Original subtitles

Свикнете ли и към това? Вземаш поръчки от камера?

Все още не.

Мениджърски тръстове ще дойдеш при тях

в момента, в който имате нещо.

Разбира се.

Имате случая?

Да.

Има ли някой друг в Ехо?

Някой важен?

Това бяха мои приятели веднъж.

Бяхме навършили пълнолетие зад стената,

само за да открият съществуването на два свята.

Мога ли да ви кажа една тайна?

Нещо точно за вас.

Аз съм причината нашите два свята съществуват.

Минокс C.

Най-популярната камера в града тези дни.

Имате пет ролки, 36 експозиции всяка.

Дръжте го на сигурно място и от погледа.

Излишно да се каже, ако те хванат,

вие сте сами.

Ще минем ли в града?

Ще те измъкнем през Heiligensee.

Това е траби с фалшив под в гърба.

Вашият син и дъщеря вътре, ти и жена ти отпред.

Никога не съм мислил така ще бъде.

Помислете за безопасността на сина си.

Правиш правилното нещо.

Баща ми почина в лагерите за демократична република.

Не си го провалил, Янек.

Хонекър го провали.

Цялата институция го провали.

Да.

Експериментът беше идеален.

Беше повреден от нашата дребнавост.

24 часа.

Донесете ни подробности на синхротрона,

топлинна мощност, събрани ъгли и траектории.

Този път следващия месец,

ти и семейството ти ще бъдеш гледане на американски бейзбол.

Няма причина да бързаме

The Просто стартирайте съвсем нов разкажете го

Не си ли някога болен на тази песен?

Алфавил е най-добрият.

Изключете го.

Вие го изключвате.

Мира,

обърнете музиката си.

Once На някога забранено място ...

Дадоха ми камера.

Кога се случва това?

Скоро.

Вземете лекарството.

Прави ми замаяност преди да ям.

Е, яжте малко Филинчен.

Не, ми е зле от Филинчен.

Ммм. Обичам хрупкав хляб.

Ти Би.

Нищо от тези глупости тук има някакъв вкус.

Хер Хаузър казва само фашисти се оплакват от вкус.

Хаузър е обитател на Щази.

Какво? Не е вярно?

Не говорете срещу нашите другари.

Това е непатриотично.

Той направи доклад за фрау Щайн.

- Знаете ли, че? - И какъв бизнес

това ли е вашето?

Знаеш ли дори как се гадя без партито да ви каже?

- Какво каза? - Всичко е наред.

Нямаш представа за жертвите баща ти прави

да ви предпази от неприятности.

Тези антисоциални приятели тичаш наоколо.

Поне вярват в нещо.

Моля побързай. Ще закъснеем.

- Това вярно ли е? - Да.

... така че трябваше да отида в магазина след работа.

Най-накрая влязох вътре, и гледам наоколо.

Няма нищо.

Нищо друго освен кисели краставички.

Затова питам мениджъра на магазина и той каза:

„Защо се нуждаем от щастие когато имаме толкова много кисели краставички? "

Направих смени промени

към рентгеновия сплитер.

Трябва да се отървем на този гаден бъг.

- Моля, калибрирайте го отново. - Това ще ми отнеме цял ден.

И?

Добре, време да тръгвам.

- Ще се видим утре. - Чао!

Утре.

Здравейте?

Има ли някой там?

Кой е?

Някога ви довеждах тук.

Не бях донесъл.

Тук не сте я довели.

Това е мястото, където живеете сега?

Много се движа.

Защо?

Защото ме преследват.

Това е моята дъщеря е станал?

Не съм ти дъщеря.

Направих те в това.

Не говори за мен като Аз съм твоят шибан експеримент.

- Никога не си имал такова нещо за мен. - Да аз бях.

Прочетох всичко за него.

Точно тук.

От къде намерихте това?

Вашият свят.

Не беше трудно да се придобие.

Имам хора там ...

Армия ...

Вдъхновени от думите ви,

твоите чувства,

вашите най-дълбоки признания.

Какво искаш от мен?

Почивка.

Имаме какво да обсъдим.

Може би трябваше да бягаме.

Това би било по-умното нещо.

Но ние бяхме учени

и експериментатори.

Преди всичко бяхме ...

любопитен.

Кой си ти?

Говори.

Аз ли създадох теб?

Защото оставих поста си.

Прокара програмата така че можех да съм горе.

Аз те създадох.

Глупости.

- Напуснах поста. - Не, не си.

Защо имитирате думите, които казвам?

Би ли желал да дойдеш и да говориш?

Трябва да се е случило нещо

когато частиците се разделят и отиде в суперпозиция.

Квантова механика заплитане.

Ще трябва да видя дали нещо наляво, за да анализираме.

Кажи ми какво мисля.

Очите ми са прекалено близо един до друг.

Носът ми?

Прекалено голям. Носът на баща ми.

Ние сме еднакви.

Идентични.

Свят за вас ...

и свят за мен?

И какво да правим сега?

Тогава знаехме

напускане на Изток вече не беше опция.

Кажи ми, че си шибан с мен. Сериозно?

Трябва ми още няколко седмици.

Янек ...

осъзнаваш ли за момент

колко е трудно да си осигурим exfil

с очи към теб и твоето семейство?

Вашият син беше сниман онзи ден в Zionskirche

раздаване на подривни брошури.

Измяна срещу държавата. Това не е времето

- за студени крака. - Не е студено.

Тогава какво, по дяволите, се е променило?

Просто се нуждая от повече време.

След 72 часа колата е изчезнала.

Ако вие и вашето семейство не са там ...

няма да има друг.

Просто помисли за това, което правите.

Наистина ли искате да бъдете на милостта на другарите си?

С синхротрона надолу,

всички разбираха лабораторията ще бъде затворен за ремонт.

Тези безжизнени дронове се радваха за свободното време.

Ще вземат дълги обяди, се прибера вкъщи към техните семейства,

и вътре в тези стени,

нашето проучване ще започне.

Виж това.

Все още получавам много радиация.

Решихме да водим списания.

Като скромни социалисти който се беше намерил

собствените си теми изчерпателно проучване.

Дори и най-малките несъвършенства бяха споделени между нас.

- И аз имам този чип. - Да, точно тук.

- Това е на това, нали? - Точно така. Това е вярно.

Какъвто и процес да ни е създал,

беше педантичен.

Бяхме идентични.

И по същия начин,

така бяха и нашите светове.

... в битката за Берлин ...

Удвоиха се напоследък.

Те проучват територията на другата страна.

Да, така мисля.

мислех си за нещо.

Ако всичко е наред, Бих искал да видя вашия свят.

Искам да видя и твоята.

Беше все едно да се разхождаме

перфектно възпроизвеждане.

Беше чудо.

Неговият свят беше невъзможен да разграничавам,

до най-малкия детайл.

И това беше проблемът.

Беше точно същото.

Ако този експеримент е бил да има някакво въздействие,

нещо драстично трябваше да се направи.

За Мира. Тя обича тази музика.

Исках да видя дали ще направи същия избор.

Какво правиш?

Давате дъщеря си вашия дар.

Няма да дам нищо на моя.

Направете нашите светове различни.

Произвеждаме контрол и хаос.

Мисля, че си прав.

Така беше решено.

От този момент нататък, нямаше връщане назад.

Мамо, хайде, Искам да си ходя вкъщи.

С една проста настройка,

ще поставим нашите светове на две необратимо различни пътища.

- Здравей, Мира. - Здравейте.

Имам нещо за теб.

Здравейте.

Мисля, че ще ти хареса.

Здравейте.

- Имаше ли хубав ден? - Мм-хмм.

- Харесваш ли тази група, нали? - Обичам го.

- Благодаря ти. - О.

Да. Обичам те.

Ако само бяхме знаели

влиянието, за което бяхме да направя.

Колко време съм заспал?

Няколко часа.

Мислех, че ще те оставя да почиваш.

Какво е това?

Принадлежи на приятелите ви в управлението.

Те го използват, за да общуват във всеки свят.

Те никога не се срещат лично.

Не след това, което направихте.

Сега е война.

- И вие сте част от него? - Не.

Но ти и аз, ще го прекратим.

Засаждах войници в техния свят от години.

Преди няколко седмици, получихме тяхното внимание,

и сега, имам нужда приятелите ви да се срещнат.

Защо?

Така че те могат да правят каквото трябваше да го направят

преди много години.

Завършете този експеримент завинаги.

Ах, толкова си досадно.

Янек.

Случило ли се е нещо към споразумението?

Нека сега да не говорим за това.

Миналата седмица казахте следващата седмица.

Всеки ден, друго извинение.

Отпътуването ни беше забавено.

- За колко дълго? - Още не знам.

Какво стана?

Какво ще правим?

Сега не мога да бъда притеснен от това.

Какво е това?

Не ми харесва как действал си.

Как се държах, Изабел?

Не знам, а не себе си.

И как е аз?

Недоволен?

Защото от години Нямам цел.

Просто лоялен към умираща система.

Сега, когато отново имам цел, не ме харесваш.

Каква цел?

За какво говориш?

Трябва да тръгвам.

Не можех да бъда притеснен от такива неща.

Не и когато се стремим започваше да расте.

Тази сграда се помещаваше експериментален синхротрон,

използвани различни източници на светлина за разделяне на частици.

Доскоро, т.е.

Сега целият експеримент променило.

Какво стана на всичките ви помощници?

Вероятно Янек уплаши ги.

Те са получили отпуск.

Работата ми се увеличи повече ...

чувствителен напоследък.

Това исках да видиш.

Такова удоволствие е да се запознаем.

Всички ние избрахме

заради вашата дисциплина.

Мартин, икономист. Джума, имунология.

Илзе, науката за околната среда.

И Волкер, човешкото поведение.

С какво се представяме

е възможност

уникален в историята на нашия вид.

Разбира се, ще има условия.

Първо, тайната идва преди живота ни.

Трябва да го пазим от получаване в неправилни ръце.

Второ, никой от нас не може да се меси в живота на нашето ехо.

Ние не сме наши други.

Другият ни не е ние.

Трябва да останем дискретни за себе си.

Това е жива петри.

Можем да проучим изходната линия на човешката психология.

Янек ... сигурен ли си? това е добра идея?

Говорим

паралелна вселена, за всичко, което знаем,

никога не е трябвало да бъде открита.

Мисля, че възможностите надвишават рисковете.

Ако направим това, то трябва да бъде единодушно.

Не може да има никой от нас не излезе.

Знам, че искаш това.

А знаете ли как?

Защото и аз искам това.

Ние всички искаме това, нали?

От името на нашия свят,

ще бъде чест

да работим с вас.

Добре, ние сме готови. Просто го натиснете.

Добре, хайде. Добре, бързо, бързо.

Готов?

Бяхме се събрали

в благосклонния дух на човешката наука.

Използвайки връзките на Мартин в университета,

успяхме да убеди държавата

да затвори сградата към всички любопитни очи.

Нашият експеримент нараства експоненциално

през тези месеци.

Появата на микроскопски корекции

в нашата биология, история, околна среда.

Влияние от адаптивна делта можем само да започнем да разбираме.

Беше вълнуващо.

- Добро утро. - Как си?

- Ето. - Благодаря ти.

Вашето растение е точно тук.

Вече нямаше ограничава нашата дисциплина.

Можехме да изучаваме всичко.

Можехме да откъснем ботанически екземпляри

от същата градина в два свята,

и тогава можем да изградим изцяло нови екосистеми

от най-добрите оцелели проби.

Да не говорим за психология, клонове на човешкото поведение,

изучаването на световните събития на гранулирано ниво.

Беше време на откриване

за разлика от нищо от зората на Новия свят.

Винаги го докосваш така.

Може да замърсявате Образецът.

Спрете да бъдете толкова самокритични.

Бяхме приятели.

Братя и сестри за общо благо.

И тогава...

Колко е часът?

Отвори вратата.

Д-р Томес?

Да?

Вашия син ли е вкъщи?

Моля моля, има недоразумение.

Не съм направил нищо лошо.

По-добре е, ако не говориш.

Нашият син е невинен, Слушай го.

- Той не е направил нищо. - Наистина ли?

Може би това не е така литературата му?

Може би е твое.

Или на дъщеря ти.

Но се съмнявам,

защото никой от вас бяха снимани

наскоро в Zionskirche

преди два дни.

Изабел!

Донесете такъв срам на това семейство.

Исабел, моля те ...

Ще бъда на крачка

Сега далеч

Кой си мислиш че си?

Идваш ли у дома?

Знаете ли дори кой съм аз?

- Изведете го оттук. - Махни се от мен!

- Моля те, нараняваш го! - Аз имам ...

Току-що ми бяха дадени грант от университета.

Прави се важна работа

от името на страната и хората.

Не от твоя син.

Има един съюзник, на когото можете да се доверите

Ооо

Мисля, че ще се ужасите

да научат за неговото престъпление.

Познавам хер Рубен в партито.

Ще му се обадя веднага.

Сигурен съм, че синът ти ще си сътрудничи

и той ще бъде върнат за нула време.

Ние сме добри социалисти! Това не е правилно!

Всичко това зависи дали е имена

някоя от неговите кохорти.

Никога не съм бил толкова обиден през целия ми живот!

. Той изпраща неговите универсални ангели

И като се има предвид вашата партийна лоялност

през годините, Мисля, че ще бъдеш ...

- Исабел, моля те ... - Да не си посмял да ми говориш.

Не ти. Вече не.

Мама?

Мира, върни се в леглото.

- Мамо, погледни Рейнър! - Какво? Какво стана?

Не! Той е епилептик!

Той не може да диша!

Махни се от пътя!

Извикай линейка!

Къде е лекарството му?

- Добре е, добре е ... - Къде е?

Не мога да го намеря!

Просто дойди и помогни, нали? Това е лошо.

Добре е ... Ела помощ. Просто ела.

- Всичко ще бъде наред. - Добре...

Добре е ...

- Хайде. Добре е ... - Нуждаем се от линейка.

Млад човек. Той има припадък.

Моля те, дишай.

Дишайте. Хайде, дишай.

- Райнер ... - Дишай.

- Райнер ... - Райнер.

Райнер!

Райнер!

Трябваше да е на Запад.

Съжалявам.

Беше твърде късно.

Ти си убил нашия син.

Янек? Всичко наред ли е?

Какво не е наред?

И те дойдоха при вас.

Обаждам се на другаря Рубин.

Те няма да могат да го държат дълго.

Вашият син е все още жив.

Мира беше единствената който забеляза, но ...

... тя ни чу твърде късно.

Сега имаше два свята.

В моята имаше само мъка.

В неговия син си бях загубил.

Не знам.

Така че защо не можем да си купим нещо ...

Можете да ядете ябълки.

- Имам ябълки. От госпожа Куснер. - Наистина ли?

- Ябълки? - Хей. Аха.

Може ли да купим ябълков сок?

Може би. Да.

Как беше денят ти?

- Добре. Как беше твоят? - Ммм.

Хайде да си лягаме.

Мира.

Говорихте ли с другар Рубин?

Райнер беше освободен.

Ужасени.

Каза, че ще спре общуване с тези приятели.

Исабел трябва да е доволен.

Янек, мислех си.

Не сте го загубили.

Има неща, които бихме могли да споделим.

Синът ми е мъртъв.

Голяма защита!

След историческото решение

направени от ГДР

преди няколко часа, границите на Източна Германия

са отворени.

Граждани от двете страни

се събрали по протежение на Стената

който раздели Берлин за 28 години.

Хиляди източно берлинци вече

прекоси границата тази вечер.

Според записите,

Четвърти етаж беше изоставен преди години.

Идвам.

Искам да ти покажа нещо.

Мартин иска да ни посрещне на четвъртия етаж.

Идваш ли?

Просто ще довърша.

Използва се за трапезария.

Най-ранните дни на DDR.

Център на властта.

Мартин, какво правим тук?

Мислех си...

със стената надолу, може би е време да се разширим.

Внимателно, разбира се.

Защо точно?

Research. Персонал. Сигурност.

Нов институт за изследването на този обмен.

Има твърде много хора.

Тайната щеше да излезе.

Той е прав.

Но какво, ако се разделим етажа?

Всеки е на различно ниво на освобождаване.

Те биха могли да изучат тайната

без да знам какво изучават.

И този етаж ще бъде сами.

Можем да запълним залите с нашите изследвания.

Янек?

Хей. Рано си у дома.

Да.

Здравейте, татко. Изненада.

Какво не е наред?

Аз просто съм щастлив да те видя.

Хей.

Защо си у дома толкова рано?

Моя син.

Така ли? Така?

Добре, татко.

Няма прегръдка за мен?

В онзи ден се предадох.

И знаех, че ще го направя отново.

Да сър.

Къде е Янек?

Не съм го виждал.

Хей, момчета, момчета, момчета, момчета. Моля моля. Спри се. Спри се.

Ако това се прекъсне, ние сме на 6 месеца назад.

Трябва да сме нежни с него.

Сега да правим това бавно.

Какво ви е дошло Тези дни?

Това беше принуда невъзможно е да се устои.

Да се ​​буди всеки ден в студения затвор на моя свят,

и да избяга за топлата му прегръдка.

Как можех да бъда толкова глупав ...

да се предположи, че е само аз?

Това беше бързо.

Хм?

Забравихте ли какво сте били се връщаш назад?

Връщане назад?

Казахте, че сте забравили нещо в офиса.

... и другия ми когато казах тази шега.

Да, имаше някои нередности.

На клетъчно ниво.

Една система се сблъсква с другия,

околната среда се променя, да?

Което означава нашата имунна система трябва да се разраства.

Ех, твърде рано е да се каже това.

Може да е имунитет на стадото.

Някои малки вариации на микроклетъчно ниво.

Но сега имунитетите ни варират.

Какво ме питаш?

Мислиш ли, че е възможно ...

Два свята.

Два пъти повече ресурси.

Ако един свят намери себе си в неизгодно положение,

това би било неизбежно това светът щеше да гледа на другия

да се подобри за сметка на другия.

- Не... - Това е инстинктивно.

Маркс. Видовото същество.

Нашите нужди и стремежи бяха еманципирани

от колективното добро.

За кого му пука колективното добро?

Изтокът вече е мъртъв.

Това, което казвам е,

животинските инстинкти спечелиха.

Едната страна винаги ще бъде изкушавана

да изкорени другото.

Янек ...

Ако нашите имунологии станаха различни,

може да има напрежение да ги засегне, а не ние.

Говориш за оръжие.

Застраховка.

За мир.

Слушайте себе си.

Биологично оръжие за ...

Никога няма да се използва.

Никога не може да се използва.

Просто предпазна мярка.

Тогава защо трябва такова нещо?

Защото ако имаме този разговор ...

кой може да каже те също не го притежават?

Аз се връщам у дома. Идваш ли?

Може също.

- Лека нощ. - Лека нощ.

Аз също трябва да тръгвам.

- О. Guten Abend. - Guten Abend.

Guten Abend.

Здравейте?

Някой дом ли е?

Мира каза, че ще бъде с приятели.

Райнер също.

Исабел има клас в университета.

Мислех, че може да бъде добра възможност да се говори.

Това е хубаво.

Твоят дом.

Благодаря ти.

Моята е толкова празна.

Трябва да похарчите там повече време.

Не мисля, че са ме пропуснали.

Не трябва ли да съм бил обезпокоен?

За вашата пренебрежение?

За Мира? За Исабел?

Как можех да не искам да гледам след нашето семейство?

Нашето семейство?

Те също са моя кръв.

И сте ги изоставили.

Мислиш ли ти си по-добър от мен?

Вие не сте добре, другарю.

Не ме наричай така.

Вече няма другари.

Това беше вашата идея.

Първата лента.

Чудя се дали не знаеш, не даваш за нея, какво би означавало.

Не бъди смешен.

Искахте да бъдете различен от мен, хм?

- Не ти хареса това, което си видял. - Разбира се, че не.

Това е всичко.

Единствената разлика между нас

е толкова глупав, произволно нещо.

Вие експериментирахте с мен и сега се месиш с живота ми.

Хм.

Намерих това наоколо.

Мислиш ли, че не мога миришеш ли между моите чаршафи?

Предложих ви я.

Не трябваше да бъдете потайни.

От съжаление?

Ние не притежаваме този въпрос.

Ние го споделяме.

Спри с шибаните банальности!

Мислиш ли, че не знам какво правиш?

Вашето морално превъзходство,

как се чувстваш да ми предложиш отпадъци докато се местиш в живота ми?

Смъртта на Райнер беше трагедия, но

оставяш го да те унищожи.

Виждате ли това?

Преди бяхме приятели.

И сега си победен от тази база,

животински инстинкти, а аз не знам как да ти помогна повече.

Не ме гледай с това превъзходство.

Знам най-съкровените ти мисли.

Това ви вълнуваше

да я отдадете?

Като че ме накара да я взема?

Това е достатъчно.

Престани да отричаш това, което си.

Знам какво си, кучи син.

Бяхте празни, нямаше нищо, с което да се държиш,

и си намерил цел.

Намерихте го в мен!

- Искам те да си излязат от дома ми. - Това е и моят дом.

Не си ли каза това?

Искам те! Вън!

О!

Съжалявам.

Янек, не.

Не! Изчакайте!

Папа?

Какво става?

Какво е това?

- Мира ... - Махни се от мен.

Мира, чакай. Мира?

Изчезни! Помогне!

Някой да помогне!

Здравейте?

Има ли някой там?

Янек?

Какво стана?

Полицията е в къщата му.

Негова дъщеря...

Тя видя всичко.

Той греши.

И двамата сме паднали.

Той се предаде, също като мен.

Спри, Янек!

Проклет да си, млъкни!

Вие сте съсипали всичко.

Експериментът не бе успешен.

Не виждаш ли?

Какво се случи с мен ще се случи на всички нас.

Не можем да останем вече така.

Един ще унищожи другия.

Това е неизбежно.

Грешиш, Янек.

Ние просто се нуждаем да възстанови доверието,

Ето защо това трябва да се направи.

Какво е това?

Вие сте дадени към техния свят като затворник.

Това е единственият начин да държи кръста отворен.

Вземи го бързо.

Волкер, моля.

- Моля те, Илсе. - Моля те, не говори, Янек.

Направих това, което никой от нас би направил.

Не, трябва да затворим вратите

преди да е твърде късно!

Това няма да реши нищо!

Шибани идиоти, това няма да промени нищо!

Всички свободни краища

те трябваше да свържат заради това, което направи.

Мисля, че е избягал до Стокхолм.

Съзнавам, че е имал някаква работа там.

Може да е имало друга жена.

Ако чуя нещо, Ще се свържа.

Толкова съжалявам.

Беше трудно за другия.

Беше по-трудно за мен.

Това беше той.

Той избяга покрай мен с кръв на ръцете си.

Райнер, вярваш ли ми?

Защо не ме слушаш?

Защо никой не слуша?

Това беше той!

Не е добре.

И те си отиваха техния бизнес,

мислейки, че са възстановени някакъв мир.

Но вече нямаше мир.

Сега те се страхуваха един от друг.

Това е просто предпазна мярка.

Никога не трябва да се използва.

Защо се нуждаем от такова нещо?

Защото ако имаме този разговор,

тогава и те са.

Предложената от вас предпазна мярка

беше освободен в нашия свят.

Злополука или нарочно, никой не знае.

Няма значение.

По времето на разпространението на грипа, доверието беше изчезнало.

Те са разработили нови начини да говорят.

Никой не може да знае

където живеем.

От този ден напред,

за наша собствена защита.

Сега те живеят като отшелници,

да си говорят сами през това.

Скриване на тяхната самоличност поради страх от отмъщение.

Това е, което сте оставили.

Две счупени светове за мен.

Не трябваше бъде така.

Аз те съсипах.

Съсипан.

Това виждате когато ме погледнеш?

Това, което видях онази нощ,

когато остави баща ми мъртъв на този етаж.

Виждам истината повече явно от всеки друг.

Никога няма да ги получиш да затвори вратите завинаги.

Това би означавало приемане на провал.

Те ще се придържат към този Кръст до смъртта им.

На социалистите са необходими 40 години да приеме техния експеримент

не успяха, но научиха.

Прекарах десетилетия в Ехо.

Събиране на човешки умове за тези копелета,

и спорят с всяко изследване,

това, което се случи с мен беше универсален.

Те никога не слушаха.

Слушах и ви вярвам.

Вие и аз, ние сме единствените които знаят истината.

Може и да не съм истинската ти дъщеря, но ...

Израснал съм в твоя образ.

И заедно можем сложи край на тази война.

Ще ги събереш ли с мен?

Знам, че си там,

и сега ме слушаш.

Ти си толкова сляп.

Кръвта на милиони е на твоите ръце,

и няма да стоя повече.

Условията ми са прости.

Затворете кръста завинаги.

Искам да поканите нашите съседи за среща.

Утре ще се предам аз и баща ми

за вас.

Искам да се запозная с всички вас. Заедно.

Изборът е твой.