Original subtitles

От автора: Тази творба е художествена измислица.

Всяка прилика с действителни лица, живи или умрели, е напълно случайна.

Особено с теб, Джени Бекман.

Кучка!

500 дни със Самър

Ден 488-ми

Това е история за това, как едно момче среща едно момиче.

Ден 1-ви

Момчето, Том Хенсън от Маргейт, Ню Джърси, растеше с вярата,

че никога не ще бъде истински щастлив, докато един ден срещна "единствената".

Тази вяра се дължеше на ранното му запознаване с тъжната английска

поп музика и на напълно погрешното тълкуване на филма "Абсолвентът".

Илейн! Илейн!

Момичето, Самър Фин от Шайнакок, Мичиган,

не споделяше тази вяра.

След разпадането на брака на нейните родители,

я интересуваха само две неща. Едното беше дългата й черна коса.

А второто, колко лесно би могла да я отреже,

без да почувства нищо.

Том срещна Самър на 8-ми Януари.

Почти мигновено разбра, че именно нея е търсил.

Това е история за това, как едно момче среща едно момиче.

Но отсега трябва да знаете,

че това не е любовна история.

ФОКС СЪРЧЛАЙТ ПИКЧЪРС представя

продукцията на УОТЪРМАРК

С участието на: Джоузеф Гордън-Левит

Зоуи Дешанел

Джофри Аренд

Клоуи Грейс Морец

Матю Грей Гъблър

Кларк Грег

Рейчъл Бостън, Минка Кели и други

Музика: Майкъл Дана и Роб Симонсен

Оператор: Ерик Стийлбърг

Сценаристи: Скот Нюстатер и Майкъл Уебър

Режисьор: Марк Уеб

Ден 290

Не знаехме към кого другиго да се обърнем.

Повтаря само "Аманда Хелър". - Постъпихте правилно.

Е, къде е той?

Томас.

Рейчъл. Какво правиш тук?

Дойдох да ти помогна. - Как?

Първо, остави чинията!

Изпий това!

Какво е това? - Водка.

Мама знае ли, че си тук? Щото сигурно минава 10:00.

Не се тревожи за това. Просто започни отначало и ни разкажи какво се случи.

Всичко беше чудесно.

И после?

Мисля, че трябва да спрем да се виждаме.

Просто така? - Просто така.

Каза ли защо? - Имам пред вид, какво правим?

В смисъл, нормално ли е? - Ами, не знам. Не ме интересува.

Щастлив съм. Ти не си ли? - Значи си щастлив?

Постоянно се караме. - Глупости!

Може би е била в лошо настроение. - Да, може би е, ами, от хормоните.

Пред Менструален Синдром? - Ти пък какво знаеш за П.М.С?

Повече от теб, Том. - После какво стана?

Едва ли си много изненадан. Ние сме като Сид и Нанси вече месеци наред.

Самър, Сид намушка Нанси... седем пъти с кухненски нож.

В смисъл, имали сме противоречия, но не бих казал, че съм Сид Вишъс.

Не, аз съм Сид. - О, значи аз съм Нанси?

Хайде първо да хапнем, а по-късно ще поговорим.

Много е вкусно. Много се радвам, че дойдохме.

Обожавам тези палачинки.

Какво?

Том, не си тръгвай! Ти ще си останеш най-добрият ми приятел!

Господи! - Късал си и с други момичета.

И други момичета са късали с теб. - Този път е различно.

Защо? - Щото това е Самър.

Е, ще срещнеш някоя друга. Мисълта ми е,

ти си най-готиния пич, който познавам. Ще я преживееш.

Както се казва, как беше... "Толкова риба има в морето".

Не! - Така казват.

Да, ама лъжат!

Не искам да я преживея. Искам да си я върна.

Може би да играем на сигурно не е най-правилният подход.

"Ядреното" семейство отмря и се нуждаем от нов празник,

който да приемем - 21-ви Май.

"Различният" ден на майката.

Благодаря. - Бих казал, че в това има

известен потенциал. Как мислиш, Хенсън? Ще нахвърляш ли

няколко чернови по темата?

Г-н Ванс, търсят ви на трета линия. - О, благодаря.

Колеги, това е Самър, новата ми асистентка.

Самър току що се премести тук от... - Мичиган.

Точно така. Мичиган. Вярно. - Самър, това са колегите.

Колеги, Самър. Извинете, трябва да се обадя.

Приятно ми е да се запозная с вас.

Има само два типа хора на света. Това са жените и мъжете.

Самър Фин беше жена.

Ръст - среден. Тегло - средно.

Номер на обувките - малко над средния.

Откъдето и да я погледнеш, Самър Фин беше едно обикновено момиче.

Само че не беше. А именно,

през 1998-ма Самър цитира песен на шотландците "Бел и Себастиян"

в годишника на гимназията: "Оцвети живота ми с всевъзможни трудности".

Това изстреля нагоре продажбите на албума в Мичиган.

Това продължава да е загадка за аналитиците в бранша.

Постъпването на Самър в "Дейли Фрийз" по време на стажа във втори курс,

съвпадна с необяснимото нарастване на приходите с 212%.

Всеки нает от Самър апартамент

й се предлагаше средно с 9.2% под пазарната цена.

А на отиване и на връщане от работа, средно 18,4 мъже се обръщаха след нея.

Беше едно рядко качество, този "Самър ефект".

Рядко, и все пак нещо, което всеки пълнолетен мъж

беше срещал поне веднъж в живота си.

Том Хенсън се сблъска с него в град с 400,000 офиса,

91,000 търговски сгради и 3,8 милиона души

Е, това можеше да се обясни само с една дума:

Съдба.

Ден 3-ти

Пич, чувам, че била голяма кучка. - Така ли?

Да. Пател се опитал да я заговори в копирната. Изобщо не го погледнала.

Може просто да е бързала. - А може и да се надува,

"няма друга като мен супер мацка".

По дяволите! - Знам. Много е готина.

Това е гадно. Защо готините гаджета се отнасят с хората като с боклуци

и после си заминават? - От векове се затвърждава.

Знаеш ли? Майната му. Не ми пука. Щом така иска, добре.

Ден 4-ти

Това "Смитс" ли са? - Здрасти.

Обожавам "Смитс". - Моля?

Казвам, че обожавам "Смитс".

Имаш... Имаш добър музикален вкус. - Значи харесваш "Смитс"?

Да.

Обожавам ги.

Майко мила!

Ден 8-ми

Честит годеж, Мили! Готово. Вземи си още едно парче.

Питие? - Благодаря.

Искате ли? Моля.

Искаш ли?

Самър, нали? - O! Да.

Фенът на "Смитс". - Да. Том.

Искаш ли...

Не е шампанско. Не знам какво е. - Може.

Е, как върви? - Добре.

Съвсем скоро пристигна, нали? Кога?

В събота. - Охо.

И, какво те доведе тук?

Скуката най-вече. Искам да опитам нещо ново и вълнуващо.

Е, несъмнено си дошла на точното място.

Отдавна ли работиш тук? - Три-четири години.

Охо. И... винаги ли си искал

да правиш поздравителни картички? - Не, сега вече нямам желание.

Ами, тогава се хвани с нещо друго. - Всъщност съм завършил архитектура.

Така ли? Много хубаво. Какво стана после?

Нищо не стана. Търсех си работа, и ето ме тук.

Добър ли си?

Ами, тази съм я писал аз.

"Днес, ти ставаш мъж. Всичко хубаво на твоя бар мицва".

Голям хит е. - Имах пред вид като архитект.

Аха.

Не съм сигурен. - Е,

ти си достатъчно добър създател на картички.

Благодаря. Това ми беше прякорът в колежа.

Викаха ми "Достатъчно добрия" Хенсън. - На мен ми викаха "Аналното момиче".

Бях много спретната и организирана.

Е, трябва да се връщам на работа. - А, добре. До скоро.

Ден 154-ти

Не знам, човече. Мисля, че няма съмнение.

Влюбен съм в Самър. Обичам усмивката й.

Обичам косата й. Обичам коленете й.

Обичам сърцевидното петно на рамото й.

Обичам това, как облизва устните си, преди да заговори.

Обичам смеха й. Обичам изражението й, когато спи.

Обичам да чувам тази песен, всеки път, щом помисля за нея.

Обичам начина, по който ме кара да се чувствам. Сякаш...

няма нищо невъзможно, сякаш... Не знам. Сякаш...

има смисъл да се живее.

Това не е на добре.

Ден 11-ти Тя харесва Магрит и Хопър.

И си говорихме за банановата рибка цели двайсет минути. Така си допадаме,

че направо откачам. Тя е... Изобщо не си я представях така. Невероятна е!

Oлеле! - Какво?

Това, че някое симпатично момиче харесва същите глупости, които и ти,

не го прави твоя половинка, Том. - Какво искаш да кажеш?

Ден 22-ри

Приключи! Това със Самър. - Кое? Че то имаше ли нещо?

Не, но можеше да има, в един свят, където ми се случват хубави неща.

Да, ама ние живеем в друг. - Така е.

Жестоко!

Е, какво стана? - Добре. Готови ли сте?

Значи, така. Оставаха ни девет етажа, само аз и тя.

Здравей, Самър. - Здрасти.

Как мина уикендът?

Много добре. - Представяте ли си?

Извинявай. Какво да си представим? - Май пропуснах нещо.

Каза, "Много добре", наблягайки на "добре". Един вид, прекарах уикенда

правейки секс с един пич, с когото се запознах във фитнеса.

Както и да е. Преодолях го. - Какво ти става, по дяволите?

Тя не ме харесва. Не мога нищо да направя.

Само защото е изкарала добре? - Има и други неща.

Например, каза ли "здравей", вместо "здрасти"?

В смисъл, нали знаеш, че... Това значи, че е лезбийка, нали?

Дадох й достатъчно поводи.

Отивам до склада. Имате ли нужда от нещо, момчета?

Мисля, че знаеш от какво имам нужда.

Ъ, от тонер. - Добре. Дадено. Няма проблеми.

Както и да е, човече. Хубаво. Всъщност не ме интересува. Просто, знаеш...

Така ми е добре. Не съм ангажиран.

Хората не го осъзнават, но самотата...

Хората я подценяват. - Можеше просто да я поканиш на среща.

Не ставай глупав.

Ден 27-ми

Махни тия слушалки!

В петък сме на караоке в "Мелницата". - Не.

Няма да те пуснат след последната ти издънка.

Е, не бях толкова зле.

Пич, ти се хвърляше по сцената, налиташе да биеш бармана

и заплашваше да запалиш заведението. - Но не го запалих.

Няма да се върна там, човече. - Виж. Не е там работата, разбираш ли?

Имаме работа. Целият офис ще ходи.

Не мога, дори и да исках... - Ти не ме слушаш.

Какво? - Целият офис ще ходи.

Ден 28-ми

Здрасти. - Здрасти. Казаха, че няма да идваш.

Питала си, дали... - По дяволите. Тая песен е страхотна!

Какво става, Хенсън?

Самър! Заповядай! - Мой ред е.

Ти...

Добре. Аз съм нова, така че не ми се присмивайте.

Благодаря, шефе.

A, благодаря. - Хайде, човече. Наздраве.

Точно такава бях. - Здрасти.

Не очаквах, че... Не очаквах да се присъединиш към нас.

Щях да ти взема, нали знаеш, питие или...

Добра съм. - Добра ли? Пя страхотно!

Благодаря. Исках да изпея "Беглец по рождение", обаче я нямат.

Обожавам "Беглец по рождение". - Аз също.

Том е от Ню Джърси. - Наистина ли?

Да. Там израснах. До 12-годишен. - Кръстих котарака си на Спрингстийн.

Без майтап? И, как се казваше? - Брус!

В това има някакъв смисъл.

Е, имаш ли си гадже? - Не.

Защо не? - Защото не искам.

Хайде де. Не ти вярвам. - Не вярваш,

че една жена може да цени свободата и независимостта?

Да не си лезбийка? - Не, не съм лезбийка. Просто

не се чувствам удобно да бъда нечие гадже. Всъщност,

не се чувствам удобно да бъда нечия каквото и да е, нали знаеш.

Не знам за какво говориш. - Нима?

Да. - Добре. Нека да ти го разясня.

Разясни. - Добре. Харесва ми да съм сама.

Връзките се объркват и чувствата на хората се нараняват.

Кому е нужно това? Ние сме млади.

Живеем в един от най-красивите градове на света.

Трябва да се забавляваме, докато можем и...

да оставим сериозните неща за по-късно.

Майко мила! Ти си пич! Тя е пич.

Добре. Но чакай, чакай. Какво ще стане, ако се влюбиш?

Кажи? - Е, не вярваш в любовта, нали?

Любов е, не е Дядо Коледа.

Ами, какво всъщност значи тази дума? Имала съм гаджета,

но не мисля, че съм я срещала.

Ами, може би тя е... - Повечето бракове завършват с развод.

Като моите родители. - Добре. Моите също, но...

Струва ми се, че дамата спори твърде много.

Дамата не мисли така.

Няма такова нещо като любов. То е измислица.

Е, аз пък смятам, че грешиш.

Добре. Е, какво толкова съм пропуснала?

Мисля, че ще разбереш, когато я почувстваш.

Просто се съгласи, че аз не съм съгласна.

Добре. - Добре. Кой ще пее сега?

Предлагам този сантиментален младеж.

Не съм пил достатъчно, че... - Барман.

Отвън фургонът чака

отвън семейството се пържи

под жаркия пек...

Страшен си!

Не беше ли така...

Не? Тогава как беше? - Не знам. Подобно...

Нещо подобно, но не е. - Знам я.

Гледах сериала всяка седмица. - Точно така!

Беше най-хубавото ТВ шоу. Найт Райдър? И стартовата песен беше страхотна.

Беше страхотна. - Това ще ме измъчва цяла седмица.

И мен.

Бяхте невероятни. - Знам, приятелю.

Ти си невероятна. Забавлявах се страхотно.

Вие сте толкова забав... Чакай, чакай! Ей!

Какво има? - Не ти. Ти.

Той те харесва. Той много те харесва!

Защо просто не й кажеш, Том? Страхотни сте, хора!

Съжалявам, че видя това. Той...

Всеки път е така. Той... Не знам. Сигурно е свързано с пеенето.

Вярно ли е? - Да, да. Пие, пее

и му изпуска края. - Не, не за МакКензи.

За другото. - За кое?

Харесваш ли ме?

Да. Да, естествено, че те харесвам.

Като приятел? - Точно така. Като приятел.

Само като приятел?

Да. В смисъл... Не знам. Всъщност не съм мислил за това.

Да. Защо? - Просто така. Просто...

Мисля, че си интересен и бих искала да сме приятели.

Нещо против?

Добре. Това е...

Да. Ти и аз, ще бъдем приятели.

Добре. Хубаво.

Е, аз съм натам, така че...

Добре. Ами, лека нощ. - Лека нощ.

Здравей. - Здрасти.

Е, беше много забавно оная вечер.

Ах, ти, кучи сине! Същата ли е, от която си обсебен от седмици?

Не съм бил обсебен. - Нали каза, че си извън класацията,

че нямаш никакъв шанс. Тя ли е? - Пол, престани.

Тресна ли я? А какво, пипахте ли се? - Човече, не сме. Не сме правили нищо.

Все още съм свободен. Само... Целунахме се.

Сподели с мен, човече. Хайде. Нали съм ти най-добрият приятел?

Най-добрият ти приятел, който слушаше ревовете ти по нея толкова седмици.

Ти определено я преследваше! - Пол! Шшш!

Здрасти. - Здравей.

Аз съм Самър. - Самър.

Аз съм Пол. - Здравей, Пол. Приятно ми е.

Е, трябва да тръгвам. Трябва да свърша нещо, знаете.

Добре, човече. - Все едно не съм идвал.

О, момент! Том, Том, Том! А, ако нещо изскочи...

Благодаря, Пол! До скоро!

Той е...

Знаеш, стар приятел.

Ако си чула нещо от това... - Какво да съм чула?

Нищо. Тръгваме ли? - Да. Преследвам,

исках да кажа, умирам от глад.

Ден 282-ри

А, скъпа? Чешмата ни се е развалила.

По дяволите, всичките ни чешми са развалени.

Ден 34-ти Какво търсим?

Ами, масичка. - Какво ще кажеш за нощно шкафче?

Не, не става. - Така ли? Не искаш ли нощно шкафче?

Дом, скъп дом!

Домът ни наистина е чудесен, нали? - Да.

Дават Били Айдъл.

Телевизорът не работи.

Е, гладен съм. Хайде да хапнем.

Мирише вкусно. - О, скъпи, това е защото

наистина е вкусно.

Сама го сготвих.

Страхотно. - Любимото ти.

Чешмата не работи.

Е, няма проблем, понеже...

Затова купихме къща с две кухни.

Толкова си умен! Ще те отведа в спалнята.

Скъпа, не знам как да ти го кажа, но...

има цяло семейство китайци в банята ни.

Забавно е.

Ти си забавен. - Благодаря.

Ей, искам само да знаеш, че

наистина не искам...

нищо... сериозно.

Съгласен ли си?

Да!

Защото някои биха откачили ако чуят такова нещо.

Не, не и аз. - Сигурен ли си?

Да. Без обвързване, нали? Без да прибързваме.

Точно така. Без да се притискаме.

Извинявай... Би ли почакала една секунда?

Добре, спокойно! Тя е просто едно момиче.

Просто едно момиче. Не иска да се обвързва,

затова е в леглото ми в момента. Но това е без обвързване.

Хората го правят, без да се обвързват.

Всичко е наред. Всичко е прекрасно.

Здрасти. - Здрасти.

Ден 303-ти

Знаеш ли, ще взема номера на Алфредо и ще ти го донеса.

Става ли? - Добре. Това пасианс ли е?

Е, успя ли да си я върнеш или не?

Работя по въпроса.

Ей, може би трябва да напишеш книга. - Какво?

Ами, Хенри Милър е казал, че най-лесно ще забравиш една жена

като я опишеш в книга.

Е, той е правил доста повече секс от мен.

О, дойде, дойде!

Радвам се, че се обади. Тази седмица не мога, но може би следващата?

Надявам се това да означава, че си готов да бъдем приятели.

Ден 45-ти

Да, точно така, точно така.

Гаджето ти откача.

Ден 87-ми Не можеш ли поне за малко да бъдеш сериозна?

Напълно сериозна съм. - Не, постоянно се шегуваш.

Не, не се шегувам. - "Градината на Октопода"?!

Да, "Градината на Октопода" е най-добрата песен на Бийтълс.

А не е ли "Прасенца"? - Хайде, де. Обичам Ринго Стар!

Никой не обича Ринго Стар. - Точно затова го обичам.

Не, не! Само за възрастни

О, този изглежда добър. Има интересни пози.

Сладост под душа

Знаеш ли какво? Това изглежда напълно постижимо.

Защо ме питаш сега? - Защото идеята беше твоя.

Хвани се горе. - Чакай малко.

Хайде. Три, две, едно! - Едно!

Ден 95-ти

На нивото на улицата не е толкова вълнуващо,

но ако погледнеш нагоре...

Музеят на изящните изкуства.

Момчетата, които са го проектирали, Уокър и Айсън, са ми любимци.

Това е любимото ми място. - Това ли? Любимото ти място?

Точно така.

И защо?

Ами, не знам. Малко трудно е за обяснение, така мисля.

Хайде, опитай се.

Е, добре. Ей онази сграда е...

Издигната е през 1911-та. А тази,

това е "Континентал" - първият небостъргач в Лос Анжелис.

Построен е през 1904-та.

А онова какво е? - Онова ли?

Това е паркинг. - О!

Да. Това... Това също е паркинг.

Все пак има много красиви сгради тук.

Знам ли... Ще ми се хората по-често да ги забелязват.

Ако зависеше от мен...

Ако зависеше от теб, какво?

Знам ли. Мисля, че щях да ги накарам да ги забележат.

Как щеше да ги накараш?

Не знам. Много неща може да се направят.

Покажи ми!

Моля те, не разбирам нищо от архитектура.

Искаш да ти нарисувам нещо ли? - Да.

Нямам хартия. - Ами, използвай ръката ми.

Моля те, искам татуировка.

Дай да видим тази ръка. - Ето това е смелост.

Ами, сградите трябва да бъдат съчетани по-добре, затова...

Бихме могли да увеличим степента на осветяване.

Ден 109-ти

Малко е разхвърляно. - Не се притеснявай.

За Том Хенсън, тази вечер всичко се промени.

Преградата, която Самър толкова често издигаше,

тази преграда на дистанциране, на резервираност, на необвързаност...

тази преграда бавно падаше.

Том се появи, в нейния свят,

място, на което малцина са ставали свидетели.

А там беше Самър. Тя го приканваше, него, и никой друг.

Сънувал ли си торнадо? - Не.

Сънувал съм, че ми окапват зъбите.

Аз също! - Наистина ли?

Да! Голяма идиотщина. Все едно си старец.

Какво друго си сънувала? - Земетресениe!

Наистина ли? - Не.

Знаеш ли, понякога сънувам, че летя.

В началото тичам много, много бързо. Сякаш съм суперчовек.

А теренът става все по-неравен и стръмен.

После започвам да тичам толкова бързо, че дори не докосвам земята.

И се понасям във въздуха и е изумително, изумително реално.

И съм свободна. И сигурна. После осъзнавам,

че съм напълно сама.

Тогава се събуждам.

Докато слушаше, Том осъзна, че тези истории не са за всеки.

Те трябваше да се заслужат.

Той усещаше, как преградата пада.

Чудеше се, дали и друг е стигал толкова далеч.

Затова следващите шест думи промениха всичко.

На никого не съм разказвала това.

Надявам се, че не съм просто "някой".

И какъв си й по-точно? - Не знам.

Гадже ли? - Не е толкова просто.

Напротив. - Какво, питате ме дали съм сигурен?

Хайде, момчета, зрели хора сме. Знаем, какво чувстваме.

Няма нужда от етикети, в смисъл "приятел", "приятелка".

Тези неща са за тийнейджърите.

Това ми звучи високомерно. - И на мен.

Добре, първо, последното ти гадже беше Ейми Съсман в седми клас,

и това продължи около три часа.

А ти... Ходиш с Робин откога, от 1998-ма?

'97-ма. - '97-ма. Вижте...

Не смятам, че точно вие двамата сте експерти по модерните връзки.

Ден 118-ти

Е, какво ще ме посъветваш? - Попитай я.

Какво? - Ами, мисълта ми е,

защо да клатя лодката? Искам да кажа, нещата вървят добре.

Започнеш ли да слагаш етикети, може да развалиш всичко.

Все едно да кажеш, "Обичам те!". - Да, разбирам те.

Точно така стана с мен и Шон.

Кой, по дяволите, е Шон? - Гаджето ми преди Марк.

Кой, по дя... Както и да е.

Та, какво искаше да кажеш? - Казвах, че ти искаш да я попиташ.

Очевидно е. Просто те е страх, че отговорът няма да ти хареса,

че ще унищожи представата ти, колко прекрасни са били изминалите месеци.

Виж сега, ако бях на твое място, щях да я попитам преди

да съм я заварила в леглото с Ларс от Норвегия.

Кой е пък тоя Ларс от Норвегия?

Просто някой, с когото се е запознала във фитнеса, с лицето на Брад Пит

и осанката на Исус.

Чакай! Не, треньоре! Не сме свършили.

Много е лесно, Том. Просто не бъди страхливец.

Наред ли е всичко?

Да. - Сигурен ли си?

Самър, искам да те питам нещо.

Какво? - Какви сме...

Какво правим? - Мислех, че отиваме на кино.

Да. Исках да кажа, какво сме... Какво се случва между нас?

Не знам.

Какво значение има?

Аз съм щастлива. А ти? - И аз.

Хубаво.

Ден 259-ти

Лондон, 1964. Тогавашните момичета са знаели как да се обличат.

Днешните, с тия огромни слънчеви очила,

татуировки, ръчни чанти с кученца в тях... Кой ли ги харесва?

Някои хора ги харесват.

Аз харесвам как се обличаш ти. - Може ли да си татуирам

ей такава пеперуда на глезена?

Не! O!

Здрасти. Как върви? - Ами, добре.

В района ли живееш?

Да, не е много далече. - Не съм те виждал тук.

Не си много наблюдателен. - Това беше смешно. Забавна си.

Позволи ми да те почерпя. - Не, благодаря.

С този ли си? - Здрасти, аз съм Том.

Няма значение. Е, хайде, едно питие. Какво пиеш?

Казах не, благодаря.

Сериозно ли? С този? - Ей, приятел...

Знаеш ли какво? Не нахалствай! Поласкана съм, но не ме интересуваш.

Така че, върни се ето там и ни остави на мира. Благодаря.

Живеем в свободна страна.

Не мога да повярвам, че тоя ти е гадже.

Какви ги вършиш?

Наистина шантава работа.

Стана сякаш... Сякаш беше мигновено, но всъщност,

имах чувството, че всичко е на забавен кадър,

докато всичко останало беше... Не знам. Не предполагах, че може...

Ей, какво ти е?

Просто... Нямам ти доверие. - Нямаш ми доверие?

Постъпи много, много кофти.

Чакай малко, сърдиш ли ми се? Току що ми сритаха задника заради теб.

O, заради мен? За мое добро, така ли? - Да, точно така.

Е, повече не го прави, защото нямам нужда от твоята помощ. Знаеш ли?

Страшно съм уморена.

Може ли да говорим за това утре?

Не! Знаеш ли какво? Няма да си тръгна, докато не ми кажеш какво става.

Нищо не е станало.

Ние сме просто...

Какво? Ние сме просто какво?

Ние сме просто приятели. - Не! Не ми ги пробутвай тия!

Не се и опитвай даже! Това не са приятелски отношения.

Целувки в копирната? Държим се за ръце в ИКЕА?

Секс под душа? Стига! Приятели, друг път!

Аз те харесвам, Том. Просто не искам отношенията ни...

Ти не си единствената, която ще определя какви сме!

И аз имам право на глас! И казвам, че ние сме двойка, по дяволите!

След вас, моля.

Не трябваше да го правя.

Кое? - Да ти се ядосвам. Извинявай.

Виж, не е необходимо да слагаме етикети. Съгласен съм.

Приемам го. Но, знаеш ли, просто ми е нужна малко сигурност.

Знам.

Искам да знам, че няма да се събудиш на сутринта...

с променени чувства.

Не мога да ти обещая това.

Никой не може.

Заболя ли те? Извинявай.

Не, не ме заболя.

Аз те харесвам.

Добре.

Добре, а ти? Някога имала ли си гадже?

Да, разбира се. - Добре, разкажи ми.

Няма. - Защо не?

Защото не е важно. - Мен ме интересува.

Добре. Хубаво. Сигурен ли си?

Да. Ще го понеса. - Хубаво.

И така...

Ами, в гимназията беше Маркъс.

Център-нападател, разцепващ въздуха? - Не. Беше викач.

Беше много привлекателен.

За съвсем кратко в колежа беше, казваше се Чарли.

Беше мила, но...

След това бях един семестър в Сиена. Фернандо Белардели.

Известен и като Пумата. - Пумата?

Да, Пумата, понеже, знаеш.

Е...

O, свърши ли? - Тези, които се помнят, да.

Какво стана? Защо... Защо не излезе нищо?

Няма особена причина. Такъв е животът.

Това е най-тъпото нещо, което съм чувал.

Не, не е. Страхотно е, повярвай!

Говоря сериозно.

Аз съм първа.

Пенис.

Пенис.

Пенис! - Пенис!

Пенис! - Тук има деца.

Няма никакви деца.

Пенис! - Пенис!

Забавно ли ти е? Такива неща правехте с Пумата, нали?

O, почти не излизахме от стаята.

Пенис! Извинете. Игра. Знаете как е. - Пенис!

Тя трябва да повтори. Пенис! - Пенис!

Всички нас гледат. Спирам. Спирам.

Ще спреш ли и ти? Приключихме ли? - Да.

Прекалихме. - Пусни ме. Преставам.

Обещаваш ли? - Обещавам.

Пенис!

Ден 191-ви

Много е сложна.

Някакси, нещо като,

казва... толкова много...

с...

толкова малко думи.

Искаш ли да отидем на кино? - Да.

Наполовина вампир, наполовина гигант - Вагигант

Ден 314-ти

Той е съкрушен.

Повече от съкрушен, той е самотен.

Сега единственият му приятел е скръбта.

Страдание.

Толкова много страдам.

Страдам. - Страдам.

За огромно страдание говоря.

Ти си на ход.

Дано имаш повече късмет следващия път, тъпако!

Край

Ден 321-ви

Т-том? Г-г-н Ванс те вика в офиса си.

Том, сядай.

Случило ли ти се е нещо наскоро?

Какво например? - Смърт в семейството,

някой да се е разболял, нещо такова. - Не.

Виж, не искам да се изповядваш, но... свързано ли е с напускането на Самър?

Кой? - Моята асистентка.

Вашата... - Том, всички знаят.

Както и да е. Причината да те питам е, че напоследък работата ти...

малко отслабна. - Не ви разбирам.

Добре. Ето нещо, което си написал миналата седмица.

"Розите са червени, теменужките са сини,

шибай се, мръснице!".

Виж, да купиш на Св. Валентин... - Г-н Ванс, уволнявате ли ме?

Не, не. Успокой се, Хенсън. Ти си един от най-добрите.

Добре. Ами, съжалявам. Имах известни затруднения.

Няма нищо. Напълно те разбирам.

Опитвам се да ти кажа, че може би ще можеш да насочиш тази енергия

към нещо такова.

Погребения и съболезнования. - Отчаяние, тъга, безнадеждност,

загуба на смисъл от живота. Идеално е за теб.

Хубаво. Добре. А сега върви да работиш.

Благодаря.

Благодаря ви.

Влюбен съм в теб

Ден 167-ми

Здрасти. - Здрасти. Нямаш ли да пишеш

20-тина картички до петък? - Не. Готови са.

Наистина? Ще ми помогнеш ли? Не мога да измисля синоним на "Поздравления".

Измислих "Браво", "Добре свършено" и "Продължавай". Това е.

Какво мислиш за, "Всеки ден ме караш да се гордея с теб,

а днес имаш картичка от мен!".

Мамка му, супер си! - Знам.

Опитахте ли с "Весело"?

Еха! Идеално! Весело! Еха!

Зациклихме на това преди цял час.

Какво ще кажете за...

"Влюбен съм в теб"?

Ден 322-ри

Мразя Самър! Мразя кривите й зъби.

Мразя прическата й от '60-те. Мразя тлъстите й колене.

Мразя петното с форма на хлебарка на рамото й.

Мразя това, как облизва устни преди да заговори.

Мразя начина, по който се смее.

Мразя тази песен!

Синко, налага се да слезеш от автобуса.

Обикновено не излизам с непознати,

но Пол и Робин казаха много хубави неща за теб.

Казаха, че пишеш поздравителни картички.

Звучи интересно. И аз исках да пиша. Завърших английски в колежа,

но какво да работи човек с такова образование? И се записах в Браун.

Ти какво завърши? - Алисън...

Слушай, много се радвам, че се запознахме и...

ти си много красиво момиче. Искам само да ти кажа, че няма да...

Това няма да ни доведе до никъде. - О!

Харесвах това момиче. Тоест, обичах я.

Какво е направила ли? Хвърли едно гигантско лайно в лицето ми.

Буквално. - Буквално?

Не буквално. Ама че отвратително! Боже, какво ти става?

Работата е там...

Объркан съм. Наистина. От една страна ми се ще да я забравя.

От друга страна знам, че тя е единственият човек

в цялата вселена, който може да ме направи щастлив.

Случвало ли ти се е да си припомняш изживяното с някого,

да го прехвърляш на ум отново и отново

и да търсиш онези първи сигнали за надвиснал проблем?

Всъщност има две възможности. Или тя е едно зло,

безчувствено, жалко човешко същество, или...

е робот. "Малкото Чудо" или "Вики". Това би обяснило много неща.

Може ли да ти задам един въпрос?

Да. - Някога изневерявала ли ти е?

Не. Никога. - Някога да се е

възползвала от теб по някакъв начин?

Не. - И ти е заявила директно,

че не иска да има гадже? - Да.

Хрумна ми велика идея.

Е, за някои неща имаш обяснение

но сърцето ми се къса всеки ден

моля те, остани до мен, защото аз те обичам!

O, чудесно! Върви си! Добре. До скоро. Само си изгубих времето.

Изобщо не приличаш на Самър.

Ден 402-ри

От втори коловоз заминава Тихоокеанския Експрес.

Пълният набор услуги е до Санта Барбара. Всички да се качват!

Здрасти, скъпи. - Здрасти, тук ли си?

Не, по дяволите. - Как така, "Не, по дяволите"?

Няма да идвам. - Ще дойдеш.

Не, мъжки. Ще бъдат само старци.

Да, но ти каза, че ще дойдеш. Затова дойдох и аз.

И затова й се обадих снощи и й казах, че съм болен. Като нинджа!

Пич, аз... Не познавам никого тук!

Може да се запознаеш с някоя готина внучка или нещо подобно.

Затварям. - Чао, скъпи.

Моля за внимание!

Пътниците, които са се качили в Лос Анжелис, моля

пригответе билетите си за проверка.

Здрасти, Том!

Ей, Самър, трябва да съм минал точно покрай теб.

Да.

Е, какво, на сватбата на Мили ли отиваш?

Аз също. - Супер.

Забравих, че се познавате. - Да, постоянно работехме заедно.

Вярно. - Обичам Мили, тя е най-готината.

Така е.

Как си? - Добре.

Хубаво. Писах ти. А ти не ми отговори, но...

Да, да. Извинявай. Просто, знаеш... Бях се побъркал покрай празниците,

Още ли работиш при Ванс? - Да.

Ами, бях тръгнала за кафе, ако искаш...

"Как да изградим щастието си". Сигурно е хубава книга.

Е, няма да ти досаждам повече. - Не, не, аз...

Хайде, да си вземем кафе. След теб.

Изглеждаш чудесно! - Благодаря, ти също.

Пенис!

Не!

Обявявам ви за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката.

Добре. Какво друго?

Ами, хъркаш. - Не, не хъркам.

Напротив. - Не, не хъркам. Добре, ти също.

O, да, определено. - И ти миришат краката.

Беше само веднъж! - Не, винаги!

Особено онзи път, но и винаги. А като се събудиш,

косата ти стърчи ето така. Много си смешен.

Ти си смешна. Любимецът ти е Ринго. - По дяволите, така е!

Ринго е върхът. - Ти гониш!

Човече! Много си бърз. По дяволите! Добре.

Би ме. Не гониш, и ти...

Най-накрая

любовта ме споходи...

Едно, две, три!

Искаш ли да танцуваме? - Да.

Ей, чудех се...

Каня се да правя купон в петък...

На покрива на блока, има много хубава градинка,

ако искаш, ела. - Добре.

Ако не си зает. - Не мисля, че ще съм зает.

Добре свирят, нали? - Така е.

Може би просто извадих късмет. Запознахме се в основното училище.

В седми клас имахме едни и същи часове, и...

просто си паснахме, нали разбирате?

Любов ли? По дяволите, не знам.

Докато се държи мило и не ми отказва, разбирате ли?

Като наблягам на мило, така че...

Двайсет и една години. Тя е пътеводната ми светлина към дома.

Да, от една от нашите картички е.

Не. Друг го е измислил. Това не значи, че не е истина.

По принцип, "жената на мечтите ми"

трябва да има, как да кажа, огромен балкон, знаете.

Може би, по-друга прическа. Може би, знаете, да е по-спортна натура.

Но, ако трябва да съм честен,

Робин е... Робин е по-хубава от жената на моите мечти.

Тя е истинска.

Том отиде в апартамента й, омаян от обещанията на вечерта.

Вярваше, че този път очакванията му ще се превърнат в реалност.

Здрасти. - Здравей.

Добре изглеждаш. - Благодаря.

Хубава вратовръзка. - Здрасти. Как си?

Добре. А ти? - Добре. Влизай.

Аз... Донесох ти нещо. - Много мило.

"Как да изградим щастието си" Благодаря. Не трябваше.

Много мило от твоя страна.

Много ти благодаря. Нямам търпение да я прочета.

Заповядай.

Том, с какво се занимаваш? - А, измислям поздравителни картички.

Том ще стане велик архитект, само да го поиска.

Сртранно. В смисъл, защо се насочи към нещо друго?

Помислих си, защо да се занимавам с нещо преходно, като сграда,

когато мога да създавам нещо вечно, като поздравителните картички?

Какво?

Познавате ли се?

Не можеш да имаш всичко!

Не можеш да имаш всичко!

Ден 440-ти

Ден 441-ви

Ден 441-ви и половина

Качих на стоп един непознат,

просто за да мине по-леко пътуването!

Ледената ръка на опасността ми бе непозната

до момента, в който го видях и го качих...

Наемете си стая! Говоря сериозно!

Ден 442-ри

По дяволите!

Звъня ти през пет минути! Как си? - Супер.

Какво ти се е случило? - Не ми се говори за това.

Винаги си искал да говорим. - Не и този път.

Е, хайде. Да вървим.

Къде отиваме? - Четвъртък е!

Тази се казва "Давай напред!", а тази "Ще успееш!".

Имаме цяла серия вдъхновяващи фотокартички,

представящи Пикълс, моята котка. Смятам, че хората много ще ги харесат.

Благодаря. - Браво, Рода.

Вдъхновяващо беше. - Добре. Кой е следващият?

Не сме слушали "Състрадателни" напоследък. Хенсън?

Зимната колекция? Ще се включиш ли? - Ами, не.

Наистина не мога. - Добре.

По-късно ще се върнем на теб. МакКензи?

Всъщност, знаете ли какво? - Да, Том?

Мога ли да кажа нещо по отношение на котката?

Ами, добре. - Ами, това е,

и, Рода, не се засягай,

но, ами, това е пълен боклук. - Том!

"Давай напред" и "Ще успееш"? Това не е вдъхновяващо.

Това е самоубийствено.

Ако Пикълс "даде напред", ще умре. Това са лъжи. Ние сме лъжци.

Помислете си за това. Защо хората ги купуват?

Не защото искат да кажат какво чувстват. Хората купуват картички,

защото не могат да кажат какво чувстват или защото се страхуват.

Предоставяме им услуга, която им позволява да отбият номера.

Знаете ли, да сложим край на това! Да бъдем почтени с хората.

Или поне да ги оставим да говорят от свое име! Става ли?

В смисъл, вижте! Какво е това? Какво е пише?

"Честито бебе". Нали така? Какво ще кажете, да стане:

"Честито бебе! Така е, като ми пускаш. Беше ми приятно"!

Седни, Хенсън! - Ами тази, с всичките

красиви сърчица отпред? Знам, за какво става дума. Ето!

"Честит Свети Валентин, скъпа. Обичам те!"

Готино, нали? Не е ли велика любовта?

Точно за това говоря. Какво ли означава?

Любов? Знаеш ли? А ти? Знае ли някой? - Том!

Ако някой ми връчи тази картичка, г-н Ванс, ще я изям.

Виновни са картичките,

филмите, поп-парчетата, те са виновни за всички лъжи,

за разбитите сърца, за всичко.

Ние сме отговорни за това. И аз съм отговорен за това.

Мисля, че тук правим нещо лошо.

Би трябвало хората да могат да изразят чувствата си, истинските си чувства,

а не някакви думи, които някой непознат им е сложил в устата.

Думи като "любов"...

Които не значат нищо.

Извинявайте. Съжалявам. Аз...

Аз напускам. Аз...

Има достатъчно идиотщина по света и без моята помощ.

Ден 450-ти

Добре. А сега бягане на зиг-заг.

Ей, започнал си отново да рисуваш. - Да, е, само си драскам.

Добре, Том, имаме 20 секунди. Говори. Добре ли си?

Да, добре съм. Много добре.

Знаеш ли, всичките ми приятелки са влюбени в теб. Както ти казвахме,

В морето има толкова много риба. - Благодаря. Но, това са гупи.

Да. Ей, Том?

Виж, знам, че мислиш, че е била единствената,

но аз не мисля така. Мисля, че си запомнил само хубавото.

Следващият път, когато погледнеш назад,

наистина мисля, че трябва да се вгледаш по-добре.

Прожекцията е от 5:00. - Искаш ли да отидем?

Не знам. Можем просто да отидем у вас или...

Не, много държа да го гледам. Да отидем.

Имаше време, и то какво време беше. Беше...

Беше време невинно...

Добре ли си? - Да.

Какво стана? Заради филма ли е?

Нищо ми няма. Просто... Голяма глупачка съм.

Така ли? - Да.

Яд ме е, че живеем в свят, в който никой не е чувал за "Спеърминт".

Никога не съм ги чувала. - Включих ги в микса,

който ти записах. Първата песен. - O, да.

Е, какво ти се прави? - Мисля да се прибирам.

Не искаш ли да вечеряме? Гладна ли си?

Добре ли си?

Просто съм уморена. - Добре.

Сетих се. Палачинки!

Дни 456 - 476-ти

О, скъпа, не знам по какви причини

намерих отговора, вглеждайки се в очите ти...

Архитектура

Зарежи този самотник, скоро няма да го има.

Защото аз ще ти кажа всичко,

свързано с волния живот!

Защото аз ще ти кажа всичко,

свързано с волния живот!

Ден 488-ми

Ей, Том!

Предположих, че може да те намеря тук.

Влюбих се в това място, откакто ме доведе.

Може би е редно да ти честитя.

Само ако си искрен. - Е, в такъв случай...

Е, всичко наред ли е? - Ще бъде, евентуално.

Ще седнеш ли...

Хубав костюм. Изглеждаш страхотно.

Ти също. - Благодаря.

Напуснах офиса. - Така ли? Не знаех. Това е страхотно!

А ти...

си се омъжила. - Да. Шантаво, а?

Трябваше да ми кажеш, когато бяхме,

знаеш, на сватбата, като танцувахме. - Ами, той не ми беше предложил още.

Но сте имали връзка. Тогава, защо танцува с мен?

Защото така исках.

Правиш всичко, което поискаш, нали?

Не желаеше да бъдеш нечие гадже, а сега си нечия съпруга.

Аз също се изненадах. - Не мисля, че някога ще го проумея.

Искам да кажа, не намирам смисъл.

Просто се случи. - Добре, но точно това не разбирам

Просто се случи какво?

Просто... Просто един ден се събудих и го знаех.

Какво знаеше?

Онова, за което с теб никога не бях сигурна.

Знаеш ли, кое е най-гадното? Да осъзнаеш, че всичко,

в което си вярвал, е било пълна измама. Кофти е.

Какво искаш да кажеш? - Ами, нали знаеш - съдба,

сродни души, истинска любов,

и всички останали детски безсмислици.

Ти излезе права. Трябваше да те послушам.

Не. - Какво? На какво се смееш?

Том. - Какво?

Защо ме гледаш така?

Ами, знаеш, предполагам, че защото...

Бях седнала в едно ресторантче и си четях "Дориан Грей" и...

един мъж се приближи... и ме попита за нея и...

сега е мой съпруг.

Добре. Е... и? - И, ами ако бях отишла на кино?

Ами ако бях отишла някъде другаде да обядвам?

Ами ако бях отишла там 10 минути по-късно?

Било е... Така ни е било писано.

И продължавам да си мисля,

Том се оказа прав. Да, вярно е.

Вярно е.

Просто аз не бях твоята половинка.

Трябва да тръгвам. Но много се радвам да разбера, че се справяш добре.

Самър!

Искрено се надявам да бъдеш щастлива.

Ден 500

Повечето дни в годината са незабележими.

Започват и свършват

без да се случи нещо, което си струва да запомниш.

Повечето дни не променят с нищо житейския ни път.

23-ти Май беше сряда.

За интервюто ли сте? - Моля?

На интервю ли сте, за работата?

O, да. Защо? И вие ли? - Да.

Ще се конкурираме. - Така излиза.

Да. Е, малко е неудобно. - Да.

Ами, надявам се да не получите работата.

Е, аз пък се надявам вие да не я получите.

Не ви ли познавам отнякъде? - Мен? Не мисля.

Да сте ходили на Ангелския площад?

Да. Той е, нещо като, любимото ми място в града.

С изключение на паркингите, но... - Да, съгласен съм.

Да, мисля, че там съм ви виждала. - Наистина ли?

Да. - Аз не съм ви виждал.

Явно не сте гледали внимателно.

Том беше научил нещо, и то беше,

че човек не може да приеме за велико космическо знамение

едно обикновено земно събитие.

Съвпадение. Това е всичко, което то представлява.

Нищо повече от съвпадение. - Том Хенсън.

Заповядайте вътре. - Благодаря.

Най-после Том научи, че чудеса не съществуват.

Че не съществува такова нещо като съдба.

Нищо не е предопределено.

Знаеше го. Сега вече беше сигурен.

Том беше... - Извинете...

Забравих нещо... Само една секунда.

Беше напълно сигурен.

Здравей. - Пак ли вие?

Да. Просто се чудех дали след това, дали...

ще се съгласите да пием по кафе или нещо такова.

O, съжалявам. Имам нещо като среща след това.

Добре.

Става.

Какво казахте? - Защо не?

Добре. Е, в такъв случай, ще ви чакам...

Ще се намерим. - Ще се намерим.

Казвам се Том. - Приятно ми е. Аз съм Оутъм.

Превод и субтитри: judaspriest a.k.a. Емил Милев

Translator's Heaven 2009© http://subs.sab.bz