All language subtitles for rosmyn 2

af Afrikaans
ak Akan
sq Albanian
am Amharic
ar Arabic
hy Armenian
az Azerbaijani
eu Basque
be Belarusian
bem Bemba
bn Bengali
bh Bihari
bs Bosnian
br Breton
bg Bulgarian
km Cambodian
ca Catalan
ceb Cebuano
chr Cherokee
ny Chichewa
zh-CN Chinese (Simplified)
zh-TW Chinese (Traditional)
co Corsican
hr Croatian
cs Czech
da Danish
nl Dutch
en English
eo Esperanto
et Estonian
ee Ewe
fo Faroese
tl Filipino
fi Finnish
fr French
fy Frisian
gaa Ga
gl Galician
ka Georgian
de German
el Greek
gn Guarani
gu Gujarati
ht Haitian Creole
ha Hausa
haw Hawaiian
iw Hebrew
hi Hindi
hmn Hmong
hu Hungarian
is Icelandic
ig Igbo
id Indonesian Download
ia Interlingua
ga Irish
it Italian
ja Japanese
jw Javanese
kn Kannada
kk Kazakh
rw Kinyarwanda
rn Kirundi
kg Kongo
ko Korean
kri Krio (Sierra Leone)
ku Kurdish
ckb Kurdish (Soranî)
ky Kyrgyz
lo Laothian
la Latin
lv Latvian
ln Lingala
lt Lithuanian
loz Lozi
lg Luganda
ach Luo
lb Luxembourgish
mk Macedonian
mg Malagasy
ms Malay
ml Malayalam
mt Maltese
mi Maori
mr Marathi
mfe Mauritian Creole
mo Moldavian
mn Mongolian
my Myanmar (Burmese)
sr-ME Montenegrin
ne Nepali
pcm Nigerian Pidgin
nso Northern Sotho
no Norwegian
nn Norwegian (Nynorsk)
oc Occitan
or Oriya
om Oromo
ps Pashto
fa Persian
pl Polish
pt-BR Portuguese (Brazil)
pt Portuguese (Portugal)
pa Punjabi
qu Quechua
ro Romanian
rm Romansh
nyn Runyakitara
ru Russian
sm Samoan
gd Scots Gaelic
sr Serbian
sh Serbo-Croatian
st Sesotho
tn Setswana
crs Seychellois Creole
sn Shona
sd Sindhi
si Sinhalese
sk Slovak
sl Slovenian
so Somali
es Spanish
es-419 Spanish (Latin American)
su Sundanese
sw Swahili
sv Swedish
tg Tajik
ta Tamil
tt Tatar
te Telugu
th Thai
ti Tigrinya
to Tonga
lua Tshiluba
tum Tumbuka
tr Turkish
tk Turkmen
tw Twi
ug Uighur
uk Ukrainian
ur Urdu
uz Uzbek
vi Vietnamese
cy Welsh
wo Wolof
xh Xhosa
yi Yiddish
yo Yoruba
zu Zulu

Original subtitles

Това беше проверка, и ти се справи с нея.

Изобщо не се съмнявам в днешната победа.

Утре ще имам нужда от още една.

А после от още.

И най- важното правило е: Не се доверявай на никого.

Ти си откраднал моите тайни.

За да ги дадеш на моите врагове ли?

Ти самият стана мой враг. - Не-не-не-не!

Записвах всичко което видях в империята.

Не за да открадна вашите чудеса, а за да имам записки.

Чудеса, чудеса.

Горящ камък, прах, който гърми и убива,

камък, който винаги е насочен на север,

хартия, която струва не по-скъпо от златото. Това чудеса ли са?

Това са чудеса. Вие ги виждате всеки ден и забравяте за техните свойства.

Ти си изучил всичко на което те е учил Ченчу.

И днес го доказа.

Града има нужда от надежден губернатор.

И твоето първо задължение ще бъде да ги убиеш.

Ако запазиш техния живот днес,

те обезателно ще ти нанесат удар утре.

За теб ще бъде по- безопасно да се върнеш в двореца.

Тези приключения, които си имал...

Разбирате ли на каква опасност бях подложен?

Спасих ни от много по- сериозни опасности.

Как сте могли да постъпите по този начин?

Цял живот лорд Ченчу живее в двореца.

Мислиш ли че той щеше да оживее, ако не предаваше другите?

Неговата глава или моята.

Стените може да нямат уши, но ги имат тези, които стоят до тях.

Ти си прав. Не бива да се доверявам.

Това ти си длъжен да изясниш.

Не ме гледай така.

Трябваше да получиш този урок.

Аз бях управител, решавах въпроси на живот и смърт.

Но колко дълго може да живее човек с такава власт?

При залез слънце аз не знаех, ще видя ли изгрява или не.

Никой в двора на Кублай Хан не знаеше това.

И не беше важно как императорът се е отнасяше с теб.

А това момиче, Темулун. Повикали я при себе си или си взе друга жена?

А защо?

Може и да не ме е обичала, но аз я обичах.

Въпреки че е криела от мен много.

Докато ме е нямало, тя решила да промени съдбата си,

и избягала при човека, когото обичала наистина.

Хванете я! Убийте я!

Навярно гърлото ти пресъхна.

А после какво стана?

Всичко е записно в дневниците ми.

Но те са във Венеция и е възможно да не ги видиш повече.

Е и какво?

Запомни!

Ако за теб не платят откуп, ще умреш днес.

И единствената надежда да станеш безсмъртен- това съм аз.

Ти? - Перото трябва да пише.

Да! Книгите сами не се пишат.

Зная. Кой според теб е писал дневниците ми?

А кой знае за тях? Освен теб и няколко венецианци.

Какво е това? Защо не искаш да живееш повече?

Подпиши се тук.

Тук? - Тук.

Темлун ли дойде?

Какво се е случило?

Тя се е опитала да избяга от двореца.

Подкупила е стражата. Стражата на двореца.

След това, което са направили с нея, повече не можела да живее.

Това не е моята съдба.

Вие не сте моята съдба, макар и да искате това да е така.

Аз си тръгнах от него, когато войниците на Хана дойдоха за мен.

И тя каза, че и е нужна защита за сестра и.

Мислех че тя моли за разрешение да се омъжи за друг, ако не се върна,

а тя ето какво била замислила. - Да.

Тя така и не го е забравила.

Мъжът, когото е обичала. Мъжът, който бил съдбата и.

Тя никога не е криела това от вас, Марко.

Не, не, не го е криела.

Но нейната сестра, ще направя за нея всичко възможно...

Страхувам се, че е прекалено късно.

Те заведоха Кенсай в Къщата на Жените.

Значи ги изпуснах и двете? - Никого не сте изпуснали.

Те и двете имат своя съдба. А вие ваша.

Какво още може да направи човек, освен това да бъде верен на съдбата си?

А вие можете ли да ругаете собствения си бог?

Отговорът на посланиците, Ваше превъзходителство,

изпратен от Страната на Изгряващото Слънце.

Махнете ги.

Главите. Главите на посланиците.

Изпратиха ми ги в лакирани сандъци.

Монголците могли да завладеят Китай с помощта на меча,

но те прекрасно знаят, че за нас по- важен е документът.

Ние вече бяхме древна цивилизация, когато дойде Чингиз.

Главната задача на хановете беше да удържат страната.

Те уважавали Тао и учението на Конфуций.

Кублай и сам казваше, че никой не знае,

кой от боговете - християнският, мюсюлманският или будисткият

е най- добрият.

Затова всеки може да се кланя на този, който желае.

Кой кого е завоювал?

Всичко това го има в летописите, за да може всеки човек да знае за традициите,

които се явяват единствен пътеводител за настоящето и бъдещето.

За да се знае как се живее в хармония със света,

какви права и задължения може да има човек.

А твоите задължения, като губернатор са

да се грижиш за бедните, болните и тези,

които сами не могат да се грижат за себе си.

Също така трябва да осигуриш обучението на тези деца.

Освен това, на вратата на всяка къща, трябва да има

имената на живущите в нея, за по- добър ред.

Трябва да се построят наблюдателни кули, за да се следи за пожари,

и помещения, където хората ще могат да пазят вещите си

ако се лишат от покрив над главите си.

Всеки трябва да знае как да се бори с огъня,

за да може да защити собствения си дом и хората до себе си.

Ако един човек убие друг, то нищо добро няма да се получи,

когато семейството на убития реши да отмъсти.

Ти трябва да определиш цена, за убиеца,

за да може той да работи, докато не изплати дълга си.

И помни, че законите са за всички, включително и за теб,

но не и за императора. Законът не трябва да се разпростира над него.

Кой е това? - Посланици на Хана.

Незабавно трябва да се върна в Шанду.

С мен няма да има войници

и трябва да предам ключовете на града.

Той управлява като принц.

Сега го връщат обратно, като крадец.

Тя трябваше да загине.

Подчинението трябва да е пълно иначе смърт.

Ти не предаде вярата ми в теб.

Оказа се и надежден губернатор, и вещ дипломат.

Ти преустрои града. Укрепи стените му, увеличи търговията

и защити жителите му.

Твоето име, разбира се никога няма да бъде запечатано в историята.

Как можем да признаем, че сме назначили варварин на толкова сериозна длъжност.

Освен това, прекалено опасно е да се разрешава на един човек

да управлява така дълго.

Те забравят, че управляват за нас и просто губят главите си.

За теб, Поло, има друга задача.

Ела с мен.

Кажи ми, как мислиш,

кое е най- опасното оръжие в ръцете на враговете ми?

Барутът? - Не.

Армията?

Знанията. Знанията.

На тези карти се вижда къде се намират моите крепости,

мостове през реката, моите дворци, богатите ми провинции,

градовете, които ми е трудно да защитя.

Без тази информация враговете ми са слепи.

Толкова слепи, колкото съм и аз без нея.

На тази карта има прекалено много празни места.

Тези острови. Страната на Изгряващото Слънце.

Преди 100 години Китай установи там свои колонии,

но с времето тези хора ставаха по- силни и с по-властни.

Те отказаха да признаят, че и до сега са наши подпечени.

Изпратих при тях посланици, за да изискам от тях подчинение.

А те им отрязали главите и ми ги върнаха в лакирани сандъци.

Трябва да ги накажем. - Не. Те трябва да знаят!

Да знаят за кралството ми.

Кой е неговият лидер. Колко човека има.

Ще сключва ли той съюз с островитяните.

И доколко са силни тези войни?

Има ли сред тях Чингиз, който ще тръгне срещу нас,

както ние се хвърлихме срещу Ляо, Жан и Сун.

А морето. Доколко голямо е то?

И тези острови. Съществуват ли изобщо?

Или те съществуват само във въображението?

Монголия. Монголия е място за всички племена, обединени от Чингиз.

Казват, че там има Кралство на Нощта, а след него- Кралство на Снега.

Съществуват ли? Наистина ли съществуват?

Какво съществува в действителност?

Доколко силно трябва да се притесняваме от тях?

Това е страна на летящи дракони.

А това е страна, където на хората им израства един огромен крак,

който те използват, за да се крият от слънцето.

А тук живеят хора с уста на стомаха.

Видели ли сте всичко това? - Аз- не.

Видял ли ги е човекът, който ги е рисувал?

Така разказват пътешествениците.

А историите на пътешествениците винаги ли са истина?

Те вярват в това. И винаги са вярвали.

Човек трябва да вярва в това, което е видял.

Какъв е смисъл има от тези карти, когато някой си е измислил всичко това?

По- добре нищо, отколкото това.

Не. Празните места на картите, трябва да бъдат запълнени с истина.

Приятели или врагове. Знания.

Знанията са винаги по- добре.

Къде ще можем да намерим човек, който

ще ни помогне да запълним местата на картата?

Без измислици, догадки и лъжи.

Чиито очи ще бъдат чисти?

Чиито разсъждения ще бъдат верни.

Чиято вярност ще бъде неоспорима,

защото освен Хана, той няма да има други защитници.

Ваше Превъзходителство, пуска варварина от кралството?

При цялата ви мъдрост, вие сте решил, че можете да му се доверите?

Колко ще му платят за информацията, за това как се приготвя барута?

За това как формираме нашата армия.

За това каква е дължината на Великата Стена.

Те дори няма камък, който винаги да сочи на север.

И когато те научат всичко, ще бъдат ли защитени границите ни?

Възможно е той да е планирал всичко отдавна, за да ви предаде,

да заслужи благоразположението ви и да занесе информацията на своя крал.

Освен мен той няма друг крал.

Можете ли да бъдете сигурен в това, Ваше превъзходителство?

Китайците наричат този човек груб,

а приятелите му- добър.

Ще бъде ли Поло винаги такъв?

Неизвестно е.

Но той винаги в сърцето си ще си остане варварин.

Великият Чингиз вашият известен дядо,

никога нямаше да се сприятели с него така лекомислено.

Махай се!

Зная, зная, зная. Той ненавижда Поло.

Но това не значи, че думите му са лишени от смисъл.

Това е истина.

Но също така е истина, че когато те плетът интриги един срещу друг,

няма да имат време да интриганстват против нас.

Вие сте Ханът.

Вашите решения са важни за всички.

Ако вие не можете да му се доверите, значи така трябва да бъде.

Можем да бъдем слепи и безпомощни,

да вярваме в карти, на които хора се пазят от слънцето с крак,

докато нашите врагове ни оскърбяват и измислят заговори.

И така аз започнах своето пътешествие.

На къде се отправяме? - Там, където ни изпраща Ханът.

А кога ще се върнем?

Когато намерим това, което търсим.

А какво търсим?

Ако знаем това, защо ни е да пътуваме?

Ето ги тези чудеса, за които мечтаех, докато бях дете,

виждайки ги на мачтите на венецианските кораби.

Чудеса след чудеса в този неизвестен свят.

Човек построил стена, която изглежда по- голяма от цялата земя.

Нови земи, а също и нови хора.

И нови богове на които се кланят,

което ме накара да се замисля,

че един бог не може да управлява такава голяма вселена.

Колкото повече видиш, толкова повече ще научиш.

Нима не искаш да видиш повече?

Отпред винаги ще има нова планина, нова падина.

И така ще бъде постоянно.

Север, юг, запад, изток.

Не разбирам защо ви е нужно да гледате всичко това?

А на теб не ти ли е нужно? - Имам ли избор, господарю?

Какво прави един човек пътешественик, а друг- не?

Защо за един човек щастието е да живее на едно място,

а за друг това е равносилно на смърт.

15 години пътешествах за Хана.

Ходих натам, накъдето ми стигаха силите и куражът.

Изправи се.

Позволете ми да умра тук.

Изправи се!

Ти си тук, защото императорът ти е заповядал да бъдеш тук.

Искаш да отхвърлиш молбата на самия Кублай Хан?

Потомъкът на Чингиз?

Искаш да обявиш война на Хана?

Ханът е на няколко хиляди километри от тук.

Не искам този човек, да ме води на смърт.

Своят роб може да заведе където иска.

Дори да съм му роб, аз съм му верен по собствена воля.

Как можеш да си му верен, като той дори не е монгол?

Той е повече монгол от теб, макар и само за това, че не е страхливец.

Какво пишете? Последните си думи?

Няма храна. Хора умират всеки ден.

Нямате понятие къде се намирате и къде отивате.

Ако Бялата Земя съществува, мисля че ние ще я намерим.

Ако ние тръгнем на север... - Няма да можем, Марко.

Няма да можем и няма да го направим.

Не сега.

Вие знаете за света повече от когото и да било.

Но да изучите целия свят е невъзможно.

Нито един човек не може да познава целия свят.

Връщайте се.

Запазете живота си. Запазете живота на всички нас.

Юг!

Ти беше прав. Трябваше да те послушам.

Много исках да знам, дали има нещо там.

Исках да видя Бялата Земя със собствените си очи.

Зная.

Така, така, така.

Върнахте се от поредното пътешествие с нови дреболийки.

Не съм забравил как заради теб попаднах в затвора, варварино!

Скоро ще започна лов за теб.

Още едно пътешествие. И още едно завръщане.

Какви чудеса си ми донесъл днес?

Това е от Кралството на Нощта.

Там има безкрайни гори и земята е замръзнала цяла година.

Понякога селяните намират огромни животни,

толкова големи като слоновете, само под вълнена козина.

Ти май се закле да спасиш Хана от своите приказки.

Доказателствата, Ваше превъзходителство.

Хората там поставят много капани.

Разказваха ми за това колко много кожи събират всяка година.

В теб и досега живее този венециански търговец.

А това какво е? - Течност.

Тя тече по камъните.

Но дава светлина и топлина.

Това е нещо ново.

Всеки път когато Ханът те изпраща на края на света,

ти се връщаш да кажеш, че така и не си го достигнал.

Нима светът е безкраен?

Ако има край, то аз още не съм го намерил.

Силите му са на изчерпване.

Подгответе армията, докато не дам заповед.

Ханът едва не падна днес. Напишете предсказание.

Нужно ми е да зная, колко още ще издържи.

Но смъртта на Хана е забранено да се предсказва.

Предсказание!

Длъжни сме да бъдем готови за това. Всички.

Видяхте ли как му трепереха ръцете? Той се опита да го скрие.

Подкупих лекари, но те не казват, доколко сериозно е болен.

Рискувайки живота си, поисках от астролога предсказание.

Той каза, че скоро ще има време на промяна.

Има цикъл на огъня, цикъл на земята, цикъл на водата.

И наближава краят на един от изброените.

Ханът изглежда много слаб, но аз съм длъжна да умра преди него.

В това състояние ще му бъде трудно да дава необходимите съвети.

Именно сега са му нужни частни съветници като теб.

Не му е необходимо да започва война със Страната на Изгряващото Слънце.

Той смята това за голям подвиг, след успехите на Чингиз,

но нищо няма да се получи и това ще разбие сърцето му.

И също така ще вдъхнови враговете му.

Жена? Защо ти е?

Помниш ли, че всичко това свърши?

След Темулун имах много пътешествия.

Никога на знаех как ще ме посрещне Ханът.

С усмивка, нож или брадва.

И какво може такъв човек като мен да предложи на жена си?

Гаранция ли е това, че тя ще остане вдовица?

Но от този момент, когато видях това момиче...

Сърцето започва да бие бързо, чувстваш леко пробождане в организма,

и ти се участява дишането. - При мен или при вас?

Сега когато гледаш танците, ти изпитваш болка и съжаление.

Когато слушаш как красива жена свири на лютня,

ти чувстваш отчаяние, а не удоволствие.

Това пак е във вас.

Целия си живот съм живял в двореца.

И зная, че остатъка от живота си ще проведа тук.

Ако ми се отдаде да избегна срещата с палача.

Това е моят дом. И това са моите роднини.

Вие за мен сте като баща. Педро- като брат.

Но на мен ми е нужно още нещо.

Ти си сам. Изгонили са те от страната ти.

Но по- сложно е да изгоним нея от сърцето ти.

Ще помисля какво може да се направи.

С възрастта човек става по- малко страстен.

Ханът, като баща на хората си, всяка нощ вижда в леглото си нова жена.

По- рано му завиждах.

Сега смятам това за най- тежкия товар в кралството.

Това е тя.

Уверен ли сте? - Да.

Ханът вече обърнал ли е внимание?

Както виждате това е особено момиче.

Кенсай, излез напред.

Вдигни глава.

Обърни се.

На обратно.

Идеално. Не мислите ли така?

Красотата и е ваша заслуга. Поздравявам ви.

Благодаря.

Оставих я за всеки случай, ако Ханът поиска разнообразие.

Или за особен случай. Например за празнуване на победа.

Разбира се такива момичета имаме все по- малко и по- малко.

Чух че лекарите говорят, че той вече не е същият.

За неговото здраве.

Не се съмнявам, че това са само слухове, но...

Принцовете вече са готови да се впуснат в бой за наследството.

На всички нас са ни нужни съюзници.

Марко Поло може да стане човекът, който ще бъде на ваша страна.

Последните 15 години, аз пътешествах за Хана.

Зная.

Преди много години от неговия клан откраднаха две девойки.

Едно от тях стана любима жена на Хана,

а другата изпратиха в Женската Къща.

Ти си сестрата на Темлун.

Разбира се.

Моята сестра ми разказваше за вас.

Преди смъртта си тя ме помоли да се грижа за теб,

за да имаш защитник, но аз не разбрах какво е имала предвид.

А когато разбрах, вече беше прекалено късно.

Предадох я.

Тя можеше да намери друг способ да избяга.

Другият път.

Тя никога не ме обикна. Зная това.

Но вие не се опитахте да я накарате.

Позволихте и да бъде тази, която искаше.

За да може сърцето и да принадлежи на този, който беше с нея до вас.

Не беше толкова просто. - Не.

През това време в Женската Къща мечтаех, че вратите и ще се отворят.

А сега вие. Вие.

Струва ми се, че нашите съдби са свързани, не е ли така?

Да, така е.

Тя е сестра на Темлун.

Зная. Искам тя да стане моя жена.

Вие искате разрешение от роба си, за да се ожените?

Мисля за теб различно и ти го знаеш.

И имайки предвид как ти разговаряш с мен, никой дори не мисли,

че аз съм ти господар. - Тогава кой съм аз според вас?

Приятел. А когато се оженя за нея ще станем роднини, братя.

Ти си влюбен в Кенсай или в образа на сестра и, Темлун?

Разбирал ли си какво чувстваш?

Пиша романи, помниш ли?

Всички читатели ще зададат този въпрос.

Нека питат.

Тази сестра или другата? Коя именно?

Темлун никога не е била напълно моя.

И с един поглед аз разбрах, че Кенсай ще бъде такава.

Уверен ли си? - Зная какво чувствам.

Виждам очите си, виждам очите на целия свят.

Не. Не, на нито един човек няма да му стигне смелост да направи това.

Да, да, обичах Кенсай за това, че тя ми напомняше Темулун.

Усмивката, постъпките, начинът, по който говореше.

Но също така я обичах заради нейните качества.

Обичах я заради нейните качества. - Ожени ли се за нея?

Щях да се оженя ако нямаше смърт на хиляди мили от дома.

Вашият брат, персийския хан, приветства Ханът на всички Ханове.

и още веднъж му напомня за своята преданост.

С голямо съжаление той докладва, че неговата любима жена почина,

принцесата от вашия клан.

С тази печална новина той ме изпрати при вас,

а също и да предам нисък поклон на Великият Хан от него и от хората му.

Марко? Марко Поло?

Преди 15 години ти се разболя тежко в Персия.

Аз бях твой лекар.

Значи, твоят баща беше прав относно чудесата в Китай.

И на теб ти се отдаде да оживееш в пустинята,

за да видиш всичко с очите си. Сега теб тук те уважават.

Аз съм скромен слуга. Изглежда, вие също сте издигнал.

Аз съм само лекар, посланик. И това е всичко.

Той е дошъл, за да избере нова жена за Хана.

Желанието на последната му жена, беше новата да бъде монголка.

А ти какъв си сега? Виетнамец? Монгол? Китаец?

От всичко по- малко. - Взел си най- доброто от всички.

Надявам се да е така. - А Кублай? Хан на всички Ханове.

Опората, на която се държи всичко.

Как е той?

Ще издържи ли още 20 години?

Нямам право да отговоря на този въпрос.

Предпочитам да задържа главата на раменете си,

а не на острието на брадвата.

Това е дар от боговете, Ваше височество.

Шансът да привържем към нас персийския хан е по- близо.

Аз имам други мисли.

Струва ми се, че нашият любим Хан се опитва да ме отстрани от трона.

Не забравяй как спорят за наследството ми.

Как всички се борят за трона, макар че, аз трябва да реша този въпрос.

Ханът е длъжен да търси навсякъде врагове,

дори сред тези, които най- силно от всички крещят за своята преданост.

Особено сред тях. - Нашите граници са под заплаха,

на вас ви се наложи да отидете на война два пъти за последните две години,

за да предотвратите вътрешно въстание.

Трябваше да послушам тези, които ме съветваха да убия всички.

Да изравня Китай със земята. Да унищожа градовете.

Да го превърна в пасище за монголските коне.

Но вече е прекалено късно.

Ние казваме: докато картата е свалена трябва да се държи ножа за дръжката.

Това означава, че истинската опасност често е скрита зад добри намерения,

например, такива, като тази молба, изглеждаща като чисто ласкателство.

Великият Хан сам ще реши как да постъпи.

Той може де се разсърди на персийския хан и да му откаже

или да удовлетвори молбата му,

за да носи отговорност той, а не ние.

Нея.

Не.

Той избра нея. - Не и Кенсай. Не!

Какво значи- не? - Не.

Това е чест! С която може само да те наградят.

Тя не ми е нужна. - Мислиш ли че имаш избор?

Ще отида при Хана.

Ще му обясня какво значи тя за мен.

Тя ще бъде дадена на този, когото Ханът избере.

Но тя каза:"не". - Тя няма права.

Тук никой няма да я чуе.

Каква ще станеш ако останеш тук?

Жена на човек, който може да умре в борбата за трона?

А там ще бъдеш принцеса.

Принцесата, която аз направих от теб.

Сега това е държавен въпрос.

Посланикът направи своя избор. Отказът може да оскърби господаря му,

а той ни е нужен в качеството си на съюзник.

Мислите ли че това ме вълнува?

Трябва да те вълнува. Това е твой дълг пред Хана.

И това също ли е мой дълг?

Да, след като ти му доказа твоята преданост.

А той няма ли дългове пред мен?

Ти придоби власт. Това е неговата благодарност.

Не ми е нужна власт! Не съм тук заради това.

Но ти остана в двореца и получи благосклонността на Хана.

Никога не съм молил за това! - Но го прие!

Ако това не ти беше нужно, ти щеше да подвиеш опашка,

също като баща си и да се скриеш. - Ще отида при императрицата.

Ще отида при императрицата. Тя ще ходатайства за мен.

Тя е на смъртно легло. Има по- важни задължения отколкото

твоите любовни увлечения. - Но тя ще ме разбере!

Тя разбира, че империята може да не оцелее след нея или Кублай!

Заслугата на Чингиз беше в това, че той завоюва всички кралства,

за които се бори.

Проблемът на Кублай е в това, че неговата империя е прекалено велика,

за да може да я наблюдава.

Ще я дадеш.

Иначе ще предам на Хана и императрицата, че замисляш измяна.

И ти знаеш какво ще последва от това.

Ще организираш поредното пътешествие. По- голямо от всички, които са били.

В което ще има повече опасности, отколкото открития.

Ти ще оживееш, но... - Но какво?

Твоето сърце- не. - Какво искате да кажете?

Искам да кажа, че последното ти пътешествие ще бъде много опасно.

И ще прилича на езда на дракон.

Бъдете готов да се покатерите на гърба му.

Какво правите? Венеция.

Това не е ваша работа, Марко. Това не е изход.

Това ще реша аз.

А какъв избор ще остане за мен?

Да остана тук и да бъда наказан?

Или да ме вземете с вас, за да ме хванат, когато хванат и вас?

Зная за Китай и какво има в него, повече от всеки друг.

Ще намеря път до Венеция.

Темлун не успя да стигне дори до главната порта.

И вие също няма да дотичате. - Ханът умира!

Императрицата умира! Ти знаеш, враговете вече са тук.

Мислите ли че искам да чуя това?

Докато носеха Чингиз в гробницата, убиваха всеки,

който се изпречи на пътя им. Двадесет хиляди мъже, жени и деца.

Тогава какво ще правим?

Ще останем тук и ще чакаме удар с нож в гърба?

Вие сте мой господар, а аз съм ваш роб. Защо питате мен?

И как се каните да я измъкнете от Женската Къща?

Бих изпратил някой, който да и каже да бъде готова да тръгне.

И искате да се справите сам?

Като герой в тези опери?

Това е жената, която обичам и тя ме обича.

Достатъчно силно ли ви обича, за да рискува живота си?

Да! - Тя ли ви го каза?

Знам го.

Имам предсказание.

Астрология.

Мислех че Марко Поло вярва само в това, което вижда.

Тук е написано нещо за моето последно велико пътешествие.

Как ще напуснете двореца? На вълшебно килимче, като в арабските приказки?

Това не може да бъде, Марко!

Вие не можете да преминете през затворените порти заедно с нея!

Но ако тя е вашият живот, нима съдбата нямаше да ви предостави шанс?

Там има пустини, планини, недружелюбни племена, болести.

Всички видове опасности от тук до Персия.

Този човек едва не е умря, докато се добере до тук,

пресичайки всички неравни пътеки. Сам го лекувах.

Нашето посолство се лиши от половината от хората си.

Самият посланик едва не умря, докато дойде до тук.

Ваше величество, това дългомесечно пътешествие няма да е евтино

и не е важно колко е красива девойката.

Да, той е прав.

Трябва да се пресече цял Китай, Тибет, Афганистан,

за да стигнем до Персия.

Войни, болести, бандити.

Тя трябва да се отправи по море.

През Островът на Подправките и Индия.

С това аз ще покажа на своя брат, че проявявам загриженост.

Нужни са ми всички адмирали, за нахлуването в Япония,

което ще се случи щом флотата бъде готова

и вятърът задуха в нужната посока.

Мога ли да разбера кой е рисувал тази карта?

Тази? Поло.

Твоя ли е?

Мисля че да.

Ти ще съпровождаш принцесата по пътя за Персия.

Благодаря.

Ти така и не ми каза... - Вие свършихте вашата работа.

Останалото е опасно да знаете.

Вземи всичко, което имам. Продай го незабелязано.

Всичко.

Смени всичко за скъпоценности. Бързо. Моля те.

Откупът на краля във всички джобове.

Педро.

Забележително.

Венеция, да?

Мисля че ти си запалил в мен любов към пътешествията.

Какво конкретно си намислил?

Защо твоят роб имаше толкова много срещи с лихварите?

Съобщиха ми, че ще съпровождам принцеса Кенсай до Персия.

Нито едно пътешествие не произтича така както е запланувано.

Човек трябва да е готов за това, което съдбата може да му поднесе.

Чух че си проявил интерес към астрологията.

Това беше за изследване или за нещо друго?

Може би костите ми не са същите, но ушите и очите ми са все още във форма.

Последното ми предупреждение все още е в сила.

Няма да търпя измяна. - Мислех че вие ще научите всичко.

Вие бяхте, който ме научи да оцелея в двора.

Някога ми казахте:

"Никога в живота си не бива да ми се доверяваш. Можеш да си уверен в това".

Изглежда лошо съм те научил.

А може би, прекалено добре.

Как е храната? Горчива ли е?

Не го пипайте.

Ако той ви е отровил, то е по моя заповед.

Никакви разговори за измяна и предателство.

Обичам я.

Това е моят шанс да освободя и нея, и себе си.

А ти някога бил ли си в безизходица?

Не. Не.

Моят най- добър учител. Моите амбиции ме крепяха.

По- бързо. По- бързо. По- бързо. Посланикът чака.

Внимателно.

Кенсай.

Ела тук, седни.

Облечи се.

Сега ти си принцеса.

Принцеса в червена рокля.

Ще му хареса. Много ще му хареса.

Отправям се към смъртта си. - Не говори така!

Вие ме изпращате на гибел. - Не!

Зная правилата в двора.

Ако той не ме хареса, завинаги ще ме държи под ключ.

А ако му харесам, другите жени ще видят в мен съперница

и ще се опитат да ме убият. - Грозна? Ти?

След всичко, което направих с теб? Как можеш да кажеш нещо такова?

Кога трябва да тръгна?

Когато при Поло всичко е готово.

Плановете се промениха.

Той ще бъде главния и ще те откара по море.

Сега ти си в голяма опасност,

защото ще се лишиш от моята защита.

Вече много пъти спасявах живота ти.

Постарай се да оживееш.

Постарай се да задържиш главата на шията си,

не заради себе си, а заради него.

Може ли тази империя да се управлява от един човек?

Може би е възможно, а може би не бива.

Но твой дълг е да му помогнеш в това.

Твой дълг.

И помни, той не бива да започва война със Страната на Изгряващото Слънце.

Вече е претърпявал поражение там.

Той смята, че войната с тях- това е завършекът на плановете на Чингиз.

Но в крайна сметка той само ще покаже своята слабост.

Негово превъзходителство може да се довери на Поло

за това, че той няма да разкрие тайните на империята.

Но помислете за персийския хан.

Не мисля само за това.

Вие- Ханът на всички Ханове, можете да правите всичко, което намислите,

но да изпращате толкова ценен подарък в ръцете на варварина?

Този варварин ми служи предано. А също така и на цял Китай.

И не тичаше из двореца, пускайки слухове

като мнозина тук, които познавам.

Ваше превъзходителство е известен с мъдростта си,

а също с отличното си отношение към обкръжаващите го.

И той е трябва да е уверен,

че братът на Хана няма да приеме това като оскърбление,

и че той знае, че варваринът няма да започне...

Донесохме ужасни новини.

Императрицата.

Когато умря Чингиз, неговият дядо,

всичките роби, които построили тази гробница,

и всичките стражи, които я пазели,

били убити, за да не знае никой къде е погребан.

Кой знае какво ще направи Кублай заради покойната си жена?

Марко!

Това е измама! Твой собствен кораб.

В Индия. А след това? Във Венеция? Взимайки моите тайни със себе си?

Когато Чингиз изгубил внука си,

моят брат Мутуган унищожи цял град.

Но първо унищожи всичко живо.

Всеки човек, жена, дете, котка, куче,

всяка птица в клетка, всеки плъх в канавката.

Всичко живо беше убито, убито!

Именно така ние монголите, успяваме да запазим това, което имаме.

Именно така запазваме всичко наше.

Какво, не съм ли прав? - Прав сте, Ваше величество.

Ти ме ненавиждаш. Така е нали? И затова искаш да ме предадеш?

Защото ти обичаш повече Венеция? - Вече почти не помня Венеция.

И това според теб е отговор?

Не мога да се доверя на собствените си братя, на собствените си деца!

Как мога да се доверя на теб? - Няма да ви предам!

Ще се върна при своя Хан. - Думи!

Да, ти умееш да говориш красиво.

Именно затова ти ми беше така нужен.

Кълна се в честта си. - Честта? Честта на кого?

На шпионина? Агента от запад?

Венецианският крадец? Откъде да знам, кой е той?

Вие не знаете, Ваше превъзходителство.

Навярно, дори е грешка да се смята че знаете.

Аз също мога да извърша подобна грешка.

Никой не може да знае какво има в ума си, дори кръвният роднина.

Къде в крайна сметка завършва неговата истинска преданост?

Но аз познавам този човек. Знам какво има в сърцето си.

Ако той ви предаде,

...вие можете да ми отсечете главата.

Тревата от монголските степи

ми напомня, откъде ние всички сме родом.

Когато ние бяхме най- великите войни в света.

Винаги ме е било срам ако умра в кревата, а не на бойното поле.

И сега излиза, че съдбата е приготвила това за мен.

Но все едно, аз ще си остана монголски войн.

Ще строя кораби, ще събирам войска, за да нападение над Япония.

И този път всичко ще ми се получи.

Този път ще довърша това, което не се отдаде да направи Чингиз.

Но императрицата каза, че... - Зная какво каза императрицата.

Длъжен съм сега да направя всичко по своему.

"Ела тук, ела тук",- казвам ти го.

Погледни, съществуват ли тези места.

Истината ли казваха пътешествениците.

Ти беше моите очи, така както тя беше сърцето ми.

Но всичко свърши. И аз няма да премисля.

Заповедите вече са издадени.

През това време докато ти се върнеш от тази задача,

аз вече ще стана господар на тези острови.

Щастлив път.

И удачно завръщане.

Време е.

Не трябва да ми благодариш.

Хората, очакващи измяна тук са като сняг през зимата.

И зимата е много близко. И тук ще има сняг, сняг, сняг.

Вече съм стар.

Никой няма да сметне, че е разумно да забие ножа си в мен.

А дори и де се намери такъв, аз живях достоен живот.

Но ти, ти не си длъжен да се връщаш. Разбираш ли?

Дадох му думата си.

Марко! - Обещах му!

Значи, все пак ще ти се наложи да излъжеш някого.

Ти не можеш да сдържиш думата си към двамата.

Някого ще излъжеш. Императора или...

Не тук. Избери място и време,

...но до тогава, когато той избере сам.

Моят най- добър и необичаен студент.

Бях предупреден, че това пътешествие ще бъде най- великото.

Бях готов за това, което ми беше приготвил океана.

В морските пътешествия винаги става така,

че вятърът не духа ден след ден, седмица след седмица.

Бях готов за всяка опасност.

Но се случи нещо, което не очаквах.

Много неочаквано.

Пирати!

И там!

Те прекъснаха единствения ни безопасен път.

Нужно беше да решим ще се опитаме ли да се промъкнем или не.

Трябваше да вземем само едно решение.

За да се спаси живота на момичето ли? - Да.

Твоето пленено момиче! Тя е била твоя пленница.

Само писателите на евтини романи ще изкажат фактите по този начин.

Можеш да се сърдиш колкото си искаш, но тя е била твоя пленница, не е ли така?

Да. С всеки ден тя се приближаваше до Персия.

А ти- към твоята измяна. Или към измяната към Хана?

Главната ни задача в този момент, беше да останем живи.

Вече нямаше време да гледаме чудеса.

Длъжен бях да ги измъкна от опасността, докато не се беше свършила храната.

Или Коготай щеше да забие в гърба ми нож.

Но къде ги водех?

Това е всичката храна, която можахме да донесем от лодката.

Трябваше да се сражеваме с пиратите.

Или ти искаш всички тук да загинем?

В едно от моите първи пътешествия, аз изследвах този бряг.

Ние можем да се отправим на север към Сиам.

А после?

През Бирма, ще стигнем Индия, а след това в Персия.

Може би има причина, заради която ти не пожела да се сражаваме с пиратите.

Пирати!

Да бягаме! Да бягаме!

Марко!

Длъжен съм да те убия за това.

Но пред нас има още битки.

Сега не можем да се върнем на брега.

Безопасно ще бъде да вървим само напред.

Ставаме. Ставаме.

Ставаме. Ставаме.

Ставаме. Ставаме.

И действително нас ни очакваха битки.

А също така глад и болести.

Сиам. 1291- ва година

Идвам от името на Великият Хан.

Ще ни приемете ли или рискувате де ни откажете?

От кой Хан?

Внукът на Чингиз, от Кублай.

Кублай Хан е мъртъв.

Не го ли знаехте?

И въпреки това се наричате негови слуги?

Пътешестваме вече цяла година. Уверени ли сте?

Да, Кублай Хан го няма.

Кублай Хан е мъртъв.

Не може да бъде. Но това беше истина.

Никога не знаех дали той ще ми благодари или ще ми забие нож в гърба.

Събуждал съм се всичките тези години, не знаейки ще мога ли да заспя отново.

Той беше мой надзирател, но също така и мой приятел.

Казват, той изпаднал в печал, когато неговата флота

безуспешно се опитала да нахлуе в Страната на Изгряващото Слънце.

Значи е опитал още веднъж. - И пак го чакало поражение.

Едно от най- големите в историята на човечеството.

Той се лишил от цялата си флота. Хиляди свои най- добри войници.

След това всеки принц може да отхвърли молбата му.

Чух че, сега управлява новият Хан, неговият син Темур,

но никой не е сигурен в това.

Никой не може да каже, къде лежи неговата преданост.

Сега са неопределени дни.

Лоши време за пътешествия.

Тук сме за няколко дни, докато не възстановим силите си.

След което ще се отправим към Персия.

В Персия? Казват че и там има малко работа.

Това не е важно. Нашият път е натам.

А след това ще се върнем в Китай. Всички.

Педро, пусни го!

Новини от Персия.

Персийският шах е мъртъв.

Човекът за когото трябваше да се омъжиш е мъртъв.

Свободна си! - Свободна?

Съдбата ти е отново в твоите ръце.

Моето обещание да се върна беше дадено лично на Кублай, но той е мъртъв.

Аз също съм свободен.

Ако тръгнеш с мен, няма да е нужно да се връщаш.

Зная. И на теб също.

Изменникът Марко Поло!

Ние с теб се заклехме на Кублай, но той е мъртъв.

Никой не скърби за него, като мен, но аз вече не съм задължен на никого.

Заклех да отведа принцесата в Персия.

Персийският хан също е мъртъв!

Тогава ще я отведа обратно в Китай, заедно с теб,

или с главата ти.

Мислиш ли, че ще ти продам момичето за някакви украшения?

Тя не е твоя, за да я продаваш.

Идиоти!

Марко, вземи.

Да вървим.

Принцесо Кенсай.

Принцесо!

Вашият господар е мъртъв.

Сега тя не ви е нужна.

Ще я дадат на друг принц от кралството.

Това е нова заповед на Хана.

С това вие ще покажете уважението си към двора на персийския владетел.

Моята заповед е да я отведа там.

Тогава ще се наложи да ме убиете.

Както пожелаеш.

Не! - Почакай, Кенсай!

Кенсай! Кенсай! Върни се!

Спрете я! Спрете я!

Можеше ли тя да бъде щастлива сред такива като мен, във Венеция?

Или душата и щеше да започне да страда, а любовта и да умре?

Всичко, което зная е, че я заведоха в Персия. Вратата се затвори

и аз не зная каква е била съдбата и.

За първи път се отправях на пътешествие,

в което не бих се отправил никога през живота си.

Венеция, Италия, 1303- та година

Градът е построен върху блато. - Умно.

Пътешественикът се завръща у дома. - Задоволи ли любопитството си?

Не.

Нямаше да успея да направя нищо без твоята преданост.

Предаността- това е малка цена, за всичко, което видях през живота си.

Църквата ще нахрани просяците. - Това ли е къщата на Поло?

Да. - Моят баща. Дали е жив още?

Мъж от изток.

Със своя слуга- дявол.

Какво ти трябва?

Марко?

Сине. Сине.

През всичките тези години в двора ти си служил на най- богатите хора в света.

Всичко е напразно!

Срамно е, че не си могъл да извлечеш от това полза!

Предупреждавах баща ти.

Момчето ще се върне без нито една монета в пазвата си.

Това е по- скъпо от всякакви монети. - Драсканици! Това ли е всичко?

Това е и краят на моите пътешествия. - Някога връщал ли си се в Китай?

Не. - А искаш ли да се върнеш?

Сега съм богат. Такъв още не съм бил.

А богатите имат свои проблеми.

Например, отвличат ги, в очакване на откуп.

Но когато излезем, ако излезем...

Не, няма да се върна.

Два пъти намирах това, което търсех и двата пъти го загубвах.

А аз не съм богат.

И всичко, което имам това са перото и мастилото.

Но ние с теб се договорихме?

Покажи ми твоите дневници и карти.

Помогни ми да напиша книга.

Нашата книга. Твоята книга.

Мислиш ли че някой ще поиска да я чете?

В нея ще има истории за чудовища и летящи коне.

Или за хора с един огромен крак, с който се пазят от слънцето.

От всички приказки, които съм слушал, тази ще им е нужна повече от всичко.

Това не е приказка. Това е истина.

За това, как доказах, че баща ми не е лъгал.

И показах, че накрая на света живеят по- хубаво от колкото тук.

Книгата за Марко Поло така и не била напечатана в продължение на 800 години.

Неговите пътешествия минават през Росия, Иран, Китай, Корея, Сирия,

Турция, България, Виетнам, остров Ява, Камбоджа, Тайланд,

остров Суматра, Шри- Ланка, Островът на Подправките,

Афганистан, Пакистан, Индия и много други страни.

Тя вдъхновила поколения изследователи,

тръгнали от Европа, в търсенето на нов свят.

Христофор Колумб носел книгата със себе си, когато открил Америка.

Педро станал богат търговец. Умрял през 1323- та година.

Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.