Original subtitles

Слушам моя глас, моите думи.

Чуй гласа ми, думите ми.

Чуй гласа ми, думите ми.

Ела при мен.

Трябва да те имам.

Ти ще бъдеш мой.

- Мара?

Мара.

Мара.

- Съжалявам за това.

- Хвърлих малко допълнително там за вас.

Изглеждаш така, сякаш можеш да го използваш.

- Благодаря, Раз. Вие познаваш ме толкова добре

- Това правя, затова знам

днес не си бил себе си.

- Толкова ли е очевидно?

- Толкова е очевидно.

Слушай, трябва ми почивка.

Искаш ли да се присъединиш към мен?

Може ли да извия малко ухото си?

- Как можах да устоя такава покана?

- Ще взема 15.

След теб.

И така, какво си мислите?

Изповядайте греховете си.

- Няма грехове за изповядване.

Това е скучно.

- Ммм

Просто се чувствам изтощена напоследък.

не спиш ли

- Не, това е проблемът, аз съм.

- Значи никой не те занимава?

- И защо ще искаш знам за това, а?

ревнив? - Не.

Не, ние се познаваме други за известно време

и никога не съм видях те с едно момче

или дори те е чул да донесеш един в кафенето.

- Ммм Това няма нищо да правя с човек.

Освен това нямам време за романтика.

- Кой каквото е казал за романтиката?

Може би просто се нуждаете от малко...

Бихте ли спрели вече?

- Добре, тогава какво е?

- Това е нищо.

Глупаво е.

- Е, сега трябва да ми кажеш.

- Добре.

Продължавам да сънувам тази мечта, отново и отново, всяка нощ.

- Значи това е? Просто мечтаете за някой специален?

- да Не.

Не точно.

Някой или нещо.

Винаги се събуждам, когато той, или то е на път да се разкрие.

Това е ужасяващо.

- Звучи нещо като сънна парализа.

- Тези просто се чувстват като нещо повече от лоши сънища.

- Колко непредубеден си?

- Опитай ме.

- Не знам много за сънищата

или дори как да започна тълкувайки ги,

но познавам някой, който го прави.

Може би тя може да помогне.

Помислете, че може да е добре за да говорите двамата.

- Не знам. - Сигурно си мислиш

на някакво кристално триене нова епоха,

но мога да ви уверя, докато тя наистина е ексцентрична,

тя е академик и тя е много професионална.

Искам да кажа, че не сте беше себе си напоследък.

И искам нахалната Мара обратно,

не раздалеченото зомби.

- Не мисля така.

- Бум, решено е. аз ще ще те заведа в къщата ти тази вечер.

- Чакай малко-

- Ще бъде наред.

Доверете се на стария си приятел Раз. Хванах те.

Това ще помогне.

- Предполагам, че го правим тогава.

- да - Ммм

Точно в 20:00 ч.

И с това уредено, трябва вероятно да се върна на работа.

- Знаеш ли, през цялото това време познаваме се,

никога не си ми се нахвърлял.

Искам да кажа, не че искам развали нашето приятелство,

което със сигурност би се,

все пак ето ви идва да ме спаси.

- Живея само за да служа.

Но ти не си за мен.

ще се видим довечера

- Той те вижда.

- Съжалявам?

- Той те вижда.

- Вижте, не мога да ви помогна, сър.

- Той заповядва доведи я при мен.

Той заповядва да ми я доведат!

- Виж, стой настрана или Ще извикам ченгетата!

- Заповядва да ми я доведат!

Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

- Хей. - Хей, разбуни ни.

Ние сме отпред.

- Вече? трябва да имам просто ти липсваше да влезеш.

Видяхте ли бездомник човек там?

Не, никой тук, само ние.

- Хм. Странно.

Ще ви разкажа за го за секунда.

Бръмча ви сега.

Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

Доведете я при мен!

Доведете я при мен! Доведете я при мен!

- Раз?

Единият и само. пристигнахме

- Добре. Дай ми второ, ще те разшумя.

И ето ни.

- Хей.

Лош момент ли е? Казах осем.

- Не, ти си добър. Игнорирайте ме и влезте.

- Е, тогава, Мара, Нека те представя

на мис Абагейл Фърт.

- Има ли някакъв проблем?

Не, не, няма проблем-

- Може би трепет?

- задрямах. Вие две ме събудиха е всичко.

- О, започваш без нас.

не аз не, просто бях...

- Просто ти давам труден момент, скъпа моя.

Това е Мара, нали?

- Това съм аз.

Влезте, госпожице Фърт.

- О, моля те, направи наричай ме Абагайл.

- Сделка. Е, влезте.

Чувствай се като у дома си, Абагайл.

- Благодаря ти.

Разиел, защо не да ни направиш чай?

- Чай? Надявах се на бира.

О, аз купих някои по-рано.

- Чаят ще свърши работа.

И бъди кукла, Разиел, да го направя както ми харесва?

Тук.

Не се шегувахте тя е малко ексцентрична.

Това няма да стане струва ми много, нали?

- Отпуснете се. Тя е безобидна и не.

- Какво прави тя?

- Пречиствам стаята.

- О

- Искам да кажа, но мирише приятно.

- Пречистване от какво?

- О, всякакви гадни неща.

Емоции, енергия, спомени.

Ето.

И така, скъпа моя Мара, ела разкажи ми за мечтите си.

Благодаря ти.

- Благодаря. - Със сигурност.

- Мм, добре е.

И така, Разиел ми каза a малко за вашите проблеми,

но искам да го чуя от теб.

Легнете за мен.

Ето.

- Чувствам се глупаво.

- Знам, че е така.

Малко като че ли ще имаш главата ти се сви, нали?

Точно.

- Е, няма да го правим нещо от това тази вечер.

Просто намирам лъжа почивката просто отпуска,

просто отваря едно повече от седи целият схрускан

и ограничен на стол.

Чувствате ли се отпуснати?

- Много.

- Тогава да започваме.

- Започнаха преди малко.

Усещам как се нося в тъмнината,

в празнота, на тъмно място.

Някой е там, наблюдава ме.

Само го зървам,

но съм погълнат от неговата тъмнина.

Усеща го целия около мен, върху мен.

- В теб?

- Абагайл.

- Не, не в мен.

Ужасяващо е и Не мога да се измъкна.

Усещам горещия му дъх върху себе си.

И...

- И какво следва, Мара?

- И тогава-

Добре ли си?

да

Завършва около същото всяка вечер,

но малко по-интензивно.

- И когато се събудиш, нали имате чувство на летаргия?

- Напълно съм изцеден, цял ден.

Това е като съня изсмуква енергията ми.

- Всъщност е така.

- Какво имаш предвид?

- Е, когато сънуваш, като истински, дълбоко мечтаещ,

състоянието на съня е също толкова истински като нашата будна реалност.

Ако имате изтощителен, активен сън,

често се събуждаме изтощени.

Умът не прекъсва връзката

между състоянието на съня и будния ни живот,

защото мечтаното състояние е

също толкова истински, колкото и останалата част от деня ни.

- Напомня ми за това стари разговори на детската площадка,

когато умреш в съня си, умираш в реалния живот.

- Не винаги е приказка на жената.

Отново двамата световете не се прекъсват.

Мечтата е така истински, че тялото

не осъзнава, че е-

- Просто сън.

И това, скъпа моя, ти са правилни.

- Значи знаеш какво тогава моите сънища означават?

- Вярвам, че знам какво трябва да направите.

- Кое е?

- Вижте го до края.

- Не мисля, че мога да направя това.

- О, но трябва.

Единственият начин ще спреш

тези мечти са за да го видя докрай.

- Не знам.

- Виж, аз ще бъда тук

да те преведе през, заедно с Разиел.

Разиел, играеш ли?

- Ще се оправиш.

- Тя ще бъде напълно добре.

- Значи говориш за заспивам ли сега?

Не очаквах да направя това тази вечер.

Всичко това е малко прекалено.

- Ще бъдем тук, за да ги напътстваме ти всяка стъпка от пътя.

- Имам чувството, че нямам избор по въпроса.

Глупости.

Аз съм игра.

Добро момиче.

- Ставай.

Разиел, бъди скъп и свари ни още чай.

Сега отивай да се приготвиш за леглото, точно както правиш винаги.

Трябва да имате същата рутина

да не пречат какво ние правим тук.

Тръгвай си.

Готов.

- Мисля, че трябва да изчакате отвън.

Разбира се.

- И така, скъпа, направи удобно.

- Вие сте правили този вид на нещо преди, вярвам?

- Безброен.

Просто се отпуснете.

Затворете очи и се фокусирайте само на моя глас, моите думи.

Нека те напътствам в състояние на мечта.

Чуй гласа ми, думите ми.

Не се бори с това. Просто се отпуснете.

Чуй гласа ми, думите ми.

Чуй гласа ми, думите ми.

Чуй гласа ми, думите ми.

Чуй гласа ми, думите ми.

Чуй гласа ми, думите ми.

- Няма ли я вече?

- Тя е далеч.

- Мара.

Не се страхувай от мен.

Искам само да говоря.

- Трябва да се връщам.

- Но ти току-що пристигна.

Престой.

- Не мога.

- Ти трябва.

И ще го направите.

Първо, нека се облечем ти за случая.

одобрявате ли

- Красиво е.

- Създаден за вас и твоята красота.

Мара.

Седнете, отпуснете се, настанете се удобно.

Сигурно си гладен.

Вашето пътуване трябва да има вдигна доста апетита.

Каквото пожелаете, е ваше.

- Не благодаря.

- Това препитание ли е не ти харесва?

- Всичко това е толкова хубаво да се види.

- Но не за ядене.

Възлияния, може би?

Жаден?

Нещо друго?

Всичко, за да направите своя времето тук приятно.

Най-приятно.

- Добре съм.

- По желание.

Чаках те.

Животи, изглежда.

- Бях привлечен тук от някой. Вие.

- И накрая ти се вслуша в призива ми.

- Трябваше, въпреки че аз не разбирам нищо от това.

Изглежда не мога да мисля от всичко друго.

Още ме е страх принудени да знаят повече.

- Няма за какво да се страхуват от тук.

Опитайте всичко, което предлагам.

- Мисля, че се събужда.

- Твърде рано е!

– Няма бързане.

Тук времето е спряло.

Скоро ще бъдем като едно.

- Като един?

- Когато пируваме.

- Ето, ето, скъпа моя. Ние сме тук за вас.

- Добре ли си?

- Добре съм.

Не съм сигурен какво се случи обаче.

- Ти беше в а състояние на дълбок сън.

- А? - Кажи ми какво видя?

- Отидох по-нататък отколкото когато и да било преди.

Видях някого.

Той ме чакаше.

- Това е голяма стъпка.

И ще се изравним по-нататък следващия път.

- Следващият път?

- Ти си почини малко. Добре продължете това утре вечер.

- Мога да остана през нощта ако имате нужда от нещо.

- Ще се оправя.

- Мисля, че е най-добре просто остави я сама да си почине.

Хайде, Разиел. Заведи ме вкъщи.

- Благодаря, че ми помогна.

- Не е необходимо да благодаря, скъпи мой. Това е, което правя.

Сега си почивай. Добре извеждаме се.

- Той я харесва.

Той я иска.

- Ох

Добре.

- Снощи беше страхотна.

- Беше всичко друго.

Защо не мога да имам мечти като нормалните хора?

Искам да кажа, можех да се справя да бъдеш гол в тълпата.

- Абагайл каза ти направи големи крачки.

- Да, отидох по-далеч,

но е още по-объркващо и ужасяващо от преди.

- Тогава работи.

Трябва да го видите всичко път до самия край.

- Ти не би казал това ако сте изпитвали-

- Вижте, разбирам, но ако ти си-

- Започваш да звучи като нея.

Откъде я познаваш?

- СЗО? Абагайл?

- да

- Познавам я за дълго време.

От кафенето. Като как се запознахме.

- Добре, и това я квалифицира да...

- Слушай, мисля тя е невероятна жена.

Тя ми помогна да преодолея моята кошмари. Сега тя ти помага.

Като услуга за мен.

- Добре, не исках да...

- Знам.

- Има нещо иначе не ти казах.

- От снощи?

- Ти, ти се промени.

Същото направи и Абагаил.

Имахте тези ужасни лица, гледащи надолу към мен.

- Искам да кажа, да, ти може много по-добре,

но вие също бихте могли направи много по-лошо.

- Не, сериозно ти говоря.

- Сигурен си, че мечтаеш просто не включваше

събитията и хора от вашето време?

- Предполагам, че може да си прав.

- Разбира се, че съм прав.

И Абагайл би го направил кажи същото.

- Сигурен съм, че би го направила.

- Хей, Раз! - Ела на помощ отзад!

- Трябва да тръгвам. Ще се видим довечера?

- Осем остро.

- Мислиш, че ще го направи пробийте тази вечер?

- Тя трябва да.

- Сега ли започваме?

Разбира се, скъпи.

- Ще бъда отвън.

- Престой.

- Ако тя желае.

Добре, скъпа, легни.

Просто се отпуснете.

И само се фокусирайте на моя глас, моите думи.

Затвори си очите.

Нека ви насоча към твоето мечтано състояние.

Слушайте само моите глас, моите думи.

Слушайте само моите глас, моите думи.

- Не се притеснявай, няма да имаш

да направя това отново след тази вечер.

Какво са казваш й?

- Нищо. - Е, само внимателно

да не трови мечтата си.

Тя е твоя, господарю!

- Тя е там.

- Ти се върна.

- Трябваше.

- Значи разбирате нямаше избор.

Нали?

- Това е твоята съдба. Неизбежно.

- Значи няма да се върна сега?

- Безполезен.

- Тогава да се насладим нашето време заедно.

- Седни.

- Има нещо различен за теб.

- Нещо ли не по ваш вкус?

- Има усещане за неотложност в гласа ви

че аз не го правя помня от преди.

- Спешност?

Може би усещам нашето време заедно е кулминацията.

- Мислех, че време тук спря?

- Или търпението ми нараства тънък от твоето нахалство!

- Пирува ли сега?

- Не не. Нещо не е наред.

Тя се бори с него.

- Да я убием ли сега? - О, не, не, не, не.

Майсторът е просто разтревожен. Нека се забавлява.

- Моите извинения за това, че те разстрои.

Само мислех, че имаме нищо освен време тук.

- Аз трябва да се извиня.

Моето очакване за това, което предстои

е темпериран от нощта.

- И какво предстои?

- Синдикат, който ще го направи отговори на вашите въпроси

и засища копнежния ми апетит.

Така че това е за какво става въпрос

- Относно?

- Нашият съюз. Вие търсите a булка, подходяща половинка.

- Мило мое момиче, аз не търсете половинка.

- Е, какво търсиш?

- Консумация!

- Трябва да е време.

Знаете какво трябва да бъде Свършен. Отидете и донесете острието.

- Чакай, какво трябва да се направи?

Уау

Там там. - Чакай, какво трябва да се направи?

Какво става? - Шшт, шшт, всичко е наред.

Свърши се.

- О, мога да ви уверя далеч не е свършило.

Трябва да си в леглото, скъпа моя.

Не виждаш това до края.

- Чакай, не, махни се от мен! - Губиш му времето!

- Чие време губя?

- Разиел, вземи я обратно в леглото.

- Не, какво става?

- Добре е. Мара, имаш нужда да се върна в леглото.

- Да, слушайте Разиел, скъпи мой.

Трябва да продължиш мечтата си.

- Изглежда си много повече инвестирани

в моите мечти, отколкото трябва да бъдеш.

- Защото искам да ти помогна, скъпа моя,

помогне да ви преведе през мечтаното състояние

така че можете да видите това докрай.

И мога да направя това само ако ти просто заспиваш!

- Махни се от мен!

- Трябва да имаш даде й повече.

- Съжалявам, мислех, че го направих.

- Изчакайте? Още какво?

- Прост наркотик, мой скъпи, за да те забавя,

да ви помогне по пътя.

Времето наближава. Реалност и състоянието на съня се смесва.

Ето защо е толкова важно за да си изпиеш чая.

Разиел, защо не да ни направиш чай?

И бъди кукла, Разиел, направи го както ми харесва.

бил съм чакам това цял ден.

- Наслаждаваш се по този начин твърде много.

Вие?

- Съжалявам.

- Извинения на този етап във времето са толкова абсурдни.

Той не може да помогне, но да те харесам.

Но в крайна сметка той е само наддаване

на майка си и баща си.

- Доведете я при мен.

- Става нетърпелив!

Раз?

- Той те иска!

- Доведете я при мен.

- О, стига с това!

Покажете тази блудница това, което си всъщност!

Доведете я при мен!

- Буди се, хубавице, хубавице.

Трябва да си почивате.

- Как да си почина след всичко това?

- Аууу Може би ти нужда от приказка преди лека нощ.

Хм?

Имало едно време, имаше една жена

които не искаха нищо повече отколкото собственото й дете.

Разбира се, от някои жесток обрат на съдбата,

не можеше да зачене, не колкото и да се стараеше.

Молеше се, молеше се, нищо.

Беше всичко, за което можеше да мечтае.

И тогава един ден тя мечтата беше отговорена.

- Твоята мечта.

- Моят господар чу виковете ми

през мрака на мечтаното състояние.

Той се смили клетата ми душа.

Той отговори на молитвите ми. Той сбъдна мечтата ми.

Той ми даде своето семе,

син за мен и негов кораб към света.

О, знам, за някои, той е чудовище,

но за една любяща майка той е нищо друго освен чудо.

- Готово е, майко.

- О, мило мое момче,

грижа за всички нуждите на майка му.

Всички тях.

- И прави това с мен е част от вашите нужди?

- Това е цената Плащам за моето момче.

Нахрани господаря ми.

Той вижда през Разиел. Той избира храната си чрез него.

Неговите жени, колкото по-хубави, толкова по-добре.

О, курвите, всички подобни.

За мен е удоволствие и чест да му ги сервирам.

- Вие донесете агнетата на клането?

- О Знам, знам, Бях строг към теб.

Казах неща, които не трябваше.

Но трябва да призная, Ще се радвам

в мисълта за теб разкъсван крайник от крайник

и плътта ти изсмука от вашите кости.

- Просто млъкни и свърши вече!

- О, добре!

О, нека използваме това.

Издърпайте малката путка отворена уста.

чуй гласа ми, моите думи!

Сладки сънища.

О, няма да е дълго.

Вземете острието и приготви се.

- Мара!

Единственото нещо, което потиска болката

твоето напускане е гледка как се връщаш.

- Няма да има повече изходи.

Тук съм, за да проведа това.

- Значи имаш прие вярата ти.

- Не можех да остана настрана.

Имам собствени пориви да задоволи сега.

- Жадувал съм за теб повече от всеки.

- Тогава ще ме имаш.

- Той я взема.

- Ще ти дам това, вашето последно удоволствие.

- Ще бъдем възнаградени.

- О, ти си единствената награда

някога съм искал, моето красиво момче.

о

О, най-накрая, това е всичко за теб, господарю мой!

О, изкорми курвата и храни, любов моя.

Той й се наслаждава твърде много.

Време е за острието. Заемете позицията си.

- Кожата е толкова мека. - О, глупаво момче.

Наближава времето.

- За мен е чест да умре от ръката ми.

- Сега, момче, дай я на твоя господар!

Направи го! Какво ти има?

- Не мога!

- Какво магьосничество е това?

- Не разпознаваш моя вид.

Мислех, че ме преследваш

когато каза, че не съм като другите.

Със сигурност не съм.

- Сега го усещам.

- Наистина. Демоноядец.

- Мислех, че си мил отдавна е изчезнал.

- Е, грешно си помислил, като един стои пред вас сега.

Търся навсякъде твоя вид,

преминаване през мечтаното състояние,

търсейки улики, намиране на познати,

оставяйки галета от моя собствен, примамка собствените ми капани.

Разбрах, когато се срещнах вашият кораб Разиел

че той защитаваше нещо тъмно, древно, ти,

но не очаквах твоя наследник на слуга обаче.

Тя направи нещата много повече по-сложно от необходимото.

- Стига с тези подигравки.

- Не си единственият, който обича да си играе с храната си.

- Край с това.

- Не си в позиция предявявайте всякакви искания.

Сега можете да се присъедините към еоните стойността на вашите жертви,

погълнати като парчета месо.

Можеш да умреш с тази чест.

- Така да бъде.

- Не! не разбирам!

О, моето сладко момче...

О, майка ще те спаси. Кучката ще плати за това.

Не, не, това не може да бъде!

- Но е. Вашият господарят вече го няма.

Трябва да ти благодаря за събира ни заедно.

Той беше много вкусен.

- Какво направи, кучко?

- Просто това, което имам правено от векове.

- Разиел? Разиел.

Говори ми. Разиел, отговори ми, заповядвам ти!

- Тишина, вещица! Ти имаш вече няма власт над него.

Сега той служи на нов господар.

- Не не НЕ НЕ НЕ!

Пусни момчето ми! Освободете го!

- Сигурен си искаш ли да го направя?

- Ще го направиш.

Какъвто и да си, ще направя със сигурност душата ви плаща за това!

- Глупава старица.

Трябва да спреш да се притесняваш себе си с това, което съм,

и започнете да мислите за това, което направих,

помислете какво е това малка, невзрачна курва

направи на твоя всемогъщ господар.

И ако мога да направя това с него,

само си представете какво аз имам в магазина за вас.

мислене?

Още по-добре, защо не ще разберем заедно?

Разиел.

Доведи я при мен.

- Не!

Не не! Не!