Original subtitles

Всички връзки приключват еднакво:

Отначало гледаш в очите й

и целият свят около теб

изчезва.

В някакъв ненормален, романтичен транс

обличаш най-хубавия си костюм,

отиваш в гражданското

и ухилен като глупак

подписваш смъртната си присъда...

Точно в този момент, животът ти

полита в пропастта.

Н

УНГ

ЖУНГЛ

ДЖУНГЛИ

Тогава още не знаеш

ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ какъв трябва да бъдеш –

ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ .

ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ суров или забавен;

ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ .

ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ свободен или женен;

свободен или женен;

хитряга или простоват;

И когато в системата още не си сложил координати;

Когато мечтаеш за заветната любов,

а се влюбваш във всичко, което видиш;

Когато си зависим и без пари и ти се привижда денят,

когато ще бъде както желаеш, но сега не можеш нищо да направиш,

Тогава си намисляй мечти...

Казвам се Сергей Гушчин. – Да.

Серьога, идваш ли? – Вече съм на изложението.

След няколко минути ще се добера до Осми павилион

и с Вовка ще сключим първия, в живота си, договор.

Не се мотай! Чакам те в Осми... – А след още три години...

Осми!... ...ще стана Главен архитект.

Май го подминах...

Как си?...

Гледа се напред, младежо! За малко да я убиеш.

Татко, няма нищо. Да вървим. – Да вървим, да вървим...

Девойче, ние не бяхме ли женени?

В предишен живот.

Струва ми се, че покривът ви се е разместил.

Всичко хубаво! – Нали ти казвах: сложи си грим!

Люба! Готвим се за олимпийския отбор, а не за конкурс за красота.

Целият ни живот е конкурс за красота

и никога не знаеш кога ще Го срещнеш. – Мамо, колко пъти съм ти казвала,

че семейният живот не ме интересува.

Ало, ало, Серьога! Ало! На линия ли си?...

Помислих, че връзката се разпадна.

С две думи – имаш най-много 15 минути. Чуваш ли?

Това е шансът ни! Друг няма да има! Това е Съдбата!...

Добре, Вовка! Хайде! Ще стигна...

ВНИМАНИЕ! Каним участниците в шампионата

да се подготвят за излизане на стрелковата линия!

В националния има само едно място – или Соколова, или Кошелина.

Сега са по равно – по 47 точки.

А това вече е шанс...

Сега е достатъчна и осмица

и сме в олимпийския отбор... – Осмицата ще я уцели.

Длъжна е!

Казвам се Марина Соколова. След секунди ще улуча десетката

и ще стана Победител в Националния шампионат.

А след още три години ще отида на Олимпиада

и ще спечеля златния медал.

Има човек! Да не се стреля!

Викайте лекарите! – Тоя какво!... Пуснете ме!...

Внимание! Екипът на бърза помощ по спешност – на полето!

Уважаеми зрители, запазете спокойствие!

Техническо прекъсване.

Вие ли сте?!

Боже мой! Това е... – Интересен начин за запознаване.

Нещо по-умно не измислихте ли? – Аз... само за миг видях...

Прибирам се у дома... Един изгладнял...

Нарочно не ядох цял ден, за да вечеряме заедно.

Все пак имаме юбилей – три години...

Бълнува! Навярно е в шок... – Спешно ви трябва доктор... Ето го.

А децата ме видяха и викат: "Тате, тате!".

А аз стоя и те гледам...

не мога да ти се нагледам... – Какви деца!...

Нашите деца – Альонка и Ванечка...

Те са такива красиви, като теб...

и много умни – като мен.

Спокойно, Люба!... Дъще!

Не се измъчвай! Не си виновна.

Успокой се! Ще изясним как е попаднал тук.

...момичето, което водеше... – ...печелеше златото...

А, бе, добре, че не го...

Марина, Марина! Къде?

Какво ще стане с него? – Не се безпокойте, девойче.

Няма опасност за живота му. До сватбата ще зарасне.

Хайде!

Това е.

Това е. Тръгваме.

До каква сватба? – Каква пък сватба сега?!

СЛЕД ТРИ ГОДИНИ

А помниш ли как избяга от болницата, за да ти направи предложение?

Да, мамче, помня. – Серьожка си е съвсем същият.

Представям си каква вечер ти е устроил! – Вечер?!...

Свещи!... Джаз!... Романтика!... – Колко се радвам за вас!...

Ами твоята торта хареса ли му?... – Да! Много му хареса.

Виждаш ли – не стоя напразно половин ден край печката.

Съвсем вярно.

Три години!...

ТРИ ГОДИНИ се блъскаме за този договор

и току-пред представянето разбирам, че якутите

не харесали заседателната зала.

Това наистина ли е вярно?

Вадим Вадимич, беше предложено единственото правилно решение –

панорамен прозорец. А клиентът каза, че е отегчително.

Ми има "закони" в архитектурата... – Въпрос!

Какво е това "архитектура"?

Среда... за жизнената дейност... на човека.

Кой човек?

Изобщо... Човека. – Не, приятели мои – не Изобщо Човека!

А конкретен човек – Клиентът!

Ако на Клиента не се харесва ей тази... Среда,

то ей Това не е архитектура, а вие Изобщо не сте архитекти...

Изтървете ли договора – ще ми проектирате градски тоалетни

с панорамни прозорци...

Ами, това е...

Хайде по къщите.

А подарък измисли ли?

» ЭПЛ Даймонд « (Република Саха (Якутия)

ЭПЛ – Експериментално-Производствена Лаборатория – днес – търговска марка.

Марина!

НИЕ СМЕ НА 3 ГОДИНИ

Мария, нещо не си спомням – вратата към мен ли се отваря?

Мария,

та ти знаеш – аз самият искам да се прибирам по-рано.

Ти на мен също ми липсваш! Но спечелим ли този договор,

ще стана Главен архитект.

Хайде утре да отбележим нашата годишнина.

Хайде, а?

Ще поканим родителите ти! Ще поседим заедно...

Марина! – Айде!...

Прибира се призори...

Разправя, че имал много работа. – Брадичката по-ниско.

Исках да се поразровя в телефона, а там – парола...

Кракът...

Значи, какво? – Какво?

Изневерява!

ИЗНЕВЕРЯВА...

Когато съм вкъщи не пропуска обаждане.

Даже в банята го взима със себе си...

Ира!... Ира, по-спокойно! Всичко е наред.

За две минути прекъсваме. Почивай.

Така че – оказва се, че аз вече отдавна не съм му зайчето,

а Сребърното копитце...

с ей такиви роги...

Та това е само телефон.

Телефонът е като незатегнато кранче,

което на по малко, на по капчица...

по SMS-че, по позвъняване... прониква в дома ми...

ИЗНЕВЯРА... Изневяра... изневяра...

А сега татко ще каже стихотворение. ИЗНЕВЯРА... Изневяра... изневяра...

Цяла нощ го писа. Хайде!

Ето вече – три години заедно.

Неразделни сте.

У дома – на работа... у дома – на работа...

В отпуска – кога?...

Щом като за тез години – не отидохте никъде,

за пътуване в природата –

телевизор за вас – 3D...

Мамо, татко, благодаря ви!

ВОВКА

По работа е. Сега ще го изключи. – Добре.

Чуйте и напът... ствие... – Да, ало...

Не мога да зарежа всичко и да дойда. – ...за ефекта...

...на присъствие... – Витюша, седни за малко...

Зает съм... Това е. Нека... нека утре да поговорим.

Татко, да донеса още месо?

Ти можеш ли поне сега да не говориш по телефона?

Не разбираш ли, че е сериозно? По работа е.

Ти обещаваше...

Извинете ме! – Татко, продължи.

Благодаря, момичето ми!

Чуйте и напътствие...

Да, аз съм. Ей сега – само секунда...

"Цялостен ефект на присъствие"...

Ще наминем, когато е по-свободен.

Мамо!...

Татко, какво правиш?

Ремонта да беше завършил!... – Дъще...

Люба!... Тръгваме!... – Най-важно е да не се карате...

Случва се при младоженци... Знам го... – Добре, мамо.

Серьожа, трябва да поговорим! – Тихо, тихо...

Нали ви казвам... Да, разбира се...

Съвсем нова заседателна зала.

Имаме няколко много добри решения.

Точно след седмица, Вадим Вадимович. Всичко хубаво!

Марина, ела да видиш! Манто, също като твоето...

И куфар...

Марина!

Мария, къде се дянахте всички?

При родителите ти ли отиваме?

Мария!... Нека им позвъня.

Позвъни на работата си!

Марина, е какво ти стана сега?!

Гражданино, или се таксуваме,

или слизаме от автобуса. – Извинете ме! Ей сега...

Марина, излизай! – Излезте, че заради вас не тръгваме.

Марина, що за сцена устройваш? – Обяснете се по-бързо... Докога може?

Е, прости ми, че прекалено много работя и прекалено малко почивам!

Млади човече, всички ние работим много и малко почиваме.

А сега ни пречите да стигнем вкъщи. – Точно така! Тоя е хулиган някакъв.

Хайде, забавлявай се!... – И още много ли ще стоим тук?

Марина, нима не разбираш, че правя всичко това заради нас?!

Познатите думички... – Така е. Кой се прибира рано?...

Гледай, гледай!... Сега ще му каже... – Заради нас?...

Заради нас си си дошъл по-рано от работа?...

А насреща ти Ваня и Альона...

Бягат... Викат...

А ти стоиш и не можеш да ми се нагледаш...

Та ти така и не си дойде, Серьожа...

Стоиш си на работата...

А искаш ли... – Шефе!

Да вземем да тръгнем! – Помълчете, де! Какви хора!...

Нека чуем докрай.

Искаш ли да зарежем всичко и утре

да отлетим, на които и да са острови?

Няма да има нито работа, нито телефони, нито каквото и да било.

Обещавам ти!

Само ти и аз...

Чуваш ли?

Девойче, та ще ходите ли на островите или не,

че вече десет минути стоим.

Серьожа, купих билети. "АероСвiт". Полетът е в шест сутринта.

Как в шест сутринта!...

В шест. А какво има?... – В шест не мога.

Защо?!...

Ще спя!...

Обичам те! – И аз теб!

Море!... Слънце!... – Островии!...

Какви острови!?

Е-екзотични...

Но нали след седмица е представянето.

Якутите идват, а проектът ви

за заседателна зала с "панорамни прозорци" все още не е готов.

Аз... само за седмица. Ще се върна навреме.

Искаш само за седмица?... – Ами да!

За седмица на екзотичните острови!...

Идиот си ти, един вид...

Поздравления! Почивката е нещо Свято. – Благодаря!

А проекта ще го дам на друг отдел... – Ча-чакайте! Ка-как на друг отдел?

Е, как?!... Нали работата трябва да се свърши.

А ти си почивай! Почивката е по-важна! Че какво значение има

кой там ще стане Главен архитект? – Как какво значение?...

Аз... аз три години го правя това!

М-мохито с двоен джин!... – Това е Мой проект!...

Жената на банан или на скутер... Това е!...

Това е МОЙ проект!...

Сергей,

поразен съм от работоспособността ви. – Благодаря!

След сватбата дъщеря звъни на майка си:

Мамо, скарах се с мъжа ми! – Е, във всяко семейство се случва.

Знам, но с трупа какво да правя?

Тук ли си?... Привет!

Днес на работата стана една лудница...

Серьожа, няма да ходим никъде.

Какво? – Нямам заместник. Не ме пуска.

Рече – само, ако се уволня...

Тогава ние какво – няма да летим никъде?...

Серьожа!...

Прости ми, моля те!

Отказал си се от проекта, а той означаваше толкова много за теб!

Повярвай! За мен ти означаваш много повече!

Наистина ли?

Разбира се!

Андрей Иванич?... Обмислих вашето предложение.

Напускам. Семейството ми е по-важно!

Без компенсация?...

Не са ми изтрябвали никакви компенсации!

Юнак съм ти аз, нали?

Утре с Маринка, въпреки всичко – излитаме.

Не разбрах!?... – Серьожа!...

Тази?... Или тази?...

Ще се върна след седмица. Ще ме прикриеш ли?

Ти да не си болен?!

Ти... разбираш ли какво ще стане, ако В.В. разб...

Ще даде проекта на ония "гоблини"... – Създавай представа, че съм налице.

Метни на стола сакото ми... Отвори сапунерката...

Разбираш ли – ако не отлетим...

ще ме напусне.

Уговорено!...

» Boeing 737-700 ER «

Уважаеми пътници, започваме спускане към летището на островите Тити-Лео.

Моля, затегнете коланите! – Заповядайте!

Благодаря! – И този дивашки обичай

се е запазил почти до наши дни –

жената изяждала мъжа си пред очите на цялото племе.

Жената изяждала мъжа си... – Разбира се, днес...

Там са яли хора, чуваш ли? – ...царят къде по-хуманни закони.

Било е отдавна...

ТАЙЛАНД

Добре дошли!

Здравейте!

Какво – вече сте в Москва!?... Добре дошли!

Та ние сме "винаги готови", Платон Иванич!

Авторите на проекта?...

Тук са... Хайде още днес...

В 16:00 в заседателната. Заедно с Гушчин и всичките документи.

Днес ще го и подпишем.

Ама, моля ви, Платон Иванич – никакви панорамни прозорци.

Момчетата имат съвсем ново решение – ще бъдете във възторг.

Здравейте! – Имаме запазена стая.

ВОВКА

Вие сте в №12. Багажът е вече там. Ключът, гривните...

Най-сетне – само ти и аз!...

И никакви телефони... – Взимам душ.

Какво става? – Якутите пристигнаха...

Как? – Ами така – пристигнаха...

Дай, дай. Постави го тук. – Скоро ще започне представянето.

Ще се забавиш ли? – Десетина минути.

С две думи – имаме час. Свързвай ме през нета, хайде!

СОЧИ.РУСИЯ Зимна Олимпиада 2014

Извинете ме! – Платон Иванич!

Приятно ми е, Вадим Вадимич! – Много се радваме!

И къде го Сергей?

А ето го и Сергей...

Уважаеми колеги, предлагам да видим с очите си

резултата от нашата съвместна работа. Погледнете макета...

Сергей Юриевич, а вас така – лично, не бихме ли могли,

пак така – с очите си – да ви видим?

Колеги, моля да ме извините, но аз ще бъда

точно тук.

И къде е това Тук?

Това е... в Москва...

В лабораторията на наши отлични партньори –

британската компания "Room Service". (обслужване по стаите)

Сергей, разбира се, ще ме извините,

но ако сте в Москва – какво е това пред прозореца ви?

Самата истина е.

Ние предлагаме...

зала за заседания...

заседателна...

зала...

с уникални 3D-прозорци – пейзаж – по ваш избор.

Можете да се озовете в снежните Алпи,

или в тропическите джунгли –

"цялостен ефект на присъствие".

Какво е това? – Нанотехнологии...

Знам какво е "нано" и какво не е "нано"...

Чия глава го роди това?

Е, какво пък?...

Извънредно впечатляващо, Вадим Вадимич –

сътрудниците ви мислят нестандартно.

Та това са ми най-добрите момчета!...

Юнаци! Моя стара идея – от 78-ма година –

"стереоскопия".

Нали! – Решението е изключително оригинално.

Ще предизвика и въпроси.

С удоволствие ще отговорим на...

на всичките ви въпроси, а сега е време да започнем представянето – Владимир!

Готова съм...

Говореше ли с някого?

А, не – проверявах времето. – И как е времето?...

Камерата работи.

Слънце, жега – всичко, което харесваме. – Значи, ще идем да се повозим?...

Разбира се, че ще идем. – А защо си с връзка?

Ами нали съм... първи ден отпуск... от три години.

А това – твоята тениска ли е? – О, скоро цял Свят ще ги носи.

Гледай каква красота!...

Ще тръгваме ли? – Да вървим!

Здрасти!

Страхотия, а! Идвай тук, венчелистчето ми!

Изкусително! – Това е катер, а!

Не бива в морето! Не бива в морето, бе!... Ще има буря.

Мога да карам. Всичко е ОК.

Абе по радиото обявиха – ще има силна буря.

А, да – наистина. Музиката забравихме.

Яко! Още не съм карал такова.

Ще потънете, бе, самоубийци!

Поне се возете тук – край брега. Не ходете далеч, че бурята ще налети.

Идва от юг. Наоколо плувайте. – Какво казва той?

Казва да идем натам. Там е най-интересното. Благодаря!

НАПРЕД! Крилата съм!...

"Крилатата" – Нике, богинята на победата.

Защото съм във възторг!

Защото съм във възторг!

...възторг!...

...възторг!...

Защото съм във възторг. Можеш ли да го почувстваш?

СЕРЬОЖА! Защото ме пленява – отново и отново.

Във възторг съм! Можеш ли да го почувстваш?

Защото нещо просто ме пленява – отново и отново.

Якутите имат въпроси. Обади се бързо!

Накъде завиваме? – Ще закъснеем за обеда.

Сигурен ли си, че сме за натам?

Слънце, жега... А?...

Нали искаше приключения...

Серьожа, а как ще намерим пътя назад?

Не знам.

Как така – "не знаеш"?

Шегувам се. Ние сме за този остров. – А защо на острова?...

Това е изненада... – Наистина ли?

Да не е опасно? – Разбира се, че не.

Това е много известно място. Нарича се

"Островът на влюбените".

И къде е твоята изненада? – Ами това е моята изненада.

Така ли?

Ама колко е красиво тук!... – Представи си само:

Няма покритие.

...ние двамата, след корабокрушение – на този необитаем остров...

Насред тропиците... – И какво ще правим тук?

Ти какво предлагаш? – Да запалим сигнален огън.

Какъв огън!...

А жаждата за приключения?

Горе главата, Капитане! Какво трябва да се направи най-напред?

Да се намери вода за пиене и храна.

Ти – сериозно ли?

С две думи: ти почиваш, а аз отивам за плодове.

Гушчин! – Какво?...

Ти си ужасен романтик!

Да, бе – романтик!... "Избрана романтика".

Хващай мрежа – силна ли – слаба ли...

Няма покритие

ДА!... Не...

Какво пък – щом цивилизацията не идва при Гушчин –

Гушчин лично ще отиде при цивилизацията.

ИМА!

Ало, Серьожа!... – Володя!

Най-сетне!... – Володенка! Слава богу! Какво става?

Кажи честно – знаеш ли как да вкараме 3D-прозорците в проекта.

Не. – Това е. И в "Room Service" не знаят.

Накратко – якутите имат цял списък с въпроси.

Така... – Утре в 4 часа се свържи непременно.

От това ще зависи всичко.

В четири?... – При вас – в 9 сутринта.

Значи, сутринта трябва да съм в хотела – разбрахме се.

И още нещо – следващия път прекъсни и видеото.

Не е нужно якутите да гледат как се разнежвате с Маринка.

Какво – видели са ни заедно!

Как се целуваме!?...

Чудо голямо!...

Важното е Маринка да не разбере, че ще ми откъсне ушите до раменете.

А ти кво се хилиш?... И на теб също,

разбере ли, че сега съм с теб тука... – Серьожа!...

Е-ето ме и мен...

Аз тук...

ко-кокосови орехи събирам.

Виждам. Много ли събра?

Ще стигнат задълго...

Утре... утре сутринта...

да не се успя...

...да не се успя...

ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА

Исках да се поразровя в телефона, а там – парола. Значи, какво?

ИЗНЕВЕРЯВА...

Къде е тоя катер?

Тук беше...

Къде го... завлече!...

Значи, катера го отнесе океанът;

а телефона си го загубил!...

Не се притеснявай! Нали сам ми каза вчера –

тук всеки ден идват екскурзии.

Някой ще дойде и ще ни прибере. Или имаше някаква спешна работа?

Нямах никаква работа. – Ами тогава почивай.

Все пак сме в отпуск. А аз ще отида за плодове.

А знаеш ли, Серьож?

Преди, из тези краища, е било опасно да се изневерява.

Жената изяждала мъжа си.

А мъжът – жена си.

И как са го правили? – Пекли са ги.

Цели.

Пълнели кръшкачите... и ги пекли.

Нас обаче това не ни заплашва. Нали?

Ние си вярваме!

И нека пием за това!

Нали вече не бързаш за никъде?

Всичко, което ми е необходимо вече е тук –

на този забележителен остров.

Лежи си, лежи. Ще приготвя закуска.

Гушчин, какви ги вършиш? – Какво? Да не ти убива?

Я ме отвържи! – За да скриеш пак катера?

Къде ще ходиш? – Отплувам право на трудовата борса.

Аз сега съм безработен. Измислила да скрие катера!...

Защо?... Мария!

Защо? Не мога да разбера! – Имаш ли друга?

Да, имам!

Серьожа, ще съжаляваш за това.

Моля те, спри се, преди да е станало късно!

Ще пратя хора за теб, а ти засега почивай – все пак сме в отпуск.

До среща в джунглата.

Миличка!

Мисля, че трябва да поговорим.

Насъбраха ми се много въпроси.

А аз имам само един. И опитай да не му отговориш!

Любима моя, тук ли си?

Марина!

СЕРГЕЙ ГУШЧИН

Марина!

Толкова се радвам да те видя!

Можеш ли да си представиш? Ти беше права –

тук людоеди...

ядат... хора...

Какво правиш, Мария!

По мен ли стреляш? – Коя е тя, Серьожа?

Трябва бързо да отплуваме! – Казвай!

Слушам те.

Бе, нямам никаква...

Пошегувах се! – Коя е тя?...

Опомни се!

Това са людоеди. Сушат глави като вобла.

Вобла – риба от Каспийско море; ендемичен вид; около 30 sm.

Осолява се с вътрешностите и се суши.

Може да я разбереш – сигурно на всяка жена

понякога й се иска да убие мъжа си.

Просто не трябваше да я лъжа...

Тя всъщност е свястна...

Добра, грижовна...

И което е най-важно –

обича ме.

Якутите твърдят, че заради твоите 3D-прозорци

цялата енергийна верига трябва да се смени.

Нищо не трябва да се сменя.

Тук прекъсваме...

Тук – дублираме...

Тук монтираме силовия кабел.

Така просто?... Слушай – ти си гений! Гений!

Вовка!...

Вовка! – Серьога!

Какво, бе? – Така се радвам да те видя! Как си?

Добре съм аз. А ти как си?

Аз... аз... Ма-Маринка превъртя...

Иска да ме убие. – Никога не съм се съмнявал.

Как така? – Ей така – никога не съм и вярвал –

и на сън мисли как да съсипе проекта. Разбираш ли?...

Какво ти става? – Ти... кой си всъщност?

Горски плодове яде ли? – Аха...

Тъпо.

Вовка!...

Гледай, мислех да напаля по-голям сигнален огън.

Може да ни забележат... – Разбира се, че ще ви забележат.

Ще ви забележат и ще ви опекат... На същия огън.

Е, какво да правя?...

Ми много просто...

качваш се на катера си и заминаваш.

Та той потъна... – Потънал е. Случва се. Ще го извадим.

Важното е двигателят да е здрав. След мен!

Дай, дай, дай! Тръгна, тръгна...

Вовка, благодаря за катера,

но Маринка няма да я оставя сама тук.

Боя се за нея. – Какво има да се боиш за нея?

Тя е майстор на спорта – човек от нея трябва да се бои.

Просто не й издържаха нервите.

Тя ме обича. – Сигурен ли си?

Сигурен съм.

Марина! Извадих катера.

Можем да отплуваме с него още сег...

Този катер ли?

Трябва да отплуваме. Това е последният ни шанс.

За нас няма никакви шансове.

Да, забравих годишнината от сватбата...

Да, прибирам се от работа късно...

Да, и цветя не подарявам всеки ден...

Но не можеш да убиваш заради това.

Жените са опасни същества. Могат даже да те убият,

а след това – да те изядат.

Тогава за какво са ни, татко?

Трябва да продължаваме рода, глупако.

Важното е да не се бавим на лов и да правим подаръци.

Аз няма да се женя. Никога!

Володя, излизай!

Казвай накъде да плуваме. Беше прав за Марина.

Ще я оставим тук – нямам вече жена.

Аз на някого ще му оставя цицини, ще му оставя цицини!...

Ей сега ще ти ги оставя! – Виктор Степанич!...

Какво Виктор Степанич? Заради теб спорта заряза.

Живота, младостта си отдаде на теб – паразита, а ти!... Сега ще...

Кротко, кротко! Стига! Спокойно! Стига!

Знаете ли? Аз също – заради нея...

Какво – я да чуем: какво ти – заради нея?...

Какво – Тадж Махал ли построи?

Звезда от небето ли свали?

Или написа шекспиров сонет?... Нещо не чувам... Кажи, де!

Ти и рафтче не можеш да заковеш...

Влача като кон от сутрин до вечер. Точно заради вашата дъщеря.

Абе, заради себе си влачиш ти... Само заради себе си! Влачи!

Забрави дори и да мислиш за нея. Осъзнаваш ли?

И ето, че не й издържаха нервите. – Да, бе – не й издържаха нервите...

Тя ей с това опитва да ме убие...

като че ли съм някакво животно...

Опитва да те убие?!...

Абе – тя от 70 метра улучва десетка. Ако наистина искаше...

А защо изобщо стреля? – В семейния живот това е война.

Но войната е един за друг, а не за себе си. Схващаш ли?

Аз й предлагах – да отплуваме заедно. А тя какво...

изгори катера. – Изгори...

Изгори... Бива я за това.

Ами ти не й предлагай! – Как така!?

Младоци – не знаете как да се отнасяте с жените.

Удряш я по главата. Тук. Но лекичко...

Това е. И докато тя е така, ти нея – хоп...

Какво – "хоп"?... – В лодката, глупако...

Мъж си все пак – трябва да пазиш жена си.

Нали сте едно цяло. Ще отплуваш право на север.

Съвсем наблизо е. Това е. Хайде!

Хайде, хайде, хайде!...

В леса елхичка се роди, в леса растеше тя.

И зиме, лете стройничка, зелена беше тя.

Виелица й пееше: ...

..."Елхичке, спи, ба-бай!".

Студът я в сняг увиваше –

да не измръзне тя.

Страхливо зайче сивичко край нея скачаше.

Понякога намусен вълк във тръс проб...

Марина!...

Мариночка, боли ли те?

Ама... имам страх от високото!...

Виктор Степанич!...

Виктор Степанич, прегризете ми крака!...

преди тая...

Мариночка!...

Толкова се радвам, че всичко е наред! Ти как си, любима моя?

Добре ли си? Аз така се притесних...

Стой, стой – не ставай! Сега не бива да правиш резки движения.

Трябва да полежиш малко, да се успокоиш...

После ще станеш, ще ме отвържеш...

и ще отплуваме за вкъщи.

Марина? Какво си намислила?

Между другото, аз съм мъжът ти. Само съм леко преобърнат.

Впрочем, отдолу изглеждаш потресаващо! Даже завиждам на мравките.

Ето – разпознавам моята Мариночка. Е, какво?

Не?... Къ-къ-де?...

Марина!

Къде е? Току-що беше тук. Сякаш потъна в земята.

Прибрали са я Духовете на Джунглата. – А, бе, какви духове!

Скрила се е някъде тук. Търсете, търсете!

Само за пред хората е мъж...

От риболов се прибира късно и направо се просва да спи.

Откъде да се вземат децата?

И за три години – нито един подарък.

Ще ми се изчерпа търпението, ще го опека и ще го изям.

Хипопотамчо мой! Днес толкова рано? – Не ми пречи!

Жено, да си мяркала тук една бяла жена?

Не съм, хипопотамчето ми.

Господи! Кожата й е бяла!

Носът – малък; очищата й – огромни...

Господи, как може да си толкова страшна, а?

Кой ще те вземе такава за жена?

А това какво е?

Всичко проверихме. Няма я в селото.

Търсете в гората. Не може да е отишла далеч.

Струва ми се, че там има някой. Няма къде да иде.

Тук... След мен!

Успокой се! Аз съм.

Сега трябва да избереш: или ще се спасяваме заедно –

или ще ни изядат поотделно.

Да избера!...

Ти нали си имаш Друга...

Каква "друга"?...

С нея си се спасявай!

Нали те обича – такъв, какъвто си...

С работата ти... – Абе, казах го напук, Марина!...

И пак ли напук се целува с нея?

Всичко чух, когато висеше на палмата.

Интересно – коя ли е тая оскубана кокошка?

Тази кокошка си ти, Марина.

Мария, ние с теб се целувахме!...

В хотела. Пред... – Вече няма значение.

Абе, нямам никаква любовница!

Само недей съдовете!... – На работата той се задържа...

Къде изчезна – пак на съвещание ли?

Марина, може би сти...

Конференции!...

Презентации!...

Командировки!...

Ама трябва да издържам семейство – все пак съм мъж!

Ти не си мъж. Ти си архитект!

Вкъщи – сама!... На гости – сама!...

В леглото... Не ми блъсссс...

За леглото беше в повече, Марина.

Спри се момиченце! Иначе аз ще те укротя!

Ще ме укротиш?... Че за какво те бива, бе, мекотело?

Олекна ли ти?

Не! Ти на кого посягаш, бе!...

Всичко ли обсъдихме?

Рано ти е още да умираш. Още не сме изплатили ипотеката.

Ставай, Гушчин!

Какво – боли ли те?

Марина, имаме само един начин

да оправим нещата.

Какъв?

Трябва да се разведем.

Направо ми четеш мислите.

Тъкмо мислех да ти го предложа.

Наистина ли? – Наистина.

Е, значи – така и трябва.

Какво толкова – ще замина на север,

при якутите. Отдавна ме канят.

Така и ще направим.

Направо някак...

да дишам ми стана по-леко!...

И на мен.

А знаеш ли кое би било още по-хубаво? – Че какво по-хубаво?

Изобщо да не се бяхме срещали.

Да не бяхме си съсипвали живота взаимно.

Да се бяхме разминали тогава в парка – и толкова.

Аз щях да отида на Олимпиада... – Аз отдавна да съм Главен архитект...

А и онова – Ваня, Альона – врели-некипели.

Аз изобщо не исках деца...

от теб.

О, Богове, нека душите им получат на Небесата това,

което не са успели да намерят на Земята!

О, Богове, нека душите им се върнат там, където са изгубили пътя си;

и нека открият вярната си съдба!

Ама нямате правв...

Ние сме от Русия. Току-що дойдохме в отпуск.

О, бяла жено, намери верния си път и повече не се връщай!

Предаваме тялото ти на Бога на огъня!

О, бели войне,

намери верния си път и повече не се връщай!

Даваме тялото ти на Бога на водата.

Изгорете я!

Казвам се Сергей Гушчин.

Само след няколко минути ще се добера до Осми павилион

и с Вовка ще сключим първия, в живота си, договор.

А след още три години ще стана Главен архитект.

Казвам се Марина Соколова.

След секунди ще улуча десетката

и ще стана Победител в Националния шампионат.

А след още три години ще отида на Олимпиада

и ще спечеля златния медал.

Марина, аз съм!

Режи въжетата!

Марина! Хайде да си изясняваме отношенията другаде.

Добре – наприказвах много глупости,

но... тия ще ни изядат като невидели!

Трябва да бягаме! – Часът настъпи!

Боговете жадуват.

Намери каквото си търсеше!...

Дай за малко!

На място!

На място! – Спрете!

Марина!... Мария, режи въжетата! На място!

Чуваш ли ме? Ще ги задържа.

Марина!...

Днес си спомних нашата среща.

Осъзнах, че

просто не мога да живея без теб.

Да, всеки от нас трябва да жертва по нещо.

Ти вече...

Ти вече пожертва много заради мен.

Сега е мой ред. Повярвай ми!

Ще успея!

Ти и рафтче не можеш да заковеш...

Отведете го!

Къде са? – Прибраха ги Духовете на Океана.

Абе, какви духове, бе! Ето ги.

Какво, Марина, добре ли го измислих? – Само не мисли, че съм ти простила.

Първо: ако още веднъж ми предложиш развод –

със собствените си ръце ще те...

И не ми запушвай устата!... – Марина, ама оттам...

...още не съм свършила...

Второ: разбирам, че имаш работа,

но аз съм жена и за мен понякога трябва да се погр...

Ами нали за теб се грижа...

Да говорим после – моментът не е подходящ.

Винаги е неподходящ! Колко пъти опитвам да говоря за това, което ме вълнува,

и винаги се намира...

Марина, да отплуваме от тук, а?

Марина... да се затичаме!

Имам лодка.

СТОЙ!

Серьожа, ставай! Ставай!

Ставай!...

Какви сте безпомощни без нас!...

Това беше, хипопотамчо. Изчерпа ми се търпението.

Поне за вечеря ще станеш.

Колко бързо изтече отпуската. Браво, че се измъкнахме все пак.

Хайде, греби по-живо. Може и да стигнем за закуската.

Е, все пак си починахме...

А, ето ги! Привет!

Татко, привет! – Привет!

Добре дошъл, Серьожа! – Как са загорели! Разхубавили са се!

Кожата ти каква е станала! Крем ли е или мръсотия?

Предимно – мръсотия... – Значи сте си починали добре!

Марина даже не искаше да си тръгва. Татко, вземи чантата.

Къде си паркирал. – Точно до изхода. Ето този.

А Серьожа е... Какво ти е на ръката?

Когато изпълняваха присъдата на Марина, я измъкнах заедно с ритуалния стълб

и я хвърлих в пропастта. А той вече беше подпален...

И всъщност тогава...

Абе, шегувам се... В сауната, в сауната...

Ох, Серьога!... Фантазьор!

А аз повярвах!... – Серьога!...

Успях да стигна! Мариночка! Привет!... Люба Александровна!

Здравейте!... Слушай! Привет! Нямаш представа какво беше без теб!

Добре, ще ви чакаме в колата. – Добре.

Как стигнахте? Слушай! Значи – ти не се обаждаш;

аз цяла нощ си блъскам главата – търся решение;

заспивам на масата; насън те виждам в някаква гора

и всичко ми обясняваш!...

Имаше и глупости някакви, ама не е важно.

Важното е, че се събуждам и по памет рисувам ето това!

Добре, бе! – Сам никога не бих се сетил.

Честна дума! Но това още не е всичко.

В.В. отваря филиал в Якутия. Познай кой ще е Главен архитект!

ТИ!

Какво значи това?... Победа!? – Да!

Отиваме?!... А?

Серьожа?... Серьога!...

Серьога!?...

Какво става с договора? – А, загубихме го...

Серьожа! – Да.

Питам се нещо – сега как ще плащаме ипотеката?...

* * * * * субтитри А.В. quaero@abv.bg

с решаващата помощ на д-р А.С.