Original subtitles

25.000

{Y:b}УРСУЛА АНДРЕС

{Y:b}СТЕЙСИ КИЙЧ

{Y:b}ПЛАНИНАТА НА КАНИБАЛСКИЯ БОГ /1978/

{Y:b}с участието на КЛАУДИО КАСИНЕЛИ

{Y:b}АНТОНИО МАРЗИНА

{Y:b}и други

{Y:b}Сценарий ЧЕЗАРЕ ФРУГОНИ и СЕРДЖО МАРТИНО

{Y:b}Музика ГУИДО и МАУРИЦИО ДЕ АНДЖЕЛИС

{Y:b}Главен оператор ДЖАНКАРЛО ФЕРАНДО

{Y:b}Режисура СЕРДЖО МАРТИНО

{Y:i}Нова Гвинея е може би последният район на земята

{Y:i}с огромни непроучени области, забулени в мистерия

{Y:i}където животът се е запазил на първобитно ниво.

{Y:i}Днес, в зората на космическата ера е трудно да си представим,

{Y:i}че на 20 часа полет от Лондон има такъв див и девствен свят.

{Y:i}Този филм е свидетелство за тази реалност.

Хайде.

Г-жо Стивънсън, какво ще кажете за съпруга си?

Изчезнал е в джунглата… - Оставете я на мира!

Моля ви… - Ще го търсите ли?

Експедицията нелегална ли беше? - Спасителен екип ли ще пратите?

Смятате ли, че е още жив? - Кажете нещо за радиото.

Не коментираме.

{Y:b}БРИТАНСКО КОНСУЛСТВО

Всичките ни издирвания в джунглата се оказаха напразни.

Решихме да ги преустановим.

Експедицията на съпруга ви

както ви каза началникът на полицията

беше без разрешението на властите.

Затова нямат дори радио връзка.

Вашият съпруг провеждаше етнологични проучвания

без нашето знание и разрешение.

Когато брат ви ни уведоми за изчезването му, ние се намесихме.

Ако сме закъснели малко с търсенето, не е по наша вина.

Аз чаках тук, в Порт Морзби месец или повече,

до установената за връщането му дата.

Знаете, че зет ми познава добре региона.

Нямах причина да се притеснявам.

Джунглата е пълна с изненади.

Тази тайна експедиция бе неблагоразумна

и обидна за правителството ни.

Зет ми е световноизвестен учен.

Правителството ви трябва да открие експедицията му.

Няколко дни провеждахме въздушни издирвания.

Ако те бяха живи, биха сигнализирали.

Може би не са успели; джунглата е тъй гъста, че не са ги видели.

Трябва да организираме експедиция, която да влезе в джунглата.

Моля, запазете спокойствие. Искаме да помогнем,

но зависи от местните власти да вземат решение да съдействат.

Ние направихме всичко възможно.

Моля ви, помогнете ми. Не знам дали той е още жив,

но докато има надежда, ще продължа да го търся,

дори ако се налага - сама. - Разбирам какво ви е.

Но съм длъжен да бъда откровен.

Отказахме се, защото сме сигурни

че след три месеца в джунглата е невъзможно някой да е оцелял.

Съжалявам, г-н консул, но трябва да тръгвам.

Разбира се. Благодаря ви.

Господине. Г-жо Стивънсън.

Мисля, че единствен може да ви помогне професор Едуард Фостър, американец.

Особняк е, но познава превъзходно областта. Потърсете него.

Вече се свързах с него. Ще се срещнем утре.

Здравейте. Г-жа Стивънсън? - Да.

Аз съм Едуард Фостър - Здравейте.

Артър… - Здравей, Едуард.

Добре изглеждаш. - Ти също.

Заповядайте.

Извинявайте, че е толкова разхвърляно

но природата се налага, и не ми се бори с това.

Хенри ми писа за вас в писмата си.

Той много ви уважава. Радвам се, че се запознахме.

Аз също. Със съпруга ви сме много добри приятели.

Имаме еднакъв интерес към примитивните жители на страната.

За жалост, този свят бързо изчезва;

скоро прогресът и технологиите ще го унищожат напълно.

Кажете… имате ли представа къде може да е Хенри?

Не съм сигурен.

Беше много сдържан относно експедицията.

Странно… Каза ми, че заминава; предложих му помощта си

но докато разбера, той бе заминал.

Доколкото знам, е тръгнал сам. Може би с някои местни.

Не разбирам защо той бе толкова потаен за тази експедиция.

Особено пред вас. - И аз това си казах.

Но точно защото бе толкова потаен за това пътешествие

предполагам къде може да е.

Елате.

Това е джунглата Марабата; казват, че тук Хенри е изчезнал.

На 8 километра от брега, е о-в Рока.

Обрасъл е с непроходима джунгла,

която обгражда и пази свещената планина Рарами.

"Свещена", защото местните вярват, че е прокълната.

Значи там е отишъл! И ти не каза нищо за това?

Какво говориш? - Артър! Продължете, моля ви.

Госпожо Стивънсън, трябва да ви кажа нещо.

Преди няколко години и аз бях на острова.

После разказах на Хенри и Артър за моите преживявания там.

Хенри бе запленен.

Да… май си спомням сега.

В едно писмо, Хенри ми писа за прокълнатата планина.

Реших, че е само суеверие.

Ще се изненадате колко значима е вярата за тези хора.

Полицията няма да позволи експедиция в джунглата Марабата.

Не искат никой да приближава острова. Уж за да се съхрани околната среда,

но истината е, че и те се боят от проклятието.

Както всички. - А вие как сте успял да отидете?

Дълга история.

Беше чиста случайност.

Пътувах с платноход недалече от о-ва.

Излезе буря и ни изхвърли на брега.

Знаейки легендата за проклятието, естествено, проявих любопитство.

Пожелах да се изкача на върха на планината.

Но така и не успях. - Какво ви попречи?

Някаква…

загадъчна сила. Друго не мога да кажа.

Стига! Нима вярваш в тия глупости? - Да.

Убеден ли сте, че Хенри е отишъл там?

Доста е вероятно. Едно е сигурно,

не се е изгубил в Марабата. Познаваше джунглата отлично.

Искам да организирате експедиция до о-в Рока.

Артър и аз ще дойдем с вас.

Сериозно ли? - Да.

Там за мъже е трудно, а за жена ще е невъзможно…

Моят съпруг е изчезнал и съм готова на всичко, за да го намеря.

Имам куража да предприема това пътуване.

А също и парите.

Ще ви оставя тук. По-натам не мога.

На 30 мин. трябва да се обаждам в базата.

Скоро ще разберат, че съм се отклонил.

Това ще ни спести цял месец в джунглата.

Ще стигнем брега след около седмица.

Да благодарим за технологиите.

Спускаме се.

Благодаря, Фил!

Побързайте!

Не казвай никому и дума. Не ща полицията да ни погне.

Нямай грижа. Успех.

Ще ни е нужен.

Защо ме гледа така особено? Не ми харесва.

Спокойно, просто е стеснителен. Съвсем предан ми е.

Боя се, че трябва сами да носим багажа си няколко километра.

Ще наемем други носачи от местните по пътя до брега.

Готови?

Добре ли сте? - Да.

Помощ!

Не мърдай!

Ухапа ли те? - Не.

Голям късмет имаш. Силно отровен е.

Имаш треска три дни и после умираш.

Внимавай къде ходиш. Винаги да има някой зад теб.

Вие водите експедицията. Откъде можех да знам?

Вече знаеш.

Те вярват, че убиването на паяка е лошо знамение.

Трябва да принесат жертва.

Това ме отвращава. - Знам.

Такъв е ритуалът.

Принасят игуаната на боговете, за да ни пазят от зло.

За мен е отблъскващо. - Част от вярванията им е.

Да се скрием!

Скрий се! Бързо! Бързо!

Спрете бе, глупаци! Полицията ни търси!

Едуард!

О не…

Доволен ли си сега?

Поговори хубаво с брат си преди да докара още беди.

{Y:i}Не я настройвай срещу мен.

{Y:i}Не се опитвай да разтуриш експедицията.

Няма да ти позволя. Ще стигнем планината тримата заедно.

Тогава идвайте, защото аз тръгвам.

Може да стигнем брега утре вечер, с малко късмет.

Рока е там.

Да се скрием, докато надуем лодката. - Кога ще потеглим?

Довечера. Ще пристигнем на разсъмване.

Течението ще ни помогне. Хайде, Асаро!

Да се прикрием! Бързо!

Внимавай. Много му се доверяваш.

Ще оставим лодката тук докато се ориентираме.

Така е добре.

Виж, там!

Хайде! Там има някой!

Може да не е сам. Може да има още трупове. Да огледаме.

Бил е прокажен.

Местните вярват, че прокажените са деца на дявола.

Може затова да са го убили.

Ела насам!

Това е на Хенри!

Виж, с неговия герб е.

Аз му го подарих преди години.

Прав съм бил; дошъл е тук. Сигурно е тръгнал към планината.

Да продължим търсенето. Артър, натам. Ти ела с мен.

Ти иди натам. Вие - след мен.

Нищо не намерихме.

Нищо.

Спаднете лодката и я скрийте. - Дано я намерим на връщане.

Какво има?

Не знам.

Изглежда ми се е причуло.

Сангуна.

Носачите бяха будни в зори. Казват, че не е бил тук.

Избягало е копелето. - Не.

Асаро не би избягал. А и къде ще иде?

При лодката. - Брегът е много далеч.

Беше уплашен. - Да, но не е страхливец.

Познава джунглата. Не би пътувал сам, особено нощем.

Къде е тогава? - Не знам.

Вече сме с един по-малко. Без него ще е по-трудно.

Може би трябва да се откажем. - Имаме компас.

В наш общ интерес е да стигнем планината.

Особено твой. - Какво имаш предвид?

Че не само за да намериш приятел искаш да претърсиш планината!

Артър! - Едуард!

Премълчаваш ли нещо? - Брат ти е пълен неврастеник.

Дори съпругът ти го заряза, защото му нямаше вяра.

И аз нямам вяра на теб. - Стига, престанете!

Не разбирате ли, че искам само да намеря съпруга си?

Затова трябва да стигнем планината. - Права е Сюзън.

Единствено искаме да намерим Хенри.

Хубаво. И да не съм чул повече намеци!

Ясно?

Да направим лагер.

Бамбук. Близо сме до вода.

Натам!

Право на целта!

Планината е отвъд реката.

Трябва да направим сал.

Заседнахме на скала.

Това ли търсиш?

Мокро е, но още работи.

Бисквита?

Капан за животни. - Направен е за нас.

Може би. Да се махаме бързо оттук.

Вземете водата и само най-необходимото.

Ето. Вземи това.

Да тръгваме.

Едуард! Виж! Бяга!

Чакай ни тук!

Чакайте!

Сюзън!

Едуард!

Не мърдай!

Чакай.

Нападна я местен.

Нищо й няма.

Аз съм Маноло.

Това е мисията на отец Мозеи.

Водя ти бели грешници, Мозеи.

Имат нужда от храна, вода и място за спане.

Едуард! - Здравей, отче!

Хич не си се променил! - Върна се след толкова време.

Какво те води тук? - Исках да се върна.

Ванчо! Ела.

Виж кой е дошъл.

Здравей, Ванчо. - Това е Шура - новата жена на Ванчо.

С мен има още двама души.

Отче, запознай се с г-жа Стивънсън и брат й Артър Уайсър.

Здравейте, отче, приятно ми е.

Приятно ми е. - Какво правите тук?

Отиваме към планината Рарами.

Към планината! Луди ли сте?

Джунглата около нея е непроходима.

Ще трябва. Издирвам съпруга си.

Изгубил се е при експедицията си.

Елате.

Не ти вярвам, Маноло.

Местните не са агресивни. Невъзможно е.

От това, което разбрах за няколко месеца, той бе различен.

Беше с маска, а тялото му бе боядисано бяло.

Никога не съм виждал такъв.

Носеше ли кокалче на ръката си? Тук.

Едуард, ти си луд.

Да, май си спомням.

Той имаше нещо привързано на ръката,

не, не съм сигурна.

Беше член на племето Пука.

Пука? Те са изчезнали от години!

Не може да бъде. - Отче…

Преди 6 години, когато дойдох на о-ва и се запознахме

ти не разбра, че бях заловен от пука след като си тръгнах оттук.

Синко, ти винаги си имал живо въображение!

{Y:i}Де да беше въображението ми.

Когато ме заловиха, искаха да ме убият.

Синът на вожда беше трескав; аз имах хинин и го излекувах.

След това… ме приеха за един от тях.

Но аз пак опитвах да избягам.

Опитах се три-четири пъти… но така и не успях.

Как успя да се измъкнеш?

Един ден вражеско племе ни нападна.

Навсякъде се биеха… хаос… пожари… Видях възможност и побягнах.

Бягах, без да спирам. Накрая стигнах брега.

Забеляза ме рибарска лодка и ме върна в цивилизацията.

{Y:i}Още не ми вярваш, нали?

Не, синко! Това е абсурд.

Те вече не съществуват.

Може да си прав, отче.

Надявам се да са мъртви всичките. Наистина.

Защо пука са толкова страшни?

Те са древните жители на Рарами.

Сюзън…

на техния език, Рарами означава

планината на канибалския бог.

Искаш да кажеш… че пука са човекоядци?

Точно така.

Ти видя ли? - Да.

И знам кои са. - Сигурен ли си?

Сигурен съм.

Сигурно още те преследват духовете на канибалите.

Точно така! Те не забравят вкуса на човешко месо.

Едуард… аз съм доктор.

Мога да ти помогна.

Участвал ли си в ритуалите им?

Да. И беше ужасяващо.

Но ме принудиха, нямах избор.

Оттогава се промених напълно. Вече не съм същият.

Живея в постоянен кошмар. Струва ми се, че полудявам.

Бих искал да ти помогна.

Обаче аз…

Знам.

Не съм казвал никому за преживяното.

Бях твърде уплашен.

Твърде засрамен.

Но знаеш ли, искрено вярвам,

че ако се добера до планината…

и измисля как…

а има начин…

да унищожа и последния от тия канибали…

може би тогава…

Може би тогава…

…ще се събудиш от кошмара си.

Да. - Да.

Не е благоразумно да се разхождате сама тук.

Защо? Тук не е опасно.

Послушайте ме.

Маноло?

Почакай.

Какво има?

Пътуването ни беше много изморително.

Без носачи няма да успеем.

Би ли ни закарал нагоре по реката? Моля те, помогни ни.

За да стигнем планината, трябва да преминем бързеи и водопади.

Почти невъзможно е. А джунглата е непроходима.

Страхуваш се, че пука още са там?

Кой знае… Истината е на върха на планината.

Би ли дошъл с мен?

Какво правят?

В тези хавани има сок от билки.

Смесен със слюнка предизвиква химична реакция

която го прави на силен алкохол.

Какво мисли отец Мозеи? - Прави се, че не знае.

Мозеи живее в мисията от 30 години.

Може би в началото е бил по-стриктен от сега.

Това ще ти носи щастие.

Не ми отговори днес дали ще дойдеш с мен.

Ще дойдеш ли?

Преди две години, дойдох тук сам.

Май винаги съм имал вкус към приключенията.

Рекох си: Защо да не ида в джунглата?

Исках да се изпитам.

Мислех, че тук съм стигнал края на света. Грешах.

Има още път дотам.

Загадъчен и ужасяващ.

Изпитанието още не е приключило. - Да тръгнем само двамата.

Няма да казваме никому. - А другите?

Не знам… Вече им нямам доверие.

Става нещо, което не разбирам.

Но ако ти ми помогнеш…

Помощ! Помощ!

Асаро…

Всички са на реката за погребението.

Ванчо и Шура ще бъдат погребани заедно.

Нямам вина. Тя сама дойде снощи при мен.

Копието прониза нея вместо мен, но не е по моя вина.

Трябва да ти кажа нещо…

Когато избягах от селото на пука

не бях сам.

Младежът, който убих, дойде с мен.

Беше… - Асаро!

Защо изчезна той?

Защо искаше да ни убие?

Мисля, че най-после се срещнахме с това племе.

Глупости! Сам си видял, че селото им е било унищожено.

Не напълно. Може някои да са оцелели.

Явно Асаро е искал да ни попречи

да отидем в планината. Бил е пука.

Последният. И вече е мъртъв.

Готов съм да продължа към планината. - И аз.

Едуард, с тази рана, по-добре да останеш тук.

Маноло ще ни придружи. - Едуард не иска да изпусне забавата.

Нали?

Да тръгваме.

Докарахте поквара и смърт в мисията ми!

Никой не ни бе нападал досега.

А сега се случи. Но вас искаха да убият!

Не моето мирно паство. Научихте ги на прелюбодейство и разврат!

И ето го резултата!

{Y:i}Шура и Ванчо загинаха.

{Y:i}Никога вече няма да са сред нас.

{Y:i}Сега си вървете. Не ща повече да виждам никой от вас!

Всички си вървете! Завинаги!

Завинаги.

Виж там!

Животните следват инстинктите си, като всички живи същества.

Убиват, за да ядат.

Човек има същите инстинкти. За да ги задоволи, използва по-меки средства.

Лъжи… хитрости…

Раната е инфектирана. Тези червеи ще изсмучат лошата кръв.

Целият гори. Лудост е, че му позволихме да дойде.

Щом той настоя да дойде, значи има основателна причина.

Правилно! Аз имам своята, вие - вашите.

Както и Хенри е имал. - Коя е твоята?

Истината ли искаш?

Съпругът ти знаеше, че Рарами има ресурси,

които могат да го направят приказно богат…

но не искаше да дели с никого.

Затова тръгна сам, без да ми каже.

Това не е вярно. Хенри не би направил подобно нещо.

Истина е. Но парите не ме интересуват.

Кълна се, причините съпругът ти да дойде тук, не бяха научни.

Едуард е прав. Хенри мислеше само за себе си.

Сигурен съм, че е искал да преметне всички ни.

Стига! Повече няма да търпя!

Не мърдай!

Не убивам животни. - Май трябва да ти благодаря?

Невъзможно е. - Предупредих ви! Ще стане и по-зле!

Да излезем ли на брега? - Да, ето там!

Маноло!

Изтегли го!

Ще трябва да го оставим тук! - Не може да остане отсам планината.

Ще вървим край реката с кануто.

Ще пътуваме много дълго. А и Хенри е минал по реката.

Само с кануто можем да продължим заедно.

Едуард не би успял иначе.

Помогни ми.

Артър!

Помощ!

Насам!

Ще се справиш ли?

Мисля, че да.

Да вървим.

Ще трябва да се катерим.

Артър!

Артър, помогни ми!

{Y:i}Помогни ми!

{Y:i}Помогни му!

Ти го уби! Не направи нищо да му помогнеш!

Гад мръсен… - Маноло, стига! Остави го!

Как може да си още жив?! Ти не заслужаваш да живееш!

Стига ми толкова. Аз се връщам. - Маноло!

Маноло, трябва да открия Хенри. Не ме оставяй. Нека продължим.

Сюзън!

Кръв е.

Това са ритуални рисунки. Май са за нас.

Да ги видим!

Не, аз ще си почина. Ще ви чакам тук.

Племето Пука!

Тези останки са пресни.

Значи още съществуват.

Да се връщаме при Артър, че е сам.

Артър! - Къде тръгна?! Върни се!

Артър! Ела!

Артър! Полудя ли! Върни се!

Сюзън? Сюзън!

Артър!

Боже мой! Гайгеровият брояч полудя!

Внимавай, сигурно е радиоактивно!

Това е ураниева руда. С много богато съдържание!

Невероятно е!

Открил го е! Картите на Хенри не лъжат.

Ще бъдем много богати, Артър.

Точно както каза ти, това ще ми донесе щастие.

И ти като Фостър повярва на историята за вярната жена

търсеща изчезналия си съпруг, нали, Маноло?

Хенри опита да го скрие от нас, но знаехме, че идва тук за урания.

Трябваше да убедя Фостър, че единствено търся мъжа си,

иначе нямаше да ни съдейства.

Значи издирването е било само претекст.

Хенри ме измами. Смяташе да ме зареже.

Не съм виновна, че изчезна. - И двамата нямате никакви скрупули!

Ясно защо остави Фостър да загине. - Фостър бе идеалист.

Искаше това богатство за хуманитарни цели.

Поне е имал по-висши стремежи от вас!

Парите слабо го вълнуваха. За разлика от вас.

За момента - да.

Можем да продадем информацията на властите,

и ще забогатеем. Ти също, ако ни помогнеш.

Да експлоатирате острова и жителите му?

Да унищожите гората, като докарате "прогреса си" тук?

Не. - Остани на място!

Остави пушката си.

Ще помогнеш да съберем мостри и после ще ни върнеш обратно. Ясно?

Боже мой!

Хенри не се разделяше с нея.

Това е съпругът ми.

Направили са го свой бог.

Навярно са решили, че гайгеровият брояч, е сърцето му.

Доказателство за безсмъртието му.

А ти си жената на бога.

Снимката е нещо свръхестествено за тези хора.

Сюзън! Сюзън!

Не, Сюзън!

Не го прави!

Не го прави, Сюзън! Недей!

Сюзън…

Знам откъде да избягаме.

Чакай!

Там има дънер. Ще го използваме като сал.

Пази се!

Маноло…

Да опитаме да се върнем у дома.

{Y:b}Превод по слух Веселин Каменов 1963, 081213