Original subtitles

ЖЕНАТА НА МОЯ УЧИТЕЛ

Скъпи, Бони Ди, ето резултатите от теста ти.

Е, няма ли някаква молитва или нещо подобно?

Замълчи. Добре ли си, Тод?

Фасулска работа. Можем да го направим.

Добре, да го направим. На три.

- Едно. - Едно.

- Две... - Едно...

Две... Три.

- Доволен ли си? - Да!

- Фейбър? - Само как са го запечатали.

Дай ми го.

- Не мога да повярвам. - Без грешка.

- Нямаш и една грешка. - О, мале.

Предполагам, че съм се справил добре.

Да.

Знаете какво значи това, нали?

Голяма бъркотия в централата на SAT?

Безплатно презареждане?

Не, можем да сме тримата заедно в Бостън.

Това ще ти хареса ли?

Ти и аз, Бостън... сами?

Звучи леко възбуждащо.

Как нито веднъж не отговори на обажданията ми?

Добре, затворете учебниците си.

Дами и господа,

математическия анализ не е за неудачници.

28% от вас са се провалили на междинните тестове.

Г-це Нататио, разкарайте бръмбарите от главата си.

Г-н Бюкенън, виждал съм катерици да се справят по-добре.

Г-н Фейбър, спрете, правите другите смешни.

Г-н Бумър...

Летите високо, но сте попаднал във въздушна яма.

Извинете, г-н Мюлър?

Да не сте заспал на пулта за управление?

Да не е замесен тероризъм?

Пропадате. Чакам ви след часа.

Не забравяйте родителите ви да ги подпишат и ми ги върнете.

Знаете правилата. Приятен ден.

Искахте да ме видите, г-н...?

Ако не върнете предишния си успех, няма да ти дам препоръка за Харвард.

Какво? Г-н Мюлър, една- единствена лоша оценка.

17000 отлични ученици кандидатстват там всяка година.

86% от тях не ги приемат. Справете се с математиката.

Досега имах отлични оценки.

Досега беше лесно.

Ще се постарая. Ще повиша успеха си.

Е, няма да затая дъх от вълнение.

Затворете вратата на излизане.

Добре викате.

Извинете.

Понякога ви иде да крещите, нали се сещате?

Знам как се чувствате.

Как беше?

Госпожице...?

Здравейте. Не е ли страхотно?

Поредният шикозен Хелоун на Ким О'Брайън.

Правилата са: Без бира, без наркотици...

- Без секс. - О, и това разбира се.

Трябва да ви кажа. Има бира в хладилника.

Това са трите неща, които ни привлякоха тук.

Ще отида да кажа "здрасти" на Джен.

Обеща да танцуваме. Не го забравяй.

- До скоро. - Чао.

Изглеждаш "супер" тази вечер, Ким.

Благодаря.

О, Боже. Брад, Таня!

"Супер". Казах, "супер".

Да, така е.

Не знам какво ми става

все път като съм до момиче, което харесвам.

Заприличвам на Грег Брейди с по-хубава коса.

- Искаш ли да танцуваме? - Да, да.

- Страхотно. - О, Боже.

Пол? Тук съм, Пол.

Пол? Къде отиде?

Защо изобщо ходим на такива места?

Не знам. Предполагам, за да ценим повече времето, когато сме сами.

Много мило. Хайде, да вървим в парка.

Искам да ти покажа нещо.

- О, не. - Хайде.

Не ме карай. Усукваш ми ръката.

- Е? - Може ли още едно стихотворение?

- Дадено. - Добре.

Още ли ти е студено? Ако ти е - можем да се върнем.

Не, тук ми е добре.

Така е.

Какво правиш?

- Готов съм. - Какво?

- Мислех си... - Ти да не си.. Тод?!

Съжалявам.

Просто... да вървим.

Пол?

Пол?

- А, ето те. - О, Боже.

Търсих те. Къде отиваш?

Слава Богу. Сега не мога да говоря, преследва ме монахиня.

Тръгвай.

- Е, ти и Кърстин... - Не, отлага се.

- Какво стана? - Извадих презерватив.

Мислех, че искат да използваме презервативи.

Извадих го прекалено рано.

- Има си подходящо време? - Предполагам.

О, да, още една вълнуваща вечер.

- Видя ли това? - Да.

- Връщаме се. - Луд ли си?

Вероятно. Поне ще има какво да правим.

О! Виж това.

Да, Корвет Стрингрей от 66-та.

- Здрасти, имаш ли нужда от помощ? - Готини ли сте?

- Да, готини сме. - Така е.

Чакай, ти си момчето от водоема.

Да, здрасти. Ще се качваш ли?

Благодаря.

Какъв водоем? Трябва ли да знам нещо за това?

Що за задник няма резервна гума?

- Не знам. - Мисля, че беше реторичен въпрос.

Благодаря, че спряхте. Аз съм Вики.

Здрасти, аз съм Тод. Това е Фейбър.

Това трябва да е най-готината кола.

Е, да. На съпруга ми е.

Ако ти е студено, отзад има яке, което можеш да облечеш.

О, да, благодаря,

измокрих се, стоейки навън.

- Можем ли да те закараме донякъде? - Къде отивате?

- Никъде. - Никъде.

И аз на никъде.

Добре, чудесно.

Благодаря.

- Заповядайте. - Благодаря.

Омарът ви.

Това не е нормално.

Нещо много странно става тук.

Ако под странно, имаш предвид, че сме с великолепна жена -

тогава да, това е странно. - Точно.

Е, ще изпратят пътна помощ след около час.

О, страхотно. Отлично.

Е, какво правихте момчета, разхождахте се през нощта?

Бяхме на плажа на един "луд купон".

"Луд купон?" "Луд купон?"

Откога си станал като Дик Кларк?

Обикновено не казвам "луд купон", просто...

Така е.

Не мисля, че изобщо съм казвал "луд купон".

Не е. Гарантирам.

Момчета.

Искаш ли да поръчаш нещо за ядене и по-късно да те закараме?

О... да.

Пеги!

Е, и какво се прави на тези "луди купони"?

Отдавна не съм била на такова нещо.

Изпускаш парата.

Това е "супер".

Добре ли си?

Главоболие от сладоледа.

Постоянно му се случва.

Съжалявам, обожавам сладолед.

Не съм яла от много отдавна.

Вики, с какво се занимаваш?

Сега съм на кръстопът.

Музика, учене, скулптура.

- Скулптура ли? - Да, предимно от метал.

Нещо като хоби ми е.

Готино.

Да... да...

Направи го.

Добре, да вървим. Съжалявам.

- И 11 цента. Благодаря. - Благодаря.

Защо не ни оставиш да платим бакшиша?

Щом искате.

Около $2.75.

О, друже, тя те разби.

Диплома по математика от университета във Върмън. Много полезна.

Диплома по математика?!

Разбираш ли от математически анализ?

Да.

Виж, издъних се на междинния тест

и, ако не завърша предмета, живота ми е свършен.

Стига, сигурна съм, че не е вярно.

Не, истина е.

Гледай ти, Тод, мога да ти помогна по анализ.

Извинете...

...катерица.

Ето ги.

Искаш ли да дойдем с теб или нещо друго?

Не, няма нужда. Наистина.

Наистина имах лоша вечер за известно време,

но вие...

...вие... както и да е.

Трябва да вървя. Благодаря за помощта ви.

Чао, Фейбър.

Чао.

- Невероятно. - Абсолютно невероятно.

Вики, ...относно математическия анализ.

Мислиш ли, че можеш да ми помогнеш?

Аз...

Моля те, нямам много време. Ще ми спасиш живота.

Аз... ще си помисля.

Да? Страхотно, благодаря.

Обади ми се, имаме в указателя. Фамилия Бумър, презиме Оз.

Добре, лека нощ.

- Бумър с презиме Оз. - Като в тъпигьоз.

Да, като в тъпигьоз.

Какво става? Къде по дяволите беше?

Малко е късничко, нали?

Защо си още буден?

Това не е най-добрия ти ден в училище.

Не знам какво да кажа.

Разочарован съм.

Аз.. ядосан съм.

И съм тъжен,... защото това за което се труди толкова много

просто ти се изплъзва.

- Татко, това е просто една.. - Нека да довърша.

Работихме толкова усърдно за това,

и Харвард е пред нас

на поднос, просто те чака,

а ти пращаш всичко по дяволите.

Знам. Затова трябва да посещавам частен учител.

Какво каза?

Татко, не би трябвало да се подмазвам по този предмет, нали?

Би трябвало да получа помощ.

Искаш да посещаваш частен учител?

Това е страхотно. Просто страхотно. Ще ти помогна да си намериш такъв.

Всъщност вече имам, погрижих се за това.

Сам?

Здрасти...

Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем тук.

Отговорите за изпита ти по математика

са скрити някъде по тялото ми.

Открий ги.

Това е жена ми, дрипльо.

Какво е това, хляб с маслини ли?

Да, Уизъл, това е хляб с маслини.

Торта.

Е, най-сетне стигнахме дъното с майка ми.

Тя ме побърква.

Ще се преместя в колибата отзад.

Колибата ли?

Фейбър, това не е колиба, това е барака за инструменти.

Разбери, ще спиш при препаратите против плевели.

Банан.

Е, говори ли с Кърстин?

Не, но познай кой се обади.

Тя ли?

Да, тя.

- Кой се обадил? - Никой.

Мислех си за онази вечер.

Да, аз също. Извинявай за тогава.

Не, ти извинявай. Мисля, че реагирах прекалено остро.

О, не. Всичко е наред.

Наистина ли?

Предполагам, че ми трябва още малко време.

Става за времето.

Няма да е много, ясно?

Но това е смисъла на терапията.

Не съм съгласна, Елън.

Мисля, че се определя като настинка.

- Аз ще отворя. - Аз ще го направя.

- Здравейте. - Здравейте. Г-н Бумър?

Да. Каквото и да продавате ще го купя

и за благотворителност ще дам.

Всъщност съм учителката на Тод, Вики.

- Вие сте учителката на Тод? - Аха.

Заповядайте.

Изведнъж разбрах много по-добре света.

Илейн, ела да се запознаеш с учителката на Тод.

Идвам.

- Здрасти, Тод. - Здрасти.

Вики, може ли да те помоля да седнеш за малко?

- Разбира се. - Страхотно.

Елвис?

Елън, ако си се записала,

можеш да се отпишеш.

Сега идвам.

Тя разбира ли нещо от математически анализ

или само ще взема по $50 на час

и ще се забавлявате? - Тя има диплома.

Не знам. Ето, дай и го.

Добре.

Вики, може ли да ти задам един-два въпроса

просто да се уверя, че си наясно с този материал?

Ще и задава един-два въпроса.

Добре. Ако 3A по 5 представлява промяната на силата...

приложена на движещ се обект,

на колко е равен момента на силата?

Почакай, Елън.

Татко...

Три пети по интеграл от А.

Добре. Ще закъснеем за вечеря.

Забавлявайте се.

Предполагам, че очаквах някой...

малко по-възрастен.

Шегуваш ли се? Тод ще си скъса задника от работа,

за да впечатли такава жена.

Наистина ли мислиш, че е толкова привлекателна?

За мен не е, но се поставям на мястото на Тод.

Тя е по-голяма, по-опитна

и това може да е много привличащо, ако...

Ако си мислиш за такива неща.

Аз... не си мисля за такива неща.

Добре, мисля да започнем с последния ти тест,

за да видим къде си сбъркал.

- Какво правиш? - Сигурен съм, че го имам.

Нямам престава какво каза току-що.

Точно.

Може ли нещо за пиене?

Разбира се, само да видя какво имаме.

Да.

Имаме лимонада и мляко с какао..

А може ли уиски?

Разбира се, че може. Уискито пристига след секунда.

Благодаря.

Е, с какво друго се занимаваш, Тод Бумър с презиме Оз?

Не знам... рисувам.

Рисувам комикси за училищния вестник.

- Наистина ли?! - Може би звучи малко глупаво.

Не, звучи страхотно.

Какво? Не трябва да седя тук ли?

О, не. Моля те, остани.

- Заповядай. - Благодаря.

О, това е месото ми. Искам да кажа хляба от месо.

О, трябва да те оставя да вечеряш.

Не, не. Няма да го ям.

Искам да кажа, че в него няма месо... това е просто хляб.

Не, всъщност трябва да се прибирам.

Наистина ли си тръгваш?

Да, наистина си тръгвам, Тод.

Е, благодаря ти за помощта.

Разбира се.

Чувствах се добре да бъда...

Знаеш, радвам се, че помогнах.

Защо не ми се обадиш, като приключиш със следващата глава.

Става ли?

Нужни са ми три неща, за да оцелея.

Компютърът ми, анимация и храна.

А жени.

Е, и жените ще влязат някой ден в списъка,

веднага щом се науча да говоря без да преплитам езика си.

- Я, кажи, какво се случи? - Занимавахме се с анализ.

И само това?

Да. Вероятно това беше най-хубавия ми час по анализ.

Прииска ми се след това да запаля цигара.

О, харесва ми какво си направил с това място.

Ощипи ме.

Пол, къде си, Пол?

Боже!

Моля те, ела веднага!

Забележи красотата на вградената аудио система.

Пол, намали музиката, ако обичаш.

Пол, ела веднага.

Пол.

Г-н Бодин, ловим риба в мътни води.

Г-н Фрийд, на дъното за пореден път.

Г-н Фейбър, гладко плаване както винаги.

Г-н Бумър, отново си хванал попътния вятър.

Г-н МакАдамс, пропадаме.

- Ало. - Вики, Тод е.

- Здрасти, как си? - Чудесно.

Имаме 89 на теста от тази седмица.

Ние ли?

Да, ние сме заедно в това, нали?

Добре.

Мислиш ли, че можеш да дойдеш малко по-късно?

- Тази вечер ли? - Моля те, ще потъна без теб.

Говорим за Титаник.

Добре, какво ще кажеш за 6:00?

Чудесно. До по-късно.

- Ей. - Здрасти.

- Как върви? - Добре.

Я, виж ти. Предполагам, че това с учителката дава резултат.

- Да, тя е страхотна. - Така ли?

Всъщност е противна.

В действителност е грозна и дебела. По устата и има пяна.

- Същинско туловище. - Но е ефикасна.

Да, само това се брои.

О, трябва да влизам по история.

Е, тези, които не успеят да влязат по история,...

...са обречени да я повтарят.

Точно. Не забравяй, че довечера е "вечер навън".

Няма да успея. Трябва да продължавам с уроците, знаеш.

Нещо не е наред ли?

Защо?

Не знам. Изглеждаш някак...

Съжалявам. Ще се опитам да дойда по-късно.

Обещавам. Просто съм... човек с мисия.

Да?

Здрасти.

Готов ли си за следващия урок?

Родителите ми са долу.

О, да.

Ало?

Лучена главо, ти... не си тук.

Къде си? Днес имаме "вечер навън".

Съжалявам, но няма да успея. Вики ще дойде.

Кърстин не ти ли каза?

Тя не е тук. Предполагам, че не съм главната атракция.

Е, може би ще се отбия по-късно.

Мисля, че трябва да спреш предишното лечение преди да започнеш ново.

Секунда.

Учителката на Тод е тук.

А, ето те и теб.

Харесваш ли хокей? Скоро ще има страхотен мач.

Не знам кой знай колко за това.

Добре, седни и ще ти обясня всичко.

Джак забравя, че Вики е дошла да се занимава с Тод.

Добре, добре. Той е горе.

- Вероятно горе е по-тихо. - Ще го потърся.

Тя е мило момиче, нали?

- Здрасти, може ли? - Да.

Не знаех, че ще се качиш.

Жестока стая.

Мерси. Седни. Ще донеса стол.

Страхотни са.

- Ти ли си ги рисувал? - Да.

Много си добър.

- Харесват ли ти? - Да, особено тази.

Заповядай, вземи я.

Сериозно? Благодаря.

Ето ти палачинките, Фейбър.

- Благодаря, Ханк. - Обзалагам се.

Познай кой е.

Сидни Крауфорд, ти се върна при мен.

Е, това съм аз. Съжалявам, че ще те разочаровам.

Трогнат съм. Не мислех, че ще успееш да дойдеш.

Шегуваш ли се? Разбира се, че ще дойда.

Мислех, че без Тод...

О! Предполагам, че е изцяло погълнат от анализа, нали?

Да... обсебен е.

Следващият път ще започнем с новия материал.

Мислиш ли, че можеш да ме закараш на вечерята?

Разбира се, дължа ти го.

- Ти ли си го направила? - Да.

Бих искал да видя и останалите ти работи.

О, в действителност не показвам изкуството си.

Е, може ли да се счита за изкуство, ако не го показваш на никого?

Не прилича ли повече на терапия или нещо подобно?

Прав си...

Ще си помисля.

Не знам, като се доближа до някоя и не мога...

Искам да кажа, че желая да я впечатля както с Ким и...

в мозъка ми настъпва пълна каша, нали знаеш?

- Просто не мога да го направя. - О, стига.

Не се тревожи за Ким, ще се справиш чудесно.

Да, с теб е различно, ти си...

Както и да е...

Ей, това е Фейбър.

- Коя е тя? - Не съм сигурен.

Е, тя изглежда сигурна.

Фейбър, Вики с колата от онази нощ.

Разбира се, разбира се, Вики, това е Кърстин. Кърстин, това е Вики.

- Здрасти. - Здрасти.

Тод се надяваше да сте още тук.

Тод е тук?

Да, извинявай. Вики е учителката на Тод.

Не трябваше да го казвам.

Здравейте.

Виждам, че си се срещнала с Вики.

Да, въпреки че не виждам пяна в ъгълчетата на устата й.

- Кърстин. - Аз ли казах нещо?

О, не, вината е моя. Сега се връщам.

Кърстин, няма нищо между нас. Тя просто ми помага с анализа.

Тогава защо ме излъга?

Мислиш ли, че не съм достатъчно зряла да приема факта, че имаш привлекателна учителката?

Остави ме на мира, Тод.

Не знам защо излъгах.

Стига, Кърстин.

- Просто забрави. - Кърстин.

Приготви се, Фейбър.

Хайде, човек. Хвани топката.

Бясна ли е? Каза ли нещо?

Не, не точно.

Знам, че оплесках нещата с Кърстин, Вики е просто...

Обожавам това. Събираш дървата, стъкваш огъня,

влизаш в казана и изненада, изненада, сготвен си.

Чао, Пол. Ще се видим в училище.

Защо моят живот изглежда като лошо куклено представление сравнение с твоя?

Идват.

Къш. Къш. Къш.

Слава Богу. Мразя да съм вратар.

Искам да кажа, че Вики е талантлива, умна, интелигентна, красива.

А Кърстин, да не е по-долу в хранителната верига?

Не, не.

Не знам. Внимание!

По дяволите.

Добро спасяване, Пеле.

Роден атлет съм.

Хванах я. Хванах я.

Да.

Той каза ли ти нещо?

Не, не точно.

Сигурна съм, че е казал нещо, но ти си му верен приятел.

Разбирам те.

Е, и ти си ми приятелка.

Ти си съкровище.

- Дай прегръдка. - Не мисля.

Внимавай!

Извинявай.

Някой ще ме замести ли?

Къде.. Фейбър?

Това ще се изчисти с газирана вода.

- Г-н Тод Бумър. - Приятно ми е да се запознаем.

Приятно ми е да се запознаем. Вие сте наред.

- О, не... - Правилно.

Не и преди интервюиращия да седне или те покани да седнеш.

Прегледах заявлението ви за Харвард...

Какво можете да ми кажете за себе си,

което няма да намеря в документите ви?

Е, ценя приятелството, ценя честността.

Ами.. ами какви са страстите ви?

Гърди. Обожавам гърди.

Не искаш да направиш това, нали?

- Татко, шегувам се. - Не искаш.

Успокой се, шегувам се. Хайде, татко.

Какви са страстите ви?

Рисуване.

Наистина обичам да рисувам.

Рисувам комикси за училищния вестник

не знам звучи смешно, но

в това откривам истинското си "аз".

Наистина съм горд, че създавам нещо.

Страхотно. Това е страхотно.

Лодка изминава разстояние от 180 метра

със скорост 7,5 метра за секунда. Каква е скоростта на промяна

на ъгъла на отклонение?

О, г-н Мюлър.

О, не. Стига. Някой друг за разнообразие.

Бумър?

Скоростта на промяна е...

0.04 от радиуса.

Да. Три точки със сирената. Препоръката е все по-близо.

Всички ли чухте? Сега лодката продължава...

Ало?

Здрасти, Вики, Тод е.

О, здрасти, Тод. Тъкмо си мислех за теб.

Така ли? Виж, онази вечер си прекарах страхотно.

Искам да кажа, че свършихме добра работа.

Да. Изясни ли всичко с Кърстин?

С Кърстин ли? Не, не съвсем.

Слушай, уговорката за довечера остава ли?

Да. Мислих си, за това, което каза за

показването на изкуството ми

и,.. защо не дойдеш у дома?

Сериозно ли?

Да, адреса е Чабър Лейн 12. Около 6:00?

Дадено. Чудесно, страхотно. До тогава.

- Добре, чао. - Чао.

Елън, мисля, че спряха с шоковата терапия преди години.

Звучи драстично.

Трябва да тръгвам за у Вики. Закъснявам.

Чакай. Тод отива при учителката си и не знам защо.

Налага се да се погрижи за кучето си, ще има малки. Чао.

Ей. Г-н Мюлер ще ти даде ли препоръка?

Не е извън границите на възможното. Чао.

Не било извън границите на възможното?!

Беше си сложил одеколон.

Ти си направила всичко това?

Не мога да повярвам, че си вложила толкова усилия и не ги излагаш.

Не, само за мен е.

Искам да кажа, че с удоволствие бих показала работите си,

но хората може да ги намразят или да помислят, че съм луда или нещо подобно.

Не мисля, че си луда.

Съпругът ми мисли, че съм.

Вие двамата не се разбирате, а?

Е, нека го кажа по този начин:

Ти прекара вече около минута с мен, нали?

Да.

Това е с минута и половина повече отколкото той някога е прекарвал с мен.

Защо си още с него тогава?

Добър въпрос.

Може ли да не говорим за това?

Добре. Виж, трябва да го обмислиш.

Да.

Добре, както и да е.

Чакай, имам нещо за теб.

- Заповядай, подарък. - Подарък ли? За мен?

Защо?

Затова, че ми позволи да ти помогна.

Не трябва ли аз да ти направя подарък?

- Хайде, отвори го. - Добре.

Това е Бони Ди. Ти ли го направи?

Невероятен е. Благодаря.

Не, Тод.

Разбира се, че не.

Тод, какъв е този огромен интерес към Харвард?

Мисля, че ми каза, че страстта ти е рисуването.

Повечето хора искат да работят нещо, което им е интересно.

Искам да кажа, че не трябва да го пропиляваш.

Виж кой го казва.

Колко трогателно.

Е, значи ще играем по този начин, а?

Не, няма.

О, вече започна.

Куче такова.

Чакай, имам идея. Добре, не мърдай.

Не. Какво правиш?

Обръщам те към второто ти аз, Бони Ди.

О, Боже.

Добре, сега лай.

Да лая ли?

- Не. - Хайде, мощно, дълбоко лаене.

Чакай малко, чакай.

Може ли... да изгасиш лампата?

Това наистина ли се случва?

Ей, по-добре си върви.

Родителите ти може и да не повярват,

че си отделил допълнително време на анализа.

Правилно.

Виж, не съм мислил, че ще го кажа,

но наистина харесвам математиката.

По-добре да тръгвам.

Беше, не знам... Сега гледам на живота по съвсем различен начин.

Е, сигурен съм, че е така. Току-що спа с нечия жена.

Не, не е точно така. За мен е по-дълбоко.

Не бих се задълбочавал, Тод. Ще говорим за това утре.

Не, виж, чух, че той се отнасял ужасно с нея.

Няма да се чувствам зле за това,

Не, не. Докато се чувстваш добре.

Само това има значение.

Ревнуваш много, а? Брей.

Това няма нищо... Просто забрави.

Мислех, че ще си щастлив заради мен.

Хайде, Фейбър. Ние сме приятели, нали?

Трябва да се прибирам. Родителите ми ще се побъркат.

Трябва да се радваш за мен.

Отиде си.

Съжалявам.

Кърстин.

Ей, събуди се.

Гадост, о, трябва да се обадя на мама. Ще се побърка.

Съжалявам, но трябваше да те събудя нощес.

О, не, не. Всичко е наред. Радвам се, че не си.

Тя ще го преживее.

- Какво правиш? - Сутрешно прозяване.

Знам. Трябва да вървя.

Какво се очаква да кажа?

Ей, мога ли да седна при вас?

- Кърстин, какво има? - Не започвай, Тод.

Чакай, да поговорим.

Осъзна, че искаш да ме оставиш да си вървя по пътя и

ако си тръгна сама добре, няма да има нужда да се занимаваш повече с мен?

Не знам защо си толкова разстроена.

Защото изчука учителката си по математика и ме излъга.

Казал си на Кърстин за Вики.

- Не съм и казал. - Тогава как е разбрала?

Ти и каза.

Какво означава това?

Тя беше в стаята ми, когато дойде миналата нощ.

Какво? Защо не ми каза?

Какво, възползвал си се от Кърстин?

Не съм се възползвал. Нищо не се е случило още.

Още? Още ли? Какво трябва да означава това?

Удобен морал, приятелю.

Заряза я заради някаква фантазия

и нямаше куража да и кажеш.

Не знаех, че е свършило.

Не знаех, че ще се случи това между мен и Вики.

Ей!

Какво по дяволите става тук?

Момичета, ако искате да се биете, излезте навън.

Ако искате са сте полезни,

колата ми е паркирана отвън на алеята.

Наглеждайте я. Сега се връщам.

Да, сър.

Откога започна да блъскаш хора по коридорите?

Кога забрави кой ти е най-добрия приятел?

Не мога да повярвам, че ме учиш на морал.

- О, Боже мой. - Какво? О, Боже мой.

Това е колата на Вики...

О, Боже мой.

О, Боже мой. Това е... е...

Това е Корвет Стрингрей от 66-та.

Не я пипайте.

- Хубава кола, сър. - Красавица.

Да, тя ми е талисмана и днес се чувствам късметлия.

Вижте тези бебчета.

Ще отида да си хвана вечеря на водоема преди да се стъмни.

До утре, момчета.

Мисля, че трябва да поседна.

Предполагам, че вече няма да получиш препоръката за Харвард.

Не трябваше да идваш. Ами ако беше тук?

Той не е тук.

Не е, г-жо Мюлър.

- Тод... - Как можа да не ми кажеш?

Не знам.

Първоначално не изглеждаше важно.

Какво ще правим, Вики?

Не мога да бъда с теб.

Знам.

Как можа да се омъжиш... Мюлър? Боже мой.

Какво? Не е смешно.

Той не беше винаги такъв.

Би трябвало да си вървиш.

Предполагам, че все някога трябва да свърши, нали?

Да...

По-добре си върви.

- Вики... - О, спри.

Какво?

Вик...

- Кой е? - Рой.

- Рой ли? - Г-н Мюлър.

Гадост. О, Боже.

Скрий се зад рафтовете.

Ей, спри да се занимаваш с тези глупости за малко.

Виж, виж какво имам...

...вечеря.

Ще ги почистя в мивката.

Не може ли да изчакаме? Не съм гладна.

Не си гладна ли? Е, аз умирам от глад.

Твоите ги яж по-късно.

Леле, казвам ти тази стръв беше невероятна.

Можеше да опразня водоема.

О, да.

Г-н Шърман, естественикът в училище

ми даде тези неща наречени "допсън" мухи.

- Звучи страхотно. - Да, оказаха се..

За Бога, внимавай.

Пила ли си?

Не, просто изгубих равновесие.

Да, добре.

Виж, защо да не ги опека?

Така няма да се притеснявам, че ще ги препечеш.

- О, още нещо. - Да?

Има едно хлапе в класа ми по анализ, Тод Бумър.

Да?

Ще му напиша препоръка,

но принтера ми се повреди. Къде е старата ти пишеща машина?

Идвам след малко да ти помогна да я намерим.

Побързай.

Мисля, че следващия път ще се обадя.

Лека нощ.

"О, лека нощ, татко."

Изглеждаш ми прекалено замислен тази вечер. Добре ли си?

Да не се тревожиш за интервюто утре?

Не го мисли. Ще се справиш страхотно.

Страхотно, страхотно.

Всъщност това е най-малката ми грижа.

Така ли? Искаш ли да поговорим?

Не знам откъде да започна.

Хайде, пробвай. Затова съм тук. Давай.

Добре.

Спах с жената на някого

и сега ме е страх той да не ме намери и убие.

Мислех, че каза, че имаш проблем.

Майтапиш ме, нали?

О, разбира се, татко, разбира се.

- До скоро. - Татко.

помниш ли като ти казах, че ценя приятелството и честността?

Да.

- Говорех сериозно. - Знам, че е така.

Е, издънвал си се, нали?

Не, не съм. Сериозно.

Да, веднъж или два пъти.

Е, мога да ти кажа, че накрая

оставаш със себе си.

Трябва да застанеш лице в лице с него каквото и да е то.

защото ти гарантирам, че колкото повече чакаш по-лошо ще става.

Това помага ли?

Да. Благодаря, татко.

Ще ги убиеш. Ще ги претрепеш.

Ще ги изпонатръшкаш.

Копия и бележки.

Изглежда, че всичко е наред.

Добри оценки. Добри Сатове,

някои интересни занимания.

Ще ви кажа, нещо не ми е ясно.

Да, сър?

Тук пише, че чукате жената на учителя си по математика.

Вярно ли е?

- Г-н Бумър... - Г-н Мюлър, изплашихте ме.

Днес е голям ден, а? Интервю за Харвард.

О, да, сър.

Исках да те хвана преди да влезеш в час.

Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

В смисъл, сър?

Намерих я у дома снощи?

Да имаш представа как се е озовала там?

Ти и жена ми...?

Е, нали разбирате...

И наистина ли си мислеше, че няма да разбера?

Добре, беше грешка. Наистина съжалявам. Сгреших.

Не, не, г-н Бумър, направи две грешки.

- Сър? - Деветдесет и осем.

Аха!

Не мога да повярвам, че в действителност

жена ми ти е преподавала и не съм разбрал.

Беше глупаво от моя страна, нали?

Аз.. честно.

Радвам се да разбера къде е била.

Както и да е, виж, знам, че искаш да мисля, че си се справил сам.

Нормално е да получиш малко чужда помощ.

Показва инициативност. Впечатлен съм, Бумър.

Е, надявах се да сте, сър.

Всъщност реших да ти напиша онази препоръка.

Благодаря. Благодаря ви много, сър.

Не се проваляй накрая.

Няма.

Тя е добра, нали? Жена ми.

Тя е най-добрата, сър.

Здрасти.

Здрасти!

Всички ли се страхуват да седнат до теб след вчерашната случка?

Е, не всички.

Не, аз съм безстрашен.

Исках да поговорим след онази нощ.

Да, наистина ценя, че тогава беше до мен.

Е...

мисля, че би трябвало да поговорим за... нас.

Съществува ли "ние"?

Е, иска ми се да има.

Ще има ли "ние"?

Виж, Фейбър, мисля, че си най-страхотния.

Виж, ако ще бъда с някого "ние" то това ще си ти,

но се нуждая от малко време насаме,

знаеш за малко

поне засега.

Ей, ще ме убие да те загубя като приятел.

Няма да се случи.

Добре.

Г-н Бодин, мозъкът ви лесно може да бъде сбъркан с консерва от риба тон.

Г-це О'Брайън, две думи описват срока ви.

Някакви предположения?

"Мъртъв мозък."

Хора, да си изясним нещо.

Не съм щастлив, че имате проблеми. Боли ме.

Кара ме да си мисля, че си губя времето.

Защо ви тормозя толкова много ли? Защото страха мотивира.

Да вземем за пример г-н Бумър. Преди шест седмици

имаше почти идеално гимназиално досие.

Раздрусах тази клетка...

Сега го вижте, втората най-силна оценка на този тест.

Може да отиде в университет по избор.

Е, ако ви размърдам, добре, страхотно.

Използвайте го. Докажете, че греша. Накарайте ме да си върна думите назад.

Работете по-усърдно. И вие и аз ще сме щастливи.

- Г-н Мюлър... - Тод?

Оценявам това, което казахте за мен днес в час.

Не се главозамайвай.

Въпросът е там,

че не съм съгласен с отношението ви към учениците.

Това е твое право.

Хората не заслужават такова отношение.

Това го научих от жена ви.

Вики може да е добра в математиката,

но не бих вземал житейски уроци от нея.

Спал си с нея, нали?

Сър?

Вики... спал си с нея.

Да.

Да.

- Здравейте, Вики е... - Не.

Оставете съобщение след сигнала и ще ви се обадя веднага щом мога.

Вики, Тод е. Вдигни телефона. Казах му, Вики.

Не исках. Просто така се случи.

Просто му казах, съжалявам. Той е на път за вкъщи.

Ако чуеш това съобщение, махай се бързо от там.

Моля те, незабавно. Махай се!

Гадост! Гадост и гадост!

Здравей, скъпа, прибрах се.

Тежък ден в службата?

Не, все същото, все същото.

Някакво хлапе е спало с жена ми!

Какво ти става?

- Съжалявам. - Съжаляваш?!

Един от учениците ми, Вики!

Съсипа не само брака ми,

ами сега се опитваш да съсипеш и кариерата ми.

Рой, спри. Спри!

Престани!

Достатъчно!

О, я виж кой е тук... Мери Попинс.

Мери, оплеска нещата.

Никога не отваряй чадър на закрито. Носи карък.

Много голям карък.

Добре, г-н Мюлър, успокойте се.

Чакай, Тод, това е между мен и Рой.

И аз съм замесен.

Леле, подцених те, а Бумър?

Мислех, че си ми ясен.

Нямаш нито интелекта нито смелостта да отидеш в Харвард или някъде другаде,

но ти си даровит. Ти си гений.

Частните уроци бяха върха на всичко.

Повиши резултатите си и отбеляза при жена ми

без да разбера.

След това ти написах и препоръка за Харвард.

Ха, Ха! Това е гениално.

Да, ти си факир. Невероятно изобретателен.

Трябва да си много горд, а?

Добре, да си стиснем ръцете.

Рой...

Млъквай.

Да приключваме с това.

Съжалявам.

Тръгна ли си?

Да. Наистина се държа смело,...

Да.

...въпреки че избора ти на оръжие беше лош.

Е, виж, ако ни беше заплюл...

Съжалявам.

Всъщност съм ти благодарна.

Трябваше да се махна от тук доста отдавна.

Какво ще правиш сега?

Е,

мисля, че ще отида в Ню Йорк...

...да опитам онова с изкуството.

Ще ми липсваш.

- Заповядай, сувенир. - Какво е това?

Препоръката ти за Харвард.

- Колко е часа? - Не знам, около 3:00?

Интервюто ми е в 4:00.

Чао.

- Върви. - Ще дойда да те посетя в Ню Йорк.

Успех.

Внимавайте, задавам се.

Тод Бумър...

- Тод Бумър вече дойде ли? - Не, не е.

Извинете.

- Тод Бумър? - Същият.

Добре, нуждаете ли се от минутка?

- Не, не, няма нужда. - Добре, заповядайте.

Учител по математически анализ.

Изглежда имаш тежък ден, Тод.

Не, добре съм, наистина.

Моля ви.

Е, прегледах показателите ти и всичко изглежда наред,...

но ще бъда откровена, не си обичайния кандидат за Харвард.

Не виждам как ще си в топ пет на випуска си.

Не и ако не се случи ужасен инцидент с клуба ви по шах.

Нека те попитам нещо, Тод.

Защо искаш да влезеш в Харвард?

Предполагам, че с баща ми винаги сме го планирали така.

Той гледа на студентите тук като на специални.

Това, което се опитвам да попитам, е...

Защо искаш да влезеш в Харвард?

Вижте насочен съм насам като компас през целия си живот

но сега като съм тук...

Вижте, знам, че Харвард е страхотен университет,

всъщност най-добрия, нали?

Просто не съм толкова сигурен, че е за мен.

Сега, запомни, гледаш в очите, стойка, усмивка, нали?

Нуждаеш се само от здраво ръкостискане.

Добре, татко. Благодаря, знам.

Е, как мина, приятел?

Ехо?

О, Боже. Какво стана?

Удариха ме.

Задръж, Елън.

Ударили са Тод на интервюто му за Харвард.

Не бях ударен на интервюто, мамо.

Не, чакай, нещо не е наред.

Трябва да поговорим за малко.

Доста е важно.

Каза, че е важно.

Не знам как да ви го кажа.

Не искаш да ходиш в Харвард, нали?

Не, не.

Мислех си да кандидатствам в художествена академия.

Ще ви оставя да го обсъдите.

Тод, мога ли да ти задам един въпрос?

Защо не ми каза за това по-рано?

Защо не ми каза снощи?

Не мисля, че го осъзнавах до днес.

- Разстроен си. - Да, така е, разстроен съм.

Малко.

Решението си е твое.

- Да. - Добре, добре.

Справяш се доста зле.

Виж, тази игра беше много по-скучна

преди да сложат тези вътрешни палци.

О, почакай. Да, да.

- Сега се връщам. - Къде отиваш?

Не ме оставяй, Фейбър. Хайде, в серия съм...

Ей, какво става?

Исусе, какво ти се е случило?

- Мюлър ли те подреди така? - Да, дълга история.

Ще отидат доста палачинки докато я разкажа.

Аз черпя.

Искаш да говориш с Кърстин?

Да.

Е, ще отида да редя клечки за зъби.

Благодаря, човек. Ти си най-добрия.

Е, как разбра, че съм тук?

"Вечер навън."

Разбира се.

- Взех решение. - И?

Няма да отида в Харвард.

Така ли? Това е пробив.

Осъзнах, че ще ми е по-добре в художествена академия, нали разбираш?

Да, мисля, че си прав.

Не за това исках да говорим.

Искам да кажа, че наистина съжалявам.

Знам, че те нараних, въпреки че не съм го искал.

Бих искал да те помоля да не ме отписваш като приятел.

Няма да се случи.

Да, това място ще ми липсва като завършим училище.

Да и на мен.

Чудя се къде ще сме след 10 години.

Е, ти ще трупаш вторите си сто милиона

от интерактивни 3D миришещи компютърни игри.

Колибата ми ще е напълно оборудвана с джакузи и водна пързалка.

Добре, а аз?

Добре, мястото е Ню Йорк.

Събитието е подписването на книгата на първия ти

безумно успешен сборник с поезия.

"Безумно успешен"... Това ми харесва.

Ами аз?

"Днес искате ли пържени картофки, г-не?"

Добре.

Добре, през 2008-а ще се съберем отново тук, за да разменим впечатления.

Какво ще кажете?

Няма да се случи.

Стига, съдействайте ми. Съгласете се.