Original subtitles

Имам всичко готово.

Тренирал съм цял следобед.

-Ще бъдеш невероятен, Хюго. Добре?

Не се изнервяй, просто мисли за това като за

още един преглед в края на годината.

Е, лесно ти е да го кажеш, аз се занимавам със това, Мади.

-Знам. Но ще бъдеш страхотен.

И ние ще празнуваме след това.

Ще се срещнем в ъгъла

с поръчката ти за горещ шоколад.

Благодаря.

-Трябва да тръгвам. Добре. Чао. -Чао.

Не можем да бъдем по-щастливи от твоята работа, Хюго.

Отлични фактури.

Никой не е по-отдаден на тази фирма, сър.

Знам. Работи миналата Бъдни вечер.

Това е отвъд посвещението.

-Радвам се, ще вземеш почивка тази година.

-Да... Връщам се в Милуоки. Майка ми е развълнувана.

Чудесно.

И така, има ли нещо друго?

Да, сър...

Исках да говоря с теб относно партньорската позиция.

Интервюиран съм за това вече три пъти и...

Ти си човека с детайлите, Хюго, разбирам го

И това е което обичаме теб.

Виж случая Acacio Foods.

Всички наши корпоративни момчета погледни ги.

-Но аз бях този, който намери

вратичка в данъчния кодекс.

Да, спаси компанията им.

Но не сме сигурни, че си готов да бъдеш партньор още.

Г-н Фогел, с цялото ми уважение,

има само едно нещо,което искам за Коледа тази година.

И ако до януари тази възможност

не се предостави,

ще търся нова фирма.

Добре. Виждам.

Благодаря ти, Хюго.

О ,боже мой!

Изглежда като че ли Гринч открадна Коледа.

-Какво каза той? -Нищо.

Няма отговор. Благодаря.

Ами ако се подкрепиш в ъгъла?

Ами ако наистина трябва да търся нова работа през януари?

- Блъфирах! - Винаги си мислиш най-лошото.

Ти отстоя себе си. Това е всичко, което има значение.

-Толкова се гордея с теб. -Благодаря сладурче.

А сега да се пързаляме. Добре?

Защото днес бе последният ден преди зимната ваканция.

Училището е затворено и съм готова да празнувам.

О хайде. Това ще те откъсне от работата.

Освен това карането на кънки е най-добрият начин да срещнеш някого

случайно попадайки на него.

Да ,но попадна случайно в спешна помощ миналата година?

-Когато си разцепих коляното? - Цената на любовта.

Спомни си очарователния медик, все пак? Той те заши.

- И спечели сърцето ми. -За два месеца.

Защо не работим, за да ти вземем нещо малко повече

дългосрочно тази година?

Е, като теб.

Аз също направих много смел ход днес.

В класна стая пълна с третокласници?

Представи си.

Знаеш,че със семейството ми винаги отиваме на Бахамите

за групова почивка на Коледа?

Е, казах им, че оставам в града.

-Няма начин. - Ами просто...

Всички са женени с деца.

И винаги се чувствам като третото колело.

Просто искам старомодна Коледа в Ню Йорк.

Е, имам идея. -Защо не дойдеш

за Коледа с мен?

Сериозно? Искам да кажа, че е в последния момент.

Да, но майка ми би го харесала.

А щяхме да имаме такъв взрив.

-Хайде. Да й се обадим. -Добре.

-Хюго. О, Боже мой!

-Хей мамо. -Чакай малко, скъпи.

-Тъкмо слагам покрива на джинджифиловата къща.

Да, ще чакам. Изграждането на джинджифиловата къща.

-Кой е това, скъпи? Върнах се.

Мади и аз имахме луда идея в последния момент.

-Здрасти Кейт! Весела Коледа! -Здравей, Мади.

Как би се почувствала, ако дойдем у дома за Коледа заедно?

Знаеш първото нещо, което ще кажа, е когато ме види.

-Нали? -Хм нали.

Хюго, изглеждаш толкова слаб!

Благодаря, мамо. Изглеждаш страхотно.

-Здрасти! -Здрасти Благодаря, че ме прие.

Разбира се.Ти си от семейство.

-Ела вътре. Правя любимите си палачинки.

-Ето ни.

Тези са готини. Откъде ги взе?

О, когато брат ти беше в Австрия,

той отиде до коледеният базар.

Не са ли сладки?

Мади, защо никога не правим палачинки?

О, хайде, не ми казвай,

че не ядат въглехидрати в Ню Йорк.

-А-ха. - Никога.

Хей, кога Ейдън се прибира?

Ами незнам, до края на седмицата.

и ще ти кажа. Не мога да чакам.

О, тази къща.

Беше толкова тихо откакто баща ти почина.

Какво е това, Кейт?

О, това е графикът за фестивала.

Знаеш ли, това е последната ми година като президент на асоциацията,

така че излизам с гръм и трясък.

Ще ти хареса, Мади.

На Бъдни вечер всички слизаме до гарата

и пишем писма на Дядо Коледа.

Е, по-добре е отколкото звучи.

Хей, това беше любимата ми част на израстването тук.

О, добре. Радвам се, радвам се.

Мамо, защо имената ни са в списъка при всички тези дейности?

Подрязване на дървета, закуска за Дядо Коледа.

- Почистване на гарата. -Е, какво си помисли?

Щяхте да дойдете тук и и да лежите две седмици ли?

-Забрави за това. -Мамо!

Това е точно като гимназията.

Ейдън и аз бяхме толкова претоварени,

едва имахме време да спим.

Голяма работа. И двамата се оказахте страхотни.

Ще вземем палачинки и след това можете да се разопаковате.

-Ок. -Ще бъде забавно.

Добре. Приготви се за музея на миналото.

Все едно никога не съм си тръгвал. Отново се чувствам като тийнейджър.

-Ти си, за две седмици.

-И кой е това?

- Хей, не го докосвай.

Ти беше толкова загубена кауза докато се срещнахме в колежа.

Хей! Това е...

-Толкова сладко. Как му беше името? -Тод.

Хей, деца, имаме много натоварен следобед.

-Ще пазарувам много стоки

Може би ще дойдеш с мен, Мади?

И, Хюго, имаш ли нещо против да останеш тук

Защото коледната елха ще се достави.

Също така в кухнята,

има голям списък със неща за вършене.

Патрик Райън?

О ,Боже мой!

Уау!

-Добре ли си? -Добре съм.

-Мога ли да ти помогна? - Кейт тук ли е?

О, добре, тя е навън, но...

Аз съм нейният син.

О, аз,доставих дървото.

-Мога ли да ти помогна? - Би било страхотно.

Майка ти избра най-големото и най-тежкото дърво в парцела.

Защо това не ме учудва?

Ако просто искаш вземи този край...

Да, разбира се, Просто ще хвана дъното.

Добре, готов ли си? Едно, две три.

Добре.

-Добре ли си? -Да, добре съм.

- Гледай стълбите. -Добре. Мда.

Добре. Сега гледай стълбите.

- Добре ли си там долу? - Да!

-Добре. -Добре съм.

-Хей. -Добре. Гледай стъпките.

И ето ни.

Може да отвориш първо вратата.

Вратата, вдясно.

Ето ни.

- Да,закъсали сме. - Изглежда така.

Не, не, не, не може да режеш дърво.То е красаво.

Това е само малко разумно подрязване.

Боли ме да гледам какво правиш.

Добре. -Няма да пасне.

Нека, завием на дясно и...

Ето. -Добре.

-Плъзнах се направо. -Добре. Точно тук.

-Хей, добре ли си? Добре съм.

-Схвана ли го? -Добре.

Не знам дали помниш, но бях няколко години

преди теб в Джаксон Хайд

- Ти си Хюго, нали? -Добра памет.

Помниш ли ме?

Така мисля, ти си, хм...

-Патрик. -Патрик. Патрик. Разбира се.

Е, нека вземем това в трибуната.

-Добре. -Добре.

- Хубаво и лесно. -Добре.

-А, нека... Хубаво и лесно. - Качвам се.

Мда. малко вляво, мисля.

Всъщност, знаеш ли какво? Можеш ли да вдигнеш всичко?

Вече не живееш ли тук?

Не, преместих се в Ню Йорк веднага след колежа.

Боже, горещо е, казвам ти.

-Направо? -Извини ме

-Дървото.

Не мога да кажа.

Мисля, че се накланя малко надясно.

Бих казал отляво.

По-добре.

-Има ли още нещо? -Не. Не мисля така.

-Благодаря отново. -Разбира се.

-Приятно прекарване. -О, чакай, чакай....

-Изчакай. -О, не.

Хюго, ние не приемаме бакшиши.

Всички пари, от дърветата отиват за благотворителност.

Не, наистина, Патрик. Настоявам.

Благодаря.

Харесвам този колан за инструменти.

Благодаря.

О Боже мой. Аз съм такъв глупак.

Хюго, прибрахме се.

О, здравей, скъпи. здрасти О, няма да повярваш.

Имаме най-великите неща. Мади е страхотен купувач.

Много по-добра е от теб и брат ти.

Мамо, здравей, дървото.

-Прекрасно е! -Удивително.

Обичам го. Кой го достави?

Някакъв тип на име Патрик.

Страхотно. О, Боже!

Той остави мръсните си ръкавици на моя чист диван.

Добре. Кой иска яйчен ликьор?

Няма да повярваш какво се случи току що.

Ето го и него.

-Той е също толкова красив както винаги. Може би дори повече.

И беше две години по-голям от теб?

Мда. Всички обичаха Патрик.

Той беше президент на класа,

просто супер-уверен и умно дете.

Той бе гласуван и най-вероятно ще управлява света.

- Е, това е малко.

Когато го видях, направих себе си на пълен глупак.

Аз почти умрях.

О, сигурна съм, че беше просто всичко в главата ти.

Не, буквално. Паднах по стълбите.

Не мога да ти помогна там.

Той изглежда на на човек, който има тайни.

Не в гимназията. Той беше напълно аут.

Значи той е бил тайната ти любов?

-С момчета среща ли се някога?

Не, знаеш, че не бях навън в средното училище.

-Вярно, вярно А, вярно!

И тогава отиде в колеж

и просто изгубих следите.

Не мога да повярвам той все още е в града.

Добре...

Ние просто ще трябва да му ги върна.

Не можем. Можем ли?

-Ръцете му са студени! Помогни! Помогни!

О, това гарата ли е?

Мда. Ето къде ще прекараме на Бъдни вечер.

Не съм бил тук от години.

Е, вероятно са заключени, но, нека надникнем.

- Уау, това е толкова готино. -Знам.

Този човек, Едгар Карол, беше местен предприемач на недвижими имоти

който построи гарата и почти целия град.

Той също беше голям филантроп, който финансира

библиотеката и гимназията, в която ходих.

Хм, какво е има под брезента?

И така, затворено ли е?

Те наистина не го правят използват я много повече.

Хм, значи това е мястото където всички ще дойдат

да напишат своите списъци с желания на Дядо Коледа?

Да, в края на нощта те зареждат всички писма

в коледният експрес, който е последният влак

до северния полюс преди Коледа.

Наистина, това е пътнически влак с голям червен лък върху него.

- Но разбираш идеята. -Сладък.

-Карол създаде тази традиция през 1920 г.

Чудя се какво си е пожелал.

Бе ли екскурзовод или нещо такова?

Само едно лято.

Сега вече разбрах.

Чакай малко. Ще съборят ли това?

-Така изглежда. - Павилион за влак? Сериозно?

Това е най-магическото място в Милуоки по празниците.

Как могат да мислят за събарянето му?

Е, все още имаме някои добри новини.

Трябва случайно се блъснеш в Патрик.

Не се опитвай да ме развеселиш. Не мога ли да се ядосам за пет минути?

Е, отнемам тези минути, за да стигнем до дърветата,

така че бъди луд.

- Защо, студено е. -Ще...

Те се продават по-бързо от отколкото ги свалят от камиона.

Това е страхотно, татко. Ще дам друга поръчка.

Хей, онзи човек, бе в училище с теб, нали?

Това е Хюго, синът на Кейт Спенсър.

- Не съм го виждал от години. - Чудя се защо е тук.

Хей. -Хей.

Уау,майка ти не е доволна от дървото?

О, не, не, не. Ти просто, хм, ти ги остави в къщи.

търсих ги навсякъде.

- Когато се разсейвам... - Бе разсеян?

Аз... Знаеш ли, аз... Само с дървото.

Съжалявам! Съжалявам. Патрик, това е Маделин.

Маделин, това е Патрик.

-Здрасти Хей. -Здравей, радвам се да се запознаем.

- Маделин. - От Ню Йорк ли си?

О, знаеш ли, това е чудо дори и двамата сме тук.

Хващам Хюго да си взема отпуск от работа

- Мади смята, че работя твърде много. Аз не.

Просто никога не успяваме да си вземем повече отпуски.

Вярно е.

Изглежда продажбата на дървета върви добре.

Знаеш ли, баща ми помага много. Да, значи...

Всички пари, които събираме отиват към моята фондация.

И, ние подкрепяме и майка ти и авеню Карол

Кварталното сдружение тази година.

- Имаш фондация? -Да, да.

-Направих я, когато се върнах в Милуоки, нали знаеш,

за да помогам на общността и предприятията да работят.

-Какво прави преди? -О,създадох това приложение.

И продадох компанията си преди година и успях да се пенсионирам.

-Пенсионирам? -Какво е приложението?

- Касандра. - Ти си измислил Касандра?

- Да! -Какво е Касандра?

Ух, това е огромно, Патрик.

Аз съм учител и по-големите деца са обсебени от него.

-Еха. - Ще трябва да извиниш Хюго.

Той всъщност не знае какво

готините деца харесват Тези дни.

Благодаря, Мади.

Тя е като от 21 век версия на Magic 8 Ball.

Така ,че може да я попиташ всичко за твоето бъдеще

и тя ще ти даде отговор.

Използва статистически модули

да предвиди шансовете от всичко случващо се.

Но, можеш ли наистина да предвидиш бъдещето?

- Числата никога не лъжат. - Децата го обожават.

И знаеш ли, те най-често питат за влюбването.

Наистина ли?

-Любов? -Любовта е химия.

Химията е числа и това е мястото, където Касандра превъзхожда.

Хей, хора.

Не искам да ви прекъсвам, но получаваме...

Да, да. Ще дойда веднага.

Трябва да ти позволим да се върнеш на работа.

-Благодаря отново за ръкавиците.

Хм, нали знаеш, ако не ви видя ,

наистина хубава Коледа.

На теб също.

Химията е любов.

Не мога да повярвам, че му дадох бакшиш.

Извинявай, сър, може ли просто да преместиш тази играчка войник

малко повече вляво?

Няма проблем. -Благодаря ти.

Моля. -Да, така е по-добре.

О, добро утро, сънливко.

Мамо, какво е всичко това?

Е, ние сме домакини на закуската на Дядо Коледа

и ще имаме всякакви

венци- класове и всичко.

Помогни ми с това.

Мади и аз отидохме до гарата снощи.

-Какво става там долу? -Можеш ли да повярваш?

Плановата комисия извади разрешение за събаряне.

Оттогава се борим с него и Патрик ни помага.

Мислех, че е ориентиран.

Е, надвиха историческата комисия.

Казаха, че е по-важно

че имаме работещ влаков павилион

отколкото течаща стара сграда.

Бях толкова разстроена. Планирах цяла седяща стачка.

но, за съжаление, ни хвърлиха в затвора.

- Мамо, арестуваха ли те? - О, само малко.

Мамо, няма такова нещо само-малко-малко арестуван.

Виж, понякога просто трябва изпаднеш в добри проблеми.

Знаеш това, Хюго. И е за много добра кауза.

Освен това се запознах с прекрасни млади хора.

- Това е хубаво, мамо.

- Но аз обичам тази гара. -Знам.

Това е толкова голяма част от детство ми.

Искам да кажа, къде ще пишат тези деца

писмата си до Дядо Коледа?

нали? Кажи им това...

На тези бюрократи в центъра.

- Тези глупаци.

Искам да сложа още гирлянди там. Видях в едно списание.

-Добро утро. -Добро утро, сънливо коте.

Здравей?

О, тук сте рано. Здравей, Патрик.

Фран, не съм те виждал отдавна. Изглеждаш страхотно!

Не и от онези срещи .

Е, тъкмо се върнахме от цветарницата,

и си помислихме да оставим пратката ти.

О ,благодаря ти. Красиво е.

-Толкова сладко. нали -Толкова хубаво.

-Татко, помниш ли Хюго? -От дебатния екип.

-Ходил на щатското, нали?

-Мм-хмм. - Дебатният екип.

Това е съпругата му Маделин.

-Здрасти -Здрасти

Съпруг? Не, не.

Хм, това е най-добрата шега, която съм чула тази година.

Добре, не е толкова смешно.

Добре, те са неразделни,

може и да са женени.

Господи, не! Не.

Ние сме най-добрите приятели от първата година в колежа.

О, добре, просто така двамата говорите, знаеш ли,

спорите, завършвайки изреченията един на друг

-Ние не правим това. -Ние не правим това.

Сякаш сте стара семейна двойка или нещо подобно.

Може би сме.

-Не- Гей.Хетеро. Неженен.

Кой е гей? Кой е?

-Гей.Неженен и необвързан?

-Сингъл. Добре.

Има моменти когато си хетеро човек

и се чувстваш изключително скучно.

- Не за мен, Франк.

-Мамо...

Ще взема още неща от камиона.

Хюго, искаш ли да помогнеш? -Разбира се.

Хайде, Франк. Нека ти покажа палатката.

Няма твърде много неща, но...

Добре.

Трябва да дойдеш до дървото тази вечер.

Има павилион с горещ шоколад който работи

всяка вечер, това е невероятно.

О, неприятно ми е да ти го кажа,

Доминик Ансел в Манхатън

прави най-добрия горещ шоколад,

Страхувам се, че грешиш. На практика съм познавач.

О, не, не. Ти не си живял докато не опиташ неговият.

Отгоре слага блат

с горчив шоколад трюфел, скрит вътре.

- Звучи някак претенциозно. -О, така е.

Ще сключа сделка.

Идваш на парти тази вечер около 19:00 часа

и,аз ще те почерпя с най-добрият от най-добрите.

Добре. Харесвам предизвикателството.

Добре. Ще се видим там.

-Идваш ли? -Добре.

-Хей, г-н Райън. - О, Хюго.

Трябва да се срещна с Патрик в 19:00.

Е, той доставя. Трябва да се върне всеки момент.

Добре. Страхотно.

-Чао. -Чао.

-Здрасти -Хей.

Хм, може ли едно горещо какао...

разбирам го Ко-ко-ко.

Весела Коледа.

-Ето. -Много благодаря.

Чао.

Еха. Това е добре.

Хуго-мастер?

Джими! Изплаши ме.

-Радвам се да те видя. -Хей.

-Радвам се да те видя. -Какво правиш тук?

О, тази вечер беше обиколката с фенерите.

О, обожавам обиколката с фенерите!

Не мога да повярвам, че ще срушат това място.

Ти си нашият съветник. Не можеш ли да го спреш?

Опитахме.

Майка ти заплаши да се окове към сградата.

О, да, чух,че са я арестували.

Виж, не се стресирай от това.

Знам, но това място означава много за мен.

То означава много за всички.

Хей, трябва да бягам. Ще се видим на закуската на Дядо Коледа?

-Определено. Добре.

-Чао. -Чао.

Хюго! Хей, много съжалявам, че закъснях.

Доставих дърво на клиент.

Не се побираше в асансьора.

И сега, баща ми се нуждае от помоща ми, за да затвори.

Всичко е наред Не, не се тревожи за това.

Сега е сезона.

Ти знаеш, ще свършим след час.

-Защо не останеш? -Не, не мисля така.

Беше дълъг ден и тъкмо се прибирах вкъщи.

-Сигурен ли си? - Да

Беше ми приятно да те видя отново.

Надявам се да се видим наоколо.

Весела Коледа.

-Мамо сигурна ли си,че искаш всички тези допълнителни светлини?

Аз съм председателят на Коледа на Карол авеню.

Трябва да дам пример.

Да, но вече изглежда Коледата на стероидите.

Когато Мади и аз долетяхме, можехме да я видим от 30 000 фута.

Добре, както и да е. Междувременно, как беше снощи?

Добре, горещият шоколад беше добър.

А Патрик?

Слушай, мамо, той е добър човек, но съм вкъщи само две седмици.

- И той е много зает. -Хм.

Може би е за добро.

Какво е това?

- Ти запази пейката на татко. -Разбира се.

Спомни си колко сте били щастливи да работите заедно?

Има ли някога шанс да го правя повече?

Шегуваш ли се? Ти видя моето място в Ню Йорк.

На практика мога се преобръщам в леглото

и отворя хладилника.

-Какво е това? -Ох това.

Кракът се счупи на този стол

и исках да го поправя.

Сега ще бъдем с един стол за коледната вечеря.

Не мога да повярвам, че все още използваш сервизът за хранене...

- Това татко и аз направихме.

Отне ни около година да го изградим.

И ще ни надживее всички. Това е семейна реликва.

-О, кой е тук?

Здравей, Патрик.

-Какво? Защо? -Патрик е тук. Патрик е тук.

-Здрасти Как си? -Как върви?

О, става страхотно, искаш ли кафе или мъфин?

- Направих мъфини. -Не.

-Добре съм. Благодаря, Кейт. Добре.

Всъщност просто съм тук за да говоря с Хюго.

-О, разбира се, разбира се.

Исках да ти се извиня отново за снощи.

Всичко е наред,знам,че това е лудо време на годината

с доставките и всичко останало.

Надявах се че мога да го компенсирам, разбираш ли?

Все още можем това предизвикателство с горещ шоколад.

-Не е нужно да правиш това. Искам да.

Патрик, какво мислиш за тези светлини?

Твърде много? Не достатъчно?

Никога не можеш да имаш достатъчно Коледни лампички.

-Нали? Това казвам и аз.

Би ли помогнал на Хюго

да постави малко на покрива?

Защото с Мади не сме

се качвали на стълба.

-Мамо, всичко е наред. -Да, ще се радвам да помогна.

Добре тогава. просто ще си тръгна вие двамата почнете.

И така, откъде да започнем?

Хм, можеш ли да вземеш тези топки от рафта?

Разбира се.

Това е страхотна работилница.

Имам малко сериозни дървообработващи инструменти.

-Какво е това?

Това беше проект,който баща ми и аз започнахме,

преди хиляда години и... никога не завършва.

Това твоята къща ли е?

Предполага се, че е така Карол авеню.

Беше коледен подарък за майка ми.

Това е мило.

Нека запалим тези светлини преди Кейт да ни плати заплатата.

Хюго, разпръсни всички светлини. Светодиоди са.

-Можем да поставим хиляди! - Вече има хиляди.

-Ами тогава милиони! -Не я насърчавай, Маделин.

Е, добре, предполагам, че ние трябва да ги оставим да си вършат работата.

Така че викайте, ако имате нужда от нас.

Майка ти наистина е нещо.

Тя със сигурност е.

Спомням си, че ходех в библиотеката като дете

и Кейт винаги бе толкова топла и ме приветства.

Тя донякъде има начин тя приема всички

като свои деца.

Хей, ти ще сложиш ли светлини около прозорците?

Не се бях се замислил.

Може да изглеждат добре.

Добре.

Знаеш ли...

Знаеш ли,иска ми се да знаех по-добре и се върна в гимназията.

Бе малко зает като господин президент на класа.

Какъв беше тогава?

един вид стенно цвете.

Наистина не разцъфтях, докато срещнах съпругата си Мади в колежа.

Хей, мислиш,че Касандра може да предвиди с колко светлини

ще трябва да завършим това?

Долавям ли нотка сарказъм?

-Не, абсолютно не. -Добре.

Защото Касандра не харесва, когато хората и се подиграват.

Аз не бих! Искам да кажа, че си построил цяла империя с нея.

-Да добре все още има част от мен

която ми се иска да не я бях пускал.

Разпродажбата бе тази, тази лудост като влакче в увеселителен парк.

Тази конкурентна фирма се опита да провали продажбата

като претендира за нарушени авторски права. Беше бъркотия.

Тогава те наеха цяла група на високопоставени адвокати

да саботират сделката. Адвокати, уф.

-Какво? -Нищо. Нищо.

-Аз съм адвокат, това е всичко.

Разбира се, че си.

-Моето основно правило.

Стой далеч от адвокатите освен ако не е абсолютно необходимо.

Е, съжалявам, но сега си нарушил това правило.

-Сериозно? - Направил си го нарочно.

-Не съм! Не съм! - Направил си го нарочно.

Сега съм заседнал тук с адвокат!

О, много съжалявам. - Страхотно, Хюго.

-Мамо! Мади! Маделин! -Еха. Кейт! Кейт!

Подай ни ръка. мамо! Здравей!

Мисля, че засега са добре.

- Няма да идват, нали? -Определено не.

Какво ще правим сега?

Хюго, Хюго, имаме голям проблем.

Влез вътре. Патрик и Мади, ти също. Хайде.

-Добре, добре.

-О, Джими, добре ли си?

Ишиасът ми се запали тази сутрин

когато се обличах.

О, не, какво ще правим?

Дядо Коледа е главният...

Мамо защо ме гледаш така?

Е, очевидно е,че братовчеда Джими не може да го направи.

- Имаме нужда от Дядо Коледа. Моля те. -Не. Не.

Моля те, скъпи. Моля те.

-Добре. -О, обичам те!

Може ли да му помогнете да се подготви? Ето ги карфиците.

Мислиш ли,че майка ми стои будна през ноща

обмисля начини да ме унижиш публично?

Вероятно. Трябва да и дам няколко съвета.

- Съжалявам.

Тези карфици са древни. Откъде ги взе?

Нямам идея. Тя спасява всичко.

Хюго, ти плуваш в това.

Патрик, можеш ли просто да прикачиш малко назад?

-Разбира се. - Тук.

-Точно. - Само оттук.

Нека ти дам карфица. -Не мърдай.

- Да -Вдишвам.

- Почти приключи? - Той работи колкото може.

Там. Схванах го.

-И...

Време е да получиш Дядо Коледа.

Дядо Коледа?

Хабиш твърде много време с майка ми.

-Хо хо хо! - Вижте, това е Дядо Коледа!

Сега, когато Дядо Коледа е тук, нека разтърсим това парти.

-Хо хо хо! -О, Дядо Коледа!

Един, един по един, деца. Дядо Коледа ще бъде тук цяла сутрин.

Благодаря ти.

Беше нощта преди Коледа

когато из цялата къща нито едно същество не се размърда,

дори и мишката.

Чорапите бяха окачени над комина внимателно

с надеждата, че Свети Никола скоро ще бъде там.

хм дръж се

А, къде бях?

Децата бяха сгушени, всички в удобните си в легла,

докато видения на захарни сливи танцуваха в главите им.

И мама в кърпата си, и аз с шапката си,

току-що се бяхме установили за дълга зимна дрямка.

Ето. Благодаря ти.

Ти си страхотен с децата.

Наистина прегърна Дядо Коледа там.

Ти беше готов да го пуснеш и се забавляваш.

Не всеки може да направи това.

Моите приятели в Ню Йорк не биха ме описали

като човек, който се отпуска.

Как биха те описали?

Ах, малко напрегнато, малък невротик,

работи твърде много, не се забавлява достатъчно.

Това,не е когото видях там.

Понякога е добре да видиш себе си

през чужди очи.

Знаеш ли, аз,знам, че си тук

за около седмица,

но, хм, може би искаш да излизаме още малко?

Слизам утре. Около 22:00 часа ако искаш идвай.

Искам да кажа, разбирам, ако не искаш да се изложиш отново там.

- Значи можеш просто да кажеш не... -Не.

Не, добре...

Благодаря ти, че си толкова директен.

Не не. Имам предвид... Не, искам да кажа, не...

Не, не искам да кажа не.

Не, аз съм, толкова съм объркан.

-Да -Да-да като да?

Да. В 22 часа вечерта. Казвам да.

Да супер.

- Къде би искал тези? -О,само отзад.

Добре.

Не притежавам готини дрехи като Патрик.

Ти си нервен, защото го харесваш.

Знам. И съм толкова извън практиката.

Какъв изобщо е този пуловер?

Никога не съм виждал по отвратителен пуловер в живота ми.

Добре, ето моята ваканция горещ поглед върху романтиката и момчетата.

Удари ме.

Животът е като...

всичко, което може да ядеш в Коледен бюфет.

Добре, някои момчета са като изискани гарнитури,

изцяло стил, без съдържание.

Други са красиви десерти като Ноел,

но пълни с празни калории.

Предстои ми основното ястие.

-Сладурче, ще го направиш. - Добре ми е да съм необвързан.

Ти си този, който е намерил неговата перфектна вечеря с пуйка.

Моето какво?

Няма значение. Както и да е.

Сега смени тези панталони.

Те, те изглеждат като татковите дънки.

Сега ще ми кажеш ли? нося ги цяла седмица.

Да, добре, вече не. Тези.

Патрик?

Здравей?

Какво... Здравей.

Дано не е така твърде отгоре.

Искам да кажа, така, донякъде ми харесва.

Добре, имаме италиански спагети

с месо и без, картофена салата.

Имаме домашен шоколад и черешови коледни сладки

който направих сам.

Чакай малко, как разбра че спагетите са ми любими?

- Попитах Касандра. -Да бе.Попита майка.

Не, сложих всички твои алгоритмични данни в Касандра

и я помолих да класира предпочитанията ти за късна вечерна закуска.

- В проценти. - И какви бяха тези данни?

Знаеш ли, нюйоркчанин, работи дълги часове.

Адвокат. Вероятно не готви много.

Работил в италианският гастроном на Марио в средното училище.

Помниш ли това?

Да, разбира се. Бях един от клиентите ти.

Ти влизаше и поръчаваше спагети

с допълнително пеперончини, Аз мисля.

Еха. Добре, помниш поръчката ми.

Ти беше нервна развалина зад този гише.

Е, имам предвид, ето те изглеждащ красив

в университетска фланелка от ликра,

и там бях вътре с моята полиестерна риза Марио Дели,

два размера по-голема.

Възхищавах ти се, че си навън, Патрик.

Толкова не бях там още.

Ти беше г-н Популярен.

Наистина трябва да спреш да ме наричаш така.

Това беше в гимназията, преди сто години.

И г-н Популярен също беше и г-н Самотен.

- Хайде, не го вярвам. -Повярвай.

Това е някаква съдба че пътищата ни се пресякоха.

Трябваше да го доставя дървото на майка ти в понеделник,

но тя настоя да е вторник.

Съдбата или Кейт?

-Чакай, ти мислиш, че сме нагласени? -О, абсолютно.

Тя винаги крои нещо,

като, как да ме получиш и с брат ми да се преместим у дома.

Харесва ли ти да живееш в Ню Йорк?

Нямах търпение да се преместя там след като завърших право.

- Знаеш ли, че майка ми е израснала там? -Наистина ли?

Уау, никога няма да разбереш с този

неин силен акцент от Милуоки.

Ами ти? Какво се случи след гимназията?

Напуснах колежа и

Преместих се в Сан Франциско с гадже.

Не се получи толкова добре, така че аз,

просто се разбърках и да сглобя живота си отново.

- Звучи трудно. - Да!

От това излезе едно хубаво нещо.

Започнах работа

в тази технологична компания

в Силиконовата долина и...

там се влюбих в писане на кодове.

Знаеш ли, след моя успех,

Знаех, че искам да върна някак си.

Не много хора биха направили това, Патрик.

в Пало Алто, имаше хиляда души

правейки това, което правех, но тук, едва ли някой.

Ти знаеш,

това е невероятно време да си тук, Хюго.

Погледни Карол Авеню, куиър младежки център

отвори в нашия квартал миналата година.

И местната общност, процъфтява.

Представи си, че израстваш.

-Много е готино. -Нямаш идея.

Възстановяваме това място за следващото поколение.

-Какво? - Просто е хубаво да се върна

-Добро утро, мамо. -О, Хюго, ти оправи стола.

О, момче, това означава много за мен.

О, скъпи, баща ти би бил толкова горд.

Чувствах се добре да се върна там.

Сигурно.

Та, кажи ми, как мина снощи?

Мамо, няма нужда да се намесваш в моя социален живот. не съм на 16

-Добре, помислих, че, знаеш,

той е толкова красив и умен и богат...

Ние дори не живеем в същата часова зона.

О, добре, добре, забрави за това.

Никога няма да ме чуеш да споменавам отново Патрик Райън.

-Какво е това?

Това е ключът от гарата.

Братовчед ти Джими го остави миналата нощ.

-Няма начин! -Начин.

- Кога можем да отидем? -Тази сутрин. Сега!

Хайде да вървим, да събудим Спящата красавица.

О, уау! Точно така си я спомням.

Ей, представяш ли си какво

трябва да е било като едно време?

-Нали?

И така, какво си представяш?

О, добре, Мисля, че трябва да направим

нещо като зимната страна на чудесата.

Няколко дървета там, големи, прекрасни и пухкави.

Мисля, че маса за децата

да пишат на Дядо Коледа Би било чудесно.

Може би сцена тук.

И тогава там, входна фокусна точка.

Не знам какво ще бъде още,

но трябва да е грандиозно.

Хюго, остани където си.

А... Ти принадлежиш тук.

Не е ли прекрасно? Ти се справи добре.

Не защото ми е син, но аз, кълна се.

- Вие, момчета, сте толкова неудобни.

-Мамо? Здравей?

Здравей?

Мамо? Хюго?

Ейдън! Ейдън!

-Мамо! -Ах! Здрасти!

-О, сине мой.

О, Боже мой, изглеждаш толкова слаб.

Не те ли хранят в армията?

Мамо, ти си абсолютно красива.

О, благодаря ти.

Хей, Хюго.

-Мина твърде много време.

Хей, Мади. Човече, беше цяла вечност, а?

Не съм те виждала още преди ВВС.

Ти се промени.

Да, той изглежда прекрасно. О, хайде да хапнем нещо.

Не мога да повярвам. Моите два сина са си у дома за празниците.

И Мади е просто черешка на тортата.

Каква Коледа. -Ейдън изглежда много добре.

- Уф, моля те, не започвай. - О, сериозно.

Добре, най-добрите момчета отиват на смяна

когато навършат 30 години, нали?

Обикновено с грозни коледни пуловери,

раници, карго шорти.

Извини ме,но карго шортите са готини.

Тези джобове са много удобни.

О, чакай. съжалявам Описвах те.

- О, това е, ти си... -Какво...

А, не. Ах! Мамо! Помогни!

Престанете, деца.

След като ядем, имаме планове, така че не се настанявайте прекалено удобно.

Така си помислих мамо може би просто щяхме да запалим огън

и отворим малко вино, малко хлад през нощта.

Не не не. Отново е гимназия.

Мамо, току що летях 12 часа от Мюнхен.

О, ти си разположен в Германия.

Да, преподавал съм в летателно училище там

за последните шест месеца, но се върнах на базата

в Индианаполис за следващата година.

Добре. И така, какво ще правим тази вечер?

О, ще направим коледуване на Карол авеню.

Не е ли умно? Освен това поканих Патрик.

- Не, не, мамо... -Да да, да.

-А, кой е Патрик?

Патрик, толкова съжалявам за това. Ако знаех...

Ей, ще е страхотно. Щастлив съм, че съм тук.

Мога ли да вляза вътре?

Да, да.

-Хей.

Това е по-големият ми брат, Ейдън.

-Патрик, радвам се да се запознаем. Добре.

Взех шапките, всичко се нареди.

Патрик, радвам се да те видя.

- Благодаря, че ме прие. -Мамо, коледуваме.

Не е трик или лечение.

Добре, добре, навремето

всички носеха шапки, когато коледуваха, Скрудж.

Добре, един въпрос преди да започнем това безумие.

Защо притежаваш кутия с откачени шапки?

- Честен въпрос. -Аз съм библиотекар.

Използваме ги за часа по четене с деца в предучилищна възраст.

Добре, но, мамо, осъзнаваш,че

не сме в предучилищна, добре?

Може ли всеки, моля да влезеш в духа тук?

Просто се опитвам да успея с добра Коледа.

- Добре, ето, това е за теб.

Добре. И това е за теб.

Всъщност не е толкова зле.

-И това е за теб. -О, изискано.

- И запазих най-доброто за накрая. -Мамо.

Ще изглеждам смешен. Не мога да направя това.

О, хайде, просто опитай.

Очарователно!

Всички, настройте гласовете си

и да тръгваме!

Мисля, че изглеждаш очарователно.

-Благодаря ти. - Ето, Хюго.

О, не разпечатах достатъчно,

Мади, имаш ли нещо против да споделяш твоето с Ейдън?

-Абсолютно. -Разбира се.

Мамо, наистина ли трябва да го направя?

Скъпи, никой не очаква съвършенство.

Хюго е известен с говоренето.

Виж, не обичам да пея и не съм добър в това, нали?

Скъпи, страхотни сте в това, добре?

Хайде. Ще бъде забавно.

Добре, деца, хайде направете мама горда.

Добре.

Така ,че положих много усилия да събера всички заедно.

О, да, тя винаги поставя сърце във всичко, което прави.

Е, Милуоки Коледа е точно това, от което имах нужда.

Знаеш ли, аз също.

- Брат ти изглежда хубав. - Да, той е добър човек.

Не можем да се виждаме много повече.

Понякога наистина не знам как да говоря с него.

Защо? Вие, нямате много общо или...

Не знам.

И така, какво се случва с Патрик и Хюго?

О, знаеш ли, много флиртуват досега.

Добре, това е първата къща.

Всички ми дават "це".

Това ще свърши работа.

Никой не очаква Бубле. Хайде.

Съжалявам, трябва да взема това.

-Здравей, г-н Фогел. -Здрасти, Хюго.

Съжалявам, че ти се обаждам толкова късно.

-Надявам се, все още не си в офиса

в този късен час. Нещо грешно?

-Точно напротив.

Исках да те уведомя, че те чух онзи ден.

-Ти наистина се застъпи за себе си.

Това е, което искаме- лидер.

Бихме искали да те направим партньор,

но,трябва да имаш желание да отидеш навсякъде, където те изпратим.

О-добре.

Бихме искали да отвориш новият ни офис в Лондон.

-Лондон? Аз обичам Лондон.

Прекарах една година в Кеймбридж колежа.

Заслужил си това, млади човече.

Ще разгледаме подробностите след празниците.

-Благодаря ти. Весела Коледа.

Благодаря ти.

Хюго! Върни се. Нуждаем се от теб!

Хей, Мади, Свърших всичко тук

Ако желаеш да ти помогна с това.

Уау! Това е толкова сладко. Добре съм. Благодаря всъщност.

Искам да кажа, действай... Имаш ли нещо против?

Би било полезно- ще се върна.

Добре, разбира се.

Хей!

И така... какво бе мистериозното обаждане снощи?

Хм, мамо, Мади и аз ще си направим малка почивка.

Тя продължава да се оплаква от краката си.

Стомахът ми е...

Добре.

Знам, знам. Бях тотално заслепен.

Моля те, не казвай нищо, особено на майка ми.

Вълнувам се за теб. Наистина ли.

Виж, това не е свършена сделка.

Не сме работили подробностите още

и не съм направил окончателно решение.

Какво? Хайде, просто го кажи, Мади.

Виждам го написано по цялото ти лице.

Това е, просто сме живели в същия град

от първа година.

Всичко си остава същото.

Знаеш ли, никога не се притеснявам за Хюго, когато е с Мади.

О това е добре. Всеки трябва има такъв приятел.

- Знаеш го. - Хей, свободна ли е?

Знаеш ли, никога не успях да получа точен отговор

Трябва да я попиташ сам.

Не не не, Аз-не казвах, че аз...

Ейдън, просто я попитай. Животът е кратък.

Виждаш нещо, което искаш, върви след него, скъпи.

Това означава, че се местиш в Лондон!

Добре, ако го направя, имаш къде да останеш.

И виж, от Ню Йорк до Лондон са само седем часа.

Отнема ми толкова време да карам до Провинстаун.

Пет часа, ако шофирам.

Седем, ако си с колелото, бабо.

Хей! Имам поръчката на майка ти.

Къде я искате хора?

Сега, това е, което наричам коледно дърво.

О, Патрик, ти надмина себе си!

Имах четирима души,които се опитаха се да го купят тази сутрин.

Баща ми трябваше да го защити с живота си.

Бихте ли го поставили, там момчета

а може би, Патрик, можеш да помогнеш на Хюго да го постави?

Знаеш ли, наистина мисля,че тази Коледа

е направена за нашите хора.

Блясъкът, орнаментите, обличането.

Искам да кажа, виж това дърво. Това е величие.

Знаеш ли, майка ти е невероятна.

Тя е толкова гостоприемна към мен.

Е, знам, че винаги те е смятала за част от семейство.

Мина цяла вечност откакто те видях.

Да, наистина е добър

Благодаря.

Хей, Ейдън, можеш ли да помогнеш с това, моля?

-И дежурството вика.

Благодаря за помоща.

-Ще изгубиш ли всичко това когато се върнеш в Ню Йорк?

Няма начин. нямам време или пространството.

Мислиш ли някога да се върнеш в Милуоки?

Бил съм в Ню Йорк десет години.

Напоследък се замислих Ще ми дойде добре промяната.

Това е просто така майка ти е тук и...

Това е голямо решение.

Борих се с това.

Бори се с какво?

Хм, изглежда, че имаме нужда от повече орнаменти.

-Ще имаш ли нещо против? -Да, да, разбира се.

Ще ги грабна. Веднага се връщам.

Благодаря.

- Хей, ела да седнеш.

Добре ли си?

Какво правя, Мади?

Искам да кажа, отивам си веднага след Коледа.

И кой знае следващия път,кога ще се видим?

Това е лудост.

Да, прави го.

-Какво има горе? - О, това е офисът на г-н Карол.

Не съм бил там горе откакто бях дете.

Но, преди обичах да гледам през прозореца

и гледам всички страхотни неща на бюрото.

Искаш ли да ми покажеш?

Разбира се.

Мамо, имаш ли ключа от офиса на г-н Карол?

Вземи го от братовчеда Джими!

Все едно си отиде за обяд и никога не се върна.

Да, Едгар Карол е искал да го остави както е.

Това е като жив музей.

Виж, можеш дори да видиш неговите чаши.Все още са на бюрото му.

Иска ми се да знаех повече за него.

Знаеш ли, той направи толкова много за града.

И той пътуваше по целия свят.

Виж всички неща,които той върна.

Всички тези и счетоводните книги.

Историята на нечий живот.

Срамота е да го държиш заключено.

Винаги съм се чудил защо е започнал традицията на Бъдни вечер

на гарата.

О, здравей, г-н Райън. здрасти -Здрасти

Кейт ме изпрати за проверка на венците

за гарата. Готова ли е поръчката?

Ейдън ги взе точно сега.

-Благодаря ти.

-Хей. -Хей.

Това трябваше да е моята работа.

Наистина ли? Майка ми ме изпрати тук.

Мен също.

Трябва да са се кръстосали жиците.

Майка ми не разбира,че жиците й се кръстосаха.

-Знам.

-Хм нали. -Хей.

Може би тя ни е накарала да се срещнем отново по-късно.

Е, ние, нали знаеш, можем да я надхитрим

и се срещнем нарочно,да развалим макиавелисткият и план.

Не мисля,че това е възможно с Кейт.

И така, откъде взе ключа?

Джими го има от историческото дружество.

Той ми каза да го пазя с живота си.

Тези природозащитници са корави възрастни дами.

О, това е като капсула на времето.

Хюго, не пипай очилата му!

-И ти ги слагаш. -Добре.

-Какво мислиш?

-О, още една откачена шапка, наистина ли? - Да, това ти отива.

-Не, не сядай на бюрото му.

О, добърият адвокат винаги е добър детектив.

Леле, тези снимки са невероятни.

Това е интересно.

Когато той умря, нямаше семейство,

и той остави голяма част от имуществото си на някой на име Д.Ашби.

-Д.Ашби? - Да

Виж това.

Двамата са обиколили света.

Посрещаха Бъдни вечер също заедно.

И той остави по-голямата част от имуществото си?

-Мислиш ли... - Е, това би било романтично.

Предполагам, че никога няма да разберем.

Това, което знаем е,че Карол построи този квартал

и създаде коледните традиции

които празнуваме 100 години по-късно.

Не можем да позволим на града да разруши това място.

Не е правилно. Това означава твърде много.

- Всички опитахме, Хюго. -Добре...

Няма да позволя да се случи.

Не и след като видя това.

Не можеш да вземеш тези неща.

Никой няма да разбере. И между другото, Ще върна всичко.

-Какво беше това? - Касандра.

Тя ти се обажда?

Ако задам сигнал. Хайде. Ще обясня по-късно.

А, ще ми кажеш ли какво правим тук?

Да, да.

Ние просто, знаеш ли, имаме нужда да стигнем колкото се може по-далеч

от светлините на града колкото е възможно.

И мисля, че тук сме добре.

Тук е хладно. - Да

- Какво, какво правим? - Имам няколко одеяла за нас.

Добре. Ето, седни

ще чакаме северното сияние.

Мразя да ти спукам балона, но то никога не идват толкова далеч на юг.

Е, късмет. Програмирах Касандра

за да ме предупреди за най-добрата нощ да го видя.

-Сериозно? -Да, да.

Тя прогнозира 42% шанс

че ще видим.

Добре, не бих искал да отида на изпитание

с 42% шанс за победа.

Какви причини има все пак северното сияние?

О, това е сблъсък на високо заредени частици от слънцето

блъскайки се в Земята с електромагнитен щит.

Кислородни и азотни атоми, те се вълнуват от...

Еха. И си мислех, че съм най-големият маниак на тази среща.

Не е изперкало, готино е, нали?

И така, хм, бледозелено и розово,

тези, които са най-често срещаните цветове,

но червено, синьо и виолетово не толкова.

-Благодаря ти,енциклопедия Браун. -Кой?

Бяха любимите ми книги когато растях.

Всъщност -енциклопедия Браун беше първото ми истинско гадже.

И ти се върна за да бъдеш най-големия маниак.

Тъй като си човек с любопитни факти, трябва да се присъединя към теб

за вечер на семейните игри във вторник.

Това е като "Tривиал", но всички въпроси

са за Коледа.Играя я от дете

Да, това звучи забавно.

Добре, Патрик, това е забавно и всичко останало,

но не усещам пръстите на краката си.

Може ли да се върнем обратно в цивилизацията?

Хайде ,хайде. Касандра, тя ще се измъкне.

Тя не ме разочарова, добре?

Мислиш ли, че Касандра може наистина да предскаже любовта?

-Каква любов? - О, знаеш ли...

През глава, любов от пръв поглед,

сродните души се свързват отново във вид на любов.

Е, това не е лесен отговор.

Знаеш ли, програмирах нейните алгоритми по подразбиране...

Боже мой.

Това ли е? Това е невероятно!

Хюго, виж.

Никога не съм виждал такова нещо Харесах го.

И така, сега вярващ ли си?

Чудех се къде си се измъкнал.

-Ето ме. -Бира?

Да, благодаря.

- Хей, това нашата къща ли е?

Внимавай, току-що я оцветих.

О, съжалявам.

Човече, наистина си добър, а?

Това е коледен подарък за мама, който започнах с татко.

Реших, че трябва да завърша.

Да, човече, ще и хареса.

Благодаря.

Така че този Патрик, той изглежда доста хубав, а?

-Защо?

Мама ли те подтикна към това?

Вие двамата излизате ли или...

Току-що се срещнахме.

Или се срещнахте отново.

Така или иначе, той е далеч от моята лига.

Ей човек, не се предавай на кратко.

Той е само малко извън твоята лига.

Не, човече, сериозно, ще е късметлия

да има някой като теб.

Ейдън, защо си толкова мил към мен?

Какво? Винаги съм мил.

Вярно

Внимавай, това е остро като бръснач.

Господи, татко никога ли не те е предупредил за това?

Всъщност не. Аз, никога не съм бил тук с него.

Беше, вашето място.

Но аз-мислех, че ти

Винаги съм чувствал,че

сякаш работилницата бе запазена за вас двамата.

Хей, слушай, аз отивам измъкни още едно парче от тази торта

която мама направи. Вътре ли си?

Разбира се. И ,тя да те види промъквайки се, това ще направи.

Но, сигурен си,че нямаш нищо против компанията?

Сигурен ли си,че не ти е скучно до сълзи?

Ти си буквално гледай боята да изсъхне.

Не. Искам да чуя повече за Патрик.

Как върви?

Е, минах през това. Финансовите записи на Карол

и правилното дело за жп гарата никога не е била подадено

след смъртта му.

Това има ли значение

Не съм сигурен. Трябва да направя повече крачки.

Хей, мамо, имаше ли плановата комисия

демо за решение?

Не, но съм сигурен Можех да го взема за

нещо което Карол ни остави като мистерия.

Еха. Казах ли съм че го срещала?

-Не, не си. - Той беше мил старец.

-Това е хубаво. - Да

Знаеш ли, намерихме снимка в кабинета

от него със спътник.

И ние мислим,че може да е бил гей.

Изобщо не бих се изненадала.

Той беше един от тези пичове който току-що танцува

под ритъма на собствения си барабан.

Не го интересуваше какво си мислеха другите хора.

-Той просто искаше да бъде щастлив.

Знаеш ли защо започна традицията на Бъдни вечер?

Е, незнам, но искам да помисля

когато ,той искаше да направи света по-добро място.

И какво по-добро време за проява отколкото на Коледа?

- Както и да е, така си мисля.

-Харесва ми.

Добре, аз ще бъда MC.

Ако получиш правилния отговор, получаваш една точка.

Ако сгрешиш, няма смисъл.

тридесет секунди, имате тридесет секунди.

Ако сгрешите, ще чуете това.

Ако го разбереш правилно, тогава ще чуеш

Коледа Алелуя!

Добре, какво получаваме, ако спечелим?

-Танц на скута! Не, не, мамо.

Семейство Спенсър Франкен Трофей.

-Построено от Ейдън и мен.

- Не искаш ли да спечелиш сега?

-Хайде! - Ще получим ли спасителен пояс?

Не, няма начин. Всъщност радвам се, че попита.

Всички сложете мобилните си телефони тук.

Добре, ето го първият ни въпрос.

Кой, създаде първата поредица от коледни светлини?

Александър Греъм Бел!

-Не! - Мейсис!

-Не! -Томас Едисон.

-Да!

- Вкарай един гол за Мади!

-Ето, разбираш това! -Добре свършено.

-Да видим.

Добре, въпрос номер две.

„Бандата на Фъстъците" изпей коледна песен

Коледа на Чарли Браун

-Какво е? -Знам това.

Това е, Бяла Коледа?

-Не! - Това е...

The Herald Angels Sing!

-Да! -Да!

- Гледам го всяка година. -Аз също!

-Да! Много впечатляващо.

Добре, сега за тайбрека,

да видя кой брат печели този кръг.

Тогава можем да отидем да ядем.

През 1843 г. Чарлз Дикенс написа Коледна песен

само за шест седмици.

И в кой град?

Добре, знам, че е роден в Портсмут...

Не го премисляй, съветник.

Ейдън, ти, ти познаваш този.

- Лондон! - Портсмут!

- Лондон е!

Нов шампион! Нов шампион в къщата!

- Не, така изглежда...

Не. Лондон изглежда твърде очевиден. Мисля, че това е грешка.

- Е, Ейдън е експертът. - Не бъди ужасно губещ.

Мамо, дай ми телефона. Трябва да положа дължимата си грижа.

-Къде е? А, тук е. -О, скъпи.

Болнo губещ. -Лондон.

Да, където се местиш!

Какво?

Съжалявам.

Местиш ли се?

Станах партньор във фирмата.

Току що разбрах.

Искат да отворя новият офис в Лондон,

но не съм дал отговор още.

Еха! Лондон.

-Мамо?

Кажи нещо, моля.

Виж, обещай ми три неща, става ли?

Следващата Коледа ще ме поканиш

и тогава ще отидем да пазаруваме в Хародс

и ще пием чай в "Савой", става ли?

Това е сделка.

О, скъпи, Толкова се гордея с теб.

Това е.Работи толкова усилено за.

-Благодаря, мамо. -Обичам те.

И аз те обичам.

Сигурен ли си,че не искаш да останеш?

Майка ми иска да отиде в друг кръг.

Благодаря, но обещах на баща ми да му помогна да затвори.

Виж, съжалявам че не съм, хм...

Спомена Лондон, но...

Това е страхотна новина.

Преместване в Лондон, това ще промени живота ти.

Наистина се вълнувам за теб.

Благодаря, Патрик.

Трябва да бягам. Лека нощ.

Лека нощ.

Защо не мога да срещна такъв човек в Ню Йорк?

Хюго, Хюго, Хюго.

Толкова съжалявам, че казах това.

О, всичко е наред, така или иначе щеше да излезе.

Виж, трябва да съм напълно честна с теб.

Не е сигурно в Лондон какво наистина е в сърцето ти,

иначе мисля, че щеше да имаш всичко веднага.

Виж, студено ми е и съм уморен.

Ще кажеш ли на всички,че съм разбит?

-Хей. -Хей.

-Искаш ли чаша? - Да, ще се радвам на една.

-Тук. -Благодаря.

Е, как е Хюго?

Той си легна.

Исках да кажа по-рано.

Наистина се обърках.

Той се бори с много неща

и не бе готов да говорим за това още.

Вие двамата винаги се грижите един за друг, а?

Наистина е хубаво.

Имам много близки приятели в живота си, но никой като теб.

Това е наистина специално, което вие двамата имате.

- Е, ще пия за това. - Да!

Добро утро, сънливче.

Виж, мамо...

Съжалявам, че развалих вечерта,

и че не ти казах за Лондон преди.

Просто... малко ме е страх.

О, скъпи, разбира се, че те е страх.

И аз бих се страхувала, но понякога трябва да следваш сърцето си

без значение къде ще те отведе.

Знаеш ли какво? Имам нещо, което трябва да направя.

-О, без закуска? - Не точно сега.

-Здрасти! - Първият ми клиент за деня.

Виж, относно снощи...

Хюго, не си ми длъжен с някакво обяснение.

Не, не, не, но аз, аз искам.

Аз,не бях подготвен да говорим за работата още,

и, честно казано, Малко съм преуморен.

Лондон? Обичам Лондон. Сега ще имам кого да посетя.

Все още не съм сигурен за това още.

Е, ще разбереш, ти знаеш?

Понякога е добре да не знаеш какво има зад ъгъла.

Знаеш ли, наистина ми се иска да мога да бъда един от тези хора,

Но, не съм.

Нека се насладим на времето, което имаме за сега.

Страхотно. Страхотно.

Знаеш ли, някои от приятелите ми са на празничното парти

в салона.Трябва да се присъединиш към нас тази вечер.

Ще ти помогне да вземеш ума си от всичко.

Ще ти изпратя адреса.

О, и доведи Маделин и Ейдън също. Ще бъде забавно.

Ще се видим довечера.

О, това си ти. Притесних се, че е мама.

-Как върви?

- Уау, изглежда невероятно. -Благодаря.

Просто искам да го направя до Бъдни вечер.

-Може ли да си взема място? -Разбира се.

Но ако ще седнеш, Ще те накарам да работиш.

Имаш ли нещо против да шлайфаш този покрив за мен?

-Искам да направя бляскавият сняг.

Блестящ сняг? О, направи гей брат ти е много горд.

-Ето. Добре.

Хей! Какви са хитрите момчета?

- Това е малък блестящ сняг.

-Седни. -Благодаря.

Истински офицер и джентълмен.

Това твоята улица ли е?

Но не казвай на мама, става ли? Изненада е.

Какво става с документите?

О, хм, Кейт каза, че имаш нужда от тях.

Нещо за решение за събаряне.

Виж това място! Невероятно е!

Е, това е нашата лебедова песен, Не исках да разочаровам.

- Може би не, мамо. -Какво трябва да означава това?

Документите на Едгар Карол не съвпаднаха

с публичните регистри.

Виж, след като умря,не го направи има традиционно семейство.

Той остави по-голямата част от имуществото си на г-н Ашби.

Но гарата, според това,

той даде гарата

на Карол авеню Кварталното сдружение.

-Какво? Това възможно ли е? -Мм-хмм.

Актът никога не е бил правилно подаден

и градът не може да издаде демо разрешение

-Сградата технически не притежава.

- И какво ще правим сега? -Това е само началото.

Предлагам ви да наемете много добър адвокат, за да разреши всичко това.

Гледам един точно тук.

Мамо, нямам лиценз в Уисконсин.

О, да, ти си, защото Уисконсин

има реципрочност с Ню Йорк.

-А ти откъде знаеш това? -Добре...

Преди няколко години Исках да те убедя

да се върнеш у дома, затова се обадих на адвокатската колегия.

- Разбира се, че го направи.

Браво, Хюго. Какво щяхме да правим без теб?

-Моят син.

-Мамо.

-Мамо, уединение! -О! съжалявам

Хей,успя.

Това е диво! Обичам го!

Да, те правят тези изскачащи прозорци из целия град.

Добре дошли до Rudolph's Hideaway Lounge.

Уау, дано да се обичаме повече.

Знаеш ли, има отворен микрофон, може би-може да бъдеш убеден,

че ще направя малко коледно число?

Не, не, мисля,че изпълних цялото си пеене

за сезона, благодаря.

Хм, да вземем маса.

-Наистина се радвам, че дойде. -Аз също.

- Хей, момчета, искате ли питие? - Да

Ще взема, "Удара на Прансър".

Добре, мисля, че ще взема джин и комета.

О, това е добър избор,

горещо препоръчвам ромът Рудолф.

- О, ще взема това. - Добре, отивам да ги взема.

- Мади, искаш ли да дойдеш? -Да, разбира се.

Знаеш ли какво, първият кръг е за мен.

Така че мисля, че може би съм разбрал някои добри новини

за гарата днес.

-Наистина ли? - да

Знаех си, че ще се справиш.

Мразя, че се местиш толкова далеч.

Харесва ми да си наоколо.

Виж, наистина те харесвам, Патрик.

И това някак си ме плаши.

От какво да се страхуваш?

направих връзка на дълго разстояние преди.

Да бъдем заедно изисква много жертви.

Да, но компромиса прави по-силна връзка.

Просто не знам дали съм готов да приема този скок на вярата.

Знаеш ли, има толкова много работа, която би могъл да вършиш тук.

Не е нужно да ходиш по средата на света.

Не искам това да свършва.

-И за теб. Благодаря ти, благодаря ти.

-Тост, за семейството и приятелите.

-Наздраве!

Това е вълшебният час, дами и господа,

и всички между нас и навън.

Аз съм страхотната Гладис Клаус,

и е време да те хвана в коледната бразда.

Но имам нужда от малко помощ. Имам ли доброволци?

Някой?

Хайде. Ти трябва да го направиш. Ти беше страхотен онази вечер.

Какво? Не не не.

-Ще бъдеш страхотен. -Хайде, купонджии.

Имам стек коледна музика,

и мога да свиря всичко, което искате.

-Хюго! -Не, не ,не.

- Ела тук горе, сър. Хайде!

Какъв ключ, Хюго?

О, нека просто да видим какво излиза.

И какво ще пееш днес?

-Знаеш ли Весела малка Коледа?

Всяка кралица знае тази песен, глупаво момче

Какво се случва?

-Да!

Благодаря ти.

Къде е Патрик?

Незнам, просто стана и си тръгна.

Какво?

Патрик!

Патрик!

Добре ли си?

- Толкова лошо ли беше пеенето? - Не, ти беше страхотен.

Знаеш ли? Мислех, че мога да направя това,

но аз-не мисля, че мога.

Какво да направя?

Просто, нали знаеш, времето ни изтича, така че...

Но аз-мислех, че каза,че трябва да се наслаждаваме на времето

че ни остава.

Да, добре, съжалявам!

Не мисля, че трябва да се виждаме вече.

Виж, аз съм човек с числата, и не мисля,че

можем да победим шансовете на този, така че...

Патрик, хайде.

Успех в Лондон.

Весела Коледа, Хюго.

Патрик, чакай! Патрик!

Не знам. Съмнявам се.

Искам да кажа, бих искал поне да се сбогуваме

преди да заминем следващата седмица, но...

Ами за това...

Хм, оставам за Нова година.

Има новогодишно парти, приятели са домакини

и наистина исках Мади да дойде с мен.

Да, това звучи толкова забавно.

Знаеш, добре ли е?

Чудесно е!

Това е страхотно.

Колкото и да си назад с времето за да ми помогнеш да опаковам багажа.

Разбира се, че ще бъда там, и ти го знаеш.

Нямаш задни мисли, нали?

Толкова ли е очевидно?

Хюго, ако имаш нужда от нещо от мен,

знаеш, че винаги съм наоколо, нали?

-Аз също. -Благодаря ви хора.

Е, не изглеждаш ли красив?

Благодаря, мамо.

-Добре ли си? -Добре съм. Аз... аз съм добре.

Ела тук, Искам да ти дам нещо.

Мамо?

Мислех, че казахме, че ще изчакаме до полунощ за подаръци.

- Знам, но това не можеше да чака. Добре, добре.

Добре.

-Дървообработващите инструменти на татко? -Да!

Искам да продължиш традицията, скъпи,

където и да живееш.

-Липсва ми толкова много. О, Боже.На мен също.

Всеки ден.

Искам да продължиш да правиш това

защото е в душата ти.

Накара те да се усмихнеш когато си бил дете,

и мисля, че ще те накара да се усмихнеш

за много дълго време напред.

Просто искам да си щастлив, ти знаеш?

- Весела Коледа, скъпи.

-Обичам те. - Весела Коледа, мамо.

Обичам те.

Обичам момчето си.

Мамо...

О, момче!

О Боже мой!

О, колко е красиво!

Ти го завърши.

Ейдън и аз искахме да направим нещо специално за теб

за Коледа.

И двете ми момчета? Направихте те заедно?

Е, основно беше от Хюго,

но той ме научи няколко неща.

- Първият му урок по дървообработване.

Вижте това, ето я нашата къща и гарата.

Една приказна версия на нашата улица.

О, момчета, благодаря ви.

-О, вие сте моите момчета. -Моля.

Хей. Това е най-добрият ми приятел втренчваш се.

Тя-тя е невероятна.

Аз, знаеш ли, наистина очаквам с нетърпение да получа

за да видя повече от нея, сега, когато се върнах в Щатите.

Да, но ти ще бъдеш в Индиана.

Нещо със срещите те притеснява?

Нищо подобно.

Искам да кажа, колко често получаваш да срещнеш някой, който,

кара те да се чувстваш така?

- Да

Всичките, може ли, моля за внимание?

Аз съм Кейт Спенсър, президентът

на Карол авеню Квартално сдружение.

Благодаря, благодаря на всички за това, че сте тук.

Както може би много от вас осъзнават, тази вечер може да бъде

последната ни Бъдни вечер

на нашата любима гара.

Но,може да не всичко е загубено. Знаете ли какво?

Хюго, защо не се качиш и да говориш с всички?

Хайде, посрещнете го топло.

Не, не, мамо.

-Не става. -Да, да.

Моето момче!

- Благодаря ти, мамо, благодаря ти.

-Здравейте всички. -Здрасти!

Хм, нали знаете, когато се върнах в Милуоки

за да прекарам Коледа със семейство си,

последното нещо, което очаквах беше да се включа

в спасяването на тази невероятна стара сграда.

Като много от вас, Идвам тук

от преди да се помня.

Мисля, че Едгар Карол щеше да е наистина горд

да види толкова разнообразни група хора тук тази вечер.

Той пожела един по-добър свят и ние го живеем.

И в лична бележка, гледайки тази вечер,

не само се чувствам горд, че съм израснал в този квартал,

но за първи път от дълго време

Чувствам се искрено развълнуван относно бъдещето.

Връщайки се за празниците, Осъзнах това

като г-н Карол,че тук е сърцето ми.

Вкъщи съм.

Честита Коледа на всички.

-Весела Коледа.

Ей, благодаря ти.

Вкъщи, а?

Имаш предвид това?

Направих го.

Хайде, Искам да ти покажа нещо.

Еха.

Всички тези години.

Чудя се дали някой знае.

Представяш ли си как щяха да се изправят тогава?

Чувства се като любовта би била единственото нещо.

И това би, помогнало на нещо такова.

Какво казваш?

Оставам,всичко си струва да имаш и струва си да се бориш.

Винаги ще има препятствия,

но наистина искам да опитам и направя това да работи.

Аз също.

Добре, деца, знаете, остават само десет минути

и коледният експрес напуска гарата.

Така, че всеки трябва да попълни списъка си с желания на Дядо Коледа.

Подай ги наоколо.

И вие двете малки момчета

вземете своя списък с Дядо Коледа.

Благодаря ти мамо.

Ами, искам да кажа, щом сме тук, може и ние, нали?

Какво? Нищо?

Не е нужно да питам Дядо Коледа за всичко тази година.

Вече го разбрах.

Вали сняг.

Това е идеалната бяла Коледа.

Сега е.

Мамо, колко години сме правили това?

О, завинаги и един ден.

По някакъв начин всичките ми желания се сбъдват.

-Аууу... -Как правиш това?

Хей, това е между мен и Дядо Коледа.

- Обичам те, Хюго. -И аз те обичам.

О, време е за влака, всеки! Хайде!

-Вали сняг. - Да

Весела Коледа, Хюго.

Весела Коледа, Патрик.

Чакай, искам снимка