Original subtitles

Кинокомпания "Синебридж" и Одеско киностудио

представят

НИКИТА ЗВЕРЕВ

ЯН ЦАПНИК

МАКСИМ ЗАУСАЛИН АНДРЕЙ ФРОЛОВ

Стой!

С лице към стената!

сценарист СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВ

Виктор Алексеевич Суханов.

Осъден по чл. 58-1 б, за измяна на Родината.

Седнете.

оператор ГЕОРГИЙ БЛИНОВ

Подновено е разследването по вашето дело.

Появиха се някои нови обстоятелства.

Какви обстоятелства?

Разказвайте.

За какво?

За това, как сте минали доброволно... на страната на немците.

От самото начало и по-подробно.

От началото...

21 юни 1941 г. Западната граница на СССР

художник ВЛАДИМИР ЕВСИКОВ

Какво правиш? - Чакай, че ми излезе мазол.

композитор АЛЕКСЕЙ КАРПОВ

копродуценти: АЛЕКСАНДЪР ТКАЧЕНКО, ОЛГА НЕВЕРКО

продуцент СЕРГЕЙ КУЧКОВ

Какво стана? Кой стреля?

Другарю сержант, вижте!

режисьор ВИТАЛИЙ ВОРОБЬОВ

Я чакай, чакай.

Какво има? - Другарю лейтенант, имаме ранен,

помогнете да го откараме в лазарета. - Качвай се бързо.

НИТО КРАЧКА НАЗАД!

Минавайте. Вдигай!

Едно, две... Едно, две...

Едно... Повдигнете лакътя! ... две. Едно...

Червеноармеецо, къде да открия лейт. Суханов?

До банята, др. лейтенант.

Борци, готови!

Др. лейтенант, старшина, готови. Едно, две, три!

Хайде, др. лейтенант, покажете му! Нищо работа!

Давай, натискай! - Смачкайте го!

Сега ще ти покаже!

Ето, почна го! Хайде, др. лейтенант!

Хайде, хайде, хайде...

Разкажи му играта!

Ура!

Ето ви! Дай по една.

По една, както се бяхме разбрали. Точно така.

Давай. И това ли е всичко?

Дадена дума - хвърлен камък! - Остави, Шалних!

Защо, др. лейтенант? Напълно честен бас.

Не съм ти кон да залагаш на мен.

Два дни в карцера.

Др. лейтенант, ще си ги разделим.

Така ли? - Да.

Три дни! - Др. лейтенант...

Кръгом!

Ако щете и 5 дни ще изкарам, но да е утре.

Махай ме се от очите! - Но довечера има кино.

Ходом марш! - Ама не е честно.

Върви ти казвам!

Не е честно, др. лейтенант.

Не може да бъде! - Не е честно.

Не вярвам на очите си! Саня! - Все пак кино ще има.

Здравей, драги.

На. - Я чакай.

Цигарките.

Пуши на воля. - Почакай.

Обирджия.

Насади ли се? Стой сега да ти дойде акъла.

Я се махай!

Откога не сме се виждали? Година? - Почти година.

Откакто завършихме училище. Затуй пък сега ще сме заедно.

От Далечния изток ни прехвърлят тук. - Чудесно!

А друг виждал ли си от нашите? - Костя Малцов, преди 6 месеца.

Сега е в Прибалтика, близо до Каунас.

Витя, какво става днес?

Ден за баня е. - Не питам за това.

Сутринта трябваше да закараме един ранен до мед. пункт.

Казват, че са застреляли двама нарушители.

На това му викат поредната провокация.

Според теб ще има ли война? - Нали знаеш: ако утре е война,

ако утре сме на поход, ще сразим врага на негова територия.

А и попадна на взвод - първенец по боева и политическа подготовка.

Сериозно? Бяхте, докато не се появихме ние.

Наближават ученията, ще видим. Свободен ли си днес?

Рота... Ходом марш!

Едно, две... Едно, две... С песен...

Войничета, славни момчета,

Къде са вашите деди?

Нашите деди са славните победи,

Ето къде са те.

Нашите деди са славните победи,

Ето къде са те.

Войничета, славни момчета...

Строй се!

Ето ги.

Момичета, тръгвате ли си вече? - Да, време ни е.

Следват танците. Останете. - Ама мръкна се вече.

А и сме далече. - Ще ви изпратим.

До сутринта сме в отпуск. - Не думай.

Един момент.

Ами пилотите? - Че какво за тях, Анечка?

Летят си някъде в облаците и толкоз.

Хубаво е тук при вас!

Спомних си за нашето село.

Нима сте от село?

Не си ли личи? - Не.

Така е. Роден съм в Питер.

Когато баща ми загина през 1917 г., с майка се преместихме на село.

Сега е селска учителка, така че целия си живот...

го изкарах на село. И какъв мислите, че съм?

Сигурно имате и приятелка там?

Ти знаеш ли, че има край,

където благодат царува,

реки кристалночисти там извират

и степи тучни, вятърът милува.

Във вишневи градини...

селцата се простират... - Какво рецитираш... Какво рецитираш?

Много сладникаво.

Пек и зной, недей се спуска!

Конницата на Будьони в бой препуска...

Момент само.

Не знаем що е бащин дом и родни друми,

израснахме сред дим и множество куршуми.

Какво е това?

Дотук беше.

Момичета... бягайте вкъщи.

По най-бързия начин, а утре непременно ще се видим.

Бягайте вкъщи. - Хайде!

А сега какво ще кажеш? Пак ли провокация?

Бегом в частта!

Добре ли си? - Да.

Къде отиваш?

Така или иначе вече не можеш им помогна.

Да се връщаме в частта.

Някой да ми отвори!

Сашка!

Сашка, десант! - Какво?

Сашка, десант! - Не чувам!

Трябва да се доберем до гората!

Мамка им, болшевишка!

Има ли някой жив?!

Отворете, братлета!

Кучият му син, к'во прави?!

Копелета... Немци... Гадове!

Отрепки...

Немци...

Гад...

Мръсна гад!

Шибаняци!

Горе ръцете!

Ела тук!

Виктор... Само те е одраскало.

Виктор... Ще можеш ли да вървиш?

Как ти се вижда противникът? - Нищо особено.

Станете!

Тоя по-добре да го гръмнем веднага. И без това няма да изкара много.

Когато падне, тогава. Това са първите ни трофеи.

Хайде, мърдайте!

Всъщност, не знам...

Всичко стана толкова бързо, че дори не разбрах как.

Позната картинка. Не знам, не помня...

Бях ранен, уплаших се...

Ще спрете ли да ме баламосвате?

Все пак не сте някой новобранец.

А кадрови офицер. Макар и бивш.

Така е, гражданино следовател.

Но пак ви казвам, че бях ранен...

А куршумите не подбират... дали си бивш или не.

23 юни, 1941 година Рано сутринта

Такава подготовка падна и язък на всичко.

Спипаха ни по бели гащи.

И сега какво? - Ами нищо хубаво.

Някой да е чувал нещо за Войковската застава?

Не. - Вода...

Потърпи, братле.

Стига си ни навивал, др. командир.

Забрави! Ще ти теглят куршума и толкоз.

Предлагаш да чакаме, да ни разстрелят ли?

Що пък веднага разстрелят?

Военнопленници сме, имаме права.

Какви права, по дяволите?!

Ще загубим десетина, но може да се измъкнем.

Такъв невъоръжен, да не мислиш, че с оркестър ще те посрещнат?

Няма смисъл да се заблуждаваме.

Засега сме живи. И слава Богу.

Да, бързо се навоюва... - А ти?

Стига, командире. И без нас ще се справят с немците.

Ще им видят сметката, спокойно. А ние трябва да си траем...

Тихо, и без глупости.

Хайде, ставайте!

Някой знае ли немски?

Превеждай.

Почивката свърши.

Сега ще работите.

Ще трябва да работите доста.

Който не работи, няма да яде.

А ранените?

Ще ги изпратят в болница.

Излезте и се стройте!

За вас не знам...

но аз се ориентирам към болницата.

Съветвам ви същото.

Саня, аз няма да ида в болницата.

Ще мога да работя, здрав съм.

Като слон. Елефант.

Добре ли си?

Ама аз съм здрав!

Какво правите, изроди?

Трябва да бягаме.

Иначе ще стане още по-лошо. - Дръж се.

Лейтенанте, остави на мен. Ето така.

Предай нататък да са в готовност.

Бойци, напред!

Виктор... Виктор! Ставай! Ставай!

Да изчезваме, момчета!

Др. лейтенант... - Шалних, откъде се взе?

Къде са останалите? - Няма никой. Частта е сразена.

Ще ви прикривам!

Стрелят, какво ще правим?

Заповядвам ти да отведеш лейт. Суханов на безопасно място!

Слушам! А вие? - Казах ти действай!

Бойци!

Слушайте моята команда! След мен! Атака! Ура!

Шалних, къде сме?

Един Господ знае!

Първо карахме през гората. После през хълма, през потока...

А накрая я закършихме тук, кучета го яли!

А другите? Лейтенант Гордеев?

Започна битка и той ми заповяда вас да спасявам.

Да се връщаме.

Къде? Немците са наоколо.

Хайде, това е заповед. - Тихо!

Тихо, др. лейтенант.

Мотори. Ха на бас!

Супер, горят като нашите.

Да се омитаме. - Ще трябва да се доберем до нашите.

Стига... Почивка.

Чуваш ли?

Отивам да разузная.

Хайде, хайде...

Вижте, к'ва шушумига ви водя.

Долу има разбит камион.

Беше се наврял под него и нареждаше като някоя вдовица.

Слава Богу, вече си мислех, че съм сам-самичък на тоя свят.

Свободно, боецо. Как се казваш? - Стьопа.

Степан Коврига.

От Войковската застава.

Как се озова тук?

Всички хукнаха и аз... като се свестих... няма никой, сам-самичък.

Избягал си значи. - Всички побягнаха.

А какво беше само, а? Пълен хаос.

Оръжейната от раз в небитието!

На нашия командир му откъсна главата. И се търкулна под оградата.

А ние какво да правим? Без командир без глава.

Пийни си, мъченико, ще ти олекне. - Остави, Шалних!

Стига сме бягали. Ще воюваме.

Дръж, носи го.

Осефери се лейтенантът. Щом отново му дойдоха сили.

Шалних, напред! - Слушам!

Коврига, огледай от другата страна. - Слушам!

Напредват немчугите.

Как са го построили, а?

Интересно, какво е било тук, др. лейтенант?

Преди около триста години, това е било непристъпна крепост.

Път... е можело изобщо да няма.

Да... Планинската пътека е най-удобна за насам.

Др. лейтенант... Там... - Какво?

Какво има там?

Гледам зад храстите, нещо дими...

Приближих се... и ей ти на.

Следотърсач си ти, Стьопа. Май няма живи.

И оръдието е здраво. - Тихо!

Ей!

Абе, да не се побърка?

Стой, ще стрелям! Стой! Другарю лейтенант!

Как ти е фамилията? - Ефимов Семьон.

Другарю лейтенант!

Тук има пълен комплект!

Картечници...

сандъци с патрони, а?

Снаряди... Бронебойни и осколочни.

Всичко има!

Кльопачка.

И нова куртка за мен.

Май ще ми стане, а?

Другари червеноармейци!

Нашата Съветска Родина...

беше нападната предателски от врага.

И свещения ни...

военен дълг...

нашето задължение е... - Да им разкажем играта!

... Да се бием срещу фашистите.

Така си се тътрят... Вражеската сила.

Разтворете лафета! - Слушам.

Значи...

Задачата ни е следната:

Да спрем колоната на противника...

и да се задържим докато дойдат нашите.

Шалних! - Аз.

Мерач. - Слушам!

Ефимов! - Аз.

Пълнач. - Слушам!

Стьопа! Снарядите. - Слушам!

Имате ли въпроси? - Др. лейтенант...

Нашите скоро ли ще дойдат? - Така мисля.

Мерач! - Аз!

Прицели се в главата на колоната! - Слушам, в главата на колоната!

Осколочен! - Тъй вярно, осколочен!

Оръдието е заредено! - Разбрано!

Командире... прицелих се в главата на колоната!

Оръдие!

Огън!

Изстрел даден! - Откат нормален!

Да! Улучи пехотата! Браво, Тьома!

Така ли? Пък се целих в колата.

Дай още веднъж!

Мерач! - Аз!

В челната кола! - Слушам!

Осколочен! - Слушам, осколочен!

Изстрел!

Оръдие!

Огън!

Изстрел даден! - Откат нормален!

Разтърчаха се гадовете!

Край... Сега ще ни видят сметката.

Шалних!

Аз. - Ще ги стигнеш ли?

Ще се опитам.

Тьома! - Да.

Пусни им осколочен! - Слушам, др. командир!

Копелета!

Не мога повече, не мога...

Целта е прихваната!

Ефимов, докладвай!

Ефимов! - Да не оглуша?!

Ама че мръсник!

Край! Мъртва зона.

Другарю лейтенант!

Не мога да ги достигна! - Шалних!

С картечницата вън, бързо! - Слушам!

Стьопа, бегом на моето място! - Слушам!

Хайде, мърдай, темерут такъв!

Вече две денонощия се държат.

Невероятно! - Генералът е бесен.

Този самоуверен кариерист?

Как не! Огневата точка му е в тил. Особено на такова стратегическо място.

Мисля, че днес всичко ще приключи.

Тези развалини окончателно ще бъдат изравнени със земята.

Имаме и някои други задачи.

Затова трябва да действаме решително, а не да стоим със скръстени ръце.

Вие, драги ми Вернер, наблюдавайте внимателно обстановката.

Тъй вярно, г-н полковник!

Но тези руснаци няма да бъдат наши.

Понеже няма да ги оставят живи. Та те са фанатици.

Ще се възползвам от старите си връзки и ще поговоря с генерала.

В интересите на подразделението ни е.

Пригответе се за бой! По местата!

Да се стреля по моя команда!

Ще ги допуснем по-близо!

Нагоре, другари,

всички по местата!

Последният парад наближава…

Гордият ни “Варяг” не се предава,

никой не иска пощада.

Огън!

Гордият ни “Варяг” не се предава,

никой не иска пощада.

Да, герои... До последния патрон.

Даже е нямало с какво да се гръмнете. Между другото...

Немците защо ви оставиха жив?

Не знам. - Кажете честно, Суханов.

Колко им платихте, за да ви оставят жив?

Ама защо... - Отговорете на зададения ви въпрос!

Защо да ви отговарям?

Така или иначе не ми вярвате. - Не ви вярвам.

Вече съм си имал работа с такива "герои".

Които първо са минавали към немците, а после са застрелвали своите.

Знаете ли?

Знам.

28 юни 1941 година

Е, пипнаха ли ви, червени боклуци!

Ти си боклук!

Достатъчно! Стига!

Представях си ви точно такива фанатици.

Нима не можете да губите достойно?

Разстреляйте ги!

Заредете!

Прицелете се!

К'во се туткате, гадове?

Скоро и вие ще го отнесете. Стреляйте де!

Остави!

Това да не е затвор, др. лейтенант?

Не знам.

Тия четиримата не са каквото трябва, г-н полковник.

Възможно е, но не разполагаме с други артилеристи.

А тези поне ги видяхме в действие. - Така е.

Ще ги видим.

Първо в очакване на смъртта, после неочаквано спасение...

Може би ще е достатъчно да ги прекършим.

Войници и офицери...

Добре дошли на територията на нашето подразделение!

Неотдавна този град...

както и стотици други,

беше освободен от доблестната германска армия от съветско иго.

Победоносната атака на немските войски...

продължава с пълна сила.

И много скоро цяла Европа...

та чак до Урал, ще бъде освободена...

от престъпната власт и съветите -

този колос на глинени крака.

Ама к'ви ги плещи само... - Много от вас,

както и аз, сме дошли тук по собствена воля.

Дошли сте доброволно.

Защото, както разбрахте...

идват цивилизовани времена.

Немските власти...

ви дават възможност...

да бъдете полезни в освобождението и възраждането на хората...

населяващи тези безкрайни територии...

Никой няма да им даде такава свобода. Разделяй и владей.

Капитанът обича красноречието. - Разбирам...

че на някои от вас ще им бъде трудно да направят избор.

Все пак комунистическите идеали са ви ги набивали още от малки.

А ако още сега откажа?

Излез от строя!

Какво ще откажеш?

Да служа на немците.

Голямо шоу спретна.

С две думи - нямате избор.

Трябва възможно най-бързо да отсеем плявата.

Наля-во!

Ходом марш!

Другарю лейтенант!

Не могат без теб.

Нищо. Скоро изобщо няма да се сещате един за друг.

След мен! - Отде се пръкна такъв... Юда?

Не... Не съм Юда.

Водя се по убежденията си.

Толкова години мечтая да си отмъстя за семейството.

Не знам за семейството ти...

Но си продаде Родината. Факт!

И ти ще я продадеш. Има време.

Тръгвай!

К'ъв е тоя боклук?

Къде са нашите униформи?! - Това не го надявам.

Момчета, да се строяваме! - Тьом, тогава и нас ще ни разстрелят.

Фашист ли ти се прииска да ставаш? На, обличай тогава!

Какъв е проблемът?

Искаме си униформите или тръгваме така.

Хайде тогава.

Строй се!

Мирно!

Обяснявам...

Защо такова облекло не е подходящо за нашето подразделение.

Гаргите много се плашат.

К'во цвилите? Фашистки подлизурковци.

Ние настъпваме по всички фронтове.

Само в района на Минск...

са обкръжени и разгромени около 30 съветски дивизии.

Както виждате, нищо не крием от вас.

Сега да ви разясня защо решихме да не ви убиваме.

Нашите войници са завзели опитен образец на ново руско оръдие.

Било е в проект, още преди войната.

Интересуват ни неговите тактико-технически данни.

Освен това образецът е повреден.

За нас е от значение възможно най-бързо да бъде поправено.

Ще ни съдействате ли? Или предпочитате да умрете?

Дори не си представям за какво става въпрос.

Много скоро сам ще разбереш.

Придвижваме се напред,

с около 25-30 км. дневно.

Войските ни навлязоха в Рига. Превзеха Минск и Лвов.

Съветските войски понасят огромни загуби

и се изтеглят във вътрешността на Русия.

До този момент, световната история не помни подобен случай,

в който за кратък срок

попадат в плен около половин милион души.

Това не е ли доказателство за явното превъзходство на арийската нация!

Болшевишката идеология претърпява пълен провал.

Червената армия не е в състояние да се съпротивлява

на доблестната германска армия.

Много градове и села,

радостно приветстват немските войници

като свои освободители.

Нашият фюрер ни води към победата!

Ние ще победим!

Момчета, излизайте да се строяваме.

Вярно ли и Минск? - Да... Ходил съм там.

И Лвов, със сигурност.

Казаха, че се бият при Смоленск. Как е станало?

Колко е от Смоленск до Москва?

Няма да превземат Москва! Хайде на бас!

Не съм казал... - И по-добре!

Вие какво, специална покана ли чакате?

Излизайте!

Ходом марш!

Едно, едно... Едно, две, три!

Другарю лейтенант...

Къде ви водят?

Къде? - Мърдай!

На луната за кютуци.

Що си ги дрънкаш така? Трай сега, трябва да поогледаме още.

Трябва да... - Тихо!

Значи така...

Отвън има две вишки с картечари.

Осем човека обикалят, трима се сменят на портата на всеки четири часа.

Не... Така няма да стане.

Да задигнем камион и газ през портата, а?

Не, не става. - Не, та не!

Разнекъл ми се.

Не издържам повече тук.

Какво ще кажеш?

Засега нищо.

А нямате ли други специалисти? - Засега не. Но скоро ще имаме.

Скоро ще имаме всичко.

Ей, ти!

Я ела ми помогни!

К'во стоиш? Сам няма да мога.

Трябват ми помощници.

Тия бъкел не вдяват.

Добре, ще ви дадем хора. - Не... Трябват ми моите хора.

Не искам кой да е. - Какво значи "кой да е"?

Искам да говоря с полковника.

Фактически за мен това беше напълно ново оръдие.

Затова... никакви тайни не можехме да издадем.

Тогава защо се съгласихте да го поправите?

Беше... претекст.

С момчетата искахме да се измъкнем. - Непрекъснато ги споменавате.

Но доколкото ми е известно...

Тримата са ви срещнали напълно случайно.

Или сте действали заедно?

3 юли 1941 г.

Ей, голтаци! Водя ви попълнение.

На свободното легълце.

Идвай тука.

Здрасти.

Немците напълно са се побъркали. Започнаха и деца да хващат.

Поне училище завърши ли, пионере?

Никога не съм слагал червения нашийник. А тук сам дойдох.

Как така "сам"? - Така.

Отдавна съм мераклия да им видя сметката на евреите - комунисти.

Какво рече? - Същото.

Мразя съветите. Нека само ми дадат оръжие.

Ах ти, малко копеленце!

Момчета, бият свои!

Недей, Тьома... - Хайде!

Кой започна пръв?

Те.

Край, свършено е с вас, комуняги!

На връщане, преди прелеза,

камионът ще намали. Ще ви дам знак.

Разбрано, др. лейтенант. Гората е наблизо, и аз я видях.

Я пробвай.

Хайде, миличко.

Няма смисъл цял ден да висим тук.

Вие, драги ми Вернер, връщайте се обратно.

Слушам, г-н полковник.

А вие, капитане, изчакайте докато приключат.

Ако не успеят...

Не се церемонете с тях.

Слушам!

А ние с вас...

Отдавна имаме набелязана една важна работа.

Готово.

Един-два изстрела... и ще се скъса от лафета.

Е, докъде стигнахте?

Напълно сме готови.

Нещо не ми се вярва. - Хайде да го изпробваме.

Още сега.

Ще го изпробваме, не се притеснявай.

По колите!

Ей, къде отивате? - Не е ваша работа.

Естествено, ние сме на фронта, а вие се забавлявате в тил.

Не още.

Сбогом, уставняко, а ние ще се веселим с руските варвари.

Ами, веселете се!

Не им се впрягай, още имат жълто по устата.

Така е.

Ще стигнат фронтовата линия и ще напълнят гащите.

Хайде, давай!

Сьома!

Сьома...

Сьома, стани.

Ставай... Спаси ни, а?

Браво на теб!

Какво?

Това беше.

Да изчезваме!

По-бързо!

Бойци, след мен!

Пет минути почивка.

Трябва да вървим. Пеша далеч няма да стигнем, особено без оръжие.

Нямаме избор. Напред!

Като по поръчка. Ей ти и кола, и картечница.

И само двама въшливи пазачи.

Да имаше сега по едно студено винце...

В това село даже и студена вода не можеш намери.

Каква жега!

Ще направим така...

С теб ще нападнем двамата пазачи.

Шофьорът е за теб. - Слушам.

Мини му от другия край. Ще се справиш ли?

Не съм толкоз хилав де. - Добре.

Действаме заедно. По мой сигнал. Ясно?

Тъй вярно. - Напред!

Прекрасна природа, нали?

Особено, след като я почистихме от болшевишката сган.

Войниците да се връщат при колите.

Дали ще ни огрее с по една рибена чорба?

Мечтай си. Аз не бих отказал парче кървавица.

Къде се тутка толкова?

Защо не идва смяната?

Ти пък кой си?

Момчета! Тук има немци!

Спасявайте се без мен!

Убийте ги, убийте ги!

Др. лейтенант, прикрийте ме!

Все на теб се случва.

Нищо не ти е като хората!

Това май е колата на полковника.

Не спирай, др. лейтенант...

Дай газ...

Газ!

По дяволите, спри! Обръщай.

Трябва да ги спрем. - Дай газ!

Шалних! Шалних!

Сега, сега...

Помниш ли да ме мъкнеше? Сега е мой ред.

Сега... - Почакай, почакай, командире...

Нещо съм уморен...

Шалних! Мерачо!

Все пак...

избягахме от тях, другарю командир.

Ще ни запомнят фрицовете. - Но пък им разказахме играта.

Другарю лейтенант...

А аз...

така и не можах да изкарам три дни в карцера.

Според възникналите нови обстоятелства,

тримата червеноармейци, под командването на лейт. Суханов В.А.,

в края на юни 1941 г., са успели за няколко денонощия

да забавят голяма част от силите на противника.

Това помогнало на частите на Червената армия, на определен участък от фронта,

организирано да се изтеглят и установят на нови позиции.

Следователно, в действията на Суханов В.А.,

квалифицирания по чл. 58-1 б състав на престъпление,

не е установен.

Превод и субтитри: КРАСИМИР СЕВОВ ®

Огромни благодарности на Десислава Кичекова за помощта!

http://subs. sab. bz Translator's Heaven 2011