Original subtitles

Бързо, бързо! Хайде, по-бързо!

На масата. Ето. - Хайде, по-бързо!

Хайде, хайде!

Леко, леко! Внимателно с главата му.

Внимавайте с главата му.

Добре ли си?

Какво стана? - Леко с главата! Донесете вода!

Има ли одеяла? - И одеяла, бързо!

Да го загреем малко. Всичко ще се оправи.

Ето.

Не ставай.

Не ставай. - Якове?

Якове, ето.

Пазете главата. - Якове, ще се оправиш.

Якове, не се унасяй.

Ела.

Спокойно, Якове.

Ще трябват още дърва!

Да изсушим всичко, за да не се простудим!

Ужасно беше.

Как ще се върнем пак там? - Определено ще трябва.

Засега да останем тук, в Перея. - Ще говорим по-късно.

Отпий още малко, Якове. Още малко. Така.

Какво беше това? - Кърви ли другаде?

Андрей, виж крака му. Има ли кръв?

Все още кърви, Йоане.

Още малко пий. Ето.

Какво значи?

Още малко. - Ей!

Благословен бъди, Господи Боже наш, владетелю на вселената.

Който ни освещаваш със заповедите Си и повеляваш да палим светлините на Ханука.

И така, започва Празникът на посвещението.

Благословено да е името на Господа, от този ден и до вечността!

От изгрев до залез слънце - името на Господа ще се хвали.

Господ се издига над всички народи, а славата Му - над небесата.

Когато Александър, син на Филип Македонски,

когото някои наричат Александър "Велики",

но ние наричаме Александър...

"Ужасни"!

Щом надвил Дарий, царя на персите и мидяните, Александър станал цар.

Връщай се в Гърция! - Той водил много битки.

Покорил крепости.

И изтребил земни царе.

Якове!

Стигнал краищата на земята и оплячкосал много народи.

Натрупал много силна войска и владял над държави, народи и князе.

Но после се разболял

и осъзнал, че умира.

Събрал най-видните си хора и разделил помежду им царството.

После умрял.

Не!

Сред тях израсъл горчив корен - Антиох Епифан.

Антиох ненавиждал Израил, а и Бога!

Нападнал Йерусалим на Шабат. Знаел, че юдеите няма да се борят.

Влязъл вътре в Храма и го осквернил, като заклал прасе на олтара,

поръсил кръвта му вътре в Светая светих,

пръснал свински черва върху свитъка на Тората,

а после го накъсал и изгорил.

"Мерзостта на запустението".

Трепери, о, земьо, от присъствието на Господ,

от присъствието на Яковия Бог.

Той превърна скала във воден поток и камък - във воден извор."

О, Мария...

Много е хубаво.

Благодаря. - За теб - винаги.

Леле! Толкова е...

Харесва ли ти? - Да!

Стори ми се тъкмо за теб.

Харесва ти, а?

Матей? - Да?

Аз...

Имам нещо за теб.

Стой! И аз имам нещо за теб.

И двамата получаваме нещо. - Да, точно така.

Добре. Заповядай.

Първо ти. - Не, не. Давай ти.

Добре. Отваряме ги заедно.

Да, добро предложение.

Добре.

О, нов писец!

Забелязах, че ти свършват папирусите.

А аз видях, че пишеш със същото перо от...

Знаеш, от времената, когато беше още...

Да.

Добре.

Благодаря ти.

Много...

Много се радвам, че не само аз записвам.

По-добре е, че сме и двамата.

Прав си.

Антиох издигнал езически калища във всеки град в Израил.

Карал юдеите да ядат свинско, да загърбят вярата си.

Които отказвали, ги убивали.

Но Бог издигнал съпротива, водени от Юда Макавей, което означава...

"Чукът"! - ..."Чукът".

Седем години Макавеите водели битки срещу елините,

шепа бунтовници срещу 65 000 войници.

И най-сетне, точно преди 192 години,

успели да превземат Йерусалим, премахнали статуята на Зевс от Храма

и наново осветили олтара.

Но имало проблем.

Открили много малко незамърсено масло за храмовата "менора", само за един ден.

Ала по чудо то стигнало за осем нощи.

Така имали достатъчно време да подготвят ново масло.

Ето защо Ханука се празнува цели осем дни.

Край.

"Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му.

О, Господи, аз съм Твой слуга, Твой слуга съм,

син на Твоя слугиня.

Махаш оковите ми.

На Теб принасям благодарствена жертва, призовавам Господнето име."

Кой е като небесния Бог?

Кой идол е с живот?

Кой се грижи

за нас надлъж и шир?

Дланта на Бога е за нас

покров, подслон и щит.

Господи на любовта,

бъди благословен.

По-добре се уповавай на Господа, отколкото на човек.

По-добре се уповавай на Господа, отколкото на князе.

Давай, Андрей.

Да. - Можеш, Андрей. Мисли.

Хайде!

Хайде, хайде!

Хайде.

Йоане? - Хайде.

Не, не, не.

Хайде. - Хайде!

Точно така.

Хайде.

Едно, две, три! Обявявам Андрей за победител.

За синовете на Йона!

Рибарите са здравеняци.

Я покажи. - Съжалявам, братко, губиш.

Как така Андрей победи? - И Аз не го очаквах.

Внимание, искам да ви кажа нещо.

В последния ден на празника заедно ще посетим Светия град.

Ще изнеса проповед.

Поучение.

Това лошо ли е? - Чудесно е.

Разбира се, добро е.

Да, ние се радваме. - Ще бъде прекрасно!

Равине, не мина нито чудесно, нито прекрасно

при последната Ти проповед под носа на фарисеите.

Съмнявам се, че Твоето учение междувременно

им е станало по-приемливо.

Да имаме едно наум.

Петре.

Тази празнична седмица няма да я забравя никога.

Най-вече това.

Благодаря на всички.

Благодаря, Равине!

Искаме пак. - Пак ли?

Да. - Беше хубава борба.

Два пъти ли искаш да паднеш? - Андрей...

Искам реванш. - Битката си я биваше!

Двамата пак, без равен. Един на един.

Един на един, двамата. Хайде, още веднъж.

Ръчна изработка, от телешка кожа.

Каква иначе да бъде?

Много ценен подарък, и то от Петър.

Бързо свикна да наричаш брат си с новото име.

Шляпва ме, ако забравя.

Определено е по-добро от предишната ти връвчица.

Матей?

Ще запишеш ли, че за Ханука получих от брат ми ръчно изработен колан?

Не.

Трябва да измислим хубав подарък за Тома.

Той иска само едно, но няма как да му го дадем.

А ако му подарим нещо, ще му е болно, че няма да го споделя с нея.

Не може да не му дадем нищо.

Даже да е нелепо, поне е някакъв жест.

Нещо практично.

Едни нови сандали.

Неговите сандали са най-хубавите. - Освен на Матей.

Благодаря.

Но са правени за стоене на едно място,

а не за дълги преходи като нашите всеки ден.

Да, имам мазоли.

О, Тома... Да.

Болката му е толкова силна, че сигурно не забелязва.

Имаме ли пари за едни сандали?

Матей?

Има ли друга кесия?

Питай Юда.

Добре.

Искаме да купим нови сандали за Тома, за подарък.

Той си има щавени сандали, внос от Кипър.

Да, но не са за ходене. - Тогава да ги размени.

За тях ще вземе цели три хубави чифта за ходене.

Заделили сме пари за подаръци. - Ако можем да си позволим.

А къде е другата кесия?

Каква друга? Имаме само една, от Йоана.

Не, не. Трябва да има втора.

Проверих и тук са само половината шекели от Йоана.

Да, платихме нощувките.

Много хора сме, в много стаи. И храна, и подаръци...

Не, сметнах и не ми излиза.

Знам какво сме заделили за... - Не знам какво да ти кажа!

Искаш ли да поемеш кесията?

Ако мислиш, че ще си по-добър.

Не питам за твоята работа, Юда.

Не искам това да застава между нас.

Но фактите остават.

Числата няма да се променят, ако насоча погледа си другаде.

Защо не държиш погледа си другаде?

Става дума за човешки живот. - Живот ли?

Народът ни чака този миг от хиляди години!

Да, знам. - Времената са исторически, Матей.

Най-сетне Месията е тук, а ние се движим толкова бавно и неефикасно,

че ще свършим парите, преди Той да разпространи посланието си!

Дължим го на целия Израилев народ

да сме добросъвестни с парите, които са ни поверени за това дело.

Твърде важно е.

Ела до града, Матей. - Добре, Петре.

Взе ли пари от Юда за подаръка?

Ще трябва да направим размяна. - Защо?

Стиска ли се?

Не знам.

Синко! Казаха, че си тук.

Слугите отидоха до месаря

да вземат агнешко за Празника на посвещението.

Искаш ли двойна порция? Майка ти си е наумила да те угоява.

Не. Каквото вземеш, ще е достатъчно.

Юсифе...

Всичко ли е наред с теб?

Само да довърша една мисъл.

На кого пишеш?

Не ща да нахалствам.

Ако поискам хляб, ще ми дадеш ли камък?

Какво? - Ако поискам слугите ти

да ми донесат риба от пазара, ще им кажеш ли да ми дадат змия?

Това е нелепо. - Отговори ми.

Не. Нали си ми син?

"Ако вие, които сте зли, давате добри неща на децата си,

колко повече добри неща ще дава вашият небесен Баща на искащите от Него?"

"Вие, които сте зли"? Гатанка ли е?

Обясни ми. - От поучението на един равин.

"Ако търсите Бога", каза Той,

"искайте, и ще ви се даде. Търсете, и ще намерите.

Хлопайте, и вратата ще ви се отваря".

Бог не би скрил вестителя Си от нас, но дали ние имаме очи?

Спиш ли достатъчно?

Очите ти са леко зачервени.

Гонят ме мисли, трудни за обяснение.

Ще потърсим помощ. Някой свещеник може...

Не се отказвай от мен, татко.

Какво каза? - Моля те.

Както се казва в тези цитати, а и самият ти го повтори,

аз съм ти син и те моля само за едно.

Не се отказвай от мен.

Каквото и да се случи в Синедриона,

вярвай ми, че обичам Бога. И винаги ще съм верен.

Никога не съм се съмнявал.

Даже и да не те разбирам, пак не се съмнявам в теб.

И когато не бях съгласен да заминеш на север, не се съмнявах в теб.

Знам, че тогава се държах строго с теб.

Но дълбоко в мен знаех, че постъпваш благородно.

И тайничко понякога...

Понякога толкова много ми се иска

да не бях ходил цял живот по течението.

Оказваш ми огромна чест с тези думи. - Заслужил си я.

Бъди до мен. - Разбира се.

Винаги.

Добре...

Имаш да пишеш нещо важно.

Оставям те.

Благодаря ти.

Разбира се.

Тома, да потърсим домашните принадлежности.

Сапунът ни свършва.

Досега не е било проблем. - Затова идваш с мен.

Аз не отбирам от по-деликатни неща.

Според Еден съм нямал обоняние и вкус.

Така ли е?

Не.

Не съм знаел кое как се нарича, използвам погрешни думи.

Правя й комплимент, че дадено нещо е сладко,

а тя не го мислела да е сладко.

Аз имах предвид "вкусно".

Това какво е според теб?

Не знам. Някакво цвете?

Тревисто е.

Доста си близо.

От кедър и босилек. И лимон.

Хич не съм близо. Но благодаря.

Нали щяхме да търсим сапун?

Тома...

Как се чувстваш?

Празник е.

Но не ми отговори.

Празнуваме освещаването на храма.

Значи трябва да съм благодарен. Така мисля.

Не говоря какво "трябва" да чувстваш.

Макавеите са въстанали, за да водим нормален живот, не да сме дървени фигури.

Чувствам се ужасно.

Благодаря ти.

За какво?

За истината. Най-добре да почнем с нея.

По-скоро се питам кога ще свърши всичко.

Има ли моменти, когато не се чувстваш зле?

Когато вършим нещо важно и вниманието ми е насочено там...

Когато мисля за конкретната задача, съм добре.

Но през останалото време...

...в тишината, всичко сякаш...

Боли.

Знаеш го?

Аз дори не съм виждал този, когото изгубих.

Рама ми каза за помятането на Еден.

Жените си говорят за този вид неща.

Каза ли колко тежко го понесох?

Нямаше нужда.

Нали бях на лодката. Помниш ли?

Всичко чух. - Да.

Понякога не мога да мълча.

Помниш ли тогава какво ми каза Той?

Че допуска изпитания, за да се докаже вярата ни и за да укрепнем.

За сметка на човешки живот?

Мислех същото, в личната ми болка. Но само влошаваше нещата.

Не значи, че не е вярно. - Проблемът не е да задаваш въпроси,

а да не искаш да приемеш отговора.

Само не проумявам защо Той не помогна на Рама.

Всички сме виждали чудесата Му.

Ходи по вълните, умножава храна...

Сили, които не са виждани в историята на света.

Защо не я предпази от онзи човек,

или да спре времето, преди тя да издъхне, или даже да й върне живота?

Когато превъртам тези неща в ума си,

се връщам към думите на пророк Исая.

"Моите мисли не са като вашите, нито Моите пътища са като вашите."

Можел е да създаде свят, в който нямаме свободна воля

и където няма проблеми.

Но това ще бъде един ден. Не сега.

Недей да ми подхвърляш цитати, Петре.

Познавам тези думи.

На теб помогнаха ли?

Вземи. Този е за жените.

Карамфил? - Не. Лавандула.

А тези - за мъжете.

Добре. Това го знам. Влажен мъх?

Ветивер и босилек.

Явно съм изгубена кауза.

Няма спор.

Яире?

Ела.

От равин Юсиф, в Йерусалим. - Благодаря, Юда.

"Не на нас, Господи, не на нас, а на Своето име въздай слава,

заради Твоята вечна любов и Твоята вярност.

Защо да кажат народите: "Къде е техният Бог?

Нашият Бог е на небето. Прави каквото му е угодно.

Радвам се да видя Тома да се усмихва.

Задето те болят краката, а? - Постоянно имам мазоли.

Чудесни са, момчета. Много ви благодаря.

Държат здраво петите, за да си по-подвижен.

Да. За да ходим още по-бързо. - Връвчиците са...

Благодаря. Много са хубави!

Държи ти стъпалото. Много удобно, нали?

"Ла хайм"? - "Ла хайм".

Благодаря ви.

Но когато вече имаме още повече...

Извинете? - Да?

Простете, че ви прекъсвам. - Не се притеснявай.

Днес пристигна това известие за теб. Изпратено е оттатък река Йордан.

О, много благодаря. - Разбира се.

Кой стои зад това? - Идеята е на Яков.

Чух го. - Благодаря, Якове.

За нищо. - Но всички имаме пръст.

Така си е. - Матей събра парите.

Благодаря, Матей. За мен значи много. - Петър те разсейваше.

Какво има?

Равине, добре ли си?

Вести от Витания.

Лазар е болен.

Болен? Колко?

Сериозно е. - Как? Сега бяхме с него.

Той не си казва, като има нещо.

Какво става?

Лазар се е разболял.

Да идем да го навестим?

Не. Не сега.

Не е болест, която води до смърт.

Приятели...

Мисля да се оттегля за днес.

Но вие, моля, продължете.

Празнувайте.

Шалом. Шалом.

Шалом. Шалом.

Искате ли...

Андрей, хайде още една песен.

Якове, не мога да се наслушам на гласа ти. Хайде.

А какво ще кажете да включим и жените?

Да. - Не, не.

Да! Песента на Мариам!

Много я харесвам. - Да видим сега.

Момичета, моля, благословете ни. - Моля.

Ще трябва да ме научите. - Добре.

Лесно е. Мария, помагай.

Хваля днес...

Хваля днес...

Господ Бог...

Господ Бог...

Той побеждава...

Той побеждава...

Чудесно.

...в славата си...

...в славата си...

Добре.

Имам предложение.

Да сложим масички за дарения в селата по пътя ни.

Кой ще отговаря за тези средства и как ще ни ги изпращат?

Във всяко едно градче

Исус установява силна връзка с някого, даже със стотици хора.

Ще събираме на посещение. - Не ми е ясно.

Ще определим човек във всяко градче, за да разнася вести на всички,

които вярват в нашия Равин.

Ще обявим, че ако искат да подкрепят делото на Месията,

могат да набират средства за следващото Му идване.

А как ще проверяваме дали може да им се има доверие?

Ще им поискаме препоръчителни писма.

Добре, но ако Исус се тревожеше за средствата,

нямаше ли досега да е подготвил нещо такова?

Ако имахме такава практика,

сега нямаше сами да вършеем и да пресяваме жито.

Щяхме да купуваме брашно на пазара.

Аз пък съм много доволен да усвоявам как се приготвя хлябът.

Ръчният труд е доста приятен, когато си седял доста дълго. Нали, Матей?

Никой ли?

Наистина? - Купували сме брашно от пазара, Юда.

Просто сега не е такъв момент.

Древният проповедник казва:

"Има време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето".

Сега е времето сами да си приготвим брашното.

Очите ви светнаха, а? - Благодаря.

За Петър. - Заповядай.

Всички ли имат?

Много хубаво беше. - Да.

Така е. Немалко стъпки.

Вече може ли да ям? Добре.

Да, така мисля.

Благодаря. - Моля.

Сега си мислех за предложението ти. - Хареса ли ти?

И на мен ми хрумна една идея наскоро. - Как да се подкрепя служението?

Поне така си повтарях сам на себе си.

Когато двамата с Яков поискахте да седите...

Отдясно и отляво Му. Да.

Тогава го поискахме въз основа на нашите си разбирания,

нашите си амбиции.

Не остана очарован.

Не само това, а и беше дълбоко разочарован колко малко сме схванали.

Значи смяташ, че изхождам от неразбиране?

Ами идеята е твоя.

А не иска ли да сме креативни,

да мислим критично, да използваме дарбите, които ни е дал Адонай?

Виж, познавам Го още отпреди да обяви кой е

и има още много, което не разбирам.

Не се превъзнасям.

Искам да Го разбирам.

Да намаля напрежението и несигурността относно парите,

за да можем да изграждаме Царството, за което е дошъл Той.

Юда, не се съмнявам в мотивите ти.

Според теб как да постъпя, Йоане?

Говори с него.

Ферна! Мабия! Шуни!

Познава ги по име.

Замислил съм се за овцете и овчарите.

А ти за какво?

Искам само Твоето царство да дойде.

Е, това е...

Чудесно начало на разговор.

И Моето желание е такова.

Искам всички да го желаят.

И да премахна всякакви пречки, които срещаме по пътя.

Пречки ли?

Ограничения, спънки.

Каквото и да си намислил, а знам, че е повече, отколкото си представям,

бих искал никога да не Те спира това, че парите не стигат.

Казваш да сме кротки като гълъби, но и разумни като змии.

Това не е ли мъдрост?

Дарението на Йоана ли привършва?

Не, но...

Вървим натам с целия този празник и размяна на подаръци.

Мислех си да сложим масички за дарения из градчетата по пътя ни...

Прав си.

Намерението Ми за света е по-голямо от мечтите ти.

Искам много да внимаваш в утрешната ми проповед.

Събитията около нея.

И вълненията в сърцето ти.

Яире!

Първата преса даде като за цял ден.

Добре се движим. - Зеведей! Бързо, ела вътре.

Но стоката...

Остави маслото за малко, ще пратя да го наглеждат.

Спешно е.

Нещо с момчетата ми?

Равин Юсиф, който отиде да заеме място в Синедриона... Помниш ли го?

Разбира се. - Дочул е за заговор.

Група фарисеи начело на Комисията за възвръщане на Вирсавее

от Едом към Юдея. - Моля?

Искат да убият Исус, за да привлекат внимание към каузата.

Какво общо има Исус с поземлените граници на Вирсавее?

Нищо.

Вярвай ми, познавам тези хора от времето в Йерусалим.

Убеден съм, че не познават ученията Му.

Работата е политическа. Да вдигнат шум около другото, което искат.

Но по какви обвинения?

От Йерусалим бяха издали постановление, но не за смъртна присъда.

Нищо подобно.

Някакви текстове в Тората

предписват смърт за лъжливи пророчества и за нарушаване на Шабат.

Трябва им само повод.

Само един. - Всякакви хора нарушават Шабат.

Но Той не е като всички, Зеведей.

Нещата са сериозни. Исус е станал противоречива фигура.

Той е Месията. - Но явно не какъвто са Го очаквали.

Но сега не говорим за Исус.

Тези хора са се вторачили в личните си планове. Напълно невежи са.

Исус със сигурност може да се справи с невежеството.

Това няма да Го спре.

Не знам, Зеведей. - Как така не знаеш?

Трябва да уведомим синовете ти за този заговор.

Засяга не само тях, но и нас.

А да пратиш вестител от синагогата? - Не. Не, рисковано е.

Синедрионът има очи и уши навсякъде,

най-вече тук, предвид Неговото минало в Капернаум.

А на кого да се доверим?

Какво?

Отивам за няколко дни, най-много седмица.

Какво пише тук?

С това писмо Яир ме представя на негови стари побратими,

които отговарят за поддръжката на Храма в Йерусалим.

Онзи Храм? - За кой друг може да говоря?

Препоръчва качеството на маслото ми и приложимостта за светите обреди.

Зеведей, не може да бъде! Твоето масло - в Храма!

Докато съм в Юдея, ще намеря Йоан, Яков и другите, да предам вести на Исус.

Вести?

Спокойно, любов моя.

Следвай Адонай.

Пази се, моля те.

Поне да пратя храна на момчетата. - Няма време. Шалом, шалом.

Щом не може храна, поне им кажи, че ги обичам!

Добре!

Избави ни, Господи, молим се!

Адонай, молим се, изпрати благоденствие!

Благословен който иде в името на Господа!

Благославяме ви от дома на Адонай.

Господ е Бог! Светлината Му осиява над нас.

Амин.

Какво има?

При последната публична проповед на Исус стана трагедия.

Хайде.

Да. Добре.

Заповядай. - Благодаря много.

Слушайте внимателно.

Който не влиза през вратата на кошарата, а прескача от другаде,

той е крадец и разбойник.

А който влиза през вратата, е овчар на овцете.

Овцете слушат гласа му, той вика своите овце по име и ги извежда.

Когато е извел всички свои, върви пред тях,

а овцете го следват, защото познават гласа му.

Досега виждал ли си го? - Не.

След чужд човек няма да вървят, а ще бягат от него,

защото не познават чужди гласове.

Не съм сигурен, че разбирам.

Използваш образен език. А дали можеш да го кажеш по-просто?

Искаме да разберем.

Важно е.

Аз съм вратата на овцете.

Преди Мен са идвали крадци и разбойници, но овцете не ги слушат.

Доведи Озем! - Аз съм вратата.

Добре.

Ако някой влезе през Мен,

ще бъде спасен. Ще влиза, ще излиза и паша ще намира.

А крадецът влиза само да открадне, да заколи, да погуби.

...не можем да спорим.

Само пет свещени книги са. Няма повече.

Псалмите, Давид... - Давид не е в Тората.

Не е свещено писание.

Няма начин да го приемем...

Тук поне може ли да се съгласим? - Какво?

Добре. Добре.

Дойдох, за да имат живот, и то изобилно.

Аз съм добрият пастир.

Добрият пастир дава живота си за овцете.

Който е наемник и не е овчар,

нито стопанин... - Ела с мен.

..като вижда, че иде вълк,

оставя овцете и бяга, а вълкът ги разграбва и разпръсква.

Той бяга, защото е само наемник и не го е грижа за овцете.

Аз съм добрият пастир.

Познавам овцете Си и те Ме познават,

както небесният Баща Ме познава и Аз Го познавам.

Отговаря на описанията, които получихме.

Знаеш ли кой е? - Още не. Чаках вас.

И други овце имам, които не са от тази кошара.

И тях трябва да доведа. Те ще слушат гласа Ми.

"Овце от друга кошара"? Да не говориш за езичници?

И ще станат едно стадо, с един пастир.

Небесният Баща ме обича,

защото полагам живота си, за да го взема отново.

Това не е вярно. Няма възкресение.

Най-малкото никой смъртник не би имал власт сам да се възкреси, щом умре.

Трябва да вземем мерки. - Внимавай в проповедта, Юда.

Някой да иде и да доведе Шамай. - Пътува за празниците.

Как да внимаваме, след като тези хора Го прекъсват и обиждат?

Исус не уточни в какво да внимаваме.

Никой не отнема Моя живот. Аз го полагам, по Своя воля.

Имам власт да го положа, както и власт да го взема пак.

Получих тази заповед от Моя Баща.

За каква заповед говориш? - Представяш ли се за Божия Син?

Дай ни отговор! - Кой е Баща Ти?

Замълчете! Искаме да чуем нашия Равин.

Това не са учения на истински равин. Така говорят лудите хора.

Помни ми думата. Ще съжаляваш за това. - Мери си приказките.

Пред теб е член на великия Синедрион.

Юда, ела при мен. Пропускаш важни неща.

Аз... - Елате.

Не видях лицето Му, когато проучвахме в Декапол,

но Исус от Назарет е човекът, който сподели хляб с маса езичници там.

Еретикът от описанието на Шамай е бил начетен и завладяващ говорител.

Това са брътвежи на умопомрачен. - Или обладан от демони.

Ако е обладан, следва да се изведе незабавно от Храма!

Нечист! - Какво означава "Моят Баща"?

Едва ли се обръща към Бога, както го прави пророк Исая.

"Адонай, Ти си наш Баща. Ние сме глината, а Ти - Грънчарят."

"Ние" е Израел. Заедно сме деца на Бога.

А за какъв "Баща" говори тогава? - Шамай е чул, че Той се прави на Месията.

Миналия път закъснях.

Но този път няма.

Ти!

Ти си Исус от Назарет, нали?

Докога ще ни държиш в неведение?

Ако си Месията, кажи го ясно. - Казах ви, но не вярвате.

Кога? Кога си ни казал? - Богохулник!

Делата, които върша в името на Моя Баща, са свидетелство за Мен.

Кого наричаш "Баща"?

Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

Говориш сквернословия сред колоните на Соломоновия притвор!

Нямаш ли срам? - Моите овце още слушат гласа Ми,

а Аз ги познавам и Ме следват.

Току-що се обяви за Месията и ни нарече неверници!

Това богохулство е достатъчно за смъртна присъда. И то пред Храма!

Камъни! Дайте камъни!

Какво? Камъни ли?

Давам им вечен живот, никога няма да умрат, никой няма да ги грабне от Мен!

Никой не дава "вечен живот".

Еретичните ти сквернословия нямат място в този свят Храм.

Равине, време е...

Баща Ми, който Ми ги даде, е по-голям от всички.

И никой няма да ги грабне от Неговата длан.

Аз и Баща Ми сме едно!

Не! Стига!

Спрете!

Не! Удариха Яков по главата!

Показах ви толкова добри дела от Баща Ми!

За кое от тях хвърляте тези камъни? - Добри дела ли?

И да си ги вършил, не заради тях Те замеряме,

а за богохулство! Ти си само човек, а наричаш себе си Бог!

Наричате ме богохулник, понеже казах, че съм Синът на Бога?

Който говори такива неща, трябва да се убие с камъни по Мойсеевия закон.

Много малко познавате този закон.

Стража! Повикайте стражата на Храма!

Арестувайте Го!

Спрете! Назад!

Спрете! Спрете!

Ей! - Спрете!

Ако не върша делата на Баща Ми, не Ми вярвайте,

но от Моите дела ще разберете, че Баща Ми е в Мен и Аз - в Него!

Стига! Назад! - Назад!

Бягайте! - Назад!

Защо бягаме?

Нали имаме Исус? Да се бием. - Не сега, Юда.

Стой, стой! Встрани от пътя.

Всички, бързо, да се махнем от пътя! - Бързо, бързо!

Хайде, бързо! - Момчета, насам.

Хайде, по-бързо!

Давай, давай!

Насам!

Хайде. Хайде!

Бързо! Бързо!

Внимателно! - Хайде!

Хайде! - Бързо!

Хайде. Бързо.

На масата. - Бързо, бързо!

Хайде, бързо!

Хайде, хайде.

Леко. Леко с главата. Леко с главата.

Пазете главата му. Донесете вода!

Има ли одеяла? - И одеяла, бързо!

Да го загреем малко. Всичко ще се оправи.

Така. - Полегни.

Не ставай, не ставай.

Спокойно, Якове.

Главата, внимавайте. - Ето така.

Якове...

Ела, ела.

Якове, ще се оправиш. - Ще трябват още дърва!

Трябва да ги изсушим, за да не се простудим!

Ужасно беше.

Как ще се върнем пак там? - Определено ще трябва.

Засега да останем тук, в Перея. - Ще говорим по-късно.

Отпий още малко, Якове. Още малко. Така...

Какво беше това? - Кърви ли другаде?

Андрей, виж крака му. Има ли кръв? - Все още кърви.

Кървенето ще спре след време. - Якове, ще се оправиш.

Още малко пий. - Ей!

Какво става?

Зеведей е.

Татко, какво става? - Защо си мокър и в кръв?

Якове! - Татко.

Няма страшно. - Добре съм.

Той е добре.

Удариха го по главата. Кървенето вече спира.

Вече е по-добре. Отговаря ни, значи е по-добре.

Нападнаха ни.

Реагирахме колкото можахме. Но той е добре.

Добре съм. - Но раната на главата не се затваря.

Говори. - Удариха го по главата.

Кървенето вече спира.

Лазар е починал.

Мисля, че започва да спира...

Чуйте, всички!

Какво, Мария?

Лазар е починал.

Благословена е истинската църква.

Как е станало?

Петре, нали Равинът е казал...

Равине, нека Бог да Ти даде утеха сред скърбящите в Сион и Йерусалим.

Но нали каза, че тази болест няма да доведе до смърт?

Ще се върнем през Йордан в Юдея.

Равине, там за малко не те убиха с камъни днес!

С камъни - Така беше.

И искаш обратно там? - Опасно е, Равине.

Равине, те ще проявят разбиране, ако се наложи да се забавим.

Нашият приятел е заспал.

Отивам да го събудя.

Как? Само заспал?

Равине, какви ги говориш?

Какво казва известието? - Ако е заспал, ще се оправи.

Няма нужда да поемаш този риск. - Заспал като онова момиченце?

Якове! - Пише, че е починал.

Равине, какво е намерението Ти?

Лазар е починал.

Но заради вас се радвам, че не бях там,

за да повярвате.

Ще получите още по-здрава основа за вярата ви.

Равине, нали каза, че е заспал?

Добре ли се чувстваш? - Каква връзка има смъртта му с вярата ни?

Елате с Мен.

И ще видите.

Всички облечете сухи дрехи.

Слънцето скоро изгрява.

Не разбирам.

Щом ще ходим пак в Юдея, нека да е в дома на Лазар.

Да умрем и ние с него.

Как можа да го допуснеш?

Стоях точно до теб, хвърчаха камъни!

Йоан и Симон не са успели да Те предпазят от всеки камък.

Къде Те боли?

Навсякъде.

И вътре, и отвън.

И мен ме боли отвътре.

Защо?

Защото си Ме слушала.

Леко, ще те повдигна. - Да.

Можеш ли да ходиш?

Нали стигнах дотук? - Ами сам?

Досега те поддържахме.

Защо ми извика преди малко?

Щеше да кажеш за момичето... - Момчета!

Трябва да ви кажа нещо.

Майка добре ли е?

Не каза защо биеш път чак дотук, без предизвестие.

Не искахме да прихванат съобщението.

Кои "ние"?

Това с камъните в Йерусалим...

Кой го направи? - Фарисеите.

Опитаха се да Го убият, да Го арестуват.

С какво обвинение? - Обичайното.

Богохулство, лъжепророчество.

Изглеждаше ли планирано?

Не. Присламчиха се към нас и чуха поученията на Исус.

Яир получи писмо от свой познат в Синедриона.

Случилото се с вас днес...

Това е само началото.