Original subtitles

23.976

РИЧАРД ЧЕМБЪРЛЕЙН

и ШАРЪН СТОУН

във филма

АЛАН КУОТЪРМЕЙН и изгубеният Град на златото

участват още: Джеймс Ърл Джоунс

Хенри Силва

Робърт Донър

Добре. Домати!

Хайде пак. Добре, момчета!

Пускай!

Сложете още домати.

Хайде пак. Готови ли сте?

Добра работа, нали? Благодаря, момчета.

По местата, момчета!

по едноименния роман на Х. Райдър Хагард

Добре дошла в къщи.

Взех го! Взех го! - За какво говориш?

Хайде, да влезем вътре. - Какво става?

Какъв е поводът? Дай да видя.

Хайде, отвори го.

Много ще ти хареса.

Надявам се да ти хареса.

Това е костюм. - Точно така.

Не го харесваш, нали? - На там отиват нещата.

Ще се научиш да го харесваш. В Америка не могат да се намерят такива неща.

И това е добра причина да не ходим в Америка, нали?

О, не. При мен това няма да мине.

Не искам да прекарам медения си месец в скачане от лиана на лиана

и в непрекъснати проверки за змии в леглото.

Ами само това ми дойде на ума.

Джеси!

Хайде, излез навън да те видят. - Не и в този ми живот.

Който, между другото, е сериозно застрашен от този костюм.

Изглеждаш страхотно. - Изглеждам смешно.

Задушавам се! Това нещо е опасно!

Ела.

Попитай ги какво мислят за вида ти. Няма да те излъжат.

Добре, момчета. Как изглеждам?

Това е! Това решава всичко!

Дюмон!

Дюмон. - Егон.

Куотърмейн. - Не говори.

Тук съм. Ще се погрижим за теб.

По дяволите!

Вкарай го в къщата. - Куотърмейн!

Куотърмейн, недей!

Куотърмейн, ранен ли си?

Костюмът!

Добре съм, благодаря.

Куотърмейн, ти ли си?

Тук съм.

Беше невероятно!

Всичко. Невероятно!

Злато! Цели улици от злато!

Сварма... Той е...

Намери Сварма.

Искам да знам дали брат ми е още жив.

Робсън. Той е...

Казвай! - Вината не е моя!

Не знаех!

Не исках да умра!

Не!

Ела, остави го да почине.

Заспа.

Сигурна съм, че след като си почине, ще ти разкаже повече за брат ти.

Мъжете, които спомена, Хъдсън и Тремонт... Кои са те?

Стари приятели. Първо мислят за приключението, после - за опасностите.

Винаги са готови да тръгнат по следите на някоя легенда.

Очевидно са потеглили, докато сме били в рудниците на цар Соломон.

Търсили са един велик изгубен град.

Брат ми от години ми говори за него.

Казах му, че това е луда идея.

Твърде опасно е да подгони поредния недоказуем африкански мит.

Сигурно му е писнало да ме тормози. - Мислиш ли, че го е намерил?

Открил е нещо или то го е открило.

Ти си археолога тук.

На какво ти прилича това?

Това е злато.

Може да е юбилейно.

Надписът изглежда финикийски или някакъв негов диалект.

Финикийски?

Не съм виждала нещо подобно. От къде го взе?

Намерих го сред вещите на Дюмон. Този нож...

Какво мислиш?

Много странно.

Символът на слънцето определено е египетски.

Но изображенията са финикийски.

Изработката му е много добра.

В това няма логика.

Мъжът, който ме нападна, носеше превръзка с този символ.

Те са намерили нещо!

Мъртвец! Там има мъртвец!

Едно е сигурно - не го е убила треската.

Хей, Куотърмейн!

Не днес, търговецо. - Имам хубави гърнета.

От много фина керамика.

Не, благодаря. - Моля те, Куотърмейн.

Хайде де, едва ли бизнесът е толкова зле!

Търговецо!

Ще купя гърнето.

Търговецо!

Чудесен плат, нали, Куотърмейн?

Направен от най-добрите английски майстори. Прилепва като втора кожа.

Не ми хареса този номер. Откъде го взе?

Даде ми го един от племето Ламу. Знаеш, те обичат да обезглавяват.

Боя се, че който го е носил, не се е понравил на палача.

Сигурно шивачът е пропуснал нещо.

Чакай! Купи си такава риза. Ще ти спаси живота.

Само четири са, Куотърмейн.

Просто не се доближавай до Ламу. - Ще купя ризата срещу информация.

Търся един мъж на име Сварма.

Сварма. Знае всичко, вижда всичко, убива всичко... за пари.

В подобни горещи и прашни дни се крие там.

Нямам нужда от стоките ти. - Нося ти информация.

Куотърмейн пита за теб.

За мъртвия мъж и за монетата. Ако искаш да узнаеш повече...

Един от последователите ми вече ми донесе тези новини.

Какво да ти кажа? Градът е толкова малък.

Може би знаеш повече подробности.

Един приятел на Куотърмейн го посетил с новини за изгубения Град на златото.

Преди да го убият, споменал твоето име.

По-бързо! - А парите ми?

Да. Да, по-бързо.

Сварма.

Влезте, господине.

Виждал ли си някоя от тези преди?

Това е монета.

Много добре.

Златна монета. Разказах за подобна монета на вашия брат.

Принадлежеше на преподобния Макензи. За историята и можем само да мечтаем.

От къде я е взел Макензи? - Преди три години

пред вратата му припаднал мъж, който изгарял в треска.

Той имал такава монета.

Говорил за град отвъд Лаканасера, изгубен в планините,

със улици и покриви от злато,

управляван от някаква бяла раса. Може би е бил замаян от треската.

Приятелят ми имаше същата треска. - И той ли е видял улиците от злато?

Така каза. Каза ли на брат ми как да открие този изгубен град?

Казах му само това, което знам. Да намери стената на Джалпора.

Да разкрие тайните и. Да потърси Сърцето на дявола.

Да следи за знаци.

Не ми помагаш много. - И вие ли търсите Града на златото?

Ще потърся онова, което е останало от приятелите и семейството ми.

Онази изгубена цивилизация може да запази златото си.

Киба, дръж!

Здравей.

Побързай, защото не искам да изпусна кораба. Още не си си приготвил багажа!

Така е, но за това има добра причина.

Аз няма да тръгна.

Брат ми е някъде там. Трябва да го потърся.

Но от къде мислиш да започнеш? - Намерих Сварма. Той ми каза.

Куотърмейн, планираме това пътуване от шест месеца.

Родителите ми го планираха. Изпратиха поканите, организирахме кетъринга...

Говоря за брат ми, а ти се тревожиш за това?

Това не беше честно.

Кога ще започнем да мислим за нас?

Говорим за брат ми и най-добрите ми приятели!

А аз какво съм?

Няма ги от много време, а след това, което се случи тук...

Това е лудост. Опасно е. - Трябва да го направя.

Чудесно.

А аз трябва да отида в Америка.

Изобщо не смятам, че съм неблагоразумна.

Мислиш ли, че съм неблагоразумна?

Естествено, че не съм!

Една връзка се гради на компромиси.

Имам усещането, че само аз ги правя.

Разбираш какво имам предвид, нали, Джордж?

Какво мислиш, Джордж?

Мисля, че аз трябва да карам, госпожо.

Макензи, говори се, че трябва да тръгнем на изток, край Лаканасера.

Руините на Джалпора трябва да се намират между това място и река Тана.

Това е проблема, Куотърмейн. Твърде много слухове и недостатъчно факти.

Половината Африка е била изследвана въз основа на слухове, надежди

и митове. - Да. И кръв.

Твърде много от онези, които тръгват да изследват Африка, не се връщат.

Аз осигурих екипировката на брат ти миналата година.

И повече не я видях. - Не бих се обзаложил на това.

Така или иначе ще събера група. Или ще тръгна сам.

Наистина ще го направиш, нали?

Без да знаеш къде отиваш, изгубен безвъзвратно...

Добре, нека видим дали можем да ти купим малко помощници.

Разбира се, ние планираме това пътуване от месеци.

Да речем, че това е негов минус.

Но въпреки всичко, точно тази негова загриженост за семейството

ме привлича. По дяволите, Джордж.

Той се нуждае от мен. В действителност дори не може да живее без мен.

Искате ли да участвате в експедиция в източна Африка?

Да, източна Африка. Ще ви хареса.

Тръгваме утре.

Може би следващия път.

Значи можеш да избираш между вамусите, които ще те оберат,

туматите, които ще те напуснат

или мупаките, които ще те изядат.

При всичко това на кого му пука, че ще се изгуби в джунглата?

О, могъщи вожде.

Унищожителю на лъвове, убиецо на слонове, ти, мъдрия, ти, бдителния,

ти, смелия, ти, бързия, ти, който улучваш винаги целта.

Ти, който хващаш ръката и я държиш до смърт. Куотърмейн.

Аз съм, да.

Да не би вече да съм ти непознат?

Умслопогаас. Ревящия.

Ясно, схванах. И аз се радвам да те видя.

Доста си далеч от родното място, нали?

Аз, който съм от знатен произход, от кръвта на велик крал,

Аз съм скитник, човек без краал. Нищо не нося, освен моята брадва.

А ти, Куотърмейн, какво правиш тук?

Опитвам се да събера група за експедиция до източна Африка,

но изглежда, че само аз съм достатъчно глупав да тръгна натам.

Сърцата им са изпълнени със страх. Но не и моето.

Нека ударите да бъдат бързи и кръвта да тече червена.

Пътувам с петима аскари, които силно ме уважават.

Групата ти е събрана.

Куотърмейн.

Внимавай. Този е много кръвожаден тип.

Но с него има петима аскари, които силно го уважават.

Благодаря.

Я виж ти!

Образът ти ме преследваше, господарю,

както и образите на брат ти и приятелите, които търсиш.

Не можах да спя спокойно като знам, че поемаш на такова опасно пътуване,

а само аз знам тайната на легендата.

Това означава ли, че ще тръгнеш с нас? - О, не.

Не искам да идвам, но, господарю, това е пътуване през една легенда,

обвита в мистерии, които аз, вашият скромен водач, ще разкрия.

Аз пък мислех, че просто ще пътуваме към неизследвана част от Африка.

Господарю, очакват ни мистични преживявания.

Не може да бъде. - О, да!

Този писък ми е познат!

Нападнете го!

Хей, красавецо!

Куотърмейн!

Да не си сбъркала адреса? Америка е на 10,000 км. в онази посока.

И аз се радвам да те видя, Куотърмейн. - Радвам се, но съм изненадан.

Винаги можем да отидем в Америка. Винаги можем да се оженим.

А точно в този момент трябва да съм с теб.

Егоистът в мен иска да те взема, но ти сама каза, че е твърде опасно!

Знам, какво съм казала. Но така няма да се отървеш от мен.

Не искам да пострадаш. - Не искам да се тревожа за това,

че може да стана вдовица още преди да съм била булка.

Джес... - Не ме моли за това.

Джеси! - Не те чувам. Виждаш ли? Не те чувам!

Стените на Джалпора.

Браво. В един момент си мислех, че ще се окажем в Кливланд.

Доказателство, че само един глупак ще оспори мъдростта на Сварма.

Доказателство, че дори сляпата маймуна понякога намира банан.

Чакай!

Пазителите на Джалпора.

Опасен квартал? - Да.

Може би трябва да изчакам тук. Да медитирам.

Нарушаваме покоя на духовете.

С каква ли цел са издигнати тези стени?

Може би религиозна?

Мястото им не е тук.

Тези камъни са изкопани на 5.000 км оттук.

Злато. - Злато?

Златно слънце, което залязва над река. Огнена река.

Някой спомена ли "злато"?

Наблизо има ли река? - Река Тана.

Може би трябва да следваме реката до златното слънце.

Или до златния град.

Мисля, че ядосахме нечий бог.

Това е Хъдсън!

Това е краят, нали? Ще умрем!

Камъкът! Натисни обратно камъка!

Натисни обратно камъка!

По-бързо, по-бързо! О, Господи!

Добре ли си?

Легендата, разбира се, ни предупреждава

за земя, която поглъща нарушителите.

За златното кълбо, което изкушава неверниците.

Вече можем да преминем.

Какво е това?

Ашауи. - С цветовете на войната.

Това не прозвуча твърде приятелски.

Приятелско беше. Поиска теб в замяна на това, че използваме реката му.

Не можем ли да договорим нещо друго?

Ще се опитам.

Трябва ли да го ядосвате?

Умслопогаас не може да разбере, защо предпочита теб.

О, Господи.

Значи се разделяме като приятели? - Той каза, че се надява

да се насладим на последния ни залез.

Какво да правим? Да се върнем ли? - Вече е твърде късно.

Ща пътуваме докъдето можем, докато падне мрак. Ще спим в кануто.

Ще се опитаме да се измъкнем от територията на Ашауите.

Сварма, греби! Джеси, презареди!

Първо го потопи във водата.

Аз не съм воин, аз умея да се моля!

Добре, моли се да не се налага да използваш това.

Защо?

Мислиш ли, че вече се измъкнахме?

Не съвсем.

О, Господи.

Сварма, динамита!

Динамита, бързо!

Какво казва?

Копието не ме нарани, затова той мисли, че съм дявол.

Хайде.

Дали са се отказали? - Поне засега.

Зависи докога ще ги държи страха от дявола.

Вижте!

Дръжте се!

Аз умрях.

Защо в легендите не се говори за този проклет тунел?

Да не би да съм потънал вече в сенките?

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но мисля, че сме още живи.

Загубихме още един аскари.

Става горещо. - Навлизаме в Сърцето на дявола.

Благодаря за куражлийските думи.

Водата също е гореща. Да не би да влизаме във вулкан?

Не, само в Сърцето на дявола.

Куотърмейн, какво ще правим?

Гребете назад!

Надясно.

Греби!

Надясно!

Изглежда това е краят. - Страхотно.

Извинявай.

Къде се намираме?

Реката сигурно ни е изхвърлила в някоя скална камера. Но къде точно?

Как си? - Не знам. Ох!

Добре. - Наистина ли?

Какво ще правим сега? - Не съм много наясно.

На Сварма му свършиха легендите.

Намерих малко надписи, които може да са ни от помощ.

Част от тях изглежда са на някакъв местен диалект,

а ето тук, зад ъгъла, има и на френски.

А тези...

Това е на финикийски. - Какво пише?

Финикийците разказват за Златния храм.

Джеси! Чуваш ли ме? Добре ли си?

Разбира се, че не съм добре! Заседнах в една дупка!

Добре е.

Джеси, вземи този фенер,

огледай се къде си и завържи въжето около кръста ти.

Знам къде съм.

Просто ме измъкнете оттук.

Злато. Тук долу е пълно със злато!

Трябва да пуснем по-дебело въже. Златото е много тежко.

Какво става там долу? Добре ли си?

Слизам долу, скъпа. - Тук е пълно с мъртъвци!

Добре ли си, велики воине? - Да, добре съм.

Което не мога да кажа за останалите. Тук е същинска гробница.

О, не.

Да не е брат ти? - Не. Тремонт.

Не трябва да губим надежда.

Животът върви ръка за ръка със смъртта.

Това е цената, която плащаме за едно голямо приключение.

Добре, дърпай!

Какво става там горе?

Куотърмейн, хайде!

Да се махаме оттук! Бързо!

Може би този тунел ще ни отведе точно под Града на златото.

А може би свършва точно тук.

Отдръпнете се.

Нямаме друг избор.

Не искам да правя това. - Джеси, хайде, можеш! Ще се справиш!

Хайде, Сварма.

През целия си живот не съм изпитвал такова изкушение...

Става все по-горещо. - Сигурно се приближаваме до вулкани.

Чувам дишане. - Аз не чувам нищо.

До стената! Дръж това.

Сякаш се изкачваме по хълм. - Наистина.

Въздухът е по-хладен. По-свеж.

Идва отгоре.

Моля те, недей. - Какво?

Да ме докосваш по лицето.

Можеш да се обзаложиш на последния си тюрбан, че не съм аз.

Нито пък аз. Ветрецът се засилва. Джеси, драсни една клечка кибрит.

Браво.

Вижте! Изгубеният Град на златото! Той съществува!

Виждал много невероятни неща, но нито едно не може да се сравни с това!

Надявам се Робсън да е вътре.

Сварма се моли местните да са приятелски настроени.

Макензи беше прав за легендата за изгубения град.

Чудя се дали е бил прав и за последната раса?

Поспри се, Куотърмейн. Почакай ме.

Хайде, Сварма.

Това е невероятно. - Само погледнете вратите.

Праведни хора. - Които обичат да се изтъкват.

Вижте.

Бялата раса наистина съществува.

Всяко ново откритие потвърждава легендата. Наистина съм изумен.

Чакай, те може да не са ентусиазирани от нашето пристигане. Ще проверя.

Заедно със Сварма.

Великолепна проява на смелост!

Не се намесих, защото не исках да прекъсвам подобен героизъм.

О, не!

Вижте! Неговата варварска проява ще ни донесе смъртта!

Изглеждат приятелски настроени.

Настина се държат много приятелски. - Защото още не познават Сварма.

Това за нас ли е?

Тежко. - Алан!

Робсън.

Здравей, малко братче!

Не мога да повярвам, че си тук! Дюмон е преминал! Какво правиш тук?

Бяхме наблизо и реших да те навестя. Как така какво правя тук!

Извинете ме. Здравей.

Аз съм Джеси Хюстън и това трябваше да е меденият ни месец.

Умслопогаас - великият воин.

Злато, виждате ли? Навсякъде!

И нямат оръжия. При всичкото това злато ще решите,

че са въоръжени, но не са! Чудесно е да се види...

че всички са толкова миролюбиви.

Подобно спокойствие прави добра душата на смирения.

Сварма е нашият духовен водач. - Той е абсолютно безполезен.

Мога ли да го убия?

Елате.

Казах ти, че японския ти все ще ти потрябва.

Казах им, че си мой брат. Е, как си? Как е Дюмон?

Аз съм добре. Той е мъртъв. Радвам се, че ти си добре.

Освен този приятел, всичко останало ще ти хареса.

Защо, какво има? - Това е Егон, върховния жрец.

Казва, че сте извършили светотатство.

Но ние току що пристигаме! - Убили сте лъв, свещения звяр.

Искаш да кажеш, че сме спасили едно дете от изяждане.

Не, вървете с тях.

Първото впечатление наистина може да излъже.

Тъкмо започнах да харесвам тези хора.

Моля те, трябва ли да скачаш срещу всеки?

Сорайас. Тя и сестра и Нилефта са кралици.

Хората харесват Нилефта, но се страхуват от Егон.

Аз бих се пазил от хора, управлявани от жени,

защото те сменят настроенията си бързо, също като жените.

Внимавай. Научих Нилефта и Егон на английски.

Кой от вас ще умре заради това, че уби свещения ни звяр?

Аз?

Но...

Аз, също като преподобния Егон, съм свещеник.

Човек, който уважава вярата на другите.

Прекланям се пред преподобния...

Някой се опитва да ме злепостави.

Бил е дивакът.

Той скри тези неща в одеждите ми, за да ме изкара глупак.

Не се нуждаеш от моята помощ, за да бъдеш глупак!

А ти, ако продължаваш да говориш за жертвоприношения,

ще ти отрежа главата!

Измъкни ме оттук.

Алан.

Това беше добър номер. Той те мисли за някакъв бог или дявол.

Богове ли сте или дяволи? - Нито едното, нито другото.

Дойдох да търся изгубения си брат.

Той изгубен ли е?

Извинете грубото ни посрещане. Боя се, че Егон се кланя е повече

на златото, отколкото на великия дух на нашия храм.

Сигурно сте изморени. Трябва да си починете и да се освежите.

Вървете с тях. Те ще ви обслужат.

Между другото...

Хубава риза. - Хей, не ми проваляй прикритието.

Това място беше като Рая, докато не се появи Егон.

Беше търговец на роби, който продаваше и оръжия на Ашауите.

Те го доведоха тук. - От роботърговец до Върховен жрец?

Как е успял да го постигне? - Като използва страховете на хората.

Създаде култа към Бога-лъв, робството, човешките жертвоприношения.

Ами златото?

Егон го изнася чрез Ашауите. Топи го дълбоко под земята.

Който приближи, се наказва със смърт. - Робсън, защо не си тръгнеш с нас?

Харесвам тукашните хора.

И Нилефта ли е враг? - Тя се бори срещу него.

Това е"добре дошли" на нашия език. - Благодаря, ваше величество.

Ехо?

Какво става тук?

Възхищаваш ли се на златната статуя?

Прекрасно произведение на изкуството. Много реалистично.

Разбира се. Видя го в храма.

Жертва на магията на Куотърмейн.

Беше добър човек. А сега е красива статуя.

Всички статуи ли са...?

Преди ги правех сам. Доброто изкуство отнема много време.

Сега използвам ресурсите по-ефективно.

Възхищавам се на ефективността. - Възхищаваш се и на златото.

Злато ли?

Само глупаците му се възхищават.

А ти си толкова мъдър.

Аз съм свят човек и, да, мъдър съм.

Познаваш ли тайните на Куотърмейн? Неговата сила?

Той бог ли е? Или зъл дух?

Куотърмейн ли? Че той е толкова бог, колкото аз съм...

Искам да кажа, че аз съм по-голям бог от него.

С по-голяма сила.

Куотърмейн донесе тук злото.

Сорайас се бои, че сестрите са твърде слаби, за да го спрат.

Но ако ни разкриеш тайните му, ние ще го спрем.

За мен тайните...

За теб златото.

Хей, как си? - Наистина харесваш тези хора, нали?

Ами, огледай се. Те живеят в мир от векове.

Къде в модерния свят можеш да намериш такова нещо?

В Кливланд?

Давай.

Тук създали невероятния си начин на живот.

Цял живот ще е необходим да го проучим.

Кой е този? - Наста. Живее в планините.

Има малка армия, с която защитава границите на града.

Изглежда е дошъл да нагледа конкуренцията.

Това може да му е закуската.

Как ли е разбрал, че може да го прави?

Изглежда това ще е голямата ти възможност.

Не, не искам.

Махни хората по-далеч оттук.

Впечатлихте ги силно. Ако искате да ни помогнете, сега е моментът.

Казах им, че ще унищожите жертвения олтар.

Егон го постави тук и само бог може да го махне.

Така е, като се фукаш.

Щом като унищожи каменната пейка, ще можеш да унищожиш и това.

Добре.

Някакви идеи? Свърши ми динамита.

Кажи "Тана Рея". Означава "Никакви жертвоприношения повече".

Да не си луд? Това не е играчка.

Магия. Моята магия.

Не мога да работя с този човек. Той е непоносим.

Не ме слуша, глупав е...

И вони.

Ще обясня това на Наста. - Но...

Притежава боен дух. Достоен за възхищение.

Достоен за възхищение.

Достоен за възхищение.

Прогони го. Гняв ме обзема като го видя!

Мислех, че познаваш магиите на дявола, но явно си ги откраднал.

И че си му приятел.

Ние сме последната им надежда. - Трябва да им помогнем.

Къде са оръжията им? - Това са.

Братко, време е да се замислиш. Има ли някакви тежки метални неща?

Не, но имаме злато.

Аз съм човек на мира, не съм воин, но ако ми дадеш моето злато,

аз ще се върна у дома, за да разпространявам учението ти.

Ще благословя оръжията на твоите воини.

Дали да не изостана и да охранявам отзад?

С толкова злато можем да направим много оръжия.

И ще можем да отбраняваме града цели седмици!

Да, момчета, знам че е тежко, но... Излизайте.

По-бързо. Хайде.

Половината там! Останалите с мен!

По стените колкото се може по-бързо!

Боже, това са Ашауите. - Какво да им кажа сега?

Бъди уверена или ще рухнат. - Добре.

Само че ми се разтрепериха коленете.

Приветствам ви!

Кой иска да усети вкуса на стоманата?

Не, още не.

Добре, сега!

Моля ви, защо съсипвате така златото?

Робсън, махни всички от стените и ги вкарай в храма.

Аз ще отбранявам стълбището. - Всички сме в твоите ръце.

Аз, Колача, аз бързоногия.

Аз, Умслопогаас, господаря на брадвата!

Аз ги призовавам.

Чакам ги.

Умслопогаас, брадвата!

Брадвата!

Не се тревожи. Той държи всичко под контрол.

Имам да разчиствам сметки с теб.

Изглежда всичко свърши добре.

Зад теб! Егон!

Едва успях да избягам, господарю. През цялото време ви подкрепях.

Моля те, воине.

Милост, моля те!

Не трябва да постъпвате така с един свят човек.

Едва сега усетих, че битката е свършила.

Не е лошо място да станеш герой.

Да, но според мен е време за нещо друго.

Още някое голямо приключение?

превод:michelle@gyuvetch. bg

fai rodis at subs. sab. bz