Original subtitles

WWW.MY-SUBS.CO

1 Хайде, хапни още малко. - Стига.

Само една глътка. - Каква глътка?

Остави го, изпи цялата бутилка и я остави на сестра си.

Не е вярно. Оставих я тук и...

Това остави ти. Лъжец.

Ти ли я остави?

Той също видя. Помогнете ми. - Да помогна ли и аз?

Не, професоре, жените са за това. - Татко...

Госпожо, всичко беше прекрасно. - Радвам се, че ви е харесало.

Съпругата ви готви толкова вкусно, че не можах да се сдържа.

Чу ли какъв комплимент ти направи професора?

Как е? - Грозен, има криви крака.

Татко не е бил по-добре. - Какво имаш против баща си?

Нищо. - Правиш се на важна само пред нас.

Пиетро е толкова фин.

Наистина ли трябва да тръгвате? Защо?

Татко. Пиетро има работа. - Знам, че професорът е зает.

Може ли поне да кажа, че съжалявам, че си тръгва?

Г-н Греко, аз също съжалявам. Бих останал, беше ми много приятно.

Наистина трябва да тръгвам, но имам да ви кажа нещо важно.

Тишина, професорът ще каже нещо много важно.

Татко! - Мълчи!

Г-н Греко...

Не съм много добър в тези неща.

Предполагам, вече знаете,

че...

Ами...

Искам ръката на дъщеря ви.

Това, че важен човек като вас иска ръката на моята Елена,

за мен наистина е голяма чест.

Имате високопоставена работа, част сте от добро семейство...

Какво да ви кажа?

В очите на дъщеря ми се чете радост. Личи си, че ви обича.

За мен това е достатъчно.

Да празнуваме. - Първо трябва да изясним нещо.

Не сме съгласни, че няма да се венчаете в църква,

защото брак без свещеник не е брак.

Разбирам... Много уважавам хората, които искрено вярват в Бог.

Не съм вярващ. Имам свои убеждения, но не вярвам в никой бог.

Госпожо, моля ви, имайте ми доверие.

Да не си вярващ, не означава, че не вярваш в нищо.

Имам непоколебима вяра в любовта си към дъщеря ви

и мисля, че тази любов ще скрепи нашия брак.

Не олтарът, свещеникът или някой служител в общината.

Щом е важна любовта, защо не направите това?

Оженете се в църква, а после ще се обичате. Това е формалност.

Не, г-н Греко, не е формалност, това е принцип.

Щом не съм вярващ, но се венчавам в църква,

вземам причастие, се превръщам в ненадежден човек.

В човек без принципи.

И каквато е по характер Елена, дъщеря ви,

тя би спряла да ме обича.

А вие, госпожо,

не мисля, че бихте дали ръката й на ненадежден човек.

Още като малка Елена не беше обикновено момиче.

Направи неща, на които никое момиче от квартала не е способно.

Никога не ме е разочаровала.

Тя е моята гордост. Гордостта на цялото ми семейство.

След всичко, което е постигнала, заслужава да бъде щастлива

и ако някой я нарани,

съм способна да го нараня хиляда пъти по-силно. Ясно ли е?

Знам колко ви е скъпа Елена.

Благодарен съм ви, че сте я отгледали така.

Беше на баба ми - майката на моята майка.

Вкъщи всички сме доволни, че ще го вземеш ти.

Целувка!

Поздравления, скъпи. - Благодаря, г-жо Греко.

Най-после! Добре дошъл в семейството!

Най-после, г-жо Имаколата. Благодаря.

Пепино! - Честито!

Тази я уредихме, остават тези тримата.

Спокойно, Виторио.

Чао, Джани, благодаря. - Честито.

Ще изпушите ли една цигара? - Благодаря, отказах ги.

ГЕНИАЛНАТА ПРИЯТЕЛКА

Т Р Е С К А Т А Осемнайсета глава

Може и да ги оженим, но са много разхвърляни. Виж, всичко е мръсно.

Здравей. - Здравей.

Имам още няколко часа и приключвам.

Това засяга ли те? Аз чистя. - После с Елиза ще ти помогнем.

За какво ти е шофьорска книжка? Дори нямаш кола.

Обичаш да пилееш пари.

Значи телефонът и телевизията също са пропилени пари?

Искаш да си купиш кола, познавам те.

Кажи ми истината, колко пари си заделила?

Не е твоя работа. - Не е моя работа ли?

Елена!

Какво правиш, точно приключвам. Тъкмо изчистих стаята.

И се чудиш защо викам.

Енцо! Здравей, Паскуале! Какво се е случило?

Може ли да слезеш? - Сега ли?

Защо? - Слез и ще ти обясним.

Сега идвам.

Къде отиваш по това време? - Веднага се връщам.

Къде отива?

Здравейте. - Здравей, Лену.

Какво става?

Лила не се чувства добре и иска да те види.

Защо, какво е станало?

Обикновено се връща от фабриката към 16,30 ч.

Днес се прибрах в 18 ч. с Паскуале, а нея я нямаше.

Дженарино още беше при съседката.

Приготвих му вечеря и по някое време тя се прибра.

Сигурно е било към 19 ч. - Беше пребледняла.

Не отговаряше на никакви въпроси, каза само:

"Ноктите падат."

Погледнах ръцете й и й казах, че няма нищо.

Тя започна да крещи.

Затвори се в стаята си и каза: "Искам да говоря с Елена."

Скарахте ли се? - Не.

Наранила ли се е? Да не й е прилошало в работата?

Не мисля, не знам.

Но сега да не се оставяме на тревогата.

Дано Лила, когато те види, да се успокои.

Да вървим.

Много се радвам, че те намерихме.

Вече си важна клечка, знам колко неща имаш да правиш.

Извинявай, но как така вие двамата сте заедно?

И ти ли си дошъл да живееш в Сан Джовани?

Не, станах секретар на секция

и тъй като идвам често да правя събрания в Сан Джовани,

а той също се записа в партията, се срещнахме.

И Лила ли е комунистка?

Лила е такава комунистка, че не пожела да се запише.

Във вестник "Унита" се изказват само студентите -

интервюират ги, придават им важност.

Хората, които работят, онези във фабриките,

защо не дават думата на тях?

Партията мълчи за това и чака Алдо Моро да подсвирне,

за да отиде при правителството.

А ние кои сме - кученцата на Алдо Моро ли?

Трябва да направим революция! Какво мислиш?

Така е. - Браво! Винаги си била добра.

Върви, Елена, там е.

Влез.

Знаех, че ще дойдеш. Дай ми целувка.

Знам всичко за теб. Видях те във вестниците.

Изглеждаш много добре.

Разбрах, че ще се омъжиш за преподавател, браво.

Извинявай, че те накарах да дойдеш по това време, но имам нужда.

Главата ми ще се пръсне, Елена.

Какво ти се е случило?

Обезпокоих те, защото трябва да ми обещаеш нещо.

Ако се случи нещо с мен, ако вляза в болница,

ако ме затворят в лудница, ако не ме открият,

трябва да вземеш Дженаро.

Трябва да бъде при теб, да израсне в дома ти.

Енцо е добър, способен е, имам му доверие,

но не може да даде на детето това, което ти можеш.

Ако не ми обясниш, няма да мога да те разбера.

Първо ми обещай.

Добре. - Не, не ми казвай "добре".

Трябва да ми кажеш тук и сега, че ще вземеш детето.

Ако имаш нужда от пари, намери Нино.

Кажи му, че трябва да ти помогне.

Но ми обещай:

"Аз ще огледам детето."

Аз ще отгледам детето, обещавам ти.

Браво. - Сега ще ми кажеш ли какво става?

Веднага разбрах, че Лила имаше нужда да разкаже

и разказът ще я успокои.

Каза, че за нея да ходи на работа, е ужасно тежко и унизително,

но трябва да го прави.

Когато го сложиш, гледай да смесиш и малко бяло месо.

Така няма да е само червено. Ще бъде по-добре, когато се накълца.

Бруно, приятелят на Нино, с когото се запознахме на Иския

и който е уредил да я наемат, вече не бил момчето от едно време.

Баща му починал, месокомбинатът внезапно се стоварил на раменете му

и той се провалил.

Чуйте този виц... Един мъж по погрешка

влязъл в женската тоалетна, защото му се допикало.

По едно време влязла една жена, видяла го и започнала да крещи.

Той казал: "Госпожо, защо крещите?"

А тя: "Не виждате ли, че тоалетната е само за жени?"

Той се обърнал, показал й лайното си и казал:

"Защо? Това да не е само за жени?"

Какво има, малката, не ти ли стана смешно?

Знам какво ще те развесели.

Как си позволяваш? Глупак! - Боли ме!

Нещастник!

Остави го. Само говори, нищо не прави.

Не трябва да ме ядосва. Сега ще ти покажа какво ще стане.

Виж какво ми направи тази кучка.

Ако онези ме докоснат отново, ще вдигна страшен скандал.

Разбра ли?

Бруно, що за противно място е това?

Лила, не може всеки път да правиш скандал.

Хората трябва и да се отпускат, иначе ще стaне много натоварващо.

Мислех си, че ти харесва да се заиграваш.

Харесва ми, когато аз реша. - Да, все същата си. Иди да работиш.

Върви.

Не се срещаше с никого от квартала, дори с майка си.

Каза ми: "Зачеркнах миналото и миналото зачеркна мен."

Докато една вечер...

Лила, виж кого ти водя.

Какво правиш тук?

Добър вечер, Лила.

Как си? - На крака. Както ме виждаш.

И за теб ли да сложа прибори? - Не, само наминах да те поздравя.

Връщам се в квартала.

Срещнахме се на улицата. Станал е секретар на секция.

Кой би повярвал?

Но ще хапнеш малко паста, нали?

Да, има и за теб. - Хайде, какво толкова?

Благодаря. - Седни.

И какво правиш в партията, Енцо? - Секретар съм на квартала.

Но знам, че скоро ще ме изгонят. - Защо?

Оплакват се, че внасям много смут,

че не стоя кротко.

Знаете ли кой е начело на Отдела за социално движение в квартала?

Джино.

Синът на аптекаря? - Още един роб на Микеле Солара.

Фашистите надигат глас в квартала ми. Какво да правя?

Демократичен надзор ли? Какво, по дяволите, е това?

Паскуале е приятел на мама.

Не се тревожи, ако казва силни думи. Добър е.

Лила, дойдох тази вечер, за да ти кажа това -

ако хората имаха силата, която имаш ти,

знаеш ли колко отдавна светът щеше да се е променил?

Не казвай на никого от квартала, че си бил в дома ми.

Ще си навлечеш неприятности. - Не ме е страх, Лила.

Вземам пример от това, което си направила ти -

никой от квартала не е ритал Солара и Карачи, колкото ти.

Вече не знам нищо дори за семейството си.

Така е по-добре, Лила.

Баща ти поправя обувки, гледа си работата,

майка ти не излиза, винаги е затворена вкъщи.

Помниш ли Рино колко беше добре?

Превърна се в бреме за Стефано, постоянно му иска пари.

Когато искаш да дойдеш, няма нужда да ми казваш предварително.

Ще сложа още една чиния, сядаш и ядеш.

Благодаря.

Ти няма ли да ядеш? - Не съм гладна.

Ако искате допълнително, има.

Енцо не само се трудеше във фабриката,

но се прегърбваше до късно, учейки материали за електрониката.

Няма ли да си лягаш?

Не, трябва да уча.

Искаш ли да учим заедно?

Лила му помагаше, защото не искаше да го оставя сам.

Когато беше до него, тежестта, която усещаше в гърдите, олекваше.

Трябват ни практически примери, иначе това са само думи.

Виж това.

Нула...

Едно...

Нула... Едно.

Направи схема на врата, която се отваря по схемата 0-1.

Може ли да се направи? - Разбира се.

Ако може да се направи, значи си разбрал.

Но така може ли да направим още по-сложни неща?

Да, разбира се.

Наред ли е всичко в месокомбината?

А защо ти не ми кажеш как върви в твоята фабрика?

Какво да ти кажа, Лила, едно и също.

И при мен е така.

Щом може да се приложи навсякъде, да направим схема на фабриката.

С бинарната система ли? - Да.

Алгоритмите са поредица от производства ли?

Ще направим много неща, които се дефинират като алгоритми.

Знам.

Ако направим блоксхеми, ще ги превърнем в геометрични фигури.

Точно така.

Казахме, че може да се приложи на всичко

и трябва да опитаме с всичко.

Помогни ми.

Дай да видя.

Да започнем ли с твоята фабрика?

Това, което правя аз, не заслужава нищо.

Да направим така - ти продължи, днес съм много изморена. Лека нощ.

А ти какво правиш тук? - Дойдох на проверка.

Защо, нещо против ли имаш? - Може да правиш каквото си искаш.

Как е Пинуча? - Откъде да знам?

Според мен е ужасна, никога не беше доволна от брат ти.

Онова лято се влюби в мен, както ти се влюби в Нино.

Там разбрах, че бременните жени много обичат да правят любов.

Какво? Пинуча?

Наистина ли мислеше, че ходехме само за кокос?

Всичко в предприятието винаги ме е отвращавало.

Наистина. Още от дете.

Но тук не, в сушилнята се чувствах добре.

Може би защото тук е целият процес,

тук продуктът се подобрява и е готов за продажба на пазара.

Или заради миризмата на колбасите.

Тази миризма много ми напомня на миризмата

на мъж и жена, които се прегръщат и докосват.

Какво има?

Не, какво правиш? Не! Пусни ме!

Ако си извадиш онова нещо, ако го видя, ще го отрежа!

Може да проявиш поне малко благодарност, нали?

Какво значи това? Че трябва да си платя, така ли?

Иначе ще ме изгониш ли? Така е, нали?

Лила!

Наред ли е всичко, Лила?

Този път ти се размина.

Но се кълна, че не ме интересува дали ще ме изгониш,

ще те накарам да заплачеш от мига, в който ме докоснеш.

Не, Лила, нищо не съм ти направил.

Лила, не съм ти направил нищо.

Разбра ли, не съм ти направил нищо.

Е, скъпи другари, всеки има свои причини да бъде тук.

Лила винаги е харесвала страстта на Паскуале към политиката.

Една вечер той я завел на събрание на студенти и работници.

Партията го изостави, въпреки че беше добър другар.

Участва в Четирите дни на Неапол, воювал е на Понте дела Санита

и след войната най-много от всички се изложи на опасност.

Никой не помогна на майка ми. Тя остана сама.

Партията вече не съществуваше. Прекрасната партия.

Традиционно левите партии вече не са в състояние да отговорят

на искането за революция, идващо от масите.

Трябвал й само миг, за да познае онова момиче.

Била Надя - дъщерята на проф. Галиани,

годеницата на Нино, която му пращаше любовни писма на Иския.

Искам да благодаря на Надя и на всички вас,

но тази вечер доведох скъпа приятелка от моя квартал -

Лила Черуло.

Другарка от работническата класа, служител в хранителната индустрия,

която е майка... - Моята майка.

Прави много жертви.

Въпреки че е изтощена от умора, я убедих да дойде днес,

защото мисля, че може да научим много от хора като нея.

Лила, ще ни кажеш ли нещо?

Лила щеше да направи добре, ако си бе замълчала, но ми каза:

"Лену, почувствах се зле заради онази.

Онази глупачка, спретната и гримирана, какво знае за труда?

Говорех, без да мисля, но една дума в повече днес

се превръща в голяма неприятност утре и в още една вдругиден."

Аз не съм като вас.

Говорите за работническата класа, но не знаете нищо за нея.

Но аз познавам работници от фабриката, в която работя.

От тях няма какво да се научи, освен мизерията.

Представяте ли си какво е да прекарвате по 8 часа на ден,

потопени до кръста във водата, в която се вари мортадела?

Представяте ли си какво е пръстите ви да са разранени

от бързане да обезкостявате месо?

Представяте ли си какво е да влизате и излизате от хладилници

с температура минус 20 градуса, за да вземете 10 лири повече?

10 лири обезщетение заради студа.

Какво може да научите от хора, принудени да живеят така?

Работничките трябва да се оставят да бъдат опипвани

от началниците и колегите си, без да казват и дума.

Ако шефът поиска някоя, тя трябва да иде с него в кабинета му.

Както се е случвало с подчинените на баща му, може би и на дядо му.

Мъжете и жените на изхода се претърсват,

защото има нещо, наречено "пристрастна проверка".

Тя е по усмотрение на охранителя, шпионин на шефа,

който, ако реши, те претърсва,

защото мисли, че изнасяш салами и мортадела.

Проверката не е само за предполагаеми крадци,

а за хубавите момичета, които шефът или пазачът искат да опипат.

Това е положението във фабриката, в която съм аз.

Профсъюзът никога не е влизал там, работниците са бедни, изнудвани,

подчинени на закона на собственика - плащам ти, значи те притежавам.

Притежавам живота, семейството ти, всичко, което те заобикаля.

Затова или правиш, каквото ти кажа, или ще си имаш неприятности.

Какво искате да научите от нас?

Беше прекрасна, наистина говориш добре.

Имаме да научим още много неща, знам,

и речи като твоята ни карат да го разберем.

Ще се върнеш ли? - Кой ще ми даде време?

Имам дете, работя по 8 часа на ден, без да броим извънредния труд.

Вечер хората като мен искат само да си легнат и да спят.

Това не е сектор, в който се плаща на парче.

Наистина ли работиш в тези условия?

Защо, ти как работиш? А другите работници как работят?

Вървете на майната си вие и работническата класа.

Защо не си ми казала нищо?

Кой те е опипвал във фабриката? - Никой.

С мен не си го позволяват.

Няколко дни по-късно Лила видяла думите си, съвсем същите,

на диплянки, раздавани от студенти на входа на месокомбината.

Лила, здравей, не ме ли позна? Аз съм Дарио от профсъюза.

Здравей. - Лека работа.

И имаш наглостта дори да не поздравиш? Спри!

Какво искаш?

Ако написаното тук е вярно и си го разказала на тези глупаци,

много си загазила, знаеш ли?

Не знам за какво говориш. - Тогава чети!

Тук всички винаги сме се обичали и разбирали.

Само ти може да си казала тези неща.

Аз назначавам проверки, когато и както си поискам?

Аз опипвам жените? Аз, който съм глава на семейство?

Дон Бруно ще те накара да си платиш, когато прочете тези гнусотии.

Кълна се в Бог, на тази трябва да й разбия главата.

Къде е Черуло? Ето я!

Черуло, ти ли си била? - Не.

Тук има много хора, които създават проблеми.

И ти ли се присъедини сега? - Казах ти - не.

Тогава кой?

Кой нещастник е написал всички тези глупости?

Сигурно е някой служител.

Служителите не правят такива неща!

Птичките пеят, карай се с тях.

Почивка!

Казах почивка! Добър апетит!

Ти не, оставаш тук.

Хайде, почивка, бързо!

Лила, дадох ти работа.

Замълчах си, когато се записа в синдиката.

Баща ми щеше да те изгони с ритници.

Така е, сгреших в стаята за зреене,

но ти се извиних - не може да кажеш, че те тормозя.

А ти какво правиш? Очерняш предприятието ми

и ясно казваш, че малтретирам работничките?

Защо да ги малтретирам? Никога!

Караш ме да съжалявам за доброто, което направих за теб.

Добро ли? Съсипвам се от работа, а ти почти не ми плащаш!

По-скоро аз ти правя добро, а не ти - на мен.

Виждаш ли, говориш както с онези глупаци.

Кажи веднъж завинаги, че ти си написала онези неща!

Бруно, повярвай ми, имам малко дете.

Наистина не съм написала аз тези неща.

Знаеш ли какво ме принуждаваш да направя?

Не и не искам да знам. - Все пак трябва да ти кажа.

Ако онези са ти приятели, им кажи, че ако се върнат пак тук,

така ще ги наритам, че ще им мине желанието.

И махнете проклетата елха.

Още ли празнуваме Коледа тук? Коледа свърши!

Била бясна. Най-вече на Надя.

Била привързана към Паскуале,

той беше част от нашия свят, винаги си поемаше отговорността.

Но Надя - не.

Не знам кога ще се върне Надя, но моля ви, заповядайте.

Била я забъркала в каша, без да рискува нищо.

Заповядайте, това е внукът ми, може да си играят заедно.

Колко хубаво.

Ние не сме украсявали.

Иди да си играеш с детето.

Настанете се.

Щом влязла в онази къща, отново изпитала същото неразположение,

както когато ме бе придружила на празненството,

и се почувствала уморена,

сякаш въздухът в онази къща бил отровен.

Мое е! - Дженаро, прибираме се.

Не, оставете ги, те са деца.

Професорката се показала любезна,

проявила интерес и разбиране.

Но Лила веднага се почувствала убедена,

че цялата тази любезност и разбирането са фалшиви.

Ядосваш ли мама, или си добро дете?

Не е добър, но е умен -

умее да чете и пише всички букви, главни и малки.

Старая се да не му говоря на диалект и да го насърчавам.

Това, че била научила Дженарино на италиански, да чете и да пише,

да учи, нямало да послужи за нищо.

Галиани, Надя и всички като тях щели да останат нависоко.

Иди да си играеш.

А тя - в ниското.

Внукът на Галиани щял да командва, а Дженаро щял да се подчинява.

С всички тези мисли почувствала, че сърцето й ще се пръсне.

Добър ден, имаме гости.

Здравей, мамо. - Ще ми дадеш ли целувка?

Лила, добре че си тук, трябва да поговорим.

И аз съм дошла за това, но нямам много време.

Добре, да вървим.

Момчета, ще изчакате ли в стаята? - Да.

Здравей, Лила.

Това, което написахте, предизвика голяма суматоха.

Шефът ми заплаши, че ще повика лоши хора.

Колко страшно! - Какъв е проблемът?

Не ходи повече там, ще си навлечеш неприятности.

Разбира се, че ще отида пак. - Почакай, Дарио!

Чуй ме, това, което разказа, е много важно,

обсъдихме го и решихме, че е наш дълг да го оповестим.

Бъди спокойна, ще предпазим теб и всичките ти колеги.

Какво работиш? - Какво искаш да кажеш?

Какво правиш, за да се издържаш? - Лекар съм.

Като баща си? - Да.

Рискуваш ли поста си?

Може ли да те срещна на улицата във всеки момент с детето ти?

Не се състезаваме кой рискува повече.

Той е бил арестуван 2 пъти.

Не става дума за това кой рискува повече.

А за какво?

Всички сме на първа линия, готови да си поемем отговорността.

Ако изгубя работата си, какво? Вие ли ще ме храните?

Да. - Не гледай така, така е.

Ако искаш, да. - Да.

Не може така. Ще се борим, за да променим нещата.

Не се противопоставяй точно ти.

Така е, Лила.

Лила!

Изпъни си краката. Дишай.

Съблечете й палтото. - Не се струпвайте, нека има въздух.

Добре съм.

Ще ми донесеш ли чантата?

Спиш ли добре? - Зависи.

От какво? - От мислите ми.

Трябва да тръгвам. - Не, почакай.

Иза, може ли да... - Разбира се.

Благодаря. Случва ли ти се да имаш болки в гръдния кош?

Усещам лека тежест.

Припадала ли си и преди? - Не.

Редовна ли си? - За кое?

Менструацията.

Не. - Кога беше последният цикъл?

Откъде да знам? - Не си ли отбелязваш?

Защо, трябва ли? - Да, така е по-добре.

Използваш ли контрацептиви?

Спирала, презервативи, хапчета? - Какви хапчета?

Това е ново лекарство и помага да не забременееш.

Точно така. - Защо трябва да говорим за това?

Претоварила си тялото си твърде много, трябва да забавиш.

Какво означава това?

Значи, че си недохранена и не се грижиш за себе си.

Черният ти дроб е малко уголемен, трябва да си направиш изследвания.

Кой има време за изследвания? Дай ми някакво лекарство.

Лила, ще говоря направо. Мисля, че чух някакъв шум.

Шум ли? - Това е проблем със сърцето.

Трябва да разберем колко е сериозен. - Ще умра ли?

Не, но трябва да отидеш на кардиолог.

Ако искаш, утре ела в болницата и ще те пратя при един добър. Чакай.

В понеделник отивам на работа.

Паскуале, заведи ме вкъщи.

Дженаро, остави количката на Марко. - Не, тя е подарък.

Ще ме заведеш ли вкъщи? - Тук съм.

Всички в този дом сте много щедри, благодаря ви.

Какво каза Армандо? - Трябва да ям повече.

Видя ли, не се грижиш за себе си.

Паскуале, не си ми баща, не си ми брат, не си ми никакъв.

Не разбирам какво искаш. - Не може ли да се тревожа за теб?

Не.

Внимавай какво правиш и говориш, особено с Енцо.

Ако му кажеш, че ми е прилошало, ще изгубиш приятелството ми.

Не е вярно, че ми е прилошало, просто ми се зави свят.

Лила, чуй ме.

Вземи си 2 дни почивка, не ходи при Сокаво.

Опитваме се да намесим профсъюза, така е по-добре.

Това е въпрос на политическа възможност.

Не ми пука за политическата възможност,

забъркахте ме в тази каша и ще правя каквото аз реша.

Остани си вкъщи 2 дни.

Продължаваш ли? - Послушай ме.

Ела, Дженаро.

Чао, Дженаро. - Чао.

Пази се. - Пази се.

Паскуале се опитвал да я предупреди.

Веригата на думите щяла да продължи да генерира лоши неща,

а Бруно щял да повика фашистите.

Иди да си измиеш ръцете.

Здравей.

Излязла си с Паскуале. Защо, каква тайна имате?

Никаква, дразнят ме той и профсъюзът.

Какво има?

Лила, Паскуале ми е приятел. А ти каква си?

Защо единственият, който не заслужава да знае, съм аз?

Може ли да спя с теб?

Как да спиш? - Както ти искаш.

Ти искаш ли? - Стига да съм близо до теб.

Ти не ме искаш. - Искам те, но не чувствам нищо.

Тогава защо искаш да спиш с мен?

Страх ме е, че ще ме отблъснеш.

Да си лягаме, хайде. - Всеки в своята стая ли?

Не, при мен.

Трепериш.

Краката ми са ледени. Може ли да ги сложа при твоите?

Да те погаля ли?

Остави ме, Лила.

Може ли да спя?

Заспивай.

Здравей, Черуло! - Джино!

Дотук ли си стигнала?

Правеше се на изискана госпожа, а си стигнала дотук. Вземи.

Какво е това? - Можеш ли още да четеш?

Да, но кога вие, фашистите, се научихте да пишете?

Внимавай, поисках от онзи рогоносец, мъжа ти,

разрешение да ти разбия физиономията и той каза "да".

За да ми разбиеш физиономията,

си отишъл да искаш позволение от мъжа ми?

Не става и за тоалетна хартия.

Сега го вдигни. - Иначе?

Казах да го вдигнеш. - Иначе какво ще направиш?

Вдигни го!

Кой е този, Черуло? - Глупакът на квартала.

Този боклук досажда ли ти?

Нещастник!

Какви ги вършиш? - Боклук!

Да пукнеш дано!

Трябва да си тръгваме.

Трябва да го убия. - Не, ще си навредиш.

Трябва да си тръгваме.

Мръсен комунист!

Негодник, следващия път ще те убия.

Първо искаше да му отрежеш ухото, а сега му помагаш?

Трябваше да го оставиш отвън. - Той помогна на мен, аз - на него.

Помогнал си й?

Аз трябва да я размажа, не някой фашист.

Ти ли повика комунистите? - Не, знам кой повика фашистите.

Кой? - Сокаво.

Какъв негодник!

Трябва да направим нещо. - Кой ще ни помогне, синдикатът ли?

Първо трябва да разберем,

че проблемите на фабриката са свързани.

Трябва да разберем за какво се борим.

Знаем всички болести, причинени от условията на труд -

увреждания на ръцете, на костите, на бронхите.

Предприятието е в окаяно състояние, хигиенните условия са отвратителни.

Няма нужда да чакаме синдиката,

трябва да говорим със Сокаво.

Иди ти. - Аз лесно избухвам.

По-добре. - Не, Лила, трябва да отидеш ти.

Умееш да говориш добре и веднага ще го сложиш на място.

Забрави.

Лила, толкова се радвам, как си?

Тук, сред колбасите ли криеш г-жа Карачи?

Ще дойда по-късно.

Седни.

Седни, да не се измориш.

Как си?

Всичко е наред.

Ремонтирахме магазина на "Пиаца деи Мартири".

Има нови шкафове, модерно осветление.

Магазинът ти не ме интересува.

Искаш да кажеш "нашия магазин", създадохме го заедно.

Не съм създала нищо с теб.

Ако беше започнала работа при мен, сега щеше да си кралица.

Знаеш ли, че ще се оженя за Джильола?

Бих те поканил на сватбата, но не мога да злепоставя мъжа ти.

Той също не е добре - колбасарниците не вървят както преди,

конкуренцията расте

и Марчело отвори една, в която освен хляб, паста, колбаси...

Имали сте смелостта да се подчините и на Стефано ли?

Лила, какво си мислиш? Ние, приятелите, си помагаме.

Нали, г-н Сокаво?

Знаеш ли кого взе Марчело на работа там?

Не знам. - Брат ти.

Направили сте Рино продавач? - Какво да прави горкият?

Ти изчезна и цялото семейство остана да разчита на него.

Пинуча отново е бременна.

Поиска помощ от Марчело и той му помогна.

Какво, не ти ли харесва? - Не, не ми харесва.

Не харесвам нищо, което правите вие.

Това момиче е много решително, смела е като лъв.

Ако я оставиш, ще превърне боклука в злато,

способна е да вкара в ред тази барака.

Защото има ум, какъвто няма никоя жена, нито мъж.

Но е луда, нали?

Повече не се появи на работа, изчезна просто така.

Така е, защото не е намерила истински мъж.

Един истински мъж може да накара жената да направи всичко.

Не умее да готви - учи се, домът й е мръсен - почиства го.

Ще ти дам пример -

преди време се запознах с жена, която не умееше да свирка.

Прекарахме заедно 2 часа, 2 бурни часа,

после й казах: "Хайде, свирни".

Няма да повярваш, но тя свирна.

Добре е да умееш да възпиташ жената.

Ако не умееш, не се захващай, само ще си навредиш.

Но с тази е трудно.

Виждаш ли каква е - с малки очи, гърди, които не се виждат,

дупенце на малко дете... Стига, като дръжка на метла е.

Какво може да правиш с такава, като дори няма да се възбудиш?

Но един миг е достатъчен и веднага искаш да я изчукаш.

Нищожество!

Глупачке, наистина ли си мислеше, че тук съм никой?

Наистина ли мислиш, че зависиш от г-н Сокаво?

Грешиш, г-н Сокаво е записан в червената книга на майка ми.

Микеле, преувеличаваш.

Затова запомни, че зависиш винаги и само от мен

и ако ми потрябваш, ще дотичаш веднага, ясно ли е?

Не знам в какво си се забъркал, че да попаднеш в ръцете на Солара.

Лила, може би е по-добре да се върнеш на работа.

На работа ли?

Мога да свиркам от 5-годишна.

Не!

Махай се! Тръгвай си! Не!

Махай се!

Не! Махай се! Мамо, помощ!

Мамо!

Мамо! Моля те!

Не ме наранявай!

С появата на Микеле Солара

малкият свят, създаден от Енцо и Дженаро се сринал.

Границите на всички неща отново се размили,

сега всичко се разнасяло без ясни очертания.

Лила беше рухнала.

Оставих я да говори

и ето ни тук, в тази стая, в Сан Джовани а Тедучо.

Изпитвах силно чувство на вина и си мислех:

"Това е животът, който можеше да ме застигне,

и ако това не се бе случило, заслугата беше и нейна."

Запомни това, което ти казах за Дженаро.

Аз ще остана още малко.

Гледай ме, докато заспя.

Гледай ме винаги, дори когато си тръгнеш от Неапол.

Така ще знам, че ме виждаш и ще съм спокойна.

Превод СТАНИСЛАВА КЛИСАРСКА

Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО