Original subtitles

ПРЕДИМСТВАТА ДА БЪДЕШ АУТСАЙДЕР

Не знам кой е превел заглавието толкова абсурдно...

Превод и субтитри: gopper

Скъпи приятелю,

пиша ти, защото тя каза, че слушаш и разбираш и не си се опитал да спиш

с онова момиче на онзи купон, въпреки че си имал възможността.

Моля те, не се опитвай да разбереш кой съм – не бих искал да знаеш.

Просто искам да знам, че съществуват хора като теб.

И че ако се запознаеш с мен, няма да ме помислиш за някое странно хлапе,

което е лежало в болница.

И че няма да се притесняваш от мен.

Надявам се да не е проблем, че ти пиша...

Не съм говорил с никого извън семейството ми цяло лято.

А утре е първият ми учебен ден в гимназията

и това трябва да се промени. За целта имам план.

Щом вляза в училището за пръв път,

ще си представя какъв ще е последният ми ден, като завърша.

За съжаление, преброих...

Хайде, зайци, скок-подскок!

...и ми остават 1385 дена от днес.

Цяло лято съм тренирал, като скала съм!

Вие двамата що не вземете да се забиете?

Само 1385 дена...

През това време се надявам,

че сестра ми Кендис и гаджето й Дерек ще ми дадат да обядвам с тях.

Само за 12-токласници.

Защо взимаш пластмасови прибори? – Не ми се разкарва да връщам другите.

Дерек, какъв си ми еколог... Я стига.

След като сестра ми отказа,

реших, че може би старата ми приятелка Сюзън би се съгласила.

В началното училище Сюзън беше забавна компания,

но сега дори не ме поздравява.

И остава Брад Хейс.

Преди брат ми да започне да играе футбол в Пенсилванския университет,

играеха с Брад заедно. Та си мислех, че ще ме поздравява.

Но Брад е 12-ти клас, а аз... аз съм си аз – кого заблуждавам?

Хубавото е, че поне един от 12- токласниците се майтапеше с учителя,

вместо със зайците.

Дори си нарисува легендарното катинарче на г-н Калахан.

Шилото не ви е играчка.

Помня, когато бях във Виетнам през 68-ма...

„Калахан!“ – извика сержантът. – „Остави т'ва шило и убий някой враг“.

И знаете ли? Шилото уби най-добрия ми приятел в един сайгонски бардак.

Чух, че ще ти преподавам...

Гордееш ли се, че си 12-ти клас, а още не си минал трудово от 8-ми...

...Патиланчо? – Казвам се Патрик.

Или ме наричайте Патрик, или никак. – Добре, Никак.

Стана ми мъчно за Патрик.

Не имитираше учителя, за да му се подиграва.

Просто искаше да разведри нас, зайците.

Никак, започни ти.

Добре. Първа глава.

„Как да оцелеем при фашисткия учител по трудово, който унижава другите,

за да се чувства велик“. Това е полезно, четете и вие.

Последният ми предмет за деня е английска литература.

Вълнувам се най-сетне да уча с най-умните деца в училище.

Готина папчица, педал...

Ако щеш вярвай, но е пълна отличничка от детската насам.

Шшшт...

Аз съм г-н Андерсън, ще ви преподавам литература тази година.

Този срок ще изучаваме „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Лий.

Гениална книга. А сега – кой иска да се освободи от първия тест?

Каква изненада. Добре, ще се освободите,

ако ми кажете името на автора, изобретил книгите с меки корици.

Някой знае ли? Британец е.

Също така е измислил и романите с продължения.

Всъщност в края на третата глава на първия му роман

става въпрос за човек, който виси на ноктите си от една скала.

Оттам произлиза жанрът с напрежение.

Някой сеща ли се? Да?

Шекспир. – Добър опит, но не.

Шекспир не е писал романи. Някой друг?

Авторът...

Чарлз Дикенс

...е Чарлз Дикенс.

Но ако можехме да отидем на пиеса на Шекспир, би ни струвало 4 пенита.

Пускаш 4-те пенита в касата и влизаш. И оттам произлиза кой термин?

Касов апарат.

Ще ви пиша веднага шестица на нещо – без на класното, – ако познаете.

Касов успех.

Трябва да се научиш да взимаш участие.

Защо не вдигна ръка?

За да не те наричат „Изрод“ или „Любимец на учителя“ ли?

На мен ми викаха „Малоумника“. Представяш ли си?

Чух, че си имал проблеми миналата година.

Но казват, че ако се сприятелиш с някого през първия си ден,

значи се справяш добре. – Благодаря Ви,

но ако този „някого“ е учителят ми по литература, би било потискащо.

Да, разбирам.

Не се тревожете, г-н Андерсън, всичко е наред. Благодаря.

Ако зависеше от мен, на драго сърце нямаше да карам трудово...

Как е, зайо-байо?

Остават ми 1384 дни, докато завърша,

и нека се знае – в гимназията е по-зле и от началното училище.

Ако родителите ми ме питат, навярно няма да си призная,

защото не искам да се тревожат, че пак ще се влоши състоянието ми.

Ако леля ми Хелън беше жива, щях да поговоря с нея.

Тя би разбрала, че съм едновременно щастлив и тъжен, без да знам как.

Надявам се час по-скоро да си намеря приятел.

Искрено твой, Чарли.

Хайде, Чарли.

Пилешкият паприкаш е невероятен.

Благодаря ти, Дерек, любимото на Чарли е.

Малко е притеснен заради първия си учебен ден, приготвих го за него.

Неудобно ти е, че се вълнуваш, а? – И още как, сър.

Нали ти казах, покажи усмивка и бъди себе си.

Така се печелят приятели в живота. – „...се печелят приятели в живота“...

Играеш си с огъня. – Трудно е да си заек,

но тогава човек опознава себе си.

Благодаря, Дерек...

Можеше да си по-мил с Дерек. – Съжалявам, но е женчо, не го търпя.

Надявам се да ти харесва касетката. – Харесва ми.

Сам нарисувах обложката. – Брей!

Искаш ли я, Чарли? – Сигурна ли си?

Всяка седмица ми дава по една.

Бебчо, тази може и да е малко тъжна, но ми напомня за очите ти.

Да не би вече да си предал курсовата за „Да убиеш присмехулник“?

Само така, дяволи!

Давай, дружина! – Здравей, Никак.

Да го духате, девственици. Ду-хай-те!

Здрасти, Патрик. – Здрасти.

С теб ходим заедно на трудово, нали? Как върви часовникът?

Баща ми го прави. – Моят пък прилича на лодка.

Искаш ли да седнеш тук, или чакаш някой приятел?

Не, не, ще седна.

Благодаря ти, че не ме наричаш „Никак“.

Непоносимо е. А тия тъпаци си мислят, че е оригинално.

Обичаш ли футбол? – Обожавам го.

Значи сигурно познаваш брат ми. – Здрасти, Сам.

Един въпрос: има ли по-отвратителни тоалетни?

Да, мъжките.

Най-накрая се свързах с Боб. – Ще има ли купон?

Все още се опитва да забие сервитьорката от „Олив Гардън“.

Никога няма да му пусне.

Аре, бе!

Патрик! – Да?

Кой е това? – Това е...

Чарли Калмакис. – Калмакис? Верно ли?

Сестра ти е гадже с Опашатия Дерек, нали?

Така ли му викат? – Няма ли да оставиш Дерек на мира?

Ти си гъзът на класа, Патрик. – Старая се, Сам.

Приятно ми е да се запознаем, Чарли, аз съм Сам.

Какъв е планът, Сам, ще ходим ли у Мери-Елизабет?

Не, хванали са я да разрежда брендито на техните със студен чай.

Да отидем в „Кингс“. – Там сме след мача. Ако искаш, ела.

Имаш ли си любима група? – Май „The Smiths“ са ми любими.

Сериозно ли? Обожавам ги! Най-яката група за късане.

Коя ти е любимата им песен? – „Asleep“.

От албума им „Louder Than Bombs“. Има я на касетката на Опашатия Дерек.

Това е толкова двузначно... – Мога да ви направя копие?

А харесваш ли „Eide's“? – Разбира се, супер са.

Това не е група, Чарли. – Музикален магазин в центъра.

Всичко звучи много по-добре на плочи.

Преди Сам да ме зариби по хубавата музика, бях популярен.

Внимавай, ще ти съсипе живота! – Няма проблем.

Ооо, Никак! – Как е, Никак?

Стига вече, тая шега се изтърка, за Бога!

Изчерпа се! – Какво ще правиш, като завършиш?

Леля ми Хелън казваше да стана писател, но...

...не знам за какво бих писал. – Пиши за нас.

Ами да! Ще се казва „Мръсницата и Сокола“!

И ще разкриваме престъпления! – Вие двамата...

...изглеждате доста щастливи заедно. От колко време сте гаджета?

Стига! Не ми е гадже, доведен брат ми е.

Майка ми заряза безотговорния ми баща и се омъжи за неговия,

като се преместихме тук. – Но тя не страда, споко.

В никакъв случай. Ето, например не страдам от булимия – наслаждавам й се.

Не знам какво ще рече това. – Че е булна на тема булимия.

Обожавам булимията!

Мерси, че черпи, Чарли. – За нищо, аз мерси, че ме докарахте.

Ще се видим ли в училище? – Намали малко, ще оглушея!

Нека, това е Рок енд рол!

Чао, Чарли! – Чао, Чарли!

Чао.

Престани, Дерек, какво правиш?

Все каквото майка ти каже – не следвай в „Колумбия“ с Кендис,

не прави това, не прави онова, вечно ли ще си мамино синче, Дерек?

Не съм мамино синче! – Си, всеки път като дойда у вас...

Млъквай, Кендис! – ...седиш и мълчиш като някоя путка.

Чарли, излез, всичко е под контрол. Само не буди мама и татко!

Ехо, я вижте кой дойде!

Добре дошла, лельо Хелън!

Колко сте сладки и елегантни.

Кендис...

...какви ги вършиш?

Предизвиках го, нали видя.

Не ме е удрял никога досега и ти обещавам, че няма да се повтори.

Както нямаше да се повтори и с гаджетата на леля Хелън ли?

Чарли, това е Опашатия Дерек.

Мога да се оправя с него.

Вярваш ли ми?

Моля те, не казвай на мама и татко.

Бал на бивши випускници

Боже Господи, хубава музика! – Леле, права си!

Холската рутина. – Холската рутина!

Извинете. – Извинете, може ли...

Марш от пътя ни!

Замръзвам!

С плътната блузка си, нали уж беше важно да е топла, не красива?

Я трай, господин Костюмчо. – Сигурни ли сте, че може да дойда?

Да, но помни, Боб не е параноик. – Просто е чувствителен.

Сам!

Сервитьорката от „Олив Гардън“ само се правела на заинтересована!

Ти ще се омъжиш ли за мен? – Само с благословията на Патрик.

Патрик? – Ти си безнадежден тревоман,

който учи в гимназия по готварство. Няма да стане, но добър опит.

Чарли... – Шах и мат!

Е, Чарли, това наричаме купон.

Ето какво е да се забавляваш.

Готов ли си да се запознаеш с някоя отчаяна мацка?

Ела, седни. Дами!

Това е Чарли.

Здрасти. – Чарли, това са дамите.

Аз съм Мери-Елизабет. – Аз съм Алис.

Приятно ми е да се запознаем. – Това е първият купон на Чарли,

затова очаквам от вас хубави, смислени и прочувствени свирки.

Голям си тъпак, Патрик. – А ти къде беше?

Балът беше малко скучен. – Егоистка! Търсихме те навсякъде.

Да беше ни казала. – Само да не се разплачеш?

Как е възможно да си станала по-злобна, откакто си будистка?

Такъв ми бил късметът. – Не, нещо си оплескала.

Или точно обратното. – Да, сигурно...

Ей, вижте кой дойде.

Това Брад Хейс ли е? – Да, понякога наминава.

Да, но нали е от готините? – А ние какви сме?

Чарли, май добре ще ти дойде едно брауни.

Благодаря.

Толкова бях гладен след бала, мислех да ходя до „Кингс“...

Но не остана време. Мерси.

Някога докосвали ли сте този килим? Божествен е.

Чарли, какво мислиш за гимназията? – За гимназията? Тъпотия.

Лавката се нарича „Столовата“,

хората са с кожени якета, като навън е 30 градуса,

и защо изобщо дават кожени якета на тия от оркестъра?

Да свириш не е спорт, всеки го знае.

Вижте го к'ъв е шемет!

Мери-Елизабет, мисля, че ще съжаляваш за тази прическа,

като се видиш някой ден на снимка.

Съжалявам, в мислите ми звучеше като комплимент.

За Бога! – Има право.

Я млъквай! Шегува се, виж го само.

Боб, да не си го надрусал? – Стига бе, Сам, виж, че му харесва.

Как се чувстваш, Чарли?

Много ми се допи милкшейк.

Сам...

Имаш прекрасни кафяви очи.

Толкова са красиви, че с право можеш да важничиш с тях.

Добре, Чарли... Чакай да направя милкшейка.

Милкшейк – страхотна дума.

Като постоянно да си повтаряш името пред огледалото, накрая звучи странно.

Предполагам, не си бил друсан преди. – Не, не...

Най-добрият ми приятел Майкъл имаше пияница за баща,

затова ненавиждаше такива неща. И купоните също.

А къде е Майкъл сега? – Застреля се миналия май.

Ще ми се поне да беше оставил предсмъртна бележка.

Къде е тоалетната?

Горе. – Благодаря, Сам, много си мила.

Чарли.

Странно...

Чарли...

Кой беше този? – Спокойно, един приятел.

Стой тук. – Нищо не съм видял.

Знам, че видя, но няма проблем.

Слушай, Брад не иска никой да знае.

Ама... ти да не си друсан? – „Като талпа“.

Така се изрази Боб.

И каза, че не трябвало да ям 3 наведнъж, защото ще се отрежа.

А после всички се смяха, но не виждам кое беше смешното.

Ясно. Чарли, виж...

Обещай ми, че няма да казваш на никого за мен и Брад.

Става ли? Това ще е нашата малка тайна.

Малката ни тайна. Става.

Добре. Благодаря ти. После ще поговорим.

Очаквам с нетърпение!

Може ли една черешка? Мерси. – Да.

Най-добрият милкшейк, нали, Алис? По-добър е и от първия.

Трябва да ти кажа нещо.

Чарли ми каза преди малко, че най-добрият му приятел се е самоубил.

Не мисля, че има други приятели.

Ей, я слушайте.

Всички да вдигнат чаши за Чарли.

Какво съм направил? – Нищо.

Просто наздравица за новия ни приятел.

Наблюдаваш отстрани и разбираш.

Ти си аутсайдер.

Какво има? – Не мислех, че някой ме забелязва.

Просто мислехме, че не са останали пичове, които да не познаваме.

Затова хайде всички –

за Чарли. – За Чарли.

Добре дошъл в обществото на различните.

Леле, коя е тази песен?! – Нали? И аз не знам.

Чувал ли си я? – Не.

Патрик, да минем през тунела! – Сам, кучешки студ е.

Перфектната песен за целта! – Без разрешение от кораба „Патрик“.

Патрик. Говори Сам. Моля те, мини през тунела.

Добре де, предавам се!

Какво прави? – Спокойно, не й е за пръв път.

Усили! – Слушам, Ваше Височество.

Какво?

Чувствам се безсмъртен.

Скъпи приятелю,

съжалявам, че не съм ти писал скоро, но се старая да не съм загубеняк.

Например слушам колекцията на Сам от рок-балади и си мисля за любовта.

Сам казва, че са кичозни, но брилянтни. Напълно съм съгласен.

Освен това пиша есета и чета допълнително книги извънкласно.

Оказа се, че г-н Андерсън е писател.

Дори има публикувана пиеса в Ню Йорк, което според мен е впечатляващо.

С жена му може да се върнат да живеят там след края на годината.

Знам, че е егоистично, но се надявам да не се.

Най-обичам обедите, защото съм със Сам и Патрик.

Работим над фен-списанието на Мери-Елизабет за музика

и мюзикъла „Роки хорър пикчър шоу“. Казва се „Пънк-роки“.

Мери-Елизабет е интересна, защото е будистка и пънкарка,

но някак си винаги се държи като баща ми след дълъг ден.

Най-добрата й приятелка Алис обича вампири и иска да следва режисура.

Освен това краде дънки от мола. Не знам защо – семейството й е богато.

Гледам да не съдя никого, защото са били опора на Патрик миналата година.

Патрик никога не е сериозен, та не разбрах веднага какво е станало.

В 11-ти клас Патрик се срещал тайно с Брад през уикендите.

Сигурно не е било лесно, тъй като Брад се напивал при всяко забиване,

а в понеделник твърдял, че бил пиян и не помнел нищо.

Това продължило 7 месеца.

Когато го направили за пръв път, Брад казал на Патрик, че го обича.

И след това се разплакал. Каквото и да правел Патрик,

Брад все повтарял, че баща му ще го убие. И че ще гори в ада.

В крайна сметка Патрик помогнал на Брад да спре с пиенето.

Попитах Патрик дали му е мъчно, че дори сега трябва да пази тайна.

Каза, че не, защото сега поне Брад не криел любовта си зад алкохола.

Мисля, че го разбирам, защото много харесвам Сам.

Питах сестра ми за нея, а тя каза, че когато Сам била 8-ми клас,

момчетата от горните класове я напивали по купони.

И че имала лоша репутация. Но не ме интересува.

Не би ми било приятно тя да ме съди въз основа на това, което бях преди.

Затова й записвам касети, за да знае как се чувствам.

Деба!

Кажете „К“. – К!

Кажете „И“. – И!

Какво се получава? – Роки!

Не ви чувам! – Роки!

Още веднъж! – Роки!!

Прекрасна снимка, Крег, как я направи?

Знам, благодаря.

Цветна лента, но с черно-бяло принтиране.

Професорът ми писа 6, но не заради самата техника.

Повечето от тях са кретени. Ще видиш, като отидеш в колеж.

Колко изкара на SAT между другото? – 1150 точки.

Май ще вляза. Ти как мислиш? – Надявам се.

1490 точки, Харвард, завиждайте.

Е... всичко наред ли е? – Да, да.

Излязоха ми резултатите от SAT-а. Лошо...

Нали можеш пак да го държиш? – Да, но ако ще ходя в Пенсилванския,

трябва да съм доста по-добра. Де да бях учила в осми клас.

Сега ми е малко каша.

Ще ти помогна за следващия. – Наистина ли?

Да, разбира се. – Благодаря, Чарли.

Какво е това? – Касетка с компилация, нищо особено.

Наш'те имат добра уредба, та...

Като от нощта в тунела са. Не можах да намеря онази песен,

но продължавам да я търся. – Няма нищо.

Тези тук са супер.

Ник Дрейк, „The Shags“...

Имаш страхотен вкус, Чарли. – Така ли?

Да, много по-добър от моя в осми клас.

Слушах песни от „Минус топ 40“. – Я стига!

Да, наистина.

После чух една стара песен, „Капки перлена роса“.

И си представих как някой ден на купон в колежа ще срещна човек,

който ще подреди живота ми.

Разбираш ли?

Да.

Дано им се получи. – Не знам...

Крег е нива над бившото й гадже.

Верно ли! В сравнение с глупака от автомивката...

Ще ми се да не се прави на глупачка заради тези.

Все й повтарям, че сама се прави незначителна.

Не мога да опазя всички.

Адски потискаща компилация, братле. Дай да пуснем нещо по-живо, а?

Сам ми каза, че искаш да бъдеш писател.

Да. – Ти не пишеше ли стихове, Крег?

Стиховете пишат мен, ако ме разбирате.

Да започваме купона.

Брей, бърз си.

Искаш ли друга? – Да.

Добре.

Г-н Андерсън?

Може ли да Ви попитам нещо? – Да.

Защо добрите хора си избират неподходящи партньори?

Имаш ли някого предвид?

Приемаме любовта, която си мислим, че заслужаваме.

Можем ли да им покажем, че заслужават повече?

Можем да опитаме.

Здрасти. – А, Сам, не те видях да влизаш.

Как е? Ако искаш, може да започнем с вероятности и статистика?

Да, може. – 391-ва страница в учебника.

Тате?

Може ли 30 долара? – 20 долара ли? За какво са ти 10?

Сам организира „таен Дядо Коледа“, това е любимото й. Моля те!

Приятно изкарване.

Благодаря!

Чарли.

Това беше любимата ми книга като дете.

Екземплярът е мой, но искам да ти я подаря.

Благодаря. – Весела Коледна ваканция.

И на Вас, г-н Андерсън.

Ужасни петна.

Доста... добре, Чарли.

Шегуваш се, нали?

Ако ме скъсате, следващия срок пак ще съм тук.

4 минус, дами и господа! Под средното ниво съм.

Под средното ниво. – Под средното ниво!

Хора, 1210 точки. – Какво?!

Край на заявленията! Край на SAT-овете!

Благодаря ти, Чарли! – Добре, имам...

...няколко чифта сини дънки.

Трудно ми е да отгатна, но ще предположа, че е Алис!

Я чакайте, касова бележка! Платила ги е!

Невъзможно! – Трогната съм!

Къде е Крег? – Прибра се в Кънектикът.

Ще се върне за Нова година.

Жалко, че няма да сте заедно тази вечер.

Е, с 3 седмици по-големи ми братко, кой е твоят таен Дядо Коледа?

Ще ти кажа, Сам. Ама ми е трудно да отгатна.

Получих хармоника, магнитчета за стихове,

книга за Харви Милк и касета с песента „Asleep“ – при това 2 пъти.

Просто нямам представа. Тези подаръци са толкова педерастски,

че нищо чудно сам да съм си ги подарил.

Въпреки че вероятността е голяма, отговорът ми ще е...

Барабани за напрежение, моля.

Чарли, очевидно. – Красота!

Е, Чарли, твой ред е.

Ами... добре.

Получих чорапи, панталон, риза и колан.

Наредено ми беше да ги нося тази вечер,

та предполагам, че тайният ми Дядо Коледа е Мери-Елизабет.

И защо смяташ, че е тя? – Защото постоянно командори.

К'ъв ти е проблемът, бе? – Съжалявам.

Ще се изненадаш, че тайният ти Дядо Коледа съм всъщност аз.

И защо дрехи?

Всички знаменити писатели са носели уникални костюми.

А последният ти подарък е при закачалката за кърпи в банята,

порови се и се върни като звезда.

Перфектно.

Ще ги раздадеш ли, докато ме няма? – Само подаръци от томболата!

Такива са правилата. – Мери-Елизабет, защо ядеш Коледата!

Раздай ги, Сам. – Добре. Мери-Елизабет.

За теб. Алис...

Мерси.

Боб...

А този е за мен.

„Алис, сигурен съм, че ще те приемат в Нюйоркския университет“.

„40 долара, за да напечаташ „Пънк-роки“ цветно следващия път“.

Познава ме, наистина ме познава.

Хайде, Чарли, покажи се.

Аре бе, момче. – Чарли, Чарли, Чарли...

Не се срамувай. – Ела да те видим.

Покажи се...

Да!

Истински мъж на показ!

Къде отиваме? – Изненада.

Твоята стая ли е това? – Мхм.

Яка е. – Мерси.

Взела си ми подарък?

И питаш, след помощта за заявлението? Разбира се!

Отвори го, де!

Не знам какво да кажа. – Не казвай нищо.

Пиши за нас някой път.

Ще.

Съжалявам, че няма да сме тук за рождения ти ден.

Няма проблеми. Аз съжалявам, че трябва да ходиш при баща си.

В прекрасно настроение съм, дори той не би могъл да ми го развали.

Чувствам, че всичко ми се подрежда. – Така е.

Ами при теб!

Като се запознахме, беше плахо зайче.

А я се виж в този костюм – като секси ученик от Англия си.

Видях, че Мери-Елизабет те заглежда. – Не...

Какъв си невинен – най-лошият тип момчета.

Появявате се неочаквано, а родителите ви обожават.

Опасни сте. – Досега не е имало ефект.

Никога ли не си имал гадже? Дори валентинка във 2-ри клас?

Не. – Не си ли целувал някога момиче?

Не... А ти?

Дали съм целувала някога момиче? – Не, просто първата ти целувка.

Бях на 11. А той се казваше Робърт.

Често ни идваше на гости. – Той ли беше първото ти гадже?

Той беше... шеф на баща ми.

Знаеш ли, Чарли, спала съм с момчета, които се държаха с мен като с боклук

и постоянно се напиваха.

А сега имам чувството, че пред мен има истинска възможност.

Дори мога да вляза в колеж. – Вярно е, ще се справиш.

Наистина ли смяташ така?

И леля ми е преживяла същото като теб.

И успя да се пребори с миналото си.

Сигурно е била страхотна. – Най-любимият ми човек на света.

Поне досега.

Чарли...

Знам, че знаеш, че харесвам Крег.

Но искам за момент да забравим за него, ясно?

Добре.

Просто искам да се уверя, че първата ти целувка ще е от човек,

който те обича, става ли?

Добре.

Обичам те, Чарли.

И аз те обичам.

Искам всеки ден да играем на таен Дядо Коледа!

Приятно прекарване с майка ти. – Мерси. Виж, Чарли...

Рожденият ти ден е на Бъдни вечер и надали получаваш много подаръци,

затова ето ти часовника ми. От сърце.

Благодаря, Патрик.

Лека нощ.

Приятно прекарване.

Обичам ви!

Ехо, я вижте кой си дойде!

Ела насам, сестричке! – Здрасти, Крис.

Здравей, скъпи.

Мамо! Толкова си стройна. – Благодаря ти, ти също.

Чарли...

Хайде, вечерята е готова. – Честит рожден ден.

Пожелай си нещо, скъпи.

Виждаш ли, Чарли?

Фенерите показват на Дядо Коледа къде да кацне.

Ти се оглеждай кога ще дойде, а аз ще се върна съвсем скоро.

Отивам да ти взема подарък за рождения ден.

Здрасти. – Здравей.

Липсват ми манджите на мама.

И представа си нямаш колко ти е добре на теб тук.

Направо намразвам пицата.

Как върви училището? – Не съм гений като теб и Кендис,

но се справям. – Справяш? Участваш в турнири!

Как се чувстваш, Чарли?

Добре. – Знаеш какво имам предвид.

Стана ли ти гадно тази вечер? – Не.

Вече не си го представям, а дори да го – мога да спра.

Мама каза, че си си намерил приятели.

Ако ти стане гадно, поговори с тях. – Да.

Особено със Сам, върхът е.

Ще я поканя на среща на Нова година, моментът е подходящ.

Тялото Христово. – Амин.

Тялото Христово. – Амин.

Тялото Христово. – Амин.

Тялото Христово. – Амин.

Колко време, докато подейства?

Ринем сняг, а?

Трябва да изчистя алеята.

А после ще те поздравя, задето си щастлива. Защото го заслужаваш.

И преди час го каза. – Тази вечер?

Просто... онова дърво беше дракон, а после пак дърво – просто ме излъга.

Не се вълнувай, Чарли, спокойно.

Погледни нагоре.

Виж колко е спокойно.

Сам, мислиш ли, че ако хората знаеха колко си луда, не биха те заговорили?

Постоянно.

Искаш ли да си с тези очила? Ще те пазят.

10, 9, 8, 7, 6, 5...

Това ще е нашата малка тайна.

Приятелите ти ли те накараха?

Няма такова нещо, г-н полицай, не бих употребил наркотици. Никога.

Как тогава си бил на земята в безсъзнание в 6 сутринта?

Ами аз... бях много изморен.

И нещо започна да ме втриса, затова излязох навън да се поразходя

и да подишам въздух, но нещо ми се привидя и припаднах.

Пак ли ти се привиждат неща, Чарли? – Не баш.

Страшен костюм...

Подарък за Коледа е.

Как прекарахте ваканцията?

По-добре от теб, като знам какво ти предстои, Синатра.

Готин костюм, чекиджия...

30 пъти му звънях. – Какво ще правим?

Излизаме след 10 минути. Ало?

Казаха, че халюциногенните... – Казват го, за да те стреснат.

Сигурен ли си? – Нищо ти няма, пич.

Момчета, извънредно положение. Крег пак ни върза тенекия,

ще ни трябва нов Роки. Брад? – Не, няма да стане, не и пред хора.

Чарли, събличай се.

Може да ме включите като заместник? – Засега няма места,

но ще им трябват хора, като ние отидем в колеж.

Мога да им подшушна за теб. – Би било чудесно, благодаря.

Чарли...

Чувал ли си за бала „Сейди Хокинс“? – На който момичетата канят момчета?

Тъп и сексистски е, очевидно. Малко тип „Благодаря за великодушието“.

По принцип бих го отсвирила, защото баловете са голяма тъпня,

но нали съм последна година и...

Би ли ме придружил? – Искаш да отидеш с мен?

Писнало ми е от мъжкари.

А и изглеждаше доста сладък на сцената с костюма.

Какво ще кажеш?

Ти сигурно си Мери-Елизабет. – Да.

Приятно ми е да се запознаем. – И на мен, г-жо Калмакис.

Чарли ми каза, че си будистка.

Заповядай. – Добре.

Малко се приближете. Така е добре.

Будистке, усмихни се повече. А така, супер.

Здрасти.

Забавляваме ли се?

Не бих казала. Ами ти?

Не знам, това е първата ми среща, нямам с какво да я сравня.

Справяш се чудесно.

Жалко, че Крег не можа да дойде.

Да, не му се ходело на тъпи училищни балове.

Не го виня, честно казано.

Не знам, ако ти харесва, присъедини се.

Мерси, Чарли.

Желая ти хубава първа среща, заслужаваш да е такава.

Дано не те карам да ревнуваш много.

Сега да го оставим да подиша.

Хубава къща. – Благодаря.

Не са ли прекрасни старите песни? – Да.

Радвам се, че ти харесват, направих ти компилация.

Ще ти разкрия велики неща като Били Холидей и чуждестранни филми.

Това Мерло е доста луксозно. – Да.

Баща ми колекционира вина, но не ги пие. Странно, а?

Може да се каже...

Къде са ваш'те? – На бал или... нещо расистско.

Няма да ги има цяла нощ.

Хубав огън.

Да... Като свърша с лобизма, ще заживея в такава къща в Кейп Код.

Как ти звучи? – Добра идея.

Сърцето ти препуска доста бързо. – Така ли?

Ето, усети го.

Чарли. – Да?

Харесваш ли ме? – Да.

Знаеш какво имам предвид. – Така си мисля.

Не се притеснявай.

Чарли...

Не знаех как ще протече тази нощ, но...

...това сега е доста добре, а? – Да.

Не е за вярване.

Измежду всички момчета точно ти. Не мога да повярвам, че си ми гадже.

Мамка му, наш'те!

Бързо, вдигни ми ципа! – Спокойно, мога.

Аре бе, обикновен цип е. – Заяжда.

Мерси, че ме докара. – До понеделник.

Скъпи приятелю,

съжалявам, че не съм ти писал скоро, но нещата здраво се заплетоха.

Тъкмо се целувахме, аз по сутиен, и наш'те цъфват на вратата!

Май трябваше да съм искрен с Мери-Елизабет

и да й кажа, че не искам да сме заедно след бала,

но не исках да я нараня.

Мери-Елизабет е много мила, ако не броим, че мрази всички.

И понеже съм чувал, че щастието идва, като си хванеш гадже,

реших да се старая повече да я заобичам така, както обичам Сам.

Представяш ли си, почти 2 седмици сме! – Да, нали!

Затова започнахме да излизаме на двойни срещи.

За пръв път на чуждестранен филм. – Искаш ли масло на пуканките?

Веганистите не ядат масло.

Опитвах се да не обръщам внимание на това, че обича да се държим за ръце,

дори когато ръцете ни са потни.

И да си призная нещо много тъжно, но ми омръзна да й пипам циците.

Мислех, че ако чат-пат ми дава аз да избирам музиката,

на която се натискаме, може и да се получи между нас.

Или ако не обиждаше книгите, които ми дава г-н Андерсън...

„Уолдън“ – тази съм я чела в 7-ми клас.

Аз бих я кръстила „Ебати скуката“.

Или ако спреше да ми звъни веднага след училище,

когато нямах какво да й кажа, освен да опиша пътя с автобуса.

И някак си тя все намира за какво да говори.

...а тази мърла стои до теб и постоянно върви подир теб...

В момента е на телефона?! Чарли, скъсай с нея.

Имам ли право? – За Бога, трябва ми телефонът.

...видях книгата, не е интересна...

Знам, че трябваше да съм честен, но толкова почнах да се ядосвам,

че чак се плашех от себе си.

Ще ми се да имаше друг начин да скъсаме.

Мери-Елизабет, може ли да поговорим? – Чарли, не ме прекъсвай, мразя така!

Като се замисля, май избрах най-ужасния начин да бъда искрен.

Истината или се осмеляваш? – Ти как мислиш?

Осмели се да целунеш Алис.

Сега ще си сърбаш попарата, сватовнико.

Боже Господи...

Мери-Елизабет, Саманта ми каза, че си приета в Харвард. Честито!

Благодаря! Този тук все още не ми е подарил цветя.

Но ти прощавам.

Ей, не се притеснявай за Пенсилванския, сигурно си резерва.

Да...

Изпускате адски страстна целувка между гей и готичка.

Идете в спалнята направо. – Ти си чудовище!

Мой ред. Да видим...

Да помислим... Чарли? – Истината.

Как върви първата ти връзка? – Толкова ужасно,

че не спирам да мечтая някой от двама ни да умре от рак,

за да не се налага да късам с нея.

Чарли, ехо? Истината или се осмеляваш?

Осмелявам се. – Добре.

Осмели се да целунеш по устните най-красивото момиче в стаята.

Забележете, че великодушно казах „момиче“, а не „човек“,

защото да си го кажем – не можете да се мерите с мен, кучки.

Вярно си е.

Ебати преебаното.

Мери-Елизабет? Толкова съжалявам.

Беше грешка, извинявай.

Сам. Сам! Не съм целял нищо с това, извинявай.

Какво ти става, бе?

Трябва да отида и да се извиня. – Не, Чарли, повярвай ми,

не ти трябва да се връщаш. – Ама аз наистина съжалявам.

Не исках да обидя никого. – Знам, знам.

Но виж...

Не ми се ще да научаваш от мен, но и преди са имали проблеми.

Заради разни момчета и други неща, които нямат общо с теб.

Най-добре е да стоиш настрана известно време.

Добре тогава.

Колко време?

Скъпи приятелю, не съм виждал приятелите си от 2 седмици.

Пак започнах да се влошавам.

Чарли, приготвяй се, ще закъснеем за Великденската служба.

Идвам след минутка.

Отче наш, който си на небесата,

да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство,

да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.

Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници.

И не въведи нас в изкушение...

Мери-Елизабет, всяка нощ слушам диска на Били Холидей.

Твърде късно е, Чарли.

Знам, но ми е много гузно за това, което сторих...

Чувствам се толкова объркан, изобщо не съм на себе си.

Тия ги разправяй на някого, на когото му пука.

Знам, извинявай, но нали всички сме толкова добри приятели и...

Добри приятели? Тези, които познавам от детската градина,

а ти – от 6 месеца? Тях ли имаш предвид?

Да, просто не искам да съсипвам връзката ни...

Вече е съсипана, не разбираш ли? Стига си ни звънял, спри да се излагаш.

Добре, но аз...

Нещо ми става. – Не му мисли.

Чувал ли си се с Патрик? – Не, каза да стоя настрана.

О... значи не си разбрал. – Защо, какво е станало?

Бащата на Брад ги е хванал.

Някакви типове го нападнали пред тях.

Някакви от Норт Хилс.

Видя ли му лицето? – Да не са го измъчвали?

Аз друго разбрах.

Ей, всичко наред ли е? – Не сега, Чарли, извинявай.

Здрасти, Никак.

Опа, извинявай, Никак.

Няма ли да направиш нещо? – За какво говориш?

За това, че маймуната ти ме спъна. Няма ли поне да кажеш нещо?

Че защо? – Много добре знаеш защо.

Жалка работа, пич, какво си се втренчил...

Искаш ли приятелчетата ти да знаят откъде наистина са ти синините?

Нападнаха ме на паркинга. – Къде, в Шенли парк ли?

Вие знаете ли за Шенли парк? Знаят ли приятелчетата ти...

Не знам какво идиотия целиш, но най-добре се разкарай, и то веднага.

...Никак.

Хубаво. Поздрави баща си от мен.

Все тая, педал.

Как ме нарече? – Нарекох те пе...

Кажи го пак бе, кажи го пак!

Това е Патрик! – Оставете го на мира!

Спрете, оставете го на мира!

Пипнете ли го пак, ще ви убия.

Чарли? – Да?

Благодаря ти, че ги спря.

Моля.

Как си, Чарли? – Не знам...

Опитвам се да си спомня какво точно се случи, но не мога.

Да ти кажа ли?

Да. – Спаси брат ми.

Това се случи.

Значи не те е страх от мен? – Не.

Може ли пак да сме приятели? – Разбира се.

Хайде.

Да смахнатеем заедно.

Сега съм с Питър. Колега е на Крег.

Изразява собственото си мнение и водим интелектуални дебати.

Много беше мил, но връзката ни беше твърде едностранна.

Знам, че ти е трудно.

Радвам се, че си щастлива. – Хубаво.

Крег, Сам ще слезе след малко.

Ще изпуснем филма. – Отивам да й дам малко зор.

Искаш ли да се махнем от тук? – Да, Патрик.

Ще ти кажа нещо, Чарли: чувствам се супер, сещаш ли се?

Утре може да те заведа до онова караоке в центъра.

И онзи затънтен клуб, в който не проверяват за лични карти.

И в Шенли парк, трябва да видиш поне веднъж къде се събират обратните.

Боже, животът ми официално е „пир по време на чума“.

Ебаси! – Така си е.

Жестоко.

Чувал ли си историята за Лили Милър? – Май не.

Наистина? Мислех, че брат ти ти е разказвал – класика е.

Може и да е. – Така...

Една вечер Лили идва тук с тип на име Паркър.

Същата вечер щели да изгубят девствеността си.

И го направила както си му е редът: пикник, открадната бутилка вино,

всичко било съвършено и тъкмо щели да го направят...

И осъзнали, че са забравили презервативите.

И какво, мислиш, станало? – Не знам.

Направили го с пликче от сандвичите.

Отвратително! – Така си е.

Хайде, да поддържаме огъня. Разкажи някоя легенда, Чарли.

Имало едно момиче, познато като Обарващата Стейс.

Имала цици още в 4-ти клас. – Като пъпки от комар, дотук добре.

И давала на някои от момчетата да й ги пипат.

Това ли беше легендата ти? – Да.

Ти поне обара ли я? – Не.

Разбира се. Прибрал си се, слушал си „Asleep“, написал си някой стих...

Добре де, твой ред.

Сещам се за една.

Имало едно момче, гей, та дрънка.

Баща му не знаел.

Един ден слиза в мазето, а уж трябвало да е извън града.

И хваща сина си с момче.

И започва да го бие. Но не с шамари, а истински.

А гаджето казало: „Спри, ще го убиеш!“.

А синът просто извикал: „Бягай!“.

И накрая... гаджето така и направило.

Защо не можем да опазим всички? – Не знам.

Зарежи.

Сега съм свободен.

Всеки момент може да срещна любовта на живота си.

Този път ще е различно, а това е добре.

Просто искам да срещна добро момче...

Да...

Извинявай, съжалявам...

Всичко е наред.

Прекарвам доста време с Патрик. Всяка вечер е въодушевен в началото...

Все повтаря, че е свободен и че ще реши съдбата си.

Но скоро свършват нещата, които го карат да е безчувствен.

А пък Сам получи писмо от Пенсилванския университет.

„...Ви молим да се запишете за летния семестър веднага след завършване...“

Приели са я, Чарли.

От тогава насетне Патрик говореше само за колежа и бъдещето.

Алис я приеха режисура в Нюйоркския.

Патрик отива в университета „Уошингтън“,

защото иска да е близо до музиката в Сиатъл.

Но не би пропуснал преди това да спретне най-якия номер на учителя.

Сам заминава веднага след завършването.

Изглежда много вълнуващо. Ще ми се да се случваше на мен.

Най-вече защото откакто ми причерня в кафенето, се влошавам.

Но този път не мога да го контролирам.

Предайте екземплярите си на Гетсби отпред, моля.

Знам, че ви е последен ден, но ви моля да бъдете малко по-тихи.

Благодаря. И благодаря на всички ви за прекрасната година.

За мен беше удоволствие, надявам се и за вас да е било така

и ви пожелавам приятно изкарване на лятната ваканция.

Кой от вас ще чете просто за удоволствие това лято?

Чарли. Отлично.

Весела ваканция.

Последен ден... – Да.

Знам, че не е моя работа, но взехте ли решение?

В смисъл отивате ли в Ню Йорк? – Ами...

Тук ни харесва с жена ми.

И май ще съм по-добър преподавател, отколкото писател.

Знаеш ли, Чарли, мислех си...

...може и следващата година да ти давам книги за четене.

Да. – А току-виж някой ден напишеш някоя.

Мислите ли? – Да.

Вие сте най-добрият ми учител. – Благодаря.

10, 9, 8, 7, 6...

Скъпи приятелю, искам да ти разкажа защо тичахме.

Имаше великолепен залез,

а няколко часа по-рано всичките ми близки хора завършиха гимназия.

Радвам се, че са щастливи, макар и да преброих...

...че ми остават 1095 дена.

Докато се приготвяха за бала, се опитвах да си се представя без тях.

Сестра ми най-накрая скъса с Дерек и отиде на бала с приятелките си.

Колкото до Сам...

Прегледах снимките й от въпросната вечер.

Изглежда много щастлива, преди да разбере.

Били в хотелски апартамент и истината излязла наяве.

Общо казано, Крег изневерявал на Сам през цялото време.

Когато научих, мислех само за щастливото момиче от снимките.

Защото не й остават 1095 дена. Вече ги е минала.

Това е нейното време. И никой не бива да й го отнема.

Честито. – О, Чарли дойде!

Хора, обща снимка!

Застанете на оградата и гледайте небрежно.

Да, перфектно, точният ъгъл.

Никак ви мрази

На изпращането й исках да й кажа за онази нощ в тунела.

И как за пръв път в живота си се чувствах като част от нещо.

А утре тя заминава. Затова исках да й дам част от себе си.

Това да не са всичките ти книги, Чарли?

Благодаря ти, че остана. – Няма проблеми.

Брат ми каза, че в Пенсилванския имало ресторант, наречен

„Старият колежански ресторант“.

Трябвало първата вечер да ядеш канелени кроасанчета, традиция е.

Звучи забавно. – Да.

Скоро ще си имаш нови приятели, нали знаеш?

Няма и да се сещаш за това място. – Напротив.

Ходих на обяд с Крег днес. – И?

Каза, че съжалява и че с право съм скъсала с него.

Като си тръгвах, се чувствах толкова незначителна...

И се питах защо аз и всички, които обичам,

си избираме партньори, които ни третират като нищожества.

Приемаме любовта, която си мислим, че заслужаваме.

Тогава защо ти не ме покани на среща?

Не мислех, че искаш.

А какво искаш ти?

Искам да си щастлива. – Нима не разбираш, Чарли?

Не усещам чувствата ти.

Много е мило, но... не може да мислиш само за другите

и да вярваш, че това е да обичаш. Не искам някой да си пада по мен.

Искам да бъда обичана заради истинската си същност.

Аз знам истинската ти същност, Сам.

Знам, че съм тих...

...и знам, че трябва да говоря повече,

но ако можеше да четеш мислите ми през по-голямата част от времето,

би разбрала какво изпитвам,

колко си приличаме и как сме преживели сходни неща.

И не си незначителна. Ти си красива.

Какво има, Чарли? – Нищо.

Обещай, че ще пишеш. – Ще се разплача.

Вече ни липсваш.

Хайде, Сам.

Какво има, Чарли?

Слагайте коланите. Ще се видим там.

Не буди сестра си.

Това ще е нашата малка тайна, нали?

Виж, Чарли, спи непробудно.

Не буди сестра си.

Аз съм виновен...

Аз съм виновен... Само и единствено аз...

Това ще е нашата малка тайна, нали?

Стига...

Стига.

Стига си ревал.

Стига си ревал...

Това ще е нашата малка тайна.

Кендис, брат ти е на телефона.

Ало? – Здрасти, Кендис.

Чарли? – Сам и Патрик заминаха,

а не мога да спра да мисля за онова нещо.

За кое? – Кендис...

Аз съм виновен за смъртта на леля Хелън, нали?

Умря, докато ми взимаше подарък, значи би следвало аз да съм виновен?

Опитвам се да спра да мисля за това, но само виждам как катастрофира...

Обади се в полицията и ги прати на моя адрес.

Не, Чарли, чуй ме.

Мама и татко ще се приберат заедно с Крис всеки момент...

Седя и си мисля – ами ако съм искал тя да умре, Кендис?

Чарли? Чарли!

Чарли?

Аз съм д-р Бъртън.

Къде съм? – В болница „Мейвю“.

Ще трябва... да ме освободите, не можем да си позволим тази болница.

Не бери грижа за това. – Не...

Видях ги като малък... Не исках да лежа тук...

Кажете ми само как да спра. – Кое да спреш?

Да си го представям.

Животите им... постоянно... Как да спра да си го представям?

Кое, Чарли? – Има толкова много болка

и няма как да не я забелязвам.

Какво те тревожи? – Не мен, тях. Всички.

При това постоянно.

Разбирате ли ме?

А леля ти Хелън?

Какво за нея? – Представяш ли си я?

Да...

Имала е ужасен живот.

Но не знам какво да сторя... – Каза нещо за нея насън.

Не ми пука. – Ако искаш да се подобриш,

ще трябва да започне да ти пука.

Тя...

Тя не беше с всичкия си.

Тя...

Чарли? Може ли да ти помогна?

Добре.

Спомняш ли си какво стана, преди да ти причернее?

Спомням си, че си тръгвах от Сам...

...вървях към вкъщи и...

Известно време бях в болница.

Няма да се впускам в подробности, но ще ти кажа, че някои дни бяха ужасни.

А други – неочаквано красиви.

Най-гадният ден беше този,

в който лекарката каза на родителите какво ми е правила леля Хелън.

Скъпи...

Толкова съжалявам.

Най-добрите дни бяха тези, в които имах право на посещения.

Брат ми и сестра ми винаги идваха,

преди Крис да отиде на тренировъчен лагер.

Тази година ще е основен играч.

Сестра ми ми разказа, че е срещнала приятно момче на лятната си работа.

Ето го и него.

Значи ще се видим в четвъртък в 6, нали?

Добре. – Дръж се.

Лекарката ми каза, че не можем да избираме произхода си,

но от нас зависи накъде ще поемем.

Знам, че това не дава отговор на всички въпроси,

но е достатъчно да започна да подреждам нещата.

Господи, благослови храната ни, благодарим ти за този дар

в името на нашия Бог Исус Христос. Амин.

Амин.

Според теб как ще играят „пингвините“ тази година, тате?

Проклетите пингвини май са алергични към проклетата защита.

Как викаха на шайбата? – Бисквита.

А не е ли „проклета бисквита“? – Играш си с огъня.

Скъпа, май ще трябва да напазаруваме, преди да заминеш?

Ще ми трябват едни учебници... – И учебници ли даже?

Може ли Чарли да излезе да си играем?

Първата вечер ядохме канелени кроасанчета, божествени са!

Ела на гости наесен, ще си вземем. – Задължително.

Няма как, Чарли има насрочен нервен срив за октомври.

Да ви кажа ли нещо? Само от 2 месеца съм там.

Съвсем различен свят е. И нещо повече:

съквартирантката ми Кейти има страхотен вкус за музика.

Намерих песента от тунела.

Да караме.

Не знам дали ще имам време да ти пиша повече,

защото може да съм прекалено зает да „взимам участие“.

И ако това е последното ми писмо, искам да знаеш,

че бях в лош период от живота си преди гимназията, но ти ми помогна.

Дори да не си знаел за какво говоря или да не си познавал хора,

минали по този път, ме накара да не се чувствам самотен.

Знам, че има хора, които не вярват в тези неща.

И които забравят какво е да си на 16, като навършат 17.

Знам, че всичко това ще бъде минало някой ден,

а снимките ни ще бъдат просто вехти спомени,

ще имаме деца...

Но сега моментите не са минало. Те са реалност.

Тук съм и я гледам.

Прекрасна е.

Вече разбирам.

Моментът, в който осъзнаеш, че не си някоя жалка картинка.

А си жив.

Изправяш се, възхитен от светлините на града и от всичко останало.

И слушаш песента в колата заедно с хората, които обичаш най-много...

И мога да се закълна, че в този момент...

...ние сме безсмъртни.