All language subtitles for 444111

БРЕГОВЕТЕ НА БОРНЕО
Април 1942г

След падането на Филипините японците триумфират в Тихия океан.

Мъртъв е. Мъртъв е!

- Огън! Това е село.
– Глупости. Японци са.

Нямаме избор!

Не, достатъчно ми беше.

Батаан... Коригидор... Навсякъде грешки!

Сега сме свободни. Свободни да изберем собствен път.

Свободни сме.

НИК НОЛТИ

НАЙДЖЪЛ ХЕЙВЪРС

~ СБОГОМ НА КРАЛЯ ~

МАРИУС УЕЙЪРС

ФРАНК МАКРЕЙ

ДЖЕЙМС ФОКС
в ролята на Фъргюсън

По едноименния роман на
ПИЕР ШЬОНДЬОРФЕР

Музика
БАСИЛ ПОЛЕДУРИС

Главен оператор
ДИЙН СЕМЛЪР

Сценарист и режисура
ДЖОН МИЛИЪС

Февруари 1945 г. Около 3 години по-късно

Борнео. За повечето от вас Борнео не съществува.

Някакво име на картата, като Тибет или Огнена земя.

Нещо на края на Земята.

Аз обаче знам, че островът съществува.

Бях там в края на Втората световна война.

Моята война. Моята младост.

Преди бях ботаник. Винаги съм бил.

Затова, изглежда, бях избран.

Обучиха ме в Специалните Войски.

Трябваше да вдигна племената срещу японците.

Но всъщност не аз ги поведох.

Това го направи друг.

Познавах го. Той беше последният крал на Борнео.

Добре е да разкажа за него сега.

Времето е отнесло вонята на труповете.

Спомняме си само блясъка на младостта си.

По дяволите.

Тенга, наред ли си? Тенга?

Да, сър.

Май нямам нищо счупено, сър.

- А Вие, сър? - Ами с главата надолу съм.

Да сър.

- Поработи с ножа си. – Да, сър.

Съжалявам, сър.

Мурут?

Ибана?

Келабит?

Команчи.

Каза Команчи, сър. Говори английски.

Аз Команчи.

Юг-югоизток, сър.

Към центъра и нагоре в сърцето на Борнео.

- Поемам първия пост. - Да сър.

- Лека нощ, сър. - Лека нощ, Тенга.

Какво е това, по дяволите, Тенга?

Това е бял, Боже мой.

Бял е като нас.

Казвам се Феърборн.

Действащ британски офицер.

Защо направихте това?

Господи.

Както казах, аз съм британски офицер.

Капитан Найджъл Феърборн.
Това е сержант Лионел Тенга, моят радист.

Аз съм от Зед Форс, Специални Операции.

Японците губят войната, германците също.

Нашите печелят. Нали, Тенга?

- Така е, сър. - Благодаря.

Генерал Макартур е пак във Филипините.

Австралийците ще кацнат скоро и ще завладеят ...

в смисъл, ще освободят тази страна.

Задачата ми е да организирам племената за съпротива.

Нуждаем се от помощта ви, сър.

Вятърът отново духа на Запад.

Британците ще се завърнат.

Лийройд. Аз съм Лийройд.

Когато пристигнах тук, искали са да ме продадат на японците,

но аз не го знаех.

Трябваше да уча езика им като дете.

Те знаят малко английски.

Тук нещата са свещени. Религиозни.

Трябва да знаете, че сте в духовна страна.

Хората ми са синове на първия човек, живял по закона на древните.

Гората е за отглеждане на ориз. Човек се страхува от закона.

Гората е на духовете. Човекът е свободен.

Всички ние, мъжете, сме свободни.

Имам специални отношения с духовете.

Веднъж умрях.

Трябваше.

Трябваше да се откажа от всичко.

Дори от волята си за живот.

Това започна през април на 1942.

Малко преди падането на Коригидор.

Когато Макартър избяга ...

някои от нас решиха, че е време да изчезваме.

Спомням си вълните.

Гигантски вълни.

Някои мъже се удавиха.

Японците убиха другите.

Само аз избягах.

Напуснах крайбрежните равнини и заскитах из острова.

Стигнах до същинската джунгла.

Бях задушен от дърветата.

Копнеех за небето.

Но бях свободен.

Свободен да правя какво?

Бил на лов, но не хванал нищо.

Само мен.

Гуай ме доведе тук.

Вероятно татуираният на гърдите ми дракон

ме спаси.

Татуирах го една пиянска вечер в Манила.

Лаян Великолепният искаше да ме продаде на японците.

Около него имаше куп разгорещени луди глави.

Те водеха тези хора.

Жените обаче ги спряха.

Те бяха очаровани от очите ми.

Казваха, че очите ми са като морето.

Морето означава сол, а тук солта е живот.

Казваше се Йо, сестра на Гуай.

От дете се е говорело, че е родена да управлява.

Цунка. Цунка.

Не. Лунна светлина.

- Лунна светлина. - Лунна светлина.

Живеех с гората, като животно.

За пръв път в живота си бях истински свободен.

Хората тук мислят за боговете и се държат благородно.

Искат да са като героите от миналото.

Времето на Раджа Брук и героичните приключения.

За тях е важен човекът, а не животът.

Ако Лаян Великолепният иска главата ми, трябва сам да я вземе.

Ако иска да я отреже с меч на ловец на глави,

ще се защитя с меч на ловец на глави.

Имам същите права.

Вървим в същата гора.

Пием една и съща вода.

По дяволите Лаян и казаното от него!

И двамата сме мъже.

Честно е.

Бихме се повече от час.

Лаян Великолепният ме рани седем пъти.

Прободох го в сърцето.

Не виждам нищо.

Занесох го при майка му.

Всички го оплакахме.

Беше лош човек,

но всички помнеха момченцето, играещо си в тази Дълга къща.

Децата ми. Команчи.

Наричате ги Команчи?

Да, напомнят ми на индианците.

Само, че не каквито са сега в Щатите,

а на оригиналните.

Няма да продават традиционни кукли и мъниста

край влакове в Големия каньон.

Моите Команчи ще останат свободни мъже, ловци на глави.

Давай тогава.

Какво беше това?

Наистина си голямо нещо, нали?

Дойдоха много хора от Дългите къщи.

Идваха от черните земи

и от червените, където отиват духовете.

Шест бивола бяха заклани и изядени.

Това продължи цели три дни.

На третия ден, проговорих.

Казах ви, че мъжете мечтаят за боговете.

Но трябваше да кажа думите, разпалващи мечтите.

Прекарах цяла година в учене на думите.

Разбрах, че беше време да се оженя.

Донесох им радостта от песента и общуването на кръглата маса.

Бях обединил 22 Дълги къщи.

Изковах нова нация.

Предполагах, че ще стана крал.

И предполагам, че станах крал.

Няма значение какво искаш, никога няма да се върна.

Какво искаш?

На север

американците въоръжават пиратите Сулу.

На юг хора като мен организират даяките от Саравак.

Скоро ще се водят тежки боеве в Борнео.

Австралийците ще направят въздушен десант.

Досега никой не е контролирал Борнео отвътре.

Японците, като останалите, бяха само по бреговете.

Но когато нападнем, те ще тръгнат насам.

Какво ще стане тогава с вашето царство?

Повече не можете да сте извън събитията.

Това е Гората на Духовете.

Така е било винаги.

Като сутрешен махмурлук, нали, сър?

Великата Планина на Мъртвите.
Отвъд е Равнината на Слоновете.

И след това е морето.

Ще трябва да ни оставят път към морето.

Кой? Японците?

Не, другите. Останалата част от света. След войната.

Трябва ни сол от морето. Какво е животът без малко сол?

Казах вече, не може да избягате от историята.

Казах, че съм дезертьор и това е точно.

Избягах от вашия свят и вашата война.

Живея в един по-добър свят.

Те не знаят за вашата война.

Аз съм техен цар и не искам да я знаят.

Тя вече е накрая, можете да я завършите без мен.

А японците?

Джунглата е огромна.

Ще се лутат в нея, докато умрат или
някой ги намери, но това няма да съм аз.

Помислете си, имахте късмет.
Можех да продам главите ви на японците.

Ами сега, Тенга?

Погледнете от неговата позиция, сър.

Той наистина няма нужда от световна война, сър.

Да, но Световната война се нуждае от него.

Той просто не го разбира, това е всичко.

Знаете ли, сър, това място не е толкова лошо,

когато слънцето изгрее.

Старият Лийройд може би знае какво прави, сър.

Внимавайте, сержант. Нека този живот да не ви съблазнява.

Не забравяйте, че сте британец.

Не, сър, африканец съм.

От африканските кралски части. Почти дивак съм.

Вие сте британец, сър.

Да, благодаря, Хорнбил.

Тук е Семит 1, потвърждавам края на предаването.

Край.

Отговор за вас от Хорнбил, сър.

"Относно вашия луд американец, използвайте го, щом се налага,

"но организирайте възможно най-ранна евакуация."

- Можеше да очакваме това, нали? - Да сър.

Не може да има друг крал, освен този в Лондон, сър.

Мислите ли, че тя ни разбра, сър?

Да. Може би не думите, но ни разбра.

Добро утро, сър.

Добро утро, сър.

Надявам се знаете, сър, това са най-големите ботуши в цяла Азия.

А може би и в света.

Добро утро, дами.

- Добро утро, сър. - Добро утро, сър.

Добро утро, сър. Добро утро, сър.

По дяволите!

Ти! Да, ти!

- Направи това с радиото си!
- Да, имаме радио. Ти знаеш това.

Японците са го чули и знаят, че си тук.

Така е, щом ги чуваме и те могат да ни чуват.

Ако сме тук достатъчно дълго, могат да ни засекат,

а предполагам, че останахме доста дълго!

Съжалявам.

Тогава е просто. Убивам те и разбивам радиото!

Ще изпратят другиго с ново радио!

Слушай, повече не можеш да си вън от историята!

- Съжалявам. Вече го казах! - Млъкни. История?

Светът е пълен с гадости и рано
или късно ще влезеш в него.

Ти наричаш това история?

Няма да изчезне.

Имаш пера в косата.

Искам сделка.

Договор. Посланик с лента и фрак. Пълноправен.

- Кой е шефът? - Полковник Фъргюсън, от Зед Форс.

Не, не! Водачът на глутницата! Началникът!

- Големецът! Първият шеф! - Това ще е Макартър.

Макартър? Да се договарям с този, който ме изостави?

Той се връща.

- Е, ще му простя. - Той ще е благодарен.

Да бе, сигурно.

- Какво искаш? - Свободата да сме такива като досега.

Нещо друго?

Оръжие. Така те няма да могат да ни отнемат свободата.

Ще видя какво мога да направя.

Гранати, миномети и мини, за да не могат да ни отнемат оръжията.

Да, ще видя какво мога да направя.

Няма договор, няма война.

Ще се справиш. Ще го направиш.

Знам какви са шефовете ти.

Ти ни отне прехраната и ни нарани.
Най-лошото - нарани чувствата ни.

Знам, защото бях в работническото движение.

Бях ренегат. Бях в затвора.

По дяволите, аз бях комунист!

Щом си бил комунист,

как можеш да си крал?

Само комунист би се сетил за това.

Не бих останал там твърде дълго.
Там серат прасетата.

Парашути. Парашути.

Е, какво мислиш?

Събра им очите, нали, Ваше Величество?

Обещаха им пристигане от небето. Видяха го и са доволни.

Иска да ги докосне, да се увери, че не са духове.

Аз съм Лийройд. Това е дъщеря ми.

Дейв Корбет, подривник, Дейв Динамита.

- Аз съм американец като теб. – Така ли?

Откъде си, Дейв?

Вентура, Калифорния. Градче северно от Лос Анджелис.

Много портокалови градини.

- Калифорния. Трябва да е хубаво. - Така е, сър.

Виждали ли си някога Дороти Ламур?

Олеле.

- Нещо велико, а? – Да, сър, тоест, Ваше Величество.

Поисках първокласни подофицери като съветници,

така че личният ви авторитет постепенно да надвие мощта на Лийройд.

Имате предвид краля, сър? Той изглежда добър човек.

- Той наистина ли е крал? - Засега той е крал.

- Вашето име, сержант? - Конклин, сър. Сержант на екипа.

- Здравейте. - Това е Армстронг.

Брен Армстронг. Тежки оръжия.

- Динамита Дейв. Подривник. - Как сте, сър?

- Американец? – Специални операции, сър.

- Стреч Луис, приятелю. Как сте? - Много добре.

- Сержант Лайанъл Тенга, моят радист. - Здравейте.

Подчертавам веднага, че представляваме Великобритания,

цивилизования свят и всичко свързано с него.

Вкарваме съвременни оръжия при тези диваци.

Това е тежка отговорност.

- Сър? - Да?

Каква е работата с жените? Безплатни ли са?

Това е приказка.

Артилерия. Това е сериозно нещо.

- Дали могат да го разберат? - Съвсем просто е, сър.

Като техните тръби със стрели, само че по-големи.

Ако се научат, повече няма да са диваци, нали?

Добре сте се организирали, нали?

Дните минаваха.

И тогава стана инцидент в Дългата къща на стария Сенгар.

Какво става?

Това може да се случи по всяко време.

Ако момиче роди бебе и тя умре,

тогава убиват бебето й.

Момиче от това село имаше дете.

Тя имаше син, но почина.

Защо е тази суматоха? Защо има конфликт?

Защото бащата е от нашето село. Той е благородник, аристократ.

Той взе момичето. Тя умря.

Сега, ако убият сина му,

ще започне вражда, кръвна вражда.

Кой е бащата?

Брат ми, Гуай.

Къде е бебето?

Донесете ми бебето.

Тези закони не важат за мен, аз идвам отдалеко.

Затова мога да убия детето, според обичая.

Мое дете. Това е мое дете.

Защо щеше да убиеш това бебе? Защо?

Защо ти би ме оставил?

Виждал съм те да правиш всякакви неща.

Но сега...

сега те видях като крал.

- Мислиш ли, че спи с нея? – Не, не.

Казва, че обича жена си и аз му вярвам.

Защо ти е да си крал, ако не можеш да имаш момичетата?

Той може да има всичко, което поиска, но не го прави.

Дали? Мъжът си е мъж.

Познавате го толкова добре, колкото аз.

Мисля, че крие нещо от нас.

Трябва да има нещо.

Нямате съпруги.

Кой ще ви стопли през нощта?

Тя казва, че ще се насладите на блясъка на бедрата й

и на гладкия й като кадифе корем.

Само ако не сте твърде уморени.

Наистина ли каза това?

Направо ми извивате ръката, сър.

Няма по-голямо удоволствие от любовта на жената.

Не, не.

Веднъж ми каза "Войната трябва да е честна, а воинът чист."

Казал съм това?

Не вярвам на мъж,

които се отвръща от бедрата и ханша, създадени от духовете.

Но ти го правиш, защо?

Може би това е старият морал.

Обичам съпругата си.

Ще отидеш с една от тези жени след време.

- Вярваш ли ми? - Да.

Ако имам избор между доброто или лошото в мъжа,

избирам да вярвам на доброто.

Кралят войн, а?

Не, ти си воинът. Аз съм просто крал.

Какво виждаш там горе?

Алтаир.

Южният кръст.

Има нещо, което не ми казваш.

Ще ти го покажа,

когато му дойде времето.

Трябва да видим японците. Щабът на Операциите го иска.

Как иначе да знам, дали наистина са там?

Сигурно са там.

Ще се разделим.

Един от нас ще търси японците по реката.

Ако нещо се случи, ще се срещнем на това открито място.

Координата на мрежата 32 запад, 16 север.

Ще трябва да увиете ботушите си.

Ако японците видят тези следи, сигурно ще ни бомбардират пак.

Предпочитам да ходя бос.

Проклет британски стоицизъм.

Трябваше да те нося с главата надолу на прът, ако исках.

И би трябвало. Имаш малария.

Японец, Господи.

Никога досега не съм виждал такъв.

Има пушка с дълъг щик.

Гадно.

Мисля, че трябва да погледнеш, Конклин.

Благодаря, не искам, сър. Виждал съм достатъчно много преди.

Боже мой.

Пикае в реката.

Точно като един от нас.

Просто мъж.

Трябва да го видя отблизо.

Просто трябва да погледна отблизо.

Махай се по дяволите!

От колко време си тук?

- Доста време, сър. А вие? - Също.

Вече трябваше да е тук, сър.

Ако чакаме още дълго, ще довтасат патрулите им.

Не. Няма да се връщаме без него.

Той просто се е загубил. Има малария.

Почакай тук.

Всички да са под прикритие. Връщам се скоро.

Тенга.

От колко време ... Боже, не мога да си спомня нищо.

- Три дни, сър. Малария. - Исусе.

Не сте вземали хинина си, сър. Много лошо.

Нещо се случи. Мога да го почувствам.

Ами започна, сър.

- Какво започна? - Войната.

Кацнали са в Таракан. Една австралийска бригада.

Само една плажна ивица, но ще расте, сър.

Разбутаха гнездото на осите, направиха го, сър.

Сигурен съм в това.

Лийройд. Къде е?

Ти ми спаси живота.

Намерих те. Просто се случи да съм аз.

Коя е Вивиен? Непрекъснато споменаваше името й.

Моята годеница.

Значи затова не искаше.

Казах ти, нямам доверие на мъж без жена.

Започнах да се тревожа за теб.

Ще направя каквото искаш.

Тя не ти вярва.

- Защо? - Защото си бял.

И ти си бял!

Когато дойдох тук, исках да преправя света. Направих го.

Промених света си, но не мога да преправя твоя.

Ще се върна с договора.

Единствено на теб мога да се доверя.

Знам.

- Живот. - Живот, английски.

Не започвайте войната без мен.

МОРОТАЙ, ХОЛАНДСКА ИЗТОЧНА ИНДИЯ
ЩАБКВАРТИРА НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ОПЕРАЦИИ
В ЮГОЗАПАДЕН ТИХИ ОКЕАН

Благодаря.

Не знаеш колко значиш за мен.

Много ми липсваше.

Ревнувам от твоята джунгла и ловците ти на глави.

Не е честно, ти се забавляваш.

Забавно? Мислиш, че това е забавно?

Предполагам мислиш, че си Тарзан, нали?

А пък ти, че си Лорънс Арабски, сигурен съм.

- Добре, кажи си молитвата. - Добре.

Разкажи ми за онези диваци.

За всичко това, което си свършил.

Когато се обади за пръв път,

Фъргюсън реши, че си се приземили на главата си.

Не е бил далеч от истината. Вече не мисли така, нали?

Напротив, гордее се с теб. Тревожи го този така наречен крал.

- Какво представлява? - Той е крал, истински крал.

Ти го признаваш?

Хитлер е мъртъв.

Войната в Европа приключи. Съобщиха го вчера.

Как се чувстваш?

Как се чувстваш наистина?

Проведе страхотно военно обучение, но не става дума за това.

Ако този американец вярва, че е крал, значи е луд.

Ако пък вярваш на фантазиите му, ти си луд.

- Има и по-лоши неща, сър. - Да, така е.

Вивиен ми е като дъщеря,

а ти си ми като син.

Знаеш ли колко синове съм обучил

и пуснал в някоя забутана джунгла, за да не се върнат никога.

Покажи ми уважение или поне се преструвай.

Разкажи ми за тези Команчи.

Те са около 600, сър.

Бият се по своя воля, в зависимост от настроението си.

- От настроението? - Да.

Тази войска, в пристъп на носталгия, може неочаквано

да свърне и посети някоя древна долина.

Изглежда логично е, ако сте с тях.

Много е трудно да се разбере, ако не сте.

Да, да. И така?

- Тази армия ми допада, сър. - Престани.

Можете да им построите пътища и мостове.

Можете да обичате жените им, дори да имате деца.

Можете да се поучите от тях. Има какво да се научи.

Но трябва да останеш британец.

Това не е презрение. Това е линия на поведение.

Никога няма да бъдеш един от тях.

Но вече не си и един от нас.

Хората вече те възприемат другояче. Мъртво листо.

Знаеш, че един прекрасен ден ще трябва да ги предадеш.

Случвало ви се е, сър, нали?

Трябва да останеш британец.

Какво се е случило, сър?

За мен това беше само момиче.

Но чрез нея видях Индия.

Малко бели или други мъже могат да видят подобни неща.

Влюбих се в Изтока.

Никога няма да е същото.

Но тя беше само момиче. Аз не бях крал.

Трябва да го представим на Макартър.

Откъде знаете, че е тук?

Разбрах, че оттук ще наблюдава десанта в Бруней.

Изглежда нещата излизат вън от ръцете ми.

Което е добре, защото всъщност не ги искам да са там.

Генерал Съдърланд, сър!

Това е генерал Съдърланд, началник щаб на Главнокомандващия.

Полковник Фъргюсън, сър. Комбинирани специални операции.

Плащ и кама, а?

За съжаление, полковник, генералът

няма време за царе или договори с митични империи.

Въпреки, че със сигурност това е забавно и романтично.

- Вие ли сте момчетата с краля? - Да сър! Ние сме!

- Дик? – Да, сър!

- Доведете ги. - Да, сър!

Крал?

- Да сър. - Какво иска той?

Той иска свобода, сър.

- Това е, което всички искаме, нали?
- Свобода за хората му, сър.

И гаранция, че могат да останат такива, каквито са.

Той иска обещание Съюзниците да защитават това негово право, сър.

Някакви документи? Винаги има документи.

Да, при мене са, сър.

- Имам подготвен договор. - Сър!

Няма защо да слушате повече тези глупости, сър.

Това не са глупости, Дик. Това е история.

Историята се пише от необичайни мъже.

Някои от които дори стават крале

и някои, които не оставят по-голяма следа
от тази на камък, хвърлен в океана.

Какво имаме тук ...

Ние просто не знаем, нали?

Капитане, ако кажете, че е крал, тогава ще се съглася.

Ще подпиша тези договори

като Върховен Съюзнически Главнокомандващ на тихоокеанските сили.

И ако вашият крал беше тук,

бих коленичил пред него и предложил сабята си.

Ако имах сабя.

Направете копия.

Придвижете документите, както се прави за всеки друг суверен.

Копията ще ви върнем утре заран, капитане.

Всъщност, сър, аз нося няколко копия.

- Наистина? Бихте ли.... - Да.

Благодаря, сър.

Много ви благодаря, сър.

За нищо.

Нямаше да си тръгнете докато не подпиша, нали?

Капитане ...

напомняте ми какъв бях.

Много Ви благодаря сър.

Съобщете ми как вървят нещата в кралството.

Приятен ден.

Не мога да повярвам.

- Той е невероятен! - Просто човек като всеки друг.

Нищо няма да стане. Повече няма да се сети за това.

Историята ще измие неговите ръце, не твоите.

- Добре дошли обратно, сър. - Благодаря.

Връщате се в неспокойно време, сър. Ще видите.

- Как са госпожица Вивиен и старецът, сър?
- Добре са, Тенга, тя е добре.

- Подарък от Моротай. - Благодаря, сър!

- Липсвах ли ти? - Разбира се, сър!

Нещата не са същите.

Сержант Конклин е в конфликт със съпругите си, сър.

Съпруги?

- Живот, английски! - Какво е това?

- Бежанци, сър. Пристигат всеки ден. - Живот, английски!

На крайбрежието е имало въстание. Японците са били много жестоки.

Капитане, как пътувахте?

Няма контрол, сър.

Отсъствам три дни, а вие се държите като ученици!

Дължа ти повече, отколкото мога да кажа.

Не се заблуждавай. Това е само парче хартия.

Вече са нарушили един - два договора.

Не, не, това е за теб. Ти направи това за мен.

Не Макартър и не вашите Специални сили

или съюзниците, или цялата ви проклета империя!

Ти направи това за мен!

Кралят и страната.

Сега отивай да спиш.

Живот, английски.

Живот, Раджа.

Значи това е Проходът на Облаците?

Казах, че някой ден ще ти го покажа.

- Злато? Бижута? - Не, нещо повече от тези глупости.

Проходът на Облаците.

Там! Там са Пунаните. Наричат ги събирачите на мед.

Наричаме го Долината на Децата.

- Те са от каменната ера! - Да.

Те не познават собствеността. Нямат думи за ревност или алчност.

Това е абсолютно невероятно, нали?

Защо ни водиш тук?

Ако следвате дефилето на реката и
крайбрежните планини, ще се озовете тук.

Преминете пещерите им и цялата ни долина е в краката ви.

Страхувате се, че японците биха могли ...

Японците? Не ме е страх от тях. Не се страхувам от никого!

Искам да заредите пещерите с динамит.

Ако нещо се случи, ще ги взривим.

Но те могат да дойдат през джунглата, като теб.

Едва ли някой би го пожелал.

Ние контролираме джунглата. Тук е. Динамит!

- Така че никой да не премине някога.
- Значи това ще е за всички нас.

Говориш като свободен човек.

Така приключиха нашите мирни дни,

може би едни от най-щастливите в живота ми.

Със северозападния мусон, събиращ пред нас,

дойдоха нашите военни дни.

Предсмъртната агония на японската армия в Борнео ...

беше тъжна като потъването на голям кораб.

Куршуми, експлозиви, отровни стрели.

Мъже, препъвайки се през нощта, мърморейки несвързано.

Глад.

Мъже, които ядат плевели, пиявици, насекоми ...

и един на друг.

Отчаяние, лудост.

За мен, за нас

този период беше вълнуващ като кавалерийска атака.

Бог да ни прости.

Огън!

Какво има там?

Какво мислиш?

Това е упадък. Варварщина!

Хайде, сър. Това е добре за Дългата къща.

Това е и точен начин за отчитане.

Войната ни доближи.

Преминали са през цялата 9-та дивизия.

От самото начало японците имат ясна цел.

Оттук по това дефиле и по хребета Крокър.

Нашата грижа не е това, тя е по-непосредствена.

Колоната фантом.

- Полковника фантом. – Точно така.

Те като че ли са безсмъртни.

Бият се като воините на Чингиз хан.

Унищожават всичко по пътя си, няма пленници.

Още са с пълни униформи и оръжия.

Дори изглеждат добре нахранени.

Придвижват се толкова бързо, колкото и ние.

- Как става? - Не знам, сър.

Но скоро ще разберем, идват към нас.

Казват, че полковникът фантом язди кон.

Кон?

- Бял кон? - Не знам, сър.

Май отиват към ... как се казваше този проход?

Проход на Облаците.

Проходът на Облаците.

Идва време на страха.

Югозападният вятър носи смърт.

Това е вятърът на мухите.

- Кой твърди това? - Гуай.

Казва, че всичко свършва, щом северозападният вятър се завърне.

- Всичко свършва. - Да.

Всичко свършва. Дори аз.

Не позволявай този вятър да дойде при нас,

при нашия народ.

Забравете тази война.

Тази война е за зли хора.

Изпратете другите.

Нека вятърът на мухите е при тях.

Вятърът е бурен. Дърветата не могат да му устоят.

Трябва да ги задържа. Само това могат да направят мъжете.

Мъжете мечтаят.

Да.

Една ли ще доживее до старост.

Ще си тук да разбереш.

Но той е чужденец, не е един от вас.

Да, чужденец е. Както солта е за ориза,

но какво е ориз без малко сол?

- Какво каза? - Че иска да е точно като теб.

Не, не, не.

Не трябва да си като мен. Трябва да си много, много повече.

Не като мен.

Село Сенгар го няма, Раджа. Всички са си отишли

Там няма никой.

Те са с час напред.

Убили са всички тук, нали?

Господи!

Какво става, Тенга?

Знаем къде са, сър.

Какво имаш предвид?

Те са мъртви, сър. Всички са мъртви, сър!

Те са избити, сър!

Намерих кости.

Само кости, сър.

- Какво казваш, Тенга? - Изяждат мъртвите!

- Не гладуват. - Канибали! Това казва той.

Така оцеляват. Това е, което търсят.

Трябва да ги унищожим, всеки един от тях!

До крак.

Без милост и пощада!

Добре, слизай долу!

Стани, заради мен!

Махни това от него.

Мамка му, пронизан е с щик.

Тръгнаха си.

- Трябва да стигнем до Дългата къща! – Няма ги.

Отишли са до Прохода на Облаците,усещам го. Знам го.

Трябва да взривим прохода. Те ще ...

Всички са избити всички, мъртви са. Целият ми екип.

- Те се придвижват по-бързо от нас.
- Трябва да сме там до обяд.

Да разположим останалото от армията, между тях и Дългата къща.

- Трябва да отстъпиш! - Слушай ме!

Те пробиха!

Трябва да стигнем до Дългата къща!

Взривявайте!

Отблъснете ги! Давайте! Хайде!

Взривявай!

Махайте се оттук! Мамка му!

- Взривявай, кучи сине! - Махайте се оттук!

Не разбирате ли! Трябва да изчезвате!

Искате да ви прогоня с камъни? Това ли? Добре!

Марш оттук! Пръждосвайте се!

Давайте! Пръждосвайте се!

Офейквайте!

Дългата къща! Трябва да стигнем до Дългата къща!

Нищо не може да направиш!

Хайде! Губим време!

Гуай!

Забелязани са в дефилето край върха на Сокола.

Да ги задържим там до сутринта и повикаме авиацията.

Отмъщението няма смисъл, то не свършва никога. Ти ми каза това.

Не човекът се брои, а животът, Лийройд. Животът!

За кръвта се отговаря с кръв.

Хайде.

Името ми е Лийройд!

Гадове!

Раджа.

Защо правят това?

Показват ми своята храброст и състрадание.

Но видях достатъчно.

Изчезна всичко,

което имах на този свят. Нищо няма да го върне.

Отидоха за утре, вдругиден, завинаги.

Коя дата сме днес?

Коя е датата?

6 август.

Коя година?

6 август 1945 г.

Около 8 сутринта.

От този ден, от този момент нататък,

няма да вдигна ръка срещу друг мъж.

Продължих да преследвам японския полковник,

който подобно на фантом беше изчезнал.

Всички съюзнически въоръжени сили в Тихи океан,

Китай, Бирма, Индия.

Президентът на САЩ.

Светът ще забележи, че първата атомна бомба

е хвърлена над Хирошима, военна база.

Победихме Германия в надпреварата за открития.

Използвахме я, за да съкратим агонията на войната

и спасим живота на хиляди млади американци.

Ще продължим да я използвам,

докато не унищожим напълно военната сила на Япония ...

Лийройд.

Лийройд.

Вивиен.

- Вивиен? - Да.

Буден съм.

Бях ли буден преди?

Така мисля, всеки ден по малко.

Къде сме?

Какво стана? Колко време съм тук?

В Бруней сме и си тук почти три седмици.

Войната.

Какво стана...

Войната свърши.

„Оставете ни на мира и ние ще ви оставим на мира.”

Просто е.

Красноречиво.

Страхотно! Като при Конрад и Киплинг! Дните на чудесни приключения!

Лорд Леройд, Раджа Рая!

Вчера застреляха австралийски патрул. Всички са мъртви.

Сключихте сделка, подписахте договор.

Макартур го подписа. Аз не бих.

Няма да толерирам крале да бродят из хълмовете.

Той никога няма да слезе, сър.

Той няма да върви в строя.

Ще го направи, горкия дявол, по един или друг начин.

Вивиен, би ли ми донесла студен чай?

Да, разбира се.

- Найджъл? - Не, нямам нужда, благодаря.

Никой не се движи много далеч от строя.

Като млад мислиш, че прокарваш пътека.

Един ден се обръщаш и забелязваш, че си бил по утъпкана следа.

- Това е моята карта, сър. - Точно.

Какво е това място?

Проход на Облаците?

Нищо особено.

Просто проход, това е всичко.

Защо?

Отделът иска да настани там блокираща сила.

Изпраща батерия от 105 мм гаубици.

Ще го изпратят в забрава, където и да отиде.

Няма да им струва нищо.

Имат доста 105 мм снаряди в края на война.

- Не е моят план, но ... - Няма да се налага.

Защо?

Сол.

Да

Те се нуждаят от сол.

Получават го от морето.

Ако прекъснат доставките на сол, бунтът ще затихне за 1-2 седмици.

- Няма да има кръвопролитие. - Сол.

Толкова е просто.

Какво е животът без малко сол?

Лед! Чудесно! Благодаря ти, Вивиен.

Чувстваш ли се добре?

Дали Юда се е чувствал добре?

Съжалявам, Вивиен. Трябваше да стане така.

Такива късметлии сте, че се имате.

Повечето от нас нямат нищо.

Да получите нещо прилично от тази нещастна война.

Някой трябва.

Ние планински хора.

Идваме с мир.

Кой пък си ти, момче?

Той Раджа.

Крал Лийройд.

- Знаеш кой съм. - Да.

И какво мислиш, че правиш тук?

Това са горските хора.

- Имат нужда от сол. - Сол, а? Чух това.

Какво ще ми дадеш за това?

Можете да вземете мен,

сержант Конклин,

полковник Митамура.

Но останалите са свободни.

А ако не приема тази предложения?

Не плачи, малката.

Не плачи.

Ще бъда с теб в песните, които се пеят в къщите.

И когато пораснеш и имаш деца,

ще им изпеете песните.

А после те ще ги пеят на децата си.

А песните

ще ви направят силни.

И вече няма да имате нужда от мен.

Разбра ли?

Кой направи това?

Отказа да говори, сър.

Мъжете го понатупаха.

В крайна сметка той е дезертьор.

Вие позорите армията! Ще бъдете разжалван!

Не исках да е така.

В крайна сметка позорно.

Винаги така става.

Съжалявам.

Повече не видях Борнео.

Морският вятър щеше да ме отнесе вкъщи.

Някак си успях да пътувам с Лшйройд.

Той беше в килия, а аз имах собствена каюта.

Щеше да застане пред военния съд в Манила за дезертьорство,

докато аз бях майор с орден за заслуги.

Лесно пътуване.

Изведнъж, близо до пролива Минданао ...

- Какво става, матрос? - Заседнали сме, сър!

- Къде държите затворника? - В трюма.

- Напред! Заседнали сме! - Да сър!

Да, да, сър.

Кой отговаря тук?

- Къде е затворникът? - Там, сър.

- Затворник! Идваш с мен! Хайде!
- Да, но защо сме спрели?

Насам! Бързо!

Там, бързо!

Напред, моряко! Заседнали сме!

Какво зяпаш? Тръгвай!

Хайде!

Продължавай!

Продължавай!

- Обърни се и ми дай тези. - Мислех, че ще си ти.

- Колко добре плуваш? - Достатъчно добре.

- Ще ти отнемат ордена. - Вече ми го дадоха.

Освен това, с малко късмет, никога няма да узнаят.

Защо правиш това?

За краля и държавата!

Бог да те благослови. Сега тръгвай!

Живот, английски!

Живот, Раджа.

Сбогом, мой кралю.

Сбогом.

Субтитри: gang 48