Original subtitles

МЪРТВИ ДУШИ

трета серия

Друже мили, как спа?

Горе-долу.

Пък аз, братко,

такива гадости сънувах цяла нощ, че чак ме е гнус да ти разправям.

А в устата ми след вчерашния ден сякаш цял ескадрон е преспал.

Представи си, братко, сънувах, че ме бият.

И познай кой? Никога няма да се сетиш -

щабсротмистър Поцелуев заедно с Кувшинников!

Ей богу! Ама как болеше!

Знаеш ли какво измислих? Да поиграем на дама!

Спечелиш ли, мъртвите души са твои. Хайде, нали не е на банка -

тук няма надлъгване и късмет, а зависиш само от уменията си.

Не, не искам, не.

Ама аз имам доста такива, дето са за вадене от списъците.

Не, стига с тия души, стига.

Дори ти казвам отнапред, че съвсем не умея да играя.

Е, освен ако ми дадеш известна преднина...

Добре, от мен да мине, ще изиграя една дама.

Душа си ти!

Заповядай, ще ти полея.

Душите ще струват сто рубли.

Защо пък сто? Нека са петдесет. - Не, що за залог са петдесет?

По-добре за тая сума да ти притуря и някое кутре.

Не, не. - Обличай се, не гледам.

Или пък, ако искаш, ще ти дам и златен печат като добавка.

"Добре."

Колко хода преднина ще ми дадеш?

"Че откъде накъде? Разбира се, че николко."

"Поне два хода ми дай."

"Няма да стане, аз самият не играя добре."

Знаем ви ние вас как не играете добре.

Да, доста отдавна не съм похващал пулове.

Душите.

Знаем ви ние вас как не...

Порфирий, донеси чай и лулата ми!

Знаем ви ние вас как не играете добре.

Доста отдавна не съм похващал пулове.

Знаем ви ние вас как не играете добре.

Доста отдавна не съм похващал пулове.

А, дай ги тука!

Доста отдавна не съм похващал пулове.

Отдавна.

Хей, драги, какво е това?

Я го върни обратно! - Кое?

Кое? - Кое?

Ами този пул!

А този тук?

О не, драги, с теб изобщо не може да се играе.

Мили мой, така не се мести - по три пула наведнъж.

Че защо да са по три?

А, един е мръднал случайно, по погрешка - ето на, връщам го.

Ами другият? - Какъв друг?

Откъде се взе?

Откъде се взе - ей тоя, дето се промъква за дама?

И таз добра, сякаш не помниш!

Не драги, аз броих всички ходове. Неговото място е ей тук!

Къде, какво място?

Ама ти, драги, май взе да си съчиняваш!

Не, ти си съчиняваш, драги,

само че безуспешно.

Няма значение, че разбърка всичко.

Аз помня всички ходове.

Ще ги наредим, както си бяха.

Ще те накарам да играеш. Играта е започната.

Не, драги, край. Няма да играя с тебе.

Не може да се откажеш, трябва да доиграеш партията!

Имам право да се откажа.

Ти не играеш така, както подобава на честния човек.

Значи не щеш да играеш? - Виждаш, че с тебе не е възможно...

Не, кажи си направо, не щеш ли да играеш?

Не. - Не щеш ли?

Не ща! - Порфирий! Павлушка!

Значи не щеш да играеш?

Отговаряй без заобикалки!

Няма как да се доиграе партията. Ако беше играл като честен човек...

А сега не мога. - Значи не можеш, подлецо!

Щом видя, че не ти върви, значи вече не можеш!

Удряйте!

Бийте го! Удряйте!

Удряйте!

Позволете да попитам кой тука е господин Ноздрьов?

Позволете първом да узная с кого имам честта да говоря?

Капитан от околийската полиция.

Аз май ви попречих да си довършите интересната партия?

Извинявайте. - И какво ще желаете?

Да, дойдох да ви съобщя, че сте подсъдим,

докато не бъде взето решение по вашето дело.

Що за глупости? Лъжете! По какво дело?

Аз, почитаеми господине, съм офицер, позволявам си да отбележа.

Вие сте били замесен в история, свързана с нанесена от вас

на помешчицата... на помешчика Максимов лична обида -

бой с пръчки в пияно състояние.

Лъжете! И очите му не съм виждал на тоя помешчик Максимов.

Ето.

Ето.

"Ама че лошав господар! Никогаж не съм и виждал такъв."

Да го заплюеш заслужава.

На човека може и да не дадеш да яде, ама коня му трябва да нахраниш,

щото конят обича овес, туй си му е на него продоволствието.

Което за нас например е порционът, туй за него е овесът.

Конят обича овес!

Пък то - яж само голо сено.

Дий, мърдай, мърдай!

Ама че лошав господар! Не е хубаво туй.

Да, много, много бяха отправените тук към Ноздрьов

най-различни тежки и силни пожелания.

Чуха се дори и някои не много хубави думи -

все пак руски човек е това, че на туй отгоре и разлютен.

Каквото и да речеш, мислеше си Чичиков,

ама да не беше дошъл навреме капитанът,

можеше и да не видя вече божия свят.

Щях да си погина като едното нищо, без всякаква следа,

без да оставя потомци,

без да оставя на бъдещите си деца нито състояние, нито честно име.

Нашият герой много се тревожеше за своите потомци.

Завивай, завивай надясно! Къде се буташ, заплес неден?

"Къде се буташ?"

Гиди мошенико неден! Хем гърлото си съдрах да ти викам!

Да не си пиян, бе?

Ами ти пък какво си запрепускал?

Да не си оставил очите си в кръчмата?

Дръпни назад де, гиди заплес безподобен!

Назад!

Къде се буташ бе, дръвнико? Къде се буташ?

"Отваряй си зъркелите бе, брада!"

"С все сила ти виках да минеш надясно, а ти къде се набута?"

"Надясно. - Зяпльо!"

"Ами те ремъците са се оплели!"

"Ех вие, тъй ли се оправят, ама че сте!"

Не така бе, ех че си!

Андрюха, я ти изтегли логоя, дето е от дясната страна.

А ти, чичо Митяй, яхни средния. Яхни го и давай!

"Давай, давай! Давай де, движи се!"

Стой! Чичо Митяй, я ти се качи на логоя,

пък ти, Миняй, яхни средния. Хайде, прехвърляйте се.

"Помогни му де, какво стърчиш там!"

"Ето на, сега ще тръгне, ще тръгне, давай, давай!"

Шибни го, шибни го де!

Ей ти, шибни оня, жълтеникавия, дето само се топорчи там!

"Ама не така бе, не така!"

Ама не така бе, ех че сте!

"Миняй, яхни пак логоя, а ти, Митяй, средния!"

Давай, давай, сега ще стане.

Я слизайте от конете! Всички да слязат!

"Дръпнете се от конете, дръпнете се, дайте им въздух!"

"Слизай, на кого говоря!"

Дръпни се! - Само исках да помогна.

Виж го ти! - Че като взема камшика...

Не разбират от коне. - Ще ти кажа аз кой не разбира!

Кратуно проста! - Абе какво говориш с него!

Брей, виж го ти! - Да вървят по дяволите!

Ех, заплес безподобен! - Ти си заплес!

Да беше се случил тогава на мястото на Чичиков

някой двайсетгодишен момък - хусар ли, студент ли,

или пък просто някой, едва наченал жизненото си поприще, и боже!

Какво ли само нямаше да се събуди, да заиграе, да заговори у него!

Дълго щеше да стои той безчувствен на едно място,

безсмислено вперил очи в далечината,

забравил и пътя,

и всички предстоящи разправии и забележки заради закъснението,

забравил и себе си, и службата,

и света, и всичко на света.

Ала нашият герой бе вече на средна възраст

и с предвидливо охладени страсти.

Хубавелка е, хубавелка.

Кое най-вече е хубавото у нея?

Хубавото е, че е излязла от някой пансион или нещо такова

и у нея все още няма нищо, дето се казва, женско,

сиреч онова нещо, което е най-неприятното у жените.

Да, сега тя е като дете, всичко у нея е естествено -

ще каже, каквото й дойде,

ще се засмее, когато й се прииска.

Всичко може да излезе от нея - тя може да стане чудо,

но може да се превърне и в едно нищо,

веднага щом с нея се заемат маминките и лелките.

Само за година тъй ще натъпчат главата й с разни женски номера,

че и родният й баща няма да я познае.

Оттам ще дойдат и надутостта, и превземките,

ще почне да се съобразява с наложени й правила,

ще почне да се чуди с кого, как и колко трябва да говори,

кого как да гледа,

ще се бои да не каже нещо повече или по-малко, отколкото е нужно,

и накрая съвсем ще се обърка.

И ще стигне дотам, че накрая ще почне да лъже,

да лъже цял живот -

и дявол знае какво ще излезе от нея!

Интересно, коя ли е тя?

Какъв ли е баща й? Дали е богат почтен помешчик,

или е просто благоразумен човек с капитал, спечелен на служба?

Ако, да речем, биха турили за това момиче двеста хилядарчици зестра,

от него би могло да излезе доста апетитно парче.

Това би могло да направи щастлив един почтен човек.

Двестате хилядарчици

взеха тъй съблазнително да се рисуват в главата му,

че той почна да се ядосва вътрешно на себе си,

задето по време на суетнята около колите

не попита кочияша или коларя кои бяха пътниците.

Чудесно е пълненото шкембе, душо моя.

Заповядайте, опитайте шкембето. - Благодаря.

Такова пълнено шкембе няма да ядете в града.

Там дявол знае какво ще ви пробутат.

У губернатора обаче не готвят лошо.

Да бе, знаете ли от какво се готви всичко там?

Хич няма и да вкусите, ако разберете.

Не знам от какво приготвят там храната,

нищо не мога да кажа за това,

но свинските кюфтета и варената риба

бяха превъзходни. - Тъй ви се е сторило.

Моля?

Казвам, че знам какво купуват те на пазара.

Ще купи оня шмекер готвачът,

дето се е учил от французин, някоя котка,

ще я одере, па ще я поднесе на трапезата вместо заек.

Какви само гнусотии разправяш! - Ама, душке, точно тъй правят там.

Какво съм виновен, че всички тъй правят.

Все да кажеш нещо такова на трапезата!

Стана дума за вас у председателя на палатата Иван Григориевич,

миналия четвъртък. Много приятно си прекарахме.

Аз не бях тогава у председателя. - Прекрасен човек, толкова сериозен.

Кой това? - Председателят.

Е, може на вас тъй да ви се е сторило.

Само дето е масон,

а е такъв глупак, какъвто не се е раждал на света.

Разбира се, няма човек без слабости,

затова пък губернаторът - какъв превъзходен човек е!

Толкова е начетен!

Губернаторът ли е превъзходен? - Да, нали!

Най-големият разбойник на света!

Как тъй губернаторът ще е разбойник?

Да си призная, нещо не схващам.

Позволете ми да отбележа обаче, че...

постъпките му съвсем не са такива, напротив,

по-скоро е с твърде мек характер, дори кесии бродира собственоръчно.

"Лицето му е тъй мило, дори не всяка дама..."

И лицето му е разбойнишко.

Дайте му само нож, па го пуснете на широкия път -

ще ви заколи.

Моля?

Казвам, за една копейка ще ви заколи.

Какви неприятни работи приказваш!

Той, че и вицегубернаторът -

вземи единия, па удари другия!

Не знам, не знам...

Знаете ли, всъщност, ако питате мен,

да си призная, най-много ми хареса началникът на полицията.

Той е един... такъв...

с откровен, искрен характер,

от лицето му струи едно такова чистосърдечие.

Той, струва ми се, ви е приятел?

Мошеник.

Ще ви предаде, ще ви измами, а на туй отгоре и ще обядва с вас.

Знам ги аз тях, всичките са мошеници.

Целият град е такъв -

мошеник до мошеника, все от един дол дренки.

Всичките са продажници.

Само един там е порядъчен човек -

прокурорът. - О, да, да.

Ама и той, в интерес на истината, е свиня.

А що се отнася до храната им, душке Феодулия Ивановна,

право в очите ще ти кажа,

че няма да им ям гнусотиите.

Ти на мене жабата,

ако ще в захар да я оваляш,

не я турвам в устата си.

И стридите също -

зер знам аз на какво мяза стридата.

Ти, Михаил Семьонович, все ще кажеш нещо такова на трапезата!

Ето, вземете си от овнешкото.

Овчи бут с каша.

Ама всичко туй идва от немците и французите -

измислили диета да се лекуваш с глад!

Аз бих ги обесил за това.

Понеже те са с хилаво телосложение,

та си въобразяват, че ще се оправят и с руския стомах.

Не, вятър работа е това.

Всичко това е...

Просвета било туй.

Просвета! Тя тая просвета е...

въздух!

Щях да кажа и друга дума,

ама не е прилично на трапезата.

У нас не е така,

у нас не е като у някой Плюшкин.

Осемстотин души има, а живее и обядва

бетер моя пастир.

А кой е тоя Плюшкин?

Мошеник. - Какъв?

Мошеник, рекох.

Такъв скъперник, какъвто не можеш и да си представиш.

Окованите с вериги в тъмницата живеят по-добре от него.

Всичките си хора умори от глад. - Наистина ли?

Ама наистина ли казвате, че хората му измират?

Мрат като мухи! - Ами!

Нима като мухи? Ами далеко ли живее от вас?

На пет версти оттук. - На пет версти?

Не, не попитах заради някакви...

Просто ми е интересно да опознавам различни места.

Благодаря ви.

Моля!

Бих искал да поприказвам с вас по една работа.

Починете си.

Починете си на креслото.

Починете си.

Аз самият съм здрав и харесвам здравите,

силни хора.

Самата истина са казали древните -

в здраво тяло - здрав дух.

Напълно съм съгласен с тази мисъл.

Да, Михаил Семьонович, да.

Когато попътуваш из Русия като мене, грешния,

истински разбираш колко голяма е майка Русия, ох, колко голяма!

С право се дивят чужденците.

Дори и древната Римска монархия не е била толкова голяма.

Държава, която няма равни по слава,

а забележете какво недомислие - според разпоредбите в тази държава,

чието величие ще буди възхищение у потомците ни,

регистрираните души, макар и завършили жизнения си път,

продължават да се водят като живи чак до следващото преброяване.

А, Михаил Семьонович?

От добри чувства към вас,

мили ми Михаил Семьонович,

а и заради този, бих казал, магнетизъм на душата,

съм готов да се наема донякъде с това наистина тежко задължение,

отнасящо се до тези несъществуващи вече души.

И тъй?

Трябват ви мъртви души?

Да.

Несъществуващи. - Ами добре.

Готов съм да ви ги продам.

Да ги продадете?

И каква ще е цената?

Ами, за да не ви искам повече -

вие си почивайте, почивайте, разположете се удобно -

по сто рубли едната. - Едната?

Нима ви се вижда скъпо?

Ами тогава каква е вашата цена?

Моята цена?

Ние май нещо сме се объркали или...

или пък не се разбираме, или забравяме за какво иде реч.

Аз смятам и ще съм напълно откровен,

че осемдесет копейки за душа е възможно най-високата цена.

Брей, че го рекохте - по осемдесет копейки!

Че аз да не ви продавам цървули.

Ама съгласете се, че това все пак не са хора.

Вие пък да не мислите, че ще намерите такъв глупак,

който ще ви продаде регистрирана душа по двайсет копейки?

Моля ви се, защо ги наричате регистрирани,

нали самите души отдавна са умрели,

от тях е останал само един неуловим за сетивата звук.

Хайде, за да не влизаме в излишни разправии,

ще ви дам по рубла и половина, но повече не мога.

Срамно е,

срамно е дори да споменавате такава сума.

Пазарете се, кажете една истинска цена!

Пазарете се, пазарете се де!

Добре де, ще прибавя по половин рубла.

Ама защо се стискате толкова? Наистина не е скъпо!

Да е някой мошеник, ще ви измами, ще ви продаде боклук, а не души.

Пък при мен стоката е екстра, подбрана.

Моля да ме извините.

Ето вижте,

например коларят Михеев.

Спокойно, няма нищо. Ще ви мине.

Този Михеев никога не правеше други коли, освен с ресори.

И работата му не беше като на някой московски майстор, през куп за грош.

Толкова здрави ги правеше,

сам и ще ги обкове, и ще ги лакира. - Виж го ти тоя Михеев!

Ами Степан Пробка, дърводелецът?

Главата си залагам, че нийде няма да намерите такъв мъжага.

Ама страшна сила беше!

Да беше служил в гвардията, бог знае докъде щеше да стигне.

Висок беше над три аршина! - Че нали тоя Пробка...

Ами Милушкин, зидарят!

Можеше да иззида печка в която щеш къща.

Ей я на, тука...

Максим Телятников, обущарят.

Каквото боднеше с шилото - ботуши ставаше,

и то ботуши за чудо и приказ; на туй отгоре дори не лизваше спирт.

Ами Еремей Сорокопльохин?

Че той сам струваше колкото всички останали!

В Москва търгуваше!

Само на мен ми носеше по 500 рубли данък от търговията си.

Ето за какви хора иде реч!

Злато!

Извинявайте, защо ми изброявате всичките им качества?

Ами че те вече нищо не струват, хората са мъртви.

А с мъртвото тяло ако щеш плета подпирай, казва пословицата.

Да, разбира се, мъртви са.

Впрочем каква ли пък полза имам от живите ми хора?

Че какви хора са те?

Мухи, а не хора.

Но все пак те съществуват, а пък другото е само една мечта.

Не, не е мечта.

Ще ви кажа какъв беше Михеев - такива сега няма да намерите.

Такава планина беше, дето в стаята не може влезна - мечта ми било туй!

А пък такива яки рамене имаше - от кон по-силен беше.

Ще ми се да знам къде другаде бихте намерили такава мечта!

Ама наистина,

едно си баба знае, едно си баба бае.

Добре, за да не се оплаквате, че ви искам скъпо,

или че не желая да направя никаква отстъпка, от мен да мине -

нека са по 75 рубли едната,

всичко в асигнации, и то само заради познанството ни.

Наистина ми е чудно -

сякаш играем в някаква театрална пиеса или комедия,

не мога да си го обясня по друг начин.

Ясно е, че не щете да продавате. Сбогом.

Ама моля ви се. - Сбогом.

Пазарете се, кажете една истинска цена!

Пазарете се, пазарете се де! - Две и половина!

Я си починете. - Недейте, аз казах думата си.

Няма какво да се безпокоите. - Починете си.

Седнете за малко, сега ще ви кажа една приятна за ухото дума.

Четвърт стотачка? Двайсет и пет рубли? Изключено!

И четвърт от четвъртинката не давам, нито копейка няма да кача.

Право да ви кажа,

за вас човешката душа е все едно

варена ряпа.

Барем по три рубли дайте! - Не!

То се е видяло...

Тъй да бъде!

То сега и крепостен акт за покупката май ще трябва да се направи,

за да си е всичко както трябва? - Разбира се.

Туйто,

значи трябва и в града да се ходи.

Добре. Ще ви помоля да ми дадете списъчето.

С удоволствие.

А сега ще ви помоля да ми дадете капаро.

Даже не знам как да ви дам,

не нося у себе си пари.

Моля? - Казвам, че имате,

имате у себе си пари.

Ами от женски пол не щете ли?

Не, благодаря ви, от женски пол не ми трябват.

Бих искал също да ви помоля

тази сделка, тъй да се каже, операция,

да си остане между нас. - То се разбира от само себе си.

Каквото и да става между близки приятели,

то трябва да си остане между тях. Е, сбогом.

А за Плюшкин - не ви съветвам дори и пътя до това куче да знаете.

По-оправдано ще е да идете на някое неприлично място, отколкото у тях.

Ей, брадатко!

Как да стигнем оттук до Плюшкин?

До кого? - Плюшкин.

Какво, не го ли познаваш?

Не, господарю, не го познавам.

Хайде бе, не познаваш скъперника Плюшкин?

Оня, дето лошо храни хората си? - Ама че хора...

Лошо ги храни.

Закърпения? - Ами...

Закърпения ли?

Към думата "закърпения" беше прибавено и съществително,

много сполучливо,

но неподходящо за светски разговор, затова ще го пропуснем.

Не, кажете все пак коя дума е прибавил?

Да, силно се изразява руският народ!

Само да кръсти някого с някакво име, ще мине то в рода и потомството му,

ще си го носи и докато е на служба, и в оставка,

и в Петербург, и накрай света.

И колкото и да хитрува и да облагородява прякора си,

ако ще дори да плати на учени хора да го изкарат,

че е от древен княжески род - нищо няма да помогне.

Ще изграка прякорът сам за себе си от цялото си гарваново гърло,

ще стане ясно откъде е изхвръкнала птичката.

Което е казано на място, все едно е написано -

и с брадва не се отсича.

Колко на място е всичко, излязло от дълбините на Русия.

Живият, пъргав руски ум винаги ще намери точната дума

и ще я лепне на мига, като паспорт за вечни времена.

И няма какво да уточняваш какъв ти бил носът или устните -

с една черта си описан от главата до петите.

"Закърпения!"

Ами завий наляво, а сетне дръж все направо,

пък като видиш бялата камбанария,

карай към нея -

те там е и Закърпения.

"Дий, любезни мои!"

Хайде, завивайте!

Гледайте, ваше благородие.

Дръж го, дръж го!

Не го пускай! Не го пускай да избяга!

Къде бе, къде бягаш? Дай тука кофата, пусни я!

"Не давам кофата, няма да я дам!"

В ада ще горите за това!

Ей ти, не пипай там! Не пипай, чуваш ли!

"Господарю, поне две копейчици да беше прибавил!"

А по единайсет не щеш ли? Давам по тринайсет и вземай!

Че нали даваше по петнайсет? - В ада ще гориш ти за това!

В ада ще гориш на страшния съд, именно ще гориш.

Чуйте ме, майко,

къде е господарят? - Няма го.

За какво ви е? Вървете в къщата.

Вътре.

Какво стана с господаря, господин Плюшкин, не е ли тук?

Тук е стопанинът.

Че къде?

Ама вие какво, драги, да не сте сляп?

Ами че аз съм стопанинът!

Много съм чувал за...

за вашето стопанство,

за изключителното управление на именията ви,

та сметнах за свой дълг да се запозная с вас

и да ви поднеса лично почитанията си.

По дяволите и ти, и твоите почитания.

Заповядайте, моля, седнете.

Аз отдавна не посрещам гости.

Пък и да си призная, не виждам кой знае каква полза от тях.

Измислили един неприличен обичай да си ходят на гости.

А пък стопанството се разсипва,

че и на конете им сено давай.

Аз вече съм обядвал.

Кухнята ми е разнебитена, ниска, коминът съвсем се е разрушил,

да речеш да накладеш огън - току-виж и пожар станал.

Пък и за капак как тъй се случи,

че в цялото стопанство няма да намериш и стиска сено.

Пък и как ли да го опазиш?

Земицата е малко, ама селянинът е мързелив, не обича да работи.

Мисли само за кръчмата.

Току-виж на стари години те докарали до просешка тояга.

На мен пък ми казаха, че имате над хиляда души.

Кой ви е казал такова нещо?

Да бяхте го заплюли този, който ви е казал тъй.

Той ще да е бил някой зевзек, искал е да се пошегува с вас.

Хайде върви, брой, ама нищо няма да преброиш.

Последните три години проклетата треска ми умори сума ти селяни.

Ами много ли умори? - Да, много отидоха.

Може ли да ми кажете колко е броят им?

Осемдесет души.

"Ами!"

Няма да седна да ви лъжа.

Позволете да попитам, този брой, предполагам,

е от деня на последното преброяване, нали?

Де да беше така,

ама оттогава ще да са станали към сто и двайсет.

Наистина ли? Цели сто и двайсет?

Стар съм вече, че да лъжа.

Седемдесетте карам.

Най-искрено, от цялата си душа ви съчувствувам.

То от съчувствие полза няма.

Ей тука наблизо живее един капитан, дявол го знае откъде се е взел,

ама като рекъл - роднина ми бил. Вуйчо, вуйчо - и ръка ми целува.

А като почне да ми съчувствува такъв вой надига, че ушите ме заболяват.

Лицето му цялото червено - по винцето май страшно си пада.

Сигурно е прахосал паричките си, докато е служил като офицер,

или актриса някоя му ги е измъкнала, та взел сега да ми съчувствува!

Не, моето съчувствие, почитаеми,

съвсем не е като на капитана.

Не с празни приказки, а на дело съм готов да го докажа.

Мога да се нагърбя със задължението да плащам данъка за всички селяни,

умрели при такива нещастни случаи.

Вие, почитаеми,

да не сте били на военна служба?

Не, защо? Бил съм на гражданска служба.

Ами че как тъй? Та вие ще сте на загуба!

За да ви доставя удоволствие съм готов да понеса и загуби.

Ами как ще стане, с ваше позволение, само да не се ядосате -

наемате се да плащате за тях за всяка година ли?

А парите на мен ли ще давате или направо в хазната?

Ето какво ще направим.

Ето какво ще направим.

Ще направим за тях крепостен акт,

все едно че са били живи и вие сте ми ги продали.

Как пък не, крепостен акт!

Само разноски по тоя крепостен акт, не!

За да ви доставя удоволствие съм готов да поема дори разноските.

Ама вие, почитаеми, май само тъй си приказвате,

че уж сте били на гражданска служба?

Навярно сте служили като офицер, а и подир артистки сте се мъкнали.

Ами тогава,

желая всякакви успехи не само на вас, но и на дечицата ви.

Няма да е зле по-скоро да направим крепостния акт,

че то хора сме -

днес сме живи, а утре... - Ако щете още сега.

Ще ви помоля само за списъчето с всички селяни.

Ей сега.

На, нищо не мога да намеря тука,

а имах чудесен...

ликьорец,

стига само да не са го изпили.

Търкулна се.

Още покойната го беше правила.

Оная мошеничка, икономката, съвсем го е занемарила, пустата му.

Ще ви налея една чашка. - Благодаря, вече съм и пил, и ял.

Вече сте и пили, и яли?

Ами тъй е, навсякъде ще познаеш човека с добри обноски -

щото той не яде, а е сит.

А капитанът като дойде: "Вуйчо, дайте ми нещо да похапна!"

Пък аз съм му толкоз вуйчо, колкото той ми е дядо.

У тях си няма нищо за ядене, та затуй се шляе тъй.

Да, нали искахте списък на всичките тези тунеядци?

Аз сякаш съм знаел и съм си ги записал на хартийка,

та още при следващото преброяване всичките да ги...

Ето ги всичките.

Да... - Какво има?

Вие, драги,

ще трябва да дойдете до града за оформянето на крепостния акт.

Ами, в града! Че как ще си оставя къщата?

Тъй ще ме оберат, че и дрехата си няма да има къде да закача.

Ами нямате ли някой познат? - Че какъв познат?

Всичките ми познати измряха или вече не са ми познати.

Божичко, как да нямам, имам! Ами аз познавам самия председател -

по стоборите заедно сме се катерили.

Как да не го познавам? Такъв познат ми е той!

Дали да не му пиша на него? - Разбира се, на него.

Как да не го познавам? Такъв познат ми е той!

Приятели бяхме в училище.

Другари бяхме. Хартийката я няма.

Мавро! Мавро!

Мавро! - Слушам, господарю.

Къде дяна хартията, хубостнице?

Бога ми, господарю, не съм я виждала,

освен онуй малко парченце, с което покрихте чашата.

По очите ти познавам, че си я задигнала.

Ще видиш ти как на страшния съд дяволи с железни вили ще те пекат.

Ще видиш как ще те пекат.

Че за какво ще ме пекат, като не съм пипала хартията?

Да е за друго - може, ала в кражба още никой не ме е набеждавал.

Ще видиш ти как ще те пекат!

Ще рекат: "На ти, мошеничке, дето си лъгала господаря!"

И с нажежени вили ще те ръчкат.

Аз пък ще им река: "Няма за какво, кълна се, не съм пипала!"

Не съм пипала!

Ами че ето я къде е.

Все тъй нахалост ме хокате.

Какво си се разфучала сега?

Една дума да й речеш, с десет ще ти отвърне.

Я иди да донесеш огън да запечатам писмото. Чакай!

Ти!

"Ти ще донесеш лоена свещ,"

пък то лойта се топи - ще изгори и туйто, зян ще стане.

"Я по-добре ми донеси борина. Мавро!"

До каква нищожност, дребнавост, гадост може да падне човек!

Толкова да се промени! Дали наистина е възможно?

Напълно е възможно, всичко може да стане с човека.

Сегашният пламенен младеж би се отдръпнал ужасен,

би изкрещял: "Не може да бъде!" -

ако му покажеха какъв ще е на старини.

Страшна,

жестока е наближаващата старост, която цялата е като от желязо,

а какво ти милосърдие в желязото;

която нищичко, нито грам чувства не връща назад...

и обратно.

Дори гробът е по-милосърден, на гроба ще пише:

Тук почива човек.

Ала нищо не ще прочетеш

в студените безчувствени черти

на безчовечната старост.

Колко малодушно лекомислен е човек!

Но ще дойде време,

когато в миг на горчиво отрезвяване ще изплаче в мъката си:

Господи,

какво направих с живота си,

с душата си?

Затрих човешкия си облик.

Вземете със себе си, когато поемете по пътя

от нежните юношески години

към суровото, ожесточаващо възмъжаване,

вземете всичките добри и душевни човешки трепети,

не ги захвърляйте на пътя.

После няма да можете да си ги върнете.

Да имате някой приятел, на когото да му трябват...

избягали души?

Другари бяхме с него.

Ама вие имате и избягали? - Там е работата, че имам.

Зет ми прави справка - казва, че и помен нямало от тях.

Ама той нали е военен,

бива го само да дрънка с шпори,

а ако трябва да ти свърши нещо в съда, тогаз...

А колко са на брой? - Ами ще дойдат докъм седемдесет.

"Бога ми, толкова са. Няма година, в която да не ми бягат."

Хората ми са прекалено лакоми, от безделие само им дай...

да плюскат, а пък аз самият...

Колкото и да ми дават за тях, бих взел.

Та кажете на приятеля си.

Зер само десет от тях да се намерят, сума ти пари ще спечели.

Нали регистрираната душа струва петстотин рубли!

Няма да се намери такъв приятел.

То само разноските тука ще излязат повече.

Но пък, щом наистина сте толкова притеснен...

Притеснен съм, притеснен съм. - Понеже ви съчувствувам,

готов съм да ви дам...

Не, толкова е малко, че не си струва и да се споменава.

Все пак колко бихте дали?

По двайсет и пет копейки за душа. - А как ще платите - в брой ли?

Да, веднага ще ви дам парите.

Само заради пустата ми сиромашия да бяхте дали по четирийсет копейки.

Драги мой,

не по четирийсет, по петстотин рубли бих ви платил,

с удоволствие бих ви платил, щото виждам, че сте почтен старец,

който страда заради собственото си добродушие, но...

нямам такива средства и...

Готов съм да дам по още пет копейки, тъй че...

всяка душа да ми излезе по трийсет копейки.

Ваша воля, бащице, ама още по две копейки,

по две копейчици притурете, а?

"От мен да мине, по две копейчици ще притуря."

"Колко казахте, че са - седемдесет ли?"

Не, общо ще дойдат седемдесет и осем.

Седемдесет и осем по 32 копейчици...

Това прави 24 рубли и 96 копейки.

Заповядайте.

Така...

двайсет и четири рубли - заповядайте.

Деветдесет...

деветдесет и шест.

Заповядайте.

Ами вие вече ще си тръгвате ли? - Да, време ми е.

И за мен е време. Ще проверя дали пазачите са по местата си.

Сбогом, бащице. Бог да ви благослови!

Сбогом.

Сбогом, бащице. Бог да ви благослови!

Друг път като дойде, ще взема да му го подаря.

Хубав часовник е това, сребърен,

не е някой пиринчен или бронзов.

Още е млад човек и има нужда от джобен часовник,

за да се хареса на годеницата си.

Или не, май по-добре да го получи след смъртта ми,

ще му го завещая, че да си спомня за мен.

Я как пее господарят! Чухте ли?

Не мога повече, господи.

Остави ме.

Тежко ми е да гледам и да проумявам този свят.

Все по-жесток и безпощаден става животът,

все по-празен и дребнав.

Само исполинският образ на търгашеството все расте

и от ден на ден се издига до небивали висоти... Господи,

самотно и страшно стана да се живее в твоя свят, навред е пустота,

навсякъде само гробове.

"Дошло е време,"

"но няма как да поведеш човечеството към прекрасното,"

"докато не му покажеш издъно днешното му падение."

Напразен труд е това.

Все едно злото ще нарекат добро,

а доброто - зло.

"Тежка е орисията"

"и трудна е съдбата на художника,"

"дръзнал да изкара наяве всичко, което всяка минута е пред очите ни,"

"но което равнодушните очи не могат да съзрат - "

"цялата потресаваща страшна тиня от дребни нещица,"

"в която сме затънали до гуша,"

"всичките студени, дребнави,"

"безлични характери,"

"от които гъмжи нашият земен, понякога горчив и скучен път,"

"и със силата на безмилостното си длето"

"дръзнал да ги изложи релефно и ярко"

"на всенароден показ."

"Той няма да бъде награден с овации,"

"няма да види сълзи на признание"

"и единодушен възторг на развълнувани от него хора,"

"няма да избегне лицемерно бездушния съд на съвремието,"

"който ще определи като нищожни и долни лелеяните от него творения,"

"ще му отнеме и сърцето, и душата,"

"и божествения плам на таланта."

"Без разбиране, без отклик,"

"без съчувствие,"

"като самотен странник ще остане той насред пътя."

"Сурово е неговото поприще,"

"до дъно ще изпие той горчивата чаша на самотата."

И дълго ли още...

ми е отредено от тази странна власт да вървя ръка за ръка с моите герои?

Да обгръщам с поглед целия стремително препускащ живот?

Да го обгръщам с поглед чрез видимия за света смях

и през невидимите, незнайни за него сълзи?

"Дерзай, човече!"

"Забрави за бръчките по челото и намръщената строгост на лицето!"

"На път!"

"На път!"

Беше вече късен здрач,

когато стигнаха града.

Сянката и светлината

съвсем се бяха слели.

Длъжко решихте да се поразходите. - Да. Ами ти как си?

"Слава богу."

Хубаво, все тъй да се стараеш. Махни го.

"Махай го! - Слушам."