16-ти век. С изключение на мен, разбира се.

Човек е на толкова, на колкото се чувства.

Ще поканя всички красиви мъже във Венеция. Специално за теб, скъпа.

Остави само един... не, двама за мен!

Това е лудост! - Не, това е карнавал.

Ще ми кажеш ли какво става?

Не разбирам. - Няма ли да споделиш проблема с мен?

Това съм аз, забрави ли? Усещам, че нещо не е наред.

Не знам, Брини. Просто...

Животът не е такъв, какъвто очаквах. - А ти какво очакваше?

Може би прекалено много. - Може би.

Пишеше, че спи със студентките си. - Вярваш ли на това?

Вече не се интересува от мен. - Имаш ли представа кой я е написал?

Грант смята, че е една от студентките. Рита Макмилън.

Иска ми се да полетя с тях.

Погледни ги!

Много ли са скъпи? - Ще купя една за подарък на Пени.

Брини, не е нужно да го правиш. - Настоявам. Избери нещо за Марк.

Тази маска страшно ще му хареса.

Взимаме я. Децата са готови, ред е на майката.

Нищо не искам, Брини...

Добре дошла в Италия, мамче.

Ще ми се да бях като теб. - Не ми завиждай, Стеф.

Ти нищо не знаеш за живота ми.

Нямам кой знае какво. Ти имаш съпруг, деца...

Понякога искрено ти завиждам.

Погледни ме. Ние сме близначки...

а в сравнение с теб съм като стара обувка.

Само защото не се грижиш за себе си. - Знам...

Пристигнахме, дами!

Някъде наблизо има ли чешма?

Какво е това? - С тяхна помощ понасям ежедневието.

Няма да ти трябват.

Господин Фоскари и неговият салон ще се погрижат за нас.

Чака ги много работа.

Недей да спориш!

Приятели! Моля ви!

Внимание! Внимание, моля!

Тишина!

Време е за свещите! - Къде са рожденичките?

Стефани, какво си направила?

Нищо, Брайън. Аз съм Сабрина.

Не мога да повярвам! Прекрасни са! Толкова си приличат!

Невъзможно е да ги различи човек.

Би било ужасно неловко, ако бях влюбен в едната.

Е, момичета, няма значение коя коя е...

Затворете очи, пожелайте си нещо и духнете свещите!

Ще ни кажете ли какво си пожелахте? - Аз си пожелах

здраве, щастие и ниски данъци.

Вече знам! Тази наистина е Сабрина.

А ти, Стефани? Ти си Стефани, нали? - Аз съм. Пожелах си...

тази вечер да трае вечно, никой да не остарява и...

да съм като Сабрина.

Бог да ти е на помощ. - Днес аз съм вълшебната фея

и изпълнявам всички желания. - Внимавайте.

Може наистина да се сбъднат.

Изберете си партньор! Според традицията на Венецианския карнавал...

да видим колко ще се харесат, без да свалят маските.

Така е по-интересно.

Изумително... - Сабрина.

Извинявай.

Синьорина? - Какво?

Ще ме удостоите ли с красотата си за този танц?

Не съм синьорина. Омъжена съм. - Това е Венеция!

Страхувате се от непознатото, така ли?

Може ли? Елате.

Здрасти, приятел. Носиш ли стоката? - Ето. Първо качество.

100 хиляди долара. Съгласен? - Не съм съгласен. В никакъв случай.

Имахме уговорка. - Какво говорите? Не е вярно.

Не се бяхме разбрали така. Какво правите?!

Да ти се обадя ли утре, Сабрина? - Не.

Здравей.

Брини.

Здравей.

Виждам, че си изкарала добре.

Не. Много повече от добре.

Беше невероятно.

Най-прекрасната нощ в живота ми!

Знаеш ли кое е най-хубавото? Обясних му, че не съм Сабрина, а Стефани.

После казах, че се шегувам и наистина съм Сабрина.

И можеш ли да си представиш? Отговори, че не му пука!

Карнавалът беше в разгара си. Танцувахме отново и отново...

Не е като да танцуваш със съпруга си. По-забавно е.

Е, Пепеляшке, слънцето изгря.

Време е да поспиш. Чака ни много път. - Хайде да останем!

Толкова ми е хубаво, Брини. Не искам да се връщам там.

Прекалила си с виното.

Нищо подобно. О, Брини,

не искам да се прибирам. Кажи ми, че мога да остана.

И аз не горя от желание да се връщам в Лондон.

Тогава измисли нещо! Винаги са ти хрумвали добри идеи.

Измисли нещо, Брини. Знам, че можеш.

Мислиш, нали? - Престани.

Познавам те! Когато бяхме 6-годишни, ни залепи,

за да станем като сиамските близначки. Мама направо откачи.

Помниш ли какво си пожела за рождения ден?

До последната дума. - Искаш да бъдеш като мен?

Разбира се. Сети ли се нещо? - Не знам.

Какво ще кажеш

наистина да станеш Сабрина?

А ти да станеш Стефани? Сериозно? - Напълно.

Само за една седмица. Можем да променим живота си.

Моят едва ли ще ти хареса. - Знам ли...

Винаги съм искала семейство.

Отстъпвам ти Лондон и всичко свързано с него.

Нима не ти липсват приключенията? Ти не искаше да се прибираш.

Ами децата? - Те ме харесват. Разбираме се.

Гостувала съм ви и знам правилата.

А Грант? - Каза, че сте скарани и спи на дивана.

Все ще се справя с него една седмица. - Аз не можах да се справя.

Сигурно ще разбера дали ти изневерява.

Да го направим.

От твоята уста звучи толкова лесно.

Наистина ли смяташ, че ще стане? - Разбира се!

Вече заблуди принцеса Алесандра и дори Брайън!

Не пуша. Ще трябва да се въздържаш.

Но аз пуша. Ще ти се наложи да свикнеш.

Най-добре се преструвай. - Ще можеш ли да подправиш подписа ми?

Ако не го правех на изпитите по математика, сега да си в трети клас.

Ще трябва да си сменим документите. Чекови книжки, разплащателни карти...

Всичко.

Дали ще се справя с галерията? - И двете сме учили изкуствознание.

90 % от хората на изкуството са позьори. И тук можеш да се преструваш.

Ами тънкостите на бизнеса? - Не се тревожи.

С повечето неща се занимава Брайън. Той е истинско съкровище.

Косата и грима не са точно като моите. Ще трябва да ги оправим.

Как да позная приятелите ти? Ами навиците ти?

Ето какво. Ще отменим днешните резервации за утре.

Така ще имаме на разположение цяло денонощие. Ще бъде много забавно.

Брини... С колко мъже се виждаш в Лондон?

Сериозно – само с един. Замина за Ню Йорк за цял месец.

Трябва да внимаваме за подробностите.

Дай ми венчалната халка.

Не съм я сваляла от сватбата. - Хайде!

Брини, идеята ти е чудесна. Наистина!

Но не мисля, че можем да се справим. - Шегуваш ли се?!

Знаеш ли колко жени по света си приличат достатъчно, за да се разменят?

Ти ще си първата от предградията, прескочила стената.

Искам. Наистина искам, но...

Не знам дали ще мога. - Това ще бъде най-вълнуващият момент

в живота ни! Не го пропускай! Действай!

Чувствам се така, сякаш отново сме на шест.

Само си представи! Всяка ще се събуди в кожата на другата.

Толкова се вълнувам!

Страх ме е.

Но повече се вълнувам.

Марк! Пени!

Липсваше ми, мамо! - На мен също! Какво си направила?

Не приличаш на себе си. - Подстригах се,

а леля Сабрина направи грима. - Изглеждаш страхотно!

Да, така е.

Много е красива. - Грант.

Липсваше ми. - Наистина?

Достатъчно, за да помогнеш за багажа?

Е, деца, имам много подаръци за вас!

Хубаво е да си у дома. В добрата стара Англия.

Тези предмети за търговски цели ли са?

Сабрина.

Този господин развали малката изненада.

Няколко дреболии за галерията. За щастие, антиките не се облагат.

Със или без мито...

трябва да попълните формулярите. - Каква досада!

Искаш ли да те чакам в колата? - Не, не, не. Ще взема такси.

Ти отивай да се наспиш.

Не че имаш нужда. Ще се видим утре.

Защо англичаните са толкова досадни...

До утре.

Желаете ли такси? - Имам шофьор.

Сини очи, мустаци...

Сини очи, мустаци... Роджър?

Съжалявам, г-жо. Казвам се Джефри. - Госпожице. Добре дошла у дома.

Роджър. - Радвам се да ви видя.

И аз се радвам. - Колата е отвън.

По дългия път ли ще минем?

Ако обичаш.

Знамето е вдигнато. Кралицата дойде тази сутрин.

Знам точно как се чувства.

Добре дошла, госпожо. - Благодаря, госпожо Дъркъл.

Радвам се, че съм у дома.

Нещо не е наред ли, госпожо? - Не.

Направо не приличате на себе си.

Така ли? - Добре ли сте? Изглеждате малко бледа.

Знам каква е причината. Италианската храна.

Само домати и солени макарони.

Изобщо не са хранителни. Приготвила съм ви прекрасна английска вечеря.

Пържола, пудинг с бъбречета и руло с мармалад. Любимите ви.

Нека да сложа масата. Ще се почувствате по-добре.

Не съм много гладна. - Настоявам!

Съжалявам, г-жо Дъркъл.

Наистина не съм гладна. Днес няма да вечерям.

Извинете, госпожо, но когато се връщате от континента

обикновено имате вълчи апетит. Сигурно заради стомаха.

Стомахът ми е наред. - Миналия месец бяхте на лекар.

Да, той ме излекува. - Лекарите не ви помагат.

Баламосват ви, докато забогатеят или не ви омръзне. Както дойде.

Сигурна ли сте за вечерята? - Да, напълно.

Значи е от доматите. - Лека нощ, госпожо Дъркъл.

Лека нощ.

Хайде, мамо! - Побързай! Искаме си подаръците!

Остана малко пържено пиле от снощи. В хладилника е, ако си гладна.

Или поне така мисля. - Толкова ни липсваше, мамо.

Радвам се, че съм у дома. - Надявам се.

Татко изобщо не успя да се справи.

Може ли да видим подаръците? - Късно е. Е, добре.

Това е за теб, а това – за теб. Отворете ги утре сутринта.

Добре. Но първо облечете пижамите! Хайде, бързо!

Коя си ти? - Какво?

Държиш се добре с децата, изглеждаш различно...

Сякаш си нов човек.

Харесвам ли ти?

Зависи. Аз харесвам ли ти?

Може би ще намеря някое парче пиле, което още не е позеленяло...

Не, не съм гладна. Искам най-после да заспя в собственото си легло.

Не се оставяй на децата да те заблудят.

Успях да поговоря с Марк за кражбите. Не знам дали ще ме послуша.

Пени продължава да търси начини да се измъкне от училище.

Няма да е лесно, но ще опитам... - Може би ще успея да й помогна.

Спрях хапчетата. - Страхотно.

Сега виждам нещата много по-ясно.

Ами ние?

Грант, мисля, че... - Прибрах се по-рано,

за да почистя къщата и да изкъпя Марк.

Беше по-трудно, отколкото предполагаш.

Ти също си се променил. - Нямах голям избор, нали?

Заслужаваш подарък. - За мен?

Лукреция Борджия? Още ли е в бизнеса? - Луиджи Борджия.

Прави най-хубавите лули във Венеция. - О, лула!

Казваше, че изглеждам глупаво с лула.

Страхотна е! Как изглеждам?

Глупаво?

Не е само заради косата и грима.

Очите ти са различни. - Чувствам се много по-добре.

Усмихваш се по-често. - Така ли?

Правилно ли съм те разбрал?

Трябва ми малко време.

За какво? - За да свикна отново с обстановката.

И колко време искаш? - Не знам.

Какво очакваш от мен?

Да проявиш търпение.

Виж, аз... Благодаря за лулата.

Татко? Какво правиш?

Не се тревожете. Всичко е наред.

Понякога изобщо не искам да порасна.

Напълно те разбирам.

Извинете за безпокойството, госпожо.

Мъжът каза да го отворите веднага. Закъснял подарък за рождения ви ден.

А каза ли кой го изпраща? - Не, госпожо. Няма картичка.

Изненада? Обичам изненадите!

Госпожо Дъркъл...

Къде са ми нощниците? Не мога да ги намеря.

Вие нямате нощници! Винаги спите чисто гола.

В разрез с добрите нрави, както често съм изтъквала.

Напълно съм съгласна. Реших да променя навиците си.

Мислех, че съм купила няколко, преди да замина. Трябва да отидем на пазар!

Крайно време беше. - Лека нощ.

Лека нощ.

Ало? - Сабрина? Обажда се Карло.

Да? - Получи ли извинението ми?

Какво извинение? - Малкия ми подарък.

О, да. Прекрасна е. - Бях сигурен, че ще ти хареса.

Много се радвам. Ще се видим утре.

Какво? Не разбрах...

Престани. До утре. Чао, любов моя.

Толкова се радвам, че ми прощаваш.

Гола си още по-хубава отпреди.

Най-красивата жена на света! Ти си голямата ми любов!

Трябва да се махнеш оттук! - Да се махна? Не разбирам.

Сабрина, любов моя, не приличаш на себе си!

Изненада ме. Не те очаквах. Трябваше да ме предупредиш.

Предупредих те. С огърлицата.

Да, тя е прекрасна. - Като теб.

Много време мина, Сабрина. Много... - Не, не.

Не? Какво има? Ние бяхме повече от любовници. Бяхме приятели.

Смеехме се заедно, забавлявахме се...

И се карахме само заради сладостта от сдобряването. Забрави ли?

Не, не. Не съм забравила. Но...

Но какво? Снощи каза, че ми прощаваш.

Точно така. Прощавам ти.

Вече съм... нов човек.

Понякога хората се променят, това е. Промених се.

Разбира се. Глупаво беше да смятам,

че мога да се върна в живота ти просто така.

Държа се като италианец, Сабрина.

Тогава ще забавим темпото.

Няма да бързаме. Нали? - Добре.

До довечера. Чао.

Закъснявам, мамо! - Сядай на масата, Марк.

Защо? - Омлетът ти е готов.

Отдавна не сме яли омлет. - Нуждаеш се от топла закуска.

Добре ли си, мамо? - Отлично.

За малко да забравя подаръка. - Рожденият ми ден мина.

Но не го отпразнува с нас.

Честит рожден ден, мамо. Не е кой знае какво, но я нарисувах сама.

Да видим...

Скъпа, чудесна е! Не знаех, че имаш такъв талант.

Кажи го на госпожа Уъртсуърт. Тя не харесва рисунките ми.

Искам да занеса куклата на тържеството, но сигурно пак ще ми се кара.

Май ще си поговоря с нея. - Наистина?

Досега не си го правила. - Значи е крайно време.

Мамо, ти си страхотна! - Знам, че не пушиш, мамо, но...

успях да направя само този пепелник. Честит рожден ден.

Благодаря, Марк. О, има и отпечатък от палец!

Радвам се, че ти харесва. - Хайде, деца, закъсняваме!

Днес аз ще ги закарам. Справям се доста добре.

Хайде, хайде! По-бързичко!

Реших да те отменя поне първия ден... - Благодаря.

Довиждане.

Теб не успях да те заблудя, а?

Извинете, бихте ли ми казали къде е книжарницата?

Стефани?

Какво те прихваща? Стоиш пред нея! - Исках да видя дали ще ме познаеш.

Здравей, Хелън! - Здравей, Хелън!

И с право. Какво си направила?! - Харесва ли ти?

Караш ме да се чувствам още по-стара. Ако това е възможно.

Добре си се позабавлявала със сестра си.

Беше чудесно.

Искам да ми разкажеш всичко за Венеция. До най-малката подробност.

Особено за промяната.

Стефани? Искаш ли кафе? - С удоволствие.

Черно. - Благодаря, Хелън.

Как са нещата с Грант? - Добре. По-добре.

Радвам се да го чуя.

Знаеш ли какво се говори в университета?

Не е моя работа, но ако е вярно, най-добре да го научиш навреме.

Какво се говори? - Е, щом питаш...

Носи се слух, че някоя студентка праща анонимни писма на ректор Уебстър.

Изглежда един от професорите слага оценки... срещу секс.

Споменават ли имена?

Само едно. На професор Грант Робъртс.

След статията в "Нюзуик" стана знаменитост.

Ако медиите научат, ще го разкъсат. - Смяташ ли, че е истина?

Познаваш го по-добре. Ти как мислиш? - Може да е работа на Рита Макмилън.

Тя е способна на всичко.

Какво ще ме посъветваш, Хелън? - Кажи им как стоят нещата.

След завръщането ти е толкова зает, че няма време за глупости.

Сигурно затова изглеждаш така добре. - Стефани! На телефона!

Извини ме.

От Лондон. - Благодаря.

Брини, не исках да ти звъня, докато си вкъщи. Как е?

Добре. Поне засега. - А децата?

Децата са чудесни. - А Грант?

Имам известни проблеми. - Аз също. Кой е Карло?

Карло? Върнал се е? - Сутринта за малко да влезе под душа!

Преди време имахме връзка. Побъркан италианец.

Стой далеч от него. - Изпрати чудесна сапфирена огърлица.

Върни я. - Трябва ли?

Да, трябва! Кажи му да си върви.

Вълнува го само едно. Взел те е за мен. - Значи не се брои, нали?

Стеф! - Спокойно, знаеш, че не ми стиска.

Отърви се от него. - Непрекъснато се обажда!

Умирам за една цигара. Добре, слушай...

баламосвай го до другата седмица. Ще се разправям с него, като се върна.

Няма да ми е лесно...

Трябва да затварям. Брайън идва. Ще се чуем по-късно. Чао.

Брайън, да ти помогна ли? - Не си цапай красивите ръчички.

Това са джунджуриите от Венеция. - Нека ти помогна.

Не, не, искам да те изненадам.

Брини, моля те. Всичко ще развалиш.

Любопитството не води към нищо добро.

Стеф, къде ми е папийонката?

Не я намирам. - Провери ли в джобовете на сакото?

На сакото?

Ти си вълшебница. Изглеждаш изумително. Роклята нова ли е?

Сабрина ми подари няколко.

Дали е подходяща за факултетско събиране?

Не знам за факултета, но мога да ти кажа мнението на един от професорите.

Скоро може да имаш собствен гардероб.

Чух, че ректор Уебстър ще ми предложи поста довечера.

Ако това стане, утре ще говориш с шефа на новия изследователски център.

О, Грант, толкова се радвам за теб. - Аз се радвам за нас.

За нас. Разбира се, за нас. - Стефани, объркан съм.

Тази седмица си страхотна с децата и се разбираме по-добре от всякога.

Тогава защо продължавам да спя на дивана?

Кога ще престанем с тези игри и ще започнем да се държим като съпрузи?

Трябва да поговорим. - Какво ще кажеш за това колие?

Не си го слагала от години. Защо тази вечер?

Защо не?

Хайде, закъсняваме.

Карло, беше чудесно. Благодаря ти за прекрасната вечер.

Лека нощ. - Как така лека нощ?

Вечерта още не е свършила. - Чакай, Карло! Не разваляй всичко.

Моля те. Лека нощ. - Това ще развали всичко.

Сабрина, какво има? Не мога да те позная.

Съгласих се да вечеряме заедно. Говорихме с часове!

Карло, между нас е свършено. Край! - Не. Между нас не е свършено.

Но ти си женен! - Всички италианци са женени.

Голяма работа. - Не съм жената, за която ме мислиш.

Жената, с която бях тази вечер, е всичко, което искам.

Карло, обеща да не прибързваме.

Добре. Няма да бързаме.

Но трябва да ми дадеш шанс.

Купих една прекрасна вила в Рим. Ще дойдеш ли там с мен?

Защо? - За да ми помогнеш за обзавеждането...

Имаш отличен вкус.

Прекарай един ден с мен в Рим. Можеш да правиш каквото решиш.

После, ако отговорът все още е "не", ще се върнеш в Лондон сама.

А ти? - Най-вероятно...

ще се самоубия.

Карло, аз те харесвам. Не искам да те нараня.

Тогава ела. Заминаваме още утре. - Не мога утре. Другата седмица.

Другата седмица?! Защо да чакам толкова дълго?

Тогава ще бъда друг човек. Обещавам.

Другата седмица. - Сбогом.

Сбогом? Никакво сбогом. Скоро пак ще се видим, нали?

Тогава лека нощ.

Лека нощ.

Като ректор на този университет, за мен е чест да приветствам сред нас

бележит учен като професор Сколников.

Благодаря ви. Много се радвам, че съм в Америка.

Как върви изследването на ДНК?

По-бързо, отколкото в Москва. - Наистина? Защо?

Заради професор Робъртс. Научих много от него.

Аз мога да кажа същото. Обменихме знания.

Може ли за момент, Грант?

Стеф...

Стискай ми палци. Слушай... докато се правя на недостъпен,

защо не представиш Дими на другите? Не познава почти никого.

Разбира се. - Благодаря.

Ела насам.

Как не! Уж в Америка умирали от глад.

Здравей, Стефани! - Здравей.

Коя беше тази? - Не е важно.

Добър вечер. - Стеф, няма ли да ни представиш?

О, разбира се!

Дими, това са...

мои приятели.

Хрумна ми нещо. Хайде всеки да се представи сам, както правят в Русия.

В коя част? - Аз съм Бери Уебстър,

съпругата на ректора.

Димитрий Сколников. - Гостите са мое задължение.

Стефани! Реших да доведа Харолд.

За да спасим Димитрий от варварите. - Доктор Адамс!

Най-после успяхме да се откъснем от лабораторията.

Само така си говорят. Харолд никога не си е у дома.

Не знам с какво точно се занимават, но нямаше да се справят без него.

Хелън, моля те. - Вярно е, Харолд. Нали, професоре?

Разбира се. Двамата с Грант сме за никъде без способния си асистент.

Ела да пийнем и да забравим работата. - С удоволствие.

Харолд е много повече от асистент, въпреки че не прилича на нищо.

А и вече не става за нищо.

Стефани, това не е ли Рита Макмилън?

Завира се навсякъде, нали? - Да, така е.

Ще ме извините ли?

Стеф, ела за малко.

Искам да чуеш нещо. Ректор Уебстър ми предложи

да оглавя новия изследователски център.

Плюс голямо увеличение на заплатата. - Опитвам се да не мисля за това.

Грант, трябва да обсъдим един проблем.

Какъв? - Не искам да бъда груб, но...

Може ли да поговорим насаме? - Разбира се.

Не, не. Със Стефани нямаме тайни един от друг.

Добре. Трябва да разбереш нещо. Джим Ноулън от управителния съвет

е малко старомоден. - Подозирах това.

Той не харесва идеята руснак да работи в лабораторията.

Двамата с Дими изследваме растежа на определени клетки.

Според нас няма значение дали тези клетки са руски или американски.

Джим Ноулън е най-големият ни спонсор. Без него няма център!

Недей да драматизираш нещата. - Какво е това?

Университет или политика? - Университетът е политика!

Такъв е животът, Грант. На мен също не ми харесва, но няма друг начин.

Обясни на професор Сколников, че сега не е моментът да работи тук.

Ако не се научим да работим заедно, този момент никога няма да дойде.

Светът ще отиде по дяволите! Всеки идиот го вижда!

Професор Робъртс, не ме карайте да обмисля решението си.

Не мога да работя в университет, който поставя фанатизма над разума!

Извинете, нуждая се от чист въздух.

Съжалявам за гардероба ти. Не мога да предам Димитрий.

Беше чудесен. - Какво?

Беше чудесен.

Напълно те подкрепям. - От утре може да съм без работа.

Сигурно много други университети си търсят... Христофор Колумб.

Преди колко време ти подарих това колие?

Валеше дъжд, също като тази вечер. Подслонихме се в един стар хамбар.

През октомври, нали?

Така мисля. - Беше студено,

а покривът на хамбара течеше. Нямаше луна, помниш ли?

Отворих бутилката с вино... Бях уплашен поне колкото теб.

Извадих колието и от притеснение го изпуснах в калта.

И на един дъх ти казах, че те обичам.

Сякаш го бях планирал.

Знаеш ли, отзад има одеало.

Дали ще се намери и някой стар хамбар?

Искам да правим любов, сякаш ни е за пръв път.

Грант... Внимавай!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Преводач неизвестен

Редакция - Nikred Тайминг - Magyp_Ta6ak