Original subtitles

Превод: A. KODAK = karakoncul = Dogrular =

Източен Берлин, 1975

Премръзнала си.

Ще ти дам пуловера си.

Погрижи се добре за него.

Ще се видим другата седмица.

Чао, Вася!

Престани!

Три години по-късно

Алексей!

Хайде.

Нели...

Трябва да отида до тоалетната. - Не сега.

Моля, документите ви.

Тя има официално разрешение за изселване.

Алексей?

Трябва да отида до тоалетната. - Сега не може.

Разбира се, че може. Излез от колата. - Може да почака.

Но му е трудно да устиска. Ела!

Герд Бекер е новият ми баща.

Ще отидем в тази сграда отсреща. - И аз ще дойда с него.

Качете се в колата, моля. - Не.

Моля ви. - Какво искате от сина ми?

Ще го заведа до тоалетната, а вие ще се качите в колата.

Хайде, Алексей! Качи се веднага в колата!

Качете се веднага в колата!

Пусни ме!

Елате с мен, моля.

Къде е синът ми?

Съблечете се, моля.

Моля? - Рутинна проверка.

Всичко.

Часовника ви.

Колието ви.

Пръстена ви.

То не може да излезе. - Всички пръстени излизат.

Но не и този. - Имаме сапун.

Моля ви, не го правете.

Най-накрая дойде, мамо. Винаги трябва да те чакаме.

Теб прегледаха ли те? - Но аз не съм болен.

Нели, хайде сядай вече.

Казах им, че Герд ми е новият баща.

Но това е само една необходима лъжа.

ЗАПАД

Ето, заповядай.

За мене беше удоволствие.

Първата вноска.

Ще си получиш парите, не се притеснявай.

Ще взема това.

БЕЖАНСКИ ЦЕНТЪР

Недей!

Дръж се прилично, Елена!

Госпожа Зенф, моля.

Виждам, че някой е доста уморен.

Мога ли да взема и аз? - Заповядайте, моля.

Госпожо Зенф, защо напуснахте Източна германия?

Поради лични причини.

А ти си Алексей, нали?

Това е хубаво име. Руско ли е?

Герд Бекер ми е новият баща.

Вече не е нужно да казваш това.

Баща ми е от Съветския съюз.

Но той почина.

Разбрах. А как се казва баща ти?

Василий. - Василий Баталов.

Благодаря ти, Мартин.

Сигурно сте преживели много неща.

Имате ли някакви планове?

Бих искала отново да работя.

Имате ли някакви роднини или приятели в Западна Германия,

които могат да ви помогнат?

Не.

40, 60, 80, 100, 10, 20, 30, 40.

Ваучери за храна за една седмица, и това също е за вас.

Благодаря. Ще трябва ли да го върна? - Не, то е вече ваше.

След като подпечатат всяка празна графа,

едва тогава ще станете гражданин на Западна Германия.

Толкова много? - Точно 12 са, госпожо.

Колко време ще отнеме това? - Зависи от вас, седмица, 10 дни.

Благодаря. - Моля.

Извинете ме?

Знаете ли къде е блок Б?

Благодаря.

Алексей! - Мога ли да взема това?

Наздраве.

Още едно!

Кажи му благодаря. - Благодаря.

Ето, тук е.

Облечи си пижамите.

Извинете...

само исках да си измия ръцете.

Току-що ли пристигнахте? - Да, преди 10 минути.

А ти?

Преди 18 месеца. - 18 месеца ли?

Аз съм Нели.

Кристина Яблоновска, стая 17.

Нели Зенф, стая 16.

Ако имаш нужда от леген, в 17-а стая съм.

Бърза помощ...

Лазарет.

Добро утро. - Добро утро. Съблечете се, моля.

Моля? - Съблечете се.

Не е приятно, но трябва да го направим.

Трябва да ви прегледам, щом оставате тук.

Това е нещо обикновено.

Е? Годни ли сме да останем тук?

Няма никакви пълзящи гадинки.

Бихте ли погледнали за малко?

Това е Алексей. Той и майка му вчера пристигнаха от Източна Германия.

Здравейте.

Представи себе си, Алексей.

Алексей Зенф, На девет години, трети клас.

Училище Алберт Кунц,

39... 49 Глаймщрасе.

Алберт Кунц: Кой е той?

Той е бил антифашист.

Той саботирал бомбите по време на войната.

Бил е хладнокръвно убит от нацистите в концлагера Дора.

Да, разбрах.

Все още носиш пионерската си връзка. - Те не са червени.

Но има и червени също, нали. - Но нямат бели точици.

Госпожо Зенф? - Да.

От тук, моля.

Защитих докторат по органична химия,

при професор Карстен Глазер.

Моята специалност е пиролиза на въглеводороди,

но бих могла да направя и медицински изследвания.

Съжалявам, но за това е твърде рано.

Какво искате да кажете?

Първо трябва да имате всички печати.

Без документи няма работа.

Не може ли сега да ме запишете?

Наистина искам отново да работя.

Но законът е такъв.

Но се надявам отново да се видим, госпожо Зенф.

Добро утро. Флайшман. - Зенф.

Здравейте, казвам се Джон Бърд.

Аз съм представител на Съединените щати.

Как сте?

Добре ли съм?

Не се страхувайте, госпожо Зенф, вие сте в безопасност.

Имам само няколко въпроса.

Напуснали сте ГДР. Защо?

Заради лични причини.

За да забравя някои неща...

имах нужда от промяна на обстановката.

От промяна ли? Не по политически причини ли, нали?

Не.

Искам едно ново начало...

в живота си.

Вие сте химик, нали? - Да.

Имате докторска степен.

Имате дори и един син. - Какво значи "дори"?

Защото сте много млада.

Благодаря. - Какво изследвахте?

През последните две години работих в едно гробище...

Загубили сте работата си в Академията на науките?

Това е нормално, ако кандидатствате за изселване.

Системата ли защитавате? - Какво?

Извинете ме.

Господи Исусе ела и бъди наш гост,

и благослови храната, която ни изпрати.

Амин, амин, амин.

Ще изядем обяда си с апетит, и няма да оставим и един залък.

Няма да изхвърлим нищо. Добър апетит.

Трябва да си тръгна, майка ми дойде.

Алексей! - Чао!

Хей, почакай!

Върху какво работихте?

Имам предвид в Академията.

Какво искате да знаете? - Всичко.

Не съм дошла тук да ви давам информация.

Не мога да ви помогна, ако не ни сътрудничите.

С какво?

Цигара?

Не, благодаря.

Пак ще се видим, госпожо Зенф.

Благодаря ви.

Алексей. Ще се облечеш ли?

Чакай, ще ти помогна.

Не забравяй, Щази е навсякъде.

Всеки момент всичко може да се случи тук.

Късмет.

И на вас. - Благодаря.

Кажи ми...

Какво искат съюзническите служби за сигурност?

Какво значи "съюзнически служби за сигурност"?

Германия загуби войната,

и страните, които победиха оставиха своите войски тук.

Зная това. - Наистина ли? Продължавай тогава.

В Източна Германия са руснаците, тук са янките...

...французите и британците.

Те не се доверяват един на друг, затова всички имат шпиони тук.

И свои служби за сигурност. - И какво правят?

Нищо. - И какво искат?

Те... слухтят за това какво си говорим.

И ще ни убият, ако не правим това, което ни казват.

Татко, седни. Направих чай... - Това ли е пътят за вкъщи?

За вкъщи? От тук ли?

Доктор Василий Баталов...

Физик в Източна Германия от 65-а година.

На 15 декември 1975-та,

е загинал в автомобилна катастрофа.

Вярна ли е тази информация?

Да.

Кой ви информира за смъртта на Баталов?

Полицията.

- И вие сте идентифицирали тялото му?

Не, произшествието беше станало в Москва,

аз не отидох на погребението.

Но той беше бащата на детето ви.

Или ние погрешно сме разбрали?

Ние не бяхме женени.

Не ви ли беше позволено да се сбогувате с него?

Извинете, къде е тоалетната тук? - В дъното на коридора, в ляво.

Видяхте ли подмишниците на тази жена?

Източногерманките не се бръснат. Пази си гащите.

Ще може ли да я убедиш?

Да. Ами...

Ще ви кажа защо напуснах Източна Германия.

Заради такива въпроси като тези...

които са инсинуации... нападки...

и постоянно отварят стари рани.

Казвате, че сте напуснали ГДР, тъй като са ви задавали въпроси?

И какви бяха тези въпроси?

"Как той каза сбогом?"

Е? Как се сбогува?

Както винаги, преди да замине на конгрес.

Замислила ли сте, защо са ви задавали тези въпроси?

Никога не са ми казвали.

Защо ми задавате тези въпроси?

Задавали ли сте си някога въпроса дали той може все още да е жив?

Не.

Може да си вървите.

Добре.

Ще се видим утре. - Хубаво.

Здравейте.

Имате ли цигари?

Благодаря.

От кога сте тук?

От две години. - От две години ли?

Те имат същото спално бельо в синьо и бяло,

както в източногерманските затвори.

Свикнал съм с тях.

А, значи си революционер?

Защо си толкова саркастична?

О, не!

Познавате ли я? - Никога не съм я виждал преди.

Аз съм Нели.

Ханс.

Как така все още си тук?

Това е като проклятие тук: Или веднага се махаш от тук, или...

или затъваш тук.

Не те разбирам.

По-добре е така.

Благодаря.

Имаш ли някакви пари?

Какво правите там?

В кой блок сте? - Ние не говорим немски.

Хайде, ела!

Утре чичо Генадий ще дойде да ни вземе.

Кой е той?

Чичо ни от Браунщад. Ние заминаваме от тук.

Защо? - Татко каза, че там е хубаво.

И ние скоро ще си тръгнем от тук.

А вие къде ще отидете?

Също някъде на хубаво място.

Нели? Мамо?

Да? - И ти ли също не може да спиш?

Искаш ли да слезеш долу?

Тук ужасно смърди.

Спи.

Хайде, ела Елена.

Едно погребение, но без вас.

Един човек, изгорял до смърт,

и тяло, което не може да бъде идентифицирано.

И не мислите ли, че може да е жив? - Какво искате от мен?

Държите се така, сякаш знаете нещо.

Тогава кажете ми какво знаете за Василий.

Жив ли е той?

Ще се видим отново.

Почакайте!

О не, не сега! - Моля ви.

Цял ден бях навън.

Заради вас влака ли да изпусна? Елате утре.

Имаш ли малко хляб? - Разбира се.

Мария...

Ще дойда след малко.

Какво правиш? Къде отиваш?

Какво има? - Все още ни трябва 11 печата.

Защо ви трябва още 11?

Наистина ли може да свириш на това?

Преди свирих в един оркестър.

Татко!

Дъщеря ми. - Вие знаете немски?

Едно, две: обичам те. Три, четири: смели бригадири.

Пет, шест: добра вест.

Седем, осем: сега е есен. Девет, десет: голям букет.

Той винаги искаше да дойдем в Германия. Ние сме немци.

Майка ми не искаше да дойде.

Тя почина веднага, щом като пристигнахме.

Мария...

Моля ви.

А дали тези пръсти могат да свирят? - Да, могат.

Не, не могат. - Да, могат.

Кучки! - Млъкни!

Понякога изчезваше за дни, и после изведнъж се появяваше на вратата.

Един ден ми каза, че ще се женим.

На следващия ден забравяше всичко, което е казал.

Беше напълно непредсказуем.

Кучи син.

Но все пак беше...

един много специален човек.

И знаеше много добре как да ме докосне.

И ти си като баща ми. Живееш в миналото.

Просто искам да знам дали е жив. - Защо?

Или е мъртъв, или е някакво копеле.

Искам да се изправя срещу него. - А после?

И после вече мога да го погреба. - Сега го направи, глупачка.

Лека нощ, 16. - Лека нощ, 17.

Сега може да преминете към следващия етап.

Вие ми дължите един отговор. - Всичко най-хубаво, госпожо Зенф.

Виетнам?

Да.

Всеки носи печата на своя героизъм.

Добре, кога за последен път видяхте Василий Баталов?

Вчера.

Да, наистина. Изведнъж се появи пред мен.

Усмихна ми се, и аз го прегърнах.

Казах му, "Василий, защо ти отне толкова време да купиш цигари?"

Какво правеше един руснак

в асоциацията на физиците в Източна Германия?

С ядрена физика ли се занимаваше? - Той е мъртъв.

Изминаха три години оттогава.

Вече не мога да издържам.

Искам да живея. Разбирате ли ме?

Моля ви.

Не сте попълнили графата "политическа дейност".

Какво искате да знаете?

Дали сте била член на комунистически организации или нещо такова?

Добре.

Имате ли роднини в Западна Германия? - Не е ваша работа.

Или ще отговорите или... - Или какво?

Или няма да може продължим с вас. - А, разбрах.

Никой не ви принуждава да останете тук.

Значи може да го направите.

Заповядайте. - Благодаря ви.

Сега, моля ви, не дишайте.

Бихте ли ни обяснили още веднъж защо решихте да напуснете Източна Германия?

Добър въпрос...

Когато приятелят ми почина и започнаха разпитите...

изведнъж всичко сякаш се преобърна...

Сякаш живеех живота на някой друг.

Всичко беше станало чуждо за мен: апартаментът ни, улицата...

приятелите ни.

Просто исках да забравя.

Надявах се тук да започна нов живот, на свобода,

Но колко странно...

Вече не зная какво е свободата.

Демокрация, граждански свободи, всичко, което не сте имали там.

Да.

Госпожо Зенф, решихме да одобрим молбата ви.

Госпожо Зенф, добре дошла във Федерална Република Германия.

Благодаря ви много.

Поздравления. - Благодаря ви.

Пожелавам всичко най-хубаво на вас и на сина ви. Добре дошла.

Сега може да потърсите работа,

хубав апартамент и подходящо училище за сина ви.

Може да правите каквото си искате.

И ако не намерите квартира, може да удължите престоя си тук.

Благодаря ви.

Това не ви трябва вече.

Приятен ден!

Тук съм донесъл някои неща, които ти не ги обичаш много.

Ще трябва аз да ги изям всичките.

Ще ги оставя долу, но не трябва изобщо да ги докоснеш.

Иначе няма да получиш и другите.

Защото имам и нещо друго.

Всичко това ще изям аз! - Не!

Помощ!

Кой няма гъдел? - Не!

Здравейте. Как сте? - Добре, благодаря.

Престолонаследникът. Как е името ти? - Алексей Зенф.

Добре, да видим.

Имам нещо за вас.

В една лаборатория, като лаборант.

Като лаборант ли?

Зная: Вие искате да правите изследвания.

Но от две години не сте работили професията си.

Но аз бързо мога да навакса пропуснатото.

Но тук науката е малко по-напреднала...

Не се страхувам от това.

Къде ще бъдеш, когато майка ти е на работа?

В детската градина.

Не се притеснявайте за сина ми.

Ще трябва да понижите малко очакванията си.

Защо не ме попитахте дали искам да работя в гробището?

Ние сами ще си потърсим. - Да, разбира се!

Не забравяй да заключиш вратата. - Добре.

Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш?

Стискай палци за мен.

Мамо, почакай!

Благодаря.

Чао.

Следите ли ме?

Може би. - В какво качество?

Лично?

Дължите ми един отговор. - Елате.

Хайде, да се махаме от тук.

Гладен ли си? - Да.

Но аз не мога да готвя.

Хайде, още веднъж!

Опа!

Чудесни са!

Добър вечер. Решихте ли какво да поръчате?

Една чаша минерална вода, моля.

А искате ли десерт? - Не, благодаря.

За мене само едно кафе, моля.

Да, разбира се. Веднага.

Вие...

Никога ли не сте мислили, че това може да не е нещастен случай?

Всъщност вече бях престанал да мисля за това.

Не исках повече да имам нещо общо с него.

А вие?

Понякога ставате ли човек?

Или винаги сте само един агент?

Наистина ли вярвате, че Василий е бил просто един обикновен човек?

Какво искате да кажете?

Добре...

Щази винаги би се заинтересувал

от един физик, който често пътува на международни конференции.

Значи е бил наблюдаван? - Бих казал...

че той е наблюдавал.

Какво? - Той е бил техният куриер.

Моля ви, останете.

Какво става?

Ще облечеш ли това?

Това ли?

Няма да се направя на глупак.

Само за забавление.

Моля те.

Сготвихме макарони с канела и захар.

Иди да си измиеш зъбите и след това си легни.

Лека нощ.

И аз ще дойда след малко.

Играехте на баща и син ли?

Сготвихме макарони с канела и захар.

Какво ти разказа?

Накара ли го да говори?

Днес имаше едно самоубийство. - Какво?

Старицата, която винаги седеше до оградата.

И детето видя това.

Хей, остави го да спи.

Остави го да спи, Нели.

Искаш ли малко?

Страхотно е.

Мислил ли си някога да се върнеш?

Да.

Всеки ден.

Но какво бих могъл да направя там?

Благодаря ти.

Точно така! Сега бягай! Бягай, Алексей!

И лети!

Хайде, бягай. Още веднъж!

Бягай!

Ако искаш, може да отидем на екскурзия заедно.

Аз вече не излизам навън.

"В големия широк свят". - Да.

Кажи ми...

Ако имаше нужда от помощ, би ли приела?

Мога да гледам обявите за апартаменти, за тебе...

защото имам достатъчно много време.

Ти... искаш да се влюбиш ли?

Не се притеснявай, не мога.

Толкова ли е лошо? - Не.

Не е толкова зле, само че...

Просто това е така.

Никой няма да пророни и една сълза, когато животът ми свърши тук.

Но ти и детето...

От какво те е страх, Нели?

Те подозират, че...

бащата на Алексей е все още жив.

Кой? Кой подозира това?

Тайните служби.

Кои?

Всичките.

И това ме плаши.

Не може да ми помогнеш.

Виждали ли сме го преди? - Да. До три.

Трябва да говоря с теб. - Не сега.

Това е спешно. - Веднага се връщам.

Ела.

Сигурно си се побъркала.

Не може да идваш тука ей така. Тук ми е работното място. Разбра ли?

Ти ми каза, че Василий е бил информатор на Щази.

Да.

Той е отговарял за набирането на учени от Запада.

Той никога не е бил на Запад.

Хората имат много лица.

Знаеш ли, че си много красива?

Разбира се, че знаеш.

Кажи ми истината или ще викам!

Да не си посмяла да направиш това! Добре. По дяволите!

Може би повече не е искал да работи за Щази.

Той се свързал с тайните служби на Западна Германия.

Инсценирали са злополука и са използвали друго тяло.

Доброволно ни предаде цялата информация,

и сега живее в анонимност.

С много голяма вероятност.

Имате прекалено голямо въображение.

Ако съм прав, Щази ще го търси.

И те ще те следят.

Искам да удължа престоя си тук.

Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб?

Чао, мамо Нели.

Приятно забавление.

Шишчета!

Не може така да сервираш.

Имаш ли малко време? - Виждаш колко сме заети.

Гладна ли си? - Не.

Нямам време.

Е, искаше да говориш с мен...

Може ли? - Разбира се.

Кафе? - Да.

Мисля, че ти си женен.

И как ще обясниш това?

По начина, по който гледаш жените.

И как женените мъже гледат жените?

Гладни...

но в също време сити.

С желание...

но не са готови да рискуват.

Ще пиеш ли чаша вино с мен?

Какво ще кажеш, ако те помоля да ме последваш до най-близкия хотел?

Много ли съм тежка?

Да.

Мога ли да кажа на сина си, че баща му е жив?

Когато дойдох тук, просто исках да забравя всичко.

Но не мога да направя това, докато не разбера истината.

Това е само едно предчувствие.

Затова ли ме разпитвахте?

Вие...

Вие заради едно предчувствие ли ме унижихте?

Ние не унижаваме хората.

Унижавате ги.

Очаквате благодарност...

Ако забележиш, че някой се държи подозрително...

уведоми ме. Разбрахме се, нали?

И моля те, внимавай, ако някой те пита за Баталов.

На кого мога да се доверя?

Пази се, Джон Бърд.

Сряда, кафе Бернщайн?

Нели!

Никога не ми каза, че ще го донесеш със себе си.

Затова защото никога не съм говорил с теб за смъртта на Василий ли?

И защото всички казваха, "Ако говоря за татко, ще натъжа Нели?"

Знаеш ли...

Когато някой умре...

някой, който много обичаш...

и не може да го погребеш, тогава...

се случват странни неща.

Виждаш го навсякъде.

И аз го видях.

Къде?

Тук, на улицата.

И какво правеше?

Но не беше той.

Ханс?

Хей, какво става?

Може ли да скриеш това за мен?

Благодаря.

Здравей. - Здравей.

Какво мога да направя за теб?

Трябва да изядеш това.

Дъвчи!

Имаш ли домашна работа? - Не.

Забрави ли да заключиш вратата?

Сигурен ли си? - Да, сто процента.

Помисли добре.

Не съм забравил да заключа вратата.

Влез вътре! Влез вътре!

Аз само исках да...

Хей, тук съм.

Вижте, ето го там!

Пак с боклук ли играеш, източно германска отрепка?

Хайде, Мартин.

Вие сте отрепки...

Извинявай...

Просто исках да се отбие за малко.

Един хубав апартамент...

и струва евтино.

Казвал ли си...

Казвал ли си на Алексей, че баща му може да е жив?

Мисля, че това би го разстроило много.

Как става така, че винаги да си покрай нас?

Оставам под дъжда и ти се появяваш с чадър.

Нуждаем се от апартамент и ти го намираш.

Винаги си край нас.

Защо?

Ако искаш...

скъсай обявата и я хвърли.

Да стоя далеч от вас ли?

Може би...

Аз... аз не знам.

Седни си на мястото.

Добър апетит. - И на вас.

Да не би да мириша лошо?

Хайде, стани. Отиваме си. - Искам да остана с Ханс.

Имаш домашна работа. - И по-късно мога да я направя.

Може да се видим по-късно. Ако ти нямаш нищо против.

Стой тук! Ханс издава другите хора.

Върни се! - Не искам!

Върни се веднага!

Ти не може да го видиш като такъв. - Нека да го питаме.

Няма да ни каже истината. - Ханс не лъже, ти лъжеш!

Пусни ме!

Искам да се прибера вкъщи.

Не за това си говорим сега. Ела.

Добро утро. - Добро утро.

Ох, не мога да спя.

Може ли?

Тук пишат по-различно.

Какво? - Имат по-хубави писалки.

И имат повече пари също. - Тогава върви да си намериш работа!

Добро утро. - Добро утро.

Мамо...

Побързай.

Какво зяпаш така?

Тук майките завеждат децата си на училище. Така е на Запад.

Ако аз бях на негово място, не бих отишъл.

Но ти не си.

Алексей е прав. - Оставете ме на мира, разбрахте ли?

Бихте ли ме оставили на мира?

Успокой се!

Махайте се!

Какво каза ти?

Добре ли си?

Ела вътре.

Е, какво...

Да направим ли макарони?

Нели те чака. - Моля те.

Не, ще те заведа при Нели. - Не!

Хайде... - Не искам!

Отиваме при Нели...

Не може да останеш тук. - Не искам да отида при Нели!

Малко ти стои накриво...

но е като нов. - Но не казвай на Нели.

Ще си помисли, че е по моя вина.

Глупости. Не може да си помисли така. - Ще си помисли.

Имаш ли представа, колко е часът? - Да, знам.

Студено ми е.

Искаш ли да влезеш вътре?

Хайде, да те чакам ли още?

Може да се справи сам, не му трябва бавачка. Благодаря.

Хей, чантата ти.

Знаеш ли какво е източно германска отрепка?

Детето може да ти обясни.

Алексей! Искам да ми обещаеш нещо.

Отсега нататък ние двамата трябва да се подкрепяме.

Обещаваш ли ми?

Добре.

Нели!

Искам сега да спя. - Нели, моля те.

Разпространявах листовки.

И затова ме разпитваха цели дни и нощи.

Строг тъмничен затвор...

и всичките им мръсни игрички.

Баутцен, затворът на Щази.

Имаш ли представа какво означава това?

Две години.

След като излязох, подготвих бягството си от страната.

И знаеш ли кой ме е предал?

Собственият ми брат.

И ти наистина ли вярваш, че бих работил за тях?

Искам да си вървя. - Някои казват, че съм доносник.

Как мога да докажа, че не съм? - Нищо не е нужно да доказваш.

С други думи, изобщо не ти пука.

Искам да забравя!

Какво искаш да забравиш?

Всичко това.

Мислила ли си какво причинява твоята параноя на Алексей?

Когато хвърли подаръците му в кошчето за боклук?

Той изглеждаше толкова горд със своя букет от цветя.

Съжалявам.

Какво има, Пишке? - Боли?

Боли ли? - Плъх на Щази си ти!

О, виж. Не виждаш ли вече?

Ханс!

Предател! - Боли ли те, хайде, кажи?

Хубаво и топло, нали?

Отвори си устата, много е вкусно!

Махай се от тук!

Имам изненада за теб.

Вече имам работа!

Мисля, че Ханс е мъртъв.

Мъртъв ли е?

Може ли да се изправиш?

Внимавай, че тук е пълно с пикня.

Не ме докосвай.

Ето така си представях татко в ковчега му.

Често ли мислиш за него? - Вече не толкова често.

Ханс отново ще се събуди.

Много ли искаш да се прибереш вкъщи?

Някога може и да ви посетим в Полша.

Благодаря, стая 16.

Довиждане, господин Якоб.

Довиждане.

Побързай, трябва да тръгваме, - Дай ми това, аз ще го нося.

Джон! Какво ти е?

Тиха нощ, свята нощ.

Всичко е спокойно, всичко е светло.

Около нас са Дева Мария и детето.

Щастливо пеленаче, толкова нежно и кротко...

Къде отиваш, Пишке?

Аз ще отворя вратата.

Превод: A. KODAK = karakoncul = Dogrular =