Original subtitles

Хайде, Драко, танцувай.

Само идиотите танцуват.

Аз съм странен (чудак)...

Искам да имам контрол...

Искам перфектно тяло...

Хей...

Казах ти милион пъти, дръж лапите си на миеща мечка далеч от моя Зун!

И аз ти казах милион пъти, че не съм проклета миеща мечка.

Отново ли?

ПАЗИТЕЛИ на ГАЛАКТИКАТА ВОЛТАЖ 3

Обичам те, Гамора.

НИЩОТО - ЩАБ БЪРЛОГА на ПАЗИТЕЛИТЕ на ГАЛАКТИКАТА

Какво ще правиш с Куил? - Аз? Защо не ти?

Имам емоционални проблеми. Какво мога да сторя?

Защо си на тавана?

Исках да видя дали тези нови гравитационни ботуши работят иначе.

Започва се.

Съжалявам.

Боже мой, Краглин.

За протокола, никога няма да се научиш.

Мислиш, че можеш по-добре ли?

Да.

Скибай ся...

Телекинезата е измама! Туй е малко глупаво камъче.

Мога да направя това с моя пръст.

Ти си лошо куче.

Не ме наричай така.

Ти си, лошо... куче.

Вземи думите си обратно. Хайде, това не е готино.

Небула, чу ли?

Нарече ме лошо куче и отказа да си прибере - змиите и гущерите.

Не ме интересува, Космо.

Питър добре ли е?

Не знам. - Какво ще правиш?

Аз ли? Той е твой брат.

Няма значение, той все ме игнорира.

Да, той тотално грохна, откакто Гамора умря.

Тя не е умряла.

Просто не помни нищо от последните няколко години.

Никой нищо не ми казва.

Мантис, защо просто не го докоснеш и разбираш ли, да го направиш щастлив?

Аз съм Грут? - Отврат!

Не, не така. Докосни го със силите си.

Грешно е да се манипулират чувствата на приятели.

Като онзи път, когато ме омая да се влюбя в чорапа ми?

Това беше голям майтап. - Дано да сте докоснали миризмата ми.

Нека теглим сламки. - Никой не е имал предвид това, Дракс.

Какво беше това, по дяволите?

Къде се дяна, катерицо?

На земята!

Кой е този маниак?

Някакъв супер задник с ръце на лазерно пушкало! Не знам, мамка му.

Кой ме замери с това нЯщо? - Млъкни!

Биберон.

Що не подхванеш някой с твоя размер?

Питър!

Питър!

Имаме нужда от медицински регулатор.

Небула. - Разкарай се!

Туй боли. - Колко трогателно.

Не!

Всичко, което сторих, беше да активирам регулатора!

Махни го, веднага!

Да го еба.

Да го заведем в медицинския отсек. - Унищожен е. Има един на кораба!

Зашийте го и го заключете с останалата част от партида 89.

Всичко е наред.

Сега си тук с нас.

Хей, кой е новият?

Какво нещо си ти?

Имаш нещо като маска на лицето си.

Маска, очи, лице, уста.

Може ли да говори?

Всичко е наред, приятелче.

Не им позволявай да те плашат.

Бо...ли.

Всичко е наред.

Ще бъде наред.

Превключвател за изключване? - Уред.

Настроен за терминиране, ако някой започне да рови в него.

Или, ако използваме животоспасявяне. - Защо Ракета ще има това?

Явно е патент на някой, изпратил онзи златен лунатик да го вземе.

Значи ще умре, ако го оперираме?

Ще умре, ако не го направим. - Трябва да го заобиколим.

Изглежда има ключ за деактивиране, който да замени превключвателя.

Какво знаем за това, откъде идва Ракета?

Абсолютно нищо.

Голяма част от технологията е патент на компанията, наречена Орго-Корп.

И имат кодове за всичко това? 89-П-13.

Има около 48 часа.

Къде отиваш? - Орго-Корп трябва да имат записи, нъй?

Може би има начин да спрем превключвателя и спасим Ракета.

Те няма да ни дадат тази информация. - Хубаво, тогава ще си я вземем.

Ще убием всеки, който се изпречи на пътя ни!

Няма да убиваме никого. - Ще убием няколко.

Няма да убиваме хора. - Само един бе, който никой не обича.

Голям идиот си.

Краглин, Космо, трябва да пазите Нищото, докато се върнем. Ден - два.

Да, капитане. - Разбрано, другарю.

Върни си думите за лошия помияр! - Не.

Знам наистина, че не мислиш, че съм лошо куче.

Можеш ли да ги върнеш? - Не, няма.

Оооооо!

Намерих координатите на Орго-Корп.

Мисля, че имаме свръзка наблизо. Може да ни помогне.

Свържи се тогава.

Да отидем да спасим нашия приятел.

Хубаво е да имаш приятели.

ЛАБОРАТОРИЯ АРЕТЕ ПРОТИВНО на ЗЕМЯТА

Клетото ми бебче.

Уф, боли.

Имаш ли го? - Нямам го, господарю.

Опитах се да ви предупредя, Създателю.

Тези Пазители са по-могъщи, отколкото си мислите.

Или може би просто подценявате възможностите си, Върховна жрице.

Без съмнение, ще е недостатък в собствения ми дизайн.

Създадох ви просто като естетически експеримент.

Красиви черепи.

Но егото ви се е развихрило. Кажете „А“!

А пък този трябваше да е боец. Апогеят на техния вид.

Извадихме Адам от неговия пашкул по-рано, господарю мой.

Той е още дете.

Не, нещо не е наред с него, дори извън всичко това.

Да, нещо не е наред с мен. Наръгаха ме, ти необикновен фалос...

Не знае нищо по-добре. Ще направим каквото пожелаете, господарю.

Знаехте за съществуването на 89-П-13 от години, без да ме уведомите.

Не е това, което изисквам!

Съжалявам, господарю мой.

Намерете 89-П-13 и ми го върнете.

Или ще унищожа цялата ви цивилизация,

което е мое право като ваш създател!

Разбирате ли?

Разбирате ли?

Да, господарю.

Марш на работа.

Как 89-П-13 е оцелял след всички тези години, Тил?

Винаги е бил умно животно, господарю. - Да, точно затова го искам - сега.

Разбира се. - Мозъкът му.

Това е единствената причина, създателю.

Но наистина ли вярвате, че Суверенът ще го върне?

Те са просто резервен вариант. Вярвам, че знам къде отиват.

О Р Г О С К О П ЦЕНТРАЛА на ОРГО-КОРП

Това е биоформирано.

Вместо да бъде построено, то е израснало от жива материя.

Структурата е заобиколена от три непроницаеми плазмени защитни щита.

Няма да проникнем лесно, Ꙃвѣзден повелителю.

Не е нужно да е лесно. Бях професионален крадец, забрави ли?

Ще смутя сигналите един по един.

Тя ме нарича Ꙃвѣзден повелител, когато ми е ядосана.

Винаги е ядосана на всички.

Туй щото бях алкохолик.

Тя е права. Ако не бях фиркан...

може би Ракета... Съжалявам.

Всичко е наред, той е най-добрият ти приятел.

Втори най-добър приятел.

Всички около мен умират. Майка ми, Йонду...

Гамора... - Гамора не е мъртва.

Тя е с нас. Искаш ли фъстъчки?

Благодаря ти.

Първи щит, смутен.

Три, две, едно.

Питър. - Какво?

Имаш семейство на Земята и никога не се върна, за да го видиш ли?

Ти си моята сестра, а това е цялото семейство, от което имам нужда.

Освен това дядо ми е пълен задник, а той е голям дръвник.

И все пак, не мислиш ли, че той... - Какво?

Бил си отвлечен от Опустошителите в деня, когато е загубил дъщеря си.

О, да, беше разстроен. Майка ми почина, крещя ми в лицето и ме изрита навън!

Вероятно просто се е опитвал да те защити.

За какво говориш? - Какво?

Говоря ти за хората в живота ми, които са починали, а ти ме зарибяваш с това?

Втори щит, смутен. - Три, две, едно.

Само казвам, че никога не си отишъл да видиш дали той е добре.

Все още може да е жив.

Дядо ми? Трънки! Ако е, ще да е на 90 и нещо години.

Значи все още може да е жив.

Хората на Земята умират, когато чукнат 50.

Умират, когато чукнат 50? - Не знам. Нещо такова.

Какъв е смисълът да се родиш? - Асъл.

Ще пукясаш ли?

Не съм на 50 бе!

Въпросът е, че не обсъждах нищо от това.

Трети щит, смутен. - Три, две, едно.

Не става на въпрос за това, което обсъждаш.

И ти рекох, че си разстроен, защото, тези, за които те е грижа, ги няма.

Но и теб те няма, когато трябва да те има. И може би исках фъстък.

Твърде късно. Омахах ги всичките.

Защо не минахме?

От нас е. Не е от щитът.

О, по дяволите!

Опустошители.

Хей, плачка, на път сте да бъдете плячкосани от задругата Опустошители.

Предайте се, барабар с нещата, които струват всичко, и живейте. Или умрете.

От вас зависи.

Драко, не, не, не!

Момчета, аз съм, Питър Куил. Един от вас, помните ли?

Чакайте!

Имаме среща. - Имаме среща.

С кого? - С Гамора.

С Гамора. Какво?

Подранили сте.

Какви са тези?

Орго-Корп дрипи.

Трябва да ги носите, за да се движите през Оргото, без да се набивате на очи.

Туй не е моят цвят.

Какво рече?

Не са в контраст с очите ми.

Нахлузвайте ги!

Небула, защо не ми каза, че си била в контакт с Гамора?

Защото не исках да откачиш.

Откача ли? - Като сега.

Чакай малко!

Гамора, благодарни сме за помощта ти. - Не го правя от добро сърце.

Правя го за стоте хиляди единици, които сестра ми обеща.

Значи вече си Опустошител?

Обличай си униформата.

Никога не съм си те представял като Опустошител.

А ти кой беше? - Ох, мацко...

Орго-Корп притежава от най-яките кибергенетичните IP-та в галактиката.

Така че те са строго охранявани от смъртоносните Оргосентри.

Сега знам, че нямате достъп до информация за дока.

Така че, ще трябва да действате на магия.

След като влезете, Гамора ще ви насочи към записите.

Където може би ще намерите ключа за достъп, за да акнете превключвателя

в помощ да спасите таралежа.

Но ако попаднете в беда,

ние няма да можем да ви спасим.

Да...

Да, разбира се, но...

Функционирането му рязко се повиши.

Това е правилно, П-13. Много добре.

Това е новият свят.

Противно на Земята.

Където ще живеят експериментите, след като бъдат готови.

Синьо е. - Това е небето.

Небе.

Ракета. - Да, така е.

Какви са тези звуци?

Това е музика.

Харесва ли ни? - О, да.

Този запис е на повече от 5000 години.

В превод ще рече...

Бъдете не такива, каквито сте, а такива, каквито трябва да бъдете.

Това е нашата свещена мисия,

събирайки какофонията от звуци около нас,

превръщайки ги в песен.

Да вземем несъвършена бучка биологична материя като теб...

и да я превърнем в нещо... перфектно.

И сме едва на половината път.

Ела с мен, П-13.

Бих искал да ти покажа нещо.

Имаме само една цел...

да създадем перфектния вид

и перфектното общество.

Ти, П-13...

си част от партида 89.

Но ето тук, с партида 90,

разработих процес, чрез който мога да забързам

всеки организъм през милиони години на еволюционни промени... веднага.

Видя ли сега...

Това е проблемът.

По някаква причина тези екземпляри

свръхпроизвеждат протеина: легобета микрозамино в техните системи.

Карайки ги да бъдат, не толкоз дружелюбни...

Насилието, не ни харесва.

Една утопия не бива да кара нейните чада да се убиват взаимно, нали?

Не трябва.

Не бива. - Не бива.

Тил...

Те са програмирани да бъдат мирни като теб.

Но по някаква причина не го прихващат.

Хептонни филтри. - Какво?

Те потискат гликосолидните соли.

И тогава, пуп, пуп, пуп...

Съдържаща се остатъчна деформация...

И тогава, те правят...

Как ги нарече? - Легобета микрозамино протеини.

Да, тях.

И тогава, костенурки ядосват.

Ха...

Ето там! Това е камерата за декомпресия.

Заключване.

Напред!

Активирайте гравитационните ботуши и ръкавици.

Небула, действай.

Значи наистина не помниш нищо?

Като например?

За времето, прекарано с нас. - Не.

Ами ние бяхме... - Не бяхме нищо.

Ти и аз... - Това бе алтернативна версия на мен.

Не бях аз.

Ние се обичахме.

Не мисля така.

Знам, че не помниш нищо от това,

но ти беше всичко за мен.

И ми липсваш.

Толкова много.

И може би...

Може би, ако се отвориш към него,

има възможност... - Не мисля така, Куин.

Куил. - Куил.

Не мисля така.

Това, което се опитвам да ти кажа... - Питър, на всеослушание си, знаеш ли?

Какво? - Чуваме всичко, което пелтечиш.

И то е болезнено.

И ми го казваш чак сега?

Надявахме се, че ще спреш от самосебе си.

Превключих на интимен канал. - Какъв цвят натисна?

Син, за синия костюм.

О, не. - Синьото е отворена линия за всички.

Оранжевото е за връзка със синьото.

Какво? - Черно за оранжево.

Жълто за зелено. Зелено за червено.

И червено за жълто.

Не, жълтото е за жълто.

Зелено за червено. Червено за зелено.

Не мисля така. - Пробвай.

Здравейте!

Прав си. - Отде, да го еба, трябва да знам това?

Очебийно е.

Може ли да се върнем към спасяването на нашия приятел?

Приготви смутителя за залъгалка на щита!

Хора?

Казвам, че искаш да говориш за плавно каране, ускорение смазващо гръбнака,

с чисто ново ядро ​​Фусилукс. Знаеш за какво иде реч?

О, да. - Тъй ли? Защото току-що го измислих.

О, добре, мислех, че каза нещо друго.

Учителю Карджа...

Не, не съм. - Си... си.

Учителю Карджа, изглежда има физически пробив в бялото крило.

Възможно ли е да е проблем? - Може би?

Имам достъп до окото. Ще видя дали мога да го открия.

Има аномалия в декомпресионната камера. Най-добре проверете, учителю.

Разбрано.

Бърже!

Къде да ги сложим?

Тук! Скрийте ги в тази кофа, докато си тръгнем.

Побързайте!

Какво, по дяволите, беше това, момци?

Шегувате ли се? - Какво?

Неутрален кварк току-що шибна базата.

Шибана дупка в стената, а вие гении, ей тъй отваряте вратата без свян защита?

Каква защита, брато?

О, искате да четем ръководството и за вас ли, братоци?

Можехте да убиете всички в това крило.

Точно така, идиоти!

И аз съм ядосан.

О, не.

Ще рече, не виждате ли тези фяшън униформи на механици по телата ни?

Чийто цвят се слива с някои тела?

Извини ни приятелю, но този е племенник на шефа. Сиреч малко...

О...

Да, аз... аз също имам едно такова куку.

Искам да кажа, този? Този го обичам. Толкова съм горд, че ти...

се справяш изумително. Толкова съм горд от теб.

Но, този... аз просто...

Всичко, което прави, ме подлудява.

Струва ми се, че каза нещо друго. - Мълчи бе.

Кълна се, че ще го удуша. Дори съм готов да го излежа. Тъй де...

Как стигнахте до тук толкова бързо?

Ако трябва да бъда честен с теб, просто случихме на мястото, преди да изгорим.

Добре че бяхте тук. Добре, момчета, кръгом.

Изглежда, че тук всичко е наред.

Нашите скафандри!

Хвърлихте ги в кофата за космически боклук.

Изхвърлихте нещата в космоса в момента, в който тя затвори капака.

Това щеше да е полезна информация преди 3 минути!

По дяволите, Мантис, защо никога не мислиш?

О, пак ли се правим на ядосани?

Мантис, ти си разпоретин задник! - Хора, съсредоточете се за момент.

Ще намерим друг изход от тук, но точно сега...

трябва да спасим на Ракета живота.

Небула, Куин и аз ще отидем до записите и ще вземем ключа за акване.

Бъг и Дуфъс, идете в космодрума през асансьора, за да може Дръвчо да кацне.

О, извинете. - Няма проблем.

Вървете.

Не съм виновна, че не знам нещо, което никой никога не ми казва.

Дори не исках да идвам тук.

Ще трябва да видя вашите... - Ти си безнадеждно влюбен... в него.

О, не...

Хей. - Хей.

Как си днес?

Добре съм.

Как... как се казваше слънце?

Дракс Разрушителя.

О, това е толкова красиво име.

Ще ти открехна вратичката.

Ще бъда тук, когато се върнеш, нъй? - Сигурно.

Всеки педалски път.

Казвам се Блетелснорт!

Добре дошли в централата на Орго-Корп.

Повече от 300 години произвеждаме кибернетични импланти във вселената.

Под зоркия поглед на Създателят.

За сведението, което получихме, тези двамцата не отговарят ли на него?

Внимание всички Оргосентри!

Тази мацка трябва да има достъп до записите.

Ако пропускът е тук, тя може да го вземе за нас.

Добре.

Заемам се с това. - Как?

Чист чар на Ꙃвѣздния повелител.

Вълнувам се за теб, че може да зърнеш това отново за първи път.

Здравей, Юра!

Ура. - О, Ура.

Здравей! - Здравей, казвам се Патрик Суейзи.

Наблюдавам те от доста време.

Начинът, по който се смееш на себе си, когато мислиш, че никой не те гледа,

това прави сивото ми ежедневие малко по-ярко.

Нуждаем се от ръката ти, а твоя избор е, дали да е на тялото или не!

Какво правиш?

Тя никога нямаше да се върже на това. - Беше готова да ми попее, маце.

Мислех те за абсолютен тъпак. - Стига бе.

Имаме нужда от файл. - Какъв файл?

89-П-13. Да ти говори нещо?

Не. - Тогава твоята полза от нас приключи.

Чакай, чакай, чакай, чакай.

Звучи като номер на творение.

Покажи ни!

Всички наши изследвания се крепят на алтруистичната цел на Създателят

за появата на утопично общество.

Това трябва да е космодрумът.

Еха...

Какво е всичко това?

Видове, патентовани през годините с помощта на технологията Орго-Корп.

Всеки вид, създаден от Орго-Корп, има свой собствен индивидуален файл.

Толкова съжалявам за това. Чуй ме, това не е нещото, което правим.

О, моля те, спри да мрънкаш!

Ти никога не би сторила това.

Имаше цел, по-висока от себе си, с призванието да помагаш на хората.

Ето защо изостави Танос създавайки Пазителите.

Не съм създавала Пазителите и едва ли изоставих Танос.

В когото и да си бил влюбен,

не съм била аз.

Сигурно си сънувал нея.

Нея? - Какво?

Това е нелепо... - Не ме замесвайте в това.

Спри се бре! - Какво?

Не ме гледай като изгубено пале, което търси масто за гушкане!

Нищо не съм казал.

Просто никога не съм забелязвал колко чорни са очите ти.

Бяха заменени от баща ми...

като метод за мъчение. - Избрал ти е хубав цвят дзъркели.

Там е...

Файлът за 89-П-13.

Иде, иде!

О, не.

Върви!

Бързо, бързо.

На място!

Дракс, трябва да палим турбото.

Или да смачкаме някой. - Бяг!

Бой! - Бяг!

Бой! - Хванете ги!

Какво ще правим?

Имам план. - Какъв ли е?

Всички вие, елате с...

Всички, хвърлете оръжията или ще пръсна мозъко на тази жена!

Това ли ти е бил планът?

Ти си котенце. - Мяу!

А на теб ти се танцува.

Пръщиш от насилствена ярост.

Свалете оръжията!

Сега сварете онзи, който прилича на морков, за да покажем, че сме сериозни.

Боже, каква зла Гамора си!

Тя винаги е била такава, а аз съм била лошата, а?

Няма да убиваме никого!

Отстъпи!

Грут, идвай да ни прибираш, веднага!

Толкова съжалявам за това, Ура. - О, моля те.

Тук сме, за да спасим живота на наш приятел. Това е всичко.

Платихме ѝ да ни помогне да влезем и излезем.

Сиреч, да ни помогне да го направим по начин, който никой не знае, че има.

Но, не. Това, което тя има предвид е, че ще стреля по хора, заплашвайки животи.

Млъкни!

И знам, че вероятно се питаш, „защо да ѝ вярвам“? Добре...

Това е добър въпрос.

Отговорът е... „Някога бяхме влюбени.“

Да, тя ми беше приятелка. Само че тя не го помни, защото не е тя.

Защото баща ѝ я метна от вълшебната скала и умря. Нерви и половин вселена.

След това тя се върна. Отвъд миналото. Ето я.

Всички други умряха в миналото, но не и тя. Вълшебна скала? Знам ли?

Аз не съм някакъв проклет учен от „Камъни на безкрайността.“

Просто някакъв тъп пич от Земята, който срещна момиче и се влюби.

Това момиче умря, а след това възкръсна и ме срита в патката.

Пропусна важна информация, но...

горе долу е същността на нещата.

Стигнете до таблото за сигурност. - Добре!

Всички на пода или ще ви пръснем мозъците.

Хей, хей, хей, хей. Не искаме никакви...

Боже мой.

Хей, би ли спряла да правиш това?

Да... - Хей!

Бяг.

Дракс!

По очи на земята и ми покажете ръчичките си веднага.

Ура...

Моля те, изслушай ме. Трябва да се махнем от тук с това,

за да спася живота на най-добрия си приятел.

Ако можеш да ни вкараш в системата, знам, че те са добри хора като теб.

Сигурен съм в това.

И ако имах възможност да говоря с тях...

Тези са корпоративни глупости, идиот такъв. Няма да те послушат.

Ще ме послушат, ако им го рекна от сърце.

Ура...

Моля те.

Хей!

Излезте веднага!

Мамка му!

Спрете!

Готово...

Кажи им за примирието... - Да, не съм чак такъв идиот.

Просто трябваше да вляза в системата.

Премести го.

Казах ти, че ще си падне по мен.

Аз съм Грут?

Да, това беше страхотно.

Небе ли е?

Не.

Това не е небе. Това е таван.

Създателят създава нов свят за всички нас.

И когато пристигнем там,

ще има небе и ще бъде красиво.

Завинаги.

Еха. - Еха.

Супер.

Мислех си нещо.

За какво?

О, нищо конкретно.

Но си помислих, че тъй като вие сте най-близките ми приятели...

и единствените ми приятели,

може да ви е интересно да знаете, че съм мислил нещо.

Това е яко.

И аз съм мислила!

За нещо по-особено.

Когато татко ни премести в новия свят,

ще ни трябват имена.

Искам да кажа, 89-Кю-12... не е точно име.

Така че...

бих искала името ми да е...

Лайла.

Лайла.

Лайла.

Лайла.

Това е хубаво име, Лайла.

Благодаря ти.

Мисля, моето име да бъде Тийфс.

Защото въпреки, че... всички ги имаме,

моите определено са най-видните.

Тийфс. - Тийфс.

Лайла. - Тийфс.

Ще се нарека Флор,

защото лежа на пода.

Лежиш на пода, значи се казваш Флор ли?

Да.

Флор.

А ти, приятелю?

Някой ден ще направя страхотни машини, които да летят.

А аз и приятелите ми ще летим заедно...

във вечното и красиво небе.

Лайла, Тийфс, Флор...

... и аз,

Ракета.

Ракета.

Наистина е хубаво да имаш приятели.

Да.

Започни разреза тук.

Бъди внимателен.

Дръж го неподвижно. - Не мога. Не спира да шава!

Защо той никога не ни каза за част от това?

Това е по-лошо от това, което Танос ми причини.

Нещо за ключа?

Има ли го?

Не, но един файл е бил премахнат днес.

Изтеглени и изтрити милиони символи с дължина.

Биометричните данни показват, че е от този човек. Записващ стожер Б-2-Х-6.

Сблъсках се с този тип днес.

Прилича на един от записвачите на Създателят.

Създателят ли?

Основателят на Орго-Корп?

Начин да подпомага творенията си, които са извън галактическите закони.

Той е създал цели общества.

Церонианци, Ани-Мени.

Суверенът. - Суверенът ли?

В части на въселената го смятат за бог.

Аз съм Грут. - Да.

Да, какво, че той е Грут ли?

Каза, че може би този човек е изтеглил ключа към компютъра на главата му.

Това може да съхранява ключа за достъп.

Ако го намерим, ще спасим Ракета.

Има координатите на Създателят.

Поставете координатите в навигацията. - Чакай малко.

Шегуваш ли се?

Това, което той иска, е този изкормен язовец.

И ще отидеш да му го поднесеш?

Почти сигурно е капан.

Капанът не е капан, ако не знае, че капанът се опитва да го хване в капан.

Лицето е капан, ако се изправиш срещу същество хиляди пъти по-силно от теб.

Знаеш ли кой е Създателят?

Да, някакъв идиот, който е сторил дисекция на най-добрият ми приятел.

Втори най-добър.

Създателят не е нещо, с което искате да се забъркате.

Няма да мислим за това, когато го правим.

Знаете ли какво? Не ми дреме.

Оставете ме при Опустошителите и вървете да правите каквото щете.

Нямаме време за това.

Не ви питам. Оставете ме при моите хора, веднага.

Твоите хора?

Опустошителите не са твоите хора. Аз съм проклет опустошител. Ти не си.

Слушай, знам, че винаги си търсила семейство, нали?

Но моята Гамора, която обичах, не го намери при орда престъпници.

Тя го намери при нас. Хора, които се грижеха за теб.

Знам, че все още си такава. Някъде вътре в себе си...

От какво толкова се страхуваш, че трябва да бъда нещо за теб?

Не ми пука за твоята Гамора!

Животът ме направи такава!

Имам няколко ъпгрейда благодарение на онзи изкормен язовец.

И няма да рискуваме живота му, за да сторим твоя по-удобен.

Аз съм твое семейство. - Той също.

Да го духаш.

Да го духате всички.

Намерих го в покрайнините на първия щит,

пиратски снабдителен кораб.

Оценявам това, сър.

И аз оценявам щедрия ви принос към пенсионния фонд на Оргосентите.

Вашият сътрудник...

пират на име Гамора.

Къде е тя сега. - Нищо не ще измъкнете от мен!

О, ще видим това, нали?

Адам.

Адам!

Да, майко. - Покажи му, че сме сериозни.

Казах, да му покажеш, че сме сериозни, а не разпаднеш!

Че това си е сериозно. - Да но сега, едва ли ще проговори!

Тогаз ще разпитаме приятелят му!

Приятел? Мислиш, че това ще говори? Това е животно бре!

Изглежда натъжен.

Всъщност не ми харесва как се чувствам в момента.

Себеподобният ти е идиот. И аз имам един такъв. Разбирам те.

Външен пост? Гамора е. Там ли си?

Фиц-Гибонок, аз съм.

Външен пост, кажи нещо.

Да, Гамора.

Мараба!

Мога ли да помогна?

Трябва да дойдете и да ме вземете.

Ще кача връзка за местоположение към летателния съд, на който съм.

О, мисля, че можем да уредим това.

Трябва да му кажеш точно това, което ти казах да кажеш.

Защо просто не му го кажеш? - Защото, никой никога не ме слуша.

Куил...

Животът е езерце.

И си прекарал целия си живот, от жена на жена, сякаш са лилии в това езерце.

Може би това, което трябва да направиш, Куил е...

... да се научиш да плуваш.

Това всъщност имаше смисъл. - Да, имаше смисъл.

Не, искам да кажа, това е нещо като аналогия.

И не знаех, че си способен на такъв тип мисъл.

Знам много аналогии, Куил.

Аналогии, метафори и т.н.

Например...

Главата на Гамора е като лилия,

защото е зелена.

Аналогия.

И също така, изглеждаш глупаво и развълнуван...

Развълнуван ли? - Защото кожата ѝ е като лист.

Метафора. - Тъй ли?

Вчера издялах лайно във формата на рибка.

Дори дупето ми е в състояние на висш анало-гичен пилотаж.

Еха...

Какво се случва?

Течността е в белите му дробове.

П-13!

П-13!

П-13!

Случи се по средата на процеса, моментът за пробив с партида 92.

Може би тогава трябва да продължим утре, нали?

Няма да продължим утре, не!

П-13!

О, ето те.

Съжалявам.

Здрасти!

Как разбра за: протеините микросамино, П-13?

Какво стана там?

Защо?

Как разбра, П-13?

Беше твърде малко филтрирането.

В хипотомията, да, знам. Поправих това.

Но как разбра?

Аз те създадох!

Откъде знаеше?

Защото проработи.

Проработи.

Тяхната ярост е изчезнала.

Имаме мирните същества, които винаги сме търсили...

Готови да обитават новия свят.

Ще отидем в новия свят ли?

О... ние ли?

Виж се.

Сякаш си калдъръмено дете с дебели пръсти.

Как би могъл да бъдеш част от перфектния вид?

Ти си просто...

смесица от грешки, от които можем да се поучим и приложим върху други.

Партида 89...

никога не е била предназначена за новия свят, П-13.

Би могъл да разбереш сложната работа на метода за цитоплазмена филтрация,

ала не би могъл да разбереш това?

Но този мозък...

това, бих искал да изуча допълнително.

Подгответе го за операция и отстраняване на заранта.

Какво ще речете за останалите от партида 89?

Изпепелете ги.

Той умира. Имаме нужда от този ключ.

Нямаме много време.

Пристигнахме!

ПРОТИВНО на ЗЕМЯТА

Това изглежда точно като у... дома.

Това е като копие на Земята.

Няма смисъл.

Атмосферата е обитаема, а гравитацията: Ксандър минус едно.

Здравейте! Не искаме да ви навредим.

Вижте, опитваше се да ѝ върне топката.

Ох!

Ха, ха, ха. Хей!

Хайде, няма да ви...

Хей, хей!

Грут, пълен кайджу!

Без пълен кайджу! - Аз съм Грууууут!

Не, не Кайджу! Хей... няма причина да се страхувате.

Слез долу, Грут!

Всички, всичко е наред. Хей...

Здравей, ние не сме тук, за да ви навредим.

Добре, виждаш ли това?

За твоето коляно е.

Просто трябва да спасим наш приятел.

Не му е мястото тук.

Ще го обуча в пътищата на Суверена.

Ще го обуча да не прави това.

Акт на богохулство е дори да го задържиш.

Убий го, веднага.

Аз съм военно оръжие, мамо... и приключих с това да ми нареждат.

Гамора е тук.

Което означава, че катерицата също е.

За да се спасим, трябва да го занесем на Създателят преди хората му.

Да, да, седнете. Нека седнем.

Добре.

Аз съм Грут.

Не е грубо, меко е като перце.

Дракс, седни, глупако!

Благодаря.

Благодаря.

Наш приятел,

умира.

Ние обичаме нашия приятел.

Но той умира.

Това не е умиране, а израз, че вече е мъртъв.

Ще си помислят, че вече е мъртъв. - И че сме тук за отмъщение.

Драко, седни!

Затова е чучнато тук. - Драко, не е.

Той е за хората да седят рамо до рамо. Махни си ботушите от възглавниците ѝ.

Трудно ми е да повярвам, че няма друго предназначение.

Съжалявам. Приятелят ми е дебил.

Това е израз за умряло.

Защо критикуваш всичко? - Защо тогава ще е продълговато?

Беше съвсем различен звук.

Не, не беше. Ъ, умиране, ъ! Глупачко... виждаш ли? Това е същото.

Добре, хора. Мога ли да продължа, моля,

Да се ​​опитаме да спасим нашия приятел? Драко, виждам те.

Разбирам, че нищо от това няма смисъл за вас в момента.

Имаме нужда от твоята помощ

в намирането на мъж.

Ще го нарисувам. Ще нарисувам човека, когото търсим.

Виждате ли нещото на главата ѝ? Той има подобно...

Това е възхитително.

Ето.

Виждали ли сте този човек?

Това е много добро.

Мога ли да го окача по-късно в апартамента си, моля?

Да, благодаря.

Неговото име? Казва се Мотьо ли?

Много мотьовци. Там ли?

В пирамидата?

Това на алеята твоята бричка ли е?

Дракс, остани тук с Ракета.

Наглеждай го, щото могат да дойдат.

Искам с бричката! - Не.

Мантис, наглеждай Дракс.

Грут, знаеш какво да правиш с тези.

Натисни надолу.

Какво? - Натисни надолу.

Натискам.

Натисни копчето.

Изглежда, че натискаш ключалката.

Какво? - Има копче под дръжката.

Натисни него.

Добре. Сега какво?

Дръпни шибаната врата!

Егати скапания дизайн.

А твоите напътствия бяха манджа с грозде!

Нека вземем този ключ и да спасим нашия приятел.

Бях на 8, когато напуснах Земята. Защо да знам повече от вас?

Не те виждам като доброволка.

Дай да карам бе! - Не!

Няма да караш. Разбрах намека.

Трябва да си наистина лоялен домашен любимец,

щом са готови да сторят всичко това за теб.

Туй ли било идеалното общество?

Създателю...

Този субект тича два часа, без да се изпоти.

Това е невероятно, но...

Може да оцелее с 30 калории на ден, час сън седмично, винаги щастлива,

и може да пренасочва ядрото на карбонетрикс за по-малко от 2 минути.

Но ще бъде ли готова за новата колония?

Създателю, те са тук.

Започва се.

Тук сме, за да се видим... - Създателят ви очаква.

Което означава, че е капан. - Сиреч, провокация в лицето.

Тя остава тук.

Защо? - Политика срещу оръжията.

А ръката ти е оръжие.

Той е чист. - Да тръгваме.

Хей.

Всичко ще е наред.

Размърдай се!

Добре ли си, Ракета?

Аз и Ракета ще играем ли сега? - Не мога точно сега, Флор.

Какво правиш? - Няма да ни освободят.

Да, така е, Ракета. Всеки ден отиваме в новия свят.

Не, това не може да е вярно. - Но е.

Ще ни убият всички на сутринта.

Какво? - Какво?

Но ще го предотвратя.

Какво е това?

Това е ключ.

Ще го използвам, за да ни измъкна от тук.

Не знам дали това е мъдро, Ракета.

Аз и Ракета се махаме! Ура, приятели завинаги!

Точно надолу по този коридор, има кораби.

Знам, че ако можем да стигнем до такъв, мога да го пилотирам.

И тогава всички ще отлетим заедно.

Четиримата, както винаги сме желали, нали?

Нали?

Ура... Юпи, Ракета! Небе, небе, небе!

Стори го!

Стори го! Ти го стори, ти го стори!

Стори го!

Стори го.

Наистина е хубаво да имаш при...

Да, предполагах, че ще сториш нещо подобно.

Обратно в клетката, П-13.

Небе.

Ракета, Тийфс, Флор тръгват сега! Ракета, Тийфс, Флор тръгват сега!

Кю-12 и П-13 избягаха от клетките си.

Кю-12 е неутрализирана, но... П-13 все още е извън клетката,

така че се нуждая от съдействие.

Ракета, Тийфс, Флор тръгват сега! Ракета, Тийфс, Флор тръгват сега!

Запомнете, не трябва да наранявате мозъка му.

Добре, П-13!

Печелиш състезанието по плач. Сега обратно в клетката!

Ракета, Тийфс, Флор тръгват сега!

Просто бягай! Ракета, моля те!

Ракета! Ракета!

Тук долу, побързайте!

Хей, върни се тук!

Хей!

Измъква се!

Какво правиш?

Имам лошо предчувствие за това. - Питър каза да останеш тук.

Да, това е по негова вина.

Трябва да знае, че никога не правя това, което някога са ми заричала.

Трябва да защитим Ракета. - Да, така е.

Така че скачай и ще се върнем на кораба.

Точно там ли?

Да.

Дракс! Хей, ти празна главо.

Ти! Хей, да, ти.

Вземам ключа за пропуск, той е в онова нещо на главата ти.

Бих ви посъветвал да не проявявате агресия.

О, изведнъж станах интересен?

Вашия приятел веднъж се възползва. Научих си урока.

Насочих малка част от умствения си капацитет обратно в моя посока.

А сега самата гравитация обслужва капризите ми.

Свиньо воѝн, сега.

Трябва да ви е позната Противно на Земята.

Противно на Земя? - Посетих планетата ви преди години.

Земята отдавна не е моя планета.

Вашите хора имаха...

Прекрасен дух.

Изкуството, музиката и литературата,

бяха едни от най-добрите във вселената.

Земята би била приказно място, ако не бяха невежеството и фанатизмът.

Добре. - Това ме вдъхнови да създам копието.

Не ми пука. - Всичко добро и нито грам лошотия.

Нямам нужда от още едно изказване на някакъв откаченяк,

чиято майка не го обичала и той решил да завладее вселената.

Не се опитвам да завладея вселената...

Усъвършенствам я.

Какво...

Хей!

Пусни язовеца.

Просто искам ключа за достъп. - Тогава ми доведете 89-П-13.

Аз съм Грут.

Той каза, яж ми чепа...

Защо си толкова ядосан?

Защото знам какво стори на нашия приятел.

Всичко, което съм сторил е за благото на вселената.

Айнщайн. Това не включва октоподи, продаващи дрога на хлебарки.

Да, не включва.

Ето защо, както съм правил много пъти преди,

ще трябва да разруша всичко, като започна отначало.

Какво?

Имам 89-П-13 и съм на път.

Държим субекта.

О, Боже мой.

Аз съм Грут?

Избий ги.

Спри.

Аха, казах стой!

Какво? Искаш ли да те оставя на мама да те дресира?

Стой.

Какво, по дяволите, нали работим за един и същ шеф?

Да, но се нуждая от кредит, дзвер, за да спася цялата си цивилизация.

Така че бъди добро, страховито... нещо

и отстъпи.

Майко.

Майко!

Мантис, Дракс, обадете се.

Мантис, Дракс?

Хей. - Трябва да доведеш кораба тук, сега!

Не можем да направим точно това, защото...

не сме на кораба.

Тогава къде, по дяволите, си?

Небула, отговори. - Гамора!

Излитай веднага! Махнете се с Ракета от планетата!

Що за кораб е това?

Забавно е, наистина.

Колко си глупав, а?

Толкова очевиден капан.

Това не е капан, а провокация в лицето!

Сега ги избий всичките.

Какво имаш в ръката си?

Граната!

Аз съм Грут!

Не, не, не. Не, моля те.

Моля те, пощади ме. Пощади ме

Благодаря, благодаря. Благодаря ти!

Време е за урок по летене! - А? Не, не, не, не...

Доста ефикасен план за бягство!

Скачане с главата надолу в експлодираща планета.

Ще ни убиеш и двамата!

Не и двамата!

Защо правим това?

Куил и Грут са вътре! Трябва да ги измъкнем.

Грут.

Който и да е в пилотската кабина, активирай спирачката.

Кормилният механизъм е заседнал!

Дръпни по-силно!

Да възираме, хайде!

Трудно се диша.

Навлизаме в космоса.

Чип, чип?

О, ще откача.

Що за чудовище убива цивилизация?

Къде са Мантис и Дракс? - Не знам!

Ха, късметлии сте, че успях да разбия тази врата.

Ракета и Гамора вероятно са мъртви заради теб!

Не знаех. - О, не знаеше ли?

Кога ще спреш да използваш извинението, че си голям тъп клоун?

Затова, че не си допринесъл с нищо, а останалите духаме супата!

Не го бутай! Нямаш право да го буташ.

А ти, ти не си по-добра.

Нещото, на което разчитаме на теб е, да крепиш някой слабак с чувства.

Хубаво, не ми дреме.

Знам, че търсиш вина във всички останали, за да се почувстваш добре.

Така че, защо не похванеш мен? - О, върви по дяволите, Мант!

Но ти нямаш право да го буташ!

Той не е виновен, че е дебил. - Той е отговорност.

Той ни кара да се смеем и ни обича. Как туй ще е отговорност?

Всичко, което те интересува е, интелигентността и компетентността.

Не съм сигурен, че оценявам това покровителство.

Да, тъжен е, но той е единственият от вас, който не мрази себе си.

Не ме интересува дали е дебил.

Мислиш, че съм дебил ли?

Да.

Забрави.

Ха, късметлии сте, че успях да разбия тази врата с невероятната си сила.

Куил?

Куил, там ли си?

Чип, чип?

Този език не е в моя преводач.

Добре.

Добре, Ракета. Давай!

Лайла?

Приятелю.

Добре, добре...

Добре, започва.

Това не е правилно.

Не, не, не. Добре е. Ще проработи. Ще проработи.

Трябва да бута бързо.

Съжалявам, много съжалявам.

Ракета. - Разочаровах те.

Убих те. Убих ви всички.

Беше прав.

Небето е красиво. И то е завинаги.

И аз летях с нашите приятели.

Може ли да дойда?

Да.

Не, не, не, не.

Не!

Хайде! - Куил.

Не!

Не!

Куил... - Не!

Няма да го изгубя. - Той си отиде.

Няма да го допусна!

Но не още. Все още имаш цел тук.

Цел за какво?

Създадоха ни за нищо!

Просто глупави експерименти за изхвърляне!

Там са ръцете, които ни създадоха...

и се появяват ръце, които ще ръководят ръцете.

Моята любима миеща мечка...

Тази история е била твоя през цялото време. Просто не го осъзнаваш.

Аз не съм миеща мечка...

Ключът забута!

Куил.

Къде е Небула?

Тя, тя е...

Защото нейният код е на комуникатора зад вас.

Небула? - Къде си?

О, слава Богу! - Тук сме, за да те измъкнем от тук.

Къде? - Корабът на Създателят!

Не, слязох от кораба.

Какво? - Чакай, къде си?

На кораба!

На кораба? - Мислеш, че те лъжа?

Защо си на кораба? - За да те спася, явно!

Не, казах да идваш. Трябва да си наясно, че винаги измислям нящо!

Прати му много поздрави. - Наистина ли?

Кажи му, че идваме да го спасим.

Обърни ми внимание или играй с децата. Едното или другото.

Да играе с децата? - Как се измъкнахте?

Това не е много важно... - Аз съм Грут.

Скачане от 1000 фута без парашут е умен начин да прецакаш смъртта.

Всички просто си измисляте неща, които той казва, нали?

Важното е, че всички сме добре.

Ракета?

Да, той е тук и е добре.

Ракета, много те обичаме и се радваме, че си жив.

Тогава сте, егати идиотите.

Той е прав за това.

Обратно в клетките!

Небула?

Небула, обади се.

И така, бихте искали да се състезавате, нали?

Върви, по дяволите, болен кучи сине.

Ти уби всички онези хора.

Както ще сторя с вашите приятели.

Изпращам ти координати.

Те ще умрат, ако не ми донесеш това, което е мое!

Майната ти мунчо, Робокоп, лилаво повърнато лайно...

Затвори ми.

Мислиш ли?

1966-а...

Братушките ме качиха на ракета,

знаейки добре, че няма да се върна и ще умра в огнената топка на смъртта.

Единственото нещо, което дори Сърп и Чука не са правили е,

да ме зоват - лошо куче.

О, Боже мой, просто се извини.

Краглин, моля те, просто си вземи думите.

Това ни убива.

Не мога да ги върна, ако тя всъщност е лошо куче.

Никога не спира да боли.

Краглин. - О, здрасти, Пийт!

Трябва да спасим Небула, Мантис и Дракс,

и имаме нужда от твоята помощ.

Моята ли?

Ти си тази, която го загуби, глупачко такава!

Адското изчадие го изгуби, господарю,

Но... - Но, но, но, но, но!

Тази гранясала дума.

Просто се чудя дали ще е по-разумно,

ако отидем в новата колония и не участваме в ненужен конфликт.

Те могат да пренасочват ядрото на карбонетрикс за по-малко от 2 минути.

Но какво е това, Вим?

Зубрене. - Зубрене!

В стотици години на наши творения само един е познавал истинския ум.

Един.

Гнило по всякакъв друг начин,

но 89-П-13 има това.

Да, господарю.

Население, неспособно да мисли,

което ще е обречено да умре.

Имаме нужда от мозъка на 89-П-13,

така че да прехвърлим тази черта на тези същества,

преди да отидем в новата колония.

Нищо друго няма значение.

Как са стигнали до тук? - Чип, чип.

Питър ще се опита да стигне до космодрума.

Не знае за децата.

Вие!

Трябва да уведомите всички деца да стоят далеч от десния борд!

Чип, чип?

Те знаят три шибани думи и две от тях са: чип, чип.

Чип, чип.

Не! Слушайте ме.

Трябва да говорите с другите деца.

Всички тук и им кажете,

да стоя настрана от шибания...

Какво, по дяволите, правиш, Мантис?

Обяснявам им го, синя патко!

Чип, чип - ел.

Чип, чип - ел!

Плашиш ги.

Здравейте, кръгли идиоти.

Имах момиченце като теб. Знаеш ли какво харесваше?

Тя харесваше, когато издавах маймунски звуци.

Как това ще е маймуна?

Луда работа.

Чип, чип.

Чип, чип.

Чип, чип. - Чип, чип!

Ще кажат на другите деца да стоят далече от дясната стена.

Защо не ни каза, че знаеш езика им през цялото това време?

Защото не ме попита?

Това може да е безсмислено, Куил. Той е твърде силен.

Тогава предполагам, че ще умрем опитвайки се.

Какво ще постигнем с умиране?

Или можем просто да му дадем язовеца.

Или ще умрем в опити.

Аз съм Грут.

Вече знам кой си!

Чувствай се свободна да останеш в товарното отделение.

Няма да оставя сестра си с този задник.

Това ти ли си?

Падна от чантата ти.

Да го направим.

Чакай...

Чакай...

Почти трябва да им се възхищавате.

Господарю.

Здравей там, проклетнико.

Назад! - Да, господарю.

Ти си, Стийми.

Първо дуло.

Второ дуло.

Трето дуло.

Четвърто дуло.

Твърдо дясно на борд.

Твърдо дясно на борд!

И огън!

Пробиха космодрума. Един от тях е 89-П-13.

Освободете всички адски изчадия.

Адските изчадия са създадени единствено в защита на колонията.

Направи го, веднага!

Хванете 89-П-13,

и убийте всички в главата на онзи мъртъв бог!

Космодрумът е леко поразен, но тези стари ракета бяха всичко.

Ракета, Грут, давайте, давайте!

Влезте в космодрума.

Какво, да ги еба?

Стига бе!

Краглин, инфилтрирани сме!

Отворете ямата.

Създателю, силата ни ще намалее.

Абилиск!

Мили Боже...

Насам!

Още една стъпка и това странно нещо умира!

Не прибързвай.

Какво програмира? - Код за самоунищожение.

Какво правиш?

Всичко е наред.

Мантис, спри.

Те ядат батерии, не хора.

Може би просто ги е страх какво ще им причиним.

Няма да те нараним.

Всичко ще бъде наред.

Използвай сърцето си, момче.

Това е просто куче?

Да.

Тя е добро куче.

Знаех, че вярваш, че съм добро куче.

Добре, добре. Махни се от мен.

Господарю, трябва да се оттеглим. Корабът потъва.

В космодрумът има натрапници.

Отидете и вижте дали един от тях е 89-П-13.

Създателю, имате ирационална мания за това животно.

Трябва да спрете за бога!

Няма Бог! Затова се намесих!

Контролер, поемам командването на Арете.

Изключи всички повредени сектори на кораба.

Отстъпваме...

На вниманието на...

целият персонал!

Нарушители са се качили на кораба.

Насочете се към дясната страна на космодрума.

Хванете ми 89-П-13.

И убийте останалите.

Влизаме там, измъкваме Мантис, Небула и Дракс.

Влизаме, вземаме ги и излизаме.

Страхотно ли изглеждаше?

Хубаво.

Нов план. Сега... да изчезваме от тук, веднага.

На кораба има хиляди същества.

Много от тях са деца. - И ние трябва да сме добри джу-джу.

А? - Това означава приятели.

Ако искаме да живеем, трябва да изчезваме веднага.

Цялата тази платформа ще загине всеки момент.

Всички ще умрат, ако не им помогнем.

Приключих с бягането.

Има голяма дупка горе в палубата.

Ако можем да я свържем с Нищото, можем да отведем всички от тук.

Мъглявата и аз ще пилотираме кораба.

Вие, хора, спасете всички висши форми на живот.

Здравей, тигрице.

Хайде!

Следвайте ме, хайде!

Хайде!

Давай, давай, давай!

Аз съм Грут.

Оттук, моля.

Благодаря ти.

Да, пак заповядай.

Крещях на нещо страшно зад теб. Не на теб.

Наистина изглеждаш страхотно.

Убийте ме, ако искате, но после ви желая късмет с измъкването от тук.

Чакай! - Пусни го, Флек. Той е спасението ни.

Има достатъчно голямо пространство, за да влезе. Да видим дали ще стане.

Не мога да летя с това проклето нещо. Контролите за полет са прецакани.

Аз ще го направя.

Отиди помогни на другите. Чакай, дай ми твоя комуникатор.

Краглин, аз ще пилотирам от тази страна.

Небула, отново в действие.

Хайде, хайде, хайде!

Давайте, давайте! Давайте, давайте, давайте!

Чакайте чакайте, чакайте. Спрете, спрете!

Това деца ли са?

Добре, Космо, запечатай го.

Трябва да е херметичен, за да могат децата да преминат!

Заключвам, капитане.

Тръгвайте веднага, тръгвайте.

Един по един. Един по един.

Заключва се и ме повлича надолу.

Насам, насам.

Защо?

Защо направи това? Опитах се да те убия.

Аз съм Грут.

Казва, че всеки заслужава втори шанс.

Ти си толкова силна.

Хайде, защо сте толкова бавни?

Къде е Ракета?

ОТДЕЛЕНИЕ - ДИВИ ЖИВОТНИ RACCOON - МИЕЩА МЕЧКА

Ти!

Мислеше, че можеш да ми избягаш?

Не!

Мислиш ли, че имаш някаква стойност без мен?

Не!

Ти си грешка на природата!

Нищо повече от стъпка по моя път!

Ти, странно малко чудовище!

Как смееш да мислиш, че си повече?

8-9-П-1-3!

Името ми е Ракета. Ракета, миещата мечка.

Лицето му се отлепи.

Това е маска.

Погледни какво ми стори.

За какво?

Всичко, което исках да направя...

беше да направя нещата... перфектни.

Не искаше да правиш нещата перфектни.

Просто мразеше нещата, такива, каквито са.

Убий го.

Защо?

Защото съм проклет пазител на галактиката.

Трябва да се махаме от тук, веднага.

Трябва да ги спасим.

Имаме всички деца на борда. - Не, Пийт. Останалите.

Хайде, хайде, движете се.

Хайде, напред.

Еха...

Хайде.

Хайде, хайде.

Мислех, че се ограничаваме до висшите форми на живот.

Аз също.

Вървете бебета. Вървете бебета.

Гаааз!

Не мога да издържа... много.

Вървете, вървете!

Куил...

Побързай!

Пи...тър!

Питър!

Дали... това... изглеждаше...

... яко?

Хайде.

Космо.

Добре съм.

Аз съм Грут.

Благодаря, но просто ми кажи, дали постъпвам правилно.

Аз съм Грут.

Да, хубаво е да се работи и с теб.

Хей, Гамора, готова ли си?

Да.

Знаеш, че все още не съм тази, която искаш да бъда.

Знам.

Но това, което си, не е толкова лошо.

Обзалагам се, че ни беше забавно.

Не би повярвала.

Добре.

Добре ли си?

Мисля, че трябва да говоря с всички.

И така, ще си тръгнеш ли?

Майка ми почина пред очите ми, когато бях на 8 и оттогава бягам.

Ще трябва да си отделя малко време.

Да се науча да плувам.

Аз също.

Обичам ви всички.

Наистина.

Но през целия си живот правех каквото Егото искаше.

И тогава направих каквото искаха Пазителите.

Трябва да се полутам и да открия какво искам аз.

Ще дойда с теб. - Не Дракс.

Това е целият смисъл. - Но някой трябва да те варди!

Не искам. - Не по лошия начин.

Само заради невероятната ти слабост. - О, Боже, толкова си жалък.

Дракс, имам нужда от теб тук.

Изграждаме ново общество.

Имам нужда от цялата подкрепа, която мога да получа за тези деца.

Днес видях кой си.

Не си роден да бъдеш разрушител.

Ти си роден да бъдеш баща.

Значи ти ще водиш Пазителите тогава?

Не.

Аз ще ръководя града.

Ще го сторя от типа дом, който никога не съм имала.

Значи това е?

Групата се разпада?

Не.

Галактиката все още се нуждае от своите пазители.

И ти ще станеш по-добър лидер, отколкото аз някога съм бил...

Капитане.

Обичам ви пичове.

Върнах се, за да ти дам това - Пийт.

След мен!

Хей, добре! - Супер!

Добре дошла у дома.

Мисля, че може да съм се объркал...

Търся Джейсън Куил?

Да, заповядайте.

Пийт...

Здравей, дядо!

Добре, какво ще кажете за любимото си музикално изпълнение?

Файла, първо ти. - Бритни Спиърс и Корн.

Добри избори. - Трябва да отида с човека...

Гарт Брукс.

Карпентърс нямаха нито една лоша песен.

Адриан Белю.

Както соло, така и работата му - Кинг Кримсон.

Ами ти, капитане?

О, това е доста специално.

♪ Елате и вземете любовта си - Редбон ♪

Предполагам, че са тук.

Добре...

Мога да се справя с това, ако всички искате да си починете.

Не, не, ще стане по-бързо, ако го направим всички заедно.

Грут, стига си къртил.

Не ви ли става малко тъжно за тях?

Да, разбира се. Но тези хора не могат да се защитят.

На работа, капитане.

Удри...

Искам да кажа, че ако има нужда от помощ да коси тревата, ще го сторя.

Но ще седи на верандата и ще ме зяпа как го правя?

Той е 45-годишен мъж, трудоспособен, а аз ще му кося тревата.

Просто ще се почувствам странно. - Не ме карай да започвам.

Наистина ли?

Вече искам да знам.

Буки и Превод: M®tal Kombat ПЪРВОИСТОЧНИК ®

SВѢζДОЧЬТЕНИѤ ЛѢТЬНЪ - Ⱑ-Ш-Ф-Ꙉ-В