Original subtitles

Хайде! Давайте.

По-бързо!

Бий тревога!

Рори Калхун

Леа Масари

Джордж Маршал

Режисьор Серджо Леоне

РОДОСКИЯТ КОЛОС

Каква велика композиция, Лизипо. Не ли мислиш ли?

Божествено вдъхновение. - Харесва ли ти?

Обичам красивите неща.

Тук има много такива. Затова те поканих на Родос.

След войната, няма нищо по-хубаво от един остров на мира.

А какъв е този аромат? - Рози, скъпи мой племеннико.

Родос е островът на розите.

И на красивите жени, както виждам.

Виж, Дарио, тук жените имат особен аромат.

Той се приготвя от венчелистчета, морска пяна и...

Плът?

За моята възраст този елемент е безполезен.

Да живее Серс! Да живее...

Ще дойде време, когато тази вечна светлина

ще напомня за името ти, Карет.

Творението ти ще покаже на всички бъдещи поколения

предаността ти към Серс.

Родос ще управлява моретата.

Изглежда, церемонията не се харесва на боговете.

Навярно това колосално творение не отговаря на могъществото им.

Напразно се тревожиш.

Боговете ще се радват на паметник, издигнат в тяхна чест.

И в чест на царя на Родос.

На теб, Аполон, бог на слънцето,

посвещаваме тази великолепна статуя,

родена от божествения дух на нашия цар

и от скромните усилия на неговия предан народ.

Нека свещения огън гори от този висок олтар към небето.

Нека направлява всички, които плават през нощта,

и бъде страшна заплаха за враговете на Родос.

Гори, свещен огън!

Нека бъде вечен твоят пламък, като славата на Серс!

Да живее Серс!

Твоят остров на мира е пълен със събития!

Не целият свят притежава моя философски дух.

Така е...

Защо не е споменал на никого за това?

Можеше да се довери поне на мен.

Горкият той!

Защо е искал да направи такова нещо?

Виж, Мирте,

нашият брат е мъртъв, затова трябва да продължим борбата.

Ако народът на Родос е поробен,

ако сестрите му страдат от неговия проклет и несправедлив цар,

то е, защото никой не им е показал как се умира за свобода.

Така е. Но хората на Родос се нуждаят от оръжие,

повече, отколкото техните мъртви.

Гърците са наши приятели. Нека да ги помолим за помощ.

Гърците са твърде далеч. Те няма да се погрижат за нас.

Тогава да потърсим помощта на някоя влиятелна личност.

Племенникът на Лизипо, който го придружава.

Той не е ли атински пълководец?

Може да опитаме да говорим с него.

Братя, искате ли аз да отида?

Не, не ти. Те познават и четирима ни много добре.

Добре ли те забавлява тази игра? - Може би това не е игра.

Тир, мислиш ли, че блясъкът на нашия дворец забавлява

посланика на Финикия?

Изглежда, той си прекарва добре. Въпреки това, господарю,

вашето голямо богатство може да наплоди зложелателство... завист.

А ти? Завиждаш ли ми?

Възхищавам ти се. Дълбоката ми лоялност към теб

ми позволява единствено емоцията от голямото възхищение.

Безспорно, знаете как да се забавлявате тук.

Майка ми беше права, този остров пленява хората.

Майка ти е дошла в Родос?

И трябва да остане.

Какъв ентусиазъм от страна на чужденец!

Само половин чужденец.

Вече се чувствам така, сякаш познавам много хора тук.

Например, виж онзи човек там, който симулира безразличие.

Той ме следва, откакто напуснах двореца.

Това е необичайно за един атински герой.

Може да си забелязал и погледите, които ти хвърлят жените.

Прави ми впечатление само, че... никога не ме поглеждаш.

Може би, защото не съм навикнала с героите.

Това ми допада! Напуснах атинската армия преди месец.

Тъй че, ако предпочиташ обикновените хора...

Един обикновен човек е съвсем малко.

Но пък един герой е твърде много.

Съвместното пиене...

почти винаги започва или завършва със среща.

Кое избираш?

Пиенето.

Жадна съм.

Опитай този нектар, царю мой.

Направен е с обич от твоите покорни слуги.

Такава преданост заслужава награда.

Дай на него да отпие първата глътка.

Пий.

Казах да пиеш!

Изглежда, в Родос пиенето е рисковано!

Невинаги, племеннико. Но никога не бива да пиеш първи.

Нека празненствата продължат!

Извини ме за любопитството...

След отровения отровител, лъвовете ли следват?

Не знам програмата.

Надявам се, че не. Би било опасно за лъвовете.

Това ли беше първият умрял човек, който видя?

Вторият за деня. Във време на мир, това е твърде много.

Как може човек да отвлече вниманието ти?

Като се измъкне оттук с мен.

Величествени Дарио, имам нещо важно...

Аз също. Нека го отложим за утре, ако искаш.

Приятно е.

Каква удивителна градина!

Наистина природата се разкрасява в присъствието на жена.

Освен герой, ти си и поет!

Ще бъда още по-предпазлива.

Не повече, отколкото сега. Дори и тук. Избягваш погледа ми.

Какво?

Не си ли завладяна от погледа ми?

Атинските жени смятат, че си неустоим ли?

Не всички. Някои не са ми простили.

Кои?

Просто...

защото са чакали прекалено дълго.

Диала!

Тук е цялата династия!

Диала?

Дарио!

Хемон.

Клео.

Нестор.

Герион.

Тази няма име.

Артидоро.

Филеон. - Дарио!

Извини ме. Това беше ти!

Нима вече не си ме забравил?

Последвах те дотук, това не е ли достатъчно?

Изпитваш моята упоритост?

Защо дойде тук? - Тук е спокойно място за разговори.

Но красноречието ти е изчезнало.

Близостта с теб ме оставя без глас и спира дъха ми.

Тогава се отдалечи.

Как бих могъл? Казваш ми да се отдалеча,

а очите ти казват обратното.

А устните ми?

Устните ти...

Диала. - Ще бъдеш в добра компания!

Добра компания, със сигурност.

Предложението на финикийския цар е доста мъдро.

С два обединени народа ще владеем моретата.

А какво ще каже Атина за съюза ни с враговете й?

Атина... Ние имаме естествена връзка с Гърция.

Но преди да мислим за Гърция, нека помислим за Родос.

Благодарение на нашия колос, пристанището ни е най-защитеното.

В наш интерес е да направляваме корабите на всички страни,

особено финикийските.

Ще е достатъчно, Атина да знае, че нейната флота

ще бъде атакувана от нашите финикийски съюзници!

Мислите ли, че гърците ще се заблудят лесно?

Влез.

Извинете ме.

Мислех, че от тази врата ще мога да изляза от подземието.

А как попаднахте в подземието?

Как попаднах ли? Бих казал, как паднах в него.

Виждате ли, опрях ръце на стената и изведнъж тя се измести.

И се озовах от другата страна.

Или по-скоро... от тази страна.

Добре, следвах една жена.

Оттук ще можете да се присъедините към нея.

Благодаря. Надявам се, че ще приемете...

моите извинения.

Мислите ли, че гъркът ни е шпионирал?

Може би. Но може да се провери лесно.

Той не може да напусне острова.

Нито един кораб не може да напусне пристанището без мое разрешение.

В Родос има твърде много вълнение, трябва да бъдем предпазливи.

Нека се върнем към нашия план.

Тази част от острова е непревземаема.

Единственият достъп е през пристанището.

Нашите кораби с плячката ще бъдат подслонени.

Колосът ще ги защити от всички, които ги преследват.

Това място на Родос е безценно. В замяна на вашето гостоприемство

ние ще ви предложим половината от плячката.

Половината?

Предложението на Ксенон е мъдро и приемливо.

Приемам, но при едно условие:

не повече от 2 кораба наведнъж и никога с повече от 200 души.

Или пък да се твърди, че Родос е паднал под финикийско господство,

ако имате твърде много войници.

Точно така.

Приемам в името на добрата воля на финикийците и техния цар.

Говори ли с него? - Не.

Гъркът е твърде зает.

Една жена...

Утре ще опитам отново. - Не. Нямаме време за губене.

Благодаря ти за всичко, Теокъл.

Върни се и се забавлявай, ти пое рискове.

Да вървим.

Прекрасна компания, щом те накара да напуснеш забавата.

Дъщерята на Карет е очарователна и непредсказуема.

Само за час прокураторът ме изнерви повече от акцията срещу Персия.

Ако е успяла да те впечатли, тя наистина трябва да е изключителна.

Дори без да ми даде нещо повече от усмивка.

Но, който не дава нищо веднага, дава повече след това.

На твоята възраст можеш само да страдаш заради жените.

Според мен, страданието е, че жените не ни карат да страдаме повече.

Карет и дъщеря му са гърци, нали?

Не. Те са от Лидия. - Мислех, че само един гръцки ум

би могъл да създаде такова красиво произведение на изкуството.

Имаш предвид колоса, или Диала?

Проклети светкавици!

Гневът на боговете може да е оправдан, но не е нужна такава демонстрация.

Не ми казвай, че се страхуваш?

Скъпи мой племеннико, ти не знаеш каква е бурята на този остров.

То е като да ти се иска с всеки гръм да потънеш на дъното на морето.

Поради местоположението си, природата е снизходителна към Родос.

Знаеш ли кое е най-доброто средство срещу гръмотевици? Спането.

Предполагам, че си прав.

Благодарение на моя архитект, стаята ми е добре защитена.

Отивам.

Изкачете се!

Проклятие!

Ти си прав, сънят е изцеление, както казваш, но трябва да намерим...

Сега, ако ще, да идва края на света. Освен това, не съм герой като теб.

И като такъв, имам правото да се боя от всичко.

Не става дума за това, да бъдеш герой.

Всъщност, говорейки за тези мълнии, дължа им благодарност.

В битката при Лисо спечелих срещу Калимак,

благодарение на мълния, която го удари.

Видях главата му, когато ръката ми...

Ела с нас! Бързо!

Какво искате?

Трябва да обсъдим нещо важно.

От тук. - Не натам.

Няма да те нараним. - Освен ако не ни принудиш.

Не искаме да те нараним, по какъвто и да е начин.

Нямах никакъв избор.

Да вървим!

Приключихме! Оставете го тук. Да вървим!

Дарио...

Какво става?

Ако Родос е остров на мира...

предпочитам войната.

Хей, ти. Кои са тези хора?

Македонски роби, заловени в Персия.

За съжаление, сега Родос не разполага с достатъчно работна ръка

за изграждане на такива грандиозни паметници.

Разбирам.

Това ли е той?

Търся кораб до Гърция.

Нито един не може да тръгне, без да получи заповед.

Трябва да се прибера у дома. - Такова е нареждането на царя.

А ако предложа двойна цена?

Ще е по-добре, да се махнеш веднага.

Добре.

Да вървим. - Ти остани тук.

Не, ще дойда. - На мен повериха тази работа.

Един мъж може да събуди подозренията му.

Съберете се, скъпи приятели на Родос.

С последния ориенталски кораб, донесох на вашия прекрасен остров

едно от най-ценните съкровища на този край,

чиято изисканост не надминава вашата. Насам!

Братя мои, свещените ориенталски птици.

Клюновете им са твърди като метал,

нежни са като агнета и верни като кучета.

Вашият покорен слуга ги е опитомил за вас.

Те яростно ще пазят домовете ви.

През нощта те ще гонят злите духове,

които не ще ви безпокоят повече.

Търсиш ли някого? - Бих искала да ме последваш.

Добре, убеди ме. Веднага ли?

Мога да изпълня едно твое желания.

Кое? Аз имам много.

Забелязах на пристанището, че опитваш да заминеш.

Познавам хора, които имат кораб.

А цената? - Тя е равна на риска.

Предпочитам да избягвам рисковете.

Щях да се обърна към двореца и моите права.

Винаги можеш да опиташ.

Тази вечер, на пристанището, един човек ще запали факла.

Последвай го.

Довиждане. - Почакай!

Доскоро.

Ако се осъществи това оръжие, то ще ни направи непобедими.

Непобедими?

Нашите предци са мислили същото за техните каменни брадви.

Градим вълна от пясък, предполагам, по-дълга от тази на другите,

която ще заличава следите ни.

Но колосът ще остане, както и твоят гений.

Само ако това ще направи някого щастлив...

Всички от Родос са много горди.

Дъщеря ти Диала е толкова горда с теб.

С мен ли? С парите и почестите, които получава от моите изобретения.

Какви ги говориш? - Когато майка й я повери на мен,

обещах, че ще я обичам като моя дъщеря.

Считам, че бях предан баща.

Но кръвните връзки... дори и гений, както казваш,

не може да ги създаде, когато не съществуват.

Дарио, надявам се, че твоята недисциплинираност

ще трае по-дълго от черния хумор на Карет.

На пристанището е забранено да се напуска Родос. Защо?

Родос трябва да уважава своя благороден гост.

Гост или затворник?

Тежки думи, Дарио.

Не ме е грижа за вашите политически въпроси.

Дойдох в Родос на почивка, а не да се браня от враждебност.

Враждебност? От кого?

Не знам, но снощи при мен... Така или иначе, ще напусна Родос.

Във всеки кораб, който напуска, може да се укрива враг.

Дори и за теб не можем да поемем този риск!

Добре.

Тогава ще го направя по моя начин.

Виж, господарке.

Дарио!

Пленителният герой ни удостои с посещение.

Кратко посещение. Пребиваването ми в Родос приключи.

Нещо разочаровало ли те е тук? Нещо или някой?

Напротив.

Пребиваването ми беше кратко, но вълнуващо.

Ужасно е, че обичам да се шегувам с мъжете.

Моля те да ми простиш това.

Нали не мислиш, че си тръгвам от Родос,

защото ме накара да проуча подземните коридори на двореца?

Не... Просто съм нетърпелив да вдишам въздуха на своята страна.

Но... акостиранията са отменени.

Така казват те.

Чаках те доста дълго. Последвай ме.

Това е лодката. Качвай се.

Добре дошъл на борда.

Благодаря. Кога тръгваме?

Чакаме сигнал от един приятел.

Кой е там?

Коя си ти?

Жените плашат ли те?

Какво търсиш тук?

Някой, който да ми прави компания.

Спри!

Бързо, сигналът! Не много силно!

Всичко е наред. - Гребете.

Надявам се, че няма да има още стражи.

Говори ли с гърка? - Не. Ще поговорим навътре в морето.

Приберете греблата. Бързо!

Във водата, бързо!

Хайде! Бързо!

Сега разбирам защо толкова си бързал да напуснеш.

Заради това ли?

Какво е това? - Знаеш много добре.

Безполезно е да продължаваш да лъжеш.

Продаде се на враговете на царя,

на предатели, които не зачитат царската воля в Родос.

Щеше да отнесеш известието до Атина.

Да разгласиш техните лъжливи обвинения на архонтите

и това да доведе до обявяване на война.

Не знам за какво говориш. Аз просто исках да се върна у дома.

Това известие съдържа клевети срещу нас.

Обвиняват ни в корумпирани крадци,

представят ни като потисници на народа.

Но тези лъжи са достатъчни, за да бъдеш осъден,

дори и да не знаеш целта им.

Ще кажа отново, нямам нищо общо с това.

Твоите съучастници ще те обвинят.

Те са гребци на лодката.

Гребци или твои съучастници?

А този, и него ли не познаваш?

Ни най-малко. - Тогава да ти го представя.

Пелиокъл. По-старият в семейството и водач на бунтовниците.

Този, който носеше известието, доказващо предателството ти.

Той е невинен. Не изливай гнева си върху него.

Ще те накарам да признаеш.

Предай ми съучастниците си и ми кажи къде се крият!

Никога няма да ги хванеш.

Започвайте.

Ако продължат тези вибрации, ще се пръснат тъпанчетата му.

Все пак, не искам да оглушее.

Изтеглете я нагоре.

Освежи го, пазачо.

Заповядвам ти да говориш.

Ще го накарам да проговори. - Не, печели време,

за да изкопчи нещо за тези чакали.

Виж, всички са оковани във вериги, докато подготвя екзекуцията им.

Роби от Хиос. Ще имаме нови хора за купуване на пазара.

Да, така е! И ще се държиш с тях също като с другите.

Чакай ме в пещерата. - Какво смяташ да правиш?

Може би ще ги отведат в същата тъмницата, където са нашите братя.

Съмнявам се. - Струва си да опитаме.

А за Дарио, не мислиш ли?

Просто се опитай да намериш нашите братя.

Добре дошъл, Сирион. Знаех, че ще дойдеш с хората си.

Сирион е велик воин, един от най-добрите ни предводители.

А се подмяташе под моите удари, едва издържаше на болката.

Защото болката беше истинска.

Ръцете ти бяха силни, въртяха с лекота камшика.

Дори видях твои хора, развълнувани от нашето страдание.

Хората на Родос са наивни, колкото своя цар.

Те са убедени, че техният остров е непревземаем.

Колосът спира нападенията отвън.

За съжаление, нападенията вече са отвътре.

Да, но това не беше моментът, нека всички да знаят.

Трябва да бъдете търпеливи и да се прикривате

сред предшестващите ви роби.

Когато Родос падне в ръцете ни, изчакването ти ще бъде компенсирано.

Уверявам те, че това няма да трае дълго.

Последвайте ме.

Пентеокъл.

Какво се е случило? - Съветът е решил

да пожертва всички затворници за два дни.

Всички ли? И Пелиокъл, и Креонт?

Всички.

Това не е възможно! - Царят иска да даде урок

на всички поданици на Родос. Вече няма надежда.

Какво можем да направим?

Съвсем не знам.

Последвайте ме.

Дарио.

Вие чакайте тук.

Царят ми разреши да те видя.

Можеш да спасиш живота си.

И как?

Като посочиш имената на другите и техните скривалища.

Не познавам никого. Вече казах на Тир.

А после какво... Дори и да знаех, нямаше да кажа нищо.

Но защо?

Защо се жертваш за тези бандити?

С каква цел?

Не мисля, че те са бандитите.

Но аз...

Не искам да умреш.

Аз... Дарио...

Сбогом, Диала.

Напред!

Стража!

Стреляйте!

Внимавай, Корос!

Да се махаме оттук!

Хайде, преди да са дошли подкрепленията им!

Да вземем конете пред колонадата! Да вървим!

Лизипо! - Качвай се и не говори.

Да не губим време! Да вървим!

Какво те тревожи?

Поне днес не бива да бъдеш тъжна.

Всичко изглеждаше загубено. Но вместо това, всички сме спасени.

Какво да кажа?

Само защото те последвах на пазара,

затова ли се оказах в тази ситуация?

Съжалявам!

Но се нуждаехме от един грък, който да се застъпи за нас в Атина.

Един грък...

Значи, аз или някой друг, щеше да бъде едно и също.

Не съм казала това!

Ти рискува живота си за моите четирима братя.

Но може би...

за теб всичко това е просто едно приключение.

Една опасна игра,

която да разкажеш на своите приятели при завръщането си в Атина.

Не дойдох да търся приключения, дойдох на почивка.

Щеше да бъде толкова хубаво, ако беше спокойна.

Би било чудесно.

Единствените хубави спомени са от детството ми.

Толкова отдавна... Дори не изглежда да е било истина.

Понякога... изпитвам страх.

Силен страх!

Трябва да знаеш какво те очаква в бъдеще.

След всичко, което се случи... Сигурен съм, че ще бъдеш щастлива.

И мъжът до теб ще те обича...

или вече те обича, ако има такъв.

Сигурен ли си в това?

Сигурен съм, видях стотици финикийци,

подземията са пълни с тях!

Тир иска да продаде страната ни на чужденците.

Властта, която му дава Серс, вече не е достатъчна.

Той иска да продаде острова на финикийците и да стане негов цар.

Да побързаме! Да направим всичко, което е необходимо.

Сега, това ще бъде самоубийство.

Тогава какво?

Трябва да влезем в колоса.

Колосът е непробиваем! - Досега никой не е успял.

Дори и да е възможно, какво?

Една желязна мрежа затваря пещерите,

където са задържани най-добрите мъже на Родос.

Но тя се отваря с колело, което е във вътрешността на колоса,

това е, което ми казаха.

Точно така. Бях там, когато се строеше,

видях механизмът, който измайстори Карет.

Тези, които са го построили, са били убити веднага след това,

за да го запазят в тайна.

Значи, колелото съществува.

Трябва да го намерим и да освободим всички затворници.

Ще нападнем с тях хората на Тир... неочаквано.

Петимата, които ще изтеглят къса, ще опитат утре.

Ще ги водя аз.

Това е самоубийство.

Колосът е огромен капан.

Всеки детайл е проучван с години, за да го направи непревземаем.

Как може да се надяваш да влезеш в него с няколко мъже?

Нямаме друг избор.

Освен това, само шест души ще рискуват живота си.

Всеки от тях знае, че поема огромен риск.

Без никаква надежда да излязат живи?

Може би.

За да донесат мир на народа ни...

това струва повече от живота на шестима от нас.

Ти?

Мислех, че вече си напуснал Родос.

Стражите на Тир те търсят.

Съмнявам се, че ще ме търсят тук.

Наистина не ти липсва смелост.

Направи всичко това... Защо?

Нима е толкова силно желанието ти да ме видиш?

Диала.

Трябва да се видя с баща ти. Много е важно.

С баща ми?

За какво?

За спасяването на Родос. Тир е предател.

Той крие финикийски войници в храма.

Това не е възможно! Царят е блокирал пристанището!

Тир е злонамерен.

Пусна войниците, маскирани като роби.

Това е абсурдно!

Въпреки всичко, това е истината.

Все още можем да ги спрем.

Какво може да направи старият ми баща?

Карет знае тайните на колоса.

Той може да ни помогне да проучим ситуацията.

Но той не е тук. Обикновено работи до късно в колоса, чак до зори.

Да, но... Може ли да го видя?

Трябва да говоря с него.

Скоро ще бъде смяната на стражите.

На лявата стена. Чакай ме там. Ще те вкарам.

Поемаш риск.

Нали това е за спасяването на Родос?

Ще видиш, всичко ще мине добре.

Тогава ми обещай нещо.

Ако се появи и най-малката опасност, скрий се някъде на безопасно място

и уведоми Пелиокъл.

Той е в пустинните скалисти пещери.

Както желаеш.

Доскоро.

Дарио...

Дарио, аз...

Това са гърдите на колоса.

Това е удивително!

Какви са тези странни механизми?

За да можем да спим спокойно.

Солидно... и опасно!

Спри! Това е за подземията, ще ни открият.

Винаги ли вървиш подир жените?

Хванете го!

Това куче избяга, скочи във водата. - Идиоти!

Измами ви като деца.

Права си.

Но знаеш ли, Диала, въпреки това, денят беше плодоносен.

Гъркът и приятелите му няма да стигнат далеч.

Каква чудесна идея, да го придружиш,

така той не би те заподозрял.

Наистина се боя, че той ще се срещне с баща ми.

Този стар глупак би го послушал.

Родос скоро ще бъде под наша власт, Диала.

Без никакви пречки по пътя ни.

Не.

Остана една.

Старият глупак,

който вярваше, че работи за благото на хората.

Но не беше наясно,

че лее вериги, които ще ги оковат.

Но аз все още мога да ги счупя. И да отлея други, за вас.

Сега със сигурност няма повече пречки.

Мирте!

Прикри играта си съвършено.

Можеш да си доволен. - За какво говориш?

Благодарение на твоята информация, Тир разгада изненадата!

Моите братя и чичо ти Лизипо бяха затворени

и ще бъдат пуснати на арената тази вечер.

Но...

нима мислиш, че...

Че си предател?

Само ти знаеше пътя до тук.

Мирте те последва до къщата на Карет.

Ще платиш скъпо за това.

Корос!

Корос!

Всичко е готово.

Хайде! Побързай!

Жители на Родос!

Чуйте ме!

Ужасна опасност грози живота и свободата ви.

Група предатели са пуснали на острова чужда армия.

Орди от финикийски войници вече са в града.

Готови за нападение.

Как смееш да говориш за предателство?

Осъзнай се, Серс.

Предателството е в твоя дворец.

Колосът, който си построил, е приют за предателите.

Готов ли си да предадеш трона, да се заграби богатството на острова

и да се наложи чужда власт.

Само до последния ми дъх...

Натам, бързо! Да вървим!

Спрете!

Без оръжие, това е равносилно на самоубийство!

Хората са с нас. - Те не са армия, твърде малко сме.

Нашата надежда са затворниците в колоса.

Да опитаме да ги измъкнем от там! Бързо!

Пелиокъл! - Мирте!

Най-после!

Как ще се измъкнем от тук? - Както моите братя!

Пелиокъл! - Бързо, вземете тези коне!

Ти ни помогна достатъчно. Помисли за твоята безопасност.

Моята безопасност? Къде? Как?

Знам един таен вход на колоса.

Знам как да влезем в подземията.

Идете до подземията и изчакайте моя сигнал.

Нека боговете на Олимп те закрилят... пълководецо!

Нека закрилят и вас.

Може ли да дойда с теб?

Сигналът.

Сигналът от арената.

Отговори незабавно.

Изглежда, ситуацията сега да бъде в наша полза.

Така е. Планът с арената проработи.

Колосът е в нашите ръце. Чакаме финикийския флот,

който ще влезе в пристанището безпрепятствено.

Трябва да видим първите пристигащи кораби на разсъмване.

Тир, като изкусен стратег, е предвидил всичко.

Моята мисия беше дотук.

Успех, бъдеща царице на Родос.

Нагоре.

Качвайте се! Бързо!

Вие двамата, с мен!

Вие останете тук!

Бързо! Качвайте се, бързо!

Това е колелото! Да се надяваме, че Пелиокъл е успял.

Да вървим!

Внимавайте! Войниците!

Навън, навън! Бързо!

Внимавайте за решетката!

Този път всичко свърши, гърко.

Убийте го! - Спрете!

Ще бъде твърде лесно за него.

По-късно ще имаме повече време.

Добре, ето какво...

С това дърво ще изгоним финикийците.

Какво ще стане с Корос и Дарио?

Да вървим!

Бързо.

Завържете го.

Твоите приятели искат да ни посетят.

Нека да ги посрещнем, както подобава.

Заредете катапулта!

Давайте!

Хайде. Още няколко удара!

Нагласете го на минималната дистанция.

Стреляйте!

Бързо, да стигнем до онези къщи!

Стреляйте!

Пелиокъл, трябва да направим нещо!

Не, не сега.

Първо трябва да останем в къщите.

Така ще бъдем в безопасност.

Нашите приятели изглеждат различно.

Изглежда, не ги посрещат много любезно.

Погрижете се за ранените!

Не можем да направим нищо срещу тези катапулти.

Не, трябва да останем тук.

Ще ги хванем, когато излязат от този проклет колос.

Те нямат друг избор, или ще умрат от глад.

Пелиокъл! Креонт!

Финикийците!

Какво? Къде са?

Финикийският флот се вижда!

Ще бъде тук преди зазоряване. - Всичко свърши!

Дори и боговете не могат да ни спасят!

Съберете всички! Барикадирайте града!

Отлична флота!

Непобедима е точната дума.

Вашата страна е могъща.

Родос ще използва това като пример.

Разбира се.

Земетресение!

Земетресение!

Слизайте! - Чакайте!

Върнете се на постовете си!

Вече всичко свърши.

Колосът наистина се разклати.

Спрете!

Направете място! Мърдайте! Направете ми път!

Ако излезете, ще ви убият!

Вижте как бягат...

Страхливци!

Това е самоубийство.

А ти, не те ли е страх?

Хайде, бягай! Зарежи ме и ти.

Би трябвало да ме познаваш.

Може би се опитват да стигнат до корабите!

Да, корабите!

Да, ще се присъединя към тях.

Е, този ли е господарят на съдбата ти?

Атакувайте ги!

Остана сама, Диала.

Сега трябва да ме убиеш.

В Атина жените берат цветя.

Нека опитаме да се измъкнем оттук.

Дори не усещам болка.

Без съмнение, смъртта наближава.

Ще потърся помощ. Ще бъдеш вън от опасност.

Виж...

Исках толкова много неща.

А сега умирам, без да съм имала дори и едно от тях.

Ти не си обикновена жена.

Когато бях малка...

аз също берях цветя...

като атинските жени.

Дарио! Внимавай!

Помощ! Помогнете ми!

Къде? - Вътре.

Успокой се! Остани тук. Дарио?

Дарио, бързо! Всичко се срутва!

Креонт!

Дарио...

Креонт...

Дарио!

Креонт! - Дарио, ти си жив!

Хайде! - Не, не натам, насам, бързо.

Към източната врата, бързо! Вземи я. Да вървим.

Виж. Конете!

Бързо. Към пустинните скали! Хайде!

Качвай се! Бързо!

Дарио! - Лизипо!

Мислех, че никога няма да те видя.

А ти, как си? - Добре, но изглеждам официално!

Винаги ли тичаш подир жените?

Да, но от сега нататък,

ще се интересувам само от една жена. Завинаги.

Мъжете често дават такива обещания.

Но в конкретния случай, имаш добри причини да ги спазиш.

В Атина ли ще отидете?

Не, ще останем в Родос. - В Родос?

Да, има още много да се направи тук.

Това е островът на мира, нали?

Превод и субтитри Chav

subsland.com

КРАЙ