Original subtitles

ЧЕРНИ ОБЛАЦИ

Сценарий: Антони Гузински Ришард Петруский

в главните роли:

Леонард Петрашак

Ришард Петруски

Режисьор Анджей Кониц

Полковник Кшищов Довгирд не може да се примири с терора,

наложен в херцогство Прусия от наместника на курфюрста - фон Холщайн,

и напуска службата си при курфюрста.

Заловен при опита си, да освободи осъдения на смърт

невинен гражданин Столпецки, успява да избяга и въпреки потерята от

немски конници и драгуни, се добира до ковачница в гората.

Ковачът, обаче е предан на властите и предава Довгирд.

Довгирд с верния му вахмистър Кацпер неутрализира ковача

и продължават бягството си, към полската граница.

Преследват ги, Заремба и Кноте начело на драгуните и конниците.

Бегълците достигат село в гората, в разгара на сватба.

Селото е подложено на огън и смърт от немските конници.

Младоженецът по тайна пътечка

превежда Довгирд и Кацпер през гората, до старата мелница.

Обаче, мелницата е обкръжена от преследващите ги драгуни.

Ротмистър Заремба, непримирим враг на Довгирд,

е предизвикан на дуел от полковника,

и дава дума, че ако Довгирд го победи, ще си тръгне свободно.

Сабите се кръстосват…

Четвърта серия ПРОМЪКВАНЕТО

Милост!

Стопанино! Стопанино!

Дайте го тук! Доведете го!

Оседлай коня на г-н полковника!

А ти, на г-н ротмистъра! - Тъй вярно!

Разрешиха ли спора си? - Да, но не съвсем...

Спешете се!

Конете да се разседлаят!

Пътищата ни се разделят.

Слез от коня! - Кацпер, недей!

Скачай!

Гората е пълна с диви зверове.

Прощавай!

Не само простия народ, но и пруската шляхта е свързана с полската корона.

"Прусак и полски шляхтич" - на мнозина във Варшава звучи чуждо.

Но тук, на тази земя, с това се гордеем.

Знаете го, ваше превъзходителство. И затова ни преследвате и затваряте.

Направих всичко за да предовратя, арестта ви.

Надявам се, че застъпничеството ми за вас, пред курфюрста, ще е успешно.

За съжаление, фактът, че сте помогнали на полковник Довгирд…

А кой e казал, че съм го направил?

Не са нужни шпиони, че дружбата ви, да разкрият.

Познавам Кшищов от много години. Обичам го, като син.

Кръвта си, за него не бих пожалил.

Да даде Бог, да стигне до Варшава и да разкаже на краля,

как силно страда пруския народ.

Помощта за предателите, ще се наказва със смърт!

Ще бъдете изправен пред съда, г-н хорунжий.

Да ме съди, може само Бог!

Моля, не губете надежда. Ще направя всичко, по силите си.

Съветвам ви, да го осъдите на смърт, но присъдата да не изпълнявате.

Старият Одровонж без главата си, няма никаква стойност.

Трябва да продате Галиндското блато.

Няма да го продам!

Немските бирници, не искат да чакат.

Трябва да го продадем, за да спасим останалото от бранденбургците.

Та нали, още дядо ми е притежавал тази земя.

Баща ти, светла му памет Ян Домарадски, често казваше,

че веднъж изоставена от Жечпосполита,

то и от Бога, ще бъде забравена.

На немците, тая земя не ще продам!

Господарке!

Немски конници в двора влязоха.

По постройките, като паразити, налазиха. Търсят някой...

Боже мой! - Води ме при тях!

Какво искате?

Простете ни, внезапното нахлуване.

Но имаме заповед.

Търсим предатели. - В моя дом?

Оттук минава най-краткия път от Лецк за границата.

И какво от това?

Конете им са уморени.

Биха ги сменили охотно с тези на двора.

Бог е свидетел, аз самата бих им помогнала!

Който помога на предателите, г-це… - Е, търсете.

Но кажете на войниците си, всяка кражба със смърт ще се наказва.

Г-н Клечковски, бъдете така добър да съпровождате, г-н офицера.

Нека Янек оседлае Карого да ме чака при езерото.

Боже, господарке! - Тичай!

Това, сигурно е Галиндското блато, г-н полковник.

Хей… Кой си ти?

Има ли наблизо село?

Езикът ли си глътнал?

Далеко ли е оттук, до границата?

В чифлика, цяла тълпа посрещачи чака.

Търсят двама неблагодарни поданици на курфюрста.

Ранен ли сте?

Мачек, бягай при баща си. Да докара сеното и да чака в гората под стария дъб.

Давай, по-бързо!

Магдалена Домарадска.

Довгирд.

Полковник Кшищов Довгирд.

Кацпер Пилх.

Вахмистър.

Измийте си лицето, че и дявола бихте изплашили.

А на вас трябва превръзка да се направи, раната да се промие.

След мен!

Стой! Стой!

Къде отиваш?

Сено карам на монасите в манастира.

Напред!

Благодаря!

Това е Мронг.

Господарке, двама бяха - немци. Сеното мушкаха.

Е, втори път надали ще проверяват.

А, ето ги, идват.

Хайде, бързо! По-бързо!

А ти разседлай и отведи конете.

А ти какво, така се подаваш?

С Бога!

Какво става? Защо седиш?

Къде ти е коня?

Избяга, чумата. Хвърли ме.

Стой!

Ще го откараш, до поста.

Ами аз, ваше сиятелство… - Сядай. Без разговори!

Тръгвай!

От кой пост сте? - На поручик Волф.

Постът до монастира, г-н капитан. - Конете, там ще отдъхнат. След мен!

Стой!

Къде отиваш? - Ами… сено…

Остави го на мира! Кара сено в манастира.

Тръгвай!

Господа, излизайте. Излизайте!

Слава Богу! - Навеки!

Моля, след мен! Да вървим, господа!

Какви са тези хора? - Не се вълнувайте! Добри хора са.

Да вървим!

Тате, това е той!

Много ви благодарим! - Да вървим, г-н полковник! Вървете.

Голяма чест за бедния актьор… - Няма време...

Баща ми написа пиеса за ваша милост.

В пет действия! В пролога излизам аз сам и ще прославям ваша милост.

Г-н полковник, време е!

А Юлия, себе си ще играе с голямо старание. - Друг път.

Всичко за ваша милост, бих направила.

Помогни ми, святи Франциск, че направо в манастира дяволите, ще ме вземат!

Да вървим, господа! - Да вървим, най-накрая!

Войници!

В каруцата!

Предатели, да не би, тук да криете? - Манастирът ни, е отворен за всеки.

Ако зад тези стени се крие престъпник, нека сам Господ го покаже.

Който укрива предатели, ще отговаря с главата си. Не е важно - монах ли е или не.

Всички пред Божия съд ще застанем.

Каква среща! Привет, прекрасна Юлия!

Направо от Лецк тук, сърцето ми, ме доведе.

Тогава службата ми не позволи, да се сбогуваме както подобава.

Но съдбата, явно, е благосклона към мен.

Много се радвам на пристигането ви, г-н капитан.

Но не виждам аз радост в тези прекрасни очи.

Ханс, огледай - не се ли крие тук някой от онези мерзавци.

а през това време, ще поседим в твоята компания.

Ваша милост… - Какво?

Трябва да продължим пътя си.

Без открит лист от мен, никъде не ще ви пропуснат.

Води ни, братко!

Четирима да слязат от конете и да огледат тази част на двора!

Ваша милост, може ли да си вървя? - Да, заминавай.

След мен!

Отвори това буре!

Живо, свети отче, живо!

Сега ще донесем хубаво вино.

И храна, че като вълк, съм гладен.

Господин капитан, вие сигурно много сте се уморили?

Когато погледна в очите ти, моя мила, забравям всичките си грижи.

Братята завършват оскубването на петела.

Вън!

Братко, а къде е виното? Г-н капитанът е толкова жаден.

И е жаден не само за вино, нали?

А пропуск ще получа ли? - Всичко което, поискаш!

Господин капитан, времето е пред нас.

Извикай веднага, г-н ротмистъра!

Г-н ротмистър, нали това е вашия кон!

Я ела тук.

Откъде се появи, този кон при теб?

Хубаво вино имат тия монаси!

Превъзходно вино!

Пий, пий!

Налей ми!

И на мен!

Хей, вие!

Защо така се умълчахте?

Старче, кажи на комедиантите си, да ни повеселят!

Господине, време ни е да хващаме пътя, и…

Млъкни! Да не взема, да заповядам да обърнат каруците ви!

Но, г-н офицер... - Хей, момчета при мен!

Или ще ни развеселяваш, или… - Давайте! Вдигайте!

Господа, достатъчно! Стига, стига!

Добре, добре. - Хайде, стига.

Само, почакайте килима да постелим.

Налей, свети отче!

За твое здраве, моя мила! - За любовта!

Свирят... За нас.

А пропуск, утре ще ти дам.

Налей, свeти отче.

Велможни господа! Ваши милости!

Ще ви представим пиеса за баща и дъщеря,

заловена от врагове и обезчестена.

Представяй ни! Само, че бързо! И смешно!

Получих го, тате!

Ела, тук при нас!

Дявол! Дявол!

Хванете го! - Оставете го! Пуснете, мъжа ми.

Пак си се напил, никаквецо.

Боже, защо с такъв пияница ме наказа?

Пей! Хайде пей!

Не виждате ли, че едва стои на крака? - Пей! Пей, че ще вземем пропуска!

Ходих при девица, ходих при нея в спалнята й…

Отидох като здрав като дъб, а излязох като болен...

…излязох като болен.

Лицето й бяло, а тялото й копнящо.

Все й малко било, все още и още желаеше.

…все още и още желаеше.

Така с жените винаги става, куме.

Само Луцифер с тях да се оправя, може!

Само Луцифер с тях да се оправя, може!

Боже мой! Какво е тук, станало?

Бягай, спасявай се, господарке!

И минута не трябва, да оставяш тук.

Кой беше? - Драгуните.

Предатели под знамето на Радзивил. Теб търсиха.

Бягай!

Аз съм вече стар, нищо не могат да ми сторят.

За стопанството, аз ще се погрижа. Бягай!

Бягай!

Каруца с сено оттук да е минавала?

Сутринта, г-н ротмистър мина оттук, караше сено в манастира.

Ние мушкахме с шпагите, но нямаше нищо.

Глупости!

След мен!

Моргова! Хей, Моргова!

О, Господи Боже... - Мъжът ти върна ли се от манастира?

Моя Мачек са набили.

Боже, в какво толкова момчето ми се е провинило?

Извикайте го тук! Бързо!

Боже, защо са набили моя Мачек!?

Хайде! Излез сине!

Мачек, кой те наби? - Не знам, господарке, не знам.

Хванаха ме, като водех конете.

Един от тях каза, че това е неговия кон. Пита ме, откъде го взел.

Какво му отговори, Мачек?

Един ме удари и тогава им казах,

че баща ми е закарал двама в колата с сеното в манастира.

Тихо, тихо, не плачи!

За какво са го били? Сега, навярно, и вас търсят.

Къде е командира ти? - Там, в готварницата.

Ти, твоя милост, повече за корема си се грижиш, отколкото за делата курфюрстки.

Кой изпрати сено в манастира?

Благодетелницата ни, г-ца Домарадска. Волно пожертование, пред Господа.

Г-ца Домарадска греховете пред Бога, със сено ли иска да изкупи?

Не отива така да говорите, г-н офицер.

Г-ца Магдалена Домарадска, преди година остана самичка на света,

направи много добрини на манастира.

Лъжеш, братко!

А това, не отива на един монах!

Здравейте, г-н ротмистър!

Двама бегълци, скрити в сеното са дошли в манастира.

Манастирът е отворен за всички.

Г-н ротмистър, в манастира е имало комедианти.

Какви!? - Странстващи актьори, да отдъхнат.

Къде е тя!? Ханс, къде е тя?

Вода!

Къде е тя? - Показа ми пропуск.

Какво...

Какъв пропуск? Говори! - От вас, господин капитан.

На конете!

Да вървим!

Стой!

Спокойно можем да пътешестваме, щом дори и нас проверяват войниците на курфюрста.

Какви са тези каруци? Кой в тях, пътува?

Актьори, верни поданици на негова светлост курфюрста.

А ето и открит лист, издаден от коменданта на Лецк.

Можете да продължите!

Тръгвай!

Макс, вземи двама и провери този път до първия пост.

Тъй вярно! Ти и Курт, след мен! Напред!

Останалите след мен!

От всякакво зло... - Избави ни, Господи!

От всеки грях... - Избави ни, Господи!

От гнева твой... - Избави ни, Господи!

От внезапна и неочаквана смърт…

Избави ни, Господи!

От примката на сатаната... - Избави ни, Господи!

От болести, глад, огън и война... - Избави ни, Господи!

От смъртта вечна... - Избави ни, Господи!

От нечистивия дух... Избави ни, Господи!

От безжалостния враг... Избави ни, Господи!

От гнева и ненавистта... - Избави, ни Господи!

От сляпата човешка завист... - Избави, ни Господи.

Какво стана с тях?

Благослови Полската корона, Господи!

Избягаха с комедиантите. - Слава Богу!

За завръщането на тези земи под Полската корона - молим те, Господи!

Потеря тръгна след тях. - Боже!

Навеки благорасположен към нашата Жечпосполита - благослови, Господи.

Отправиха се към Рогов.

Полският язик и църква…

Благодаря ти, братко!

…на тези земи - съхрани, Господи.

Ние, грешните, молим теб: чуй ни, Господи!

Хей! Има ли някой тук?

Има ли някой тук?

Привет вам, господа! - Ядене и пиене! Само, че бързо!

Нищо нямам, само две кокошки. Зимникът ми е напълно празен.

А овена за кого, печеш, песоглавецо?

Ами, то е едно малко агънце.

Носи вино и кокошка, но бързо, иначе главата ти ще счупя!

Разделете овена, само, че справедливо!

Прекрасно изиграхте онази сцена в двора на манастира.

Благодаря, г-н офицер, но вахмистъра заслужава по-голяма похвала.

Тъй чудесно, изигра пияница. - Е, не му е за пръв път.

Надявам се, че не много силно ви ударих по лицето?

Ех, каква ръчичка, винаги можеш муцуната си, да й подложиш.

Хей, минаха ли оттук каруци с актьори? - Да, минаха. Имаха открит лист.

Ерих! - Слушам!

Връщай се при капитана! - Тъй върно!

На конете! Напред!

Кацпер! Не трябва всички, да сме в страноприемницата.

Някой трябва, да стои на стража. - Аз ще отида, г-н полковник.

Тъй или иначе, скоро тръгваме. - Не, Кацпер. По-добре с конете се оправи.

Хайде, вървете. Излезте на двора, да пазите.

Там ще ви донесем, да хапнете.

Прости ни, велможни г-не, но да служим на бог Марс, не умеем.

Намерих само няколко капки водка, велможни г-не. Пивка. Силна.

Силна? - Силна.

Да не е отровена? - Какво говорите, ваша милост!

Не ми вдъхваш доверие.

Нали си от нашите, верен поданик на курфюрста?

Да, поданик съм, ваша милост! - Е, тогава пий за здравето на курфюрста!

Ами, как така? - Пий!

Пий де, пий!

Пий, приятелю, пий!

До дъно!

Имаш ли коне? - Имам, ваша милост, но…

Какво "но"? - Да се оседлават е забранено.

Тогава можеш, да ги продаш? - Не мога, ваша милост, не мога.

А толкова пълна кесия, виждал ли си? - Не мога, ваша милост.

Главата ми ще вземат. Не мога. Нашите войници вече два пъти бяха тук.

Търсят предатели, ваша милост.

Сега ще ти се присънят "нашите войници".

Отивам, да оседлая конете, г-н полковник.

Хей, момци!

Полковник, хвърлете сабята, ако искате да спасите живота на вахмистъра си!

Ще умрете и двамата, а така може и да го спасите.

Капитан Кноте, скоро ще пристигне тук с отряда си.

Ще я хвърлите ли?

Глупак!

И с вас ще иска, да си поговори капитана.

Полковник, хвърляйте сабята!

Ваша милост, пощади ни! Милост!

Кълна се в посивялата си глава, че този дявол ни хвана и принуди.

Принуди ни с сила, тук да дойдем. Дъщеря ми насили!

Тате! - Мълчи, нещастнице!

Прости ни, ваша милост! Такова безчестие на главата ми...

Нека Всемогущия Господ смъкне от теб греховете ти, виждайки скръбта ми!

Ваша милост, съжалете се над мен!

Нека Бог милосердния изсипе върху вас, благодата на всеопрощението.

Млък! В тъмницата ще опяваш! - О, ваша милост, прости ни, пощади ни!

Превод от руски: jacktherip