Original subtitles

МЪЖЕТЕ НЕ ПЛАЧАТ

Всеки - в свое темпо, както ви идва отвътре.

Валентине, защо спря? Започна много добре.

Хвани го.

Аз сега какво да правя? - Досега какъв беше?

Бях онова... Мамка му. Пингвин!

Щом си бил пингвин, хванал те е пеликанът, значи ще си пеликан.

Иване, защо е толкова тъмно?

Някоя крушка е изгоряла. Ще искам да ги сменят.

Сменете ги по-бързо, мразя тъмницата.

Андрия, ела и ти, включи се.

Ахмед, какво си се вдървил такъв?

Това е игра, отпусни се.

Много добре го правите.

Иване, пеликаните ядат ли пингвини?

Не ги ядат. - А праскат ли ги?

Пингвинче, я ми ела! Ще те изчукам.

Давай, още. Хвани го здраво.

Къш, махай се! Бягай!

Мехмед, ще ми подадеш ли пипера?

Аз съм Мерим. Не Мехмед.

Мерим. Извинявай. - Няма за какво.

Иване, кога ще ни платят за това?

Накрая. Такава ни е уговорката.

"Бих дал живота си за своята страна."

"Бих дал живота си за своята страна."

Добре. Андрия, кажи защо.

Щом трябва, ще се жертвам. Всеки нормален би защитил страната си.

Значи аз съм ненормален.

Всеки да каже своето мнение.

Йосип, ти какво мислиш?

За кое? - За това, което каза Андрия.

Съгласен съм. - Съгласен, друг път!

Какво ми е дала държавата?

От мен нищо няма да види. - Грънци!

Не говорете едновременно. Вдигайте ръка. Мерим, кажи.

Мисля, че той... Да, Ясмин. Човекът е прав.

Не знам как е при вас - в Сърбия и Хърватия,

но тук, в Босна, ветераните сме на просешка тояга.

Да не са двете ми дъщери да пращат пари всеки месец,

да съм пукнал от глад! Прав си - каква ти държава!

Някакви коментари? - Какво да добавиш? Той си го каза.

"Да бъдат осъдени всички военни престъпления."

Някакви коментари?

Никой ли? Няма какво да кажете?

Добре, нататък.

"Военни престъпления са извършвани от всяка от страните."

"Военни престъпления са извършвани от всяка от страните."

Чакайте сега!

Не съм видял член на Хърватската армия да е навредил, да е убил...

Кажи и ти, Йосип. - Вярно е.

И до днес сърбите не признават, че се защитавахме, те ни нападаха.

В тази война всички само се защитавахме.

Не сме навлизали в страната им да крадем и убиваме.

В тяхната и да не сте,

където ботушът ви стъпи в Босна, трева не поникна.

Моля? - Няма "моля"!

Където хърватин мина, трева не поникна.

Мюсюлманите да си траете!

Клахте жени и деца из селата ни.

И ние клахме.

Хърватската армия ли?

Не знам къде си бил, но че клахме, клахме.

Не си наред.

Що за хърватин си?

По-лош си и от четник и босненец!

Няма да ме обиждаш, мамка ти!

Не съм дошъл тук да ме обиждате.

Мамицата ти фашистка...

Долна твар!

Успокойте се, моля ви!

Остави ги да се избият.

Каза онова, което искаше, нали?

Затова дойдохме тук. Защо си тръгваш сега?

Остави ги тези приказки, ами кажи друго:

За кого работиш всъщност? - За Центъра за мир.

Казах ти всичко, не съм премълчавал.

И защо този Център ме слага в една стая с мюсюлманин?

Някой да ме е питал? Не е! - Не можеш да си тръгнеш току-така.

Защо да не мога? - Имаме договор.

Не съм длъжен да слушам сърби и мюсюлмани!

Тогава защо дойде?

Остави този сак. Махни го.

Да ти се намира нещо свястно за пиене?

Вашият човек разпореди да приберем всичкото пиене.

Сигурно имате и други гости. - Извън сезона сме.

Ако не бяхте вие, вече да сме затворили.

Не може да нямаш ракия. Не вариш ли?

Варя сливова. Един път е!

Ще се споразумеем някак.

Какво, кротна ли колегата хърватин? - Да, остава с нас.

Остава, за да ни дразни. Хърватите винаги са били задници.

Какво ти е смешно?

Ами смешно ми е.

Не се връзвай. И сърбите са задници.

Може ли да те питам нещо? - Кажи.

Ти воюва ли през войната? - Не.

Къде беше през това време?

В Словения, в Любляна.

Дай една марка.

Наздраве, за задниците.

Наздраве. - За задниците.

Пфу, гадост.

Ало, словенеца, знаеш ли я тази?

Естествено.

Приятно изкарване, момчета. - Лека нощ!

Знаете ли, тази песен е писана по действителен случай.

Няма "моля"! Където хърватин мина в Босна, трева не никне.

Вие, мюсюлманите, да си траете!

Клахте жени и деца по хърватските села.

Пречи ли ти?

Кое? - Музиката.

Не ми пречи. И бездруго не мога да спя.

Глътни някое хапче. - Какво имаш?

Не помагат. Искаш ли едно от сините?

Дай.

Мидозолам, 15 милиграма.

Няма странични ефекти.

Домашна!

Имаш ли нужда от помощ?

А ти?

Мики!

Мики? Моля те, ела за малко.

Ти истински четник ли си?

А ти?

Да не си шут?

Само питам, няма нужда да се пенявиш.

Ама ме цепи главата от сутринта...

И мен ме болеше глава, месеци наред.

Особено при смяна на времето.

Пронизващи болки.

Отивам на лекар.

Праща ме на снимка. Оказа се, че имам шрапнел в главата.

Тогава си спомних.

Веднъж току до мен се пръсна граната.

Всички около мен измряха.

Като дойдох на себе си, гледам - по лицето ми тече кръв.

Загребах с шепа малко пръст, натрих си главата и кръвта спря.

А после съвсем забравих.

Дай едно кафе.

След това ми намериха още един шрапнел, ето тук.

И един по-надолу, ниско.

А иначе си другарувате!

Ако беше истински хърватин, вчера щеше да ме подкрепиш.

Да ни завиди човек с такива!

Ти какво искаш от мен?

През войната не си помирисал фронт,

сега се пъчиш като голям усташ, мамка ти!

Моля? - Върви на майната си!

Мухльо!

Това ли е раната оттогава? - Това, да.

Андрия, къде тръгна? Почакай!

Спри. Нека поговорим.

Не за това проливах кръв.

Не ти ща парите, не ти ща помирението.

Словенско лайно. - Почакай.

Не биваше да се стига до това. От самото начало беше напрегнат.

Дреме ми! Той ме нападна, не аз - него.

Валентин няма вина. - Вярно е.

Не казвам, че има виновни. Обсъждаме станалото.

Вие как оценявате случката?

От нас не се иска да мислим.

Обясни ни ти!

Войната свърши преди 20 години. Но не и в умовете ви.

Това е то.

Именно затова сме тук, да направим нещо по въпроса.

Избирайте.

Една ръка - един глас.

Четири гласа за Валентин, три за Мики и един за Ясмин.

Валентине, готов ли си да започнем от теб?

Получихме заповед

да удържим позицията през нощта.

Бяхме шепа хора.

Седемнайсет души.

Можех да поставя само по един на позиция.

Бяхме пръснати.

Бяха Джуро, Владо, Домагой, малкият Матей...

Него оставих в една изгоряла къща,

само стени стърчаха, наблизо - поток.

Там го разпределих, но той се дърпаше -

било открито, четниците щели да го убият.

Но аз му казах, че така трябва.

Към полунощ четниците контраатакуваха.

Обсадиха малкия долу. Виждах позицията.

Неспирна стрелба, бомби...

Удържа доста време.

Успяхме да отблъснем атаката.

На сутринта дойде подкрепление.

Отидох до къщата да видя какво става.

Беше седнал, подпрян на стената.

Имаше пушка, ей така държеше приклада.

Не бяха го убили четниците.

Сам се беше убил.

Мозъкът му се бе пръснал по стената и по пода.

За какво мислиш в момента?

Мисля си как го навиках. Както само аз умея да зея.

Добре. Хайде, стани.

Искаш ли да го разиграем? Къде е къщата?

Тук. - Избери кой да бъде Матей.

Ахмед.

Моля те, ела при нас.

Става ли да бъдеш Матей? - Добре.

Къде стои той?

Ето тук.

А ти къде си? - Тук.

И какво му казваш?

Не ми се опъвай, трябва да останеш тук.

Добре, разменете ролите.

Давай, кажи му същото.

Кое? - Думите на Валентин.

Не ми се опъвай... - "Тук трябва да останеш!"

Не ми се опъвай, тук трябва да останеш.

А Матей какво отговаря?

Не ме оставяй тук, съвсем открито е, четниците ще ме убият!

Добре. Разменете се пак.

Повторете.

Не ми се опъвай, тук трябва да останеш!

Не ме оставяй, четниците ще ме убият.

Тогава ли му се разкрещя? Как точно?

Как му се развика?

Добре. Нека друг влезе в ролята на Валентин.

Ти избери кой да бъде.

Мики.

Мики, моля те, ела при нас.

Валентин се е разкрещял на Матей. Нали така?

Не ми се опъвай, тук трябва да останеш!

Така ли? - По-зле.

Казах му го с повече ярост.

Още повече ли? - Още повече.

Не ми се опъвай, тук трябва да останеш!

Изпълнявай заповедта, войнико!

Страхливец!

Беше ли страхливец? - Не.

Беше ли? - Не, не!

Беше ли страхливец? - Не!

Мамка ти! Мамицата ти мръсна!

Не беше страхливец.

Беше герой.

Как се чувстваш в момента?

Иска ми се да умра.

Ако можеше да се върнеш там и тогава, какво би му казал?

Ти иди горе, аз ще остана тук.

Върви.

Отивай горе, аз ще остана тук.

Върви.

Тръгвай!

Да седнем.

Как се чувстваш?

Изморен.

Ахмед, ти? - Добре съм.

Мики, ти?

На мен това не ми харесва. - Какво има, Мерим?

Няма за казване. Той спомена, че иска да умре.

Не е хубаво някой да иска смъртта си, грях е.

И аз понякога пожелавам смъртта. - Знам, но...

Трябва да се борим с живота и все някак да издържим.

Защо? - Какво защо?

Защо да трябва да издържим?

Защото животът ни принадлежи на великия Аллах, той е творецът ни.

Не ние разполагаме с живота си!

Така стоят нещата, и това е.

Дъската ти хлопа. - Ти пък нали си нормален!

Уговорката е никакви обвинения и критики.

Тук сме, за да споделим чувствата си и да се помъчим да разберем другия.

Има право да кажа все пак. - Както и да е.

Да спрем дотук. Мики, ти получи три гласа.

Да продължим с теб следобед?

Не искам.

Защо?

Не днес, някой друг път.

На каква надморска височина сме тук?

Има хиляда метра.

Може дори да са две хиляди. Или три. Не знам.

По-добре да ни беше завел на морето.

Можеш ли да плуваш?

За пръв път съм на хотел.

На кого е камионът?

Мой.

Братле, дръпни го малко, пречи на входа към кухнята.

Идвам!

Коя година е този камион? - 81-ва.

Бива си го. - Да, върши работа.

Ти от нашите ли си?

Кои "наши"? - Наш ли си, сърбин?

Да, сърбин съм. - Помирихте ли се?

Мир, мир... Няма виновни.

И колко ви плащат за това?

Ти какво сега, занасяш ли се нещо?

Донесох ракия.

Много е оправна. И хубава.

Блазе на мъжа й. - Няма мъж.

Как така да няма? Сигурно има. - Няма. Булка е.

Имаш ли съпруг?

С такива срамежливци наоколо, пръв се докопваш до женската.

Не закачай жената.

Кой ти е кодът? - А твоят?

431.

И аз съм 431. - И аз бях 431.

После лекарят го промени на 62.

62? Това е кодът за психично отклонение.

Блазе ти! Можеш да направиш каквото решиш безнаказано.

На какви лекарства си?

На всякакви. Комбинирам ги и така карам.

На мен ми помага ей това.

Дай да видя. - Чисти ли са ти ръцете?

Имам го от един ходжа.

Вътре се слага една бележка. - Я да видя.

Само не с мазните ръце! Яде бутче! - Хубаво де, няма.

Може ли аз?

Чисти ли са ти ръцете? Тогава може.

Има нещо в това, да. - Наистина ми помага.

Ти къде тръгна?! Върни ми талисмана!

Гледай го ти него!

Този е откачил. Какво прави?!

Този идиот изхвърли талисмана ми!

Абсурд е да го намерим. - Хайде, търси!

Ето го! - Наистина ли?

Да, това е той.

Благодаря ти!

Да не бе инвалид, да съм го пребил. - Остави го.

Благодаря на всички!

Какво?

Да ти разправям за нещастното си детство ли?

Ако искаш.

Да, обаче детството ми беше щастливо.

Добре, разкажи тогава за това.

Много добре знам какво искаш да чуеш.

Разбрахме се - докато работим, никакво пушене.

Навърших 18 г. Точно преди да свърши войната.

Взеха ме в армията, надянаха ми нещо като униформа и - на фронта.

Първата операция беше превземане на кота 306 на Дебело бърдо.

Втурнахме се в атака, превзехме двата им бункера.

Отвърнаха с гранатен огън. Удариха ме.

Шрапнел, ей толкова малък, се заби в гръбнака ми.

Това е.

С кого живееш? - Сам.

Как така сам? - Ей така!

Имаш ли роднини? - Нищо не ми липсва.

Искаш ли да го разиграем?

Кое да разиграем?

Това - живееш сам и нямаш нужда от нищо.

Ако ти се гледа акторлък, иди на кино.

Приключих.

Пеликан!

Пеликан!

Пеликан! - Какво прави пеликанът?

Клати пингвина.

Пингвини, пазете се, пеликанът идва!

Пеликанът чука пингвините.

Кого опъва пеликанът?

Пеликанът опъва пингвините.

Как се чувства пингвинът? - Опънат.

Хайде, смяна на ролите!

Как се чувства пеликанът?

На мен лекарят ми е казал да опъвам по-честичко.

Кажи тогава, понеже си експерт, пичката има ли зъби?

Ти поднасяй Йосип, поднасяй го,

но той пръв ще яхне сервитьорката.

Видяхте ли какво направихте? Човекът се засегна.

И той трябва да надупи някоя, и той душа носи.

Ти имаш ли жена у дома? - Имам. И три деца.

Късмет са извадили, дума да няма. - Жената ме обича и почита.

Вярно е.

Какви ли не идиоти съм виждал, но вие държите купата.

Брато, остави си сладкиша. - Вземи си го.

Наздраве.

Има ли други женени? Валентине, ти? - Разведен съм.

Ахмед, ти имаш ли жена? - Имах.

Но я изгоних.

Някой друг? - Мене моята ме изгони.

Някой има ли марка? - Мамицата му. Аз имам. Пет.

Не му давай пак. - Ахмед, остави го на мира...

Завладей позицията!

Ти си мълчи.

Умрях.

Много ли сме изпотрошили?

Много.

Какво стана?

Майната му.

Организацията ни ще поеме разходите. Но само този път.

В девет. Всички - в девет.

Няма страшно. Всичко ще бъде наред...

"На смелите сръбски герои,

отдали живота си за родината."

Виждате, този паметник е посветен само на едната от страните.

Искаме хората да осъзнаят, че всички жертви трябва да бъдат почитани.

Виждаш ли го как чука, а?

Това е шуреят.

Член е на задругата ми.

Ама той сам ли се е снимал? - Той шиба, той снима, той всичко.

Слага ей така мобилния и клати...

Ето, гледай. - Поцепва я. Личи, че сте рода.

Това е една фризьорка от Винковци. Гледай как я опъва.

Много добре го е заснел. - Много добре!

За съжаление, тук все още се връщат съвсем малко бежанци и изселени.

А именно тяхното завръщане и опазването на спомените

са необходимите условия за същинско помирение на хората.

Майната му на шибания ви излет!

Кой от вас е Ясмин? - Аз.

Търсиха те по телефона, починала е майка ти.

Боледувала ли е?

Не знам. Премести се при брат си.

Той живее на село. Напоследък не се виждахме.

Сигурно е било сърцето.

Знаеш, че можеш да разчиташ на нас.

Някой ще те откара за погребението.

Ако имаш нужда от нещо, кажи, не се притеснявай.

Заповядайте.

След снощи има поскъпване. - Колко?

Двойно.

Този път не искам разправии.

На мен не сипвай.

Я да те разходя малко.

Наздраве.

Имаш ли деца? - Да.

Дъщеря.

Стана на десет.

Ето я.

В пети клас е.

Одрала ти е кожата.

А ти? - Син.

В кой клас е?

Не знам. Майка му го взе в Германия.

Искаш ли? - Не знам... Не, не искам.

Я кажи колко често правиш това с главата в огледалото?

Сериозно те питам. Приблизително колко често?

Зависи от огледалото.

А донякъде и от ракията. - Аз си знам мярката.

Така ли? Кога я стигаш?

Като се осера.

И колко често ти се случва? - Остави се, напоследък...

Налей и на мен една.

Заповядай. Да се осерем.

Наздраве.

Я налей още една.

Ти за малоумни ли ни имаш? - Какво сега?

Какви сме? - Свои хора сме.

Свои хора. - Свои хора сме, а?

Този не е от нашите.

Не съм, вярно е. - Усташ е.

Знаеш ли кой съм аз?

Кажи де, знаеш ли кой съм?

Знаеш ли?

Насра се от страх.

Отивам да пусна една вода.

Само се занася с теб.

Още малко, и ще се напикая в гащите.

Така, така, добре го даваш.

Точно така.

Не си ли заспал?

Мъчно ми е за хлапето.

Искаш ли да ти попея?

Пей.

Заради една тъмнокоса жена...

Заради тази жена...

Не исках да постъпя в армията.

Тогава защо отиде?

Мама ме накара.

Като дойде повиквателната, се скрих при леля ми.

На мама казах, че по-добре да ида в затвора, отколкото в армията.

А тя веднага припна до ходжата, да се посъветва с него.

А ходжата й казал:

"В рода ви затворници няма.

Няма и страхливци."

Казал й, че после няма да може да погледне хората в очите,

ще я е срам да се покаже навън.

Когато дошли от военна полиция да питат за мен,

мама им дала адреса на леля.

Отваря се вратата, влизат двамата.

Добре. - Влизайте.

Колко души има в хангара? - Кое?

Колко са в хангара?

Тридесет. - И какво правят?

Какво да правят? Мълчат си.

И онези двамата идват към теб.

Да. - Добре, приближете насам.

Какво изпитваш?

Какво изпитвам ли? Страх.

Когото отведяха онези двамата, не се връщаше.

И те извличат навън, така ли? - Те ме...

Водят ме през един тъмен коридор.

Много дълъг и много тъмен.

Добре, водете го. Къде те отвеждат?

В мазето.

Вече сме в мазето. - Стига си ме държал така.

Мерим, в мазето сме. Какво виждаш?

Какво? - Какво виждаш?

Какво виждаш в мазето?

Един човек в камуфлажна униформа.

И една стъклена лампа.

Приличаше на газена.

До нея - голям ловджийски нож.

Ама вярно голям. Вижда се, че е ловджийски.

Кой иска да изиграе мъжа в маскировъчните дрехи?

Добре, седни там.

Погледни го. Какво прави?

Иване, защо е толкова тъмно тук?

Казах им да сложат нови крушки. - А защо не са?

Защо не са сменили крушките?

Не мога да работя така.

Не мога да работа в тъмнина.

Сменете ги тези крушки, мамка ви.

Не струват кой знае какво. Няма да работя така.

Не ти ли казах, като правихме онова с пеликаните,

че искам да смените крушките?

Защо не ги сменихте?

Едната е 50 пфенинга! Не мога да работя на тъмно.

Душих собствената си жена, а пред очите ми - лицето му!

В маскировъчната. Заради това жена ми ме напусна.

Животът ми свърши. Съсипа го онзи в камуфлажната.

Вие една крушка не можете да смените.

Сменете я, пуста да опустее! След онзи целият ми живот е тъмница.

Не ме гледай, Иване. Не съм ли прав?

Нали трябваше да ги смените?

Защо не го направихте?

Можеш ли сега да го погледнеш? - Кого?

Онзи, в камуфлажната униформа. - Мога, защо да не мога?

Добре, погледни го. - Ще го погледна.

Ето.

Какво прави той?

Взема ножа и идва към мен, поставя го под гърлото ми.

Просва ме на колене,

удря ме с дръжката на ножа и ме псува на босненец.

Всичкото това правеше: удря ме с ножа,

просва ме на колене и ме псува на босненец...

Даваш ли Ахмед да го направи? - Кое?

Същото, което е направил онзи с теб.

Да го направи. Нямам нищо против.

Мамка ти босненска аз... Ще те заколя!

Какво изпитваш? - Страх, какво?!

Къде го чувстваш? - В гърдите.

И започнах да му се моля да ме пожали.

Казах му, че имам жена деца, че...

"Не ме убивай, моля те, искам да се върна при жената и децата."

Това е.

Стъпка гордостта ми.

Унизи ме.

От онази вечер вече не съм човек. Свърши се. Това е.

Не съм човек.

Хайде да го разиграем.

Кой иска да е Мерим? Ти избери. - Какво?

Който иска да ме играе, все ми е едно.

Хайде, нека Мики да стане Мерим.

Добре ли си?

Да.

Искаш ли да поизлезеш на въздух?

Валентине, искаш ли ти да го изиграеш?

Разиграйте ситуацията отново.

Мамка ти босненска аз... Ще те заколя като пиле!

Не ме убивай, моля те, имам жена, деца...

Моля те, недей. Ще ме убиеш...

Валентине, какво изпитваш?

Ахмед, престани. Страх, мамицата му!

Къде го усещаш? - Ей тук, в корема.

Тадия, ти какво мислиш? - И мен ме хвана страх.

Ахмед? - Кой не би се уплашил!

Именно! Кой не би се уплашил?

Ако на теб ти опрат нож в гърлото?

Всеки ще се бои. Всеки! - Това е нормално, нали? Велимире?

Да, нормално е. Това е нормалното.

Да седнем.

Мики?

Можеш ли да говориш?

Ясмин, кога е погребението?

Утре.

Ако трябва, ще те закарам. - Къде?

Как къде, на погребението!

Никъде няма да ходя.

Не може да постъпиш така, майка ти е.

Теб какво те засяга?

Какво ви дреме?

Защо сте се заяли с мен?

Не съм дошъл да ме превъзпитавате.

Не ми се бъркайте.

И му се моля; "Не ме убивай,

искам да се върна при жената и децата.

Стъпка ми гордостта. Унизи ме".

Влез.

Исках да те питам нещо. - Седни.

Ти това за пари ли го правиш?

Това с вас ли?

Про боно.

Без възнаграждение.

А жена, деца имаш ли?

Не.

Как мислиш, как да постъпя?

Не мога аз да ти кажа, ти си решаваш.

Не знам дали е добре да...

Да, разбирам те.

Ако не разкажа нищо, ще се сърдиш ли?

Няма.

През онази вечер карах едни дюшеци до щаба.

Бях преполовил пътя, когато гледам - два джипа блокирали нататък.

А наоколо - войници.

Един ми маха така, да спра.

Отбивам, спирам, онзи почва да крещи:

"Разтоварвай всичко. Идваш с нас".

Опитвам се да му обясня, че в щаба чакат товара.

И тогава в единия от джиповете виждам... Полковника.

Веднага го познах.

Гледа право в мен.

Всички се бояха от него.

Стигаме до училището.

Там стоят някакви хора.

Двайсетина души, може би, там някъде.

Онези ги натоварват в камиона и отново потегляме.

Единият джип кара пред мен, другият - отзад.

Така откарах по главния път около три километра.

После два километра през гората.

Джипът пред мен спира. Спирам и аз.

А после виждам онова...

Яма.

Изкопана яма.

До нея, от едната страна - войници.

Хората разбраха, завиха, заплакаха.

Всичко приключи бързо.

Полковникът идва при мен в кабината и нарежда да се връщам.

Докарахме още една партида. И тях избиха набързо.

И още един курс...

Като пристигнахме с третата група,

полковникът казва да сляза от камиона.

И тиква в ръцете ми пушка.

Това е. Казах го.

Къде са онези хора? Къде стоят?

Там, малко отдалечени. - Какво правят?

Единият плаче.

До него човекът се моли на Бог.

Има и един...

Момче още, съвсем младо.

С големи сини очи.

Ахмед, как се чувстваш?

Страх ме е. - От какво?

От онзи полковник.

Полковник, издай заповед.

Прицели се.

Огън!

Благодаря ти, Ахмед. Седни.

Застани до полковника.

Погледни го.

Ако сега можеше да промениш нещо, какво би му казал?

Полковник, дай му пушката.

Кажи му го.

Кажи му го.

Но не му го казах. - Сега можеш да му кажеш.

Кажи му сега. Кажи му го!

Сега можеш да му кажеш. - Не мога!

Кажи му! - Тогава не казах.

Мики, кажи му го! - Не искам пушката!

Повтори го. - Не я искам!

Пак! - Не искам пушката!

Кажи го!

Не искам пушка!

Ела.

Тук е ямата.

Тук са заровени всички онези хора.

Какво би им казал сега?

Кажи им го.

Искаш ли ти да чуеш тях?

Кажете му.

Не си имал избор.

Ако не си стрелял ти, щели са теб да убият.

Бих постъпил по същия начин.

Защо те нямаше на вечеря?

Какво има?

Как можа да стреляш?

Кога?

Но то беше само наужким.

Наужким било...

Пожар!

Има пожар!

Пожар!

Вън нещо гори.

Мамицата им!

Мамка ти долна! Мамка ти мръсна аз...

С него се прехранвах!

Мен убий, мамка ти мръсна.

Спри! Ще го убиеш!

Спри! Разбирате само от сила.

Няма да се промените. Дай ми това!

Чуваш ли, дай ми го!

Зверове!

Полудя ли?

Как си?

Всичко ще се оправи.

Да, така... Пусни.

Добро утро.

Доста е студено.

Влез, ще ти направя чай.

Мерим, ще ме караш ли?

Къде?

На погребението на мама.

Ще те откарам.

Ще те чакам те отвън.

Само да се преоблека, и идвам. - Добре.

Ако някой друг иска да дойде, да заповяда.

И аз ще дойда.

Отивай и ти, Мики.

Иди.

Моите съболезнования.

Моите съболезнования.

Добре че майка ти почина.

Поне да не вижда всичко това.

Вуйчо? - Кажи?

Тръгваме.

Къде е Мики?

Мики!

Мики?

Мики!

Почерпи се.

И аз ще си взема.

Колко е вкусна местната вода!

Пийни малко, опитай я.

TVRipped by 5rFF

Превод АЛБЕНА ХРИСТОФОРОВА