Original subtitles

Благословени Квинт.

След положена клетва пред цезаря, пред Сената и пред римския народ,

да изпълняваш законните си задължения като претор на Галилея,

като виновен за убийството на обитател на твоята провинция

днес те понижавам в звание, "градус дейектио",

и те разжалвам, "милитае мутатио", с предстоящ трибунал.

Бързай бавно.

Поздравления...

Претор Гай.

Искам да сторя нещо.

Да му помогна.

Скръбта следва други пътеки.

Не се справям.

В какво?

Това не е изпит.

Да бъда...

Знаеш.

Какъв?

Какъвто се очаква сега.

Как да бъда канара за някого в такъв ден?

Тома не се нуждае да бъдеш канара сега.

Но има нужда от здрава основа.

Сега целият му свят потъва.

Такъв е пътят на тази земя.

Засега.

Загубата?

Знаеш го от опит.

Не мога да му кажа, че такъв е пътят на тази земя.

Тогава може би не казвай нищо.

Щяха ли да ти помогнат думи от него, когато научи за Еден и бебето?

Преживявал си загуба.

Напълно си подготвен да отидеш и просто да поседиш с него,

вместо да си му канара.

Какво се случи? Не мога да осмисля какво стана.

Съжалявам.

Няма я. Няма я. Няма я.

Знам.

Сега...

Дишай дълбоко.

Не мога.

Не мога да дишам.

Лошо ми е.

Легни.

Какво да направя?

Ами ако не я бяхме изпуснали от поглед?

Недей, моля те.

Държах я за ръка.

Аз я изгубих.

Убиха я, Мария.

Такова зло не може да се възпре.

Той можеше ли да го спре?

Попитай Го.

Някой трябва да е до Тома.

Не. Сега се нуждае да е сам.

Откъде знаеш?

Довери ми се.

Ще кажа нещо, но е само за пред вас двамата.

Цял ден ми се върти в главата. - Внимавай, Якове.

Защо Исус не стори като с дъщерята на Яир?

И аз тъкмо го мислех. Една думичка от Него и нямаше да сме тук.

Обещахме да не обелваме и дума за онази случка.

Пред други хора.

Но ние знаем какво видяхме.

Разбирам какво казвате.

Борех се с тези мисли след случилото се с Еден. Защо Той не се намеси?

Бях огорчен, че върши чудеса за други. - И си имал пълни основания.

Да. - Обаче спомнете си какво пише Исая.

"Моите мисли не са като вашите, нито вашите пътища са като Моите",

казва Господ."

"Както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите

и Моите помисли - от вашите."

Но още не ми олеква.

Исус е имал причина да допусне случилото се с Еден,

обаче тогава въобще не я разбирах.

И в този живот едва ли ще я схвана.

Но така Го обикнах още по-силно.

Но Тома не беше в дома на Яир.

Не знае със сигурност, че Исус може да върне мъртвец към живота.

Но той вярва, че Исус може да свърши всичко. И защо не?

Дъщерята на Яир по-важна ли е от Рама?

Или от вашето бебе? - Стига!

Обещахме на Исус да пазим тайна,

а сега още повече Тома не бива да научава.

Ами ако Исус го стори пак? Но за някой друг?

Това ще съсипе Тома.

Нека да не избързваме, съгласни ли сте?

Пък и ние сме Му ученици, не равни.

Не казвам, че сме Му равни... - Ако не знаем даден отговор,

нека Исус лично да разяснява.

Вие записвате. Матей записва.

И с времето ще се види мъдростта зад тези неща.

Но аз вярвам в Бог, който ходи по вълните.

Така е.

Май трябва по-често да го правим.

Да.

Да си починем.

Помниш ли как

старите рибари на теб ти казваха "Яков", а на мен - "Йоан"?

Да, все ни бъркаха. И не само старите рибари.

Да.

Имаха ни за еднакви, защото навсякъде ходехме заедно.

Всичко вършехме двамата.

Заедно ловяхме риба, заедно ходехме в страноприемницата.

Да.

И в синагогата.

И сега заедно и след Исус.

Но когато ходихте на мисия с Тома...

като се върна...

Чувствах сякаш вече си по-близък с него.

Той беше нов и интересен, а аз - стар и досаден.

Не съм искал...

Извинявай. - Не. Недей.

Връзката ви е силна.

Поели сме изключително важна мисия, Йоане.

Може би най-важната.

И твоят път е с Тома.

Якове, всички вървим заедно. - Но някои се сближават повече.

Признавам...

че ревнувах от приятелството ви с Тома.

Но сега няма значение.

Важното е, че изпитва болка...

И се нуждае от теб.

От мен? - И да не знаеш какво да кажеш,

бъди до него. За него ще си по-ценен от всички останали.

Така.

Дишай.

Поплачи си и дишай дълбоко.

Не.

Какво?

Не, не мога да дишам, щом тя не диша.

Не мога и не искам да лежа.

Изпратихме вест до Тел-Дор в долината Шарон,

че ще я отведем у дома.

Тел-Дор.

Почти стигнахме, оттатък хълма.

Това е само началото.

Нямам представа какво да кажа на Кафни.

Това май е той.

Това, ще говоря с тях.

Останете тук. Аз ще се погрижа. - Не, отговорността е моя.

Няма да ме пазите от това.

Само ще питам какво искат и ще ти кажа. Нали?

Няма нужда.

Тома, ще дойда с теб.

Ще ги срещнем заедно.

Къде е тя?

Къде е дъщеря ми?

Тома, спри.

Нито стъпка повече.

Забранявам ви да влизате в града. - Кафни, скърбим заедно с теб.

Ридаем, но не сме опасни.

А защо дъщеря ми е мъртва?

Мъртва. - Съжалявам.

Съжалявам. - Първо уби мен, Тома.

А след това уби и нея.

Ти си виновен.

Виня себе си.

Съжалявам. Не удържах на думата си.

Тома обичаше Рама, Кафни.

И тя го обичаше. - Колко струват Твоите думи?

Ти си мошеник и дявол.

Измамник и шарлатанин.

Най-голямото ми съжаление е, че не възпитах по-добре дъщеря си.

Беше умно момиче, докато Ти не я омагьоса.

Беше убита от римлянин, Кафни.

Не говори от нейно име.

Тя обичаше Исус.

Следваше Го с достойнство.

И искаше всички да го знаят, включително ти.

Тръгваме.

Проклинам Теб...

и Твоите ученици.

Скърбим с теб.

Ще разказвам надлъж и нашир.

Докато тече кръв във вените ми,

ще местя планини, за да те разобличавам, Исус от Назарет!

Ще разглася по цял свят, че си лъжец и убиец!

Разбираме какво изпитваш.

Оставяме те в мир.

Ще ме видиш отново.

И ще е последното, което ще видиш!

Стига толкова!

Еден, кога Симон Зилот ще донесе плодовете?

Скоро.

И аз бих отговорил така.

По-добре ли спиш?

По-добре, отколкото преди няколко месеца, но не много.

Като изгубихме детето...

и на мен ми трябваха месеци.

На Еден - още повече.

А как си с молитвите?

Казвам ги...

Но понякога само наизуст.

"Спомням си за Бога и стена. Като мисля, духът ми отпада.

Държиш очите ми в безсъние."

А мислил ли си да заминеш?

За кратко само, да се уединиш?

Не мога.

Да бъда тук е болезнено.

Но пък...

не искам да съм никъде другаде.

Пресни плодове от пазара. - Хайде!

Най-сетне!

Поне вече приемаш храна, а? - Пресни ли са?

Благодаря. - Ела.

Благодарим, Симоне.

А за теб - чесън, лук и горски слез.

Да, чудесно. Остави ги ето тук.

Пресни ли са?

Ще взема този.

Този ли? - Така...

Избирам този. - Ще пробваш ли?

Благодаря. - Пак заповядай.

Колко сладко! - Вкусно е.

Филип, как се яде нар? - Нар ли? Трябва ти нож.

Така...

Първо отсичаш горната част.

Може и да срежеш на две и да вадиш семките с пръсти.

Да режеш нар на две?

Да не си расъл в гора? - Може да се каже.

Петре.

Стараха се, все пак.

Така ли? - Не почвайте, двамата.

Ето, виждаш пет части.

Режеш ги по бялото отстрани, а после ги белиш като портокал.

Никой не ме е учил така. - Тъкмо го казвах.

Значи цял живот си пилял семената на нара?

Какво се заяждате?

За всички семена от нар, които сме пропилели двамата с теб.

Какво толкова? Само отбелязах.

Като цвете.

Двамата братя - срещу мен.

Може да се пилее семе. - Давай.

А семето? - Само едно.

Пилееш ли своите? - Не знаех...

Нарове. - Какво казах?

Ето, ето... - Не.

Може да помогне. - Нарове.

Наровете са забранени.

Не. - Не, не. Трябва да се забранят.

За какво се препират вътре? - Не знам.

Гледат да се докажат, че са прави за нещо.

Или че другият цял живот не е разбирал дадено нещо.

Да. Да.

Как позна? - Да не би да не си забелязал модела?

Така е. Здраво се придържат към тези модели.

Помните ли, когато бяхме само тримата?

Липсват ли ви онези дни?

Тогава имахме повече лично време с Теб.

Но да не искаме и други да споделят с нас този подарък...

Би било себично.

Сякаш беше в друг живот.

Към който няма връщане.

Къде ще ходим?

Защо питаш?

Не може вечно да седим в Капернаум.

Така е.

Не можем.

Нека никой да не подценява мъдростта ти, Якове.

Кой съм аз да кажа?

Но...

на мен не ми изглежда като мъдрост, а по-скоро...

усещане.

Вътре в мен.

Хубаво чувство ли?

Не може да се опише.

Опитай се.

Напоследък аз...

Дори не искам да го кажа. - Нека аз.

Говориш за това как...

няма да те има...

все по-често.

Каза...

че ще понесеш страдания от старейшините и главните свещеници.

Но тези хора не са в Капернаум.

Прав си.

Това значи, че ще пътуваме скоро.

Извинявай, кога каза?

Скоро...

Така е.

Тръгваме на юг към Йерусалим.

Напускаме Капернаум.

Времето дойде.

Нещата вече няма да са така прости.

Извинете, че ви прекъсвам.

Няма нищо.

Еден пита за ментата и лимона. Готова е да направи...

Ето.

Какво има?

Доскорошният бирник Матей в тази къща ли е?

Кой пита? - Претор Гай.

Изчакай.

Дали Гай иска да привика Матей да събира данъци?

Може да попитаме.

Ще ида с Матей. С Гай се разбираме.

Иди. Но после те чакам. Готвим се за път.

Бирник!

Отдавна не ме наричат така. - Моля, ела с нас.

Отиди, Матей. И Петър ще дойде.

Няма страшно.

Проблеми с Матей?

Едва ли.

Тадей, Андрей, Симоне, кажете на всички да си съберат нещата.

Поемаме на път.

Стига си го премятал това. - Потя се.

Не може ли да се избърша? - Гледай да не изглеждаш неспокоен.

Ти си неспокоен.

Любопитен съм, а не уплашен.

Гай доста се промени, откакто подвикваше край онова данъчно гише.

Може би не му е лесно да намери нови бирници.

Парите са добри, но губиш всичко друго. - Мислиш, че ще търси препоръки?

Ти ще знаеш по-добре от мен. Напоследък доста често разговаряте.

И не само. - "Не само"?

Не го мисли.

Защо се прави така? - Как?

Когато ти кажат: "Не го мисли.", винаги означава, че е нещо важно.

Не го разбирам.

Ако ти кажат "Не го мисли.", значи, че няма нужда да се тревожиш.

Или не е твоя работа. Или сега не му е времето да се обсъжда.

А защо просто не кажат някое от тези неща?

Ще се избегнат немалко обърквания.

Може би.

Обаче...

Обаче какво?

Не го мисли.

Преторе.

Преторе! - Преторе!

Моля.

Моля, седнете.

Благодаря, че дойдохте.

Не можеше ли да ни кажеш по какъв въпрос идваме?

Категорично не.

"Петър".

Правилно ли го казвам? Записал съм си го.

Уведомиха ме.

Близо е. Малко по-меко.

"Петър".

Петър.

Ти си опитен моряк. - Бях.

Още ли можеш да връзваш възли?

"Когато по изгрев небето е червено... - ...се очаква да има буря."

Ако погледнете на юг към Йерусалим, небето днес е много червено.

Постановленията от вашите религиозни водачи

са сериозни, по-тежки от всякога.

Колко тежки?

Фарисеите следят всяка ваша стъпка,

сериозно търсят да уловят вашия Равин в думи или действия.

Уверявам ви, искат да Го отстранят.

Тоест?

Да му затворят устата.

Да го заглушат.

И по-лошо.

Не знам. Кажете, как се процедира? - Не знам. Както...

с Кръстителя?

Йоан не беше убит от фарисеите.

Ирод е ваша кръв, подставен цар, а Галилея е негова юрисдикция.

Мисълта ми, че някой следи всички нас много изкъсо.

Кои "нас"?

Мен, целия град и най-вече вашата група.

Атик Амелий Пулхер, от "кохорта урбана",

наблюдава с особен интерес Исус.

И следи всичко ставащо в Капернаум.

Знаеш ли, преди малко Исус ни каза да се готвим за пътуване.

Може би защото тук е опасно за него.

Притискат ме да смазвам всяка религиозна крайност

или непроверени водачи, бързо...

и със смърт.

Иначе, ако дори се поколебая... - Какво?

Ще те уволнят?

Не очаквах толкова бързо да се привържеш към властта.

По-лошо. Ще заподозрат, че вярвам в Него.

Добре.

Почакай... - Тук няма опасност за Исус, уверявам те.

Но само ако не се набива на очи.

Забрави това.

Допреди година казваше на изцелените

да не говорят, но сега няма как да се спре.

Но ти говориш сериозно? - Не казвам да спре мисията си.

Само нека да е извън пределите на града. Само това искам.

За Негова и ваша безопасност.

Имам нужда от вашето съдействие.

Преторе...

Вярваш ли в Него?

Аз...

Дори не знам какво значи това.

Защо не говориш с Него тогава? - Видял съм достатъчно.

Виждал съм какво прави с хора, които не са Му от никаква полза.

Слушал съм Го да изговаря думи, които хем разплитат безчет неясноти,

хем ме изпълват с въпроси.

И тъкмо защото съм Го виждал, правя всичко...

Синът ти сега по-добре ли е?

Моля? - Преди време беше много болен.

Оправи ли се?

Не. - Синът ти? Какво му е на Марий?

Защо не го доведеш при Исус?

Виждал си как помага на хора, които не са Му от никаква полза.

Защо да не го стори за теб, който рискуваш живот и кариера за Него?

Моята закрила не Му е нужна.

Не искам мисията Му да се бави от позьори и препирни.

Нали знаеш, че според някои Той ще воюва с Рим?

Извинете. Защо да водиш Марий при Исус? - Матей...

Допуснах грешка и в резултат имам син, който не е от жена ми.

Това не се ли случва постоянно?

Извинявам се...

Дано не те обидя,

но понякога хората се мислят за наказани само защото изпитват някаква вина.

Изпитвам вина, защото изневерих на жена си.

А покаял ли си се?

За това - да.

И обичам сина си.

А той е болен? - От много време, да.

Тогава защо не си потърсил Исус? - Знам, че си го обмислял.

Говорил си на жена си за юдейски лекар. - Защото не съм достоен.

И аз не бях.

Нито пък аз.

Не знаете какви неща съм вършил. - Тъкмо това казвах и аз.

Но аз съм външен. - За Него това е без значение.

Макар да не съм юдеин?

Да. - Да.

Тези разделителни линии не Го вълнуват.

И затова мнозина не Го харесват. - Гай...

Вярваш ли, че Той е от Бога?

Знам, че изглежда страшничко.

Няма нищо, доминус.

Няма от какво да се боиш.

Определено вярвам.

От радост ли плачеш?

Знам, че може да изцели сина ми.

Може ли да Го помоля?

Да. Добре, разбира се.

Добре. Бързо.

Така. Стига толкова. Още не сме те завели при Него.

Прав си.

Защо сме още тук? Синът ми вече да е изцелен.

Тръгваме.

Обръщение ли видяхме?

Да.

Якове, Йоане.

Исус каза да се стягаме за пътуване. - Ще се подготвим.

Къде е срещата? - Където е обичайно. Ще мина първо оттук.

Момчета?

Сега е моментът.

Ще видим. Обещаваме да намерим подходящ момент.

Чуйте.

Когато Исус ви призова, беше прекрасен ден.

Но да ходите с Месията и да вършите делото Му, е сериозна тежест.

Не съм ви виждала по-близки, отколкото през тези шест месеца.

Сега има затишие.

Йоане, ти винаги си бил по-предпазливият.

Но Той дълбоко те обича. Няма нищо лошо да попитате.

Нали говорихме. - Да, знам. "Искайте и ще ви се даде."

Именно.

Ще питаме, майко. - На пътуването?

Да. Да. - Хайде пак да преговорим.

И не забравяйте, от дясната и лявата Му страна в Неговата слава...

Да, знаем. - Разбрахме, майко.

Хубаво.

Е, какво чакате? Събирайте си нещата.

Значи съм първият юдеин, който с готовност води римлянин при Него.

Мен пък за първи път ме водят.

Да не изглеждаме толкова щастливи, че може да си изпатим.

Изчакай да видя дали е вътре.

Петре? Доведохме римлянин при Исус, но не сме попитали за позволение...

Видели сме достатъчно досега, за да знаем, че ще е съгласен.

Гай, заповядай.

Претор Гай.

Господи...

Момчето... слугата ми лежи у дома обездвижен.

От дълго време боледува. Изтормозен е, на смъртно ложе.

Отведи Ме при него.

Господи... - "Господ" ли го нарече?

Не съм достоен да дойдеш в моя дом.

И знам, че не е уместно юдеин да влиза в римска къща.

Но само една дума от Теб стига и ще оздравее.

"Недостоен"?

Всъщност...

момчето ми е син.

Много ме е срам.

Не би следвало да Те моля, но съм тук.

И знам, че е по силите Ти.

Учителю...

Не съм мислел, че ще го кажа.

Но той заслужава да го сториш за него.

Обича народа ни. Помагал ни е.

Знам.

Недей да идваш.

Можеш да го изцелиш и от разстояние, само с една заповед.

Знам какво е да имаш подчинени.

Казвам на един: "Иди!", и той тръгва.

Казвам на друг: "Ела!", и идва.

Каквото и да заповядаш в този свят, ще стане.

Знам го.

Дори и това.

Изправи се.

Моля? - Стани.

Всички ли чухте този човек?

Истина ви казвам, никъде в Израил не бях срещал такава вяра.

В собствения Ми град ме отхвърлят.

Религиозните водачи на Моя народ ме отричат,

а този човек...

езичник, има повече дръзновена вяра на какво съм способен

от когото и да било досега.

Тръгвай. Даде ти се точно това, в което вярваш.

Благодаря Ти. - Аз те благодаря.

Озари деня ми с този вид вяра.

Да.

Какво?

Какво стана?

Гай прояви вяра, че Исус ще излекува слугата му дори без да отива у тях.

Ние това си го знаем.

Но толкова вяра от езичник?

Именно.

Да действаме сега. Да попитаме.

Това ще промени всичко.

Какво?

Добре.

Равине? - Да, Якове?

Нали казваше, че може да поискаме каквото и да е и ще ни се даде?

"Хлопайте, и ще ви се отвори."

Не го помня.

Беше в оная проповед. Нали майка каза, че е от проповедта?

Шегувам се. Помня, разбира се.

Естествено. Да.

Досетихме се. - Да.

Готови сме да поискаме нещо от Теб.

Готов съм да чуя.

Може ли...

да дадеш на нас...

да седим отдясно и отляво на Теб в Царството?

Какво значи това?

И...

Не знаете какво искате.

Какво?

Равине!

Три краставици и една зелка.

Ще взема този мях.

Големия ли? - Да, най-големия.

Добър избор.

Да.

Колко за тези двете?

Добре.

Благодаря много.

Благодаря.

Не, няма нужда.

Равине, какво има?

Можете ли да изпиете чашата, която Аз пия?

Или да се кръстите в кръщението, в което Аз се потапям?

Да, можем. Ние сме "Синове на гърма". - На всичко сме готови за теб.

Нямате представа и това какво означава. - Кажи ни. Ще сторим всичко.

Когато се отидем в Йерусалим,

Човешкият син ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците,

а те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езицници.

А те ще Го подиграват и заплюват! Ще Го пребият и убият!

А след три дни Той ще възкръсне.

За кого говориш? - Мислех, че Човешкият син си Ти.

Наистина ще пиете чашата, която Аз пия,

и ще се кръстите в кръщението, в което Аз се потапям.

Но сега не ви е време за това.

Не сте подготвени.

А кой ще седи отдясно или отляво Ми, това не е Мое да дам...

Ще се даде на онези, за които го е приготвил Баща Ми.

Не ви беше работа да искате такова нещо.

Нищо лично, Натанаиле, но ние сме тук преди теб.

Как можахте? И то пред всички ни! - Високи позиции, важни престоли.

Виж кой говори.

Не съм го поискал. Той ми го даде. - Дори не знаеш какво значи "канара".

Престанете!

На всеки от вас е поверена власт и отговорност.

Всички вие сте в основата, на която ще градя Моята църква.

Но сега мислите като езичници, чиито водачи господарстват над поданиците си!

А Моето царство е съвсем различно.

Казвал съм ви го вече...

А още не схващате.

Това трябва да се промени...

Защото техните пътища няма да бъдат вашите.

Чувате ли Ме?

Да. - Да.

Да. - Да, равине.

Който иска да е голям помежду ви, трябва да бъде слуга.

Който иска да е пръв, трябва да ви бъде роб.

Понеже Човешкият син е дошъл не да Му служат, а да служи

и да отдаде живота си в откуп за мнозина!

Откуп за кого?

Кого държат в плен, равине?

Тръгвайте.

На юг, в посока Йерусалим.

Равине, нуждаеш ли се от нещо... - Ще ви настигна.

Мога да остана с Теб. - Казах, че ще ви настигна, Симоне.

Гай!

Няма да повярваш. - Напълно вярвам.

Какво?

Какво?

Вече го знам.

Тате, виж.

Шалом.

Моля? - Мои приятели казват така.

Означава "мир", "пълнота".

Разбирате ли?

Ти отново си здрав.

Ша...

Ша...

Добре.

Шалом.

Шалом. - Шалом.

Шалом. - Добре. А сега два пъти.

Шалом. Шалом. - Шалом. Шалом.

Браво. Точно така.

Шалом.

"Всичко вътре в мен гори.

Няма нищо здраво в тялото ми.

Слаб съм и смазан.

Стена от тревоги в сърцето.

Господи...

Копнежите ми са пред Тебе...

Въздишките ми не са скрити от Теб.

Сърцето ми тупти...

Силите ме напускат.

Чезне и блясъкът в очите ми.

Приятели и близки...

...странят от моята язва.

И роднините ми ме избягват."

Да. Нали така?

Благодаря.

Ето.

Зеведей, готови сме за първия камък.

Тази част ми допада.

Първата преса, посветена само на Адонай.