Original subtitles

ПАРАЗИТ

Слушайте внимателно! Когато се появи думата "смях"

всички трябва да се смеете.

Същото важи и за аплодисментите. Разбрахте ли?

Телефоните ви да са на безшумен режим, веднага!

Седнете. Всички да заемат местата си.

Ползвайте тоалетна през почивката, а сега, моля, седнете.

Ще тестваме звука и светлината. - Тишина, скоро ще започнем.

Да. Слушам, какво стана?

Приключваме с грима, скоро ще започнем.

Звукът е регулиран. Супер.

Когато кажеш. Разбрах.

Пригответе се. 20 секунди.

Ако баща ми бе видял това, вероятно щеше да умре от срам.

Защо? - Смяташе това шоу за идиотско.

Обичаше да гледа Иняки Габилондо.

Виж ти.

Да, да, да...

За съжаление Иняки не можа да дойде

и трябваше аз да го заместя. Нещо против?

Пет, четири...

Посрещнете любимия си водещ Серхио О'Кейн!

Добър вечер, днес имаме наистина специален гост.

Здравейте, Дамиан. Много се радвам да ви видя тук.

Благодаря, и аз се радвам, че съм тук.

Готов ли сте да разкажете историята си, без да криете нищо?

Когато пристигнахте на работа

имахте ли представа какво ви очаква?

Не, нямах представа.

Колко време работехте там?

20 години.

Почти половината от живота ми.

Започнах работа рано като чирак. Баща ми не бе доволен,

че не отидох в колеж, а в техникум.

Винаги съм обичал да работя с ръцете си, затова отидох там.

Трябва да внимавате да не го надраскат.

Не се притеснявайте, всичко ще бъде наред.

Благодаря.

Тръгвай, благодаря.

Дамиан, ела в офиса ми.

След няколко минути. - Не, сега, моля.

Дамиан, какво стана?

Дамиан?

Дамиан?

Какво става с него? Превъртя ли?

Какво, по дяволите? Дамиан!

Върни се, мамка ти!

Къде отиваш? Спри!

Дамиан!

Дамиан, върни се.

Спри!

Дамиан, Дамиан, върни се! Какво ти стана?

Кой ще се качи горе? - Аз.

Сигурен ли си? - Сигурен съм.

Добре.

Чакай да залепим вратите с тиксо, за да не се отворят случайно.

Може ли да свалим вратите? - Гардеробът е много стар.

После няма да можем го сглобим. - Много е тежък.

Защото е масивен. Антикварен.

Готово, да тръгваме.

Изчакайте да отворя портата.

Хайде.

Аз ще хвана от тази страна.

Внимателно. - Не се притеснявайте.

Хвани тук. Така... вдигаме на три.

Едно, две, три...

Нека го завъртим да легне.

Не бързай.

Добре е...

Още малко.

Сега ще се разпадне.

Не го пускай. - Добре.

Готово. - Занесете го там.

Няма ли по-широка врата? - Не.

Добре, да го внесем.

Внимавайте с ъглите. Идвайте след мен.

Давай по-бързо. - Може все пак да махнем вратите?

Може да го поставите пред другия.

Преди този ли? - Да, благодаря.

Край, оставяме го тук... нали?

Да.

Ето така.

Благодаря. Не искате ли вода?

Няма да ви откажа. - Да слезем долу.

Благодаря.

Много е тежък... - Да, но се справихме.

Ето, вземете парите. - Благодаря.

Ако има още нещо се обадете. - Разбира се, да.

Е, ние ще вървим.

Още веднъж благодаря. - Няма проблем.

Довиждане. - Довиждане.

Лусия. Вкъщи ли си?

Да, здравей.

Донесоха го. - Чудесно.

Искаш да го оставиш тук, но така ще закрива другия.

Може да го преместим?

Не, вече говорихме за това.

Да, но той напълно блокира вградения гардероб.

Сега не може да се използва.

Има достатъчно място в къщата.

Не ти ли харесва?

Дори не знам. Просто не е практично.

Има ли някой вкъщи? - Да, ние сме тук.

Боже, като реквизит от филм е. - Да.

От филм на ужасите. - Татко.

Шегувам се де.

Не разбираш ли от хумор, Мария? Мария?

Остави телефона. - Да, разбрах, но гардеробът е готин.

Просто си помислих, че може да не е гардеробът на дядо ти,

а да е подобен на него.

Не. Мария, виж.

Виждаш ли тези резки?

Те бележеха ръста ми от пет до десет години.

А тези?

Тези за кого ги правеха?

За брат ми Хорхе.

Отивам да приготвя вечеря.

Да се спрем на този момент, Дамиан.

Искам да ви задам един важен въпрос.

Какво изпитвахте докато се криехте под леглото?

Любопитство.

Това, което чух тогава събуди в мен интерес към тези хора.

Към двамата или към нея?

Да, по-скоро към нея.

Защо?

Защо даден човек предизвиква интерес у вас?

Не знам как да го обясня.

Струваше ми се, че аз...

я познавам от много години.

Ясно.

Днес бях на психиатър.

Да? И какво?

Предписа ми ново лекарство.

Добро ли е?

Изобщо не те интересува какво ти казвам.

Не, интересува ме. Какво казваше за лекарството?

Няма значение. Лека нощ.

Лека нощ.

Може ли да събудиш Мария? - Да.

Мария, време е да ставаш.

Побързай, Мария.

Чао.

Мария, побързай. - Идвам.

Сериозно ли? Измихте всички чинии? - Да.

Имаше миялна, но аз обичам да ги мия на ръка.

Ясно, ясно. - Помага ми за избистряне на ума.

Има нещо мистично в това, нали?

Не знам, може би.

Това ме успокоява. Когато мия чинии това ме...

Омиротворява. - Омиротворява.

Да... да, да.

Феде?

Мария?

За какво мислите в момента?

За това, че нейната ръка беше...

само на няколко сантиметра от мен...

и при това...

ние с нея бяхме в паралелни измерения.

Много близко, но и много далеч.

И ми се стори... стори ми се,

че съм невидим по някакъв начин.

Невидим.

Да, като Бог. Въпреки, че аз съм атеист.

Да, бях като Бог зад тънка преграда,

която ме отделяше от хората.

Как във вас възникна този образ?

Не знам, просто си помислих,

че всичко, което се случваше там...

всичко, което правех имаше смисъл.

Това не беше случайно.

Освен това чувствах, че не можем да разберем накъде отива всичко,

тъй като бяхме в една реалност,

но този, който бе зад завесата бе в друга реалност

и знаеше отлично как ще завърши тази история.

Здравей. - Здравей.

Здравей. - Здравей.

Феде, прибира ли се вкъщи тази сутрин?

Не, защо? - Сутринта оставих чиниите мръсни,

а сега са измити. Може Мария да ги е измила.

Мария ли?

Да, тя може да се е прибрала вкъщи,

но едва ли би измила чиниите.

Съмнявам се.

Може ти да си ги измила?

Аз не бих забравила.

Знам... но докторът каза,

че загубата на памет може да е страничен ефект, така че...

Инсултът и инфарктът също са сред страничните ефекти,

но вероятността е много малка. - Да, но съществува.

Не ли?

Успокой се.

Здравейте, има ли някой вкъщи? - Здравей.

Не мислиш ли, че напоследък е малко странна?

В какъв смисъл? - Напрегната, нервна, странна.

Тя е тийнейджърка. Какво искаш?

Странна...

Въпрос от нашите зрители.

Никой ли не се заинтересува къде сте?

Никой ли не забеляза отсъствието ви?

Не, родителите ми починаха преди много години.

Нямам други роднини.

Може би някой приятел?

Не, не. Нямам приятели.

Въобще никакъв приятел ли нямате?

Имам няколко познати.

Истинските приятели са рядкост.

Малцина ги имат.

И бяхте там съвсем сам.

Не сте общувал с никого. Нямахте ли клаустрофобия?

Точно обратното.

Чувствах се сякаш...

Струваше ми се, че се намирам вътре в...

подводница или...

или в космически кораб

летящ към Марс и загубил контакт със Земята.

Трудно ли ви беше? - Абсолютно не.

Напротив, успокояваше ме през нощта.

Значи така? - Да.

Мислехте, че летите към Марс?

Защо към Марс? За да намерите там хора ли?

Не, познавам достатъчно хора на Земята.

Летях към Марс, за да избягам от тях.

Ясно.

Значи си помислихте, че може да живеете в тази къща?

Не мислех за нищо, но знаех, че...

никога не съм бил толкова щастлив в живота си.

Да вървим, Мария.

Значи може да се каже, че сте посветил

целия си живот на изучаването на човешкия ум?

Да, Иняки. От дете харесвах книгите

по психология, които баща ми купуваше.

Той беше селски доктор. - Просто е невероятно, нали?

При някои хора това, което наричаме призвание,

се проявява от ранна възраст.

Може ли да се каже, че това е заложено в тях още от раждането?

Вие кога за пръв път чухте този вътрешен зов?

Просто ви е провървяло, да.

Предполагам, че си е помислила, че си въобразява...

или че съм призрак, или че го е сънувала, не знам.

Може би сте се разконцентрирал?

Може да се каже, че сте се издънил.

Не, аз внимателно бях проучил техните навици и ред.

Трудности възникнаха само през почивните дни...

Защо? - Защото през уикендите

им идваха гости и не можех да излизам.

Здравей, мамо. - Здравей.

Мамо, слушай...

Трябва да ти кажа нещо.

Може да ти се стори странно. - Нещо лошо ли се е случило?

Не, не е нещо лошо. Не се бой.

Просто е много странно.

Въобще...

как да го кажа?

Откакто донесохме гардероба на дядо...

усещам...

нечие присъствие. - Нечие присъствие? За какво говориш?

Не знам, но някой мие чиниите,

оправя леглата, чисти къщата.

Не, добре съм.

Вероятно просто съм уморена. Това е.

Освен това четох старите книги на дядо и разбираш ли...

Да ги изхвърля... не. Имам толкова спомени с тях.

И в един от онези дни отношенията ви

с Лусия се промениха, така ли?

И за двама ви те станаха така да се каже...

по-дълбоки?

Това е личен въпрос. Не искам да го обсъждам.

Научихте определен факт... свързан с нея.

Достатъчно.

Дамиан, вие ни обещахте.

Да, научих нещо за нея.

Доколкото знам това, което е научил Дамиан

е свързано с този гардероб.

Успяхме да получим един документ, който е намерил Дамиан.

Според този документ като дете Лусия

е играела в този гардероб с брат си близнак.

Той се казвал Хорхе.

Играта била много странна.

Двамата се събличали и си представяли,

че са в майчината утроба.

Това продължило докато Хорхе не починал от алергична реакция.

Бил само на седем години.

След това започнали да се случват удивителни неща.

Всичко, което слагали в гардероба изчезвало.

Кокоши яйца, зайци, кокошки.

Всичко, което можело да се яде.

Дядото на Лусия казвал, че нещата изчезват,

защото гардеробът е вълшебен...

и някой ден всичко изчезнало ще се върне.

Затова Лусия

продължила да си играе в гардероба,

надявайки се, че някой ден ще намери там брат си.

Не е изненадващо, че след като наследила

къщата на дядо си, тя решила да вземе оттам този гардероб.

Не ви ли се струва странно, че се озовахте в него, Дамиан?

Мислих за това. - И какъв извод си направихте?

Реших... че брат й Хорхе

е изиграл роля във факта, че гардеробът е стигнал до нея...

и в това, че аз бях вътре.

Ясно. - Може да се каже,

че живите са станали оръдие на мъртвите.

Не говоря за всички живи, а за тези,

който са чувствителни.

Като вас, например? - Например.

Разбирам. - Има още един момент.

Феде и тяхната дъщеря считали...

че Лусия върши домакинската работа.

Мие чиниите и чисти.

Но защо Лусия не им каза,

че го прави някой друг? - Точно така.

Защо не им каза? Как мислите?

Не им каза, защото...

не е искала да ме дели с никого.

Мислите, че не е искала да ви дели с никого?

И тя стана, може да се каже...

ваша съучастничка. Съгласен ли сте?

Кой сте вие?

Ти ли си?

Хорхе?

Какво правиш тук?

Когато за пръв път усетих присъствието ти

помислих, че полудявам.

Реших, че една част от мен върши домакинската работа,

а друга част е повярвала, че това е призрак.

Сега всичко е ясно.

Знам, че си тук.

Това ти ли беше?

Моля те, отговори.

Това е много трогателен момент...

но ми казват, че следва рекламна пауза.

Не се безпокойте, ще продължим.

Край, не сме в ефир.

Да... какво, Хуан? Да, знам, знам.

Почивка пет минути.

Ако ще ползвате тоалетната, побързайте.

Опитайте да не докосвате микрофона. Не забравяйте, че той е тук.

Разбрах.

Серхио, трябва да ви кажа нещо.

Слушам. - Не искам да говоря за Лусия.

Така ли...

Разбрахме се да не обсъждаме лични въпроси.

Да, да, да... но има един момент.

Вие не може да създавате свои правила.

Аз ги измислих много преди вас.

Освен това ми съобщават, че гледаемостта пада.

Ако продължи така ще ни закрият. - Да, но ние се договорихме.

Договорихме се преди, но сега всичко се измени, Дамиан.

Слушайте, изглеждате отлично, кълна се.

Вие сте телевизионен човек. Повярвайте ми.

Освен това имам изненада за вас... голяма.

Повярвайте ми. Няма да съжалявате.

Уверявам ви, Дамиан. - Не, не, аз не обичам изненадите...

Само по-бързо, моля те. - Ние само сме избягали от училище.

А ако нашите се върнат? - Нали работят до 19:00.

Да. - Ами супер.

Трябва да им предам стоката сега.

Иначе ще ми отрежат топките.

Това са сериозни момчета. - Ето.

Вземи всичко. - Ще взема половината,

останалото след седмица. - Забрави, Раул.

Помогни ми за последен път. - Не, казах ти.

Какъв е проблемът? Ще взема само половината.

А ако родителите ми разберат?

По дяволите, родителите ти.

Ти каза, че не им пука.

Разбираш ли... - Какво?

Какво стана?

Уплаши ли се? - Не.

Да. Адски си уплашена.

Защо?

Няма от какво да се страхуваш.

Какво стана?

Раул.

От какво те е страх, Мария?

От нищо. - Браво.

Какво правиш? - Разфасовам.

Само не тук. Да отидем в стаята ми.

В твоята стая?

Добре.

Какво стана?

Какво правиш? - Може ли да те снимам?

По-добре недей. - Защо?

Днес не искам.

ВХОД ЗАБРАНЕН ЗА РОДИТЕЛИ

Не знам, Раул.

Какво става? - Не знам.

Отпусни се. Всичко е наред.

Какво пак? - Раул, престани.

Не ти ли харесва? - Моля те, стига.

Знам, че ти харесва.

Сериозно, стига.

Спри.

Какво не е наред? - Господи, Раул.

Знам какво сте си мислел.

Че ще се разкриете, ако се намесите.

100 пъти въртях в главата си този момент

и всеки път реагирах на ситуацията по различен начин.

Може би ще ни дадете пример?

Можех да сритам задника на това момче. - Но...

не сте направил нищо.

И все пак...

аз съм порядъчен човек.

Не се съмнявам.

Може би затова станах самотник.

Порядъчните не са обичани. - Да, вярно е.

Мислите ли, че нашият свят е лош?

Харесва ли ти?

Как ти харесва повече?

Това ли искаше да видиш?

Харесва ли ти такова?

Кажи ми, моля те.

Мамо, виждала ли си го? - Какво?

Телефона ми. - Не. Побързай, ще закъснеем.

Мария, побързай. - Само секунда.

Не ти трябва телефона. - Беше тук.

Довиждане. - И къде се дяна?

Чао.

Чакам ви долу. - Да вървим, Мария.

Трябва ми телефона. - Сигурно е в раницата ти.

Но още по-опасни са онези паяци,

които се крият на непредсказуеми места.

Те са майстори на мимикрията и маскировката.

Способността им да усещат плячката,

както и техните рефлекси,

мощни зъби и отрова им дават огромно предимство.

Когато плячката е на няколко сантиметра

от паяка той нанася удар.

Мария вкъщи ли е? - Влез, влез.

Влез.

Къде е Мария? - Седни тук.

Няма истина в краката.

Е, къде е Мария?

Няма я тук.

Как я караш, Раул?

Вървят ли нещата?

Това е някаква глупост. Ще си вървя.

Чакай, заключих вратата, така че ако искаш

да си тръгнеш ще трябва да я разбиеш.

Да не сте полудял?

Седни, Раул.

Моля те, седни.

Саски ли имаш?

Или трева, или канабис. Как я наричаш?

Нямам нищо.

Знам какво правиш. Не лъжи.

Разбираш ли?

Хайде, дръпни си един джойнт.

Нека да погледна. Дай.

Гадост. Това е просто боклук.

Надявам се, че не я даваш скъпо?

Изобщо не щипе.

Слушай...

Това е мобилният на Мария. Виждал ли си го?

Ти се отнасяш с нея като с боклук,

а тя не е боклук.

Може би се отнасяш така с всички момичета?

Не знам. - Какво искате?

Да не й искаш повече пари и да не държиш стока тук.

И спри да я изнудваш, че ще покажеш

видеото на родителите й,

защото аз съм баща й и го видях.

И не ми пука.

Искам да оставиш Мария на мира.

Дори не я поглеждай.

А ако откажа...

мъжаго?

Тогава ще се обадя в полицията и ще им разкажа за теб.

И на родителите ти.

На тях не им е все едно, нали?

Слушай, копеле... - Малък задник, ще те убия!

Разбираш ли ме, скапано копеле? Разбра ли ме? Разбра ли ме?

Ти ме принуди да го направя. Ти ме принуди.

Какво правиш? - Обаждам се на родителите ти.

Ще им изпратя и СМС-те ти до Мария.

Не им звъни, човече. Ще забравя за Мария.

Вече забравих за нея. Не звъни на нашите.

Разкарай се.

А вратата? - Отключена е.

Мъжаго.

Прекъсваме записа поради непредвидени обстоятелства.

Благодаря за разбирането.

Какво стана? Какъв е проблемът? - Моля, останете по местата си.

Не ставайте. Моля ви.

Дамиан, може ли да станете за секунда, благодаря.

Да, Хуан? - Разбрах.

Три минути. Ще кажа на пианиста да свири.

Луис, можеш ли да изсвириш нещо?

Откъде мога да знам, че го е заплашвал?

Никой не ми каза.

Добре, разбрах всичко. 15 въпроса за три минути.

Кога ще продължим? Колко време имаме?

Записът ще продължи след няколко минути.

Моля, останете по местата си.

Извинете.

Ще се скрия там, където никой не може да ме види.

Съвсем сам съм в тъмното.

Никой не знае, че съм тук сам.

Бъди винаги до мен, скъпи.

Никога не ме оставяй.

Благодаря.

Понякога, когато чакам на пешеходна пътека и до мен стои друг човек

си представям, че някой го блъска на пътя

и го удря преминаващ автобус.

Или че някой мой близък умира

и това не предизвиква в мен никакви емоции.

Но се боя да говоря за това, защото няма да ме разберат.

Искам да променя нещо в живота си, но ме е страх от промяната

и чакам нещата да се променят сами.

Но като цяло...

всичко е супер, предполагам.

Ти какво мислиш?

Може би никой не ме слуша и си говоря сама?

Съмнявам се, че ти си брат ми.

Мисля, че си нещо друго.

Например...

моят въображаем любовник...

или... моят призрачен любовник.

Интересно какво би станало ако беше реален?

И имаше тяло.

Както разбирам сте слушал изповедта на Лусия, за да...

Не, не е така.

Бъдете честен, Дамиан.

Аз съм напълно честен. - Стига, Дамиан.

Кажете ни истината.

Може да не ми вярвате, но съм абсолютно искрен с вас.

Въпреки, че не ми пука. Интервюто е въображаемо.

И вие сте въображаем. Тук само аз съм реален.

Тоест призракът е реален, нали?

Точно така.

Дамиан, призраци не съществуват. - Не, вие не съществувате.

А тогава защо говориш с мен? - Може би по навик...

или защото е по-добре, отколкото да си говориш сам.

Да, да, да... Разбирате ли какво става?

Осъзнавате ли го?

Това е всичко, стига ми. Всички излизайте, махайте се.

Ядосвате ми се, защото задавам въпроси

относно манията ви по Лусия. - Казах, махайте се, мамка ви!

Добре ли сте, Дамиан?

Не, не съм добре.

Искам да поговорим.

Ясно... и затова съм тук. За да говорим.

Искам да говоря с истински журналист.

Със сериозен човек.

С кого например?

С Иняки Габилондо.

Той е единственият журналист, който баща ми уважаваше.

Здравей, Дамиан.

Здравейте, Иняки. Мога ли да ви наричам така?

Наричай ме както искаш.

Благодаря.

Баща ми казваше, че сте професионалист.

Че се подготвяте сериозно за предаванията, за разлика от другите.

И затова ли ми се обади?

Да, много исках да ви попитам...

какво мислите за това?

За отношенията ти с Лусия ли? - Да.

Когато в теб е възникнал интерес към Лусия...

ти си предприел определени действия, за да помогнеш на дъщеря й.

Така ли е или не?

Да, така е.

А как би се почувствал баща ти,

ако разбереше, че си защитил Мария?

Как би се почувствал баща ми? Може би...

би бил горд.

Или не.

Кой знае? - Татко, как можа?

За какво изобщо говориш? Опитвал съм се да го сплаша?

Душил съм го? - Не си и помисляй да отричаш.

Не те разбирам. Не съм направил нищо.

А Раул казва, че си направил.

Какво ти каза? - Че баща ми е луд.

Дори не знам кой е Раул. Ти познаваш ли го?

Не. - Аз също.

Може би ще ни обясниш кой е? - Защо се бъркаш в личния ми живот?

Защото наричаш баща си луд. - Не съм направил нищо.

Тогава защо Раул казва това? - Не знам кой е Раул.

Раул е най-доброто нещо в живота ми, ясно ли е?

Мразя те! Разбра ли, мразя те!

Мария, отвори вратата. - Изчезвай!

Татко не е направил нищо лошо. - Той лъже, както и ти.

Мария... аз не лъжа, кълна се.

Значи аз си измислям? Значи съм луда?

Просто искам да оправя нещата.

Не, вие сте луди и болни. Остави ме на мира!

Не знам, мамо. - Успокой се, успокой се, скъпа.

Вече нямам сили.

Потърпи малко и всичко ще се оправи.

Съвсем забравих за празниците.

Феде не ти ли помага?

Как така? - Не, Феде много работи.

Може би трябва да се махнеш за малко оттам.

Ние с Мария може да дойдем.

Да, би било хубаво да се измъкнем от дома за известно време.

Вече не знам кое е реално и кое не е.

Може аз да съм объркал всичко?

Животът не е холивудски филм.

Невинаги е възможно да се намери изход.

Хората попадат в трудни ситуации. - Но ти помогна на Мария.

Сигурен ли сте? Ако тя иска

да се върне при Раул ще го направи.

Такъв човек е. - А Лусия?

Не се ли тревожиш за нея?

Не се ли считаш отговорен за сегашното й състояние?

Аз мислех за това. - В края на краищата...

ти експлоатираш нейните фантазии.

Тя мисли, че живее с призрак.

Може дори да се каже, че използваш нейната болест.

Какво мога да направя?

Да й кажа истината? - Можеш да се махнеш.

Това е най-доброто, което можеш

да направиш, за да й помогнеш.

Не искам да говоря повече с вас.

Достатъчно.

Нямате нови гласови съобщения.

Карай внимателно... и ми се обади, когато пристигнете.

Чакай малко.

Здравей. - Здравей.

Как пътува? - Нормално.

Къде ме водиш?

Ела тук.

Не бързай. - Преди не говореше така.

Не съм свикнала на такива неща.

Тук ли спиш с жена си? - Да, защо?

За да разбере това, човек трябва да бъде по-чувствителен.

Аз имам чувства към теб.

Тя на коя страна спи? - На тази.

Тогава легни тук.

Така ще чукам теб и жена ти едновременно.

Стига, не говори така.

Иняки, Иняки. - Дамиан.

Не очаквах да те видя. - Чуйте.

Какво по-точно? - Това е Феде. Чука любовницата си.

Сигурно му е колега. Чукат се като зайци.

Не, не, сгрешил си шоуто. Не се занимавам с това.

Ако искаш да говориш за това ти трябва Серхио О'Кейн.

Но нали...

Не.

Чу ли това чукане?

Какво чукане? - Не го ли чу?

Не. - Идва от гардероба.

Може вътре да има призрак?

Или детективът, който е наела жена ти.

Не ти ли казах?

Лусия вярва в призраци.

Шегуваш ли се? Жена ти вярва в призраци?

Кълна се. Тя вярва,

че заедно с гардероба от къщата

на нейните баба и дядо в нашата къща...

се е преселил призрака...

на брат й, който е починал отдавна.

Внимателно! - Крий се, крий се!

Спаси ме! Спаси ме!

А ако изведнъж жена ти дойде?

Един инсулт й стига.

Отдавна ли се чукате с нея? - Трудно е да се каже.

Не си спомням.

Как се запознахте?

Интересно ли ти е?

Запознахме се в болницата.

И двамата сме алергични към ужилване от оси...

и се озовахме заедно в болницата.

А когато аз се възстанових и ме изписаха

моят доктор ме помоли да посетя едно момиче

от друга стая и да я развеселя,

защото се чувстваше зле.

От ужилване на оса? - Да, защото гърлото се подува.

Не можеш да дишаш.

Значи, ако я ужили оса тя ще умре?

Ако не получи помощ навреме. - Еха.

Брат й умрял точно така.

Сериозно ли? И имате еднаква алергия?

Да. - Здравей, още ли си на работа?

Не, вкъщи съм, в леглото.

Малко съм уморен... не. - Утре почивен ден ли е?

Не, утре ще ставам рано. Имаме инвентаризация.

Е, тогава си почивай.

А вие как сте там? - Добре сме.

Ясно, разбрах. - Приготвяме се за сън.

Разбрах. Сладки сънища.

Чао.

Мислил ли си някога какво ще стане ако тя умре?

Да, понякога всеки си фантазира за такива неща.

Ти не си ли си представяла, че някой е умрял?

Да, разбира се, както всички хора. - Виждаш ли?

Мога да намеря оси.

Паула, добре ли си с главата?

Шегувам се. - Да.

Дамиан, какво почувства в този момент?

Че съм на правилното място. - Да.

Твоето място е бил този гардероб. - Точно така.

Считам, че този гардероб ми подхожда отлично.

Мога да съм на различни места...

едновременно, както една идея може да бъде в различни глави.

Между другото, Паула и Феде още ли правят любов?

Иняки, не очаквах да чуя този въпрос от вас.

Или това не сте вие?

Вие ли сте Иняки?

Или сте О'Кейн? - Важно ли е?

Аз съм този, който ти е нужен.

Този, който искаш да бъда.

Всичко се случва в ума ти.

И ти го знаеш.

Съгласен съм... но това не означава,

че не съм реален.

Умът е задник, Иняки.

Да продължим ли?

Да тръгваме.

Бързаш ли? - Да, малко.

Ама че временце е днес. - Добре, да тръгваме.

Как да си направим капан за оси...

Усмиряване на оси с дим.

Виж го, Феде. - Какво?

Твоят съсед.

Какво си намислил, Дамиан?

Какво искаш да направиш?

Не ми се иска да говоря.

Не искаш ли да ми кажеш истината?

Може би.

Фантазираш си за нещо, нали?

Трудно е да се каже.

Фантазираш си... но не искаш да го признаеш.

Дамиан, още ли се смяташ за добър човек?

Това наистина ли се случва?

Това започва да се случва.

Е, това беше.

Време е да си вървя.

Защо толкова рано?

Утре ще ме видиш на работа... както обикновено.

Не говори така.

Знаеш ли какво?

Случва се...

понякога да оставам до късно на работа,

въпреки, че нямам какво да правя,

за да бъда близо до теб.

Въпреки, че ти не говориш с мен и не ме гледаш.

Въпреки това ми е добре с теб.

Не мислех, че си толкова романтичен.

Добре, трябва да тръгвам,

че току-виж Лусия внезапно се върне.

До утре.

Не.

Помощ!

Ще вземеш ли чантите? - Добре.

Здравей, татко! - Здравей!

Тате, тате, тате...

Моля те, тате! Тате, тате, тате...

Мамо, направи нещо! Помощ, тате!

Тате, тате.

Мамо, помощ! Не, тате!

Тате! Мамо, обади се на някого!

Направи нещо! Тате, моля те!

Обади се на някого, мамка ти! Чуваш ли?

Първи, на мястото ли си? Как са пострадалите?

И там ли няма нищо? - Прозорецът в кухнята е отворен

и има храната навсякъде, но няма нищо.

Огледах всичко, но не намерих гнездото.

Къде е дъщеря ми? - У баба си.

Трябва да облепим вратата с тиксо. Може да се върнат.

Ще им кажа. - Ще напиша отчет.

Чувствах се като Бог.

Или като паяк, ако желаете.

Паяк, който никой не забелязва,

но той наблюдава от своя ъгъл

и дърпа конците на Вселената.

Почувствах и нещо друго.

Имах чувството, че ще се преродя.

Ето го и краят. - Краят на какво?

Краят на интервюто.

Довиждане, Иняки.

Сбогом.

Бъди здрав.

Нашият гардероб. Мисля, че каза, че в него има нещо.

Нещо усети ли? Не?

Той просто пробуди в мен спомени...

и започнах да си фантазирам. Забрави.

Ясно.

Дъще, ако искаш, ще остана с теб.

Благодаря, че беше с Мария.

Скъпа... не губи надежда.

Знаеш как говорят хората.

О, моето момиче.

Обаждай ми се.

Обаждай се по-често.

ПАРАЗИТ

превод и субтитри Ivon