Original subtitles

ИЗСТРЕЛЪТ (1966)

Коен!

Лейланд!

Кой ще разтовари това муле?

По дяволите!

Лейланд Друм, добър приятел, прострелян, от не знам кой,

погребан през април, от Коули Боярд - негов приятел.

Коули!

Кой е там?

Уилет! Коули, ти ли си?

Кой Уилет?

Гашейд! Гашейд. Какво ти става на теб?

Стани, за да те видя по-добре!

Погледни мулето. Познаваш го.

Как мислиш, кой друг ще е?

Уилет? - Полудял е. Да, аз съм!

Как е, Уил!

Два дена вече съм в рудника.

Страх ме е. Бих убил всичко на два крака.

Освен теб. Ако знаех... - Остави това. Какво искаш да кажеш?

Трябваше да си тук. Не знаех дали няма да умра.

Не ми е добре.

Сега се успокой и ми кажи къде е Коен.

Както ти казах, когато тръгна,

Коен и аз искахме да отидем при Уинслоу. Да се позабавляваме.

Попитах, може ли да отида, но някой трябваше да пази продуктите.

Аз останах, а те тръгнаха.

Върнаха се чак на другата сутрин.

Събудиха ме с караниците си.

По разговора им разбрах, че са много пияни.

Исках да заспя отново, когато брат ти Коен влезе ядосан.

Попитах го какво прави, а той ми каза да млъкна

и, че ще ми вземе коня.

Излезе и видях, че бързо отпраши с моя кон.

Лейланд стоеше в прахта, и съжаляваше, че е ходил.

Попитах защо. А той ми каза,

че Уинслоу е прегазил двама на пътя, единия вероятно е дете.

Попитах го дали ги е убил.

Каза ми, че не е сигурен и затова бяга.

Съжалявах да чуя това.

Бързо съм заспал, а и Лейланд направи същото

Когато се събудих пак, чух Лейланд да говори с някой.

Погледнах навън и видях, че Лейланд пие кафе.

Понеже не виждах, попитах Лейланд с кого говори,

и точно когато отпиваше от кафето, като че ли нещо го улучи.

Лицето му се пръсна. Кафето му се разля върху него

Помислих, че някой е дошъл да се разправя с Коен,

и в заблудата си е убил Лейланд.

Помислих си, че и мен ще убие, и се скрих вътре.

Толкова ме беше страх, че не знаех какво да правя.

Възможно ли е да е бил той, Коули? - Вярвам, че е той.

Не изглежда така.

Не знам, но ако и Лейланд беше замесен

и той щеше да избяга като Коен.

Каза ми, че са прегазили двама човека. Може би дете.

Какъв е смисълът да убиеш по този начин?

Не го разбирам. Кошмар!

Дай ми револвера си. - За какво ти е?

Може да ми потрябва, дай го.

Mоже и на мен да потрябва, след всичко това

Не ми е приятно да ти кажа, но като си такъв.

През по-голямата част от пътя някой ме следеше.

Къде е твоя револвер? Ползвай си него.

Нямам, иначе не бих искал твоя. - Не ти го давам! Не искам проблеми!

Уморен съм, Коули. Няма да заспя, докато не ми го дадеш.

А какво ще стане с мен?

Съжалявам,

но ще зависиш от мен.

Иначе няма начин.

A аз ще седя тук.

Наостри си ушите, Коули. - Разбира се, а ти и револвера спете.

Като че ли преди съм имал спокоен сън.

Уморен съм повече от когато и да било.

Уилет?

Хей, Уил,

завися от теб. Добре!

Боже, толкова съм гладен, че ръката бих си изял.

Аз не бих седял там, Уайл.

Точно там седеше и Лейланд, когато го улучиха

Пиеше кафе. - Оправи онези продукти.

Може би това е моето въображение. Не мислиш ли?

Прави, каквото ти казвам. - По дяволите!

Все аз трябва...

Това ще бъде гадна работа. И то с една ръка.

Още една неприятност на моята глава.

Бил, може да вземеш седлото ми,

а Джордж - моя креват.

Джак, вземи моя револвер...

Някой идва.

Спомняш ли си, Лейланд, как пееше тази песен?

Момчета, спомнете си за мен, когато ходите на гроба ми.

Да, господине.

Хей! Ти луд ли си? Влизай вътре.

Господи, кой идва?

Хайде, влизай. Знаеш, че нямам револвер. Забрави ли?

Как мога да завися от теб, като стоиш там?

Млъкни!

Виждам нещо. Някой идва!

Откъде? - Направо, малко надясно.

Ела, докато имаш още време!

Само един? - Не виждам. Да, един е!

Добре, сега по-тихо. Слез и нищо не прави.

Уил!

Това е жена.

Я гледай ти! Просто да не повярваш.

Ще съм ви благодарна, ако ми продадете кон.

Нима дотук сте дошли пеша?

Конят ми си счупи крак и аз го застрелях.

Ще ви платя добре за кон и подслон.

И ако искате да ми помогнете, да си донеса нещата.

С удоволствие, госпожице. Нали, Уил? Няма проблеми.

Харесва ми кафявия. - Бей?

Този кон е на Уил.

Харесва ми. - Вярвам ви, и Уил мисли така.

Харесва ми кафявия. - Мога да ви дам черния.

Собственика му е мъртъв. Така че е без пари.

Коули, доведи коня на Лейланд.

Какво му е на коня на Коен, Уил?

Изглежда уморен. - Не искам да закъсам с него.

Гледате ли ме, г-н Гашейд? - Oткъде ми знаете името?

Чух, че сте ловец на глави? - Не бих се назовал така.

Не? - Някога така си изкарвах прехраната.

А сега? - Миньорството ме устройва.

Изглежда, че успявате в това.

Колко ще искате да ме преведете през Сиплисия до Кингсли.

Не искам. - Казах ви, че добре ще платя.

A аз ви казах, че и така ми е добре.

Погледнете ме, г-н Гашейд.

Без моя извратен ум, как бих стигнала сама до Кингсли?

Не съм единствения, който знае пътя дотам.

Но аз искам с вас.

Moля ви да размислите.

Точно това и правя.

Имали сте хубаво пони, мис.

Изглежда, че сте го уморили до смърт.

Tрудно се намира такъв кон.

Защо го застреляхте?

Като няма нищо счупено?

Ще ви дам 500 долара сега и 500, като пристигнем.

Колко ще продължи? Две седмици? Три?

Koлко злато бихте изкопали за три седмици, г-н Гашейд?

Три седмици? Чакай да пресметна.

Какво да кажа. В тази мъртва дупка...

Добре, не много. Какво ще кажеш, Уил?

Направих, каквото можах за Лейланд.

Докато извадя пистолета, той вече беше мъртъв.

Понеже брат му на Уил тръгна, аз останах сам.

Дадох най-доброто от себе си, стари Друм...

Не е април.

- Моля? - Март е.

Добър приятел... Март?

Не й харесвам. - Не знам.

Но добре ще ни плати.

Да! Но не каза защо.

Каза просто да я заведем в Кингсли

Ще видим. - Тръгваме ли?

Не знам. - Защо, Уил?

Ако Коен е заплашил или убил някого.

Човек и дете... - Питам се, защо никой не го търси.

Може би е било дете.

Госпожо, трябва... - Водата не е чиста.

Направо e застояла.

Моля ви! - Почакайте.

Жаби ли се въдят в нея?

- Не точно... - Ами какво?

Други твари. - Eто!

Извинете.

Какво е това? - Само това намерих.

Някои змии гнездят във водата.

В такава вода?

Да, можете да глътнете малките им яйца,

а да не разберете, докато не стане късно.

Kaк късно? - Да речем, че е отровна и гладна.

Какво ще захапе, aко вие сте най-наблизо?!

Мене не. Нищо не съм глътнала.

Тогава вие сте щастливка. Госпожо!

Госпожо, размислих, и имам предложение

Ще ви заведа до Кингсли, но Коули трябва да дойде с мен.

Затова искам 1000 долара. Трябва и на него да се плати.

Споменахте и 500 долара, когато пристигнем.

Toва е всичко. Такова е предложението.

Добре. Не е идеално, но добре.

Да тръгваме.

- Вземи ги, Коули. - Не, вие ги вземете, г-н Гашейд.

Готова съм да тръгваме. - Ще тръгнем утре.

Сега! - Утрото е най-добре за тръгване.

Ще тръгнете ли с мен сега?

Аз? Разбира се. - Коули!

Вземете тогава парите.

- Коули! - Хайде!

Коули!

- Какво, Уил? - Приготви мулето.

Без муле. Не мисля да си губя времето с муле.

Нищо не може да ви задържи така, както недостига на храна.

Без муле!

Гашейд, знаете ли пътя до Крос Стрийм?

- Знам. - Тогава отиваме натам.

Това не е Кингсли. - Няма значение, първо Крос Стрийм.

Не ви е на път...

- Колко? - 20 до 25 мили.

В коя посока?

Тогава ще трябва да побързаме.

На вашите заповеди. Продължаваме с пълна пара.

Давай, Коули!

С какво лигаво, досадно

и мръсно същество ме оставиха.

Не струва и пукната пара! По дяволите!

Не мога да тегля това бледо подобие

на муле след коня! Въобще няма сили!

Наистина. Хич не е забавно.

Как сте, госпожо?

Отново спряхме.

Пак ли се сърди?

Свали храната от мулето и да обядваме.

Можехте да сте по-любезен.

Мулето вързано ли е, Коули?

Той наистина е любезен. - Не искам от вас да ме харесвате.

Завържи мулето. - Харесвам му. Аз му харесвам.

Стига приказки!

И отрова не може да е по-лоша от това кафе!

Госпожице...

Може ли да ви казвам на име?

Мисля, разбира се, с уважение. Докато ме опознаете по-добре.

Добре. Кажете ми, кое име харесвате?

Добре... Любимо име...

Да видим... Моето любимо име е...

Трудно се сещам за женски имена... Да видим...

Да! Името на майка ми. Него го знам.

Някога не й казвах така, а само мама.

Добре, кажи кое.

Татко й казваше... Хортензия.

Добре. Няма да ме наричате така.

Госпожо! Ще ми кажете ли как, тогава?

Тихо, не виждаш ли, че си играе с теб?

Престани, преди да се опариш.

Чу ли я? Нарече ме "Коули".

Каза... Добре, Коули.

Боярд. Добър приятел...

И нещо е изстъргано.

Изглежда, че някой от тях е пострадал.

Изглежда. - Искаш ли да разбереш?

Все ми е едно. - А онзи другия?

Може да е къде ли не. - Може би искат да ни попречат.

Значи ми попречиха. - Няма ли да ги проследим?

Имам си свои задължения.

На вас не ви ли се спи? - Толкова ми е приятно!

Хайде, тръгваме. - Къде е мулето?

Казах да завържеш мулето. - Направих го. Нима го няма?

Направих го, Уил! Завързах го, къде е?

Виждаш ли? С това го завързах.

Някой го е отвързал.

Ще ми помогнете ли?

На ваше място, това не бих го направил.

Когато изправи ушите, готов е да полети.

Невероятно е!

Проклето, адско слънце! - Нямате ли ветрило?

Млъкнете!

Ще ми кажете ли, защо отиваме в Крос Стрийм?

Отиваме в Крос Стрийм, а?

Защо? За нови коне?

Точно така. За нови коне.

Коули?

Вземи два коня и храна, колкото може. - Без муле?

Без муле. - Само два коня? А стария Фрейзър?

Той е добър. Само два. - Чакай, Уил!

Може ли да получа малко пари? - Защо ти са?

Не знам точно... Да си купя нещо.

Само приготви конете и си купи револвер.

Дойдохме оттам, аз и моят приятел...

Видяхте ли жената?

Добре тогава. Пътувам с нея.

Как се казва?

Чакай малко.

Кажи ми коя е, с какво се занимава,

или ще ти извадя очите.

Хартия.

Какво искаш да кажеш, с хартия?

За писане? Писмо?

Ти четеш?

Кой ти го даде? - Брада.

Брада? - Човек с брада.

Човек с брада? Име няма ли?

Човек с брада. - Накъде тръгна?

На север!

Искаш ли сладкиш, Шорти? - Това Шорти ли е?

Здравей, Уил. Виж кой е тук.

Моят стар Шорти.

Счупен крак. Наистина зле е пострадал.

Коен е бил тук.

Къде ли е сега? - Съсипал го е и го продал.

Човекът ще се отърве от него.

Не става за нищо вече. - Какво ти каза за Коен?

Коен се върнал и заминал преди два дена.

Но не знае накъде.

Нищо не знае за това. Продал моя кон. Оставил го.

Уил...

От какво бяга? - Човекът не каза, че бяга.

Ще ми дадеш ли 50 долара? - Искам този.

Прехвърлете ми седлото.

Добре! - За какво са ти 50 долара?

За него...

Рано или късно... - Само 50 долара, Уил!

Нека да хапне нещо, докато се върна.

Бих искала да му угодите.

М-р Гашейд! - Искаш ли сладкиш, Уил?

Започвате да изкарвате парите си. - Кингсли?

Ще видим.

Планирате да стреляте.

Какво ще стане, ако откажа? Задръжте си парите.

Освен ако ми кажете какво планирате.

Не сте единствения, който знае пътя.

Търсиш ли нещо?

Преди ден и половина или два.

Наистина се справяте.

- И ти също, Коули. - Аз?

И г-н Гашейд. Печелим време.

Защо постоянно бързаме? Що за удоволствие?

Постоянно да гълтаме прах.

И да чуя името ви, не бих го знаел.

Защо? - Не!

Не виждам никакъв смисъл. - Няма такъв.

Какво е това?

Просто само пея. - Добре, Коули.

Не искате ли да спрем? - Следвате ли следите?

Не са нещо особено. - Но ще ги прочетете.

Това трябва да правя, нали? - Не и ако сте миньор, м-р Гашейд.

Уилет! Погледни натам!

Да. - По дяволите.

Това е някакъв човек. - Може би, да...

Може би ни е видял? - Да, видял ни е.

Какво има?

Следите са пресни.

Прекъсват тук и продължават натам.

Чакай, къде отиваш?

Кингсли. - Следвайте следите!

Изглежда, че е задънена улица за Сиплисия.

Трябва да преминем този участък, за да пристигнем в Кингсли.

Няма да можете да стигнете до там.

Защо тогава някой ще минава оттук?

За да се изгуби или просто от глупост.

Следваме следите, м-р Гашейд.

Нищо не виждам. Какво всъщност преследваме?

Мисля, че знаете добре кой е оставил тези следи.

Откъде знаете, че ще намерите това, което търсите?

Виждам ви, че вече сте възбудени.

Спрете коня.

Защо постоянно стреляте?

Искате да покажете на някой къде сме?

Вие просто сте глупак.

Ще ми кажете ли за какво става въпрос?

Мразя ви. - Това е само тренировка, Уил.

Какво ви е, госпожице? Да не би да ви е лошо?

Не й е добре, Уил. - Не ме пипайте!

Кой е онзи ездач там, дето ни следва?

По-внимателно към нея, Уил. Погледни какво направи.

Преструва се. - Позволете да ви помогна.

Не ме пипайте.

- Припадате. - Не припадам.

Това е повод да ме докоснете.

Престанете да ме гледате. Качете се на конете си.

М-р, Гашейд. - Ако ви е лошо, по-добре легнете.

Колко остана до залеза? - Около час, може би.

Ще продължим по тъмно.

Не ти харесва нещо, нали?

Няма какво да й харесвам.

Но вървиш с нея, защото е хубава. - Дявол!

Това не значи нищо. Само дето хваща окото.

Това, което е хубаво, не винаги е добро. Просто факт!

Радвам се, че не ти допада.

Не, само не трябва да мисля за това.

На мен ми харесва. Не искам да се скараме заради нея.

Забрави я, Коули.

Тя има други интереси.

Какви, Уил?

Убеден съм, че ще убие някого.

Моля ви да ми помогнете.

Може ли да ми дадете чаша чай?

Чай? Имаме чай.

Виждаш ли? Попитай я дали има и музикално желание.

Имаме дори специален чай.

Чай! Погледни!

Чай Лей Линг. За успокояване.

Колко ми е необходим.

Защо го въртиш на пръста си? - Той е по-лесен от теб.

Той не вижда това, което аз виждам.

Може би ми е полезен повече.

Мислите, че той може да ви заведе до Сиплисио?

Може, ако вие го пожелаете. - Тича след вас като кученце, мис.

Но няма да може никъде да ви заведе.

Но не може и да ме спре. А сега ме оставете, искам да спя.

Видяхте ли колко съм добър? - Дай ми това, глупак...

Какво става? Да не е дал лъжлив сигнал?

Как мислите. Признайте или престанете.

Кой е там?

Кой е?

Не, не си дръжте ръцете близо до револвера. Ще ви види.

Кой, по дяволите, е там?

Били Спиър?

Какъв е проблема? - Нищо, Били. Беше грешка.

Грешка?

Значи него сме видели.

Какво има между тях?

Направил си нещо. Виждаш ли как го гледа?

Нищо не виждам. Изглежда много неприятелски.

Не ми харесва.

Надявам се, че ще задържиш това за себе си.

Защо? Не ме интересува. - Защото той е наемен убиец.

Не искам да му заставаш на пътя, разбра ли?

Щом ти така казваш.

Силен и красив. Колко се е издигнал.

Какво е това? - Магическа игра.

Трябва да поставиш топчетата в очите и устата му.

Не е лесно. Досега не съм успял.

Това е Били Спиър.

Трябваше да се присъедини по-късно.

Но сега е тук.

Ще пътува с нас. - Виждам.

М-р Гашейд, сега трима ли сме или четирима?

Ами, да видим...

Не сте го довели само заради следите.

Иначе не бихте стреляли толкова, за да го викнете.

И във връзка с това, още съм необходим

и си заработвам парите.

Хей, вкарах още едно...

Я, вкарах и две в негърското лице. Ще опиташ ли?

Добре тогава. Надявам се, че ще се разбираме.

Тръгваме след три часа. - По-добре в зори.

Обичам това. Погледни онази синя птица.

Щом я срещаме, значи е на късмет.

Какво ще кажеш, Бил? - Точен изстрел!

Това е последното дърво, което ще видите за известно време.

Ако мислите да стреляте...

Да, господине.

Тези следи са от вчера, мис.

Изглежда, че бързат.

Като че ли не знаят, че ги следим. - Бързо ще го настигнем, нали?

Него? Бих казал, тях. Един отдавна се присъедини към него.

Това са следи от два коня. - Двама? Да тръгваме!

Спрете. - Остави ме, Гашейд. Вече е лесно.

Не ми трябвате вече!

Били!

Нямаш ли кърпа? Ето ти моята.

Продължавай.

Спрeте!

Не виждате ли, че конят ви е уморен?

Не, не, така няма да му помогнете.

А и на себе си, като хвърляте храната си.

Искате всичко да унищожите. Дори и себе си.

Остави го.

Казах ли ти нещо?

Въобще не ме интересува какво си казал.

Ще ти размажа лицето.

Тя е с Фрейзър. Ще бъде груба с него.

Да ходиш ли искаш? - По дяволите. Защо не пътува с мен?

Ако не престанеш да мислиш за нея, няма да те уважавам повече.

Спомняш ли си, че можеше да те убие?

Уил? - Какво?

Имам някакво предчувствие.

Не знам дали да ти кажа. - Тогава недей! По-добре замълчи!

Не искам да изгубя коня. - Добре, и аз искам да е така.

Стегни се. Не отиваме чак толкова далече.

Ако още веднъж я споменеш, ще те сваля от коня веднага.

Не става дума за нея.

Не се замисли, когато й даде коня си. Призлява ми от теб.

И сега мъчиш моя кон. - Извинявай, Уил.

Замълчи! Не мога да те слушам повече.

И на това мръсно, подло и омразно нещо,

което ходи по земята, му казват "жена".

Изгубих следите. Ще поемете ли вие нататък?

Тогава вземи Коули.

Слез и смени конете.

Не! Вие ще го вземете.

Искаш ли с мен, момче?

Остави го! - Шегуваш ли се?

Не се шегувам. - М-р Гашейд, идеята не е лоша.

Ще бъдем бързи и след това ще се върнем за него.

Това ще ти трябва, Коули. Свали го.

Добре, оставаш.

Виждаш ли? Точно сега ни бави.

Аз искам да остане. - Хайде, върни се тук.

Всичко ще се оправи.

Виждаш ли го, Коули? Тук ще ти е по-добре.

Ще ти е по-лесно. Ще се върна за теб.

Колко да те чакам, Уил? - Дай ми оръжието, момче.

Не много.

Остана ми чувал с храна...

не мисля да ги водя в пропаст.

Тръгвай!

Коули.

Намери си сянка.

Почакайте, госпожице.

Може ли да си взема нещата?

О, щях да забравя...

Благодаря, Коули. - Моля.

Ще се видим по-късно.

Искаш ли с мен, момче?

Добре. Много мило от ваша страна.

Харесва ли ти, как подредих Друм?

Както казах, само една дума ми стига. Сядай долу!

Помисли си: Докато ти се чуе гласа, няма да е толкоз далече,

че да се обърна и да те улуча между очите.

Знаеш ли, тук ще ти се изпържи мозъка.

По-лесно ще бъде някой да остане.

Ти би ли останал, ако ти кажа?

Защо не ми отговаряш? - Мога да тръгна, когато и да е.

Аз ти казвам, веднага.

Имам причини да остана. - Причини?

Тъкмо няма да има убийства.

Целта на лова, м-р Гашейд, е убиването за храна.

За мен ли говориш? - Не, Били.

Стори ми се, че говориш. - Сама със себе си.

Много пъти ми се случва да чета мислите на хората.

Никога ли не сваляш ръкавиците?

На мен ли говориш? - Дори когато си с жена?

Какво каза?

Знае защо си тук.

Не се притеснявай за приятеля си.

Той си почива, за разлика от нас.

Не, имаш право. Не се притеснявам.

И искам да е там.

По-далеч от теб.

Погледни.

Чакай, аз ще отида първа.

Били, остани тук.

Кой е това?

Питай нея.

Познаваш ли го?

Добре ли ти плати за това?

Както и на теб.

На теб и двойно не би ти стигнало.

Сигурно го правиш за нищо.

Почти за нищо. - Защо?

Заради нея.

Как те накара?

Харесвам я.

Знаеш ли нещо за това?

Питай нея.

Какво е в тази посока?

Горе-долу, същото. - А оттатък?

Кингсли. - Значи Кингсли, Гашейд, не ада!

А той, не те ли интересува?

Не сега, кракът му е счупен.

Кой е той? - Просто приятел.

Приятел, като мен? - Да, като теб и Били.

Къде му е коня? Не виждам коня му.

Сигурно се е загубил. Мислиш ли за Коули?

Да. Конят ще му трябва.

Остави го на онова слънце.

Оставих му вода. - И това е нещо.

Защо не го уби?

Били, някога да си оставял приятел?

Никога не съм и имал.

А ти, Уилет? - Това е друго.

Така му е по-добре.

Кога?

Тази сутрин.

Да го изядем. - Не, Били!

Не искаш ли да опиташ? - Това е сладкиш.

Само това мога да ви дам.

Не си струва да се помни. Съжалявам, че не мога да ви помогна.

Трябва да ги настигна бързо. Натам ли?

Разбрах какво казвате.

Разбира се. Ще се върна за вас. Заедно с Уил.

Няма да ви оставя тук.

Вземете и една от тези. Коя ви харесва?

Изненадахте ме. Повечето не биха я избрали.

Казах, няма повече.

Престани. Не ми харесва това, което правиш.

Движиш се чудно. - Спрeте!

За колко време ще го настигнем? - Зависи.

Кой ще издържи повече? Вие или той!

Уил!

Върни се!

Коули! Не го прави!

Защо го направи?

Той първи искаше да стреля в мен. Питай го.

Много лошо. Трябваше да се прикрие.

Не му харесвах.

Не трябваше да насочва пистолета към мен.

Какво правиш?

Познато ми е това чувство, Гашейд.

Този товар го нося по-дълго време от теб.

Това би било голяма глупост.

И ти ли ме мразиш?

Остани тук.

Ще падне! Внимавай, пада!

Виждаш ли го?

Навлезе в прохода.

Коен...

Върни се и го убий!

По дяволите!

Аз имам вода, не го забравяй!

Коен...

КРАЙ

Превод: -VVV- Valkoval

Техническа редакция: Веско Каменов

Редакция - Nikred