Afrikaans
Akan
Albanian
Amharic
Arabic
Armenian
Azerbaijani
Basque
Belarusian
Bemba
Bengali
Bihari
Bosnian
Breton
Bulgarian
Cambodian
Catalan
Cebuano
Cherokee
Chichewa
Chinese (Simplified)
Chinese (Traditional)
Corsican
Croatian
Czech
Danish
Dutch
Esperanto
Estonian
Ewe
Faroese
Filipino
Finnish
French
Frisian
Ga
Galician
Georgian
German
Greek
Guarani
Gujarati
Haitian Creole
Hausa
Hawaiian
Hebrew
Hindi
Hmong
Hungarian
Icelandic
Igbo
Indonesian
Interlingua
Irish
Italian
Japanese
Javanese
Kannada
Kazakh
Kinyarwanda
Kirundi
Kongo
Korean
Krio (Sierra Leone)
Kurdish
Kurdish (Soranî)
Kyrgyz
Laothian
Latin
Latvian
Lingala
Lithuanian
Lozi
Luganda
Luo
Luxembourgish
Macedonian
Malagasy
Malay
Malayalam
Maltese
Maori
Marathi
Mauritian Creole
Moldavian
Mongolian
Myanmar (Burmese)
Montenegrin
Nepali
Nigerian Pidgin
Northern Sotho
Norwegian
Norwegian (Nynorsk)
Occitan
Oriya
Oromo
Pashto
Persian
Polish
Portuguese (Brazil)
Portuguese (Portugal)
Punjabi
Quechua
Romanian
Romansh
Runyakitara
Russian
Samoan
Scots Gaelic
Serbian
Serbo-Croatian
Sesotho
Setswana
Seychellois Creole
Shona
Sindhi
Sinhalese
Slovak
Slovenian
Somali
Spanish (Latin American)
Sundanese
Swahili
Swedish
Tajik
Tamil
Tatar
Telugu
Thai
Tigrinya
Tonga
Tshiluba
Tumbuka
Turkmen
Twi
Uighur
Ukrainian
Urdu
Uzbek
Vietnamese
Welsh
Wolof
Xhosa
Yiddish
Yoruba
Zulu
CANNON PICTURES представя
Питър Уилър
Робърт Хеис
Фифти/Фифти Равен шанс
Ето я, Тангара.
Което означава, че ние сме горе-долу, тук.
Все още държа на Порт Беноа. Там никой няма да ни очаква.
Това е преимущество.
Недостатък е обаче, че пристанището е оживено.
На кораба има три дузина въоръжени до зъби главорези.
Едва ли някой, ще е толкова наивен да ни вземе за докери.
Остава, "Залива на змиите".
Там, пък прилива ще ни създаде главоболия и гъмжи от акули,
на брега пък е пълно със змии. - Змии, ли?
Защо според теб са му дали това име?!
От крайбрежната ивица нататък - джунгла,
непроходим пущинак. - Не знам, рискът е прекалено голям.
Няма война без риск! - Кое да изберем тогава?
"Залива на змиите"! - Да-а, разбира се.
Никой не би очаквал, че ще се появим на някой от островите!?!
Винаги съм бил гениален тактик, освен това не очаквам, че ще има
кой да ни окаже някаква сериозна съпротива.
Има още нещо, което забравяте полковник.
Готови сме за тръгване, полковник. - Ще остана на кораба до тогава,
докато нещата на брега, не се успокоят! - Няма да чакате дълго,
слизаме на брега, минаваме през джунглата
и си разчистваме сметките с генерала.
- Без мен сте загубени, освен това мразя змии...
Кой Ви говори за змии? - Ще сметна за нужно, да слеза
на брега, ако всичко върви според плана.
Тръгвай.
Страхотно, дали са ми банда от алкохолици, наоколо гъмжи от акули
шефовете ми са лигльовци, които се плашат от змии.
Хайде задници такива, престой ни малка разходка в парка.
- Какво значи разходка в парка, шефе? - Такава е думата.
О-о-о, мили боже!
Синк, мръсен кучи син...! Върни се веднага.
Синк, копеле такова, ще ти го върна някой ден!
Базука.
Страхотно...
Той е държавен враг. - Не-е-е, той е просто пионка.
По-добре да го използваме. - Как?
Като го наемем?! Вижте полк. Кота, някой се опитва
да свали правителството. Този човек не е идвал сам, може...
във всеки случай, той ще изпее всичко.
След това, ще го застреляме. - И-и-и, колко ще ни струва
това удоволствие? - 4 хил. ще са му напълно достатъчни.
Добре, но нито цент повече!
И така, името Ви?
- Лийн-Робърт-Лийн Джони Кубарт, министерството на образованието, пенсиониран.
Отговори както трябва, некадърник! - Френч Сам Френч, първи батальон
на брега за произведена спешна операция по де-маркиране на теренни площи, сър.
Под ръководството на полковник Синк, сър, не ме застрелвайте, сър.
Моля Ви, сър. Ще Ви кажа, каквото пожелаете.
Сега, разбрахте ли ме?!
Той е просмукано шубе. - Ще говоря с генерала.
Нещастник такъв, от какъв зор, ти трябваше да нападаш точно моя остров?
От къде на къде, твоя остров, мислех че си мъртъв?
За всеки случай смърдиш ужасно. Какво се е случило с теб, Джейк?
Това беше отдавна, я си извади ръцете над одеялото.
Просто проверявам, дали всичко си е на мястото.
Нямаш увреждания, поне физически. - Да можех да докопам едно,
от тия сестричета, дето се мотаят на около.
Не те спасих от акулите, за да ти слушам глупостите.
Ти ли стреля във водата?
Направих един куп други неща, измъкнах те от сигурна смърт
и отгоре на всичко успях дори, да ти намеря работа.
Не думай, какво е заплащането? - Две хиляди.
Ами, по-скоро са четири хиляди, само че ти смяташ и твоя дял?!
Спасявам ти кожата, а ти както винаги си неблагодарен.
Четири хиляди, Джейк! - Две и петстотин въпреки, че съм на загуба.
Какво се иска от мен? - Твоя полковник Синк, започна да
става твърде неудобен за генерал Боасави!
Ти работиш за генерал Боасави? - Шеф съм на отдела му за сигурност.
Няма да работя за тоя "куку". - От всичките идеи които имаш,
тая не е най-добрата. - Пазя си задника.
Добре бе, глупак, щом така си решил.
3000, Джейк? - 2500!
- 2750? - Дадено!
Колко народ е изпопребил Боасави, за да се настани в тая крепост?
Имай предвид, че него лесно го хващат лудите, така че не се прави
на голям умник. Ей! - Сърби ме бе!
Ще траеш.
Внимавай, как се държиш!
Чудесна работа, Джейк.
Виждате ли този белег, един мой стажант се опита да ме убие.
Вашето, така наречено "нападение" е четвъртият опит за две години.
И трябва да ви кажа, вече почна да ми става досадно.
Ще Ви облекча ли, ако обещая да не повтарям опитите им?
Кой Ви плати? - Генерале, ако оставите...
Млъквай Джейк!
Кой Ви плати? - Полковник Синк.
Не беше ли Аакантар? - Аакантар, кой е Аакантар?
Значи не го познаваш? - Дори не съм чувал за него.
Ако се опитвате да ми освежите паметта, няма да се получи.
Пак Ви повтарям, не съм и чувал за него.
Повярвах..., ти си честен човек.
Ако има нещо, което наистина да уважавам, това е честността.
Застреляйте го!
Вижте генерале, това леке явно си трае, но нека се занимая с него,
ще го накарам да проговори. После ще го застреляме.
Застреляй го, Джейк!
Да не би да страдаш от някакви скрупули, относно него?
Добре, ще го заведа долу. - Не.
Застреляй го тук, веднага!
Добре.
Почакайте малко, един момент. Като се замисля, май не бях
напълно откровен с Вас.
Никой да не мърда.
Един погрешен ход и ще му пръсна мозъка.
Еми, давай тогава.
Моля?! - Пръсни му мозъка.
Имам чувството, че току що те уволниха.
Застреляйте ги и двамата!
Стреляйте!
Дай пистолета.
Помниш ли Бил Поноей? - Какво?
Работеше в радиото, имаше само една вежда.
Къф Бил Поноей, откъде по дяволите се сети точно за него?
Няма начин да не се сещаш за него, полицията в Рим го беше сгащила
на покрива на някаква Ж.П. гара, в тоя момент отдолу минал камион
и без много да му мисли нашия скочил върху него.
Успял ли е да се спаси? - Е не съвсем, убили го.
Не се докосвай до нищо метално, през оградата тече ток.
След тях.
Тъпо копеле, провали ми най-добрата операция от години насам.
От къф зор трябваше да нападаш острова. - Казах ти, че съжалявам.
Писна ми от тебе, загубеняк.
Всеки път ме забъркваш в някаква каша. - Хубаво де, стига си се мусил!
Не се муся, а ти казвам, как стоят нещата.
Големи неприятности тепърва предстоят. - Не карай така на посоки, къде отиваме?
Имам нещо на ум.
Ще успееш ли, да издигнеш във въздуха тая бракма?
Ами надявам се.
Я да видим.
И така, сега на къде сме? - Как на къде?
Ами имаме достатъчно гориво за да стигнем до Джакарта или Сингапур.
Знам няколко чудесни гаджета в Сингапур, можем да зарежем войните
и да го одарим на живот. - Граматиката винаги ти е била
слабото място, фъфлиш единствено в множествено число, къде ще идем, какво ще направим.
Аз си имам собствени планове и тоята компания изобщо не ми е необходима.
Слушаш ли ме? - Разбира се, че те слушам.
И без това в кабината, ти си най-разговорливия.
Избирай!
Ези бе, глупак! - Тура е!
СИНГАПУР
Казвам ти, че съм живял там, цели пет години.
Да беше видял оная високата, човече, имаше бемка на едното място
и казвам ти, че-е-е... - Стига си ме будалкал.
Майк, почакай малко, Майк.
Изгубихме, глупакът му с глупак си няма и понятие как се играе тази игра.
Отгоре на всичко е упорит, като магаре!
Или аз съм откачил или на него е крайно време някой да му налее
малко акъл в главата. Аз съм Мартин Спру - ЦРУ.
Не се притеснявайте, почерпете се. - Часът е пет сутринта приятельо,
за какво по дяволите става въпрос?
Приятно ми е да се запознаем с Вас момчета, отдавна сте в бизнеса
доколкото виждам...
Свършили сте доста работа през годините. - рейнджъри; - наемници;
- малко частна практика в Ангола; въобще, професионалисти с опит.
Виж Спру, довел си ни тук за да ти гълтаме дима от пурата или да си говорим по работа?
Обожавам тая думичка работа, така да бъде.
Нашата компания има задачка за Вас. - Тая няма да я бъде...
Нямаме вземане даване с компанията ти от Афганистан.
И ще ти кажа защо. Компанията никога няма да забрави
да те защити! - Вижте, запознат съм със случая,
знам че сте загубили хора. - 48 човека!
И обвинявате нас? - Не, обвиняваме себе си,
щото работехме за некадърници!
Да, но аз не съм бил там. - Така ли, тогава и мен ме няма тук!
Един момент мистър Фленч, твърдите че не сте работели за ЦРУ?!
А кой мислите, че стоеше зад тази малка неразбория в "Залива на змиите"?
Хайде да се поразходим.
Вижте, знам како Ви е отношението към компанията, но Ви казвам,
че този път ще е различно! Искаме да отстраним Боасави.
Като оставим на страна факта, че той е напълно откачен
започвам да се занимавам с неговите машинации.
Строй завод за бойни отровни вещества на североизток от Тангара.
Замесена е някаква терористична група, затънал е до гушата
и е крайно време да го свалим.
И кого ще сложите на негово място? - Аакантар.
Много се заговори за него, кой е той все пак?
Аакантар беше президент, Боасави направи преврат,
и сега той се крие в планините с още 50 души.
Зарежи тая работа Спру, няма да стане.
Няма нито муниции, нищо.
Вижте момчета, знам че не Ви пука значително,
но тази задача наистина е по-различна. За пръв път ние да сме на страната
на този на който трябва!
Имаме и справедлива кауза, и нещо в което си заслужава да повярвате.
Виж какво ще ти кажа Спру, ние вярваме на Швейцарския франк,
Йената, Дойче марката, от време на време и на добрия, стар долар.
Що се отнася за кауза, за която си заслужава да умреш,
това определено, не е по нашата част.
Никой не ви говори за умиране, трябва просто да намерите Аакантар
да се свържете с нас казвате ни от како имате нужда
ние ви го пращаме и виждаме сметката на Боасави.
Не ме разбра, върнем, ли се в Тангара - свършено е с нас!
Довиждане Спру.
Не ми оставяте друг избор, няма на къде да мърдате.
Свършили сте доста поразии на хора който с радост
биха ви лепнали по една, двайсет тридесет годишна присъда.
Ти да не ни плашиш?
Това е просто бизнес Джейк.
Е-е-е, какво решавате? - Какво е заплащането?
По половин милион на човек.
Ще помислим по въпроса.
Цял ден ли мислиш да седиш там горе?
Мамо му стара, как успяха да ме пуснат точно на върха на това шибано дърво?!
Млъкни и се събличай, и на мен нещата не ми изглеждат розови,
но нямам намерение да кисна цял ден тук.
Добре де, добре!
И така, къде сме?
Баш по-средата на джунглата, трябва да тръгнем към тия хълмове.
Не ми прилича много на "Манхатън"!
Не забравяй колко дълго съм живял тук. Познавам страната, като петте си пръста.
Пак ли ядеш от тия скапани бисквити?!
За последният час ти е третата плюс един шоколад и още една кутия с бонбони.
Това е най-подходящата храна за неприкосновен запас.
Опитно е установено, че животните джунглата не я и помирисват.
Да ти е минавало през ума, че те може да имат по-добър вкус от твоя?
Сега какво ще правим, загубеняк такъв? - Продължаваме към хълмовете,
бунтовниците се крият някъде там.
Тези хълмове ли? - Да скъпа,
не се безпокой, ще накладем буен огън и те сами ще дойдат.
Ей, спокойно де, успокой се.
Изплашил си слона на тоя нещастник!
Чакай малко, чакай малко.
Хапни си..., храна... вкусно е.
Изяж го де, най-хубавата храна за полеви условия.
Няма ли да тръгнеш най после?
Ако на това му викаш огън? - Не се притеснявай, те трябва да са
слепци, за да не ни забележат.
Дължиш ми 2716 долара и около 3 цента...
Спокойно те са тук. - Къде са?
Вляво, вдясно и зад нас.
Я виж.
Продължаваме ли? - Да.
Давай.
Не мърдайте, една дузина пушки са насочени към Вас.
Най-много четири, но няма да ги броим.
Станете.
Добър вечер господа, дано боговете на слънцето и дъжда са благосклонни
към ваще оризища. Никой ли не ви е казвал, че
с тия пушкала не можете да свършите никаква работа?
Достатъчно добра работа ще свършат, ако решим да ви видим сметката,
мистър Уайър. Какво търсите тук?
Тук сме за да ви помогнем бе глупак! - Точно вие ли? Дрън, дрън!
Питайте Аакантар, питайте го за Мартин Спру.
Ще се чупим ли? - Само ако успеем да се споразумеем,
на къде да бягаме.
Къде е Аакантар? - Какво искате?
Нашето правителство ни изпрати, за да обявим бунт срещу Боасави.
Предполагам, че добре са ви платили. - Професионалистите са винаги добре платени, госпожо!
На съвестта ви тежи смъртта на много от нашите хора, вие трябва
да работите са Боасави? - Бях в отдела за сигурност,
не в армията. - Твърде лесно си сменяте цвета мистър Уаяр.
Страхувам се, че няма да ви оставя да живеете.
Въобще не съм разтревожен, дано Аакантар скоро да се появи.
защото нямам чувството, че тия тук са решили да ни черпят по бира.
Не се притеснявай. - Не се притеснявам.
Всъщност, вече съм леко притеснен.
Денят май, че ще е чудесен?!
Сега пък какво?
Тия имат ножове.
Как мислиш, Аакантар ли е дошъл? - Дано да е той,
щото иначе, работата ни е спукана.
Аз съм Аакантар.
Много глупаво е постъпило ЦРУ, като ви е пратило тук, мистър Уайър.
И аз се опитах да им го кажа, същото. - Има ли нещо което не бихте
свършили срещу заплащане? Казват, че сте тук за да ни помогнете?
Дайте ми една основателна причина, за да ви се доверя?
Вие току що я посочихте! - Каква е тя?
Самият факт, че сме тук.
Моята племенница ми каза, че вашето име е Сам Фленч.
Какъв е вашият случай, господин Фленч? - Тъжната версия или веселата?
Тази от двете, която ще ме обеди да не ви застрелям.
О-о-о, това определено е тъжната.
Израснах в Ню Йорк, имах трудно детство, но нали знаете - града е пълен с отрепки.
После срещнах тоя Джейк, едно муле го било ритнало, като малък по главата.
И трябваше тържествено да обещая на леля му, че ще се грижа за него.
Мистър Фленч! - Майната ви, тук сме за да ви помогнем
затънали сте до гуша и въпреки това се пишете куражлии,
много сте страшни, няма що! Така, че решавайте
или ни разстрелвайте, или ни оставете да поспим,
скапани сме от умора!
Нахрани ги и им намери къде да спят.
Аз нямам никакви илюзии, относно кои сте и защо сте тук,
но ако наистина искате да помогнете ще приема помощта ви.
Предполагам, че вие с мистър Спру сте намислили нещо?
Има някакви планове.
Толкова по-добре.
Слушайте, за снощи, да забравим какво се е случило,
нямам нищо против вас. - Благодаря ви.
Не знам до колко е безопасен престоя в това село.
Долината е естествено укрепена, имаме наблюдатели по върховете наоколо.
От нападение по земята, може да сте защитени,
но една атака по въздуха ще и довърши!
Не забравяйте, че Боасави няма въоръжени хеликоптери.
Да разбира се, но нещата се променят.
Сигурна съм, че сте експерт по военните въпроси
Аакантар вероятно ще има голяма полза от вас.
Ако аз трябваше да решавам съдбата ви, щях просто да ви разстрелям,
въпреки, че нямам нищо против вас!
Влюбен съм! - Фленчи, заради тая красавица
си струва да започнеш трета световна война.
Ето го двореца, шест човека ще се заемат с подстанцията
те ще прекъснат тока по оградата. Фленчи, на теб ти трябват колко?
Двадесет човека са достатъчни.
Много впечатляващо.
Започваме от начало.
Някой от вас разбира ли от джудо, джиу-джицу, карате...
Добре, аре някой да излезе напред и да се опита да ме удари.
Няма ли друг желаещ?
Така. Първото нещо което трябва да направим с вас, е да се запознаем.
Един по един, излизате напред и си казвате висико и ясно имената.
Зарежете тая работа...
Ти си Шифти, ти Флеш, ти Тъндър ти Ляйкминг и ти си Слеп.
Неможе ли някой да прескочи тая стена без да загуби цял ден!
Дръж главата долу бе ейй.
Ще си счупиш врата.
Флеш!
Слетс!
Чакай малко.
Сам ли го направи това? Да видим дали ще можеш
да уцелиш, каквото и да било с него.
Размърдайте си задниците, не сте на плажа!
За война се готвите.
Как ви се струва Уайър? - Приятна гледка мистър Фленч.
Не така бе приятел, да не мислиш, че като крещиш така силно
ще минеш по не забелязано?!
Дай теб да те видим!
Не мога да го направя. - Ай стига, войната си е ваша.
Сухо дупе риба не яде! - Лесно ви е да се шегувате,
защото нямате сърце! Ние тук се бием за свободата си,
вие се биете само за злато!
Ние вярваме във вашата кауза, за разлика от Вас!
Предаността към една кауза е нещо чудесно,
но тя не може да спре танк!
Ако сега реша да стегна примката, мислите ли, че ще липсвате на някого?
Ще липсвам на вас! Защото без мен шансовете ви да успеете,
са равни на 0.000!
Извъртате нещата.
За какво мислиш? - Мисля си, че тука я има, я няма
десетина души, които биха успели да си спасят задниците, ако стане някаква патърдия.
И, че двама от тях тоя път здравата са загазили.
Все някой трябва да се заеме с тоя въпрос.
Така е!
Добре ли ти изглеждам?
Ези малоумнико! Добре ли ти изглеждам?
Минавах на сам и реших да надникна.
Тежък ден беше днес, а?
Сигурно няма мускулче, по цялото ти тяло, което да не те боли зверски.
Така добре ли е?
Смешна работа е войната, днес те има утре бум. След време се научаваш
да живееш ден за ден.
Започваш да цениш приятелството и даваш мило и драго за приятелите си.
Успокояваш се когато усетиш нечие тяло до своето.
Мистър Фленч! Познавам мнозина, които биха се погрижи за гърба ми
не по-зле от вас и вероятно мнозина биха били не по-лоши любовници?
Тази вечер не съм в леглото с някой от тях.
Кое тогава, би ме накарало да легна с вас?
Е, как мина? - Нека си чупи главата. Не е моя тип!
Диктувам, десет килограма пластичен експлозив
дванадесет автомата М-16, шест руски АК-47, четири гранатомета М-203,
и муниции за тях. Координатите ги знаете, разбрахме ли се?
Чудно, голям купон ще се вихри при вас. Ти гледай, да ни докараш оръжията!
Това пък какво е? - Сигнал за тревога!
По дяволите, мама му стара!
Това се случва на всеки един два месеца.
Страхотно, ще ни отдуха площадката за кацане.
Смешна история, закъснява вече два часа. И тоя вятър, не ми харесва тая работа.
Все нещо ще се прецака.
Ами, ако не се появят? Ако Ленгли е решил да се оттегли?
Ако в последният момент са решили да изоставят всичко,
ние продължаваме ли според плана?
Да не се майтапиш?!
Просто исках да чуя и твоето мнение.
Гледайте, ето го!
Спру, мръсник такъв, ти ли си? Аз съм, виждаме ви отлично,
така че дръжте се здраво, започваме да пускаме подаръците.
Дай да разкараме хората от тук. - Отдръпнете се, по дяволите!
Мама им стара, посяха ги където им падне.
Махай се от там!
Не пипай там!
Махни тия хора от там!
Толкова ли не можа да свършиш една работа както трябва?!
Ела се опитай ти, при тоя вятър! Всичко наред ли е?
Всичко е наред. - Добре, от сега нататък,
нямаме повече контакти. - Я да го духаш Спру!
Мили Боже!
Махни тия хора от тук, ти също се махни.
Всички назад.
Как се казва това момиченце? - Тара.
Тара, дръж я здраво, така както я държиш.
Аз ще дойда да я взема.
Само не я пускай, дръж така, здраво. Дръж!
Само да не я изпуснеш...
Здравей.
Хвана ли нещо? - Опитвам се, но с тия червей некълве.
Всичко изглежда толкова спокойно. - Да, заслужена почивка,
но след четири дни тръгваме.
Ние ще спечелим! - От къде си толкова сигурна?
Просто няма какво да губим.
Искам да ти се извиня. - За какво?
За това, че не ти вярвах! - Не е голяма работа.
Сгреших, не зная дали такова ти е било намерението, но това
което правиш за нас е добро.
Като начало, сигурно е.
Виждаш ли това, най-подходящото занимание за нощ, каот тая.
А, аз какво правя?
Седя и си хапвам ориз, в компанията на една коза.
Знаеш ли от какво имам нужда? От един сочен стек, ей толкова дебел.
Едно хубаво червено вино и от едно страхотно гадже,
седнало в скута ми.
Гаджето да е без гащички.
Знаеш ли какво...
Махай се от тука! Това е то Фленчи,
най-скапаната версия, в най-скапаната дупка в която си бил.
Не я забравяй Фленчи, спомни си за нея когато някоя вечер
си си вкъщи и разглезената ти мадама, ти се цупи за едното нищо.
Сети се как си седял в средата на тая шибана джунгла
с една коза за компания и за минута, за няколко секунди хубаво си помисли,
дали си струва да се вкисваш от такива работи.
Тръгвай!
От тук се включва, като натиснеш тук се взривява.
Вземаш взрива, пъхаш вътре детонатора.
Сигурен ли си, че това е човекът който си видял?
И, че той и другия са се насочили на север?
Не си казал на никого, нали? - Да господине.
Чудесно!
Много ни помогна, ти си образцов гражданин.
Свържете ме с Вашингтон.
Хубава традиция, малко веселба преди битката.
Иска ми се да дойда с вас. - Това е много благородно, като постъпка
но какво ще стане с тези хора, ако ви убият?
Имат по-голяма нужда от водач, отколкото ние от един боец повече.
Прав сте. Мистър Фленч, вие мислите ли често за смъртта?
Опитвам се да не мисля за нея. - Според нашата религия,
смъртта е просто врата, през която духът преминава
в отвъдният свят, светът на истинския живот.
Ако онзи свят е светът на истинският живот,
то що за свят е този в който живеем?
Свят на сънищата, на сенките... - Не бих искал да ви обидя,
но тогава, какъв е смисълът на борбата ви?
Защо трябва да страдаме в този свят, докато чакаме да преминем в следващия?
С други думи мистър Фленч, не бихме ли могли да се чувстваме
удобно в бара, докато чакаме да се освободи място в ресторанта?
Ако акцията ни утре е успешна, би могло да се намери място
и за теб при нас. - Тогава ти ще си племенничката
на премиер министъра, ще се забавляваме заедно по разни приеми, ще стискаме
ръцете на важни клечки, нали? - Няма да можем да си отдъхнем от работа!
Има толкова гладни хора и неуки деца в тая страна,
има бъдеще пред нас. - Тук за мен няма работа и ти го знаеш!
Не е вярно, въпросът е ти да го поискаш.
Ела с мен по-добре. - Къде?
Няма значение, просто ела с мен.
Не мога да оставя...
Добре. Права си.
Тук бъдещето е пред теб, а аз никога не съм знаел, какво
ще ми поднесе утрешния ден, така че...
Това може да се промени. Дойде при нас и животът ти се промени из основи.
А сега си тръгваш?! Не трябва да тръгваш.
Може би не.
Питието ви сър. - Благодаря ви.
Мистър Спру, Лиз Палол. - Здравейте.
Извинете, ако съм прекъснала обяда ви. - Няма нищо. Да ви поръчам ли нещо?
Не благодаря, ядох в самолета. - Току що пристигате в Сингапур, така ли?
Преди десен минути, заминавам обратно след половин час.
Всичко тук е чудесно!
- Едно кафе, ако обичате.
Сам разбирате, че съм изпратена тук лично от президента.
Снощи, той имаше телефонни разговор с генерал Боасави.
Боасави е дал да се разбере, че знае какво му се готви.
Какво искате да кажете?
По един друг начин, той е открил как стоят нещата и иска да спрете
акцията незабавно! В замяна, той прави едно изключително изгодно предложение.
Неговата държава, незабавно ще стане наш верен съюзник!
Няма нужда да ви обяснявам, колко ни е нужен съюзник, там долу.
Така че, просто спрете акцията. - Не мога!
Как така не можете? - Ударът може да бъде нанесен
всеки момент, всякаква връзка с нашите хора е прекъсната.
Практически, нямам възможност да им предам каквото и да било.
Знаете къде и кога ще бъде нанесен удара, нали?
И това е вече нещо друго. Трябва да го спрем!
Как ти се струва? - Като разходка в парка.
Какъв е проблема?
Повреда в захранването с гориво и преди му се е случвало, ще я оправи.
Горе главата взвод, проверете оръжието.
Ще ви бъде трудно да се биете, ако още от сега напълните гащите!
Тихо! Нищо му няма на мотора, загазихме!
Това е засада!
Хайде..., хайде.
Къде е Салина? - Не знам, може да е останала в автобуса.
Жената каза, че хората на Боасави са отвели Аакантар.
Каква стана тя? - Винаги става така, Фленчи.
Четиридесет и осем души загубихме в Афганистан...
Ей, споразумяхме се да забравим за Афганистан.
Сега загубихме още двадесет и три, общо стават седемдесет и един човека,
плюс една жена. - Не сме ги убили ние, Джейк!
Но те все пак са мъртви, нали? - Те знаеха, какво може да им се случи.
Тя беше права, ние носим отговорността! - Глупости, не можеше да ги научиш, как да избягат от куршумите.
Джейк, Фленчи, дойдох да ви измъкна от тук.
Чух, че са ви убили? - Какви ли не слухове
се разпространяват, да се чуди човек. - Не мога да ти опиша, колко се радвам.
Защо им дадохте хеликоптери? - Боасави разбрал за нападението,
звъннал в Белия дом и сключил сделка с президента.
Обещал е да бъде добро момче, ако работата се потули.
Сключили са сделка зад гърба ми момчета!
Довиждане, Спру.
Донесъл съм ви нещо. - Остави го в краката си.
Един милион, оговорката си остава. Парите са от фонда за подпомагане
на нови проекти. - Както и хеликоптерите за Боасави ли?
Точно така, утре ще признаем официално режима му,
с обичайните дълги речи за сътрудничество и така нататък.
А какво ще стане с Аакантар? - Той ще присъства на тържеството
заедно с Боасави. - След това ще го убият, нали?
Хайде момчета, елате с мене, а? Вижте, тук има самолетни билети,
паспорти... - Изчезвай, Спру!
Получихте си вашият дял, нали? Нали това ли повтаряхте непрекъснато?
Изчезвай, Спру!
Момчета, измъкнаха ми работата от ръцете.
Това си беше чиста политика, гадна и шибана работа!
Мистър Уйлсън и мистър Смит.
Тия билети дори не са попълнени, можем да отидем където поискаме.
Винаги съм мечтал да видя Рим!
Да си пия кафето на плаца Левона и да задирам готините гаджета.
Какво ще кажеш?
Да, чудесно. - Ми, да тръгваме тогава.
Знаеш ли, Фленчи по тия места употребяват един
много готин израз - "Да превъртиш". - Срещал ли си се някога,
с някой такъв? - Може би. Представи си един обикновен тридесетина годишен човек,
който изведнъж превърта, докопва нож и почва да го размахва на ляво и дясно,
докато не се намери някой да го спре. Тоя човечец, никога не се е поглеждал
отстрани, вършел си е спокойно работата. - Какви ми ги приказваш?
Не мога да го направя, аз оставам тук. Тук ще остана.
Ама ти наистина си превъртял! Той ни дава шанс да се чупим от тук.
Не мога да го направя, никъде не отивам.
Можем да го направим Сам, все още можем.
Аз познавам добре двореца, знам как е разположена охраната,
нали съм я поставял аз! Можем да свалим тоя мошеник
и след това да си приберем парите, и с чиста съвест да си живеем живота.
Какво ще кажеш? - Ние и сега си ги имаме парите?
Още сега можем да заминем за Рим. Джейк, аз също я харесвах,
но сега тя е мъртва. - Не става въпрос, само за нея.
Джейк, той държи Аакантар, ако сега не го е убил,
утре най-късно ще го направи. Работата ни тук свърши, Джейк,
просто не ни остана за како да се бием. - Глупости, я се огледай
спомни си, какво представляваше това място, когато пристигнахме
и виж какво представлява сега. Ами ние?!
Не си ли заслужава, да го направим заради самите нас?
Не те разбирам човече, та ти беше против идването ни тук, още в самото начало!
Грешал съм, това твоето не са скрупули, а си е чиста лудост.
По дяволите, не искам да извървя тоя път отново.
Аз пък въобще не искам и да тръгвам по него!
Тогава се махай от тук, Фленчи, като пристигнеш в Рим,
изпрати ми една пощенска картичка. - С удоволствие,
само че няма да знам до кое гробище да я адресирам!
Майната ти!
Тъпо копеле, знаеш много добре, че няма да успееш да се справиш без мен!
Добре глупако сам си го изпроси, избирай!
Няма. - Така постъпваме от двадесет години
насам, Джейк, не ме нервирай! Ако спечелиш, на Боасави
Господ да му е на помощ, ако аз спечеля заминаваме за Рим!
Казвай?
Ези.
Ти печелиш.
Накарай ги да млъкнат тия крави! Остави ги да си приказват,
може и те да има някой план.
Казах ти вече, какъв е плана и двата. Да де, план номер едно е ужасен,
а план номер две дори не се трае.
Да знаеш, започвам да съжалявам, че ги убих ония акули.
По моя часовник е 5:02! - Сверявам.
Аз минавам през отдушника, ти поставяш зарядите, прекъсвам тока
по оградата, скачаш в градината, на сутринта церемонията започва.
Вдигаме колкото се може повече шум, взривяваме вратите, взимаме Аакантар
и се махаме! - Дано не ни се случи някоя неприятност.
Какво говориш, познавам мястото, като петте си пръста.
Как да разбера, че си спрял тока? - Трябват ми десет минути за това,
нека бъдат 15, в 5:15 тръгваш! - Няма ли някакъв начин да проверя,
дали си успял да го изключиш, предварително?
Ами наближи си пръста и се хвани за решетката, ако след това си жив,
значи съм го изключил.
По дяволите.
Разходка в парка.
Вие постъпихте правилно, но за да и докарам до тук се наложи да разруша
почти всички села и квартални провинции. Това е загуба.
Граждани на Тангара, днес сме се събрали, за да отпразнуваме
най-забележителната дата, в историята на нашата държава.
Ден като днешния е основание за гордост и нататъшни велики дела.
Джейк, чуваш ли ме, обади се.
Джейк?
За мен е чест да предам думата на нашият достоен вожд,
президентът Боасави!
Здравейте граждани на нашата страна, този ден за мен е чест и същевременно,
приятно задължение... - Да ви уведомя,
че се оттеглям от поста си, президент на Тангара.
И окончателно се отказвам от каквато и да е друга власт!
Признавам, че се оказах един от най-некадърните президенти в историята на човечеството,
както и, че по принцип, не съм нищо повече от една дребна отрепка!
Поради изброените причини се отказвам от властта и я предавам на този
на който, тя по право принадлежи - народа на Тангара!
Намерете го!
Побързай, Аакантар. Аз съм, Фленчи!
Как се чувстваш?
Джейк, къде си?
Мога ли да ви помогна с нещо? - Изведете го от тук!
Къде беше досега, по дяволите? - В един килер.
Нещо взе да става много тихо там, да не би да са решили да се оттеглят?
Дори и през ум не им минава.
Добре поне, че сме извън обсега на гранатите им!
Аз имам един план. - Дръж си го за себе си!
Хубаво де, изплюй камъчето. - Фронтална атака!
Това ли ти е плана? Фронтална атака? - В нея има елемент на изненада.
Едно самоубийство винаги е изненадващо. - Е ми, така и така не можем
да ги нападнем в тил! Защо да не опитаме фронтално?
Започвам да схващам.
По дяволите, счупих си зъба, помогни ми моля те.
Тръгваме на три, нали?
Едно, две... - Джейк...
Сега пък, какво има? - Това е последният път в който
се водя по твоя акъл, обещавам! - Добре-е-е, добре
следващият път плана ще бъде твой, а аз ще съм просто изпълнител.
Нали обичаш разнообразието? - Така става!
Успяхме, Джейк, успяхме...
Абе, ти какво се фукаш непрекъснато?!
Шампанско? Поръчали сте три чаши, а сте сам, вероятно е станала грешка?
Не, няма грешка! Оставете ги на масата.
Наздраве приятели, жалко, че не успяхте да дойдете.
Да беше ни почакал малко бе, мърляч!
Как да не съм ви чакал? Уговорката ни беше за 15:15,
сега е 16:30, имам самолет да хващам!
Какво ви задържа?
Една висока блондинка! - Глупости,
заседнахме в някакъв асансьор.
Както и да е... Тръгнал съм за Мюнхен и реших да видя, как я карате.
И-и-и, да ви дам това!
Какво има вътре? - Вижте сами!
Е приятели, време ми е вече. - Остави тая работа, Спру,
ние черпиме днеска!
Скъпи приятели, след като се разделихме
реших, че никой не трябва да забравя за двамата смели американци,
които се биха за свободата ни! Изпращам ви това пакетче,
за да видите, как споменът за вас, ще бъде запазен!
Красива е, нали?
Давай!
Не, пробвай се ти. - Я стига, освен това,
ези то тоя път е за мен! Казвай? - Ези, празноглавец!
Превод и субтитри falco
Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.