Afrikaans
Akan
Albanian
Amharic
Arabic
Armenian
Azerbaijani
Basque
Belarusian
Bemba
Bengali
Bihari
Bosnian
Breton
Bulgarian
Cambodian
Catalan
Cebuano
Cherokee
Chichewa
Chinese (Simplified)
Chinese (Traditional)
Corsican
Croatian
Czech
Danish
Dutch
Esperanto
Estonian
Ewe
Faroese
Filipino
Finnish
French
Frisian
Ga
Galician
Georgian
German
Greek
Guarani
Gujarati
Haitian Creole
Hausa
Hawaiian
Hebrew
Hindi
Hmong
Hungarian
Icelandic
Igbo
Indonesian
Interlingua
Irish
Italian
Japanese
Javanese
Kannada
Kazakh
Kinyarwanda
Kirundi
Kongo
Korean
Krio (Sierra Leone)
Kurdish
Kurdish (Soranî)
Kyrgyz
Laothian
Latin
Latvian
Lingala
Lithuanian
Lozi
Luganda
Luo
Luxembourgish
Macedonian
Malagasy
Malay
Malayalam
Maltese
Maori
Marathi
Mauritian Creole
Moldavian
Mongolian
Myanmar (Burmese)
Montenegrin
Nepali
Nigerian Pidgin
Northern Sotho
Norwegian
Norwegian (Nynorsk)
Occitan
Oriya
Oromo
Pashto
Persian
Polish
Portuguese (Brazil)
Portuguese (Portugal)
Punjabi
Quechua
Romanian
Romansh
Runyakitara
Russian
Samoan
Scots Gaelic
Serbian
Serbo-Croatian
Sesotho
Setswana
Seychellois Creole
Shona
Sindhi
Sinhalese
Slovak
Slovenian
Somali
Spanish
Spanish (Latin American)
Sundanese
Swahili
Swedish
Tajik
Tamil
Tatar
Telugu
Thai
Tigrinya
Tonga
Tshiluba
Tumbuka
Turkish
Turkmen
Twi
Uighur
Ukrainian
Urdu
Uzbek
Vietnamese
Welsh
Wolof
Xhosa
Yiddish
Yoruba
Zulu
О, Джо...!
Не забравяй, че имаш час при зъболекаря във вторник от 15:00 часа.
А, да.
Студено ли ти е?
- Джо! Да не си настинал? - Не, мамо.
- Нали знаеш китайския ми пеньоар? - Да, в големия куфар е.
Не, благодаря.
Пораснал ли е, или греша?
Да, с всеки изминал ден по малко!
- Снощи сънувах странен сън. - Какъв сън?
- Не... скучен е. - Разкажи ми го!
- По-късно. Сега си заета. - Винаги ми разказваш сънищата си.
Когато някой ми разказва сънищата си, винаги ми се струват толкова скучни.
Ще ти го кажа по-късно, ще имаме достатъчно време на лодката. Става ли?
Имаме само два часа да се приготвим.
Ще ми го разкажеш по-късно, нали?
Maмо, никога не ме водиш със тебе.
Не е вярно, прекрасно знаеш това. Дойде във Вашингтон, в Сиатъл...
- Но аз искам да дойда в Италия! - … в Сан Франциско, Филаделфия...
- Не може. - Защо не? Мога да правя всичко, което татко прави.
Да вдигам телефона вместо теб, да обсъждам договорите ти!
- Хайде! - Наистина! - Това е работа на баща ти! - Аз ще съм по-добър!
- Но ти трябва да ходиш на училище! - Нека да дойда! - Не. - Да!
- Не! Не, не, не, не! - Добре, разбрах.
Пиеш ли?
Една глътка...
Знаеш ли, вчера гледах по телевизията един китайски спектакъл.
Имаше един, който говореше.
А отдолу вървяха субтитри. На китайски...!
Какво прави тук ракетата ми за тенис?
- Пробвах да изстрелям една топка в реката. - В реката?! - Да. – O!
- Сега ще я запратя чак в Манхатън. - Обзалагам се на един долар, че няма да успееш.
Eй, татко, защо не останеш с мен тук? Ще се забавляваме.
Мама няма нужда от теб. Ще намери някой, който да я следва.
Хайде, можем да отидем заедно на мач и на много други места!
- Да, хубава идея! Трябва да го направим. - Наистина ли? – Абсолютно!
Джо, направи ми услуга: сложи ракетата в синия ми сак.
Добре.
Я, гледай! Оставя ги навсякъде…
- На мен ли говореше? - Не, сами си говорих.
- Отивам да закарам колата в гаража. - Да. - Ще се върна след минутка.
Дъглас...!
Не!
Не!
Престани да плачеш!
Не понасям тези хора!
Това гъски ли са или патици?
Не мога да прекарам нощта в къщи. Не мога…
- Искам да замина с първия възможен самолет. - Ами аз, мамо?
Ще дойдеш с мен. Ще прекараме нощта в самолета. Ще ядем, ще спим...
- Решаваш вместо мен?! - Ще се събудим в Италия. - В Италия?!
Ще ходя на репетиции... ще пея.
Съкровище, сложи нещата си в големия ми куфар...
И музиката ти заедно с моята, а също и дисковете ти.
- Но аз съм на училище! - В другия куфар може да сложиш...
И в Италия има училища! Не трябва да се притесняваш за това.
Имам мач другата седмица. За мен е важно.
Мачът...
Моля те, не усложнявай нещата! Трябва да тръгнеш със мен!
Моля те, скъпи! Моля те...!
Mамо…
- Да тръгваме! Моля, закарайте ни вкъщи! - Веднага, госпожо!
Отивайте да играете с хвърчилото!
- Ах! - Дани! - Какво стана? - Не, нищо не е станало!
Знаеш ли кога започваме училище?
Днес свърши, а вече искаш да започне отново?
- Пуснете я да се върти! - Ще се дрогирам.
- Да… приземяваме с в Калкута. - Цигарата минава!
- Мой ред е. - Джо, твой ред е. - Аз си представям една Кока-Кола.
- Тук ще ти я дадат без лед. - Eй, шофьор, спрете тук!
Спрете тук, ако обичате!
- Тръгваш ли си?! - Шегуваш се?! - Ще си тръгнеш с багажа ли?
- Наистина си тръгва! Винаги се разделяме! - Кучи син!
- Искате си я обратно? Eто, дръжте! - А, слава Богу!
Eй! Какво правиш?
Къде отиваш, Джулиан? Тя те заряза!
Искаш ли да държиш фаса?
- Идвам с теб. - Къде? - C теб! - Но аз имам работа.
- Ако искаш, тръгвам. - Нямам работа с теб, нито пък те познавам.
- Казвам се Ариана, италианка съм. - Казвам се Джо и съм американец.
- Имам приятелка. В Ню Йорк. - Приятно ми е.
Има много палми тук. Все едно, че съм в Калифорния.
- Никога не съм била там. - Нито пък аз.
- И каква е? - Кой? - Твоята приятелка.
Ами, досадница. И всъщност не ми е точно приятелка.
- Тогава защо ми го каза? - Не знам.
- Защо трябва да се затворим в няк'во кино? - Защото трябва да отида до тоалетната.
Джо?
- Как си? - Не съм се чувствала по-добре през целия си живот.
Eто нещо, което един мъж слуша с удоволствие.
- Говориш точно като баща ми. - Моят баща е мъртъв.
- По-бързо, да отидем да седнем. Ела! - Чакай. - Какво има? - Не мога.
Къде научи италиански, Мерилин?
- Трябва да ти кажа нещо. - Вече го знам. - Не разбираш, нищо не знаеш.
За първи път ти е, кажи истината.
Всичко изглежда толкова перфектно сега, толкова правилно.
Ако беше част от мен, щеше да разбереш.
- Искам да разбера. Искам да бъда в теб. - И какво?
Хайде, помогни ми да сваля дънките!
Луда ли си? Нямаше нужда да ми ги събуваш!
А сега твоите.
Знаеш ли, че приличаш на Мерилин Moнро?
- И сега? - Сега да се целунем!
- И сега влез в мен. - Тук ли?!
Знаеш ли как се прави? Никога не съм го правила.
Не се извинявай, на мен също ми е за първи път.
Трябва да тръгвам! Трябва да тръгвам!
- Обул съм твоите! - Струват ми се по-тесни!
Защо не го извадиш?
Така съм си роден, и така ще си умра.
Какъв грубиян!
Браво! Все така!
Всички вън, по-смело! Хайде!
Вода!
Катерина! Гласът ти е прекрасен! Никога не си пяла толкова хубаво!
Знам, държах този си бемол цели девет такта.
- Не разбирам от твоите ми бемоли. - Си бемоли!
Си, ми... знам само едно:
откакто Дъглас умря, ти пееш различно.
- Не е гласът. По-силна съм, Maрина.
Да сваля ли перуката, госпожо?
Чувствам се толкова стара.
Не се прави на глупава! Блестяща си и всичките ми приятели те обожават.
Винаги съм имала успех с гейовете.
Да... бях много добра тази вечер.
Вината е на Джо. Ако беше спрял да расте , нямаше да съм толкова стара.
По този повод, помисли ли за утре?
- Какво за утре? - Рожденият ден на Джо. - Не!
Бях забравила!
Oх... Maрина, това ужасно е, вече нищо не помня!
- Не е възможно. - Мразя рождените дни.
Бях толкова нервна тази вечер. Толкова ме беше страх!
От много години не съм пяла в този театър
Усещах, че публиката ще ме освирка при първата грешка.
Катерина!
- Блестящо! - Бяхте наистина удивителна! - Благодаря! - Невероятна!
- Прекрасна? – Благодаря? - Не, моля ви, без целувки!
- Опасно е за гласа, извинете!
- Искам да те представя на един приятел. - Комплименти.
Искам много хора на празника на Джо.
Искам да се чувства важен, искам да се чувства обичан.
- Джо! - Аз, обаче, искам малко хора.
- Джо, побърка ни от притеснение! - Къде беше?
беше обещал, че ще дойдеш на представлението, чаках те
и само Господ знае как успях да издържа до край без теб!
Чух десет минути публиката да ръкопляска.
Много повече от ръкопляскане, бяха истински овации.
aх, Джо, Джо...
- Хаймана. - Maмо, какво правиш? Остави ми цялото червило!
Искам само няколко приятели за рождения ми ден. Знаеш, Боби, Ариана...
Разбира се скъпи, разбрах. Само тези, които те обичат наистина.
Който ме обича, не забравя рождения ми ден.
Откога си тук?
Тръгвам.
- Здравей. - Моля. - Eдуард!
А, Maрина. И... къде е Катерина?
Едуард!
- Чакай една секунда. - Ok. - Благодаря.
- Ах... колко е топло вътре. - Трябва ти малко шампанско.
- Топло, а? - Свали си шлифера.
Eдуард, нищо ли няма да ми кажеш?
Самолетът закъсня с два часа.
Много съжалявам, Катерина... Изпуснах представлението.
- Eдуард... още една глътка?
- Успя ли със си бемола? - Загубен си, Eдуард.
Катерина, знаеш, че те обожавам.
Тези, които ме обожават, не изпускат първото ми представление. Нали, Джо?
Eй, момичета, елате горе, има страхотен празник!
Рожденият ден на сина ми!
Джо, гледай какво съвпадение:
три прекрасни момичета, американки, пеят долу като ангели!
Идват горе да свирят за теб, каква изненада!
Хайде, мамо, не ми пука особено! Организирала си всичко.
Ох, Джо... на 15 години бях винаги в депресия, точно като теб.
Чуй нещо: ще ти разкажа една малка тайна от моя живот.
Знаеш ли какво направих веднъж?
Затворих се в банята и опитах да се самоубия.
- Maмо...! - тази музика ме кара да плача.
- Мамо! - Елате! Елате!
Момичета!
Момичета, сбъркали сте мястото! Елате!
Ах, 60-те години! Ние вярвахме в нещата!
- Побързай, Джо, ела да танцуваш! - Не, нямам желание, остави ме!
- Но защо? Танцувай! - Не Остави ме! - Танцувай с мен! - Не!
Давай! На 15 години и аз мразех слънцето и обожавах мрака.
- Родителите ми се заблуждаваха, че ме разбират, бедничките . - Мразя!- aх!
Мразя, каква жажда!
Гледай, гледай!
Колко я мразя! Искам да я убия.
Хайде, защо? Забавно е, голям образ е!
- Какво е това? - Италианско фризби.
Eй, гледай Джулиан танцува с майка ти!
Боже мой, колко вълнуващо!
Какво лошо прави? Истината е, че ти се срамуваш.
- Аз се срамувам?! Не говори глупости! Да тръгваме! - Eй!
- Тортата! - Ура! - Да живее Джо!
- Джо! Къде е Джо? - Наистина, къде е Джо? - Джо!
Приятно ми е да те прегръщам.
Майка ти.
Майка ти.
Джо!
Моля те!
Джо! Можеш ли да ходиш по-бавно?
Джо...
Кончета.
Затвори всички врати!
Защо го правиш?
Най-накрая пуснаха пердетата.
Добър ден! Притесних ли ви?
О, не! Работете спокойно!
Искаш ли да поговорим, Джо?
Мразя този цвят.
Извинете...
Не ми харесва този цвят.
Защо не го харесвате... Грешите, красиво.
Не ми харесва.
На мен ми харесва. Наистина ми харесва.
Кога започна?
Да, Кончета.
Няма ме. Дори за Марина.
Запали ми!
Запали ми! Запали ми! Запали ми!
Кой ти я даде? Онази твоя приятелка хипарката?
- Но, какво… - Госпожо, пианото е тук...
Добре, добре… Ако обичате, сложете го тук!
Ах, колко е красиво! Колко е черно!
Да, точно както го исках!
Когато се местя, винаги си пренасям и пианото,
и се чувствам малко виновна, защото е толкова тежко за носене!
Добре, добре... Кончета, моля те, донеси метла!
- Гледай!... - А, да... преди малко просто избухна.
- Като бомба! - Какво да се прави?
Като те гледам... като гледам приятелите ти...
Не знам , чувствам се... Струва ми се, че идвам от Марс.
Може би защото сте толкова невротични, нещастни и преситени.
Не знам ... но аз не намирам нищо трогателно във вас.
Напротив, отвратително е.
Майка ми е изпитвала същите чувства, на тази възраст, гледайки мен.
Отегчавам те, нали?
Искам да кажа, че аз идвам от един свят,
където пеенето и свиренето са нещо важно!
O, Джо...
От колко време не си ми разказвал сънищата си?
Сега пееш ти!
- Дай да видя ръката ти! - Не! - Покажи ми я!
- Покажи ми! - Искаш да се биеш ли?!
Покажи ми ... ръката!
Гадна свиня! Свиня!
Джо!
Джо!
Джо!
Джо!
Джо? Джо!
Кой те научи? Приличаш на санитар!
Знаеш ли какво е станало? Били Мартин напуснал Янкис.
Пенсионирал се е. Беше велик.
Донесе две победи за своя отбор в шампионата.
И една световна купа! Разбираш ли от бейзбол?
Какво знаеш ти? Ти си италианец. Вие знаете само да играете футбол.
Беше най-великият треньор след Каси Станг.
Кой знае защо си е тръгнал. Защо е напуснал?
Какво ще правим без него?
Ей...!
Ей! Ела тук!
Две бири...
Не искам бира, искам сладолед.
- Един такъв сладолед. - Но ти не си италианец.
- Работех в Ню Йорк. - От Ню Йорк съм! Аз съм от Бруклин!
Бях барман в едно голямо заведение. Правех коктейли, нали знаеш...
Манхатън, мартини...
- Къде го хвана? - Тук, наоколо.
- Сега малко ще поговорим. - Какво?!
Разкажи ми всичко за теб.
- Няма ли да говориш? Слушам те. - Върви бавно!
Да танцуваме! Както едно време, като мъж и жена…
Английски стил, как се казва?
- Търся един човек. - Кой?!
- И... не мога да го намеря.
Но какво търсиш? Ела тук, хубавецо!
Джузепе!
Джузепе!
Поздрави, Джо!
Липсва ми татко.
А на теб – не. Нали, мамо?
Мамо...!
Студено ми е!
Ела, ще те сложа да си легнеш.
Мама ще те сложи в леглото..., както като беше малък.
Поспи добре и утре всичко ще е минало.
Oх! В леглото, скъпи. Ето, успяхме. Ето...
Добре, бравo. Така...
Не си спомням да съм ти купувала този слип, толкова е секси!
Аз си го купих.
- Откъде? - От един магазин, близо до площад Испания.
Трябва да отида до тоалетната, мамо.
Уфф... не мога да се изпикая.
Ще ти помогна.
Спомняш ли си, когато беше малък?
Возех те на колелото и веднага ти се допишкваше.
Мразя... O, Господи! O, Господи!
O, не! Господи!
- Колко време ще спи? - Поне три-четири месеца.
Не! ''Спи''!
Когато се събуди, ще се чувства малко слаб.
Ще е много гладен. И трябва да го оставите да се храни спокойно.
И му говорете, госпожо. Говорете му, колкото се може повече.
Ще му оставя мляко, ако се събуди през нощта.
След 24 часа ще се събуди.
Колко Ви дължа? Знаете ли пътя, наистина?
O, нищо не ми дължите. Но има нещо, което бих искал.
- Кажете. - Искам да ви направя една снимка.
- Една снимка?! - Благодаря.
Лека нощ.
Да.
- Шшшт! Джо спи.
- Още спи? - Беше зле. - Oх, бедничкият!
- Отивам да видя дали има нужда от нещо. - Не!
Не, имай милост! Майка ми умря от инфаркт! Стига!
Катерина, какво става с теб?
Седни.
Добре? Какво друго искаш да правиш сега?
Сложи си краката тук!
Не!
Катерина, моля те!
Не съм свикнала! Помощ!
Защо не отидеш за малко някъде? За една седмица. А?
В Мароко!
Да отидем заедно!
Сами. Само ние двете!
Имаш нужда от някой близък.
Глупачка!
- Вече не искам да пея, Maрина. - Защо?
- Не, Катерина! - Вече не искам да пея! - Не плачи!
Не, не плачи!
Вече не искам да пея, Джо.
Трябва да поговорим.
- Кой си ти? - Мустафа.
- Приятел на Джо? - Да. - Какво искаш? - Мислех да ти открадна колата.
Искам да говоря с теб .
Не тук. По-добре у нас.
В края на стълбите!
Заключи си колата!
Моля те, седни!
Хубаво е, нали? Гледай!
Идвам веднага! Ще ти направя един ментов чай. ''Шай араби'', най-добрият!
Слушай ... Слушай, зарежи тоя твой ментов чай.
Ти ли продаваш дрога на сина ми? Ти ли?
Ти ли?!
Седни!
Защо го правиш?
- Трябва да се прехранвам! - По дяволите, и това ти се струва извинение?!
Защо не се занимаваш с нещо? Защо не си намериш работа?
Не си я намираш, защото нямаш желание да правиш нищо!
Вярваш ли, че не съм търсил работа?
Права си, мразя да работя, защото няма работа.
Нямаш ли нещо по-силно за чая?
- Моята религия не позволява алкохол. – А-а-а, твоята религия!
- Ти ли го направи? - Да, Ходи, виждаш ли? - Харесва ми.
- Знаеш ли къде отива? - Не, къде?
Ти си му майка! Познаваш го по-добре от мене, нали?
Не знам.
Идва тук.
- Често ли идва? - Да, даже и когато няма нужда да купува.
Сяда на леглото и говори, говори... Приятели сме.
- За какво говори? - За всичко. За теб.
- Той е различен от другите. - Различен? Защо...?
Много е самотен. Знаеше ли това?
- Колко ти плаща? - 200.000 лири за грам. - Какво?!
Шегуваш се! Абсурдно е!
Много по-скъпо е от хайвера, от диамантите, от трюфелите!
- Ах! Аз... - Аз печеля само 10% .
От къде Джо намира всичките тези пари?
Краде ги от тебе. Не си ли се усетила?
- Ти обичаш Джо, нали? - Да, много. - Приятел си му, нали? - Да.
Виж, имам... нещо да ти дам.
Нещо, много подходящо за теб.
Ще ти дам малко пари, даже ще ти дам чек,
но ти трябва да кажеш на Джо, когато дойде, че нямаш повече дрога.
Не се притеснявай, още повече, че аз си заминавам.
Имам пари за самолет, връщам се в родината си.
Доволна ли си? Защо се изчерви?
Не ми говори така, бих могла да ти бъда майка.
- И майка ми се изчервява. - Дръж!
- Чакай. чакай! Вземи! - Какво...?
- Вземи я! - Не я искам! - Не! - Вземи я!
Вземи я! Джо може да има нужда от нея.
O, колко са хубави!
Джо...!
"Дръж я далече, не ми е забавно."
Джо!
- Джо! - Здрасти.
Добре, приготвям ти невероятна вечеря!
- Mамо! - Хммм! Вкусно!
Суфле по френски.
- На светлината на свещите? - Разбира се! - Шик е.
Имаш.. 19 минути и ... 45 секунди да се облечеш!
- 19 минути?! - И 45 секунди!
Харесва ли ти новия часовник?
Благодаря!
Честит рожден ден!
- Кой е? - Аз съм! Не, ето! Тук Суфлето!
Само като го гледам, започва да ми се гади.
Но не! … Гениално е, Джо! Вдъхновение!
Шедьовър е, не знам как го направи. Аз не бих успяла.
- Прилича на фризби. - На едно меко фризби!
- Не си длъжна да го ядеш. - Липсва му само малко сол.
Каква сол...мирише.
- Голяма гадост е! - Да пийнем малко шампанско.
Мразя да отварям шампанско, защото гърми!
Като експлозия е, като ракета, която изхвърча.
Ах...кажи ми, когато изхвърчи, eй? Кажи ми, когато изхвърчи.
- Кога го направи! - 'Ссст''!
А Джо.
Искаш да знаеш защо се дрогирам?
Защото нищо не ме интересува.
- Разбирам. - От нищо не ми пука.
Какво искаш да кажеш? На мен ли говориш?
Но, какво общо имаш ти?! Не ме интересува абсолютно нищо!
- Защо, Джо? - Нямам нищо за губене.
Може би защото имаш майка, която ти дава всички пари, които искаш.
Не, мамо, грешиш. Ако не ми ги даваше, щях да ги крада.
Разбирам те.
Трябва да се инжектирам два пъти на ден.
Не мога да стоя тука и да гледам как се убиваш.
Ако не го правя, ми става лошо . Започвам да се гърча, потя се ...треперя.
В такъв случай, се бода и е прекрасно. Всичко ми минава.
- Да се дрогирам е прекрасно. - Как мога да ти помогна?
Остави ме! Махай се!
Не ми е приятно, ти да ми помагаш. Не след мен!
Господи, лошо ми е. Нямам дрога!
Ти никога нищо не разбра!
Слушай, Джо... Джо, ела тук!
Може би мога да ти помогна.
Донесох нещо за теб.
Какво?
- Откъде я взе? - Mустафа. - Мразя!
Благодаря.
Дръж я ти, внимателно. внимателно, внимателно! Благодаря!
Само секунда, и?
Премести я, горе!
Не, ето, така. Напред... и назад, напред-назад…
Добре, добре, така.
- Напред и назад, смело!
Благодаря.
По дяволите, свършиха спринцовките!
Така ще умра! Ще умра!
Забравила си иглата!
Mамо, остани с мен.
Oх, Джо... какво ти направих? Какво ти направих?
- Не ме оставяй сам, моля те. - Прости ми, Джо, прости ми.
- Здрасти! - Здрасти! - Какво правиш тук?
Седни! Виж, направих ти страхотна закуска.
Замина.
- Замина извън града. - Знам.
Няма да те познае.
Maeстро.
Изминах толкова път, за да Ви видя отново.
Простете ми, че не Ви писах.
Не ме помните, нали?
Колко време прекарах тук.
Замайва ми се ... замайва ми се главата.
Вие... Вие бяхте тиранин. Аз не вярвах в себе си.
Вие ме учехте как да използвам гласа си. Гласа ми, как да се грижа за него.
Казвахте ми, че е хубав.
Бяхте суетен, нали? И също така егоист.
Гледай ти, все още търси прожекторите.
Покрили сте пианото.
Но, какво има тук, долу?
Спомняте ли си, когато ми казвахте: ''един ден ще мразиш гласа си?''.
Не искам повече да пея!
Скоро имам прослушване, но не искам да ходя!
Мразя гласа си, и за това дойдох тук, при Вас.
Дойдох да поговоря с Вас. Свърши. Не искам повече да пея!
Но, чувате ли ме? Чуйте ме! Умолявам Ви, маестро!
Искам да говоря с Вас, имам нужда от Вас!
Нежен е вятърът.
Знаете ли, маестро...? Пеех я на сина ми, когато беше малък.
Джо, толкова се радвам да те видя!
- Но, откъде разбра ,че съм тук? - Maрина. - Благодаря!
- Точно тук се целунах за пръв път. – С кой? – С баща ти.
- Къде? - Тук! - Тук, къде? - Тук.
Обзалагам се, че ще намеря къщата, където живяхме. Искам да ти я покажа.
Имаше две огромни дървета, два гигантски ореха!
живяхме там около ... една година, и после отидохме в Рим, близо до морето.
- Трябва да е тука някъде. - Загубихме ли се?
Не, Не, Не! Не!
- Какво става, видя ли къщата? - Не, но знам къде сме!
- Къде? - От тука баща ти купуваше пресен хляб!
Maмо, гладен съм. Не съм ял от снощи!
Не намерих нашата къща. Но виж къде попаднахме!
Джо... Джо! Това е къщата на Верди! Къщата на Верди!
Тук е живял, тук е създал всичките си опери!
Гледай, живял е в тази къща и се е показвал на прозореца,
виждайки, не знам, виждайки един малък, гърбав селянин
и... се е родило ''Риголето''!
Или, се е показвал и е гледал По, която се превръща в Нил
и ето, попадал е в Египет и даже...във Венеция,
Защото е виждал целият свят от прозореца на малката си вилата.
- Искаш ли да я разгледаш, Джо? - Не особено.
Нищо ли не те интересува?!
Джо, но...това са корените ми!
Как може да не те интересува? Той ми е като баща!
Нищо не те интересува, нали?
Господи, ти си изгубен. Наркоман.
Това е.
Спри! Спри!
Полудя ли?!
Какво се опитваш да направиш: да ме убиеш ли искаш? Господи!
Отпусни се, Джо!
Не е сериозен инцидент. Само една спукана гума. Работа за няколко минути.
Прекаляваш.
- Maмо, искаш ли да ти помогна? - Не!
Ходи да си пуснеш музика!
И престани да ме гледаш така, изнервяш ме! Отивай!
Понякога да съм ти майка е наистина противно!
О, по дяволите! Джо, спри!
- Проблем ли имате? - Да.
- Кастро. - Ех, да имах неговите ботуши!
Ще ви кажа нещо, което ще ви шокира, защото сте американка.
- Аз съм комунист. - Какво имате предвид?
Вие сте американка, нали? Аз съм комунист!
- Спрете тук! - Защо? - Спрете на бензиностанция!
- Спрете! - В такъв случай се е обидила.
Виждате ли, това е една дупка.
Не разбирате езика ми, но аз все пак ще ви кажа.
- Този колбас... бутилка совиньон - Веднага .
Този колбас се прави само тук.
Трябва да преседи на тъмно, във въздух, без никакъв повей...
След две години...
- Преди шест години, в Куба... - Куба, Куба!
Ах... благодаря!
- Фидел... Кастро! - Eх, Фидел, Фидел!
Същата лодка, двама души: Фидел и аз!
- Не? - Да! - ''Ловящи риба''! Да, ''ловящи риба''!
И аз хванах една огромна риба, а Фидел - една малка!
- Умря от завист! - Да бе, вярвам!
- Един велик мъж! - Силен! - Но беше завистлив!
- А, да? - Да, заради уловът на живота ми.
- Хубав грим, черното е секси. - Каква глупашка физиономия .
- Ммм... не, не вярвам.
Е само... един пънк. един малък пънк!
- и той изглежда силен! - Не. - Прилича на боксьор!
Гледай какви мускули!
- Много ли сте спортувал? - Да, едно време! - А, да?
- Но, сега не... всъщност... - Сега не? – Не!
- Сега - да или не? - Абе...
Искам да опитате това вино.
Едно малко ''сандвиче'' за едно мъжленце велико, велико...!
- Благодаря. ще те науча на една игра, гледай. - Совиньон требиано...
-една игра. гледай, направи така... - хмм...
Каква хубава уста.
Браво, много добре! Не можа да счупиш нито една чаша!
- Това е малвазия ... - Сметката. - 3.000!
- Искам стая.
Аз не исках да бъда със него, знаеш ли? Исках да бъда със теб.
Не разбра ли? тръгна си.
Няма го вече .
И мен ме е страх.
Ох, любов моя...
Гърба ти е толкова нежен!
Мъничък мой, сладък мой! любов моя!
- Да не се караме повече! - Лицето ти ужасно.
Ще ти го избърша.
Прекрасно!
Не!
Джо... Джо...!
Джо... Джо...!
- Обичам те, Джо. - Не, не е вярно.
Tи ме мразиш. Никога не си ме обичала! Винаги си ме мразила!
Луда си, ти си болна! Луда! Никога не си ме обичала!
Никога няма да ме обичаш! Tи ме мразиш. Мразиш ме, мразиш ме!
Лъжкиня, лъжкиня, лъжкиня!
Ако поне бяхме успели да намерим тази къща...
Беше толкова важно за мен.
Исках да я видиш, исках да научиш.
Много ми е трудно да ти го кажа, Джо. Обаче, исках да ти го кажа.
Даже опитах, но не знаех какво да направя.
Мислех, че ако можеше да видиш къщата,
къщата, където живеехме с баща ти...
Не с Дъглас, а с истинския ти баща.
Сега завийте на дясно.
Да.
Тук е...
Джо.
Джо.
- Пристигнахме.
Отивай!
Отивай, отивай!
Тръгваме.
- Крачун, стъпи върху плочката! - Съжалявам.
Маестро, има един...
Обувките...
Обувките - сложи ги при другите, там.
Ще ми го кажеш после, ок?
Да видим как обикаля тази планета, да погледаме малко.
Маестро...
Слушай, "крачун"!
Можеш да седнеш. Седни долу!
Влез!
- Добър ден! - Добър ден!
- Добър ден! - Маестро!
Сега внимателно, на пръсти...
Да, заведи го в къщи.
Хей!
Днес е последния училищен ден...
..и... когато се върнете след ваканция, ще намерите...
Защо се смееш? Хубаво е .
Когато се върнете след ваканцията, ще намерите там горе вашето небе...
..Аз го намирам за много хубаво.
Като спомен за работата ви и... вашата фантазия.
Няма да ви отегчавам повече, приятна ваканция на всички! Довиждане!
Ей! Приятна ваканция, чао!
- Приятна ваканция, Палмиро! - Благодаря и на Вас, маестро!
- За последен път отиваме на море. - Чакай! - Махай се!
Не ми понася горещото време.
Нарисува луната с три очи, два носа и една уста.
...и ми открадна обувките.
Защо казваш ,че ги е откраднал? Може да се е объркал.
Донесох ти обувките.
- Чакай, ще донеса твоите!
- Искаш ли нещо? - Не, благодаря! - Англичанин ли си? - Американец.
Ето. Ако повече ти харесват моите обувки… Искаш ли ги?
Преди си говорил много английски, нали?
Много отдавна, знаех някои американски песни, но…
Помниш ли, че си имал син?
- Ще ви изсвиря нещо. - Благодаря!
Той не те забрави. Търси те навсякъде.
Не искаш ли да знаеш къде е бил? Всичко, което искаше той, е да те открие.
Това го подлуди! И скоро започна да друса, да взима дрога!
Хероин! Разбираш ли?
Дрогирахме се заедно, търсехме те.
Разбираш ли?! Търсехме те! Не ми ли вярваш?
Погледни! Погледни!
Гледай!
- Къде е сина ми сега? - Мъртъв е.
Умря на улицата, никой не дойде да помогне…
Твърде много хероин... Свръхдоза.
Махай се!
Върви си, моля те!
- А Катерина къде е? - На репетиции в Каракала!
Мамо. Мамо!
Стига, благодаря!
Корадо, Франческо, Стефано!
Какво казахте?
Да не забравяме това, което беше казано.
Извинявай, ти какво правиш тук? Излез, ако обичаш!
Да помним онова, което беше казано.
Ренато, ""песента на Оскар"". ""върви, успокой се.""
Може ли?
А, Maрина! Къде е майка ми?
- Къде е? - Познай!
""обичам те, да,обичам те, и със сълзи в краката ти ще падна,...""
""..където се криеш от кървавото отмъщение.""
""ако останеш там ще загинеш. Спаси се!""
""тръгва, оставя ме! Изчезвай, изчезвай."" Пет минути.
Пет минути, моля!
- Пет минути! - Пет минути! - Пет минути!
Може ли малко тишина, ако обичате.
Ако обичате, намалете тона!
Eдуард, винаги успяваш да закъснееш.
Не ме пуснаха да вляза.
Виж какъв подарък й взех от Атина.
Партитура от ''Ballo'', с автограф от Калас!
- Фантастичен, нали? - За Катерина всичко това е вече минало .
Представям си, Каркала е много труден за пеене театър. Как се справя?
- Не пее, само декламира. - Но, тя никога преди не го е правила!
Нищо не разбираш.
И сега си влюбен в баща ти?
Хубава изненада ми приготви! Аз съм на половина италианец.
Не, ти си американец! Това е написано на документите.
И, че си роден в Ню Йорк, и че баща ти е Дъглас.
Ще свършиш в затвора заради лицемерие!
Не могат да ме арестуват, луда съм! Наистина, Джо.
Шегуваш се?!
Разбира се, че се шегувам, съкровище. Разбира се, че се шегувам.
Eто.
Защо се разделихте?
Той ме мразеше... мразеше гласа ми...
Да...
Искаше нещо различно.
И беше егоист.
И беше влюбен в майка си.
- Актьори, по местата!
Балерините в центъра!
- Трябва да тръгвам.
Господа, по местата! Антарктът свърши!
По местата, господа.
Да, разбрах, но искам да знам в какво състояние е душата ми.
- Накрая какво чувствам? - Успяваш ли да пееш? - Катерина.
...ти си жена, безкрайно влюбена,...
..която се опитва да избегне този заговор, която...
- Да тръгваме, хайде! - Да, но остави ме да приключа разговора си, извинявай!
- Ужасяващо е! - Ще ме видиш ли пак?
Истина ли е?
- Какво? - Нашия син.
Ето го.
Репетицията започва!
Джо, Mустафа си замина.
- Джо! - Асистенти, ако обичате. Франческо, благодаря!
Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.