Original subtitles

Русийо!

Русийо!

"Какво искаш от мене?"

"Каква е тази необяснима връзка между нас?"

Каква е тази необяснима тайна сила, с която ни привличаш?

Защо гледаш така?

"Защо всяко нещо в тебе, от одушевения предмет до бездушния,"

"е обърнало към мене пълни с очакване очи?"

Какво очакваш от мене?

Какво трябва да направя за тебе, Русийо?

Мисълта ми онемя пред твоето пространство. Отговори ми!

"Не се бой!"

"Не се бой!"

"Трудно е делото на твоя живот,"

"тежка е съдбата ти и затуй велик ще бъде подвигът,"

"защото дойде време да спасяваш хората."

С какво, как да ги спасявам?

Аз, който цял живот съм разсмивал хората?

"Изпълни се с търпение, безстрашие и състрадание"

и върви там, където сега трябва да се роди"

"един от младенците на народа твой."

"И разправи на хората цялата истина за живота му,"

"от първия му вик до последния му дъх."

"И нека житието му да бъде"

"за поука и спасение на хората."

"Дерзай, чудако!"

"Стани и върви!"

"Отправи зов"

"към задрямалия човек!"

"Хвърли му от брега дъска"

"и викни с пълен глас да спасява бедната си душа!"

"Той вече е далеко от брега, вече го носи ли, носи"

"ежедневното сънливо опиянение на сегашния му живот"

"с неговите заблуди, с преклонението пред парите."

"И загърбил чувствата, обвива се той с плът и вече целият е само плът,

"вече почти няма душа в него."

"Без живата човешка душа земята ще загине."

"Нека на света има живи, а не мъртви души!"

Излезе съвсем не такъв, какъвто го мислех.

Трябваше да прилича на баба си по майчина линия

и щеше да е по-добре, а той се роди, досущ като в пословицата:

"Ни на мама мяза, ни на тати, ами - на съседа Фрати."

Тъмен и скромен е произходът на нашия герой.

Родителите му бяха дворяни, но потомствени или по заслуги -

един бог знае.

Животът изпърво го погледна някак кисело и неприветливо

през някакво мътно, затрупано със сняг прозорче.

"Ни на мама мяза, ни на тати, ами - на съседа Фрати."

С бога напред? - С бога напред.

С бога напред!

Не искате ли? Обикновена вода, от водопадите до Терни,

а като нея няма да намериш в цяла Европа.

Лековита e, за всякакви болести. - Благодаря ви, аз съм съвсем здрав.

Не?

Само да не съжалявате после.

Е, с бога напред? - С бога напред!

"Глава първа."

През портите...

През портите на хотела в губернския град N,

губернския град N,

влезе една доста хубава

малка пружинена бричка,

с каквито пътуват ергените -

подполковници в оставка, щабскапитани,

помешчици, които имат около стотина души селяни - с една дума всички,

за които се казва, че са господа от средна ръка.

В бричката седеше един господин -

не хубавец,

но не и грозен,

нито много пълен, нито много слаб.

"Не можеше да се каже, че бе стар,"

ала не бе и твърде млад.

Така, твърде млад. Пристигането му

не предизвика в града никакъв шум

"и не бе придружено с нищо особено."

Само двама руски мужици, седнали до вратата на отсрещната кръчма,

направиха някои забележки,

които впрочем се отнасяха повече до колата, отколкото до пътника.

Я гледай ти - какво колело!

Какво мислиш, ще може ли да стигне това колело, да речем, до Москва,

или не ще може?

Ще стигне.

Ама до Казан, чини ми се, май не ще може стигна?

"До Казан? До Казан не може стигна."

"Насам, насам! Ето ви и покоите, ваше благородие."

Най-спокойните покои. Заповядайте!

Кой е тоя? - Вчера пристигна.

Поручик някакъв, военен.

Поручик? - Неизвестно какъв, от Рязан.

С дорести коне.

Хубаво, все тъй да се стараеш!

Нещо да ви трябва?

Не.

Ей тези пъстроцветни кърпи

на женените господа обикновено им ги приготвя собственоръчно съпругата,

като им дава наставления как да се загръщат.

А на неженените...

Не мога да кажа със сигурност кой им ги дава - един господ знае.

Аз самият никога не съм носил такива кърпи.

"Като вода от гъшите пера от Павел Иванович да бяга болестта."

"А председателят на държавната палата?"

Иван Григориевич. - Иван Григориевич ли?

Хубаво име - Иван Григориевич.

Имам чичо, по майчина линия, който също е Иван Григориевич.

А прокурор кой е?

"Като вода от гъшите пера от Павел Иванович да бяга болестта."

А кой е началник на полицията?

А да е имало, почитаеми,

във вашата губерния напоследък някакви

болести, а?

Ами някоя смъртоносна треска, епидемия от огненица,

нещо като шарка не е ли имало?

Не. Каквото няма - няма. Господ ни пожали.

Лош късмет.

Петрушка!

Ще се обличам!

"Петрушка! Ще се обличам, подлецо!"

Заръчаха да се занесе в полицията. - Браво! Все тъй да се стараеш!

Ех, ти!

Да беше отишъл поне на баня! - Че аз ходих.

Какво само баня, баня, та баня.

Коле... колеж...

колеже... колежки!

Съве... съветник!

Колежки съветник!

Колежки съветник!

Паве... Павел...

Ива... Павел Иванович!

Хубав, хубав е градът. Не е по-лош от други.

Чичи... Чичиков!

Продава се слугиня на 19 години, перачка, годна и за друга работа.

Чичиков, Павел Иванович Чичиков!

По... помешчик!

След това имаше илюминация.

Градът ни се разкраси, благодарение грижите на градоначалника,

с лятна градина, състояща се от сенчести широколистни дървета,

осигуряващи прохлада в знойни дни.

Интересно.

Беше направо умилително да гледа човек как сърцата на гражданите

туптяха от изблик на благодарност и как се лееха потоци сълзи

в знак на признателност към господин градоначалника.

Така.

"Испанците в Перу или смъртта на Рола" - интересно.

В три действия, пет сцени, със сменяеми декори,

"действие на суша и по море, с гръмотевици."

В афиша нямаше кой знае какво особено.

Даваше се драма от Коцебу,

в която Рола се играеше от господин Попльовин,

Кора - от госпожица Зяблова.

Другите лица бяха още по-неизвестни, обаче той ги прочете всичките,

стигна и до цените в партера

и узна, че афишът е бил напечатан в печатницата на губернската управа.

...печатница.

Денят комай се завърши с порция студено телешко,

бутилка пенлив малцов квас

и дълбок сън с хъркане като дъскорезница,

както се изразяват на някои места в необятната руска държава.

"Сбъркал си! Пак си сбъркал!"

"Не лъжи, слушай възрастните!"

"Носи добродетели в сърцето си!"

"Не лъжи! Никога не лъжи!"

Носи добродетели в сърцето си! Слушай...

"Не лъжи, слушай възрастните и носи добродетели в сърцето си!"

Извинете!

Сметнах за свой дълг да ви посетя,

за да засвидетелствувам почитта си към главата на губернията.

Ей сега.

Обичам сутрин, нали разбирате, малко така, за душата.

Да, моля ви се.

И тъй - Чичиков, Павел Иванович.

Точно така. - Много се радвам.

Много, много се радвам.

Е, как се настанихте? Не се ли изморихте от пътуването?

Засега отседнах в хотела.

Право да ви кажа, в губернията ви човек влиза като в рай!

Хайде сега и вие! - Като в рай!

Пътищата навред са като кадифе!

Да! Пътуваш и си мислиш, хвала на ония правителства,

дето назначават по места мъдри сановници,

ваше високопревъзходителство. - Хайде сега и вие!

Моля ви, без всякакви титли. Просто - Пьотър Петрович.

Повече от радостен съм да се запознаем.

Заповядайте.

Закъде сте и откъде идвате при нас?

Ох, какво съм аз, какво съм?

Незначителен червей на тоя свят, недостоен за кой знае какви грижи...

Служебното ми поприще...

Френска школа! - Е, хайде сега пък и вие.

Ама, моля ви се! Не всяка дама...

А моят живот, драгоценни ми Пьотър Петрович, е като...

като кораб сред вълните.

Много изпитания съм преживял, много съм изстрадал в служба на...

на правдата,

на правдата.

А колко съм патил от враговете, които посегнаха дори на живота ми,

това ни с думи, ни с бои, ни с четка може да се изрази.

Тъй че сега, в залеза на живота си, желаейки да се успокоя,

търся да си избера най-после място за живеене,

където да прекарам остатъка от дните си.

И да поотпочина.

Тогава, моля ви, драги ми Павел Иванович,

заповядайте още тази вечер у дома на вечеринка.

Непременно! - Да.

А що се отнася до мен, почитаеми Иван Григориевич,

значи, аз съм един незначителен червей на тоя свят,

недостоен за кой знае какви грижи.

Моят живот, драги ми Сергей Авдеевич, е като...

като кораб сред вълните. Много изпитания съм преживял,

много, много съм изстрадал в служба на...

на правдата,

на правдата.

Колкото до враговете ми,

добри ми Алексей Иванович, които посегнаха дори на живота ми,

това ни с думи, ни с бои, ни с четка може да се изрази.

почитаеми Иван Андреевич.

Тъй че търся да си избера място за постоянно живеене,

многоуважаеми Иван Лукич,

където да прекарам остатъка от дните си,

любезни ми Евгений Аркадиевич,

и да поотпочина. - Заповядайте на чаша чай!

Моля пак да ни посетите!

Още в Нижни Новгород чух добрата вест, Иван Григориевич,

"че следствието във вашата губерния се води с бързина и точност,"

направо невероятни! А в Москва

съм чувал, скъпи ми Сергей Авдеевич,

"и се радвам, че слухът се оказа верен,"

"за окончателното изтребване в губернията ви"

"на рушветчиите и мошениците. Никъде,"

никъде, скъпи ми Алексей Иванович, не съм виждал досега градска стража,

която тъй честно да носи нелеката си служба, да изпълнява дълга си.

Минете да поиграем на карти!

Моля ви, добри ми Павел Иванович, да обядвате с нас!

Ще се радвам да ви предложа скромна вечеря с музика и по източен тертип!

Павел Иванович, да се обличаме.

Да се обличаме.

Петрушка! Ще се обличам!

Любезни ми... Драги ми... Драги...

Кой е този? - Чичиков, Чичиков.

Защо не танцувате? Хайде елате, ще ви представя на когото трябва.

Павел Иванович!

Ще си премерим ли силите?

Да вървим! - Да, готов съм.

Никога не съм тръгвал с каро и няма и да тръгна!

Позволявам си да възразя, благоволихте да тръгнете,

а аз имах честта да покрия вашата двойка. Заповядайте!

Благодаря.

Теменужки? - Може ли, Павел Иванович?

Не, благодаря.

Кой е онзи толкова приятен господин?

"Кой?"

Който точно сега тъй мило се усмихва.

Помешчик е. Помешчик Манилов. - Помешчик ли?

Павел Иванович, моля ви! - Да, заповядайте.

А онзи солидният, тъй мил и добродушен на вид господин?

Той също е помешчик. - Собакевич, Михаил Семьонович.

И той ли е помешчик? - Да.

Любезни Евгений Аркадиевич, моля да ме заместите.

Ще трябва да се откажа. - Благодаря ви. Господа...

Господа, господа. - Здравейте, Павел Иванович!

"Вие сте на ход."

А какво е стопанството на Манилов? В какво състояние е имението му?

Хич не е лошо! Има и гора, и земи.

И още не е заложено, да!

А колко души селяни има?

Четиристотин души. - И нещо. Четиристотин и нещо.

Брей!

Ами че запознайте ме с него де! - С удоволствие.

Заради статистиката, която твърде ме вълнува.

А как го викат по име? - Василий Сергеевич.

Аха, Василий Сергеевич. Много приятно име.

Хайде запознайте ме! - Заповядайте!

Ей сега, заповядайте!

Подлец такъв! Чукундур неден!

Аз залагам ланеца си, че и печата за писма, а той, негодникът неден...

Кой е тоя? Що за птица е? - Ама не се ли познавате?

Ами че това е Чичиков! - Да, Чичиков.

Чичиков! Чичиков!

Знаех си, че господ ще изпрати истински играч!

Тук няма с кого да направиш сериозна игра.

Да седнем поне за едно раздаване! Слагам петстотин за банката.

Знам че ти върви в играта, ама да става каквото ще!

Хей, какво става? Чичиков! Чичиков!

Какъв общителен господин!

Такъв си е нашият Ноздрьов.

Запознайте ме най-после с Манилов! - О, той не е като Ноздрьов.

Той е един наистина образован човек. - Заповядайте.

Моля, запознайте се с господин Манилов!

Павел Иванович Чичиков. - Манилов, за мен е щастие.

Моля ви, драги ми Павел Иванович, за честта да ни посетите.

В лоното, може да се каже, на природата.

Само на петнайсет версти сме от Червената бариера.

Да ви чакаме ли?

На драго сърце ще го направя и дори ще го сметна за мой най-свещен дълг.

И аз ви каня...

Моля да ме извините. Заповядайте и у нас!

Благодаря, за мене ще е свещен дълг.

Павел Иванович Чичиков, миличка, е много добронамерен човек.

Да, сериозен е. По всичко изглежда, че е много сериозен човек.

Да, бебчо, точно тъй - сериозен.

Много симпатичен и много образован.

И учен, и почтен, и опитен човек.

Какъв почтен и любезен човек е Павел Иванович, нали?

Не, мишленце, не -

най-любезният, най-учтивият и светски човек.

Бих дал половината от богатството си, миличка,

да мога да имам поне малко от достойнствата на Павел Иванович.

Аз, душке, бях на вечеря у губернатора

и се запознах с колежкия съветник Павел Иванович Чичиков.

Много приятен и сериозен човек.

Такова твърде похвално за госта мнение се състави в град N

и то трая дотогава, докато...

Чудесни капки.

Чудесни.

Кое повече краси човека, нас,

ако не добродетелите?

Носи ги в сърцето си и ще те славят и съвременниците, и потомците ти.

Още древните гърци, самият Аристофан...

И мадам де Стал! - Да, и мадам...

са казали, че добродетелта е майка на красотата.

Какво ни краси повече?

И в дрипи да е, пак почтена е добродетелта.

Един конезавод, драги ми Иван Андреевич,

трябва да започне с породата орловски рисак.

Благодаря.

И всички жребци да са с разкрач...

да, разкрачът им да не е под три аршина.

А кръстът им... Ох, извинете.

В кръста да са най-малко една педя.

В кръста, да.

Спомням си, на надбягванията във Воронеж...

Извинете.

На надбягванията във Воронеж, като се понесе...

Когато трябва да се играе дубъл през два борда в ъгъла,

тогава, драги господине, според системата на Будница

щеката трябва да се изтегли зад гърба,

а палецът на лявата ръка да се изпъне

и ей тъй плавно, плавно да се удари топката с изтегляне.

С изтегляне. И тогава няма да пропуснеш.

Веднъж ми се случи такова нещо в Саратов.

В митницата, драги господине,

за чиновника най-важна е физиогномиката.

Да, физиогномиката на Лафатер.

Лафонтен ли? - Не, Лафонтен е с басните,

а Лафатер е за това...

По израза на лицето познават има ли контрабанда или няма.

Това е и изкуство, магнетизъм, а трябва и кучешки нюх!

Кучешки.

Лично съм виждал в Дагестан... - Не, не!

Не, позволете да ви възразя, драги ми Иван Григориевич!

Истинските лезгинци танцуват своите танци ето така!

Абе, човече, дяволите да те вземат, ти май се потиш?

Да беше отишъл поне на баня!

Какво ли си е мислел той, докато си мълчеше така?

Може би си е казвал:

Ама и тебе си те бива.

Как не ти омръзна четирийсет пъти да повтаряш едно и също!

Един господ знае какво може да си мисли крепостният слуга,

докато господарят му го поучава.

Ей я на - тука е петнайсетата верста!

И къде е сега това село Заманиловка, глупако?

Ами тука някъде е. Ей тука.

Нали тъй рече той - 15 версти? - Точно тука е.

Ей, чичовци!

Накъде е село Заманиловка?

"Маниловка искате да речете, а не Заманиловка."

Тъй де, Маниловка.

Като минеш още една верста и туй ти е то - дръж все надясно.

Надясно ли? - Надясно.

Там е пътят за Маниловка, а Заманиловка тъдява хич няма.

Тъй се вика селото, сиреч името му е Маниловка,

а пък Заманиловка тъдява хич няма.

Там на баира ще видиш къща от камък, на два ката.

Господарската къща, сиреч, в която живее господарят.

Те това ти е Маниловка, пък Заманиловка тъдява няма никаква.

И не е имало!

Затвори очички, отвори устенца,

да ти дам това парченце.

Миличка!

"Затвори очички, отвори устенца,"

да ти дам това мъничко парченце.

Колко добре би било, миличка, колко хубаво,

ако можеше да се прокара оттук

подземен проход.

А изходът му да е чак на Театралния площад в Москва!

От ей такива железни тръби

и всяка сглобка да се занитва с медни нитове!

Или пък над езерото да се построи каменен мост като Понте Риалто!

И от двете му страни да има дюкяни, а в тях да седят търговци,

"които да продават стоки, потребни на селяните:"

"гвоздеи, хамути,"

балалайки от Шиховската фабрика,

пивоквас със стафиди,

от грозде без семки.

Макар да бяха минали повече от осем години от женитбата им,

те бяха напълно доволни един от другиго.

За такива хора казваме, че са...

щастливи.

Разбира се, всеки би казал, че в една къща има и много други

занимания освен продължителните целувки и сюрпризите.

И доста други забележки биха могли да се направят.

Защо например в кухнята се готви тъй глупаво и без капка мисъл?

Защо килерът е почти празен? Защо прислугата се скъсва да спи,

а през останалото време лудее? Защо се изсича безразборно гората?

Защо стопанинът не си гледа стопанството?

Та той дори не поглежда нивите си!

Но това са все нищожни работи.

А Манилови не се занимават с неща, които са под достойнството им.

Остава ми да отбележа само, че Манилова...

Впрочем аз избягвам да говоря за дамите.

Лизенка!

Лизенка!

Василий Сергеевич!

Василий Сергеевич, аз...

Значи все пак си спомнихте за нас, Павел Иванович!

Много се радвам, знаете ли, аз...

Макар времето, нужно им да минат

през пруста, антрето и трапезарията, да е кратичко, все пак ще опитаме

и дано успеем някак да се вместим, за да кажем още нещо за стопанина.

Тук авторът трябва да признае, че такова начинание е доста трудно.

Много по-лесно е да описваш ярките характери.

При тях е просто - хвърляй боя върху платното с шепи:

черни пламтящи очи,

надвиснали вежди,

прорязано от бръчки чело,

преметнат през рамо черен или ален като огън плащ, и портретът е готов.

А пък ето тези господа,

които много ги има по света, които уж доста си приличат,

а като се вгледаш, виждаш много едва забележими особености,

та тези господа са страшно трудни за обрисуване.

Доста има да напрягаш сетивата си,

докато съзреш онези тънки, едва доловими черти.

Още по-остър трябва да бъде вече обиграният в разгадаването поглед.

Само господ би могъл да каже какъв беше характерът на Манилов.

Време е да се връщаме към нашите герои.

Те стоят вече няколко минути пред вратата на гостната.

Моля ви, не се безпокойте за мен, аз ще мина след вас!

Не, Павел Иванович, не, вие сте гостенин!

Не си правете труда, моля ви! Моля ви, минете!

Не, ще извинявате, няма да допусна да мине след мен

такъв приятен и образован гостенин!

Че защо пък образован? Моля ви, минете!

Аз ви моля вие да минете!

Че защо пък аз! - Ами защото тъй!

Позволете да ви представя жена ми.

Миличка - Павел Иванович!

Как ни зарадвахте с пристигането си!

Не е минал и ден без мъжът ми да си спомни за вас.

Да, тя все ме питаше... - И защо твоят приятел не идва?

Имай търпение, миличка, ще дойде. - И ето че ни удостоихте най-после.

Ама наистина, такава наслада ни доставихте!

Просто майски ден, празник на сърцето!

Ама аз... нито името ми е прочуто,

нито чин кой знае какъв имам,

просто незначителен червей... - Хайде, всичко си имате!

Всичко си имате, дори и повече!

Моля! - Молим ви!

Заповядайте! - Благодаря.

Как ви се видя градът ни?

Приятно ли прекарахте там времето?

Много, много хубав град.

Чист, зелен, прекрасен град, прекрасен.

И времето си прекарах много приятно. Хората са тъй дружелюбни.

А как ви се хареса нашият губернатор?

Много почтен и много любезен човек, нали?

Самата истина, много почтен човек и...

и как е навлязъл в длъжността си, как добре я разбира!

Нужни са ни повече такива ръководители.

Как може той ей тъй, знаете ли,

да приема всекиго, но да съблюдава "деликатес" в постъпките си!

Да, много приветлив и много приятен човек.

А колко е сръчен само! Колко добре шие разни домашни бродерии!

Да, рядко ще видиш дори дама тъй изкусно да бродира.

Ами вицегубернаторът? Какъв мил човек, нали?

"Да, много достоен и много знаещ човек."

Извинете, а как ви се стори началникът на полицията?

Нали е много приятен човек?

"Извънредно приятен!"

Какъв умен, какъв разумен, какъв начетен човек!

Знаете ли, чак до късни петли

играхме вист с прокурора и председателя.

Много, много достоен човек, много достоен.

А какво е мнението ви за жената на началника на полицията?

Нали е много любезна жена?

Тя е една от най-достойните жени, които познавам.

Вие все в селото ли живеете?

Предимно в селото. - Понякога отиваме в града,

само за да се видим с образовани хора.

Знаете ли, ще подивееш, ако живееш все затворен.

Точно така. - Разбира се, друго щеше да е,

ако имахме свестни съседи, например един такъв човек,

с когото да можеш, един вид, да поговориш,

да разискваш по някоя такава наука,

дето някак да размърда душата ти,

едно такова извисяване на духа...

Вярно е, напълно вярно е.

Тогава селото и усамотението щяха да имат доста много приятности.

Но няма абсолютно никого.

Само дето понякога ще почетеш "Сын отечества".

Да, напълно съм съгласен. Нищо не може да е по-приятно

от това да живееш в усамотение, да се наслаждаваш на природата

и да почетеш някоя книга.

Но знаете ли, ако нямаш приятел, с когото да споделиш...

"О, това е вярно, това е съвсем вярно."

За какво ни са тогава всичките съкровища на света?

Нямай пари, ала имай свестни хора за общуване,

"е казал един мъдрец."

И знаете ли какво, Павел Иванович?

Тогава изпитваш някаква, такава една...

наслада!

Няма нищо, ще му мине.

Като сега например,

когато случаят ми предостави щастието,

може да се каже, съвършеното щастие,

да говоря с вас и да се наслаждавам на приятния ни разговор.

Моля ви, какъв ти приятен разговор? Повярвайте ми,

нищожен човек съм аз и нищо повече! - Ама недейте тъй!

Най-обикновен смъртен. - Не, Павел Иванович, не!

Не, смъртен... - Не!

Позволете ми да бъда откровен.

Приятелю мой!

С радост бих дал половината от цялото си богатство,

за да имам поне част от вашите достойнства!

Аз пък, от своя страна, бих сметнал за огромно удоволствие...

Трапезата е сложена!

Моля ви най-смирено!

Ще ни извините, че обядът ни няма да е като в салоните и столиците.

У нас е простичко, според руския обичай -

зелева чорба, но от сърце.

Моля ви най-смирено!

Не, Павел Иванович, вие сте гостенин!

Ама моля ви се. - Не, не!

Аз бих искал... възнамерявам...

Възнамерявам, почитаеми Василий Сергеевич,

да поприказваме по една много важна работа.

Миличка, ние ще се забавим съвсем за малко.

Да, само за една минута. - Моля ви, заповядайте!

Благодаря ви.

Не, не там! Заповядайте в кабинета ми.

Моля ви най-смирено. - Аз ви моля!

Не, вие сте гостенин. - Аз ви моля!

Вие сте гостенин.

Ето го и моето кътче.

Приятна стаичка, приятна.

Позволете да ви помоля да се настаните на това кресло.

Тук ще ви бъде по-удобно. - Позволете да седна на стола.

Позволете ми да не ви позволя това! Това кресло си е отредено за гости.

Благодаря.

Позволете ми да ви почерпя една лула.

Не, не пуша. - Че защо?

Не можах да свикна, от страх. Казват, че лулата те изсушава.

Позволете да отбележа, че това е предубеждение. Аз дори смятам,

че да пушиш лула е по-здравословно от това да смъркаш енфие.

В полка ни имаше един поручик,

прекрасен и много образован човек.

Той не махаше лулата от устата си не само в стаите, но дори,

казано с извинение, на всички "други" места.

И ето на, вече мина четирийсетте,

но благодарение на бога е тъй здрав, както никога досега!

А това съм аз.

В природата има много неща,

необясними дори за безмерния ум.

Но позволете ми

първо една молба.

Кога подадохте списъка на селяните за последното преброяване?

Май отдавна, ама да си кажа право, не помня точно.

И оттогава много ли селяни ви измряха?

Не мога да знам. Мисля, че за това трябва да се пита управителят ми.

Ей, ти!

"Извикай управителя, той днес трябва да е тука!"

Слушам.

Я ми кажи, любезни,

колко селяни са ни умрели откак подадохме списъка?

Че как тъй колко?

Мнозина измряха оттогава.

Да, да си призная и аз тъй смятах, именно, доста много измряха.

А като колко например на брой? - Да, колко на брой?

Че как да кажа колко на брой?

Че то кой да знае колко са умрели, никой не ги е броил,

да ме прости господ!

Да, именно, и аз смятах, че имаме голяма смъртност.

Съвсем не се знае колко са умрели.

Ти, ако обичаш, вземи ги преброй

и направи подробно описче на всичките поименно.

Да, на всичките поименно! - Че нали, нали... господи!

На всичките поименно! - Слушам.

А поради какви причини ви трябва това?

Питате за причините?

Ами ето какви са причините - бих искал да купя селяни.

Но позволете да ви попитам как ще желаете да ги купите -

със земя или просто за преселване,

сиреч без земя?

Ами, не точно...

Не точно същински селяни...

Аз желая

да купя...

мъртви.

Какво? Ще извинявате, малко съм зле със слуха.

Счу ми се много странна дума.

Тъй е, не ви се е счуло. Възнамерявам да купя мъртви, но...