All language subtitles for A Bit Of Fry And Laurie - 1x00 - Pilot_BG

af Afrikaans
ak Akan
sq Albanian
am Amharic
ar Arabic
hy Armenian
az Azerbaijani
eu Basque
be Belarusian
bem Bemba
bn Bengali
bh Bihari
bs Bosnian
br Breton
bg Bulgarian
km Cambodian
ca Catalan
ceb Cebuano
chr Cherokee
ny Chichewa
zh-CN Chinese (Simplified)
zh-TW Chinese (Traditional)
co Corsican
hr Croatian
cs Czech
da Danish
nl Dutch
en English Download
eo Esperanto
et Estonian
ee Ewe
fo Faroese
tl Filipino
fi Finnish
fr French
fy Frisian
gaa Ga
gl Galician
ka Georgian
de German
el Greek
gn Guarani
gu Gujarati
ht Haitian Creole
ha Hausa
haw Hawaiian
iw Hebrew
hi Hindi
hmn Hmong
hu Hungarian
is Icelandic
ig Igbo
id Indonesian
ia Interlingua
ga Irish
it Italian
ja Japanese
jw Javanese
kn Kannada
kk Kazakh
rw Kinyarwanda
rn Kirundi
kg Kongo
ko Korean
kri Krio (Sierra Leone)
ku Kurdish
ckb Kurdish (Soranî)
ky Kyrgyz
lo Laothian
la Latin
lv Latvian
ln Lingala
lt Lithuanian
loz Lozi
lg Luganda
ach Luo
lb Luxembourgish
mk Macedonian
mg Malagasy
ms Malay
ml Malayalam
mt Maltese
mi Maori
mr Marathi
mfe Mauritian Creole
mo Moldavian
mn Mongolian
my Myanmar (Burmese)
sr-ME Montenegrin
ne Nepali
pcm Nigerian Pidgin
nso Northern Sotho
no Norwegian
nn Norwegian (Nynorsk)
oc Occitan
or Oriya
om Oromo
ps Pashto
fa Persian
pl Polish
pt-BR Portuguese (Brazil)
pt Portuguese (Portugal)
pa Punjabi
qu Quechua
ro Romanian
rm Romansh
nyn Runyakitara
ru Russian
sm Samoan
gd Scots Gaelic
sr Serbian
sh Serbo-Croatian
st Sesotho
tn Setswana
crs Seychellois Creole
sn Shona
sd Sindhi
si Sinhalese
sk Slovak
sl Slovenian
so Somali
es Spanish Download
es-419 Spanish (Latin American)
su Sundanese
sw Swahili
sv Swedish
tg Tajik
ta Tamil
tt Tatar
te Telugu
th Thai
ti Tigrinya
to Tonga
lua Tshiluba
tum Tumbuka
tr Turkish
tk Turkmen
tw Twi
ug Uighur
uk Ukrainian
ur Urdu
uz Uzbek
vi Vietnamese
cy Welsh
wo Wolof
xh Xhosa
yi Yiddish
yo Yoruba
zu Zulu

Original subtitles

АГЕНТ 1: Окей, внимание всички. Танго Едно и Две току що влязоха в Пристигащи.

АГЕНТ 2: У кого е куфара, моля? АГЕНТ 1: В момента куфара е у Танго Едно.

АГЕНТ 2: Добре, тогава следи Танго Едно, моля.

АГЕНТ 1: О, направиха размяната. Танго Едно предаде куфара на Танго Две.

А Танго Две не го иска и му го връща.

АГЕНТ 2: Какво? Сигурен ли си, че това е Танго Две?

АГЕНТ 1: Ами, помислих си, че е Танго Две. Който и да е той, той не...

О, не, това наистина е Танго Две. Просто не иска да вземе куфара.

А сега никой от двама им не го иска.

АГЕНТ 2: Е, у кого е куфара? АГЕНТ 1: У Танго Едно.

Сега се оглеждат.

Струва ми се, че може би...

Може би започват да стават малко подозрителни.

Мисля, че усетиха камерата.

АГЕНТ 2: Разкриха ли позицията ни? АГЕНТ 1 : Мисля, че те разкриха позицията ни.

АГЕНТ 2: Изтегляй се, изтегляй се. Всички единици, гащи, гащи, гащи.

Всички единици, гащи, гащи, гащи. Изтегляй се.

Asphodel Works представя

По нещичко от Фрай и Лори

С нещичко от Стивън Фрай

И нещичко от Хю Лори

Превод Стефан Стефанов (Cheeseus) Asphodel-Works.com

Колата под наем беше в пълна готовност и ни очакваше, когато пристигнахме на летище Хераклион.

Бяхме сключили сделка с Hertz, през Amex,

което значеше, че можем да преминем в по-горна класа, без да доплащаме разликата.

Това е едно от момичетата на Hertz, Тоня, с колата.

Това е Рено Мауниниър (Планинар), специално предназначено за критския терен.

Справя се чудесно, а и цветът ни хареса много.

Тъй ли било!

Бях разучил пътната карта от Хераклион, докато обядвах на самолета.

- Разказах ли ти за обяда на самолета? - Доста подробно, в интерес на истината.

Я, виж, ето още една на подноса с обяда.

Нямам си представа как се е озовал там. Сигурно съм объркал поръчката.

Попаднах в най-дълбоката яма на ада.

Я, виж! Това тук е контролното табло на Рено.

Абсолютно очарователно.

Това е левия контролен лост с дългите фарове, чистачките и клаксона.

О, колко интересно!

А това е един от десните контролни лостове с мигачите и тъй нататък.

О, мисля, че от това ще получа ерекция.

И така, заобиколихме залива Суда през Талакос.

Отрихме една прекрасна малка таверна, встрани от оживения път.

(опитва се да повърне)

Беше толкова автентично. Всички там говореха...

- Наистина, трябваше да го видиш. - О, не. Не трябваше.

Не, не трябваше да го видя. Не.

- На тази показвам мусаката си. - О, момент, гледката не е ли отвратителна?

А на тази съм в тоалетната, половин час по-късно.

За тази използвах автоматичен таймер,

- цялата нова серия на Минолта имат автоматични таймери.

Таймери? О, тогава трябва да тръгвам веднага.

Открих този чудесен дребен човечец в Хадия,

който проявяваше лентата по традиционния критски начин.

Името му беше Никос... или Костас. Може и Андреас да е било.

О, но аз трябва да разбера. Какво? Какво му беше името?

- Това е той, на тоалетната. - Махай се!

(ридае)

Добре. Но само да си докоснал дъщеря ми още веднъж и ще ти ги покажа всичките. Ясно?

- Здравейте! И двамата тъкмо имаме време да ви разкажем... - Тъкмо.

Тъкмо имаме време, да. И двамата, и двамата имахме проблеми ей тук, нали?

- Точно около окото. - Именно, да.

- Точно тук. - И в тази област също.

- Тук и тук. - Точно така. Беше ужасно.

Очите ни непрестанно изскачаха, нали?

- Не можехме да ги задържим вътре. Ужасно беше. - Отвратително. Сега, за щастие, всичко се оправи.

- Спря, нали? - За постоянно, да.

Да, да, вече не изскачат и ние сме много щастливи от този факт, нали?

- Радостни. Да. - Хм...

- Полицай! - Добро утро, г-не. Искате ли да седнете?

- Опашка ли има? - Ами, така може би ще ви е по-удобно.

Не, няма проблем да стоя, благодаря.

Казвам се Оливър, между другото. Радвам се да се запознаем.

- О, Питър Франкс. - Здравейте, Питър. Питър, искате ли едно кафе?

Шварц, еспресо, капучино. Имаме и безкофеиново.

Много мило. Имате ли чай?

Чай... Не мисля, Питър. Ей сега ще проверя. Ехо, Мейбъл, скъпа!

Оливър съм. Слушай, скъпа, имаме ли си машина за чай?

- Съжалявам скъпи. - Да, така си и помислих. Много благодаря, скъпа.

- Съжалявам, Питър, нямаме чай. - О, няма значение. Не се безпокой.

- Та, как можем да ви помогнем? - Ами, това е полицейско управление, нали?

- Ами, да, разбира се, Питър. Да. - Аха. Щото се опитах да звънна по-рано,

но сигурно сте си сменили номера, чуваше се единствено музика.

Работата е там, че колата ми беше открадната.

- Колата ви е била открадната? - Да.

О, Питър, съжалявам да го чуя.

А-а. И искате от нас да направим нещо по въпроса?

Ами, да, моля.

Окей, ами, видяхте ли нашата брошура, Питър? Ако извините играта да думи.

Каква игра на думи?

Нямаше ли такава? О, извинявам се. Е, Питър, бихте ли дошли с мен,

да разгледаме всичко заедно. Искате ли да седнете?

Така, Питър, по принцип предлагаме три вида услуга за намиране на крадена кола.

Това са 'супер', 'прекрасна' и 'страхотна'.

Така, 'супер' е безприоритетното регистриране на вашата кола.

'Прекрасната' е с по-висок приоритет, а 'великолепната' е свръх приоритет А1.

Ангажираме целия си екип, полевите и разследващите ни сътрудници. Включени са и пълно полиране и обслужване

на колата ви като я намерим. - Разбирам.

Очевидно, Питър, 'страхотната' услуга е по-скъпа.

- Моля? - Имате ли сметка при нас?

- Сметка? Не. - О, а може би сте акционер?

- Ами, аз съм гражданин, ако това имате предвид. - Гражданин. А, имате предвид клиент?

Вижте, не искам да звуча глупаво, но се връщам в Англия и виждам, че колата ми е била открадната...

Питър, ходили сте в чужбина? Може би сте пропуснали приватизацията на полицейските сили?

- Кое? - Сега вече сме клон на Британски Закон ООД.

- Искате ли да запълните един формуляр? - Да запълня формуляр? Да запълня формуляр?

Искате да кажете да попълня формуляр. Да не би изведнъж всички да са станали американци?

Така, Питър, ще ми трябват вашия адрес, място и дата на раждане,

рег. номер на вашата кола и ще можем да заверим сметката ви в рамките на 14 дни.

- В зависимост от статуса ви. - Това е лудост. Аз съм данъкоплатец.

Питър, всеки имаше възможност да закупи акции при пръвоначалното им обявяване.

Всичко беше контролирано от уважавана търговска банка. Е..., от търговска банка.

- Това е лудост. Отивам си. - Не, Питър. Не оттам. Не оттам, Питър.

- Какво? - Това е главната улица.

- Да, и? - Главната улица е собственост на Британски Главни Улици ООД.

Те са ни наели, за да следим, дали само тези, които имат

редовни пропуски използват улицата.

Ама това си е главната улица на Кралицата, по дяволите, със сигурност мога да я изпозлвам.

На Кралицата...? О, имате акции в Кралско Семейство ООД. Това тогава е напълно достатъчно.

Акции в... Не, разбира се, че нямам.

Ами, Питър, опасявам се, че трябва да ви помоля да ме придружите до сектора за задържане.

Така, сега моля си сложете ръцете върху арестантския възел.

- Ама аз нищо не съм направил. - Не, тези белезници са за златни членове, не за вас.

Опасявам се, че ще трябва да използваме бронзовите, г-н Питър.

- Не, не. Абсолютно... не. Отказвам. Не. - Е, хайде де, Питър. Хайде.

- Питър? - Какво?

Е, значи не сте се променили чак толкова.

Добре дошли на Големия Спор. Нашият спорещ тази седмица е Саймън Клитърис.

Саймън Клитърис, вие гледахте онзи скеч. Какво си помислихте?

- Ами, че скечът работеше на две нива. - Само на две?

А, да, прав сте. Опростявам нещата. Мисля, че той работи на девет нива.

- Стори ми се, че усетих 12. - Да, да. Ами, да 12, ако включваме...

Но, за бога, нека бъдем снизходителни.

- Абсолютно. - Стори ми се, че той работи, от една страна,

като проста сатира на съвременна Британия.

А от друга - като метафора на проблема с изкуплението.

- А какво ще кажете за основната тема? - А, коя?

Ами, основната тема на това как един човек отчаяно се опитва да намери откраднатата си кола.

Ами, това според мен беше най-неуспешната от всички основни теми. Не проработи при мен.

- Именно там скечът просто изчезна. - Просто се изпари?

- Напълно се изпари. - Разбирам. А главните герои?

Ами, стори ми се, че не знам достатъчно за тях. Напомнят ми на онези случаи, в които

трябва да спите с някого, който не познавате особено добре.

И като последствие, бях изнервен и цялата работа беше разочароваща.

- С една дума. - Брилиантно.

Самън Клитърис, много ви благодаря!

Добре дошли в Право в Изкуството. Мартин Утрехт, вие видяхте тези двама критици.

- Останахте ли впечатлен от това, което те казаха? - Позволете да кажа, че ми се струва,

че това, което те се опитаха да постигнат по същността си имаше двойствен характер.

Няма да бъде особено честно да ги съдим по този краткия откъс, който току-що видяхме.

Добре. Каква тогава е вашата преценка за краткия откъс, който току-що видяхме?

Струва ми се, че те се опитваха да оценят комедиен скеч, една хуморезка...

Хареса ли ви? Според мен в тяхната критика имаше нещо,

което беше... каква беше думата? Стерилно?

Щях да кажа 'плодовито'. Няма голяма разлика. Не, трябва да кажа, че и на мен не ми хареса.

Струва ми, от една страна, че те се опитваха да обхванат твърде много.

Бяха прекалено амбициозни.

Щях да кажа 'прекалено внимателни'. Да. Няма голяма разлика.

И, от друга страна, те се опитваха да се покажат като жизнеспособни човешки същества

- опитващи се да открият смисъл в техния... ъм.. техния... - Окръжаващ свят?

Щях да кажа 'панталон'. Няма голяма разлика.

Панталони, околен свят. Околен свят, панталони. Струва ми се едно и също.

Щях да кажа 'съвсем различно'. Почти същото е. Но от друга страна...

А, ама вие имате три страни.

- Имам три страни... - Те, разбира се, го правеха двустранно.

Щеше ли да им е от полза, ако имат три страни? Дали щеше да им е ... полезно?

Струва ми се, че ако имаха една страна повече, може би щеше да им се размине.

Хареса ли ви тяхната критика?

О, влюбих се в нея. Дощя ми се да си легна с нея и да я целувам по разни нежни, потайни, малки местенца.

- Значи тяхното бъдеще на критици е... набъбващо, да речем? - Да, перинеално. Това е точната дума.

- Значи постигнахме съгласие? - Разбира се, че не.

Здравейте и добре дошли на О, Не, Не и Още Едно.

(с американски акцент) От всички дезодоранти, най-обичам да използвам този.

Усещането е наистина страхотно и мирише добре.

Предпазва ме от изпотяване през целия ден.

Не се безпокоя, че ще изветрее в ключовите моменти.

Всички останали са просто...

Не знам. Сякаш никога не могат да устоят на напрежението.

Мога да се напръскам само веднъж дневно

и през целия ден съм добре, всичко ми е наред.

Не ми се налага да се безпокоя, да ми е неудобно сред хората и други такива.

Той просто... Кара ме да се чувствам свеж и добре, и ми харесва миризмата му.

Не мисля, че има друг дезодорант като този.

Струва ми се, че Доналд Мейнсток, великият скуош играч-аматьор, беше първият,

който ми разкри колко съм прекрасен.

Дотогава, струва ми се, няма да сбъркам ако кажа,

че въобще не осъзнавах собствената си непреходна прекрасност.

Думите му ме впечатлиха, защото, видите ли,

аз съм прекрасен по един пухкав и влажен начин - а и на кого ли би му се харесало ако беше иначе?

Аз стъпвам по, нека го кажем по един великолепен начин,

по един леко акцентиран облак от великолепие, който не е много далече от това да бъде, просто казано, страхотен.

Тайната на гладката, почти блестяща прелест от вида, за който говорим в момента,

по този простичък, прям, кремаво мек начин

не се съдържа в маслата, мазилата, балсамите, мехлемите, кремовете, млеката, овлажнителите

линиментите, лубрикантите, маслата за разтриване или балсамите, да бъдем възвишени, макар и само за един блажен миг.

Тя се съдържа, наистина, по един розов, леко специален начин, в собствената ви ментална нагласа.

За да бъдете великолепни, извисени, истински и фини, и пухкави и влажни, и лепкави и прекрасни

единственото, което ви е необходимо е да вярвате, че сте великолепни, извисени, истински и фини и пухкави

и влажни и лепкави и прекрасни.

Аз го вярвам в себе си, отначало колебливо, а после горещо и страстно

и когато вече съм уверен, че съм супер, хората започват да ми го повтарят.

Това всъщност е тайната.

Келнер!

- Господине? - Нещо не е наред със супата ми.

Не бих казал, г-не. На мен ми изглежда съвсем добре.

Какво?

Хубави раета.

Не, не супата ми. Нещо не е наред със супата ми.

О, извинете, г-не. Строи ми се, че казахте сакото ви.

Вкусът й е... някак си странен.

- Чий вкус? - На супата ми.

- Така ли? - Хмм.

- Може ли, г-не? - Моля.

Благодаря.

- На мен ми се струва добре. - Не. Не, супата ми. Супата ми има странен вкус.

- О, вашата супа! - Да.

- О, боже! - Опитайте я.

Току що опитах, г-не.

Не сакото ми. Искам да опитате супата ми.

Ще пропусна, ако нямате нищо против.

- Защо? - Ръкавите ще са ми твърде дълги.

Не, не, не. Какво ви става?

Аз говоря за супата си.

С-У-П-А.

- О, вашата супа! - Да!

- Нещо не е наред със супата ви? - Ами, нали ви казах, има странен вкус.

- Може ли, г-не? - Заповядайте.

Много ви благодаря.

- Ах, да. - ''Ах, да'' кое?

Заради цианида е, г-не.

Моля?

Готвачът понякога, според мен, има склонността да попрекалява с цианида в супите.

Да не би да ми казвате, че вашият готвач слага цианид в супата?

Не, г-не, той слага цианид в супата.

- Нали и аз това казах. - О, извинете, г-не. Стори ми се, че казахте сакото.

Това е прекалено!

Ще желаете ли да ви донеса супа без цианид, г-не?

- Аха. Не, искам да кажа... - Или може би нещо друго от менюто?

Е, защо? Защо готвачът слага цианид в супата?

Той е дюстабанлия, г-не.

- Какво? - Готвачът е дюстабанлия.

Е, аз пък имам крив нос, но ходя да окепазявам иначе невинните ресторанти.

- В салатата от моцарела няма цианид, г-не. - О, суперско.

Само щипка стрихнин, но едва ли ще го усетите.

О, това е абсурдно.

Прав сте. Напълно е нелепо.

Е, бихте ли искали да пишете комедии?

Това което се случи тук е, че ние нарочно оставихме този скеч без завършваща реплика.

Или без подходящ край, както ние му викаме.

Точно така. Ето тук идва вашият ред.

Линиите са отворени и можете да позвъните с вашата версия за завършек на този забавен скеч.

Но, за да направим нещата по-трудни, няма да ви дадем номер, на който да позвъните.

Не, няма. Ще трябва да използвате вашите умения и разсъдък,

за да измислите някой хитър, уместен и забавен телефонен номер без ничия помощ.

И ако от Бритиш Телеком мислят, че е достатъно забавен, те ще ви свържат през нашата централа.

(звъни телефон)

Ало.

И ето, че имаме победител. Г-н Д.Ж. Уорд от Базилдън.

Много добре, Д.Ж. Уорд.

Ако бъдете любезен да ни кажете каква гръдната ви обиколка,

ще ви изпратим чековата книжка и писалка По Нещичко от Фрай и Лори веднага.

- Е, нека се върнем, където бяхме стигнали. - Добре.

О, това е абсурдно.

Прав сте. Напълно нелепо.

В кафявата супа няма капка цианид, г-не.

- Кафявата супа? - Точно така, г-не.

Нищо токсично, радиоактивно частици или микроби от какъвто и да било вид?

Нито капка, г-не.

- Тогава бих желал от нея. - Точно така, г-не.

Честно.

Браво на вас, Д.Ж.

А сега, дами и господа,

Г-н Хю Лори беше така любезен да се съгласи да ни хвърли в смут с една негова собствена песен,

озаглавена, доста простичко, Мистерия.

Г-н Хю Лори, Мистерия.

# Мистерия

# Моят цял живот е мистерия

# Ти и аз - не ни беше писано да бъдем заедно

# Затуй наричам своята любов към теб мистерия

# Страни различни

# Ти и аз - ние винаги живяли сме в страни различни

# А знам, че самолетните билети, те не растат в гората по дърветата.

# Затуй е лесно да се види, че туй което с тебе ни дели

# Поне дотук въобще не е мистерия.

# Устието на река

# Живея аз на лодка в устието на река

# Което доста е удобно, защото аз работя за водния инспекторат по Темза

# Но зная, щеше да помислиш, че лудост е това

# Лудост

# И да ме намразиш силно

# А глупаво пък би било да пренебрегна вероятността,

# че ако с тебе бяхме срещнали се някога да ме намразиш силно щеше ти.

# Но, туй не е единственият ни проблем -

# Мъртва си от 1973

# Ти си мъртва вече,

# Чакай малко да пресметна

# От петнадесет години вече.

# Като човешко същество - ти вече си история

# Тогава що ли още те желая?

# Защо тъй силна е моята любов към теб?

# Защо написах тази песен аз за теб?

# Е, май ще си остане туй мистерия

# Мистерия #

Г-н Марш?

Мхм-мхм.

Бихте ли желали да качите чантите си в изпълнително-директорския апартамент, г-н Марш?

О, не, много благодаря. Ще напускам хотела утре сутринта...

(смее се)

Гордън Инглиш, жив да не бях и да не бях продавал, ти смахнат стар бизоне.

- Какво по дяволите търсиш тук? - О, Стюарт Марш,

ти турбо-гъзарски сине на едър търговец на дребно. Как си?

Ами, доста добре се справям, Гордън. Доста добре се справям.

Ами с тебе какво става? Май нещата не вървят, а?

О, не. Карам си по ритъма, Стю. Защо питаш?

Защо питам? Гордън, сериозно, това да си портиер в хотел,

едва ли е най-доброто, а?

Не... Стюарт, това беше майтап.

Брех, добро си беше. Много ми хареса. Да, много добро.

Та, кажи ми, дърти самохвалко, какви по дяволите ги дириш в Телфорд?

За последно бях чул, че си се установил около Питърбъроу.

Е, завъртях се из Питърбъроу, Гордон, част от новата мениджърска реорганизация,

но точно сега се приготвям да се срещна с Дерек Кларк.

Дерек "Цигулката" Кларк?

# Ако бях богат човек #

Човекът е жива легенда.

Та, значи ще работиш под Дерек Кларк, а?

Е, не толкова под, колкото до него.

Ще бъда, тъй да се каже, гъвкав, изобретателен, с независими цели,

търговски посредник без граници, така да се каже.

Без граници? Изглежда предизвикателно.

Както и да е, аз и той трябва да се срещнем на работна закуска.

Бих те поканил при нас, Гордън, но, видиш ли...

О, не се кахъри, Стю.

Та, я кажи, работната им закуска тук добра ли е?

Не мога да повярвам, че никога преди не съм имал работна закуска в този хотел.

В Телфорд правят най-добрата работна закуска, Гордън.

Келнер.

Гордън, ще пиеш ли едно кафе?

Ами, не знам. Как е кафето тук?

О, кафето тук е окей, Гордън. Не се безпокой.

Келнер, каничка кафе за двама.

И гледай да е горещо, силно и в каничка. Ясно? За двама.

Ако видиш г-н Кларк, кажи му, че съм в изпълнително-директорския салон за закуска, моля?

Как да разпозная г-н Кларк, г-не?

Моля?

Как да разпозная г-н Кларк?

Ти на интересен ли се правиш?

Дерек Кларк, той е... абе, виж значката му. Той е от Унитек.

- Виж нашите значки! - Да, г-не.

И той трябва да се срещне с вас в салона за закуска.

В изпълнително-директорския салон за закуска.

- Само един салон за закуска имаме, г-не. - Да, и той е изпълнително-директорския салон за закуска!

Добре, ще му кажа, г-не.

Хей, синко.

Ела тук!

Ако имаш желание да успееш в хотелиерския бизнес,

по-добре внимавай какви ги говориш, разбрано? Това е!

- Извинете, но... - Това е всичко. Благодаря!

Това е всичко. Много ви благодаря, келнер. Това е.

Хлапакът още е зелен, Стю.

О, Гордън, когато ти и аз бяхме зелени...

не се правехме на отворени пред заетите изпълнителни директори.

Е, понякога им повишавахме глас.

- Та, май Дерек Кларк ти върза тенекия. - Не, няма проблем.

Той позвъни и каза, че имал проблем с пресата за панталони в стаята си.

Защото е изпълнително-директорска преса за панталони.

Опитал да сложи в пресата обикновени всекидневни панталони и, нищо чудно, машинката отказала да работи.

- Мамка й машинка. - Аха.

Та какво става с теб, Гордън. Защо не обикаляш по улиците напоследък?

Ами, всъщност аз се захванах със собствен бизнес, Стюарт.

Така ли? Надявам се, че се вслушваш в добрите съвети.

В най-добрите. Имам нов тип банкова сметка.

Нарича се... Елегант.

Пожелавам ти много късмет, Гордън.

Наистина, защото ти и аз, хей, ние с тебе сме заедно от самото начало.

Чак до крайните квартали, Стю.

Знаеш ли как ни викаха в Рединг?

- Как? - Дивите кучета на търговията.

- Дивите кучета. - Аха, аха.

Ти и аз, разбивахме шаблоните навремето, а, Гордън?

- Да, и няколко яйца разбихме. - Аха.

- Яйца ли? - Не можеш да направиш омлет...

- Не, мога. - Не, не можеш.

- Мога. - Не и без да счупиш яйцата.

И какво като не мога, Гордън?

Имам предвид, аз съм зает човек. Таланът ми е на друго място.

Не, не. Искам да кажа, че не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата.

Какво е това, 'Вкусно' с Ути Бъчваров? Не ми и трябва, Гордън!

След малко ще имам работна закуска с най-добрия мениджър продажби от Мойсей насам,

а ти изведнъж почваш да ми изброяваш нещата, които не мога да правя!

Благодаря за подкрепата, партньоре!

- Не, Стю, исках само да кажа... - Какво трябва да кажа?

''Дерек, не ставам за тази работа, избери си някой друг. Не мога да направя омлет.''

- Не, можеш, Стю. Но не и без да... - Това са преговори, Гордън, нямам време.

Искам омле - отивам при омлетаджия. Това значи ли, че съм се провалил?

Добре, провалил съм се. Не мога да направя омлет, без да счупя яйцата.

Никой не може, Стю. Точно това искам да кажа. Невъзможно е.

- Какво искаш да кажеш, невъзможно? - Че няма как да стане.

Ти какво мислиш, че ям през всичките тия години? Вчера пак ядох омлет.

Да, ама яйцата са били счупени.

Не мисля, че в изпълнително-директорския рум-сървис използват счупени яйца, Гордън.

Да ти кажа ли какво искам да знам?

- Преди казвал ли си ми? - Не.

Е, тогава откъде да знам?

Бих искал да разбера защо, о, защо, о, защо

думата 'гей' е била отвлечена от нашия възлюбен английски език по такъв брутален начин?

Съгласен съм с въпроса ти на 100%.

- Гей беше една толкова хубава дума. - Хубава дума.

Да. Но вече не можем да я изпозваме. Беше ни отнета.

Точно така. Никога повече обикновените хора като нас

няма да могат да използват една толкова обикновена дума, като "гей" в едно нормално и великолепно английско изречение.

Без хората да си помислят, че имаме предвид "фръцльо". Какъв позор!

Голям срам!

Ето ти и още една - "фръцльо". И нея вече не можем да я използваме.

- Разбира се, че не. - Но преди можехме.

- През цялото време. - Да, ама сега...

- Сега... - ...хората си мислят, че имаш предвид "крадец на дупета".

Крадец на дупета. Ето на, още една.

- Разбира се. - Ето на, крадец на дупета.

- Две съвсем прилични думи. - Именно.

- Преди ги използвах всеки ден. - Аз също.

''Бихте ли желали да се пробвате на крадеца на дупета?'' би попитал човек, съвсем невинно.

Да. Да, или "Ей сега се връщам скъпа. Само да занеса крадеца на дупета на ремонт.''

Аха.

- Ала сега, разбира се... - В днешни дни.

- ...хората си мислят, че имаш предвид "хомосексуален". - Точно.

- Ето ти още един. - Аха.

Кога за последно можа да използваш думата "хомосексуален" в правилния контекст?

- Да, а пък е толкова хубава дума. - О, това е една от великите думи.

"Да знаеш, Джейн," казвах на жена си, "градината изглежда много хомосексуално тази сутрин."

Точно, точно. Прекрасна дума.

Една от великите думи. Винаги е била.

"Кръчмарю, дай две пенливи халби от най-хомосексуалната си бира, благодаря!"

"А, и едно пакетче крадци на дупета."

Точно. Да. Да. Да. "И задръж рестото."

- Точно. - Да.

- Ала сега... - В наши дни.

- Хората просто ти се смеят. - Точно така.

Е, добре, отивам на химическото чистене да си взема чифт пищящи надупници.

- Идваш ли? - Защо не.

После можем да ги занесем у дома и да си легнем с тях.

- Точно така. - Точно така.

Добрутру. Грозен си.

Не.

Ъм...

Няма да... Няма да правим този.

Не. Ако си спомняш, на мен не ми хареса.

Мен ми се стори доста забавен.

- Да. Вместо него ще направим този. - Добре. Добре, тогава.

Добре.

Ха! Виждам, че вече сте се вклюбили, г-не.

- Здравейте. Да, гледах този... - Астон Мартин. Не е ли красив?

Казано честно, това е най-добрата кола в магазина.

От всичките, тази е най-добрата в магазина.

Идва само във вторниците, в интерес на истината.

Очевидно не е за мен. За племенника ми е.

- Утре има рожден ден. Става на 9. - Чудесно.

И ми каза, че си е харесал един Астон Мартин, така че...

Ами да, разбира се, че кой не би?

Честно казано, ако имах парите, точно този щях да...

За лична употреба, щях него да си избера.

- Можете да го пробвате, ако искате. - Наистина?

Да, разбира се. Сега ще ви я изкарам.

(имитира двигател на кола)

- Добре върви, а? - Аха.

(имитира двигател на кола)

Сякаш бръмчи малко повече.

Това е защото не си слагате езика достатъчно назад. Ето защо.

- Ето така, виждате ли? - О, ясно. Аха.

О, да. Добре. Та, колко струва?

Астон Мартин DB6 Plantagenet сребрист.

4 лири.

- 4 лири? - Аха.

Само един притежател досега. Безупречна история.

Значи не е нов?

О, не. Не, не, не. Няма как нов Астон да струва 4 лири.

Това е евтино. Цената си е добра.

Като за Астон, 4 лири си е евтиния.

Разбира се, ние се уверяваме, че колата е в перфектно състояние, преди да излезе оттук.

Правим й пълен пет-точков преглед.

Почистваме я и я полираме...

и после правим останалите четири неща, които са включени в 5-точковия преглед.

В общи линии, правим на колата всичко, което е по силите на един човек.

Ами, ако не сте сигурен, защо не доведете племенника си?

Може пък той да разбира от Астон Мартин. Може да иска да погледне под нея.

Можете да погледнете под нея и сега, ако искате.

- Чиста, нали. - Чиста е. Да, чиста е.

Правите ли заменки?

- Ами, какво има в момента? - Един трактор.

Ами, ще бъда късметлия, ако успея да продам трактор до Нова година.

Може би 40 пенса.

Той много си харесва трактора.

Добре де. Рожден ден има. Вие сте грозно копеле. 50 пенса.

Искам да ви разкажа за тази табакера.

Принадлежеше на дядо ми, от страната на родителите ми.

Била му е подарена от племенницата му по случай загубата на девствеността му.

Взел я със себе си във Фландрия, когато отишъл там на почивка през 1912.

После пак я взел, когато през 1915 отишъл да се бие във войната.

Дядо ми държал цигари вътре в нея, ей така.

Ако искал да запали, просто вадел една цигара, запалвал я и затварял табакерата отново.

Държал табакерата ей тук,

в предния джоб на шинела си или на бойната рубашка.

Един ден дядо ми трябвало да излезе от окопите и да тръгне в атака

и бил прострелян от немски снайперист

право в слепоочието.

Ако дядо ми беше държал табакерата си ей тук...

ъм...

щеше да има една неприятна вдлъбнатина в нея...

а аз щях да съм жив.

Това е... Това е брилиантно. Просто фантастично.

Какво?

Войните вече са смешни, а?

За теб първата световна е като виц, а?

Ами, да, не особено добре разказан виц.

Така значи, Великата война и Втората световна са посто гигантски спектакли,

изиграни специално за да са ти от полза, а?

Ами, ако гледаш на нещата така, тогава очевидно да.

Знаеш ли, чудно ми е, знаеш ли какво е да умреш?

- Ами-и... всъщност не. - Не я.

А мислиш ли, че е смешно, че милиони са умрели за теб?

Не мисля, че за мен са умрели милиони. Те не са ме познавали. Не съм бил роден.

Умрели са в името на още неродени поколения,

а това мисля включва и теб. - Да, ама те не са го знаели, нали?

Не са влизали в битка крещейки,

"Да умрем за Стивън Фрай, който може би ще се роди един ден."

- Просто са следвали заповеди. - О, забрави. Забрави.

Ти не си добре.

Не си добре.

Извинете ме, дами и господа. Всъщност аз наистина не съм добре.

Но не мисля, че даже и Хю знае точно колко не съм добре.

Истината е, че това е нещо, което само най-близките приятели на Хю знаят,

че той от известно време насам страда

от постепенно, но упорито отслабване на зрението.

По принцип, всичко е наред. Никой няма да разбере.

Той научава разположението на мебелите, на всички неща по сцената и никой няма да разбере.

Ала днес, ето колко не съм добре, просто дойдох сутринта и разместих всичко само...

О, боже. Съжалявам. Доста гадно от моя страна.

Както виждате, той е напълно дезориентиран Не знам...

Не знам защо го направих. Съжалявам. Доста гадно от моя страна.

- Добре. Хайде, да го довършваме. - Извинявай. Да продължаваме със скеча.

Войниците са...

Не знам как да ти го кажа, затова ще трябва да ти го кажа направо.

- Опасявам се, че не мога да те пусна да избягаш - Извинете, г-не?

- Не мога да те пусна да избягаш. - Защо не, г-не?

Защото си сляп, Уитлоу. Ето защо.

- Не, г-не, не съм. - Сляп си, Уитлоу

и не мога да поставям живота на останалите 14 затворника в опасност,

само защото един от групичката бегълци е сляп.

- Извинете, г-не? - Казах, че не мога...

- Какво ти става? Да не си глух? - Да, г-не.

- Ти си глух и сляп? - Не, просто глух, г-не.

Не, освен това си и сляп, Уитлоу. Все се блъскаш в разни неща.

А, това ли! Просто се майтапя, г-не.

Май не е много смешно, а?

Ми, на другите им се харесва, г-не.

- Извинявай за играта на думи. - Каква игра на думи?

- Нямаше ли игра на думи? О, извинявай. - Не.

Добре, твърдиш, че можеш да виждаш. Тук имам един електрически нож за месо.

Ще го включа, ще го пусна и ще ти го подхвърля.

Ако не го изпуснеш, ще те пусна да избягаш.

Извинете, ама това не го схванах, г-не.

Още не съм го хвърлил.

Всъщност, току що малко те послъгах.

- Искаш да кажеш, че не си глух? - Не, искам да кажа, че съм сляп.

- Ти си сляп и глух? - Моля?

Е, не мога да те пусна да избягаш щом си хем сляп, хем глух, нали?

Беше последната ми надежда, г-не.

Един момент. Щом си глух, как чуваш какво ти казвам?

- Мога да чета по устните, г-не. - А, ясно.

Да четеш по устните ли?

- Ама ти си сляп! - Моля?

Как ще четеш по устните ми, щом си сляп?

Ами, г-не, тъй като съм глух, чувството ми за зрение е природно подсилено.

Слепите хора имат много добър слух. Така че те един вид се компенсират, г-не.

- Искаш да кажеш, че чуваш и виждаш перфектно? - Да, защото съм глух и сляп.

Едното по чудодеен начин компенсира другото.

Бедни ми просяко, съжалявам, но пак не мога да те пусна да избягаш.

Защото съм тъп ли, г-не?

- В тоя свят трябва да можеш да говориш. - Какви ги приказвате?

- Ако не можеш да говориш, ти си никой. Нищо. Нула. - Уитлоу, млъкни!

Мислят си, че съм глупав, ама аз имам идеи...

Тихо, Уитлоу. Няма да дойдеш на бягството.

Ако е защото не мога да усещам мирис.

Няма да дойдеш на бягството и точка!

Ама, г-не, изгубих си нюха, докато изпипвах и най-дребните детайли

на хиляди нацистки документи.

Знам, Уитлоу, но не можеш да дойдеш, защото си копеле и ние те мразим.

- Не искаме да идваш с нас. - О, добре тогава, г-не.

О, здрасти, Брадли.

Просто надникнах да видя дали не мога да ти заема градинската пръскачка.

Разбира се, друже. Вземи я. Ей там е, в хладилника.

Мерси, друже!

Между другото, к'во става с Джавелина и Тревелин напоследък?

Мамка му, друже, не отваряй стари рани.

Тъй ли направих, Крейг? Отварям стари рани?

- Стари болки? - Да, точно така направи.

Слушай, Шейн, чувай като ти казвам.

Ако искаш да си оправиш връзката с тях двамата,

трябва да спреш да бягаш от себе си.

Мамка му, друже, не мислиш ли, че го знам това?

Не мислиш ли, че съм се опитвал да не бягам от себе си?

Ама сякаш всеки път како погледна през прозореца се виждам как търча надолу по улицата.

- Далече от себе си? - Далече от себе си, точно.

Какво мисли Дона за това?

Оуен, казвам ти го като мъж на мъж, не намесвай Дона.

Добре, извинявай. Няма да ти се бъркам.

Няма проблем, друже.

Само дето откакто студиото за графичен дизайн на Морвена се провали,

сякаш съм се затворил в себе си.

Майната му, Финдли. Не можеш да се виниш за това.

Шон прекалено драматизира. А ти го предупреди доста пъти.

Да, ама тук се гонят срокове, Кларк,

и смятам, че съм отговорен и то не малко.

Ти как по дяволите мислиш, че се чувствам аз, Деклан?

Лично аз подписах застраховката на брачния бутик на Ивон.

Моят задник също е заложен там.

Слушай, не намесвай Ивон, ясно?

Мамка му, друже, извинявай. Боже, колко е задушно тук.

Да излезем малко на чист въздух?

Разбира се, друже, давай. Има малко освежител в кенефа ей там.

О, между другото, сетих се какво исках да ти кажа.

Утре вечер ще си правим барби. Искаш ли да дойдеш?

Не намесвай Барби!

Не, барбекю искам да кажа.

Да отпразнуваме откриването на новия изпълнително-директорски фитнес център в гаража на Морквинда.

- Искаш ли да дойдеш? - Звучи супер.

Добре, тогава.

- О, Джимс! - Какво?

Тъкмо видях Джойси да идва по пътечката.

О, Джимс!

Слушай, с Кастела и Лилет обсъждахме нещо.

И ми се ще, нали се сещаш, Джойси и Ленор да не разбират.

Какво? Изплюй камъчето, друже, тя е почти тук.

Виж, не знам как да ти го кажа, друже. Трудно ми е. Истината е, че...

Имам, ами... връзка, т'ва е единствената дума.

Имам връзка с тебе от известно време насам.

- Какво? - Истина е.

Ти, копеле!

Виж, друже, рано или късно щеше да разбереш и зат'ва предпочитам аз да ти го кажа, т'ва е.

Искаш да кажеш, че ние сме спали заедно през цялото т'ва време?

Зад гърба ми?

Казах, че съжалявам. Не знам какво друго да кажа.

Истината е, че...

Аз бях лесно нараним, а ти беше насреща.

Не ме намесвай в това!

Казах, че съжалявам. Просто не знам какво друго да кажа, друже.

Защо винаги аз научавам последен?

Няма да се повтори, Вин, обещавам.

Само ми се ще, щом като ще спиш с мен, да го направиш лице в лице с мен.

Ще го имам предвид следващия път.

Истината, друже, е че и аз бях объркан и леко озадачен.

Тъкмо бях разбрал, че Дърник не е истинския ми баща.

Не е!? Е, кой е тогава?

Аз съм.

- Тогава това трябва да значи, че ти си... - Именно.

Племенницата на братовчеда на лекаря на жената на доведената сестра на Девлин.

Е, кой по дяволите съм аз тогава?

Не знам, друже, ама е твой ред.

Превод Стефан Стефанов (Cheeseus) www.Asphodel-Works.com

Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.