Original subtitles

ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН

Имало едно време в Дания един велик разказвач на приказки

на име Ханс Кристиан Андерсен. Този филм не е негова биография,

а приказка за човека разказващ приказки.

Добро утро, учителю.

Виждаш ли хвърчилото?

Разкажи ни приказка!

Чакай ме, Ханс! Моля те! - Хайде, тичай. По-бързо!

Благодаря. Следващия път не закъснявай.

И така, вчера Матилда беше лошата русалка,

принцесата от замръзналото море.

Помните ли? - Да.

Днес, както обещах... а ние винаги си държим на думата, нали?

Да!

Днес, както обещах, тя ще бъде... - Китайска кралица!

Някой сети ли се да донесе рокля за китайската кралица?

Ти, ти, ти!

Добре. Моля ви, дами и господа.

Ако не се получи с кралица, нека бъде крал.

Много е лесно. Просто ще вземем тази корона и малко ще я преместим.

Този крал бил голямо конте и носил короната си така. А сега...

А... без да гледаме.

Ето така. Да живее краля! - Да живее краля!

Това не е крал. Това е само една кралица с мустаци.

Е, има много крале, които всъщност са кралици с мустаци.

Но ние вярваме, че това е крал, нали? - Да.

И тъй като нямаме дрехи за краля, ето ви приказка за голия крал...

и за едно малко момче, което вярвало само на очите си.

Това си ти.

И така, един ден двама мошеници дошли при краля,

за да му продадат, според техните думи, вълшебен плат.

И тъй като краля много обичал нови дрехи, казал: "Дайте да го погледна."

Но там нямало никакъв плат. А мошениците държали ръцете си така

и казвали: "Ваше Величество, това са вълшебни дрехи.

Вие, тъй като сте много мъдър и умен, можете да видите колко са прекрасни,

но за глупаците те са абсолютно невидими."

И той отговорил: "Е, виждам ги."

И, страхувайки се да не мине за глупак, добавил:

"Да, така е. Чудесно ги виждам. Прекрасни са!"

Не са ли разкошни? Не са ли изящни? Само вижте кройката, стила и линията!

Тези дрехи съвсем буквално и напълно съвършено,

са най-забележителните дрехи, които съм виждал.

Очите ми веднага видяха, че ръкавът е от кадифе, а мантията е хермелинова,

чорапите са сини, а жилетката е с приятен зелен оттенък!"

Приятен зелен оттенък! - Някой да повика кралицата!

Дошла кралицата и на нея й казали, че само умните хора могат да видят...

Вълшебните дрехи! - Точно така.

Естествено, тя не искала да изглежда глупава и затова казала:

"О, не са ли разкошни?

Не е ли богато украсено? Само погледнете този шев!

Тези дрехи съвсем буквално и напълно съвършено,

са най-забележителните дрехи, които съм виждала.

Очите ми веднага видяха, че ръкавът е от кадифе, а мантията е хермелинова,

чорапите са сини, а жилетката е с приятен зелен оттенък!"

Приятен зелен оттенък! - Заповядайте да съберат двора!

И дошъл целия двор - всички министри и посланици.

Те не искали да изглеждат глупави и затова се съгласили с...

Кралят и кралицата. - И тогава краля обявил:

Тези дрехи съвсем буквално и напълно съвършено,

са най-забележителните, шити някога от шивачи.

Бързо им добавете ръкавици от кожа и шапка с перо.

Искам да облека тези дрехи на съботния парад".

Съботният парад! - И да оглавя кралската свита.

В същото време, всички вече били чули за новите дрехи на краля,

с които той ще бъде на парада.

Хората се тълпели по улиците. Артилерията и пехотата минали,

кавалерията, кралския оркестър, и гвардията също минали,

и най-накрая дошъл ред на краля. Всички завикали: "Ура!"...

защото никой не искал да мине за глупак.

Никой, с изключение на едно малко момченце,

което, незнайно защо, не било чуло за вълшебните дрехи на краля,

и не знаело нищо за това, което му предстояло да види.

То погледнало краля, малко пребледняло и казало:

"Погледнете краля! Погледнете краля!"

Кралят е съвсем буквално и напълно съвършено,

абсолютно гол, както майка го е родила.

Кралят съвсем буквално и напълно съвършено,

абсолютно нищо не е облякъл.

Извикайте придворния лекар, направете почивка,

че Негово Величество ще бъде подложен на присмех и подигравки,

тъй като краля съвсем буквално и напълно съвършено,

е абсолютно гол, както майка го е родила.

А освен това днес е и доста хладно!"

Ханс! - Побързай, Петер.

Искаме да чуем още една приказка.

Ханс, в беда си. Учителят е ходил при кмета и...

О, Петер, не трябва да се вълнуваш толкова в такъв прекрасен ден.

Но те идват тук - и учителя, и кмета, и градския съвет. Погледни!

Добро утро, кмете.

Погледнете, кмете, погледнете. Книги на мръсната земя!

Ето. Използвали са историята на Дания да завържат хвърчилото!

На историята на всяка страна няма да й навреди малко свеж въздух.

Чувал ли сте за историческата книга, която решила да отиде да си почине

и се върнала напълно променена?

Виждате ли? Той набива в главите на децата подобни глупости.

Ето, погледнете това.

"Аритметика. Един ден двойката се запознала с четворката.

Те веднага се харесали и се оженили,

а всички останали цифри дошли на сватбата им."

Това е невъзможно! - Има различни подходи за обучение.

Обущарят трябва да е в работилницата, а децата - в училище.

Занимавайте се с обувките си,

а аз ще се заема с училището - Разбира се.

Но нима светът се състои само от обувки и класни стаи...

Има една история за парче тебешир и училищна дъска.

Дълги години тебеширът пишел на дъската

и вярвал, че знае всичко на света. Разбира се дъската се разсърдила.

Тя знаела, че ако не пишат върху нея, никой нищо нямало да знае.

Тя била сигурна в това. Един ден, напълно случайно,

учителя счупил парчето тебешир и го изхвърлил през прозореца.

Той паднал до един молив, който тебешира винаги бил уважавал.

Защото моливът, за разлика от тебешира, е нещо особено.

И какво се случило, според вас? - Какво се случило?

Какво е това? Всички ли се побъркахме?

Каните се да го слушате с децата? Какво е това?

За днес стига, Ханс.

Деца, взимайте си учебниците и отивайте в училището. Побързайте.

Вървете след учителя. И никакви молби.

Съветвам те, Ханс, да си стоиш в дюкяна. Да вървим, господа.

Спри да си клатиш главата като някоя старица, Петер.

Чувствам го с гърба си.

Ханс, обърни се. Трябва да говоря с теб.

Чувал ли си историята за старицата,

която толкова често клатела глава, че накрая й паднала върху масата?

Ханс, защо продължаваш да ни създаваш проблеми?

Проблеми? Няма проблем, с който една хубава приказка да не се справи.

Като, например, за парчето тебешир и училищната дъска.

Между другото, съчиних я в движение.

Но и на мен ми е интересно как ще свърши тази приказка.

Моля те, стой си в дюкяна. Не трябва да разказваш приказки постоянно.

Прекалено се притесняваш, Петер.

Искаш ли наистина да си намериш причина за безпокойство? Ще ти кажа.

Преди две години те взех от сиропиталището

и им обещах, че ще направя от теб добър обущар. Цели две години.

Погледни тези обувки - навсякъде има лепило и пироните са изкривени.

Две години обучение, а още огъваш пироните.

Не съм много зле, нали? Нали няма да ме върнеш обратно?

Аха! Появи се нова причина за безпокойство.

Не се притеснявай, Петер. Да се прибираме.

Две и две е четири.

Четири и четири е осем.

Осем и осем е 16.

16 и 16 е 32.

Две и две е четири.

Четири и четири е осем.

Осем и осем е 16.

16 и 16 е 32.

Гъсеница-земемерка. Първата за тази година!

Четири и четири е осем.

Осем и осем е 16.

16 и 16 е 32.

Гъсеничке, гъсеничке,

измерваща невените,

ти и твоята аритметика

сигурно ще стигнете далече.

Гъсеничке, гъсеничке,

измерваща невените,

според мен, е по-добре да спреш и да ги гледаш

колко са красиви.

Две и две е четири.

Четири и четири е осем.

Осем и осем е 16.

16 и 16 е 32.

Добро утро, учителю.

О, Ханс.

Учителю, нека ви обясня... - Махни ми се от пътя!

Заявявам го недвусмислено и искам точно това.

Или Ханс Кристиан Андерсен напуска града, или аз.

Но, учителю, една малка приказка сега или после,

извън учебните занятия...

Това не е сега или после, това е постоянно.

Ако закъснеят, имат само глупави извинения.

"Снежната кралица ме взе със себе си, за да видя планината й!"

Това е вярно, кмете. Попитах моята Герда колко е часът.

Тя ми отговори, че стрелките не разговарят помежду си.

И двете се били влюбили в секундарната стрелка.

Срещат се само в 12 ч. и до тогава никой не може да каже колко е часът.

А на мен ми харесва. - Това ви харесва?

Плащаме за училището, а не за това Ханс да им пълни главите с глупости.

Но приказките на Ханс са хубави. Децата се учат от тях.

Тези приказки не са глупави. - Ако искате ги слушайте, кмете,

но довечера започвам да си опаковам нещата.

Утре ще си търсите или нов обущар, или нов учител.

Господа...

Решено е. Обущарят трябва да напусне града.

Но, кмете... - Тихо!

Сам ще го кажа на Ханс. Не е много приятно, но трябва да се направи.

Може да е за добро. Кажи на Ханс да ме чака в дюкяна си.

Ще говоря с него преди вечеря. Да вървим, господа.

Здравей, Ханс. - Здравей, Петер.

Хубаво ли беше на реката? - Направо чудесно.

Днес имаше ли клиенти?

Нито един. Стават все по-малко и по-малко.

Не мислиш ли, че трябва да се преместим в по-голям град,

където обувките се износват по-бързо?

И по цял ден да сме в дюкяна? Не, господине, искам да съм свободен.

Тук имаме достатъчно свободно време.

Това имам предвид, Ханс. Обувките не се износват. Никой не ги донася.

Никой от това градче никога не е ходил в Копенхаген, нали?

Вярно е, но защо им е? Никога не съм мислил за Копенхаген. А ти?

Аз ли? А ти как мислиш, какъв е Копенхаген?

Странно е, че споменаваш Копенхаген. Преди много съм си мислил за него.

Преди измислях най-чудните истории за него.

Много мислех за Копенхаген, когато бях на твоята възраст.

Съпругът ми го болят краката от тях. Скърцат, а левият не му е по мярка.

Това ли е? Не е страшно, г-жо Бурда.

Понякога си мисля, че обувките си имат собствен живот.

Тези, които скърцат, не искат да напускат обущаря,

а тези, които стягат, не обичат този, който ги носи.

Моля те, Ханс, поправи ги. И така си имам доста проблеми.

Ако г-н Бурда го болят краката, може да подлуди цялата къща.

Ханс, разкажи ми. Какви истории си измислял за Копенхаген?

Мечтаех си да имам най-хубавия обущарски дюкян в Копенхаген.

И не бях обикновен обущар. При мен идваха само със записване.

Трябваше първо да видя хората, преди да им взема обувките,

и ако ми харесваха, им поправях обувките.

Знаеш ли, че хората... Къде тръгна? Не искаш ли да чуеш?

Какво е това? - Чантата ти. Сложих всичко, Ханс.

Чантата ми? - Отивай в Копенхаген. Веднага.

Побърка ли се, Петер?

Това беше само измислица. Не го ли разбра?

Разбира се, че го разбрах, но поне нещо от това трябва да е истина.

И може наистина да има големи карети с красиви коне

и прекрасни триетажни къщи.

Не искаш ли да го видиш? Наблизо е, а и чантата ти е готова.

Трябва само да прекрачиш прага. Бързо! Докато не си премислил.

Преди да съм премислил? А кой казва, че мисля да ходя някъде? Пеша, денем?

Какво ти става, Петер?

През тези години си забравил за Копенхаген. Пак можеш да го забравиш,

докато не стане късно да ходиш където и да е.

Не, някой ден наистина ще отида в Копенхаген.

Сигурен съм в това. - Кой знае?

Някой от това градче ходил ли е в Копенхаген? Разбира се, че не.

Те винаги го отлагат. Представи си, Ханс, ти ще си първи.

Каква суматоха ще настане утре. Цял ден ще клюкарят за това.

"Ханс замина за Копенхаген!"

"Ханс замина за Копенхаген!"

Да! А каква табела да оставя на вратата?

"Ханс Кристиан Андерсен замина за Копенхаген"

и малки обувчици, показващи излизането от града.

Довечера ще направя табелата. Както искаш - с малки обувчици и с всичко.

Довиждане, Ханс. Не се ли радваш?

Да се радвам? Мислиш ли, че наистина трябва да замина, Петер?

Защо не? Само няколко дни път са.

Ще останеш малко, а после ще се върнеш, но ще си бил в Копенхаген.

Това е сериозна крачка, Петер. От друга страна, какво ме задържа?

За Бога, започва да ми харесва! - Ханс!

Ако сутринта някой ми беше казал, че ще реша да замина за Копенхаген...

Тръгвай, Ханс! - Представи си, Петер.

Реших да отида в Копенхаген, точно както в историите ми.

Довиждане, Ханс. - Довиждане, Петер.

Довиждане, Петер. Грижи се за себе си.

Ще се върна след няколко дни.

И кажи "довиждане" на децата от мен. - Добре.

Представи си, Петер - Копенхаген!

Довиждане, Петер.

Здравей.

О, Боже, краката ме болят.

Не разбирам защо от тези обувки така ме болят краката.

Аз съм ги правил. Ти си щастливец. Не трябва да носиш обувки.

Никога не съм разбирал защо хората използват израза "кучешки живот".

Всяко куче, което съм познавал, е имало доста добър живот.

Ти не го разбираш и може би така е по-добре.

Ако хората от моето градче ме видят да си говоря с теб,

знаеш ли какво ще се случи?

Цяла седмица ще клатят глави. Представи си колко е приятно.

На теб мога да кажа каквото искам, а в отговор само ще завъртиш опашка.

А хората правят странни неща.

О, да, приятелю. Дори и аз в това число.

Например, ако ме попиташ,

какво правя на пътя за Копенхаген, знаеш ли какво?

Няма да мога да ти отговоря.

Опитвах се да го обмисля неотдавна - думите на Петер, моите думи.

И изведнъж разбирам, че вече съм на пътя за Копенхаген.

И знаеш ли още какво, приятелю?

Малко ме е страх.

Копенхаген е много голям.

Но пък от друга страна какво може да се случи, а?

Хората са добри.

Това е, което прави светът добър, приятелю - хората.

Така че какво може да се случи там?

Ще вляза през градските порти, ще се приближа до някой и ще кажа:

"Здравейте. Аз съм Ханс Кристиан Андерсен."

Ще вляза през градските порти и ще кажа:

"Аз съм Ханс Кристиан Андерсен."

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен.

Знам най-различни приказки.

И въпреки че съм обущар по професия, с радост ще ви ги разкажа.

Ще поправя обувките и ботушите ви, ако ми се отвори свободна минутка

и ако в този момент не съм зает с други неща.

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен, ето кой съм.

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен, а това е един априлски ден.

Изпълнен с вълшебство, той ми дава сили в пътешествието ми.

Кесията ми не е пълна и куцам с корави обувки,

затова по-добре да се превърна в летяща риба,

или в милионер в люлеещ се стол, или в нещо друго.

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен. Андерсен съм, ето кой съм.

Ханс! Ханс!

Петер!

Петер, какво правиш тук?

Какво е това? На количката ти е целият ни дюкян.

Копенхаген звучеше толкова примамливо, Ханс,

че започнах да мисля, че може би, няма да искаш да се върнеш скоро.

А може би изобщо няма да поискаш. И си помислих, че може да ти трябват.

Петер, понякога ми се струва, че ми приписваш свои мисли.

Аз ли? О, не, Ханс.

И съвсем не съм сигурен, че не трябва да те изпратя обратно веднага.

Но, Ханс... - Още повече, веднъж вече ме догони.

Преплавах Скагерак, преплавах и Категат,

през пристанището, право на кея.

И ето, тя стои, чака ме,

посреща ме топло и радостно.

Чудесният, чудесния Копенхаген,

добрият, стар приятел.

При светлината на кръчмите му, в тази весела нощ,

ще се чукнем и ще пием до дъно

за чудесния, чудесния Копенхаген -

соленият, стар морски крал.

Бях далече, но отново съм тук

и пея за Копенхаген,

моя чудесен, чудесен Копенхаген!

Ето го!

Чудесният, чудесния Копенхаген -

добрият, стар приятел.

При светлината на кръчмите му, в тази весела нощ,

ще се чукнем и ще пием до дъно

за чудесния, чудесния Копенхаген -

соленият, стар морски крал.

Бях далече, но отново съм тук

и пея за Копенхаген,

моя чудесен, чудесен Копенхаген!

"Копенхагенски ежеседмичник"!

Купете си "Копенхагенски ежеседмичник"!

Купете си "Копенхагенски ежеседмичник"!

Купете си "Копенхагенски ежеседмичник"!

Кибрит! Кибрит! Кибрит!

Моля ви, купете си кибрит.

Кибрит! Кибрит!

Дреболии! Дреболии!

Прекрасни червени рози.

Прекрасни червени рози.

Гърнета и тенджери! Гърнета и тенджери!

Коминочистач!

Ще изчистя вашия комин!

Костур! Костур! Купете си костур!

Пресни миди!

Риба! Прясна риба!

Купете си ревен! Ревен! - Наденички! Наденички!

Наденички! Наденички!

Наденички! Наденички!

Красиви цветя!

Сирене, масло и яйца!

Сирене, масло и яйца! - Купете си хляб от Берта!

Може ли половин хляб, моля?

Пет скилинга. - Благодаря.

Ханс, защо да не отворим дюкяна тук?

Тук ли? Какво чакаме?

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен, гордост за обущарството.

Позволете да ви покажа великото откритие, което направих.

Ако напролет обувката скърца, ако пищи по цял ден,

мислите, че обувката не може да говори,

но ако се вслушате в това скърцане, може ясно да чуете:

"Нека Ханс Кристиан Андерсен ме поправи!"

В лицето на Ханс Кристиан Андерсен краката ви получават надежден приятел

или по-добре да кажа доктор, който пръстите ви ще препоръчат на всеки.

Работя по цели нощи, ако обувката стяга, за да разбера защо.

И ето, вдигам чука, присвивам очи и удрям,

но понякога си уцелвам пръста. О!

Как се казвате? - Аз съм Ханс Кристиан Андерсен!

Благодаря. Арестуван сте. - Арестуван?

За неуважение към статуята на краля. Хванете това момче!

Бягай, Петер! Бягай!

Трябва ти нов балет за турнето, Ото? Тогава направи каквото ти казах!

Чу какво ти казах. - Нилс, бъди благоразумен.

Добре, не го прави. Стой тук и спори.

Аз ще намеря обущар, а ти върви и ги учи на балет.

Но защо е въпрос на живот и смърт да намеря веднага обущар?

Защото имате балерина, която е такава самохвалка,

че иска винаги да е за пример на цялата трупа.

Ужасен парфюм.

Господине, аз знам къде... - Разкарай се!

Тя няма да се справи с това. Знам го много по-добре от теб.

Чудесно. Ти я познаваш... - Ото, балетът е едва наполовина.

Предупреждавам те - няма ли обущар, няма и балет. Гарантирам ти го, Ото.

Знам къде да намерите обущар. - Какво?

Казах, че знам къде да намерите обущар.

Къде? - Трябва само да повлияете на някого.

Да повлияя? - На полицията.

Трябва да побързаме, господине. Знам къде е сега.

Здравей. - Здравей.

Здравей! - Здравей!

Ти съвсем сам ли си? - Е, може да се каже, че да.

Страх ли те е? - А?

Страх ли те е? - Да ме е страх ли? Не.

Всъщност, никой не е наистина сам. Знаеше ли това?

Всъщност, сега очаквам гости.

Имаш ли нещо против да ви запозная? Сигурна ли си?

Абсолютно ли си сигурна? Не си тръгвай.

Ето.

Хубава е, нали? Казва се Палечка. Кажи "здравей", Палечке.

А сега и ти. - Здравей.

Тя е много нещастна. Какво има, Палечке?

Тъжна си, защото си толкова малка ли?

Но това съвсем не е причина да си тъжна, нали?

Хей! Но какво ти е?

Въпреки че не си по-голяма от пръста ми,

от пръста ми, от пръста ми,

скъпа Палечке, недей тъжи.

Не, не, не.

Палечке, Палечке, малка като трохичка.

Палечке, танцувай. Палечке, пей.

О, Палечке, на кого му влиза в работата, че си толкова малка?

Ако сърцето ти е пълно с любов, ще израстеш в очите на хората!

Все още е тъжна. Какво има, трошице? Искаш да си поиграеш с някого?

Искаш ли? Ето.

Така. Кажи "здравей". Искаш ли целувка?

Може би искаш да танцуваш? Искаш ли? Е, хайде.

Палечке, Палечке, малка като трохичка.

Палечке, танцувай. Палечке, пей.

О, Палечке, на кого му влиза в работата, че си толкова малка?

Ако сърцето ти е пълно с любов, ще израстеш в очите на хората!

Отворете.

Ханс! - Петер!

Какво правиш тук? - Вие обущар ли сте?

Да. - По-бързо.

Вие се намирате под опеката на Кралския датски балет. Да вървим!

Под чия опека? - На свобода си, това е най-важно.

Лошо ли се държаха с теб, Ханс? - Не.

Къде ти е палтото? - Тук.

Къде отиваме? Кой е този човек? - Какво правите там? Да вървим!

Хайде, Ханс. Имаме работа!

Равно! Равно!

Равномерно! Дръжте линията равна!

По-високо! По-високо!

Чудесно.

Това е най... - Тихо! Това е генерална репетиция.

Добре, добре.

Ще го повторим още веднъж.

Дами, пируетите са направо безобразни.

Господа, поддръжките трябва да са по-високо.

Изпълнението на балерините дори няма да го обсъждам.

С такова темпо може да продължи до сутринта. Още веднъж.

Не и с тези обувки, скъпи. Казах ти го, забрави ли?

Стоп! Всички да спрат.

Обущарят тук ли е вече?

Тук съм. - Качете се тук, обущарю.

Хайде, побързайте!

Обущарю, тази дама ще ви обясни какво трябва да се направи.

Ще е трудно, но и тя не е съвсем обикновена балерина.

Тя е нещо повече. От всички датски балерини,

тя е единствената, която не може да изпълни указанията ми

без специални обувки, съществуващи само във въображението й.

Може би тя ще успее да ви обясни.

Ние не можем да разберем такава велика балерина.

Ние трябва единствено да се подчиняваме на желанията й.

Не е достатъчно ниско, скъпи!

Елате, господине. Мисля, че там ще можем да поговорим по-спокойно.

Обедна почивка за всички.

Видяхте ли как направих жете? Когато скочих.

Искам да се издигна във въздуха и да замръзна,

все едно стоя във въздуха.

С тези обувки това е невъзможно,

но ако сложите нещо отпред, бих могла да го направя.

Сигурна съм, че бих могла, за да запуша устата на този грубиян.

Толкова искам да му докажа, че това не е невъзможно.

Възможно е, нали? Можете ли да го направите?

Да. Да, мога да го направя.

Ще измисля нещо. Нещо меко и безшумно.

Сигурен съм, че ще направя нещо

и ще можете да застинете във въздуха. - Вие ме разбрахте!

Виждам, че наистина сте разбрали идеята ми.

Ще съм ви много благодарна. Ето, можете ли да го направите бързо?

Това би била такава услуга. Вечно ще съм благодарна. Благодаря.

Луиза, пантофките ми.

Изходът е оттук.

Ханс! Боже, колко време те нямаше! Имаме ли работа?

Какво държиш? - Пантофки.

Пантофки? Никога не съм виждал подобни. Кой носи такива?

Най-милата дама, която съм виждал. - Защо носи такива?

Защото танцува, Петер. Не - плува.

Когато се усмихне, сърцето ти замира и спира.

Тя се усмихваше и стоеше до мен. Дори ме докосна. Къде са нещата ни?

Обещах й да ги направя бързо. - Наблизо.

Скрих нещата в театралния склад.

Тя иска пантофките й да летят във въздуха, Петер.

Колкото по-бързо, толкова по-добре. Е, ще ги получи.

По-добре да ме беше помолила за нещо наистина невъзможно.

Доро... гладна ли си?

Обичаш ли ме?

Да, обичам те, дори и наполовина гладен.

Ела. Сядай. Нека те нахраня.

Ето. Глътка от това ще ти върне настроението.

И погледни. Днес помолих Хелга да направи това специално за теб.

Скъпа, днес бях ли жесток?

О, да, приятелю. Наистина беше жесток.

Вече бях готова да заплача. - Доро, съжалявам.

Нилс, не се извинявай.

Така трябва да е. Не виждаш ли, ангел мой?

На работа сме като два тигъра в клетка, но след това...

Ето защо после е толкова хубаво.

А сега не е ли хубаво? - Чудесно е.

Но защо го забравям в момента, в който започваш да танцуваш?

Тогава пред себе си виждам само смъртния си враг - балерината.

Защото балетът е животът ти, също както и моя.

Не ти ли е хрумвало, че по време на танц понякога забравям,

че си ми съпруг и ми се иска да те убия за нещата, които казваш?

Наистина ли искаш да ме убиеш? - Разбира се, че искам.

Не би ли трябвало да е така? Аз не бих могла по друг начин, а ти?

О, Нилс, толкова сме щастливи, и аз толкова много те обичам.

Извини ме за пантофките, скъпи.

Следобед ще се държа прилично, ще видиш.

Да те извиня за пантофките? - Всичко с тях си беше наред.

Направих го само за да те поизмъча. - А, така ли?

Чудесно знам как да те измъчвам, нали, скъпи?

А ти си толкова поетичен, когато си ядосан, скъпи.

Никога не съм обръщал внимание. Значи си си съчинила всичко?

Но ти беше толкова ужасен. Заслужи си го.

Искала си всички да видят малкото ти отмъщение?

Забрави ли, че ти каза пред цялата трупа за танца ми?

Не, не съм забравил. Помня всяка моя дума.

Бях прав. - А, така ли?

Да, и ако си приключила с храната, мога да го повторя още веднъж,

защото се връщаме обратно на репетиция.

Ти танцуваше валс като слон върху лед.

Какво каза? - Казах, че танцуваше валс

като слон върху лед.

Не, като слон, който е паднал и се опитва да се изправи.

Сега чу ли ме? Така достатъчно силно ли е?

Как смееш? С всички сили се опитвам да изпълня точно всеки твой каприз.

Довеждам до публиката всичките ти глупави движения.

Не се изразяваш достатъчно. Поне веднъж да беше в такт.

Не само си жесток, а и безсърдечен. Абсолютно безсърдечен.

Обичаш да ми говориш жестоки думи.

Би искал да ме видиш да пълзя в краката ти.

Може така да усвоиш движенията. - Как да понеса това? Как?

Давай, можеш да плачеш и по-силно. Вече съм слушал риданията ти.

Това, моето момиче, ти е заради фантазиите за пантофките.

Всички на сцената! Да видим какво ще измислиш на тази репетиция.

Поправили сте пантофките? Добре.

Виждате ли какво прави с нея? - Разбира се.

Никога не се бъркайте в спор между съпрузи. Най-доброто правило.

Искате да кажете, че е омъжена за него? За този мъж?

Разбира се. Тръгвайте, моля. На външни лица е забранено

да бъдат в театъра по време на репетиция. Още едно добро правило.

Колко ви дължим за тези пантофки, момчето ми?

Как си могла да го направиш?

Как е могло момиче, като теб, да се омъжи за такъв, като него?

Как да ти помогна?

Танцувай! Танцувай!

Танцувай! Танцувай!

Танцувай!

Помогни ми!

Помогни ми!

Помогни ми!

Помогни ми!

Обущарю? Обущарю?

Благодаря за пантофките.

Тръгнахте си, преди да успея да ви благодаря. Бяха чудесни.

Наистина плувах във въздуха. Благодаря ви.

Благодаря.

Не ми казвай какво правя. Утре ще работят.

Ще работят, докато не се получи. Ще ги измъча до преумора.

И ми подавайте палтото само когато ви кажа.

Към вкъщи.

Всички там са толкова забавни. Смеят се и се целуват,

а след това крещят и се бият един друг. Все едно са се побъркали.

Какво правиш, Ханс?

Пиша. - Писмо ли? До децата?

Предай им и нещо от мен. - Не е за децата.

Какво? А на кого пишеш, Ханс?

На балерината. Не ми пречи, Петер.

Защо пишеш на балерината, Ханс?

Чух го как разговаряше с нея. Видях как я удари през лицето.

Но, Ханс, те са женени.

Знам това.

Чух ги как си говореха преди да дойдеш, Ханс.

Беше съвсем различно.

Слушай, Петер, ти си още дете. Не разбираш.

Видях я с очите си как заплака.

Но, Ханс, те... - Не ме разсейвай.

Трябва да го свърша днес.

"Малката русалка", приказка за г-ца Доро."

"И така, постепенно русалката започнала да разбира,

че не е влюбена в точния човек."

Влезте. Влезте.

Извинете, господине, но настояваше веднага да се види с вас.

Тихо, тя още спи. Какво има, портиер? Кое е това момче?

Това е адресирано до г-ца Доро.

Той се опита да влезе в театъра и да го вземе.

Прилича на някаква приказка и е адресирано до нея.

Защо си се опитал да го вземеш? - Не съм се опитвал да го открадна.

Мое е. - Но защо е адресирано до жена ми?

Нилс, какво става? - Мое е! Моля ви, дайте ми го!

Е, кой го е писал?

Аз. - Ти?

И можеш ли да ми обясниш защо си написал тази приказка на жена ми?

Това не засяга вас или нея.

Това е просто приказка. Съчинил си е приказка и толкова.

Той винаги съчинява приказки. И тази е съчинил.

А сега ще ми кажеш ли за кого говориш?

Знаем, че не си я писал ти, затова няма смисъл да лъжеш. Кой е той?

Един мой приятел. - Как се казва?

Ханс... Кристиан Андерсен. Обущар.

Скъпи, това е онзи обущар.

Обущарят, който вчера оправи толкова добре пантофките ми.

Написал ми е приказка за балета. - Не мога да повярвам!

Кажи на обущаря, че много ми хареса. Ханс ли се казваше?

Ще го прочета внимателно.

Малката русалка. - Стига.

Всичко е толкова невинно и трогателно.

Още не съм ти казала: "Добро утро".

Добро утро, скъпа.

Къде беше? Загубих го. Никъде не мога да го открия.

Помогни ми да търся. Става ли, Петер?

Изчезваш в най-неподходящия момент. Ще ми се наложи да го пиша наново.

Няма да се наложи. - Не стой там. Започвай да търсиш.

Няма нужда да го пишеш отново. - Какво?

Тя го получи.

Какво каза?

Тя го получи, Ханс. Вече.

Получила го е? Но как? Как го е получила?

Четях го, а вятъра го изскубна от ръцете ми.

Ти си го взел? Но защо? Няма значение, Петер. Продължавай.

Литна, влезе през прозореца на театъра и...

и така попадна в нея.

Вятърът й го е занесъл.

Това е знак, Петер. Знак е.

В момента тя го чете.

Не отивай там, Ханс. Недей.

Трябва, Петер. Трябва да говоря с нея. Ще успея да й помогна.

Това кресло и този диван. Занесете ги във фургона.

Хей, какво става тук? Какво правите?

Балетът заминава.

Заминава?

Извинете. Вярно ли е, че балета заминава?

Вярно е. Ежегодното турне.

Къде? Колко дълго няма да ги има?

Това е училищният звънец. Отивайте на училище. По-бързо.

Вървете. Утре ще има нов ден и нова приказка.

Не ми трябват проблеми с учителите. По-живо, деца. По-живо.

Какво има? Тъжен ли си?

Искаш ли да ти разкажа една специална приказка?

Ела тук.

Хайде.

Аз не хапя. Качвай се по-бързо.

Така, да помислим...

Живяло някога едно грозно патенце.

Кафявите му пера стърчали в различни посоки.

И всички останали птици, с различен глас,

му казвали: "Махни се от града!

Махни се! Махни се! Махни се от града!"

И тръгнало то кретайки и крякайки, крякайки и кретайки,

цялото в пух - от глава до пети.

Да ти разкажа ли какво станало по-нататък?

Добре.

Бедното, малко, грозно патенце

отиваше блуждаейки все по-далеч и по-далеч,

но всички му казвали:

"Слушай, махни се от тук.

Махни се! Махни се! Махни се от тук!"

И вървяло то кретайки и крякайки, крякайки и кретайки,

обляно в горещи сълзи.

През цялата зима то се крило от всички,

срамувайки се да си покаже лицето от страх какво ще кажат другите.

Цяла зима то се крило в самотното си убежище,

докато ято лебеди не се натъкнало на него и не му казали:

"Ти си толкова прекрасен лебед!"

"Лебед? Аз съм лебед? Не, не може да бъде."

И те повторили: "Да, ти си лебед. Погледни отражението си и ще видиш."

И то погледнало, и видяло, и казало: "Аз съм лебед! Да!"

Вече не съм грозно патенце

и перата ми вече не стърчат.

И всички останали птици, с различен глас запели:

"Най-хубавият в града!

Най-хубавият! Най-хубавият! Най-хубавият в града!"

Няма вече крякане и кретане, кретане и крякане.

Има плавно плъзгане и възхищение, и белоснежен гръб,

и дълга благородна шийка.

Е, кой е грозното патенце?

Не и аз!

Не и аз!

Така че, Ларс, какво значение има, че те няма да играят с теб?

Има значение. Аз искам да играя с тях,

а те ми се подиграват, защото бях болен и докторът ми обръсна главата.

Да, но виж какво се случи с грозното патенце.

Някой ден ще погледнеш в огледалото, много по-скоро, отколкото си мислиш,

и косата ти ще е пораснала, и ти ще си променен,

като грозното патенце. Ще бъдеш по-красив от всички тях. Обещавам ти.

Наистина ли, Ханс? - Разбира се.

Сега е по-добре да побързаш за училище. Вече закъсняваш.

Довиждане, Ханс. - Довиждане.

Обущарю, обувките ми готови ли са?

Да, госпожо. Ето ги. Една марка, моля.

Една марка? Толкова много?

Да, госпожо. На практика станаха нови.

Каква красота! Какви са тези обувки?

Балетни пантофки. Аз ги направих. До последната връзчица.

Чудни са! - Моля ви, госпожо.

Могат да се измачкат, разбирате. - Кой носи такава прелест?

Една танцуваща дама. Краката й трептят, като малки звезди.

Уверявам ви, че дори няма да забележат пантофките,

тя и без тях е прекрасна.

Благодаря.

Благодаря. Елате отново.

Чувствах топлината на дружелюбните й ръце,

очите й блестяха, като огън.

А след това разбрах, че ме очакват

безсънни нощи,

докато се скитам,

докато се вълнувам.

Докато отново не ме прегърнат ръцете на любимата,

сърцето ми няма да се успокои,

където и да се скитам,

където и да бродя.

Където и да скитам,

където и да бродя.

Вие ли сте Ханс, обущаря? - Да, господине.

Радвам се да се запозная с вас. - Приятно ми е, господине.

Нямате и най-малка представа защо е всичко това, нали?

Не, господине. - Аз съм бащата на грозното патенце.

Това говори ли ви нещо? - Вие сте бащата на Ларс. Разбирам.

Тази приказка му помогна да преживее трудно време.

Много съм ви признателен.

Когато направих справка, открих, че имате много подобни приказки.

Сега децата говорят само за тях. Някога записвали ли сте ги?

Не, господине. - Тогава имам изненада за вас. Елате.

Дайте ми хартия.

Много ви благодаря.

Най-добрият подарък, който съм получавал.

Радвам се. И Ларс ще се радва.

Може ли да ви помоля за нещо? Ако нямате нищо против?

Разбира се. Не се притеснявайте.

Тогава, вместо подписа "Ханс, обущаря",

може ли да се напише "Ханс Кристиан Андерсен", като истински писател?

Разбира се. И, Ханс, ако запишете тези приказки така,

както ги разказвате на децата, ще ги напечатам и ще ви платя за тях.

Не мога да повярвам!

Кога ще бъде напечатано? - Утре.

Утре цял ден ще пише "Ханс Кристиан Андерсен".

Цял ден?

Довиждане, господине. - Довиждане.

Цял ден?

Благодаря, господине. - Аз ви благодаря.

"Грозното патенце" от Ханс Кристиан Андерсен.

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен,

на когото късмета се усмихна.

И днес може да съм патенце, но утре ще бъда лебед.

Разказах приказка и тя се превърна в злато.

Стана златна, каквато и трябва да е.

Смея се и се смущавам от това, че разбирам, когато я чета, че и тя

чете мен: "Ханс Кристиан Андерсен"!

Аз съм лебед!

Пиша по една бележка на ден и я съхранявам в шапката си.

Но изведнъж духва вятър, шапката отлита, но това не е краят.

Тя лети из целия свят и накрая се спуска до мен.

Взимам я и чета бележката, която ми напомня,

че аз съм Ханс Кристиан Андерсен. Андерсен...

Петер!

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен,

имам приказка за теб.

Живяла някога една маса, която казала:

"Не ми харесва животът без стол."

И в този момент се появил един мил, млад стол,

облечен в сватбена рокля.

А масата казала с тих гласец:

"Не съм казала, че ще се женя за теб, просто исках да поседна."

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен, единственият в града!

"Грозното патенце", от... Ханс, обущаря!

Пред теб стои писател, Петер. Истински писател.

Утре цял ден във вестниците ще стои името Ханс Кристиан Андерсен!

Вестникът е имал нужда от приказката ти?

Отпечатали са една от твоите приказки!

А начина, по който стана, е достойно за отделна приказка. Ще я чуеш.

Петер, от днес, ако някой те пита при кого работиш,

може да кажеш: "При един писател." Работиш при истински писател!

"Грозното патенце", от Ханс, обущаря.

Не мога да повярвам! - Петер...

Можеш ли да си представиш... лицето на нашия учител?

Той получава вестници от Копенхаген.

Отваря го, започва да го преглежда и изведнъж...

Не може да повярва на очите си! Казва: "Ханс Кристиан Андерсен?

Ханс, обущаря? Приказка от Ханс Кристиан Андерсен?

Чудесна приказка." Ето, хапни.

Имаш нещо на ръката. - Трябва да е от печатната машина.

Петер... погледни.

"Кралският датски балет се връща от турне."

Да, Петер. Тя се връща!

Петер, тя се връща! Какъв ден! Всичко наведнъж!

Ханс, за днес бяхме обещали да поправим едни обувки.

Ще се заема по-късно с тях. Не мога да седя на едно място.

Тя се връща, Петер! Трябва да изляза! Тя се връща!

Никога до сега и никога след това... - Никога до сега и никога след това

двама души не са се обичали толкова...

Не са се обичали толкова...

Толкова много... - Направо невероятно.

Никои и никога не са се обичали толкова, колкото моята любов и аз.

Това е уникално, ние сме най-необикновената двойка на Земята.

Няма на Земята двойка, която да си подхожда повече.

Той има предвид нас -

моята любов и мен.

А когато се целуваме...

Какви са тези стихове? - Истерически, исторически.

Нека аз да кажа. - Разбира се, скъпа.

Никога двама души не са се обичали толкова.

Това е невъзможно. Никой не е обичал толкова,

колкото моята любов и аз.

Това е просто невъзможно да си го представиш.

Никой не е обичал толкова, колкото моята любов и аз.

Никой още не е обичал толкова,

толкова, толкова.

Никой не се е обичал толкова,

колкото г-н и г-жа Андерсен!

Г-жо Андерсен. - Г-н Андерсен.

Г-жо Андерсен. - Г-н Андерсен.

Г-н Андерсен?

Г-н Андерсен?

Г-н Андерсен?

Г-н Андерсен!

Колко мило от ваша страна да сте тук при нашето завръщане.

Как разбрахте, че се каним да поставим вашия балет?

Няма значение. Вашата истинска награда ще бъде възможността

да видите утрешния ми танц. Ще дойдете, нали?

Може би утре ще намерите думи за мен?

Хайде, Луиза.

Какво ли биха казали хората в Одензе?

С теб се каним да отидем в Операта в Копенхаген.

За да гледаме моя балет. Дали ще повярват? Никога.

Биха казали: "Поредната приказка на обущаря.

Как може децата да вярват в това?"

Дори и аз не бих се осмелил да измисля такава приказка.

Но се оказа истина.

Проблем ли ще е, ако не дойда с теб? - Какво?

Казах, проблем ли ще е, ако не дойда с теб?

Не! Ще бъде лошо, ако не дойдеш с мен. Какво ти става?

Нещо не е наред с теб.

Влез вътре.

Какво има, Петер? Хайде, казвай.

Цял ден се опитвам да ти кажа нещо, Ханс.

Добре, Петер, говори сега.

Трудно е, Ханс. Не знам как да го кажа.

Не се притеснявай, просто го кажи.

Веднъж се опитах да ти го кажа, но ти не ме изслуша.

След това те заминаха и си помислих, че си забравил за тях.

Тях? - Не ми харесват хора,

които ти се подиграват. Боли ме, когато ти се подиграват.

В Одензе, когато ти се подиграваха, ми се искаше да ги убия.

Подигравали са ми се? За какво говориш, Петер?

За него и нея. Ти не ги разбираш.

Какво не разбирам?

Измисляш приказка, както обикновено правиш,

само че този път е за тях, а не за часовете, цветята или звездите.

Тя ще ти се подиграва, Ханс! - Ето какво било. Така си и мислех.

Значи ми се подиграва, когато танцува моя балет?

Значи ми се е подиграла, когато ме целуна?

Целунала те е? - Да.

Не знаеше това, нали?

Все ми е едно. Това, което казах, е истина.

Мъчно ми е, че ти го каза, Петер. Никога до сега не си ме лъгал.

Не е задължително днес да идваш с мен.

Може би ще е по-добре да си потърсиш работа при някой друг.

Вече си достатъчно голям, за да се грижиш за себе си и...

мисля, че е по-добре да се разделим, защото...

защото не мисля, че ще ни е добре заедно.

Извинете.

Никой не може да влиза преди представлението.

Аз съм Ханс Кристиан Андерсен.

Авторът на този балет. - О, добър вечер.

Не сте ли видели афиша пред собствения ви театър?

Направи го по-ниско. Нагоре, отново надолу, обърни го. Така.

Точно така. Стойте заедно.

Обръщане...

Добре. Много по-добре. Продължавайте.

Така. А сега обръщането. В тази посока.

Кой сте вие? Веднага се махнете от тук.

Носите обувки преди представлението? Оставете ги при портиера.

Опитайте още веднъж арабеската. - Казвам се Андерсен.

Ханс Кристиан Андерсен. - Андерсен? Авторът на балета?

Бих искал да дам това на г-ца Доро преди представлението.

Моля ви, Андерсен, вървете си сега.

Можете ли да преместите тази раковина назад?

Отидете да гледате балета от залата.

Аз ще й ги дам. - Не! Не ги докосвайте.

Не можете да й ги дадете сега. Преди представление е забранено.

Ще ми покажете ли къде да сложа тази раковина?

Не мога да се разкъсам. Просто я изнесете на сцената.

Ще изпратите ли г-н Андерсен до изхода? Тихо, но настоятелно.

Но имам тези... Моля ви, мога и сам.

Пак ли вие? Не разбирате ли, че сега не му е времето

да разсейвате хората? - Г-ца Доро не би се съгласила с вас.

Защо преди премиера ми изпращат тези автори? Защо?

Увертюрата е след три минути. - След три минути започваме!

Дами, заемете местата си!

Отворете вратата! Пуснете ме от тук!

Виждам.

За да я видя, не ми трябват очи. Мога да видя всичко.

Това е историята на една русалка, която се влюбила в принц

и се обърнала за помощ към ужасна морска вещица,

защото само тя имала вълшебен воал,

който можел да превръща русалките в хора.

Влезте.

Добро утро, госпожо. - Добро утро, Селин.

Боя се, че денят не е много добър. - А според мен е прекрасен, Селин.

И колко е хубаво отново да съм си в стаята. Все едно са минали години.

Най-накрая. А какъв успех имахте вчера!

Не мога да си спомня някога публиката да е била толкова превъзбудена.

Заради новия балет е. Бяха очаровани от него.

А той наистина е очарователен. Обичам да го танцувам.

А и той е много странен. Постоянно се крие някъде.

Кой, госпожо? - Ханс, обущаря. Знаеш го.

Беше ли изобщо там? Представям си, че е бил и се е притеснявал...

Господи! - Мислех, че още спиш.

Обущарят е затворен в реквизитната. - За какво говориш?

Затворих го там преди началото. Беше необходимо.

Настояваше да ти даде пантофки пет минути преди началото на балета.

И не е гледал балета? Държал си го затворен там?

Казвам ти, че забравих. - Ти си истински глупак!

Тогава имах по-важна работа.

Бързо, Селин. Отиди в театъра и го доведи тук.

Да, госпожо. - Бедничкият!

А ти, чудовище, по-добре не излизай от тук.

Само се опитай да си подадеш главата и ще разбереш кое какво е.

Ще изядеш лампата, обещавам ти.

О, Ханс. Ще ви наричам Ханс.

Колко е ужасно това, което ви се е случило. Добре ли сте?

Само на него може да му хрумне такава идея. Елате.

Седнете. Искате ли чашка шоколад? - Не, благодаря.

Така и не видяхте балета. Ще го повторим след два дни

и тогава ще го видите.

Но аз го видях. - Така ли?

Да. - Как? Мислех, че сте били...

Бях, но можех да чуя музиката. Музиката ми подсказваше сюжета.

Нямаше нужда да виждам с очите си как танцувате.

О, Ханс, толкова сте мил, и колко обичам да танцувам това.

Дори не знам защо. Толкова е странно.

Още докато репетирахме, чувствах някаква тъга и нежност.

Не знам защо - Аз знам.

Така ли? Разкажете ми.

Мисля, че това беше вашият отговор. - Моят отговор?

В тази приказка позволих на сърцето си да разговаря с вас

и вчера вашето сърце отговори.

Ханс, кажете ми нещо. Как ви хрумна да напишете приказка за мен?

А как да изразя чувствата си, когато разбрах колко сте нещастна с него?

Нещастна? Със съпруга си?

Да. Не мисля, че знаехте, че аз съм там, но видях как се държеше с вас.

Видях как ви удари.

Чух ви как плакахте.

О, Ханс...

Как може един обущар да говори с вас? - Донесъл съм нещо, скъпа. Ето.

Добро утро, Андерсен. Подарък, ангелче.

Извинявам се за случилото се снощи. Трябва да ми простите.

Вчера мислех само за вашия балет, но не и за вас.

Разказа ли му какъв успех имаше снощи? За великата балерина.

Отвори го. Цялата следваща година ще гладуваме,

но трябваше да ти го купя.

Най-доброто е от обратната страна. Обърни го и прочети.

Прочети го на глас. Аз не съм поет като вас, Андерсен,

но поне веднъж в живота си и глупак като мен може да говори за любов.

Радваш ли се, скъпа? Прочети го заради мен.

Не сега, Нилс. По-късно.

Да не се смути? Няма проблеми. Можеш да правиш, каквото поискаш.

Тя танцува като ангел. Мога да те разцелувам от глава до пети.

Моля те, недей, Нилс. - Още ли не си ми простила?

Сигурен съм, че Андерсен ми е простил.

Ядоса се, когато разбра, че съм ви заключил, но не се случи нищо лошо.

Дори в някаква степен е забавно. Не гледай толкова сурово, скъпа.

И на теб самата ти беше смешно.

Не ми казвай, че не чух смехът ти - чух го. Дори под одеялото.

Успокой се. - Какво ти става, Доро?

Ханс, няма значение защо сте написали тази приказка за мен.

Това е една прекрасна приказка, без значение как е написана.

Сама по себе си е мила и нежна приказка,

но ще помня всичко, което ми казахте, всеки път, когато я танцувам.

Още не сме ви платили за нея. - Нилс, млъкни.

Но, скъпа, искаме да му платим, нали? Бихме искали да напишете още нещо.

Имате ли някакви други приказки? - Не. Тази се появи съвсем случайно.

Не мисля, че ще напиша нещо друго.

Мисля, че ще е по-добре да ви дам това още сега.

Пантофки от обущаря.

Благодаря, Ханс.

Но, Андерсен, аз... - Нилс, нека си тръгне.

Довиждане, Ханс.

Доро...

Доро, какво има скъпа?

ОДЕНЗЕ

КОПЕНХАГЕН

Петер!

Петер! Петер!

Петер!

Здравей, Петер.

Имаш ли нещо против да повървя с теб?

Нищо не мога да направя.

Изглежда, че и двамата сме в една посока, а пътят е само един.

В селото ли се връщаш?

Аз също отивам натам.

Вече само ще работя. И знаеш ли какво, Петер?

Повече няма да разказвам приказки. Дори и на себе си.

Разказах последната си приказка, Петер.

Специално си наложих: "Обущарят да си гледа работата."

Ако някой си е научил урока, и го е научил добре, то това съм аз.

Мисля, че ще продължиш да съчиняваш приказки.

Не, няма. - О, ще продължиш.

Не, няма. Защо само го повтаряш?

Защо ли? Защото ти си Ханс Кристиан Андерсен.

Ето защо.

Петер!

Ще разказваш приказки. Ще пишеш приказки.

Дори ще пееш приказки.

Отново и отново, и отново.

Вече не съм грозно патенце и перата ми вече не стърчат.

И всички останали птици, с различен глас запели:

"Най-хубавият в града!

Най-хубавият! Най-хубавият..."

Помниш ли пътуването си до Копенхаген? Разкажи ни за него.

Чудесният, чудесния Копенхаген,

добрият, стар приятел.

При светлината на кръчмите му, в тази весела нощ,

ще се чукнем и ще пием до дъно

за чудесния, чудесния Копенхаген...

Разкажи ни за краля! - Да, за краля!

Кралят е съвсем буквално и напълно съвършено,

абсолютно гол, както майка го е родила.

Кралят съвсем буквално и напълно съвършено,

абсолютно нищо не е облякъл.

Извикайте придворния лекар, направете почивка...

Ханс! Моята любима, а?

Палечка!

Въпреки че не си по-голяма от пръста ми...

От пръста ми. - От пръста ми.

Скъпа Палечке, недей тъжи. - Недей тъжи.

Не, не, не. - Ах, ах, ах, ела при нас.

Всички заедно! Палечке, малка като трохичка.

Палечке, танцувай. Палечке, пей.

О, Палечке, на кого му влиза в работата, че си толкова малка?

Ако сърцето ти е пълно с любов, ще израстеш в очите на хората!

Ханс Кристиан Андерсен!

Превод и субтитри НИКЧО