Original subtitles

Обзалагам се, че искаш да си на мястото на булката довечера, а?

Не, не ми хареса и първият път! - Да живее щастливата двойка!

Винаги сме казвали, че Фоско е имал жени и в Сицилия.

Мислехме, че тя е една от многото. - Той се ожени за нея. Много се радвам.

Хубавец мамин!

Нацапах те с червило.

Трябва да е влюбен.

Защо иначе ще се ожени за жена с дете?

Елиана, изпусна го.

Поне момиченцето вече ще има истинско семейство.

Ще й е добре с Фоско.

Някои жени се примиряват с такива негодници, само за да се омъжат.

Фоско направи доста добър избор. - Разбира се.

Съсипа първата си жена, но тая ще го оправи.

Не, ще оцелее.

Ще се погрижа.

Сантина, ако останеш при леля Фернанда една седмица,

ще трябва да се опознаем. - Тя каза, че ще слуша, нали?

Където живея, има кученце, зайчета,

а чичо Морено ще ти имитира всякакви животни.

Морено, имитирай костенурка.

Фернанда, този път ще трябва да играеш истинска мама.

Нямам нищо против. Щях да имам десет деца, ако аз решавах.

Ама тоя тук не може. Милото ми оскубано пиленце!

Но си има и добри качества.

Фоско, ще се снимаме ли?

Тя определено е красива.

Но е досадна, когато говори, като всички сицилианки.

Тя не би затруднила никого, когато е в леглото.

Фокусирай ги добре.

Сега снимка с Ливио. Ела тук Хайде, по-живо де.

Да се направим на щастливо семейство

Защо са тия очила? - Слънцето ми пречи.

Махни ги. Мязаш на слепец.

Виждаш ли, Анна, той не е щастлив ако не е оригинален.

Хайде, групова снимка.

Направи ги добре, Сирио, или не плащам.

Клекнете, дами. Това е, добре. Като футболен отбор.

Виж колко са сладки. Изглеждат, сякаш ще пикаят.

Ще сме във Флоренция до 10:00 ч. Там сутринта ще хванем влака за Париж!

С моята любима - в Париж!

Фоско!

Кой ли е по това време?

Какво има? - Слизай!

Сега? Готвим се за път.

Ела само да видиш, после си тръгвай.

Идвам.

10-15 минути и се връщам. Чакай ме.

Ще ти разкажа всичко после.

Аз съм по-глупав от теб. - Работихме по него две нощи.

Поне се изкефи малко. - Отивам да взема колата.

Не, седни на рамката. - Ще играя приятелката ти.

Чакай, по-бавно. Гледай дупките. Ще ми разбиеш яйцата.

Спокойно, ще ти дам моите.

Така ще мога да пробвам новата ти булка.

Още ли не сте тръгнали? - Не, извикаха го.

Чакат ме. Трябва да се преоблека.

Давай, не се притеснявай.

Какво искаш да ти донесем от Париж?

Брижит Бардо.

Червено - Е?

Е, нищо. Празно е!

И по-рано от сватбата си тръгнахме!

По дяволите с твоите гробове! - Слизам.

Пак се прецакахме! По дяволите!

Внимавай, ще си изцапаш костюма.

Чакай, хайде, скъпа

Татко! Какво откри? - Тихо!

Изгаси тая светлина!

Какво искат сега? - Карабинерите!

Карабинери! Излизайте!

Свършихме, ако ни хванат.

Бягай, Дуилио! Те знаеха. Направиха ни засада!

Няма да успея!

Винаги съм казвал, старите трябва да си стоят вкъщи.

Убих ги. И двамата.

Май ще останем тук цяла нощ.

На какво се смееш?

Къде резервирахте стая с Анна? В Екселсиор?

Какъв меден месец! - Имаш предвид, "скапан месец"!

Аз и тия четирима идиоти - до колене във вода.

Събуди се.

Хайде, събуди се.

Фоско… Колко е часът?

Късно е.

Не знам колко е, но е късно.

Извинявай.

Задържаха ме.

Тръгваме сутринта.

Какво правиш?

Какво правя?

Да поиграем на доктор?

Какво ще кажеш?

Какво мислиш, че ще направя?

Ще те съблека.

Аз ще се съблека. - Защо?

Аз обичам да те събличам.

Какво си наумил?

Какво? Нищо.

Стой неподвижно. Бъди добра.

Къде са те? Ето ги.

Не ги харесвам. Старомодни са.

Остави ги, Фоско. - Ще купим по-хубави в Париж.

Не, чакай.

Цялата съм потна. - Нищо, виж ме мен как съм.

Освен това ми харесва… малко мирис.

Скъпа.

Джулиано, избраха ли те за резервен или не?

Още не, но се уча! Стигнах до граф Уголино!

Той вдигна уста от чинията гордо…

Последният е педал! - А, това не се брои!

Хайде да ядем.

Ливио, Стела ти остави още едно любовно писмо.

Ще го прочета. - Давай, Трепели.

Започвам. "Скъпи мой,

видях те снощи в стаята за почивка."

Написала го е с "шт". Ама че е глупава.

"Беше прекрасен."

На твое място, щях да я обърна.

Хайде, качвай се. - Малко е кльощава, но…

Сложи тапи в устата й, поне няма да говори.

И така, когато стигна до къщата на баща си,

обзет от ярост, Кронос, извади кама и го кастрира.

После изхвърли мъжкия атрибут в морето,

което веднага се покри с пяна.

Така се роди Афродита, най-красивата от всички жени.

Или Венера, което е същото.

Виждате ли? Дори в митологията, както и в Библията,

жените винаги се раждате от малко нещо от нас мъжете.

Знаеш ли, Джедеоне, без това нещо не можеш да направиш нищо!

Все трябва да слушаме тия древни истории.

Разкажи ни някой филм. - Хубава любовна история с чувства.

С него, нея и другия, който се връща.

Ние, жените, обичаме малко страдание.

Да си поплачем.

Има клиент на бензиновата помпа. Идвам!

Деца, стига с тоя тебешир!

Откак почна Националното колоездачно състезание, все се пречкат.

Сантина, защо не отидеш да играеш с децата?

Тук мъже и жени може да се смесват.

Вече не сме на юг.

Тя се шегува. Не й обръщай внимание.

Виж тази красота. - Само Фоско може да го измести.

Той за други неща мисли. - Обзалагам се, че се озорва в Париж.

На бас, че започва нощем и спира сутрин.

С такава жена, само си представете как се поти Фоско.

Ами, друг път. Той дори ще се труди извънредно следобед!

Ще помислиш, че ще получи бонус.

Мисля, че животът е започнал от някоя звезда горе в небето.

Страхотно. Всички ония динозаври в редица се лашкат с ей такива ланги.

Само за това ли мислиш?

Ще играем ли?

Събуди се, Ливио. Хайде

Помниш ли, когато се заключи в хотела с оная блондинка от Порденоне?

Слязъл до рецепцията и казал:

Занесете пакет с лед на госпожата!

Скъсал я е! - Горката три дни ходеше накриво.

Чакай, Сантина, не бягай!

Мамо!

На мама ангелчето. Така ми липсваше!

Я да видя колко хубава си станала.

Сега, когато мама се върна, дори не ме поглеждаш.

Душиш ме, не мога да дишам.

Горката ти леля. Лошо момиче.

Още ли си смучеш палеца? - Другата ръка е на циците.

Тя опита това и върху мен, но не остана доволна от гърдите ми.

Как беше тя? - Чудесна.

Винаги спяхме в едно и също легло, нали?

Също като да имаш кукла.

Толкова е горещо.

Вече два-три дни, откакто стана тая жега.

Спира ти дъха.

Свали си чорапите.

Как можеш да носиш чорапи? - Това е за теб.

За мен? Благодаря.

Това е твърде много.

Фоско го избра. - Изглежда ужасно скъпо.

Ама че шемет.

Кажи ми нещо, как мина с Фоско?

Добре. - А характерът му?

Все още има някои неща,

които не разбирам. - Странен е, като всички мъже.

Той има известен усет.

Просто знам, че ще те ощастливи, нали?

Върнахме се. Поне ела и кажи здравей.

Не те чух.

Кога ще отрежеш тая момичешка коса?

Заповядай.

Малък подарък от Париж.

Убеден съм, че на жените им харесва също колкото и на мъжете.

Не, но по природа, жените задълбават повече в това.

Ако обещаеш на жена да не казваш на никого…

Колко дълго, мислиш,

може мъж… с жена?

Зависи. Двайсет, трийсет минути. Зависи.

С такава жена, дори час и половина.

От 20 минути щяха да ви останат 18.

Ливио! Идва Джеа.

Баща ти те вика! Дамаджаните трябва да се напълнят.

На твоите години винаги се мотаех с по-големите.

А ти си винаги с по-малки момчета.

Трябва да означава нещо.

Подай ги насам.

Анна, разкажи ни за Париж. - Молих се, да си изкарате добре.

Фоско показа ли ти Айфеловата кула?

Или останахте затворени в хотела цял ден?

Матела, що за въпрос е това?

Излизахме на въздух от време на време.

А ходихте ли в нощни клубове?

Да, дори ходихме на стриптийз.

Пълен комплект, а? - Да.

Париж. - Мъже, облечени като жени?

Кочинела! - Не.

Казват, че е мъж, но всичко е за шоу,

а е жена и половина. - Тя си има пишка.

Може да е ей толкоз малка, но още си е там.

Феномени на природата. - Очарованието на живота.

Мислиш ли, че работи? - Все нещо прави.

Поне е добра възможност. - Точно за начало за теб.

Тук има деца!

Догодина отиваме до Париж с нашия свещеник.

Време е за цигара.

После ще ги свалим и ще започнем отначало.

Защо? - Защо? Защото сгреши.

Аз? - Да.

Кои ми подаде, когато ти казах да ми подадеш дамаджаните?

Тези, които бяха тук

Грешно си разбрал. Трябваше първо да ми подадеш големите, после малките.

Познавам те. Не искаше да започваш с тежките,

затова ми подаде малките.

Виждаш ли сега?

Не пасват.

Ама… - Какво, ама?

Трябва да ги свалим.

Трябва ли ви помощ? - Не!

Дори камион да натовариш се иска акъл.

Защо не ми каза преди? - Защото трябва да се учиш!

Нямаше ли да науча същото ако ми бе казал?

Трябва да се сблъскаш с нещата, за да ги оправиш.

Досега си играхме, да го направим както трябва сега.

Не искам втори като твоя чичо-търтей в къщата ми.

Майка ти ми беше достатъчна. - Подай ми ги!

Успокой се. Ще я счупиш.

Това е олио. На лош късмет е. - Искаш ли да се самоубия в камиона?

Можеше да му кажеш същото с повече уважение.

Той е свикнал. Дори не забелязва.

Трябва да се научи да се защитава.

Това не е лесно с теб.

Не мога да изрежа на тази ръка сам.

Изрежи ми ги ти.

Ти го унизи пред всички тези жени.

Ливио е чувствително момче.

Адвокат ли си му, майка, или какво?

Вече имаш дъщеря. Не ти ли стига?

Ядосана си.

Виж я моята сицилианка. Току-що пристигна и вече критикува.

Бедният Фоско. Ще се окаже, че жена ми е мъжкарана.

Какво е мъжкарана?

Жена, която се налага на мъжа си, защото е по-корава от него.

Права си.

Ела тук!

Хубавицата ми!

Искаш ли да почувстваш един друг чувствителен приятел?

Престани, Фоско!

Ще отсъствам три дни.

Довечера ще се любим.

Много чувствителен.

Сбогом, скъпа!

Внимавай, не давай на сицилианката да издърпа стола изпод теб.

Което е твое, си остава твое. - Сицилианка, дръзка, пищна матрона…

Какво прави той?

… на прозореца стои да я гали бриз в крайморско село.

Оплю се като бебе.

Трябва да си пиеш лекарството за нервите, преди да ядеш.

Класическа средиземноморска жена на морето.

Добре ли е бракът на баща ти?

Горе-долу.

Ясно. Още ти лази по нервите.

Не, научих се да се защитавам.

Това не е достатъчно

Какво да направя, да го убия?

Не е лесно с Фоско.

Беше покрита с пръст.

Няма значение.

В тялото има мрак и тишина.

Със Сантина те чакахме да обядваме.

Ядох в къщата на чичо ми.

Може би, ако ми беше казал…

Съжалявам.

Отивам в стаята си.

Нищо добро не мислят. Ако някой прояви неуважение, Анна,

само кажи на Фоско и той ще се погрижи.

Сантина, задава се буря! Виж тези вълни!

Виждаш ли как се люлее корабът? Помощ!

Водно торнадо! Внимавай, Плуто!

Падна зад борда, горкият Плуто.

Повече няма да го видим. - Ще му хвърля въже.

Мамо… - Сантина, защо не си в стаята си?

Ливио ми чете Мики Маус.

Време е за лягане. Хайде.

Давай, Сантина. - Не, първо довърши.

Ела тук при нас. Ела де.

Само за минута.

Леле мале. Какво става, Капитане?

В Морето на призраците сме.

Ето идва корабът на летящия холандец

Виждате ли всички тия скъсани платна? Вижте как се върти щурвалът.

Харесва ми да имам батко като Ливио.

Виж как Плуто се взира в този страшен крокодил.

Какво ще направи на Плуто - ще му откъсне опашката или крака?

Фоско беше. Каза, че ще се върне тази вечер.

Има млада жена, знаеш.

Струва ми се, че си го омагьосала.

Ама че прахоляк!

Здравейте, момичета. Ванда е на ваше разположение!

Мязаш на циганин.

Дори обух дантелено бельо.

Не мога да ти го покажа, ще се шокираш.

Няма!

Никога не казвам "не", когато има нещо голямо за гледане.

Виждаш ли я? Това е Антонела.

Тя пее в хора с Ливио. Мисля, че се харесват.

Вижда ми се хубаво момиче. - Да.

Но баща й е същинско лайно.

Когато бях партизанин, и се борех да прогони фашистите и германците,

той въртеше черния пазар и обираше хората.

Не бих искал този лайнар да ми е тъст.

Лайно такова.

Красива жена.

Харесвам тази песен.

Това ме натъжава.

2:00… - Не, 3:00.

3:00? Добре, сърдитке.

Ето го, 3:00.

Да излезем малко навън.

Четеш ли тези истории често? - От време на време.

Харесват ли ти? - Да, забавни са.

Малко са смешни обаче.

Да, прав си. Малко са нереалистични.

В реалния живот хората едва ли имат време

за толкова сложни любовни истории.

Но ги харесвам, защото са романтични.

Но в романтизма любовта не е сложна.

Това е болка. - Как е болка?

Болката поставя чувствата на пиедестал и ги превръща в поезия.

Това е вътрешна болка.

Болка в душата.

Това означава, че романтизмът е по-преувеличен и от комиксите!

Хайде, слизай

Кажи ми нещо…

Имало ли е някога истинска любов в комиксите или романтизма?

Казвал ли е мъж на жена, "Лапай го?" - Фоско!

Лапай. Сантина, казах "лапай".

Това се прави с храната.

Ела да те завъртя.

Ливио плачеше, когато го въртях.

Страхуваше се, че ще го изпусна.

Хайде, облечи се. Отиваме на състезанията.

Идваш ли с нас? - Не.

Ще ги гледам от терасата на вуйчо. - Ясно.

Ще ги гледа отвисоко.

Хубавицата е тук.

Виж как парадира с нея. Баща ти иска всички да му завиждат.

Купил й е тая рокля, та всичките му приятели да могат да я видят.

Тия глупости ги правят децата или дъртите пергиши.

Ливио! Ела долу!

Мароканец!

Вуйчо, ще сляза при тях. - Отивай.

Добре тогава. Ще постоя тук да поклюкарствам малко.

Господи, какви рози! - Хубави, нали?

Но ходи твърде стегнато. От тия, дето не си мърдат задника е.

Шия - да, дупе - не.

Това е изкуство. Тия неща не се учат.

Бих я прегледал набързо, ако бях мъж.

Виж какъв балкон.

Фоско надмина себе си, но под тази фасада е малко момиче.

Търси любовта като всички нас.

Готови… Старт!

Дай ми го, Фоско! Дай ми го!

Тихо, момчета.

Дай да го видя!

Каква красота!

Момчета, дори злато има!

Вижте, той пее приспивна песен.

"Хайде да спиш, моя малка принцесо"

Това струва няколко милиона - Само в чужбина ще се продаде добре.

Трябва да ида до Милано в четвъртък. Ще се обадя на швейцареца.

Какво казва швейцарецът? - Гутен таг.

Тоя педал все казва: "Обади ми се ако откриете

някакви човешки или животински фигури Плащам повече от всеки."

Ще има нов телевизор и хладилник.

Можеш да си купиш нова жена!

Трябва да помисля за колеж за сина.

Той е само на десет години! - Планирам предварително.

Трябват ви пари, само за да оцелеете. За реалния живот трябва много повече.

Мислиш като богат. - Просто ревнуваш.

Не забравяйте, че дойдохме тук като партизани.

Подбъзикват се с мен.

Фоско, децата искат да видят златните статуи.

Кой й каза?

Не знам.

Може би ме е чула да говоря с Фернанда.

Хубава работа. Браво, наистина.

Не можа ли да мълчиш?

Говорехме си тихо. - Тихо…

Мислех, че на юг са те научили да мълчиш.

Всички така или иначе знаят за това. - Говори!

Всички знаят, че си намерил нещо ценно.

Защо не идем в радиото, после телевизията,

да го пишат във вестника? - От какво се страхуваш?

Ограбването на гробове е като втора работа тук.

Много от вас го правят. Това е конспирация на мълчанието

Ти не одобряваш, нали?

Просто мисля, че е странно. - Защо?

Ти, Дуилио и Чикала вдигнахте такава смрад като партизани, а после…

Смрад ли? Какво имаш предвид?

Всички тези жертви, идеали…

Изпълнихме своята част! Направихме каквото трябваше!

Трябваше да изгоним врага и го направихме!

Рискувахме живота си и заради теб! Разбра ли?

Да ти дам по-добър живот! - Кой казва, че не го правиш?

Кой се съмнява? Говориш едно и също от векове!

Дори го знам наизуст.

Тогава какво му е толкова странно?

Нека го чуем. Говори.

Да чуем пискливото ти гласче.

Всички твои принципи, уроци…

А ще продадеш това, което е на всички на първия задник, който плаща за това.

Той може дори да е враг, който е стрелял по теб!

Странно е. Признай го.

Прав си. Ние сме група тъпаци.

Аз, Дуилио, Чикала. Направо сме жалки.

Мислехме, че правим нещо добро, но вместо това сме предатели.

Имах нужда от някой като теб да ми отвори очите.

Нашият малък учител ни даде добър урок.

Може ли да сменим темата?

Сантина, дръпни ми ухото.

Учителят каза, че съм лош. Силно… По-силно!

Безполезно е. Ако нещо не ти харесва, се държиш като задник.

Задник? Не смей да ме наричаш така!

Може да забравя, че си дете и да те ударя в лицето.

Ясно ли ти е?

Пикльо такъв!

Прочете три книги и си мисли, че може да съди света.

Глупак.

Занеси му нещо за ядене.

Върви.

Вземи, хапни нещо.

Хвани светулки и ще ги сложим тук.

И утре сутринта ще има пари вместо светулки.

Значи ще мога да си накъдря косата.

Къдрене? На шест години?

На прав път си.

Сантина. Идваш ли да ловиш светулки с нас?

Давай, бягай.

Деца, не излизайте на пътя!

Виж светулките тази година. - Да, навякъде са.

Какво има?

Нищо.

Вече не ми се пътува.

Най-накрая намерих тази, която ще ме укроти.

Свтулке, светулке, ела тук.

Кралят казва: "Не се страхувай. Не бой се", казва кралят на кралицата.

Още не съм те разбрал.

Цялата се обелих от това слънце.

Не сменяй темата.

Харесва ти, не ти харесва…

Понякога ме плашиш.

Наистина ли?

Не ми се струва така.

Вземи го със себе си. - Кого?

Ливио.

Говори с него.

Бъди баща.

Исках да се забавлявам и да бъда палав, но не

трябваше да развалиш всичко и да си сериозна.

Обещаваш ли?

Не, Анна, не.

Този път няма да мога.

Кой излезе последен, плаща напитките!

Снощи сънувах, че станах свещеник.

Искаха да ме изпратят в семинария да уча. Да има за ядене.

Вместо църковни пейки имаше матраци с жени отгоре

и всички имаха кърпи на лицето си, така, вижте.

Всички викаха: "Ела, ела!"

Вижте, надървих се.

Не знаех коя да избера, и накрая избрах една стара.

Махнах кърпата от лицето й и знаете ли коя беше?

Брижит Бардо!

Беше сестра ми! Но вече беше твърде късно.

Ако имах сестра като твоята, за секунда няма да се замисля.

Въргаляне в сеното със сестра ти е несравнимо!

Бих го направил дори с леля, племенница, баба!

Ливио, нямаш тези проблеми, нали?

С мацка като Анна у дома.

Ливио, можеш да ни кажеш.

Няма да кажем на никого. Разбираме те.

Момчета, Стела е тук!

Виж ни добре, Стела!

Какво правиш там горе?

Искаш ли да се качиш? - Не мога.

Няма ли нищо под краката ми…

Затова трябва да стоя твърдо на земята.

Днес беше ужасна жега.

Тук горе поне може да се диша.

Чете ли за Венеция? Петнадесет души загинали.

Такова лято ще си спомняш, когато остарееш.

Помниш ли колко горещо беше през лятото на '57?

Ще свърши, ще свърши.

Проклети комари.

Анна… - Да?

Как ме виждаш?

В какъв смисъл?

Като роднина или приятел?

Като син на Фоско.

Знам това. Но ако трябва да сравниш…

Не знам… Като брат?

Не съм говорила с брат си от години.

Братовчед? - Да.

Моят братовчед Антонио.

Какъв е той? - По-голям.

От време на време се отбиваше на гости в неделя.

Беше такъв красавец. Дори не ме забелязваше.

Винаги пишех за него в училищните домашни.

Всички мои съученици ме дразнеха.

След това се пресели в Австралия.

Кой знае какъв е сега?

Ясно. Била си леко влюбена.

Какво? Влюбена?

Лека нощ, Тарзан. Влюбена!

Ще те удавя!

Съжалявам! - Няма съжалявам! Искаш ли война?

Още имам малко вода, ще ви я лисна.

Извинявай, не исках!

Стига, Ливио!

Да тръгваме, Ардуина! Ще хванем пневмония.

Помощ!

Време е за преглед! Хайде, момичета, да прегледаме Ливио!

Той ще ни покаже пишката си. Ще я покаже на всички!

Ще го нараните.

Стига! Предавам се! Стига!

Торо! Торо! Нападай!

Оле! - Оле! Торо!

Ела тук, време е за дрямка. Ела тук, тореадорке.

Да вървим, малка тореадорке.

Ще те хвана!

Внимавай. Ще ги бутнеш.

Ще се омъжа за Ливио, като порасна. - Ще се омъжиш за него?

Когато пораснеш, Ливио ще бъде дядо.

И Фоско е стар, ама ти се омъжи за него.

Но той ти е брат!

Не, защото ти не си майка на Ливио и аз не съм дъщеря на Фоско.

Все пак не може да се омъжиш за него.

Ще избягам с Ливио. Като порасна ще го накарам да ме отвлече.

Ще я отвличат? Чуйте я!

Арестували са Фоско.

Не се притеснявай, Анна.

Ще видиш, Фоско ще се прибере утре. Не се съмнявай.

Кой каза, че съм го намерил в гроб?

Вкъщи е от векове. Кой го е донесъл?

Нашият дядо, нашият пра-пра дядо, не знам. Кой казва, че не е?

Ще ги заблудя. Ще кажа, че го мислех за някакъв стар камък.

Бях го взел, да си подпирам дамаджаните.

Седни. - Добре.

Този човек все ми диша във врата.

Имам идеално извинение.

Няма да ме държат тук дълго.

Как си? - Как мислиш, че съм? Добре.

Чист съм. Как могат да кажат, че пренасям произведения на изкуството?

Нямат никакви доказателства. Три, четири дни и ще се прибера.

Не се притеснявай, ще ги заблудя.

Ще говоря с адвокат - Като му дойде времето, ако трябва.

Мога да говоря с вуйчо Умберто.

Какви глупости. Не!

Е? - Да, добре, сядам.

Акъл.

Може би само за съвет? - Казах не!

Кажи го пак и наистина ще се ядосам!

Не се тревожи, скъпа.

Да пробвам ли за голяма точка? - Давай. Опитай.

Казвам, че не можеш да го направиш

Няма да успееш.

Като приключиш играта искаме да говорим с теб.

Ако нямаш нищо против.

Мисля за него постоянно, даже не мога да спя нощем.

В тая жега никой не може да спи.

Тогава ти кажи какво да правим.

Отивай да досаждаш на някой голям политик в партията!

Не можем да замесим партийци в подобно нещо.

Преди искаха да му дадат златен медал.

Той има нужда от помощ сега. Дай да си дръпна.

Караш ме да пропуша отново.

Партията не може да рискува. Всички ще получим лоша репутация.

Разбира се, на Фоско му е много добре в затвора.

Да тръгваме, Фернанда.

Ето, допуши я. Не съм пушила от две години.

Маршалът. - Тя намери кого да пита.

Кои сме ние? Кой ще ни слуша?

Какво се е случило? - Нищо.

Направих го сам, като идиот.

Кърпех един чорап и… бум - ударих се право в окото

Можех да измисля нещо по-добро.

Седни де.

Влязох в спор и ударих един пазач.

Не знам как да мълча. Разкажи ми за теб.

Как си? - Няма ли лекар тук?

Прегледаха ли те? - Анна, да изясним нещата!

Ако ще играеш изтерзаната от болка сицилианка, стой си вкъщи!

Няма да го търпя.

Очаквам да ми донесеш малко радост.

Като ми донесеш цигари, като ми донесеш шоколад.

Искам да ми се усмихнеш.

Ела облечена хубаво. Поне нощем ще те сънувам и ще свърша.

Защо е тая физиономия? Идваш тук намусена и си тръгваш пак така.

Слава богу, че съм жив и не смятам да умирам.

Още не се е родил онзи, който може да ме сломи.

Е, браво, браво.

Почвай да плачеш сега. Това ще оправи нещата.

Идваш ли да танцуваш с нас? Днес е рожден ден на Ливио.

Не, скъпа, ти отивай.

Няма ли дори да ме попиташ как е баща ти?

Браво.

Как е брат ми? Какво ти каза?

Трябваше ли да правиш парти, докато Фоско е в затвора?

Да, нашето момче има рожден ден.

И държа на племенниците си.

Ние тук не сме ревли. Или потъваш, или плуваш!

Сицилианка! Искаше я, сега я имаш.

Извинявай. Исках да кажа…

Не се притеснявай, ще почистим всичко като приключим.

Хайде, върви.

Трябва да се преоблека.

Чакай, ще ти помогна.

Не вдигахме много шум. - Не.

Ливио, дойдох да ти пожелая честит рожден ден.

Закопчай си дюкяна.

Никога не спя. Просто не мога.

Не ме свърта в леглото.

Знаеш ли какво ще направя? Ще отида на гробището

и ще занеса цветя на бедната ти майка.

Заключих Рената на терасата!

Оставям я там цяла нощ!

Шегува се.

Понякога нещата, които казва просто нямат смисъл.

Продължава да настоява, че той е изпратил Фоско в затвора.

Казва, че се обадил на данъчната служба.

Казва, че го е направил за теб.

Представяш ли си да каже това на сицилианката или на Фернанда?

Какво искаше Рижия?

Намерили са някой, който ще помогне на Фоско.

Важен човек. Скоро ще се върне, ще видиш.

Добре.

Поне дишах свободно известно време.

Какво?

Рижия не е някой с много скрупули.

След Фоско, той е най-големият Дон Джуан наоколо.

Какво искаш да кажеш? Току-що го казах, за да знаеш.

Ето. - Не, искам да я отворя така!

Трябва да се отвори!

Престани!

Не те ли е срам?

Този път не бе толкова дълго, колкото обикновено.

За съжаление, тази болест е така.

Един пристъп, после още един и айде в лудницата.

Същото беше и с дядо му. Помниш ли?

Когато имаш такива гени, така става.

Почти 2:00 е. Защо не си лягаш?

Безполезно е.

Само се преструвам, че съм като всички останали.

Фоско е прав.

Приличаме си.

Какво искаш да кажеш?

Какво те е прихванало?

Анна, страх ме е.

Прегърни ме, моля те!

Винаги аз върша мръсната работа. - Свикнала си.

Те са кралици, а аз съм мулето.

Джедеоне, не чуваш ли, че някой идва? - Идвам.

Сложихме достатъчно сол, нали?

Ще го пресолим, ако добавим още.

Анна, май няма достатъчно бутилки.

Ще донесеш ли чисти от кухнята?

Сантина, ела да пълниш бутилките, ще ти покажа как.

Качи се тук. - Полека, че е малка.

Какво правиш? - Има нещо в окото ми.

Чакай, аз ще ти помогна.

Я да видя.

Готово.

Какво има?

Мисля, че имам температура.

Е, какво стана с бутилките?

Какво искаш? - Нищо. Имаше калинка в косата ти.

На късмет е. - Остави ме.

Поне ме изслушай.

Какво има да говорим?

Нищо не се е случило.

Имам други неща на ум

Анна.

Анна.

Фернанда, тази сутрин караш триколката ли?

Да, а искам да се науча да карам и камиона.

Браво! Вие, жените, не можете само да седите, да плетете и да се гласите.

Ще те взема по-късно довечера.

Все по-късно и по-късно! Мисля, че ми изневеряваш!

Анна!

Анна!

Ставай и се махай оттук! Трябва да ме оставиш на мира.

Не опитвай нищо повече! - Заспах.

Не може да ме тормозиш така.

Трябва да ме оставиш на мира! - Не разбрах…

Повече никога не го прави!

Мамо, Ливио каза, че ще ни води на кино довечера.

Не, не можем да отидем тази вечер. - Заведи я.

И ти ще се разсееш малко. - Тя е права.

Ливио, уговори я!

Не е лесно. Ако майка ти не иска…

Знаеш ли какво ще направим? Ще сме тихи като мишки,

и ще я попитаме по-късно пак.

Казах не. Като кажа не, значи не!

Ела тук, веднага! Виж се само, цялата си потна.

Този път прекали.

Ти си лоша!

Искам да спя при теб тази вечер.

Добре, не плачи и се извини на майка си.

Повече не настройвай Сантина срещу мен!

Не се и опитвай. Погледни ме!

Утре отиваш при Фернанда.

Няма да идваш тук, докато не се върне баща ти.

Или отиваш сам, или ще те завлека там за косата.

Не може повече да останеш тук.

Това означава, че и ти си влюбена.

Това не се брои. Успокой се! Спазвай правилата. Аз съм муха.

Искаш да кажеш - хлапе.

Момчета, идат с Веспите!

Бегай оттук с тоя боклук.

Нали беше подсилил карбуратора?

Не е Веспата, а шофьорът.

Той беше виновен. Засече ме два пъти.

Спечелих! Ще почерпя.

Къде? Кафенето е затворено сега.

Какво правиш?

Много сте зле, момчета!

На колко се обзалагаш, че мога да направя 50 лицеви?

Единайсет, дванайсет,

тринайсет, четиринайсет,

петнайсет…

Ела тук, мароканец.

Иди да повикаш Стела!

Стела!

Ела при нас.

Хайде!

Хайде, бе, Стела!

Недей! Ливио е там.

Още ли си спомняш?

Какво си спомняш?

Кораб е на път, натоварен с…

Не, Стела, недей.

Върви си.

Спокойно. Не се плаши.

Не се притеснявай, тръгвам си веднага.

Веднага. - Чакай!

Ела тук!

Дай да погледна. - Стига.

Какво си си причинил?

Ще взема няколко неща и ще си тръгна.

Отивам при Рената, защото там ми е мястото.

На един акъл сме. С вуйчо ми си приличаме.

С него сме еднакви… луди сме.

Мозъците ни са прецакани.

Ще се преоблека и ще си тръгна. Веднага си тръгвам.

И какво да правя сега?

Обаждам се на Фернанда. - Обади й се!

Пука ми… Обади се на когото искаш.

Кажи ми какво да направя.

Нямам какво да губя. Остави ме, ще се оправя.

Нека видя. - Не съм дошъл при теб.

Ти си тази, която дойде тук. Аз какво да направя?

Виж какво си си направил. - Обичам те.

Какво да правя, като те обичам?

Не искам да го чувам.

Не мога да го направя.

Боли ме. - Не ме интересува.

Моля те… - Замълчи!

Веднъж… само веднъж и край. После ще си тръгна.

Ще си ида и повече няма да се върна. Няма да ме видиш повече.

Само веднъж.

Позволи ми… да си поема дъх…

… и ще си тръгна.

Ще си тръгна

Поне един от нас ще има мир и тишина

Отказвам се

Ще те оставя на мира

Дори и да отидеш, каква разлика ще има?

Веднъж сме в една и съща лодка

Безполезно е да се бориш

Последвайте ме, госпожо

Хайде, малки момчета

Помогни ми да я впечатля

Избрах ги в двора

Растят по стените

Видях ги и… -

Тук се връщаш към младостта

Какво има?

Ако ти се плаче, плачи

Няма да се ядосвам, обещавам

Отвън е…

Август е

Само вчера си мислех

Относно кога се роди Ливио и както обикновено аз не бях там

За първи път се сетих за това

Това явно означава, че ми липсва.

Липсвате ми всички, но Ливио… наистина ми липсва.

Обзе ме тъга.

Как изглеждам така?

По-интересен съм.

Нали?

Хванах те! Извинявай за това.

Плащай!

Стела… какво правиш тук?

Нищо не е видяла.

Проверих. Затворих се в килера.

През ключалката се виждат само краката.

Слава богу.

Видяла ни е.

Тя обаче е луда. И да каже някому, кой ще й повярва?

И сега?

Какво ще правим?

Какво да правим?

Ще станем невидими.

Ще се върнем към това да бъдем деца.

Ще се родим десет години по-късно. Така е по-добре.

Ще спрем целия свят и ще бъдем само аз и ти.

Можем дори да умрем заедно, ако искаш.

Какъв вятър! Боже милостиви!

Ще полетя! - Ще е чудо, ако можеш да летиш!

Малко свеж въздух ще ви се отрази добре.

Ще ви извади паяжините!

# Ветре, ветре,

# Вземи ме със себе си

# Ще отидем в небето заедно

# Без никакво съжаление

# Забравяйки нашето предателство

# Ветре, ветре,

Ще затворя прозорците, че тоя вятър…

Анна, идвах да ги затворя.

Има страшно течение.

Какво има? - Фоско се прибира утре.

Моят малък Фоско!

И какво правиш, ще скочиш през прозореца от радост?

Фернанда, помогни ми! Помогни ми!

Не знам какво да правя.

Фернанда, помогни ми!

Защо ми разказваш тези глупости?

Трябва да кажа на някого.

Фоско никога не бива да разбере. Връща се и какво намира?

Той не заслужава това унижение.

Но аз искам да бъда честна с него.

Честна! Тя имала съвест.

Не мога повече да понасям тази болка в себе си.

Не казвай нито дума! Жена, която си ляга в леглото със сополанко,

трябва да има смелостта да бъде курва, иначе е глупачка!

Тихо, нито дума!

Полека! Не ме пипай!

Стига, момчета!

Забавлявахте се достатъчно.

Свалете ме!

Искам да целуна пясъка, като Одисей.

Не, сам.

Стела.

Защо стоиш там във водата?

Имаш ли минута?

Трябва да говоря с теб.

Къде отиваш?

Фернанда! Фернанда, Тази вечер Сантина ще спи при теб.

Имам палави идеи тази вечер.

Давай, опасен съм.

Нямам търпение да се прибера.

Дръж ме, Ливио!

Падаме… - Ще ме нараниш.

Нека те прегърна.

Знам, че с теб никога не сме се разбирали.

Ще видиш обаче…

Обещавам ти, Ливио…

Главата ми се замая.

Бях объркан преди и виж ме сега.

Анна ще се ядоса, ако изцапам леглото.

Анна, ще ме целунеш ли?

Какво става тази вечер? Всички сте доста мълчаливи, а?

Махни го това. Какво е?

Вода и оцет! За какво е това? Не съм разпнатият Исус.

Жаден съм, умирам от жажда.

Спри се! Анна ще донесе.

Тя трябва да ми служи. Нали така, Анна?

Искам я хубаво изстудена! Остави я да се източи известно време!

Ха така, седни.

Да си поговорим по мъжки.

Слушай, ще бъдем партньори.

Ще ти купя камион, нов.

Два камиона.

За какво да ходиш на училище? Ще разширим компанията.

Ти ще караш на север, а аз ще карам на юг.

Не ти липсва интелигентност. Просто трябва да си по-умен.

Ще те науча как да бъдеш умен.

Този идиот тук винаги е бил шампион на мъдростта.

Какво е толкова смешно?

Нищо. Само да се видиш с това чудо на главата си.

Приличаш на друг мъж. Свали го.

Изглеждаш смешно.

Какво ще правим?

Трябва да простим и да забравим.

Ако не го направим,

ще прекараме остатъка от живота си стоейки в ъглите.

Това е твърде глупаво.

Освен това съм уморен. Не мисля, че бих издържал.

Ливио…

Какво чакаш, занеси му водата.

Отивай.

Не, Фоско. Не искам да се крия.

Не е правилно.

Да живеят младоженците, да живеят младоженците…

Махни този воал. Ще го скъсаш.

Колко хубаво! Носих шапка на сватбата си, но още копнея за воал.

Носих носна кърпа на главата си.

Такава, която използваш за носа си. Тогава беше война.

Помниш ли, скъпи Морено?

Нека го пробвам. - Да не го съсипеш?

Как изглеждам с воал?

Изпусна влака много отдавна.

Тъй ли мислиш? Ще видиш, преди да умра

ще се омъжа за Джедеоне, нали преподобни?

Ще си правим компания, а зиме ще си топлим краката.

Скоро Антонела ще носи това, нали така?

Какво има, душо? - Воалът ми влезе в окото.

Ще ти сложа няколко капки за очи.

Един ден са деца, а на следващия…

Не са ли идеална двойка? - Красива, изискана.

Тя е създадена за Ливио. - За него е родена.

Бог ги създаде и след това ги събра.

Само си представете какви очарователни деца ще имат.

Стой неподвижно.

На твое място, добре ще помисля преди да имам деца.

Нека първо се оженят!

Сега по-добре ли е? - Да.

Колко е часът? - Почти 16:00 е.

Анна… ще дойдеш на кино с нас довечера, нали?

Какъв филм дават? - Любовна история с щастлив край.

История, която кара жените да плачем.

И това ни кара да си помечтаем.

Значи ще ми хареса. - Не забравяйте носните си кърпички.

Хайде, ще се снимаме ли?

Къде отива свекърът? - Колкото по-далеч, толкова по-добре.