Afrikaans
Akan
Albanian
Amharic
Armenian
Azerbaijani
Basque
Belarusian
Bemba
Bengali
Bihari
Bosnian
Breton
Bulgarian
Cambodian
Catalan
Cebuano
Cherokee
Chichewa
Chinese (Simplified)
Chinese (Traditional)
Corsican
Croatian
Czech
Danish
Dutch
English
Esperanto
Estonian
Ewe
Faroese
Filipino
Finnish
French
Frisian
Ga
Galician
Georgian
German
Greek
Guarani
Gujarati
Haitian Creole
Hausa
Hawaiian
Hebrew
Hindi
Hmong
Hungarian
Icelandic
Igbo
Indonesian
Interlingua
Irish
Italian
Japanese
Javanese
Kannada
Kazakh
Kinyarwanda
Kirundi
Kongo
Korean
Krio (Sierra Leone)
Kurdish
Kurdish (Soranî)
Kyrgyz
Laothian
Latin
Latvian
Lingala
Lithuanian
Lozi
Luganda
Luo
Luxembourgish
Macedonian
Malagasy
Malay
Malayalam
Maltese
Maori
Marathi
Mauritian Creole
Moldavian
Mongolian
Myanmar (Burmese)
Montenegrin
Nepali
Nigerian Pidgin
Northern Sotho
Norwegian
Norwegian (Nynorsk)
Occitan
Oriya
Oromo
Pashto
Persian
Polish
Portuguese (Brazil)
Portuguese (Portugal)
Punjabi
Quechua
Romanian
Romansh
Runyakitara
Russian
Samoan
Scots Gaelic
Serbian
Serbo-Croatian
Sesotho
Setswana
Seychellois Creole
Shona
Sindhi
Sinhalese
Slovak
Slovenian
Somali
Spanish
Spanish (Latin American)
Sundanese
Swahili
Swedish
Tajik
Tamil
Tatar
Telugu
Thai
Tigrinya
Tonga
Tshiluba
Tumbuka
Turkish
Turkmen
Twi
Uighur
Ukrainian
Urdu
Uzbek
Vietnamese
Welsh
Wolof
Xhosa
Yiddish
Yoruba
Zulu
СТУДИЯ ЗА ИГРАЛНИ ФИЛМИ СОФИЯ
КАЛОЯН
Сценарий ДАКО ДАКОВСКИ АНТОН ДОНЧЕВ ДИМИТЪР МАНТОВ
Режисьор ЮРИЙ АРНАУДОВ
Музика НАЙДЕН ГЕРОВ
В ролите Калоян - ВАСИЛ СТОЙЧЕВ
Милат - БОГОМИЛ СИМЕОНОВ Борил - СПАС ДЖОНЕВ
Манастър - АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ Чичек - МАГДАЛЕНА МИРЧЕВА
1197 година. Десет години след въстанието на българските боляри Асен и Петър
срещу византийското робство. Като използуват враждите между България и Византия,
пълчищата на ІV кръстоносен поход настъпват към Балканския полуостров.
От разбирателството между балканските народи
зависи тяхната по-нататъшна съдба.
Господарю, идат!
Господарю!
Господарю, диви гъски!
Отлитат, рано е дошла зимата зад Дунава!
Ниско летят, да ги причакаме горе на билото?
Белгуне!
Спри! Зад скалите може да има ромейски съгледвачи!
Надолу е Загоре!
Докога ще спираме конете си в средата на българската земя?!
Е, да бяхме птици, лесно, господарю!
Довечера ще кацнат в блатата край Адрианопол!
Кой ще се надпреварва с мене?
На тебе, болярино, давам 100 крачки преднина!
Сто!
Калояне!
Калояне!
Убиха царя! Петра!
Брат ми! И него!
До един ще ги избия! До един!
Слава царю Калояну!
Смърт на заговорниците!
Опрости Господи, раба твояго, грешнаго Матеица!
Жив ни го дайте, цареубиеца! - Млъкнете, говеда!
Какви бяха братята му?! Боляри, като нас!
Какъв цар е тоя, дето се крие, като мишка!
Мълчи, убиецо! - Чакай!
Ето ме!
Какво ме гледаш?! Скоро и тебе ще изправят тук!
Кой ще признае короната ти?!
Само тия подлоги там?!
Бутни го! Убий го!
Трима Велики боляри вдигнаха ръка срещу царската власт!
Матеица каза, какво са искали!
Да ни продадат на ромеите!
На враговете ни, дето още държат под робство, половината от българската земя!
Ала крива е сметката на ония, дето мислят, че тя няма да си бъде пак наша!
И три места около масата на Болярския съвет, сега са празни!
Реших да седнат на тях...
Драгота от Червен.
Стрезимир от Вратица.
Ромейска конница нахлува от Варна към Стохълмието! Стои под Овеч!
Поход към нас! - Да вдигнем тревога!
Аз ще разбера! - Михаил, Умен, Измерин!
Хайде!
Хайде... - Балкан от Овеч!
За ваше здраве Велики боляри!
Слава царю Калояну!
Поход ли е, чичо Малате? - Ромеите
знаят, че риба се лови в мътна вода!
Да пращам болярите да събират войска? - Не!
Ами, ако тъкмо това искат?!
Да се уплашим!
Да стане по-голяма бърканицата!
Ще накараме болярите да съберат войска!
Добре!
Ами ако и те тръгнат срещу мене?!
Не!
Не.
Никому нищо докато разберем!
Да утихне водовъртежа! Да се успокоят хората ни!
Ами ако са тръгнали към Търнов?!
Ще бъдем нащрек!
Но спокойствие ни трябва! Да разберем какво става, кой е с нас, кому да вярвам!
Да вървим в трапезната! Да пием с болярите!
Да се смеем, все едно, че нищо няма!
Доведи ми, Овечкият боляр!
Царят те вика!
Петстотин!
Не иска ли много, Вълкан?
И Велик болярин го правя, и помощ, когато поиска ще му дам?
Мога сам! - Лесно му е на царедвореца!
Царската трапеза до него! Айде готов съм да се видим!
Иди ти да строиш, да видим, колко селяни ще изкараш да ти работят!
След бунта всички мислят, че... - Добре!
Нека бъде твоята!
Но искам здрава крепост!
Все едно за тебе си я строиш!
Намери княз Борил, да ти даде 500 златици!
Както строиш, ромеите лошо ще те хванат!
С какво да я довърша?! Пари вече нямам!
Колко даде за това, дето досега си дигнал? - Всичко, което получих!
Е! Бог ми е свидетел! - Лъжеш!
На теб не съм длъжен сметка да давам!
Още 200 златици има да ми дава царя!
Ако сега стане нещо не отговарям! Да съдят твоите Злокучанци!
До един избягаха! - Избягаха?
Да ти орат нивите!
Крепост искате, а ни пари, ни хора давате!
Царската дружина остава в крепостта! А ти продължавай строежа!
Още месец време ти дава царя!
Вълкан е спрял строежа! Иска още 200 златици от тебе!
Аз ще ида при него! - Ако се хванеш...
Застави го! Велик болярин го направи!
За ромейте и 1000 златици са нищо!
Вълкан ще им се продаде, ако го заставя!
Брат ти Петър казваше: "Ако Самуил беше притиснал болярите си,
България нямаше да загине."
Тогава застави ги да съберат войска и да ударим Варна,
докато ромейте мислят, че сме още слаби! - Варна е силна крепост!
Видях я, когато ме водеха към Цариград, като заложник!
Стените и са по-високи от нашите!
Обучена войска ни трябва за тях!
Време ни трябва!
За трима ромеи, поне по един българин да обучим!
Разбираш ли?
Само един на трима да станем,
тогава, хайде към Варна, Белгуне!
Ще му събера още 200 златици! Друго сега не може!
Купувам го, като наемник! Сякаш не е българин!
Но без мир с болярите, накъде?!
Царю!
Ти знаеш, баща ми и братята ми,
с половината Злокучанци, загинаха в битките с ромеите и заговорниците!
Направи селото им свободно!
Значи с една ръка давам власт на болярина, а с другата ме караш да взема от земите му!
Не бива! - Какво искат?
Една шепа земя! За нея цял живот се мъчат!
Дай им я!
Все едно, че мене възнаграждаваш!
Да се отърват от вълка!
Добре!
Ама да помагат на строежа!
Всички трябва да се готвим!
Всички!
Само сто, господарю! Княз Борил ги даде!
Дай му го! - Това е останало от братята ти!
На Вълкан са много и 100 златици!
Носи го!
Вземи!
Добрило, спиш, а?! Спиш?!
Дръж!
На тоя свят Дългуне, коняр да си се родил, а?!
Утре ще препускаме!
И на тебе ли е зажадняла душата?!
Изгори ли до край, ще ме събудиш!
Работа имам!
Удари три пъти по щита,
и после върви да подреждаш Дългун.
Боляринът!
Кой беше? - Младен!
Наше момче от Злокученци! - Хайде, вървете да носите!
Къде, господарю? - Към върлите скали!
От три дни там са мъглини! Нищо се не види!
А старият път, нали знаеш, ромейте го разбиха!
Хайде, по-бързо! - Ние вече сме царско село, господарю!
Хайде!
Господарю, пристигнаха кумани!
Води ги самият хан Манастър!
Какво има?
Какво се е случило?
Маджарите ме разбиха! Идвам за помощ!
Ела! - Чакай!
Там е сестра ми, Чичек! - Настанете я в двореца!
Ти си бил верен съюзник на моите братя!
Но помощ сега не мога да ти дам!
След бунта тука всичко се обърка!
Още месец ги задръжте, докато събера войска!
Сам не мога да реша! Хиляда наши конника загинаха!
Маджарите са силни!
Ще искам мир от тях!
Да спрат, до дето са дошли!
Силите ми трябват, срещу ромейте!
Те не признават короната ти!
Ще кажат, както казаха и на братята ти, че българите нямат Царство!
Ще се съюзя с немците! - Католици!
Сега се карат с маджарите, но само пръста си, като вдигне папа Инокентий
и те ще тръгнат срещу тебе, заедно с тях!
Преди да стигнат Дунав, маджарите ще запалят Търнов!
Силни са!
Още един месец ги задръжте, после, каквото поискаш, всичко ще ти дам!
Виждаш, зима захваща!
Седмица имам срок! Не се ли върна с помощ след 7 дни,
моите хора ще търсят нови земи!
Как?! Искаш да развалиш съюза ли?!
Каквото Боговете решат!
Мога ли да спя? Уморен съм!
Върви!
Лека нощ.
Протостраторът Милат, да е минавал?
Не съм го виждал, господарю!
Все едно, че съм вътре!
Вълкан е избягал със златото!
Поругали твоята грамота!
Сега ромейте ще се смеят! Вижте, колко е богат българският цар,
и свещниците си дава!
Страхливци сме ние! Страхливци! С бой трябва да вземем Варна, а не крепости да строим!
Ами маджарите? Куманите бягат!
Манастър е дошъл за помощ! - Какво?!
Подушил е значи вълка, затова бяга!
Нека бягат!
Да се очисти земята ни от страхливците!
Не вярват в силите на хората ни! Мислят, че съм слаб!
Мислят, че Царството ни загива!
Не само свещниците, ами и конят си ще дам!
Самият аз, като свещ ще изгоря!
Ала земята ни ще пребъде!
Кога е избягал? - Оная нощ!
Ще го хвана! Дръгливият му кон не ще изгази лесно до проходите!
Господарю, спрели са в падалото под Върлите скали!
Забравил си го снощи при мене!
Той добре, че не си е забравил и главата!
А ти, княгиньо, пита ли брат си, като си тръгнала подир нас?!
Кой е този? - Протостраторът Милат!
Мой верен помощник и приятел!
Тогава знай, протостраторе, че куманските княгини имат равна власт с князете!
След нея и брат и вървят 20 000 кумански меча!
Тоя обръч може здраво да ги стегне!
Обградете падалото и ме чакайте!
Почакай! Те сами ще излязат!
Запали я!
Милост, господарю! - Бързаше, нали?!
Куче! Върви!
Върви надолу за горе!
Всичко е вътре, господарю!
Върви в Овеч, стегни крепостта и готви войници за Варна!
Правя те Велик болярин на мястото на Вълкан!
Благодаря ти за честта, господарю!
Но мисли му! Да не тръгнеш и ти по неговия път?!
Господарю?! - Върви, върви!
Преди да стана цар, мислех, че само да се спуснем надолу и ще стигнем Загоре!
Но по тоя път, само такива, като Вълкан могат да се спускат!
Ние по друг път ще вървим!
И ти пръв трябва да тръгнеш!
За Рим! Куманите дълго не ще удържат!
А зад маджарите стои папата! Спогодим ли се с него, те ще мируват!
И тогава... Към Варна!
Както ти искаш! Със сила да си я вземем!
Какво ще му занесем?! Шепа златици и един свещник!
За него по е важна вярата! - Да станем католици?!
Защо само папата да умее да търгува с вяра?!
Бог да ни помага!
Да! Това е той!
Отче Доминик, ето писмото до маджарския крал!
Той ще отстъпи от Калояновите земи!
От маджарско ще заминеш за Търнов, като пратеник на Светия папа!
А българският пратеник?
Протостраторът Милат ще бъде освободен и изпратен с почести по море за Варна!
Щом Калоян види ръцете си развързани, той ще удари ромейте,
за да освободи своите земи!
Между Дунав и Егея, трябва да се водят битки, когато войните на Светия папа,
тръгнат на Кръстоносен поход!
Помни! Земите между Дунав и Егея са като тая врата!
Те водят към неизброими съкровища и слава за Светия престол!
Две царства пазят тоя път - българи и ромеи!
Съюзят ли се, няма път за Кръстоносното войнство!
Затова никога, никога съюз между българи и ромеи!
За по-голяма слава на Господа!
Цар Калоян ви дава срок до залез слънце!
Предайте ключовете и ще останете живи!
Елате в крепостта! Ще се закълнете пред хората на Варна, че говорите истината!
Братя!
Братя!
Братя! Бийте ги!
Падна! Варна падна!
Варна е наша!
Кой си ти? - Протостратор Ставракис!
Къде е златото ти? - Замина с корабите ми!
Върви го гони!
Не!
За такъв, като него в пясъка! При другите!
Варвари!
Венецианец? - Не, българин! Пратеник на царя до папата!
Най-после!
Добре дошъл!
Аз пък съм пратеникът на папата до царя!
Войводо! - Калояне!
Взех Варна! Взех я!
Прав ли бях, а?! - Юначина!
С тая броня ли беше в боя? - Дар от папата!
Е, разказвай!
Остарял си!
Защо така се забави?
Плениха ме край Венеция. Най-напред ме мъчиха, после ме облякоха в злато!
Кои? - Рицарите!
Рицари?
Защо? Не ти ли каза Негова милост, папският пратеник?!
На теб папата е изпратил една броня, а на тях хиляда!
И още прииждат! Готви се нов Кръстоносен поход!
Ще минат през Цариград!
Досега, Доминик, дума не е казал, че се събират кръстоносци!
Крият! - Нека крият!
Това е изгодно за нас!
Кога ще тръгнат?
Изглежда скоро! - Добре!
И ние ще тръгнем тъкмо, когато преминават! Ще си вземем Загоре!
Свикай Болярският съвет!
Хвала им! - Хвала!
Хвала къща не храни, царю! Колко гладни гърла ги чакат!
Колцина са? - Половината Злокучани!
Силни са ромейте, господарю!
Какво?! Уплаши ли се!
Ако трябва и Цариград ще сринем! - А знаеш ли колко крепости, като Варна има до там?!
Пред всяка ще оставят такива кръстове!
Колко тръгнахте? - Останаха тия, дето ги виждаш!
Съветът е събран, господарю! - Махай тия дрехи!
Ще искам мир с ромейте!
Какво?!
Мир ли?
Тук паднаха хиляди войни! Ромеите още са силни!
А може рицарите да не тръгнат скоро! Толкова години готвеха третия поход!
Ами Загоре?!
Сега ромейте ще са, като нас преди Варна!
Между два огъня! Ако узнаят, че рицарите са тръгнали срещу тях,
ще ни дадат Загоре без бой, за да запазят гърба си!
Така ли е?
Ами, ако научи папата?! Слушай, с този дявол шега не бива!
Освен Доминик няма кой друг да му каже!
Добрило! Намери княз Борила! Да задържи в шатъра папският пратеник!
Изровете ги! Всички!
Какво прави царя?!
Папа Инокентий е събрал рицари за нов Кръстоносен поход!
Ще минат през Цариград!
Предлагат ми съюз! Ако се сдружа с тях, лесно ще ви ударя в гръб!
Така ще ви ударим, че като чайки ще се разлетите!
Искам мир с вас!
Признайте короната ми и ни върнете Загоре!
Ти беше заложник в Цариград, нали?
Бях! Три години!
Нищо не си разбрал тогава от нас, варварино!
Иди и кажи това, което чу! С тебе ще дойде, протостраторът Милат!
Ще чакам месец!
А похода на юг?! Плячка съм обещал на моите хора!
Вземи плячката оттук!
На юг ще грабиш българи, Манастре!
А за нас?! Дадох жито, дадох коне!
Делете с Манастър!
Видя ли, че и с тоя не можем се разбра!
Ваша работа! - Ей такива, като Угай да му берат греха!
Пада ти се! Когато беше в двореца и ти лаеше срещу болярите!
Ама, видя ли, колко е лесно да си болярин!
Ха върви сега, пак да се застъпиш за царя!
Каква ти е наградата?! Една пукната кратуна!
Ако дойдат рицарите и без нея ще останеш!
Как е Доминик? - Лежи, десети ден вече!
Ела! - Чакай!
Какво се е случило?
На, чети! - От ромейте?!
Не! Милат още не се е върнал!
Чети!
Чети, чети! Виж дали съм го докарал по черковному!
Не се пише "благочестиви", а "светейший папа"!
Значи реши! Хубаво! Хубаво правиш!
Какво губим?! Влизаме в лоното на Запада!
Ватикана е всемогъщ! Знание, държание!
Сила! А с ромейте?!
Да отидем да кажем на Доминик! - Мълчи!
Ех, ако ромейте са умни да се съгласят на съюз с нас!
Тогава ще види Ватикана нашето знание!
И нашата сила! - Ами това?!
Може да потрябва, по неволя!
Рицарите са псета, а откажат ли ромейте, какво ще правим?!
Лъжеш Светата Църква! - Дай ми 100 златици!
Какво? - Подарък ще приготвя за папа Инокентий!
Да изкупя греха си! - Нямам! Знаеш, че нямам!
Прати му мощи! На Св. Иван Рилски мощите му прати!
Дай ми кръста! На него папата по ще се зарадва!
Недей! Той ми е от Божи гроб!
Значи по ти е скъп от мощите на Св. Ивана?!
Ех ти, попе! Дръж си го!
Върви при Доминик! Грижи се за него! Кажи му, че съм някъде си чак зад Дунава!
Като се върна, ще го приема!
Господи!
Не говори!
Значи омразата ги е заслепила! - Не е най-лошото, че отказаха!
Рицарите са тръгнали от Рим! Новият Кръстоносен поход е започнал!
За това се събираха! Все някога трябваше да тръгнат!
Но ромейте, на какво се надяват?!
Безумни ли са!
Не разбират ли, че тъкмо сега трябва да сме заедно!
Друга сметка изглежда си правят! Преговарят с папата!
Ще сбъркат тоя път хорото! Мислиш, че рицарите ще оставят питомното и ще тръгнат срещу нас ли?!
Какво имаме ние?! Сто златици за дар на папата диря!
А Цариград е целият в злато!
Видя ли го? - Видях го!
Ще се откупят ромейте!
Защо загубих толкова време!
Доминик досега щеше да е вече в Рим!
Отдавна трябваше да се видим, отче!
И писмото до Светия папа отдавна съм написал!
Предай на Светия отец моят смирен поклон!
Кажи му, че ден и нощ ще чакам да ме осияе неговата благодат!
Добрило!
А това, за твоето търпение, отче!
Царят ли беше?
Не ме потърси?!
Заминавам за Рим!
Слава Богу! Значи ромейте са отказали!
Да освети Бог, пътят ти , отче!
Вчера получих от Божи гроб, един кръст от чисто злато!
В дар на Светия папа ще го пратя!
И на теб искам да дам нещо за спомен!
Ти толкова ми харесваш, отче! Ела!
Пак ли не спиш?
Не мога!
Кога ще живеем ние, Калояне?! Годините минават!
По цял ден те няма, а нощем не мигваш.
Добре ли е Мария? - И тя, като мене!
Откога не си я виждал! Ще забрави, че има баща!
Не мога така!
Пратих да викат Манастра! Прошка му искам!
Рицарите стоят пред Цариград! Стоят и не тръгват за Божи гроб!
Какво ще стане не знам! Ще се разберат с ромейте, а най-много от това ме е страх!
Поне тая нощ забрави за това!
Защо не идеш да доведеш брат си?! Малко е войската ми!
А новите още не идат!
Ако се случи нещо... - Не мога! Лека нощ!
Нещастен Цариград! Знаех, че ще падне!
Помниш ли, казах ти , че ще сбъркат хорото ромейте!
Дотук целта на папата е ясна!
Ами оттук нататък?!
За Божи гроб рицарите няма да тръгнат!
Но към нашите земи... - Едно разбирам аз!
Сега Загоре е без господар! Да си го вземем!
Те, ако тръгнат насам, все едно кой владее Загоре!
Но поне границата ще бъде по-далеко от нас!
От тебе! Да тръгнем!
Ще тръгнем!
Сега можем да минем без жертви!
А нека и рицарите видят, че не сме страхливци!
Събирайте войска!
Но без шум и без тревога!
Мълком!
Хайде!
Манастър!
Манастър ми трябва сега, Мария!
Седем десетици!
Чакай!
Стрезимир пристига!
Нему ще дадем 200 меча,
300 копия, за стотниците му оставете 10 ризници!
Сега на тебе, Драгота!
Триста меча!
Вземи от тия, дето пленихме от триремата на Ставракис!
Късите копия оставете за Манастра!
Има право, той ги плени!
Ама, ако дойде! Ти знаеш ли, какво е обиден куманин, а?!
Още две десетици!
Седлото за мене, а?
Слава на Боговете!
Е, с кого ще се бием?!
Тръгваме към Загоре! - То се разбира, ама кои са там сега?!
Един Господ знае, кого ще заварим, но риба се лови в мътна вода!
Сега му е времето да си го върнем! Сядайте!
Какво е това?
Защо си дошъл?
Походът се отменя!
А?
Защо?!
Не знам! И аз се обърках вече!
Момчешка работа! Назад-напред, напред-назад!
Царска заповед! - Мене вече не ме търсете!
Слава царю Калояну!
Благодаря ви боляри и царедворци!
Бог даде това, което искахме! Без кръв, Загоре пак си е наше!
Слава царю Калояну!
Не ни трябва вече!
Върви при Белгун!
Утре ще се надбягваме чак до Загоре!
На всички боляри ще дам 100 крачки преднина! - Двеста може!
А на мене, колко ще дадеш?
А на тебе...
А на тебе... - Господарю!
Доминик чака! Ти нареди! След коронацията!
Чак в Загоре ще идем! Три дни ще яздим! Все е поле!
С тебе, като равни ще се надбягваме!
Почакай малко!
Рицари!
Младене!
Спри!
Уплаших ли те? - Все за тия рицари приказвате!
Вампири ли са, таласъми ли?! - Плашила, само че железни!
Свършихте ли крепостта? - Не!
Но скоро ще си дойда!
Ставракис?!
Кой те изпрати?! - Рицарите превзеха Пловдив!
Колят наред! И архонти, и селяци!
Да ви колят! Пада ви се!
И на вашите в Загоре не прощават!
Не питат кой българин, кой ромеец! - Ти за нас не се грижи!
Папският пратеник е още в Търнов!
И ние имахме договор с тях! Товари злато им дадохме!
Като ти задимят под крепостта ще ми повярваш!
Защо идвате? - За помощ! При Калояна отиваме!
Вървете!
Знам тайният изход! Няма да позволим на рицарите,
да запалят нашето село!
Хайде!
Вземайте оръжието!
И утре в Загоре!
Къде е, Младен?!
Не знам! - Без годеник си, а?!
Ще ти намерим мъж!
Докато открием разбойника, всинца ви ще държа в крепостта!
Хайде! - Ние сме царско село и царя ще ни съди!
Добре! Тебе ще оставя в твоето царско село!
Обесете го на онова дърво! - Дядо!
Дядо! Дядо!
Стой!
Какво става в Загоре?! - Не знам!
Пожари, господарю, а селяните бягат!
Младен поведе Злокучанци! Ограбиха оръжието!
Още ли не си слизал надолу?! - Не съм! Опасно е!
За кога чакаш?!
Доминик избяга! - Как?!
Нали уж... - Вие царско село ли сте?!
Всички мъже в крепостта и само да посмее някой да бяга!
А жените и децата, къде ще останат, господарю?
Няма го вече Злокучане! Боляринът го разори!
Ако не те познавах, като мой хранен човек,
щях да помисля, че си оживял Вълкан!
Тия хора може скоро за бой да потрябват!
Как ще ги събереш?!
Погледни я! Мислиш, че баща и, и братята и ще тръгнат подир тебе ли?!
За една неделя, да им направиш колиби!
Изпрати съгледвачи в Загоре! След 3 дни чакам вест!
Стража, заведете я в двореца!
Мъжете настрана! Бързо!
Ти не беше ли от Злокучане? Какво правиш тук?
Боляринът Угай ме изпрати да ти служа, господарю!
Кому?! На мен?!
Я го вижте, сводник!
Защо плачеш?
Пусни ме, господарю! Не мога да привикна в двореца!
Вашият дом, изгоря ли?
Изгоря!
Какво има?!
Мария, не е добре!
Тука ще останеш!
Къде?! Бягаш ли, отче?!
Защо? Отивам до Цариград! - Чак в Цариград?!
Папските войни са вече близо! В Загоре!
В Загоре? - Я не се преструвай!
Калоян, знае ли? - А ти откъде знаеш?!
Ромейте искат помощ от нас!
Ако помогнете на ромейте ти пръв ще пострадаш!
Тук е най-лесно да се удари!
А рицарите зачитат само покорните боляри!
Католик не ще стана! - Приятели търси император Балдуин!
Злато, подкрепа ще имаш! Ако искаш, закълни се и ти!
Значи с една ръка корона си давал на царя, а с друга си държал това под плаща си!
Ех, вие разбойници во Христе!
Чакай ме в крепостта!
Как се сети за мене?! Откак отиде в планината съвсем ме забрави!
Лоши вести нося, княже!
Загоре гори! - Опазил Бог!
Палят, а?!
Но Калоян е силен! До тук няма да стигнат!
Кой ги знае?! Те, Цариград превзеха!
А Калоян ме кара колиби да правя! - Какви колиби?
На селяците! Запалих ги, поради неподчинение!
А царят ме кара, ново село да вдигам!
Слушай, княже! Дойдох за помощ! Злато нямам!
За колиби злато иска!
Селяците сами ще си ги направят!
Не!
Царят иска големи, хубави!
Дай ми 100 златици! - Откъде?! Нямам!
Откъдето си взел, за всичко тука!
От царското съкровище! - Ех, ти!
Давай! За царско село е!
Нямам!
Ти забрави ли, че аз бях в двореца по време на бунта,
когато всички грабехте!
Не трепери! Никому няма да кажа!
И на мен не ми се мре!
И аз подписах грамотата на Балдуин!
Закълни се!
Ела!
Калоян изпрати Милат, при император Балдуина!
В името на Бога! Трябва да бързаме!
Аз чакам вести от Доминик!
Слушам!
Цар Калоян ти желае здраве, господарю!
И иска да не посягаш на земите ни!
Тия земи бяха ромейски! Сега са наши, чак до Дунава!
Това е наша земя! Ромеи я тъпкаха!
Сега вие! Но тя е българска!
Отведете го! - И кажи на твоя въшлив цар,
че назад няма да се върнем!
И други върху нас са вдигали меч!
Помни, Балдуине! С каквато мярка ни мерите, с такава ще ви отмерим!
И ти тук?! Мръсно, папско куче!
Бъдете проклети и вие, и мръсният ви папа!
Дойдоха българските боляри, които подписаха!
Колко са? - Четирима!
И петият е сестриният син на царя, княз Борил!
Да влезе той и един барон!
Беда, братовчеде, дано Бог ни помогне!
Какво? - Обиколих всички проходи!
От Загоре прииждат бежанци! Голи, боси!
А болярите ги гонят! Казах на Угай и той ги не ще!
Защо?! - Защото имало и много ромеи между тях!
Така не бива!
Иди ти! Дано от тебе се стреснат!
Добрило!
Приготви Балкон!
Угай вече прекали!
Господи!
Господи, прости ми!
И помагай!
След мен!
Угай! - Царят! Царят дръжте!
Хайде, бързо! Хайде, още малко!
Ей я, крепостта горе!
Стой!
Стой! Назад!
Назад, господарю! В крепостта има заговор!
Посегнаха на царя!
Докога?!
Докога?!
Кой е?
Аз съм! Отвори!
Не мога! Мария вече спи!
Господарю!
Два дни залък не си хапвал!
Вземи!
Вземи!
Почини си, господарю!
Седем години градих!
Мислех, че съм стъпил на скала!
А то, измамлив пясък!
Какво искат, предателите?!
Не, така повече не може!
Трябва да тръгнем! Но кого ще водя?!
Само царската войска ли?! - И за един бой с рицарите няма да стигне!
Още десет по толкова ни трябват!
Да бяхте плът и кръв и на вас меч бих дал!
Да свикаме опълчението! - Черните, простите люде! Неуки, необучени!
Те ли ще спрат рицарите?! - С тия черни люде, братята му освободиха земите ни!
Хората сами се вдигнаха вече! Загора кипи!
Пловдив се бунтува! Всеки беглец е готов войн!
Само му дай меч и го поведи!
Кому?! На пловдивските богомили ли?!
Еретици! Притиснат ли ги рицарите, ще насочат мечовете си срещу нас!
Мир!
Нека спрат до планината! Изглежда Бог не иска да ни върне Загоре!
Не! Бог в тая работа пръст няма!
Ще тръгна! Всичко, което може меч да държи ще събера!
Но само с пешаци нищо не можем да правим!
Конници ни трябват! Конници!
Ех, ако беше тук Манастър, още утре тръгвам!
Скитник! Защо му вярваш?!
Манастър е честен войн! Ще се разберем!
Исках Чичек да иде да го доведе, но тя вече и в стаята си не ме пуска!
Иди! Иди, ти я помоли!
Студено ми е!
Тресе ме!
Къде?
На господаря! - Не трябва вече!
Ела с мен!
Ей тука беше, господарю!
Защо уби Деница?! - Аз?!
Какво ти направи?! - Не съм! Заклевам се в детето!
Къде е златната ти подкова?!
Мария си играеше с нея! - Ще те убия!
Змия!
Щом стигнат кладенеца!
Български пишеш ли?!
Ами гръцки пишеш ли?!
Ами, като не знаеш ни български, ни гръцки, какво правиш тука?!
Колко сте там?! - На 100 места по 1000 оставихме!
И още се събират! Хора, колкото щеш! - Ела да ни водиш, господарю!
Манастър!
Манастър!
Но иначе може да стане късно!
Вървете и кажете! Ще дойда!
Дръжте се заедно! Палете всичко! Хляб да няма! Камъни да ядат!
Запушвайте изворите от жажда да пукнат!
Дразнете ги ден и нощ! Покой да нямат!
Сън да не видят! - Всичко ще направим!
Подарък ти го пращат въстаниците! - От кого го взехте?!
От един рицарски поп! - Жив ли е?!
Жив! - Пазете го!
Искам да го видя! Той знае, кои са в заговора!
Сам ще го разпитам, господарю!
Все едно, че честта ми връщат!
За колко дни можем да съберем опълчението? - За седмица!
Вдигай го за 3 дни, ако можеш! - Мога!
Откакто я взеха в двореца, нито чухме, нито разбрахме нещо за нея!
Питах един път Милат, и той нищо не каза!
Хайде! Срамота е!
Я погледни! Толкова народ събираме, а си увесил глава!
Не отиваме да се бием за царе и боляри, а за народа отиваме да се бием!
Хайде, върви!
И слушай, умната, че цялата болярска глутница е горе в крепостта!
Кой ви вдигна? - Младен, дето избяга в Загоре!
Мислите, че като тръгнете с голи ръце ще свършите нещо?!
Няма да тръгнем с голи ръце!
Ти рицар виждал ли си?! Кой ще ви води?!
Мъката, дето вие в двореца я не видите!
Калоян тръгва срещу рицарите! - Слава Богу!
Хора!
Цар Калоян ще ни води! Цар Калоян!
Да живее, цар Калоян!
Е? - Никакъв куман!
А селяните? - Събират се още! Гората гъмжи!
Господи Боже!
Аз да съм на твое място, планината ще запаля!
Всички да изгорят! Къде са тръгнали?!
А като ги избие, кой ще му оре! Не виждаш ли, куцо и сакато се е дигнало!
Ако смееш, иди да ги спреш!
Тия има кой да ги спре! Да вървят щом им се мре!
Но Калояна трябва да спрем! Разберете!
Иначе, спукана е нашата!
Само Борил сега може да ни помогне! Балдуин, нас не ни знае!
А другите още не идват! - Само Борил!
Аз без Манастър, към Търнов не тръгвам!
Отворете!
Кажете на войводата Угай, че хан Манастър и сестра му са дошли!
Угай го няма вече! Загина!
А хората и войската заминаха за Адрианопол!
Накъде, предводителю?
Към Адрианопол! - Защо?
Плячка! Отведете я в Търнов!
Аз сама знам пътя за Търнов!
Към Адрианопол!
Цар Калоян!
Слава на Калояна! Слава на Калояна! Слава!
Младене, доведи пратеника!
Каза ли нещо, Доминик?! - Каза, господарю!
Долу е, при блатото! Наши хора го пазят!
Каза, че...
Господарю, обсаденият Адрианопол, ти праща последното парче хляб!
Помогни ни!
Кажи!
Издаде ли?! - Не си спомням!
Ще те спасим! Спомни си!
Какво им каза?! - Не си спомням!
Угай! Драгота! - Други, други!
Не помня!
За кого другиго каза?! - Михаил!
Друг?! - Повече не зная!
Куче!
Няма го!
Ще чакаме, докато и те изядат последното си парче хляб!
Господарю, хан Манастър пристигна!
Приятел ли идва или враг?!
Влез в шатъра!
Сам!
Добрило, стой тук!
Хвърли меча!
Защо дойде?! - Ако не ти трябвам, мога да си отида!
Не! Конницата ми трябва!
А тебе ще те убия! Всичко знам! Ти си изменник!
Щях да стана изменник!
Ти си виновен за това! Чичек ме заведе при Угай!
А конниците тръгнаха след нея! Искаха плячка!
Защо дойде те питам?! - Куманите са там, където има плячка!
Ако бях изменник...
Добрило, тая нощ хан Манастър ще ми бъде гост!
Хане Манастре!
Ела!
Поведи куманите! Отвлечи последните стада!
Дразни рицарите, докато излязат от лагера!
Сир, разрешете на мен и на рицарите на Блоа да нападнем!
Не разрешавам! Никой да не излиза от лагера!
Каква чест за въшливите варвари! - Адрианопол до Великден ще падне!
След това ще смажем всичката тази сган!
Аз съм гладен, сир!
Помислете, графе, че са ни взели добитъка просто на заем!
Аз съм гладен! - Помислете,
че постите за Светата Църква!
Ако някой тръгне на своя глава, ще бъде сурово наказан!
И отлъчен от Църквата! Днес е Велики Петък,
Бог не иска кръв!
На молитва, сеньоре! Император Балдуин заповяда всички рицари да отидат!
Донеси ми вино и храна!
На бой! На бой, рицари на Блоа!
Само един отряд! - Виждам!
Ще ги пропуснем!
Отваряйте! - Чакай!
Стой! Пуснете ги да минат!
Дърветата няма да издържат тежката конница! - Трябва!
Води рицарите в блатото и бий! Плячката е твоя!
Ако граф Луи дьо Блоа оцелее ще го обеся сред лагера!
Трябва да им се помогне! Там гинат Христови войни!
Сир, граф Луи до Блоа моли за...
Рицари на Бургундия, Фландрия, Бретан, ломбардци,
венецианци, нормани!
Войни на папата! Часът на Божия гняв настъпи!
Бог вдига ръка да ни поведе срещу неверниците!
За земята българска! За славата на оръжието ни!
Бий рицаря!
По местата си!
Стрезимир!
Дай сигнал!
След мен!
С каквато мярка мерихте, с такава ви отмерихме!
Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.