Original subtitles

ТРИУМФАЛНАТА АРКА

От зимата на 1938 г до началото на войната оставаше една година.

Париж все още си оставаше остров на светлината в мрачна Европа.

Навсякъде можеха да се видят новите граждани на Европа - бежанците.

По улиците политическите бежанци вървяха редом с тези,

които се опитваха да избягат от живота.

И никой не се интересуваше, имат ли бъдеще тези хора.

Завърши една цяла епоха в историята и настъпиха трудни времена.

Как избягаха вашите приятели?

Отговаряйте! - Не знам нищо.

Може би Сибила знае. - Тя не знае.

Ще проверим. - Тя не знае за моите дела.

Сибила знае. - Тя беше момиче за една нощ.

Тя ще проговори! Кой помогна на приятелите ви?

Не знам. - Стига с това "не знам"!

Сибила знае! - Тя нищо не знае.

Знае.

Какво знаете за това? - Нищо.

Искате ли цигара? - Няма да откажа.

Цигари "Осирис" със златен филтър.

Наложи се да ви извикаме, защото имаме неприятности.

Както виждате, мъртва е.

Бяхте прав. Тя наистина не знаеше нищо.

Много жалко. Извинявам се.

Не сте си платили, господине.

При нас нахлу полицията.

Хванаха Полянски в някакво бистро. Казал им е къде живее.

Хванали ли са някой друг? - Не.

Мадам Фовье успяла да скрие другите в мазето.

Добър вечер, доктор Равик.

Добър вечер! - Да изиграем един билярд.

И без това полицията няма да си отиде скоро.

Добре.

Име? - Мюла.

Вие не се обаждайте.

Име? - Полянски.

Владислав Полянски?

Не знаехте ли, че няма документи? - Нямаше ме, когато се е нанасял.

Сигурна съм, че ако регистрирахте всички...

Това няма значение! И не е първото ви нарушение. Съжалявам,

но този път ще отидете в затвора за 6 месеца.

А след това ще ви депортират. Такъв е закона.

Видях Хааке. - Днес? Сигурен ли си?

Да. - А той видя ли те?

Не. - Дали щеше да те познае?

Той мисли, че съм мъртъв. - Твоите приятели имат късмет.

Веднъж той позна Клаус и той остана без приятели.

Без живи приятели. Мислех, че съм го преживял това.

Не мисля, че това може да се преживее.

Още чакам среща с трима привърженици на Франко. Вече я сънувам.

Всеки в тази стая сънува нещо.

Например, Рапопорт. Той сънува как му вадят ноктите.

Крингс сънува, че го преследват.

Той бяга, но въпреки това го хващат.

Шулц. Приятелите му го наричат предвестник на смъртта.

Сънува бъдещи нещастия.

Напуснал е Берлин две седмици преди Хитлер да дойде на власт.

И Виена, три дни преди там да влязат немците.

А аз постоянно сънувам лицето на Сибила.

Тя не им каза нищо, защото нищо не знаеше.

Тя беше за мен не повече от красива картина.

Те мислеха, че ще се пречупи, но това не стана.

Даде им да я убият пред очите ми.

Хааке я уби. Беше силна и не вярвам сама да се е обесила.

Много бързо стана "самоубийството". - Можеш да отмъстиш.

Такива престъпления не трябва да остават безнаказани.

Отмъщение? Не.

Не става дума за отмъщение. То е нещо лично, а това е по-голямо.

Лицето на Сибила е символ на хилядите мъченици.

Хааке не трябва да напуска Франция.

Когато отиде в Берлин, винаги умират невинни хора.

Стотици невинни.

Пуснете ме.

Трябва да вървя.

Къде отивате? - Оставете ме!

Не сте добре. Да ви взема ли едно такси да ви закара в къщи?

Какво? - Не ме ли чухте?

Ще ви взема такси да ви закара в къщи или в хотела.

В хотела? - Там, където живеете.

Не, не днес. - Тогава къде?

Вижте, ако искате да се къпете, по-добре не го правете.

Сега не е време за това. Водата е доста студена.

Това мислех да направя. - Не искам да нося отговорност

за подобни глупости. Елате.

Знам едно кафе наблизо. Трябва да пийнете нещо загряващо.

Да вървим. Моста няма да ви избяга.

Какво ще пиете?

Каквото и да е. - Два калвадоса и "Честърфийлд".

Имаме само френски цигари. - Тогава "Лоран", зелен.

Имаме само син.

Добре, син.

Ще проверя, може и да е останал зелен.

Намерих един зелен. - Във флота ли сте служил?

Не, работих в цирка. - Още по-добре.

Ето вземете. Изпийте го на екс.

За секунда ще имате чувството, че живеете в топла страна.

В коя посока сте?

Не знам.

Къде живеете? - Не мога да отида там.

Нямате ли където да отидете? Можете да се обадите от кафето.

Не, нямам никого.

Но трябва да спите някъде. Нямате ли пари за хотел?

Имам. - Тогава отидете на хотел.

Вижте, трябва да отидете някъде. Не можете да стоите тук под дъжда.

Да, прав сте. Абсолютно сте прав. Не се притеснявайте за мен.

Ще намеря къде да спя.

Благодаря за всичко.

Добре.

Елате с мен. Ще ви намеря къде да спите.

Благодаря.

Вчера тази стая беше празна.

Мадам Фовье е заключила. Страх я е да не избягат хлебарките.

Седнете за малко, ще се опитам да вляза през балкона.

Не става. И прозореца е затворен.

Може ли да поседя тук още малко?

Можете и да поспите. Това е най-простото решение.

Трябваше да ме оставите на улицата. - Не ме притеснявате.

Не за първи път тук остава някой да спи.

Това е хотел за бежанци.

Сутринта хората или се бесят или бягат заради полицейските хайки.

Лягайте на леглото, а аз ще легна на дивана. Свикнал съм вече.

Не, не. Ще остана тук.

Само ще поседя малко. - Както искате.

Но си свалете шлифера, целия е мокър. А и шапката също.

Свалете обувките.

И чорапите, ще ви донеса вълнени.

"В трудни време мисли за комфорта", старо войнишко правило.

Ало! Да, Вебер. Добре, веднага идвам.

Трябва да изляза.

А вие можете да останете тук.

Може ли да дойда с вас? - Не.

Останете тук и ползвайте каквото ви трябва. Вземете.

Пижамата е в долното чекмедже. - Благодаря.

Може ли да не гася лампите?

Нямах намерение да ги гася. Познато ми е това чувство.

Люсиен. Къде е моя Люсиен?

Как е? - Пулс 100.

Кръвно 110 на 80.

Пулса рязко пада. От 100 на 40.

Кръвно 70 на 40.

Не мога да премеря кръвното.

Мъртва ли е? - Да.

Направихте каквото можахте, Равик. След акушерката ние нямахме шанс.

Любов... ти си навсякъде.

И винаги някой си Люсиен слага на момичето белезниците на смъртта.

Къде е този Люсиен сега?

Това момиче беше на 21 години. Само на 21.

Достойнството на мъжа, женската красота...

невинност, любовно изкушение... и аборт в мръсно мазе.

А след това смърт. - Трябва да имате закалка вече.

Човек не може да е кален в това, но може да свикне.

Това имах предвид. - Но има неща, с които не може.

Здравей, Борис!

Пак апатия заради убийство?

Или депресия, защото на лекар с квалификация

не може да работи където иска? Хирург се крие като призрак.

Не само аз. Нацистите и те се крият.

Полковник! Състезателната кола!

Не се смеете.

Но, полковник, това беше добра шега. Или не?

Много добра.

Но състезателната кола се счупи и ще трябва да си ходите с такси.

Не трябваше да се държиш така с него. Може да се оплаче на шефа ти.

Какъв шеф ми е? В царската армия той беше лейтенант, аз подполковник.

Още го помни.

Прибери се по тихите улички, за да не срещнеш някой

и да почнеш да го съживяваш, бидейки без паспорт.

А ти кога свършваш? - Като приключим с бутилката.

Не възразявам. - Хайде.

Всичко е наред. Аз ви доведох тук.

Мисля, че вече можем да изгасим лампите.

Не очаквах да ви заваря тук. - Аз ще тръгвам.

Спокойно. Изчакайте. Първо ще закусим.

Ето кафе.

Как ви е главата? - Добре.

А мен ме боли. Но след час ще мине.

Вземете си кифла. - Не мога да ям.

Тогава пийте кафе и пушете цигара. Това е войнишка закуска.

Мисля, че...

Какво? - Време е да тръгвам.

Отивате в хотела?

Трябва да погледнете истината в очите, независимо каква е.

А и мъжът ви сигурно ще погледне на нещата по иначе.

Какво има?

Нещо лошо ли казах? - Той е мъртъв.

Почина миналата нощ. След това аз избягах.

Чудесно!

Вие ли го убихте?

Сега е по-добре.

По-добре ми разкажете.

Той почина... внезапно.

Сигурна ли сте, че не сте го убила?

Не съм го застреляла и не съм го заклала, ако това имате предвид.

Значи е бил болен. Викахте ли лекар?

Да, но той не поиска да го прегледа. - Защо?

Заради мен.

Съобщихте ли в хотела, че е починал?

Не. - Пак ме разочаровахте.

Защо нищо не ми казахте? Ако знаех, щях да ви оставя на моста!

Тръгвам си. - Никъде няма да ходите!

Полицията ще пита къде сте била през нощта.

Няма да им кажа.

Ако отидете сама, след десет минути вече ще чукат на вратата ми.

Чакайте! Ще дойда с вас.

Не се грижете повече за мен. - Грижа се за себе си!

Тази година не искам да имам срещи с полицията.

Съпруг ли ви беше? - Не.

Върнахте се, значи.

Изчезнахте и ни оставихте ние да се оправяме с полицията?

Опозорихте хотела ми с това, което оставихте там горе след вас.

Ще отидете направо в затвора! - От Китай ли идвате?

Моля? - Нищо. Просто исках да ви прекъсна.

Иначе щяхте да говорите още един час.

Седнете там.

Кой доктор е идвал тук?

Боне. Марсел Боне. Живее на улица Паси, 27/43.

Обадете му се да дойде да подпише смъртния акт.

Върви и не ми губи времето! - Затворете вратата.

Иначе тук ще се напълни с народ.

Така. Не виждам признаци на насилствена смърт.

Не разбирам, защо сте избягала?

Когато се върнах, той беше мъртъв. - Откъде сте се върнала?

Отидох да се обадя. - На кой?

На доктора. - Пак доктора...

Добре. Сега ме чуйте.

Полицията ще иска да направи списък на вещите ви.

Той има ли роднини? - Не са във Франция.

Вземете вещите, които са ви ценни. По-бързо.

Няма време за сантименти. Къде е багажа му?

Беше тук, до стената.

Ясно, собственика се е погрижил.

Мамче, много сте любопитна за възрастта си.

Извикайте собственика.

Каза, че викам доктор, защото искам да се оправи по-бързо.

Ще получите първа награда за непоследователност.

Казваше, че искам да се оправи и после да се отърва от него.

А вие това ли искахте? - Да.

Е, вече се отървахте от него. - Не го исках това.

Не и по този начин. - Защо сте искала да го напуснете?

Той ме обичаше.

Но аз него не.

Къде са куфарите? - Първо платете сметката.

Донесете куфарите. Не сме отказали да платим... засега.

И следващия път почукайте преди да влезете.

Той имаше ли пари в куфарите? - Не знам.

Винаги ги държеше в портфейла си. - А той къде е?

Слагаше го под възглавницата.

Американски пари. 100 долара.

Портфейла го върнах обратно. Вземете ги.

Ще ви потрябват. Иначе полицията ще ги вземе.

Благодаря. - Влезте.

Всичко ли е тук? - Разбира се.

Сметката точна ли е? Добре, и без това ще я платим.

И така, 297 франка.

300 франка.

Дължите ни три франка ресто. - А бакшиш за портиера?

С него ние ще се оправим.

Благодаря.

Отворете куфарите и вземете каквото ви трябва.

Е... останалото е работа на полицията.

Когато човек умре, изведнъж става много важен.

Не искате ли да изчакате полицията долу?

Не, ще остана тук. - Тук нямате повече работа.

Знам, но... той няма да остане тук дълго.

Аз често...

Той не беше щастлив с мен. Често го напусках.

Но сега искам да остана. - Той няма как да го разбере.

Не е така.

Добре, аз ще проследя нещата от бистрото срещу хотела.

Когато полицията си отиде, застани до прозореца.

Ще отворя прозореца в моята стая отгоре.

Как мина? - Нормално.

А сега какво ще правите? - Не знам.

Предполагам, няма да останете тук. - Не.

Можете да отидете в хотел "Милан". Добър е.

А не мога ли да дойда... във вашия хотел?

В "Интернационал"? - Да, аз...

поне вече го видях. По-добре от някой, който не го знам.

"Интернационал" не е подходящ за вас.

Прав сте. Ще отида в друг.

Тази стая харесва ли ви? - Да, добра е.

Тук поне е чисто. - Да.

Мисля, че тук ще ви е добре. - Да, много ви благодаря.

Трябва да си починете. Мислите ли, че ще можете да поспите?

Ще опитам. - Добре, аз тръгвам.

Ще мина тези дни да ви видя.

Как се казвате? - Маду.

Джоан Маду. - Джоан Маду.

Ще го запомня, въпреки, че е по-добре да го запиша.

Ето, напишете го вие. Така ще е по-лесно.

А сега си лягайте.

Ще ви трябва малко време, за да забравите всичко.

Разбирате ли? - Да.

Благодаря. Благодаря за всичко.

Не знам какво щях да правя без вас. Наистина не знам.

Испанци, фашистката секция.

Празнуват победата на немците или италианците над собствения им народ.

Това го оставиха за д-р Равик. - Ето го.

Не чакам колет. Кой го донесе?

Жена. Една... дама. - Жена или дама?

Ами... нещо средно.

Всичко е ясно! - Тук няма име.

Сигурен ли си, че е за мен? - Не точно.

Тя каза за доктора, който живее тук.

Познавате я. Беше тук с вас онази сутрин.

Хотелския служител трябва да е дискретен.

Неблагоразумието е за господата.

Аз съм лейтенант Наваро. Полковник Гомез ви кани на чаша вино.

Ние ще играем шах.

Преди време сте направили услуга на полковник Гомез и той...

Не, това е шампионатна партия.

Каква услуга си му направил? - Изписах му разслабително.

Един фашист в аналогична ситуация би предписал на демократа отрова.

Какво е това? От рускиня ли е? - Не. Казах ти за нея.

Значи това е дамата. - Да.

Няма да ни оставят на мира. Влезте.

Капитан Гонсалес. Заминаваме да се присъединим към армията на Франко.

Полковника иска да пийне с вас за Испания.

Капитане, аз не съм... испанец.

Знаем. Вие сте австриец. Което значи, немец.

А ние сме приятели. Извинете ни пред полковника,

но резултата от партията трябва да бъде изпратен тази вечер в Ню Йорк.

Очаквахме да ни откажете. Поканихме ви заради доктора.

Мисля, че чухме достатъчно. - Да, полковник.

По-добре се върнете при приятелите си.

Благодаря. Благодаря, че ме повиши в звание полковник.

Няма защо. Знам, че си един мизерен подполковник,

но ми стана неприятно при мисълта, че Гомез е с по-висок чин.

Ти... виждал ли си се с нея отново? - Не.

Това сигурно е зов за помощ.

Може би.

Виж се с нея, Равик. - Защо?

Защото полковника така каза.

Добре. Утре ще мина да я видя.

Полковник Гомез. Сега ще има кратък разговор между двама полковници.

Господа... - Никакви изявления.

Това ще предизвика конфликт. Вървете си.

Отдавна трябваше да сте... в Испания, да воювате.

Но там вместо вас воюват немци и италианци.

Жалко, че заминавам, иначе щях да ви призова на дуел.

Хонорара ви за консултацията.

Не. Един момент. Момент, ако обичате.

Това ще ви отрезви! А сега вън!

И запомнете! Пари не се хвърлят, средновековни идиоти! Вън!

Махайте се!

Ти.

Ако ти не беше нелегален, можех да им създам доста главоболия.

За твое здраве. - И за твое.

Дамата си е в стаята.

Кой номер? - 27.

Забравих името й. - Маду.

А, да. Джоан Маду.

Сигурно не е истинското й име. - Защо мислите така?

Регистрира се като актриса. - Познавах един актьор, Густав Шмид.

Истинското му име беше Александър Мария фон Замбона.

Какво ли не става в наши дни. - И какво ли само не измислят.

Стига ми и това, което става днес. - И на мен. 27 ли казахте?

Да, сър.

Влезте. - Надявам се, не съм ви обезпокоил.

Не, влезте. Седнете.

Дивана тук ли беше? - Не, аз го преместих.

Мразя леглата... през деня.

Щяхте да излизате ли? - По-късно.

То и къде ли да ходя.

Не познавам никого, освен собственика на хотела, келнера, чистачката и вас.

Време е да излезете. Да вървим. Ще отидем да хапнем някъде.

Хубаво е тук.

Дойдохте при мен от съжаление, но и това е много за мен.

Какво ще правите по-нататък? - Не знам.

Портиера каза, че сте актриса, когато го попитах как се казвате.

Бяхте забравили ли? - Да, тоест не.

Забравих си листчето в хотела.

А сега знаете ли? - Да. Джоан. Джоан Маду.

Не съм добра актриса. Играла съм само малки роли.

В Италия. - Италианка ли сте?

Майка ми е италианка. Баща ми беше румънец.

Мисля, че майка ми е още в Италия.

Освен малките роли, какво друго сте правила?

Пяла съм. - Говорите ли руски?

Не, но пея на руски. Цигански песни.

Сигурно е по-лесно.

Знам кой може да ви помогне. - Кой?

Един много важен човек. Полковник Борис Морозов.

Портиер е в хотел "Шехеразада". - Портиерите могат много.

Скрий се от дъжда и ме целуни.

Не очаквах да те видя тук, докторе.

Аз го доведох. Това е първата ми нощ в Париж след завръщането.

И ето ме отново с вас.

Катя, ти имаш руска душа! Как си се родила в Бостън?

Грешка на природата, Борис.

Не си идвал откакто ми изпрати Джоан Маду. Защо?

А на нея какво й има? - Самотна е и това я мъчи.

И аз съм самотен, но мисля да продължа така.

Какво има, Равик?

Познаваш ли тази жена? - Не.

Добър вечер. - Сам ли сте?

Седнете. Ето тук.

Донесете още една чаша.

Това е водка. Не знам дали пиете. - Пихме водка в "Бел Орор".

Да, наистина.

Салют! - Отдавна не го бях чувала. Салют.

Ще пием или...

Тогава какво пихме? - Кога?

Първата вечер. Беше нещо много сгряващо.

Къде пихме? - В едно кафе до Триумфалната арка.

Келнера имаше татуирана жена на ръката си.

Спомних си. Пихме калвадос. Ябълкова водка от Нормандия.

Келнер, имате ли калвадос? - Ами... не. Съжалявам.

Тук никой не го поръчва. - Видя ли?

Това място е прекалено изискано.

Най-лесно е пак да отидем в онова заведение.

Тази вечер повече няма да пея. - Чудесно.

Келнер. Сметката моля.

Благодаря.

Цветя? - Не, благодаря.

Такси, господине?

Ако обичате, полковник. - Да, сър.

Мамче? Рози, моля.

Тази вечер ви обичам. - Благодаря, полковник.

Каква беше тази шега? - Ами това, че

трябва да предоставя ухажването на друг, защото бедността и работата

не ми го позволяват. Бог да те благослови.

Лека нощ. - Лека нощ.

Тръгвай.

Да, и миналия път седяхте тук.

Как помните? - Добра памет. Всичко помня.

А помните ли какво пихме? - Калвадос.

Точно така. Пак искаме калвадос.

Да видим дали не си е променил вкуса.

Двоен. Тогава поръчахте двоен калвадос.

Знаете ли, започвам да се чувствам неудобно.

А помните ли как бяхме облечени? - С шлифери. А дамата имаше берета.

Жалко, че сте тук. Трябва да работите във вариете.

Работил съм. В цирка. Казах ви го онази вечер.

Господина има лоша памет.

Той забравя толкова лесно, колкото вие помните.

Може и да не е така.

Добре ли е на вкус? - Да.

Още по едно?

Искате да си ходите ли?

Келнер.

А това са цигарите ви. - Наистина?

Да, той е прав. Зелен "Лоран".

Виждате ли? Дамата има по-добра памет от вас.

Това още нищо не значи.

Благодаря. - Лека нощ.

Ще те закарам до хотела.

Такси.

Мисля, че господина беше прав... забравихте си букета.

Заповядайте. - Благодаря.

Д-р Гюнтер. - Аз съм Алварез. Джейми Алварез.

Не ме ли помните?

А сега?

Кухненската маса.

Временната полева болница. При Аранхуез.

Малка бяла къща в бадемова горичка.

Да, спомням си. Алварез, а това е г-ца Маду.

Как е кракът ви?

Не го сгъвам напълно, но на прехода през Пиринейте издържа.

Тогава всичко е наред. - Войната в Испания е загубена.

Всички, които могат, бягат от там.

Значи сте късметлия. - Да.

Къде сте отседнал? - Тук.

Има легла, докторе. Истински легла.

Този хотел е добър. Нанесох се сутринта.

Как са нещата тук? - Границите се охраняват на думи.

Врагът няма да пробие.

Пак ли същото? - Може би.

Искате ли да пийнем? - Не сега. Имам много работа.

Но пак ще се видим.

Откакто излязохме от хотела мълчиш. Заради него ли?

Нарече те Гюнтер.

Да, знам. - Но защо?

Така ли се казваш? - Казвам се Равик.

Но той те познава. - Джоан, имената нямат значение.

Не се притеснявай за това.

Какво има? - Нищо. Щастлива съм. Влюбена съм.

И често ли си била щастлива?

Не. - Кога за последен път?

Защо питаш? - Просто така.

Преди две години, но не продължи дълго.

Защо? - Правеше ми сцени.

А аз вече не го обичах. - И той не го е разбрал.

Ти, обаче, разбираш. И теб винаги ще те обичам.

Ти си различен и всичко между нас е различно.

Той искаше да ме убие. Хората често заплашват, но не го правят.

Ти няма да искаш да ме убиеш.

Да си говорим за нещо по-човечно, защото започвам да се плаша.

Защото те обичам? - Да не започваме отново.

Да започваме какво?

Човек, който си обичала, да ти е казвал, че не те обича?

Да. - И ти как реагира?

Различно, но без резултат.

Бях много нещастна. - Колко време?

Седмица. Там някъде. - Не е много.

Когато си нещастен е много. Тогава за теб света престава да съществува.

Това чувство не може да се сравни с нищо.

Но какво ни остава, освен да продължим да живеем.

За какво мислиш сега? - За това колко си опасна.

Не съм опасна.

Факта, че го мислиш, вече е част от това.

Сигурно си уморена. - Не съм.

Изминахме... - Не ми отговори на въпроса.

Какво си правил в Испания?

Ампутирах крака. - Това не е отговор.

А ти какъв искаш?

Искам истината. - Това е истината.

Защо си толкова затворен, Равик? Какво криеш?

Преувеличаваш. Да седнем тук да пийнем по нещо.

Добър вечер. Какво ще поръчате? - Кафе и бренди.

Много пиеш. - Може би.

Равик, влюбена съм. И се влюбих без да се замислям.

Обичам те и съм щастлива.

Не съм предпазлива. Винаги казвам какво чувствам.

А ти не ми казваш всичко. Нещо в теб се съпротивлява.

Какво има?

Равик!

Равик? Какво има? Кажи ми.

Извинявай, ще ти взема такси. Имам работа. Върни се в хотела.

Ще се видим ли по-късно? - Не. Няколко дни няма да се виждаме.

Но защо? Трябва да ми кажеш.

Не мога да говоря за това.

Добре. - Моля те, не ми се сърди.

Не ти се сърдя.

Хотел "Милан".

Хааке? - Да. Изпуснах го.

На ъгъла на авеню Георг V и Елисейските полета.

Шанса да го намериш е малък. Може да е къде ли не.

Ще го търся навсякъде.

Равик, чуй ме.

Ако ти е писано да го срещнеш, ще го срещнеш.

Дръж си очите на четири и бъди готов на всичко.

Или приеми, че си се припознал, защото иначе ще полудееш.

Благодаря, Борис. - Не, не, не.

Остави пистолета. Ще ти създаде само неприятности.

Не рискувай и не се прави на герой за нищо.

Твърдо ли си го решил? - Да.

Не стреляй, ако не си сигурен, че можеш да избягаш.

Това ти е шанса. - Не се безпокой.

Загаси лампите, моля те. - Добре.

Добро утро, г-н Равик.

Г-ца Маду снощи не дойде на работа.

Цяла нощ не изгаси лампите. Ще трябва да плати допълнително за това.

Каза, че не може да спи на тъмно. - Благодаря.

Заради мен ли се върна? - Да, Джоан. Заради теб.

Няма да те питам за нищо. Искам само да ме обичаш.

Ще те обичам. Без любов човек е мъртъв.

Обичам те! - Мъртвеца няма нужда от никой.

Не ме напускай. Обичай ме, обичай ме.

Равик, трябва да се махнем от тук.

По-далеч от този хотел, от този клуб, от този град.

Да, ще се махнем. Ще отидем там, където има слънце.

Където няма дъжд. Можем да отидем в Кан или Антиб.

Била ли си там? - Не.

Тогава ще отидем. - А имаме ли пари?

Малко, но след 2-3 седмици ще имаме достатъчно.

Ще оперирам един важен човек. Хонорара ще покрие разноските ни.

Ще заминем, Равик. Ще заминем! - Да, но не веднага.

Виж, няма какво да облека.

Видях те как излизаш от водата. - Как успя?

Чак после си затворих очите. Излезе от морето като Венера.

Страх ме беше да не ослепея. И все пак ослепях.

Но сега зрението ми се върна.

Как е водата? - Без теб е студена.

Но добра? - Да, добра.

Колко време ще останем? - Довечера в казиното ще стане ясно.

Дали ще спечелим? - И пак не е достатъчно.

Равик, иска ми се този живот да продължи вечно.

Мислиш ли, че това е лекомислено? - Не.

Но ако в живота ни има повече такива дни, ще е по-добре.

След няколко дни ще се върнем в клуба в Париж, където нищо не се променя.

И в онзи мръсен хотел. Отново ще се потопим в мрака.

Тинзи и Нюджънт идват. - И пак ще си отидат.

Обещахме им да поплуваме с тях. - Добре, върви с тях.

Нали са твои приятели.

Не са мои, а твои. Познаваш ги по-отдавна.

С десет минути повече. - И все пак.

Добре. - Няма значение.

Ако искаш, отиди. Кажи им, че аз имам работа.

Това им го каза вчера.

Защо жените обичате тези идиотски разговори?

Искаш ли да се повозим? Да, но нямам катер.

Животът е кратък. Тук сме само за няколко дни.

Защо да те убеждавам за нещо, което и без това ще го направиш?

Добре, убеди ме. - Аз ще си остана на скалата.

Вече я чувствам като част от мен.

Ти не си скала. Ти си бетонна плоча.

Алекс!

На господина му върви. Къде е прекрасната дама тази вечер?

Тази вечер прекрасната дама ще бъде такава.

Късметлия ли сте? - Дали?

Прекрасната дама е тук.

Ще заложите ли на шест заради мен?

Добре. - Благодаря.

Вие тук сте идиоти. - А ти на чия страна си?

Искаше да си тръгнеш без мен? - Не.

Искаше да ме оставиш с тези идиоти? Къде отиваш?

Искам да се разходя.

Ще дойда с теб. - Ами идиотите?

Казах им, че ме чакаш. - Добре. Качвай се.

Наметни се.

Чистия въздух ли ти действа така?

Не ми се сърди, Равик. За първи път съм на Ривиерата.

Да, за първи път.

Забрави за случилото се днес. Не мисли за това.

Равик, знаеш ли, че си много добър шофьор? И идиотите го казаха.

Ти си потаен, без минало и никой не знае нищо за теб.

Знам за живота на идиотите 100 пъти повече, отколкото за твоя.

Бързо ли карам? - Не. Може и по-бързо.

Обичам те, Равик. Хайде да не се връщаме повече в Париж.

Да откраднем куфарче с бижута или да ограбим банка,

взимаме колата и изчезваме.

Внимавай! Ако пак искаш да пиеш калвадос, не ми пречи.

Така е по-добре.

Ела, тук ще пием калвадос.

Два калвадоса.

Колко изпи?

Не пи ли прекалено много? - Да, доста беше.

Заради теб, защото ти не беше до мен.

Защо не дойде при мен? - Дойдох.

Да, когато видя, че си тръгвам.

Спечели ли? - Да.

Тогава да отидем в скъп ресторант и да си поръчаме хайвер и шампанско.

Да бъдем като родителите ни преди войната. Безгрижни и сантиментални.

Живота им е бил пълен с безвкусица и сълзи, олеандри и цигулки,

с любов и море.

Вярвам, че ще се омъжа за теб, че ще имаме деца и къща с градина.

Ще жертвам и кариерата си за теб.

Ще се обичаме и след 20 години.

И тогава ще бъда хубава за теб.

А ако някоя вечер не се прибереш, няма да мога да заспя.

Всичко това е част... от тази безвкусица.

Сега не е време да говорим за това.

Разбирам. - Не, не разбираш.

Не е това, което си мислиш. Трябваше да ти кажа по-рано.

Не мога да се оженя за теб, защото съм бежанец без паспорт.

Нямам никакви документи и живея тук нелегално.

Официално не съществувам. Ако ме хванат, ще ме депортират.

Ще те депортират? От Франция? Но, Равик, как така...

Ще се върна. Познавам границата. Минавал съм я.

Да. - Нещата не са толкова зле.

Една година вече не са ме хванали.

За нас няма бъдеще, Равик.

Сълзите няма да помогнат. Виж, донесли са ни калвадос. Ела.

Ако можех да затворя очи и след това като ги отворя...

да открия, че всички проблеми и опасности са останали в миналото!

Единственото, което мога да ти дам, е любовта ми в това горчиво настояще.

За настоящето!

Добре е, че се върнахте, Равик.

Приятно е човек да се върне към щастливия си живот.

И добрата храна. Е, доскоро.

Довечера ще мина.

Видях стоманената греда да пада, но той не можа да отскочи.

Не, не. Не го вдигайте. Нека лежи.

Вие лекар ли сте? - Да.

В безсъзнание ли е? - Мъртъв е.

Току що обядвахме заедно. - Някой да извика линейка.

Има ударена и жена. - Къде е?

Ето там, сър.

Сложете я тук.

Внимателно.

Спокойно. Всичко ще бъде наред.

Някой извика ли линейка? - Идват полицаи, те ще я извикат.

Е, аз ще тръгвам. - Почакайте.

Жената умира, а вие си тръгвате.

Кой я превърза? - Той. Каза, че е лекар.

Превързах й артерията. Трябва бързо да отиде в болница.

Извикай линейка.

Един момент, докторе. Как се казвате? Аз съм полицай.

Войчек.

Немец ли сте? - Не, чех.

Не ми приличате на чех. Мисля, че сте немец.

Имате ли лиценз за работа тук?

Аз не работя тук. Турист съм.

Може ли? - Да.

Дръж. Имате ли паспорт? - Нужно ли е това?

Г-на помогна на жената. - Любопитен съм.

Имате ли паспорт или карта?

Не е в мен. - Къде е?

В посолството. За удължаване на визата.

В кое посолство? - В чешкото.

Добре, ще им се обадя. - Разбира се.

Изчакайте тук докато изясним въпроса, д-р Войчек.

А вие го пазете.

Съжалявам, докторе. - Няма нищо.

Немците са обесили баща му през последната война.

Затова той не ги обича.

Съжалявам, ако зависеше от мен... - Разбирам ви.

Мога ли да се обадя по телефона?

Разбира се.

Добре. Добре, г-н Войчек.

Разбира се, че ще запомня. Довиждане, г-н Войчек.

Ама, че работа.

Равик.

Арестуван е. - Не. Кога? Къде?

Джоан!

Къде е? Можем да ги подкупим. Да намерим пари.

Стойте тук. - Но те ще го депортират.

Той каза никой да не го посещава.

За полицията той засега е само задържан.

Човек без документи. Ще намеря начин да го освободя.

Полицията засега ще трябва да му повярва.

След като нямат доказателства, че е бил тук и преди

ще го депортират след две седмици.

Трябва да се видя с него. Трябва да има начин. Къде е?

Ако сега отидете при него, само ще му навредите.

Знаех си, че ще го хванат!

Ако разберат, че е депортиран от Франция и преди

и то няколко пъти,

ще лежи шест месеца в затвора преди депортацията.

Ако го хванат пак, след като се върне, ще живея в постоянен страх...

Иска ми се да ви кажа нещо утешително и приятно,

но историята не създава уютни гнезда за влюбените.

Ще направя всичко, което поиска.

Ще изчакам две седмици и ще отида с него където й да е.

Хубаво е човек да сподели щастието си с друг,

но не и отчаянието.

Съжалението е привилегия на добре устроените хора.

Дългия преход през границата няма да ви хареса.

Нито спането в мръсни мазета, липсата на пари и нормална храна.

Няма да се чувствате в безопасност.

И с всеки изминал ден борбата за оцеляване ще става все по-трудна.

Всеки ден... - Кажете ми всичко.

Какво ще го правят? Ще го прехвърлят от затвор в затвор,

от граница на граница? Той не е ли човек?

И някой ден ще го застрелят като животно,

докато се мести от място на място.

По дяволите! Отговорете ми. Все пак говорим за жив човек!

Бежанците без паспорт вече не са членове на човешката раса.

Тези, които са оцелели, трябва да продължат.

Не мога да живея така.

Не мога да стоя между четири стени сама.

Да спя на тъмно и нищо... Не отново.

Сама, без надежда. - Надежда?

Надеждата сега е лукс, който не можем да си позволим.

Защо не ми се обади? Трябваше да ми се обади.

Имал е само минута. - Да, но на вас се е обадил.

Една минута е малко да се сбогуваш с някой, когото обичаш.

Каза ли нещо да ми предадете? - Да. Сбогом.

Каза "Сбогом"!

Не каза ли да го чакам? - Каза само "Сбогом".

Какви са тези снимки?

Вие с Равик в Антиб.

Унищожете ги.

Добро утро, г-це Маду. - Добро утро, Албърт.

Искате ли едно горещо кафе? Цялата сте мокра.

За писма още е рано. - Да, знам.

Обещах ви, че щом дойде, веднага ще ви се обадя.

Да, но то не идва, нали? - Цял месец вече обикаляте нощем.

Не е ли по-добре да се върнете на работа?

Постъпвате неправилно. - Неблагоразумно, Албърт.

Да, много неблагоразумно.

Не обикалям безцелно из града. Поне не винаги.

Понякога ходите на гарата, нали?

Да, така е.

Мъжете не ви ли досаждат? - Те не обичат жените без настроение.

Г-це Маду, защо не гасите лампите в стаята, когато излизате?

Светят цяла нощ. Сметката нараства, а парите ви един ден ще свършат.

Прав сте, Албърт. Благодаря за кафето.

И още нещо, г-це Маду. Един мъж ви търси.

Мъж? Какъв мъж? Кой?

Не знам. Досега не съм го виждал.

Какво каза? Какво искаше? - Каза, че иска да ви види.

Къде отиде? - Каза, че е приятел на г-н Равик,

затова му предложих да ви изчака в стаята.

Ако знаех къде да ви намеря, щях да ви се обадя по-рано.

Връщам се в Антиб. Ще дойдете ли с мен?

О, г-н Равик. Отдавна не съм ви виждал.

Войчек.

Кога се върна? - Днес следобед.

Нямаше те повече от три месеца.

Вече стана трудно. Сега границите ги пазят по-добре.

Пет пъти ме хващаха. - Защо не писа?

Какъв е смисъла да пиша? - Сядай.

Ще вечеряш ли? - Не, благодаря.

Тогава да пийнем по нещо.

Г-н Равик, отдавна не съм ви виждал. Как сте?

Какво да бъде? - Още една бутилка.

На вашите услуги. Г-н Равик.

Мислех, че си Войчек.

Беше. Понякога съм Нюман, а понякога Гюнтер.

Не искам да се отказвам и от Равик. Името ми харесва.

В "Интернационал" ли си отседнал? - Да, в старата ми стая.

Сега хотела е препълнен. - Да, хората са се побъркали.

Работим непрекъснато. Основно са немски туристи.

И говорят много добре френски. Не както беше преди години.

И сигурно харчат много пари? - Черпят всеки, който пие с тях.

Странни са тези немски туристи.

Пълни с пари и говорещи добър френски.

Хубав глас.

Равик, говориш с баща си, който има добро сърце.

Питай ме без заобиколки. Да приключваме с това.

Добре, къде е тя? - Няма я тук.

От няколко седмици не съм чувал за нея.

А преди това?

Преди това питаше за теб известно време, но после престана.

Кога напусна работа? - Няколко седмици след теб.

Знаеш ли какво прави сега?

Последното, което чух за нея е, че е отишла на юг.

Кой ти каза? - Чистачката в хотела й.

Искаш да я видиш, нали?

Да. - Добре.

Ако чуя нещо за нея, ще ти кажа.

Още ли е тук? - Да.

Сама ли е? - И богините не идват тук сами.

Погрижи се за таксито.

Какво има, скъпа?

Нищо. Сега ще се върна.

Равик... - Здравей, Джоан.

Върнал си се. Отдавна ли си тук?

От две седмици.

Две седмици и даже...

Не знаех къде да те намеря. - Защо не ми писа?

Не можех. - Това е лъжа.

Не знаех дали ще мога... - Ела.

Дали ще мога да се върна. - Не е в това причината.

От две седмици си тук, а чак сега ме намери.

Джоан, този тен не си го направила в Париж.

Да, бях в Антиб.

Личи си. - Равик, а ти какво правиш тук?

Ти трябва... трябва да се махнеш от тук. Пак могат да те арестуват.

И ще лежиш 6 месеца в затвора. - Тогава не ми провървя.

Всъщност, въобще не се сетих да те търся в Антиб.

Каквото и да си мислиш, не е вярно. Изобщо не е вярно.

Връщай се на масата, че приятелят ти сигурно вече се притеснява.

Ти си виновен за всичко. Ти и само ти.

Добре. Запали лампата.

Джоан, моля те. Да не си играем на криеница.

Знаеше ли, че ще дойда?

Не. - Вратата беше отворена.

Вратата ми често е отворена. - Не очаквах да си тук.

Мислех, че пиеш някъде.

Играх шах. - Какво?

Шах. С Морозов.

Шах? Можеш да играеш шах...

Да, помага. Даже спечелих една партия.

Ти си най-студения и безчувствен...

Виждаш ли? Хората са измислили даже и етикет за нещастие.

Ако ме беше намерила пиян, всичко щеше да бъде наред.

Но факта, че съм играл шах и съм заспал

е доказателство, че съм груб и безчувствен.

Браво. Тази ваза и без това не я понасях.

Само гледай да не се порежеш от стъклата.

Равик, извинявай, но...

когато си тръгна тази вечер, помислих, че те губя завинаги.

Не издържам. Не можеш да ме оставиш сама.

А ти сама ли си?

Ти си отговорен за мен. - Добре, добре.

За окупацията на Чехословакия сигурно също съм отговорен.

Достатъчно, вече се съмва и е време да си тръгваш.

Не ме ли обичаш вече?

С кои идиоти прекара последните три месеца?

А какво трябваше да правя? Да седя в мръсната хотелска стая...

Не, не. Без признания, моля.

Единственото нещо, което искам да знам е, защо си дошла.

Това, че съм тук не е ли достатъчно?

Да, права си. Достатъчно е.

Каза го, но защо трябваше първо да помрачиш радостта от срещата ни?

Какво ще правиш? Ще ме изхвърлиш ли?

Отдавна трябваше да го направя. - Да.

Защо не ме питаш, Равик?

Какво правих без теб.

Не искаш ли да знаеш къде живях, как? - Погледни навън.

Питай вятъра къде е валяло вчера.

Къде се води война? В Китай или в Испания?

Къде умират или се раждат хиляди хора?

Светът съществува. И ние също.

Защо да се ровим в миналото?

Липсвах ли ти?

Да. - Много ли?

Да.

Отдавна не бях чувала такива думи. За малко да те загубя.

Цветя?

Защо е затворено? - Има парти.

Частно парти. Рожден ден на капитана.

Благодаря.

Не толкова бързо, приятели. Изпейте нещо по-бавно и романтично.

Иначе как да се справя с тази чаша?

Не ти ли се е обаждала? - Не. Вече трети ден.

Тъжните песни не са за нас.

Дайте нещо по-весело.

Мисля, че се заседяхме тук. Не искаш ли да се поразходим?

Не, не бъди сантиментален. С болката лесно се свиква.

Равик, влез.

Добре, че дойде.

Чаках те.

Ти не ми се обади четири дни, затова аз ти се обадих. Заповядай.

Какво ще кажеш? - Красиво е.

Просторно и красиво.

Знаеш ли какво е това?

Не. - Чудесно нещо.

Може да свири с часове, а ти да си лежиш и да мечтаеш.

Харесва ли ти? Ела да видиш спалнята.

В апартамента е много по-различно, не е като в малките хотелски стаи.

Да, права си.

Е, беше ми приятно да видя всичко това.

Равик, нали не си тръгваш?

Тръгвам си, Джоан. И то завинаги.

Какво говориш, защо? - Това място ще ти обясни защо.

Кой те е настроил срещу мен? Морозов?

Никой.

Ясно. След като живея тук и не работя повече в "Шехеразада",

Морозов си въобразява какво ли не, а ти го слушаш.

Престани. - Този човек мисли само за себе си...

Стига глупости.

Искаш да ме удариш ли? - Искам да спреш да говориш глупости.

Мислиш, че ми е безразлично ли?

Какво смяташ, че съм правил през последните три дни? Чаках теб.

Нямам телефона ти, а и не мисля, че ми трябва.

Нямам и адреса ти, но не мисля, че и той ми трябва.

Не съм те виждал повече от три месеца.

Но не мисля, че съм ти липсвал повече,

отколкото в деня, когато исках да дойдеш.

Непрекъснато мислех за теб. В болницата, навсякъде.

Седях с Морозов и си представях как влизаш.

Но ти не идваше. Гледах телефона и ми идваше да го счупя.

Защото ти не се обаждаше.

Тогава всичко ми стана ясно. Разбрах, че няма да дойдеш.

Ти беше сигурна в мен и реши да използваш времето си.

Има и друг мъж, нали?

И не само мъж, имаш и друг живот.

Живот, който искаш да споделя.

Значи късаш с мен и си тръгваш. Колко е просто.

Преди не искаше да знаеш нищо, но аз те обичах.

А сега ме упрекваш.

Какво искаш от мен? С какво право?

Мислех, че си се върнала.

А не съм ли?

Ти дойде при мен, но не се върна.

Равик, изслушай ме.

Докато беше в Швейцария, аз те чаках.

Но не дочаках даже и едно писмо.

А след това се появи един човек... на когото бях нужна.

Само аз и никой друг. Изцяло и завинаги.

И тогава нещо в душата ми се преобърна.

Изведнъж почувствах, че няма повече за какво да се хвана...

И че не мога да се съпротивлявам.

Не разбираш ли? - О, да.

Знаех си.

Знаех, че ще разбереш. - Лесно е за разбиране.

В сравнение с теб той е нищо.

Разбрах го още щом те видях.

Знам, че трябва да скъсам с него, но... ми трябва време.

Не мога да го направя веднага. Виждаш колко е щедър.

А и не знаех дали ще се върнеш.

С него щяхме да се женим. О, Равик, помогни ми.

Как да ти помогна? Като те напусна ли?

Не, не мога и не искам да те загубя! - Тогава какво да направя?

Дай ми време. Чакай ме.

Да те чакам? - Да, чакай ме.

Аз съм бежанец.

Работата ми е да чакам, да оживея и да чакам.

Ще дойдеш ли пак, Равик? - Не мисли за това.

Не бързай. Имаш достатъчно време.

ЕВРОПЕЙСКАТА АРМИЯ ВЕЧЕ НАБРОЯВА 8 МИЛИОНА

Добър вечер, сър. - Ордьовър и бутилка сухо вино.

Да, сър. - Оставете менюто.

Добър вечер, сър.

Обади се на този номер и потърси г-н Химелщрутц.

Предай му това. - Да, сър.

И ми донеси пакет "Озирис". Със златен филтър.

Г-н Химелщрутц, моля.

Г-н Химелщрутц? Обаждам се от ресторант Фуке.

Имам съобщение за вас от г-н Хааке.

Съжалявам, нямаме Честърфийлд. - Тогава Лоран, зелен.

Пакет Озирис, със златен филтър.

Бренди, моля. - Да, сър.

Равик. Не ме ли познаваш вече?

Какво правиш тук? - Няма ли да ме поканиш да седна?

Не. Чакам един човек. Върви си.

Не и докато не видя как изглежда тя.

Кой? - Жената, която чакаш.

Не го прави.

Ще почакам. - Тогава седни някъде другаде.

Равик, защо го правиш? Обеща да ме чакаш.

Каза, че имам достатъчно време, а са минали 2 седмици.

Само две седмици.

Не съм случайно тук. Търсих теб. Трябва да поговорим.

Важно е. Трябва да поговорим. - Не бъди дете.

Ще го напусна. - Да, това ми го каза.

Но ме е страх, той ме заплашва. - Какво каза?

Той ме заплашва. - Кой? А, разбрах.

В опасност съм, той е много зъл. Ти даже не ме слушаш...

Чакай. Един момент.

Не. - Само секунда.

Съжалявам, че закъснях. - Няма значение. Аз си отивам.

Беше неизбежно.

Ще ми разрешите ли да седна на вашата маса? Всички други са заети.

Заповядайте.

Забелязах ви още вътре. Виждал съм ви някъде.

Имате особен белег. От немско учебно заведение е.

Значи или сте немец, или сте учили там.

Така ли е? - Да.

Работата ми е да забелязвам подобни неща.

Коняк. - Да, сър.

Коняка е единственото хубаво нещо, което имат французите.

Всичко друго е упадъчно.

Тези хора тук само гледат как да мързелуват.

Тук ли живеете? - Да.

Отдавна ли? - Отскоро.

Да ви се представя. Фон Хааке. - Холн.

Фон Холн? - Да.

Сигурно добре познавате Париж. - Сравнително добре.

Нямам предвид музеите. - Знам какво имате предвид.

Да ви почерпя питие? - Не, благодаря.

Ще си допия моето и край. - Добре.

Изискани жени. Разбират ги тези неща.

Но не могат да се сравнят с жената, с която говорихте преди малко.

Видяхте ли я?

Познавате ли я добре? - Да. Може да се каже.

Тук трудно може да се срещне такава жена.

Може да се уреди. - Така...

Французойка ли е? - Италианка.

Но в нея тече и друга кръв.

Няма лошо. В Германия не бихме си позволили такава връзка,

но тук... - Тук вие сте турист.

Правилно ме разбрахте! - Благодаря, хер Хааке.

Имате ли... контакти с бежанци?

Имам някои.

Трябва ни малко информация, за която сме готови и да си платим.

Хер Хааке, нали не мислите, че аз...

Разбира се, за хора като нас това не е въпрос на пари, а на чест.

За родината! - За родината!

Келнер. - Да, сър?

Не, не, не. Нека аз. - В Париж вие сте мой гост.

10 франка.

Ще тръгвате ли? - Ами да...

Мислех, че ще искате да се разходите малко тази вечер.

Да... - Нали разбирате.

Туриста има какво да види и да научи тук.

За съжаление тази вечер трябва да пътувам за Берлин.

Чакам двама приятели, а багажа ни е вече на гарата.

Може би следващия път? След няколко дни пак ще дойда.

И ще ви се обадя. Къде живеете?

Отсреща, в хотел "Принца на Уелс".

"Принца на Уелс"...

Това ли са вашите приятели? - Да, идват точно навреме.

Довиждане, хер Холн.

Радвам се, че се запознахме. Ще ви се обадя между 28-ми и 5-ти.

И нека това си остане между нас.

Разбира се. - Значи между 28-ми и 5-ти.

Да не забравите. - Никога не забравям.

Нито срещите, нито лицата. Това ми е работата.

Равик. Ела веднага. Да. Не. Ела, моля те.

Аз... много ме е страх. Помогни ми, Равик. Моля те ела.

Да.

Джоан.

Джоан.

О, ти си тук. - Какво има?

Нищо. Просто исках да видя дали ще дойдеш след като ти се обадя.

Излъгала си ме, за да дойда? - Да. Трябваше да те видя.

И ако трябва да лъжа, за да те видя, пак ще го направя.

Държа се странно в ресторанта.

Като че ли всичко между нас е свършило.

Така е.

Не е нужно да го правиш. Не си отивам, не и този път.

Не и докато не ти кажа, че книгата е затворена.

Не е затворена. Аз няма да се омъжа за Алекс, защото те обичам.

И винаги ще те обичам. Знам, че и ти ме обичаш.

Но се отдалечавам от теб.

А не можем ли да започнем отначало?

Всичко свърши, когато се върнах от Швейцария.

Знаех го и тогава трябваше да се разделим.

Още тогава, когато ме доведе тук,

но не бях съвсем сигурен. Не съм врачка.

А и понякога човек не иска да приеме истината.

Не мога да си представя, че няма да сме заедно.

За малко - да, но не и завинаги.

Знаеш, че пак ще ме оставиш... утре, в другиден, някога.

Да. - И ако сега се върнеш,

ще знаеш, че пак ще можеш да ме напуснеш.

Да.

Да, да, да!

О, Господи!

Защо постъпваш така с нас? - Не само с нас.

Всеки човек търси сигурност в любовта.

Ти намери и сигурност и любов, но в двама души.

И ги искаш и двамата.

Не, Равик. Искам само... но ме е страх.

Страх ме е, че любовта ще ми причини това, което направи с мен по-рано,

когато те взеха от мен, когато те депортираха.

Няма да понеса такова страдание отново.

Не може ли... Не може ли да останем поне...

Да останем приятели? Не.

При някой хора може и да става, но не и при нас.

Болката е част от това.

Не мога. Просто не мога.

Знам.

Ето защо това е края.

Равик!

Да, благодаря.

Очаквам го.

Това със сигурност не е евтин апартамент.

Някога седял ли си цяла събота в напрегнато очакване?

Даже и повече, синко.

И не забравяй, че това е само първия ден.

Може да чакаш седем дни или 7 000. Виж!

Днес Франция е затворила границата с Германия.

Все още има шанс. Ще изчакам една седмица.

Имаше ли проблеми да се настаниш тук без паспорт?

Не, нощните портиери тук не задават излишни въпроси.

А тези през деня? - Не можех да пропусна този шанс.

Това е последната възможност да хвана Хааке.

Знам, знам.

Сега седиш и си мислиш, че си сбъркал някъде, нали?

Забрави. - Нае ли кола?

Да. Талбот с кожени седалки. Паркиран е на улица Бери.

Благодаря. - Нямаш шофьорска книжка.

Това не ме притеснява. - Идвам тук направо от Интернационал.

Джоан е в стаята ми. Плаче.

Ало. - Момент, моля.

Знаеш ли къде да го закараш? - Да, знам едно местенце.

Да? Да, хер Холн е.

Виното, което поръчахте, Либфрауен-29 ли беше?

Да, нека да е отворено.

Обслужване по стаите. - Да.

Надявам се да не привличаш внимание.

Никой в Париж не вечеря в стаята си, освен ако не е болен.

Искаше ми се да дойда с теб. - Радвам се, че няма да ти се наложи.

Бог да те благослови.

Нападнаха Полша.

Да, войната започва.

Целия град е замрял.

Страната се надява на нещо. Сигурно на чудо.

А аз тук си играя на индианци.

А ако Хааке не е напуснал Париж?

При затворени граници, може изобщо да не е идвал.

Вече четири дни... но да не говорим за това.

Какво ще правиш с Джоан?

Пак ли си я видял?

Всеки ден идва в хотела и всяка вечер в Шехеразада.

Опитва се да оправи нещата. Отчаяна е.

Да говорим за нещо друго.

Спираме тока. По радиото съобщиха за възможни въздушни нападения.

По радиото говорят само за предпазливост.

И че няма да има война, че се водят преговори.

Искам да говоря с полковника. - Сега ще го извикам.

Не мога да говоря с нея тук. Кажи й да излезе навън.

Но днес тук няма никой. - Добре...

Моля ви... - Съобщиха, че ще има въздушна атака.

Трябва веднага да се приберете.

Къде е той? - Не знам.

Ако започне войната, Равик ще бъде затворен в лагер.

Само вие можете да ми помогнете да го намеря.

Моля ви, докато не е станало късно.

Добре, Джоан. Стига да го видя.

Обещавате ли?

Г-н Холн не отговаря.

Трябва да е там. Продължете да звъните.

Къде отиваш? - Да взема колата.

Нали няма да ме изоставиш? - Не, чакай тук.

Това място го затворихме. - Чакай тук.

Кажи ми къде отиваме сега.

Там има хубаво вино, изискано обслужване,

и приятна компания...

Звучи чудесно.

И сигурно не е евтино. А ние имаме ограничения в обмяната на валута.

Хер Хааке, колко пъти да ти казвам, че тук ти си мой гост?

Ти си истински сънародник.

Часът е 05:30. Нали помниш, че в 09:00 трябва да съм на гарата.

Следващия път, когато ще видя Париж,

ще мина под Триумфалната арка вече като завоевател.

Имаме на разположение четири часа. Няма да закъснееш.

Къде сме? - В Булонския лес.

Колко време пътуваме вече? - Десетина минути.

Повече е. - Не много.

Преди да заспя видях часовника. Пътуваме повече от половин час.

Така ли? Видя ми се по-малко. Скоро ще пристигнем.

Къде? - Нали ти казах.

Да се връщаме.

Сега? - Да.

Защо? - Обръщай.

Добре.

Връщаме ли се? - Да.

Тази сутрин английския посланик в Берлин

връчи на германското правителство ултиматум,

в който се казва, че ако до 11:00 Германия официално не съобщи

за готовността си да изтегли войските си от Полша, нашите страни

ще преминат в състояние на война.

Трябва да ви съобщя,

че след като германското правителство не отговори на ултиматума,

нашата страна сега е във война с Германия.

Чу ли? Е, какво стана?

Убих го в Булонския лес и го зарових в парка Сен Жермен.

Къде е колата? - На улица Понселе.

Всичко е наред. - Нещо друго за правене?

Не.

Имам силно главоболие. Трябва да поспя. Ще се видим по-късно.

Да си забравил нещо? - Не, мисля, че не.

Освободих стаята в "Уелския принц".

А мадам Фавиер ми даде старата стая.

Виж, сега не ми се говори. Първо искам да се наспя.

Позна ли те?

Не, така и не разбра кой и защо го уби.

Равик?

Ало? Равик?

Отговори. Полковника ми каза, че си там.

Аз съм в хотел "Милан", където ме заведе първия път.

Аз... аз го напуснах, Равик,

но той ме рани много лошо.

Ела. Ела по-бързо. По-бързо.

Д-р Равик! Д-р Равик! Събудете се.

Моля ви, събудете се. - Какво искате?

Трябва веднага да дойдете при Джоан. - Какво?

Стана нещастен случай.

Не палете лампата. Забранено е.

Щом съм я запалил, значи ми трябва. Долу чака ли ни такси?

Аз съм с моята кола. Прострелях я.

Умолявах я да не ме напуска. Исках само да я изплаша.

А полицията? - Никой не чу изстрела.

Вземи куфара ми. - Добре.

Как стигна до леглото? - Алекс ми помогна.

След като ти се обадих, вече не можех да си движа ръцете и краката.

Как е, Равик?

Тук боли ли те? - Да.

Ще ти дам болкоуспокояващо.

Обади се на 27 41 и извикай Бърза помощ.

Добре.

Ало? 27 41.

Как съм, Равик? - Нищо сериозно.

Изпратете веднага Бърза помощ. В хотел "Милан".

На улица Кардинал, стая №8.

Не искам да ме оперират. - Може и да не се наложи.

Сериозно ли е? - Не, нищо страшно.

Казаха, че линейката е тръгнала.

Обадете се и на 1357. Това е болницата. Аз ще говоря.

1357.

Равик.

Не искам... не искам да ме боли.

Няма да те боли. - Няма... няма да издържа...

Докторе, болницата е. - Добре, идвам.

Един момент.

Готово.

Ало? Ало, Джени?

Да, трябва ни стая. Извикайте и Вебер.

Подгответе и операционната.

Добре. Извиках и Бърза помощ.

Да, след десет минути.

Скъпа, не знам какво стана.

Не знам как се случи.

Станете.

Не исках да стане така. Повярвайте ми, не исках.

Слезте долу и чакайте Бърза помощ. Хайде.

Ще ми помогнеш, нали? - Да.

Ти си до мен.

Винаги съм спокойна, когато си до мен.

Ако искате, мога да извикам Буде. Ще дойде за 15 минути.

Той ще направи операцията, а вие ще му асистирате.

Не. Нямаме време да чакаме.

А и ако стоя отстрани, ще ми е по-трудно.

Равик.

Тук ли си?

Да. - Ти ли ме оперира?

Не, нямаше нужда.

Ще останеш ли с мен? - Да.

Боли ме главата. Като оловна е.

Скоро ще се оправиш.

Преди не болеше толкова много.

Не искам да страдам.

Равик, обещай ми, че няма да страдам.

Видях как баба ми страдаше.

Не искам. Обещай ми. - Обещавам ти.

Какво ми е на ръката? - Скоро ще се оправи.

А крака. - И той.

Точно имах намерение...

да започна друг живот.

Какво щях да правя без теб?

Докторе, как е тя? - Сега ще проверя.

На колко хора съм помогнал, а този път не можах да направя нищо.

Бедната Франция.

Да, бедната Франция.

Страхувам се, че няма да е само Франция.

За мен само Франция има значение. - Разбира се.

Равик. - Тук съм, Джоан.

Какво става с краката ми?

И двата не мога да ги движа.

Щом станеш, ще можеш да ходиш.

Не ме лъжи.

Не ми казвай, че всичко е наред,

защото болката е голяма.

Трябва да ми дадеш нещо силно,

което да премахне болката.

Трябва да го направиш, даже и да не го искам.

Обещай ми. - Джоан...

Имаш право да го направиш.

Ако не беше ти, сега нямаше да съм жива.

Ти ми подари година живот.

Защо не останах с теб?

Аз съм виновен за всичко, Джоан. - Не.

Беше... беше...

Не знам.

Главата ми... светлината...

Очите ми...

Очите ми...

Имам толкова много да ти казвам. - После.

По-късно.

Времето ми изтича. Трябва да ти обясня.

Мисля, че го знам.

Знаеш? - Така мисля.

Знаеш, че аз винаги...

Да, Джоан.

Странно.

Странно е да умреш...

когато обичаш.

Ти си моят живот.

Ръцете ми. Вече никога няма да могат да те прегърнат.

Ти си в прегръдките ми и аз съм в твоите.

Разбирам те.

"Любов" е неподходяща дума.

Тя изразява само малка част от това, което чувствам.

Ти винаги си била с мен.

Независимо дали те обичах, мразех или бях безразличен към теб.

Това не можа да промени нищо.

Винаги си била с мен.

Равик.

Без теб нищо не би имало смисъл.

Ти беше моята светлина,

сладостта и горчивината на живота.

Докторе. Д-р Равик.

Пациентката в 12 стая е мъртва. Обадете се в полицията.

Добре.

Тук ли живеете? - Да.

Застанете на опашката за проверка.

Здравей, Борис. И ти ли?

Във война сме. Проверяват документите на всички.

Аз, стария глупак, бях заспал, иначе щях да те предупредя.

Омръзна ми да бягам.

Следващия.

Нали знаеш къде ще те пратят? - Бил съм там и преди.

Казват, че в Лоншамп ще правят концентрационен лагер.

Може би скоро ще ни пуснат, защото могат да ни използват.

Това е края на чакането, Борис.

Следващия. - Не, не толкова бързо.

Може би не. Но има надежда.

Следващия.

Борис. Джоан е мъртва. Застреля я един мъж.

Сега е в болницата Вебер. Можеш ли да се погрижиш да бъде погребана?

Не ме питай нищо. Просто кажи "да" и да приключваме с това.

Да. - Следващия.

И още нещо. Вземи от моите неща това, което ти трябва. Вземи и стаята.

Винаги си харесвал душа ми. - Добре.

След войната ще се видим в ресторант Фуке.

От коя страна?

Откъм авеню Георг V. - Добре.

Ела, идиот.

Поне да се сбогуваме като хората.

Господ да те благослови.

Превод: R I S T A K I