All language subtitles for Flawless.2007.720p.Bluray.X264.bg

Филм на
МАЙКЪЛ РЕДФОРД

ДЕМИ МУР

МАЙКЪЛ КЕЙН

БРИЛЯНТЕН ПЛАН

Келнер!

Изчакай малко.
Извинете, че закъснях.

Каси Джейн, редактор съм
във вестника. Говорихме по-рано.

Вие бяхте...
- Лора Куин.

Продължавай.
Съгласни са за първа страница?

Идеално.
Мерси, чао.

Трябва да внимаваме
какво си пожелаваме.

Да постигнеш толкова на 25
е биологически неправилно.

Благодаря ви,
че се свързахте с нас.

Както знаете, правим изследване
за управляващите жени.

За обикновените дами
през 50-те и 60-те години,

които разчупват модела
и създават модерната жена.

Много от хората, които попаднаха
в изследването ни, са починали...

но вие сте жива,
което е страхотно.

Трябва да ви съставя портрет.

Била сте наета от корпорация
"Лондон Даймънд". Номер едно в света.

През 50-те почти всички нейни
служители са били мъже.

Изправили сте се и сте се борили
с тях, за да станете накрая...

...мениджър.

Това няма да впечатли никого
в наши дни,

но вие сте единственият мениджър жена
в тази компания.

Искам да науча историята ви.

Не съм била в този град,
като свободна жена,

вече повече от 40 години.

Нима?
- Променил се е.

Невероятен екземпляр.
168 карата,

58 фасета...
много рядък.

Откраднах го.

От "Лондон Даймънд".

Мисля, че ще е хубаво,

ако не споменаваме "Лондон Даймънд"
в бележките ви.

Била сте в затвора досега, така ли?

ЛОНДОН, 1960 г.

Добро утро, господа.

КОРПОРАЦИЯ
"ЛОНДОН ДАЙМЪНД"

Добро утро, г-це Куин.
- Господин Хобс.

Тук ли искате да посрещнете
изгрева, г-це Куин?

Буквално казано, Хенри.

Не проливайте повече кръв,
заради диамантите!

Виждам, че вече имаме фен клуб.

Убиец!

Добро утро, господин Милтън.

Сигурен съм, че всички сте запознати
с нарасналото напрежение в Кимстед.

Какви са последните цифри?
Колко жертви имаме?

Стотици, повечето наши служители.

Огромна каша.
Всеки ни сочи с пръст сега.

Боже господи. Южноафриканците
сега ще обвинят нас.

Какво казват руснаците?

Отправили са обвинение
и изискват санкции от страна на ОН.

Точно когато подновяваме
договора си с тях.

Те не са ни нужни.

Ако руснаците се откажат
ще е катастрофално за нас.

Може да подпишат с Ботсуана,
Сиера Леоне и дори Ангола,

чиято обща продукция надвишава
нашата. Ще изгубим контрола

над световните доставки,
цените и картелът ще се разпадне.

Плащаме достатъчно на руснаците.
Едва ли ще се откажат.

На път е и представител на
Съветската Диамантена Корпорация.

Пратен, за да прекрати
отношенията им с нас.

Добре. Значи имаме два дни
да намерим решение на проблема.

Изчакайте.

Само още едно нещо. Поздравете
новия генерален директор,

който ще се грижи за дейността ни
в Кейптаун, господин Питър Боулънд.

Нямам думи.
Старецът явно вече откача,

щом назначава Боулънд преди теб.
- Напротив, преценката му е правилна.

Боулънд е по-опитен и по-възрастен,
което го прави идеален за позицията.

Освен това ми правят услуга.
Не си ли чувал,

Кейптаун е ужасен през лятото.

Надявам се, че са приготвили
по-добър пост за теб.

Световни филиали на
"Лондон Даймънд": 1223.

Жени директори: няма.

Не се отказвай.

Работи по-усилено.

Ще бъдеш възнаградена.

ЛОРА КУИН

Отново си забравила. Обядът?
- Обядът?

Днес трябваше да обядваме,
да си търсим гримове

и да заговорничим срещу мъжете.
- Толкова съжалявам.

Тук проблемите следват
един след друг.

Да се уговорим за друг път?
- Нека да е вторник тогава.

Но не с мен, а с Кенет Пиърсън,
с който искам да те запозная.

Много мило, Джудит,
но името Кенет не ми допада.

Не го отлагай, Лора. Скоро няма
да има срещу кого да заговорничим.

Отново ли работите до късно,
г-це Куин?

Винаги пристигате първа
и си тръгвате последна.

Колегите ви сигурно
оценяват вашата отдаденост.

Какъв беше онзи пасаж
в Библията?

"Последният ще стане първи,

а първият последен."

Така ли става винаги?
- По-скоро това са пълни глупости.

Всички, които познавате получават
това, което са заслужили.

Съдбата помага на смелите.

Например южноафриканците.

Мислите ли, че трябва
да им подарим свободата

или сами да се преборят за нея?
- Интересен дебат.

Може би малко опасен,

но за мен нещата не са толкова
прости, колкото изглеждат.

Сигурен съм, че сте права.
Вие сте тази с костюма.

Късмет.

Живеете опасно, г-це Куин.
- По-скоро безспирно, Хенри.

Нещо тревожи ли ви, г-це Куин?
- Сегашният договор с руснаците.

Предлагам да го удължим.
- Объркахте ме.

Нали вие казахте, че те искат
да прекратим отношенията си?

Да, но ако им позволим
да го направят публично,

да излязат с вдигнати гърди пред ОН
и да отрекат капитализма.

Тайно, обаче, ще удължим договора си
с тях и няма да го огласяваме никъде.

Поне докато отшуми бурята.
- Така ще продължат да продават

диамантите ни на невероятна цена.
- Планът е много добър.

Споделяли ли сте идеята си
с някой друг?

Лора, това ти ли си?
- Харолд Рейнълдс, не може да бъде.

Господа, това е най-интелигентната
дама, която съм срещал.

Американка, завършила
образованието си в Оксфорд.

Вече не общуваме, защото тя отхвърли
три от поканите ми за вечеря.

Тествах решителността му. Ако беше
опитал още веднъж, щях да приема.

Работя в банка "Алайд"
и отговарям за вашите сметки.

Доста хора ме гледат под лупа.

Това е както впечатляващо,
така и изнервящо.

Но след като знам, че си тук,
ще ми е по-спокойно.

Освен ако не си обмисляла
смяна на кариерата.

Световното господство в банка "Алайд"
също може да се уреди.

Най-ранобудната и най-смелата,
както винаги.

Старая се, Хенри.
Благодаря ти.

Няма да ви възнаградят.

Госпожице Куин,
да седнем ето тук.

Господин Хобс?
- Да.

Г-н Хобс, поласкана съм,
но не смятам...

Не се притеснявайте.
Аз съм щастливо женен мъж.

Имам предложение за вас.

Отделете ми само пет минути.
Моля ви.

Накуцването ми е от войната
при внезапна въздушна атака.

С жена ми бяхме отишли да послушаме
музика в Уилтън.

Доста взривяващо представление.
И двамата го преживяхме.

Докато не разбрах, че на жена ми
й остава малко живот.

Мислех, че сте щастливо женен.
- Така е и винаги ще бъда.

Имате ли причина, за да четете
личната кореспонденция?

Ще го подържите ли за момент?

Лична кореспонденция?

На мен ми прилича повече
на рухнали мечти.

Световни филиали на
"Лондон Даймънд": 1223.

Жени директори: няма.

Първата цифра е грешна.
Трябва да е 1224.

Но другата цифра е
доста точна.

След като възбудихте
любопитството ми,

ще ми кажете ли какво искате?

Мисля, че правилният въпрос тук е,
"Вие какво искате"?

Сцената тук е нелепа.
Ще оберат банка в Лондон

посред бял ден.

Може да ви уволнят, заради това.
- И да назначат вас на моето място.

Знам, че през последните три години
ви пренебрегват вече шест пъти

за сметка на някой
не толкова квалифициран.

Благодаря, че ме осветлихте
по въпроса, но съм много заета.

Г-це Куин, моля ви, седнете.

Не съм стигнал до същността
на въпроса. Ще бъдете уволнена.

Моля?
- Находчивата ви идея за руснаците.

Откъде сте разбрали за това
и за всичките ми дела?

Искам само да ви помогна.

Невероятно е какви компрометиращи
разговори се водят пред чистачите.

Като че ли въобще не сме там.
- Какви разговори?

Не съм бизнесмен.
Добър съм само в...

Какви разговори?
- Руснаците няма да приемат плана ви,

ако с него са запознати и други,
освен висшестоящия персонал.

Не ви смятат за достатъчно
квалифицирана.

Не ви вярвам.
- И сигурно имате право.

Кой би се вслушал в бръщолевенията
на някакъв старец?

Хубав момент.
Гледайте го.

Искате ли фъстъци?

М.К. тук ли е?
- Току-що излезе.

Странно. Човек от офиса на премиера
е тук и твърди, че има среща с него.

Не може да бъде.
Това е погрешно.

ДАННИ ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ В КОРПОРАЦИЯ
"ЛОНДОН ДАЙМЪНД"

Да се отбележи, че считано от
10 юни 1960 г.,

г-ца Куин вече няма да е служител
на корпорацията.

Всички в ресторанта вече
ми завиждат. Изглеждаш невероятно.

Чух, че ретрото отново било
на мода и се опитах

да се впиша в обстановката.

Благодаря, че се съгласи да се видим.
- Не бързай с благодарностите.

Имам лоши новини.
Не можем да ти предложим работа.

Защо не?
- Конфликт на интереси.

Корпорацията е най-големият ни клиент
още от англо-бурската война.

Първите ни вложения в мините
на Аштънкрофт са от преди 70 години.

Трябваше да поискате
разрешението им да говорите с мен,

като им кажете, че аз не знам
нищо по въпроса.

Така и направих. Ще ти кажа нещо
под секрет, като на стар приятел.

Според тях, ти си некомпетентна.

Обвиняват те, че си развалила
отношенията им с руснаците.

Това е абсурдно.
- Съжалявам.

Не можем да те привлечем
в екипа са,

както и всяка друга компания,
работеща с "Лондон Даймънд".

Но това е всяка една
компания по света.

Нали спомена, че искаш
да обсъдим нещо друго.

Чувствам се глупаво сега.

Мислех да приема
предложението ти за вечеря.

Щеше да е доста авантюристично.

От пет години съм женен.
Децата ми ще го докажат.

Трябва да ни дойдеш
на гости някой уикенд.

Много хубава супа.

Ранен обяд?
- Ранен и продължителен.

Вземам си почивка
за този следобед.

Направихте ли залога си, г-це Куин?
- Никога не залагам.

Нито на кучета, коли
или непознати.

Бяхте прав.
- Моля?

Какво искате да
откраднете от компанията?

Кой е казвал такова нещо?

Хипотетично казано.
- Войната и грабежа

са двата най-сигурни
източника на приходи.

Не знаех, че сме във война.

След шест месеца се пенсионирам
с болки в гърба и с мизерна пенсия.

Трябва да внимаваме
какво се случва в корпорацията.

Накратко, за какво са ви тези пари?

Предполагам, че искам да направя
нещо за жена ми.

Жена ви, която е починала преди
15 години и сте щастливо женени?

Както и предполагах, сте си написали
домашното. Какво друго открихте?

Не сте глупав и сте
чиракували на баща си.

Водопроводчик,
имащ проблеми с алкохола.

Жените се на 21 и след година,
когато жена ви се разболява,

поемате нощна работа в корпорацията,
за да сте около нея през деня.

Така и не сте се реализирали,
според уменията си.

Добра работа, г-це Куин.

Как разбрахте, че няма да ви предам?
- Още ли говорим хипотетично?

Защо смятате, че можете
да направите такова нещо?

Отговорът е много прост.
Имам план.

Предложението ми не съдържа
почти никакви рискове,

защото не се налага да променяме
ежедневните си задължения.

Всяка нощ вратите се заключват.

Това означава,
че в период от 10 часа

никой не може да излезе
или влезе в сградата.

На първия етаж
има засилена охрана,

но на долния,
са само няколко пазача.

Тук и тук до асансьора, откъдето
единствено може да се влезе.

Искате да влезете в трезора?
- Там са диамантите.

Не говорите сериозно.
- Обикновено всяка вечер

започвам работа от четвъртия етаж
и после слизам надолу.

Страхотен ден, нали?

Щом приключа с горните етажи,
ме придружават и до подземието.

Следващите няколко часа прекарвам
в чистене, миене, полиране,

леки ремонти и поддръжка.

Обикновено през това време
работя необезпокояван.

Веднъж на час идва някой
да ме провери.

През останалото време
съм сам самичък.

Буквално мога да се съблека
и да се разхождам гол.

Страховита идея,
но не я приемайте буквално.

Ще се опитам.

Чистенето на трезора
оставям за накрая.

Дългият коридор води
до кръгла врата,

зад която лежи един
от най-големите депозити на Земята.

От 16 години работя със затаен дъх
пред тази врата.

И за толкова време
не съм я отварял и веднъж.

И да искахте, нямаше да успеете.
Не и без кодовете.

Променят се всяка седмица
и ги знаят само двама човека.

Г-н Ийтън - дългогодишен служител
и олицетворение на благонадеждността.

Говори се, че работата му е
като на швейцарски часовник.

И разбира се, сър Милтън
Кендрик Аштънкрофт.

Следящ абсолютно всичко,
случващо се през деня.

И как смятате
да се сдобиете с кодовете?

Тук идва вашата роля,
г-це Куин.

Доскоро мислех сам
да осъществя операцията.

Преди година
съвсем случайно разбрах,

че сър Милтън държи кодовете
скрити в бюрото си.

На другия ден, неочаквано за мен,
те бяха изчезнали.

Всяка вечер претърсвах офиса му,
но така и не ги намерих.

Защо изчакахте и не го направихте
докато имате възможност?

Задавал съм си този въпрос
хиляди пъти.

Казах ви,
че не съм много решителен.

Но от моето колебание
ще спечелите вие.

Нима? Какво се изисква от мен?

Доказателство за убедеността ви.
В списъка с гости сте, нали?

Ще е бизнес среща, на която
се очаква да забавлявам руснаците.

Смятате, че държи кодовете в дома си?
- В събота отидете в кабинета му

и погледнете под чекмеджето
на бюрото му.

Това е нелепо.
Да речем, че намеря кодовете,

а вие успеете да се измъкнете
от трезора незабелязан,

как ще изкарате диамантите
от сградата.

Колко може да се събере вътре?
- Вие колко искате?

Каква е цената на отмъщението?
Труден въпрос, нали?

Един милион лири ще стигнат ли?
- За всеки?

Така смятам.
- Дори няма да забележат.

Дори да забележат, аз вече
ще съм пенсионер, а вие освободена.

Защо да ви се доверявам?
- А аз на вас?

Имаме едни и същи цели.
- От вашите думи звучи твърде лесно.

Това "да" ли означава?
- Не.

Гледайте да облечете
нещо подходящо.

Добър вечер, сър.

Добре дошъл.
Заповядайте.

Руснаците пристигнаха ли?

Да пием за добрите резултати.

Наздраве.

Рядко срещана гледка.
- Синклеър е много предпазлив човек.

Една от редките му разходки
извън кулата на "Кингс Роу".

Без съмнение е изгубил съня си
при настъпилата криза.

Не смятам,
че е от този тип хора.

Странно е, че мъж с неговото минало
е застраховател на корпорацията.

Не знаете? Беше въвлечен в скандала
с Националната Осигурителна Служба.

Разбира се, беше напълно оневинен.

Иначе едва ли щяхме
да правим бизнес заедно.

Нека ви представя
Владимир Димитриев.

Директор на Съветската
диамантена организация.

Това е г-н Джонсън, моят заместник.
- Приятно ми е.

А това е г-ца Куин.
Един от най-красивите ни диаманти.

Много ми е приятно.
- Говорите руски?

Балет, водка, диаманти. Трите
най-близки неща до руската душа.

Вие кое от тях предпочитате?
- Диамантите, разбира се.

Наздраве за това.

Боже мой.

Какво бихте направил,
ако бях казала балет?

Бих ви поканил на танц.

Разбира се, имам и друг мотив.

Кое ви кара да мислите,
че аз нямам?

Ще ми липсва.

Какво става със стареца?
- Държи се, както винаги.

Питам, защото според мен,
притежанието на непродаваеми стоки

може да се отрази
зле на сърцето му.

Какво правя?

И аз не спирам
да си задавам този въпрос.

Съжалявам, не ви видях.
- Не беше умишлено.

Бях се замислил за привилегированото
си място в обществото.

Мисля, че знам какво имате предвид.
Поне вечерта е успешна.

Баща ви не щади разходите.
- Както винаги.

Винаги всичко трябва да е
първокласно, но и дискретно.

Известен е със своята предпазливост.
Наистина ли е платил по 100 лири

на семействата на миньорите,
които са загинали при протестите?

Между нас казано. Той е купил
и куршумите, и ковчезите.

Трябва да получи отстъпка за това.
Какъв човек би сторил такова нещо?

Човек без капка съвест?

Г-н Хобс, имам проблем
с отоплението в офиса.

Студено ли ви е
или ви е топло, г-це Куин?

Ако ще го правим,
искам да науча всички детайли

Разбрахте ли ме?

Разбира се.

Трябва да се откажем.
Инсталирали са охранителни камери.

Всичко се следи
на телевизионни монитори.

Цяла сутрин ги наблюдавам.
- Камери в сградата?

Да, навсякъде.
- А в трезора?

Не, само в коридора към него.
Не искат охранителите да зяпат

купчините с диаманти.
- Камери? Какво ли ще измислят още?

Има ли начин да ги заобиколим?
- Никакъв.

Осем камери покриват
целия подземния етаж,

а една е отделена
само за коридора към трезора.

Картината отива директно
в стаята на охраната

където ще има човек денонощно.

На тази е подземният етаж.
Тук е рецепцията.

Ще трябва да преразгледаме
плана ви за пенсия.

И сте напълно убедена?

Прекосили сте целия град,
за да ми кажете това,

а можехте да го направите довечера.
Измислили сте начин, нали?

Не съм, г-н Хобс.
- Вашата решителност

ми напомня за жена ми.

Защо сте толкова настоятелен?
- Защото мразя английските зими.

Кажете ми, как смятате,
че може да се направи.

Има една възможност,
но е трудно осъществима.

Въпреки че има осем камери,

само 4 от тях излъчват картина
на мониторите едновременно.

Тази картина
се сменя на всеки 15 секунди,

което значи, че всяка камера остава
без наблюдение за 60 секунди.

Да, но това време е недостатъчно.

Ще съм в трезора
за не повече от 10 секунди.

Не можете да стоите пред трезора,
и да чакате камерата да се превключи.

Трябва да сте в началото на
36-метровия коридора.

Това не е проблем за мен.
- С цялото ми уважение, г-н Хобс,

вие трудно ходите,
да не говорим за бягане.

Казвам ви, че мога да се справя.

Отидохме твърде далеч.
Съжалявам.

Независимо дали ви харесва или не,
вие сте замесена.

Моля?
- Дадохте ми кодовете, г-це Куин,

така че сте замесена.

Не се съмнявайте,
че ще го направя.

И не се преструвайте, защото знам,
че вие го желаете повече от мен.

Искате животът ви
да придобие смисъл.

И знаете, че това е единственият
начин, за да го постигнете.

Г-це Куин, сама го отбелязахте.
Те дори няма да забележат липсата.

Ето как ще стане. Утре
ще си синхронизираме часовниците.

Но трябва да е утре, докато не са
разбрали за дупката в системата им.

Щом сте в коридора към трезора,
ще се обадя в стаята на охраната,

което трябва да ви спечели
поне още 30 секунди.

Когато всичко приключи смятам,

че ще е най-добре,
да не контактуваме повече.

Добър вечер, г-це Куин.
- Добър вечер, Хенри.

Добър вечер, Хенри.
- Добра да е, Албърт.

Добър вечер, г-це Куин.
Ще може ли...

Как си, Хенри?
- Попитай ме пак в петък.

Лека вечер, сър.
- Лека вечер.

По дяволите!

Люис е на телефона.
Ало?

Хобс!

Имаме проблем.
Бихте ли ме придружили?

Господин Люис е виновен.
Господ знае, какво яде този човек.

Нещо против?

Оставям го на вас.

Господин Хобс...
- Добро утро, г-це Куин.

Как са нещата днес, Хенри?
- С две думи,

пълна скука.

Нямаме ли поръчка за другата седмица?
- За понеделник, пети.

Много странно. Сортировачите
се прибират по домовете си.

М.К. тук ли е вече?
- Не, сър.

Господин Джеймс,
какво се е случило?

Госпожице Куин?

Госпожице Куин,
вътре ли сте?

Напомням ви,
че всичко това е тайна

и не трябва да се обсъжда
при никакви обстоятелства.

Ако това се случи обаче,
си носите последствията.

Разбрахте ли?
- Да, разбира се.

През асансьора е единственият вход.
Няма подземни тунели.

Има само три тесни вентилационни
шахти, които не водят до никъде.

Цялото подземие е опасано
от цимент, мрамор и стомана.

Това би трябвало да е най-сигурният
трезор в цяла Европа.

Поне ние смятахме така.

А и да изнесеш 2 тона диаманти,

са ти нужни много хора
и няколко автомобила.

С г-н Клифтън Синклеър от
застрахователна компания "Кингс Роу"

обсъдихме ситуацията и решихме,

че основния ни приоритет сега е
да запазим всичко по старому.

Ще е катастрофа, ако се разчуе
за полицейско разследване.

Вече нямаме вяра в никого, затова
ще разрешим проблема сами. Синклеър.

"Кингс Роу" защитава интересите
на "Лондон Даймънд" от 17 години.

И днес няма да правим изключение.
Нека ви представя Скарман Финч.

Той е главният ни застрахователен
инспектор. Г-н Финч?

Добро утро на всички.
Само не се паникьосвайте.

Ще открием диамантите ви.
- Да не се паникьосваме?

Световният запас от диаманти
се е изпарил във въздуха

и не трябва да се паникьосваме?
- Ще разгледам трезора

и ще разпитам нощната смяна.
Благодаря ви.

Какво сте направили?
- Всичко е под контрол, г-це Куин.

Под контрол? Казахте, че ще бъде
само един термос с диаманти.

Да се срещнем в кафенето
на ъгъла, след като приключите.

Господин Хобс?
- Точно така.

Насам, моля.

Ако не ви е хрумнала някоя идея,
нека да не си губим времето.

Къде са диамантите?
Искам си дяла сега.

Ще ги получите,
когато нещата се успокоят.

Задушавам се.
- Запазете спокойствие.

Какво казахте на Финч?
- Че отидох на работа,

измих подовете и изпразних кофите
за боклук, както всяка друга вечер.

Върнете се на работа
и се придържайте към плана ни.

Вършете ежедневните си задължения
и пак ще говорим.

Ето тук ще ме откриете утре.

Госпожице Куин, търсят ви спешно
от кабинета на господин Милтън.

Ако решите
да откупите стоките,

трябва да ме уведомите
до края на седмицата.

Доколкото разбирам,
списъкът със стоките

и условията по закупуването им
са подробно обяснени в това писмо.

Нямам правото да правя каквито и да
е договорки между вас и моя клиент.

След като ме уведомите
за намеренията си,

аз ще получа инструкции
относно метода на заплащане.

Тогава ще ми бъде предадено как
да влезете във владение на стоките.

Господин Бойл, да разбираме ли,
че не знаете самоличността

на вашия клиент?
- Точно така.

Както и каква е тази стока?
- Правилно сте разбрал.

Търсят господин Бойл
по телефона.

От кантората му.

Какво е всичко това, по дяволите?

Разполагаме с колекция
от необработени диаманти.

Пазарната им цена е
100 милиона английски лири.

Само това ли пише?

Изплатете ги до 48 часа.
- Изнудвани сме от откачен човек.

Не трябва ли да го задържим?

Опасявам се, че господин Бойл
ни казва всичко, което знае.

Съжалявам за прекъсването.

Има ли още нещо?

Ще очаквам обаждането ви.
Приятен ден.

Южноафриканската звезда.

Извикайте Синклеър обратно.
Веднага.

Госпожице Куин, може ли?
Разпитвам всички служители.

Да, разбира се.
- Благодаря.

Седнете.

Да ви почерпя с цигара?
- Не, благодаря.

Благодаря.

И така, госпожице Куин...

Вие сте американка,
завършила Оксфорд.

Работите в компанията от 15 години
и сега сте старши посредник.

Точно така.

Смятате ли, че сте успяла в живота?

Да.

Не сте омъжена?
- Не съм.

И сте на 38 години.
- Точно така, господин Финч.

Надявам се,
че това не е престъпление.

Имате ли вече някакви улики?

От вашия професионален опит,

кого бихте посочили като
враг на корпорацията?

Списъкът ще е доста голям.
Имаме бизнес отношения по цял свят.

Защо смятате, че ще има
друга причина, освен парите?

Диамантът, който г-н Бойл остави...
- Кимбърли 4.

530 карата. Един от четирите
най-големи в света.

Ако парите бяха
единствения мотив,

едва ли диамантът
щеше да бъде в нас сега.

Казвате, че той символизира нещо?

Диамантът е познат още като
Южноафриканската звезда.

Благодаря ви, г-це Куин.
Това е всичко засега.

Господин Хобс...
В добри отношения ли сте?

Предполагам. Той е един от нощните
чистачи и изглежда добродушен.

Днес в коридора разговаряхте.
- Имам проблеми с радиатора.

Помолих го да дойде
и да го погледне.

Не мога да регулирам температурата.
- Той успя ли да отстрани проблема?

Сигурна съм, че до края
на седмицата ще го направи.

Благодаря ви отново, г-це Куин.

Добро утро.
- Добро утро, г-це Куин.

Тази сутрин сте в добро настроение.

Позволете ми да помагам
на г-н Финч с разследването.

Защо?
- Времето ни притиска и е нужна

по-добра комуникация. Също така...
- И какво друго?

Финч е нает от Синклеър.

Не виждам нищо лошо в това,
след като бяхме така ограбени.

Адвокатите на "Кингс Роу"
май не са готови да платят откупа.

Не и докато Синклеър
се занимава със случая.

Вече е спечелил доверието
на членовете на синдиката,

твърдейки,
че крайните срокове са нереални.

Още повече,
че той е и основният акционер.

Ако плати, животът му ще се разпадне.
- А моят договор?

Госпожице Куин, засега договорите
остават на заден план.

Ако обаче не излезем от тази криза,
ще сме безработни.

Без диаманти няма
да имаме и работа.

Ако и новината се разчуе,
ще настане истински ад.

Кажете на господин Финч,

че компанията е решила
да му помагам в разследването.

Доста сте настоятелна.
- Работата ми е под въпрос.

Както и на всички нас.
- Добре, ще говоря с него още сега.

Това току-що пристигна,
г-н Финч.

Госпожице Куин.

Г-н Джеймисън трябваше
да разговаря с вас.

Ще ви помагам с каквото мога
във вашето разследване.

Да, спомена ми.
Точно отивам към трезора.

Тези монитори...
- Новата охранителна система.

Явно не са най-добрите,
защото на всеки 60 секунди

всеки коридор остава
без наблюдение цяла минута.

Това не е много време.

Но е достатъчно,
за да останеш незабелязан.

Асансьорът е единственият вход, но
диамантите не са изнесени през него.

Всяко използване се записва
от електронен времеизмервател.

Вечерта е имало три екипа охрана.

При смяната им, асансьорът
се е качвал само по веднъж.

Значи не е стоял достатъчно
дълго на това ниво,

за да се натоварят диамантите.
- Точно така.

Това може да ви потрябва.

Извинете.

Осем сантиметра стомана. Подът,
стените и таванът са подсилени с нея.

Но за да изкарат диамантите,
трябва да са я пробили някъде.

Нямаме следи от взлом.
- Знаели са комбинацията.

Имайки предвид всичко това,
до какво заключение достигнахте?

Не е ли очевидно заключението?

Жена с вашия интелект,
би трябвало веднага да се досети.

14:00 часа е.
Мисля, че горе вече ни очакват.

Това ще възстанови
запасите ви от диаманти

на някакво приемливо ниво.

Пет милиона лири. Само толкова?
- Компенсирането на диамантите

е невъзможно при огромния пазар,
който контролирате.

Възобновявайки доставките си,
ще си върнете и останалото.

Ние сме основните доставчици
на диаманти на шест континента.

Само намек, че не можем да доставяме
повече, ще е катастрофално.

Парите не са заместител
на диамантите.

Г-ца Куин и г-н Финч са тук, сър.

Откупът не гарантира
връщането на диамантите

и ситуацията може да се влоши.

Проблемът е твой,
а не мой.

Мисля, че г-н Финч има информация,
която ще промени възгледите ви.

За мен престъплението
е било извършено

от служители на
корпорация "Лондон Даймънд".

Извършителите,
са се сдобили с кодовете за трезора

от имението на г-н Милтън
по време на партито в събота.

Вече изпратих екип там,
за да провери за отпечатъци.

Г-н Финч, споменахте, че мотивът,
според вас, е политически.

Каква би била изгодата от толкова
диаманти за сам човек?

И според вас кои политически фракции
са възможните извършители?

Руснаците и южноафриканците
са водещи в списъка ми.

А има ли служители в корпорацията,

които може да са свързани
с тези политически фракции?

Едно име изскочи
на повърхността.

Оливър Аштънкрофт. 20-годишен
е бил арестуван в Оксфорд,

заради симпатиите си към марксизма.

Това е нелепо.
Историята е от преди 20 години.

Това, че не съм съгласен с част
от политиката на компанията,

не ме прави комунист или крадец.
- Достатъчно!

Този път отиде твърде далеч.
- Съжалявам.

Но трябва да изключим
всяка капка съмнение.

В "Кингс Роу" дори не се обсъжда
цялостно обезщетение.

Като един от основните акционери
на този синдикат,

си на път да изгубиш голяма част
от нечестно спечелените си пари.

Или може би преувеличавам?

Ако под нечестно спечелени,
разбираш богатство.

И това го казва диктатор,
заробил цяла една нация.

За 30 години сме платили
огромно количество пари

за обещаната от вас сигурност.
Направихме го с надеждата,

че един ден
може да получим нещо в замяна.

Този ден дойде и какво получаваме?
Нищо.

Ще те размажа, Синклеър.
Ще ти отнема всичко

и после ще се изпикая
на шибания ти гроб.

Как ги изнесохте, г-н Хобс?

Знаете ли коя е най-твърдата материя?
- Кой стои зад всичко това?

Диамантът. Ако го потъркате
се наелектризирва.

Слагате го във вода и излиза сух.
Единственият му враг, е друг диамант.

Тези диаманти нямат стойност.
Непродаваеми са.

Единствено "Лондон Даймънд"
може да ги изкупи.

Именно. Ето защо ние
сме отправили иск за откуп.

Няма никакво "ние".
Те няма да платят.

И да искаха, нямаше да могат,
защото нямат пари.

Инспектор Финч
ни е видял да разговаряме.

Нямам съмнение,
че ще ни разкрие.

Напоследък да сте си правили
някакви планове?

Какво смятате да правите
със своя дял?

Ще сте от тези, които дават,
или които вземат?

Глупаво старче, събудете се!

Не разбирате ли, че ни очаква
единствено живот зад решетките?

Мога да се договоря.
Ще отида при Аштънкрофт

и ще му предложа диамантите в замяна
на свободата и мълчанието ни.

Ще приеме, защото е ужасен
от мисълта за публичност.

Само ми кажете
къде са диамантите.

Съжалявам, г-це Куин.
Бих искал да ви помогна,

но нямам намерение
да преговарям.

Тогава ми остава единствено
да се предам.

Нима? Така ли ще приключи всичко?

Годините в опит да се издигнете,
смеейки се на мъжките шеги.

Робуване и използване
на всяка възможност,

отказвайки се от любовта
и от обикновените неща.

Вършейки всичката
мръсна работа.

Ще се откажете от всичко това,
само за да ми навредите?

Изискал съм парите в пълния им размер
и да, те могат да платят.

Точно за толкова са застраховани.

Както желаете, но аз
и сама ще открия диамантите.

Нима?
- Определено.

Не се съмнявайте,
че ще ги открия.

В неподходящ момент ли идвам?
- Не, няма проблем.

Това е само формалност
и го изискваме

от всички служители,
които са били на партито в събота.

Трябва да ви взема отпечатъците.
- Добре.

Може ли?
Няма за какво да се тревожите.

Просто искам да ви изключа
тотално от списъка със заподозрени.

Съжалявам, но е малко топло тук.
- Така е.

Ако ми позволите.

Наистина ли смятате Оливър
за основен заподозрян?

Не е ли той човекът
с най-добрите възможности,

за да се сдобие с кодовете?

Но дали има куража
и нужното количество амбиция?

Трудно ми е да си представя някой
способен на такова дръзко деяние.

Дръзко?
Бих казал, амбициозно.

Мисля, че знаете
какво е амбиция, г-це Куин.

Разведен ли сте, г-н Финч?

Да.
- Уморила се е от разследванията ви?

Да.
- Съжалявам.

Ето, вземете.

Само още едно нещо, г-це Куин.

Имам нужда от помощта ви
за няколко минути.

Разбира се.

Искам да ми кажете дали,
според вас, този човек лъже.

Г-н Хобс, вярвам,
че се познавате с г-ца Куин.

Третия етаж, втория офис
след асансьора.

Тя ще бъде наблюдател
на разговора ни.

Отново ли искате
да говорим за вторник вечер, сър?

Бих искал отново да поговорим
за времето,

когато сте били в подземния етаж.

От три до шест сутринта.
Цели три часа,

за които не знаем нищо.

Естеството на работата ми
е един вид усамотение.

По-рано заявихте, че през този
период сте чистили и полирали пода.

През повечето време.
- Времето не е ли множко за това?

Мраморът изисква специално третиране,
начин на полиране

и доста време за подготовка.

Кога почиствате
коридора към трезора?

Чак накрая.
- Между 5 и 6 сутринта?

Да.
- И защо точно тогава?

Защо го чистите чак накрая?
- Оставям си го за десерт.

Представям си,
че чистя нечий кралски трон.

Винаги си оставям най-доброто
за накрая.

Имате ли хоби, г-н Хобс?
Нещо, което вършите за удоволствие?

Обичам да чета хубави книги.

Нещо конкретно?
- Греъм Грийн, Х. Дж. Уилс.

Понякога и Емили Дикинсън.
- Нещо по-радикално?

Имате ли Съветска
литература в колекцията си?

Веднъж се пробвах с "Война и мир",
но не можах да я завърша.

Често ходите на кучешки надбягвания.
Обичате да ги гледате как бягат ли?

В четвъртък си пера бельото,
ако се интересувате.

Виждам, че съпругата ви
е починала от рак преди години.

Казвала се е...
- Маргарет.

Точно така.
- Сигурно ви е било много тежко.

Да седите и да я гледате
как умира в разцвета на силите си.

Звучите ми като човек,
който е изгубил нещо.

Ако ми кажете какво е било,
може да ви помогна да го намерите.

Господин Финч?
- Да.

Мисля, че това ще ви заинтересува.

Извинете ме.

Това е всичко засега, г-н Хобс.

Ще се видим по-късно, г-це Куин.

В къщата на Аштънкрофт, може да съм
оставила отпечатъци в бързината.

Знам защо го правите
и че не е заради парите.

Няма нищо по-важно от тях.

Разбирам политическите ви убеждения,
но "Кингс Роу" се опитва

да избегне плащането
по всякакъв начин.

Имам чувството, че ще успеят.
Единственият начин да се спасим е

ако преговаряме.
- Вътре въобще нямаше диаманти.

Няма да получите нищо друго,
освен доживотна присъда.

Тази ваша кауза
струва ли си чак толкова?

Утре по това време
всичко ще е приключило.

Някой беше казал, че две лоши дела,
не правят едно добро.

Пълна глупост,
защото понякога,

за да направиш нещо добро, първо
трябва да направиш нещо лошо.

Относно каузата ми. Струва повече
от 100 доживотни присъди...

за мен, г-це Куин.
Някой ден ще ме разберете.

Може дори да ви вдъхнови

да погледнете отвъд
тези мраморни стени.

Светът отвън е забележителен.

Ако може да ви послужи като утеха,
не съм имал намерение да ви въвличам.

Нека да го потвърдят и от отдела.
- Слушам.

Нещо ново за хиподрума?
- Да.

Ето този тук.
Уверен съм, че това е той.

Чистачът.

Господи, Хобс!
Как си го направил?

Нямаме време.
- Да се борим с Аштънкрофт,

когато е притиснат до стената,
е равнозначно на убийство.

Някой доста ще пострада.
Ами Финч?

Надушил е нещо, но не смятам,
че може да разчитаме на това.

Нямаме друг избор.
Уверете се, че ще измисли нещо.

И то бързо.

Какво си мислите, по дяволите,
че съм правил досега?

Обадете се на всички
членове на синдиката

и ги извикайте за среща довечера.
- И какво да им кажем?

Кажете им...

че като дойдат и не са готови
да платят задълженията си към нас,

ще посветя остатъка от живота си,
за да съсипя техния.

Кажете им го.

"Лондонски вечерни новини".
- Свържете ме с отдел "Новини".

Точно вас търсих.
Искате ли да пийнем по едно?

Знаете ли, че сте специална?
Вие сте истински боец.

Защо още не сте омъжена?
- Майка ми казваше,

че няма да си популярна или щастлива,
надвивайки мъжете. Явно е била права.

Двамата с вас сме еднакви.
Отцепници.

Самотници. Малко не ни достига
да сме перфектни.

Но какво всъщност постигаме
с това наше всеотдаване.

Абсолютно нищо.

Влезте.

Пресата е отвън, сър.
- Пресата?

Какво искат?
- Не съм сигурен.

Ще говоря с тях.

Дами и господа,
моля ви...

Сър Милтън Аштънкрофт...

И така, г-це Куин...

Ще ми споделите ли
как го направихте?

Как пренесохте сто милиона
лири в диаманти,

въпреки камерите, стоманените стени,
охраната и затворените изходи?

Не бих се досетил,
дори цял живот да го мисля.

Бих искала да ви помогна,
но не съм толкова умна.

Може би сте се договорили
с руснаците. Кой знае?

Може би си търсите нов картел,
предвид проблемите на корпорацията.

Толкова зла ли ви изглеждам?

Имам снимка на вас и г-н Хобс
на хиподрума.

Грешите, аз не залагам.

Открихме и някои отпечатъци
в имението на Аштънкрофт.

До полунощ трябва да са готови
резултатите от тях.

Също така...

Знаехте ли, че получавам 5%
от това, което успея да открия?

Разбирам какво правите, г-н Финч.
Тествате ме.

Изследвате първоначалните ми реакции.

Все още не сте ме арестували,
защото нямате доказателства

и защото нищо не съм извършвала.

А може би не съм ви арестувал,
защото изчаквам да ми разкриете

кой всъщност стои зад всичко това.

Сър, имаме инцидент.

Новината за обира
е изтекла в пресата.

Аштънкрофт е получил удар.

Добре ли е?
- Опасявам се, че не.

Бордът се събира отново в офиса.

Надявам се, че нямате намерение
да напускате града, г-це Куин.

По дяволите!

Каква картинка.

Умно момиче.
Изцапано, но умно.

Аштънкрофт е мъртъв. И това ли е
част от плана ви, г-н Хобс?

Ще отида да им разкажа всичко.

Опасявам се,
че не мога да ви пусна.

Крайният срок за откупа
изтича сега

и аз пазя входа
към пещерата на Аладин,

в случай, че някой умен като вас,
разбере за нея.

Явно сте страхотна
придобивка за компанията.

Откачил сте,
ако смятате, че ще платят.

Напротив ще платят.

Мислила ли сте какво ще правите,
когато всичко приключи?

Толкова много ми напомняте
за моята съпруга.

Когато си е поставила
някаква цел...

Казах ли ви всъщност как почина?
- От рак.

Първо казаха, че ракът е в начален
стадий и може да бъде опериран

и че има отлични шансове
да оздравее.

Дадохме всичките си пари
за частна медицинска застраховка.

После от застрахователната
компания ни казаха,

че ще трябва да влезе в болница,
преди да изплатят полицата.

Затова се обърнахме към всички,
дори и към президента на компанията.

Но той ни отговори,
че това не било спешен случай.

Когато най-накрая я приеха
в болницата...

вече беше твърде късно.

Бил е Синклеър.
- Точно така.

По това време той беше обикновен
продавач на застрахователни полици,

както на обикновените,
така и на привилегированите британци.

Пестеше парите си,
за да стане...

Основният застраховател
на "Лондон Даймънд".

Самостоятелните членове
на синдиката "Кингс Роу",

влизат в него,
залагайки всичките си капитали.

Какво значи това?
Какво правиш тук, по дяволите?

Обсъждахме невъзможната ситуация,
в която ни въвлече.

За какво говориш?
- 75% от Вечерните новини са наши,

а вие сте говорили с тях по-рано.
- Точно така.

Това изисква от нас
незабавно споразумение.

А точно такъв скандал
е влизал в плановете ви, нали?

Г-н Аштънкрофт реши да свали
всички обвинения,

изисквайки от нас незабавно
признаване на обезщетенията.

Което току-що му предложих.
- Моля?

"Кингс Роу" е олицетворение
на сигурността.

И бизнесът и репутацията ни
са изградени на тази основа.

Никога няма да си върнете парите.
За Бога, те са за откуп!

Казвате ми, че сте чакали
цели 15 години, заради точния момент?

Да.
- За да накажете един човек?

Казват, че търпението е благодетел.

Той ми отне единственото нещо
в този живот,

което истински съм обичал.

Господин Хобс...
Направили сте го заради нея.

Не...

Направих го заради себе си.

Как ме разкрихте?
- Моята непохватност...

и вашето минало.

Ето го, сър.
- Благодаря.

Това е разпечатка от банката
за депозита,

който е направен
в полза на вашия клиент.

Всичко изглежда редовно.

Нека да видим къде е стоката.

Какво пише?

Ще извикате ли охраната?

Не разбирам.
- Празен лист? Какво е това?

Предполагам означава,
че диамантите няма да бъдат върнати.

Значи Южноафриканската Звезда
не е била послание?

По-скоро малко усложнение.

Нещо против.
Ще го оставя на вас.

Клиентът ми ще ви уведоми
откъде да си вземете стоката.

Извинете, но търсят господин Бойл
по телефона.

От кантората му.

Ало?

Има ли някаква доставка днес?

Може ли да ви посъветвам нещо?
- Все пак държите пистолета.

Животът трябва да се изживее
пълноценно, независимо от цената.

Не се разкайвате за нищо.

Застреляйте ме, след като
разкаянието не ви е познато.

Въобще не беше зареден.

Вече няма значение.
Приключихме.

Хайде, продължавайте.
- Колко има още?

Внимавайте с това.

Госпожице Куин.

Господин Финч.

Поздравления.
Значи се досетихте,

когато изтървахте
обецата си в мивката?

Съжалявам, че заради мен
няма да си получите процента.

Не открихме отпечатъци
в сейфа на Милтън,

а по една от чашите в офиса му.

Това бе достатъчно.
- Господин Финч...

Каквото и да искате да кажете,
госпожице Куин...

сега не е подходящият момент.

Този момент може
никога да не настъпи.

Може да ви прозвучи странно,

но ми е трудно да приема мисълта,
че ще влезете в затвора.

Затова ще трябва
да помогнете на разследването.

С опита, който имате,

смятам, че ще сте
най-подходящият човек за това.

Довиждане, г-це Куин.

Беше разпространена новината,
че тук е извършен огромен обир.

Но както виждате,
нещата не стоят така.

Оливър пое компанията
и се превърна в това,

което винаги е очаквал баща му.

Аз имах по-голям късмет.

Надявам се, че ще имаме
продължителни, успешни

и тайни взаимоотношения.

След продължителни
разследвания беше установено,

че господин Хобс
е извършил всичко сам.

Така и не беше открит.

Месец по-късно,
отново бях пренебрегната,

и си подадох оставката
на следващия ден.

Извинете ме, че търся сензацията,
но какво стана с парите?

А с господин Хобс?

Господин Хобс...
От тогава не сме разговаряли.

Но получих писмо от банка
в Швейцария,

според което е направен депозит
в моя полза...

за сумата от сто милиона лири.

Всичко. Ето тук
започва истинската ми история.

Пишете статия за
управляващите жени, нали така?

Дано съм ви вдъхновила
и дано вие да го направите с други.

Можете да се свържете с мен.
Контактите ми са на гърба.

ПРОБУЖДАНЕТО
от Лора Куин

Не съм възнамерявала да го правя,
но бремето от парите на Хобс

ме насочи в друга посока.

Открих света
и чрез него открих и себе си.

Ще останете изненадани
колко време е нужно,

за да дарите 100 милиона лири.
Отне ми 40 години и днес...

Точно днес дарих
последното пени.

Най-накрая съм свободна.
"Светът отвън е забележителен."

"Ще сте от тези, които дават,
или които вземат?"

Остана ми само диамантът,
който държахте...

Пазих си го за черни дни.

Или може би...

Или може би е последното парченце
суетност, което ми е останало.

Превод и субтитри: Йордан Лозанов
а.к.а. dantcho.