Original subtitles

Да ви кажа ли защо не вървят на никъде?

Така ли? И защо не вървят на никъде?

Мениджмънт.

Тези момчета се размотават с главата в задника.

Томи, направиха и някои добри покупки: Ернандес, Картър...

Това беше преди четири години. Аз ви говоря за сега.

Гледай какви играчи махнаха Макдауъл. Мичъл, Агилера, Дайкстра, Муки.

Муу-ки! Муу-ки! Муки Уилсън, за бога!

И Нолън Райън, не го забравяй! - Да, не забравяй и Еймъс Отис.

Еймъс Отис! Отборът беше добър.

Най-добрият шибан бейзболен отбор. И го прецакаха.

Оги, как я караш?

Здрасти, радвам се да те видя. Какво ще бъде днес?

Две кутии Шимелпеникс.

Като си почнал сложи и една запалка.

С момчетата тъкмо водехме философска дискусия.

За жените и пурите.

Предполагам, че историята е започнала още по времето на кралица Елизабет.

Кралицата на Англия? - Да, само че не Втора, а Първа.

Чувал ли си за сър Уолтър Роли?

Да, оня дето си хвърлил палтото в локвата.

Аз пушех по едно време цигари Роли.

Във всеки пакет имаше безплатни талончета за дребни подаръци.

Всъщност Роли е човекът въвел тютюна в Англия

и понеже бил фаворит на кралицата,

наричал я кралица Беси.

В кралския двор пушенето станало модерно.

Сигурен съм, че и старата Беси е дръпвала по някой фас със сър Уолтър.

Веднъж се хванал на бас с нея,

че може да измери теглото на пушека.

Точно така.

Да претегли пушека.

Не може да се направи. Все едно да претеглиш въздуха.

Странно е. Почти като да претеглиш душата.

Но сър Уолтър бил умна глава. Първо взел една пура,

сложил я на везната и я претеглил.

След това запалил и изпушил пурата,

като внимателно тръскал пепелта върху везната.

Когато свършил, сложил и угарката върху блюдото

с пепелта и го претеглил.

След това извадил това тегло

от теглото на пурата, преди да я изпуши.

Разликата била теглото на пушека.

ДИМ

Той е писател. Живее в квартала.

Какъв писател е? Писател, дето пише подписки?

Много смешно.

Томи, с тия шегички си мисля, че трябва да се прегледаш.

Да минеш някоя от ония тарикатските терапии.

Да ти продухат малко клапаните на мозъка.

Оги, това беше просто шега. - Човекът пише романи.

Пол Бенджамин. Чували ли сте го?

Това е тъп въпрос.

Вие сте чели само фиша за конни залагания

и спортната страница на вестника.

Издал е две или три книги.

Но нищо за последните няколко години.

Какво му е станало? Свършили са му идеите ли?

Свършил му късмета.

Помните ли стрелбата на Седмо авеню преди няколко години?

В банката ли? Двамата ръсеха куршуми из цялата улица?

Четирима души бяха убити. Едната беше жената на Пол.

Горкия нещастник. От тогава не е на себе си.

Интересното е, че преди това тя се отби в магазина да му купи пури.

Беше свястна жена Елън. Беше в четвъртия или петия месец,

когато я убиха, което значи, че убиха и бебето.

Лош ден в квартала, а, Оги?

Наистина лош.

Понякога си мисля, че ако точно този ден не беше имала точни пари

или ако в магазина имаше малко повече хора

щеше да се забави няколко секунди повече вътре

и тогава може би нямаше да застане на пътя на куршума.

Щеше да е жива, а бебето да се е родило...

Хлапе, какво правиш там!

Внимавай бе, човек! Ще се убиеш така!

Това е закон на вселената,

трябва да ми позволиш да направя нещо за теб, за да не нарушим равновесието.

Добре, ако измисля нещо ще ви пратя прислужника си.

Моля те. Поне да те черпя едно кафе?

Аз не пия кафе.

Щом толкова настоявате,

ако ми предложите студена лимонада, няма да ви откажа.

Добре.

Казвам се Пол.

Аз съм Рашид. Рашид Коул.

Ако някой ти предложеше място да пренощуваш,

не би отказал, нали?

Хората не правят такива неща. Не и в Ню Йорк.

Аз не съм "хората", аз съм си аз. И правя каквото си искам, нали?

Благодаря, ще се оправя.

Да знаеш, че си падам по жени, не по малки момчета.

И не ти предлагам дългосрочен наем,

а само място да скърпиш положението за няколко вечери.

Мога да се грижа за себе си. Не се безпокойте.

Ти си знаеш.

Но ако си промениш мнението...

Мис... Сю?

Можете ли да ми услужите с химикал?

Да ми го върнете.

В случай, че решиш друго

това е адресът ми.

Ти май не взимаш нищо прекалено на сериозно, а?

Поне се опитвам. По-добре е за здравето.

Погледни се, Винсент. Имаш съпруга, три деца и ранчо в Лонг Айлънд.

Ти си този с белите обувки, бял Кадилак и бели изтривалки.

Ама изкара два инфаркта докато аз още чакам първия.

Трябва да спра да ги пуша тия.

Ще ме убият един ден тия шибании. - Наслаждавай им се докато можеш, Вин.

Доста скоро законът ще ни извади от бизнеса.

Доста скоро, ако те гепят да пушиш тютюн

ще те изправят на стената и ще те разстрелят.

Тютюнът днес, утре сексът.

След три, четири години ще е

противозаконно дори да се усмихнеш на непознат.

Има ли напредък в оная далавера с кубинските пури?

Моят човек в Маями каза, че ги имам до няколко седмици.

Няма ли и ти да се включиш?

Слагаш 5 000 хиляди, гарантирано вземаш 10.

Консорциум от висши съдии и адвокати.

Направо си умират да захапят кубинска пура.

Не ми пука какво правиш, само внимавай да не те хванат.

Още е незаконно да се продават кубински пури в тази страна.

Нали законът ги купува? Това му е най-красивото.

Да си чувал за съдия, който сам се е пратил в затвора?

Ти си знаеш. Само гледай кутиите да не се мотаят дълго тук.

Влизат и веднага излизат.

Трябва да тръгвам. Приятелите вече са се изчакали.

Ще се видим през септември, Оги. - Добре, мой човек.

Затвори ли вече?

Свършиха ти Шимелпениксите ли?

Дали ще може да си взема, преди да си тръгнеш?

Няма проблем.

Не е като да бързам за опера или нещо такова.

Изглежда някой си е забравил фотоапарата.

Да, аз.

Твой ли е? - Да, мой е.

Отдавна я имам тая малка щуротия.

Не знаех, че снимаш.

Може да го наречеш хоби.

Не ми отнема повече от пет минути на ден да го правя,

но го правя всеки ден. Вали, гърми, в слънце и в сняг.

Нещо като при пощаджията.

Значи не си някой, който само прехвърля монетите през тезгяха?

Това е, което хората виждат,

но не е непременно това, което съм.

Всички са еднакви.

Точно така. Повече от 4 000 снимки на едно и също място.

Ъгъла на Трета и Седмо авеню в 08:00.

4 000 божи дни при всякакво време.

Затова не вземам отпуск. Всяка сутрин трябва да съм там.

Всяка сутрин на същото място, по същото време.

Никога не съм виждал нещо подобно.

Това е моят проект.

Можеш да го наречеш работата на живота ми.

Удивително.

Но ми е малко... не съм сигурен, че схващам...

Какво ти даде идеята да започнеш този... проект.

Не знам, просто си дойде.

Все пак това си е моят ъгъл.

Той е една малка част от света,

но и тук се случват неща, както и навсякъде другаде.

Това е албум на моето малко място.

Поразително е.

Никога няма да го схванеш, ако не забавиш малко, приятел.

Какво искаш да кажеш?

Това, че прелистваш много бързо. Почти не гледаш снимките.

Но те са еднакви!

Еднакви са, но всяка една е различна.

Има слънчеви и мрачни утрини.

Има лятна и есенна светлина.

Има дни от седмицата и дни от уикенда.

Има хора с палта и зимни обувки и има хора с тениски и шорти.

Понякога същите хора, понякога различни.

Понякога различните хора стават същите, а същите изчезват.

Земята се върти около слънцето и всеки ден

слънчевите лъчи огряват земята от различен ъгъл.

Да позабавя малко, а?

Да, това ти препоръчвам. Знаеш как е.

Утре, и утре, и утре.

Времето си върви с неговите ситни крачки.

Господи...

Виж.

Това е Елън.

Да, тя е.

Има я на доста снимки от тази година.

Трябва да е отивала на работа.

Това е Елън.

Погледни я.

Погледни сладката ми...

Мамка му.

Кой е?

Рашид. - Кой?

Рашид Коул. Момчето с лимонадата, помните ли?

Да, качвай се.

Влизай.

Не мислех, че ще те видя отново.

И аз така.

Този следобед имах дълъг разговор със счетоводителя си

как подобна стъпка ще се отрази на данъците ми и той ми каза добре.

Време е за ставане.

Рашид!

Ставай и изчезвай. Трябва да работя. Спящият купон свърши.

Колко е часът? - 08:30.

08:30?

В хладилника има сок, яйца и мляко. И ядки на бюфета.

Кафето е на печката, вземай каквото искаш.

На мен ми е време да запрятам ръкави.

Господи, много си шумен! Опитвам се да работя?

Съжалявам... изплъзнаха ми се от ръцете.

Малко по-малко непохватност няма да ни дойде зле.

От колко време си тук? Две нощи.

И колко време ти казах, че можеш да останеш?

Няколко нощи.

Значи времето ни свършва, нали така?

Съжалявам, че ви попречих. Бяхте много мил с мен...

Но всички хубави неща трябва да свършват.

Без много тежки чувства, става ли?

Апартаментът е малък и не мога да работя, докато ти ми се мотаеш тук.

Не е необходимо да се извинявате.

И без това брегът трябва вече да е чист.

Ще се оправиш ли?

Абсолютно. Аз съм като мида, светът е моята черупка.

Трябват ли ти пари? Някакви дрехи?

Ни пени, ни грош. Супер съм.

И да се пазиш, разбра ли?

Вие също. Гледайте да свети зелено, когато пресичате.

Между другото...

Харесах книгата ви. Мисля, че сте много добър писател.

2. Рашид

Пол Бенджамин ли се казвате? - Мога ли да ви помогна?

Искам да знам какви игри играете, мистър.

Как влязохте в сградата?

Какво влязох? Бутнах вратата и влязох.

Скапаната ключалка пак се е развалила.

Обичате да налитате на непознати? Това ли е вашата игра?

Търся племенника си Томас. - Кой е Томас?

Знам, че е бил у вас. Не можете да ме излъжете, мистър.

Не познавам никакъв Томас.

Томас Коул. Томас Джеферсън Коул, моя племенник.

Искате да кажете Рашид?

Рашид? Казал ви е, че се казва Рашид?

Както и да се казва вече не е тук.

Замина преди два дни и оттогава не знам нищо за него.

Каква работа имаше той тук?

В какво може да се забърка човек като вас с черно момче като Томас?

Слушайте, госпожо, стига толкова.

Ако не се успокоите ще ви изхвърля.

Само искам да знам къде е.

Доколкото знам, прибра се при родителите си.

При родителите си? Така ли ви каза?

Каза ми, че живее с майка си и баща си на 74-та улица.

Винаги съм знаела, че това момче има въображение, но се оказва,

че се е надскочил и сега си е измислил цял нов живот.

Имате ли против да седна?

Живее с мен и с чичо си Хенри от бебе.

Ние не живеем в Манхатън.

Живеем в Боръм Хил, в "проектите".

Не ходи ли в училище Тринити?

Ходи в реалното училище Джон Джей в Бруклин.

А родителите му?

Майка му не е жива, а баща си не е виждал от 12 години.

Не биваше да го пускам.

Нещо случило ли се е напоследък? Нещо необикновено или неочаквано?

Може би едно нещо, но не вярвам да има връзка.

Един приятел ми се обади преди две седмици

и каза, че видял баща му да работи

на бензиностанция край Пийксвил.

Казахте ли на племенника си?

Реших, че има право да знае.

И?

Нищо, Томас ме погледна право в очите и каза:

Аз нямам баща. За мен кучият син е мъртъв.

Цял ден ли ще седиш тук?

Не знам. Не съм решил още.

Защо не си избереш някое друго място?

Човек го хващат лудите, ако някой се блещи в него цяла сутрин.

Това е свободна страна, нали?

Докато не нарушавам границите на имота ви мога да си седя тук и вечно.

Нека ти дам малко полезна информация, синко.

В касата отсреща има 2,57 долара.

Ако вземем предвид колко време си вложил в това начинание,

трудно ще докараш 50 цента на час за целия тоя зор.

Както и да го гледаш е губещо предложение.

Няма да ви ограбвам, мистър. Приличам ли на крадец?

Не знам на какво приличаш, момче.

Само мога да кажа, че снощи изникна като гъба на това място.

Живееш в този град... или просто пътьом от тук натам?

Просто минавам. - Просто минаваш.

Самотен пътник с раница на гърба

цъфва точно срещу гаража ми и спира да се наслади на гледката.

Има къде по-добри места да се скиташ, хлапе.

Не искаш да си имаш неприятности, нали?

Работя по една скица.

Този ваш гараж е толкова стар и порутен, интересен мотив е.

Вярно, порутен е.

Само че като го нарисуваш, няма да започне да изглежда по-добре.

Дай да видим какво си направил. - Ще ви струва пет долара.

Пет долара? Само за да го погледна?

После ще поискате да го купите. Със сигурност.

Това е цената, пет долара.

Ако не искате да се изръсите няма да си правите труда да я гледате.

Просто ще оставя любопитството ви да ви побърка.

Кучият му син. Чешит го раздаваш май...

Просто така си говоря, мистър.

Ако ви лазя по нервите защо не ме наемете на работа?

Това на главата ти очи ли са?

Кафявите неща в орбитите, да не са стъклени топчета?

Седиш цял ден тук и колко коли

видя да спират и да зареждат?

Нито една. - Нито една.

Нито една, нито един клиент. - Не.

Купих тая съборетина в тоя пущинак преди три седмици

и ако работата не потръгне скоро затъвам в батака.

За какво да наемам някого, като със зор изкарвам моята надница?

Просто си помислих.

Защо не си задържиш шибаните мисли за себе си.

Дръжте си ръцете настрана.

Оги.

Оги, мисля че имаме клиент.

Здравей, Оги.

Наистина ли си ти, Оги?

За Бога, Руби! Мина толкова време.

Мислих, че си умряла.

18 и половина години.

Само толкова ли?

Мислех, че са към 300.

Изглеждаш добре, Оги.

Глупости, изглеждам като лайно.

Също и ти, Руби. Изглеждаш направо ужасно.

Каква е тая превръзка?

Какво стана със синьото стъклено око?

Трампи го за бутилка джин?

Не искам да говоря за това.

Ако наистина искаш да знаеш, загубих го.

И не съжалявам.

Беше прокълнато и ми носеше само мъка.

Мислиш ли, че изглеждаш по-добре маскирана като капитан Хук?

Винаги си бил кучи син, нали?

Малка невестулка с хапеща мръсна уста.

Аз поне не предадох себе си. Което не мога да кажа за някои хора.

Дойдох тук да говоря с теб за нещо

и най-малкото можеш да ме изслушаш. Поне толкова ми дължиш.

Идвам чак от Питсбърг и няма да си тръгна, без да съм говорила с теб.

Добре, говори, дамата на моите мечти. Целият съм в слух.

Това са неща между мен и теб. Можем ли да останем за малко сами?

Чу я, задник такъв.

Дамата и аз имаме да разискваме лични неща.

Излез отпред и стой пред вратата.

Ако някой иска да влезе, кажи че е затворено, разбра ли?

Да, разбрах.

Магазинът е затворен.

Кога да им казвам, че е отворено?

Когато ти кажа "отворено е", тогава е отворено!

Добре, разбрах.

Няма нужда да викаш.

Добре, сладурче, какво си намислила?

Ще престанеш ли да ме зяпаш така. Тръпки ме побиват.

Как така? - Като това момче.

Както ме зяпаш. Няма да те изям.

Ако продължаваш да ме зяпаш така, ще започна да викам.

Помощ, а? Надявам се тази помощ да няма нещо общо с пари!

Не ме пришпорвай? Вече направи заключения, преди да съм казала нещо.

Освен това, не е за мен.

За дъщеря ни е.

Дъщеря ни?

Това ли каза? Дъщеря ни?

Ти може и да имаш дъщеря, но аз със сигурност не.

Дори и да имах, а аз нямам, тя нямаше да е наша дъщеря.

Казва се Фелисити и току-що

навърши 18.

Миналата година избяга от Питсбърг

и сега живее в някакъв мизерен хотел с някакъв Чико.

Дрогира се яко,

бременна е в четвъртия месец.

Иска да се отърве от бебето.

Нашето внуче, Оги! Само си помисли, нашето внуче!

Престани веднага с тези глупости.

Ти ли реши да я кръстиш Фелисити? - Означава щастие.

Знам какво означава. Това все още не го прави добро име.

Не знам към кого друг да се обърна, Оги.

Работила си ме и преди, скъпа моя.

Защо трябва да ти вярвам сега?

Бих ли те излъгала?

Мислиш ли, че ми беше лесно да дойда тук и да говоря?

Защо съм дошла, как мислиш?

Така казваше и когато задигнах оная огърлица заради теб, спомняш си, нали?

Съдията ми даде да избирам, или в армията, или в панделата.

И се озовавам във флота за четири години вместо в колежа.

Гледам как хора губят ръце и крака. За малко не ми отнесоха главата.

А ти, скъпа Руби Макнат, бягаш и се жениш за оня задник Бил.

Не ми беше писал повече от година. Какво трябваше да си помисля?

Загубих си молива.

Докато си намеря друг, вече бях свършил хартията.

Това с Бил приключи преди дори да се прибереш.

Сега може и да не помниш, но тогава доста бързаше да дойдеш.

И ти не беше много хладна.

Поне отначало.

Имах зор, бейби. Знаеш как е.

Но си имахме и хубави времена, не е било всичко само лошо.

Някой и друг момент. Това ти го признавам.

Така Фелисити се появи в пейзажа.

По време на една от тези две секунди.

Пързаляш ме, скъпа. Не съм отговорен за никакво дете.

Мислех, че ще мога да се справя.

Не исках да те притеснявам. Мислех, че ще мога да се справя сама,

но не можах.

Тя наистина е зле, Оги.

Добър опит, старо момиче. Искам да ти помогна.

Знаеш, заради старото време.

Но точно сега наистина не мога.

Всичките ми пари са вързани в един бизнес,

а още не съм взел печалбата.

Лошо. Хващаш ме в неподходящ момент.

Ти си коравосърдечно копеле.

Как успя да станеш толкова долен, Оги?

Мислиш, че те лъжа, но не е така. Всяка дума е самата Божа истина.

Затворено е. Чухте ли какво каза хлапето?

Там пише, че е отворено до шест. - Проклетия магазин е затворен!

Махай се, мазен дяволе.

Слушай...

Слушай какво, искаш ли да работиш? Ще ти дам работа.

Виждаш ли стаята нагоре по стълбите, точно над канцеларията?

Ужасна бъркотия е.

Като че, са я пълнили с боклуци 20 години наред.

Трябва да се разчисти. - Каква е офертата ви?

Пет долара на час. Такава е тарифата, нали?

Сега е 14:15. Жена ми идва да ме вземе към 17:30,

значи ще имаш три часа на разположение.

Ако не свършиш днес, можеш да оправиш останалото утре.

Ще има ли осигуровки или искате да ме наемете на хонорар?

Осигуровки?

Здравни застраховки, зъболечение, платена отпуска...

Никак не е приятно да те експлоатират.

Работниците трябва да защитават правата си.

Да.

Не, боя се, че ще работим изключително по схемата на хонорара.

Пет долара на час? - Да.

Ще приема.

Сайръс Коул.

Пол.

Пол Бенджамин.

Почивка, хлапе. - Всичко е наред.

Спри се малко. - Добре.

Не искам да си вра носа,

но се чудех какво е станало с ръката ви.

Грозна машинария, нали?

Ще ти кажа какво стана с ръката ми. Ще ти кажа какво стана.

Преди 12 години Господ погледна отгоре към мен

и каза: "Сайръс,

ти си лош, глупав и голям егоист.

Първо ще изпълня тялото ти с дух, мечти и алкохол.

След това ще те сложа на волана

и ще направя така, че да блъснеш колата

и да убиеш жената, която те обича.

Но теб, Сайръс... теб ще те оставя да живееш,

защото да живееш, е къде по-лошо, отколкото да умреш.

И за да не забравяш какво

направи на горкото момиче,

ще ти откъсна ръката и ще я заменя с тази кука.

Ако исках, можех да откъсна и двете ти ръце и двата ти крака,

но ще бъда милостив

и ще откъсна само лявата ти ръка.

Всеки път, когато погледнеш куката

искам да си спомняш

колко лош, глупав и голям егоист си.

Това да ти бъде урок, Сайръс,

предупреждение да се поправиш."

И поправихте ли се?

Опитвам се.

Всеки ден.

Здравей. - Здравей.

Здравей, бейби, как мина днес?

Ако трябва да измия косата на още една бабичка,

ще ми окапят пръстите.

Доста работа? Това е добре, защото днес

тук положението беше много заспало.

Не се безпокой, Сай. Още си в началото.

Ела тук, малкия.

Кой е дошъл при нас? - Как си?

Добре, да вървим.

Ти си бил.

Исках да ви подаря това като знак на признателност.

Признателност за какво?

Де да знам, задето ми помогнахте.

Откъде го намери? - Купих го.

29.95 долара

на разпродажба при "Голдбаум-телевизори и радио".

Ще може да гледате бейзбол.

Нали разбирате, малко почивка от работата ви.

Къде, по дяволите мислиш, че тръгна?

Имам среща със счетоводителя си в 15:00.

Стига вече, а? Просто престани и се върни тук.

Ела тук. - Наистина нямам време.

Затвори вратата.

Сядай на този стол.

Сега слушай внимателно.

Леля ти Ем идва преди няколко дни.

Беше се разболяла от притеснение, беше се побъркала.

Имахме доста интересен разговор за теб.

Томас.

Разбираш ли какво ти говоря?

Леля ти мисли, че си загазил.

И аз мисля същото.

Разкажи ми за това, хлапе. Искам да чуя всичко веднага.

Не ви трябва да знаете.

Не ми трябва, а? Откъде знаеш какво ми трябва?

Добре, добре.

Исусе. - Добре.

Всичко е толкова глупаво.

Има един, Чарлз Клем. Викат му Влечугото.

От тия хора, дето не ти се иска да ви се пресичат пътищата.

Пресякоха ни се пътищата.

Затова се опитвам да стоя настрана от квартала.

За да не попаднеш на него отново.

Видял си нещо, което не е трябвало? - Просто минавах от там...

Влечугото и другия изскачат от офиса, където осребряват чекове

с маски на лицата и пистолети в ръцете.

За малко не ме събориха.

Влечугото ме позна и съм сигурен,

че разбра, че го познах.

Ако човекът от офиса не беше изскочил крещейки тъкмо в този момент,

Влечугото щеше да ме застреля на място, на тротоара.

Шумът го накара да се обърне

да види какво става и аз изчезнах.

Още една секунда и щях да съм мъртъв.

Защо не отиде в полицията?

Той има приятели. Те не са такива дето

биха ми простили, ако свидетелствам срещу него.

Какво те кара да мислиш, че тук си в по-голяма безопасност?

Има само една миля от дома ти. - Не е далеч, но е друга галактика.

Черното е черно, бялото бяло

и никога няма да се срещнат.

Струва ми се, че са се срещнали в този апартамент.

Нека не прекаляваме с идеализма.

Справедливо е. Значи да не прекаляваме, а?

Какво?

Може да седиш в оня ъгъл до края на живота си.

3. Руби

Влизай, Оги, трябва да ти покажа нещо. - Ама и ти не се предаваш.

Не те моля да правиш нищо, просто трябва да дойдеш с мен.

Къде? - Не питай много, влез в колата.

Казах и, че ще се срещне с баща си.

Нямаше друг начин, Оги. Иначе не иска да ме види.

По-добре спри колата да сляза. - Успокой се, няма да правиш нищо.

Просто ела и се преструвай.

Няма да умреш, ако ми направиш тази малка услуга.

Може и да научиш нещо. - Така ли, какво например?

Ще разбереш, че съм ти казала истината.

Виж, не казвам, че нямаш дъщеря. Просто тя не е моя дъщеря.

Почакай докато я видиш, Оги. - Какво трябва да означава това?

Прилича на теб. - Престани.

Това нищо не значи. - Това значи много.

Като и казах, че ще види баща си, някак си се разчувства.

За пръв път откакто Фелисити избяга, ми говори човешки.

Умира да те види, Оги.

В хубав квартал ме доведе.

Пълен с щастливи, заможни хора.

Скъпа... Фелисити?

Е? - Какво?

Нищо ли няма да кажеш?

Какво искаш да кажа?

Не знам.

Здрасти, мамо. Здрасти, татко. Нещо такова.

Аз нямам татко, вдяваш ли?

Родих се миналата седмица, когато някое куче те изчука отзад.

Господи, това ми е достатъчно.

Каза ми, че искаш да го видиш.

Ето го.

Може и така да съм казала.

Чико каза да го прислушам дали няма да падне някой кинт за нас.

Вече го видях и не мога да кажа, че съм особено впечатлена.

Богат ли си, мистър? - Да, милионер съм.

Ама ходя дегизиран, защото се срамувам от мангизите си.

Дръж се прилично, скъпа.

Махни се от мен! - Тук сме, за да ти помогнем.

Не ми трябва помощ?

Нека ти даде парите, които не е платил за услугите ти.

Не говори така на майка си!

Искаш да ми кажеш, че наистина някога си спала с тоя?

Искаш да ми кажеш, че си му дала да те изчука?

Можеш да правиш каквото искаш с живота си.

Ние сме тук заради бебето.

Искаме да се изчистиш заради бебето. Преди да е станало твърде късно.

Какво бебе?

Твоето бебе. Това, дето е вътре в теб.

Вътре сега няма бебе. Сега няма нищо вътре.

За какво говориш?

За аборт, глупачке. Завчера направих аборт.

Така че, няма нужда да ме тормозиш повече за това.

Бай, бейби.

Да се махаме от тук. Стига ми толкова.

Правилно. По-добре си отивайте.

Чико ще се върне всеки момент и съм сигурна,

че гаджето ти няма да иска да се разправя с него.

Чико е истински мъж, а не някакъв смотаняк,

дето си изровила от миналогодишния боклук. Чуваш ли какво ти говоря?

Той ще накълца мистър Татко на парченца.

Обещавам ти.

Жив ще му изкара лайната.

Слушай внимателно.

Преди около 25 години

един млад мъж излязъл на ски сам в Алпите.

Паднала лавина

и снегът го погълнал.

Тялото му така и не било открито.

Край. - Не, не е краят, а началото.

Синът му бил малко

момче по това време.

Годините минавали и когато

пораснал също станал скиор.

Един ден миналата зима излязъл в планината сам за едно спускане.

Спуснал се до половината

и спрял до една голяма скала да се изяде обяда.

Тъкмо когато развивал сандвича си със сирене,

погледнал надолу и видял тяло.

Точно в краката си, замръзнало в леда.

Той се навел, погледнал отблизо

и внезапно почувствал, че се оглежда в огледало.

Че гледа себе си. Той е там, но мъртъв

и тялото е абсолютно непокътнато, замръзнало в ледения блок.

Като някой съхранен в спряла анимация.

Той застанал на четири крака

пред лицето на мъртвия човек

и осъзнал, че гледа баща си.

И странното е...

странното е, че бащата е по-млад от сина.

Момчето станало мъж и се оказало,

че е по-възрастно от собствения си баща.

Какво мислиш да правиш днес.

Ще почета, ще помисля,

може би ще порисувам, ако имам настроение.

Но довечера ще празнувам. Това е сигурно.

Ще празнуваш... какво? - Рождения си ден.

На 17 години съм от 47 минути

и мисля да отпразнувам това, че съм я докарал до тази възраст.

Честит рожден ден!

Добър избор.

Мисля, че ви познах. Вие сте Пол Бенджамин, писателят, да?

Признавам.

Продължавам да очаквам следващия ви роман.

Работите ли по нещо?

Има нещо на път.

Ако я кара с това темпо може да излезе до края на лятото.

Чудесно.

Извинявам се, че ви изненадваме в последната минута,

но мистър Бенджамин и аз ще присъстваме на празненство довечера.

Ще се радваме, ако ни придружите. Нали, мистър Бенджамин?

Да. За нас ще бъде чест.

Какъв е поводът за празненството? - Моят рожден ден.

Колко души ще присъстват на това рождено парти?

Не бих го нарекъл парти.

По-скоро ще е вечеря за рождения ми ден.

Списъкът с гостите е ограничен.

Засега там сме мистър Бенджамин и аз.

Ако приемете ще станем трима.

Разбирам, задушевна вечеря. Но трима не е ли малко неподходящо?

Как беше... "трима са тълпа." - Да, знам.

Трябва да наглеждам и мистър Бенджамин.

Да не се забърква в проблеми.

Вие какъв сте, негов настойник?

Всъщност... аз съм баща му.

Повечето хора предполагат, че аз съм баща му.

Имайки предвид, че съм по-възрастен и така нататък.

Но факт е, че тъкмо обратното е вярно.

Той ми е баща,

а аз съм му син.

Оги?

Човече.

Това е Ейприл Лий, Оги. Ейприл, запознай се с Оги Рен.

Как сте, госпожице Ейприл. - Приятно ми е да се запознаем.

А тази хубава малка дама тук е мис Вайълет Санчес де Халапено,

най-лютата чушка от тая страна на Рио Гранде.

Нали така, бейби?

Оги, и ти си пиперлия. А, бейби?

Обичам този човек!

Какво ви води в дупка като тази?

Има рожден ден и реши да вдигне малко шум покрай него.

На колко си, хлапе? - 17.

17.

Помня като бях на 17...

Господи, като бях на 17

бях един малък шантав кучи син.

Ти такъв ли си, синко? Малък шантав откачалник?

Определено. Уцелихте в десетката.

Добре, продължавай така и един ден ще станеш велик човек като мен.

Да, да, да!

Той е съвсем пиян.

Бай.

Не ти ли трябва помощ в магазина?

Какво имаш предвид?

Мисля си за хлапето. Ще работи добре при теб.

Хлапе! Искаш ли работа?

Тъкмо ми казаха, че се интересуваш от длъжност в търговията на дребно.

Работа? Не бих отказал работа.

Мини утре през магазина за цигари към 10:00 и ще поговорим.

Ще видим какво можем да измислим.

Утре сутрин в 10:00 ще бъда там. - Да тръгваме.

Имам да те черпя. - Бай!

Това става през 1942.

Той е затворен в Ленинград по време на блокадата.

Говоря за един от най-кошмарните моменти в човешката история.

500 000 души умират само на това място.

Там е и Бахтин, затворен в някакъв апартамент.

Има достатъчно тютюн, но няма хартия да свива.

И така, взема страниците от ръкопис, по който работи от десет години

и къса страниците, за да си свива цигари.

Единственият му екземпляр? - Единствения му екземпляр.

Ако мислиш, че е дошло време да се мре,

кое е по-важно, добрата книга или добрата цигара?

Късал и свивал и пафкал и така, глава по глава, изпушил книгата си.

Добър опит. За малко да се хвана, но...

Никой писател не би направил никога такова нещо, нали?

Не ми вярваш, а?

Ще ти покажа. Всичко е в тази книга.

Какво е това? - Не знам.

Твое ли е?

Да, може би.

Ето, дръж.

Сега ми казваш, че изобщо не е било така?

Имаше и друго, освен това, което ви разказах.

Господи, не си само видял какво е станало?

Те са изпуснали пакета на земята и ти си го вдигнал.

Вдигнах го. - И започна да бягаш.

И започнах да бягам.

Страхотно измислено!

Тъкмо това е, не мислих. Просто го направих.

Имаш страхотен талант да се забъркваш в проблеми, а?

И колко има вътре? - 6 000 долара.

Какво? - 5 814, за да бъдем точни.

Значи ти обра обирджиите и сега обирджиите те търсят.

Това е в общи линии.

Трябва да си луд да направиш такова нещо.

Според мен занеси парите на Влечугото. Върни му ги и кажи, че съжаляваш.

Няма да ги върна. Сега са мои.

Хубава работа ще ти свършат, ако Влечугото те намери.

Тези пари са цялото ми бъдеще.

Продължавай да мислиш така и изобщо няма да имаш никакво бъдеще.

17 е чудесна възраст за умиране.

Това ли искаш?

Ще се върна след около час.

Наглеждай касата докато ме няма? - Сигурация, до по-късно.

Незаконно е, но не може да се говори за престъпление, когато няма жертва?

Сигурно така се е чувствал човек в нелегален бар по време на сухия режим.

Имаше ли работа, докато ме нямаше? - Малко, не много.

Насам, господа. Нека се оттеглим в кабинета ми.

Какво, по дяволите, става тук!

Гледай само! Шибаната стая е наводнена!

Свети шибани глупости.

Хлапето съжалява, Оги. - Така ли?

И аз съжалявам.

Отне ми три години да спестя тези 5 000 и сега съм разорен.

Едва мога да си платя бирата.

Да не говорим и за това, че ми отиде репутацията.

Разбираш ли какво ти казвам?

Моята репутация.

Така че, да, и аз съжалявам.

Толкова, колкото за нищо друго не съм съжалявал през целия си шибан живот.

Той има нещо да ти казва, Оги.

Ако има нещо да ми казва, защо не ми го каже сам?

Това е за вас. - За мен?

И какво да правя с тази торба?

Отворете я.

Какво е това? Някакъв майтап?

Не, това са 5 000 долара.

Не ти искам парите, малък нещастник.

И без това сигурно са крадени.

Какво ви интересува откъде са. Ваши са.

И защо, по дяволите, ще ми даваш пари?

За да си върна работата.

Ти си тъп, откачен малък шибаняк, знаеш ли го?

Не бъди задник, Оги. Не виждаш ли, че се опитва да оправи нещата.

Той е луд. - Не, не е, ти си луд.

Прав си. Просто не бях сигурен, че знаеш.

Просто не бях сигурен, че знаеш.

Пише го на челото ти, все едно...

с неонови букви.

Сега кажи нещо мило на Рашид, да се почувства по-добре.

Да ти го начукам, хлапе.

И аз да ти го начукам, бял кучи сине.

Добре!

Радвам се, че всичко е оправено.

Мистър Бенджамин, предполагам?

Мистър Бенджамин, предполагам?

Имате проблем със сигурността в тази сграда, знаете ли?

Ключалката на вратата долу е разбита.

Лоша идея в тия смутни времена.

Никога не знаеш що за паплач може да ти се натресе от улицата.

Ще говоря утре с домакина.

Направете го. Не искате неприятни изненади, нали?

С кого имам удоволствието да разговарям?

Удоволствието? Не бих го нарекъл удоволствие, смешнико.

Бих казал, че е по-скоро от бизнес естество.

Няма значение. Знам и без това кои сте.

Ти си Влечугото, нали? - Какво?

Никой не нарича с това име Чарлз в лицето му.

Разбра ли! - Да, разбрах.

Ще ти счупим ръцете и краката.

Не знам къде е? - Казвай, казвай къде е Кол.

Томи, човече, Том Кол.

Ако се случи, случи се. Ако не, не.

Разбираш ли за какво ти говоря?

Никога не знаеш какво ще ти се случи по-късно.

Точно когато мислиш, че знаеш, не знаеш абсолютно нищо.

Това се нарича парадокс.

Следваш ли ми мисълта?

Да, Оги, слушам те.

Когато не знаеш нищо това е като в рая.

Знам какво е това.

Това е, след като умреш да отидеш

в рая и да седиш с ангелите.

Господи.

Здравей, Оги. - Здрасти, Джими.

Човече, на нищо не приличаш.

Ако ченгетата не бяха дошли, можеше и да не стоя тук.

Май са те пообгрижили.

Веднъж в живота и аз да си държа устата затворена.

Трябва нещо да се напише за това.

Само се опитах. - Боли ли?

Разбира се, че боли. Като го гледаш, как ти се струва?

Помислих, че може да се преструва.

Не си виждал Рашид, нали? - Ни грам.

Говорих с леля му преди няколко дни,

но и тя не знаеше нищо. Почва да става малко плашещо.

Това може да значи, че се е измъкнал.

Или пък, че не е могъл. Няма как да се разбере, нали?

С две на... и никой навън, четири писти в...

Навън топка три...

Значи ще се предадеш и ще се прибереш?

Нямам друг избор, нали? Ясно е, че не ме иска около нея.

Все пак, не можеш просто да я зачеркнеш.

Така ли? А какво друго мога да направя?

Вече няма бебе и ако иска да хвърли живота си на боклука е нейна работа.

Тя е още дете. Има време за бебета като порасне.

Мечтай си, Оги.

Голяма късметлийка ще е, ако успее да я докара до 19.

Не и ако я вкараш в програма за рехабилитация.

Няма да се съгласи, но и да стане, струва много пари.

А това е нещото, което нямам. Напълно фалирала съм.

Не, не си. - Не лъжа, фалирала съм.

Дори нямам застраховка на скапаната кола.

Помниш ли за оня бизнес, дето ти разправях?

Парата дойде. Спечелих.

Браво!

Не, браво на теб. - Какво?

Какво е това? - Защо не го отвориш и не видиш?

Господи, Оги! Вътре има пари!

5 000 долара.

Даваш ми ги?

Всичките са твои, бейби.

Подаряваш ми ги? - Подарявам ти ги.

Боже.

Исусе.

Ти си ангел, Оги. Ангел от рая.

Зарежи ги тия ангелски глупости. Просто вземи парите, Руби.

Само без рев. Не мога да търпя разревани хора.

Съжалявам, съжалявам.

Само едно нещо искам да знам. - Всичко, Оги, само кажи.

Фелисити.

Не е моя дъщеря, нали?

Не знам.

Би могла да бъде. Но пък, би могла и да не е.

Математически погледнато е 50 на 50.

Не се обиждай, Оги.

4. Сайръс

Агенция за издирване на изчезнали. Сержант Фосдик...

Я виж ти! Заекът Питър бил жив.

Здрасти. Какво правите тук в неделя?

Решихме да си направим пикник. Искаш ли да дойдеш с нас?

Да, разбира се. Само секунда.

Всичко е наред, разбрах.

Здрасти, хлапе.

Доста са ви разкрасили.

Изследователска работа. - Така вмъкнах епизода в книгата.

Тогава медицинските сметки стават 100 % необлагаеми с данъци.

Опитай се да пробуташ това на данъчните.

Познаваш ли тези хора? Мислех, че имаме клиенти.

Той ни познава. Но освен това имате и клиенти.

Дойдохме да ти донесем малко чисто бельо.

Всичко е наред. Наистина ги познавам.

Сайръс Коул. - Огъстъс Рен.

Аз съм собственикът. - Пол Бенджамин.

Странно. Казва се също като теб.

Нали ти и младши имате еднакви имена.

Да, но той ми е син. Моя плът и кръв.

Ти имаш същото име като този човек, но дори не сте с еднакъв цвят на кожата.

Тъкмо така се запознахме.

Членуваме в Международния Клуб на съименниците.

Може да не повярваш, но в Америка има 846 Пол Бенджаминовци.

Но само двама в метрополията на Ню Йорк.

Така с Пол станахме толкова добри приятели.

Ние сме единствените, които се появяват на тези срещи.

Пълен си с щуротии, хлапе.

Защо не зарежеш това и не кажеш на човека кой си.

Какво, по дяволите, става тук? - По-добре питай него.

Да, Рашид, бейби. Изплюй го.

Рашид? - Понякога.

Нещо като партизанско име.

За какво, по дяволите, говорят?

Давай, кажи му истинското си име.

Това на акта ти за раждане.

Томас.

Пол, Рашид, Томас? Кое от всичките?

Томас.

Хайде, страхливецо! Цялото име, малко име и фамилия.

Какво значение има? - Като няма защо не го кажеш?

Щях да му кажа... но в моя си момент.

Няма друго време, освен настоящето, момче.

Е?

Томас Коул.

Името ми е Томас Джеферсън Коул.

Майтап ли си правиш с мен?

Подиграваш ли ми се?

Ти ми се подиграваш.

Няма да позволя на никой пубертет да ми се подиграва.

И да не ти харесва това е името ми. Коул, като твоето.

Питай го коя е била майка му.

Това не ми харесва. Никак не ми харесва.

Качи се горе. Аз ще се погрижа за това.

Луиза Вейл, помниш ли я, Сайръс? - Млъкни веднага.

Няма да ти позволя това, изсулена торба с лайна такава!

Престани! Престани! Той ти е син, по дяволите!

Лъжеш.

Вие...

Сайръс?

Не, благодаря.

Искате ли една моя?

5. Оги

Казвам ви, ще има нова война.

Гаднярите от Пентагона ще си загубят службичките, ако не намерят нов враг.

Сега са нарочили оня Саддам и ще хвърлят по него всичко,

каквото им се намира. Помнете ми думите.

Здрасти, как си? - Здрасти, Оги.

Две, нали? - Не.

Нека е една.

Обикновено вземаш две. - Да, знам.

Опитвам се да ги намаля.

Някой се тревожи за здравето ми...

Как върви работата, маестро?

Добре или поне така беше до преди няколко дни.

Обади ми се човек от Ню Йорк Таймс

и поиска да им напиша коледна история.

Това ще е перото на шапката ти! Диплома за слава.

Да, страхотно е. Проблемът е, че имам четири дни,

а нямам нито една идея.

Нещо да разбираш от коледни истории?

От коледни истории? Разбира се.

Знам няколкостотин такива.

А някоя добра? - Добра, разбира се.

Шегуваш ли се? Приятелю, черпи един обяд

и ще ти разкажа най-добрата коледна история на света.

Гарантирам, че всяка думичка от нея е истина.

Крадци убити при нападение над бижутериен магазин.

Смъртоносна престрелка в Бруклин.

Готови ли сме?

Готови, само да кажеш.

Целият съм в слух.

Помниш ли, когато ме попита как съм започнал да снимам?

Това е историята как се сдобих с първия си апарат.

Всъщност той е и единственият, който някога съм имал.

Следиш ли внимателно? - Всяка дума.

И така, това е историята как се случи всичко.

Добре.

Беше през лятото на 76-та, когато започнах да работя за Вини.

Лятото на 200-годишнината.

Една сутрин някакво хлапе влезе и започна да краде от магазина.

Стоеше при рафта с книжките и пъхаше списания с голотии под дрехата си.

Имаше доста навалица и първо не го видях.

После го видях и се развиках.

Изстреля се като див заек и докато успея

да се измъкна иззад тезгяха, той вече шпореше по Седмо авеню.

Гоних го няколко пресечки и накрая се отказах.

Беше изпуснал нещо докато бяга

и понеже не ми се тичаше повече се наведох да видя какво е.

Оказа се портфейла му.

Нямаше пари, но шофьорската му книжка беше вътре заедно с три-четири снимки.

Можех да се обадя на ченгетата да го приберат.

Имах името и адреса му от книжката, но ми домъчня за копелдака.

Беше просто един нещастен малък келеш

и след като видях снимките в портфейла му,

някак си не можах да му се ядосам истински.

Роджър Гудуин.

Така се казваше.

Спомням си на една от снимките беше с майка си.

На друга държеше някаква училищна награда,

ухилен все едно е спечелил Ирландските финали.

И просто сърце не ми даде.

Бедно хлапе от Бруклин, кой го знае как се оправя,

пък и на кой му пука за няколко порносписания в края на краищата.

Така че, задържах портфейла.

От време на време аха, аха да му го изпратя,

ама все отлагах и не направих нищо.

Така се изтърколи годината,

дойде Коледа и нямаше какво да правя.

Вини щеше да ме покани с тях,

но майка му се разболя и заминаха с жена си за Маями.

И така, седя си аз у нас в коледното утро.

Малко ми е мъчно за мен си.

Тогава виждам портфейла на Роджър Гудуин на етажерката

и си викам: Защо да не направя нещо добро.

Облякох си палтото и тръгнах да връщам портфейла.

Адресът беше в Боръм Хил, някъде из "проектите".

Голям студ беше и няколко пъти се губих докато намеря блока му.

Там всичко изглежда еднакво и можеш няколко пъти

да минеш на едно място и да мислиш, че си другаде.

Накрая стигнах до апартамента, който търсех и звъня на звънеца...

Нищо.

Предположих, че няма никой, но опитах още веднъж.

Почаках малко повече и тъкмо бях готов да тръгвам,

чувам някой да си тътри краката отвътре.

Глас на стара жена пита: "Кой е?"

И аз казвам, че търся Роджър Гудуин.

"Ти ли си, Роджър?" пита тя.

Започва да отключва около 15 ключалки и отваря.

Трябва да беше поне на 80, ако не и на 90.

Първото нещо, което забелязах беше, че е сляпа.

"Знаех си, че ще дойдеш, Роджър!" казва.

"Знаех си, че няма да забравиш баба си Етел на Коледа."

И разтваря ръце да ме прегърне.

Нямам много време да мисля, знаеш... Трябваше да кажа каквото и да е,

при това бързо и преди да се усетя вече чух от устата ми да излиза

"Върнах се да те видя за Коледа" казах.

Не ме питай защо го направих. Нямам никаква представа.

Така се получи и ето старицата ме прегръща на вратата и аз я прегръщам.

Беше като игра, която и двамата бяхме решили да играем

без да се налага да обсъждаме правилата.

Искам да кажа, че жената си знаеше, че не съм внукът и.

Беше стара и изкуфяла, но не дотам, че да не може

да различи непознат от собствената си кръв и плът.

Но беше щастлива да се преструва

и понеже и аз нямах какво да правя бях щастлив да участвам.

Влязохме в апартамента и прекарахме деня заедно.

Когато ме попиташе как я карам лъжех по нещо.

Казах и съм продавач в магазин за цигари. Че скоро ще се женя.

Разказах и 1 000 хубави истории, а тя се правеше, че ми вярва.

"Това е добре, Роджър" казваше, като клатеше глава и се усмихваше.

Винаги съм си знаела, че нещата при теб ще се подредят добре.

След известно време започнах да огладнявам.

В къщата нямаше нищо за ядене,

затова излязох до кварталния магазин и накупих сума ти работи.

Едно печено пиле, зеленчукова супа, кофичка картофена салата.

Такива работи.

Баба Етел имаше някоя друга бутилка вино прибрана на сигурно в спалнята

и така успяхме да спретнем една съвсем прилична коледна вечеря.

И двамата малко се позамотахме от виното, спомням си,

и след като се навечеряхме, се преместихме да седнем в хола,

където креслата бяха по-удобни.

Трябваше да ида да пикая и тръгнах към банята в дъното на хола.

И тук нещата съвсем се объркаха.

Беше налудничаво да играя тоя малък цирк с внука на баба Етел,

но това, което направих след това, беше с положителност лудост

и досега не мога да си го простя.

Влизам в банята

и виждам натрупани край стената до душа

купчина от шест, седем фотоапарата.

Чисто нови, 35-милиметрови фотоапарати.

Още в кутиите.

През живота си не бях правил пукната снимка,

още по-малко пък съм откраднал нещо.

Но в момента, в който видях тези апарати да седят в банята,

реших, че искам един за мен.

Просто ей така.

И без дори да се замисля, взех една от кутиите под мишница

и се върнах в хола.

Не може да ме е нямало повече от три минути,

но в това време баба Етел беше заспала.

Предполагам киантито и дойде малко в повече.

Отидох в кухнята да измия чиниите,

а тя си спеше на всичкото тракане на чинии и похъркваше като бебе.

Не виждах никакъв смисъл да я притеснявам, та реших да си тръгвам.

Не можех дори да и напиша бележка да се сбогувам, понеже нали е сляпа,

така че просто си тръгнах.

Оставих портфейла на внука и на масата,

отново взех апарата и излязох.

Това е краят на историята.

Някога връщал ли си се да я видиш?

Веднъж, три или четири месеца по-късно.

Много ми беше кофти, дето откраднах апарата, а дори още не бях го ползвал.

Накрая реших да го върна, но баба Етел вече не беше там.

В апартамента имаше други хора и не можаха да ми кажат къде е старицата.

Вероятно е умряла.

Да.

Вероятно.

Което значи, че е прекарала последната си Коледа с теб.

Може би. Никога не ми е идвало наум.

Било е добро дело, Оги. Направил си нещо добро за нея.

Излъгах я, а после откраднах. Как може да му кажеш добро дело.

Направил си я щастлива.

А апаратът и без това е бил откраднат.

Едва ли е бил наистина на този, от когото си го откраднал.

Всичко за изкуството, а, Пол?

Не бих казал. Но поне добре използваш апарата.

Сега вече имаш своята коледна история, нали?

Да, така ми се струва.

Да баламосваш хората е истински талант, Оги.

За да разкажеш добра история трябва да знаеш да натиснеш правилните бутони.

Бих казал, че ти си измежду майсторите.

Какво искаш да кажеш?

Искам да кажа...

че историята е добра.

Ако не можеш да споделиш тайните си с приятелите си,

тогава какъв приятел си?

Точно така.

Животът просто нямаше да си струва да се живее, нали?

®™