Original subtitles

"Брутална игра"

Превод на субтитри от Teketooo

Филм на Жан-Клод Брисо

"Чуй ме! Взех само дечицата, за да бъде по-очевидно."

"За останалите сълзи човешки,

с които е пропита цялата земя от кората до центъра,

изобщо не говоря. Нарочно стесних темата си."

"Братя Карамазови", Достоевски

Специални благодарности за цитата на LeChevalier /Тодор Червенков/.

Г-н Тесие тук ли е? - Да, продължи направо.

Г-н Тесие?

Наистина ли си отивате?

Ще ни липсвате. Такъв голям учен като Вас.

Довиждане.

Майка Ви получи удар. Състоянието и е безнадеждно.

Иска да Ви види за последно. Констанс

Здравей, Констанс.

Какво правеше Маршант тук?

Няма да ме шпионират под покрива на майка ми!

Мислех, че е Ваш приятел.

Беше ми шеф в Института Пастьор за биологични изследвания.

Не ми е бил приятел никога. - Знаете, че е привързан към майка Ви.

Като е чул колко е болна настоя да я прегледа лично.

Как е тя?

Наистина странно.

Лежи сякаш е мъртва от няколко дни.

А когато отвори очи изглежда като в екстаз.

Преди малко каза "Толкова е хубаво."

"Казвам ти, толкова е хубаво като отвориш очи да си там, където си."

Остави ни насаме, Джейн.

Как си, скъпи мой? - А ти, майко?

Открих, че живота и смъртта

са само някакви моментни ситуации.

Исках да те видя преди да си отида.

Защо напусна от Пастьор и се отказа от цялата тази отговорност?

Живеех във вселена, в която всички ме шпионираха.

Министерството очаква от теб да продължиш с проучването си.

Решението ми е взето.

Не съм съгласен с опитите на Маршант да те въвлича.

Ще видим какво ще излезе.

Бог да те закриля.

Боли ли те нещо?

Не. Тръгнала съм към онзи свят...

...и ще си ида щастлива и спокойна.

Моля те, грижи се за дъщеря си.

Грижи се за Изабел.

Но аз имам много важна задача.

Моля те, тя си няма друг. Само тебе има.

Върни се в Соулие, откъдето си родом.

Приобщи се отново там.

Отгледай там дъщеря си

и се върни към корените си.

Умолявам те.

Ще изпратя Люсиен да я вземе от девическото училище.

Ще се преместим с нея в Соулие.

Бъди търпелив.

Горката остана самичка, след като майка и те изостави.

Всъщност...

...тя и баща си нямаше.

Няма ли да присъствате на погребението?

За какво?

Вижте я после.

Вече не е нищо повече от нещо.

Нещо като камък.

За какво са всички тези разправии?

Как сте, г-це Изабел?

Ще бъдете по-добре в Соулие, отколкото в девическото училище.

"Невероятна френска победа над рака

откритие на института Пастьор."

"12 годишно момиче е открито убито"

Добър ден. - Добър ден, господине.

Не знаехме кога ще пристигнете.

Баща Ви е г-це. Отсега нататък ще живеете заедно.

О, баща ми.

Здравей, Изабел. Как ти се струва?

Гледам хората.

И къде да поставя бомба, че да убие възможно най-много от тях.

Първо бих взривила пазара,

когато тълпата е най-голяма.

Разкъсани тела, пищящи деца и жени.

Гръмнали шахти, кал и тела, леещи кръв навсякъде.

После и втората ми бомба избухва... Сеч.

Вярно е, че в института аз и екипът ми изглежда сме разгадали

мистерията стояща зад неразрушимите ракови клетки...

...и успяхме да използваме някои модифицирани клетки

за да се забави значително...

Всички биха се бояли от третата бомба.

Всеки би побягнал, оставяйки останалите зад гърба си.

Всички тези мръсни човеци...

Трябва да и се отдадете.

Родила се е с това състояние и с него ще умре.

А и винаги е живяла в самота.

Всички сме сами.

Човек трябва да се правя с това.

Има доста дискусии

относно оставката на вашия колега г-н Кристиан Тесие.

Каква беше неговата заслуга за успеха?

Г-н Тесие със сигурност е

един от най-брилянтните изследователи днес,

но той направи грешката

да остане сам, изолирайки се от останалата част от екипа.

Защо правиш това?

Защото е забавно. Развеселява ме.

Мразя ги тия насекоми. Защо го спаси този звяр?

Мислиш, че е забавно горките създания да страдат?

Само ме дразнят. Поне като ги убивам е забавно.

Направи го пак и ще те науча аз тебе.

Достатъчно, само опитай.

Хайде, отведи ме вкъщи, дърто копеле!

Гад малка. - Ти си виновен! Ти ме направи такава.

За нищо не съм те молила!

Остави ме на мира!

Люсиен!

Иди да и донесеш инвалидната количка.

И патериците.

Умри! Отвращаваш ме! - Ще се измиеш!

Ще се измиеш.

А после ще си подредиш стаята съвсем сама!

Ако не правиш каквото ти казвам, ще стоиш тук.

Гади ми се от теб, копеле такова!

Остави всичко за минута и седни.

Това ще е бъде графикът и.

Всяка сутрин ще я будиш в 6ч.

Не мога да се справям сам с нея. - Отначало ще съм тук.

Ще съдейства или ще отнесе камшика. - Но Вие сте...

Трябва да тропна с крак! В момента е като животно.

Трябва и дисциплина или хептен ще я изтървем.

Правиш ли и тоалета всеки ден? - На нея и е трудно...

Трябва да започне да го прави сама.

Първо и давай 45 мин., после половин час.

Но това е невъзможно... - Закуска в 7ч, обяд в 12ч.

Вечеря в 19ч. и да е в леглото в 21ч.

Ще я храниш с млечни продукти, сурови зеленчуци, супа,

ориз и пълнозърнест хляб.

Проверявай дали си подрежда стаята.

Но недей да и помагаш с чистенето.

Ще работи с преподавател, който ще остане тук.

На какво ниво е?

В училището я мислеха за интелигентна.

Може ли да чете? - Когато поиска.

Ще се грижиш да си спазва графика.

Води записки къде ходи.

Тя ще скъса записките. - Най-вероятно.

След един здрав бой или няколко дни глад ще схване.

И така е достатъчно нещастна, с увреждания за цял живот.

Времето изтича неусетно.

Нещастието може да дебне на ъгъла.

Трябва да си също толкова жесток, колкото дявола, за да го победиш.

Време е за ставане, госпожице.

Ставай!

Имаш половин час да се измиеш и да слезеш долу.

Ако не си готова не време,

ще ти хвърля един бой и няма да ядеш до утре.

Добре, достатъчно. Хайде да те измием.

Нима Люсиен спи в кошарата?

Сега сложи длани на краката си и седни с изправен гръб.

Изправи гръбначния стълб, за да дишаш по-добре.

Трудно ми е...

Просто седни като мен. Трябва да се научиш да контролираш дишането си.

Няма да има особен ефект. - Напротив, ще има.

Ако правиш упражненията редовно, ще се чувстваш по-добре.

Лицето ти ще стане по-ведро и нежно... Така, да започнем отначало.

Вдишай в продължение на 4 секунди.

Задръж дъх за 2 секунди.

И издишай отново за 4 секунди.

Хайде, напъни се малко.

Седни изправена. Вдишай за 4 секунди.

Как ти е името? - Ани. Казах ти го вече.

За фамилията питах. - Лорейн. Като на Лорейнови.

Искам да те опозная. Какво си правила преди...

Бях учителка. Преподавах на деца със специални потребности.

Къде си живяла? - В Иври, предградие на Париж.

Сега се фокусирай над упражнението. Вдишай за 4 секунди.

Защо дойде тук? - Обадих се по обява във вестника.

Не си ли харесваше работата? - Моля те, фокусирай се

над упражненията за дишане.

Имам право да те опозная!

Сега седни на стола. - Предпочитам в инвалидната количка.

Трябва да се бъдеш като другите.

Правиш го, за да ме дразниш.

Така, нарисувай какво правя.

Чудесно.

Защо не мога и аз да го правя? Защо краката ми не действат?

Вътре в прешлените е гръбначният ти мозък, усещаш ли?

Той изпраща сигнали от мозъка към тялото.

В основата му липсва парченце. Затова краката ти са парализирани.

Винаги ли ще е така? - Да, но ще те науча да се движиш сама.

Какво значение има?

Не е трябвало да се раждам!

Стига си шавала и затвори очи.

Опитай да се отпуснеш възможно най-много.

Остави ръката си да падне свободно.

Не, виж.

Виж ръката ми, отпускам я.

Като я пусна си пада сама.

Дръж останалата част от тялото си напълно неподвижна, не прави нищо.

Остави я да падне. Не, остави я сама да падне.

Добре, хайде да опитаме нещо друго.

Сложи ръцете до тялото. Точно така. Затвори очи.

Вслушай се във всички звуци около теб и ми ги опиши.

Предпочитам уроците по френски. Това е тъпо.

Сега затвори очи и се концентрирай.

И? - Какво "и"?

Всичко освен теб е тихо.

Така е добре. Просто мисли за звуците наоколо.

Нищо не чувам. Защо напусна работа да дойдеш тук?

Това не те засяга. Прави каквото ти казвам.

Имаш ли си гадже в Париж? - Животът ми е скучен.

Отпусни се и мисли за звуците, които чуваш.

Как бих могла? Самата ти си неспокойна като говоря.

Хитро!

Приключихме ли? - Да. Ще направим нещо друго.

"В един хубав слънчев ден, раненият кон

кървеше стоейки на площад Карусел."

"Изправи се парализиран, само на три крака.

Другият крак бе ранен, разкъсан и висящ."

Спри. За какво се разказва в историята?

Не знам какво е "Площад Карусел".

Това е един голям площад в Париж.

Е...

Какво мислиш, че прочете току-що?

Хайде, разкажи ни за какво чете до сега.

За един тъп кон, дето се ранил.

Кракът му бил разкъсан, но още бил там,

течала му кръв докато всички гледали.

Добре. И после?

"Наблизо има кочияш и кола,

неподвижни като развален часовник."

"Конят не се оплаква."

"Той не знае, просто чака."

"Това е толкова красиво, тъжно, просто, така смислено,

че е невъзможно да възпреш сълзите си" Жак Превер.

Какво характеризира тази сцена?

Не знам. - Напротив, знаеш.

Прави каквото ти се казва или ще те заключа без храна до утре.

Всички са безмълвни, неподвижни като развален часовник.

Защо? - Не знам.

Наистина не знам.

Как реагират хората?

Някои от тях може би плачат. - Защо?

Не знам. - Как реагира конят?

Много го боли, но чака.

Как чака? - Без да се оплаква.

А какво чака?

Стопанинът му да се погрижи за него.

Какво правят хората с конете с разкъсан крак?

Убиват ги. - И защо не помръдват?

Защото знаят, че конят ще умре.

Това им къса сърцата.

Знаят, че конят ще умре и не могат да направят нищо.

Горкото, мило животно страда.

Защо го приемат толкова присърце,

щом самите тях не ги засяга лично?

Какво искаш да кажеш?

Минувачите не са онези, дето умират. Защо са загрижени?

Защото се поставят на мястото на коня.

И какво мислиш за това? - Че е забавно.

Опитай да се поставиш на мястото на животинките, дето измъчваш.

Защо? На мен не ми пука за коня. Той си е той и аз съм си аз.

Нека тъпият кон ритне камбаната.

Бих си направила трион от разкъсания му крак.

Писна ми от вас! Особено от него! Не ме оставя намира!

Не съм го виждала с години,

а после се появява и започва да ме тормози!

Заключи я до утре вечер.

Да видим как ще се държи след...

28 часа без храна.

Шибано копеле!

Сигурен ли сте, че това е правилният метод?

Когато ми потрябва мнението ти ще ти го поискам.

За сега си иди в стаята.

Ще продължиш работата си с нея утре.

Благодаря. - Благодаря.

Ето я, възстановява се добре.

Ще се оправиш.

Дълго ли ще отсъствате? - Около две седмици.

Ако има нещо обадете се на Констанс.

Да, добре.

Значи не съм мъртва? - Както виждаш не си.

Това е брат ми Паскал.

Късметлийка си, че е минавал оттам.

Още малко и щеше да си мъртва. Главата ти вече беше под водата.

Благодаря, че ми спаси живота.

Приготви стаята горе за младия господин.

Разбира се, сър.

Може ли да си оставя багажа? - Да, последвайте ме.

Какво каза баща ми?

Беше много разстроен отначало.

После си го изкара на мен за дето не ти бях заключила вратата.

Извинявай.

За първи път си мила с мен.

Вземи си магаре да ти бута колелото, тъпак такъв.

Би ли повторил какво ми каза току-що?

Вземи си магаре да ти бута колелото, тъпак такъв.

'Ей, момчета, вижте!

Кой е това?

Това е баба Ви. Майката на баща Ви, която умря наскоро.

Ти познаваше ли майка ми?

Не. Тя така и не пожела да дойде да живее тук.

Отдавна ли работиш тук? - 38 години.

Баба Ви беше комедиантка, както и аз.

После един ден тя спря да работи.

Никой не знаеше защо.

Омъжи се за дядо Ви, дойде тук...

...а аз я последвах.

А какъв беше баща ми. - Постоянно беше сам.

Винаги е искал да бъде най-добрият и е бил.

Знаеше всичко без обучение.

Беше точно като Вас.

Също толкова упорит. Правеше нещата по неговия начин.

Сигурно е семейна черта.

Това, което не харесвах в него бяха експериментите му над животни.

Виждал съм го да дупчи главата на жаба с игла.

И после да я потапя в сярна киселина, за да види реакцията.

Понякога би седял сам на някоя пейка с часове

гледайки към провинцията.

В тези моменти никой не съществуваше за него.

Виж. - Какво да видя?

Не знаеш ли как се наблюдава?

Събират храна, която да отнесат в мравуняка.

Интересното е, че носят неща 10 пъти по-тежки от тях самите.

Невероятно силни са. Все едно ние да носим камион.

Много са организирани.

Тези, по-дългите са бойците.

Защитават останалите и биха се били до смърт,

за да предпазят колективния труд. - Интелигентни са.

Да.

Виж.

Искам да ме заведеш там. Никога не съм се чувствала толкова леко.

Може би някой ден ще стигна там съвсем сама.

Знаеш ли какво ме кара Ани да правя? - Не.

Да си затворя очите, да слушам и да описвам всичко, което чувам.

Но не се справям.

Искаш ли да опиташ с мен? - Да.

Първо ме кара да си отпусна ръцете ето така. Можеш ли да го направиш?

Легни. Точно така.

Чувам цвърчене на щурци. Единият отдясно, а другия по-далеч.

Отпусни се.

Чувам вятъра да преминава през дървета и тръстика.

И тебе чувам, как пясъкът ти минава през пръстите.

Малко животинче премина оттук. Видя ли го?

Не.

Чувствам се добре.

Може ли и аз? - Внимавай, слънцето е силно.

Знам, често се събличам край реката.

Обичам да усещам водата.

Мога да почувствам как гали врата, гърдите и коремът ми.

Толкова е приятно.

Не бой се, това е само паяк. Страхува се като теб и мен.

Ще ме ухапе! А и е грозен!

Като не знаеш как да му гледаш, го сравняваш със себе си.

Сега си продължава сам. Независимо от нас си продължава.

Искаш ли да го подържиш? - Не, махни го. Грозен е.

Единственото красиво същество на земята си ти.

Знаеш ли защо съм щастлива?

Заради теб няма повече да бъда нещастна и самотна.

Дори започвам да харесвам хората, които ненавиждах.

Добро утро. - Вече си будна?

Всяка сутрин ставам в шест. Отначало не ми харесваше, но вече ми е навик.

Обичам да гледам провинцията сутрин по изгрев.

Ще ме заведеш ли там горе? - По това време?

Обеща ми.

Държиш ли се здраво?

Сега щастлива ли си?

Да, но исках да ида чак до върха.

Сега ли? - Да.

Тогава ще те нося. - Да.

Хайде, продължавай нагоре!

Нарани ли се? - Не, нищо ми няма.

Ще продължиш ли? - Малко съм уморен.

Хайде, да вървим.

Почакай.

Внимавай! Ще паднеш и ще умреш.

Толкова ми е хубаво.

Систематичното клане на въстаниците

от властите продължава.

Очевидци съобщават за хиляди смъртни случаи. Жени и деца са били измъчвани.

Този следобед 14-годишно момче, син на магазинер от Евре,

е било открито намушкано до смърт.

Това е третото дете убито за изминалия месец.

Да помогна? - Да, може да обелиш картофите.

Люсиен, ще ми подадеш ли чиния?

Още малко брашно.

Правя тази торта специално за теб.

Ани, Виждала ли си брат си? - Отиде до града да купи марки.

Какво правиш толкова далеч от дома, малка Изабел? Ще си навлечеш беля.

Какво има?

Много е хубава. - Коя?

Момичето, с което говори. Знаеш ли я? - Не много.

Сигурна съм, че се познавате. - Защо?

Смееше се с теб. - Това нищо не значи.

Само курвите се държат така с момчетата.

Изабел, ревнуваш ли? - Не. Просто съм загрижена за теб.

Какво написа на онази бележка? - Нищо!

Лъжеш. Регистрационният и номер беше от Париж.

Трябва да те обича щом идва чак до тук. И ти също я обичаш!

Изабел, стига си ме тормозила!

Престани с тази агресия към мен! Нямаш право да се държиш така!

Защо дойде тук?

Все още ли не разбираш?

Не виждаш ли, че се нуждая от теб?

Караш ме да се държа като дете понякога.

Защото не успя да ме вържеш като останалите.

Остави сестра си с нейните ученици, нея само в това я бива

и ела да живееш с мен!

Ами баща ти? - Иван?

Само рисуването го интересува. Пък и се ожени повторно.

Както и да е, той винаги склонява. - Винаги?

Да, защото съм по-твърдоглавата от двама ни.

Защото никога не поддаваш. - Млъкни.

Изабел!

Успокой се!

Какво стана? Остави я, Паскал! Остави я!

Събирай си нещата и си тръгвай! - Не и преди утре.

Махнете се и двамата!

Вземи това, ще ти помогне да заспиш. - Не.

Трябва да почиваш. - Не.

Не искаш ли да ти помогна? - Махни се, писна ми от теб. Тръгвай!

Мразя те! Всичките ви мразя!

Не искам да те виждам повече, никога повече! Разкарай се!

Може да опиташ да скриеш всичко от мен, но ще се самоубия.

Ще намеря начин.

Ще се справя!

Целувка за сбогуване?

Върви, Паскал, стига толкова.

"Музиката често ме отвежда надалеч като море. Към звездата ми,

тъй бледа под мъглата на обширен балдахин. Пускам я, за да отплавам"

"Гърдите ми се изпълват като платно в буря,

Катеря се по гърбовете на вълните, нарастващи под воала на нощта."

"Чувствувам трептенията преминаващи през плавателния съд."

"Бурия и нейните конвулсии,

стени от безкрайно синьо се разбиват в мен."

"А друг път всичко е тъй спокойно и необятно като отчаянието ми."

Шарл Бодлер.

За какво се говори в текста?

Бодлер описва как му действа музиката.

Чрез какви сравнения?

Сравнява себе си с кораб, насилствено иззет от морето.

Подкрепи твърдението си с примери.

"Гърдите ми се изпълват..." "Катеря се по гърбовете на вълните..."

"Чувствувам трептенията преминаващи през плавателния съд..."

Ако Бодлер се сравнява с кораб, тогава какво символизира морето?

Не съм сигурна...

Може би морето представлява насилствените и неясни емоции,

които музиката събужда в него.

Как описва начина, по който му въздейства музиката?

Той е дълбоко раздвижен физически.

"Гърдите ми се изпълват като..."

Той страда, музиката поражда страдание в него.

Казва:

"Чувствувам трептенията преминаващи през плавателния съд".

Какво те тревожи?

Отначало твърди, че музиката събужда болка в него, че страда,

но малко по-късно казва:

"Бурия и нейните конвулсии, стени от безкрайно синьо

се разбиват в мен..."

Думата "разбиват" е фокусът в текста.

Така че това, което разбирам е, че страданието,

което музиката предизвиква в него му носи и облекчение.

Здравей, Бруно. Не бой се, продължавай да си играеш.

Покажи ми как се играе тази игра.

Не можете да заспите ли?

Защо съм се родила такава?

Какъв е смисълът да живееш, ако ще си затворник на едно недъгаво тяло?

Всички ние сме затворници. - Тогава защо живеем?

Смятам, че всеки има своя уникална съдба.

Съдба, която ви е спасила от удавяне и Ви позволява да чувствате болка сега.

И заради нея ли съм се родила такава?

Може би, за да Ви направи по-близка, по-свободна.

По-близка до какво?

Този отговор ще намерите в себе си. - Знаеш ли, харесвам те.

Това за теб го донесох.

Отровна ли е? - Не.

Просто една градинска змия. - Има жабче там.

Благодаря.

Люсиен, ще се върна по-късно довечера. Приготви ми някаква вечеря.

Добре, считайте го за свършено.

"Доминик Талу, изпълнено."

"Ирен Ламберт, Арноуд Енгулвент, Бруно Латуиле,

Лаура Изабел, Елиан Совин..."

Има име, което прилича на моето.

Добро утро. - Здравей.

Търся жабчето от два дни и не мога да го намеря.

Много просто, змията го е изяла. - Изяла го е живо?

Разбира се. - Това е ужасно.

Кое е ужасно?

Че всички тези същества се изяждат едно друго.

Това е природен закон. Той управлява всичко.

Хайде.

Погледни всичките тези дървета.

Растат, защото имат достъп до слънчева светлина.

Като всички други растения.

Когато паднат листата, биват изяждани от насекоми.

Насекомите са плячка за жабите,

които ги изяждат змиите.

А пък змиите биват изяждани от таралежи и кълвачи.

И можеш да видиш всичко това,

защото природата е самобалансираща се система.

Гората е красива.

Но всички тези жаби изядени живи... Това е ужасно, не мислиш ли?

Не виждаш какъв е смисълът. Трябва да се припознаеш в картината.

Змията, жабата, те не представляват нищо, като всички ни.

Само едни малки връзки във веригата на живота.

И не намираш този естествен ред на нещата за ужасен?

Ужасен. Несправедлив. Всъщност тези думи са безсмислени.

Щастието идва от болката и болката идва от щастието.

Смъртта поражда живот, както живота поражда смърт.

Същото важи и за доброто и злото.

Измъчваш се с тези въпроси, защото като всички хора

се припознаваш в тези безкрайни илюзии, които те тикат в папите им.

Трябва да се научиш как да се освободиш от тези окови...

...за да завършиш задачите, които Бог ти е отредил.

Светът ще се яви пред теб в целия си блясък.

Как да нарисувам провинцията?

Просто наблюдавай и се опитай да опростиш нещата.

Мога ли да нарисувам цветни петна, които да служат за храсти?

Разбира се.

Не съм забелязвала до сега колко разнообразни нюанси има зеленото.

Не съм се заглеждала преди.

Все още ли ще заминаваш? - Оставил съм ти инструкции на масата.

Далеч ли отиваш? - Да.

За дълго ли? - За седмица-две.

Толкова дълго? Защо не останеш с мен?

Слънцето е твърде силно, Госпожице, трябва да се връщаме.

За няколко секунди усетих цяла вселена в сърцето си.

Погледни водата плаваща над главите ни.

Трябва да се връщаме или ще Ви прилошее, Госпожице.

Искам да остана, толкова е красиво.

Изабел! - Да?

Ще ми рецитираш ли какво научи за звездите?

Хайде.

Небето е обширно, разстоянията се измерват в светлинни години.

Колко далеч е най-близката звезда? - На 4,5 светлинни години.

Серийният убиец на деца удря отново.

Нова жертва: Лаура Изабел.

Лаура Изабел бе открита намушкана като останалите четири жертви.

Разследващите смятат, че убиецът е прекарвал часове в дебнене на жертвите

преди да ги нападне.

Полицията претърсва района и за най-малките следи...

Здравей. Мога ли да те целуна? - Не!

Искам да изляза с теб. Защо не искаш?

Не се привързвай към мен. - Защо не?

Ако излезем ще се влюбиш в мен.

Ще се привържеш, а после ще страдаш.

Защо ще страдам?

Ще сторя всичко за теб, каквото поискаш.

Можеш ли да преминеш един тест без въпроси?

Каквото кажеш. - Ще идеш ли при комисаря?

Нещо лошо ли си направила?

Недей да ме питаш!

Искам да кажа нещо на полицията без родителите ми да разбират.

Не знам дали е важно. Със сигурност ли ще отидеш?

Да. Хайде, какво има?

Не се тревожи, можеш да ми вярваш.

Онзи ден гледах новините по телевизията.

Гледаш новините? Това те интересува?

Дядо ми скоро ще умре, та сега живее с нас.

Представиш си как стоят нещата.

Стига си ме прекъсвал с въпроси! - Прощавай.

Слушай, онзи ден по телевизията

разпознах убитото момиче Лаура Изабел.

Познаваш ли я? - Срещала съм я веднъж.

И Бруно, убитият преди нея, и него го познавах.

Откъде го познаваш? - Наскоро с нашите бяхме в една вила,

имаше парти.

И? - Там се запознах с тези деца.

Та, продължавай... - Размотавахме се заедно.

Как така сте се размотавали? - Не е каквото си мислиш!

Е, в какво се забъркахте?

Видяхме една къща, нахлухме в нея и направихме бъркотия.

Собственикът се появи отнякъде,

засне ни и разпита за нас.

Не желаете да чистя стаята Ви? - Не, и не искам никой да влиза.

Разбирам.

Лаура Изабел... изпълнено.

Защо? - Защото всичко трябва да е направено.

Не си наистина убивал невинни деца, нали?

Никой не е невинен. Запомни това.

Всички сме само връзки във веригата.

Светът е пълен със знаци.

Но мълчалив за невежите, неспособните и глупаците.

И все пак те са ясни за онези, които знаят как да ги тълкуват.

Научих се как да ги разчитам в тишината на лабораторията ми.

Знам и за това ставам по-добър.

Откъде взе снимките?

От лабораторията ми във Вилейн. - Вече не работиш в Пастьор?

Всички ме шпионираха.

Маршант, шефът ми, който ми завиждаше,

колегите ми, разни хора от правителството.

Живеех във вселена, в която всеки ме шпионираше.

Че защо им е да те шпионират?

Защото Бог ме избра да донеса тайната на живота на този свят.

Какво общо имат децата? - Онези деца?

Хванах ги в лабораторията онзи следобед, отидох да унищожа

работите си, да изгоря документите...

Провалиха всичко!

Отначало си мислех, че е било план на шефа ми, този завистник.

Или може би правителството, но не това беше случаят.

Бог винаги ме е напътствал в мислите, в работата ми.

Намеси се в съдбата ми, за да поправи грешките.

Прати друг мъж на пътя на жена ми.

И на всичкото отгоре ти...

Най-голямата ми грешка.

Можеше да си на пътя ми много дълго време.

Но Господ те направи недъгава...

...и те пратих в девическо училище.

Та защо Бог е пратил и тези деца при мен?

Случайност. - Случайности не съществуват!

Търсих ли, търсих по цели дни и накрая разбрах.

Разбра какво?

Ела до дъската.

Напиши шестте имена.

Не виждаш ли?

Напиши първите букви на малките имена и фамилиите.

Сега ги прочети на глас. - "Сатана, убий ги"

Сега разбираш ли?

Това е послание. Дяволът ги бе пратил да саботират божието дело.

Остана само още едно дете.

Ти си луд.

Така смятат невежите.

Но аз знам.

Ако Бог не искаше да го правя, щеше да ме спре.

И ти си сляпа като всички останали.

Надявам се един ден да прогледнеш.

Моля те, не го прави!

Не ме карай да прибавям невинен в списъка.

Люсиен! Ани!

Ще се върна след 36 часа. Тя ще остане заключена тук до тогава.

Не я слушайте, оставете я сама.

Правете каквото казва баща ми.

Какво става? - Върши си работата.

Сега ли тръгваш? Няма да се върнеш повече.

Боже, моля те, спри го.

Моля те да му простиш.

Иди да купиш хляб. Ето ти пари.

Елиан?

Това ли е мястото?

Ти остани тук! Да вървим!

Накъде? - Натам.

Добър ден. - Здравейте.

Тук живее ли момиче на име... Елиан?

Да. Току-що тръгна надолу.

Видяхте ли я? - Не, щях да ви кажа.

Какво става тук? - Тръгваме надолу.

Ти претърси сградата, а ти се обади за подкрепление.

Боже мой...

Какво съм сторил?

Превод на субтитри от Teketooo