Original subtitles

През 1874 г. по-голямата част от сегашна Монтана

и голяма част от Южна Дакота са населявани от индианци.

Тя беше тяхна земя и последно убежище.

и те се бориха успешно да запазят тази земя.

Това е легендата за индианка от онова историческо време

Тя е взета отчасти от спомените на две жени от Монтана,

които авторът е познавал в момчешките си години.

РАКЕЛ УЕЛЧ

ЛЕГЕНДА ЗА ХОДЕЩАТА НАДАЛЕЧЕ

БРАДФОРД ДИЛМАН

ДЖОРДЖ КЛУТЕСИ

НИК МАНКУЗО

По едноименния роман на КОЛИН СТЮАРТ

Главен оператор ГЕЙН РЕШЪР

Сценарий - ИВАН ХЪНТЪР

Режисьор - МЕЛ ДАМСКИ

Територията на днешна Монтана 1874 г.

Коя си ти?! Стани!

От кое племе си? Кроу /враните/?

Не. Пикуни блакфут. - Говори по-високо!

Аз съм пикуни блакфут. - И говориш езика на сиу/ксите/?

Майка ми беше сиу. - А баща ти е бил Костенурката.

Тръгвай, пикуни!

По-живо!

Дядо, какво си заловил? - Убийте тая блакфутка!

Водиш си жена, дядо… ама тя има нужда да се изкъпе!

Много Скалпове… Много Скалпове, виж какво намерих!

Коя е тази? - Какво?

Коя е тази? - Каза, че е блакфут,

но говори нашия език.

Какво правиш тук? - Избягах от нашия лагер.

Защо избяга?

Убих двама мъже. Те убиха мъжа ми. Нямам други близки.

Какво ще я правиш, дядо? - Ще си я задържа.

А как ще я наричаш? - Чернокраката /пикуни/.

Казвам се Ходещата Надалече.

Някой да те е питал? Влез вътре и изчакай жена ми.

Ела.

Казват, че си блакфут, но майка ти е сиу.

Тя е свестна, Червен Обръч. Аз я залових.

Не се вълнувай, дядо.

Майка ти сиу ли беше? - Да.

Тогава си добре дошла сред нас. Как те наричат?

Ходещата Надалече. - Сигурно майка ти те е кръстила така.

Чернокраките нямат въображение. - А сиу имат?

Тук ще имаш много работа. Жените сиу не се боят от много работа.

Нито пък чернокраките. - Може ли да остане с мен, Червен Обръч?

Аз я залових. Може ли да остане в моето типи?

Ще остане с нас. - Една съпруга стига в това типи!

Кракът ти е счупен. Не можеш да ходиш на лов. Достатъчно гърла храним тук!

Една съпруга ти стига.

Ще спиш отвън, за да пъдиш кучетата.

Бил е същият промъкващ се.

Вмъкнал се в типито и под завивката,

мислейки, че се мушва при момичето, но се мушнал при майка й.

Когато майката усетила ръката му

го нападнала и го извлякла навън.

А той рекъл: мислех, че конят ми е тук. Мислех, че конят ми е тук!

Защо не си сплиташ косата?

Винаги съм я харесвала пусната. - Сиу винаги сплитат косата си.

Жените в племето ни винаги следват традициите.

Дъще, работите ли, или само клюкарствате?

Като свършите, вземете одеялата от конете и ги изперете.

Смърдят на пикоч и пот.

Огърлица.

Хубава е.

Панделка… за косата е.

Това са обеци от злато. Вземи ги. Подарявам ти ги.

Имам доста от тях.

Донеси бизонски кожи след лова и ще търгуваме.

Вземи. Това нещо е силна магия.

Погледни през него.

Не. От другата страна.

Видя ли? Силна магия.

Ти го направи по-голям!

Виж.

Хубаво е. Хубаво?

Видя ли? Огледало. И мъниста… за шията.

Добре си направил, братовчеде! - Два жребеца хванах.

Хубави коне ми се виждат.

Помогнете й! Помогнете й!

Побързай! Помогни ни да го извадим!

Татко!

Благодарна съм ти.

Това е най-добрият ми кон.

Моля те да го приемеш, подарък от мен.

За какво?

Ти ми спаси живота. Моля те, приеми подаръка.

Тогава, добре. Как се казва? - Язовец.

Хубаво име. - Да, за кон.

Червен Обръч май има нещо за теб.

Червен Обръч!

Ще бъда щастлива, ако носиш това.

Сестро…

Красива е.

Много Скалпове скоро пак ще ловува.

Понякога забравя да куца. Забелязала ли си?

Да. - Той е умел в размените

и щедро раздава нещата, които получава.

Ще даде и на теб. Ще се погрижа за това.

Какво е облякла тя? - Дъщеря ми ли?

Кое имаш предвид? - Онова, между бедрата й. Какво е?

Шегуваш ли се? - Не.

Вашите момичета не носят ли такива? - За пръв път виждам такива.

Как се опазват девствени? - Девствени?

Познавам жени, които връзват краката на дъщерите си нощем.

Изглежда ужасно смешно.

Обаче я пази.

Стига се смя. Сериозно.

Да побързаме, че тук е чуждо място. - Мястото си е добро, дядо!

Дядо ли ти е, или прадядо? - Прадядо. Почти на 90 зими е.

Ние сме енергичен народ. - Енергични, а имате хиляди девици.

Ама че си забавна. - Врагове… врагове!

Какво ста… - Сингър!

Ама че изненада!

За ядене е. Опитай.

Вкусно е. - Много вкусно. По-вкусно от захар.

Опитвала ли си захарта на белите? - Веднъж.

Хареса ли ти? - Да, но това е по-хубаво.

В лагера на блакфут ми казаха, че си наполовина бял.

Да. - И наполовина - сиу.

Не. Кой ти каза? Майка ми е асинибоин. - Говориш езика на белите.

Разбира се. - Винаги съм го имала за грозен език.

Защото е грозен език.

На кой език се молиш? - Аз не се моля.

Тогава аз ще се моля за теб.

На блакфутски или на сиу? - На сиу.

Ще се върнеш ли скоро?

Едва ли, но може би твоите съплеменници ще дойдат при мен.

След лова…

когато ще имат кожи за размяна.

Чий са тия говеда, които видях нощес?

На Сингър.

Аз му ги гледам, когато отсъства. - Белите ли са му ги дали?

На Сингър ли? Не. Той си заработва всичко.

Чух, че белите му дали достатъчно говеда да направи стадо.

Да. На всеки от нас, който дойде, му дават едно.

Не и на мен. Баща ми може да е бил роб, но майка ми беше сиу.

Какво е роб? - Роби са черните,

притежавани от белите.

Притежавани? - Да, притежавани.

А какво е черен човек?

Никога ли не си виждала?

Я виж ти! - Ама че изненада.

Здравей, Ходеща Надалеч. - Здравей, Сингър.

Виждам, че сте ме открили. Мулетата отвън ваши ли са?

Да. И са много добри. Водя повече мулета за размяна, отколкото кожи.

О-хо… какво си намислил да купиш? Форт Пек?

Жалко, че някой невеж индианец им е пробил дупки.

Изгубили са от стойността си. Пайп, остана ли ти кафе?

Трябва да имаме приятели днес, да приветстваме гостите.

Може би и малко танци. Искаш ли да потанцуваме?

Или си твърде уморена? - Изобщо не съм уморена.

Добре. Имаш ли още онзи ловен нож?

Да. Ето го.

Чудесна кокалена дръжка. - По-хубава е, от слонова кост.

Взимат я от слонове.

То е животно, два пъти по-високо от кон.

Няма грива, нито копита и сякаш има опашки отпред и отзад.

Няма такова животно. - Някои не биха повярвали за бизона.

Не говори за бизони. Не съм ял бизонско от месеци.

Той обича да ловува бизони.

Но ако оставим пункта без хора, поуните ще окрадат всичко и говедата.

Нищо. Аз мразя говеждо.

По-добре свиквай. След 10 г. няма да има бизони.

Защо говориш така? - Защото е истина.

Железницата на белите раздели стадата надве.

Сега планират да построят още една, която ще раздели и тези две стада.

Ние ще спрем новата железница. - Както спряхме старата ли?

Сега сме наясно. - Може би, но сме бая закъснели.

Вождът на войниците - Къстър, когото наричате Дълга Коса,

е казал на хората си, че има жълт метал в Черните Хълмове.

Сиу ще ги спрат, и без помощта на армията.

Как? А, забравих… Леворъкия Бик ви е пратил за пушки.

Трябват ни за лов. - Само за лов ли?

Или планирате да ги използвате и за война?

Ако се стигне до това. - Ще се стигне до това.

И когато стане, ще видиш края на всички стари обичаи.

И вярвай ми, след време няма и да помните какво е било…

Диво и свободно в прериите… - Знаеш ли как ще бъде тогава?

Както кажат белите. - Техните обичаи са различни от нашите.

Но за това има много да се каже. - Ако харесвате говеждо…

Приятели, Ходещата Надалеч ще ни покаже танц на чернокраките.

И аз вече съм начело.

Благодаря.

Мисля да прескоча тази част.

А патрони? - Всичко необходимо.

Същият калибър, който ползва армията.

Ще ти дам калъп за куршуми и инструмент за зареждане,

за всеки 4 "Шарпс", които купите. На твое място ще избера "Шарпс".

Разгледай пушките, помисли… Аз ще видя харесаха ли си нещо жените.

Ще вземем две червени одеяла и басма, и малко червена вълна за две рокли.

Добре. Ще ви дам символ и черна хартия с игли, безплатно.

Ще вземем и тези мъниста. - И тютюн за Много Скалпове.

А виждали ли сте това? Най-хубавото, което съм получавал.

Пипни го. Меко е, без да е повреден косъмът.

Трябва да се завърши. - Знам.

Даже търсех жена, която знае как да го завърши.

Виждал ли си жълтата роба на моя съпруг?

О, да. Прекрасна е.

Ходещата Надалече я завърши.

Виж ти!

Предполагам, че… Не, сигурно си много изморена от танците.

Какво има? - Не бих могъл да те моля…

От друга страна… - Да?

Имам всичко, което ще ти е нужно. Тук, в хижата и склада.

И осветлението е добро. - Да, добро е.

Но ти вероятно си твърде уморена. - Изобщо не е уморена.

Тогава, би ли се заела?

Да. Ще ти завърша робата, щом това искаш.

Да, това искам. - Много Скалпове…

ще търгува отново утре сутрин, Сингър.

Лека нощ.

Така… вземи, каквото искаш. Иглите са ей там.

Ситни мъниста… и висулки…

Да сложа ли това ето там? - Да, добре.

Така… чакай да ти ги срежа.

Днес имам рожден ден. Знаеше ли това?

Така ли? - Да.

Вярваш ли в сънища? - Да, разбира се.

Аз сънувах, че на рождения си ден танцувах под одеяло

с красива жена.

Да? - И тя ме целуна.

Така ли? - Да.

И то много пъти.

Дрехата… - Утре.

Това леглото на белите ли е? - Точно така.

Толкова високо над пода е. - Не е чак толкова.

Какво има? - Хижата се преобърна.

Не. Паднала си от леглото. Дай ръка.

Не! Леглото на белите не струва.

Добре. Ето…

Така по-добре ли е?

Ходеща Надалеч,

искам две неща: искам да останеш тук с мен завинаги,

а също искам да се върна заедно с теб,

но нито едно не е възможно. Не и сега…

След ден ще ида на север от Медисън Майн, в Канада.

Ела с мен, Ходеща Надалеч, като моя жена.

Току-що ти предложих да се омъжиш за мен.

Знам. - Ще се омъжиш ли за мен?

Ще се страхувам. - От какво?

Не те познавам добре, Сингър.

Мислех, че ме познаваш достатъчно добре.

Струваш ми се много различен от всички други.

Звучиш и понякога изглеждаш

по-скоро бял, отколкото индианец.

Не разбирам обичаите на белите.

Не разбирам… тази къща… Не може да се мести… с бизоните.

И как може да притежаваш животни, които Великия Дух ни е дал?

И не разбирам защо садиш неща,

когато навсякъде наоколо има достатъчно.

Мен разбираш ли, Ходеща Надалеч? Това е важното.

Не съм сигурна.

Нека изчакам, докато се върнеш. - Ще отсъствам дълго.

Колко дълго? - Може би година.

Година? Това е… - Да.

Това е много дълго време.

Ще ти намерим съпруг, Ходеща Надалеч. Навярно пролетес.

Но сега трябва да се готвим за зимата.

Събуди се! Ставай! Събуди се!

Ти не разбираш! - Не! Предупредих те последния път.

Няма да ставам посмешище! Този път - край! Изхвърлям те навън!

Ще се развежда ли с него? - Да. И следващият месец, и следващият.

Голямото Езеро е като всички жени.

Днес повече няма да се покажат.

Знаете ли кой съм? - Знаем кой си.

Магически Облаци, Таен Конски Дух… - Дълго време не бяхме сред племето.

Но се завърнахме, за да ви кажем, че убихме много врагове.

И взехме много коне. - Браво!

Снощи, този когото наричаш Конски Дух уби двама врази

и взе конете им. Направи го без помощ.

Направи го съвсем сам. - Конски Дух, мисля, че пресилваш.

Той казва истината!

Снощи открихме голям лагер на кроу и не персе от отвъд планините.

Танцуваха заедно, но само двама пазеха конете.

Убих и двамата с ножа си. Прерязах гърлата им!

По сиукски маниер.

За да знаят кой е откраднал конете. - Колко коне?

Пет… общо. - И къде са?

Вързал съм ги до реката.

Ела. Ще ти покажа.

Ето ги там, всичките пет, но един от тях не става за нищо.

Наричам го Лудия. Аха, Лудак! - Не може да бъде язден.

Така получи името си. Луд, от носа до опашката.

Струва ми се хубав кон. - Май е на около пет години.

Твърде стар, да го обучим за лов на бизони. Трябваше да го зарежа.

Никой не може да язди тоя кон. - Няма кон, който не може да се язди.

А ти коя си? - Тя дойде тук, след като тръгнахте.

Живее в типито на Много Скалпове.

Не се съмнявам, че е обяздила безброй коне през живота си.

Но другите са добри животни. Кобилата… - Дай ми го за 4 дни и ще го яздя.

Залагам моя кон срещу твоя. И ако го яхна, остава за мен.

Това ще е все едно да ти го открадна.

Къде е твоят кон? - Там.

Това е дърто, грозно муле. - Обязден е, можеш дори ти да го яздиш.

Ти сиу ли си? Твърде груба е за сиу. - Тя е от чернокраките.

Блакфутка… Ако успееш да яздиш този кон,

толкова дълго, за колкото се подушват кучетата…

Дай ми 4 дни. - Ти току-що загуби коня си, пикуни.

Имам си име… Ходещата Надалече. - А аз се казвам Конски Дух

и скоро дъртият ти звяр ще бъде мой. - Значи се обзаложихме.

Да, обзаложихме се. - Хубаво.

Татко, дошла съм, защото ми трябва заклинание.

Какво заклинание? - Силно. За да обяздя див кон.

Кой кон е този? - На Конски Дух е.

Видях този кон. Нямам заклинание, с което да ти помогна.

Но… ти имаш заклинание за всичко.

Не и за кон, луд колкото този.

Като бях младеж, отидох на боен набег.

В земите, които белите наричат Еспаю. Испанците.

Те бавно и търпеливо обяздват конете. - Може би този не може да се обязди.

Трябва да му говориш нежно и казвай често името му.

Не му знаем името, прекалено е див. - Трябва да го лишиш от храна и вода.

И непременно само ти го води на водопой.

И му давай да пие съвсем малко.

А когато го храниш - по същия начин. Съвсем малко.

Търпеливо, полека… и казвай името му, отново и отново.

Тя какво прави сега? - Кара го да свиква с миризмата й.

Виждаш ли колко близо до ноздрите му е?

Дори няма и да гледам. Освен ако видя нещо смешно.

Тя си съблича роклята. - Какво?

По-луда е, отколкото мислех. - Не. Допира я до ноздрите му…

Сега до шията му… и до рамото…

Заради мириса. Та винаги да разпознава нейния мирис.

Луда чернокрака.

Няма да търпи дисаги. Едва търпи одеялото.

Ще изтърпи мен.

Хей, Ходещата Надалеч,

яздиш старата кранта за последен път. - Не! Ще яздя твоя кон за първи път!

Доближи се до него.

Какво прави тая лудата сега?

Дръж здраво тая юзда! - Държа я.

Като го яхна, ми дай юздата. - Ще ме дръпнеш, Ходеща Надалеч.

Той няма да ме хвърли. Ще те яхна, Луд кон.

Вече е мой кон. Подай ми юздата!

Лудак… Полека, Лудия! Спокойно, Лудак!

1, 2, 3, 4, 5, 6,

7, 8, 9, 10, 11, 12…

13, 14, 15, 16,

17, 18, 19, 20!

Конят е неин!

Ти успя! Давай, Ходеща Надалеч!

Твой е!

Искаш ли да го пояздиш из лагера, за да те видят всички старици?

Ти спечели коня. Радвай му се.

Добър мъж се намира по-трудно от добър кон. Вярвай ми.

Никой кон не е преследвал жена.

Конете опасоха тревата. Време е да се преместим.

Съгледвачите ни откриха чудесно място за лова другия месец…

когато бизоните ще са най-тлъсти и затова ще тичат много по-бавно.

Тук ни беше добре. Ще ни бъде по-добре, където отиваме.

Колко бизона убихте? - 32 общо, дядо.

Само женски и телета ли? - Четири мъжки.

Лошо.

Защо трябваше да го науча от другите? - Не знам за какво говориш.

За състезанието. - Какво състезание?

Ако искаш да се състезаваш с мен… - Защо ще искам?

Откъде да знам защо една луда иска нещо? Бягащия ми каза.

Не съм казала нищо на Бягащия. - Той каза, че искаш да се състезаваш.

Вярно ли е? - Не е вярно.

Хубаво. Нямам желание да се състезавам с жена.

И то луда.

Аз пък не ща да се състезавам с мъж, който не може да обязди коня си.

Извади късмет. - Не. Работих с коня 4 дни.

Чист късмет. Конят беше уморен. - Кога ще бъде състезанието?

Какво състезание? Нали каза… - Кога?

Ти избери ден. - Утре.

Добре.

Приготви се да си смениш името. - На какво?

На Победения от жена.

Ставай! Ставай бе!

Конски Дух, давай! По-бързо!

Добре ли си?

Да.

Всеки от нас можеше да победи, толкова оспорвано беше.

Не. Ти победи.

Това ли е последната ти дума? - Има стара блакфутска приказка.

Когато Напи /старецът/ създал мъжа и жената, казал:

"Вие двамата трябва да се погаждате."

А мъжът казал: ще се погаждаме,

защото винаги първата дума ще е моя.

А жената се усмихнала и рекла:

а последната дума винаги ще е моя.

И това ли била последната й дума?

Най-последната.

А може би не.

Много Скалпове… - Кой е там?

Обицата. - И Конски Дух.

Може ли да влезем? - Елате.

Донесохме ви подарък - прясно месо.

Убихме го тази сутрин. - Много ви благодарим.

Питахме се за нещо… - Да?

Чернокраката… Ходещата Надалеч… как гледаш на нея?

Ценя я високо.

Да, разбира се, цениш я високо,

но това, което имах предвид е,

като каква я имате,

като сестра, дъщеря… или някаква друга роднина?

Мисля за нея като за всички изброени неща.

Ако някой иска да има тази жена, как да подходи?

Обичайният начин винаги е най-добър.

Да разбирам ли, че няма да имаш нищо против

ако някой реши да ухажва тази жена?

Ще зависи от това, кой е този някой.

Може ли аз да ухажвам тази жена?

Ще съм щастлив да бъдеш мой зет.

Чудесно! - Но не мен трябва да питаш.

Радвам се, че се реши да говориш с мен. Чаках това.

Кой говори с теб? - Помислих… че ти се усмихна.

Не биваше да си мисля, че ми говориш, като не е така.

Не съм уверена, че ще харесам мъж, който приема много за дадено.

Имаш право. - Мъж, когото дори не познавам.

Трябваше да бъда по-внимателен.

Откъде имаш одеялото си?

От размяна.

Струва ми се хубаво одеяло. - Такова е.

Доста захладя.

Да се загърнем в одеялото ти и ще ми разкажеш за себе си.

И така… разказвай.

Не знам какво да кажа. - Вярно ли цялото ти име е

Склонни Лечебни Облаци Свещен Конски Дух?

Да, така се казвам. - Някои смятат, че си твърде красив.

Ами, аз… - И че обичаш да се перчиш.

Винаги боядисан и облечен в най-хубавите си дрехи.

Вярно ли преди 2 г. най-младата жена на Един Рог

опитала да те накара да я откраднеш?

Не. Кой ти каза това? - Затова Един Рог отишъл при Седящи…

Ходеща Надалеч, извинявай, че те прекъсвам, но не знам нищо за това.

Ходеща Надалеч…

… искам да бъдеш моя жена. Какъв мислиш, ще бъде отговорът ти?

Мисля, че ще е…

Може би.

Тези коне са за теб, Много Скалпове. Три петнисти,

един черен и великолепен дорест. Още е с армейската дамга.

Много си любезен, Конски Дух.

Ходеща Надалеч, искам да станеш моя жена.

Ще ми станеш ли жена?

Кажи ми "да" или "не"!

Да.

Ще липсваш в типито ми, Ходеща Надалеч.

Сестрице моя…

Какво правиш?

Втривам мента, за да ти ухая приятно.

Да натрия ли и теб?

Конски Дух!

Кой е там? - Конски Дух! Казвам се Падащ от Смях.

Какво искаш, Падащ от Смях? - Голямото Езеро и Обицата казват,

че ще спиш до късно утре сутрин… - Кажи на Обица от Перо…

… а те искат да идат на лов рано,

и питат ще им дадеш ли петнистите си коне сега?

Кажи му, че може да вземе конете ми сега,

ако рискува какво ще му сторя сутринта.

А ти, Падащ от Смях, ще паднеш плачещ, като те пипна.

Конски Дух,

казвам се Заешки Гамаши. Голямото Езеро и Обицата съжаляват, че те прекъснаха.

И толкова съжаляват, че ти пратиха подарък.

Какъв подарък, Заешки Гамаши?

Два патрона за пушката ти.

Опасяват се, че може да имаш само един,

а може да ти трябват два, преди да съмне.

Това може да продължи дълго.

Обица от Перо, би трябвало да държиш другите далеч.

Говори Конски Дух! Дебелак, ако ме чуваш, ела тук!

Дебелак, винаги сме били приятели, нали?

Да, приятелю Конски Дух.

Приятелю Дебелак, знам, че си лоялен

и искаш да яздиш мой кон два дни.

Аз съм истински лакота сиу и верен приятел.

и много искам да яздя твой кон.

Вземи пушката ми, Дебелак!

Заредил съм ти я

и искам да обикаляш до изгрев,

и да гръмнеш всеки, който се доближи до типито ми!

Ще го изпълня. Ще ги гръмна в корема.

Да! Гръмни ги в корема. И ги гръмни по два пъти!

В корема.

Замръзнаха ми краката. - Заредена пушка ли даде на Дебелия?

Дали някой ще иска да провери?

Старците в лагера няма да смеят да пикаят днес.

от страх, че Дебелия ще ги гръмне в тъмното.

Мисля, че няма да ни безпокоят повече.

Вярно са ти студени краката.

Кои са тия?

Метиси са. Между французи и крии.

Наричат ги метиси.

Новите хора. Изглеждат различно от повечето метиси.

Добре дошли в лагера ни. - Не дойдохме да търгуваме, вожде.

Може да ви погостуваме малко.

Седнете.

Носим само няколко дребни дарове. И някои лоши новини.

Малко силен тютюн.

Чернокраките го наричат "истински тютюн".

А тези са за жените и децата.

А новините?

Съжалявам, че ходя от лагер на лагер с такива лоши новини,

но съм длъжен да уведомя моите братя сиу.

Да. И какви са тези новини?

Някои от нашите могат да четат езика на белите…

И да ни кажат какво правят те. Или поне какви планове кроят.

И какви са? - Смятат да свикат съвет на вождовете.

Сега ли? Баш преди есенния лов? - Скоро.

С каква цел? - Белите искат да купят Блак Хилс.

Земите край река Паудър и Бигхорн.

Защо искат пак да се занимаваме с тях? За земи, които са си наши по договор.

Договорът се нарушава. Сигурно знаете. - Защо позволяват това?

Войниците имат сили, да го пазят. - Самите войници копаят за злато.

Също като миньорите и те трябва да се изнесат оттам.

Кой ти каза? - Червения Облак.

С очите си ги е видял.

А колко други вождове ще идат на този съвет?

Всичките. - Ще бъде загуба на време.

Знам какво ще отговорят на белите.

Отказваме да им продадем исканото. Отказваме да предадем

нашите свещени ловни полета.

Виж ти.

Здравей, Сингър.

От колко време си тук? - Два, три дни.

Търсих те. - Бяхме на лов. С мъжа ми.

Конски Дух, това е Сингър. Приятел.

Е, чака ме дълъг път. Радвам се, че те видях, Ходеща Надалеч.

Желая ти безопасно пътуване.

Откъде го познаваш? - Запознахме се отдавна.

Къде? - Ходихме до хижата на търговеца.

Кои бяхте? - Много Скалпове, Червен Обръч и аз.

Беше отдавна.

Метис ли е? - Бял и асинибоин.

Колко добре го…

Какво става?

Това да не е… - Да!

Ще доведа жените.

Има още време. - Това е първото й бебе.

Моли ли се всяка сутрин за лесно раждане и здраво дете?

Всяка сутрин. - Ако раждането отиде на зле

ще повикаме Татко Кална Риба,

да дойде и ти даде магически прах, от който да кихнеш.

После ще ти изпее магическа песен,

за да влезе костенурката и да изгони бебето навън.

Нали не си яла вътрешности на животно? - Не.

Да не си яла птица? - Не съм.

Махнати ли са всички орлови пера на мъжа й от типито?

Да. - Тогава, можем само да чакаме.

Първото ми дете беше момиченце. - Аз се молих за момче.

А как я наричаше, дядо? - Бебе.

Докато стана достатъчно голяма да ходи и да пробият ушите й.

А после как я наричаше?

Забравил съм.

Ами, забравил съм.

Нагласи пръта към гърдите си. - И към сърцето си, дете мое.

И подпри коленете здраво на пода. Бизонска кожа.

Имам лентите от еленова кожа за корема й и за бебето.

Донеси ми ножа.

Ако е момиче, ще я нарека Тъмноока.

Тъмноока?

Таз вечер няма луна, дядо. Небето е тъмно.

Хубавко момиченце е. - Аха! Тъмноока!

Нека винаги да живее в мир!

Отзовали сте се на призива на Седящия Бик.

Той ме прати да говоря с вас.

Това бяха добрите дни. Съпругът ми стоеше висок и горд.

Дъщеря ми беше нашата радост, а аз бях най-щастливата жена.

Никой не знаеше, че всичко ще се промени.

Тези от вас, които не се обединят с нас, ще си теглят последствията…

… в бъдеще.

"Аз съм Малко Перо, вожд на чернокраките пигуни."

"Вече знаете, че светът на белите не ми харесва,

"нито пътят на белите, и всъщност, повечето бели."

"Индианец, който смята, че всички бели са страхливци и кучета,

"се заблуждава много лошо."

"Седящия Бик казва, че ако не се обединим с вас,

"ще страдаме в бъдеще. Аз казвам, че няма да се присъединим

"и ако някой сиу дойде в земите на блакфут, скоро ще разбере,

"че не съм прекалено стар, да се радвам на битки.

"Съжалявам, че не мога да остана повече.

"Трябва да поведа хората си на лов." - Нека си върви!

Забравил е какво стана край р. Паудър миналия месец.

Избира да забрави 700-те войници лагеруващи край Бигхорн.

Седящия Бик казва: щом белите искат война, ще се бием.

Територия Монтана, юни 1876 г. Литъл Бигхорн

Готви се за битката.

Отнеси бебето в кръга от другата страна на лагера.

Дръж!

Днес е добър ден да умрем.

Иди в другия край на лагера. Те ще дойдат насам през хребета.

Бързо, битката започна. - Къде е дядо?

Конят ми, Червен Обръч. Дядо, насам. Ела тук, дядо.

Мисля, че са притиснали войниците. Дори не се опитват да дойдат в лагера.

Дядо, ако някой стреля, грабни пушката, не конете. Бий се!

Това е скалп на войник, дядо. Това е скалп на войник!

Къстър! Жълтата Коса е Къстър!

Къстър! - Мъртъв е!

Убиха го лакота сиу! - Мъртъв е!

Не по-дълго от това да кипнеш гърне вода.

Вземи я, моля те. - Ти къде отиваш?

Да потърся Конски Дух. - Изчакай го да се върне!

Няма да можеш да го намериш. - Не…

Голямо Езеро!

Добре ли е моят съпруг? - Не съм го виждал откак почна битката.

Вземи, каквото можеш, преди да разграбят всичко!

Ходеща Надалеч, ела ми помогни!

Виждала ли си Конски Дух? - Да. Добре е.

Видя ли го? - Видях го!

Къде? - Крачеше към лагера.

Пеша ли? - Да, пеша.

А сега ми помогни!

Ще взема шапката му и пистолета.

Пребъркай джобовете му.

Вземи го ти. На мен не ми трябва малък кожен калъф.

Аз ще взема това.

Ти можеш да вземеш пръстена, задето ми помогна.

Вземи го!

Помогни ми за онзи, ей там. Ще си поделим нещата.

Не. Искам да намеря съпруга си.

Конски Дух!

Завий го. Ако му стане студено,

сложи загряти камъни в краката му и под мишниците.

Ако се събуди и е гладен… - Ако?!

Дай му от най-крехкото месо и зрели сливи,

без никакви тлъстини.

Жено…

Жено…

Момиченцето ми реве, защото е гладно.

В групата на Ходещата Надалеч имаше стотици шайени и сиу,

които заедно победиха силите на ген. Къстър при Литъл Бигхорн.

Това бе най-големият им триумф в борбата за прериите,

но въпреки победата, скоро щяха да загубят традиционния начин на живот.

Да ловуват бизони, местейки се свободно от лагер на лагер.

Чу ли за войника, който не можа да спре коня си навреме?

Препусна право в средата ни. Гледах само как да се дръпна.

Дебелака гръмна и него, и коня му.

Напомни ми да нарисувам мъртъв кон на типито му.

Спечелихме най-голямата си победа.

Като бях млад… победите бяха кратки. - Не траеха ли?

И да не воювате без мен. - Няма да има следващ път, дядо.

Приключено е.

Аз съм Леворъкия Бик, хънкпапа сиу, вожд на племето.

Аз съм Празно Буре, от санс-арк сиу, и вожд на моето племе.

Къде ги водиш, приятелю? - В най-близката агенция.

В агенция? Защо?

Войниците нападат навсякъде. Скоро ще вземат не само Блак Хилс,

но и ловните полета край река Паудър и Бигхорн.

Обещаха да пратят всеки заловен лакота и шайен,

на юг в Индианските територии, където ще ги принудят да обработват земя.

Знаеш ли голямото място за лагер между Йелоустоун

и последния завой на реката, близо до Тополовата горичка?

Да. - Войниците строят форт там.

И го ограждат със стълбове и тел, което значи,

че скоро скаутите им ще могат да следят цялата територия.

Какви скаути?

Кучетата кроу. Те помагат на войниците, както винаги.

Затова реших

да заведа племето в агенция, за зимата. Като дойдат студовете…

Още не е есен, братко. - Знам. Но само за зимата.

Безопасно пътуване, тогава. - И на вас.

Татко ти скоро ще си дойде, Тъмноока.

Горите са пълни с елени.

Ходеща Надалеч…

Вземи я!

Подай ми я! Дай ми бебето!

Кой му каза, че може?

Дебелак…

Да, приятелю Конски Дух?

Кой ти каза, че може да яздиш коня ми? - Ти ми каза.

Аз ли? Аз ли?!

Да, Конски Дух. Тази сутрин те попитах.

Ти рече: вземи коня, приятелю Дебелак.

Това бяха думите ти. - Лъжец! Лъжец…

Престани!

Полудя ли?! Ще го убиеш! - Съпруже, недей! Недей!

Помислих, че…

Съжалявам, приятелю Дебелак.

Забравил съм.

Вземи коня ми.

Задръж го, приятелю.

Искам да бъде твой.

Трябва ми твое лекарство. - За какво?

За съпруга ми. Откакто бе ранен при Литъл Бигхорн,

и откакто убиха рожбата ни, той…

започна да забравя… а днес прояви насилие.

Да. Духът му може да напуска тялото от време на време,

но той още е силен и здрав. Няма защо да се притесняваш.

Трябва си лекарство. - Преди доста време

ти дойде при мен за заклинание да обуздаеш луд кон.

Аз нямах. И сега нямам с какво да ти помогна.

Не смяташ ли да идеш на лов с другите?

Ще отида на лов.

Кога? Стадото е малко. Ако чакаме още, те ще…

Когато съм готов.

Конски Дух… гладна съм.

Има достатъчно месо в лагера. - Не стига, и не е наше.

Няма от него в нашия казан.

Когато съм готов.

Виждам, че жена ти е голям ловец. - Хвърляй заровете!

Нека нашият гост хвърля пръв.

Уточнихме ли залога? - Да.

Два коня и типито ми. - Срещу мои 2 коня и 4 бизонски кожи.

И два мои, с всичко на гърба им.

Хвърляй!

Обичай ли е на сиу да оставят жените си да ловуват?

Обичай ли е при крии да ядат язовци и скунксове?

Говорите езика ни добре, но да видим колко добре хвърляте заровете.

Хвърляй!

Хвърляй!

Аз вече загубих.

Аз не съм.

Сега вече загуби.

Ще се радвам на конете ти, приятелю.

Жалко, че вече няма да имаш топло типи, в което да седиш…

… докато жена ти ловува.

Май се интересуваш от жена ми.

Или само от елена…

Ще заложа нея… и елена… срещу всичко, което спечели ти.

Сигурен ли си, че искаш да направиш такъв залог?

Ако вече имаш жена, можеш да пратиш тази на лов,

докато се любиш с другата. - Нямам съпруга.

Тогава си спечели. И елена - за ядене, и празнуване.

Спечелил съм много неща, за да ги рискувам с едно хвърляне.

Какво състезание предпочиташ? - Ти бориш ли се?

Никога не съм се борил с крии.

Разбрах, че са въшлясали.

Едно падане от гърба на коня. Всичко, което спечелих… срещу елена…

… и жена ти.

Съгласен. - Съгласен.

Защо? Защо правиш това? - Трай, жено!

Готов ли си да ме загубиш?

Вече съм те загубил, нали?

Как се наричаш, приятелю? - Аз съм Магически Облаци Конски Дух.

А аз съм Ревящия Елен на Хълма.

Аз ще бъда съдия на състезанието.

Призовавам двама ви да се сдържате.

Какво става тук? Какво правят те?!

Той залага Ходеща Надалеч, дядо. И елена, който тя уби. На този крии.

Не желая убийства в този лагер.

Повече се боя за живота му отколкото от силата му.

Пригответе си залозите за нас.

Приготви силно лекарство за счупените му кости.

Пуснете се!

Ще се борите, но изправени на крак!

Стига толкова! Стига!

Ръката на крии е счупена. Занесете го при шамана.

Конски Дух… - Забравяш нещо…

… моята съпруга!

Ти спечели облога. - Но повече не ми трябва жена,

която ловува като мъж и срами мъжа си! Давам я на теб!

Който иска, да я взима.

Аз я изхвърлям!

Конски Дух, не знаеш какво правиш! - Махни се от мен!

Не те искам! Изхвърлям те! - Недей…

Не те искам! Изхвърлям те! - Престани!

Конски Дух, недей! Не ме принуждавай да направя това!

Ще те наритам! - Моля те!

Не! Недейте! Вървете си!

Аз я залових. Пикунката е моя.

Пуснете я!

Тя е внучка. Пуснете я!

Съпругът ти има много роднини. Вече няма да си в безопасност тук.

Върви си, Ходеща Надалеч. Вземи си коня и тръгвай!

Тръгвай!

Аз съм Ходеща Надалеч.

Търся Сингър.

Здравей. Как си, Ходеща Надалеч? Запознала си се с жена ми.

Казва се Лунна Жена. Поуни е. Не знае една дума на сиу.

Сингър го няма, но ще се върне скоро.

Ще го изчакаш вътре.

Ама че изненада.

Гледай ти. - Здравей, Ходеща Надалеч.

Здравей, Сингър.

Дълго ли си пътувала? - Да.

Много дълго. - За да видиш мен,

или отиваш другаде?

За да видя теб. - Защо?

Искам да остана тук, в Монтана.

Няма да живея в резервация.

Дойдох, защото искам да купя земя от теб.

Достатъчно за ферма и да отглеждам добитък.

Откъде ще вземеш добитък? - От вас двамата.

Аз…

Съпругът ми и дъщеря ми са мъртви.

И аз…

трябва да започна наново.

Ще ми продадеш ли земя, колкото ми трябва?

Аз всъщност притежавам много малко от тази земя.

А също и добитъкът не е мой.

Разбираш ли, има нещо, което се казва банков заем.

И друго нещо, което се казва Компания за добитъка.

Разбираш ли какво казвам?

Не.

Говориш като белите. - Нищо не се е променило.

Това ми го каза преди много време.

Не беше толкова отдавна.

И всичко се е променило.

Ще ми помогнеш ли, или не?

Може би ще успея да ти уредя земя. Да, защо не?

Ще направя добра, плащаща данъци индианка от теб.

Говориш ли малко английски? - Хич.

Но нали баща ти беше бял? - Баща ми беше пикуни блакфут.

Бял, знам го със сигурност.

Като идем да регистрираме земята, ще трябва да си

с рокля на бяла жена и с име на бяла жена.

Моето име е…

Моето име е Ходеща Надалеч и съм пикуни блакфут,

която живя със сиу. - Ходеща Надалеч Смит или Джоунс…

чийто баща е бял търговец? - Не…

Имам малко от зелените хартии на белите.

Чакай, чакай…

Откъде ги имаш?

От Бигхорн. - Началото на края.

Казах ти отдавна, че ще дойде време,

когато никой няма да помни какво е било да си див и свободен в прерията.

Грешиш. Аз ще помня…

… всичко.

Съжалявам да го кажа, че няма достатъчно пари за това, което искаш.

Аз… имам и това.

Виж ти…

Да, големият камък е диамант.

А малките са рубини.

Заедно струват колкото всичките пари на масата.

Стигат ли за земята, която искам? - Да. Но имам по-добра идея.

Запази си го.

Аз вече имам земя… имам и добитък.

Нека ни бъдат общи, Ходеща Надалеч. - Общи?

Как? - Омъжи се за мен.

Можеш да опиташ.

Ние можем да опитаме.

Ходещата Надалеч доживя до 102 години.

В живота си тя стигна по-далеч, отколкото можеха да си представят

тези, които я нарекоха така. От един свят, в друг.

Тя видя упадъка на силните индиански народи

и изпрати внука си да се бие във Втората световна война.

Тя почина през 1953 година.

Превод по слух и синхрон ВЕСЕЛИН КАМЕНОВ 1963, 21дек2023

® UNACS TEAM 2023