Original subtitles

Имам лоша памет, това е факт.

Но все пак помня неща, каквито хората не помнят.

Но на моменти ми се струва, че помня и още нещо.

Все пак съм забравил нещо важно.

Например точно кога ми разбиха главата.

Ваня, намери ли си работа?

Мисля, че да, мамо.

Подредете се!

Какво означава това? - Нали така се реши!

Ти подиграваш ли ми се?! Ела тук!

Спри! Кажи, какво е това?

Къде са златните букви?

Къде са орнаментите? Къде е луксът?!

Пак ли искаш клиентите ни да са измекяри?!

Извинете, но ми казаха, че ще работя в рекламния отдел.

Ако ме попитате кога е създаден Парцаленият съюз,

ще ви отговоря:

"Някъде в периода между новата ми работа

и когато ми разбиха главата".

П А Р Ц А Л Е Н С Ъ Ю З

Още отдавна забелязах,

че сякаш всички симпатични хора вече са покойници

и са останали само тези, които...

По онова време не се разбирах много с живите.

Мамка ти!

Какво си ти?

Как се казваш? - Ваня.

Хубаво име.

А пари имаш ли?

Купи три!

Благодаря.

Свинско ли е, или агнешко?

Често ли тренирате тук?

Някаква спортна секция ли сте?

Ние сме секта.

Навремето и аз съм тренирал...

Имам предвид... Може ли да тичам с вас?

Какви са политическите ти възгледи?

Моля?

Ляв ли си, или десен?

За социално ориентирана държава ли си?

Или като мен си за канибализъм и либертарианство?

Учителите и старците да вземат ли нормални пенсии?

Искаш ли баба ти да получава нормална пенсия?

Не следя политиката.

Живея предимно на вилата, а там няма телевизор.

Ще ти изпратим есемес, като завземем властта.

Я кажи, останаха ли ти пари?

Какво ще кажеш да ни почерпиш по една лимонада?

За мен - газирана вода.

Ваня, взе ли си супата?

Да, мамо, благодаря.

Винаги ми е допадала идеята

да възкреся някои симпатични мъртъвци.

Те щяха да са ми добра компания.

Не забравяй да си сложиш сметана!

Няма ли да се обадиш?

Ало? Приятел, нали каза, че живееш на вилата?

Кажи, имаш ли вила? - Да, имам.

Да, двустаен апартамент. С отделна тоалетна.

Точно до метрото. Елате, ще ви го покажем.

България и Румъния не са ни притрябвали.

И Прибалтика ли не ни трябва?

Не, те не ни зачитат.

Нека е по идеята на Махно - империя, но без централна власт.

Включи поне Аляска, а? - Да, Аляска е нещо свято.

Дочуване. - А ГДР и ФРГ?

ФРГ никога не е била наша. - Дават 40 бона за апартамента.

40 бона на месец ли?

На вилата живее ли някой? Баба? Дядо?

Не, баба почина.

Ела да ти кажа нещо. Идеята е следната.

Живеем един месец на вилата ти и те включваме в тренировките.

След месец ще си шампион. И няма да те бием, обещавам.

Тъпня! Не си давам апартамента.

Не ни ли трябват пари? - 40 бона са това!

Щом не искаш, сам ще се оправям! - Аз съм роден там!

Нека огледаме как е на вилата, кой живее там...

Никой! Бабата е умряла специално за да ни улесни!

Ето я гадната камера!

Дали работи?

Виж какво намерих.

Петя, искаш ли да опиташ?

Беше ти кацнал комар.

Доволен ли си?

Тъпанар!

Колко много те обичам!

Не го гледай!

Защо не ми каза, че ще заминаш?

Така се притеснявах! - Аз просто...

Отивам на вилата с приятели.

Тези ли са ти приятели?

Бутни по-силно!

Насам!

Наблизо има и река,

но е плитка, може да не ви хареса.

Виж, бръмбар.

Бръмбърите тук са красиви, сини.

Имаме този парцел още от 1937 г.

А преди това тук са живели някакви престъпници.

Внимавайте да не се одерете на този пирон.

Да, хотелчето си го бива. Половин звезда.

Оставете багажа си на дивана.

Може ли да си отворя компот? - Разбира се.

По-леко с маминото легло...

Какво каза за леглото?

Ще отворя и едни краставички. - Добре.

Ти спаси Парцаления съюз, малкият.

Какъв съюз? - Парцален. Петя ни нарече така.

Според него още сме парцалени кукли. - Но той ще ни вкара във форма

и ще станем първо Дървен съюз, после - Железен, накрая - Титаниев.

Няма да доживеете до Титаниевия! Мухльовци!

Извинявай, как ти беше името? - Ваня.

Ваня, вратата горе заключва ли се? - Да, има резе,

но не бива да се отваря капандурата. - И правилно.

Тук вече е секретна зона, влизане - само с пропуск,

пропуски имат членовете на Съюза и бабата.

Коя баба? - Твоята.

А аз? - Напиши молба за членство!

Какво е това?

Като дете, си построих къщичка на дървото.

Вашите често ли те биеха?

Не. Беше за игра.

Казва се Дом-Дърводом.

Цялото име е Дом-Дърводом-Дом-Дом.

Защо в къщата има толкова много икони?

На баба са, не са мои.

Махни ги, не се излагай.

Защо? - И пита!

Знаеш ли кой е този?

Симеон Стълпник.

Същият. А знаеш ли нещо за него?

За схимонасите?

Или за исихазма?

Не. - За раннохристиянския аскетизъм?

Знам, че Симеон Стълпник 30 г. е живял в кула като стълб.

Членовете на Парцаления съюз стоят на стълбове,

а не зяпат цветни картинки!

Стълпник...

Здравей.

Много си пораснал.

Днес те видях на спирката.

Там се мотаем.

Имаш си компания. - Всичките са кретени.

Е, да.

На твое място и аз все щях да се гледам в огледалото.

Защо?

Защото има какво да се види.

В смисъл... Както е да е.

Ходиш ли в Капустино на бетонните плочи?

Къде? - Там танцуваме.

Не мърдай.

После ще те разгледам.

Това лято с теб ще се забавляваме.

Така ми се струва.

В какъв смисъл "забавляваме"?

Не знам как се забавляваш, ще видим.

Тръгвам.

Лека нощ.

Маугли, ставай!

Революция! Пожар! Тренировка!

Къде е стълбата? - Слизай без нея, за мускули!

Сега разбра ли какво представлява нашият съюз?

Не съвсем.

Гигантска организация е. Истинска, лява, революционна!

Членската маса е 100 хиляди!

Във всеки град има тайно звено.

Майната ти! - И на теб!

Непременно ще станем 100 хиляди.

Все повтарям, че трябва да се разширяваме.

Но засега сте само тримата, нали?

В съюза имам предвид.

Нали така?

Попов лесно се обиждаше.

Той беше от миньорско градче.

Всички в семейството му са миньори от много поколения,

но понеже мините вече бяха закрити,

двамата му по-големи братя бяха минали на хероин.

Най-много от всичко Попов мразеше наркотиците.

Когато навърши 13 г., той взе един фотоапарат "Зенит"

и направи фотоотчет за наркотрафика в района.

С имената, адресите и лицата на всички дилъри.

И занесе всичко това в милицията.

Но единствените, които арестуваха, пребиха...

...и осъдиха по това дело,

бяха родителите на Попов.

И на него не му се размина.

След този случай Попов имаше специално отношение

към държавното устройство на Русия.

Тичай! Ще преобразим всичко тук!

До неузнаваемост! Ще направим основен ремонт!

Интересувате ли се от политика? - Да.

А чували ли сте за групировката ни? - Не.

Не сте ли?

Сто хиляди души членска маса. Във всеки град - тайно звено.

Всичко ще ви разкажем.

Ще ви изпратим есемес, щом завземем властта.

Край на разгрявката! - Викат ни. Довиждане.

Днес ще правим статично натоварване.

Може да ви е полезно в затвора.

Ще бутнем този грозен блок - прегражда жизнения път на съюза ни.

Готови ли сте? Бутаме.

Хайде, момчета, бутайте!

Бутайте! Десет пъти по-силно!

Или ние ще го сринем, или той ще се срине отгоре ни!

Бутайте, десет пъти по-силно!

Мисля, че сега ще ни... - Затвори си устата и бутай!

Писна ми от вас! Тъпаци! Парцали!

Мухльовци! Бутайте!

Ето, поддава! Поддава!

Поддава!

Все е нещо. Ей това ви говоря непрекъснато -

важно е да има свръхусилие.

Тогава резултатът ще е невъобразим!

Бутаме едно, пада друго!

Да идем да сринем и банката, а?

Той наистина ли го вярва?

Кой? Кое?

Пьотър.

Че ако се прилага свръхусилие,

резултатът ще е невъобразим, вълшебен...

И аз винаги съм смятал така и... - Приятел, кажи "ирония".

Ирония. - Пак.

Ирония. - Ирония. Стой така, не мърдай.

Ваня, Парцаленият съюз е артгрупа. Ние сме художници.

Ако така тъпо интерпретираш всичко, до никъде няма да стигнем.

Та какво ме питаше за Петя?

От 13-годишен Пьотър живееше сам, без родители

в огромен наследствен апартамент със старинни мебели,

които той разпродаде на безценица. - Да, чувам...

Ти нормален ли си?! Ало?

Имаше си само чичо, настойникът му. - Иди да свириш на улицата!

Но Пьотър не обичаше да го контролират.

Апартаментът е с високи тавани, както ви казах.

Има и тоалетна в изправност. Стаите са в добро състояние.

Не гледайте дупките, ще ги замажем. Елате да ви покажа дневната.

Свалихме тази врата, защото сложихме друга на входа.

Това е Пьотър, собственикът.

Никак не ми се иска да ви давам апартамента си,

но ни трябват пари за нашата антисоциална дейност.

Не го слушайте. Заповядайте.

Това е дневната. Тук...

...може да рисувате.

Не ме интересуват такива неща.

Харесвам само една жена. Мария Шарапова. Знаеш ли я?

Тенисистката?

Хубава е.

Жената с най-страхотното тяло.

Не ти трябват много жени. Една да е, но за цял живот.

С Шарапова едва ли ще изкараш цял живот.

Тя постоянно е по състезания.

Така е.

Може поне да финансира Парцаления съюз.

Да инвестира. - Да.

Изгодно. - Не за всеки.

Ние сме уроди,

умници, чекиджии...

Много неща можем да си позволим, да не се съобразяваме...

Вие сте експериментален биологичен отряд.

Служа на Парцаления съюз!

Млъквай, парцал!

Какво стана?

Егати! От едно бурканче!

Има ли пожар? - Не, няма, всичко е наред.

Попов, май си мръднал, драги. - Съвсем малко бурканче.

Петя, ей толкова беше!

Угасих го.

Не влизай. - Защо? Какво правехте?

Ваня, Попов пръдна, но съжалява.

Кажи, какво правите там? - Приготвяме подаръци за Москва.

Някакви експлозиви ли имате? - Но не ядрени.

Хора ли ще взривявате? - Ваня, успокой се!

Приличам ли ти на убиец?

Пийнахме чай.

Парцаленият съюз е артгрупа, създаваме изкуство.

Красиво и с мощно послание. И ти ще създаваш изкуство.

Аз? - И пита!

Ще поправим прозореца. - Ще стане като ново.

Не ми се доверявате. За вас съм чужд човек.

Да си ми вземал долнището? Цяла сутрин търся - няма го.

Това тренировка ли е? - Да. За Петя всичко е тренировка.

Но то е и живо същество.

Да, казва се Тръпка. - По-скоро "трътка".

Не, тръпка е това, не бъркай нещата.

Задачата ни е да се слеем в единно чудовище

и да разкъсаме всички на парчета. - Обърни се!

Седна ли? - Да.

Какво ще стане със съюза, когато стане масова организация?

Вече ще сме направили мускули.

Чакай, малко надясно.

Чакай, чакай, спри...

Иван Рахитов, тържествено сте приет в редовете на Парцаления съюз.

С длъжност... боклукчийска кофа.

Наистина ли? - Клатим се... Ще паднем!

Да не сте посмели да падате!

Петя, носи ме накъдето искаш!

Носи ме към сините морета!

Какво правиш тук?

Поканиха ме на танци и си търся вратовръзка.

Супер. Ще дойда с теб.

Обичаш да танцуваш ли?

Глупости!

Виждам, че Петя губи почва. Андрей му влияе лошо.

Трябва да му се помогне. - Какво има?

Трябва да разширим организацията, иначе всичко е несериозно.

Съгласен ли си? - Според мен няма нужда.

Ще се присъединят тъпаци и всичко ще развалят.

Чуй... Изслушай ме!

Уважавам Андрей, но ченгетата...

...не разбират от артистичните акции.

Разбират само от 1 милион души, излезли на улицата. Слизай.

Само от масовост ще разберат.

За какви акции говориш?

Танци, а? Не тръгвай без мен.

Как я карате?

Интересувате ли се от политика?

С леви или с десни възгледи сте?

Здравей, Ваня. - Хубав костюм. Откъде го взе?

Вие познавате ли се?

Да, от 10 минути.

Защо си увесил нос? Да не е умрял някой?

Не само банкерите ще имат хубави пенсии, но и учителите, лекарите...

Я го кажи пак.

И казах: "Ще се покатерим на паметника на Петър Първи

и ще му махнем главата!"

На паметника, който е в Москва?! Как?

Петя иска да я свалим с голи ръце, но надали ще стане.

Попович предлага да го взривим. Ти как мислиш?

Не ви харесва паметникът ли? - Напротив, Ваня,

но без глава ще е много по-хубав.

Ще е по-изразителен. Казвам го като художник.

Когато планираме да го направим?

Хайде!

Дай ръка!

Насам!

Насам!

Ваня, не изоставай!

Чувстваш ли се глава на държавата?

Доволен ли си? Аз го измислих. Шокираща акция.

Готови? - Изкуство и вандализъм.

Попович, яко е!

Ще се изпикаем ли?

Ваня, ела да помогнеш!

Подръж!

ЧУЖДИЯТ АГЕНТ

Хайде, пъхни го в носа му. В носа!

Защо? - Действай!

Защо? Какво е това? - Бомба! Сложи я в носа!

Ваня, сложи бомбата в носа!

Бързо, да изчезваме! Идвайте! - Сложи я в носа!

Не стой така, сложи я!

Сложи я в носа!

Бомбата - в носа, ти се каза! - Бързо!

Стой, не мърдай, момче!

Синът ми е невинен! Невинен е!

Ваня! - Ти дебил ли си?!

Това е някаква секта! - Мамо, там има бомба, бягай!

Аз съм с приятели на вилата!

Толкова храна накупихме, а няма какво да се яде.

Ще пукна от глад, а парите са у Андрей, по дяволите!

А къде е Андрей? - Сигурно е с новото си гадже.

Днес имаме тренировка! - Може теб да те сварим.

За равновесие!

Ще търсим баланса, като твоя любим Стълпник.

Скоро ще ни потрябва равновесие.

Знам.

Влизай в буркана, хайде...

Затова обичам руската природа - всичко става за ядене.

Хрупкав скакалец. Искаш ли?

Какво ти е?

Не одобрявам взривяването на паметници.

Не разбирам каква е целта.

Ако искате да взривявате, търсете си друго място.

Най-сетне някой да го каже!

Защо да хабим бомбата? Защо да рискуваме?

Заради приумиците на Андрей!

Около нас е ад, всеки втори е за взривяване.

Добре, взриви ги!

Ще те убият, и толкова. - Здравей.

И ще си платим да публикуват некролога ти в пресата.

Защо? - Защото на никого не му пука.

И на Петър Първи могат да ни убият. - Могат,

и най-вероятно ще ни убият,

но тогава ще станем персонажи от героичен комикс.

Ще надраснем себе си.

Нали така, чичо Петя? - Какво е всичко това?

Дарове от местното население, което ни обича.

Пропусна тренировката. - Но пък донесох хубаво сирене,

вино, водка, хляб...

Сравняваш тренировката със сирене?!

Ти нормален ли си?!

Не ги сравнявам.

Искаш да надскочиш себе си ли? Като опъваш местните никаквици?

Реши на коя страна си! Дали си с нас!

Дали си Божия машина, или вирнат член!

Какво искаш от мен?!

Не искам наоколо да се мотаят жени, разбра ли?!

Разбрах. - Хубаво.

Яжте! Да ви е сладко!

Андрей обеща, че повече няма да се занимаваме с жени.

Никога.

Революция! Пожар! Тренировка!

Момчета, тая къща е преградила жизнения ни път!

Бутайте!

Да бутнем бабината къща! Трябва коренна промяна!

Бутаме бабината къща!

Бутайте!

Андрей и Попов заминаха за Москва

да кажат на наемателите да се изнесат по-рано.

А ние останахме.

Според теб дали ще можем да я възстановим?

Явно имаме проблем с поставянето на цели.

Парцаленият съюз трябва да има цел, по-голяма от нас и от силите ни.

Явно е имало голям купон.

Кога е афтърпартито? Поканете ме, ще дойда.

Къде е Андрей?

Замина за Москва.

Ясно.

Здравей.

Тя какво иска? - Много мило!

Искам да отида до тоалетната.

Ето я.

Друга няма ли?

Няма.

Може да отидеш със скутера до магазина и...

Ще се напишкам.

Не мога да стискам повече.

Имаме проблем с целите! - Чакай!

Да се запознаем.

Повече не идвай тук.

Добре, няма.

Чао.

Да?

Какво?!

Вземат Попов в казармата.

Кажете му, че е дошъл Лудвик Фойербах.

И краят на класическата немска философия.

Оставете апарата! - Ей сега!

Той му е чичо.

И леля да му е, да остави телефона!

Стоим с Хегел тук, а охраната не ни пуска!

Достатъчно! Ела тук!

Идвай. Чичо!

Чичо, здравей. Помогни ми да откачим приятел от казармата!

Ти съвест имаш ли?! От месец не си се обаждал.

В апартамента ти има чужди хора. Къде живееш?

Основах научно-изследователски манастир.

Не ми се слуша. Как е университетът? - Добре е. Изритаха ме.

Как така? Защо?

Поступах декана.

Не ме пускаше да вляза с гирите. - На лекции с гири ли ходиш?

Нали съм спортист! - Ясно.

Наложи се да му я напъхам отзад.

Гирата? - Не цялата, но му влязоха към 8 кг.

Петя... - Кажи?

Какво става с теб?

Петя, какво става с теб?

Как живееш така?

Петя, здраво момче си, на 20 г., събуди се най-сетне!

Можеш да постигнеш много и съм готов да ти помогна,

но стига си се държал като идиот.

Какви са тези глупости в живота ти?!

Ето този например, кой е? Защо се обграждаш с идиоти?

Той е от ангелското войнство, не го обиждай.

Помогни ми да отървем Попов. - Защо?

Той вече служи в моята парцалена армия.

И на теб няма да ти навреди да служиш.

На кого? Ние сме експериментален биоотряд,

имаме по-други задачи. - Петя, ти си за лечение.

Какво?! А може би ти си за лечение! Или за казармата?

Не мога да те слушам повече, не издържам!

Това са пълни глупости! Ще ми се пръсне мозъкът!

Забравих с кого разговарям. Непрекъснато забравям.

Дай му тези пари. Обичам те!

Къде отивате? - Петя, спри!

Защо си тук? Извинете ме.

Кои сте вие?

Петя!

Попович! Тръгвай с мен!

Върви! - Разбрахте ли се с тях?

Всичко е наред. - Наистина ли?

Бъди спокоен! - А къде са вещите ми?

Всичко е наред!

Не ме изпращайте, няма нужда...

Какво става тук? Кажете ми! - Нищо, успокойте се.

Всичко е наред!

Какво става тук?

Не го докосвайте! Назад!

Младежи! Спрете!

Решихме да възстановим вилата.

Понеже Попов не биваше да се появява в Москва,

подходихме сериозно.

Андрей ръководеше обекта, нали беше архитект!

Тоест възнамеряваше да кандидатства в архитектурния.

Новата постройка щеше да се казва "Вила-Дървовила".

Дворецът на Парцаления съюз.

Благодарим.

Трябва ни социално отговорна държава.

Всички вие нямате основни човешки права. Ти, ти...

Имаш ли адресна регистрация? - Тръгвай!

Къде живееш?

Защо стърчите тук?

Тръгвай!

Не, счупиха ми главата друг път.

Този, с шапката.

Отдавна търся такъв като него.

Пълна долна отрепка.

Робовладелец.

Има си към 30 таджики,

прибрал е документите им, не им плаща.

Някои са при него от 7 г. Бягат, но ченгетата ги връщат.

Живеят като скотове. - Като нас.

Те по цял ден строят.

И ние по цял ден строим. - Не бъркай нещата. Те са роби.

Милицията като че ли ги спасява. - Как не! И теб ще те спасят!

Ченгетата периодически го оставят на сухо.

И на тях им трябват работници.

И така,

предлагам да го взривим...

Може не точно него, а къщата му.

Е? Какво ще кажете?

Тази глупост наистина ли те вълнува?

Да, вълнува ме.

Когато виждам някой да е роб, това ме вълнува!

Такива са за взривяване! И мога! - И аз мога!

Не ме интересува аз какво мога! Интересуват ме... други неща.

Нещо по-смело. - Например?

Например... - Съживяване на хора.

Какво?!

Да съживяваме хора. - Виж ти!

Това е единствената възможна цел пред Парцаления съюз.

Отдавна искам да ви кажа... - Всички ли нещо сте мръднали?!

Ние сме експериментален биоотряд! - Някой тук иска ли основен ремонт?!

Защо да не се заемем с най-важното?! - Именно!

Какъв биоотряд? Какво говорите?! Какви мъртъвци?!

Предлагам ви конкретна задача!

Попович, наказание! Защото си банален.

Леко, кравешко лайно.

Попович, недей така.

Родени сме за по-важни дела! Върни се!

Разпилейте се, чеда мои!

Ваня, още ли не си разбрал? Цари хаос.

Никой нищо няма да прави. Няма да ходим при паметника.

Петя е абсолютен утопист. Попов е дегенерирал бомбаджия.

Ваня, в теб ни е надеждата. - Наистина ли?

Измисли ни цел! Измисли ни единна идеология,

иначе с нас е свършено.

Не ви допадна да съживяваме мъртъвци, а?

Спираме тук!

Здравейте.

Как я карате? - Нормално.

Дръжте се прилично с момичето,

иначе ще ви откъсна топките.

Тя това и сама го може.

Така е. Порасна и се притеснявам.

Какво строите?

Научно-изследователски манастир.

Какво? Сериозно?

Трябва ли ви помощ? Имам бачкатори.

Друговерци са, но нищо. Слизайте!

За общата работа.

Ние самите сме бачкатори. - Качвайте се обратно!

Хубаво, разбрахме се...

Е, хайде, Бог е велик!

Момент. Саня!

Тате, разкарай се! - Ще се прибереш ли за вечеря?

Ще се прибера. Или за закуска.

Защо се смееш?

Нещо смешно ли казах? - Не.

Внимавай, момчето ми.

Баща ми е готин, нали?

Петя, старче...

Забравих да ти кажа!

Тя ще поостане тук, нали видя какъв е баща й.

Няма проблем. Добре че тя е тук.

По-нататък ще помага на Шарапова в домакинството.

Какво?

Тук има невероятни бръмбъри... Сини...

Мамо, разбери, от мен зависи идеологията на Парцаления съюз.

Момчетата разчитат на мен.

Не ми достига ерудиция... Не, недей да идваш да помагаш!

Мога и сам.

Да, поливам копъра. За нищо не се притеснявай.

След първия си неуспешен опит Той ни прати на земята...

...своята племенница.

Не тъй талантлива, мръсница, а най-вероятно и пияница.

"Светът е любов",

учеше я Той нощ и ден.

Но по погледа й се убеди - глупачка, няма да запомни,

всичко ще обърка.

Не е ли по-добре синият океан...

...да залее цялата земя?

Да пусне кухненския кран, и стига суета?

Да нажежиш до бяло звезда,

да плиснеш нафта

и да стане космическа пръдня?

А после цяла вечер да слушаш...

... "Куин".

Не, страх ме е!

Парцаленият съюз е мистична организация.

Стълпниците например са имали нашето разбиране за свръхусилие.

Абсурдно, безсмислено напрягане, водещо до невероятни резултати.

Това е същността на дейността ни.

Нали си съгласен?

Е, довиждане.

Тръгваш ли си? - Изчезвам. Нямам работа тук.

Ти си намери жена,

построи къща, остана само да посадиш дърво.

Какви ги плещиш?!

Проектът ни загина безславно.

Ще ви предам на властите за 1 милион и орден за вяра и вярност,

но като цяло е пълно блато. - Просто имаме трудности,

но иначе действаме.

Не разбираш ли?! - Кое?

Погледни ме! Неповратлив съм като самосвал.

Дори не знам как да я заговоря.

Я чакай,

сега да не искаш да ти помагам?

Готово!

Беше 24 август.

Денят, в който Андрей организира най-художествената си акция.

Какво правите?

Затвори очи!

Някаква игра ли е? - Сега!

Сватбата на Пьотър Шварценегер!

Подаръци от боклука!

Момчета, да идем да се изкъпем. Май ни е време.

Времето е хубаво.

Ще плуваме. Това се прави във вода.

Аз не плувам добре.

Лош плувец съм...

Сватбата на Пьотър Шварценегер...

Особено във вода...

Не плувам добре особено във вода.

Няма страшно, Попович, аз плувам като бог,

ще помагам при нужда.

Много щастие на нашето дуче!

Копеле!

Сватбата на Пьотър Шварценегер...

Попов, вече почти го написах.

Уставът на Парцаления съюз е готов.

Към Севастопол!

Според теб... - Пази ми нещата!

Според теб как трябва да се казва уставът?

Може би...

... "Бутаме едно, пада друго"?

Звучи добре.

Явно са решили да ни оставят сами. - Да.

Лоша работа.

Членовете на съюза не бива да се делят и за минута.

Интересно, а как ще... - Какво?

Знаеш за какво говоря. - Просто...

Това е едно от най...

...от най-примитивните,

най-механичните неща, което човек може да прави.

Срамота е да му се отдава толкова внимание...

Кажи ми... - Какво?

Чисти ли са ти ръцете?

Чисти са. - Покажи ми ги.

Андрей!

Андрей!

Андрей!

Андрей!

Господине, стойте встрани!

Разотивайте се!

Не сте били пияни, казвате.

Името му е Андрей Георгиевич Костицки.

Познавате ли близките му?

Всичко е наред!

Всичко е наред! Ще го намеря!

Ще го върна!

Изкарайте го от водата, че да не търсим после два трупа.

Всичко е наред, Андрей! Всичко е наред!

Махай се оттук.

Махай се! - Защо? И на мен ми е мъчно!

Махай се оттук, казах!

Колкото до Андрей...

Не знаехме нищо за него.

Нито къде е роден,

нито кои са родителите му...

Знаехме само,

че смята да кандидатства в архитектурния институт.

Най-сетне!

Трети ден сме без Интернет.

Петя...

Моля те, спри!

Няма смисъл, само се...

Какво ми казваш, а? Какво?!

Според теб къде е сега Андрей?

Ние наистина не можем да го...

Нищо не можем да направим.

И тъкмо затова трябва да направим нещо.

Здравей.

Андрюша...

Здравей. - Андрюша...

Какво правиш там?

Готвя се за кандидат студентски изпити.

Супер.

Ела и ти. Плувай към мен.

Ела!

Хайде, Попов...

Андрюша...

Попов, ти полудя ли?!

Да не си надрусан?

Ваня, трябва да идем там... Натам, Ваня.

Няма да ходим там, ясно?

Прибираме се вкъщи! В Москва!

Прав си.

Отиваме си вкъщи. - Решено е. Ставай.

И се измий!

Това ти беше, Попов.

Под домашен арест си, а довечера си тръгваме.

Добре, разбрах.

Хубаво. Ще се махнем оттук.

Събираме си багажа!

Какъв е този кабел?

Какво е това?

Още няма Интернет.

Кретени!

Петя?

Тръгваме си. Какво правиш там?

Да се прибираме вкъщи.

Говорих с наемателите - изнасят се вдругиден.

Стига, това вече е пълна тъпотия!

Защо си се качил там?

Това не е като онзи стълб!

Петя, слизай оттам!

Стига сте бръмчали, гадове!

Реших следното;

щом някой стои на стълб,

някой трябва да остане на земята до него.

Нека това бъда аз.

Ваня!

Ето го! - Защо сте изнасилили момичето?

Какво? Кой я е изнасилил?

Бременна е. Схващаш ли? - Знаеш ли какво ще ти се случи?

Сега ще трябва да прави аборт.

Бременна е? - Нормално, при четири маркуча...

Няма да ви се размине!

Къде тръгна? - Бой!

А къде е тя?

Къде ли?

Ето я! - Разбрах.

Разбрах. А къде е тя?

Ти тъп ли си?! Стига си дрънкал!

Виж го ти него!

Ще избяга!

Саша!

Саша!

В столицата е чудна вечер. Добър вечер на всички,

а с тази песен пожелавам лека нощ на най-младите ни слушатели...

Христосчета, къде сте?

Предупредих ви, че ще ви откъсна топките!

Веднага излизайте, копелета!

Копелета!

Саша! - Махай се!

Саша!3

Саша...

Какво ти е? - Страх ме е.

Дойдох да ти кажа да не правиш аборт.

Аз ще се грижа за всички ви! И теб с детето, и Петя, и Попов...

Ще ви нося на плещите си,

но ти трябва да родиш това дете.

Трябва ли? - Да, задължително.

Парцаленият съюз има нужда от дете. Смятам, че...

Твърде много смяташ, Ваня.

Ти си калкулатор, а не човек.

В какъв смисъл?

Няма никакво бебе. Седни си, пиша ти двойка.

Вече го няма? - А може би не е и имало.

Как така?

Тогава защо каза на всички?

А вие защо нахлухте в живота ми?

Такива едни велики...

Тъпаци! - Чакай, спри!

Обади се на всички и им кажи истината,

иначе ще те удавя в тоалетната.

Да, миличка?

Тръгваме си!

Момчета, какво е станало? - Искахме да угасим пожара,

но няма да можем.

Кацнете върху мен!

Попов, какво правиш?

Спасявай се! Не губи време!

Ще ги унищожа до един, Андрюша.

Няма как другояче.

Попов, ставай!

Революция, пожар, тренировка...

Дръж се!

Върви! - Ваня...

Моята бомба е там...

Дявол да те вземе, Попов! Бягай оттук!

Чу ли? Върви натам! Петя, слизай!

Ще се взривим, разбери!

Мамка му! Взе да ми писва от вас!

Мразя ви!

Щом искаш да стоиш там...

Какво правиш?!

Стой си колкото щеш!

Какво правиш?!

Аз пък... ще те бутна!

Ти превъртя ли?!

Бутни по-силно!

Да, спомних си,

спомних си как ми разбиха главата.

Приеха ме в архитектурния.

Не подозирах, че сте толкова тъпи.

Не признава, че през цялото време е бил на дъното,

а ние сме го съживили.

Целият вони на тиня.

Наистина.

Ваня, прости ми.

Дори не може да обясни как е стигнал до Москва гол.

Не знам възможно ли е, лежейки на дъното,

да влезеш в институт. Не знам.

Може би има подводни приемни комисии.

Но знам, че да вдигнеш добро момче от дъното на езерото,

в наши дни е доста трудна задача.

В този смисъл добре се справихме.

Говоря за Парцаления съюз.

Браво на нас!

Младост и радост!

Анархия и ярост!

TVRipped by 5rFF

Превод и субтитри ПОЛИНА НИКОЛОВА