Original subtitles

МЪРТВИ ДУШИ

втора серия

Какво?

Ще извинявате, малко съм зле със слуха. Счу ми се много странна дума.

"Не, не ви се е счуло."

Но може би не сте ме разбрали добре.

Възнамерявам да купя мъртви,

но такива мъртви, които при преброяването са били живи.

И тъй, бих желал да знам ще можете ли тъкмо такива,

които в действителност не са живи... - Какво?

Живи, живи!

Живи, съвършено живи в законово отношение...

Май се затруднявате, струва ми се?

"Аз?"

Не, не е това, но не мога да схвана...

Ще извинявате.

Аз, разбира се, нямам такова блестящо образование,

каквото, тъй да се каже, личи във всяко ваше движение,

далеч съм от високото изкуство на изразяване.

Може би тук, в това ваше разяснение, се крие нещо друго?

Може би благоволихте да се изразите така само за красота на изказа?

Не, става дума за предмета такъв, какъвто си е,

сиреч ония души, които наистина са умрели.

Но...

безсмъртието на душата...

И тъй, ако няма други пречки,

можем да пристъпим към оформянето на крепостния акт за покупката.

Какво? Крепостен акт за мъртви души?

Не, ние ще напишем, че те са живи,

точно както се водят в преброителния списък.

Аз съм свикнал никога да не престъпвам закона,

макар че съм си патил заради това в службата.

Дългът за мене е свещено нещо, а законът - пред закона аз съм ням!

Да не би да имате и други някакви съмнения?

Моля ви се, ни най-малко. Не съм искал да излезе,

че имам някакво критично предубеждение за вас.

Но позволете да запитам,

няма ли да бъде това предприятие,

или ако мога още по-точно, тъй да се каже, да се изразя,

операция - та няма ли тази операция да бъде

в разрез с гражданските разпоредби

и бъдещата безопасност на Русия?

Не!

Не!

Не, подобно предприятие, или операция,

по никакъв начин няма да бъде в разрез

с гражданските разпоредби и бъдещите интереси на Русия.

Смятате ли? - Смятам, че дори ще е за добро.

Е, щом е така, това е друга работа. Нямам нищо против това.

Сега остава да се споразумеем за цената.

Как тъй за цената?

Нима смятате, че ще взема пари за души,

които един вид са престанали да съществуват?

Щом ви е дошло на ума такова, тъй да се каже,

фантастично желание, аз от своя страна

ви ги давам безвъзмездно и поемам разноските.

От душа ви благодаря!

От душа, от душа... Истински... - Ама моля ви се!

...щастливи са народите, които имат хора с тъй добра душа!

Ама моля ви се! - С благородни пориви на сърцето!

Дворяни! - Ама моля ви се!

Не, не, не е погинала още нашата Русия!

Недейте, Павел Иванович, не е кой знае какво.

Исках само да докажа с нещо сърдечното си влечение,

магнетизма на душата си. А пък умрелите души донякъде са

нищо работа! - Не, не, хич не са нищо работа!

Само ако знаехте каква услуга оказахте с тая уж...

нищо работа на човек без племе и без род!

Наистина какво ли не съм изтърпял.

Като лодка сред свирепите вълни...

Какви гонения, какви ли не преследвания не съм изживял,

какви ли не мъки не съм изпитал!

И за какво?

Затуй че съм държал на истината,

че съм бил с чиста съвест,

че съм подавал ръка и на безпомощна вдовица, и на клето сираче.

Павел Иванович!

Няма да е зле крепостният акт да се направи по-бързо

и ще е добре самият вие

час по-скоро да наминете към града. - Да, да!

А сега трябва да се сбогувам.

Какво, нима вече ще си вървите? Лизенка!

Лизенка, Павел Иванович ни напуска!

Как тъй? А обядът?

Ами че вие нищо не сте яли! - Сит съм, сит.

Приятната беседа е по-добра от всяка гозба.

Не, това е, защото дотегнахме на Павел Иванович!

Госпожо! Госпожо, ето тук...

ето къде - да, тук,

ще пребъде приятността на времето, прекарано с вас, и повярвайте ми,

за мене не би имало по-голямо блаженство от това да живея с вас,

ако не в една къща, то поне в най-близко съседство.

Знаете ли, Павел Иванович, колко би било добре наистина,

да живеехме ей тъй заедно, под един покрив,

свързани с коридор към обща зала,

където да можем да водим приятни за душата беседи, да посвирим

или под сянката на някой бряст да пофилософствуваме за нещо,

да се вглъбим, нали?

О, това би бил райски живот, но...

Ах, какви мили дечица! - Павел Иванович!

Ами аз...

Как съм щастлив - приятел мой

в нашия дом със мир пристигна.

Сродни души да срещне той,

с тях да запей мечтае песен дивна.

Браво, браво!

Какви мили дечица! А на колко са години?

Големият е на осем, а малкият едва вчера навърши шест.

Темистоклюс! - Как?

Темистоклюс. - Аха, Темистоклюс.

Кажи ми кой е най-хубавият град във Франция?

Париж.

Ами у нас кой е най-хубавият град?

Петербург. - И кой друг?

Москва.

Каква умна глава си миличко!

Я виж ти, на такава възраст и с такива знания!

Да, трябва да ви...

Трябва да ви кажа най-сериозно, че това дете е с големи заложби!

Големи заложби!

О, вие още не го познавате, той е с извънредно остър ум!

Аз го глася за дипломацията.

Темистоклюс!

Искаш ли да станеш дипломат? Посланик?

Искам.

Виж, по-малкият, Алкид, не е тъй буден.

Аха, Алкид! - А пък тоя...

Сбогом, мили мои дечица, сбогом, мъничките ми.

Не ви донесох подаръци, защото дори не знаех че ви има.

Но като дойда следващия път, непременно ще ви донеса.

На тебе ще донеса сабя. Искаш сабя, нали?

Искам.

А на тебе - барабан. Искаш барабан, нали?

Парапан. - Барабан, един страхотен барабан.

Ей тъй ще думкаш през цялото време!

А на тебе - сабя.

Сбогом, мъничките ми, сбогом, мили мои дечица.

Да бяхте останали, Павел Иванович!

Ох, това би бил райски живот, но аз...

Павел Иванович! - Не, работата, работата...

Павел Иванович! - Останете!

Разделям се с вас за не повече от три дена!

Колко хубаво би било, миличка,

да живееш с приятел на брега на някоя река.

На Сена - не, на Клязма!

Да се построи на нея един такъв мост...

А пък къщата да има една толкова висока кула,

че оттам да може да се вижда Москва.

И там, на кулата,

вечер да се пие чай на чист въздух

и да се разсъждава по някакви приятни работи.

Хитрувай ти, хитрувай. Ще те надхитря аз тебе.

Знай мястото си, немски гащник неден!

Слушай, глупако, на тебе говоря!

Аз на лошо няма да те уча. Ама че си, виж го ти накъде тегли!

Варварин! Гиди Бонапарт проклет!

Или пристигаме ние с Павел Иванович Чичиков

с хубави карети на някое събиране

и всички, всички очароваме с приятните си обноски!

Мислиш, че ще скриеш поведението си, нали?

Не, ти живей праведно, ако искаш да те почитат!

Ама че си!

Ей го на, дорестия - почтен кон, щото изпълнява дълга си.

"И всякогаж с мерак ще му дам шепа овес повече,"

щото е почтен кон.

Ей го и Заседателя - също е добър кон.

Бе ти на туй отгоре и уши ли ще ми помръдваш!

Ето на, нашия господар всякой го уважава,

щото той - бе ти чуваш ли - на държавата е служил!

И ето, миличка, пристигаме ние с Павел Иванович

с хубави карети на някое събиране,

а царят,

като се научава за тази наша вярна и искрена дружба,

изведнъж ни награждава

с генералски чинове!

Генерал Манилов, генерал Чичиков.

Ей на, у помешчика, дето бяхме, хората са добри.

Аз с удоволствие ще си поговоря, щом човекът е добър.

С добрия човек всякогаж ще сме си другари,

близки приятели.

Дали чай ще пием, или ще похапнем - всякогаж,

щом човекът е добър.

А след това, миличка, изведнъж

царят благоволява да нареди

да ни нарисуват портрети

и да ги закачат в Зимния дворец

редом с героите от 1812-та година!

Карай, карай!

Другари мои почтени, дий!

"Давайте, мили мои!"

Селифане! - Какво, господарю?

Я погледни не се ли вижда селото!

Не, господарю, нийде не се вижда. Дий, милите ми!

Млъкни! Абе, мошенико, по какъв път караш?

Ами че какво да правя, господарю, такова време е!

Такова време е, че камшикът не се вижда, такава тъмнотия!

Господи! Страховито време!

Дръж, дръж! Ще ни прекатуриш, подлец такъв!

Няма, господарю, че как може аз да прекатуря колата?

Да се прекатуриш хич не е добре, знам си аз.

Баш аз няма да ни прекатуря. - Млъкни, млъкни, какво правиш?

Какво правиш? Затри ни, затри ни, негоднико, подлецо!

Виж ти, преобърнах се.

Ти си пиян като свиня!

Не, господарю, че как може аз да съм пиян?

Знам аз, не е хубаво туй да си пиян.

С приятел си поприказвах,

щото с добрия човек можеш да похапнеш.

Какво ти казах аз последния път, когато се напи, забрави ли?

Не, не съм, ваше благородие, че как може да съм забравил?

Не, не, аз си знам работата. Знам аз, че не е хубаво да си пиян.

Само си поприказвах с добрия човек, щото...

Като ти дръпна един бой, ще видиш как се приказва с добър човек!

Ами туй както ваша милост реши.

Като ще е бой, бой да е. Аз хич не съм против туй.

"Що да не ям бой, щом има за какво? Туй си е воля господарска."

То си и трябва да се яде бой, щото простият човек не мирува.

Ред трябва да има! Набий ме, щом си заслужавам!

Що да не ме набиеш? Хайде, давай!

Ето, набий ме! На, бий!

Бий де, набий ме! - Я да се махаш!

Набий ме де, набий ме!

Чуваш ли?

Карай към кучетата, дръвнико!

"Хайде, мили мои, дий!"

"Ха тъй, мили мои, дий!"

"Дий, дий, мили мои красавци!"

"Ха тъй, кротко, кротко!"

"Дий, ха тъй! Браво, мили мои!"

"Отворете!"

"Отворете, пуснете ни!"

Господи! - Кого ли е довел нечестивият?

Отворете, пуснете ни!

Отворете! - Кой тропа?

Отваряй! - Какво си се разтропал?

Загиваме! Загиваме! - Какво искаш?

Загиваме! - Павел Иванович!

Какво искаш? - Майко!

Пътници сме, закъсали сме. Пусни ни да пренощуваме!

Я виж по кое време пристигаш! - Майчице, майчице!

Туй да не ти е хан, помешчица живее тук!

Ами какво да правим, майко, загубихме се.

Загиваме. Няма да нощуваме на полето, я!

Тъмна доба е, майко, не е хубаво, не е добро времето.

Майко, пусни ни, за бога! - Кой си ти?

Дворянин съм, майко, дворянин!

Хиляди извинения, че ви обезпокоих с неочакваното си пристигане.

Няма нищо. Какво само време ни прати господ!

Стихия и виелица такава...

От път идете, би трябвало да похапнете, ама нощ е,

няма как да се приготви.

Фетиня! - Ида!

Покорно благодаря за гостоприемството,

но сега от нищо нямам нужда, от нищо освен постеля.

След такъв път трябва да се почине.

Ей тука се разположете, драги, на този диван.

Слушам, господарке!

Донеси пухена постелка, възглавници и чаршафи!

Какво време ни прати господ, как само гърми!

Цяла нощ ми гори свещта пред иконата.

Ех, бащице, ама вий целият сте овалян в кал като шопар!

Къде тъй успяхте да се изцапате?

Слава богу, че само се изцапах.

Трябва да съм благодарен, че съвсем не се потроших.

Божичко, какъв ужас!

Дали не трябва да ви разтрием с нещо гърба?

Благодаря, не се безпокойте. Знаете ли, аз само...

Моите... Не се безпокойте.

Само накарайте някого да изсуши и да почисти дрехите ми.

Чу ли, Фетиня! Вземи палтото на човека и дрехите изпод него

и първом ги изсуши на огъня, както го правехме за покойния господар,

"а след туй хубавичко ги изтъркай и изтупай!"

"Да, благодаря ви, благодаря."

Ето на, постелята е готова.

"Довиждане, драги."

Желая ти лека нощ! - Лека нощ!

Дали не ти трябва нещо друго?

Може да си свикнал тъй някой да ти почеше петите преди сън?

Покойният без това не заспиваше.

Благодаря, някой друг път.

А сега благодаря за топлото и сърдечно посрещане.

Ами тогава лека нощ!

И да мируваш в града! Да се учиш!

Да не правиш бели!

Най-вече да угаждаш на учителите и началниците!

Ако угаждаш на началниците,

макар и да не успееш в ученето, а и господ да не ти е дал талант,

пак ще вървиш напред, всички ще изпревариш.

Най-много пести и кътай парата!

Това е най-сигурното нещо на света.

Другар или приятел ще те измами и ще те предаде в беда.

А пък парата няма да те предаде, каквато и беда да те сполети.

Всичко ще направиш и всичко ще постигнеш с парата на тоя свят.

"Разбра ли?"

Чудесна е!

Чудесна баница с яйца!

Хубава е, майко, хубава е!

Ами бихте ли ми казали, драга моя, вие...

Мога ли да узная фамилията ви? Аз тъй се бях сащисал,

нали пристигнах по нощите и...

Коробочка, колежка секретарша.

Коробочка? Покорно благодаря.

Ами малкото и бащиното име? - Настася Петровна.

Настася Петровна? Хубаво име е Настася Петровна.

Родната ми леля, сестрата на майка ми, също е Настася Петровна.

А вашето име как е? Вие май ще да сте заседател?

Не, драга моя, май не сме заседател,

а си пътуваме ей тъй, по свои си работи.

А какво ще сръбнете с чайчето?

В шишето имам плодова.

Няма да е зле, драга моя, ще сръбнем и плодова.

Трябва да кажа, че ние, в Русия,

може и да не сме стигнали чужденците за много работи,

ала далеч сме ги изпреварили в умението да общуваме.

Дори не могат да се изброят всички нюанси и тънкости на общуването.

Представете си например една канцелария -

не, не тук, а през девет земи в десета -

а канцеларията си има началник.

Погледнете го само как седи сред подчинените си -

от страх просто и дума не можеш изрече!

Гордост, благородство, какво ли само не е изписано на лицето му?

Просто грабвай четката и рисувай.

Прометей!

Същински Прометей!

Гледа като орел, стъпва плавно, отмерено.

Същият този орел,

едвам излязъл от стаята и наближил кабинета на висшия си началник,

запърхва като яребица с книжата под мишница, бърза, та дъх не си поема.

Виж в обществото или на вечеринка, ако всички са по-долу от него,

Прометей ще си остане Прометей.

Но ако се случи да има малко по-горни от него,

Прометей ще претърпи такова преобразяване,

каквото и Овидий не би измислил -

в муха, дори по-дребен от муха, в песъчинка ще се превърне!

Ами, това не е Иван Петрович - ще си кажеш, като го видиш.

Иван Петрович е по-висок, а този е нисичък, слабичък.

Онзи говори високо, с дебел глас, а този дявол го знае -

само цвърчи като птичка и все току се смее.

Приближаваш се и гледаш -

наистина е Иван Петрович!

Брей, казваш си наум.

Я ми кажете,

драга моя, да са ви умирали селяни?

Ох, драги,

осемнайсет души!

И ми измряха все най-хубавите хора, все работници.

След туй наистина се народиха, ама за какво ли?

Само дребосък.

А пък заседателят като дойде - данъкът, вика, се плаща на бройка.

Хората измрели, а ти плащай като за живи.

Миналата седмица ми изгоря ковачът.

"Такъв способен ковач!"

"Отвътре някак се запалил, прекалено много пил."

Само син пламък се видял да излиза от него,

целият изгорял,

изгорял и почернял като въглен.

А такъв способен ковач беше!

И сега няма с какво да изляза - няма кой конете ми да подкове.

"Да, да."

Всичко е според божията воля, майко.

Против божията мъдрост нищо не може да се каже.

Хубава е баницата, хубава е.

Я ми ги отстъпете на мен, Настася Петровна!

Кого, драги? - Тези всичките, дето са умрели.

Че как тъй да ги отстъпя? - Ами просто ей тъй.

Или пък ми ги продайте.

Пари ще ви дам за тях.

Ама как тъй, нещо не мога да схвана.

Да не би да искаш да ги вадиш от земята?

Не, в никакъв случай, господи!

Прехвърлянето или покупката ще са само на книга,

а душите ще се водят като живи и това е.

"Че за какво ти са изтрябвали?"

Това си е моя работа. - Право да си кажа, не знам.

Зер мъртви не съм продавала други път.

Има си хас! Щеше да е цяло чудо да сте продали на някого.

Да не мислите, че от тях може да има някаква полза?

Не, хич и не мисля. Каква ти полза от тях!

Само туй ме притеснява, че те са вече мъртви.

Чуйте ме!

Драга моя!

Хубавичко си помислете - та вие се разорявате

и плащате за мъртвеца данък като за жив.

Ох, бащице, не ми споменавай за това.

По-миналата седмица внесох над сто и петдесет,

че и заседателя облажих. - Ето на, виждате ли.

А сега си представете само,

че вече няма да е нужно да облажавате заседателя,

защото аз ще плащам за тях - аз, а не вие!

Аз поемам всички задължения!

Дори ще поема разноските по покупката, разбирате ли го това?

Е, какво ще речете, майко? Какво, да си стиснем ръцете, а?

Наистина, бащице, никога не ми се е случвало да продавам покойници.

Живи се е случвало.

На, по-лани на протопопа две моми дадох,

по сто рубли всяка.

Той много благодарен остана -

такива добри работнички излязоха, платно сами тъкат.

Ама не става дума за живите, остави ги тях, майко!

Аз говоря за мъртви.

Право да си кажа, като за първи път се боя да не загубя някак.

Ти, драги, може и да ме мамиш някак,

а те, такова, те може някак си и повечко да струват?

Божичко, чуйте я само! Ама че сте и вий!

Че какво могат да струват?

Та това е прах, майко!

Разбирате ли, само... просто прах!

То си е така. Мене точно туй ме притеснява, че те са вече мъртви.

Чуйте ме, драга, или просто не щете да ме разберете,

или просто си говорите, колкото да се намирате на приказка!

Аз ви давам пари, петнайсет рубли...

Проклета бабичка!

Ето това са пари, майко, пари!

Тях на улицата няма да ги намерите! Петнайсет рубли!

И то не на дребно, а всичките в сини асигнации!

Извинявай, драги.

Извинявай, драги.

Фетиня, тоя си го бива!

Купува умрели селяни!

Наистина, туй мойто е вдовишка работа, неопитна.

Я аз по-добре мъничко да поизчакам -

може да надойдат и други търговци, та да се огледам за цената.

Срамота, майко, просто срамота!

Ама какви ги приказвате, помислете си, майко!

Че кой ще вземе да ги купува, майко?

Каква такава употреба ще им изнамери?

Може пък по стопанството някак за нещо да потрябват!

Мъртви в стопанството?

Ама че го рекохте! Мъртви в стопанството?

Впрочем костите и гробовете ще си останат за вас,

прехвърлянето ще е само на книга.

Е, какво ще кажете?

Става ли?

За какво си мислите, Настася Петровна?

Право да си кажа, хич не знам какво да правя.

Я по-добре да ви продам кълчища!

Недейте тъй, майко. Какви ти кълчища, Настася Петровна!

Аз ви говоря за друго, а вие кълчища ми пробутвате!

Кълчищата са си кълчища, другия път като дойда, ще взема и кълчища.

Е, какво сега, Настася Петровна?

Бога ми, такава е чудновата стоката, съвсем нечувана!

Дявол! - Ох, не го споменавай, сакън!

Завчера цяла нощ го сънувах, проклетия!

Дявол! Чудя се, как не ги сънувате по десетина наведнъж!

Такъв гнусен ми се привидя, а рогата му по-дълги и от бичи!

Само от християнско човеколюбие понечих - гледам, вдовица клета!

Вдовица е, мисля си, нуждае се, намъчила се е!

Исках... исках също и продукти от вас да купувам,

защото и държавните доставки също водя. А сега, драга моя...

Ама защо се разгорещи чак пък толкоз?

Да знаех от по-рано, че си тъй лют, хич нямаше и да ти противореча!

Добре тогава, съгласна съм да ти ги дам за петнайсет асигнации.

Само че ти бъди така добър, бащице, за доставките...

Ето ги и палачинките.

"Ако ти се случи да купуваш ръжено брашно, елда, булгур или месо..."

Няма да те забравя, майко, няма да забравя!

Нямате ли в града някое доверено лице, или пък познат,

когото да упълномощите за оформянето на крепостния акт

и всичко около него?

Как да нямам! На протопопа, отец Кирил, синът служи в съда.

Хубаво.

Сега ще му напишем пълномощно...

Ей сегичка!

Леле, колко много гербова хартия имаш, драги!

Барем един лист да ми беше подарил. Че аз хич никак си нямам.

Да речеш в съда прошение да подадеш, няма на какво.

Ето ви от мен лист от една рубла, подарък.

Ей тука се подпишете, моля ви се!

Коробочка. - Коробочка.

Това е списъкът на умрелите ми хора.

Вашите палачинки, майко, са много вкусни!

Много вкусни, майко!

Ама защо тъй се разбързахте, драги? Ей и бричката още не е запрегната.

Ще я запрегнат, майко, при мене бързо се запряга.

Хем гледай там, бащице, за доставките -

да не ме забравиш. - Няма, майко, няма.

Ами сланина купувате ли? - Купуваме, купуваме.

Само че по-нататък. - По Коледа ще имам и сланина.

Ще купим, майко, ще купим.

Ще купим и сланина,

всичко ще купим.

Довиждане, майко. А как да стигнем до помешчика Собакевич?

Не съм и чувала такова име. Никакъв такъв помешчик няма.

Поне Манилов не познавате ли? - Кой е тоя Манилов?

Фетиня! - Помешчик, майко, помешчик.

Не, не съм чувала. Няма такъв помешчик.

Ами до града далеко ли е? - Май има шейсет версти.

А до главния път как да стигнем оттук?

Бе то е трудно да се обясни, че много са завоите.

Освен да ви дам едно момиче да ви изпроводи! То знае пътя.

Само гледай да не ми го отмъкнеш! Едно вече ми отмъкнаха търговци.

Няма да го отмъкнем, майко, няма да го отмъкнем.

Ето я и бричката. - Ей, Пелагея!

Покажи пътя на господаря! - Върви, Пелагея, не се бой, върви!

"Тъй, чудесно."

Ето че всичко е наред. - И да не забравите за доставките!

Няма да забравя, майко. Потегляй!

Ако ти потрябва перушина... - Ще я купим, майко!

За Коледни заговезни ще имам и перушина...

По-нататък! - А по Коледа ще имам сланина.

Пак ела! Сланина...

Защо да се занимаваме чак толкова с Коробочка, та Коробочка?

Коробочка ли, Манилова ли,

добра домакиня ли е, не е ли - давай нататък!

Нататък, нататък.

Не това е удивителното в тоя свят.

Веселото изведнъж може да стане тъжно,

стига да се застоиш пред него за по-дълго.

И тогава един господ знае какво може да ти хрумне.

Хайде, стига!

Наистина ли Коробочка стои толкова ниско

на безкрайната стълба на човешкото развитие?

Наистина ли е тъй дълбока пропастта, разделяща Коробочка от нас?

От мен, с една дума.

Наистина ли е тъй дълбока пропастта между Коробочка и нейната сестра,

недосегаема сред стените на аристократичния си дом,

прозяваща се над някоя книга в очакване на светска визита,

където да блесне с ум и да изрече заучени мисли?

Мисли не за това, което става у дома й, в домакинството,

където царят безредие и бъркотия заради липсата на домакински умения,

а за това какъв политически преврат се готви във Франция,

каква насока е взел модният католицизъм и какво...

Давай нататък!

"Де, де, вихрогони!"

Завивай, хайде, вихрогони! Давай, дий, хайде давай!

Де, де, заплес неден! Зяпай ми ти, зяпай, заплес такъв!

"Ти пък къде завиваш?"

Е, надясно ли? - Не, бе, аз ще ти покажа!

Брей! И накъде? - Ами че ей таме!

Ами че то баш туй е и надясно!

Ех че си и ти! Не знаеш кое е дясно и кое е ляво!

Ех, ти!

Заплес такъв, накъде се дърпаш, накъде?

Ей там е главният път!

Ами постройката там? - Гостилница е.

Тъй значи!

А сега...

Сега ние ще продължим сами, пък ти си върви у дома!

Ех ти, черноножке!

"Кое е дясно, кое е ляво. Давай, дий!"

"Овчи бут има ли? - Има."

"С каша ли? - С каша."

"Тогаз донеси ми овчи бут! - Слушам."

"Ами чорба от прясна чига, с налим и семенници?"

"Има. - Дай я тука!"

"Да, и есетра ми донеси,"

"а гарнитурата да е цвекло с риба корюшка... и гъбки."

"Слушам!"

"Ами бюрек с опашка от сом или пък зелник?"

"Ще се намери. - Чудесно."

Авторът трябва да си признае, че...

твърде много завижда на апетита и на стомаха,

на стомаха, на този тип хора.

Ами прасенце има ли? - Има.

С хрян и със сметана? - С хрян и със сметана.

"Донеси го!"

За автора никак не са важни господата от по-горна ръка,

които живеят в Петербург и в Москва,

че и отвъд границите на необятната ни страна,

и които прекарват времето си в умуване какво ли да ядат утре

и какъв ли да е обядът вдругиден,

но се заемат с този обяд едва след като глътнат цяла шепа хапчета;

които ядат тези... стриди,

морски паяци и прочие чуждоземни чудесии.

Не, тези господа никога не са пораждали у него завист.

Но господата от средна ръка,

които сядат на масата по което и да е време,

които са готови да поискат и да изядат на един път всичко,

а чорбата от чига с налим и семенници

свисти и гъргори между зъбите им,

те са за завиждане!

Дай ми чашка водка! Каква имаш? - Анасонова.

Добре, нека е анасонова!

"Не един господин от по-горна ръка би се отказал"

на минутата от половината си селяни, от половината си имения,

заложени или незаложени, с всичките им подобрения,

за да има такъв стомах, такъв стомах,

какъвто има господинът от средна ръка.

Но там е бедата,

че за никакви имения и пари

не може да се купи такъв стомах!

Бре!

Бре!

Бре! Откъде се взе?

Къде си ходил? А аз, братко, ида от панаира.

Можеш да ме поздравиш - всичко проиграх!

Вярваш ли, че никога не съм губил така?

Дори дойдох с коне под наем. Ей на, погледни през прозореца!

Виж какви кранти - едвам ме дотътриха, проклетите.

Внимавай, има праг! - Няма да вървя.

Млъкни! - Няма и не ме заплашвай!

Зет ми, Мижуев. Цяла сутрин си говорим за тебе.

Да пукна, викам му, ако не срещнем Чичиков.

Ех, братко, само да знаеш как се издъних!

Не само четирите си рисака опуках, ами всичко прахосах.

Ей на, нямам ни ланец, ни часовник - на, виж!

"Ето, виж - ни ланец, ни часовник!"

А да имах само двайсет рубли в джоба, точно двайсет, не повече,

щях да си върна всичко

и освен че щях да си върна всичко, ами като честен човек

трийсет хиляди щях да сложа в портфейла си.

"Ти и тогава тъй приказваше,"

"пък като ти дадох петдесет рубли, начаса ги профука."

Бе нямаше да ги профукам, бога ми, нямаше.

Само да не бях сглупил, нямаше да ги профукам.

Ако не се бях изхвърлил след удвояването

да вдигам още на проклетата седмица, щях да обера банката.

Ама не можа да я обереш! - Не можах, щото вдигнах ненавреме.

Ти пък да не мислиш, че твоят майор е голям играч?

Абе голям или не, ама те победи!

Голяма работа! То тъй и аз мога да бия.

Ама я да опита само с удвояване - тогава да го видя аз какъв играч е!

Затова пък, Чичиков, какъв гуляй му дръпнахме първите дни!

Панаирът беше чудесен. Всичко, което докарахме от село,

всичко продадохме на най-изгодната цена.

Ех, братко, ама какъв гуляй беше!

Само като си спомня... Дявол да го вземе!

Тоест... колко жалко, че не беше с нас.

Представи си, на три версти от града имаше драгунски полк.

Само офицерите в него бяха 40 души. Че като почна, братко, един запой...

Щабсротмистър Поцелуев - хубав човек, с ей такива мустаци!

За него бордото е просто бурдашка. Донеси ми, казва, братко, бурдашка!

Поручик Кувшинников - толкова мил човек, братко, толкова мил!

И е истински гуляйджия! През цялото време бяхме заедно.

А какво шампанско имаше - пред него губернаторското е просто квас!

Представи си, не просто клико, а някакво си клико матрадура,

което значи двойно клико!

Ама си погуляхме!

След нас дошъл някакъв княз, пратил човек за шампанско,

а в целия град няма ни една бутилка, ни една.

Ще повярваш ли, че аз самичък, лично аз,

по време на обеда изпих седемнайсет бутилки шампанско!

Седемнайсет бутилки не можеш изпи.

Като честен човек ти казвам, изпих! - Приказвай си каквото щеш,

а аз ти казвам, че и десет не можеш изпи.

Да се хванем на бас, че ще изпия! - Че що да се хващам на бас?

Заложи пушката, която купи в града!

"Не искам. - Заложи я де, опитай!"

"Не ща да опитвам."

Щеше да останеш ти без пушка, както и без шапка.

Чичиков, какво щеше да ти струва да дойдеш?

Ами, аз...

Наистина, свинтус си ти заради това, скотовъд такъв.

Целуни ме, душо, страшно те обичам.

Гледай, Мижуев! Мижуев!

Съдбата ни събра нас - какъв съм му аз или какъв ми е той?

Пристигнал е бог знае откъде, аз пък тук си живея...

Ех, братко, колко карети имаше само, и всичките en gros!

А пък какъв женкар е Кувшинников! Бяхме с него почти на всички балове.

Имаше такава една наконтена, загадъчна, къдрички по нея

и дявол знае още какво нямаше.

Аз само си мисля, брей, дявол да го вземе!

А Кувшинников, нали си е хитрец,

седна до нея и като почна с едни комплименти на френски...

Ще повярваш ли, че и на обикновени жени не прости.

Той на туй му вика - да откъснеш ягодката.

Да откъснеш ягодката? - Да, ягодката.

Ами ти накъде си тръгнал?

Аз... при един човек отивам. - Абе какъв човек, я го зарежи!

Да вървим у дома! - Не, не мога, работа имам.

Стига бе, работа, ама че го измисли, ех и ти, "Работник" Иванович!

На бас, че лъжеш. Само ми кажи при кого отиваш?

Ами при Собакевич.

Ох, смили се над мен, смили се, направо ще се пръсна от смях!

Какво смешно има?

Бе ти живота си ще почерниш, ако отидеш у тях.

Той е такъв... Нали му знам аз характера.

Жестоко се лъжеш, ако очакваш да видиш там игра на карти

и някоя бутилка хубаво шампанско.

Братко, по дяволите Собакевич! Да вървим у дома!

С каква пушена риба ще те нагостя!

"Хей, Порфирий! - Какво?"

"Я донеси кутрето! - Кое?"

"Черничкото! - Слушам."

"Гледай да не го удушиш! - Слушам."

"Хващай го! - Нося го."

Господине, няма ли да хапнете нещо? - Не, нищо не ща.

Впрочем, донеси ми чашка водка!

Каква имаш? - Анасонова.

Да му се не види, нека е анасонова!

Чичиков, а в театъра една актриса тъй пееше, пустата, също канарче!

Кувшинников, който седеше до мене, ми вика -

ех, братко, да можех сега да откъсна ягодката...

Чичиков, само бараките и шатрите на панаира бяха,

само те бяха, мисля, около петдесет.

Фенарди четири часа се премята като мелница.

Аха, дай го тука, дай!

Чичиков, ето това е кутре, истинска меделянка!

Пипни му ушите, хайде, пипни ги, де!

Отлична порода. - Ами носът му, носът му?

Студен му е носът. На, пипни го, студен е. Истинска меделянка.

Хич не ме моли, и за пет хиляди няма да ти го дам. Не, не го давам.

На, виж, виж!

Ама ти не си сторил, каквото рекох, не си и помислял да го решиш?

Не знам, господарю, той го реса. - Ами защо има бълхи?

Може от колата някак да са прескочили.

Лъжеш, лъжеш! Не си и помислял да го решиш.

Мисля, глупако, че и от твоите са прескочили у него. На, махай се!

Чичиков, сега на всяка цена трябва да дойдеш у нас!

Само пет версти са - на един дъх ще ги вземем.

Пък тогаз, ако щеш, ще идеш и у Собакевич.

Е, Чичиков?

Ами добре, да потегляме!

Само да не ме задържиш, времето ми е скъпо.

"Безумен се взирам във черния шал"

"и стяга сърцето студена печал."

"Когато бях още наивен младеж,"

"по млада гъркиня..."

"по млада гъркиня"

"изгарях в копнеж."

"Споделяше нежно тя моята страст,"

"но черен ден скоро дочаках и аз."

"Аз весели гости гощавах щастлив,"

"похлопа евреин..."

"похлопа евреин"

"презрян и страхлив."

Е, аз ще тръгвам, време ми е. - Не, няма да те пусна.

Няма да те пусна. А вие вървете, вървете.

Ще извиняваш, ама аз наистина ще тръгвам.

Всички вън, махайте се, махайте се!

Това беше жена ми, самият Зампарели я нарисува.

Ще повярваш ли, братко, нито грош не ми взе за труда.

Сам, вика, ще ти дам десет хиляди, за да нарисувам такава красавица.

"Приятелю мой, довиждане."

Чакай, чакай!

Ей сега ще спретнем една банка.

Ето това е мадейра, по-хубава не е пил и самият фелдмаршал.

Това е такъв деликатес, че чак свят да ти се завие!

Приятелю, не ми се карай, ама наистина ще си тръгвам.

Много ще ме обидиш. - Чичиков... Глупости, глупости.

Ей сегичка ще я спретнем. Да пийнем, да пийнем мадейра,

да пийнем и ще спретнем банчицата.

Не, братко, спретвай си я самичък, а аз не мога.

Жената ще има да се сърди. Трябва да й разправя за панаира.

Наистина трябва, приятелю, трябва да й разправя.

Да й доставя удоволствие.

Не, не ме спирай, недей.

Наистина важна работа ви чака вас двамата!

Недей, братко. Тя е толкова почтена и вярна.

Такива добрини ми прави, повярвай ми, чак да се просълзиш.

Не, не ме спирай, братко. Като честен човек, аз си тръгвам.

Заявявам го с чиста съвест.

Абе нека си тръгва, каква полза от него?

Вярно казваш, да върви по дяволите.

Как мразя такива лигльовци.

Хич няма и да те изпращам.

Чичиков, сега ще ти покажа владенията си.

А после ще отидем да видим кримската кучка и жребеца.

Ето, братко Чичиков, ето на това поле

има толкова много диви зайци, че чак земята не се вижда.

Веднъж улових един с голи ръце - за задните крака.

Ами, заек с голи ръце не можеш улови.

Аз пък улових, напук го улових.

Ще извиняваш, бих се радвал да остана, ама...

Ето я границата. Всичко, което виждаш от тая страна, е мое.

Дори и от другата страна - тая гора, а и всичко оттатък нея, също е мое.

Че кога пък тая гора стана твоя? Сигурно скоро си я купил?

Щото тя не беше твоя. - Да, наскоро я купих.

И как успя толкоз бързо да я купиш?

Още оня ден, а и скъпо ми излезе, дявол да я вземе!

Ами нали тогаз беше на панаира?

Ех че си и ти, Софроне!

Нима не може да си на панаира и в туй време да купиш и земя?

Е, аз бях на панаира, а управителят ми я купи тук самичък.

Е, щом е управителят... Я аз по-добре да вървя.

Ами върви, върви, дяволите да те вземат!

Тръгвай!

Тръгвай да се лигавиш с жена си, чукундур такъв!

Недей, братко, не ме наричай ти чукундур.

Аз на нея живота си дължа, живота си.

Тя е толкова добра и мила, с такива ласки ме дарява.

Ще пита, бе ти какво прави на панаира?

Всичко трябва да й разправя, толкова е мила.

Ами тръгвай, върви да й разправяш врели-некипели!

Не, братко, недей да приказваш тъй за нея.

Тя наистина е добра.

По този начин, може да се каже, ти мен обиждаш.

Ами тогава бягай по-бързо при нея!

Извинявай, братко, че не мога да остана.

Негодник, чукундур неден!

"Тя е толкова мила, такива добрини ми прави,"

чак да се просълзиш. Не мога, извинявай...

Сега, за да си прекараме добре, отварям банка с триста рубли.

Да, за малко да забравя, имам една молба към тебе.

Каква? - Обещай, че ще я изпълниш.

А каква е молбата? - Първо обещай!

Добре тогава. - Честна дума?

Честна дума. - Честна дума?

Честна дума. Е, да раздавам ли?

Ето значи каква е молбата ми.

Сигурно имаш много умрели селяни, които още не са заличени в списъците

и се водят като живи? - Ами имам, и какво?

Прехвърли ги на мен, на мое име. - Че за какво ти са?

Ами трябват ми. - И за какво?

Абе трябват ми, моя си работа - с една дума, трябват ми.

Аха, май нещо си намислил. Признай си какво?

Какво да съм намислил? Какво можеш да измислиш от това?

"Тогава за какво ти трябват?"

Брей, колко бил любопитен!

Всичко му дай да пипне, че и да помирише!

И каква полза, ако разбереш? Просто ей тъй ми хрумна.

Тогава ето какво - докато не кажеш, нищо няма да направя.

Това пък вече не е честно от твоя страна.

Даде дума и веднага се отмяташ.

Е, както щеш.

Аз пък няма да направя нищо, докато не кажеш за какво ти са.

Добре де, ще ти кажа.

Мъртвите души ми трябват, за да придобия тежест в обществото.

Аз нямам твоите имоти, тъй че... - Лъжеш.

Лъжеш, братко.

Добре, тогава ще ти кажа направо.

Само че, моля те, не казвай на никого!

Честна дума.

Намислил съм да се женя.

Но да ти кажа, бащата и майката на годеницата ми са много амбициозни.

Така се накиснах, че не се и радвам на годежа си.

Макар че годеницата ми е свястна и...

Те искат годеникът задължително да има не по-малко от триста души.

И понеже на мен не ми достигат почти сто и петдесет, то...

Лъжеш, лъжеш, братко. Лъжеш.

Точно сега дори и ей толкова не съм излъгал.

Аз пък главата си залагам, че лъжеш.

Обиждаш ме! Ти за какъв ме имаш? Защо пък непременно да те лъжа?

Нали те знам аз тебе - ти си голям мошеник,

да ти кажа аз като на стар приятел.

Чичиков, ако аз ти бях началник,

щях да те обеся на първото дърво.

Бога ми, щях да те обеся.

Виж какво, всичко си има граници.

Ако искаш да се перчиш с такива приказки, върви в казармата!

Аз ти говоря откровено не за да те обидя,

а като приятел ти говоря.

Щом не щеш да ги подариш, тогава ми ги продай!

Какво? Да ги продам?

Нали те познавам аз тебе, ти си подлец.

Зер няма да гледаш да ти излязат без пари!

Ама и тeбе си те бива!

Виж го ти, че туй да не са ти брилянти?

Ето на, точно тъй излезе, знам си те аз!

Ама моля ти се, какво е това пазарене?

Би трябвало просто ей тъй да ми ги дадеш.

Добре де, за да ти докажа, че съвсем не съм някой скъперник,

няма да ти взема нищо за тях.

Купи жребеца ми и ще ти ги дам като добавка.

Моля ти се, за какво ми е жребец? - Как тъй за какво?

Та аз платих за него десет хиляди, а ти го давам за четири!

Ама за какво ми е жребец, аз да нямам завод?

Чакай, чакай, ти не разбираш.

Сега ще ти взема всичко на всичко само три хиляди,

а останалите хиляда ще ми дадеш по-нататък.

Ама за какво ми са коне, хич не ми и трябват!

Добре де, купи кучета. Такава двойка ще ти продам,

чак тръпки да те побият. Порфирий!

Кучката е породиста, с мустаци, козината й стърчи, като четина.

Ребрата й изпъкнали, ум да ти зайде, лапата - кълбо, земята не допира.

За какво ми са на мене кучета?

По дяволите, просто ми се иска да си имаш кучета!

Ами че аз не съм ловец. - Защо да не си ловец?

Е, добре, значи не искаш кучета?

Ей сега...

Купи латерната.

Като честен човек ти казвам, че ми струваше хиляда и петстотин.

На тебе ти я давам за деветстотин. - И за какво ми е на мене латерна?

Да не съм някакъв немец да се влача по пътищата да прося пари?

Ама това не ти е такава латерна, това е орган!

Погледни, цялата е от червено дърво.

А звукът й, звукът - само чуй!

Малбрук на поход тръгна на бой уж със врага.

"По пътя тъй преяде, че в същий ден умря."

"Дванайсет генерали мундир му носеха,"

"дванайсет генерали му браха там срама."

"Малбрук на поход тръгна, но с малцов квас препи..."

Хубава е, нали? - Да, много.

Много хубава латерна. Но на мене не ми трябва.

Я чакай, Чичиков. Еврика!

Да му хвърлим една банка - поне едно раздаване.

Аз ще заложа всички умрели, а също и латерната.

Не, за мен играта на банка е скок в неизвестността.

Каква ти неизвестност, защо пък да е в неизвестността?

Никаква неизвестност няма. Само късметът да е на твоя страна,

можеш дяволски много да спечелиш.

Ето на, какъв късмет,

какъв късмет, гледай какво става!

Ето проклетата деветка, заради която загубих всичко.

Усещах аз, че ще ме предаде,

ама си викам, дявол те взел, хайде, проклетнице! А, ето я!

Ти както искаш, но аз нито ще пия, нито ще играя!

И защо да не играеш? - Защото не искам.

Пък и да си призная, хич не съм по игрите.

"Защо да не си по игрите? - Защото не съм!"

Ама че си боклук!

Ами какво да се прави, такъв ме е създал господ.

Ти си просто чукундур!

Допреди си мислех, че си поне малко от малко почтен човек,

а ти, оказва се, си нямаш и понятие от обноски.

с тебе не може, оказва се, като с близък човек...

Нито откровеност, нито искреност...

Същински Собакевич!

Такъв подлец си!

Защо ме нападаш? Какво съм виновен, че не играя?

Продай ми само душите,

щом си такъв човек, дето се разстройва от глупости.

Дръжки ще получиш!

Щях, даром щях да ти ги дам, ама сега няма да получиш нищо!

Ако ще и три царства да ми даваш, пак няма да ти ги дам!

Мошеник такъв, гадняр мръсен!

Отсега нататък не ща да имам нищо общо с тебе.

Порфирий!

Порфирий...

Върви кажи на коняря да не дава овес на конете му -

нека ядат голо сено.

Какъв негодник!

По-добре хич да не се вясваш пред очите ми.

Дори лека нощ няма да ти пожелая.

"Насам."

Я се махай, чукундур неден!

"Порфирий!"

"Закарай го при жена му! - Слушам, ей сега!"

Какъв глупак съм, какъв глупак!

Пести и кътай парата!

Това е най-сигурното нещо.

Всичко можеш и всичко ще постигнеш с парата на тоя свят.

Парата пести, пести парата!

След като повтори за кой ли път заръките си

и остави сина си в училището, бащата завинаги се раздели с него.

Ала неговите думи

се запечатаха дълбоко в съзнанието на сина му.

Дълбоко.

От дадената от баща му половин рубла

синът не похарчи нито копейка, точно обратното,

още същата година притури към нея.

Направи от восък една червенушка, боядиса я

и я продаде на един от учениците, и то много на сметка.

След туй се впусна в други спекулации, а именно,

накупуваше от пазара неща за ядене, сядаше в час до по-богатичките

и щом забележеше, че на някое от децата вече му прилошава от глад,

му показваше изпод чина, уж без да иска,

крайчеца на кифла или курабийка,

и като го раздразнеше, му вземаше парите - според апетита.

Два месеца се мъчи без почивка с една мишка.

Най-накрая я научи да стои на задните си крачка,

да ляга и да се изправя по команда, като застава в стойка.

Учената мишка той също продаде на свой съученик.

И също много на сметка.