Original subtitles

М & М ПРОДЪКШЪН Представя:

Филм на РЪСЕЛ МАКЛАРИ

С участието на: МАЙКЪЛ КЕЙН

ШОН ЙЪНГ

СИН ЛЕД

В ролите ИЪН ХОЛМ

АЛЪН АРМСТРОНГ, САМ КЕЛИ, ДЖАК ШЕПЪРД и други

Ваш приятел? - Клиент.

Е, бивш клиент.

На колко години беше? - На 43.

На 43? Много млад. От какво почина?

От син лед. - Син лед? Какъв е този син лед?!

Седял си в колата пред един от складовете на летище "Хийтроу".

Голямо парче лед пробило сервизните

помещения на един самолет...

...и паднало право върху ягуара му. Умрял на място.

Сигурно се шегувате. - Ако се шегувах, щях ли да съм тук?

Венецът струва 20 лири. - На 43, значи? Каква трагедия.

Беше гадно копеле.

Отишъл на летището, за да планира следващия си обир.

Благодаря, че дойде.

Моите съболезнования. - Благодаря.

Оператор ДЕНИС КРОСЪН

Музика МАЙКЪЛ КЕЙМЪН

Измислихте си го, нали? - Не.

"Господин Уолтъмстоу загина в странен инцидент... "

"Син лед. Няма причина за тревога,

каза говорителят на авиолиниите... "

О, боже... - Човек никога не знае.

Като гръм от ясно небе... бум!

Направо не ми се мисли.

Сценарист РОН ХЪТЧИНСЪН

Режисьор РЪСЕЛ МЪЛКАХИ

Ало? - Обажда се Кайл.

Не затваряй. Важно е.

Няма да се срещаме. Искам само да вземеш нещо.

Побързай. Нямам много време.

Екс... П... Л... А... - Кайл...

Записвай!

КСП. Камера номер СВХ-743.

Това вече е върхът!

Погледнете на какво ми направихте колата!

Какво искаш? - Виж ти! Жена говори по телефона!

Кайл?

Кайл!

Господи...

Ало? Кайл, чуваш ли?

Кайл!

Приключихте ли разговора? - Какво обичате?

Ударихте ми колата. Виждате ли онова нещо? Нарича се светофар.

Светне ли червено, колата пред вас най-вероятно ще спре!

Пострадахте ли?

Като изключим изкълчения врат и счупените ребра.

Изкривената броня компенсира счупения заден мигач.

Значи сме квит. - Квит?!

Какво си въобразявате?!

Здравейте. Пак се срещаме.

Да огледаме щетите, които толкова ви притесняват.

Добре.

Виждате ли?

Дреболия.

Откачена броня, счупен мигач, спукан ауспух...

Може да се поправи. - Разбира се, че може!

Знам какво искате, господин...? - Андерс. Хари Андерс.

Господин Андерс, ще ми позволите ли да ви компенсирам?

По-редно би било да...

Нямам време за тези глупости. Съжалявам.

Собственикът на колата много ще се разстрои.

Собственикът ще се разстрои?! Е, аз съм направо бесен!

Господин Андерс, аз съм Стейси. Искате ли да пийнем по нещо?

Откъде-накъде? - Предпочитам да спорим на топло.

Денят наистина е малко студен.

Изпратете ми сметката и ще покрия всички разходи.

Споменахте собственика на колата...

Толкова ли се страхувате от него? - Не че ме е страх от Луис.

Той е душичка, но това не е първата ми катастрофа.

С какво се занимава тази "душичка"? - Ходи на приеми и разказва вицове.

Като всеки добър дипломат. - Не обичам дипломатите.

Виенската конвенция никак не ми е по вкуса.

Не приличате на държавен служител.

Бях... нещо като държавен служител. Още едно?

Собственикът сигурно ви е приятел. - Може да се каже. Той е невероятен.

Вие?!

Плащам сметките и си нося последствията.

Правите го заради музиката, нали? Блус или соул?

Джаз. - Идеално.

Продължавайте. - Не печелите много.

Кухнята на втория етаж е прекалено малка, а спалнята - прекалено голяма.

Но за вас това е най-прекрасното място на света.

Преди време познавах една жена.

С нея се чувствах по същия начин.

Не знаех дали да я обичам, или да я мразя.

Кое избрахте? - По малко от двете.

Добър вечер, Хари. Малко си подранил.

Това е Бъди. Свири на пианото. Време е за репетиция.

Ако имаше разрешително за работа, щях да го изритам. Засега остава при мен.

Трябва да тръгвам. - Не знаете какво изпускате.

Останете.

Наистина ви харесва, нали? - Има много начини да преживяваш.

Този клуб е специален. Съдии седят

до най-големите престъпници в Лондон.

Благородници, проститутки...

Шофьор на камион...

...и китаец с един крак. Какво ги свързва?

Всички обичат джаза. Също като мен.

Имаме си нов врабец. Пребърква портфейлите на господата.

Не сега, Джордж.

Добре де.

Какво е "врабец"? - Крадец.

Поетичен жаргон. Задруга - съпруга. Пипала - стъпала.

Какво ще правите, когато го хванете?

Ще му скъсам призовката. - Човката?

Извинете. Май стана "теле".

Добре, момчета, достатъчно!

Не пипай столовете, Рони!

Колко пъти трябва да те ударя, за да ти дойде ума?

По дяволите!

Недей в стомаха, Хари. Рисковано е.

Един в брадичката и заспиват. Така казваше татко.

Да, но Рони е постоянен клиент. Те не се удрят в лицето.

Не идват, преди да са минали синините.

Всякаква музика ли харесваш? - Почти.

Ами класическа? - С изключение на Шунберг.

Винаги съм го смятал за малко смахнат.

Ще ти се обадя.

Доскоро.

Ще те чакам.

Официална покана, Хари. - Опера. В "Ковънт Гардън".

Това не е много по твоята част.

Говориш като майка ми, Джордж. - Не ставай смешен.

И гледай да се прибереш навреме!

Закъсняваш.

Прощавам ти, но само заради роклята.

Операта е прекрасно изкуство, Хари. - Спектакълът си го биваше.

Къде ще ядем?

Знам едно подходящо местенце. Чудесна атмосфера, добра храна...

Дали ще бъде отворено? - Работи денонощно.

Наистина ли можеш да готвиш, или е само номер?

Не отговарям на трудни въпроси в кухнята. Разваля концентрацията.

Значи си професионалист? - Правя го по-скоро от уважение.

Това е моята философия.

Тези раци са отдали живота си за нашата вечеря по провансалски.

Готвачът е длъжен да оцени тяхната саможертва.

Искаш ли да опиташ?

Духай.

Горещо ли беше? - Аз предпочитам да е горещо.

Какво има там? - Спалнята.

Онази, прекалено голямата. Помниш ли?

Ти си много подреден човек, Хари. - Напълно съм съгласен.

Скоро ли ще ядем?

След около... 14 минути.

Не знам как имаш търпение да готвиш. Цялото това чакане ме убива.

Времето е ключът. Още помня думите на баща си.

Хари, казваше той, готвачът трябва да умее да чака.

Колкото по-дълго чака, толкова по-добър ще е резултатът.

Струва ми се, че си отличен готвач.

Не бях срещала мъж, който обича да чака.

Голяма част от съветите на баща ми бяха глупости.

Знаеш ли какво си ти, Стейси? Ти си син лед.

Син лед? Какво е син лед?

Нещо неочаквано и прекрасно, което се стоварва върху главата ти.

И променя всичко.

Страхотна метафора.

Ти си много интересен човек, Хари. - Интересен?

Парашутна дружина, военното разузнаване...

Северна Ирландия, Средния Изток, Източна Европа...

И принудително пенсиониране през 1982-ра.

Трябва ли да бъда поласкан, или всекиго проучваш така?

Винаги внимавам с кого се забърквам.

Ти си бил шпионин, Хари.

Обожавам те. Ако останем тук достатъчно дълго, ще ти разкажа всичко.

Но не ми харесва да се ровиш в миналото ми.

Защо те пенсионираха? - Старши агент наруши правилата.

Посегна на съпругата на информатор. Трябваше да го оставя, но не можах.

Какво стана?

Поговорихме си на тавана на министерството.

И? - Изхвърлиха ме.

Здравей, Гари. Всичко наред ли е? - Да, Хари.

Чарли. Добре ли си? Как е жена ти?

Господин Андерс. Днес сте неотразим. - Да, Уесли.

Заради новата жена в живота ми. - Изглеждате напълно погълнат от нея.

За щастие, средата, в която се движи, се издържа от данъкоплатците.

Отразява ви се много добре. Между другото, снощи бяха страхотни.

Благодаря. Както пише в мъжката тоалетна, винаги се цели нависоко.

Грижи се за клиентите, Франки. Не забравяй моето мото.

Хората се забавляват за сметка на персонала.

Добър вечер.

Всичко е наред. - Благодаря.

Здравей.

Само един час, Хари. После ще се измъкнем.

Трябва да представя някои хора на американския посланик.

Слушай, защо не представиш и мен? Отдавна не съм говорил с посланик.

Искаш ли?

Добре.

Луис, това е Хари Андерс. Собственик на най-добрия джаз-клуб в Лондон.

Много съм слушал за вас. В колежа се занимавах с джаз.

Свирех на сопрано саксофон.

Сидни Бешей беше мой идол. - Той е ненадминат саксофонист.

Хари, запознай се с Луис Мансдорф. Моя съпруг.

Имаме еднакъв вкус, Хари. Харесвате ми. Беше ми много приятно.

А сега ви оставям. Трябва да продължа с ръкостисканията.

Защо не ми каза, че си омъжена? - Не си ме питал.

Той знае за нас. - И да, и не.

Зависи от обстоятелствата. - Ти си жена на американския посланик!

Ще ме затворят в Лондонската кула! - Нима не си струва?

О, не... - Какво?

Този поглед не ми харесва, Хари. Малко е мазникав.

Само недей да се размекваш. Моля те.

Какво, по дяволите, е "мазникав"? - Не можеш да ме заблудиш.

Познавам мъжете като теб. На пръв поглед малко грубовати, но...

Зад суровата външност се крие един безнадежден романтик.

Хубаво е, че имаш такова високо мнение за мен.

Връзката ни е само временна, ясно?

Аз съм по временните връзки.

Хари, нека те питам нещо.

Имам един проблем, но не знам дали е редно да те замесвам.

Прясна ли е? - Уловена е днес.

Нали не се опитваш да ме баламосваш? Тази риба е умряла от старост.

Неприятности ли, Стейси? - Може би.

Аз съм по неприятностите. - Мислех, че си по временните връзки.

В Англия сме много широко скроени. За какво става въпрос?

Когато с Луис пристигнахме, имах връзка с един американец.

Той прие отношенията ни навътре. Започна да ми пише странни писма.

Ако вестниците ги публикуват, Луис ще стане за смях.

Искаш аз да си поговоря с него? - Само го намери. Аз ще говоря с него.

Хонорарът може да не ти е по силите.

Аз съм богата жена, господин Андерс. - Ще си платиш за услугата.

Според имиграционните през последните шест седмици не е минавал границата.

Проверих списъците на Специалния отдел. Името му не фигурира вътре.

Най-добре говори с американците. Поискай информация от посолството.

Не става, Ози. Проблемът е деликатен, а американците пипат малко грубо.

Един приятел работи във финансовия отдел.

Може да използва кредитните си карти, дори да си е извадил нов паспорт.

Идеята не е лоша.

Да видим какво ще излезе. - Проверката ще ти струва 300 лири.

Всички данни минават през компютър. Операцията е незаконна.

Колко е твоята комисионна, Ози? 30 процента? Или вече са 50?

Не бих те излъгал, Хари. Не ми трябват парите ти.

Знам, Ози. Ти си добър приятел.

Уесли! Стой!

Хари, пипнах го! Пипнах врабеца! Копеле такова!

Ела тук!

Спокойно! Това е част от програмата!

Станала е някаква грешка!

Честна дума, Хари! Повярвай ми!

Какво предпочиташ, Уесли? Картите или футбола?

Готов съм да проявя снизхождение.

Ако играеш карти, ще ти счупя крака. Ако играеш футбол - ръката.

Не си прав, Хари. Кълна се в майка си.

Веднъж вече ми даде шанс. - Точно така.

И сега съжалявам за добрината си. - Недей, Хари. Кълна се в майка си.

Майка ти може да е дърта вещица, за която не даваш и пет пари.

Кракът или ръката?

Хари! Някакъв те търси по телефона.

Нека почака. - Каза, че е важно. Името му е Озгуд.

Днес е щастливият ти ден, Уесли.

Пуснете го.

Сигурен ли си? - Аз лично проверих адреса.

"Вила Венеция", "Критчли Лейн", югоизточен Лондон.

Изглежда му харесва. Използвал е картата 4 пъти за последните 10 дни.

Мога да погледна регистъра. - Стой там. Идвам след 20 минути.

Записвай.

Хотел "Критчли", до станцията на метрото, югоизточен Лондон.

Намерил си го. - Записвай, Стейси!

Хотел "Критчли", до станцията на метрото, близо до Лондонския мост.

Какво да правя?

Гледай да не си тръгне. Ще дойда възможно най-бързо.

Здравей, Ози.

Господи, Хари. Не те чух.

Трябва да си бил много добър шпионин. - Джеймс Бонд ряпа да яде.

Кой е нашият човек? - Самотният красавец на масата.

Няма да съжалявам, нали, Хари? Направих ти услуга. Не бях длъжен.

Направи го заради парите, Ози. Зарежи тези глупости.

В такива хотели се бесят свещениците, които си падат по млади момчета.

Наглеждай го, Ози. Трябва да се обадя по телефона.

Ози?

По дяволите!

Озгуд?

Озгуд!

Хайде!

По дяволите!

Искате ли малко мляко? - Сипвайте.

Наздраве.

Здравата си загазил, приятелю.

Нищо не съм направил. Вече ви казах. С Ози бяхме приятели. Ако мислех...

Не познавах американеца. Не знам нищо. - Тогава кой знае?

Искам да ви помогна. - Дано да е така. Иначе ще съжаляваш.

Ози беше полицай. Беше един от нас!

Не се обиждайте, но предпочитам да

говоря направо с шефовете. Нищо лично.

Не пуша, не пия, и не ходя по жени.

Единственото ми хоби е да раздавам автографи с бейзболна бухалка.

Да опитаме още веднъж, Андерс. За кого работиш?

За последен път. Не работя за никого.

Направих услуга на една дама. - Съпругата на американския посланик.

Ако смятах, че е замесена... - Какво? Щеше да убиеш и нея?

Никого не съм убивал. - Лъжеш.

Това е самата истина. - Обадихме се в посолството.

Не са чували за теб. Съпругата на посланика е в Париж от вчера вечерта.

Лъжат. - Лъжат, значи?

Американците лъжат?

А не собственикът на долнопробен клуб, намерен с кръв по ръцете си?

Ти си алергичен към истината, Андерс. Сложи му белезниците.

Както искаш.

Отваряйте!

Хей, ти! Вън!

Добро утро, господа. Денят е чудесен!

Не знам чие протеже си, Андерс, но това е само началото.

Не обичам да разочаровам полицията. - Възхищавам ти се.

Голям куражлия си. Аз не бих вложил парите си в нощен клуб.

Само си представи постоянните инспекции, разрешителните за алкохол...

...проверките за наркотици, данъчните, проститутките сред клиентите...

Видя ли сега? От страх си разсипах чая.

Колко пъти да ви повтарям? Андерс. Хари Андерс.

Важно е. Трябва да говоря с нея.

Съжалявам. Не е в страната. - Глупости!

Добър ден.

Искам да видя тялото на Кайл Белами.

Благодаря.

Стой до мен.

По дяволите! Хайде! По-бързо! Качвай се!

Хайде! Тръгвай!

По-бързо!

Свий в пресечката!

Давай!

По-бързо! Назад!

На добър час!

Продължавай!

Не мога да повярвам! Ти си пълен нещастник!

Току-що се опита да те убие! Пръсни му мозъка!

Стреляй!

Точно така. Браво.

Може ли малка почивка? - Да, защо не?

Хайде, момчета! Да пием чай!

Чуждестранните агенти в Бразилия

са потенциална жертва на похищение.

Ако не се стегнеш, те чака само кратка кариера в женския бокс.

Отивай да пиеш чай.

Не всички са като теб, Хари. Нямаше да мога да си плащам наема.

Здрасти, Гарсия. Как си? - Добре. А ти?

Много добре. Трябваше да се захвана с друг бизнес.

Искаш ли да се разменим?

Още сега отивам в клуба, а ти научи господата да стрелят с картечница.

Не е лесно да събудиш инстинктите им. - И аз имам същия проблем.

Я стига! Винаги си бил най-добрият. Ти си роден убиец.

Може би, а може би не. Ще ми отделиш ли пет минути?

Заповядай.

Свързал е алармата с камерите на хотела. Значи е бил подготвен.

Или е познавал убиеца... - ... или е бил сигурен в него.

Или в нея. - Дали е замесена?

Не знам. Онази вечер й се обадих, но не дойде.

Озгуд е видял нещо подозрително. - Или някой познат.

Аз бих заложил на дамата, Хари. - Да, нали?

От полицията си траят, така ли? - Разследват през пръсти.

Тялото е транспортирано в Щатите за сметка на американската армия?

Положението е сериозно, Хари. Не храни големи надежди.

Познаваш ли някой в посолството? - Шегуваш ли се?

Имам връзки в Тайните служби, ЦРУ, Агенцията за национална сигурност...

...прокуратурата, държавните комисии и куп други организации.

Разбери кой е бил. Нататък ще се оправя.

Просто така?

Хари Андерс, за десет години не ти е дошъл ума в главата.

Мислиш, че ще се откажа?

Много време мина, приятелю.

Да видим дали не съм забравил.

Долу куките!

Ако нощният клуб случайно фалира, ела да си поговорим.

Здравей, Хари. - Всичко наред ли е?

Здравей, Чарли.

Извинете.

Казвам се Стивънс.

Вие сте Хари Андерс, нали? - Да.

Виждал съм ви и преди. - Нямам възможност да идвам често.

Едно уиски? - Разбира се.

Харесват ли ви?

С изключение на тромпетиста. Закъснява за прехода.

Ще влезе в час. Винаги започва така.

Разбирате от музика, господин Стивънс.

Имам записи на Кид Ори за "Съншайн" от 1921-ва.

Доколкото знам, единствените в Англия.

Тези от Сан Франциско?

Включително "Съсайъти Блус". - Впечатлен съм.

Музиката е като код, нали? Особено тази.

Взимаш нотите и ги променяш по правилата на джаза.

Да вземем пианото. Пианистът се надява посланието да стигне до нас.

Трябва да го дешифрираме. Да умеем да слушаме и да знаем какво търсим...

Също като в живота.

Случва се нещо неочаквано и загадъчно, а ти нямаш ключа.

Ако не знаеш правилата на джаза, музиката е без всякакъв смисъл.

Не долавяш мелодията. Само шум.

Кой ви изпраща?

За да си отговорите на този въпрос, трябва да следвате музиката.

Съжалявам. В момента е зает. - Не ме интересува.

Трябва да говоря с него. Важно е!

Няма го. Не знам къде е.

"Мейпълтън Драйв", №15.

Вече сте идвал тук?

Три месеца охранявах един руски дезертьор. Оттогава минаха 20 години.

Имаше малко информация и много претенции.

Ще донеса нещо за пиене.

Горещ шоколад.

Вечерите са доста хладни.

Не си лягам без него.

Какво става?

Както сигурно се досещате, не съм оперативен агент.

Вие, обаче, сте бил такъв. И то добър.

Преди да ви изхвърлят за саморазправа по време на мисия.

Не съм дошъл да си говорим за мен.

Тогава защо изведнъж се оказах в полезрението...

...на американското и британското разузнаване...

Приемете го като музика. Като джаз.

Звучи объркано...

Там, горе, някой свири в различна октава.

Но ако слушате внимателно... сред целия този шум...

...ще доловите мелодията.

Къде са останалите? - Няма проблеми, Хари.

Кажи им, каквото знаеш. - Проблеми? Какви проблеми?

Нека ти дам един съвет, Хари.

Пуснете ме!

Обичате музиката, нали?

Мисля, че имаме проблем.

Оставете ме. Не знам нищо.

Казах му, че не знам нищо. Нищо. - Така доникъде няма да стигнем.

Защо правите така? Това е грешка!

Каква музика? Имам джаз-клуб. Казвам се Хари Андерс!

За какво говорите?! - Лесно е.

Не знам нищо! - Престани да се съпротивляваш!

Безсмислено е! Такива са правилата, Хари.

Не знам нищо. - Говори, ако искаш да видиш момичето.

Кажи им истината, Хари.

Нищо не виждам.

Трябва да дешифрираш посланието.

Не знам нищо!

Хари?

Майната ти! Копеле! Проклет кучи син!

Трябваше да им кажеш.

Майната ти!

Копелета.

Качвайте се.

По това време няма задръствания. Ще стигнем за 50 минути.

Нали може?

Действа ми успокояващо. Така времето лети неусетно.

Господинът е пиян. Вътрешен полет.

Продължавайте.

Пристигнахме, господин Андерс.

Самолетът на министъра каца в 11.

Уговорих пресконференцията във външно министерство за три часа.

Малка закуска, сър Хектор?

Нека закуската да е в два.

Какво става, Хари? Изглеждаш ужасно.

За разлика от теб. Титлата ти отива.

Аз съм само скромен барон. - Едва ли си от най-скромните.

Все някак трябваше да компенсират ранното пенсиониране.

С тази титла си измиха ръцете.

Прехвърлиха ме от специалните части в дипломатическия корпус.

Сега съм по ръкостисканията. Лицемер в официален костюм.

Винаги съм харесвал ръкостисканията ти. Показват характер.

Чакаш ли някого? - Финансовият министър на Непал.

Шегуваш се. - Нищо подобно.

Опитай бъбреците. Много са вкусни. - Не, благодаря.

Ти нямаше ли нощен клуб? - Да.

Някой ден може да се отбия. - Непременно. Доведи и министъра.

Вторниците са посветени на Непал. Много са популярни.

Ще ми кажеш ли какво става, или трябва да продължа да гадая?

Бях забравил колко си дързък, Андерс.

Американците са намислили нещо. Отказаха ни съдействие.

Решихме да се обърнем към теб. - Защо просто не ме помолихте?

Трябваше ли да бъде по този начин? - Друг взе това решение.

Аз съм по ръкостисканията, забрави ли?

Филийка? - Ти ме вербува и ме обучи.

Ако наистина нямаш нищо общо, тогава защо съм тук?

Излишно е да се палиш, Андерс.

Срещата е неофициална. Предупреждавам те като приятел.

Не се бъркай. - В какво?

Не съм много сигурен. Знам само, че си мишена.

Не рискувай. И без друго си загазил достатъчно.

Не съм длъжен да те слушам. Вече не работя за теб.

Нямаш голям избор, момче. - Грешиш, сър Хектор.

Аз съм свободен човек. Мога да отида право на "Гроувнър Скуеър".

Мога да поискам среща с американския посланик, с когото се познавам лично.

Нещо в онова посолство не е наред и той трябва да го знае.

Ще замесиш американските агенти? Не е необходимо.

В интерес на истината, аз се разбирам добре с американците.

Търсят те, Хари.

Искат да те разпитат за Сам Гарсия.

Човекът е застрелян и обезобразен.

Познавал е убиеца. Американците са те взели на мушка.

Гарсия имаше много приятели тук.

Аз съм Стейси. Искате ли да пийнем нещо?

Хари, толкова съм щастлива.

Мен не можеш да заблудиш. Познавам мъжете като теб.

На пръв поглед малко грубовати...

Зад суровата външност се крие един безнадежден романтик.

Време е да ми кажеш какво става. - Нищо.

Защо си тук? - Не съм тук. Никога не съм била.

Дойдох само да си взема нещата.

Кой беше Кайл? - Ти не разбираш, нали?

Използва ме да избиеш приятелите ми и да насъскаш разузнаването срещу мен!

Боли! - Ще те заболи повече, ако си мълчиш!

Кой беше Кайл? - Имахме връзка. Вече ти казах.

Не ти казах само, че... работеше за военното разузнаване.

Тогава защо не дойде в хотела? - Беше пълно с полиция.

Разбрах, че се е случило нещо. - Случи се и още как!

Не исках да се замесвам. Това щеше да унищожи Луис.

Остави ме да се пържа сам!

Аз те измъкнах от затвора! - Заради теб ме вкараха там!

В какво беше замесен Кайл?

В някаква... секретна операция.

Нещо се обърка. Изникна проблем. - Какъв проблем?

Не знам. Имаше информация, но се боеше

да я довери на случаен човек.

И ти се обади?

Връзката прекъсна. Исках да го намеря и да се уверя, че е добре.

У спя ли да ти предаде нещо?

Екс... П... Л... А... КСП. Камера?

Или номер. Говореше много бързо. Не знам.

Тогава ударих колата ти. Това е самата истина.

СВХ-743, КМФ-8.

Какво може да означава? - Нямам представа.

Ти си шпионинът, Хари. Мислех, че ти ще знаеш.

Ужасно съжалявам. Не можех да се замеся, Хари.

Спокойно, Стейси.

Какво смяташ да правиш? - Да намеря убийците на приятелите си.

"Креолският тромбон" на Ори. Мечта за колекционерите.

Какво искате?

Какво означава СВХ-743, КМФ-8? - Не знам.

Опитай още веднъж. - Вече ви казах! Не знам!

Вие знаете всичко. Това ви е работата. - Спрете! Моля ви!

Бюрократите сте големи лицемери. Лъжете, без да ви мигне окото.

Какво, ще ме убиете ли? Вие сте луд!

Защо беше онова снощи? - Получих заповедта и я изпълних!

Хайде отначало. - Не знам!

Следващият ще бъде в коляното.

Свързано е с... незаконно оръжие.

Американците продават. И... това е доста тревожно.

Незаконно оръжие? - Да. Това е всичко!

Това е всичко! Кълна се!

Беше изумително. Благодаря за чудесната вечер.

Сър Хектор!

Какво правиш тук?

Да се скрием!

Бързо!

Какво става? - Андерс дойде в апартамента.

Стреля по мен. Можеше да ме убие! - Защо си тук?

Не мога да ида в болницата с огнестрелна рана. Ще повикат полиция.

Трябва ми лекар.

Имаш ли лист? Ще ти напиша адреса.

Сбогом, Стивънс.

Хари...

Всичко е наред.

Какво има, скъпа?

Помниш ли Хари Андерс? - Собственикът на джаз-клуба?

Загазил е. - Мога ли да помогна?

Ти си чудесен.

Обичам те. Винаги си бил добър с мен.

Искам само да се обадиш по телефона.

Хари! Къде беше? Търсих те навсякъде!

Знам с какво се е занимавал Кайл. - Аз също. С контрабанда на оръжие.

Не, Хари. С доставка. Работил е под прикритие на доковете.

Екс П Л А. Експорт от Лондон.

П Л А... Под лондонска авторизация!

Господи! Бъди! - Вътре ли беше?

Ще се оправите. Дръжте се.

Върни се в посолството и стой там, докато се обадя.

Къде отиваш? - Стейси, стой там, докато се обадя.

Използваха ме, арестуваха ме, лъгаха ме и ме взривиха. Стига ми толкова!

Моля?

Ако копелетата ме убият, преди да ги пипна, провери това.

Какво е? - Не знам, но смятам да разбера.

В случай, че ме прелистят, разчитам да го занесеш, където трябва.

Прелистят? - Очистят. Поетичен жаргон.

Занеси го където трябва. Погрижи се да си получат заслуженото.

Разбрахме ли се? Тръгвам.

Андерс?

Обади се, по дяволите!

Към лондонското пристанище. - Да, госпожо.

Говори първи екип. Тръгна на запад. - Ясно, първи. Не я изпускайте.

От полицията ли сте?

Ако не ми кажете какво означава, ще останете без работа.

Екс П Л А. Експорт... - ... под лондонска авторизация. КСП?

Контейнер с предимство. Товари за незабавен транспорт.

Камерите са в хладилното отделение. Останалото са серийни номера.

Къде е този контейнер? - Някъде там, при останалите.

Сменихме посоката. Движим се към реката. Край.

Наближаваме пристанището. Чувате ли? - Да. Продължавайте.

Първи до централата! Удариха ни! Загубихме я. Повтарям, загубихме я.

Къде е Гордън? - Днес почива.

Мислех, че почива в неделя.

Седнете и се отпуснете, госпожо.

Външен човек в товарния сектор. - Веднага ще уведомим охраната.

Не го виждам. Мисля, че е в източната част.

Открих го, Л-13!

Идвам на помощ. Давай към Д-7.

Обръщам и тръгвам натам.

Говори втори екип. Движим се към сектор Д-7. Къде е?

Не го виждам! Трябва да е тук някъде.

Не мога да го открия. - Аз също.

Внимание! Външен човек в товарния сектор!

Ако го откриете, докладвайте незабавно!

Говори Л-13. Влизам в сектор Г-4.

Не го виждам.

Момент...

Пипнах го!

Той е в Г-4 и се насочва на запад.

По петите му съм!

Няма да ми избяга!

Движим се зад Л-14. Какво да правим? Да продължаваме ли?

По дяволите! Загубих го!

Кажи, че съм прескочил оградата...

Прескочи оградата.

Вече съм в депото. - В депото е.

Пусни контейнера! Веднага!

Л-14, чуваш ли? Обади се, Л-14!

Карай към онзи кораб.

Л-14, чуваш ли? Къде си? Какво става?

Не мърдай оттук, иначе много ще се ядосам.

Разбрахме ли се? Добре.

Заминаваш ли някъде? Хвърлете оръжието! Бавно!

Ти, отзад! Сложи ръце на колата!

Какво има в СВХ-743, КМФ-8?

Ядрени глави? - Нищо подобно, Хари.

Термоустойчиви модули за производство на ракетни компоненти.

Клиентите искат да модернизират насочващите системи със среден обхват.

Поредният арабски лунатик запълва колекцията си от играчки?

Използваме тези играчки от 75 години.

Ние пуснахме бомбата, забрави ли? Хайде да не си говорим за морал.

Не става въпрос за морал. Не искам някой ден да ме пратят в небитието.

Колко струва това нещо? - 10 милиона.

Не го правя само заради парите.

Пенсионираха ме!

Бюрократите се подиграха и с двама ни. Нищо не им дължим, Хари!

Пет милиона.

Не мога да го направя. - Дадохме им всичко!

И какво получихме в замяна?

Влажно ръкостискане с директора в края на работната седмица?

Пет милиона, Хари. - Сърцето ми се къса, сър Хектор.

Жалко, че човекът, който ме научи на всичко, ще свърши така.

Това не е краят, Хари.

Трябваше да досетя, че ще откажеш.

Винаги си бил арогантно копеле.

Ще довършим разговора в Скотлънд Ярд. - Не мисля.

Колкото и да ми е неприятно, време е да разчистя бъркотията.

Включително и момичето. - Стейси е в безопасност.

Зависи какво имаш предвид, Хари.

Пусни я, и ще хвърля пистолета.

Добре ли си? - Да, добре съм.

Рикошет.

Готово. Стой тук. - Добре.

Защо теб, Хари?

Така и не разбрах.

Затова не можах да я убия.

Исках да ми обясни защо е решила да се обърне към теб?

Защо теб, Хари? Защо точно теб?

Син лед. Защото е като син лед.

Време е да умреш, Хари.

Аз те открих. Знам всичко за теб.

Много си добър.

Но аз съм по-добър. Винаги съм бил по-добър.

Колко близо беше Сам Гарсия, преди да го убиеш?

Прекалено близо. Задаваше правилните въпроси.

Трябваше да го спра.

Харесвах Сам.

Харесвах ви всичките. Нищо лично.

Затова ли използва ножа? - Шило за лед, Хари.

По-остро е.

Май настъпи моментът да те "прелистят".

Нищо лично.

Хари!

За почест!

Сбогом, сър.

Не трябваше да ходим на погребението. - Искам да му отдам почит.

Ти плака! - В известен смисъл го обичах.

Опита се да ни убие. - Никога нищо лично.

Той беше професионалист. Най-добрият.

Значи не му се сърдиш?

Победителите не се сърдят.

За бога, Бъди! Нима не страдат достатъчно?

Имай милост към бедните пациенти.

Много си мълчалив, Хари.

Доста размишлявах.

За какво? - За клуба...

Трябва му ново име. Никога не съм искал да се казва " При Хари".

Може да го кръстя... "Стейси"? Така е по-шик.

Много си мил, но...

Знаеш, че идеята не е добра.

Защо?

Луис притежава няколко банки, които подлежат на ревизия.

Трябва да се върнем във Вашингтон. - Кога?

След три дни. - Няма ли да останеш в Лондон?

С мен, например? - Не мога.

"При Хари" не е чак толкова лошо име.

Дължа всичко на Луис.

Преди време, когато животът ми беше пълна бъркотия, той ми помогна.

Колкото и да те обичам, а това наистина е така, Хари...

...не бих могла да го нараня. - Всичко е наред, Стейси.

Съжалявам, че стана така.

След няколко години... може би...

Знаеш къде да ме намериш. Третият лакът отляво на бара...

Ще спазиш ли обещанието си? - Какво обещание?

Когато дойде моментът да замина,

да изпиеш чаша шампанско на летището.

Обещанието си е обещание.

Обичам те.

Тайминг и корекции: sean_connery