All language subtitles for Agnes.Of.God.1985.bg

Агнес!

Просто ще сложа нещо тук,
за да спра кървенето.

Извинете ме, сестро. Тя ще се оправи.

Ето ги сега.

Един въпрос:
виновен ли си?

виновен ли си

- Марта, ти си.
- Ами Роджър? Той е свободен.

Те искат жена.

Всичко, което трябва да направите, е да се срещнете с нея
и да кажете на съда, че е луда.

Ти ли диктуваш позицията ми?
Това е лепкава територия.

Никой не иска делото да се гледа.

Не Църквата, Короната,
най-малко аз.

- Ив, тя удуши бебе.
- Никой не иска да прати монахиня в затвора.

Ние не ви казваме какво да решите
или дори да го вземете.

Има ли причина да смятате, че
не трябва да го приемате?

Днес имам рожден ден.

Винаги вземам лоши решения
на рождения си ден.

Честит Рожден ден.

Здравей коте.

Хелън е. Г-жа Дейвънпорт потвърди
срещата си в 9:00 утре.

Добре? Чао-чао.

Чакай малко.

- да
- Роджър е. Обади ми се в болницата.

Искам мнението ви за един случай.
И честит рожден ден.

Отново Хелън. Отмених
уговорката ви за сряда...

... за да можеш да посетиш майка си.
Чао.

Здравей, Марта. Познайте кой?

Бонжур. Аз съм д-р Марта Ливингстън.

Здравейте. Аз съм...

... д-р Марта Ливингстън.
аз...

Извинете ме.

аз съм...

...назначен от съда психиатър.

Благодаря ти.

Вярвам, че игуменката ви
ме очаква?

Доктор Ливингстън, предполагам?

Аз съм Майка Мириам Рут.
Не е нужно да ме наричаш "майко".

Повечето го намират за неудобно.

Страхувам се, че навява
неприятни конотации.

- Значи можеш да ме наричаш "сестра".
- Благодаря ти.

Сигурно имате тонове въпроси.

Може да пушите.
Само не казвайте на никоя от сестрите.

Те нямаше да разберат.
Особено Маргьорит.

Щеше да изплаши
кралица Елизабет.

Освен това ми липсват.

- Пушехте ли?
- Две опаковки на ден.

Мога да победя това.

Нефилтриран.

Е, имате въпроси.

Стреляй.

- Кой знаеше за бременността на Агнес?
- Никой.

- Тя го е скрила?
- Съблече се и се изкъпа сама.

- Това нормално ли е?
- да

- А през деня?
- Може да е скрила картечница.

Имала ли е физически прегледи?

Веднъж годишно.
Бременността й падна между посещенията.

- Кой е бащата?
- Нямам представа.

- Какви мъже са имали достъп до нея?
- Никакви, доколкото знам.

- Свещеник?
- Да, но...

- Неговото име?
- Отец Мартино.

- Не го виждам като кандидат.
- Имаше ли някой друг?

Очевидно е имало.

- Не разбра кой?
- Направих всичко, но не попитайте Агнес.

- Защо не си?
- Тя дори не може да си спомни раждането.

- Някой й е дал бебето.
- Да, преди 10 месеца.

Не виждам как този някой
има нещо общо с този процес.

Защо мислиш така?

Не ми задавай въпроси.
Аз не съм пациентът.

Е, аз съм лекарят.

Аз съм този, който ще реши
кое е важно и кое не.

Не знам как да ти го кажа,
но не те одобрявам.

- Не лично...
- Психиатрия.

Точно. Искам да се справиш с нея
бързо и лесно.

Тя няма да издържи на
кръстосан разпит.

- Аз не съм инквизицията.
- Не съм от Средновековието.

знам какво си
Не искам този ум да бъде отворен.

Здравейте.

Аз съм д-р Ливингстън.
Помолиха ме да говоря с теб. Може ли?

да

Имаш прекрасен глас.

Не, нямам.

Току що те чух.

Това не бях аз.

Сестра Маргьорит ли беше?

Много си красива, Агнес.

Не, не съм.

Никой ли не
ти е казвал това преди?

Нека да говорим за нещо друго.

- За какво да говорим?
- Не знам.

- Всичко. може ли да седна
- да

Първото нещо, което
ви идва на ум.

Бог. Но няма какво да се каже
за Бог.

- Второто нещо, за което се сещате?
- любов.

- Обичал ли си някого?
- да

- СЗО?
- Всеки.

- Кой конкретно?
- Точно сега?

Обичам те.

Обичала ли си друг мъж?
Освен Исус Христос?

- да
- СЗО?

Има толкова много.

- Е, обичаш ли отец Мартино?
- О да.

- Мислиш ли, че те обича?
- Знам, че го прави.

- Той ти каза?
- Не но...

...когато го погледна в очите,
виждам.

- Били ли сте сами заедно?
- да

- Често?
- Поне веднъж седмично.

- И това ти харесва?
- О да.

- Къде се срещате?
- В изповедалнята.

- Виждаш ли го някога навън...?
- Искаш ли да говорим за бебето?

- Би ли искал?
- Никога не съм виждал бебе. Те си го измислиха.

- Защо трябва?
- Не знам.

- Помниш ли нощта?
- Не, бях болен.

- Как?
- Нещо, което ядох.

- Болеше ли?
- да

Където?

Там долу.

- Какво направи?
- Отидох в стаята си.

- Какво стана там?
- Разболях се.

- И тогава какво?
- Заспах.

- В средата на цялата болка?
- да

- Откъде се появи бебето?
- Какво бебе?

- Този, който са измислили.
- Главите им.

- Там казват?
- Не, кошчето за боклук.

- Откъде беше преди?
- От Господ.

- След Бога, преди кошчето.
- Не разбирам.

- Как се раждат бебетата?
- Не знаеш ли?

Да, искам, но искам да...

не разбирам! Искаш да говориш
за бебето, всеки го прави.

Но...

...никога не съм виждал бебето,
така че не мога да говоря за това...

...защото не вярвам в това.

- Нека да говорим за нещо друго.
- Писна ми да говоря.

Никой не ми вярва, когато им кажа.
Никой не ме слуша.

Не искам да отговарям на въпроси.

Искате ли да ги попитате?

- Какво имаш предвид?
- Ти питай и аз ще ти отговоря.

нещо?

Всичко.

Как ти е истинското име?

- Марта Луиз Ливингстън.
- Женен?

- Не.
- Бихте ли искали да сте?

- Не в момента.
- Имате ли деца?

- Искате ли малко?
- Не мога да ги имам.

Защо не?

Спрях менструацията.

защо пушиш

- Притеснява ли те?
- Няма въпроси.

Пушенето е мания за мен.

Може би ще се вманиача по
нещо друго и ще спра да пуша.

- Имате ли още въпроси?
- Един.

- Какво?
- Откъде мислите, че идват бебетата?

От техните майки и бащи,
разбира се.

Преди това, не знам.

Мисля, че идват, когато един ангел...

...свети на гърдите на майка им
и й шепне.

Това кара едно добро бебе да започне да расте.

Лошите бебета идват, когато паднал ангел
се притисне там долу...

...и те растат, и растат...

... докато не излязат там долу.

Не знам откъде
излизат добрите бебета.

И не можете да правите разлика.

Освен че лошите бебета плачат много.

И карат бащите си да си тръгнат.

И майките им се разболяват тежко.
Умри понякога.

Мама не беше много щастлива,
когато почина.

Мисля, че отиде по дяволите,
защото всеки път, когато я видя...

...изглежда сякаш е
излязла от горещ душ.

И никога не съм сигурен дали е тя...

...или дамата, която ми разказва нещата.

Карат се за мен през цялото време.

Дамата...

...Видях, когато бях на 10.

Лежах на тревата и
гледах слънцето.

Слънцето стана облак...

...и облакът стана...

...дамата.

И тя ми каза, че ще говори с мен.

Тогава краката й започнаха да кървят.

И видях, че имаше дупки
в ръката и отстрани.

И се опитах да уловя кръвта,
докато падаше от небето...

...но не виждах
, защото ме боляха очите...

...защото имаше черни петна
пред тях.

И тя ми разказва разни неща. Като...

...в момента тя плаче,
"Мари! Мари!"

Но не знам какво означава това.
Тя ме използва, за да пея.

Сякаш хвърля въдичка...

...и се хваща под ребрата ми
и се опитва да ме издърпа нагоре.

Но не мога да мръдна.
Мама ме държи за краката.

Всичко, което мога да направя, е да пея с нейния глас!

Това е гласът на дамата!

Бог те обича!
Бог те обича!

Бог те обича.

- Познавате ли една Мари?
- Не.

ти ли

Защо трябва да?

Не знам.

Е, какво мислиш?

Напълно банани
или леко извън центъра?

Или може би напълно нормален
и просто много добър лъжец.

Какво е вашето мнение?

- Вярвам, че Агнес е различна.
- От други монахини? Забелязах.

От други хора.

Вярвам, че не е луда
, нито лъже.

Как може да има бебе
и да не знае нищо за секс или раждане?

Тя е невинна. Тя е плоча, която
не е била докосната, освен от Бог.

нелепо.

Не и в нейния случай.
Имала е малко училище.

Майка й запази дома си.
Когато тя почина, Агнес дойде при нас.

Тя никога не е била там.
Тя никога не е гледала филм или телевизия.

- Никога дори не четете книга.
- Тогава защо е убила дете?

Това е непредумишлено убийство, а не убийство.
Тя не го е убила съзнателно.

Тя загуби много кръв.
Беше в безсъзнание.

- Някой друг можеше да го направи.
- Не и в очите на полицията.

- А в твоите очи?
- Казах ти.

Беше в безсъзнание.
Някой лесно би могъл...

- Наистина ли вярваш в това?
- Възможно е, нали?

СЗО?

Друга монахиня разбрала
и искала да избегне скандал.

Това е абсурдно.

- Възможността никога не ви е хрумвала?
- Никой не знаеше за бременността на Агнес.

Дори не Агнес.

Слушали сте
„Mostly Music.“

Това е радио CBC.

Отец Мартино тук ли е, моля?

Избършете краката си.

Стават в 5 сутринта.

Моля те.

И те са в леглото...

...до 9:00 вечерта.

Дори човек да можеше да стигне до тях...

...сигурно щеше да
ги намери да се молят.

Ето защо казвам
, че истинският въпрос...

...не е само как е влязъл,
но и кога.

И ти си единственият мъж, който ги вижда?

Обещавам ви, докторе...

...дори и да имах склонност...

...как бих могъл да я хвана?

Тя трябва да е много бавна...

...и търпелива монахиня.

Те са много специални
и рядко срещани хора...

...тези сестри.

Само няколко от тях са останали
в този модерен свят...

...посветени за хваление на Бог.

Ето защо бяхме избрани
от самия президент!

Президентът?

Хайде, мозък на гущер,
не можеш ли да кажеш, че наистина сме ние?

Здравей, мамо.

- Донесох ти нещо.
- Млъкни, опитвам се да гледам това.

Това е любимото ти.

Кой си ти?

Марта е, мамо.

Ето.

Мари ми носи и сладолед,
нали знаеш.

Шоколад. Моят фаворит.

Мислех, че е черешова ванилия.

Вече не. Сега харесвам шоколад.

- Добре ли се отнасят с теб?
- Марта никога не идва да ме види.

Гледайте, тя отива в ада.
След нещата, които тя ми каза.

После се омъжва за този кучи син
французин, прави аборт.

Знаех, че това няма да се получи.

Не като теб, Мари.

Ти се ожени за Бог.

Мари е мъртва, мамо.

Когато беше малка, Мари, се връщаше
от кино и казваше:

"Мамо, този край беше толкова тъжен."

Бих ви казал, че те са имали щастлив
край в трезор в Холивуд.

И ти ми повярва.

мамо...

...това не беше Мари, това бях аз.

Кой си ти?

Аз съм Марта, мамо.

Метохът е строен за над 50.
Не останахме много от нас.

- Ние и пилетата.
- Как оцелявате?

Ние притежаваме земята, но я даваме под наем.

Поддържаме няколко декара.
Малко пшеница, царевица, малко зеленчуци.

Това е много земя.
Имате ли полеви ръце?

Не, обработваме земята сами.

Само на мен и сестра Маргьорит
е разрешен публичен контакт.

Сестра Ан, коя беше стаята на Агнес?

Онзи там, в ъгъла.

- Този горе на третия етаж?
- да

Този манастир е здраво заключен.

Само Маргьорит има ключ.
Тя нямаше да пусне Христос вътре след мръкване.

Случва се и през деня.
Може би Агнес отиде при него.

Тя не знае как
се раждат бебета, камо ли да се правят.

Кога за първи път научихте за...

... нейната невинност?
Начинът, по който тя мисли.

- Когато дойде при нас.
- Не беше ли шокиран?

Бях ужасен. Точно такъв, какъвто си.

- Какво стана?
- Спря напълно да яде.

- Това беше преди бременността й?
- Преди около две години.

Агнес, забелязах,
че си спряла да ядеш.

- Защо е това?
- Бог ми е заповядал.

- Самият той е говорил с теб?
- Не.

- Чрез някой друг?
- да

- СЗО?
- Не мога да кажа.

- Защо?
- Тя би ме наказала.

- Една от сестрите?
- Не.

СЗО?

Защо би ти казала да правиш това?
Погледни ме.

- Защото напълнявам.
- О, за бога.

Има твърде много плът по мен.
Аз съм дирижабъл.

Не е нужно да се притеснявате дали
сте привлекателни тук.

Трябва да бъда привлекателен за Бог.

- Той те обича.
- Не, мрази дебелите хора.

- Грехота е да си дебел.
- Защо?

- Вижте статуите. Те са тънки.
- Агнес.

Те страдат. Красиво е.
Искам да съм красива.

Кой ти казва това?

Христос каза:
„Потърпете малките деца“.

- Искам да страдам като малко дете.
- Не това имаше предвид.

Тялото ми става все по-голямо.

Скоро няма да мога
да се бутна в рая.

- Раят не е място с решетки...
- Вижте тези! Аз съм дирижабъл!

О, мило мое дете.

Бог взриви Хинденбург.
Ще ме гръмне, каза тя.

- СЗО?
- Мама. Ще ставам по-голям, докато пукам.

Но ако остана малко,
няма да стане.

Майка ти ли ти го казва?

Агнес, майка ти е мъртва.

- Гледа, слуша.
– Глупости. Сега съм ти майка. Яжте.

- Не съм гладен.
- Трябва да хапнеш нещо.

Не, нямам.
Домакинът е достатъчен.

Една вафла няма достатъчно
дневна доза от нищо.

от Бога.

да от Бога.

Наказват ме.

- Защо?
- Не знам.

Скъпи Исусе!

Започна тази сутрин.
Не мога да го спра.

- Защо не я изпратихте на лекар?
- На следващия ден оздравя...

Тя имаше дупка в ръката си!
Ами ако тя изкърви до смърт?

Но тя не го направи, нали?

Ако някой беше видял това, което бях видял аз,
щеше да й се подиграват.

- Тя не го заслужава.
- Тя го има сега.

Мислите си, че е истеричка,
чисто и просто.

- Не е просто, не.
- Видях го.

Почистете през дланта й.
Може ли истерията да направи това?

Прави го от векове.
Тя не е уникална.

- Тя е просто поредната жертва.
- Божия жертва.

Това е нейната невинност.
Тя принадлежи на Бог.

И възнамерявам да
я отнема от него.

От това се страхувате, нали?

Можеш да се обзаложиш, че съм.

- Извинете, че ви накарах да чакате.
- Ето ги и тях.

Не позволявайте на никого
да разбере откъде сте ги взели.

Благодаря.

Миналия вторник не изядох
всичките си зърна лима...

...но ги скри под лъжичката си.
- да

Имах грозни мисли за
сестра Маргьорит.

Говори.
Едва те чувам.

Мислех грозни мисли
за сестра Маргьорит!

Защо, по дяволите, това
отнема толкова време?

Има много въпроси без отговор.

Вашата работа е да диагностицирате,
а не да играете на детектив.

Не ми казвай моята работа, Лион.
Моето задължение като лекар е...

Трябва да вземете решение възможно най-бързо
и да не пречите на...

Толкова бързо, колкото сметна за добре.

Колкото повече време отнеме,
толкова по-трудно ще бъде за нас.

Защо?

Епископът
ни диша във врата.

Колкото по-скоро влезе в затвора,
толкова по-добре!

- Не вярвам в това!
- Е, епископът ще бъде много разстроен...

Боря се за живота на тази жена!
Не някакъв проклет епископ!

Хареса ли ти сестра Пол?

Тя беше мила с мен.
Тя ми каза, че съм красива.

Какво друго ти каза тя?

Тя каза, че всички ангели биха искали
да спят до мен, ако можеха.

това ми хареса.

Тя е живяла тук почти 70 години.

Всеки ден биеше звънеца,
събуждаше ни...

...призови ни към Бог.

Тя ме заведе до моето тайно място.

Къде е това?

Обещавам, че няма да кажа.
би ли ме завел

Сестра Пол беше на 80 години?

- Често ли идваше тук?
- Само когато й се прииска.

Тя ме доведе тук миналата зима
и на следващия ден почина.

Не ечудно. Изчакайте.

- Агнес?
- Какво?

Агнес, как се отнасяш към бебетата?

Те ме плашат.
Страх ме е да не ги зарежа.

Те имат слабо място и ако
ги изпуснеш, стават глупави.

- Затова не ги разбирам нещата.
- Като например?

Числа. Можете да броите
и никога да не стигнете до края.

И аз не ги разбирам.
Мислиш ли, че съм паднал на главата си?

Надявам се не. Ужасно нещо е
да те пуснат на главата.

О, трябва да откажа пушенето.

Агнес? Чакай малко.

Агнес, по-бавно.

Тя каза, че можеш да видиш
целия свят оттук.

Че изглежда много по-добре
надалеч, отколкото на близък план.

- Красив.
- И понякога влизам тук.

Издава прекрасен звук.

- Какво ще стане, ако звънецът звънне?
- Тогава е още по-прекрасно.

Това е като да се крия от майка ми
като момиче.

- Къде отиде?
- Няма толкова прекрасно място като това.

Някога мислил ли си да напуснеш
манастира за нещо друго?

Не.

Няма нищо друго.
Това, че съм тук през нощта, ми помага да спя.

- Имате ли проблеми със съня?
- Получавам главоболие.

Мама също.

О, но тя не беше глупава.
Тя знаеше неща, които никой друг не знаеше.

какви неща?

Тя знаеше какво ще
ми се случи. Така тя ме скри.

- Откъде знаеше?
- Някой й каза.

- СЗО?
- Не знам.

Агнес.

Ще се смеете.

Обещавам, че няма да се смея.
Кой й каза?

Ангел по време на едно от нейните главоболия.

- Виждала ли е често ангели?
- Не.

- Нали?
- Не.

Вярвате ли, че тя наистина ги е видяла?

- Не. Но никога не бих могъл да й кажа това.
- Защо не?

Щеше да се ядоса.

Агнес, обичаше ли майка си?

- да
- Някога искала ли си да станеш майка?

- Никога не бих могла да бъда майка.
- Защо не?

Не съм достатъчно голяма
и не искам да имам бебе.

Защо не?

Защото не искам такъв.

- Ако го направихте, как бихте го получили?
- От някой, който не е искал бебе.

- Като теб?
- Не, не като мен.

Как ще получат такъв?

- Грешка.
- Агнес.

- Майка ти...
- Беше грешка.

- Това е което тя каза?
- Искаш да кажа, че е била лоша...

...но тя беше светица!

- Нищо не знаеш за секса?
- Аз съм глупав.

Не си спомняш да си забременяла
или да си носила дете?

- Това беше грешка!
- Дете?

Всичко! Монахините нямат деца!

Не ме докосвай така!

Знам какво искаш от мен.
Искате да отнемете Бог.

Трябва да те е срам. Да
те затворят такива като теб!

Не й позволявай да ме отведе.

- Мразиш ни, нали?
- Какво?

Монахини. Мразиш монахините.

- Мразя глупостта.
- И Църквата.

- Не съм казал...
- Църквата не е съдена.

Справете се с нея без предразсъдъци
или напуснете случая.

- Това е моя работа!
- И моя.

- Как смееш да се опитваш да ме тормозиш?!
- Искам само да бъдеш справедлив.

Очакваш аплодисменти за начина, по който
се отнесохте с това дете?

Тя не е дете.

Тя трябва да знае, че светът е пълен
с хора, които не вярват в Бог.

Хора, които никога не са прегъвали
колене пред никого!

Хора, които се влюбват
и имат бебета, и са щастливи!

Тя има право да знае това,
но Църквата я държи в неведение.

Невежеството е до девствеността!
Бедност, целомъдрие и невежество!

Не съм девствена, докторе.
Бях женен 23 години.

Дори имам внуци. Бях
провал като съпруга и майка.

Децата ми дори няма да
ме видят повече.

Казват на приятелите си, че съм мъртъв.

Не компенсирам минали грешки,
д-р Фройд!

- Тогава й помогни.
- Аз съм.

Нека се изправи пред света.

Защо? Или е затвор, или лудница
и разликите са доста тънки!

- Има друг избор.
- Какво?

- Оправдателна присъда.
- Как?

Правна невинност.

Знам, че съдията иска всякаква причина
да отхвърли делото от съда.

- Какво ти е необходимо?
- Отговори.

Кога Агнес щеше да
зачене детето?

Някъде през януари.

Спомняте ли си нещо необичайно
, случило се по това време?

Земетресения.

- Посетители на манастира?
- Нищо.

- Имате ли дневник?
- да

- Погледнете го.
- Тук няма нищо.

Досрочен ли беше?

- О Боже господи.
- Какво е?

- Чаршафите.
- Какви чаршафи?

О Боже господи. Трябваше да се досетя.

Трябваше да подозирам нещо.

Маргьорит казва, че си спал
на гол матрак. Вярно?

- Да, майко.
- Защо?

През средновековието
монахините и монасите са спели в ковчези.

- Не е Средновековието.
- Това ги направи свети.

Стана им неудобно.

На другия ден бяха
капризни като мулета.

Сестро, къде са ти чаршафите?

Мислите ли, че голият матрак
е като ковчег?

Не.

Тогава ми кажи
къде са чаршафите ти?

- Изгорих ги.
- Защо?

Бяха изцапани.

Колко пъти съм казвал на теб
и на твоя другар послушник...

... че менструацията е естествена
и не е за срам?

- Да, майко.
- Кажи го.

Това е естествен процес
и няма от какво да се срамувате.

- Имайте предвид.
- Това е напълно естествено...

Преди години една от сестрите дойде
при мен разплакана, търсейки утеха...

...защото беше твърде стара, за да има
деца. Не че искаше.

Но веднъж месечно й беше напомняно
за възможността да бъде майчинство.

Подсушете очите си, сестро,
и благодарете на Бог за тази възможност.

Не е това, не е това.

- Какво имаш предвид?
- Не е моето време от месеца.

- Трябва ли да посетите лекар?
- Не знам какво стана.

Имаше кръв по
чаршафите, но не знам защо.

Не знам какво направих погрешно.

Не знам
защо трябва да ме наказват.

- За какво?
- Не знам, не знам.

Това беше началото,
нощта на зачатието.

Кога беше това?

23 януари.
Една от нашите по-възрастни монахини почина.

- Сестра Пол?
- Да.

Не знам къде беше Агнес.

Бях необходим в болничната стая.

Негово превъзходителство изразява своята
благодарност за грижите, които полагате.

- Тя не трябва да се връща в манастира?
- Не.

Вероятно си прав.

Това разследване не може да помогне на сестра Агнес .

Никога не съм го наричал разследване.

Майка ви е била жителка
на Света Екатерина.

- Какво прави...?
- Сестра ви почина в манастир.

- Кой ти каза това?
- Още ли ходите на църква?

- Какъв бизнес...?
- Чудим се дали можете да бъдете обективни.

Вижте, само защото не се
присъединявам към вашите вярвания...

Вашите вярвания нямат никакво значение
за нас.

Но го правят на Агнес.

- Очакваш просто да я осъдя?
- Някой трябва да страда за това.

Трябва да си милостив и бърз.
Извинете ме.

Агнес, искам да ти помогна.

- Не съм болен.
- Притеснен си, нали?

Защото непрекъснато ми напомняш.
Нека забравя.

- Ти си нещастен.
- Всички са, нали?

- Агнес...
- Никога не ми отговаряш.

Понякога да.

Майка ти никога не ти е казвала
или правила неща.

- Но това беше, защото бях лош.
- Какво направи?

- Винаги съм лош.
- Защо?

Дишам.

Агнес.

Какво ти направи майка ти?

Ако не можете да отговорите, просто
поклатете глава. Тя удари ли те?

Тя накара ли те да направиш нещо,
което не искаше?

Караше ли ви да се чувствате неудобно
да го правите?

Засрами ли те?

Нарани ли те?
Какво те накара да направиш?

- Можеш да ми кажеш.
- Не мога.

- Тя е мъртва. Тя не може да те нарани.
- Тя може.

- Как?
- Тя гледа.

Агнес, не вярвам в това. Кажи ми.
Ще те защитя от нея.

- Тя...
- Да?

...ме кара...
- Да?

...свали ми дрехите и тогава...

- Тя ми се подиграва.
- Тя ти казва, че си грозна.

- Че си глупав.
- да

- Че си грешка.
- Цялото ми тяло е грешка.

Защо?

Тя казва, че ако не внимавам,
ще имам бебе.

- Откъде знае?
- Главоболие.

О да.

- И тогава
какво?

Тя ме докосва там долу
с цигарата си.

Моля те, мамо.
Не ме докосвай повече така.

Ще бъда добре.
Вече няма да бъда лошо бебе.

О, Агнес.
Искам да направиш нещо.

Искам да се преструваш
, че съм ти майка.

- Кажи й какво чувстваш.
- Страхувам се.

Моля те, искам да ти помогна.
Да ви помогна.

Добре.

"Ти си грозна!"
Какво казваш?

- Не знам.
- Да, имаш!

"Ти си грозна!"
Какво казваш?

- Не, не съм.
- Красива ли си?

да

- "Ти си тъп!"
- Не, не съм.

- Интелигентен ли си?
- Аз съм!

- "Ти си грешка!"
- Не съм!

Как мога да бъда грешка, ако съм тук?

Бог не прави грешки!
Ти си грешка!

О, Агнес, всичко е наред.
Всичко е наред.

Обичам те. Обичам те.
Всичко е наред.

Наистина ли ме обичаш
или просто го казваш?

Наистина те обичам.

Колкото майка Мириам ме обича?

Колкото Бог те обича.

Аз съм гледал.
Бяхме добре докато тя дойде.

Тя доведе дявола тук.

Тази нощ имаше кръв по ръката й
. Видях.

Агнес?

СЗО? Игумена?

Какво?

- Погледни в архивите на манастира.
- Сестро!

Добър ден, сестро.

Търся някои биографични
данни за сестра Агнес.

Майка каза, че може да го намеря тук.

Благодаря ти.

- Ти ме излъга!
- За какво?

Вашата племенница!

- Не мислех, че е важно.
- Просто те прави двойно отговорен!

Никога не съм я виждал, докато не дойде.
Сестра ми избяга от вкъщи.

Загубихме връзка. Когато дойдох тук,
тя ме помоли да се грижа за Агнес.

А бащата на Агнес?

Всеки от дузина мъже,
според това, което сестра ми ми каза.

Тя искаше да попречи на Агнес
да тръгне по нейните стъпки.

Като пази дома й,
слушайки ангели?

- Тя пи твърде много.
- Знаеш ли какво й направи?

- Не мисля, че искам да знам.
- Тя я тормозеше.

Има повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Много мръсни малки тайни.

- Ако знаех...
- Защо не знаехте?

Знаеше, че е алкохоличка.

- Знаех го постфактум.
- Но защо не я спряхте?

Защото не знаех.

О, Боже.

- Лари.
- Марти, какво правиш тук?

Сигурно нещо липсва.

Дадох ти снимките.
Какво друго?

- Може би нещо, което са пропуснали.
- Какво, мислиш, че е невинна?

- Не знам.
- Трябва да си луд.

- Лари.
- Видяхте доклада. Нарежете и изсушете.

- Може нещо да не е в доклада.
- Твърде си ангажиран.

Исус. Предайте този случай
на някой друг.

Ще видя какво мога да измисля.
Засега се прибирай и поспи малко.

Благодаря.

Ако намеря нещо, ще ти се обадя.

Хелън е. Пропуснахте
Mrs. Назначаването на Дейвънпорт.

Обади й се у дома.

И някои репортери
се опитваха да се свържат с вас.

Изглеждаха упорити
и може да ви се обадят.

Не им дадох номера ти.

Казвам се Жан Мартин. Пиша
статия за сестра Агнес.

Ще бъда благодарен, ако
ми позвъните на 942-2424.

Здравейте, аз съм.
Току-що говорих с детектив Кроули.

Имаше едно нещо
което не влезе в доклада.

Кошът за боклук
в стаята на Агнес.

Никоя от другите монахини не е имала.

Чао.

- Не попадна в отчета.

Кошът за боклук
в стаята на Агнес.

Никоя от другите монахини не е имала.

Чао.

Получих разрешение от съда
да я хипнотизирам.

- А моето разрешение?
- И аз бих искал твоя.

Ще видим за това.

- Ще отречеш ли?
- Не съм решил.

- Здравето й е застрашено.
- Духовно здраве.

- Не ми пука.
- Знам, че не го правиш.

Да я осъди и да приключи с това?

- Тя е проста жена.
- Нещастна жена.

Щеше да се радва с нас, ако
я оставиха сама.

Защо се обади на полицията?

Защо просто не изгорихте бебето?

- Аз съм морален човек.
- Глупости!

- Глупости!
- Църквата не...

Какво общо има църквата
с теб, по дяволите?

- Нищо.
- Какво сме ви направили?

Усещам миризмата на бивш католик на мили разстояние.
какво направихме Изгори еретици?

Тогава Църквата беше
управляващо тяло. Е, какво ти направихме?

Искахте да шиете
и не можахте, защото беше грях?

- Значи вместо да разпитваш...
- Не беше секс.

Имаше много неща,
но не беше секс.

Приятелят ми беше прегазен
в 1-ви клас.

Монахинята каза, че е починала
, защото е пропуснала сутрешната молитва.

- Глупава жена, това е всичко.
- Това е всичко? Това е достатъчно.

- Тя беше красива.
- Какво общо има това?

не бях. не бях.

Хубавата умря. Защо не аз?

Никога не съм казвал сутрешните си молитви.
И бях грозна. Имах лунички.

Сестра Мери Клийтис
ме нарече „Полка Дот“ Ливингстън.

- Значи си тръгнал, защото си имал лунички?
- Не, защото аз...

да

Да, напуснах Църквата,
защото имах лунички.

Като дете чувах
своя ангел пазител.

Тя ми пя
до 6-годишна възраст.

Тогава спрях да слушам.

Но помня гласа.

Преди няколко години
бях монахиня, сигурна в нищо.

Нито от небето.

Дори и от Бога.

И тогава една вечер видях Агнес
да стои до прозореца си и да пее.

И всичките ми съмнения относно себе си и Бог
изчезнаха в този един момент.

Познах гласа.

Моля, не ми го отнемайте
отново, д-р Ливингстън.

Тези години след 6 бяха много мрачни.

Сестра ми почина в манастир.

И това е нейният глас, който чувам.

Пушенето ми пречи ли ви?

Не, напомня ми.

Искате ли един?

Бих искал един.

Нямам практика.

- Добре?
- Добре благодаря.

- Да предположим, че светиите биха пушили?
- Несъмнено.

Не аскетите, разбира се, но...

...добре, Свети Томас Мор.

Дълъг, тънък и филтриран.

Свети Игнатий гасеше
пури върху стъпалата на босите си крака.

- А апостолите?
- Ръчно валцувани.

Дори Христос би участвал социално.

- Свети Петър?
- Тръба.

Мария Магдалена?

— Ти измина дълъг път, скъпа!

Света Йоан би дъвчела тютюн!

Добре.

Какво мислите, че
пушат днешните светци?

Днес няма светци.

Добри хора, да.
Но необикновено добри хора?

- Такива ни липсват много.
- Мислиш ли, че са съществували някога?

Да, разбирам.

Искаш ли да станеш такъв?

Да стана? Човек се ражда светец.

Е, можете да опитате, нали?
Да бъдеш добър?

Да, но добротата има много малко
общо с това.

Не всички светии са били добри.
Всъщност някои от тях бяха луди.

Но те все още бяха привързани към Бог.

Оставен в ръцете му при раждането.

Няма повече.

Раждаме се, живеем, умираме.

Няма място за чудеса.

О, мили мой, как ми липсват чудесата.

Мислиш ли, че Агнес все още е
привързана към Бог?

Чуйте я как пее.

Бих искал да започна.

- Да започна какво?
- Хипнозата. Все още ли не одобряваш?

- Ще те спре ли, ако го направя?
- Не.

Мога ли да присъствам?

Разбира се.

Тогава да започваме.

Слушаш
хор от ангели.

Музиката им те обгръща като...

...топъл и удобен
воден басейн.

И докато спите,
ще можете да си припомните...

...всички неща
, които искаме да запомните.

И когато преброя до три
и плясна с ръце...

...вече няма да бъдете хипнотизирани.

- Чуваш ли ме?
- да

- Кой съм аз?
- Д-р Ливингстън.

- И защо съм тук?
- Да ми помогнеш.

Добре. Искаш ли да
ми кажеш защо си тук?

- Защото съм в беда.
- Каква неприятност?

- Какъв проблем, Агнес?
- Уплашен съм.

- От какво?
- Да ти кажа.

Но е лесно.

Това е просто дъх със звук. Кажи го.

Какъв проблем, Агнес?

Имах бебе.

- Как се роди бебе?
- Излезе от мен.

- Знаеше ли, че ще стане?
- да

- Искахте ли да излезе?
- Не.

- Защо?
- Защото ме беше страх.

- Защо се страхувахте?
- Защото не бях достоен.

Да бъда майка?

- Защо?
- Мога ли да си отворя очите сега?

Не, още не, Агнес.
Съвсем скоро, но не още.

- Как се появи бебето при вас?
- Порасна.

- Какво го накара да расте? Знаеш ли?
- да

- Искаш ли да ми кажеш?
- Не.

- Някой друг знаеше ли за бебето?
- Това не мога да ти кажа.

- Ще се ядоса ли?
- Тя ме накара да обещая, че няма да го правя.

СЗО? Кой те накара да обещаеш?

Всичко е наред, Агнес.
Всичко е наред.

Хайде да отидем в твоята стая.

Беше една нощ преди около шест седмици,
когато бяхте много болен.

- Страхувам се.
- Не бъди, тук съм. Всичко е наред.

Кажи ми какво направи
преди да си легнеш.

- Ядох.
- Какво вечеря?

Риба. Брюкселско зеле.

- Не обичате брюкселско зеле?
- Мразя ги.

- И после какво стана?
- Отидохме в параклиса за вечерня.

Тръгнах си рано, защото
не се чувствах много добре.

- Какво?
- Следят ме.

- Сестра Маргьорит.
- Тя ли е знаела за бебето?

Вижте стаята си така, както я видяхте
онази вечер.

- Отвори си очите. Какво виждаш?
- Леглото ми.

- Какво друго?
- Разпятие.

Над леглото?

Нещо друго?

- Какво виждаш? Какво е?
- Кошче за отпадъци.

- Знаеш ли кой го е сложил там?
- Не.

- За какво е?
- Моята болест.

- Какво чувстваш?
- Все едно съм ял стъкло.

- Какво правиш?
- Трябва да повърна.

аз не мога

- Една от сестрите ме нахрани със стъкло.
- Кое?

- Не знам. Всички са ревниви.
- От какво?

От мен. О, Боже!

О, Боже!

вода. Всичко е вода.

- Защо никой не идва?
- Не ме чуват.

О, Боже, не, моля те!
Не искам това да се случва.

- Не го искам.
- Спри я!

- Какво?
- Махни се от мен.

- СЗО?
- Не те искам тук.

- Има ли някой в стаята с вас?
- Не, не ме докосвай. Моля те!

- Спри я! Тя ще се нарани!
- Не, пусни я!

- Опитваш се да убиеш бебето ми!
- Казах, остави я!

Не, остани вътре! Моля, останете вътре!

Вината не беше моя, мамо.

Беше грешка, мамо.

Добре, Агнес. Всичко е наред.
Едно две три.

Всичко е наред.
Аз съм, д-р Ливингстън.

Всичко е наред, всичко е наред.

- Благодаря ти, Агнес. Как се чувстваш?
- Изплашен.

Помниш ли какво се случи току-що?

- да
- Това е добре.

- Чувствате ли се достатъчно добре, за да стоите?
- да

Ето.

Всичко е наред.
Да, всичко е наред. Всичко е свършило.

Всичко е наред, Агнес. Това е вярно.

Това е вярно.

Това е вярно.

Извинете ме. Здравейте?

Търся някои планове на земята
за...

...Манастирът Света Мария Магдалена
в Бертиервил.

О, много интересно, предполагам.

Извинете ме.

Това има всичко.

Дори тайните входове.

Всички ги имаха.

Обикновено за преминаване от сграда
на сграда в снега.

Така влезе той.
Или тя излезе.

Извинете ме. Какво каза?

Нищо. Мога ли да си взема някои бележки?

Добре.

- Докторката в кабинета си ли е?
- Кой се обажда?

- Генерал Макартър.
- Само минутка. Не можете да влезете там!

- Всичко е наред. Затвори вратата.
- Сваляме те от случая.

Ако искаме да наемем психиатър,
ще си намерим.

- Кой ще задава въпроси, които искате да му бъдат зададени.
- Един с обективност и уважение!

- За Църквата?
- За Агнес.

- Мислиш ли, че е светица?
- Тя е докосната от Бог.

как? Тя халюцинира,
спира да яде и кърви.

Затова ли тя не може да бъде пипана?
Дай ми чудо!

- Бащата.
- Кой е той?

Защо трябва да е някой?

- Боже мой. Ти си луд.
- Казвам, че е възможно.

- Как? Бял гълъб?
- Не бъди смешен!

- Дай ми обяснение!
- Едно чудо няма обяснение.

Ако може да направи дупка в ръката си
без пирон...

...тя може да раздели клетка в утробата си.
- Това е лудост.

Никой мъж не би могъл да влезе
тази нощ.

- Бог го направи?
- Това е все едно да кажеш, че Мартино го е направил.

- Казвам, че Бог го е допуснал.
- Но как?

- Няма да намерите всички отговори.
- Ти не вярваш в чудеса.

Но искам възможност да повярвам.

Вярваш на лъжа, защото няма да
си признаеш, че е била изнасилена или прелъстена...

...или беше прелъстителят!
- Тя е невинна.

Тя не е енигма. Това, което е направила
, е обяснимо чрез психиатрията...

...едно две три.
- В това ли вярваш?

- Това е, което трябва да вярвам!
- Защо си толкова обсебен от нея?

Мислиш за нея през цялото време.
Решил си се да я спасиш. Защо?

Не обвинявам, а признавам.

Има тунел от криптата
към хамбара. Знаете ли, че?

Има отговор.
Така се е измъкнала.

- Как би могла да разбере?
- Някой й каза.

- Не е използван от 50 години.
- Престани да лъжеш, майко!

- Защо да лъжа?
- Защото е убийство!

Тя ни каза, че има още един човек.

Кой беше този човек, майко?
Ти ли беше?

Ако е убийство, тогава трябва
да говорите с прокурора, а не с мен.

И определено не Агнес.

Не много бързо. Не.

- Всичко, което искам е още една седмица.
- Защо?

Майка Мириам е много категорична
в това.

- Не си показал никакъв напредък.
- Стигам до нея.

Стигаш до всички ни.

- Ще взема решение до следващата седмица.
- Мина достатъчно дълго.

- Джо, тя не е убила бебето.
- Имаш ли доказателство?

- Аз ще.
- Кога?

Следващата седмица ще ти дам нови доказателства.

Не.

утре Ще го взема до утре.
Аз ще.

да

Извинявай, майко.
Д-р Ливингстън е тук.

- Ще я разглобиш.
- Къде е тя?

- Не й ли писна?
- Имам още въпроси.

- Решен си.
- Кой знаеше, че е бременна?

- Защо я преследваш?
- Ти ли беше?

- Знаехте ли, че е бременна?
- да

- Не сте я пратили на лекар?
- Беше твърде късно.

За аборт?
Твърде късно за какво?

- Да го спра.
- Бебето?

- Скандалът.
- Ти отиде да помогнеш.

- Тя не искаше помощ.
- Ти искаше да изчезне.

- Не.
- Кошчето за отпадъци.

Беше заради кръвта и чаршафите.

И бебето. Използвал си кабела.

Не, исках тя да роди бебето,
когато никой друг не е наоколо.

Но имаше
толкова много кръв, че се паникьосах.

- След като убихте детето?
- Оставих го при нея, за да отида за помощ.

- Съмнявам се, че тя ще каже това.
- Тогава тя е лъжкиня!

- Агнес, чуваш ли ме?
- да

Искам да си спомниш
една нощ от миналия януари.

Нощта, когато сестра Пол почина.
Помниш ли?

Какъв е проблема?

- Тя каза, "Майкъл."
- Какво имаше предвид?

Статуята. Беше
ми го показала предния ден.

- А проходът към обора?
- да

- Защо?
- За да мога да отида при него.

- СЗО?
- Него.

- Тя е знаела за него?
- И тя го беше виждала.

- Където?
- От камбанарията преди да умре.

- Значи тя те изпрати?
- да

Какво стана?

- Той е тук.
- Уплашен ли си?

да

Здравейте?

Къде си?

Ти ли си?

Но се опасявам.

да Да, разбирам.

Защо аз?

Изчакайте. Искам да те видя.

Какво виждаш?

Ореоли. Разделяне и разделяне.

Перата са падащи звезди.

Попадане в ириса на Божието око.

Толкова е прекрасно. Толкова е синьо!

Жълто, черни крила, кафяво, кръв!

Червено! Неговата кръв!

Господи, кървя!

Кървя!

Няма да спре!
Не мога да го накарам да спра!

- Пусни ме! Иска ми се да си мъртъв.
- Агнес.

- Стой далеч от мен!
- Агнес.

Онзи човек в обора
ти направи ужасно нещо.

Той те нарани. Вината не е твоя.

Вината е негова. Кажи ни кой е той.

- Ще го спрем.
- Това е по твоя вина.

- Кого видя?
- Мразя го.

- СЗО?
- Мразя го за това, което ми причини.

- За това, през което ме накара да премина.
- СЗО?

- Агнес, кой ти причини това?
- Бог!

Това беше Бог!

И сега ще горя в ада,
защото го мразя.

Няма да го направиш. Всичко е наред да го мразиш.

- Достатъчно.
- А бебето?

- Тя не може да си спомни!
- Бебето.

- Беше мъртво.
- Беше живо.

- Не си спомням.
- Беше живо, нали?

да

- Майка Мириам беше с вас?
- да

- Тя взе бебето.
- да

Видяхте всичко, нали?
И тогава, какво направи тя?

Агнес, какво направи?

Тя...

... ме остави сама
с това малко нещо.

Погледнах го.

И си помислих, че това е грешка.

Но грешката е моя, не на мама.

Божия грешка.

Мислех, че мога да я спася.

Мога да я върна на Бог.

- Какво направи?
- Сложих я да спи.

как?

Завързах въжето около врата й.

Уви я в кървавите чаршафи...

...и я напъха в кофата за боклук.

С оглед на
сегашната ситуация...

...и показанията, дадени тук
тази сутрин...

...изглежда съвсем ясно,
че ответникът...

...по никакъв начин не носи отговорност
за действията си.

Това е решението на този съд...

...да бъде върната
в манастира на Мария Магдалена...

...където тя ще бъде обгрижвана
под надлежно медицинско наблюдение...

...от гостуващ лекар.

Имате ли нещо да кажете?

Стоях на прозореца на стаята си...

... всяка вечер в продължение на седмица.

И една вечер чух
най-красивия глас, който можете да си представите.

И когато погледнах...

...Видях луната да го огрява.

Шест нощи той ми пееше...

... песни, които никога не бях чувал.

И на седмата нощ
той отвори крилата си...

...и легна върху мен.

И през цялото време пееше.

Моля, отстранете я от съда.

Някой би ли отстранил
подсъдимия от съдебната зала?

Не знам значението
зад песента, която изпя.

Може би беше песен за съблазняване,
а бащата беше полеви помощник.

Може би това беше приспивна песен, която тя
си спомняше от преди много години...

... а бащата беше надежда
и любов, и желание.

И вяра в чудеса.

Искам да вярвам
че е била благословена.

И тя ми липсва.

И се надявам, че тя е оставила нещо,
някаква малка част от себе си с мен.

Това би било достатъчно чудо,
нали?