Original subtitles

Напред!

Всички хора, споменати в тази история, са напълно измислени,

с изключение на Дейви Крокет, полковник Уилям Б. Травис,

Джеймс Боуи, Джон Уейн и Ричард Уидмарк.

Обърнете се напред! Гледайте напред!

Гледай къде караш, гринго!

В И В А М А К С!

Идиот!

Международна граница

Какво...

Стойте! Чакайте! Спрете!

По дяволите! Какво става, капитане?

Това е бригаден генерал Максимилиан Родригес де Сантос -

командир на гарнизона в Рио Нуево към мексиканската армия.

Ще слезете ли от коня, генерале?

Не говори ли английски? - Не по-зле от вас.

Дори по-добре.

Генерал Сантос, бихте ли слезли от коня, моля?

Благодаря за любезността.

Какво правиш тук? Не козирувай.

Накъде сте тръгнали, генерале? - Към Ларедо.

Ларедо ли? Каква е целта на посещението ви?

Ние сме от специалните части. Днес един човек има рожден ден.

Днес е рожденият ден на Вашингтон.

Точно така. Всяка година частта ми участва в парад в Ларедо,

символизиращ дружбата между народите в Америка.

Извинете, генерале. За какво говори?

Чу ли го този идиот? - Не го разбрах.

Ще ходим на парад в Ларедо.

Ама че парад. - Ние ходим, а той язди.

Той е срам за армията. - Позори Мексико.

Извинете, но войниците нещо пак ме одумват.

Отивам да видя какво става.

Трябва да си по-строг с тях, сержант.

Да, сеньор.

Взводните да дойдат! Гомес, ела! Останалите са свободни.

Ще си поговорим малко.

Какво ще правим? - Аз ще звънна в Ларедо.

Помните ли, че миналата седмица чух редник Гонсалес да обижда генерала?

Помните ли какво му сторих? - Да, простреляхте го.

Къде го прострелях? - На много неприятно място.

Повече да няма никакви обиди.

Кажете на другите какво ще стане, ако обидят генерала дори малко.

Има ли въпроси? - Да, аз имам.

Има ли още въпроси? Обичам да им отговарям.

Махай се, Гомес!

Гомес, няма ли да козируваш?

Гомес, Гомес...

Линията е заета. Разсейвай ги, докато разбера какво става.

Извади си тефтера. - Да, генерале.

В тефтера напиши следното:

"Нека това тефтерче бъде предадено

на сеньорита Мария Консуело Касусо от Агуаскалиентес".

Генерал Сантос, имам няколко въпроса.

Слушам ви. - Само три са.

Възнамерявате ли да сваляте правителството на САЩ?

С по-малко от сто души ли?

Да или не, генерале? - Не.

Има ли сред вас членове на комунистическата партия?

Ефрейтор Гереро. - Кой е той?

Той отиде в Сан Луис Потоси.

Защо? - Майка му ще ражда.

Заклевате ли се, че бойците ви

не ще вършат непристойни сексуални действия в САЩ?

Това са войници! Пламенни мексикански войници!

Да или не, генерале?

Не!

Извинете.

Записвай всичко казано. - Да, генерале.

Искам да има пълен доклад за всичко, което се случва.

Ще трябва, в случай че не оцелеем.

Генерале, как така няма да оцелеем в един парад?

Какво ще правим? - Трябва сами да преценим.

Да, ами...

Приличат на войници.

Но този не ми изглежда като генерал.

Да, но все пак е от мексиканската армия.

Ако трябва да иде на парада, а не го пуснем, ние ще изгорим.

Не ще и дума.

Генерал Сантос!

Приятно изкарване в САЩ.

Този път скапва гумите, татко. - Не е вярно.

Да беше останал на магистралата.

Луда ли си? - Не ми говори така.

По тези черни пътища ще спестим два часа.

Няма. На бас за 10 жълти рози.

Зарежи розите. Залагай пари като истински мъж.

На бас за пет долара, че...

Дезмънд!

Какво става, Дезмънд? Какво искат? - Откъде да знам.

Ще пищя.

Спри, Една!

Направих го за твое добро, Една.

Сигурно провеждат учения в района. Аз ще говоря.

Извинете, ние... Не изнасилвайте жена ми!

Сигурен ли си, че Ромеро може да кара?

Каза, че е карал такси в Гуадалахара.

В Гуадалахара ли?

Сержант! - Да, сеньор.

На около три километра оттук има кръстовище.

Там тръгнете наляво.

Надолу по пътя ще видите един мост. Чакайте ни на него.

Генерале, Ларедо е надясно. Наляво е Сан Антонио.

Точно така, сержант.

Готов ли си, Ромеро? - Да, сър.

Ромеро. - Да, генерале.

Ромеро! - Да!

Ромеро, шофирай внимателно. - Да, генерале.

Ще ти дам един съвет. - Да, генерале.

Не трябва да привличаме вниманието на полицията.

Да, генерале. - Има още едно важно нещо.

Никакво козируване. - Да, генерале.

Сформирахме комитет и... - Никакви комитети.

Защо сме в тази чужда страна с окаяни пътища?

Щом ще ходим на парад, защо отвлякохме туристите?

Войниците искат да знаят защо сме тук.

Ясно. Пак ще си играем на въпроси. - Не.

Харесвам тази игра.

"До народа на Тексас и американците по целия свят.

Обсаден съм от хиляда мексиканци, предвождани от генерал Санта Ана.

От 24 часа безспирно ни обстрелват с оръдия,

но не съм изгубил ни човек.

Врагът ни настоява за безусловна капитулация.

Иначе гарнизонът ще бъде избит, ако фортът бъде превзет.

Знамето ни още се развява гордо над стените.

Никога няма да се предам или да отстъпя.

Решен съм да държа позицията, докато е възможно,

и да умра като войник,

който винаги защитава своята чест и тази на страната си.

Победа или смърт!

Подпис: подполковник Уилям Барет Травис - командир на гарнизона."

Извинете. Макар оттогава да са изминали 130 г.,

трудно е да четеш това писмо, без да се развълнуваш.

Сега нека идем отсреща. Там има интересни брошури за Аламо.

В тях ще видите подробна схема на сградите и района.

Господине, бихте ли си свалили шапката?

Моля?

Благодаря.

В брошурите има и пълен списък на убитите в битката.

На тези от вас, които ходят на кино, тази картина ще им се стори позната.

Изобразява сцена от филма за Аламо, излязъл преди няколко години.

Ето го г-н Джон Уейн в ролята на Дейви Крокет.

Г-н Ричард Уидмарк изигра ролята на Джим Боуи.

Моля, последвайте ме на двора.

Ще ви покажа къде наистина се е състояла обсадата.

Проклятие!

Насам, моля. Ето тук можете да видите двора на Аламо.

Ще се опитам да пресъздам случилото се.

Точно тук полковник Травис е начертал прочутата си линия.

Полковник Травис строил тук всички мъже преди последната битка

и начертал тази линия със сабята си.

Казал им, че всеки, който желае да избяга,

трябва просто да напусне строя и да прекрачи линията.

Нито един човек не го сторил. Помислете върху това.

Помислете си за това.

Насам, господине. Елате тук.

Зазорява се.

В далечината армията на Санта Ана започва да свири "Дегейо".

Хората в Аламо знаят какво значи тази музика.

Означава, че няма да има милост.

Няма да бъдат вземани пленници. Всички ще бъдат убити.

После музиката спира и започва атаката.

Мексиканската пехота и кавалерия нападат от всички посоки.

Тексасците отвръщат на огъня, но мексиканците не спират.

Дават огромни жертви, но най-накрая пробиват при северната стена.

При южната ограда Дейви Крокет и хората му от Тенеси

се бият като диви котки.

В това време жените и децата са се сгушили в кръщелнята,

заслушани в шума от битката, отекващ все по-близо.

Не знаят дали съпрузите и бащите им са все още живи.

Накрая всичко приключва. Всички са мъртви.

Ако някой от вас иска нещо за спомен,

магазинът за сувенири е отсреща.

Ромеро!

Ама че глупак!

Казах ти да стоиш с мен.

Не сме тук да се забавляваме. Гледай в картичките.

Съжалявам. Ромеро!

Мога ли да ви помогна? - Много съм непохватен. Ужасно е.

Не се тревожете. Постоянно се случва.

Стойката пада по два пъти на седмица.

Ето картичките. - Благодаря.

И ти ли учиш в колежа "Бейлър"?

Беше ли с нас, като окупирахме административната сграда?

Приятелят ми закъснява. Аз не съм подранил, така че...

Картичките! Добре.

Чао!

Друже, кога затваряте портите? - Точно в 17 ч. По онзи часовник.

Сега е 13 ч. без 18 минути. Тоест дванайсет...

Ромеро.

Не козирувай!

Ромеро, какви ги вършиш? Ромеро!

Ромеро, доведи ми коня. - Слушам, генерале.

Как ти се струва, сержант? - Пълно е с лъжи!

Не текста, а схемите.

Може ли малък отряд да го удържи срещу по-многоброен нападател?

Мисля, че може.

Не си ли сигурен? - Убеден съм, че може.

Трябва да се задоволим с това.

Ето я целта ни, сержант. - Да, сеньор.

Май не ме разбра. Отново ще превземем Аламо.

Да, сеньор. - Не си ли изненадан?

Никога не се изненадвам, сеньор.

Не мислиш ли, че съм луд да правя подобно нещо?

Сигурно имате добра причина.

Така е. Сега е много важно за мен да поема инициативата.

Да не би да смяташ, че съм прекалено инициативен?

Сетих се. Мислиш си, че го правя заради баща ми.

Ти служи при него дълго. Помниш какво значеше Аламо за него.

Помниш как понякога посред нощ повтаряше насън:

"Аламо, Аламо..."

Да, сеньор, често съм го чувал да вика: "Аламо!"

Ако не беше Аламо...

Не го правя заради това. Искаш ли да знаеш причината?

Не, сеньор.

Тогава какво ще кажеш на войниците? - Нищо, сеньор.

Ще помогне ли, ако им дам малка сума от джоба си като стимул?

Нямат нужда от стимул, за да ви следват.

Нямат ли? - Не.

Имам един приятел, една жена.

Тя каза, че войниците ми не ме уважават.

Каза, че не биха ме последвали дори в бардак!

Греши, сеньор. Ще ви последват в бардак.

Сигурен ли си? - Да, сеньор.

Тогава ще им изнеса реч. Заслужават го.

Ще им кажа, че участват в историческо събитие.

Сега не му е времето да им изнасяте реч.

Не е ли? - Не.

Добре тогава. Строй мъжете, за да... не им изнасям реч.

Да, сеньор.

Стройте се!

Сеньор, извинявам се за щетите, които може да съм причинил,

но войната е ад.

Напред!

Гледайте напред!

Сержант, сега е 13,23 ч. С други думи - 1,23 ч.

Трябва да стигнем преди 16,59 ч. С други думи...

Почти в 17 ч., сеньор. - Да, както и да е.

Изчисли съответната скорост на маршируване.

Да сме там до 17 ч. - Да, сеньор.

Напред! Моля, свирете.

Има ли ранени?

Какво стана? - Преместете колата.

Дръпнете се! Разчистете пътя!

Сержант, не може да спираме тук. - Да, сеньор.

Стройте се! Обратно в редиците!

Никой не е ранен. - Аз съм ранен.

Не съм виновна аз, нали?

Опитай се да станеш. - Изкълчих си глезена.

Сержант, почти 17 ч. е.

Сержант! - Трябва да го носите.

Движех се с по-малко от 30 км/ч. - Ние също.

Разкарайте тази старица оттук!

Сержанте, спрете автобуса!

Сеньор, закарайте този човек до Аламо.

Тук няма спирка, приятел. На съседната улица е.

Човекът ми е ранен зле.

Жизненоважно е да закарате този идиот до Аламо.

Маршрутът ми не минава оттам.

Закарайте го до "Хайланд Парк". Оттам ще хване номер 11.

Виждате ли? Закарайте го до "Хайланд Парк". Там ще хване номер...

Единайсет. - Много сте мила.

Влизай вътре! Ако се объркаш, питай дамата за "Хайланд Парк".

Дръпни коня, приятел!

Хайде, сержант! Знам пряк път край реката. Почти 17 ч. е.

Напред! Ходом марш!

Не знам дали да го взема. Сам - племенникът ми, е много взискателен.

Казва се д-р Сам Гилисън. Знаете го. - Не.

Не знаете ли д-р Сам Гилисън от Уейко?

Лека вечер, Хенри. - Г-ца Уитланд е вътре.

Има клиентка. - След минута заключвам.

Няма проблеми. Заключвай. Лека вечер.

Давайте!

Не! Затворено е!

Първи взвод да иде на северната стена!

Вие поемете казармите! Ернандес, ти иди натам!

Заключете портата!

Добре. Обектът е под наш контрол, сеньор.

Сеньор?

Генерале?

Отворете портата!

Всички са на позиция, сеньор. - Много благодаря.

Движение!

Ернандес, пусни дамата. - Убийци! Не можете да ме заблудите.

Работите за китайските комунисти. - За кого?

С племенника ми отдавна бием тревога. Знаехме, че ще дойдете.

Дръпнете я! Махнете я от мен! - Мразя те!

Ако бяхте мъж с вашия размер, щях да ви убия!

Затворете пленника в склада,

а жените - в кръщелнята.

Няма да ви се размине!

Съжалявам, че стана така, сеньорита. - Вие сте онзи с картичките.

Аз съм генерал Максимилиан Родригес де Сантос от мексиканската армия.

Поула Уитланд от "Студентска инициатива за ново общество".

Наздраве! Може да информираме вашите, че сте задържана.

Не се тревожете. Свикнали са да ме арестуват.

Наздраве! Болна ли сте? - Не, имам алергия. Нося си хапчета.

Чакайте! - Остави я, Контрерас.

Моля ви, потърсете спокойно хапчетата си.

Сержант, иска ми се да изнеса реч. - Идеята не е добра, сеньор.

Малка реч, за да изразя благодарността си.

Не, сеньор. Ще ги обърка.

Съвсем малка. Само ще изразя благодарността си.

Не, сеньор. Войниците ще се объркат.

Ще ги обърка ли? - Може би по-късно. Не сега.

Сега няма да стане.

Трябва да издигнем знамето.

Гомес!

В дисагите ми има флаг. Донеси го. Гомес!

Както виждаш, нищо не съм забравил.

Сеньор, пилонът за знамето е отвъд стените.

Да.

Трябва да развеем знаме!

Валдес!

Какво прави според теб? - На кого му пука.

Генерале!

Свирете!

Джордж Силвестър Началник на полицията

Има ли проблеми? - Пълно мъртвило.

Тогава си тръгвам.

Ало. Може аз да мога да ви помогна.

Началник, настоява да говори с вас.

Аз съм Силвестър - началник на полицията.

С-А-Н-Т-О-С

Записах го. Какво искате, генерале?

Искам само да ви информирам, че отново превзехме Аламо.

Какво?! - Флагът на Мексико се вее над нас.

Готов съм да преговарям

с акредитиран представител на федералното правителство на САЩ

или с военен, който има ранг близък до моя.

Незабавно ще се свържа с Пентагона. Докато ви се обадя, вие кротувайте.

Един момент, началник.

Добре ще е да имаме парола за пропуск и парола за потвърждение.

Трагично ще е, ако някой бъде застрелян по погрешка.

Добра идея. Какви да са, генерале? Парола за пропуск...

и парола за потвърждение.

Записах ги. Добре, генерале. Веднага се заемам.

Пак са завладели Аламо. - Виж ти.

Да. С всяка година акцентът на тези колежанчета става по-зле.

Да не е казал, че е Санта Ана? - Не, този беше по-оригинален.

Каза, че е бригаден генерал Максимилиан Родригес де Сантос.

Лека нощ, Милтън. - Лека нощ, началник.

Лека нощ, началник. - Лека нощ, Анди.

Лека нощ, началник. - Лека нощ.

Отворете! - Стой!

Зарежи това. Отваряй!

Кой е? - Началникът на полицията. Отваряй.

Каква е паролата? - Не ми трябва парола.

Съжалявам, но без парола не пускаме никого.

Виж какво, аз съм... Джон Уейн.

Точно така! Аз съм Ричард Уидмарк. Влезте.

Ричард Уидмарк.

Не нося никакво...

Генерале, началникът на полицията е тук.

Дай стол за негово превъзходителство началника на полицията.

Не знам що за майтап е това. - Никакъв майтап не е.

Заповядайте, седнете.

Моля, не сядайте

Сержантът ще записва за протокола всичко, което става.

Какво отговориха от Пентагона?

Пентагона ли? Изплашихте ги, генерале. Ужасени са.

Вдигнаха на крак командването на въздушните сили.

Стотици бомбардировачи кръжат над нас. Чувате ли ги?

Настана паника. Половината началници на щабове получиха нервна криза.

Целият щат Тексас е евакуиран. Знаете ли това?

В момента само момичетата скаути стоят между вас и пълната победа.

Не се ли махнете до 15 минути, ще ви ритам задниците чак до Мексико.

Насилието не е решение, сеньор. - Така ли? Ще видим.

Хората ми ще хвърлят тук две гранати със сълзотворен газ. И пуф!

Пуф ли? Няма да стане така.

Знам, че ще стане така. Имате само стотина мъже.

И трима американски пленници, включително две жени.

Ще ви дам имената и описание на външността им.

Сержант, дай ми ги. - Да, сеньор.

Много добре.

Не бихте ги наранили, нали? - В момент на отчаяние...

Вижте, господине... генерале,

каквато и да ви е мъката, сигурен съм, че ще се разберем.

Убеден съм, че ще се разберем.

Искам да знам какво казва Пентагонът по този въпрос.

Все още не съм успял да се свържа с тях,

но защо не кажете на мен какво целите?

Вече ви обясних, че няма да преговарям с друг човек,

освен с акредитиран представител на федералното правителство на САЩ

или с офицер, който има ранг близък до моя.

Ако си мислите, че ще кажа на Вашингтон, че Аламо е превзет,

жестоко се лъжете!

Време е тази игричка да приключи.

Генерале, давам ви 15 минути да се изнесете оттук.

Оръфаните ви войници да ви последват.

Сега е точно 17,55 ч.

Да сте се махнали до 18,10 ч. Нито минута след това! Или ще видите!

"Оръфаните ви войници..."

"да ви последват".

Племенникът ми Сам отдавна алармира за това.

Казваше: "Дръжте Китай под око.

Повече са от нас, а и се множат като зайци".

Затова създаде формированието "Страж".

Хората не се вслушват, докато е време.

Казаха, че е шантав. Друга песен ще запеят сега.

Само да можех да се свържа с него!

Гаден китаец! - Уверявам ви, сеньора...

Не ме заблуждавай. Ясен си ми. - Пак ви казвам, че не съм китаец!

Мислите си, че ще превземете света, но не сте познали.

Този път сте ни подценили. Ще видите.

Наздраве! - И за това ще отговаряте.

Държите ни във влажна килия.

Тя сигурно има пневмония. - Сенна хрема.

Зле ли ви е, сеньорита? - Не, благодаря. Добре съм.

Само така си говори. Всъщност цялата гори.

Наздраве. Май е по-добре да ви пратим вкъщи.

Не, ще остана.

Трябва да поговорим. Живо ме интересувате.

Генерале, чудех се дали можете да ми вземете от тези хапчета.

Има ги в аптеките "Рексол" и "Уолгрийн".

Как да ида до аптека "Рексол" или "Болгрийн"?

Наздраве! Ще направя всичко по силите си.

Жълтурко подлизурко!

Щеше да те пусне. Тогава можеше да повикаш помощ.

Защо не отиде? - Донякъде е сладък.

Флагът се вижда на пет пресечки в северна посока.

Не е излъгал.

Максимилиан Родригес де Сантос -

бригаден генерал, командващ гарнизона в Рио Нуево.

Милтън, отклонете автобусите и трафика достатъчно далече,

че да не виждат мексиканския флаг. - Дадено, началник.

Има ли генерали в този град? - Били Джо Холсън.

От националната гвардия е. - С какъв ранг е?

Май е бригаден генерал, нали? - Добре. Намерете го.

Екстра твърд е. - Шести матрак е екстра твърд.

Минавам на следващия. Да видим. Този е супер твърд.

Четвъртият е супер твърд. - Има още нещо.

Кой е махнал етикетите, по дяволите?

Генерал Били Джо Холсън? - Пак ли нещо в училището?

Не му обещавайте нищо. Просто разберете какво иска.

Да си бях облякъл униформата. - Няма време.

Кажете, че ще обмислите исканията му.

Тъкмо ми ушиха и нагласиха униформата.

Разбрахте ли, Холсън? Дръжте се хладно и гордо. Пестете си думите.

Да, добре. - Още нещо. Трябва ви паролата.

Стой! Кой е там? - Джон Уейн.

Ричард Уидмарк.

Ето я шофьорската ми книжка. Това е картата ми "Американ Експрес".

Тази е за клуба на "Плейбой" в Далас.

Това стига, за да установим самоличността ви.

А това са двете ми дъщери - Дженифър и Натали.

Тази вляво е Дженифър. - Дженифър е лявата.

Ето една снимка, която ще ви хареса.

Правена е през 1944 г. - в по-добрите ми дни.

Тогава нямах коремче. Погледнете я.

Сега това ми навява носталгия,

но тогава беше тежко, много тежко, генерале.

Имате ли представа колко тръби трябват за един лагер?

Тръби ли? - Флуоресцентни тръби.

Поставях флуоресцентно осветление в лагер "Хоукинс".

Това преди да ви пратят на фронта ли беше?

Не, така и не отидох на фронта.

Не свърших с осветлението преди края на войната.

Генерале, какво беше участието ви в Корейската война?

Гвардейската ми част не я мобилизираха.

Останах си в магазина. - Какъв магазин?

"Мебели Холсън" - 20 процента отстъпка за приятели.

Да минем по същество, генерале. Какво точно искате?

Лека нощ, г-н Уейн.

Какво каза? - Нищо.

Нищо ли? Все трябва да е казал нещо. - Иска да му купим тези лекарства.

Ами ул. "Фанинг"? Провери тогава.

Купи тези проклети лекарства!

Беше заспал на автобус номер 11.

Ромеро, за какво е всичко това?

Казвам се Педро Ромеро. Редник съм. Серийният ми номер е 88214.

Не се опитвам да изкопча някакви военни тайни. Просто...

Казвам се Педро Ромеро. Редник съм. Серийният ми номер е...

Да, знам. Номер 88214. - Точно така.

"За алергии пийте две капсули на четири часа. Пазете ги от деца".

Да ги занесем ли на пленницата? - Не.

Не носете хапчетата на пленницата, а доведете пленницата при хапчетата.

Доведи пленницата.

Коя пленница, генерале?

Тази, която се нуждае от хапчетата - младата.

Слушам, генерале.

Защо намига?

Правим това от достойнство.

Не е наша работа да се грижим или слугуваме на пленниците.

Не, сеньор.

Какво правиш, сержант?

В североизточния край на стената има барака за инструменти.

Какво от това? - Ще спра достъпа до нея.

Достъпа ли? - Войниците очакват това, сеньор.

Особено когато има красива пленница.

Очакват го, като има красива пленница, така ли?

Никой няма да ви безпокои.

Вижте, там има барака за инструменти.

Да вървим.

Какво ли има вътре?

Вероятно инструменти. - Да, инструменти.

Ще проверим ли?

Инструменти... романтика.

Ще можем ли да го направим тук? - Няма да ни безпокоят.

Нали може да си водя бележки? - Какви бележки?

Сеньорита? - Да.

Можехте да си тръгнете, но останахте.

Казвате, че искате да сте с мен тук. - Така е. Идеален сте.

Нямам претенции, че съм идеален, а само прекрасен.

Според мен сте идеален. Бях се спряла на Че Гевара,

но всички избраха него или Фидел.

Смених го с Тито, но не ми беше присърце.

После се появихте вие. - За какво се появих?

За дисертацията ми: "Революционният герой на 20-и век".

Размахът и замисълът на това, което правите, са гениални.

Откъде дойде първоначалната ви идея да превземете Аламо?

От Мария Консуело.

Това мексикански философ ли е? - Не, нищо подобно. Една жена е.

Съпругата ви ли?

Не съм женен.

Тази Мария Консуело марксистка ли е?

Не, не мисля, но е много хубава. Красотата й е по-различна от вашата.

Тя е смугла и закръглена. Никога не си записва нищо.

Иди да видиш какво прави генерала.

Не превзех Аламо заради някакви лични облаги.

Не, искам да получа само едно писмо от правителството на САЩ,

доказващо стореното от мен и това, че войниците ми ме следват до един.

Ще закова това писмо на вратата на църквата в Рио Нуево.

А Мария Консуело пред всички ще си върне думите назад.

След литургията в неделя.

Това не е причината. Видяхте вятърната мелница,

снижихте копие и препуснахте с коня си в атака.

Не, твърде съм дебел, за да бъда Дон Кихот.

Наздраве. - Наздраве и на вас.

Да? - Дойде гринго от правителството.

Иска да говори с генерала. - Ще го приемем.

Наполеон е имал Жозефина, Боливар - Мануела,

а аз имам Мария Консуело Касусо от Агуаскалиентес.

Това е нелепо. - Естествено.

Сторили сте го за страната си. - За Мексико ли?

Да, вижте как сме се отнасяли с вас. - Кой?

Гринготата. - Гринготата са много лоши хора.

Купихме Аляска и Луизиана. А Тексас? - Тексас го превзехте!

Трябва да се държим с вас като с Канада.

Или като с Доминиканската република.

Ето че мотивите ви са политически.

Подсъзнателно ви е писнало да подритват страната ви.

Затова сте превзели Аламо, не заради някаква си Мария Консуело.

Права сте! Мария Консуело да върви по дяволите!

Простете.

Казахте, че няма да ме безпокоите.

Знам, но дойде човекът от правителството.

Идвате ли, сеньор?

Ще се видим по-късно.

Сам, дано си си вкъщи. Моля те!

Ало. Д-р Сам Гилисън на телефона. - Сам!

За бога, ти ли си, лельо Хети? Как си, мила?

Не говори. Изслушай ме.

Предреченото от теб започна да се случва.

Какво? Къде си, лельо Хети?

Просто слушай, Сам.

Китайските комунисти превзеха Аламо.

Аламо?! - Да, Аламо.

В момента съм тук. Тяхна пленница съм. Ще...

Сам? Там ли си?

Махни си ръцете от мен!

Вие ли сте от държавния департамент?

Аз съм Куинси - трети помощник

на помощник-секретаря по латиноамериканските въпроси.

Трети помощник на помощник... Все пак седнете.

Трети помощник! Невероятно!

Вие и многото ви началници ще се уверите, че нямам големи искания.

Трябва ми само едно писмо.

Както казах, искам само писмо от правителството на САЩ, в което...

Нали разбирате, че съм тук

като представител на правителството на САЩ?

Ясно. - Правителството ми съжалява,

че се е стигнало до този инцидент. - Съжалява ли? За какво?

Щатите са склонни да пренебрегнат тази случка, но не и да я извинят.

Ще ви осигурим безопасно връщане до границата.

Много великодушно от ваша страна. - Да.

Тексаските железници ще предоставят специален влак,

на който ще се качите до час.

Полицията на Сан Антонио ще ви ескортира до гарата.

Много предвидливо от ваша страна.

Надяваме се да не възприемете това великодушие като знак за слабост.

Миролюбието спрямо малките нации е крайъгълен камък в политиката ни.

Малка нация ли? Добре ли чух? "Малка нация" ли казахте?

Все пак не сте Съветският съюз, нали?

Не. А вие все пак не сте Китай.

Май това е всичко. - Не, извинете.

Това не е всичко. - Моля?

Става дума за родината на Хуарес и на дядо ми.

Ако няма нищо друго, ще подготвя заминаването ви.

Има още нещо. - Какво?

Знаете ли колко време героите от Аламо са устояли на обсадата?

Тринайсет дни ли?!

Крещеше, затова не разбрах всичко.

Няма да остане там 13 дни. Няма да остане дори още 13 часа.

Ако са още там в 8 ч. сутринта, всички ще разберат.

Не може ли да затворите улиците? - Ще ни съсипе бизнеса.

Има разпродажба по случай юбилея на Вашингтон.

Ако се разчуе, всички комици от телевизията ще ни осмиват.

Обожават да ни се присмиват.

Не можете ли да измислите нещо? - Имам една идея.

Отнасят се зле с пленниците.

Да бяхте чули виковете на онази жена.

Чакайте! Хрумна ми нещо.

Какво? - Защо не им спрем електричеството?

Каква е ползата от това?

Когато искаш някой да се изнесе, му спираш тока, нали?

Може да им хвърлим листовки с искане да се предадат.

Листовките се правят бавно. - Ще ги ксерокопираме.

Може да сложим големи тонколони с усилватели.

Да, ще намерим някоя със секси глас. Ще бъде нещо като звездата на Аламо.

Чакайте! Нямаме време за игрички, генерале.

Не чухте ли какво каза? Войниците измъчват жените ни.

Трябва бързо да направим нещо. - Началникът е прав.

Националната гвардия готова ли е, генерале?

Дали е готова ли? Можете да разчитате на нас.

Само трябва да открия хората си.

Наистина ли е толкова некадърен? - Повече.

Тогава ни трябва професионален военен.

Кой е началник на лагер "Хоукинс"? - Генерал Лакомбър.

Първо трябва да дадем име на операцията.

Какво ще кажете за операция "Аламо"?

Операция "Аламо" ли?

Операция "На другата сутрин". Схвана ли?

Връщаме си контрола на другата сутрин.

Чудесно име, сър. - Лейтенант, запиши го.

Точно така.

Да, мила, знам, че е след полунощ, но ми трябва полевата униформа.

Разбирам. Знам, че са за пране, но точно затова се обаждам, мила.

Има барикади. Сложил съм хора до смесения магазин,

пред магазина "Улуърд" и аптеката.

Чакай малко, скъпа. Знам, че не си прислужницата. Аз...

Да му се не види!

Добре сте се подготвили, началник,

но хората ви знаят ли как да удържат позициите?

Холдстън! - Казвам се Холсън.

Генерал Били Джо Холсън.

Свършихте ли с личните телефонни разговори?

Извинете за забавянето. Каква е тази операция "На другата сутрин"?

Боже, опази ме от политици и националната гвардия.

Добре, ще обясним всичко съвсем просто.

Червеният телефон е за директна връзка с щаба.

Белият телефон е за връзка с полицейския участък.

Имам една заповед - кампанията да мине безкръвно.

Безкръвно ли? - Без кръвопролития.

Не искам да има нито една жертва. - Как ще стане това?

Няма да давате на хората си муниции.

Да не им давам муниции ли?

Ще се бием по правилата на маркиз Куинсбъри.

Стават удари с приклада и карате номера.

Стават ритници в слабините. Става ли?

Колко часа подготовка имат хората ви в ръкопашен бой?

Четири. - Четири ли?

Четири. През останалото време са в щаба.

Има ли въпроси, преди да разясня плана на действие?

Само един, сър.

Какъв е? - Ами ако стрелят по нас?

Няма да стрелят, ако ги превъзхождаме пет към едно.

Така си е.

Самюъл Гилисън - гинеколог

Да? - Автобусът ви е тук.

Не е нужно целият квартал да разбира.

Хайде, стражи. Да тръгваме.

Бил, Уейн...

Какво е всичко това? Какви са тези "стражи"?

Ние сме отбор по софтбол.

Какво става, сержант?

Май на мястото на полицията идва армията.

Армията!

Мисля, че ще атакуват призори. - Призори!

Ще ми се да не се бе стигало до това.

Може би исканията ми бяха малко пресилени.

Все още не виждам танкове.

Дали няма да е възможно... Не знам как да го кажа.

Не може ли да си тръгнем, докато е още тъмно?

Не, не искам войниците ми да бъдат ранени.

Сеньор, обградени сме отвсякъде.

Сигурен ли си? Навсякъде ли провери? - Да, проверих къде ли не.

Тогава строй мъжете и раздай мунициите.

По 20 патрона на човек. - Генерале...

Ще стреляме над главите им да ги сплашим.

Генерале... - Да, по-безопасно е право нагоре.

Генерале... - Какво ти става?

Само повтаряш "генерале".

Опитвам се да ви кажа, че не ми поръчахте да взема муниции.

Нямаме муниции, сеньор. Само шестте куршума в това.

Това е невъзможно! Как ще се браним без муниции?

Сержант. - Да, сеньор.

Какво ще правим?

Време е да изнесете реч пред войниците.

Преди сто и...

Преди 131 г., не преди 132 г.

Преди 131 или 132 г. Тук стояла група мъже,

а командирът им бил точно тук, където съм аз.

Казал им, че ако не искат да се бият редом с него,

трябва просто да прекрачат линията.

Ще са свободни да си ходят, без да трябва да дават обяснения.

Сега аз съм в същото положение.

Групата мъже е друга и командирът е друг,

но сме напълно обкръжени от американци.

Тези хора имат всичко.

Имат атомни бомби.

Имат водородни бомби.

Имат и... други бомби.

Имат ракети.

Имат огнехвъргачки.

Имат тайни оръжия.

Бихте попитали какво имаме ние.

Имаме шест куршума!

Искате ли да ги видите? Ето ги.

Не знам какво мислите вие, но що се отнася до мен,

аз предпочитам да умра с чест,

а не да бъда откаран обратно в Мексико

от тексаските железници.

Затова днес отправям същото предложение.

Всеки от вас, който не иска да се бие редом с мен до смърт,

трябва само да прекрачи линията. Никой няма да го пита нищо.

Дори ще се обърна с гръб,

за да улесня решението на страхливците.

Готови ли сте?

Сега!

Момчета!

Нещо не е наред.

Продължавай да ги наблюдаваш. - Да, сър.

Улуърт 1 до Хотел 2. Обади се, Хотел 2.

Защо използвате кодови имена? - За да не става объркване.

Колко пъти да ви повтарям, че това е директна линия между вас и мен?

Схванахте ли? Само двамата сме.

Разбрахте ли? - Разбрах, Барни.

Какво?! - Исках да кажа "генерале".

Реших, че трябва да знаете, че целува сержанта.

Тъп, дебелоглав... - Прието. Край.

Генерале!

Елате насам. Искам да поговорим за нещо.

Искам цялото ви внимание. Казах, че искам цялото ви внимание.

Кечъм, остави това. Стегнете се или си вървете.

Талиаферо, ще се занимаваш с това след инструктажа.

Господа, елате насам.

В момента се намираме тук. Ясно ли е?

В около 6 ч. ще разположим ротите по следния начин:

рота А ще е в пощата, рота Б - зад откритата сцена,

а рота В ще е до паметника.

Престани! Какво те прихваща, Кечъм? Играеш си с надуваема птица.

Мътните го взели! Бъдете сериозни!

Докъде бях стигнал? - До паметника.

Да, благодаря.

По моя команда бързо ще придвижите ротите си до позициите за атака.

Не повтаряйте "да, сър"! Чакайте да свърша.

Атакуваме при изстрел на зелена сигнална ракета.

Какъв е цветът за отстъпление? - Няма да отстъпваме.

Трябва да имаме сигнал за всеки случай.

Прав е. - Нямаме патрони, сигнал...

Добре де, добре! Да помисля.

Червеният сигнал ще е за отстъпление, зеленият - за атака.

Разбрахте ли? - Да, сър.

Червено - отстъпление, зелено - атака.

Когато дам команда, заемате позиции за атака.

Като видите зелена сигнална ракета, се втурвате напред

и изкачвате стените на Аламо на тези места.

Ясен ли съм? - Да, сър.

Молете се да сте разбрали!

Гледай си пътя, синко.

Добре, стражи, да действаме!

Подайте това назад.

Прехвърлете тази базука отзад.

Добре. Сега да проверим снаряжението.

Сан Антонио - 102 км

Хората да заемат позиция.

Прието. На позиция за атака.

Улуърт 1 до Способен 1, заемете позиция за атака.

Хайде, надуй свирката!

Да, сър! - Надясно!

Ходом марш!

Все още не виждам нищо. Да идем точно над мястото.

Рота А е на позиция за атака, сър.

Рота Б е на позиция, сър.

Рота В е на позиция, сър.

Всички роти са на позиция за атака, сър.

Хубаво.

Добре, зареди сигналната ракета. Хайде, момче, във война сме.

Хайде, сниши се над покрива.

Виж ти! Тези мръсни пъзльовци са се скрили.

Кой прави това? Не виждам!

Изтегли се нагоре! Нагоре!

Успяхме! Справихме се! Адиос, грингота!

Ама че подло. Добре, изстреляйте зелената ракета.

Изстреляй зелената ракета. - Да, сър.

Не!

Назад! Бягайте!

Отстъпление!

Чакайте! Стойте на място!

Нещо ми подсказва, че това е грешка. Стойте!

Защо на мен се случи?

Холсън, кратуно празна, всички бягат назад.

Кажи му, че търсим зелена сигнална ракета. Ясно ли е?

Търсим зелена сигнална ракета, сър.

Хайде, глупчо, намери зелената. Не ме настъпвай.

Тук някъде е. Това са патрони за пушка. Глупаци!

Самолетчета! Напомни ми да не ходя в смесения магазин.

Да, сър.

Не пипай! Ето я зелената ракета. Защо не влиза?

Не е за този пистолет! - Не поправяй генерал. Мирно!

Знам, че не е за този пистолет. Ето го правилния.

Изстреляй я! Моли се да няма фал.

Изстреляй ракетата! - Да, сър.

Това вече е зелено.

Знаех си! Хайде, момчета, напред!

Пригответе се! Прехвърлете стената!

Стойте!

Кръгом!

Хвърлете оръжието! - Вие хвърлете вашето!

Превъзхождаме ви числено. - Идват още много, друже.

Мисля, че блъфира.

Готови! Прицелете се!

Готови! Прицели се!

Все още смятам, че блъфира.

Не мога да си позволя да рискувам. Мисли за войниците.

Не можем да се предадем сега.

Ще се отправя натам, за да ги разсея да стрелят по мен.

Не! Не!

Дръжте командира им на мушка.

Какво решавате, генерале?

Ще броя до... три.

Да видим кой ще се изплаши пръв, генерале.

Започвам да броя сега.

Това е лудост! - Нямаме патрони!

Какво правим тук?

Едно. - Стреляйте, като каже "три".

Това е откачено!

Две.

Предадоха се!

Хванете пленниците!

Да ме вземат...

Виж го.

Генералът иска да знае къде е останалата част от батальона.

Откъде да знам.

Откъде да знам.

Контрерас!

Да бе видял това. Беше великолепно. Пренаписахме историята!

Макс, чуй ме. - Не, аз имам да разказвам.

Над 1000 грингота... Извинете, сеньора.

Прехвърлиха стената, но хората ми не отстъпиха.

Не отстъпиха ни крачка! - Чакай, Макс!

По-малко от сто мексикански войници срещу цяла дивизия, цял корпус.

Макс, моля те! - Какво ти става?

Станах революционният герой на 20-и век. Точно както искаше.

Вместо да се гордееш с мен, хленчиш: "Макс, моля те!"

Тези жени!

Какво има? Още лекарства ли ти трябват?

Макс! Контрерас, кажи му това, което каза на мен.

Нищо не съм казал, сеньорита. - Какво си й казал, Контрерас?

Нищо. Говорехме си общи приказки. Питах я как е. Нищо конкретно.

Страх ги е да не ги застрелят.

Такъв войник няма място в армията!

Дори когато командирът му го заплашва с разстрел ли?

Революционният акт трябва да се извършва доброволно.

Какво намекваш?

Макс, трябва да се предадеш.

Да се предам ли?! Пренаписах историята!

Наредих се до Дейви Крокет и полковник Травис.

Не! - Ще се бия, докато... "Не" ли?

Защитниците на Аламо са се били доброволно.

Моите войници също, сеньорита.

Дадох им избор. Начертах линия подобно на полковник Травис.

Макар Контрерас да не иска, ще ти кажа истината, преди да са те убили!

Каква е тази истина?

Войниците не са искали да останат.

Това ли е истината? - Сержант Валдес щял да застреля

пресеклите линията.

Не разбираш ли? Това е тоталитарен подход.

Контрерас?

Войнико!

Макс, моля те, повярвай ми!

Винаги преди Мария Консуело да ме излъже,

ми казваше: "Макс, моля те, повярвай ми!"

Тишина! Ти си доказателство, че на полето на честта няма място за жени.

Пленниците са затворени.

Забавното е, че и те нямат муниции. Смешно е, нали?

Сержант, лъгал ли си ме? - Аз ли?

Да, ти. Заблуждавал ли си ме за нещо?

Не. Генерале, имате по-добра преценка от един сержант.

Строй мъжете. - Да, сеньор.

Стройте се!

Искам да фокусирате вниманието си върху мен. Ще изнеса реч.

Сержант!

Дай ми револвера си.

Не, сержант, искам другия.

Благодаря. Имаме само тези пет куршума.

Сега сержантът не може да ви застреля, дори да иска да го стори.

Много благодаря, сержант.

Имаш разрешение да влезеш в строя.

Войници, спечелихме първата битка.

Въпреки това не искам с мен да остават хора,

които не вярват с душата си, че трябва да са тук.

Затова отново ще отправя предложението си.

Всеки, който иска да си тръгне, може да го стори.

Никой няма да бъде наказан.

Който не иска да остане с мен,

трябва само да прекрачи линията.

Сега!

Част от рота Б е на гробището на ул. "Комърс".

Цялата рота А е изчезнала някъде.

Генерал Холсън! - Говоря по телефона!

Развяват бяло знаме, сър. - Какво?

Разказахме им играта! Успяхме!

Добре, без истерии.

Прието. Талиаферо да доведе хората, останали от рота В.

Рота В, къде сте? Рота А... - Спрете!

Виждал ли си войниците? - Не.

Пусни ни. Къде ли са, Арнолд? - Не знам, сър.

Ще ги намеря. Покажете се, момчета, където и да сте! Талиаферо, къде си?

Остави на мен да говоря. - Говори, говори.

Здравей. - Здравейте. Какво става?

От спец частите сме. Имаме заповед да идем в Аламо.

Кой ви заповяда? - Генералът.

Генерал Браун ли? - Няма генерал на име Блаун.

Хвани го, Бил! Хайде, момчета!

Мъже от Уейко, имаме среща със съдбата!

Давайте!

Точно така! Ще видят те какви са тексаските мъже!

Добре, мъже! Елате тук.

Ще им покажем как се прави. Сега ще ги подредим. Хайде, Уейн.

Това не е рота В.

Това може да е номер.

Сам!

Сам!

Сам, виж какво ми направиха!

Лельо Хети, разпрали са ти роклята.

Ето го! Той го направи!

Убий го, Сам! Той го направи!

Той беше! Убий го, Сам!

Пусни ме, лельо Хети. Ще го убия. Правя го за теб, лельо Хети.

Боже мой!

Майчице!

Така ли отвръщате на искане за примирие?

Не ни имат за нищо, сержант.

Не, сержант! Щом се отнасят така с нас...

Има някои неща, които човек не може да преглътне.

Атака!

Атака!

Атака!

Не се приближавайте! Отдръпнете се! - Атака!

Сами си го изпросихте. Стреляйте, мъже!

Стреляйте! Огън!

Стреляйте, мъже! Казах да стреляте! Върнете се!

Добре, изтеглете се! Засега отстъпваме.

Върнете се, мъже!

Кой малоумник стреля? - Аз бях. Време беше да се появите.

За късмет, има хора в тази страна, които изпълняват дълга си.

Ако трябваше да разчитаме на полицията и армията, тогава...

Върни ми оръжието! Тате ми го даде на 16-тия ми рожден ден.

Арестувайте този сбърканяк. - Не ми казвайте кого да арестувам!

Аз съм редови гражданин. - Арестувай го, Милтън.

Не можете! Знам си правата!

Не ме предизвиквай, момче! Имаш ли роднини в Уейко?

Макс, ръката ти! - Смъртта не ми е чужда, момиче.

Не извадих късмет.

Хората ти те последваха. До един.

След като са извън Аламо, въпросът минава в ръцете на общината.

Вие ме извикахте да разкарам тези навлеци оттук.

Не ги обиждайте. 80 процента от клиентите ми са с мексикански корени.

Генерале, възнамерявам да продължа настъплението си.

Какво?! - По посока на Мексико.

Добре, махнете барикадите!

Аз давам заповедите. Милтън! - Да.

Освободи този човек и махни барикадите.

Няма ли да търсим войниците ми?

Летателни апарати не се допускат на пътя.

Много му здраве на пътя ви!

Ами войниците ми? - Млъквай!

Добре. Зарязваме ги тогава.

Генерале, звездите ви не значат нищо за мен. И аз имам.

Моите са три, вие имате една.

Добре, изправете редиците!

Поне веднъж бъдете представителни.

Ей, момиче!

Ако някога ти трябвам за нещо,

винаги можеш да ме откриеш в Рио Нуево.

След литургията в неделя ли? - Да.

Гордо напред! - Напред! Марш!

Вива Макс!

Вива Макс! - Вива Макс!

Вива Макс!

Вива Макс! - Вива Макс!

Вива Макс!

Вива Макс!

HDTVRip by 5rFF

Превод ИВАЙЛО МАРКОВ