Original subtitles

Приятелите ми ме наричат "Философския факултет",

макар че учих за пътен инженер.

Откакто се помня, съм фен на "Динамо".

Това съм аз - този цайс. Името ми е Филип.

Хайде!

Момчетата отзад не се бият наистина,

а само се опитват да измъкнат Кизо от даскало. Той учи в другата смяна.

Защото повтаря. Това ни е стар номер.

Правим меле на игрището, щом наближи даскалицата.

Зоране, спрете веднага!

Другарко, той се подиграваше на баща ми.

Не, той ме удари пръв!

Тя ще прати Кизо при директора,

той ще кипне и ще го прати у дома.

И Кизо ще дойде на мача с нас.

Капут, казах ти да не ме душиш толкова силно.

Ама не, трябва да се правиш на много отворен.

Дейо беше от Белград, но също беше фен на "Динамо".

"Динамо"!

Най-лошото беше, че само аз не можех да ида на мача,

защото трябваше да уча вкъщи.

Не, наистина, вие вървете... - Фико, капут!

Никога не съм ходил на мач при гостуване.

"Динамо"! Загреб!

Трябва да знаете няколко неща, преди да започнем.

По време на тази история имах приятелка, която учеше шведски.

Добра е, нали?

Дори аз понаучих малко.

По-късно, във влака, като казах на Роко, той ни разказа легенда

за пич от Загреб, който чукал мацка, като се правел на швед.

Можел да казва само първите думи от един шведски порнофилм.

Разбра ли?

Второ, още като бях дете, вече знаех кой е Кърпа...

Ето го Кърпа с агитката!

Кърпа беше по-възрастен, но два пъти по-корав от нас.

Вие двамата, затворете прозореца.

Казах "затвори го"!

Заял е.

Заял ли? Казвам ти за последен път, затвори прозореца!

Ти се опитай! Работи! Ти си по-якичък.

Не го затваряй, казаха, че днес ще е голяма жега!

И как завърши за него този ден... Нямам представа.

И трето. Ако ходиш на мач при гостуване в друг град,

винаги си носи сандвич.

Откъде го взе, бе? - От чантата ми.

Мамка му, цял ден се оплаквам колко съм гладен!

Защо не ми даде малко?

Кизо, пийни. Зарежи тия глупости...

З А Г Р Е Б 8 0-а

"Динамо"! Загреб!

Защо крещите, диваци?! - Защо, защо крещим...

Пич, вземи си евтината курва и... - За теб съм "госпожа".

Извинете, госпожо. Пич, вземи си дресирай евтината курва госпожа,

или аз ще го направя. И ще поиска да повторя, но не е безплатно.

Боже... Кажи му, Миро! Кажи му, че не може да ми говори така.

Кажи ни, Миро!

Не говори така, синко. Ние сме в Загреб, нали?

Всички сме местни, нали? - Тогава викни веднъж "Динамо"!

Какво, я пак? - Цуни ме отзад.

Викни: "Динамо"!

"Динамо"...

Миро, можеш по-добре. Хайде, Миро!

"Динамо"! Загреб!

"Динамо"! Загреб! - Пляскайте за Миро!

Чао.

Добър вечер. - Добър вечер.

Може ли една услуга, ако не ви е проблем?

По-скоро е за моя приятел. Той е малко специален.

Здравей! - Здрасти.

Моля... - Да?

Извинете, може ли една...

Може ли една...

Дъвка ли? - Не, не!

Не разбирате. Той трябва да го каже сам.

Да? Какво искате?

Дъвка със...

Ментова? - Мамка му, госпожице!

Продължи.

Чао. - Чао!

С ментов аромат!

Ето така. - Браво. Много благодаря!

Какъв мил човек сте. Знаете ли колко много му помогнахте?

Трябва да се научи да прави някои неща сам, да е независим. Благодаря.

Разбирам. Довиждане.

Само кажи "чао", и не се излагай. Хайде.

Чао!

Не мога да повярвам! Магаретата идват.

Виж, Спличо!

Вижте ги тези красавици! Така сте наконтени!

Носите ли и цветя?

Преди Роко да проговори, трябва да ви обясня още нещо.

Роко си е от Загреб, но понеже семейството му е от крайбрежието,

беше фен на "Хайдук" и водеше агитката им, "торсидата", в Загреб.

Най-лошото е, че имаше по-силен загребски акцент от всички нас.

Цветя ли? Какво говориш? - Какви цветя ли? За маршал Тито.

Да го посетиш в мавзолея, в "Къщата на цветята".

И един букет за "гробарите", те много ви обичат, нали?

Да. Кърпа говори за "гробарите" -

агитката на "Партизан", които имат специална връзка с "торсидата".

Откакто "гробарите" пиха с Парангал, тартор на "торсидата".

Някой по-възрастен трябва да ти обясни това.

Дрънкаш глупости, нали? - Защо?

Като се сетя как плакахте за оня гад и му пеехте:

"Друже Тито, кълнем ти се..." Очите ми се пълнят със сълзи!

Кой е плакал, бе? - Кой ли? Будинчич, Приморац...

Кърпа говори за отбора на "Хайдук", плакал през 1980 г. на стадиона си,

когато чули за смъртта на Тито.

Кръстичевич, Рожич,

Зоран и Златко Вуйович, Лукетин, Джорджевич, Шуряк, Мужинич...

Добре, начукай се! Други времена са били!

Други времена, да...

Затова идваме с вас, защото ви трябва защита.

Да, бе!

Добре. Вие ставате. Не сте комуняги, нито партизани...

Но със сигурност сте наркомани!

Кърпа, писна ми от теб!

Като ти вкарам юмрука в устата, ще го мислиш за близалка.

Защо се нервиш? Мирен стой, да не ядеш много бой.

Шибан предател на Загреб. - Да ми го духаш, маймуно!

Ако имаше нещо за духане...

Какво ви става, бе? Защо сте толкова наежени?!

Отиваме там да бием циганьорите.

Не сме дошли тук да се бием помежду си!

Нали? - Да!

"Динамо" и "Хайдук", два отбора братски.

Гордост и радост на цяла Хърватска!

Разправял ли съм ви как "гробарите" ме хванаха в Белград?

Да, брато, много пъти. Хайде, ще изтървем трена!

Казва се "влак"! - Ето го Фичо.

Идваш ли? - Ами да.

Страхотно!

Фичо! Аз прасках майка ти.

Затова изглеждам така добре, нали? - Да.

Фичо, казах ли ти как "гробарите" ме спипаха в Белград?

Да, не...

Ще те разкажа лично сега. - Ще закъснеем.

Хванаха ме пред стадиона на армията.

Мамка му, бяха поне сто души!

Един милион!

Сега какво... Добър вечер... Мамка му!

Заведоха ме на гробището Мирогой.

В Белград няма Мирогой, глупак! - Млъкни!

Водят ме на Мирогой да се кланям на онзи боклук Манце.

Скапаният Манце! - Знаеш ли кой е Манце?

Да, център нападател на "Партизан", вкарал е 145 гола

и през 1985 г. умрял в катастрофа едва на 22 години.

Точно той. И те искаха да му се кланям?! Как пък не!

Извадих си патката и се изпиках върху педала!

Цветята ще разцъфнат!

Да го туря на майка му четническа!

Какво, Дейо? - Той беше хърватин.

Кой, бе? - Драган Манце.

Какво? - По линия на баща си Фердинанд.

Тогава да го туря на майка му усташка!

Хайде, ще изпуснем скапания влак!

Мамка му, закъсняха.

Не ги боли изобщо, защото не знаят къде се намират.

Добре, че ти знаеш, нали? - Ще го гледат по телевизията.

По дяволите. На бас, че ще го гледат с нас?

Но нямам пари.

Майната ви!

Как е, Кърпа? - Видях те с ъгълчето на...

Спличо! - Кой е този?

Дружка от квартала, Фичо. Ще му бъде първи мач като гости.

От кой отбор си? На факултета по философия?

Не, той ходи по мачове, защо? - Какви мачове, шахматни ли?

Само не му давай да бяга, щом стане леко напечено.

Гарантирам, няма грижа. - Влизай.

Какво става, Спличо?

Уж "случайно" дръпнах...

Какво е това?! - Кой дръпна аварийната спирачка?

Мухата. - Муха ли? Каква муха?

Обикновена, местна, лети с крилца.

Бъзикаш ли се с мен? - Не.

Не се шегува. Беше дебела муха, която кацна на спирачката,

и после стана мазало...

Не правете повече бели, защото веднага викам милицията!

Моля ви, само не милицията. - Кой е вашият водач?

В какъв смисъл? Маршал Тито, разбира се!

Ние сме малките му пионери. - Пионерите по славен път...

Хайде, ако ни бавите така, няма да стигнем до гроба му!

Добре, старче, върви.

Малки пионери, по славен път вървим,

пием по много преди и сега, затова и боли ни глава.

Друсаме хашиш, всякаква дрога, няма измама,

"пионерче" ме нарича дори моята мама!

"Лошите сини момчета" като армия нападат!

Да живее "Динамо" и Майка Хърватска!

"Лошите сини момчета" като армия нападат!

Да живее "Динамо" и Майка Хърватска!

Мамичката му!

Билети, моля. - Цуни ме отзад.

Познаваме ли те?

Вие ли сте тези, дето отиват на гроба на ключаря?

"Гроба на ключаря"? Готино е. - И жена ми е от Кумровец.

Като Йоза. - Браво на нея.

Но тя не е комунистка.

Кой? - Жена ми.

Сипи му едно, хайде. - Не мога да пия на смяна.

Във вагон-ресторанта ли работиш? - Не.

Тогава стига глупости и пий. - Едно за сънародника.

Прав си.

Мамка му, удари го на екс!

Недей, аз ще загазя!

Стига сте ревали за гадния партизанин!

Ти викаш Франьо да го наследи, сърбинът вика - Слобо,

а мюсюлманинът - Алия. Писна ми на мен!

Качи го, свали го, да го духат!

Затвори очи и по име ме викни,

циганин от трибуната ще лети!

Как е, славонски пич!

Дай тук!

Изтрезнейте, че ни чака сбиване!

Какво става, къде са другите?

Какво да направя? Сънливи капути.

Мамка му, доста сме малко.

Хайде, имате ли някакъв план?

Ти не се тревожи.

Имаме гадна изненада извън планираното.

Чакай, ще ми кажете ли какво става?

Кърпа и Жълтия планират да нахлуят на терена със знамето на "Динамо".

И после какво?

Нищо, ще го развеят и после ще се опитат да избягат с него.

Ще се опитат? - Ами да.

Ало! Бъзикате ли ни?

Изключи тая народна музика, да не дойда да изчукам баба ти.

Мамка му, изключи го.

Можеше още отначало да пуснеш това.

Пич, недостатъчно сме. Кофти.

Убий усташите!

Какво става, "делии"? Малоумници!

Как е, гадни цигани!

Жълт, едва не ни наковаха!

Циганите са нещо много наточени, а?

Убий усташите!

Пред стадион "Мала Маракана" сме, където след малко започва

дербито между "Динамо" (Загреб) и "Цървена звезда" (Белград).

Това е истински празник за любителите на футбола,

но мачът има и допълнително измерение,

поради политическото напрежение в страната, долавящо се и тук.

Как е, Буба? Върви се шибай!

На майка ти да го туря! - Какво правиш, бе?

Иди се начукай! Гадория!

Дай да си измия зъбите с нещо.

Нямам нищо, закъсня.

Буба, в предишния си живот си бил камила.

А ти си бил идиот.

Добър удар. - Като майка ти.

Какво значи за вас да бъдеш фен?

Спорт и развлечение.

Отиваш на стадиона, подкрепяш безрезервно отбора си,

а след това чупиш нечий череп.

Бихте ли се представили? - Да.

Аз съм Буба, професионален фен на "Динамо".

Викат ми Силки заради копринено гладката униформа.

Аз съм от "торсидата", но обичам и "Динамо", братски клубове са.

Дойдох тук да ви понатупам.

Вие сте от фенклуба "Делиите". Какво значи това за вас?

Първо, другарство. И малко физическа активност, развлечение.

Аз реших да стана член на фенската футболна субкултура.

Леле!

Или дори контракултура, чрез която да осъзная възможностите,

от които съм лишен при нормални обстоятелства.

Кажете, кого ще подкрепяте на Световното в Италия?

Що за въпрос е това? Знаете кого! Югославия!

Заедно с тях ли? - Какво? Луда ли си?

Никога!

Националист ли сте?

Не, но мразя "делиите", "гробарите", изобщо - сърбите.

Защо? - Защо не?

Всички те са капути и трябва да бъдат поставени на място.

Всички фенове ли са такива? - Да.

80 процента са такива, а останалите мухльовци са страхливци.

Страхливци!

Биете ли се?

За да докажем кой е най-силен. А вие знаете кой е!

Ние! - Може ли да помогна?

Да, дайте коментара си за белградската телевизия...

А ти - да ми дадеш катеричката си? Начукай се и ти, и телевизията!

Чухме един от най-невъзпитаните...

Искате ли да кажете нещо?

Да, бих искал да кажа...

Нека се чуе, нека се знае,

че Свети Сава е педал, това е!

Това бяха феновете...

Мамка им, отвратителни пияници. Изключи я!

Хайде, стиропор! 5 динара е леко да седиш на меко!

Добре, това е легендата, за която чух, че се е случила.

Буба беше известен фен на "Динамо". Всички го обичаха.

Но много се губеше. Дори отиваше на погрешната трибуна.

Вече трезвен той разказваше следното:

10 динара, за да не ти жули!

Мамка ти, бе!

Какво ти става бе, Буба?

Правиш се на циганско плашило, щях да те трупирам!

Може ли да си толкова тъп! Продавам стиропор на циганите!

Какво?

Продавам стиропор! Бизнес е!

Бизнесът си е бизнес, но... "Динамо" ми е в сърцето.

Мамка му! - Полудя ли?

Звонко, ако я караш така, един ден ще купиш "Динамо"!

И още как! И ще вкарам ред в клуба!

Да, нали?

Целият Загреб шиба "Звезда"...

Това е северната на "Маракана". - На "Максимир" й викате "севирна".

Защо са тъй мрачни тогава?

Чакай малко. Ти Буба ли си? - Защо?

Ти си пикал на гроба на Манце от "гробарите".

Така е.

Буба, заслужаваш бира. Да се отпуснеш преди чукането.

Хайде, на колене. - Какво, ще ме чукате ли?

Може ли направиш нашето, като си почнал?

Готово!

Хайде, само малко...

Спри да се бъзикаш с мен...

Леле мале!

Да. Всички обичаха Буба.

Кърпа, видя ли на какво прилича онзи кретен Сереги?

Не ми споменавай този наркоман.

Майка му не го е пуснала. А и щеше да се насере в гащите.

Спличо!

Какво? Къде намери това плашило?

Стига ме бъзика, Кърпа. Продавам стиропор на циганите.

Мамка му.

Камуфлаж, чат ли си? - Бизнесът си е бизнес.

Да. - Да го духаш, сваляй я.

Ще си го получиш. - Хайде!

Давай! - "Динамо"! "Динамо"!

"Динамо"!

"Динамо" е шампионът!

Жълт, готов ли си? - Да.

Хайде, момчета. Екшън!

Давай!

Гадни капути! Начукайте се!

Хайде!

Ченгета!

Довечера безредици ще има, ад ще настъпи за мнозина,

идват най-злите хулигани от улиците на Загреб избрани!

За родината - готов!

Стево, видя ли как Рекс го свали от оградата?

Швабско куче е, затова.

Стига! Престанете! Достатъчно!

Заключи ги!

Имам само един чифт. - Заключи ги заедно!

Жълтия е легенда! - Жълтия е върхът!

Кърпа, Жълтия сега стана легенда, нали?

Да. Влизай.

Трябва да му вдигнем паметник. - Да, влизай.

Но какво ще стане с него?

Сега можете да сеете братство и единство.

Стево! Да поразходим ли тези две пиленца?

По нашия начин ли? - Естествено!

Ще го чакаш ли? - Стига тъпотии, Философ, качвай се.

Иди се шибай!

Хайде!

Загреб сияе и лудува, "Максимир" празнува!

Ние сме номер едно! Сините!

Духайте ни и си го турете, можем без вас, не ни мислете,

Югославия!

Духайте ни и си го турете, можем без вас, не ни мислете!

Можем да живеем без теб, Югославия!

Духайте ни го и си го турете,

можем без вас, не ни мислете! Югославия!

Капути!

Това е засада!

Да не напълните гащите сега!

Пали! - Ацо!

Добре дошли в Белград!

Да ги размажем!

Насам!

Хайде!

Давай, Спличо!

Майната им! Да бягаме! Хайде, Спличо!

Да го турим на майките им! Да се махаме!

Ужас!

Да? - Кърпа...

Може ли групова отстъпка? - Влизайте.

Влизай!

По-бързо! - Затвори вратата!

Стига глупости.

Мамка ти, усташки капут! Ела тук!

Ела тук, капут!

Сега какво?

Добре ли си? - Не.

Седни. - Вижте, леле!

Какво е това?

Леле мале. - Адски секси е.

Ами ако те влязат? - Е, и? Ти ще ни защитиш!

Леле, бяхме на косъм!

Погледни този рай!

Мамка му, едва не гризнахме дръвцето!

Значи такова място било.

Спри да дърпаш, не е играчка!

Да идем при Симо, той ще ги свали.

Кой?

Симо, той ще ги отключи.

За да ме пребиете, нали? - Ние не сме "гробарите", кретен.

Искаш ли при ченгетата?

Искаш ли? Да вървим! Какво? - Не.

Къде е? - Кое?

Далеч ли е? - Кой?

Симо. - С кола или пеша?

Бъзикам те, близо е.

Знам преки пътища, близо е, хайде.

Ей там, зад ъгъла е, знам пряк път. Хайде.

Няма начин.

Какво? - Няма начин.

Добре, гений, тогава ти ги свали.

Направи го, като си толкова умен. Хайде...

Иди си го начукай.

Здрасти.

Толкова съм жаден. - И аз. Трябва ми питие.

Спличо, какво зяпаш толкова? - Момчета, какво ще пиете?

За мен бира. - Бира.

Шампанско. Какво? Елитно заведение е, нали?

Имате ли пари да си платите?

Хайде, по една бира е. - Бира.

Шампанско. - Така че ги носи.

Хайде, сядай.

Момчета, а на нас по питие? - Готово, имате ги.

Дай и на тях по една.

Лелче, откъде взе тези цици?

Мама ми ги даде, но не е твоя работа.

Бърза е!

Мамка му, хайде!

Какво гледате, госпожо? Какво?

Не сте ли го правили с мъжа си? Правили сте го!

Виждам чепа в очите ви. Заключвате се заедно и кой знае...

Млъкни!

Защо ме гледа тя? Хайде, направи го, гений.

И ченгетата те подредиха, макар че си толкова умен?

Не ченгетата, помиярът беше.

Какво? - Помиярът.

Кой помияр? - Швабският.

Немски помияр? Не сте ли в някакъв съюз с швабите?

Мразите евреите, ядете лайна заедно. - Помияр, дето лае и хапе.

Тоест, куче? Така кажи.

Говори сръбски, та да те разбере целият свят.

Помияр... Какво е това?

Хайде, архитекте, ще срутиш цялата сграда.

Пий до дъно!

Момчета, трябва да се изсера. - Благодаря, че го сподели с нас.

Момичета, какво следвате? - Какво?

Каква специалност сте? - Философия!

Готино, нали? - Наистина ли ги попита това?

Защо? - Защото. Смотан капут от Сплит.

Леле...

Мамка му.

Хайде! Хвърли го.

Ето парче тел.

Мамка му, мирише на лайно!

Хвърли го. - Не, нека да се опитам...

Какво има?

Само да... - Ще повър...

Какво?

Недей!

Стига глупости и не повръщай!

Не драйфай, стига! Да се махаме оттук.

Не драйфай, мамка му! Мисли за нещо хубаво.

Знамето.

Знамето. - Гадост.

Да не ти пука...

Сметката е 10 000 динара. - Колко?!

Чухте ме, 10 000 динара.

10 хиляди? - Да.

Това шега ли е? Не разбирам. Това са почти 1000 марки.

1037.

Кажи му. - 1037...

Здрасти! Сметката е 10 000 динара. Ако искате да чукате - отделно.

Имаме местни момичета и украинки. - Отделно от тази сума?

Ако знаех, че е толкова скъпо, щях да чукам майка му.

Какво каза? - Нищо.

Спокойно. Колко каза, че било? - 10 000 динара.

10 000? - Да.

Ще чукам майка ти 10 000 пъти!

Какво правиш?

Свине! Ще го туря на майка ти.

Миле, пак има проблем. Къде е онова, твоето?

Не може ли човек да чука на спокойствие?

Да, по дяволите! - Виж дали има пари.

Босненец.

Горе ръцете, копелета! - Леко!

Да, Кизо!

Всичко това за 5 милиона заплата. - После ще гледам кокошки.

Какво става? Няма ме две минути, и почвате педалски изпълнения?

Чупката. Вземете си нещата.

Махайте се!

Напипвам пулса й. - Засрами се. Хайде.

Може би детето има игла за коса.

Какво? - Игла за коса.

Тоест, фиба? Извинявай, само секунда.

Може ли да заемем... - Млъкни, аз ще говоря.

Може ли да ни дадеш фибата си?

Татко ми е казал да не говоря с непознати.

Не сме непознати, местни сме. Може ли само една, моля те?

Ти имаш три или четири, на нас ни трябва само една.

Ще ни дадеш ли фибата? - Не, не мога.

Какво беше това? Засрами се.

Засрами се, невъзпитано лайно!

Ти беше прав.

За кое? - Аз съм глупав.

Внимавай! Чакайте, братоци!

Вижте, те са женени.

Кой кого чука? Ти него или обратното?

Заре, какво ще правим с тази женена двойка?

Изнасилване! - Каква тъпа ситуация...

Спрете! Или ще го удушим!

Спряхме! Пуснете го. - Не мърдайте!

Спрете! - Не мърдам. Пуснете го.

Хайде, пуснете го! - Бягай!

Късметлии сме.

Дейо? Накъде да завием? Знаеш ли изобщо къде сме?

Само приблизително. - И аз толкова знам.

Имам компас.

Майната ти на теб и на компаса. - Какво? Баща ми ми го даде.

Млъкни, моля те.

Някой има ли цигара? - Не.

Имате ли цигари? Какво правите, бе? Откачихте ли?

Хайде.

Знам къде да отидем. - Къде?

Ще ви заведа на едно тихо място. Хайде.

Хайде, бе. - Идвам.

С език ли целуваш курвата? - Малко език навътре...

Не те ли притеснява, че преди това е целувала пишки?

Какво? - Разкарай се.

Хайде, Спличо! - Чакай, идвам.

Махай се, бабо, че ще те шибам!

Мен ли?

Май ги няма.

Толкова са тъпи.

На тъпите им майки да го туря.

Дай малко да освежа дробовете. - Ще я забия в теб.

Нямам запалка.

Капут.

Добър ход беше онова задушаване. Разказахме им играта.

Трябва да се махаме оттук. Да идем при Симо да ги махне.

Как ще идем, като някаква педалска двойка ли?

Не знам. Такси!

Ей там има стоянка за таксита. Имаш ли пари?

Не.

Мамка му, нямаш пари, цигари, нямаш нищо!

Да му се не види...

Какво правите?

Чукаме се, искаш ли да се включиш?

Какви неща се виждат вече в този град!

Спокойно, младо месо, ела се включи.

Целият свят върви на провал!

Хайде, бабо, какво става?

Ела, искаш ли да те чукаме за 300 динара? Или целувка за 200?

Не?

Мамка му, трябват ни пари за таксито.

Аз бих я опънал.

Майната му на твоето тихо място.

Какво има? Не можем да стоим тук до довечера.

Да, на концерта на "Зи Зи Топ".

По-сериозно, в църквата сме. - Стига глупости.

Ти загуби украинките! - Май бяха рускини в крайна сметка.

Какво правиш, младежо?

Нищо. Малко се моля. Това е за...

Слава на Бога. - Какъв глупак.

Момчета, "делиите" идват!

Какво? - Някой идва.

Така ли е при всяко гостуване?

Да, водим курви на църква и после пием бира.

Помози Бог. - Помози Бог.

Какво обичате?

Дъхът ти смърди гадно!

Само разглеждаме. - Разглеждате ли?

Може би искате изповед?

Не сме съгрешавали много напоследък.

Продължаавайте си вашето нещо.

"Звезда"!

Бог да ни пази.

Хайде, младежи, напуснете църквата. Хайде.

Хайде, моля ви.

Веднага.

Леле, едва не те ударих.

Слушайте, да кажем три пъти "Отче наш" и четири "Дево Марийо".

Отидоха ли си? - Да, аз ги разкатах всичките.

И твоят дъх смърди. Какво ви става, бе?

Ядох едни лайна.

Да вървим, брадатият иска да си ходим.

Защо?

Благодаря, пич.

Оставете курвите. - Добре.

"Зи Зи Топ". Яко, нали?

Довиждане.

Какво е това?

Защо постъпи тъпо и ме дръпна от бабата?

Ти не би ли я изчукал? - Не.

Те не би, така ли? - А ти би ли?

Не знам, брато. - Не знаеш дали би я чукал?

Не, не знам къде сме. - Не...

Насам. И за пари бих чукал бабата дори два пъти.

Какво? - Чакай малко.

Това е кофти. Прекалено изпъкваме.

Махнете шалчетата.

Слушате плана. Буба и Спличо, идвате с мен.

Вие отивате на централната гара. Ще се срещнем там.

Влакът е в 21 ч. Перон? - Първи.

Дейо, ти говориш гадния сръбски.

Ако ченгета ви гепят, Кизо е с теб, ако ви нападнат "делиите"...

А ти, Философия, тичай и гледай да повтаряш цяла година заради нас.

Разделяме ли се? - Чакай. Вземи това.

Не гледай като глухо прасе,

сложи го на ръката си и удряй, докато онзи се строполи. Ясно?

Супер.

В Белград се казва "гъз". - Добре, удряй онзи гъз. Да вървим.

Кърпа! - Да вървим.

Леле! - В главата, нали?

Спличо, мамка му.

Единият е рус, висок, грозноват.

Че какъв да е един усташ, ако не е грозник?

Другият е с тъмна коса, висок, як, но също адски грозен.

И чука бабички. - Лайна да ядеш.

Хайде, хванете ги, за да им сменим физиономиите.

Боклук, ето ги твоите хулигани! На майка ви да го...

В устата.

Да, това идва от усташ. - В устата.

Усташът иска да те чука в устата, а аз ще те чукам в гъза.

И измийте уоки-токитата, че смърдят на чесън и говна.

Защо заекваш, брато? От стреса ли е, или какво?

Не, от моето... - Братко?

Не, по... - Цици?

По рождение го имаш. Знам, хайде.

Искам питие. - Няма да е зле, нали?

Имаш ли останали пари от курвите?

Тогава за теб не може.

А ти имаш ли останали пари? - Да. Ще платя и за вас.

Ще ни черпиш ли? - Не.

Стига тъпотии.

Не мога повече без питие. - Тогава ще пиеш... ама с шутове.

Хайде, Кърпа, черпи ни.

Стига нахалства. - Дръжте крадеца!

Открадна ми чантата! - Спри!

Къде отиваш бе, гаден циганин?

Чупката, брато.

Автентичен "делия". - Благодаря.

Ето. - Благодаря.

Страхотно е, че още можеш да намериш свестни хора.

Бог ще ви възнагради. - Аз вече си взех своя дял.

Какво каза? - Целуни ме отзад.

Откъде сте, младежи? - От провинцията.

Какво каза? - Целуни ме отзад.

От Загреб, госпожо.

Загреб! Градът на културата, Европа, Виенската школа,

барок, сецесион. Не е като тук, пълно с бандити,

отрепки, проститутки, варвари.

Знам, но имаме още малко от обиколката на града.

Имах любовник в Загреб. Живях там. Бях влюбена.

Госпожо, трябва да прекосим града и да хванем трамвая.

Чакайте, ще ви дам пари. - Не, госпожо. Беше наш дълг.

Чакайте, само...

Не, нищо. Спличо, изчезни. Настояваме.

Така сме възпитани.

Браво на вас и на родителите ви. Загреб ще се гордее с вас.

Благодаря. - Няма защо.

Боже.

Бабата е наточена.

Чакай, не разбирам. Защо не й взехме парите?

Ти си профи, Кърпа. Кога й гепи портмонето?

Улични плъхове, брато.

Яко. - Значи сега имаме пари за пиене?

Говори от свое име. - Какво каза?

Цуни ме отзад.

Невероятно, какъв тъпак от Сплит.

Какво?

Извинете.

Ето, госпожо. Минете, лекичко.

Благодаря.

Момче, отстъпи на дамата.

Извинете, госпожо, но не мога да го вдигна за която и да е.

Такива грубияни има само в Белград. Засрами се.

Бабче, нещо проблем ли имаш?

Бабче ли? Не съм ти никаква "баба".

Родителите не са ли те учили да отстъпваш на възрастните?

Цял ден стоя права. - Хайде, селяк, стани.

Тя ставала ли е като млада? - Разбира се, че съм.

Затова сега те болят краката, чат ли си?!

Билети, моля. - Само секунда. Веднага.

Портмонето ми го няма!

Ограбили са ме. Помощ! Викайте милицията!

Срамота! Гратис на вашата възраст.

Пък иска и да седне!

Тук беше... - Срамота, госпожо!

Помощ! Моля ви, викнете милиция. Ето тук беше!

Скапани парфюми.

Виж, Дейо, този е точно за теб.

Да, мога да си го пъхна в дупето.

Виж, този е бил швед. Ларс Йоргенсон, продава парфюми.

За какво са ти, бе? - Може да ги продадем, нали?

На кого? На Буба, за да ги изпие ли?

Толкова си тъп. Върни ми го. - Прибирай.

Мамо, влюбих се в една,

още щом я зърнах, червена звезда!

Спри!

Видях от "сините лоши момчета" в педалския парк. Бяха 7-8 души.

Седем или осем?

Осем май. - Кой те чука, не се знай.

Защо още от малък си такъв доносник? Ще станеш президент на класа!

Изгубихме ги. - Къде?

Мислехме, че са отишли в църквата, но не бяха.

В църква, а? Добра идея, копелдаци.

Да идем да ги чакаме на гарата. Хайде!

Мамо, влюбих се в една,

още щом я видях, червена звезда!

Добре.

Имаш ли пари за по едно? - Да.

Аз искам винена ракия.

Фенове, ракети виж ги ти, цялата северна трибуна пламти!

Ужас. И сега какво?

Нека проверя дали има друг изход отзад.

Госпожо, извинете, има ли заден изход?

Иди си го начукай!

Много съжалявам, но супата ви май малко прегоря.

Изчезни! - Не е ли?

Не. - Добре, нищо.

Изчезни. - Добре, извинявам се. Приятен ден.

Гадни наркомани!

Е, и?

И сега? - Прецакани сме.

Гадно! Какво ще правим сега?

Откъде да знам?

Ще им сритаме задниците, Фичо има бокс.

Млъкни вече.

Добре, ние сме трима, а те са повече от двайсет.

Всички фенове ли са такива? - Да.

Преди мача наш репортер говори с фенове на "Динамо" (Загреб).

Здрасти, Симо. - Здрасти, Педжа.

Кой е този, новото ти гадже ли? - Виж, твоето момиче по телевизията.

Може ли без сексуални намеци?

Вади железния шиш. - Да го вадя ли?

Виж това. - Виждам.

Видя ли какво ни направи той?

Виж какво направи, нахлу на терена с гадно знаме!

Видях го, голям срам.

Вие сте цигански капути. - Да, такива сте.

На нашия стадион нямаше да могат да прескочат оградата.

Защото нямате такава.

За какво ни е ограда, да не сме животни!

Да, бе. На вашия стадион щяха да шибат и двамата странични.

Стига глупости.

Хайде извади клещите, да срежеш белезниците.

Миле! - Какво, шефе?

Режи. - Да режа ли?

Какво да режем, пръста ли? Не. - Не го шибай.

Чакай, няма да те шибаме, а?

Не се тревожи, Миле и жена си не шиба.

Така е.

Да видим. Мамка му.

Какво правиш, бе? Ще ми съсипете работилницата!

Виж какво направи! - Майната им на порносписанията ти.

Това е, задето изтича на терена със знаме

и този пич ще ме бъзика през следващите 20 години.

Ще те бъзикам до живот.

Яж лайна. - Ти яж лайна.

Сега сме квит. - Виж това!

Леле, ти си най-търсената блондинка в града сега, брато. Хубава снимка.

Ако видите този рус младеж, моля обадете се на милицията.

Сега всички в Белград ме познават.

И отвъд.

Имам идея. Миле, дай тази кофа.

Да го опънем ли? - Ела и дай на Симо да те оправи.

Ела тук. - На колене.

Говори на шведски.

Какво? - Онова от порнофилма.

Да, това е.

Полудя ли? Какво ти става, бе?

Извинете! - Да?

Може ли да ми кажете къде е този хотел "Белград"?

Разбира се. Къде беше? - Булевард "Светозар Мичич".

"Светозар Мичика"?

Мичика! - Какво?

Нищо, нещо на сръбски е.

Как се стига до тази "Мичика"?

Откъде сте? - От Малмьо.

От Стокхолм.

Швеция. - А, Швеция!

Какво правите тук?

С моя бизнес партньор дойдохме за търговия с парфюми.

Знаете ли "Шанел"?

Искаме да отворим фирма тук.

Леле, "Шанел"! - Оригинален.

Подарък за вас. - Благодаря. Седнете.

Не, благодаря. Трябва след час да сме в хотела за едни документи.

Сръбският ви е чудесен. - Тук съм лизал...

Бил лизал тук! - Какво?

Нищо. Нещо на сръбски е.

Ако искате, може да дойдете с нас.

Трябват ни модели за шоутата. Можете да го правите.

Добре. - Да.

Навити ли сте? Нека тогава се представя.

Ларс Йоргенсон. - Биляна.

Йелена.

Педерсон, приятно ми е.

А този е...

Бокенбург, той не говори сръбски, но може да го учите.

Ще го учим.

Да тръгваме ли? - Добре, да вървим.

Хубаво.

Добре сме, нали?

Мамка му, леко вратата!

Чакай, колко сте там? Петима? Все ми е лош късметът.

Накъде? - До хотел "Белград".

Добре, хотел "Белград".

Вие сте скапани алкохолици. Аз още не съм я отворил.

Казах ти, че съм жаден.

Само така. - Нали?

Шасито е поръждясало, но багажникът е страшен.

И фаровете не са лоши.

Чуках една такава на плажа миналото лято.

Кого си чукал? - Една мацка.

Къде? - На плажа.

Тези, дето никога не са правили секс, все твърдят, че било на плажа.

Защото никой не го е видял, дори въпросното момиче.

Да, какво? - Аз чукам само на плажа.

Точно това ти казвам.

Майната ви, ако можете да пиете топла бира.

Може ли да намерим тоалетна преди гарата?

Пикай в скапания парк.

Да, но е по голяма нужда. - Голям парк е.

Мамка му, веднъж срах в такъв голям парк като този.

И? - Нямаше тоалетна хартия. Зарежи.

Буба, иди се начукай, аз не мога така.

Но на мен ми се наложи.

Само пет минути.

Ще се върнеш ли? - Стой, малко чака.

Само леко вратата...

Хайде, Йорг.

Внимавай с вратата, не...

Хайде, бързо. Сега какво?

Трябва да идем до нея. - До коя?

Какво те интересува, глупак? Само ме следвай.

Там ще има ли храна?

Представете си, какъв лош късмет. Правя си кафе и бръкнах с двата...

Къде са вашите хора? - Отидоха за рекламни материали.

Откъде са? Имат странен акцент.

От Швеция. - Кой, тези ли?

Албанци. - Говорят на шведски.

Работих три години в Швеция, върнах се само преди 6 месеца.

Единственото, което научих на шведски, е "Бьорн Борг".

Какво значи?

Бьорн Борг, тенисист. И то какъв!

Момичета, ще трябва да платите за чакането.

Гледай, днес и апаратът ми ще сдаде. Какъв лош късмет... Мамка ти!

Аз съм толкова жаден, защо трябваше да я разлееш?

Топла пикня е.

Я да видя дали е останала бира вътре.

Не е. Абе, ти изпи днес половината влак.

Стига ме юрка, бях жаден. Не съм пил много.

Тихо, тихо. - Какво?

Иди се начукай!

Вие ли се оплаквате, дето смърдите на пор?

Трябваше малко да ви замаскирам.

Леле, счупи пейката. - Да вървим, тук смърди.

Не отивам никъде, докато не намерим тоалетна.

Хайде бе, тъпанар!

Хайде.

Тук е. Дръжте се нормално.

Благодаря, но съм гладен като вълк.

Какво има? - Лельо, аз съм.

Кой? - Дейо, от Загреб.

Дейо?

Чакай малко.

Деяне, сине, какво правиш тук?

Минавах с едни приятели и реших да се отбия да те видя.

Много мило. Здравейте. - Здравейте. Кизо.

Филип. - Приятно ми е. Влезте.

Много ме изненада. Моля.

Деяне, радвам се да те видя. Защо не каза, че ще идваш?

Честно, лельо, не мислех, че ще успея, но после...

Само минавахме.

Е, как си? Много си пораснал. Едва те познах.

Добре съм. Ти как я караш? - Оправям се.

Как са мама и татко? - Супер, поздравяват те.

Благодаря. И ти ги поздрави. - Дадено.

Нека ви почерпя нещо. Ще ви донеса баница.

Заповядайте. Мога и кафе да направя.

Кажи й да донесе ракия.

Стига тъпотии. - Какво?

Благодаря, лельо. - Нищо не е. Яжте.

Владимире! - Какво?

Ела да видиш кой е дошъл!

Кой? - Ела и виж, бързо!

Кой си ти?

Дейо. - Чичо, аз съм, Дейо.

Дейо.

Дейо! Какво те води тук? Много време мина.

Отслужи ли си службата?

Каква служба? - Войнишката. Мина ли я?

Да, в Скопие.

Дай на чичо целувка. - Целуни го.

Това са приятелите ми, Филип и Кизо, тоест Зоки -

Дойдох с приятели в Белград и рекох да намина до вас.

Хубаво. Какво ви води насам?

Дойдохме да посетим мавзолея, Къщата на цветята.

Това е част от програмата

яна нашата организация "Младежи за спасяване на Югославия".

Мавзолея на Тито? - Да.

Хубаво е, че още има младежи, дето мислят като вас.

Иначе всичко ще се осере. - Владимире!

Да, трябва да защитим делото на народно-освободителната борба.

Да, синко! Мнозина биха искали днес да разкъсат Югославия

под маската на демокрацията.

Владимире, спокойно. Да не бистрим политиката.

Как пък не, "спокойно"! - Владимире!

Виждаш ли какво става? Хората плюят на онова, за което сме ляли кръв.

И всичко идва от Германия, те искат да ни вземат крайбрежието.

Трябва да пазим Югославия като зеницата на окото си. Или край.

Владимире?! - Прав си, чичо Владимире.

Това напрежение се усеща най-вече в Словения,

където има дори сепаратистки настроения.

Ще го турим на майките им словенски! Искат своя собствена държава,

а са по-малко от хората в тази сграда.

Виждате ли какво става? Сега всеки иска собствена държава.

Успокой се, знаеш какво каза докторът.

Как да се успокоя? Виждаш ли какво става?

Медиите тровят народа, а хората слушат поповете.

Пък те говорят, каквото си искат. Не ми дреме за поповете,

но никой не мисли за просперитета!

Виж само инфлацията! Поповете ли ще решат икономическите проблеми?

Не.

Успокой се. Взе ли си хапчетата?

Майната им на хапчетата, те и без това ме тровят.

Изпий първо сините. Хайде, успокой се.

Чичо, гледай да не ритнеш топа.

Извинявайте, деца, той все се нервира, като говори за политика.

Лельо, баницата ти е страхотна. - Благодаря, яжте още.

Сега идва кафето. Спокойно.

Бийте камбаните, бийте. И вашето време ще дойде.

Мамо. - Виж кой е тук!

Можеш ли да го познаеш? - Кой?

Дейо. Не го ли позна? - Дейо? Къде си бе, братовчед?

Минаха сто години!

Майка ти и баща ти понякога минават, но ти - никога.

Представи се. - Това са приятелите ми.

Зоран. - Драгана.

Филип.

Как върви? - Не е зле.

Ще останеш ли да спиш? - Не, ще хванем влака в 21 ч.

Останете няколко дена, ще ви разведа из Белград.

Ако зависи от мен, защо не?

Не можем, утре имам лекции.

Аз мога. Взех си всички изпити. - Ясно.

Драгана, и ти си тук. Душанке, кога е обядът в тази къща?

Като си облечеш нещо прилично. Хайде, по-бързо.

Тя не искаше в университета.

Казах й: "Само там ще те просветят". Но тя не ще и да чуе.

Хубаво е да си манекенка, но като остарееш?

Мамо, стига, каква манекенка? Ще правя албум.

Албум ли? Певица ли си? - Да.

И в какъв стил пееш?

Нещо между Весна и Цеца, много си падам по този стил.

Звучи интересно. - Да. Искате ли да чуете нещо?

По-скоро бих те слушал на живо.

На живо? Защо не?

Тоест, сега? - Ами да.

Стига, няма начин. - Хайде, покажи ни.

Не мога сега, мамо, наистина.

Защо? - Не мога, притеснявам се.

Притесняваш ли се? Хайде, мила, нека те чуят.

Истинско профи съм.

Синтетично ли му сипа, или полусинтетично?

Полусинтетично, по-добро е за обем.

Дай ми... Какво ти става, бе?

Нали беше спрял да пиеш?

Да. - Миле, ти си на терапия.

Ясно.

Само така, брато.

Трябва да отвориш фризьорски салон, тук и без това е умряло.

Да, аз ще боядисвам, ти ще гримираш.

Би ли чукал бабичка, брато? - Да.

А за пари? - Два пъти.

Само така. Какво ще правиш сега?

Отивам на гарата. - Къде?

На гарата. - Твоите там ли ще бъдат?

Предполагам. - Значи и моите ще са там.

Да си делнем таксито? - Имаш ли пари?

Симо, дай сто марки за таксито.

100 марки ли?

Ако е за такси, ето ти 100 динара и върви се шибай.

Баба Мица ще ти ги върне, какво толкова?

Като си вземе пенсията.

Стига да не почне война. - Няма.

"Динамо"! Загреб!

Къде бяхте, бе? - Да чукаме едни курви.

Момичета ли? - Какво?

Виждали ли сте сериозни футболни фенове тук?

Видях майка ти.

Така ли? Ела тук, скапаняк!

Да ми духаш! - Мамка ти циганска!

Идвам! - Шибан боклук!

Хайде.

Полиция!

Браво! - Да!

Благодаря.

Духайте ми, копелета! - Спрете!

Добре. Усташ!

Къде си бе, загребски капут?

Да го туря на майка ти. - Вярно ли?

Чакай, Силки, спри. Усташът сега ще ни попее.

Начукай се, мангал. - Наистина ли?

Да, чукай майка си. - Дайте нашия танц.

Мамицата ви!

Добре.

Капути.

Чакайте.

Мамка му. Добре мина.

Онзи ми удари шамар. Видя ли? - Добре, стига.

Къде е Буба?

Буба го няма. Пияндур такъв.

Ще ида да взема Буба, вие вървете на гарата.

Не, отиваме заедно. Няма да се върнем без Буба.

Всички за един, нали? - Стига тъпотии.

И аз ще дойда. Вземи нещо...

Не всички. Вие вървете на гарата.

Добре, ще се видим там. - Тичай. Ще се видим!

Хайде! - Кърпа, да вземем ли колата?

Не.

Силки!

Харесваш ли сръбски боб, усташ?

С ребърца. - И със сръбска наденица.

Мамка му.

Ще пееш ли, или ще ядеш бой? - Първо можеш да ми духаш.

Така ли? И майка ти ли духа? - Скапаняк.

Много ми хареса твоята...

Музика. - Благодаря.

Имаш и такова...

Талант. - Да.

Знам го. Но не искам еднодневна слава.

Искам да оставя следа на сцената. - Ще го направиш, сигурно е.

Хубаво е, но не можеш да живееш от това.

Стига, Душанке, парите не са всичко. Веднъж се живее.

Всеки трябва да прави това, което харесва.

Още по едно. - Ето нещо за теб.

Много си мил.

Грижовен е. - Ами благодаря.

Чакай, и аз имам нещо за теб.

Моята касетка.

Много благодаря, но трябва да тръгваме.

Приятелите ни ще ни чакат, а и влакът тръгва скоро.

Наистина. - Искате ли да ви сложа баница?

Няма нужда. - Да, разбира се.

До Загреб е дълъг път. Ето.

Благодаря, лельо. - Няма нищо. Леле, че си гладен.

Какво да ти кажа, всички тези изморителни...

Ще ви закарам до гарата.

Драгана, ти искаш ли да те карам? - В тази бракма? Няма начин.

Миленце ще ме вземе. - Миленце?

Мамка му.

Буба? Добре ли си?

Видя ли как ги размазах, Кърпа? - Ще разкажеш. Можеш ли да ходиш?

Хайде, влакът ще тръгне. Не искам циганите да се върнат.

Хайде. - Това е за теб.

Буба, да тръгваме! - Хайде, копелета!

Миленце. - Кои са тези?

Има ли проблем?

Приятели са ми, Миленце, защо се нервиш? Какво има?

Някаква банда ми е разбила заведението.

Не можах да ги гепя и да ги разкатая. Идиоти!

Какво, салона ли? - Всичко.

Салона за масаж? - Разбили са го.

Любов, успокой се, ще ти дам целувка.

Спри да ме мляскаш!

Бебчо, хайде.

Още една целувчица.

Хайде, ще закъснеем! - Вие ме прецакахте.

Имах шанс при нея. - Истина е, имаше.

Само ти ми липсваш в семейството.

Какво? - Хайде!

Накъде? - До гарата.

Какъв лош късмет днес!

Карах едни албанци, които се правеха на шведи. Те избягаха

и оставиха две грозни кифли без пари. Дадоха ми парфюм.

Може да си пръснете. - А може ли да караш?

Смърди на менте.

Бъзикаш ли ме?

Не мога да повярвам.

Първо албанци, после грозници. На майките им грозни да го туря.

Гаден късмет. - Твоят ли е гаден? Я го виж него.

Изглежда добре са те наритали.

Наистина. - Може ли сега да караш?

Да, извинявай, съвсем забравих.

Весна Змиянац е като вино. Колкото по-старо, по-хубаво.

Бих я опънал здраво. - Аз и музиката й харесвам.

И също така е... талантлива.

Абе, суперсекси е!

Чичо, ти "гробар" ли си? - Кой, бе? Аз съм старшина.

Чичо, той те пита заради флагчето на "Партизан".

Има предвид техните фенове, "гробарите".

Така кажи. Ние сме най-силният отбор в Югославия,

защото сме отборът на народната армия, нали?

Така ли е? - Да.

Знаете ли, че вашият президент Франьо Туджман

беше първият президент на футболен клуб "Партизан"?

Дори тогава бяхме много силни.

Той знаеше как да го управлява. Армейският генерал си е генерал.

А сега той иска да разтури моята Югославия. Не става.

Нали? Така ли е? - Да.

Спри!

Да го начукам на теб и на този, който ти е дал книжката!

"Гробари". Онези от Загреб избягаха, тъй че ще бием тези.

Малко да позагреем.

Чичо сега ще им покаже.

Копеленце, искаш да люлееш моята кола ли!

Невъзпитано животно! Ще те надупча като швейцарско сирене!

Махнете пистолета, моля, само се шегувахме.

Всички сме едно, стига.

Гаден грубиян! Махай се оттук, мамка ти!

Ще ви очистя всичките! Изчезвайте оттук!

Изчезвайте! - Чупката, задници!

Да, чичо! Ти си върхът!

Нека всички жени ти пускат, дори Весна Змиянац.

От твоите уста - в божиите уши.

С мен ще се бъзикате, а?

Искате ли малко по-нататък?

Не, тук е добре. - Струва...

Вие двамата братя ли сте?

Гледам, че сте били заключени заедно...

Не, само носим еднакви бижута.

Дай 60 динара. - Апаратът ти стачкува ли?

Не, кълна се, днес се развали. Лош късмет. Дай, колкото имаш.

Имам 100 динара. - Става.

Полудя ли? - Вземи парфюма вместо ресто.

Ходи се шибай.

Наистина, нямам дребни. - Да го духаш, старче.

Виждаш лошия късмет, щом нямам дребни. Само леко вратата...

Бих чукал баба.

Знаех си.

Виж ги тези маймуни.

Бих ги пратил в лагер да чукат камъни.

Диваци.

Те са продължение на сепаратизма. Манипулирана тълпа идиоти.

Чичо, спри по-нататък. Да избегнем проблемите. Не се знае с тези...

Леле, вижте го Жълтия. - Жълт, мамка му!

Кога те пуснаха?

Стига бе, избяга ли?!

Как е, банда?

Пратих те в грешната посока. Теб те пратих в правилната.

Къде е Жълтия?

Иди се шибай! - Блеки, как е?

Хайде, да се качваме на влака.

Хайде на влака.

Чу ли новата песен на Весна Змиянац?

Да. - Виж моята змия.

Какво, не си ли виждала чеп?

Няма вода.

Ако искаш да измиеш боята, тук има нещо топло.

Да.

Спличо, гаден наркоман.

Възможно ли е? Толкова пъти ти казах, че бира може,

но не и гадната дрога. Хайде, влакът тръгва скоро. Да вървим.

Кой влак? - Кой влак?!

Да бе, влакът за Загреб. Не искаме да закъсняваме.

Благодаря, че ми каза. - Блеки, защо си жълт?

Дейо, дай ми... - Разкарай се, Буба.

Леле мале!

Извинете, може ли да ни кажете...

Искаш ли парфюм? - Майната ти!

Сега си получи желаното!

Хайде, качвай се. - Шибан провокатор!

Извинете, може ли да ни кажете какво изживяхте?

Какво?

На мача и прочие. - Начукай се и прочие, ясно?

Няма да ме снимаш, че ще ти завра камерата в гъза, чу ли?

Чуваш ли, мамка му! - Какъв гаден провокатор!

Хей, плешив страхливец, бягаш ли?

Да го туря на майка ти в Загреб! В гръб ли удряш?

Ела тук!

Леле, ще те наритам здраво.

Спри!

Махни се! Бягай!

Бягай!

Хайде, страхливец!

Какво?! - Хайде!

Хайде, скапан боклук!

Давай, страхливец!

Ще се видим на "Максимир"! - Можеш да ми духаш.

Ела тук! - Ела на "Максимир", боклук!

Ще те убия, скапаняк! - Майка ти ще...

Още тогава разбрах, че ще ям бой.

Но само да видите какво им спретнахме на "Максимир".

И може би ще видите.

В нашия град не търпим тъпотии.

"Динамо"! Загреб!

Превод МИЛКО СТОЯНОВ