Original subtitles

~ КАПАН ЗА ПЕПЕЛЯШКА ~

Мики, чуваш ли ме? Чуваш ли ме?

Мики...

Опитай се да не мърдаш.

Мигни веднъж, ако ме разбираш.

Аз съм доктор Мюлер, оперирах те.

Спомняш ли си какво ти се случи?

Нищо ли не си спомняш?

Казваш се Мики. Спомняш ли си?

Боли ли те?

Спокойно.

Кога може да се погледна? - Имаше няколко черепни фрактури.

Направихме сериозна реконструкция на лицето и челюстта.

Късметлийка си. Можеше да пострадаш много по-лошо.

Нали така?

О, боже!

Коя съм аз?

Как се казваш? - Мишел Дийн - Мики.

На колко години си? - На 20 г.

Къде живееш? - В Лондон.

Всеки ден ме карате да повтарям едно и също.

Не издържам повече. Искам да се махна оттук.

Родителите ти са загинали в катастрофа, когато си била на 9 г.

Ти не си била ранена.

Леля ти Елинор се е грижела за теб.

Прекарвала си ваканциите в Южна Франция.

Спомняш ли си я?

Къде е? - Почина малко преди пожара.

Значи съм сама? - Не, имаш много приятели.

Това е Джулия, личният асистент на леля ти.

Познава те от дете.

Разпознаваш ли я?

Това са някои твои приятели. Спомняш ли си ги?

Не.

Тръгвам ли си? Кой ще ме вземе? - Джулия, твоят настойник.

Мики. Нека те погледна.

Помниш ли ме? - Не.

Но ми се щеше да е така. - Дойдох да те заведа вкъщи.

След смъртта на родителите ти, обещах на Елинор да се грижа за теб.

Когато не беше на училище, оставаше при мен.

Нищо ли не си спомняш? - Имам само проблясъци.

Какви? - Хора, места...

Не знам кои са. Понякога виждам само пламъци.

Това е една от многото къщи на леля ти.

Когато ме намери, много зле ли бях?

Раните по лицето ти бяха толкова сериозни, помислих те за мъртва.

Ало? - Обажда се Джейк.

Чух, че се е върнала.

Все още не е готова. - Там ли е?

Ще й кажа, че си звънял. Чао, Джейк.

Не знам дали си спомням, или си въобразявам.

Гадже ли ми беше? - Джейк беше едно от гаджетата ти.

Повече от едно ли е имало? - Разбира се.

Беше неустоима. - Вече не съм.

Кое е това момиче? - Доменика. До.

Коя е тя? - Приятелка.

Майка й беше икономка на леля ти.

Може ли да й се обадим? - Идеята не е добра.

А другите ми приятели? - Истинските ти приятели ще разберат,

че ти трябва време. - Какво имаш предвид?

Когато станеш на 21 г., ще наследиш имуществото на Елинор.

Трябваше да ми кажеш по-рано. - Извинявай, мислех, че знаеш.

Не знам нищо.

Дори не знам коя си ти. - Приятелка съм ти.

Извинявай.

Аз и ти Джей

Добре ли си? - Да.

До площад "Фитзрой" номер 6, моля.

Мики. Не те очаквах. Защо не се обади?

Каква изненада, моля те, седни.

Как си?

Кой сте вие?

Джейм Чанс. Бях адвокат на леля ти.

Ръководя бизнеса на Елинор. Сигурно си объркана.

Получила съм писмо от този адрес.

От Джейк е. Той работи тук.

Мики, Джулия знае ли, че си тук?

Ще й се обадя. Не трябва да излизаш сама, твърде рано ти е.

Добре съм, благодаря.

Джейк.

Ти ли си Джейк? - Мики!

Радвам се да те видя. Какво правиш тук?

Търся те.

Опитах се да се свържа с теб. - Знам.

Радвам се да те видя.

Разбрах какво се е случило... - Да, паметта ми.

Какво ще правиш сега?

Искаш ли да отидем някъде и да поговорим или да пийнем?

Може да отидем у нас? - Добре.

При последната ни среща ми каза, че повече не искаш да ме виждаш.

Радвам се, че си размислила. - Доверявам се на думите ти.

Чух, че сме били двойка. - Бяхме на приливи и отливи.

Беше ми дала ключ от апартамента си.

Ще ти го върна. - Дай да го видя.

Къде е? - "Нарпин роуд", Хокстън.

Може да останеш тук, ако искаш. - За мен си непознат.

Не знам какво да правя. Знам само какво чувствам.

Нищо ли не си спомняш? - Имам само проблясъци.

Хора, места.

Казвам се Мишел Дийн. Мики.

На колко години си? - На 21 г.

Къде живееш? - В Лондон.

Всеки ден ме карате да повтарям едно и също.

Спомняш ли си нещо друго? - Само каквото ми казахте.

Какво има? - Все още ме боли.

Не спирай, всичко е наред. - Добре, не ме разсмивай.

Изневерявах ли ти? - Може би.

Това беше тъпо от моя страна. Извинявай.

Знам. Но предполагам, че си си го заслужила.

Трябвало е да ми кажеш да се разкарам.

Разкажи ми за До. - Винаги се пречкаше.

Ревнувал си. - Да, така беше.

Защо говориш в минало време? Какво се е променило?

Моля? - Каза, че си ревнувал от нея.

Защо вече не е така? - Джулия не ти ли каза?

Какво? - Мики, съжалявам.

До загина в пожара.

Мики, какво са ти казали?

Искам вода.

Мики! Почакай.

Доменика Лоу

Скъпа До, радвам се, че можем да поговорим след толкова години.

Наистина ми беше много мъчно,

че изгубихме връзка. Елинор.

Дневникът на Доменика Лоу

6 май. Днес животът ми започна отначало.

Извинете ме.

Мики! Аз съм До.

Помниш ли ваканциите във Франция? - До.

Божичко.

Не мога да повярвам. Толкова се радвам да те видя.

Отдавна ли си в Лондон? - От година, работя в банка.

Толкова се радвам да те видя.

Искаш ли да пийнем по нещо?

Не мога, трябва да се връщам.

Свободна ли си тази вечер? - Да.

Ще ти дам номера си. Обещай, че ще ми се обадиш.

Добре. - Чудесно.

Ще се видим довечера. - Добре.

Толкова се радвам, че те видях. - Аз също.

Аз съм Мики. Моля, оставете съобщение.

Мики... Помислих, че си забравила.

Къде? Не, не го знам, но мога да го намеря.

Да, добре.

Добре, чао.

Влизай, съжалявам, изгубила съм представа за времето.

Наздраве. Лесно ли ме намери? - Да.

Добре, изчакай. Ало?

Да, не. Сега не е удобно. Знам...

Знам, но ми изникна нещо.

Съжалявам. Снимах.

Имам краен срок - трябва да приключа до довечера.

Ще ти се обадя скоро, става ли?

Не трябва да пия, когато работя.

Искаш ли да си тръгна? - Може да спиш тук, ако искаш.

Скъпа До, чувствай се като у дома си.

"Ривингтън стрийт". Ще се видим довечера! М.

Ти дойде!

Изглеждаш невероятно. - Погледни се.

Искаш ли да потанцуваме? - Да.

Едно, две, три, наздраве.

Това е Джейк - моят адвокат.

Мислех, че се занимавам с песните и танците.

Аз съм Доменика - До. - Значи ти си изгубената приятелка?

Не мога да понасям косата си, искам да я отрежа.

Спомняш ли си онази игра -

"Какво би променил в себе си"? - Да.

Мъжете искат да са по-надарени. - Не питам теб.

Върви да ни вземеш питиета.

Ела тук. Какво искаш да промениш, До?

Не знам откъде да започна... - Искам да си оправя носа.

Искам да е като твоя.

Боже, мина толкова време. Помниш ли колко бяхме близки?

Да, пазя всички снимки.

Наистина ли? - В апартамента ми са.

Не ти вярвам. - Мога да отида да ги взема.

Сега ли? - Защо не?

Ти не си добре. - Ще бъдеш тук, нали?

До Калпхам, моля.

Няма да се отървеш от мен толкова лесно.

Изчакай ме тук. - Не, искам да дойда.

Не, мястото е ужасно. Почакай...

Идвам!

Какво се случи с теб? - Върнахме се в Англия.

Майка ми си намери работа в Югозападна Англия,

а аз се преместих в Лондон след смъртта й.

Съжалявам, че е трябвало да се махнеш. Виждаш ли баща си?

Той се самоуби.

Съжалявам. Държах се тъпо.

Трябваше да се постарая повече да не губим връзка.

Всичко е наред.

Погледни тази.

Стига, Мики, не мога да плувам.

Не мога да плувам!

До, пусни ме! Не мога да дишам!

Мики, стига, много е дълбоко! - Недей!

Пусни ме! Не мога да дишам!

Съжалявам, съжалявам!

Мики, какво направи?

До! - Съжалявам.

Не исках да стане така. - Всичко е наред, добре съм.

Мики!

Моля ви, защо не може да остана? - До!

Мики!

До! - Мики!

До! Не ме оставяй.

Къде отиваш? - На работа.

Недей. - Трябва да си плащам наема.

Може да се нанесеш при мен.

Казах ти, че не мога да говоря сега, така че...

Не, ще ти звънна по-късно.

Сега трябва да вървя. Добре. Чао.

Леля ми. Вече дори не се прави, че ме харесва.

Винаги се обажда в неподходящ момент. Ще закъснея.

Виждала ли си ми чантата? Добре.

Ще се видим довечера. Чао.

Ало? - Мики?

Не... Елинор.

Здрасти, аз съм Доменика Лоу. - До, божичко!

Откога поддържаш връзка с Мики?

От няколко дни. - Разбирам.

Елинор? - Да, тук съм.

Ще кажа на Мики да ти звънне.

Радвам се, че се чуваме отново.

Здравей, До.

Какви ги говориш? - Всичко е наред, не се притеснявай.

Трябва да вървя. - Не, моля те, недей.

От сега нататък ще си Мики.

Моля те, пусни ме.

Това е нашата тайна. До.

Днес животът ми започна отначало.

Това е нашата тайна. - Понеделник, месец май.

Останахме в апартамента й през остатъка от следобеда.

Никой не разбира връзката помежду ни.

Изведнъж тя се появи... Събота, 2 юни.

Вече няма нужда от него, а само от мен.

Никой не ме разбира като нея.

Искам да съм като нея.

Нуждае се само от мен. Никой не разбира връзката ни.

Не може да спиш тук, скъпа.

Качете се на горния етаж, стаята ви е първата вляво.

Моля да освободите стаята до 12 ч. на обяд, г-це Лоу.

Как ме нарекохте? - Г-ца Лоу, нали така?

Доменика Лоу

Днес беше поредният славен ден.

Не мога да повярвам, че иска да прекарва толкова време с мен.

Изглеждаш добре.

Никой не ме разбира като нея.

Никой не разбира връзката ни.

Съжалявам, че се забавих, скъпа.

Ще ти звънна, До. Ще се видим по-късно.

Здравей.

Благодаря.

Извинявай. - Всичко наред ли е?

Да, няма проблем.

Скъпа До, изпращам ти нещо дребно, надявам се да помогне.

Елинор.

Скъпа Елинор,

радвам се, че отново си говорим след толкова много време.

Писмото ти много ме зарадва.

След като се обади, се почувствах глупаво, исках да кажа много неща,

но не знаех откъде да започна.

Мога да ти казвам какво се случва с Мики.

Тя е много заета и няма възможност

да ти пише толкова често, колкото би й се искало.

Така добре ли е?

Скъпа До, благодаря ти за милото писмо.

Беше ми много приятно да чуя гласа ти след толкова време.

Изглеждаш добре.

Живни малко.

Тръгвате ли си? - Чао, до скоро.

Извинете, имате ли друга карта? - Аз ще платя.

Не ставай глупав, ти си разорен.

Затова ли никога не плаща? - Чувам те.

Просто ми направи впечатление.

Ти си паразитът. - Как може да го казваш?

Защо търпиш това? - Мики!

Не е ли иронично, че на теб не ти пука за парите,

а приятелите ти са обсебени от тях? - Какво ти става?

Трябва да вървя. - Джейк...

Надявам се следващия път, когато се видим, да си без нея.

Разкарай се.

Сега доволна ли си? - Съжалявам.

Все казваш, че съжаляваш. Постоянно го повтаряш.

Обичам те. - Дали е така?

Така ли е наистина?

Това ли искаш?

Махни се от мен. - Това ли искаш, До?

Сега доволна ли си?

Изчезвай!

Скъпа Елинор, обещах да ти пиша какво се случва с Мики.

Взема всичко от живота, дори бих казала, че прекалява.

Заедно с компанията си стои по цяла нощ навън.

Не мога да отрека, че понякога се притеснявам за нея.

Надявам се скоро да се видим и да мога да ти благодаря лично

за всички онези прекрасни лета. Всичко най-хубаво, До.

Какво се случи?

Изведнъж записките в дневника свършиха.

Ако наистина съм До, защо ми каза, че съм Мики?

Дойдох една сутрин, след като се бяхте карали.

Беше изписано на лицето ти.

Беше ясно, че си преминала границата и няма връщане назад.

Просто не го осъзнаваше.

Здравето на Елинор се влоши след последното ти посещение.

Много е зле и е в болница.

Остават й само още няколко седмици.

Иска да я посетите във Франция.

Става дума и за двете. До, приготви багажа.

Не я слушай, До! - Иска да види и нея.

Не може да й заповядваш! - Събери си багажа, моля те.

Няма да ходя, тя ме мрази!

Кучка! - Мики!

Мики, престани!

Ще отида до тоалетната.

Не ти вярвам.

Защото мозъкът ти е блокирал спомена.

Не съм До. Не се чувствам като нея.

До, почина при инцидента.

Благодаря за поканата.

За какво искаш да говорим?

Исках да те разведря. - Добре съм си.

Живееш в сянката на Мики.

Не бих казала. - Извинявай.

Сетих се как съм се чувствала.

Не знам как издържах толкова дълго време.

Първо Елинор, сега - Мики. - Не се разбирате, нали?

Мики е неустоима, но се саморазрушава.

Внимавай, може да се окажеш жертва.

Аз съм й приятелка, няма да ме нарани.

Сигурно си права, само те предупреждавам.

Прочетох писмата ти до Елинор.

Чела си писмата ми? - Част от работата ми е.

Как се осмеляваш?! - До...

Знам защо си върнала чека на Елинор.

Сигурно си се почувствала засрамена.

Не мисля, че идеята за среща беше добра.

Просто смятам, че не е честно.

Защо не получаваме живота, който заслужаваме?

Когато бях на 18 г., работех в една от фабриките на Елинор

и тя видя нещо в мен.

Поднасяше ми всичко на тепсия. После се появи Мики.

Ти си точно като мен.

Знаеш, че заслужаваш по-добър живот.

Убеди Мики да дойде в Южна Франция.

Ще бъде по-добре и за двете.

Върнах се в стария си апартамент.

Когато и двете отидете там, ми се обади.

Ще ти помогна.

Събирай си багажа. - Моля?

Вземи си бански и паспорт. - Паспорт ли?

Реших, че може да отидем в Южна Франция.

Имам нужда от почивка и ще се видим с Елинор.

Добре, но си мислех, че ти... - Промених си мнението.

Ще ти се зарадва. Ще летим до Париж, ще наемем кола,

ще караме по някой живописен път. Хайде!

Ще ти помогна с багажа.

Когато съм с нея, не мога да се понасям.

Начинът, по който ме кара да се държа...

Защо я търпиш? - Сложно е.

Джулия се е грижела за мен повече от всеки друг.

В един момент Елинор просто се отказа от мен.

Смени музиката, диджей.

Какво каза Джейк, когато му съобщи, че заминаваме?

Не съм говорила с него.

Ще останеш ли с него? - Ако ме желае достатъчно много.

Сигурно си размазана, отбий тук.

Тук добре ли е?

Ако беше спряла няколко метра по-напред, щяхме да...

Мамка му!

Готова е. - Благодаря.

Здравей, Елинор.

Здрасти, Елинор.

Аз съм До, не Мики.

Аз съм Мики. Тук съм.

Здравей.

Ти сигурно си До?

Здравей. - Как си?

Тя спи.

Мики, как си?

Как си? - Много добре.

Радвам се, че те виждам.

До, ела.

Да си оставим нещата тук и да се насочваме към плажа.

Ритай с крака. Ръцете - навън.

Ало? - Слушай ме внимателно.

Искам да си честна пред себе си по отношение на желанията си.

Искам нея.

Вече провали живота ти веднъж.

Мики каза на майка ти за връзката на баща ти с Елинор.

Сигурно това има общо с неговото самоубийство.

Мики!

Не ме оставяй!

Никога няма да те обича по начина, по който искаш.

Не е в природата й. Сега ме слушай внимателно.

Трябва да направиш следното...

Вчера те нямаше дълго време.

Ходих на плажа.

Имаше ли нещо интересно в града?

Беше оживено. Празно е.

Мой ред е. - Не, не.

Клариса

Мамка му!

Всичко наред ли е? - Да, благодаря.

Аз ще се погрижа.

До?

Защо се забави? Притесних се. Всичко наред ли е?

Да, слънцето ме изтощи.

Ще ми се слънцето да спре тук.

Да не мърда повече и да лежа тук вечно.

А ти, До? Мислиш ли за бъдещето?

Прекалено е топло, за да се мисли за каквото и да е.

И аз не искам да мисля за бъдещето.

Искаш ли да излезем довечера? Има парти на лодката на едно момче.

Какво момче? Приятел ли ти е? - Не знам, някакво момче.

Трябва да се научиш да плуваш.

Хайде, да отидем на лодката.

Отиваме на лодката, идваш ли? - Да.

Идваш ли?

Мислех, че лодката е голяма. - Това е неговата лодка.

Не е задължително да я вземаме, нали?

Какво търсиш тук? - Мики, съжалявам.

Имам лоши новини за леля ти.

Вчера почина.

Всичко свърши, ела.

Успокои се.

Кажи ми какво да направя? - Не тук.

На 4 юли, рождения ти ден,

ще организираш малка празнична вечеря.

Съвсем в реда на нещата. Тогава ще го направиш.

Планът ти няма да проработи.

Пожарът ще причини толкова щети, ще изглежда, че е от бойлера.

Никой няма да заподозре, че газовата тръба е прекъсната.

Ако умра, ще съм си го заслужила.

Ще предизвикаш пожара в 1 ч. през нощта.

Трябва да се разберем за точен час, за да мога да пристигна първа.

Няма да ни се размине.

Ами Ивет? Тя ще ме разпознае.

Няма как да се случи. Ще отидем в Швейцария.

Там са много дискретни. Центровете за пластична хирургия са добри.

Какви ги говориш? - Ще се превърнеш в Мики.

Искаш да си оперирам лицето ли?

Знам, но си заслужава.

Понякога се появяват възможности

и ако се възползваш от тях, може да промениш живота си.

Ако ги оставаш да ти се изплъзнат, изчезват завинаги.

Ела с мен.

Да се дрогираме. - Трябва да карам.

Ще оставим колата, хайде. - Добре, само едно.

Да вървим.

Не ме карай да го правя.

Нека да си вървим. - Тъкмо загрях.

Сериозно? Започва да разказва историята за 3-и път,

но не става по-забавна.

Пет минути, моля те.

Добре.

Хайде, лягай.

Получи се по-добре, отколкото очаквахме.

Лицето ти беше неразпознаваемо.

Но дори това беше в наша полза.

А амнезията... - О, боже...

Какво съм направила? Как съм се съгласила?

До, успокой се. - Отивам в полицията.

Защо? Имаш всичко, за което си мечтала.

Не съм искала това.

Не го искам. - Старата Мики я няма.

Вече ти си Мики. Щом адвокатът повярва, значи с всички ще е така.

Ще се върнем в къщата на Елинор в Южна Франция.

Ще изчакаме изчитането на завещанието.

Вече си в безопасност.

Кой си ти?

"И-тайп" от 63-та г.

Прекрасен е, нали?

Щях да го откупя, ако имах 100 000 евро,

но на теб не са ти нужни пари.

Да се качваме. - Какво искаш?

Да ти разкажа нещо.

Този плаж е частен.

Отивам да поплувам.

Не съм дошъл да се пека. - Знам защо си тук.

Приятелката ти дойде в кафенето.

Стана ми интересно, когато поиска да позвъни в Англия.

Извинете, искам да позвъня в Лондон.

Изгубили сте телефона си ли? - Как познахте?

Подслушвах.

Вече провали живота ти веднъж.

Това какво общо има с мен?

Имат някакъв план срещу теб.

Написа нещо в едно тефтерче. - И запомни...

Банята на горния етаж. Клариса.

Нищо не е написано.

Натиска много силно, когато пише.

Пише: "Клариса, банята на втория етаж."

Колко? - Хиляда.

Чакай ме при магазина за цигари утре в 11 ч.

Вчера те нямаше много дълго. - Ходих на плажа.

Имаше ли нещо интересно в града?

Беше оживено.

Празно е.

Мой ред е. - Не, аз ще отида.

До?

Защо се забави толкова? Притесних се. Всичко наред ли е?

Да, слънцето ме изтощи.

Ето ти 500 долара. - А останалото?

Ако това, което имаш да ми казваш, е интересно, ще получиш и остатъка.

Само трябва да разхлаби шарнира.

В затворената стая е нужна само една искра...

Къде са останалите пари? - Това беше всичко.

Късметлия си, че се докосна до мен. Това е по-скъпо от всичко останало.

Вече не си ми нужен. - Длъжница си ми.

Трябва да се научиш да плуваш.

Защо да ти вярвам? - Имахме сделка.

Но ти я уби и сделката се променя.

Сега искам още пари. - Пусни ме, моля те!

Не мисля, че можеш да си позволиш да се пазариш.

Колко искаш? - 100 000 долара.

100 000.

Добре.

И запомни, ще те закопая само с едно обаждане.

Спомняш ли си какво ти се случи?

Казваш се Мики. Спомняш ли си?

Г-жа Лоу. Нали така?

Мики, така се казваш.

Здравей, До.

Коя съм аз?

Доменика... Мики.

Разкриха ни.

Едно момче от кафенето казва, че е чуло всичко.

Как е възможно? - Не знам.

Ивет каза, че го е видяла да души наоколо.

Какво му каза?

Не му казах истината. - Истината ли?

Не му казах, че си заговорничела с До, за да убиете Мики.

Добре. Утре е 21-вият рожден ден на Мики.

Ще се срещна с Чанс в Лондон, завещанието ще бъде прочетено.

Съжалявам, че не се видях с Мики. - Почивката й се отразява добре.

Бях изненадан, че не си посочена за изпълнител

или за наследник.

Предполагам, че вече си получила нещо.

Имахме уговорка за едно определено време.

Става дума за скромна пенсия.

Не му казах истината. - Истината ли?

Не му казах, че си заговорничела с До, за да убиете Мики.

Няма промени в завещанието, написано преди 5 години.

Единственото условие е да бъде отворено на рождения ден на Мики.

Между другото, поздрави я от мен.

Къде са парите ми? - Ще си ги получиш.

Да се повозим.

Твоя е, ако си държиш устата затворена.

Каза, че струвала 100 000. Може да я продадеш, ако искаш.

Джулия?

Ехо, Джулия?

Тук ли си?

Джулия?

Има ли някого?

Старата дама има последната дума.

Никога не бих се досетила.

Какво имаш предвид? - Оставила е всичко на теб.

На мен ли? - На теб.

Оставила е всичко на Доменика Лоу.

Всичко това е било напразно.

Мики е мъртва. - Мики знаеше, Джулия.

Не, нямаше и представа.

До, нямаше да си тук, ако знаеше.

Щеше да те спре.

Не може да си Мики. - Всичко свърши.

Записах признанието ти и изпратих касетата на Чанс.

Пусни ме, не мога да дишам.

Толкова съжалявам.

Бягай.

Ела с мен.

Не! Не!

Бягай, Мики.

Бягай.

До, ела с мен.

Бягай.

Аз съм Мики.

Аз съм Мики.

Превод СИМА НАЛБАНТОВА

ТАЙМИНГ: MOTLEY ENERGY-TORRENT.COM