All language subtitles for Reversal of Fortune 1990.WEBRip.1080p.bg

ОБРАТ НА СЪДБАТА

Това беше тялото ми.

На 27 декември 1979 г
Целия ден лежах в леглото.

Дали бях заспала
или бях в кома,

по-късно се превърна
в предмет на спор.

Когато започнах
да се задушавам,

съпругът ми,
Клаус фон Бюлов,

най-сетне направи това, за което
слугинята ми настояваше цял ден.

Повика лекар.

Спрях да дишам.
Сърцето ми спря да бие.

В този момент наистина бях
в дълбока кома,

от която се събудих
няколко часа по-късно.

На другата сутрин си бях
отново аз.

Няма причина
за цялото това суетене.

Не съм се чувствала
по-добре в живота си.

Тази първа кома
предизвика подозрение и страх

в съзнанието
на личната ми слугиня Мария,

синът ми Алекс
и по-голямата ми дъщеря, Ала.

От този момент, въпреки че не
изразиха подозренията си пред мен,

държаха Клаус под око.

Една година по-късно,
точно преди Коледа,

най-тъмните им страхове
очевидно се оправдаха.

Мама закуси ли?
- Не, не сме я виждали.

Съпругът ми не искаше дъщеря ни
Козима да види какво е открил,

затова махна
на доведения си син Алекс.

Втора кома.
Пулсът ми беше 38,

температурата ми
беше 28 градуса.

Извика ли линейка?

Никълъс, отворете портала.

Чакаме линейка за г-жа фон Бюлов.
- Да изпратят веднага линейка.

Цялата тази дейност
беше безсмислена.

По-добре да направим
електроенцефалография.

Не се събудих от тази кома
и нямаше да се събудя.

Аз съм това, което лекарите наричат
"упорита вегетация".

Растение.

Според медицински експерти
можех да остана така за дълго.

С мъртъв мозък и тяло,
по-добре от всякога.

Ето Робърт Брилхофър.

Бившият областен прокурор
на Манхатън.

Двете деца от първия ми брак
Алекс и Ала фон Ауерсбърг,

наеха Брилхофър
да разследва случая.

Постави заповед "не я събуждайте"
на болничната й диаграма.

Изпратиха Алекс
и един частен следовател

във вилата ми в Нюпорт,
Кларендън Корт, да търсят лекарства.

Намериха много
в гардероба на Клаус.

На всичкото отгоре,
от болничната лаборатория съобщиха,

че допустимия инсулин в кръвта ми
е 14 пъти над нормалното.

Ниво със сигурност
причинено от инжекция.

Инжекция инсулин
лесно може да причини кома

или смърт.

Тази покрита с коричка игла
е дала положителен тест за инсулин.

Алекс нямаше търпение да се върне
и да покаже на Брилхофър.

Сега смятаха, че имаха
оръжието на престъплението.

Това, което им липсваше,
беше мотивът.

В този момент съпругът ми беше
на ваканция с любовницата си -

много красивата актриса от един
сапунен сериал, Александра Айлс.

Г-жа Айлс, разведена,

беше дъщеря на един стар приятел,
граф Били Ботски.

Брилхофър също откри,
че със смъртта ми,

Клаус, който притежаваше
само един милион долара,

щеше да наследи
14 милиона от мен.

Александра по-късно
свидетелства,

че Клаус и показал правен анализ
на завещанието ми.

От доказателствата, събрани от Алекс,
Ала и техния адвокат Брилхофър,

Клаус беше обвинен, че се е опитал да
ме убие два пъти с инжекция инсулин.

На 16 март 1982 г,

беше намерен за виновен
и по двата показателя.

Дори Александра Айлс
свидетелства срещу него.

Виновен.

По второто обвинение, извършено
от ответника на 21 декември 1980 г,

нападението с цел убийство,
вашето решение?

Виновен.

Ще видите как Клаус фон Бюлов

иска да се измъкне или да се отърве
от присъдата на заседателите.

Вие ще ми кажете.

И две!
Ще те смъкна! Въздухар!

Вкарай! Фал!

Гледай ръцете!

Да, ало?

Какво?

По дяволите!
Последното изречение.

По дяволите!

Здрасти.

Да опитаме отново.
Здрасти, татко. Помниш ли Маги?

Здрасти, Маги.

Ще ги изпържат.
Братята Джонсън.

Две черни хлапета
вадят баща си от затвора.

Бащата застрелва двама
и синовете са обвинени в убийство.

Адвокатът моли,
че клиента му е невинен.

Накрая получих двама.
Ще овътрят и двамата.

Няма ли повече жалби?
- Върховния съд, но имаме коз.

Пресата е.
- Не искаш да говориш ли?

Психиатричен институт
"Дершовиц".

Да, един момент.
Клаус фон Бюлов.

Това е един репортер.
- С английски акцент?

От кой вестник сте?

Щом не мога да спася две
невинни хлапета, има ли значение?

Май наистина е фон Бюлов.

Ало? Алън Дершовиц е.
Кой сте вие? Какво искате?

Връщаш се в играта.

За Бога.

Ехо?

Професор Дершовиц!
Здравейте.

Много мило, че дойдохте.

Седнете.

Играете ли?
- Това ли? Не.

Повечето хора смятат,
че е игра на късмета.

Всъщност, това до голяма
степен е въпрос на нерви.

Нищо, благодаря, Чарлз.

Защо не се обърнем към Дел Монако
и не обядваме?

Става.

Уважавам интелигентността
и целостта на еврейския народ.

Когато се ожених за Съни, тя беше
най-красивата разведена жена в света

и една от най-богатите.
Дори така, не получавахме тази маса.

Професор Дершовиц.

Д-р фон Бюлов.

Две инжекции с инсулин
и вече съм доктор.

В Америка е по-скоро слава,
отколкото класа.

Днес, след всички
тези неприятности,

винаги получавам
най-добрата маса.

Като говорим
за неприятности...

О, да. Предлагам по-добре
да обсъдим таксата ви.

300 долара на час.
- Боже!

В Лондон бях адвокат.
Това звучи прекалено.

Това е средно за случай като този.
Освен това работя много и безплатно.

Затова вие ще платите. А и трябва
да платя на студентите, сътрудниците.

Казвате, че ако се съглася
да платя 300 долара,

ще се заемете с жалбата ми?
- Не. За сега. Не е от моите случаи.

Аз не съм наемен убиец.
Трябва да усетя, че има заложен

морален или конституционен въпрос.
- Но аз съм напълно невинен

и гражданските ми свободи
са нечувано нарушени!

Имам две черни деца за електрическия
стол за престъпление,

което не са извършили.
Те са невинни.

Преди да приемете, че съм виновен,
няма ли да чуете историята ми?

Не, никога не позволявайте
на подсъдимия да обяснява.

Това поставя повечето от тях
в неловко положение.

Какво искате да кажете?
- Лъжат.

Но аз ви давам думата си
като джентълмен.

Няма ли поне
да прочетете протокола?

Вижте дали
ще намерите нещо...

конституционно.

Имате едно нещо
във ваша полза.

Всички ви мразят.

Е, това е начало.

Е, какво мислиш?
- Той го е направил.

Разбира се, че го е направил.
Можем ли да спечелим?

100 на 1 против.
Слугинята го подозира за двете коми.

Виж това. Чети.
Пише...

След като разбрахте,
че г-жа фон Бюлов не е станала,

какво направихте?
- Слязох долу

и г-н фон Бюлов каза, че мадам
има много възпалено гърло.

И не трябваше да правя нищо.
Тя лежа цял ден.

Какво правиш?

Да сме те викали?

Тя е ледена!

Госпожо!
Г-жо фон Бюлов.

Остави я! Спи.

Снощи пи.
Не си починахме.

Не спи.

Тя е в безсъзнание.

Трябва да извикате доктор.
- Мария...

Върви си!

Половин час по-късно
тя не помръдна.

Вървях напред-назад цяла сутрин.
- Била е под напрежение.

Накрая, следобеда,
г-н фон Бюлов говори с д-р Полтис.

Но излъга доктора.

Сега спи, но по-рано сутринта
ходи до тоалетната

и пи безалкохолно. Не мисля, че има
каквато и да е причина за тревога.

Но тя не мръдна.
Нито стана.

Цял ден лежеше
в същото положение.

По-късно сърцето й спря
и д-р Полтис дойде и я спаси.

След като тръгнаха за болницата,
докато сменявах чаршафите,

намерих локва урина.

Щом е ходила до тоалетната,
няма да се изпусне в леглото.

Точно така.
Защо Клаус излъга за това?

Подозрително е, но едва ли е
престъпление. А втората кома?

Мария не е била в Нюпорт.
Но малко преди втората кома...

Докато чистех, намерих бялата чанта
на г-н фон Бюлов за Нюпорт.

Вътре имаше
малка черна чанта.

Флакон инсулин,
спринцовка и игли.

Александър, ела!

Инсулин?
За какво е инсулинът?

Госпожата не е диабетичка.

Три седмици по-късно, Съни лежи
в безсъзнание в студената баня

с нощницата си,
вдигната над кръста.

Ако аз бях заседател,
щях да гласувам за присъда.

Тогава поемаш ли случая?

Това ми напомня съня
за Хитлер.

Хитлер се обажда, жив е,
трябва му адвокат.

Казвам: "Разбира се, ела".

После трябва да реша.
Да поема ли случая или да го убия?

Ти? Без съмнение.
- Ще поема случая.

Тогава го убий.

Аз съм маниак. Имам нужда
от някой с твоята преценка,

някой да ме следи какво правя,
да ми напомня за закона.

Кога мога да видя преписката?

Ти си бивш прокурор. Консерватор.
Не сме съгласни с нищо.

Но си по-умен от прокурора. Ако сразя
аргументите ти, ще сразя неговите.

Роуд Айлънд е най-корумпирания щат.
Всичко е политика. Не мисля като теб.

Трябва да знам, не мога да се потопя
във фактите, но трябва да ги знаем.

Бившите ми студенти не асимилират
информация така бързо, колкото вие.

Съгласна съм с тази оценка.

Ти не си добре.
- Имам 45 дни да го подам.

Не мога да го направя
без теб.

Сара, знам, че не искаш да се върнеш.
- Строго професионално ли е?

Дано.

Чудесно.
Искам най-добрите на наша страна.

Най-престижните експерти.
Учени с Нобелова награда!

Някои от колегите ти в Харвард,
може би.

Чакай малко, Клаус.
Имаме малък проблем.

Такива хора не можем
да контролираме.

Намерят ли един уличаващ факт,
ще кажат на целия свят.

Не ме е страх, Алън.
Да става каквото ще.

Това би казал
един невинен човек.

Знам.

Току-що дойде за теб, татко.

Дъщеря ми, Козима.
Не се е съмнявала в мен.

Много обича Алекс и Ала. Да е на моя
страна е за сметка на чувствата им.

Не знам какво щях да правя...

Казах, че не искам да чуя историята
ти, но се нуждая от информация.

Разбира се.

По-големите деца отричат Съни да е
имала проблем с хапчета и алкохол.

Забележително подценяване.

Значи трябва да има свидетели,
които са го забелязали, нали?

Искаш показания?
Ще ги имаш.

Трябва да знаеш, че лекарствата
предписани за мен ги вземаше Съни.

Това са много лекарства.
- Но твърдението на прокуратурата,

че съм знаел за инжекциите,
е точно така.

Със Съни си слагахме B12 през 60-те.
Беше доста модерно в Лондон.

Колкото по-малко знам от теб,
толкова повече възможности имам.

Когато ми казваш "истината", защитата
ще го нагласи с което трябва да кажеш.

Истината не е ли
най-простия начин?

Имам предвид, защо останах цял ден
до Съни, без да извикам доктор?

Защото Съни
мразеше докторите!

Ако бяхме извикали някой,
без одобрението й, щеше да полудее.

Веднъж си счупи тазобедрената става
и два дни не отиде в болница!

Клаус, чу ли какво ти казах току-що?
- Да. Ти чу ли съдията да ме осъжда?

Съжалявам.
30 години си е доста твърда присъда.

Два пъти да се опиташ да убиеш,
по-малко щеше да е чудовищно.

Но за мъж като мен...

който не е сторил нищо...

Исках да помоля, в случай
че загубим обжалването,

ще имам ли възможност
по-късно

да подредя нещата си,
преди да отида в затвора?

В Европа на джентълмена се дава право
да приключи нещата си както подобава.

Стига, Клаус.
- Всеки от нас пази душата си, Алън.

Има два големи проблема.
Делото срещу него е силно.

Може би по-важно е,
че правното убеждение

не е единствената присъда,
която трябва да отменим.

По-опасната присъда
е пълното убеждение

на американците,
че Клаус е виновен.

Намирането на основания за отмяна
няма да бъде достатъчно.

Съдиите от Върховния съд

ще трябва да обяснят на съпругите си
защо са я отменили.

За да направят това,
трябва напълно да заличим

всеки един аспект от случая.

Да унищожим медицинския случай
и свидетелите им,

така че съдиите да не могат
да го потвърдят.

Пълна победа
или сме удавници.

Всички сме имали шанс да прочетем
преписката. Първи впечатления?

Мисля, че това цялото намирисва.
Мисля, че Клаус фон Бюлов вони.

Очевидно е виновен за нещо гнусно
и ако го освободим,

ставаме съучастници
в престъплението му.

Бъдещи съучастници.
Аз съм шокирана

че защитавате бедните,
а сте поел този случай.

Не искам да имам
нищо общо с това.

И се надявам и състудентите ми.
Довиждане.

Мога ли да упражня правото си

според Първата поправка
за свободното слово?

Ако адвокатите защитаваха само
невинните, в страната щеше да има 10

и никой от вас нямаше
да си намери работа.

Защо да помагаме на виновните
да се освободят?

Сигурна ли си на 100%,
че е виновен?

Имаше адвокат, имаше дело,
беше осъден.

Сигурна ли си, че имаше честен процес?
- Стига!

Това е в основата
на цялата правна система.

Всеки получава защита.
Така че системата е там,

заради един невинен човек,
който е обвинен несправедливо.

Да кажем, че се ти.
Става ли?

Решаваш да се разведеш.
Ще се разведеш със съпруга си.

Седмица по-късно си обвинена,
че притесняваш сина си.

Не ме гледай така.
Случват се такива неща.

Изведнъж си сама. Мразена.
Това е кошмар.

Всички смятат,
че си виновна.

Дори пощальона започва
да те гледа малко странно.

Има само един човек, който ти вярва.
Само на един можеш да се довериш.

Адвокатът ти.
- Да.

Добре.
Някой трябва да защитава Клаус.

Но защо ти? Защо ние?

Виж, ти си моя студентка.
Имаш избор.

Не трябва да правиш нищо,
което не искаш. Изборът е твой.

Причината да поемам дела
и за разлика от другите адвокати,

които не са професори
и трябва да си изкарват прехраната,

е, че поемам дела,
защото ми писна.

И тук ми писна.

Семейството е наело
частен обвинител.

Недопустимо!
Проведоха частно разследване.

Ако им се размине, богатите
вече няма да ходят в полицията.

Знаете ли какво ще направят?

Адвокатите им
ще събират доказателствата.

И тогава ще избират
кое доказателство смятат,

че ще мине
при областния прокурор.

И следващата жертва няма да е
богата като фон Бюлов.

Ще бъде някой беден глупак
от Детройт,

който не може да си позволи,
или да намери приличен адвокат.

Мисля, че е малко по-сложно
от моралното ти превъзходство.

Съгласен съм, че фон Бюлов
е виновен, но това е забавното,

това е предизвикателството.
- Виждате ли? Ето един адвокат.

Какво?

Добре, дай го.

Един отвратителен човек
на име Дейвид Мариот ми се обади,

че имал информация за доставка
на лекарства в Кларендън Корт.

Добре, къде живее?

Добре, ние поемаме.

Том, искам да намериш
частен детектив,

да поразрови Дейвид Мариот,
който живее в Уейкфийлд.

Добре, как ще спечелим това дело?
- Съдията направи много грешки.

Съдиите винаги грешат.
Как ще го спечелим?

Добре, изкача един въпрос -
този адвокат Брилхофър.

Разпитал е Алекс, Мария, всички.
Първи е чул историите им.

Водил си е бележки и ги е използвал в
делото срещу свидетелите на защитата.

Но защитата никога не ги е виждала.
Съдията нямаше да ни позволи.

Само това изглежда
като достатъчно основание.

Добре, чудесно.
Защо не напишеш писмо на Брилхофър

и не го помолиш учтиво
да ни изпрати тези бележки?

Да, добре,
веднага ще ни ги изпрати.

Можем да спечелим по тази точка
и той го знае.

Ти го знаеш, аз го знам. Трябва
да се убедим, че и той го знае.

И така, Нанси и Добс

ще атакуват
медицинските показания.

Нашият адвокат от Род Айлънд,
Питър Макинтош,

ще анализира
Върховния съд на щата.

Мисля останалите да прегледаме
преписките за грешки и несъответствия.

Страхотно. Помнете, че повечето
случаи се печелят извън съда.

Мини?

Искаш ли да работиш със Сара?

Можеш да научиш нещо.
- Стига, Мини.

Моля те.

Разбира се, че не вярвам
на Дейвид Мариот. Не го познавам.

Ако познава
Алекс фон Ауерсбърг...

Ти си луд. За кого се мислиш?
За Пери Мейсън?

Нека частния ни детектив
разпита този идиот.

Глупаво е и е непрофесионално.
- Забавно е.

Този човек е мошеник!
Не знаеш какво ще опита.

Какво, ще ме застреля ли?
Стига, аз съм от Бруклин.

Ще стоя до прозореца
на всеки десет минути.

Така ще знаеш,
че съм в безопасност.

Имах един приятел, Гилбърт Джексън,
вътрешно обзавеждане.

Огнена кралица,
но отлично момче.

Той ме запозна
с Алекс фон Ауерсбърг.

Сигурен ли си, че е бил Алекс?
- Вечеряли сме няколко пъти.

Пили сме.
Знам, че Алекс беше богат.

Затова понякога,
както през лятото на 77-ма,

пътувах да Нюпорт на почивка.

Гилбърт ме помоли
да дам на Алекс един пакет.

Мисля, че беше за обзавеждане,
май бяха завеси.

Ходих шест пъти.
И се обадих на Алекс.

Откъде взе телефона му?

От Гилбърт.
- Още ли го имаш?

Може би.
Аз съм такъв.

Ето.

Една вечер
ми стана любопитно...

и отворих пакета.
Шибана аптека, човече.

Игли, спринцовки,
бял прашец,

добър избор на хапчета, Демерол.
Като в аптека.

Носил си лекарства шест пъти
и не си знаел?

Тъпо, нали?
После Гилбърт ме помоли отново.

Не можах да откажа, но този път
накарах Алекс да го отвори пред мен.

И готово!

Казах: "Много лекарства
за един човек!"

Той казва:
"Давам на майка ми да не ме следи."

Няколко седмици по-късно
Гилбърт беше сбъркан със софтбол.

Двама му разбиха главата.
Алекс ми се обади напикан.

Дали ченгетата ще намерят
номера му и паричния му фонд?

Е, това е хубавата част.

Топлата новина.
Харесва ли ти?

Ти търгуваш с наркодилъри
и травестити.

На половин работен ден си,
возиш се в лимузини под наем.

Бих казал, че си най-невзрачния
свидетел, който съм виждал.

Чакай малко.

Мислиш ме за отрепка, нали?

Омитай се.

Искаш свидетел да ме подкрепи?
Ще намеря.

Хей. И може да се видим
в "Селтикс".

Няма да дам да ви екзекутират!
Няма да умрете.

Виж, Джони... Опитай се...
Ще ми е много по-лесно, ако не плачеш.

Знам,
че брат ти е истеричен.

Винаги определят дата за екзекуцията
и винаги я отлагат.

Страхотен е в това състояние.

Иска ми се да остави нещо
на хората наоколо.

Все пак е мило, че се върна.

Добре, кой какво има?

Показанията на Мария. Казва, че Съни
е вземала валиум, предписан за Клаус.

Точка за фон Бюлов.

И рецептата на Джейми Сматър.
- Коя е Джейми Сматър?

136 килограмова проститутка
в плитки бели ботуши.

Тя е снабдявала Клаус
с валиум.

Има красива любовница,
а ходи при грозната курва?

Има неща, които дори
любовниците не правят.

Например?
- Не казвам.

Но Мария се кълне,

че първа е видяла рецептата
на Джейми Сматър на 14 февруари

и после отново
на 28 февруари.

Не е била предписана
преди 28 февруари.

Не намеквате, че лъже?

Нещо по думите на Мария:
"За какво инсулин?"

Още нищо.

Тук нещо ме притеснява.

Кой е следващият?
- Брилхофър ни отговори.

Много е привързан
към бележките си.

"Удовлетворен съм,
че няма хартийки в папките ми,

на които дори да се гледа
като на оневиняващи."

В превод?

Казва, че няма нещо,
което би ни помогнало.

С мен ли сте?

Богата жила.
- Какво е "богата жила"?

Той е адвокат. Ако нямаше нищо,
щеше да ни ги даде.

Но има нещо, за което ще се бори
със зъби и нокти.

Обзалагам се, че никой не помни
да е виждал инсулин,

преди доклада
от лабораторията.

Смяташ, че...
- Подобряване на паметта.

Може да е повече от това.
- Възможно е.

Нагласена работа.
- Искаш да кажеш от децата?

Всичко от писмото на Брилхофър?
- Най-малко.

Един добър адвокат е малко психиатър,
детектив, логик.

А един голям адвокат...
- Няма да поеме случая.

Ако няма друго,
някой чел ли е това?

Едно интервю с Труман Капоти.

Казва, че когато била на 19, Съни
го учила как да си слагат лекарства.

Дай да видя.

Я виж ти!
Прочутият професор.

Алън, да те запозная с новата
ми приятелка, Андреа Рейнолдс.

Не приятелка, а спасителка.
- Съвършено вярно.

Влюбихме се два дни
след като свърши процеса.

Беше много драматично.
- Андреа, стига!

Оттогава посветих живота си,
за да изчистя името му.

Аз го накарах да ви наеме.

"Вземи евреина", му казах.

Евреинът може ли
да се заеме с работа?

Имаме една декларация.
Смайт, г-жа Рут Смайт

ни дава декларация,
потвърдена от Труман Капоти.

И аз имам декларации.

От хората на Нюпорт. Описват как Съни
взема хапчета, напива се и пада,

удря по вратите,
червилото й е размазано по лицето.

Грозна картина.
- Правила го е, така ли?

Не се прави.

Съни беше хубава жена.
- Развалина.

Да, но хубава,
докато се напие.

Две напитки
и ставаше отвратителна,

нетърпима.
- Всички жени са нетърпими, скъпи.

Споменахме ли свещеника?

Мариот очевидно е говорил с един
свещеник, който ще говори с нас.

Отец Капело от Провидънс.

Свещеник? Един свещеник
е идеалният свидетел.

Все едно да имаш думата на Бог.
- Проверих. Бог е недостъпен.

Ако отеца дойде и получим документи
за използването на лекарства от Съни,

тогава самоинжектирането
може да бъде правдоподобна теория.

В този случай няма инсулин.
- Но хората го използват.

Използват го при диети.
Съни се е грижела за теглото си.

Може би, но повярвай ми, Алън,
тук няма инсулин.

Наистина ли?
Защо си толкова сигурен?

Осъзнаваш ли, че в този случай търся
доказателства, за да те освободя?

Но в същото време се чудя
какво наистина се е случило.

Кой си ти?
- Ти кой искаш да бъда?

Смъртта на майка ти?
Какво се случи?

Убеден съм, че имаше
проблем със сърцето.

Така ли?
В Англия се говори, че ти си я убил.

Чакай малко, Алън.
На това му изтече давността.

Има и слухове,
че съм убил и леля си.

И че съм некрофил, който
е инжектирал Съни с инсулин,

за да се сношава с нея.

Моля те.

Смъртта на майка ти
не е обявена цели пет дни.

Така е.

Къде беше през това време?
- В апартамента.

С тялото?

Майка ми е моя работа.

Дали Клаус ме влудяваше?
Дори аз не знам.

Но е вярно, че вземах
до 24 очистителни на ден,

разтворим аспирин,
пушех по три кутии цигари на ден,

имах проблем с алкохола,
често вземах валиум и секонал

и консумирах много сладко,
въпреки състоянието ми

на хипогликемия,
което ги правеше опасни.

Що се отнася
до психическото ми състояние,

не съм правила секс
със съпруга ми от години.

Програмата ми беше:

Ставам в 09:30,
тренирам малко и пазарувам

и се връщам в леглото в 15:00.
За остатъка от следобеда.

Обичам да лежа.

Не съм харесвала нищо повече.

Изчакай ме тук.

Добре дошъл в скромната ми
адвокатска кантора.

В кухнята е екипът
по инсулина.

Готвят ни изненада.

Това е екипът
по записките на Брилхофър.

Къде държите салфетките?

Питай Сара!
- Сара живее тук.

Сигурно не е спал цяла нощ.

Това с комуната
при всяко дело ли го правиш?

До сега - не. 38 дни,
за да се напишат 100 страници.

Единственият начин да стане.

Екипът по "черната чанта".
По "незаконното претърсване".

Синът ми Елон
изгуби стаята си.

Всъщност това е друго дело,
за което плащаш ти.

А това е моят екип.
- Ще ти се.

Не мога да намеря
проклетото нещо.

Здравейте. Аз съм Сара.
- Много хубава Сара сте.

Това минава ли?
- Ласкателството?

Напълно.

Обичаш ли китайско?

Какво давате на една съпруга,
която има всичко?

Инжекция с инсулин.

О, скаридите ми.

Как човек определя
страха от инсулин?

Клаустрофобия.

Има ли да ни кажеш още нещо
за Александра Айлс?

Вярно ли ти е дала краен срок
до Коледа 1979 г да се съберете?

Не съвсем. Но знаеше,
че търся целодневна работа.

Работех за Дж. П. Гети
в Лондон.

Тя е приела, че когато си намерите
работа, ще се ожените за нея, нали?

Прие го.

Когато свидетелства, усети ли,
че иска да се съберете отново?

Напълно.
Всъщност на делото каза:

Обичах го, но още бях обзета
от собствения си гняв.

И съжалявам, че тогава
се държах по този начин.

Тогава го обичах.
Бях ядосана.

Да ви попитам.
Може да не отговаряте.

Още ли го обичате?

Не знам.

Това означава да, нали?
- Така изглежда.

Всъщност след процеса тя ми написа
писмо, в което го каза изрично.

Много страстно писмо.
Страстно и ревниво.

Но такава беше връзката
от самото начало.

Това беше Александра.
- Била е робиня на любовта.

Мисля да си поръчам отделно
скариди с джинджифил.

Три седмици преди последната й кома,
Съни е предозирала с аспирин.

Ще ни кажеш ли за това?
- Никой не ме е забъркал в това.

Естествено.
Питам те какво стана.

Е, Съни не беше добре.

Добре ли си?
- Малко съм замаяна.

Ако си замаяна,
не се размотавай.

Съни!

Боже! Скъпа!

Няма нищо.
Прегърни ме.

Няма нищо.
Ще те сложа да си легнеш.

Главата ми.
- Нищо ти няма.

Има малко срязано.
Нищо не е.

Да те сложа да си легнеш.

Готово.

Да извикам ли доктор?
- Не.

Не, не искам доктор.
Моля те.

Без доктор. Искам да бъда
оставена на спокойствие.

Искам да бъда оставена
с всички тези красиви писма.

Какво направи с писмата?
Защо ги написа?

По-късно д-р Прауг каза,
че няма нужда от болница,

но аз не исках да рискувам.

Защо е взела толкова аспирин?
- Съни винаги взема аспирин.

Вземаше доста от няколко дни.
- Нашият лекар не е съгласен.

Д-р Лукус Лупардус, шеф
на съдебната токсикология в Съфолк,

казва, че хората, пиещи количества
аспирин всеки ден, не стигат това ниво.

Каза също, че средното ниво в кръвта
при смъртни случаи е 60.

Тук беше 90.
Е?

Значи очевидно
е опит за самоубийство.

Защо?
- Да.

Защо?
- Защо?

Всички ли искат
да са прокурори?

Ние чакаме.

Предполагам,
че е била нещастна.

Да привършваме
и да се прибираме.

Няма да спечелим технологически.
Питър.

Четох всички отмени на Върховния съд
в Роуд Айлънд за последните 7 години.

Не искат да правят нов закон
или да дискутират правни въпроси.

Когато отменят,
основанията са технически,

но причината е, че подозират, че
осъдения ответник може да е невинен.

Добре,
всички записаха ли го?

Истина или не,
трябва да убедим съдиите,

че си невинен.

Клаус, сега искам да чуя
твоята страна за историята.

С удоволствие.
Невинността винаги е била моя позиция.

Първата кома.
Какво я предшества?

Съни обичаше Коледа.

Това беше любимият й сезон.

Това, което трябва
да разберете за Съни,

е, че тя обичаше да дава
повече от всичко друго.

Винаги всяка година правеше
голяма купа с яйчен ликьор.

Тази година пи много от него.

Колко?
- Десет или 12 чаши.

С нейната хипогликемия?

Не е пила винаги така?
- Никога.

Не е докосвала алкохол, освен
да прикрие срамежливостта си

или когато беше разстроена.

Това не е бил социален повод.
- Не.

Целият следобед
обсъждахме развода.

Целият ти повод

за работата,
който застана помежду ни,

не е ли само претекст,
когато истинския повод е тя?

Изобщо.

Мисля за пребоядисване
на цялата проклета къща.

Значи е знаела за Александра.

Да.
- Как разбра?

Казах й предишното лято.

Това е друго.

По-хладно е.

Исках да спомена...

да се разберем за моите...

извън семейни дейности.

Занимавам се с някой,

който попада извън параметрите
на нашето споразумение.

Някой от периферията
на нашето обкръжение.

Дъщерята на Били Ботски,
Александра Айлс.

Трябва да е по-добре, от това,
с което трябваше да се примириш.

Имаш предвид момичетата
на повикване?

Да.

Имам предвид,
където ходеше по-рано, нали?

Да, така е.

Така по-добре ли е?

Или дъщерята на Били Ботски
също е на повикване?

Много по-добре е.

Това е било кога?
Юли, август?

Вече е Коледа и още ли
се карате за Александра?

Не, карахме се за работата ми.
Съни беше...

Е, вечерта изпи толкова
яйчен ликьор,

че трябваше да й помагам
в спалнята.

Време е за лягане, скъпа.

Моля те, не ми дръж ръката.

Скъпа, знаеш какво става иначе.
Помниш ли?

Падна и си счупи таза.
- Това беше преди години.

Беше преди две години.

Донеси ми уиски и сода.

Може ли поне да пикая сама?

Винаги пуска водата,
когато влиза.

Щом вече се е наквасила,
защо отиде за уиски?

Защото ме помоли.

Съни получава
каквото иска Съни.

Всичко е наред.

Лека нощ, татко.
- Лека нощ, миличка.

Лека нощ, Клаус.
- Лека нощ, Алекс.

Майка ми не ни ли остави
достатъчно пари?

Тази нощ едва спахме.

На твоята възраст е нормално
да се пенсионираш.

Вече съм пенсиониран.

Не съм работил целодневно
от Гети.

Именно, това е егото ти.
Ти не си имал кариера. Истинска.

Сега ще имам.

Стига, Съни.
Баща ти работеше.

Искаш децата да растат с мисълта,
че мястото на мъжа е в шезлонга?

Ти се ожени за парите ми,
после искаше да работиш?

Ти си принцът на перверзията! Опитваш
се да унищожиш семейството ни ли?

Не, разбира се.
Просто искам...

Да общувам със света!
- Млъкни, Пам!

Какво значение има?

Това ли било?
Още един развод?

Добре.
Ще се разведа с теб. Да.

Два пъти губеща.

Ще се разведа с всички.
- Не искам развод.

Не искам да се женя
за дъщерята на Ботски.

Искам да съм с теб и да работя.
Необходимо ми е като мъж.

Безнадеждно е.

Боже!
Трябва да спя, за да съм красива.

Защо смяташ, че е безнадеждно,
само заради някаква...

Лека нощ, Клаус.

Съни, знаеш, че те обичам.

Лека нощ.

Добре и на следващия ден?
- Ами...

Показанията на Мария
бяха доста преувеличени.

Съни никога не е стенела.

Може да е хъркала
от време на време, но...

И Мария разтърсила Съни?

Никой не е разтърсвал Съни.

Какво се случи,
когато дойде в съзнание?

След първата кома
беше нещо абсурдно.

Всички ми се сърдеха.

Не можеш ли
да ме оставиш на мира?

Защо го направи?

Аз щях да съм по-добре.
Ти щеше да си по-добре.

Какво искаш да кажа?
Че съжалявам, че спасих живота ти?

Да.

Кажи го.

Разбира се, че не съжалявам.

Клаус.

Какво да правя със себе си?

Когато се обадих на Александра
да й кажа какво стана, тя каза същото.

"Защо го направи?
Защо извика доктора?"

Казваш ми, че е искала
да оставиш Съни да умре?

Не, имаше още:

"Всички казват, че Съни
е една нещастна жена

и няма за какво да живее."

Е, до тук с първата кома.

Втората, разбира се,
беше много по-театрална.

Театрална?
Това някаква игра ли е?

Въпросът е на живот и смърт.
Жена ти лежи в кома.

Ти дори не се преструваш,
че те е грижа, нали?

Разбира се,
че ме е грижа, Алън.

Но просто не нося сърцето
в ръкава си.

Да си вървим, а?
Добре, момчета.

Както искате.

Има три лекарства върху иглата.
Амобарбитал, валиум, инсулин...

Не можем всички
да сме като теб, Алън.

Намерете доктор
да приготви пет игли.

Една без нищо.
Две с валиум, амобарбитал и инсулин.

Две само с валиум и амобарбитал.
Ще ги изпратим в същата лаборатория

и ще видим дали ще има фалшив
положителен резултат.

Ако не получим?

Ако не получим, ще изчистя тоалетните.
- Не е за вярване.

Дейвид Мариот иска пари.
- Кой не иска?

Паметта му може да отслабне.
- Забрави за него.

Загубил е работата си и се опитва
да ни намери доказателство.

Ще е като правителствен свидетел.
Ще му платим за времето.

Колко му струва времето?
- Долар и 50.

Сара! Дръж!
Отборът ти е готов!

Ще ми подаваш ли този път?
- Не.

Следователят им казва, че иглата
има малки отлагания на върха.

Докторите ни казват, че е в пълно
противоречие с инжекцията.

Тогава как се е озовало там?

Ако вкарам тази игла,
кожата действа като тампон.

Почиства иглата,
оставяйки върха чист от течност.

Но ако потопя иглата в течността,
какво виждате?

Когато изсъхне,
ще има отлагания.

Значи е инсценировка?
- Кърпичката на Дездемона.

Доведените ми деца
ме смятат за виновен

и скалъпват доказателства,
за да го докажат.

С това печелим делото, нали?
- Не, на половината път за дома сме.

Все още има
много странни неща.

Обичаше ли Съни?
- Ожених се за нея.

Разбира се, че я обичах.
Беше красавица.

Богата.
- Защо не?

Каквото съм видял
от богатите, го имаш.

Имам го.

Черната чанта.
Твоя ли беше?

Съни си я присвои. За да разбереш,
трябва да знаеш, че след първата кома

тя изпадна в ярост.

Къде са?
Ти ли ги взе?

Не. Какво да взема?
- Хапчетата ми, идиот!

Валиум, секонал...
Ти си ги взел, нали?

Скъпа, отдавна съм спрял
да се бъркам.

Кой тогава?
Децата ми няма да смеят.

Знам кой е.
- Къде отиваш?

Мария!

Скоро ги намери.

Любимата ми майка, нали?
Тя стои зад всичко това.

Тя и Мария.

Е, защото тя има всичките пари
преди аз да ги имам,

не значи, че ми е господар.

Разбира се.
Аз съм твоят господар.

Шегувам се.

Мария много ме обича.
Това е нездравословно за нея.

Но и за мен не е забавно.

Така.

Да видим дали грозната ми слугиня
ще надуши това.

Какво ще правиш
с всичко това?

Няма да ти кажа. Уверявам те,
че няма да бъде сред нещата ми.

Странно, тя използва
тази дума, "неща".

Прокуратурата смята, че ти си стривал
лекарствата да ги инжектираш на Съни.

Честно, това с наркотиците
е доста пресилено.

Но виж мотива, Алън.

Обществена тайна е,
че Съни използва наркотици.

Това да ги крие в течност,
за да не ги намери никой,

е като класическото криене от
алкохолиците на уиски из цялата къща.

Прав си.

Разбира се. Искам да кажа,
че винаги си бил прав, нали?

Това е най-опасния случай,
по който съм работил.

Намираш го за вълнуващ?
- Не, аз нарушавам правилата.

Защото най-добрия начин да спечеля

е да обявя невинността ти,
а не съм го правил за никого.

Проблемът е, че знам кой си.
Би направил всичко, за да спечелиш.

Ти също.

Да, но ти не вярваш
на правната система.

Казваш, че съм си изфабрикувал
свидетели? Декларации?

Не, но ще ме жертваш.
- Моля те.

Колкото повече вярвам, че си невинен,
толкова повече се изнервям.

Рискувам заради теб, ти си доказано
виновен, изглеждам като задник.

Репутацията, доверието,
кариерата ми са съсипани.

Това е рискът, който пое, нали?
- Е, майната ти.

Майната ти!

Радвам се, че се разбираме.

Лесно е да забравите всичко за мен
като лежа тук.

За повечето от вас
името ми означава "кома".

Вторият ми брак
означава "опит за убийство".

Всичко, което се случи преди,
всичко красиво,

не съществува
в съзнанието на хората.

Никой не знае колко обичах децата си.
Вижте Козима,

Алекс, разбира се, и Ала.

Никой не се интересува какъв
беше Клаус, когато се влюбих в него.

Когато се срещнахме за първи път,
бях омъжена за елегантния млад принц

Алфред Едуард Фредерик
Винсънс Мария фон Ауерсбърг.

Беше 1964 г

Седем години
от първия ми брак.

Изглежда първият ми съпруг Алфи,
както се наричаше,

беше обещал да изневерява
с всяко красиво момиче в Европа.

Имаше голям успех.

Така че му изневерих с Клаус.

Много изневерявах.

Щастливи спомени.

Но не страстта си спомням
най-вече.

А нежността.

Един от любимците на Франк.

Никога не съм харесвала хората.
Не по принцип.

Но Клаус беше различен.

Мисля, че не беше нормален.

Няма нищо. Направи го отново.
Дай му още.

Някои неща не се забравят.

Естествено той вече
живееше в апартамента ми.

В спалнята ми.
В леглото ми.

Студено е, нали?

Студено и брутално,
както обикновено.

Гледайки го сега,
въпросът изглежда прост.

Дяволът ли е?

Ако е, Дяволът може ли
да получи справедливост?

И цялата тази правна дейност

в служба на Сатаната ли е?

"Съни фон Бюлов
е напълно уязвима

от Клаус фон Бюлов."
- Безспорно.

Но това е спекулация.
Преувеличение.

Продължавай.
- Подстрекаващо.

Какво е това?
Незаконно разследване?

Това е класическо развитие.
Аргументите на виновния.

Различно е. От Четвъртата поправка
опитваш да изключиш доказателствата.

Същото е и тук.

Не, това унищожи доказателствата.
Няма отпечатъци, няма описи.

Останалото обижда Клаус,
но държавата има задължения.

Ченгетата тестваха лекарствата
от незаконното разследване, нали?

А ние казваме, че тестът
е второто незаконно разследване.

Има прецеденти.
- Знам, че законът е на наша страна.

Не обсъждам това. Опитвам се да...
- Не, обсъждаш го с мен.

Защо?
- Обсъждам стратегията.

Не обсъждам с теб.
Нали сме в един отбор?

Не знам. Изглежда.
- Тогава защо не го усещам?

Мислех, че е професионално.
- То е.

Глупости!

Помолих да работиш по случая,
защото смятам, че си добър адвокат.

Мисля,
че и ти си добър адвокат.

Но се отдаваш на закона
и забравяш близките си!

Интересуват ме клиентите.
- Очевидно.

Всичко, което ме интересува, е това!
Това дело!

И правим най-доброто обжалване,
на което сме способни, нали?

Можеш да се аргументираш по-добре.
Ти го знаеш, аз го знам.

Тогава защо просто не си гледаме
работата и не зарежем глупостите?

Ти винаги трябва да имаш
последната дума, нали?

Какво?

Ще загубим.

Защо смяташ, че този случай
очарова хората?

Защото в един момент, всеки човек
се вбесява от съпругата си и тайно

иска да направи точно това,
в което е обвинен Клаус.

Да я убие хитро, тихомълком,

че да не се разбере.
Клаус е изкупителна жертва.

Някой трябва да страда за греха,
който всички искаме да извършим.

Алън, това са глупости.

Глупости са, прав си.

Какво разбра?

Случаят за прокуратурата
се основава на теория.

Иглата в чантата, плюс инсулина
по иглата, плюс инсулина в кръвта.

Добре, чудесно.

При Дерек, същите съдии
от Върховния съд на Роуд Айлънд

казват, че случай
въз основа на косвени теории,

се разпада, ако някоя част
от теорията е слаба.

Ако има слаба връзка, край?
- Именно.

Питър, много добре.
Много добре.

Чудесно.
- Благодаря.

Сега какво да правя?

Да намериш още алтернативни теории,
ако може.

Хайде. Останаха седем дни.

Дърш?
Извинявай, но трябва да слезеш.

Дърш, съжалявам,
че те вдигам.

Какво искаш, още пари?
- Можеш ли да дадеш още?

Може ли чаша вода?

Не, причината да съм тук е,
че показанията ми са неточни.

Добре.
Това ми липсваше.

Страхотно.
- Да.

Пропуснах нещо
невероятно важно.

Помниш ли, че дадох лекарствата на
Алекс на една жена в Кларендън Корт?

Да, и какво?

Тази кучка беше определено
Съни фон Бюлов.

Това е лошо. Пет пъти
се срещам с теб и изведнъж...

Не, не е изведнъж.

Мислех, че съм знаел, но се убедих,
когато видях нейни снимки.

Не можем да използваме
показанията ти, ако са неверни.

Този път сигурен ли си?
- Кълна се в гроба на майка ми.

Горката.

Променете го и да прегледа
всяка дума от показанията.

Може ли да използвам
тоалетната ви?

Още пари?
- Можеш ли да дадеш още?

Ако Клаус я е инжектирал,
щеше да изхвърли иглата, нали?

Разбира се, ако е изхвърлил инсулина,
защо ще държи иглата?

Клаус е странен, но не е глупав.
- Арогантен е.

Това престъпление ли е?
- Понякога.

Защо изобщо обсъждаме това?
Това е очевидно. Децата го натопиха.

Пееш друга песен.

Натопен не значи,
че е невинен.

Децата може
да са натопили и виновен.

Дърш!
На телефона!

Питър Макинтош е.

Знаеш какво е?

Добре.

В Роуд Айлънд се говори, че
държавата няма да загуби. Имали коз!

Какъв?

Ще се опитам да разбера.

Добре, приятелю.
- "Приятелю"? Харесва ми.

Нищо лично. Добре, няма студенти,
свидетели. Втората кома. Да чуем.

Колкото и странно да изглежда сега,
в ретроспекция...

Клаус, зарежи глупостите.
20 декември 1980 г.

Съни не беше добре.
Спорихме целия ден.

Най-после ми предложиха работа
в петролния бизнес,

което означаваше, че ще прекарвам
известно време в Европа.

Разговорът ескалира,
защото отидох да говоря с децата.

Този товар ще донесе
50 000 златни флорина,

на всеки записал се бунтовник.
- 50 000 флорина!

Добър улов.

Имам да ви кажа нещо
и на двамата.

Изглежда,

че с майка ви ще трябва
да се разделим,

защото тя
не одобрява работата ми.

Мама говори такива неща,

но й минава.
- Да, но това продължи дълго.

Другата година заминавам за Европа
за няколко месеца.

Това вероятно ще доведе
до раздяла.

Няма нищо,
ще го превъзмогне.

Александър казва, че този разговор
се е провел на следващия ден.

Има ли нещо по-абсурдно,
да обявиш намерението си

да се разведеш с една жена,
току-що изпаднала в кома?

Не, тази вечер всичко изглеждаше
напълно нормално.

Не беше весело.

Тогава обикновено не се кикотехме
по време на хранене.

Въпреки предупрежденията
на докторите й за сладкото,

единственото, което Съни
консумираше, беше мелба.

След вечеря отидох
да довърша нещо в кабинета си.

Другите решиха
да си поговорят в хола.

Чудесно, но първо трябва
да отида до стаята си за малко.

След около час
се отбих при тях.

Скъпа, искаш ли нещо?

Да е останал пилешки бульон?

Ще проверя.

Ето, скъпа.

Благодаря.

Как върви работата ти?

Напълно съм объркан.
Числата нямат смисъл.

Защо не се обадиш
на твоята приятелка Дебора?

Съмнявам се да си е вкъщи
в събота вечер.

Дебора, мисля, че ще се съгласиш,
че е 728.

Но Дебора си беше у дома
и говорихме известно време, докато...

Клаус.
Ела бързо. Мама не е добре.

Дебора, нали мога
да ти се обадя сутринта?

Гласът й отслабна
и почти припадна.

Някой да отвори прозорец.

Студът ме успокоява.

Трябва да говоря с Клаус.
- Лека нощ, мамо.

Ако Клаус има време
да говорим.

Или ще работиш всеки един
свободен момент до Коледа?

Наистина ли работата ти
е толкова завладяваща?

Или се опитваш да ме разкараш?
Ако е така си успял,

защото не го искам. Не съм
се омъжила за теб заради това.

Мога да имам всеки
с моите пари, всеки!

Е?
Кажи нещо!

Направи нещо!
Бъди мъж!

Имам си иконом.

Направи нещо!

Не искам това. Не го искам!

Не искам това!
Моля те, не го искам!

Не искам това!

Същият разговор
като предишната година,

само че този път с повече отрова.
Ти винаги си се страхувал от мен.

Не заради парите ми,
а защото си страхливец.

Защото мъжествеността ти е толкова
крехка, че за да не се конфронтираш,

отиваш с г-жа Ботски.
- Лека нощ.

Както обикновено
се събудих преди изгрев.

Пуснах кучетата,
както обикновено.

От спалнята се върнах в кабинета
по най-тихия начин.

Не съм забелязал
дали жена ми е в леглото.

Не съм забелязал дали свети
под вратата на банята.

И да светеше,
нямаше да обърна внимание.

Направих си упражненията, изкъпах се
и после се обадих на Дебора Ноулс.

Стабилна е и е печеливша.

Някой би ли повярвал, че ако
съм се опитал да убия жена си,

ще прекарам един час
над досадни числа и сметки?

След обаждането минах отново
през спалнята. Беше студено.

Този път Съни
със сигурност не беше в леглото

и чух да тече вода в банята.

После закусих,
разходих кучетата

и на връщане питах децата
къде е майка им.

Мама закуси ли?
- Не, не сме я виждали.

Съни.

Банята е светилището й.
Никой не влиза,

освен чистачката да чисти.

Понякога седи там с часове,
или поне така изглежда.

Човек може само да си мисли
какво става зад затворената врата.

Съни, там ли си?

Колебаех се дори да почукам.

Скъпа?

Съни!

Боже!

Когато установих, че диша,
извиках Александър.

Защо първо не извика линейка?

Паника, Алън, паника.

Трябваше да говоря с някого.

Бях спокоен,
защото дишаше нормално.

Не беше
като предишната година.

В ретроспекция изглежда
абсурдно,

но видях на горната й устна кръв.
Помислих, че си е счупила зъб.

За това ме беше грижа.

Това е единственото...

Това е единственото,
което мога да кажа.

А истината ли е?
- Разбира се.

Но не цялата истина.
- Не знам цялата истина.

Не знам какво й се е случило.
- Не искам да ти вярвам.

Трудно е да повярваш на някой,
когото не разбираш.

Ти си много странен човек.

Нямаш си представа.

Всички ли са тук?
- Питър закъснява, има лоши новини.

Идва.

Открих какво има щата,
печелившия им коз.

Това си ти.

Аз?

Дейвид Мариот е записал
целия си разговор с теб.

Страхотно.

Мълвата е, че ако спечелиш делото,
отиваш в затвора.

Какво съм казал?
- Един мой приятел ми даде откъс.

Причината да съм тук е,
че показанията ми са неточни.

Лоша работа.

Какво искаш, още пари?
- Можеш ли да намериш още?

Да.

Не съм казал това.
- Записано е.

Не ми пука.
Не съм го казал.

Какво ще правим?
- Не знам.

Ще го отхвърлим,
това ще направим.

Алън, с този запис,
това е цялата ти кариера!

Вече вярвам,
че Клаус е невинен.

Затова решихме -
без номера, без техника,

ще базираме жалбата директно
и изрично върху невинността на Клаус.

Не е правилно. Жалбата трябва
да се основава на съдебна грешка.

Така е. Съдията трябваше
да прекрати делото.

Как можеш да го кажеш, когато
журито го призна за виновен?

Добър въпрос, но...
- За това говорим.

Ако правилата не работят,
можете да ги променяте.

"Ауербах" промениха правилата
за спорна топка,

когато "Селтик" играха
в намален състав.

Това е опасно политически.
Ако съдиите се чувстват обидени.

Върховния съд няма да гледа жалбата,
въз основа на нови доказателства.

Слушайте, момчета.
Аз ще се погрижа за това.

Просто го оставете на мен.

Знам, че всички сте изморени.
Остават ни четири дни.

Действията ни ще решат това.
Искате ли да спечелим или не?

Алън!
- Какво?

Имаме нещо.
- Ударихме джакпота!

Иглите ни, които имаха
амобарбитал и валиум...

но не и инсулин...
- дойдоха с фалшиви

положителни резултати за инсулин.
- Едната беше 93, другата 282.

Разбихме целият им
медицински случай.

Сега вече могат да го духат.

Някой да разбира
от монтаж на аудиозаписи?

Отбрана, за какво?
Отбрана! Хайде!

Добре, Алън.

Чакайте, сетих се. Къде е Радж?
- Горе е.

Сетих се.

Помниш ли Мария?
Не го каза току-така.

Инсулин?

Защо инсулин?

Госпожата не е диабетичка.

Разбираш ли?
"Госпожата не е диабетичка."

Тя предполага, че чантата е на Съни.
Първата й мигновена реакция,

не правна стратегия,
разработена по-късно, е

че нещата в черната чанта
принадлежат на Съни, а не на Клаус.

Кой ще знае по-добре от нея?
Започвай да пишеш.

Не сте Бог!
Вие сте прокурор!

Алабама не може да екзекутира
хлапетата Джонсън,

преди Върховния съд да се произнесе!
Точно така. Чухте ме!

Имаш два часа до Роуд Айлънд.
- Искаш да извърша престъпление?

Не, но ако спреш,
ще изпуснем срока.

Уверявам те, приятелю, че ако
децата изгорят, ти си следващият!

Напълно си прав!

Има поразително
развитие по случая фон Бюлов.

Професорът по право от Харвард
Алън Дершовиц,

беше обвинен в заплащане
за фалшиви показания.

Тези обвинения днес бяха отхвърлени
от окръжния прокурор на Роуд Айлънд,

който обяви, че лентата
на Дейвид Мариот е манипулирана

и че Мариот
не е надежден свидетел.

Какво цели, Алън? За кого работи?
- Откъде да знам.

Дано не си мислят,
че работи за теб.

Алън, никой няма да...
- Мисля, че не си го направил,

но в китайския ресторант
ти повдигна големия въпрос.

Чък е експертът ни
по Александра Айлс.

Съни е прекалила с аспирина.
Защо е взела толкова много?

Какво е станало?
Съни е имала главоболие?

Главоболието е било
Александра, нали?

Да чуем, Клаус.

Александра беше злобна.

В деня, когато Съни
прекали с аспирина,

тя ми върнала
някои от подаръците.

Снимки, любовни писма.

Пуснала ги
в една пазарска чанта.

Съни видя ли ги?
- Съни беше у дома.

Аз не бях.

Александра пропуснала
да адресира пакета до мен.

Оставете ме
с тези красиви писма.

Какво си правил с тези писма?
Защо си ги писал?

Има голяма разлика между това,
да знаеш за една връзка

и да те задавят
с любовни писма.

Изглежда Съни се е безпокояла
за връзката ти.

Много при това.

Защо не ни каза?

Няма скрито-покрито.

Имаш най-добрите експерти.
Аз не се страхувам от истината.

Струва ми се, че Александра
е принудила Съни към самоубийство.

Или са го замислили заедно.

Той защитава Александра,
защото все още е влюбен в нея.

И защо не?
Тя е малка.

Разбира се,
че все още я обичам.

И я мразя.

Александра, Съни...

Андреа.

Обичам ги всички.

Да си човек е нещо съвсем буквално.
Ти си в капан.

Времето се движи
само в една посока - напред.

Глупаво е и скучно, и води
до много глупости. Например.

Делото.

В този конкретен случай, много време,
усилия и пари са изразходвани

за да се разбере
какво се е случило

през тези две нощи,
толкова близо до Коледа.

На 26 декември 1979 г

И на 20 декември 1980 г

Случи се точно тук.

Дори сега всичко изглежда
по същия начин,

усеща се по същия начин,
мирише по същия начин.

Ако можехте само да се върнете във
времето и да хвърлите един поглед,

щяхте да знаете.

И всичко това нямаше
да е необходимо.

Всички да станат!

Лицата, имащи нещо общо
с Върховния съд

в щата Роуд Айлънд
могат да се приближат.

После отново.
Всеки се наслаждава на цирк.

Ако жалбоподателят е готов,
може да започне.

Устните аргументи ще бъдат
направени от щатския съветник,

професор Алън Дершовиц.

Ваша чест, може да не харесвате
Клаус фон Бюлов.

Може да мислите, че е виновен в нещо,
но съм тук, да ви кажа, че е невинен.

Новото ни доказателство показва...
- Професоре,

няма как да ви позволим
нови доказателства за обжалване.

Но има, ваша чест,

и вие сте го написал.
В Дерек.

В Дерек сам казвате,

че дело въз основа
на косвена теория

а не на факти, си остава, освен,
ако няма друга смислена теория,

единственият начин да се покаже
по-добрата теория.

Продължавайте, съветник.

Първият въпрос
е коричката по иглата.

Надявам се, че ще имате куража
да освободите един невинен човек

и да поправите една
тежка несправедливост.

Така няма да стане.
Прекалено е умен, за негово добро.

Алън казва, че ще проработи,
ако прокурорът се хване на въдицата.

Какво имаш предвид под "въдица"?
- Да оспори доказателствата.

Ваша чест, въвеждането на нови
доказателства по обжалването

нарушава всички принципи
на юриспруденцията,

всеки устав, всеки прецедент,
всяко правило на етиката.

Закова ни от самото начало.

Няма да оспорвам
вината на г-н фон Бюлов.

Но нямам друг избор,
освен да се обърна

към аргументите на г-н Дершовиц
един по един.

Бинго!
- Първо,

въпросът с коричката
по иглата.

Значи сега зависи от съдиите.
Кажи ми какво мислиш наистина.

Че е по-лесно да обичаш някого,
отколкото да живееш с него.

Любовта е фантазия, животът е работа.
- Вярно е.

А тези хора не обичат
да работят.

Но ако не си вършиш работата,
любовта умира

и никой не иска
да се занимава с това.

Любовта умира.
Съни не можа да го приеме.

И Клаус се е опитал да я убие?
- Може би.

Не съм съгласен.

Ние трябваше да докажем,
че щата се занимава с въшливо дело.

Не доказахме, че Клаус е невинен.
Нямаше нужда и вероятно не е.

Не е? Смяташ, че...
- Не е инжектирал инсулин на Съни.

И какво от това?
Не издържа. Първата кома.

Няма проблем. Дори доктора смята,
че е от хипогликемия.

Но какво да кажем за втората кома?
Защо Клаус се държи толкова гузно?

Няма ли всеки мъж да се чувства
виновен, ако жена му се е самоубила?

Да, значи може да е изпила
приспивателните,

с намерението да се самоубие.

Но как се е озовала да лежи
на мраморния под

в ледената баня с глава
под тоалетната чиния?

Какво ще кажеш за това?

Съни се събужда нещастна.

Вторият брак е приключил.
Децата напускат дома.

За какво да живее?

Но когато са я намерили,
нощницата й е била над кръста.

Именно.
Как е станало?

Да речем, че стои до мивката.
Трябва да отиде до тоалетна.

В същия миг
лекарствата са подействали.

Тялото й конвулсира.
Тя сграбчва нощницата.

Не ми се връзва.
- Изглежда пресилено.

Понякога е така с истината.

Мисля, че е взела приспивателните
предната вечер.

Да кажем,
че той е видял да ги взема,

или тя му е казала,
че ще ги вземе преди да заспят.

Този път той е искал
тя да успее.

Съни!

Може да й е помогнал
по някакъв начин.

Разбира се.
Отвореният прозорец.

Нула градуса.

Някой може да я види.

Влаченето, естествено,
е вдигнало нощницата й.

В този студ колко би оцеляла?

Помните ли
какво е казала Съни?

"По-добре да ме няма.

На теб ще ти е по-добре."

Законът е тъп инструмент.
Той не е шпага. Той е тояга.

Утре смъртното наказание!

Което ми напомня за комика,
който казал:

"Защо го наричат смъртно наказание?
Няма наказание, ти си вън от играта".

Добри новини.
- Страхотни новини.

И още добри новини!
- Решението излезе ли?

Току-що го обявиха.
- Пет на нула.

Убихме ги.
- Основания?

Имаме бележките на Брилхофър.
- Търсенето на аргумент за виновност.

Федерално или държавно?
- Това важно ли е?

При федерално могат да обжалват
във Върховния съд, иначе не. Печелим!

Не се вълнувайте много,
докато не видим

бележките на Брилхофър.
Разбихме медицинския им казус,

но свидетелите им все още имат
тежест, ако има второ дело.

Освен ако бележките
на Брилхофър показват,

че те са променяли
своите истории.

Имаш ли бележките на Брилхофър?
- Да.

Не са каквото се надявахме.
- Знаех си.

Много по-добри са.

Никой не казва, че е видял инсулин,
при първия разговор с Брилхофър.

Плюс това Мария им казала,
че в деня на благодарността,

когато предполага,
че е видяла инсулина,

не е могла да прочете етикетите.
Всички били изстъргани.

Какво означава това?
- Означава,

че ако има второ дело,
можем да сме донякъде уверени.

И медицинския случай и свидетелите им
вече са силно подозрителни.

Скъпа. Това е Алън Дершовиц.
- Да, знам. Здравейте.

Алън ми каза, че нещата изглеждат
много обнадеждаващи.

Знаех, че всичко ще се оправи.
Благодаря ви.

Да, благодаря ти.
Ще съм ти вечно благодарен.

Значи, че ще ни върнат гаранцията.
Един милион долара!

Знам, че още съм ти длъжник,
Алън.

Моля те,
изпрати ми сметката си.

И когато си в Ню Йорк,
можем...

можем да обядваме.
Ще ми бъде приятно.

Едно нещо, Клаус. От правна гледна
точка, това беше важна победа.

Морално, справи се сам.

Заведоха второ дело
на Клаус фон Бюлов

и беше оправдан
и по двете обвинения.

Това е всичко,
което можете да знаете.

Всичко ви беше казано.

Когато стигнете на моята,
ще знаете останалото.

Клаус фон Бюлов още е женен
за Съни фон Бюлов.

В момента живее
и работи в Лондон.

Братята Джонсън остават
със смъртна присъда.

Съни фон Бюлов не проговори
след последната кома.

Филмът е по книгата на Алън Дершовиц
"Обрат на съдбата" и записки.

Диалогът, някои от събитията
и героите са измислени.

Две кутии "Вантидж",
ако обичате.

КЛАУС ЩЕ СПЕЧЕЛИ

Нещо друго?

Да.
Един флакон инсулин.

Шегувам се.

Превод
ALEX