Original subtitles

МЪГЛА ПРЕЗ АВГУСТ

ЮЖНА ГЕРМАНИЯ 1940

Ернст Лоса. 13 години,

майка умряла, баща пътуващ търговец.

Така ли е?

Отговаряй "Тъй вярно"!

Тъй вярно.

Значи си циганин. - Ние сме ениши.

Можеш ли да работиш? - Тъй вярно.

Е, хер Хетле, първо да го използваме за прибиране на реколтата.

Тъй вярно, отговаряй.

Другите домове, където си бил

са написали, че си "асоциален и непокорен".

Тук пише "асоциален вредител"

и неща като "крадец", "лъжец".

Крадеш ли? - Не.

Тук в Заргау ще ти дадем шанс, Ернст Лоса,

но ние помагаме на тези, които го искат.

Обърни се.

Вдигни си ризата отзад.

Биха ли те? - Да.

Можеш да се обърнеш.

Тук не бием никого.

Ще се наложи да оставиш кънките.

Но не се притеснявай, когато си тръгваш ще ти ги върнат.

Училище ще има ли?

Не.

Аз не трябва да съм тук! - Всички така казват.

Хилде! Хилде!

Аз не съм идиот!

Нито пък аз!

Първо си виж идиотската подстрижка.

Поеми си дълбоко въздух.

Добре.

Обърни се.

Стой неподвижно.

Седни изправен.

Не мърдай!

Е, как се чувстваш сега? С тази идиотска прическа?

Ще ми почистиш обувките довечера! - Нещо си се объркал!

Почисти си ги сам!

Ей...

Предупреждавам те! - Коленете ми се разтрепереха.

Оя.

Ернст.

Така ли е всеки ден? - Да.

Аз съм Херман. - Ернст.

Скоро ще свикнеш. - Няма да е необходимо.

Баща ми скоро ще ме вземе и заедно ще отидем в Америка.

И мен моите родители скоро ще ме вземат.

Ти с Кр... Кристоф не се шегувай.

Съобщението е прието.

Всички по леглата!

Всички по леглата! Отбой!

Хайде! Вечно едно и също с теб.

Стой спокойно!

Лека нощ!

Оя.

Оя.

Ей, Ернст!

Ела с мен.

Хайде.

Когато съм тъжен идвам тук.

Това не е ли часовника на Хетле?

Беше.

Внимавай да не те спипа. С него трябва да си внимателен.

А директора... той как е?

Той е добър.

Ти какъв искаш да станеш? - Летец-изтребител.

Най-добре на "Фоке-Вулф Сокол". Двумоторен.

Вдига до 600 км/ч, знаеш ли ги?

Не.

А ти какъв искаш да станеш?

Шериф.

Какво беше това?

Британците.

Ако са им останали бомби

ги хвърлят, където им попадне при обратния полет.

Изглежда красиво.

И аз мисля така.

Да...

Ето списък с имената за вдругиден.

Погрижете за него.

Кристоф?

Той ни е полезен на полето.

И стана доста по-спокоен.

Защо тези неща се решават в Берлин? Ние познаваме пациентите си по-добре.

Да, абсолютно сте прав, но какво можем да направим?

Искате да промените правилата ли?

Искате ли да поемете отговорност кой да е или да не е в този списък?

Не, разбира се, че не.

Просто още не сме готови.

Цялата операция може да бъде застрашена,

ако хора като д-р Бек и д-р Дел...

Да.

Вярно ли е...

че Берлин ви плаща по 20 пфенига

за всяко име, които сте включили в списъка?

По 30.

Как се казваш?

Тони.

Искаш ли ябълка, Тони?

Не.

Ернст?

Ернст Лоса?

Ти ще ми помагаш. Заповед на директора.

Вземи табуретката от мен.

Аз съм Макс Вит.

Това око вижда.

Аз съм портиер и патолог.

А ти бягай. Родителите ти те чакат на двора.

Трябва да вървя.

Да.

Късмет.

Лоса, не си създавай празни надежди.

Баща ми също ще дойде да ме вземе.

Да, да.

Тони!

Тони! Всичко е наред.

Всичко е наред. Успокой се, всичко е наред.

Тони!

Хер Вит, може ли да му държите краката, моля?

Успокой се, всичко е наред.

Спокойно.

Спокойно.

Тихо, Тони, тихо.

Така, полека.

Аз ще го поправя.

Е, сега е по-добре.

А ти кой си?

Тя беше гладна!

Това е Ернст Лоса.

Аз съм сестра София. Това е наистина необичайно.

Какво? - Че Амели ти е позволила да я храниш.

Досега разрешаваше само на мен.

Защо не идваш всеки ден?

Трябва да помагам на хер Вит.

Няма ли да намериш време и за това?

Вие сте ангел, хер Вит. - Да...

но още имам дела и на тази земя.

Ернст, да вървим.

Не забравяй табуретката.

Добра работа.

Хей, вземи парцала и измий масата!

Е, но само този път, Ернст,

може да измиеш инструментите.

Кристоф!

Не съм направил нищо. - Кристоф, спри!

Теб просто те местят!

Стой на място!

Спри!

Пуснете ме! Пуснете ме!

Не, не! - Успокой се!

Къде ще ги закарат?

Не!

Къде отива този автобус?

Пуснете ме!

Пуснете ме!

Е-Е-Ернст!

Е-Е-Ернст!

Имаш посещение!

Заминавам при индианците.

Татко!

Татко!

Какво е станало с косата ти? - Изглеждам като глупак, нали?

Какво? Не!

Тръгваме ли? Заминаваме ли за Америка?

Да!

Тогава трябва да си взема кънките.

Хайде.

Какво е това място?

Тук живеят само идиоти.

Работим много добре със сина ви, хер Лоса.

Може да се гордеете с него. - Благодаря.

Как искам повече родители да вземат децата си.

Както виждате направо се пръскаме по шевовете, благодаря.

Нужна ми е само справка за вашата адресна регистрация.

Не ми казаха нищо за това.

Нямате ли регистрация?

Не.

Това означава...

Без валидна регистрация не мога...

нямам право да ви предам сина ви.

Не може ли да направите изключение?

За това ще ме накажат.

В момента по закон аз съм отговорен за вашия син.

Защо нямате постоянно местопребиваване?

Защото съм пътуващ търговец.

Защо не го взехте преди, когато е бил в обикновен дом?

Те нямат толкова строги правила като при нас.

Защото бях в лагер.

Защо?

Аз съм ениш.

Не беше лесно да намеря Ернст. Ходих от дом на дом.

Не ми отнемайте момчето, моля. - Това не зависи от мен.

Напротив. Щастлив съм за всеки пациент,

когото изписваме, повярвайте ми.

Хер Лоса, вие сте ениши. Мисля, че във времена като тези,

синът ви ще е на по-сигурно място при нас, отколкото с вас.

Постарайте се до зимата да си намерите постоянно местопребиваване

и се върнете отново, да?

Да. - Добре.

Е, тогава...

ще ви изпратя до вратата.

Аз ще взема сина си, г-н директор.

Да.

Херман вчера родителите му го взеха.

Те имат ли собствено жилище?

Така мисля.

Виждаш ли?

Тук поне ще си в безопасност.

Но аз мога да пътувам с теб.

Няма да ти преча, обещавам.

Татко, моля те, вземи ме с теб.

Почакай още две, три седмици и ще дойда да те взема.

Ние сме ениши, нищо не може да ни сломи, нали?

Не. - Не.

Изчезвай.

Махни се оттук. Изчезвай!

Махай се! Казах да се махнеш от мен!

Махни се!

Измисли нещо по-добро.

Не знам какво имаш предвид. - Разбира се, че не знаеш.

Ти какво се хилиш толкова глупаво?

Тя не те чува. Тереза е глухоняма,

но не е тъпа, за разлика от теб.

Заповядайте.

Седнете, моля.

Поканих ви, за да ви съобщя нещо важно.

От Тиргартен в Берлин ни изпратиха съобщение

за спиране на Програмата за евтаназия.

Слава Богу. - Да.

Това означава, че операция Т4 в сегашния й вид се отменя,

както и транспортирането на наши пациенти до Хадамар,

но означава, че ни чака и повече работа.

Моля да съобщите това на персонала.

Разбира се. - Благодаря.

Може ли да ни оставите сами за момент?

Берлин Тиргартен иска да продължим програмата.

Тези сиви автобуси привличаха много внимание.

Имаше протести от населението.

Не всички са способни да оценят важността на тази дейност.

И какво означава това?

Значи, че програмата ще продължи,

но тук и съответно в други подобни учреждения,

без участие на центровете с газовите камери.

Кой ще го прави тогава?

Тиргартен иска да намерим решение,

като процеса стане по-ефективен и главното да е скрит.

Който помага да се намалят страданията на болните

ще получава допълнително по 30 райхсмарки.

На месец, хер Хетле.

Какво точно ще трябва да правим?

На пациентите, които посочвам ще бъде поставяна диагноза бронхопневмония,

след което вие ще им давате барбитурат.

Аз също предпочитам автобусите...

от една страна...

но от друга...

сега получихме повече права.

Вече ще избираме ние.

Гледай и се учи.

В десетката!

И-и-имаше късмет.

Сега ще ти докажа.

Пак ли беше късмет?

Г-г-гледай и се учи.

Гол!

Съжалявам. - Дайте на мен.

Мисля, че ще се изчисти.

Кой го направи, сополанковци... - Хайл Хитлер!

Хайл Хитлер! - Хер Директор!

Хайл Хитлер, момчета!

Как се казваш, момче?

Ернст Лоса. А вие?

Ти какво си позволяваш... - Всичко е наред.

Аз съм Едит Кифер. Вашата нова медицинска сестра.

Е, да продължим нататък.

Ще ви покажа другото крило. Насам, моля.

Хер Хетле.

Б-б-благодаря.

Фрици, почисти ли пода?

Не се притеснявайте, моля.

Чичо Валтер, въртележка. - Да, да, Йохан.

Въртележка, чичо Валтер.

Въртележка, чичо Валтер, въртележка.

Мога ли да мина?

Нещо сериозно ли е?

Отново имаше пристъп, не знам какво да правя.

Колко жалко, искаше ми се да поиграем на футбол, Тони.

Може би утре, а?

Донесох ти нещо, виж.

Мое!

Мое.

Благодаря.

Е, Йохан.

Излитаме...

По-бързо! По-бързо!

Отново!

Не, не мога повече.

Отново!

Хайде, Йохан, ела при мен.

Хайде.

Той не се е подобрил много, нали?

Какво мислите?

По-скоро обратното.

Ще започнем с тези тримата.

Много добре.

Ще ми трябва малинов сок.

Малинов сок ли? - Да.

Децата плюят барбитуратите.

Малиновия сок решава този проблем.

Добре.

Ще се разпоредя.

Благодаря.

Лека нощ. - Лека нощ.

Къде си? Къде си?

Ти търсиш, ти търсиш! - Завърти се, завърти се!

Върти се!

Ето ме! Хвани ме!

Хвани ме! Хвани ме!

Хвани ме!

Аз съм тук!

Хвани ме!

Тук съм.

Хвани ме.

Аз съм тук!

Бум!

Баща ми загина.

Майка ми е в Хамбург.

Тя също е мъртва.

Ти защо си тук?

Защото имам епилепсия.

Епилепсия ли?

Имам припадъци

и ако никой не ми помогне може да си отхапя езика.

След това не помня въобще нищо.

Нямаш ли роднини, с които може да живееш?

Те не ме искаха,

така че си нямам никого.

Искаш ли да ти гледам на ръка?

Това... с-с-струва п-п-пет пфенига.

На мен вече ми гледа.

Пет пфенига струва само за идиоти.

Гъдел ме е.

Никога не съм виждал такава длан.

Линията на живота ти е много дълга.

Една за татко...

Добър вечер, Ернст.

Добър вечер.

За баба.

Виж, Тони.

Донесох ти сок от малини.

Ще ти помогне за кашлицата.

Изпий го.

Трябва да изпиеш всичко.

Браво.

Лека нощ.

Една за сестра София.

Сега наляво.

Хер Хетле. - Да.

Тези десет пациента от днес ще получават

сутрин, обяд и вечер само зеленчукова супа.

Разбрахте ли? Само зеленчукова.

Три пъти... но нашите доставки... - Да, да, вече е уредено.

Супата ще се вари дълго докато стане абсолютно стерилна.

И както казах: Три пъти на ден.

Нищо друго. - Да, разбрах.

В кухнята вече знаят.

Ернст!

Ернст, хайде.

Хер Вит.

Бронхопневмония.

Запишете в картоните и на двамата: Бронхопневмония.

Може да ги зашиете, хер Вит.

Мозъците и на двамата, които ще извлечете

да бъдат изпратени на институт Кайзер Вилхелм.

Кутиите са готови.

Вече може да влезеш вътре.

Какво има?

Какво е станало?

За живите, за да преобретят мъдрост...

Господи, чуй молитвата ни!

От какво са умрели?

От пневмония.

Но Тони вчера още играеше футбол.

Понякога се случва много бързо.

Илзе!

Внимателно!

Не толкова бързо!

Оя!

Е, това е много достойно!

Принц Ениш си почива, докато всички останали работят.

Защо не крещиш по-силно? - Неща да чуят какъв мързел си.

Не викай така, тъпа гъско!

Да. Америка, нали?

Всичко е било лъжи. Разбрах всичко за теб.

Ернст?

Ернст!

Нандл? Нандл!

Всичко е наред.

Успокой се!

Всичко е наред.

По-бързо! Трябва да се измиете.

Чакай малко.

Хер доктор Файтхаузен?

Да, искахте да говорите с мен ли?

Благодаря, че ми отделихте време.

Имам причина да се безпокоя,

че в тази клиника нашите деца бяха убити.

Тони и Йохан починаха снощи. - Да, знам.

Да, но оня ден те бяха още...

Вие идвахте и сам ги видяхте. Другите деца ми казаха,

че сестра Кифер им е давала малинов сок

с някакво лекарство. Може би това не е съвпадение.

Бъдете уверена, старша сестра София,

че тук нищо не се случва без моето знание.

Вие знаете ли, че двете деца са убити?

Аз изисках фройлайн Кифер от Хадамар

за крайно решение на детския въпрос.

Затова тя е тук.

Нуждаем се от нейния опит.

Значи вие тайно продължавате програмата за евтаназия?

Тайно ли? Защо тайно?

Моля, седнете.

На всички наши психиатрични болници е възложена отговорност

да избавят германската раса веднъж и завинаги

от всички наследствените болести.

Ние ще решим това чрез обединяване всички наши сили!

Знаете ли, че повечето родители са щастливи,

когато ги избавим от този тежък товар?

Родителите и самите деца, разбира се.

Отказвам да повярвам в това.

Тези пациенти се нуждаят от вашата защита и милост.

Да, права сте.

А какво ще кажете за вашата милост?

Когато вие и другите монахини

придружавахте пациентите до автобусите и им пеехте песни,

въпреки че знаехте какво ги очаква.

Вярно е, но ние искахме да облекчим...

Тогава къде изчезна това желание сега?

Къде е разликата?

Къде точно е разликата?

Съществуват и по-висши инстанции от вашия фюрер.

Гарван ли?

Да, когато умра като човек ще стана гарван,

а баща ми зайче.

Това всички ениши ли го могат?

Не, само нашето семейство.

Баща ми и аз.

Има ли нещо, което да го могат всички ениши?

Да, но не можем да говорим за него.

Моля те.

Кажи ми.

Добре.

Ако помолиш ениш за някакво тайно желание, за най-съкровеното ти...

то ще бъде изпълнено.

Моето най-съкровено желание е да се пързалям отново с кънки.

Това е невъзможно. - Да, досетих се.

Не, всеки има само едно съкровено желание в живота си,

така че много внимателно избирай какво искаш.

Добре, тогава ще си икономисам желанието.

Вашите вести са много тревожни.

Тревожни и неприятни.

И ужасни.

И какво можем да направим?

Всичко, което е по нашите сили.

Аз ще подам сигнал до кардинала,

а той ще го предаде при първа възможност на Светия Отец.

Разбирам.

Сега не са лесни времена.

Ако Светият Отец не успее

да повлияе на ситуацията отвън

какво бихме могли да направим ние отвътре?

Тук се сблъскаха две убеждения, сестра София.

Едното от тях е на около 2000 години,

другото е само на няколко години.

Ние ще оцелеем,

повярвайте ми.

И ще обърнем лице от ставащото сега в Заргау ли?

Пред очите ни се извършва немислимо престъпление.

Не, сега сме нужни там както никога, сестра.

Затворените там се нуждаят от нашето състрадание,

застъпничество и утешение.

Другите сестри и аз не трябва да пречим на убийствата,

а само да държим умиращите за ръката, така ли?

Спрете, ръцете ни са вързани и аз

мога само да си представя какво преживявате,

но...

всички трябва да се смирим с това, сестра София.

Хер Конрад.

58,4 кг.

Колко тежеше хер Конрад миналата седмица?

61,2 кг.

Не разбирам.

Почти всички пациенти са загубили от теглото си.

Да, много странно, нали?

От утре ще ги теглим всеки ден.

Отворете ми.

Не!

Лоса, стой тук!

Мама!

Толкова е любезно, Ернст, че ни помагаш.

Ще ми направиш ли място?

Здравей, Амели.

Виж какво ти донесох. Сок от малинки.

Обичаш ли? - За какво е това?

Само за теб. Хайде, отвори си устата.

Тя не го иска.

Трябва да го изпие. Предписан е от господин директора.

Сега бъди добро момиче. Амели, изпий си сока.

Амели, отвори уста! Амели!

Аз мога да го направя.

Извинете, не исках.

Ще вдигнеш ли канчето?

Аз ще й приготвя нов, а ти почисти тук.

Браво.

ФЕНОБАРБИТАЛ

Ернст!

Къде е Амели?

Няма я.

Да, това го виждам и сама. - Тя стана

и когато погледнах отново беше изчезнала.

Помислих си, че може да е в коридора.

Добре.

Тогава първо Емил ще получи лекарството, а Амели по-късно.

Здравей. Здравей, Емил.

Искаш ли да опиташ сока от малинки, да?

Много добре.

Може да го изпиеш всичкия.

И последната глътка, Емил.

Изпий си всичко.

Браво.

Изпих го.

Ела тук.

Така... отвори си устата.

Да... и отново.

Точно така, скъпи.

Добре, скъпи.

Сестра Кифер... тя ли е отговорна за това?

Това е труден въпрос.

По-добре питай доктор Файтхаузен. - Не.

Не, вас питам.

Човекът е Божие създание

и никой от нас няма право да решава кой да живее и кой да умре.

Сестра София,

бих искал веднага да погледна стаята ви, ако ми позволите.

Мога ли да попитам защо? - Не, не можете.

Може само да ме придружите или да ми дадете ключа.

Ернст,

можеш ли оправиш леглото на Емил?

Идвате ли? - Веднага.

Знаеш ли, Ернст? Когато бях малко момиче

баща ми заведе на разходка в гората.

Там намерихме едно еленче със счупени задни крачета.

То пищеше от болка, беше изплашено

и се опитваше да избяга, но не можеше.

Аз исках да го занеса у дома,

да го нахраня и да го гледам докато се излекува.

Но това беше невъзможно.

Само щях да продължа страданията на това нещастно животно.

И какво стана после?

Баща ми го уби.

Как мислиш? Не беше ли прав?

Какво става?

Няма ли да отключите?

Стаята не е заключена.

Извинете, че ви подозирах.

Сега бихте ли си тръгнали и двамата, моля.

Разбира се.

Старша сестра София,

вие бойкотирате работата ми.

Това, което правим тук,

е крайно необходимо за целия германския народ и за нашето бъдеще.

И вие решавате кой да живее и кой трябва да умре?

Да, възложена ми е много отговорна мисия.

Да освободя от страданията им тези, на които не можем да помогнем,

въз основа на проверими медицински факти.

Ако вие не сте готова да ни подкрепите, старша сестра София,

може да разтрогнете нашия трудов договор по всяко време.

Ще си помисля за това.

Хайде!

Внимателно.

Какво събирате там?

Д-д-детелини.

Н-Н-Нандл ще стане на 12 години.

Кога?

У-у-утре сутрин.

Да, моля?

И?

Не мога да намеря Амели. Няма я в района.

Това е абсурдно, едно дете не изчезва просто така.

Продължете да търсите. - Слушам.

Разпитахте ли из селото?

Не. - Направете го, моля.

Слушам.

Ако ни хванат...

Ела тук.

Благодаря, дами.

Нали искаше да се пързаляш с кънки?

Каза ми го на покрива.

Да, но сега е лято.

Чакай малко.

Ела, ще ти помогна.

Премести се тук.

Как мислиш, горе наистина ли има Бог?

Разбира се.

Чувала ли си за езерото Мичиган?

Не. - Това езеро е толкова голямо,

че от единия бряг не се вижда другия.

И дори нищо отляво и отдясно.

Ако стоиш там си мислиш, че си край морето.

Край морето ли? - Да.

Баща ми ми е разказвал.

Ние ще отидем там, баща ми и аз,

на езерото Мичиган.

Там преди са живели индианци.

А сега не живеят ли?

Не.

И моя подарък за рождения ти ден е,

че ние ще се пързаляме там през зимата на кънки заедно,

защото ти си нямаш никого.

Ти...

Искаш да ме заведеш в Америка ли?

Да, ако искаш.

Благодаря.

Това е на Хетле.

Да.

Бомбардировачи.

Престъпно е да се ограничаваме само до душевно болните.

Това е само началото.

Става въпрос за цялата нисша класа на нашето общество.

Шизофреници, инвалиди, дебили,

алкохолици, дегенерати, бездомни, джуджета, накратко:

всички безполезни елементи,

които струват много скъпо на здравото общество.

Всички тези нисши трябва да бъдат ликвидирани,

за да може нашия народ отново да стъпи на здрава основа.

Освен това постиженията на нашата модерна цивилизация

дълго потискаха процесът на естествен подбор

за нежизнеспособните същества.

В резултат на това все повече хора

се нуждаят от постоянни медицински грижи и лечение,

което идва средно по 60 000 райхсмарки на човек от населението.

И ние, господа, всички ние,

сами ще задействаме принципите

на самоподбор дадени ни от природата

и германският народ повече няма да плаща за това.

Затова наш дълг е

да държим броя на проблемни пациенти

на възможно най-ниско ниво.

Трябва да има повече смъртни случаи.

В този контекст бих искал с особено удоволствие

да дам думата на нашия колега д-р Файтхаузен.

Моля. - Благодаря... благодаря, д-р Манка.

Господа,

моля да ме извините.

Благодаря, за мен не.

Моля. - Благодаря.

Благодаря, господа.

Уважаеми колеги,

от Тиргартен 4 призоваха всички директори

сами да намерят решение

и ние помислихме за това.

Всеки от нас измисли някакво решение.

Яжте, моля, яжте, супата изстива.

Специално я донесох от Заргау.

Сегашното решение с барбитурати или морфини, както току-що чухме,

е доста скъпо и трудоемко,

а и бе прието нееднозначно от сътрудниците ни.

На всичко отгоре бавната и болезнена смърт на пациентите

е забележима и това доведе до някои недоволства сред персонала.

Искам да ви представя един разработен от мен метод,

който може да реши всички наши проблеми

и да спомогне ценните медикаменти да се пренасочат натам,

където наистина са необходими.

Вкусва ли е супата, д-р Дел?

Знаете ли какво ядете? - Зеленчукова супа очевидно.

Не. Вие ядете нищо.

Да, господа, добре чухте... нищо.

Дори след втората, третата, четвъртата чиния пак няма да изядете нищо.

Зеленчуците са готвени много часове, в резултат на което

са лишени от всякаква хранителна стойност.

Давахме тази супа по три пъти на ден на две експериментални групи.

Всеки пациент загуби средно по 2.1 килограма от теглото си.

На седмица.

След това започва експоненциално намаление на мускулната маса,

докато пациентът остане прикован към леглото си.

Това означава, че пациентите гладуват до смърт докато ядат.

Признавам си, че имах съмнения,

когато донесохте този казан със супа.

И как се нарича тази специална методика?

Бюрократичните формалности на Берлин.

Нарекох я храна без полза.

Файтхаузен...

ще я наречем диета "Е".

Тя ще бъде използвана във всички институции в голям мащаб.

Щастлив съм.

Дами, направили сте всичко прекрасно.

Благодаря. Хер Хетле.

От днес всички неработещи пациенти минават на зеленчукова супа.

Три пъти дневно, както обикновено, и повече нищо друго.

Докторе, запасите ни скоро ще свършат.

Скоро ще има големи промени.

Нещата ще се завъртят много по-бързо.

Време е за сън! Всички по леглата!

По леглата! Време е за сън!

Време е за сън!

Лоте и Мехтилд, хоп, хоп!

Лека нощ.

Лека нощ, хер Хетле.

Лека нощ, Нандл.

Момент! Ще ме пуснете ли за малко, моля?

Аз ще заключа след това. Благодаря.

Време е за ставане!

E-Е-Ернст!

E-Е-Ернст!

Съжалявам, Ернст. - Кой е?

Тереза.

Оя! Оя!

Какво става тук?

Вит, какво става тук? - Тереза е мъртва.

Виждам, по дяволите! Оя, остави я накрая!

Оя! Оя!

Убиец!

Вит! - Убиец... Тереза е мъртва.

Убиец!

Оя! - Убиец... Тереза е мъртва.

Тереза е мъртва!

Тереза...

Оя.

Как е сега? - Вързан е и успокоен.

Добре.

Значи пак е изплюл малиновия сок, нали?

Едва ли ще го накараме да го изпие отново.

Мога да му направя инжекция.

Уверен ли сте в себе си?

Да? - Да.

Тогава го направете.

Докторе.

Снощи Едит Кифер даде на Тереза сок от малини.

Не можах да направя нищо.

Мразя сестра Кифер.

Трябва да се измъкнем оттук.

А баща ти? - Не можем да го чакаме повече.

Ще се срещнем с него там. И с другите ениши.

Нещата тук отиват твърде далеч, разбираш ли?

Трябва да бягаме незабавно.

Трябва ни храна.

И раница.

Мога да намеря раница. - Добре.

А...

А... къде ще отидем?

Няма значение.

Навсякъде е по-безопасно, отколкото тук.

Да.

Това няма да го ям.

Няма да я ям!

Ернст!

Седни. Седни си на мястото!

И още как ще я ядеш, момче!

Няма да я ям! - Ще я ядеш.

Какво ли не биха дали нашите войници за такава храна!

Няма да е ям, тя вони!

Ако ги дадете на руснаците веднага ще спечелим войната.

Тихо, тихо! - Няма да я ям!

Ернст, полудя ли?

Аз също няма да я ям!

Нито пък аз!

Спрете!

Нито пък аз!

Спрете!

Достатъчно! Спрете!

Спрете!

Престанете! Спрете!

Ставайте!

Всички да стават! Бързо в бункера!

В бункера! Мърдайте!

По-бързо! В бункера!

В бункера!

Бегом, не се мотайте!

Бързо! Не спирайте, бързо, бързо!

Слизайте! Слизайте!

Хайде! Всички към изхода...

Мария, хайде, да вървим! - Не!

Не се бой, ела с мен. Нищо страшно няма, ела тук.

Напред! Следващите, напред!

Не спирайте! Напред!

Ела сега!

По-добра възможност няма да имаме.

Бягайте! Бягайте, спасявайте се!

Тихо.

Назад! В укритието!

Нандл?

Нандл?

Нандл!

Сестра София!

Сестра София! Нандл, събуди се!

Сестра София! Помогнете ми!

Сестра София!

Сестра София!

Сестра София.

Амели.

Това ще сложи край на болката.

Готово, браво.

Подръж така.

Скоро ще ти стане по-добре.

Сега две седмици строго пазене на леглото, фройлайн.

Искаш ли да видиш и другите?

Сестра София вече е в нов, по-добър свят,

но спомените ми за нея са също толкова живи и ярки като вашите.

Старша сестра София и аз

имахме различни разбирания за много неща.

Тя изповядаше християнските, а аз научните възгледи,

но точно в това многообразие ние заедно изпълнявахме задълженията си.

Сестра София със своята работа ме научи

на общите ни главни добродетели.

Трябва да помогнем на слабите.

Трябва да помогнем на тези, които страдат непоносимо,

но ако това е в нашите сили

сме длъжни и да ги избавим от тези страдания.

И ви уверявам в светлината на последните ни разговори,

че тя би била безкрайно щастлива да разбере,

че безсмислените страдания на Амели няма да продължат повече.

Да отдадем последен поклон от името на целия болничен персонал

пред нейната велика работа.

Загубихме една от най-добрите от нас.

Старша сестра София ни беше много скъпа.

Да, така е.

Разбирам колко ти е тежко сега. Особено след като сте...

Сестра София помагаше на болните.

А вие?

Вие знаете само как да ги убивате!

Вие сте голям лъжец.

Престъпник!

Убиец!

Убиец, чувате ли ме?

Благодаря.

Трябва да остана в леглото две седмици.

Два дни са ти достатъчни.

Няма да тръгна... без теб.

Не, длъжен си...

Аз се познавам. Няма да мога да стигна до Америка.

Не. Няма да замина.

Никога. Ако трябва ще те нося.

Слушай, Ернст Лоса.

Искам да заминеш.

Това е моето съкровено желание

и ти не можеш да ми откажеш.

Това защитава енишите

и техните приятели.

И така...

Бягство!

Ето списъка за тази вечер.

Лоса? - Да, Лоса!

Да, но... - Хер Хетле.

Момчето имаше всички възможности да се поправи, но не го направи.

Нищо! Нищо, дяволското циганче.

Така че, моля ви, идете и си свършете работата.

Ернст?

Ернст, трябва да си отидеш в леглото.

Искам да остана тук.

Но ти си уморен.

Тук има една стая за болни.

Днес може да останеш да спиш в нея.

Лягай.

За да направим всичко по-незабележимо

мога да увелича дозата на барбитурата.

Това ще съкрати времето на агония, докторе.

Несъмнено сте права, фройлайн Кифер, но...

ако пациентите започнат да умират бързо

ще стане сложно да се намира официална причина за смъртта,

а сме длъжни да я посочваме във всеки смъртен акт.

Така че засега оставете тази доза.

Да.

Лоса.

Аз...

Знам, че с него не е лесно...

но той е здрав.

Той е здраво момче.

Нима не е?

Фройлайн Кифер,

ще помогнете ли на хер Хетле?

Разбира се.

Да?

Ернст...

Ернст е...

Знам.

Слушайте.

Слушайте всички!

Ернст Лоса...

Ернст Лоса е успял.

Той е в Америка.

Изпрати ми съобщение.

Той е в Америка!

В Америка.

Ернст е в Америка!

Няма да го ям това.

Нито пък аз!

Америка!

Ернст Лоса беше убит на 9-ти август 1944 година.

Не бе установен изпълнителя, защото всички се обвиняваха един друг.

Програмата за евтаназия продължи в учреждението

още 56 дни след капитулацията на Германия.

Директорът бе осъден на три години затвор,

но през 1949 година бе освободен за влошено здравословно състояние,

а през 1954 бе помилван от министъра на правосъдието на Бавария.

Старшия санитар бе осъден на една година затвор.

Медицинската сестра бе осъдена на четири години в трудова колония.

След излежаване на наказанието тя се върна на работа

като сестра в педиатрия.

От 1939 до 1945 година са били убити

повече от 200 000 физически и психически непълноценни пациенти,

мъже, жени и деца,

чрез отравяне с газ и медикаменти, и чрез нискокалорична диета.

Нандл е измислен герой

символ на оцелелите от Програмата за евтаназия.

Превод и субтитри Ivon